Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 1
Днес, 24.03.2015 г., вторник, от 14:00 часа се проведе заседание на Временната анкетна комисията за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражняват контрол и противодействие на източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009 – 2014 г.
На заседанието присъстват: от Българска народна банка – Иван Искров, управител, Калин Христов, подуправител на БНБ, управление „Емисионно”, Димитър Костов, подуправител на БНБ, управления „Банково” и „Фискални услуги”, Нели Кордовска, изпълняващ пълномощията на подуправител, ръководещ направление „Банков надзор”, Нина Стоянова, главен юрист на БНБ, Елена Костадинчев, квестор на КТБ и Станислав Лютов, квестор на КТБ; Представители на трите одиторски фирми: „АФА” ООД- Рени Йорданова, управляващ съдружник; „Ърнст енд Янг Одит”- Николай Гърнев, управляващ съдружник; Делойт България” ООД – Гевин Хил, съдружник „Корпоративни финанси” и Тодор Тодоров, директор „Корпоративни финанси”.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на временната комисия.
Заседанието се ръководи от Десислава Атанасова, председател на Временната анкетна комисията за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражняват контрол и противодействие на източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009 – 2014 г.
Предс. Десислава Атанасова:
Добър ден. Добре дошли на гостите на първото заседание на Комисията за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и противодействат на източването на Корпоративна търговска банка. Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание. Предлагам да протече при следния дневен ред, предварително изпратен на електронните пощи на народните представители, както и материалите към него:

1.Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работата на Временната анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и противодействат на източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009-2014 г.
2. Разглеждане на постъпило в комисията писмо от Българска народна банка с приложен Доклад на БНБ, изготвен за информация на народните представители от 43-тото Народно събрание на Република България.
3. Разни.
Има ли предложение за включване на допълнителни точки в дневния ред? Заповядайте, г-н Веселинов.
Искрен Веселинов:
Уважаема г-жо Председател, не знам дали не е уместно преди да започнем да разглеждаме постъпилото предложение на БНБ, да имаме едно кратко обсъждане за конкретизиране на задачите за собствената работа на комисията с оглед да изготвим все пак някакъв план за работа. Примерно, кои сидници би следвало да бъдат приобщени към работата ни.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Веселинов. На извънредно работно заседание на комисията, което имахме в предходната седмица, мисля, че Вие отсъствахте, обсъдихме този въпрос, и именно затова първата ни покана е към г-н Иван Искров, управител на БНБ, г-н Калин Христов, подуправител на БНБ, управление „Емисионно”, г-н Димитър Костов, подуправител на БНБ, подуправител на БНБ, управление „Банково” и „Фискални услуги”, г-жа Нели Кордовска, изпълняващ пълномощията на подуправител, ръководещ направление „Банков надзор”, г-жа Нина Стоянова, главен юрист на БНБ, г-жа Елена Костадинчев, квестор на КТБ и г-н Станислав Лютов, квестор на КТБ; Представители на трите одиторски фирми: „АФА” ООД- г-жа Рени Йорданова, управляващ съдружник; „Ърнст енд Янг Одит”- г-н Николай Гърнев, управляващ съдружник; Делойт България” ООД – Гевин Хил, съдружник „Корпоративни финанси” заедно с г-жа Иванова, преводач, и г-н Тодор Тодоров, директор „Корпоративни финанси”.
Това са гостите, които сме поканили за първото заседание. Предполагам, че в обсъждането и приемането на вътрешните правила ще имате повод и възможност да направите предложения за следващите гости на комисията кои да бъдат и кой да изпрати материали и становища.
Други предложения? Не виждам. Подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Моля, който е „за”, да гласува. Единайсет „за”. Против? Не виждам. Въздържали се? Няма. Дневният ред е приет.
По точка първа - Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работата на Временната анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и противодействат на източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009-2014 г.
Изпратила съм на всички вас проект на Вътрешни правила за работата на временната анкетна комисия. Те касаят дейността и организацията на нашата работа, предмета на дейност, заседанията на комисията, материалите, тяхната продължителност, както и възможностите, които ни дава правилникът по отношение на проучването на темите, с които сме натоварени в предмета си на дейност.
Предлагам, ако имате някакви допълнителни предложения, те да бъдат обсъдени. Ако няма такива, да гласуваме анблок предложения проект за вътрешни правила.
Заповядайте, г-н Гечев.
Румен Гечев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Имам две редакционни бележки, но важни. Това е на стр. 1, чл. 4, ал. 4 пише: „Материалите по дневния ред на заседанието се предоставят на всеки член на комисията.”
Имаме проблеми в други комисии кога се предоставят материалите. Като имам предвид важността на темата, да конкретизираме, че след получаването се предоставят на членовете на комисията. Пример, те да са получени в понеделник, а ние да ги получим 20 секунди преди заседанието. Такива случаи имаме в други комисии.
И второто ми предложение е за чл. 10, ал. 2. Пише: „За поисканите и постъпили документи се информират всички членове на комисията.”
Тук да напишем: „Поисканите и постъпили документи се предоставят на всички членове на комисията.”, тъй като ние освен че трябва да сме информирани, че са постъпили материалите, все пак трябва да имаме и достъп до тях.
Това са двете кратки предложения.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Гечев. Заповядайте, г-жо Дукова.
Снежана Дукова:
Г-жо Председател, и аз искам да отправя молба. Дали ще бъде включено в правилата за работа не знам, но искам материалите да бъдат предоставяни и на хартиен носител. Не знам дали имаме вече сътрудници към комисията, които биха могли да помогнат за тази работа, но някои от нас работят по-добре на хартиен носител и един от тях съм аз и ще помоля да имаме всичко и на хартиен носител или поне на колегите, които желаят. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-жо Дукова. Други предложения, колеги? Не виждам.
Считам, че редакционните предложения такива, каквито бяха направени от г-н Гечев, са уместни. Разбира се, че след получаване в деловодството на комисията, всички материали ще бъдат предоставяни на народните представители. За тези от вас, които предпочитат хартиен вариант, моля при секретариата, който към този момент ще е от Комисията по правни въпроси. Считам, обаче, че достатъчно експедитивно действат експертите към Комисията по правни въпроси и затова те ще ни подпомагат. Всички останали ще получават на електронната си поща всички документи.
Г-н Гечев, приемам Вашите бележки и непременно ще бъдат отразени в чл. 4, ал. 4 така, както направихте предложението, както и в чл. 10, ал. 2 чисто редакционно ще ги отразим.
Не виждам други предложения. Подлагам на гласуване проекта на вътрешни правила на Временната анкетна комисия. Моля, който е „за”, да гласува. Седемнайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приети са правилата.
По втора точка - Разглеждане на постъпило в комисията писмо от Българска народна банка с приложен Доклад на БНБ, изготвен за информация на народните представители от 43-тото Народно събрание на Република България.
Длъжна съм да отбележа за колегите, които не присъстваха на извънредното ни работно заседание, че веднага след като Народното събрание избра състава и персоналния такъв, и ръководството на комисията, направихме работно заседание, на което определихме не само формата, в който ще работим и деня за днешното заседание, но и първите адресати, от които очакваме становище по отношение на фактите и обстоятелствата около Корпоративна търговска банка. Всички колеги от комисията посочихме, че задължително следва да изслушаме гостите, които днес сме поканили.
С писмо от 16 март поканих дамите и господата, които днес ни гостуват, както и поисках да ни бъдат оповестени докладите на трите одиторски фирми, които днес също са тук. Поканени са и квесторите на Корпоративна търговска банка.Благодаря за своевременното известяване от страна на БНБ за възможностите, които те имат и изпращането на Доклада на Българска народна банка. Надявам се, че всички от вас са получили този доклад в електронен вариант, който ви беше изпратен още в края на седмицата, когато се получи и писмото. Надявам се, че сега вече имате възможност за формиране на въпроси и становища.
Ако желае комисията, а и считам, че така ще е най-логично да процедираме, да дадем възможност за кратко експозе по доклада. Предлагам г-жа Нели Кордовска да вземе думата като временно изпълняващ длъжността подуправител или г-н Искров по отношение на банковия надзор. Разбирам от писмото на г-н Искров, че докладите на одиторските фирми са не само банкова, но и професионална тайна, но надявам се, че народните представители, а и с оглед на достатъчната публичност на информацията, която са имали, са формирали своето мнение и своите въпроси.
Заповядайте, г-н Искров.
Иван Искров:
Благодаря Ви, уважаема г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми гости на заседанието на временната комисия, оглавявана от г-жа Атанасова,
Уважаеми представители на медиите,
Преди всичко бих искал да благодаря за поканата, която сте ми изпратили. Ние в Българска народна банка високо оценяваме интереса, който продължава да занимава народните представители с този изключително важен случай, а именно парите на четвъртата по големина банка в страната – Корпоративна търговска банка.
Тъй като основните материали, които сте поискали, наистина не можем да предоставим, тъй като както посочвам в писмото си, са предоставени единствено на прокуратурата във връзка с взети решения от самата прокуратура за достъп до банкова информация и служебна информация, като сега искам да добавя, че те са и следствена тайна, което означава, че ако ние ги предоставим, бихме попаднали под ударите на закона. За да ви облекчим като народни представители, освен че сме тук да дадем изчерпателни отговори, надявам се, на всички поставени от вас въпроси, ви изпратихме и тази книжка от 60 стр., която вероятно е раздадена вече, в която ние още в първия ден на 43-то Народно събрание описахме всички събития и предприети действия от страна на БНБ, заедно със съответните мотиви, по случая с КТБ и във връзка с проблемите за КТБ и проблемите, които настъпиха с Търговска банка „Виктория”.
Искам също така да обърна внимание, че според нас малко позакъсня тази комисия, тъй като ние поискахме такава комисия още в първия ден на функциониране на 43-то Народно събрание. Това може да го видите на стр. 4 – Обръщението на Управителния съвет към вас народните представители, тъй като си мислехме, че веднага трябва да се обсъдят и някои навременни законодателни промени, които слава Богу случват се, но се случват доста по-бавно и 5-6 месеца след като ние искахме да ги поставим на вашето внимание. Тогава, разбира се, имаше една Временна комисия по бюджет и финанси, която освен другите въпроси, които предстояха, като организация на бюджета и други въпроси, бяхме поканени. За жалост, получи се като чели някаква форма на разпит на присъстващите. Не можахме да влезем в достатъчно задълбочена дискусия. А на всичко отгоре се получи и един нескопосен опит за законови промени, целящи защита интересите на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка. Спомняте си една абсолютно абсурдна идея, на която БНБ много остро реагира тогава. За щастие, след два дни – на 31 октомври, тази идея в пленарна зала беше категорично отхвърлена единодушно от всички парламентарно представени сили, за което сме ви благодарни, именно БНБ да спасява банки с отрицателен капитал.
Би ми било интересно на мен и на колегите, уважаема г-жо Председател, защо точно такъв е периодът – 2009 г.-2014 г., разбира се, ако позволявате и ние да повдигаме някои въпроси, а не само да отговаряме, тъй като очевидно е, както нарече един виден държавник преди време, като чели тази институция се развива много по-дълго като по-специална банка. Както знаете, това е 100% държавна банка, притежание на Булбанк до 2000 г. и някъде през лятото на 2000 г. е продадена на 10 офшорни компании, без ясна собственост кой седи зад тях, кой финансира тази покупка под одобрителния поглед на тогавашния министър на финансите, вицепремиер, шев на банков надзор, които на всичко отгоре са били и членове на Борда на директорите на Банковата консолидационна компания, която е била мажоритарен собственик.
Така или иначе ваша е волята. Аз съм запознат с мотивите. Вие говорите за 2009 г., а не за 2000 г. В тази връзка изключително важно е за нас и за вас във вашата работа, да направя едно много важно уточнение, а именно да разграничим периодите от 2009 г., както вие сте решили, до 20 юни 2014 г., докогато Корпоративна търговска банка е работила като всяка една нормална търговска банка и е подлежала на текущ банков надзор. И след 20 юни, когато беше поставена по искане на изпълнителните директори на банката под специален надзор до ден днешен, тъй като в обществото доста въпроси се повдигнаха, включително и последните дни.
Надявам се, да можем да отговорим изчерпателно на всеки, на всеки един от вашите въпроси.
Защо е важно това? Когато става въпрос за функциониращи банки, каквито са всички останали банки в страната, без проблеми, тогава, както знаете, в продължение на почти 20 години правната рамка казва, това е от м. юли 1997 г., че за надзора изключителни правомощия са предоставени единствено на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор” (това е императивно.), като за ваше улеснение бих могъл да кажа накратко в какво се състои надзорът, осъществяван от подуправителя и от колегите от управление „Банков надзор”. Не визирам никой конкретно тук, тъй като са били трима подуправители в този период.
