---

П Р О Т О К О Л
№ 5


На 6 април 2016 година от 16:30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Проблеми, свързани с адресната регистрация и издаването на документи за самоличност на български граждани, живеещи извън Република България.

На заседанието присъстваха:
Иван Аспарухов – заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Златко Тодоров – началник на политическия кабинет на Министерството на вътрешните работи
Светлана Ценева – директор на дирекция „Български документи за самоличност” към Министерството на вътрешните работи.

Заседанието беше открито в 16:35 часа и ръководено от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по политиките за българите в чужбина.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Проблеми, свързани с адресната регистрация и издаването на документи за самоличност на български граждани, живеещи извън Република България.

Има ли други предложения по така предложения дневен ред? – Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Гости на днешното заседание са:
Иван Аспарухов – заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Очакваме господин Иван Гетов – директор на Главна дирекция „ГРАО”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ: Той е зает и няма да дойде.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Значи не го чакаме. Вие, господин Аспарухов, поемате цялата работа.
Присъстват още:
Златко Тодоров – началник на политическия кабинет на Министерството на вътрешните работи
Светлана Ценева – директор на дирекция „Български документи за самоличност” към Министерството на вътрешните работи.
Колеги, днешното заседание е породено от доста сигнали и оплаквания, които стигнаха до Комисията по политиките за българите в чужбина във връзка с проблема за документите за самоличност на наши съграждани. Той касае най-вече гражданите на Република България, които по някакви причини са загубили досегашните си документи за самоличност или те са изтекли и през това време са престанали да притежават реално адрес в Република България, на който да се регистрират.
Това, разбира се, е първото последствие, което се поражда – невъзможност да се извадят документи за самоличност, при което са нарушени доста техни права, като започнем с възможността да участват в избори и гласуване извън Република България, възможността да използват българската си самоличност като начин за пътуване в страните, където живеят.
Разбира се, има един допълнителен ефект – много от тях в крайна сметка решават да се отдадат изцяло на другото си гражданство, ако имат такова. Ако нямат такова, тръгват да търсят чуждо гражданство, за да приведат нещата си в ред и да могат да живеят нормално.
Разбира се, това е последното, което искаме ние като държава и като държавна администрация – да губим българи по този начин.
Това е поводът да се опитаме да съберем институциите на днешното заседание, за да изясним въпроса и да набележим мерките за неговото решаване, да видим как да постъпим – дали ще са нужни законови промени или с подзаконови актове може да се реши този проблем.
Но тъй като имаме представители на институциите тук, ще дам като начало думата на господин Аспарухов, за да ни запознае със становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по тази тема. Защото поне от предварителните становища, които и вие сте видели, излиза,че проблемът и решението са в ръцете на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а не в ръцете на Министерството на вътрешните работи. Но нека да чуем господин Аспарухов. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще изразя становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, такова, каквото е, и принципите, на които сме работили.
Този казус трябва да се гледа. И кое е водещото? Водещото е Законът за гражданската регистрация или Законът за българските лични документи? Кой от двата закона го приемаме за водещ? В случая ще направим тълкувание на този въпрос.
Спрямо Закона за гражданската регистрация има досега едно изключение в българското законодателство и това е единственото, което е създадено, когато се дава гражданство, когато никой не е имал присъствие в регистрите на Република България. Това е обикновено всичко, което президентството издава. Там има изключение, когато има служебен адрес. Това е само за хора, които не са били регистрирани никога в регистрите на Република България. Това е от Закона за гражданската регистрация.
В случая, ако се допусне нещо – тук не става въпрос, че не трябва да се мисли, в крайна сметка за това сме ние, за да търсим всички казуси, но ако се допусне да се ползва този текст, хаосът в Закона за гражданската регистрация ще бъде голям в контекста на това, което правихме от 2011 до 2015 г. Имам предвид особено последните промени, които направихме във връзка с ограничаването на изборния туризъм, когато изискваме непременно договор със собственика или пък нотариален акт за къщата и т.н., за да може да се регистрира дадено лице.
Ако приемем, че в Закона за гражданската регистрация направим някаква промяна, хаосът ще настъпи вътре. Аз предполагам, че никой няма да отиде да се труди, да поиска договор със собственик, с роднина или с друг, за да може да се регистрира или да си направи личен документ, вместо да заяви служебен адрес и т.н.
Да, разбираме, че може би Министерството на вътрешните работи може да каже, че е при нас работата. Но според Закона за българските лични документи в паспорта няма изискване за постоянен адрес. За личните карти има, но за паспортите няма такова изискване. Съгласно този закон паспортът е единствено необходим, за да може съответното лице да има право да преминава границата. Така е според Закона за българските лични документи. Само за това служи паспортът.
Какъв е проблемът на хората, които са навън – дали само в това, че искат да се свързват с държавата България, която им е майката родина, или пък че искат да притежават паспорт, който им дава някакви права? Оттук според мене трябва да тръгнем.
Това са двата варианта. Не можем еднозначно да кажем, че ще отидем отново на някакъв служебен адрес, който да го посочваме. Тези хора заявяват служебен адрес. Защото иначе по-голямата тежест мисля, че са гражданите на България, които се намират в границите на Република България в момента. Ако трябва да направим заради 60 човека някакъв законопроект или някаква промяна в даден закон, нека да бъдат 2000, или да бъдат 5000, или ако трябва да направим за тях някакво изключение, хаосът ще го допуснем в държавата. Говоря от гледна точка на гражданската регистрация.
Нека да чуем и представителите на Министерството на вътрешните работи и да мислим всички заедно какво можем да направим в този случай. По принцип всички тези хора не са лишени от всички останали права, които им са дадени. По принцип не са лишени. Да, разбирам, ако е изгубил изцяло документ и т.н., трябва да се помисли. Но така или иначе тези хора съществуват в нашите регистри, най-малкото те са родени в Република България и ги има в нашите регистри. Тогава как ще покрием това изискване, че след като ги има в регистрите, трябва да им дадем служебен адрес?
Това е нашето становище или пък нашите разсъждения по темата. Така че може би трябва да продължим натам, но нека да се имат предвид тези неща и кое да сложим по-напред. Ако е въпросът им само за личните им документи, добре. Нека да мислим там нещо да направим. Ако проблемът е за гражданската регистрация, тогава да разберем кой носи тази тежест.
А тази несправедливост сигурно ще трябва да я отстраним. Въпреки че сега всички разбираме, че колкото и години да си бил навън, тук нямам упрек към никого, аз мисля, че в регистрите могат да се открият и роднини, и абсолютно всичко на местно ниво, било в кметство или в общини. Родът не може да се загуби. Както и да ми се обяснява, все пак тези, които са живи, не са повече от 60 години навън. Нека да бъдат 80 години. Ние им пожелаваме да бъдат живи и здрави. Но така или иначе в нашите регистри ги има, могат да се открият роднини или близки.
И тогава не е толкова тежък вариантът, ако трябва да се прави по някакъв начин удостоверяването от самото кметство или от общината. Нека да го помислим в този чисто практически план да им се помогне да потърсят роднини. Или тези, които имат нормален адрес, да заявят нормален адрес и да си вървим по законния ред. Казвам го чисто неофициално, а в работен план. Нали в крайна сметка трябва да търсим практични решения.
Това са двата казуса. Нека според мене да чуем и представителите на Министерството на вътрешните работи. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Аспарухов, аз разбирам Вашите разсъждения като човек, който изпълнява закона и иска да остане в неговите рамки. Но ние сме се събрали да помислим как да променим закона, така че да покрием едно бяло поле, което очевидно съществува. Очевидно има група български граждани, които са български граждани по произход. Те не са придобили това гражданство в последните години, има ги в регистрите, но са загубили възможността да притежават адрес в Република България. И ние ги вкарваме в нарушение на един закон.
Вие сте прав, за получаването на паспорт не е нужно да имате адрес, но всеки български гражданин е длъжен да има лична карта и не е длъжен да има паспорт. Нали така? Паспортът е избор на гражданина, докато личната карта е основният документ за самоличност. И ако сте български гражданин, Вие даже подлежите на наказание, ако не сте си извадили съответната лична карта в съответния срок. И ако този срок изтече, сте длъжни да я подновите.
И ние поставяме тези наши граждани в невъзможност да си извадят личната карта в съответните срокове, просто защото нямат адрес.
Дали решението е служебен адрес или специален регистър на такива граждани, не знам. Но този въпрос сме се събрали да обсъдим и да видим как можем да го решим законодателно.
Сега искам да дам думата на представителите на Министерството на вътрешните работи. Господин Тодоров, Вие ли ще ни информирате? Заповядайте.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ: Благодаря, уважаеми господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър!
Като представител на Министерството на вътрешните работи аз ще изразя нашата позиция по поставения въпрос. Той, разбира се, е идентифициран още през 2012 г. И ако следваме логиката на това кога се е появил, това е станало с отмяната на един член в Закона за гражданската регистрация, който поражда след това този проблем за нашите съграждани, живеещи в чужбина.
Не е тайна и предполагам, че вие го знаете от нашето становище, с което сте се запознали, че този проблем е дискутиран и при предишни ръководства, при предишни управления. Имало е междуведомствени работни групи, между различни министерства – Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за закрила на детето и всички те категорично са изразили становището, че проблемът би могъл да се реши с промяна в Закона за гражданската регистрация.