Потенциалният надзор за благоразумна дейност най-общо се изразява в текущи анализи, базирани на надзорните отчети, обръщам внимание, за изготвянето на които носят отговорност мениджърите на съответната търговска банка. Не одитори, не надзорници, а мениджъри на съответната банка. Съответно извършване на инспекции на място, доклади за инспекциите на място, които се извършват от управление „Банков надзор”. Съответно, ако има установени някакви отклонения или нарушения в дейността на търговската банка, издаване на заповеди за коригиращи надзорни действия и писма с препоръки и указания. Също така Банковият надзор изготвя доклади и констатации от проверки по линия на специалния надзор. Това е отделна дирекция, пак самостоятелна, в рамките на управлението. Това е доста особена структура по аналогия с колегите от ДАНС. Това е структура, която се занимава преди всичко с мерките срещу изпирането на пари, както и там е надзорът върху небанковите финансови институции. Най-общо казано фирмите за бързи кредити, финансови компании и други.
Към управление „Банков надзор” като задължение спада разработването и актуализацията на надзорната отчетност, както и изпращане на методически указания. Горе изброените инструменти на надзора се правят от подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор” или упълномощено от него лице. Поради тази причина искам да обърна внимание, това е известно от медиите и на вас като народни представители, тъй като сте обсъждали този въпрос през месец януари и следва да се има предвид от временната комисия, че въпросните доклади в последните няколко години, както и цялата надзорна документация, свързана с КТБ, са предоставени на Софийска градска прокуратура и следствените органи и сами разбирате, че не бихме могли да коментираме факти и обстоятелства, свързани с работата на следствените органи и прокуратурата. Това беше важно, за да се разбере до 20 юни 2014 г., независимо от популярните изказвания на ред наблюдатели, експерти, политици и т.н.
Кои са правомощията на Управителния съвет на Централната банка.
Най-общо казано по отношение на случая КТБ правомощията на Управителния съвет на Централната банка настъпват след поставяне на Корпоративна търговска банка под специален надзор, а именно 20 юни 2014 г. Така че назначаване на квестори, приемане отчетите на квесторите, издаване на задължителни предписания, когато се е налагало, всичко това сме го публикували в нашата интернет страница на български и на английски език, тъй като този случай се следи много отблизо от нашите партниращи организации и най-вече от Европейската централна банка и от други институции. Така че във връзка с тези дейности това са пряка отговорност на Управителния съвет на Централната банка в състав, който вие знаете.
Също така, Управителният съвет има отношение при даване на лиценз, съответно отнемане на лиценз, какъвто беше случаят с Корпоративна търговска банка през месец ноември. Това са важни уточнения, за да можете и вие да си прецизирате своята дейност и съответно да може да се насочи дискусията в правилната посока. Поради тази причина аз съм поканил по ваша препоръка длъжностните лица на Централната банка, които отговарят на всички тези въпроси. Подчертавам, г-жа Нели Кордовска би могла да вземе отношение като изпълняващ длъжността от 18 юни. Както съм посочил и в писмото си, имам колеги, които са големи хора с дълги професионални автобиографии добри професионалисти, които са били и преди това подуправители. Бихте могли да ги поканите и тях на някои от заседанията. Те вече не са служители на Централната банка, а за периодите преди 20 юни 2014 г.
Това, което също трябва да кажа и също тези доклади са предоставени на прокуратурата – на Софийска градска прокуратура. Единственият документ, който се гледа от Управителния съвет на Централната банка, това е важно да знаете – от управителя и от други членове, това е Докладът за състоянието на банковата система, който се изготвя за информация от времето още преди аз да бъда избран за управител – 10 октомври 2003 г. През 2004 г., независимо, че това не се изисква от закона, спомням си, че беше по мое настояване, оттогава този доклад се приема от Управителния съвет за информация. В него, и тук ще кажа нещо, което също е важно да влезе в протокола и да улесни вашата дейност, в него се поставя като фокус състоянието на сектора като цяло, като индивидуалната информация за отделни банки е застъпена ограничено. За единайсетте години, през които аз съм управител на Централната банка, съответно г-н Христов е от 6 години, г-н Костов почти от 10 години, никога Корпоративна търговска банка не е посочвана като банка с някакъв проблем в тези доклади. Това също е предоставено на Софийска градска прокуратура. Имаме едно изключение, което мога да оповестя пред вас, тъй като беше публично оповестено през 2011 г., тогава подуправителят, ръководещ „Банков надзор” отне правото на глас на мажоритарните акционери в Общинска банка и тъй като тогава беше значим този въпрос, знаете, че ставаше въпрос години преди това за „опит за тайна приватизация”, така го наричаме ние без да знам дали сме точни в правния смисъл на думата, тогава поради значимостта на случая ние помолихме тогавашния подуправител, ръководещ „Банков надзор” да запознае Управителния съвет на Централната банка със своята индивидуална заповед, отново в изпълнение на закона, тъй като това не е в нашите правомощия, с мотивите за издаване на тази заповед, кое е наложило и какво следва оттук нататък. И тогава, както си спомняте, тези от вас, които са следили работата през този период, излязохме с публично становище, че подкрепяме действията на своя подуправител. Това е единственият случай. Не си спомням друг случай.
Също така, когато обсъждаме тук въпросите, свързани с Корпоративна търговска банка ми се ще на мен и на колегите все пак да си спомним думите на уважавания, надявам се, от всеки един от нас, Президент на Република България, който при откриването на това 43-то Народно събрание използва един израз „моделът КТБ” и да обърна внимание, че едва ли „моделът КТБ”, той така добре го описа, опира само до проблеми евентуални в надзорната функция на Централната банка.
Това, което сме извършили в този период, за който аз лично бих искал да получа максимален на брой въпроси и да дам своите отговори, надявам се и колегите, след 20 октомври, когато наистина нося отговорност заедно с колегите си от Управителния съвет, е, че ние се опитахме да направим всичко възможно банката да бъде отворена на 21 юли. Имах вече възможност някъде публично да заявя, а пред Народното събрание през месец октомври, да благодаря на колеги, които тогава бяха представители на основните парламентарни сили, част от тях присъстват тук в тази зала на днешното заседание, за подкрепата и за усилията, които дадоха, за да намерим работещо решение по европейски образец. Включително тук съм донесъл и мога да ви покажа схеми, интеграционни планове. Аз лично имах удоволствието да говоря с г-н Гечев на консултациите при Президента и лично му ги показах да ги разглежда. За жалост политическите сили при държавния глава на въпросното заседание не постигнаха консенсус по направените предложения и както нашият Президент обобщи публично след това, имаме си прекрасен закон и ние продължихме по действащия закон, който действа и до ден днешен, а именно оценка на активите, съответно осчетоводяване на съответните оценки, за което са тук и одиторите и квесторите, които могат да ви дадат съответните пояснения. Изчисляване на капиталовата адекватност за надзорни цели. И след като се получи този резултат, отнемане на лиценза на Корпоративна търговска банка. По-нататък сте наясно, тъй като вече беше налице 43-то Народно събрание, което много бързо реагира с изключително чувство за отговорност към нашето общество, актуализира бюджета, даде възможност на финансовия министър да подкрепи фонда за гарантиране. Така че към днешна дата са изплатени вече почти всички депозити, с малки изключения. Няма напрежение в българската банкова система. Системата работи спокойно към днешна дата.
Искам да подчертая, че някак си встрани от дебатите като че ли се съсредоточават върху БНБ, КФН, управител и т.н. Вие ще прецените дълбочината на дискусията, в която можем да влезем. Ние нямаме против да влезем в каквато и да е дискусия по тези въпроси. Но като че ли малко преднамерено говорителите на акционерите и в парламента и извън парламента, най-вече извън парламента, като че ли умишлено насочват дискусията по-скоро към регулативните органи. Някак си се забравя отговорността на тези, които най-вече отговарят в една пазарна икономика, в т.ч. и в България, а това са мениджмънта и акционерите на всяка една търговска банка. Последващият контрол, какъвто е банковият надзор в Централната банка дали има своите пропуски или не, разбира се, е изключително важен въпрос и ние сме предприели съответните действия още от лятото и в момента имаме оценка от Международния валутен фонд и Световната банка, дори в момента са в София, ако не се лъжа, г-жо Кордовска. Прокуратурата върши своята работа и вероятно ще излезе в един момент с публични изявления по този въпрос.
Но в никакъв случай не трябва да се забравя какво се случи с депозитите на хората и кой беше главният виновник тези депозити да се превърнат вероятно в апетитни активи, които за жалост и от това бяхме шокирани всички ние, повярвайте ми, се оказа, че не са под контрола на Корпоративна търговска банка. Това ни доведе до тази изключително песимистична оценка на одиторите и до отчитането на отрицателен капитал от страна на квесторите на банката.
Така че, когато говорят някои хора, включително и в чужбина дават интервюта, пишат открити писма, говорят, че някой искал да им вземе активите, БТК била 600 милиона, „Петров” бил 400 милиона и т.н. Трябва много ясно да се знае от нашето общество, че ако те бяха нормални кредити, та било то и лоши кредити в Корпоративна търговска банка, оценката нямаше да бъде такава. А както е описано тук между страници 29 и 30 и някоя, на практика това са активи, които чрез специални инвестиционни дружества, чрез всякакви схеми, холдинги и т.н. поставени лица са придобити и от други хора, но не са под контрола на банката. Доколко „Банков надзор” е видял нещо, доколко не е видял, това е въпрос, който дискутирахме тук през месец октомври. Беше колегата - последният подуправител тук. В момента върви и разследване, така че аз не искам да влизам във функциите на подуправител.
И накрая, уважаеми дами и господа, искам да използвам случая отново да благодаря на колегите си публично, тъй като това е най-публичната институция, представител на народа, на една парламентарна република, на всички свои колеги, както и на колегите от Министерството на финансите и други институции, тъй като минахме през изключително тежък период. Изключително тежък период не само заради проблематиката, която се обсъждаше, но и заради това, че съвпадна с изключителна парламентарна криза. Нито една централна банка в Европейския съюз и това ясно се знае от всеки непредубеден наблюдател не би могъл – не е вездесъща, не е някаква свръх структура и не би могла сама да реши въпросите, които бяха от естеството на събитията от 2014 г. Навсякъде това се случи с много силна подкрепа на парламентите. В случая това беше 42-то Народно събрание, което на практика не се случи. С подкрепата на правителствата имахме добра координация с правителството - и с предишното и с настоящото, за което благодаря от името на всички нас. Но все пак изказвам и изключителното си разочарование, а като чели заради този случай с КТБ - една банка, някак си се забравиха всички успехи на Българската народна банка и в частност на Банковия надзор през тези години.
Тук има хора, които са присъствали в Централната банка - 2008 г. сме заседавали денонощно, ако искат могат да вземат отношение и след това да кажат, но ние не допуснахме в малка България да се случи това, което се случи в целия западен свят. След това 2009 г. и 2010 г. вече с ново правителство. Съответно, аз съм изключително горд, че успяхме под лидерството на Централната банка с подкрепата на правителството на основните парламентарно представени сили в тогавашното 42-то Народно събрание и под егидата на Президента на Република България в седмиците следващи поставянето на Корпоративна търговска банка под особен надзор, да овладеем една тотална криза. Държавата ни беше изправена пред огромна буря. Успяхме и това за мен е изключително важно, за което благодаря на всички, които помогнаха тогава.
Тук сме всички длъжностни лица, уважаема г-жо Председател. Имам още много неща, които съм си подготвил, но не е необходимо да губя времето. В течение на дискусията, разбира се, ако ми дадете думата, ще взема пак отношение. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Искров.
Уважаеми колеги, предложение към процедурата има ли някой от вас? Или да изслушаме и други представители на Българската народна банка, говоря за подуправителите, ако имате подобно предложение, или представителите на одиторските фирми и квесторите, или да се формулират въпроси и след това да има отговори.
Реплика: По-добре да се задават въпроси и да чуваме отговори.
Предс. Десислава Атанасова:
По-добре да се задават въпроси. Процедура. Заповядайте.
Йордан Цонев:
Благодаря, г-жо Председател. Може би е уместно това, което казвате.
Тъй като ние миналия път очертахме кръга от институции, които ще слушаме, периодът – времето, за което ще съберем необходимата информация, и относно предмета на дейност какво обхваща, т.е. същината на информацията, която бихме искали да получим и анализираме за целите на Народното събрание. Мисля, че е добре в този случай да чуем и другите двама подуправители, говоря за Банковия надзор, доколкото тяхната работа се простира и във времето, в което искаме да видим какво се е случило.
Уместен беше и въпросът дали да не поискаме в пленарна зала с решение на комисията разширяване на този период, тъй като доста неща са се случили и преди това, но трябва заедно да го решим това преди да поискаме такава промяна.
Аз правя такава процедура да обсъдим и тези въпроси.