Аз няма да изпадам в конкретика, тъй като не съм специалист по самите проблеми, които касаят законодателството. Но нашето становище на Министерството на вътрешните работи – и ние продължаваме да го поддържаме, е, че ако трябва да се достигне до някакви законодателни промени, то би трябвало те да се извършат в Закона за гражданската регистрация.
Това е нашето становище. Ако госпожа Ценева, която е специалист в тази област, тъй като тя е директор на Дирекция „Български документи за самоличност и се е занимавала сигурно доста, имало е много такива случаи, които са дискутирали и са се мъчили да решават, иска нещо да добави, с което може би допълнително ще внесе яснота по темата. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Тодоров. Ако искате да допълните нещо, заповядайте, госпожо Ценева.
СВЕТЛАНА ЦЕНЕВА: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин заместник-министър! При нас този проблем съществува доста отдавна. Много пъти сме се мъчили да го решим съвместно с Министерството на външните работи, където той възниква основно, разбира се, с Главна дирекция „ГРАО при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, много пъти сме си разменяли писма, много пъти сме заставали всеки на своята позиция. И най-накрая се стигна дотам, че този въпрос не може да се реши на ниво експерти.
Затова се създаде тази междуведомствена работна група, която трябваше да обсъди въпроса дали наистина изменението да бъде в Закона за българските лични документи, каквото беше становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, или в Закона за гражданската регистрация.
Единодушно е мнението на цялата работна група, че решаването на проблема е в Закона за гражданската регистрация.
Дискутирали сме проблема с колегите от различните министерства. Може да се локализира проблемът не в служебен адрес. Дори сме дискутирали въпроса дали да е служебен адрес към отделните общини, тъй като в община „Средец вече необозримо голямо количество граждани са с този адрес. И че просто няма как той да обслужва и тази категория български граждани.
Искам да подчертая, че това не са само гражданите, които са заминали преди 50-60 години и които са в невъзможност да заявят сега постоянен адрес на територията на Република България поради някаква причина. Това са и не на последно място децата, които са на пълно осиновяване в чужбина. Това е другата категория лица, които страдат по същата причина. При тях вече е обяснимо защо и няма как да се направи. Ако при другите лица може да се намери някаква роднинска връзка и евентуално да се помоли някой роднина за такава, децата на пълно осиновяване в чужбина, на които по някаква причина осиновителите не желаят да им предоставят друго гражданство, остават при още по-лошо положение, защото не могат нито да пребивават законово на територията на другата държава. И при тях проблемът наистина става още по-голям.
С колегите от различните министерства стигнахме евентуално до извода, не сме ние законодатели и нормотворци, но би могло да се помисли да се направи просто едно изменение може би в чл. 90, ал. 1, там, където се казва, че „всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен настоящ адрес, който трябва да съответства на адреса по чл. 89, ал. 5“.
Може би тук би следвало да се направи промяната. Обсъждали сме това предложение да се направи едно изключение само за тези български граждани, които имат заявен настоящ адрес в чужбина. Те явно вече са се регистрирали, че ще живеят в чужбина, ще пребивават в чужбина но са в невъзможност да заявят постоянен адрес на територията на Република България. Само за тях да се направи някакво изключение и то изключението да бъде за издаване единствено и само на паспорт.
Ще се върна години назад, извинявайте, че съм многословна. Но по едно време, когато на българските граждани, които са с постоянен адрес „Леге“ №6, не им се издаваха лични карти, защото това е служебен адрес, в един момент те казаха, че са в неравностойно положение с всички останали български граждани, живущи на територията на страната, които имат постоянен адрес, не служебен, а постоянен адрес и казаха, че след като са в регистрите на населението, това е записано като техен постоянен адрес, те имат пълното право да си получат лична карта с този постоянен адрес. И може би някъде от 2005 г. насам на тази категория лица започна да им се издава и лична карта.
Поради тази причина – подчертавам, би следвало в закона да се заложи да им се издава единствено и само паспорт. Защото в противен случай няма как да се процедира.
Що се отнася до личната карта, тази категория лица нямат постоянен адрес. Постоянният им адрес е непълен – да го уточня, той опира само до град София, град Русе, тоест не е адрес по смисъла на чл. 89, ал. 3 и ал. 5. Тоест няма нито улица, нито номер, така че той да може да фигурира като адрес в личната карта.
Общо взето това е проблемът. Искам да подчертая, че много български граждани, живущи на територията на Република България, имат подобен аналогичен проблем. И ако направим изменение в Закона за българските лични документи за тези граждани, които са в чужбина и не могат да заявят постоянен адрес и им дадем възможност да си получават само паспорти, всички останали, които са на територията на Република България, ще поискат същото.