Освен това, когато говорим за кръга от органи, които искаме да изслушаме - контролни органи, защото така е записано – „държавни органи и институции, които е следвало да упражняват контрол”, трябва да помислим. Аз си направих труда да се запозная с Устава на Корпоративна търговска банка и трябва да ви кажа, че нещата са много интересни там. Надзорният съвет на тази институция е имал изключителни контролни функции, дори е отишъл отвъд нормалната практика по отношение на правомощията на Надзорния съвет. Уставът е пред мен и ако искате мога да ви прочета, но да не ви губя времето. Почти няма управленска дейност в банката, за която да не са искали специалното разрешение на Надзорния съвет, включително разпореждане с недвижимо имущество, включително сключване на заеми, включително неща, които по принцип са от правомощията на Управителния съвет.
Така че аз ви предлагам да привлечем и членовете на Надзорния съвет като хора, които е трябвало да упражняват контрол върху дейността на банката, на които е вменено и с Устава, и с Търговския закон, и със Закона за кредитните институции такива задължения и които на всичко отгоре носят пряка отговорност за отчетите, които са длъжни да представят пред Банковия надзор. Това по никакъв начин не отменя отговорността на Банковия надзор. Но, ако трябва да бъдем обективни, нека видим какво е свършил и Надзорният съвет, които носи пряка отговорност за тези отчети как изглеждат. Приемете го като процедура. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Цонев. Разбирам процедурното Ви предложение, но към този момент ние нямаме възможност да пристъпим към покана за изслушване на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка. Можем с решение на комисията, което да предложим на пленарна зала за гласуване да разширим обхвата на анкетната комисия като дейност, както и да разширим времевия периода – второто предложение, което Вие направихте. Към този момент Народното събрание е гласувало, че Временната анкетна комисия ще провери фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавните органи и институции, а Надзорният съвет на КТБ не попада в този обхват. Ако има предложение да вземе такова решение комисията, ще го подложа на гласуване, след като приключим с изслушването и задаването на въпроси. Съответно ще го предложим на пленарна зала за изменение на предмета на дейност на комисията. Заповядайте.
Йордан Цонев:
За да не възпрепятствам това слушане, ще направя такова предложение пред членовете на комисията, когато приключим с това слушане, за да го обсъдим и евентуално да вземем решение. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Цонев. Г-н Кънев, заповядайте.
Радан Кънев:
Отново по процедурата. Първо, не мога да споделя мнението ви, че обхватът на дейност на комисията е пречка за процедурното предложение на г-н Цонев и го подкрепям по същество. Аз смятам, че изслушването на лица, извън кръга на държавните органи и институции, по никакъв начин не е ограничено, стига то да може да ни помогне да разберем какви са били действията и бездействията на държавните органи и институции. От тази гледна точка смятам, че изслушването на представители на надзора и на мениджмънта на банката биха допринесли много, за да знаем всъщност какво е бездействал Надзорът на БНБ и други държавни контролни органи. По тази причина аз смятам, че не е необходима промяна на формалната задача на комисията, за да изслушаме представители на Надзорния съвет на КТБ.
А по отношение на това, за което ни е необходимо формално решение на пленарна зала, именно за периода, аз споделям казаното, и от г-н Искров, и от г-н Цонев, не за първи път. Според мен началният период трябва да бъде 2000 г. А може би ще се окаже, че трябва да е доста по-ранен - в периода, в който банката си е била държавна. Нямаме никакви данни, че когато е била държавна, тя е имала друг характер. Тук искам да подчертая това, което каза г-н Искров. Мисля, че ще бъде много важно в работата ни оттук нататък. Очевидно от много по-ранен период се е развивала като особен вид банка. В това очевидно, споделено от гуверньора на Централната банка, се крие голяма част от нашата задача.
И да поставя пред всички колеги от комисията един ключов въпрос. Приемаме ли ние, че одитните доклади са ни недостъпни, както и че материалите, върху които работи прокуратурата, са ни недостъпни. Моето мнение е, че не можем да приемем това. Закрити заседания на комисията очевидно ще се налагат. Ако го приемаме, то да помолим в пленарна зала срокът на нашата работа да започне да тече от момента, в който прокуратурата си свърши или не си свърши работата. Защото в момента ние харчим общо взето бюджетни пари за някаква белетристика, с която сме много добре запознати и освен да се упражняваме по литература оттук нататък и да се радваме на присъствието на камерите и всъщност много друга работа няма да свършим.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-жа Дукова, за процедура. След това г-н Гечев.
Снежана Дукова:
Г-жо Председател, тъй като сме в хода на процедурите, ставаше на въпрос за изслушвания дали след всички, или по време, или след уводните добронамерени информации на Председателя на БНБ, от което определено аз нищо съществено не чух, въпреки че нито съм икономист, нито съм банкер, но пък съм непредубедена в позициите и анализа си. В този смисъл бих желала, за да не размиваме отговорността с всички останали подуправители, одитори, нека да бъдат зададени въпросите към г-н Искров, защото имам основание за това.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-жо Дукова. Г-н Гечев, процедурен въпрос вероятно. Румен Гечев:
Преди да имаме възможност за кратки коментари и изказвания, аз мисля, че трябва да фокусираме дейността си. Колегите, имат основание, защото това е един от случаите, който показва грозотията на целия преход – от криминалната приватизация през всичките периоди до това, което стигнахме сега българският народ да плаща близо 4 милиарда лева. Но ние няма да можем да се справим с тази колосална задача за месец-два и три. Ще има други изследвания, ще има анализи.
Аз ви предлагам, както и записано в решението на парламента, да се фокусираме върху тези, които ние сме избрали и които по Конституция носят отговорност. В случая започваме с държавна институция БНБ. Какво е станало 2000 г., как 10 офшорки е ясно и за обикновения българин какви са и как са купили банката. Това са важни неща, които не трябва да бъдат така подминавани. Но нашата работа в момента е да видим защо се е случило това 2014 г.
Освен това, да ви кажа според моето скромно мнение въобще няма нужда да ровим между редовете на одитните доклади. Не е необходимо и ще ви кажа в изказването защо. Има си два-три показателя, за които не е нужно да имаш специално икономическо образование, за да видиш, че там нещата не са били наред и няма реакция. Одитните доклади от нашата комисия могат да ги четат 3-4 души или 5-6, но не сме длъжни и не всички членове на комисията разбират от счетоводство и в тесния смисъл на думата – от банкови финанси и счетоводство. Нали така? Никого не обиждам.
Така че и да имаме одитните доклад, това, вярвайте, няма да промени нищо съществено в основните неща. Защото за одитните доклади ще трябва всеки един от нас, даже и тези които специално образование, да викат и експерти, и юристи, и одитори, за да могат да се ориентират и това ще отнеме месеци.
Аз твърдя, че ние имаме достатъчно информация от това, което е известно на българската общественост, за да направим един спокоен колегиален разговор, за да видим първо, защо е допуснато това и да не се допуска втори път, и най-важното е какво можем да направим държавните институции – да си съберем парите на народа, който започва да плаща. Аз така разбирам нещата. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. Г-н Веселинов.
Искрен Веселинов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, общо взето това беше смисълът на моето предложение за включване на точка да си преговорим задачите, защото в края на краищата започнахме с такава дискусия – кого ще каним, какво ще търсим, така че не мога да не дам своя принос, както се казва, в тази посока. Действително ние имаме за задача, поне както парламентът го е формулирал, да анализираме дейността на органите по източването – първо трябва да си кажем какво източване, и оттам насетне да видим кои са отговорните органи. Защото даването на необезпечени кредити, за които г-н Искров каза, те са първопричината, но след това имаме, примерно, както се запознахме от изявление на БНБ, едни 206 милиона, които пряко са взети от каса на дружеството, което също е източване. Бих желал да знам какво показват докладите в тази посока, в какви периоди са взимани тези пари, какви документи са оставяни за тях.
Имаме още всъщност сега, което е основният проблем – събарянето на банката с гигантско преразпределение на активите на банката, което е актуалният проблем, който плащаме реално погледнато и се налага да плащаме.
Освен това имаме и проблемът с цесиите, който стана публичен съвсем наскоро с решението на парламента. В тази връзка наистина БНБ е обичайният заподозрян и би следвало да разширим своите дирения и аз подкрепям г-н Кънев в това отношение. Не би следвало да се задоволяваме с обяснението, че някои неща са в прокуратурата. В случай, че има колеги, които желаят да се запознаят, да си направят изводи от тях, би следвало да ги поискаме и да се докладват тук на комисия и съответно да се оформят мненията в тази посока.
Така че освен БНБ, КФН, както сте споменали на предишното заседание, би следвало да говорим за действията на службите за сигурност, които имат своята заслуга и в действията по събарянето на банката в края на юни и в този дух предлагам да си изкажем въпросите към БНБ и да си начертаем, може би в т. Разни, стъпките кого след кого викаме и какво искаме като информация.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Веселинов. Г-н Цонев за реплика към Вашето изказване.
Йордан Цонев:
Благодаря. Г-н Председател, не е толкова реплика, но формата на изказването е реплика. Прав е г-н Веселинов. Може би в началото трябваше да кажем какво направихме на миналото заседание. Ние направихме точно това, г-н Веселинов.
Аз ще си позволя, г-жо Председател, за да не се връщаме на този въпрос, а само да го обогатяваме оттук нататък, да наслагваме, да кажа какво предложихме и приехме на миналото заседание.
От практиката на Народното събрание с временни анкетни комисии в заглавието се съдържа всичко – и предмета, и срока, и понякога и начина, по който трябва да се работи. Та ние на миналото заседание, г-н Веселинов, решихме следното.
Първо, трябва да видим какво представлява термина „източване”. Има ли източване и по каква схема това се е случвало, защото е написано и затова поискахме БНБ да дойде и да ни даде доклада, за да видим има ли източване и коя е схемата, по която това се е случило.
Второ, кои са държавните органи, които е трябвало да действат или бездействат и да се запознаем с материалите, които имат те, независимо дали на закрити или на открити заседания. И там уточнихме, че това е Държавната агенция за национална сигурност, освен БНБ; че това е и в някаква степен МВР, ако има друго отношение; че това е Комисията за финансов надзор, доколкото косвено проверява, като няма да се спираме. В смисъл казахме, че и това трябва.
Ние отидохме и по-далеч - да прегледаме и в периода след квестурата какви решения е взимал парламентът. Защото той също се явява като законодателен орган – възможност да влезе в кризата, или да излезе, или да се опита да я поправи. Защото имахме действия или предимно бездействия на българския парламент, които можеха да не се случват.
За периода казахме, че 2009 г.-2014 г. до квестурата и 2014 г. от квестурата до края на 2014г.
Ако не приемате, г-н Веселинов, това като реплика, а като обяснение, като допълнение, и като съгласие с вашия въпрос, тъй като не присъствахте, ето това беше кръгът, предметът, който начертахме за работа поне в началото. Към него, разбира се, ние ще добавяме. Но това е записано в заглавието и това идва оттам. Ето, аз днес се опитах да добавя към това и нов период, да добавя към това и Надзорния съвет, който не е държавен орган. Но това е въпрос вече на решение. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Цонев. Г-н Веселинов за дуплика.
Искрен Веселинов:
Благодаря на г-н Цонев за пространното пояснение. Нека тогава да добавим и Министерството на финансите през този период. Да добавим и Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание, която е осъществявала своите правомощия.
Йордан Цонев:
Аз ги добавих. Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси ще даде пълен отчет какво е направено. Забележете, аз казах и какво не е направено и изключителната отговорност от това, което не е направено.
А изпълнителната власт, категорично. Ние го казахме още миналия път в лицето на Министерството на финансите. Нямаме разминаване.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря господа. И аз да се включа в пояснителния режим. Наистина имаме шанс, че членове на комисията са бившия председател на бюджетната комисия и бившия финансов министър, така че от първо лице ще ни предоставят информацията.
Съжалявам наистина, г-н Веселинов, че на тази работна среща, която имаше комисията миналата седмица не присъствахте. Всички тези въпроси бяхме изяснили. Аз считам, че всички въпроси, поставени и по отношение на процедурата и за промяната на обхвата на дейност на комисията, както и времевия порядък, следва да гласуваме отделни решения на комисията.
За процедурен въпрос, заповядайте.
Николай Александров:
Моята процедура е да се върнем отново към дебата, защото имаме точка разни в дневния ред и там можем да си говорим всички тези неща. В момента имаме Управителен съвет на БНБ плюс двама квестори и пр. представители на одиторски фирми, които имаме да изслушваме специално по тази точка. А по-нататък в т. Разни можем да си обсъждаме тези неща. Защото относно предмета на дейността на комисията има много въпроси, които може колегите да зададат и след това периоди и какво да разглеждаме. Ако искате да включим и БТК от 2004 г, но това да стане в т. Разни.
Затова призовавам колегите да се върнем към изслушването на Управителния съвет на БНБ, както и всички гости, за да разберем аджеба тук основния въпрос. Има ли източване, кога е установено това източване, от кого се е извършвало, какво са направили органите, които присъстват тук, за да го преустановят и пр.
Благодаря ви

Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. В крайна сметка почти всички парламентарни групи внесоха за предложение за създаване на тази временан анкетна комисия. Надявам се, че всички са си изяснили предмета и обхвата, затова и аз призовавам всички нас към задаване на въпроси с цел изясняване на предмета и дейността на сформирана комисия, а не процедурни хватки най-различни. Г-н Попов, давам ви думата последно и считам, че е редно вече да преминем към същинската работа.
Филип Попов:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз се съгласявам абсолютно с предложението на колегата в т. Разни да обсъдим процедурните правила. Тук са членовете на Управителния съвет и моето предложение беше да пристъпим по същество. Защото тази процедура се разигра като дебат по същество.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Давам думата на вас колеги за въпроси, изказвания, становища, като впоследствие, а и така решихме, че ако има необходимост и останалите членове на Управителния съвет, квесторите, както и представителите на одиторските фирми ще се включат в дискусията.
Заповядайте, г-н Попов.
Филип Попов:
Уважаеми г-н Искров, Вие споменахте, че единственият доклад, който гледа Управителния съвет на БНБ това е докладът по отношение на състоянието на банковата система и че в този доклад никога не се е споменавало, че КТБ всъщност има някакви проблеми. Според Вас, обективен ли е този доклад, или нямате това усещане предвид развоя на казуса КТБ. Какви са правомощията на Управителния съвет в случай, че счетете, че този доклад, който ви е предоставен, не обективира реално състоянието на КТБ. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Попов. Г-н Искров, заповядайте.
Иван Искров:
Ако ми позволите преди да отговоря на въпроса на г-н Попов да поискам едно пояснение към казаното от г-н Кънев. Той е лидер от управляващото мнозинство и аз много внимателно следя неговите изявления в парламента и извън парламента и го моля да бъде точен. Аз цитирах висше длъжностно лице от лятото на 2014, а не аз казах, че това е била по-особена банката. Нека да се има предвид това нещо.
По отношение на въпроса на г-н Попов. Както казах, всичките действия, свързани с банков надзор - връщам ви в 1997 г. - тогава знаете кой беше председател на Комисията по бюджет и финанси –уважаемия г-н Цонев, решиха, че колективната безотговорност е свършила лоша работа по време на банковата криза и за периода преди банковата криза, с изцяло нов Закон за Българска народна банка, който беше писан най-вече от Международния валутен фонд, но и от колегите в бюджетна комисия и от БНБ и Министерски съвет, се реши тогава, че поради така наречената „колективна безотговорност” ще се мине към пряка индивидуална отговорност. Поради това от юли, моля г-н Цонев да ме прощава, ако бъркам датите, но мисля беше юли 1997 г. законодателят реши, че всички правомощия, касаещи управление на международни валутни резерви, касови левови и други, се предоставят на подуправител – управление „Емисионно”. Всичко касаещо платежни системи, надзор върху платежни системи се предоставят на подуправител –управление „Банково” и всички дейности, представляващи надзор върху банковата система се предоставят независимо и самостоятелно на подуправителя, ръководещ управление „Банков надзор”. От тогава това е закон, който ние всички спазваме.
Когато аз станах управител на 10 октомври 2003 г. – моя първи мандат, аз заварих такъв доклад, който се изготвяше от тогавашния подуправител и управлението, който касаеше една обобщена информация за банковата система. Ако желаете, бихме могли да влезем в подробности и да ви кажем този доклад най-грубо съдържа състоянието на банковата система за съответното тримесечие по видове регулации: за ликвидност, за капиталова адекватност и разни други регулации, съответно надзорни мерки, ако е взимал подуправителят. Този доклад до лятото на 2004 г. се предоставяше от подуправителя неформално на управителя и другите подуправители. Това е нещо, което аз съм заварил. Тогава обсъдихме с тогавашния подуправител, че това е важен въпрос. Все пак наистина правомощията на подуправителя са много силни, но все пак е хубаво Управителният съвет да има информация за общата картина, а още повече тогава бяхме навлезли в период на изключително сериозен кредитен бум и започнаха да се предприемат много решения на Управителния съвет, с които се стремяхме да коригираме този кредитен бум, да натрупаме буфери и т.н. И, разбира се, без да има никакъв проблем, оттогава подуправителят, ръководещ „Банков надзор” (2004 г.) предоставя този обобщен доклад, даваш информация да банковата система, за рейтингите – вътрешно надзорни рейтинги на търговските банки, и т.н. Докладът до ден днешен се гледа, както казах, на всеки три месеца. В момента се внася от изпълняващия длъжността – г-жа Кордовска, вече 11-та година и се приема за информация, тъй като този доклад не е в съответствие с изискванията на закона, а е допълнително по решение на самия шеф на „Банков надзор” от времето отпреди аз да съм управител. Съответно членовете на Управителния съвет, когато са индикирани някакви проблеми, задават своите въпроси и се интересуват за съответното състояние, ако има нещо отбелязано за някоя банка, непосрещане на надзорни регулации и т.н.
Това, което мога да кажа, че всичко е предоставено на Софийска градска прокуратура. Никога не сме имали като предмет на обсъждане Корпоративна търговска банка до проблема, възникнал в началото на лятото на 2014 г.
Обективен е този доклад. Това е изключително професионален доклад. Имайте предвид, че в „Банков надзор” работят изключително добре подготвени специалисти. Не случайно одеве казах, че заради случката с КТБ не би трябвало да се хвърля сянка върху целия „Банков надзор”, тъй като това са колеги, които са обучавани години и в Европа и в Америка и са изключително уважавани колеги в европейската система от централни банки на Европейския съюз, които участват на различните нива на писане на регулации, на писане на новите стандарти, решения на Европейската комисия, след това на Съвета и т.н.
Какви са правомощията на Управителния съвет, подвъпрос, зададен от г-н Попов. Никакви в случая. Правомощията са да бъде информиран като колегиален орган.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Искров. Г-н Костов, заповядайте.
Димитър Костов:
Искам само да допълня, че все пак предназначението на този доклад не е да прави индивидуални оценки на отделните банки, обща характеристика на системата. Примерно, аз в частта на правомощията, отговорностите, които съм имал, вътре попада задължението да правят предложение по отношение задължителните минимални резерви. За мен този доклад е бил полезен именно, давайки ми общата картина и облекчавайки ме да правя такива предложения, които всъщност са благодарение на информацията и аргументите от такъв общ поглед за системата са дали възможност в последна сметка да имаме призната антициклична политика при формулирането на задълженията за минималните задължителни резерви. Тоест, предназначението на доклада e някъде другаде, а не в индивидуалната оценка.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Кънев.
Радан Кънев:
Наистина за мен е важно да изясним някои неща извън външната страна на проблема. А ясно е, че както докладите на управление „Банков надзор”, така и отчетите на КТБ, които са пристигнали в управление „Банков надзор” показват една изключително здрава картина. Ние знаем, че в началото на 2014 г. няколкократно хора на високи официални позиции заявяваха, че КТБ е една от най-стабилните банки в България. Тъй като това нещо беше очевидно невярно за всеки човек с елементарна грамотност, за мен е важно да стигнем до там къде се къса връзката между фалшивото и реалното. Това би трябвало да е задачата ни. Другата работа е на прокуратурата, а не на парламентарни комисии.
Тъй като обсъждахме коя да е началната дата, тази 2009 г. откъде се появи. Няма да го кажа случайно. Моето предложение винаги е било за 2000 г., както вече казах, но понеже трябва да има някакво разумно начало, колегите от ГЕРБ държаха да е достатъчно рано, за да обхваща и техния период на управление, за да не си помисли някой, че слагаме чадър на елементи от техния период. Аз предложих 2009 г., защото тогава по повод на една медийна публикация влязох в публичната част на имотния регистър през отдалечения достъп. Проверих една конкретна сделка и видях, че синът на тогавашния шеф на българското контраразузнаване е получил много голям кредит от КТБ, като за 20 и няколко годишен човек, собственик на еднолично ООД, който е бил обезпечаван 100% от една сделка за бъдещ строителен проект. Като уточнявам, че периодът е след началото на банковата стагнация. Ако някой безумец е давал 100% кредит през 2006-2007 г. се случваха такива неща, в края на 2008 г. и началото на 2009 г. не се случваха такива неща. Даже, напротив, кредити като принцип нямаше. Тогава ми стана интересно и извадих още 20-30 ипотеки на тази банка и оттам нататък за мен нямаше абсолютно никакво съмнение за какво става дума – става дума за взаимоспомагателна каса на кръгове близки до властта. А всичко, което е публикувано в периода от тогава нататък съм следил горе-долу всяка публикация. Но общо взето се е потвърждавал този извод, затова бях и в голяма степен шокиран, когато доста късно разбрах, че на собствената ми партия авоарите са стояли в тази банка. И по тази причина не приемам аргумента, че в това няма проблем. Има проблем за мен много голям, поради наличието на достатъчно публични данни, че тази банка не извършва по никакъв начин обективна банкова дейност.
Конкретните ми въпроси са в този период, който разглеждаме.
До Управителния съвет или до Гуверньора на Централната банка постъпвали ли са вътрешни или външни сигнали, т.е. вътрешни от системата на БНБ или външни от държавни органи или от частни лица, които да сочат на някакви нередности от типа на тези, които аз съм забелязал още 2009 г., но за съжаление не съм сигнализирал по никакъв начин.
И вторият ми въпрос е от Управителния съвет или Гуверньора на Централната банка към управление „Банков надзор” за този петгодишен период постъпвали ли са някакви сигнали или питания, свързани с очевидни нередности в дейността на тази банка.
На трето място, управление „Банков надзор” извън редовните си доклади докладвал ли е към Управителния съвет някакво съмнение относно отчетите, които КТБ депозира в управление „Банков надзор”, тъй като съмнението, че тези отчети са неистински, аз си спомням много добре срещата при Президента, за която Вие реферирате, за мен тя беше първа от този тип, всички коментирахме тези отчети с нескрита насмешка. Тоест, всеки присъстващ знаеше, че те са фалшиви към този момент.
Въпросът е дали по някакъв път са подавани сигнали за съмнения за тези отчети на по-ранен етап, когато това е можело да има положителен ефект.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Искров.
Иван Искров:
Уважаема г-жо Председател, по отношение на хората, които са казали, че КТБ е една от най-стабилните банки, син на контра разузнавач и т.н аз не мога да взема отношение, съответно и по отношение на взаимоспомагателна каса, дали е така или не, това са други категории.
По отношение на въпросите, поставени от г-н Кънев, те са много резонни и благодаря за тях.
Дали са постъпвали външни или вътрешни сигнали?
За вътрешни казвам още веднъж, никога аз лично не съм имал информация да има някакви нарушения в дейността на тази банка и съответно да са пускани към Управителния съвет и към другите колеги и т.н. Имайте предвид и може би това трябваше да го кажа в самото начало, ние сме колективен орган, който е формиран от двама президенти, пет парламента и ако не се лъжа 6 или 7 министър-председатели с цялото това парламентарно многообразие. Винаги сме взимали решенията, включително и датата на поставяне под специален надзор на търговска банка КТБ с единодушие. Това е изключително важно да го отбележа. Това означава много сериозно обсъждане на всеки един въпрос. Едва ли, ако е имало такива сигнали, г-н Кънев, бихме могли да останем равнодушни.
За външен сигнал, подсеща ме Главния юрисконсулт, мисля, че преди години постъпи, ако не се лъжа от протестна мрежа – някое от NJO, имаше подаден сигнал, но да не ви въвеждам в заблуждение, мисля че имаше такъв сигнал на база на публикации в медиите, който е насочен директно към „Банков надзор”. Какви са били проверките, дали са правени и т.н., аз не мога да отговоря на този въпрос, тъй като това не е в моите компетенции. Винаги съм се пазил, уважавал съм хората, които са назначени било от Народното събрание, било от Президента и никога не съм се месил в правомощията. Не си спомням за други сигнали. Мисля, че имаше от протестна мрежа, но е възможно, без да желая, да ви въведа в заблуждение.
Г-н Христов ме подсеща, че имаше проверка по линия на Европейската комисия по отношение на държавните депозити. Тогава имаше сигнал до Европейската комисия, като не мога да кажа дали е бил анонимен или подписан сигнал, но имаше сигнал до Европейската комисия и тя извърши проверка. И тъй като финансовият министър е ресорен за проверката и отговорите по отношение на държавната помощ, тогава си спомням, че под ръководството на г-н Дянков съвместно Министерството на финансите и Българската народна банка в лицето на колегите от „Банков надзор” извършиха съответните проверки – на лихвени проценти, на какво ли не и съответно се представи отговор на държавата (на правителството), тъй като БНБ не е страна, и тогава процедурата беше прекратена.
Сещам се г-н Кънев, за тези два сигнала и моля, ако нещо пропускам, да бъда извинен.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Искров. Ако комисията вземе решение да изслушаме г-н Румен Симеонов и г-н Цветан Гунев, може би ще намерим отговори на тези въпроси, които задавате, г-н Кънев.
Г-н Гечев има думата. След това г-жа Дукова.
Румен Гечев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми колеги, кратък коментар и въпроси.
Първо, ние не сме съгласни с тази позиция, че единствената отговорност в БНБ носи шефа на надзорно управление. В Закона за Българската народна банка, цитирам чл. 2, пише: „Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.”