Ако имате въпроси, към готова да отговарям.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Моят въпрос е много простичък. Все пак законът изисква всеки български гражданин да има лична карта. Нали така?
СВЕТЛАНА ЦЕНЕВА: Точно така е.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: И те са в нарушение на закона по, така да се каже, обективни причини.
СВЕТЛАНА ЦЕНЕВА: Точно така.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Обаче законът не предвижда обективни причини за това.
СВЕТЛАНА ЦЕНЕВА: Точно така е.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Какво е решението за лична карта на всеки един български гражданин, независимо къде живее той по света и как при това положение може той да изпълни закона?
СВЕТЛАНА ЦЕНЕВА: Ако си направи постоянен адрес, той може да изпълни закона. И ще ви кажа как диаспората, която живее в Израел, си е решила проблема.
Проблемът на диаспората в Израел е решен, като си наемат адвокати и ползват услугите на кантори, с техни постоянни адреси, които се грижат да им препредават писмата, които държавата България изпраща. Но не всеки би могъл да си позволи това нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Това първо е заобикаляне на закона, един вид.
Второ, това е допълнителен разход за всеки един гражданин, на когото не знам защо трябва да му вменяваме по някакъв начин някакво задължение.
СВЕТЛАНА ЗЛАТЕВА: Така е.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Трето, това по никакъв начин не решава целта на закона – да имаме адрес на съответния гражданин.
СВЕТЛАНА ЗЛАТЕВА: Така е.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Тоест, съветваме нашите граждани да заобиколят закона, като си платят малко пари на някоя адвокатска кантора, за да им стопанисва адреса, вместо да го решим ние като законодатели и като нормотворци. Съгласни ли сте?
СВЕТЛАНА ЗЛАТЕВА: Другият вариант е – които се ползват от близки, познати, роднини, хора, които са далечни, може и да не са познати.
Но проблемът на българските граждани е следният. Наскоро имах разговор с една дама, която е напуснала България, била е изселена преди 50 години. Тя каза: тогава държавата България ме накара да си продам всичките имоти, за да може да ми даде паспорт да напусна страната. Сега същата държава България иска от мене постоянен адрес.
Аз не мога да й отговоря по никакъв начин на тази жена. Предимно за живущите в Чехия български граждани проблемът е оттам. И за децата, които са осиновени в Мадрид, в Съединените щати, в Германия – при тях това е другият голям проблем.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз Ви благодаря. Проблемът е реален, проблемът е съществуващ, бялото петно очевидно го има в законодателството, не е покрито от никой от законите това поле, където имаме граждани, които нямат адрес и ние или трябва да ги помолим да измислят начин да заобиколят закона, или трябва да променим закона. Това са двата варианта.
И аз не виждам поне от ваша страна готовност Министерският съвет да излезе с такъв проект. Така че може би ще трябва законодателната инициатива да бъде на Народното събрание.
Колеги, заповядайте за участие в дискусията. Господин Станимиров, имате думата.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз ще направя може би съвсем лаишко изказване на базата на това, което сега чух. Признавам си, че нито съм експерт, нито съм изследвал достатъчно в дълбочина проблема.
Поне доколкото се отнася за живущите в Европейския съюз, където има така нареченото свободно движение на хора, това би трябвало да предпоставя, че един български гражданин или гражданин на Европейския съюз може свободно да има постоянен адрес в друга страна от Европейския съюз и този постоянен адрес да бъде уважен и по някакъв начин зачетен. Тоест предполагам, че за хората извън Европейския съюз казусът е друг и наистина има известни сложности. Но поне за хората, които живеят в рамките на Европейския съюз, този техен адрес може спокойно да влезе в някаква база данни, а примерно в личната карта да пише „служебен адрес” или някакъв код, който да обозначава служебен адрес. Защото в края на краищата смисълът на този постоянен адрес, който изискваме, е той да бъде ефективен и да бъде полезен като средство за комуникация с този човек.
Иначе какъв е смисълът от този атрибут в личната карта и в регистрацията, ако той не носи никаква информация, ако той е просто един фиктивен адрес, на който никой не живее, няма човек, който да даде комуникация между държавните институции и съответното лице? Просто за да запълним една графа в един формуляр и едно редче в личната карта, да го държим!
Може би наистина с оглед на новата ситуация, в която се намираме, в двадесет и първия век и новите условия на мобилност има нужда да се преразгледа въобще определението и понятието „личен адрес. Защото вече за нашите съграждани, които пътуват и живеят свободно на различни места и в България, и в чужбина това е едно понятие, което все повече излиза от употреба и излиза от смисъл. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ако позволите, господин Станимиров, само да преформулирам въпроса. Може ли в рамките на Европейския съюз един гражданин да има постоянен адрес в държава, на която не е гражданин? Така стои въпросът.
СВЕТЛАНА ЦЕНЕВА: Може ли аз да отговоря?
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, госпожо Ценева.
СВЕТЛАНА ЦЕНЕВА: Запознати сме с практиките на други европейски държави. Това е допустимо, да. Тоест постоянният адрес на лицето да е на територията на друга държава членка на Европейския съюз. Допустимо е, не представлява трудност от страна на издаване на документи за самоличност да запишем какъвто адрес ни е подаден от Национална база данни на населението. Защото в чл. 115 от Закона за гражданската регистрация пише, че данните, които се подават от Националната база данни, служат за законосъобразното издаване на български лични документи. Така че няма проблем. Това не пречи.
Но в момента, що се отнася до постоянния адрес, в Закона за гражданска регистрация пише, че става въпрос за постоянния адрес на територията на Република България.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Тоест нашето сегашно законодателство не позволява постоянният адрес да бъде извън Република България.
СВЕТЛАНА ЦЕНЕВА: Точно така.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: И върху това трябва да помислим като промяна.
Колеги, заповядайте за изказвания. Господин Ангелов, имате думата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин председател, дами и господа! Разбрахме от Вас, че проблемът е от 2012 г. и е малко странно, че вече три-четири години българските институции не решават този проблем. Още по-странно е, че те също имат право да правят законодателна инициатива и да решат този проблем.
Учудването ми не е само към Вас конкретно, а към всяка една българска институция и министерство. Защото всички те вдигат ръце и казват: законодателят, Народното събрание да преценява и да внася. И всеки бяга от отговорност, което за мене е парадокс и абсурд.
Със сигурност има решение на този проблем и със сигурност не е проблем да се промени законът, което беше предложено, в смисъл, включително не само в държави –членки на Европейския съюз да можеш да имаш постоянен адрес. Не мога да разбера какъв е проблемът. От гледна точка на това дали живееш в Македония, дали живееш във Франция, ти можеш да си посочиш постоянния адрес, а можеш да посочиш примерно и общината в България, която да ти извършва административните услуги.
Така че решението на този проблем е много лесно. Тук не трябва да има дори служебен адрес. Въпреки че служебният адрес, за който говорите – „Леге“ №6, също би могъл да върши тази работа, пак с лека промяна и насочване към лицата, които да фигурират в „Леге“ №6, но административно да посочат коя община да им извършва административните услуги, когато това им се наложи.
Така че според мене проблемът е много лесно решим и не виждам защо четири години не сте предприели никакви законодателни инициативи от страна на съответните министерства и от Министерския съвет да се реши този проблем. Той се отнася и за българските граждани, които живеят в България, които нямат адресна регистрация. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Заповядайте, господин Аспарухов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ: Да, прави сте, динамиката е такава. Но промяната, която цитират колегите от Министерството на вътрешните работи, е от 2012 г. Тя пак е законодателна, тя не е по предложение на Министерския съвет. Защото ние по същия начин чрез законодателна промяна вземем та разбъркаме нещо надолу. Силно го казвам, но е така. В случая така е направено.
Преди известно време се занимавахме с изборния туризъм. И се оказа, че трябва да усложним документите, по които да направим регистрацията. И направихме хиляди изменения – то не бяха квадратни мерки, то не беше съгласие на собствениците, нотариален акт, проверка на прокурори, на Министерството на вътрешните работи. Натовариха много хора с тази задача и създадохме един режим, който донякъде трябва да ограничи. Тогава решавахме въпроса във връзка със създадения казус за пререгистрацията на маса хора. И тогава се оказаха някои нередни неща. Да, имаме на една улица по 3000 души. А в селото живеят 2000. Примерно на улица „Първи май” – няма номер, няма нищо.
За да се издадат личните карти – дай му регистрация. А имаме улици без номера, без нищо.
Същото се отнася и за студентските общежития – по три, четири, пет хиляди души на един адрес, без номер, без апартамент, без нищо.
В такъв смисъл казвам,че ако го направим по този начин, ще получим някакво друго натрупване.
Нямам никакъв упрек към хората, които са заминали по един или друг начин. Но те един или два пъти не са спазили българското законодателство, за да си извадят личните карти, дори да са имали тогава съответните документи. Нямам упрек към тях, но сигурно не са спазили нашето законодателство, а сега искат. В случая Вие го споменахте, че те толкова години са били задължени да си извадят лична карта. При кой опит нямат лична карта, при първия ли? Преди колко години или сега е възникнал проблемът, свързан с някакъв друг казус.