Това, че в едно министерство има заместник-министри и един директор има заместници не означава, че директорът или министърът не носи отговорност. То само означава ,правилно каза г-н Искров, че те не могат да се бъркат в оперативните мерки, които осъществява съответния шеф на банковия надзор.
Освен това, шефът на банковия надзор се предлага от кого? От управителя на БНБ. Той си го избира, той носи кадрова отговорност.
Освен това, в глава трета, чл. 16 пише. Цитирам.
„ Чл. 16. Управителният съвет:
5. определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност.”
Следователно начинът по който функционира банковият надзор, упражняван от личността, която е предложена и избрана от парламента, се определя от Управителния съвет.
Колеги, няма такава банка в света, в която Управителният съвет не носи отговорност за това какво правят отделните управления. Съвсем естествено е, че шефът на „Банково управление” не бива да се бърка в оперативната работа на „Банков надзор”, както не би допуснал и правилно колегата му от „Банков надзор” да му се бърка в оперативната работа на „Банково управление”, примерно, или управление „Емисионно”.
Абсурдно е да допуснем, че Управителният съвет на БНБ не носи отговорност, макар и различно. Това просто няма как да бъде прието. То противоречи на Конституцията, на закона и на европейската практика. Тоест, тази постановка, че е виновен само един човек, в това число и заместникът му не е виновен, в това число не чухме никой ад е виновен от целия „Банков надзор”, който е проспал очевидни факти и сега ще ви кажа кои са те.
Няма нужда от никакви специални доклади, даже няма нужда от никакви специални органи да докладват на Управителния съвет нещо, което е очевидно.
Уважаеми колеги, не е ли видно на мониторите ви на Управителния съвет и на експертите, че имате ненормален кредитен портфейл. Вярно ли е от одитните доклади, че 138 кредитни линии са разпределени основната част от тези близо 7 милиарда активи. Във вашия доклад, който се публикували в интернет, пишете правилно, че в 20 експозиции са милиард и половина. Нали така? Извинявайте, но не е нужно да си член на Управителния съвет или да си учил икономика. Един човек като си види на монитора, че 7 милиарда са на 138 кредита и че 20 юнака, които са взаимно свързани при това, те не са 20, те са по-малко хората, въртят милиард и половина. Във вашия доклад пише, че акционерите са си раздали кредити два пъти по-големи от акционерния капитал. Какво друго трябва да стане? Даже шеговито казано полицията трябваше да е там на третата минута. А тук текат години! Защото това не е станало 2014 г. Това е станало и при предния шеф на надзора, и при този шеф на надзора. С една дума, аз имам въпрос. Въобще не ме интересува какви са другите одитни доклади, които са заблудили и обществеността, и банката, и KPMG и други.
Аз питам как е възможно, а колегите са високо квалифицирани, всички членове на Управителния съвет, целия Надзорен отдел, а в момента тук е изпълняващата длъжността „шеф на надзора”. Аз ви питам. Това е обяснено в учебниците за Икономическия техникум. Вие като виждате тази ненормална ситуация, че имате 7 милиарда разпределени на една група хора. Какво трябва да се случи, за да видите, че тези фирми повечето са на един и същи адрес. Така ли е? Вие не виждате ли, примерно, че са на ул. Иван Вазов № 2, условно казано. Питам ви, не сте ли видели че са на един адрес. Ако сте видели, че са на един адрес, не можахте ли да се разходите, заради 3.5 милиарда, които губи българският народ, за да видите, че там са кухи фирми.
Освен това, какво трябва да стане, за да видите, че тази банка отпуска в понеделник, примерно, 100 милиона на определени хора и 15 минути по-късно тези 100 милиона се разпределят на други фирми.
Какво трябва да стане, питам Надзора, бихте ли ми отговорили, че сана един адрес, че са кухи фирми. Извинете, но и децата знаят, че като отпуснеш 100 хиляди лева заем на някой за пекарня, от банката отива някой да види дали пекарнята е там. Нали така? А тук 7 милиарда се разпределят и никой не отива да види къде са.
Така че нямате нужда от никакви одитни доклади, нямате нужда от никакви доклади даже на Специалния надзор.
Освен това, виждате, че една банка се движи като комета в класацията на банковата система на България. И друг път съм казал - от 2008 г., 2009 г. и 2010 г. най-висок растеж има банката. Извинете, не проявихте ли елементарно любопитство. Аз бих се заинтересувал, ще ми е любопитно и да кажа: Тук има една банка, която три пъти й се качват активите, растат й експозициите. От една страна, ограничен брой кредити, от друга страна, т изведнъж става четвъртата в България. Бих отделил от ценното си време 15 минути да вляза в компютъра и да видя аджеба къде отиват тези пари. Бих пратил служителите си в тази банка да отидат да проверят няколко инвестиции и те ще видят, че има празни кашони, кухи, където стотици милиони отиват и не правят нищо.
Така че тук няма извинение. Банковият надзор нищо не е направил няколко години. Не говоря за другите институции, които не са си свършили работата. Защото ние нямаме право да приписваме вина на колегите за други институции – и правителства, и съдебна система, и прокуратура, които не са си свършили работата. Това е така. И аз винаги, колегите знаят, съм реагирал, когато са се опитвали да прехвърлят такива вини. Но тук 7 милиарда да са разпределени на една малка група хора, акционерите да са си раздали два пъти повече пари, отколкото им е акционерния капитал, да не е ясно тези милиарди къде отиват, колеги, аз ако видя, че една банка е раздала 7 милиарда, те подводници ли произвеждат някъде, самолети ли. Трябва да излезе нещо от тези пари. Нищо няма. Нищо не излиза Значи сигналите са очевадни и реакция няма. От Надзора на БНБ няма никаква реакция. Няма и от други институции. Какво ще чакате аз да ви давам информация. Информацията ви е на компютъра.
Аз говоря така, може би малко емоционално, защото става дума за много пари. Защото сега няколко поколения българи ще плащат тези близо 4 милиарда, които ги няма. Те са проспани. А задължението на Надзора на БНБ е не да спи, а да гледа къде отиват парите.
Затова аз искам да ми отговорите на този въпрос. Какво правихте тези години.
Първи въпрос – не видяхте ли, че 7 милиарда са разпределени на група хора?
Втори въпрос – не видяхте ли, че милиарди отиват в кухи фирми на един и същи адрес?
Трето, не видяхте ли Надзора, че парите, след като се отпуснати от банката, след това отиват в други фирми – втора, трета, пета?
И няма никакво извинение. Защото те не са глупави тези, които са откраднали парите. Те гледат показателите на банковата система. И наистина в докладите като погледнеш, те по показатели се движат по-добре от средните за банковата система. Това и едно дете ще ви каже. Взимам един милиард пари, които нямам намерение да връщам, оставям си 20 милиона да си покривам лихвите за 2-3 години и кредитът е обслужван. Той е обслужван, докато гръмне пирамидата след 3-4 години.
Това са неща, които са известни на всички. Няма какво да се ровим в одитните доклади. Надзорът не е реагирал на груби нарушения на кредитната практика - кредитно портфолио, минимизация на риска, контрол на кредитните линии – какво става с тези пари, като отиват в първата фирма. Хората си раздават кредити, в това число и на частни лица.
И може би е хубаво в началото всеки да казва, че пропуснах.
Никога не съм имал депозити в КТБ. Никога не съм сключвал договори с КТБ – аз и моето семейство. Това е важно. Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Гечев. Г-н Веселинов има подобен въпрос и желае сега да го зададе. Г-жа Дукова също. Заповядайте, г-жо Дукова.
Снежана Дукова:
Нямаше да упорствам толкова много да задам въпроса си, защото той почти се дублира с това, което проф. Гечев каза и аз му благодаря за това, в перифраза че и на слепия ще стане ясно това, което се е случило.
Не знам, г-н Искров, защо не ме напуска усещането за това, че Вие се фокусирате в чужда отговорност, макар и тя императивно да е такава.
Защо не ме напуска усещането, че благодарите за несвършена работа и оневинявате себе си в това, в което вие дадохте като изложение.
В тази посока малко ще добавя не в толкова професионална терминология, като проф. Гечев, но Вие сте нямали информация от докладите, Ви не носите отговорност, няма проблеми. Наистина и на слепия ще стане ясно. Прави впечатление, че лихвите по депозитите и лихвите по кредитите, че в тази банка се дават едни огромни лихви, с които някои хора живеят изключително добре – да право императивно на самата банка, аз нямам влогове и никога не съм имала в тази банка, не че по принцип имам, но то толкова бие на очи, толкова е видимо ясно. Дори ако искате колаборацията от хора, които влагат в тази банка, и предприятие и всички, които влагат, са облагодетелствани по този начин.
Накратко, доближавам се отново до въпроса на проф. Гечев, г-н Искров, Вие носите ли лична отговорност и как я носите за това, което се случи. Благодарихте на събрание, президенти, парламенти и всички, които са спасили кризата. Да, те са спасили, но тези пари наистина трябва да се върнат и поколения назад ще ги плащат.
И не е ли време наистина да понесете вашата отговорност такава, каквато я иска народът? Да или не? Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Веселинов, заповядайте.
Искрен Веселинов:
Аз ще си позволя също да задам няколко въпроса. Действително голяма част от тях са свързани с банковия надзор, но смятам, че г-жа Кордовска, която преди това е била директор на дирекция, поне технологично ще може да отговори на някои от въпросите, които аз като неспециалист ще задам.
На първо място, и аз като колегите преди мен ще се удивя, че КТБ не е имала специално внимание. Най-малкото заради КТБ беше приета специална наредба за влоговете на държавните фирми. Дори и да е останала незабелязана експанзията на вложители от държавната сфера в тази банка, след това като правителството се занимава с нея, би било редно да има едно по-особено внимание и един по- сензорен контрол, най-малкото да те би изтеглянето на тези пари да породят някакви сътресения в самата банка. Това е един от въпросите ми – имало ли е такова внимание, след като се прие наредбата, мисля, че беше през пролетта на 2013 г.
Чисто технологично на мен не ми е ясно. Вие в края на краищата получавате ежедневни отчети (рапорти) от тези банки. Тези рапорти би следвало да се сейват на компютъра всеки ден след приключването на съответния ден. Тоест, финансово движение поне като обем, като макрорамка би следвало да е ясно и да не е някакъв проблем за анализ от страна на Банковия надзор. Това искам аз да запитам. Предполагам, че тези файлове са налични, били са обект на анализ и Банков надзор ги е следил. Така ли е?
Освен това, в началото на кризата с КТБ стана ясно, че липсвали един голям брой кредитни досиета. Това е другият въпрос, който искам да задам, може би към квесторите. Липсват ли такива досиета. Ако са отишли някъде, има ли протоколи за приемане и предаване и съответно ясно ли е кой ги стопанисва, така да се каже.
Имам и няколко въпроса, свързани със задължението на БНБ за ликвидна подкрепа на закъсали банки, тъй като смятам, че на практика фалирането на банката все още не е ясно дали е можело да бъде избегнато, но ми се ще и с оглед на сериозните атаки от страна на мениджмънта на банката, които са медийни, да чуя отговора от страна на г-н Искров, тъй като смятам, че това е изключително важно.
Ликвидна подкрепа на КТБ обсъждана ли е да бъде давана. Вярно ли е, че мениджмънтът на банката е насочен от ръководството на БНБ да поиска този особен надзор.
Другият ми въпрос е свързан с намеренията, които в началото на кризата Оманският фонд беше заявил за ликвидна подкрепа или едва ли не стоеше в публичното пространство, че няма кой да се срещне с него и да се договори тази подкрепа.
Това са ми въпросите.
И още един въпрос, който е свързан с нашето решение – на Народното събрание от месец декември. Ние говорихме тогава за назначаване на специални фирми, които да проследят финансовите потоци. Това нещо направено ли е? Смятам, че е доста важно да се знае.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Може би не беше съвсем правилен подхода с толкова много въпроси. Моля по реда, по който бяха зададени: г-н Гечев, г-жа Дукова, г-н Веселинов. Заповядайте.
Иван Искров:
Ще се опитам да отговоря на всички въпроси. Молбата ми е да отговаряме въпрос по въпрос, тъй като иначе не бихте могли да получите изчерпателни отговори от тук присъстващите. Дори е възможно да пропуснем някои въпроси, а ние не желаем това да се случи.
По отношение на казаното от г-н Гечев. Г-н Гечев, категорично възразявам, познаваме се толкова години, да се казва, че Иван Искров или който и да е от тази маса, се опитва да прехвърли отговорност. Не се опитвам да прехвърля отговорност. Нося си своята отговорност. След малко ще отговоря на г-жа Дукова по този въпрос.
Това, което казах, е това, което сте приели или са приели вашите предшественици в 38 Народно събрание и това е законов факт – управителят не се меша, нито който и да е член на Управителния съвет в дейността на „Банков надзор”. Абсолютно не е добра аналогията между министър и заместник-министри и управител и подуправители. Категорично не е такъв случаят. Да, подуправителите се избират от Народното събрание по предложение на управителя, както знаете след съответните политически консултации с водещите парламентарно представени сили. Как си представяте управителят да вземе, примерно, утре предлагам г-н Гечев, влиза в парламента и никой не го гласува. Това е категорично ясно. Но дори и ако направите аналогия с Министерството на финансите или което и да е министерство, понеже тук виждам г-н Чобанов, ще ви дам пример. Може ли министърът на финансите да носи отговорност за това, че някой някъде е източил ДДС за 50 млн. Очевидно няма как да вмените такава вина. И по никакъв начин не казвам, че колегите ми, които са били през този период, носят някаква вина или не са си свършили работата. Това го казах още на 11 юли 2014 г. Не искам да коментирам. Има проверка от прокуратурата, изключително задълбочена проверка, повярвайте ми. Половината „Банков надзор” е изнесен като документация в Софийската прокуратура и следствие. Те в един момент ще излязат със своите заключения и ще кажат някой пропуснал ли е нещо, затворил ли си е очите, не е видял и т.н.
Управителният съвет на Българската народна банка и това е разликата и е хубаво да се знае, тъй като много хора се изказват, главно експерти, по медиите и бъркат регулатор с надзорник. Прав сте, г-н Гечев. Регулатор е Управителният съвет. Управителният съвет приема наредбите, които вие сте заложили със закон да бъдат приети от Управителния съвет. Но до там. Как работи „Банков надзор”, какъв е работният порядък, включително наръчниците, които определят как се работи, ако искате г-жа Кордовска може да каже процедурата, стига да искате и да имате желание и време, се приемат и подписват от подуправителя, ръководещ „Банков надзор”. Не е такъв случаят с което и да е министерство. Подписва ги министърът или упълномощено от него лице. В случая няма упълномощено от управителя лице.
Така че моля да не се счита, че аз прехвърлям някаква отговорност. Нося си моята отговорност за това, което аз съм разпоредил или пропуснал да разпоредя или нещо извършил.
Така че Управителният съвет не е този, който определя работния процес в управление „Банков надзор”. Това е изцяло в правомощията на управление „Банков надзор”.
Говорите да погледна в компютъра. В кой компютър да погледна, уважаеми колеги? В кой компютър, примерно, вие можете да видите всички тези 138 кредита. Ако говорите за 38-те кредита и затова казах, че трябва да разграничим периода до 20, когато за банката сме имали една информация и едно схващане за тази банка и след 20, когато назначените от нас квестори наеха три одиторски фирми с перфектна репутация, които влезнаха, установиха нещо и шокираха целия Управителен съвет, когато изнесоха своите доклади и което ние незабавно изнесохме в публичното пространство, в т.ч. на специално открито заседание на Комисията по бюджет и финанси от 42-то Народно събрание.
Ако говорите за кредитите, които са ни станали ясни след като Управителният съвет вече е можел да ги гледа. Образно казано тогава сме можели да погледнем в компютъра. Да, те са в тази книжка. Има ги описани тук като видове. Ако не се лъжа пет вида кредити и са доведени до вашето знание. Съответно, всичко, което е описано от квестори и тук отговарям на г-н Веселинов за въпросните липси в каса, това беше проверка на квесторите, която също е изпратена на прокуратурата като липси, заедно с тези доклади на трите одиторски компании, са предоставени на прокуратура кредит по кредит, обезпечения, лица, през кой и как, и т.н. Ние нямаме тази информация. Няма я тази информация и ръководителят на управление „Банков надзор”. И вероятно, ако поканите колегите, които са били през тези години, те също ще ви кажат. Това не е текущ контрол на търговска банка, който да е поставен в компютъра на Цветан Василев или на който и да е и го вижда какво точно влиза днес и излиза. Категорично това не е ролята на Банковия надзор. Затова аз в самото начало го описах, така че няма в какъв компютър да погледна. А когато съм погледнал това, което са ми казали, казвам още веднъж за тези 7 милиарда и за тези 138 кредита не само, че съм го забелязал, но с колегите веднага сме го направили публично на български и английски език и седим зад тази книжка.
В отговор на г-жа Дукова. Оневинявам себе си, но не оневинявам никой и нито обвинявам, само че искам да кажа едно нещо, което стана навик в нашата страна, а и известна парламентаристка напоследък, обикаляйки сутрешните студия, се опитва да каже кое е морално и кое не е. Вината се доказва на друго място! Вината не се доказва тук. Затова ви моля нека да бъдем коректни към управителя на Централната банка, който и да е той. В случая това съм аз. Утре няма да съм аз. Искате или не искате, след два месеца трябва да изберете управител. Такъв е законът. И трябва да го спазите, а не да го отлагате за есента. И тези хора ,които седят тук. Вината се доказва на друго място. И в момента се работи – 8 месеца се работи точно по този въпрос.
Носите ли лична отговорност? Г-жо Дукова, нося лична отговорност. Така ме е орисала орисницата, че цял живот нося отговорност или поне последните 15 години. Нося си отговорността, не бягам от нея и затова съм тук. И затова сме поискали тази комисия. Тази комисия, вие сте я нарекли временна и да не я чета отново, е поискана от нас през месец октомври. На с. 4 го има в нашето писмо до Управителния съвет. За да видим какво се е случило, да видим какво можем да направим, така че да не се повтарят нещата напред. А кой има правото да говори от името на народа, който ми иска оставката, аз не знам. Аз съм казал как аз приемам тази оставка. Оставка се подава от гузност или от страх. Не изпитвам нито гузност, нито страх. Изпитвам, обаче, уважение към Народното събрание, което ме е избрало, независимо дали ми харесва някой народен представител или не. Независимо дали подкрепям някоя политическа сила в частния си живот или не. Но аз уважавам Народното събрание и затова и в 42-то Народно събрание казах и го повторих и в 43 Народно събрание. Повтарям го и днес – управителят на Централната банка Иван Искров в случая е готов, стига да имате готовност. Ама не просто така, защото си имал някаква вина или някаква гузна съвест да подам оставка и да предизвикам допълнителен хаос в Централната банка. Отгоре има война само на 1000 км., отдолу на границата има тотална криза, която може да предизвика тотална криза в Европейския съюз. Не искайте от управителя безотговорно, просто ей така да се хвърли оставката. Мисля, че Сенека или някой от древните мъдреци беше казал: „Геройството е в това да правиш това, което трябва, а не това, което искаш.” Не мислете, че ми е много приятно да седя като боксова круша и начинаещи хора да се обучават на мой гръб. Не ми е приятно! Чакам ви, няколко месеца ви чакам вече – изберете управител. Направете ми подарък. На 26 март ми е рожденият ден. Стартирайте процедура.
Казах на 42-то Народно събрание, казвам го и сега: Уважаван политическите лидери, уважаваме всеки един от вас. В момента, в който ми покажете, че сте готови да изберете управител, съм готов веднага да се оттегля. Но прекалено много обичам Българска народна банка, прекалено много обичам страната си, за да предизвикам допълнителен хаос. Няма да го направя това нещо. И не е необходимо, това което чувам, да променяте закони. Не е възможно да ги променяте. Разберете го, ще вкарате г-н Борисов и г-н Горанов в безконечни обяснения.
Обръщам ви внимание за случая Орбак. Обърнете се към него. Не е необходимо. Какви изменения ще правите, за да освобождавате управители. Просто покажете готовност, че сте готови да изберете новия и нещат се решават. Просто говоря за отговорността.
На г-н Веселинов ще помоля да отговори г-н Калин Христов, тъй като, уважаеми колеги, обръщам внимание, много хора говореха и сега им е изгодно да се каже, че БТБ била виновна и още не знам кой от регулативните органи. Но това беше финансовият министър в правителството на г-н Райков, който лично написа заедно с колегите си от Централната банка наредбата и който поиска да се приложи. Така че ще помоля г-н Христов да вземе отношение, ако, разбира се, му дадете думата.
Съответно г-н Лютов би могъл да вземе отношение по въпросите, които бяха поставени, за кредитите.
По отношение на Оманския фонд. Тук е бившият министър на финансите. Никога не им е отказвана среща. Това, което видяхте в медиите, така нареченият Експертен съвет на Тренчев, Сашо Дончев и другите, които трябваше да окепазят Централната банка и да оневинят тези, които доведоха в общественото пространство до фалит тази банка, използваха парите за придобиване на активи, за които сега говори с основание и Премиерът и Финансовият министър и други, винаги сме били готови да се срещнем с тях. Не вярвайте на твърденията, които се тиражираха от Експертния съвет и от други. Не само, че сме се срещали с тях. Искали сме конкретни ангажименти. Тези срещи са водени от г-н Костов, описани са в книжката, която можете да прочетете, г-н Веселинов. И повярвайте ми, аз всяка среща има воден протокол.
Ако позволите, г-н Христов и г-н Лютов ще вземат отношение по изключително важните въпроси, които постави г-н Веселинов.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Искров.
Преди да дам думата на останалите гости, бих искала да ви обърна внимание, че няма да толерирам емоционални изблици на когото и да било в работата на настоящата комисия. Много моля всички, които взимат думата за отношение, становище или коментар, да се въздържат и от коментари, насочени към народните представители. Считам, че по поставените въпроси по-редно беше да се отговори по същество, а не да се коментира личната позиция на някого. Затова моля и г-жа Кордовска да вземе отношение, понеже г-н Гечев постави въпроси и към Вас, преди г-н Христов и г-н Лютов да отговарят на поставените въпроси.
Г-жо Кордовска, г-н Гечев постави въпроси към Вас. Ако трябва да ги повтори, кажете.
Румен Гечев:
Държа специално надзорът да отговори, тъй като г-н Искров вече обясни за нюансите на различията. Аз това няма да коментирам в момента. Законът е категоричен.
Г-жо Кордовска, въпросът ми беше към Вас. Има европейски директиви и няма да спорим за това, че един от показателите, който следи Надзора, това е концентрацията на кредити, т.е. степента на риска на кредитното портфолио. Аз Ви питам, в кой момент Вие видяхте, че кредитното портфолио на кредитна банка е очевадно ненормално. Кога разбрахте това като заместник на шефа на Надзора и как реагирахте. Защото това не е станало една хубава сутрин. Това е станало доста години преди това. Ненормално ли е портфолиото на КТБ и кога разбрахте, че то очевадно е ненормално. Това питаме.
Нели Кордовска:
Благодаря за въпроса. Но трябва да ви разочаровам, като кажа, че за съжаление е несправедливо да отправяте такъв въпрос за периода преди 20 юни към мен. Има ясно разграничение на функционалните задължения и отговорности в управление „Банков надзор”. Това може да се провери при запитване официално да ви се предостави информация.
Действително, като част от длъжностната ми характеристика, съм замествала подуправителя, и мога да ви кажа, че това е било в изключително редките случаи и само на негово отсъствие. И за двамата подуправители, за които става дума през този период, това е в изключително редките периоди на тяхно отсъствие – при командировка, или да речем по време на отпуск. През тези периоди по никакъв не ми е констатирано и не са имали основание очевидно колегите да предоставят такава информация или да дават предложение за вземане на някакви подобни въздействия, препоръки или т.н.
Така че ще помоля. Въпросът ви наистина е разумен, но да го зададете към съответните длъжностни лица, които наистина са имали пряка отговорност за вземане на решенията.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. Г-н Христов, заповядайте.
Калин Христов:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
По отношение на въпроса на г-н Веселинов за зависимостта на Корпоративна търговска банка от депозити на държавни фирми в момента, в който аз станах служебен финансов министър, в средата на май, като една от задачите на служебното правителство, която записахме в нашите задачи, беше да въведем диверсификация в депозитите на държавни фирми, тъй като две години преди това имаше дискусия в обществото, което е свързано и с разследването от комисията за държавна помощ, до каква степен депозитите на държавни фирми се концентрирани в една банка. Това, което аз направих лично като министър, събрахме всички данни към края на месец март 2013 г. от 12 министерства, които имаха 44 фирми. Общо депозитите на държавните фирми в КТБ бяха 1 518 млн. лв. От тях 834 милиона, което представляваше 54.9% бяха в Корпоративна търговска банка. Това, което аз направих като министър, написах промяна в това постановление. След това имаше публична консултация, което е интересно, в която обществото можеше да даде мнение какво мисли за регулацията, която бях подготвил. Имаше само три мнения по време на двуседмичната публична консултация и трите мнения бяха негативни срещу предложената от мен наредба – три негативни мнения - на една организация на работодатели, на един вестник и на една фондация. Три мнения в цялото общество за въпрос, който се дискутираше години наред и трите негативни. Ние приехме на Министерски съвет в края на май регулацията, която влезе в сила и даде 6 месечен срок на държавните фирми да влязат в тази регулация, така че в нито една търговска банка да има повече от 25% от депозитите на една фирма. Министърът на финансите след мен наложи наредбата. Така че, когато на 20 юни беше поставена под специален надзор Корпоративна търговска банка от 834 млн. лв. в нея депозити на държавни фирми, в края на юни вече имаше 293 млн. лв., т.е. регулацията в значителна степен беше изиграла своята роля. И специално един сектор, енергийният, който беше силно експозиран към депозити в КТБ, ако нямаше тази регулация, би имал доста големи загуби и доста по-незавидно състояние в момента.