В крайна сметка – да, прави сте. Съгласно изискванията последният адрес служи за регистрация, за кореспонденция с държавата и с държавните органи. Това е официалната кореспонденция. Настоящият адрес ни служи за това. Все пак държавата трябва да знае къде този човек може да получи официален документ.
И ако погледнете за какво става въпрос – за връчване на писма и на други неща, това е най-тежкият проблем може би при сегашното състояние. Къде ще води държавата официално с този господин „Хикс държавната кореспонденция? За каквото и да било, говорим за държавна кореспонденция.
В такъв смисъл как да го предложим? Ние даваме становище, че трябва да решим заедно как да го направим. Да го умуваме и да го направим. Нямам нищо против. Поне от нас нямате отказ. Трябва да споменем тежестите на едната и на другата промяна и да го измислим така, че да е работещ. А не след три години да кажат: тези пък през 2016 г. какво са измислили! Мисля, че няма да има никаква полза от тази работа.
Има казус и този казус е именно този. Ако имаме проблеми с личните документи, ако можем да го решим, ще го решим. Ако не можем, тогава да отидем в Закона за гражданската регистрация и да го търсим. Но колежката цитира чл. 90. Какво да променим в чл. 90? Това е една алинея, където е записано, че всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен настоящ адрес. Този член има само една алинея.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Достатъчно е да допълним обаче, че този адрес може да бъде извън Република България. Защото сега работещият механизъм принуждава редица граждани да посочват фиктивен адрес и държавата реално не може да комуникира с тях. Ние нямаме кореспонденция с тях. Напротив, заблуждаваме и държавата, и тях, че има някаква връзка. А защо да не знаем,че примерно гражданинът „Хикс” живее на „Курфюрстендам“, примерно, и знаем точно номера, знаем как да му напишем писмо и къде да го намерим. Той го е заявил като постоянен адрес. Нищо страшно няма в това. Дали е в Берлин, дали е някъде другаде, но да знаем къде да го намерим този български гражданин. Това е много по-добра връзка с държавата, отколкото фиктивният му адрес при леля му в не знам кое си село, където той най-вероятно никога не е ходил или през последните тридесет години не е стъпвал.
Господин Станимиров, заповядайте.
БОРИС СТАНИМИРОВ: Аз се извинявам, че отново взимам думата. Но просто ми хрумна нещо във връзка с нещо, което се тиражира в медиите и се коментира – къде сериозно, къде не.
Става дума за идеята за създаване точно на държавни електронни адреси за комуникация с гражданите. Въпреки всички спекулации, които се чуха в медиите, аз смятам, че примерно с тази категория граждани една такава мярка би могла да бъде адекватна. Тоест да се създаде такъв електронен адрес централизирано от държавата, с който тези хора да имат ангажимента пред него да се осъществява тази официална комуникация, дори и когато няма адрес, на който може да се получи от физическия носител дадена кореспонденция.
Просто го казвам, защото в момента говорим за електронен идентификатор, за тези адреси. Може би ще има скоро, ако не сега и ако не при тези промени в законите условия, които ще дават възможност за такава ефективна комуникация и проблемът ще отпадне.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Само ако не проектираме в бъдещето, господин Станимиров. Защото все пак адресът има стойност за призоваване, за някои правни последствия, които са много важни и които едва ли можем да решим с един имейл. Но така или иначе трябва да обмислим промените.
Господин Ангелов иска да направи една реплика.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Искам само да направя една реплика на господин заместник-министъра. Предполагам, че когато през 2012 г. и впоследствие се е променяло законодателството, вашите институции – и Министерството на вътрешните работи, и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са давали положителни становища. При предната промяна, която се е правила, си мисля, че някоя от институциите е имала положително становище по тези въпроси. Иначе на всички добре ни е известно, че ако няма положително становище от институциите, от които зависи това, общо взето в 99 процента от случаите този законопроект не се приема. Ако вие сте били против, най-вероятно от Министерството на вътрешните работи са били „за“ или някой друг е бил „за”и т.н.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Ангелов, противоречието между институциите е очевидно и от Министерството на вътрешните работи, защото е имало междуведомствена комисия през 2012 г., в която Министерството на регионалното развитие и благоустройството е отказало да участва, което също е трудно обяснимо.
Разбира се, господин Аспарухов трудно може да ни отговори защо през 2012 г. някой е отказал да участва, но МРРБ е отказало да участва, считайки,че проблемът не е при него. Очевидно законът е така направен, че ние практически задължаваме всеки български гражданин да има адрес в Република България, което е неуместно, особено с оглед на свободното движение в Европа. Ние дори нарушаваме по този начин и този принцип на Европейския съюз. Но това да е проблемът.
Доколкото виждам остава ние като законодатели да седнем да помислим по съответните промени и да ги внесем, ако искате, и заедно, за да видим дали по този начин можем да решим проблема.
Господин Тодоров, заповядайте.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ: Благодаря, господин председател. Дами и господа народни представители. Аз само искам нещо да предложа на уважаемата комисия, ако бъде приета.
Само да уточня, че работната група е от 2014 г. Тоест съвсем скоро във времето е заседавала работната група. И доколкото имаме информация, няма някакви съществени промени в ситуацията, която е била оттогава досега, която да промени нещо. Така че вие бихте могли при едно последващо обсъждане на този проблем да разгледате и мотивите на работната група, тъй като там са участвали представители на няколко министерства, всеки е изразил своето становище и своите виждания по отношение на това какво би могло да се промени и как би могло да се промени. И това би било от полза на комисията, така че на един последващ етап при разглеждане на този проблем съответно пак да се вземат предвид тези становища на съответните институции. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Все пак, доколкото разбирам, работната група не се е ориентирала към конкретен резултат във вид на законопроект. Да, ще се запознаем с работата на работната група и с нейните мотиви и заключения и ще използваме това най-вероятно за създаване на такъв законопроект в рамките на законодателната инициатива на народните представители, за да предложим такова решение. Надявам се да можем да го направим сравнително скоро, защото наистина е малко разочароващо за нашите съграждани по света да бъдат поставени в тази глупава ситуация, където държавата не им дава възможност фактически да продължат пълноправното си българско гражданство. Аз се учудвам, че не сме занимали все още съдилища с този проблем, омбудсман и т.н. Би могло да се вдигне много повече шумотевица около този въпрос. Така че по-добре да го решим преди да е станало късно.
Междувременно всеки ден ние разочароваме нашите съграждани по света. Може да касае няколко хиляди от тях, но всеки един от тях е с равни права на всички нас, така че не бива да ги поставяме в тази ситуация.
Колеги, има ли други изказвания. Господин Никифоров, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! В случая е нарушен един конституционен принцип на чл. 26, ал. 1 от Конституцията на Република България, който гласи: „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.
Това, което аз смятам, че е целесъобразно и е възможно да се направи, е действително да се използва адресът в чужбина. Но тук пък трябва да сме наясно какво предвижда междудържавното законодателство, дали съответната друга държава позволява такова действие на своята територия, тоест да бъде записан един чужд адрес, който не принадлежи към територията на Република България.
Може би решението, към което трябва да се насочи работната група, е именно това – да изясни всички обстоятелства, свързани с правоприлагането първо, по отношение на страните в Европейския съюз и след това вече по отношение на всички останали държави.
Това поне е моето лично мнение, което го намирам за работещо.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Вие сте абсолютно прав – ние сме в нарушение на Конституцията по същество с тези текстове на закона.
Госпожа Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Имам само един въпрос, тъй като съм сигурна, че от Министерството на вътрешните работи знаят и имат информация.
В документа или в писмото, в което е изписала становище министър Бъчварова, вие сигурно експертно сте го подпомагали, има ли яснота при вас в регистъра на българското население колко са с постоянен адрес, защото чрез регистрацията ги има, и колко граждани, които са в чужбина, нямат постоянен адрес? Какво е количеството на тези хора, известно ли е? Сигурно сте говорили на тази тема, когато тази комисия е заседавала.
СВЕТЛАНА ЦЕНЕВА: Само искам да ви кажа, че поради тази причина бяха поканени представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, тъй като Националната база данни на населението, която обслужва всички останали ведомства, е тази, която събира и данните по гражданска регистрация. Така че Министерството на вътрешните работи не може да предостави такава информация, тъй като това са данни, които се поддържат на централно ниво от Главна дирекция „ГРАО”при Министерството на регионалното развитие и благоустройството. И те биха могли статистически да предоставят такава информация.
ДОРА ЯНКОВА: В едни по-предишни избори, към 20122 г. си спомням, че тогава беше министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и имаше специално изборно законодателство, в което имаше забранителен списък на тези, които живеят в чужбина, вие го знаете, и на тези, които гласуват в страната. Вие го знаете и това го имате стиковано с ЕСГРАОН.
Тук, колеги, преди президентските избори ние този въпрос трябва да го решим. Защото е изключително удачно в момента да има една група граждани с постоянен адрес и една група граждани с непостоянен адрес и след това да се правят последващи действия на заинтересовани извън двете институции. Само че двете институции понякога – не ангажирам вас лично – мигат с едното око и процесът върви в изкривяване на целия изборен процес.