Това е по отношение на депозитите и стъпките, които съм предприел не в качеството си на подуправител, а в качеството си на служебен министър на финансите в периода месеците март-май 2013 г.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Христов. Преди да дам думата на г-н Лютов, провокирате въпрос и от мен.
В този момент в качеството си на служебен министър на финансите не сте ли обърнали внимание при подготовката на тази нормативна уредба на процесите, които вървят в Корпоративна търговска банка? Всъщност мисля, че това беше въпроса и на г-н Веселинов.
Искрен Веселинов:
Всъщност въпросът е след като имаме повод за специална наредба, защо нямаме повод за специално внимание от страна на БНБ към тази банка.
Калин Христов:
Наредбата цели да намали риска концентрация на държавните фирми. Тя не е надзорна мярка от гледна точка на надзора върху търговската банка. Идеята беше много ясна – да не се позволи концентрация на държавни фирми в една банка. Самото наличие на концентрация по дефиниция не води автоматично до това, че съществува риск за конкретната банка. Идеята на наредбата беше, първо, да се избегне тази висока концентрация, която при потенциално негативно развитие може да влияе върху държавните фирми. Тоест, в качеството ми на служебен финансов министър аз трябва да се грижа за интереса на държавните фирми и мисля, че съм го направил добре.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. Вие имате допълнителен въпрос ли?
Николай Александров:
Да, към г-н Христов, защото той каза: „при евентуални негативни последици”, т.е. Вие като служебен министър на финансите очаквали ли сте евентуални негативни последици по онова време в тази банка. Защото специално написването на тази наредба на всички ни е пределно ясно, че е насочена именно към тази банка и концентрацията на държавни средства в нея.
Калин Христов:
По принцип, въвеждането на един принцип, примерно, ако си направите застраховка срещу градушка, не означава, че очаквате задължително да има градушка. Но е добра практика да се застраховате, така че ако настъпи конкретния риск, както е като си направите застраховка на живота, не означава, че ще се случи събитието. Но е добра практика, ако някой риск, който е с малка вероятност, но с големи последствия, да предприемете стъпки така, че да се застраховате срещу този риск. Това беше моята идея и това беше политиката по принцип на правителството, като цяло, да минимизираме риска за държавните фирми, а не на база на някакво очакване за някакво развитие в банковия сектор, а по принцип като политика.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря.Г-н Лютов, заповядайте.
Станислав Лютов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа,
Бих искал да ви прочета пет изречения, като плод на достатъчно голям обем изследване на първокласни специалисти в периода на особения надзор в КТБ. Ще ви прочета тези пет изречения, след което ще направя коментар, а вие задавайте своите въпроси в тази връзка.
„При характеризирането на кредитния портфейл на КТБ съществуват следните пет точки:
Част от кредитополучателите са дружества и холдингови компании, чиято основна дейност е предимно инвестиционна, в много случаи без собствен персонал и друга оперативна дейност. Много от тях са създадени със специална цел – придобиване на дялови акции в други дружества ,като някои от тях са със статут на новоучредени. Дружества, в които „ехо” да викаш. Някои от тях по няколко на един адрес, не съществува документация, трудно можеш да намериш представляващите, освен ако не са служители на банката. Имаме и такива случаи.
Голяма част от обезпеченията по кредитите представляват обичайно залози на материални активи, бъдещи вземания по банкови сметки на кредитополучатели в банката, акции на придобити предприятия или търговски предприятия. Преобладаващата част от тези обезпечения са с редица пропуски при тяхното учредяване или въобще несъществуващи, което ги прави нереализуеми или трудно реализуеми. Например, не е спазена предвидената от закона форма с оглед действителност на обезпечението. Не са направени вписвания, макар да съществуват в отчетните форми. Тези вписвания, които го правят непротивопоставимо на трети лица и т.н. Част от обезпеченията са предвидени в договори за кредит изобщо не са учредени. По-голямата част от заложените в полза на банката акции от капитала на търговски дружества, липсват оригиналите на временните удостоверения, поради което банката не може да упражни заложното си право.”
Спомнете си за това, когато някъде в едни дружества, извън банката и извън нейния контрол стават неща, които не харесват на обществото.
„Липсват в голяма част оценки на обезпеченията при отпускане на кредити. Те не са правени още при отпускането. Не е воден надежден регистър на обезпеченията. Липсва съществена информация, необходима за оценка на кредитния риск при отпускане на кредитите и през отчетните периоди до въвеждане на специалния надзор и не е получавана такава информация по време на специалния надзор.”
Прочетох ви това, за да споделя, че считам богатият си опит от предишната банкова криза и живеех със самочувствието, че няма какво да ме изненада. Много сме изненадани с колежката Костадинчев. Нещата са поднесени така, както ви ги чета в една прегледна форма. Но всъщност те описват драматизма на ситуацията.
Ако този кредитен контрол беше добър, ако в него всяка позиция беше такава, каквато трябва да бъде поне като общ облик обезпеченост, подредба и стратегия, не говоря за друго дали е добър или лош, тогава даже нямаше да възникне темата с прихващанията и цесиите. Там е проблемът. Не затова, че те съществуват като такива, а заради това че портфейлът е такъв. Това първо.
И второ, искам да подчертая, че във връзка със сегашното състояние, което ще оставим тази вечер или утре на синдика, който ще дойде, остава незабелязан труда на една много сериозна група експерти в Корпоративна търговска банка в продължение на 9 месеца, с които извършихме един много сериозен и трудоемък процес в периода по особен надзор. В какво се състоят нещата?
Когато влязохме с моята колежка, а влязохме с въодушевената идея, че ще пуснем тази банка след 20 дни, да кажем 1 месец. Още по време на 10-дневния преглед, извършен от колегите от одиторските екипи, възникнаха достатъчно много на брой въпроси, които да покажат, че тази работа май няма да е толкова лесна. След трите месеца преглед оформиха виждане по въпроса, но какво се направи през това време. Подредбата, съхранението на кредитните досиета, изобщо на тази маса, от която зависят парите напред и назад, не съществуваше ред като в другите банки. Имаме база за сравнение. Липса на документи, липса на подреденост, едва ли не лично за мен, без да отправям обвинение, добре организиран хаос.
Само за периода на одиторския преглед бяха изпратени 5 писма до всеки един от кредитополучателите в тази банка с искане за допълване на информация, за даване на данни за обезпечение. Всеки един беше търсен за персонална връзка и решаване на проблема, който той има там. С усилията на тези хора, които работиха там, без събота и неделя, през тези няколко месеца стигнахме до една форма на подредба на кредитните документи така, че на база на тях да може да бъде направен съответен преглед и евентуално на бъдещ етап да могат да бъдат предприети действия по събиране на пари от ставащите все по-лоши длъжници.
Този архив сега седи подреден на специален режим на охрана. Той е дигитализиран, нещо което нямаше в банката и се работи през дигитални досиета, както между другото са дигитализирани и абсолютно всички цесии прихващания и съществуват като файлове, като досиета хартиени под специален надзор там вътре, за да няма достъп до тях, за да може всяко едно нещо да се проследи и да се види. Колкото толкова, до един момент, в който вече лошите кредити след 90-тия ден започват на изискват съответните мерки. В този момент успяхме да влезем в този график, за да можем да предприемем и съответните мерки в края на годината, като естествена последица от всичко, което се случва.
Много моля, каквито и въпроси да имате към нас с колежката, моля задайте ги. Оставяме с впечатление, че това, което върви в общественото пространство, не сме го казали ние или не сме го чували. Нека да изясним неща, за които хората се питат сега и веднага. И приемете, че няма забранени, лоши или неудобни за нас въпроси. Благодаря ви.
Николай Александров:
Аз зададох един въпрос. Има ли липсващи кредитни досиета?
И втория въпрос, но не знам дали към вас или към г-н Искров е, има ли както препоръчва Народното събрание, сключен договор с някаква фирма, занимаваща се с проследяване на финансовите потоци.
Станислав Лютов:
За такива фирми, за тяхното съществуване знаем добре. Към нас не са се обръщали като квестори, защото квесторът не решава този въпрос.
Квесторът е едно лице, което изпълнява съответни генерални указания със съответната си оперативна самостоятелност.
Изцяло липсващи кредитни досиета така, че да няма следа, не е установено. Но имаме кредитни досието, в които срещу няколко страници, повечето от които копия, има десетки милиони. Не знам дали това е липсващо или съществуващо кредитно досие.
Елена Костадинчев:
Всъщност организацията, за която говори г-н Лютов, в момента беше насочена точно към това максимално да се опитаме да възстановим документите във всяко кредитно досие, за което бяха положени изключително големи усилия през месеците юли и август, за да могат да бъдат обезпечени одиторите с максимална информация, която те после да могат да преценят максимално обективно.
Станислав Лютов:
И само за финал на отговора на въпроса ви, за което сега се сещам. Има нещо, за което наскоро информирахме прокуратурата със съответната докладна, дошла до нас, има случаи на съществено количество пари пуснати без основание в дадена посока. Но това вече излиза извън територията на разследването, което ние можем да направим.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. Г-н Искров, заповядайте.

Иван Искров:
Благодаря, г-жо Атанасова. Искам да кажа, че имаме три предложения за законодателни промени, които да позволят на квесторите, съответно на синдиците да наемат такава фирма, тъй като знаете, че това все пак е доста сериозен акт, който би трябвало да предприемат квестори и синдици. Опира до милиони – милиони ще струва наемането на такава фирма. Имаме съответно две писма до Министерството на финансите и едното е и до Председателя на бюджетната комисия, през всички тези месеци, най-вече през месец ноември и се радваме, че в последните промени, които с единодушие се подкрепиха от Народното събрание, вкарахте такъв текст, който да развърже ръцете на временните синдици, които да наемат. Това не означава, че колегите не са свършили съответната работа. Ако желаете да навлезете в подробности, би могъл и г-н Лютов, и г-жа Костадинчев, а и г-жа Нели Кордовска в качеството й на наш представител във Фонда за гарантиране на дълговете, да ви запознаят, че доста работа е свършена, така че да се подготви една такава поръчка, едно такова възлагане, както и да се опише какво точно се очаква от една такава фирма да бъде свършено.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Гечев има реплика.
Румен Гечев:
Репликата ми е, от една страна, благодарност за информацията, която изнесоха двамата квестори, която брилянтно потвърждава това, което вече казахме за кредитните портфолия.
Искам да обърна внимание на нещо, което касае отново банковия надзор, нищо лично към колежката, която представлява Банков надзор. И все пак е била на висока позиция в Банков надзор. Не е работила на друго място. Но обърнете внимание, това е и за журналистите. Двамата колеги квестори, определени от БНБ, влизат и даже преди десетия ден се хващат за главите и установяват груби нарушения против здравия банков разум, така да се каже. А Банков надзор – 65 души работят там, минават години и вие пишете жизнерадостни доклади до Управителния съвет, заблуждавайки и Управителния съвет и българската общественост. Това е истината, която току-що чухме. Влизат двама души и на третия ден разбират, а вие минават години и не разбирате. Вие за това сте назначени там, колеги, да разбирате. Ако неразбирате, дайте си оставката от Надзора и да дойдат хора, които разбират. Ето двамата колеги за 3-4 дни са разбрали. Вие не сте разбрали! Тайна, някаква странна тайна.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Гечев. Г-н Александров, заповядайте.
Николай Александров:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз ще се опитам да разгранича два момента при Банков надзор, защото г-жа Кордовска каза: „Питайте ме за след 20 юни какво е ставало.” Аз ще питам, обаче, за преди това, защото доколкото ми е ясно тя е била служител на „Банков надзор” още преди това.
Все пак трябва да си припомним и друго, че на 12 юни 2014 г. КТБ придоби „Креди Агрикол”, а след това вие я преименувахте на Търговска банка „Виктория”, а 8 дена по-късно цялата група на КТБ с искане за поставяне под специален надзор.
Все пак Вие като служител в Банков надзор и то все пак на високо ниво, би следвало да сте запознати със случая, с цялата група КТБ, тъй като решението за придобиването на Търговска банка „Виктория” е давано от вас. Би трябвало Вие, поне според мен, да изследвате абсолютно всички възможни рискове, които съществуват, включително и кредитния риск, даже би ни било интересно да ни кажете каква е технологията за следенето на кредитните линии, които се отпускат от дадените банки за суми от над 10 хиляди лв., вие как ги проверявате. На произволен принцип ли или на какъв принцип ги проверявате, за да може да се стигне до една ситуация, в която да се окаже, че 70% от кредитния портфейл на банката трябва да бъде отписан, като липсващ и обезпечен, защото липсващ и обезпечен, може да липсват 3 страници от даденото кредитно досие и пак да липсва обезпечение.