Затова може би е добре да се обърнем отново към следното – или да има една група, или да направим едно съгласие между партиите и да изчистим този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз, госпожо Янкова, не искам да гледаме на това като на политически въпрос, а по-скоро като въпрос за нарушени права на български граждани. Фактически те са лишени от определени права, които им дава Конституцията. А дали някой използва това за политически цели е друг въпрос и вторичен за целите на нашата работа. Заповядайте, искате да отговорите на този въпрос, госпожо Ценева.
СВЕТЛАНА ЦЕНЕВА: Само да отговоря. Забранителните списъци не се създават от Министерството на вътрешните работи, а се изваждат, така да се каже, пак от Главна дирекция „ГРАО”при Министерството на регионалното развитие и благоустройството на базата на заявения настоящ адрес в чужбина. Пак казвам - не е от Министерството на вътрешните работи, а от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Главна дирекция „ГРАО”.
Проблемът възникна още през 2011 г. и той трябваше да се изчисти съвместно между Министерството на вътрешните работи и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, така че след тези избори, благодарение на този така наречен настоящ адрес в чужбина, задължение на Главна дирекция „ГРАО” беше да покани гражданите да си пререгистрират настоящия адрес, така че да няма в бъдеще такова събитие. Не беше проблемът в Министерството на вътрешните работи. Това категорично мога да го заявя. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Аспарухов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ: Действително много е неудобно да прехвърляме топката между отделните министерства. Но има разлика между това, което създава националният регистър и го ползва.
Според мене питането на народния представител Дора Янкова беше има ли такава информация. След като имате достъп до Националната база данни, ползвайте го. Сега банките ни съдят, че им отнехме достъпа до Националната база данни. Който има достъп, той отговаря за това, което дава, защото има национален достъп.
Така че ако тази информация е интересна, поискайте я и ще я направим. „ГРАО“ не може МВР да го направи. Но след като този оператор има достъп до личните данни, може да я даде. В такъв смисъл е моят отговор.
СВЕТЛАНА ЦЕНЕВА: Не, нямаме право, тъй като не сме администратор на тези данни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАН АСПАРУХОВ: Нямате право да я продавате.
СВЕТЛАНА ЦЕНЕВА: Не, нямаме право да я предоставяме, съгласно Закона за достъп до съответните регистри. Ние имаме право да даваме информация и данни, свързани единствено и само с издаваните български лични документи.
ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Диалога между вас го оставих да продължи, защото очевидно показва как няма да стане работата. Той продължава много време и подобно прехвърляне на топката едва ли е нормално между институциите. Напротив, трябва да се решава въпросът и да се стига до конкретни резултати, за да се върши работа.
Очевидно с два милиона българи извън България ще трябва да започнем да мислим за понятието „постоянен адрес в чужбина”. Няма друг начин. Защото тези хора рано или късно ще загубят, ще продадат собствеността си тук, ще престанат да идват тук. И ние не можем да го задължим да го правят формално или фиктивно, за да им водим някакъв адрес, на който никога няма да можем да ги открием.
Така че ако мога да обобщя дискусията, ако няма други желаещи да се изкажат, ще кажа следното. Мисля, че ще трябва да се ориентираме и ние като народни представители към някакъв кратичък законопроект, с който да въведем термина „постоянен адрес в чужбина. Разбира се, ще трябва да анализираме и европейското законодателство, за да видим дали не нарушаваме някой принцип там, за да може да се реши въпросът бързо и ефективно. Дали преди президентските избори, дали преди следващите парламентарни избори –избори ще има постоянно, така че не е това най-важното. Важното е българските граждани да могат да ползват пълните си права, каквито им ги дава Конституцията.
Има ли други желаещи за изказване по този въпрос? – Не виждам.
В такъв случай аз поемам ангажимента експертите на комисията да направят този анализ заедно с експертна помощ от двете министерства и с работната група, която е работила,да вземат предвид мотивите на работната група, за да стигнем до едно кратичко и приемливо решение, което да предложим на Народното събрание и да бъде прието.
В сравнително кратък план ще консултираме и двете министерства – и Министерството на вътрешните работи, и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да бъдем на една вълна, както се казва, и да решим проблема, а не да го задълбочаваме или да объркаме нещо друго, както казвате, господин Аспарухов, покрай тази работа.
Надявам се да можем да предложим такова решение сравнително скоро. А колегите, които искат да го подкрепят със своята законодателна инициатива, ще бъдат добре дошли – всички членове на комисията и всички парламентарни групи.
Обединяваме ли се около това решение? Не виждам против. Благодаря ви много.
Има ли други въпроси? – Не виждам.
С това нашата работа завърши. Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17, 20 ч.)

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПОЛИТИКИТЕ
ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА:
(Румен Йончев)