След това ще мога да доразвия и останалите си въпроси, тъй като за останалите колеги, които са в Управителния съвет на БНБ е ясно какво се случва. Тоест, на мен ми е интересно какво е направил „Банков надзор” преди 20 юни, преди да дойдем до ситуацията на идването на квесторите, тръгването на оздравяване на банката. Като изключим г-н Костов, който е описал на 18 срещата, която е проведена с Управителния съвет на КТБ и какво е било постигнато на нея, какво е говорено. Ще ви бъда благодарен да го чуя. Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Кордовска.
Нели Кордовска:
Аз съжалявам, че отново, ако ми позволите, да повторя и да ви препоръчам действително за този период да поканите подуправителя г-н Гунев, ако искате и предишния подуправител, отговарящ за Банков надзор, за всички решения, които се вземат, тъй като трябва да ви разочаровам, че има наистина строги разграничения между функциите на отделните длъжности. Да, моята функция е била „главен директор”. Но отново ви обръщам внимание, че съгласно длъжностната характеристика, която много строго се следва, моите отговорности всъщност включват регулации, което значи изработване, проектиране, актуализиране на надзорни наредби, международни отношения, координация между отделните дирекции, които са част от структурата на Банков надзор.
За съжаление или по-скоро в този случай трябва да кажа Слава Богу в преките ми отговорности не са влизали нито анализ на финансови надзорни отчети, нито надзор на място, т.е. инспекции на място. Откровено казано визираният от Вас случай с разрешението от 12 юни, което споменахте за придобиване от КТБ на предишната „Креди Агрикол” аз получих информация за издадената заповед след нейното издаване. По никакъв начин не съм била въвлечена просто защото това не ми е влизало в преките отговорности.
Така че действително за целия анализ, на база на който и предложението на съответните ресорни дирекции, на базата на които предложения е взето решението от страна на подуправителя към момента отговорен, действително следва да отправите директно въпросите си към него.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Александров.
Николай Александров:
Г-жо Председател, в такъв случай аз не виждам много смисъл в момента изпълняващият длъжността „Банков надзор” да присъства на заседанието. Ако ние не можем да получим информация за времето преди поставянето на квестурата, след това ние можем да получим информация от г-н Искров, тъй като Управителният съвет и двамата квестори са тук и те ще ни кажат какво е направено в следващия период. Ама ние как да стигнем даже до заглавието на комисията – фактите и обстоятелствата, свързани с дейността на държавните органи. Ние г-н Гунев го изслушвахме и във Временната бюджетна комисия. А най-вероятно ще го извикаме и в други заседания. Но аз съм далеч от мисълта, че в Банков надзор работите като роботи, като компютри и не си говорите.
Защото ще ме извинявате, но и аз ще започна този нападателен тон, но на 19.06.2014 г. има информация, че Вие си теглите депозита от КТБ. Това го имаше в медиите, публикация н колежка. Сега да ви питам за случая само за след 20 юни, но явно вие сте знаели на 19 юни, че има риск. А сега казвате, питайте ме за след 20 юни.
Йордан Цонев:
На 19 юни и аз знаех, че има риск. Имаше едни опашки, ужас. Това някаква банкова информация ли е? Това е несериозно.
Николай Александров:
Г-н Цонев, ако ще продължаваме така, Банковият надзор да не може да ни каже каква е процедурата по работата вътре в Банков надзор по какъв начин се проверяват кредитните досиета и след това ние ще тръгнем пост фактум, вече като имаме квестура, да разглеждаме къде са тези липсващи милиарди и какво се е случило с обезпеченията на досиетата, защото ако липсват два документа от кредитното досие къде отива кредита и какъв става необезпечен, какво ще направим? Нищо!
И с приетите промени в зала, които направихме в закона, има цяла точка, където вие сте предложили текста, пак нищо няма да се случи, заради липсващи обезпечения. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. Г-жо Кордовска, считам че е необходимо наистина да отговорите на този доуточняващ въпрос, защото и с оглед на въпросите, които възникнаха, а и с оглед всички права, които има Банковия надзор преди 20 юни и след това, съгласно Закона за кредитните институции редно е все някой от Управителния съвет на БНБ да отговори на народните представители.
В този случай аз не само се чудя защо присъстват тук членове на Управителния съвет, ами и защо е създадена въпросната комисия, която заседава вече няколко часа.
Заповядайте.
Нели Кордовска:
Аз мога да ви отговоря веднага много подробно какви действия съм предприела, след като съм поела тези временни правомощия, които все още изпълнявам. Какви действия съм предприела от 18 юни нататък, като вътрешна организация на дейността на управление „Банков надзор”. В тези действия влизат изключително голям обем дейности, свързани със случая КТБ. В тази връзка е организирана веднага инспекция на място, която е описана много подробно като основни констатации и заключения и в доклада, за който спомена управителя и с който вие всички разполагате.
Същевременно възложени са на квесторите редица конкретни задачи, почти всички описани отново като свършена работа по време на специалния надзор.
Николай Александров:
Аз имам едно процедурно питане.
Ясно е, че подуправителят, който е в този период, е следствен и той ще откаже, разбира се, да дойде тук и да коментира темата. Обаче, в края на краищата предполагам все пак някой в това управление „Банков надзор”, допускам, че не сте Вие, се е занимавал с инспекция на място, занимавал се е с анализ на банката. Дайте да видим кой е този човек, че да го поканим да ни даде информация. Няма смисъл да преливаме от пусто в празно.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Искров поиска думата. Заповядайте.
Иван Искров:
Ако позволите, за да излезем от този омагьосан кръг.
Спомням си, че същият въпрос г-н Александров зададе на г-н Гунев, който имаше удоволствието и честа да присъства месец октомври и мисля, че той отговори на този въпрос. Не изключва отново да му зададете този въпрос, ако случайно го поканите. Но няма смисъл да се задава един и същи въпрос. Разберете, има ясни функции и отговорности, ясно разписани в правилниците на Централната банка.
Никола Александров:
Добре. Ама тези дейности не ги върши този подуправител. Има някой директор на дирекция.
Предс. Десислава Атанасова:
Заповядайте, г-н Цонев за процедура, но преди процедурата г-н Попов искаше да зададе въпроси. Предполагам, че процедурата ще ви бъде по отношение на начина на водене – задаването на един и същ въпрос от няколко колеги. Но вероятно ще е така, докато не се получи отговор, г-н Цонев. Ако е друга процедура, заповядайте.
Йордан Цонев:
Не, г-жо Председател.
Първо, бях преди колегата. Вече 8 въпроса се зададоха. Не че бързам да с изкажа, но може би щяхме да внесем някакъв ред.
Опитваме се да достигнем до отговорността и промените, които трябва да направим. Очевидно, че трябва да направим промени в закона по отношение на отговорностите на подуправителите, на управителя и т.н. Това е повече от очевидно. Самото подхвърляне на топката кой е отговорен, а то и в закона така е описано. Прощавайте „подхвърляне на топката”, защото отговорите са такива, но в закона наистина така е дадено, ясно ни показва на нас като комисия, че законодателните промени, които трябва да предложим, още от първото заседание в една от насоките са ясни – уточняване на отговорностите в закона.
Второ, персоналната отговорност. Двата поста, към които ние имаме претенции, са вакантни. Какво искаме? Двата поста са вакантни: управител, който каза, че ще си подаде оставката, когато сме готови да изберем и подуправител, който въобще не сме го избрали и то точно по Банков надзор. Тоест, ние какво искаме сега с този разговор? Да изясним отговорността? Тя се изяснява от друг орган. Да изясним моралната отговорност? Двата поста са вакантни.
Ако искаме, обаче, да изясним фактите, трябва други неща да питаме и върху други неща да се концентрираме. Защото има факти, за които никой не задава въпроси за тях. И когато ми дойде реда, ще задам въпросите.
Това беше процедурата ми, че дълбаем в едно нещо, което ни е ясно, първо и второ, постовете са вакантни. Край на мача!

Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Цонев, процедурата е към мен и затова се чувствам длъжна да отговоря.
Безспорно, дейността на Временната анкетна комисия е да изясни фактите и обстоятелствата. Далеч съм от мисълта днес да раздаваме присъди на когото и да било или да приемаме оставки на това заседание в тази зала, макар че и това се коментира. Само че г-н Цонев, не мога да бъда цензура, да ограничавам, нито да навеждам колегите по отношение на задаваните въпроси, както и вземаното отношение. Затова всеки един народен представител е тук, избран от своята парламентарна група, натоварен с определени правомощия.
Затова призовавам всички, първо, да бъдем доста по-конкретни по отношение на задаваните въпроси и при липса на повторяемост на един и същ въпрос, надявам се, че и гостите, които сме поканили, също доста всестранно, цялостно и всеобхватно ще дават отговорите си така, че да не се налага да задават допълнителни въпроси народните представители.
Приемам процедурното ви предложение, както и ще предложа да обмислим още една процедура по отношение на времетраенето на настоящото заседание. Обръщам внимание, че днес провеждат заседания всички парламентарни групи. Затова не е лошо да вземем решение по отношение на времетраенето на настоящата комисия.
Г-н Попов, имате думата.
Филип Попов:
Съвсем кратък ще е моят въпрос. Той е насочен към квесторите.
Емблематични са няколко сделки: „Дунарит”, „Виваком”, ГАРБ, „Фърст диджитал”, НУРТС. Тези сделки как ги оценявате и как биха се отнесли към евентуалната, казвам евентуалната предвид все още липсващото решение на съда бъдеща маса на несъстоятелността на банката, предвид и вашите правомощия, да прекратите едни неизгодни за банката договори, ако счетете, че са такива. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Попов. Г-н Лютов, Вие или г-жа Костадинчев ще отговори.
Станислав Лютов:
Не можах да разбера точния въпрос, който ни задавате. Ще ви кажа защо. Защото това не са сделки, по които банката е страна и банката няма контрол върху нещата, които остават на втори план.
Така е ситуирана практиката в банката, че този, който се намира вътре, не може да упражни контрол върху разместванията, които се случват на втори план. Преди малко ви обяснихме, обърнахме внимание на така наречените SPD, които са първоначални кредитополучатели. През тях парите изтичат към други към други фирми с инвестиционна цел, които купуват определени предприятия. И всичко това, което се преекспонира като голяма драма и се използва един израз, за който аз нямам дефиниция: „Еди-коя си фирма е в КТБ”. Какво значи в КТБ? Седи там и е под надзор. Няма такъв филм. Някои от тях, като БТК, даже не са кредитополучатели.
Става въпрос за порочна банкова практика, ситуирана по такъв начин, че в момента управляващите банката да нямат контрол върху тези така дискутирани дружества.
Освен това, използвам случая да кажа, много често използван израз е, говоря за това, което чувам по медиите: „В момента в КТБ се правят едни сделки.” Чуйте добре. Нито една сделка с активи на банката не е направена за периода на особения надзор до момента. Казвам го най-отговорно, със съзнание, че ако съм излъгал, ще понеса съответната отговорност. Сделка с актив на КТБ до момента не е извършена! В тази връзка, ако тези теми представляват за вас интерес, и искате да разберете какво е действителното положение, а не ви харесва просто да вярвате в неща, които се говорят отстрани или се продуцират от хора с нечиста съвест, сме на разположение.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Искров и след това г-н Байрактаров.
Иван Искров:
Благодаря, г-жо Председател.
Г-н Цонев повдигна един важен въпрос, който между другото опира и до въпроса поставен двукратно от г-н Гечев и от други народни представители, за разпределение на отговорностите.
Обръщам внимание и се надявам в края на работата на вашата комисия, уважаема комисия, когато обсъждате законовите промени наистина да вземете предвид нашите предложения още от лятото на 2014 г. Искаме да носим отговорност. Искаме права и да носим отговорност и затова още от 2014 г. е изготвен законопроект, после беше подновен с новото правителство и новия парламент. Три или четири пъти сме предлагали да се разпределят по-равномерно отговорностите и да се прехвърлят от подуправителя като отговорности към Управителния съвет, съответно да има повече информация, да има повече действия, които да ангажират целия Управителен съвет. Тъй като аз съм съгласен, но трябва все пак да има присъствието на колеги, които в момента ги няма тук, това е една огромна отговорност и наистина отговаряйки по този начин, един страничен оратор би казал, че наистина бягам от отговорност.
Направили сме предложения и 8 месеца чакаме промени, които сме обсъждали с различните парламентарни групи.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Цонев, сега ли ще си зададете въпросите или да дам думата на други колеги. Г-н Байрактаров също има въпроси.
Йордан Цонев:
Аз имам не само въпроси, а и изказване.
Репликата, която направих под формата на процедура, всъщност беше основната част от изказването, което искам да направя колеги, за да улесним работата.
Без всякакво съмнение ние ще продължим да вървим в посока каква е отговорността на институциите, за да можем да разпишем и съответните промени в законодателството, защото освен това, ние нямаме други функции. Но бих искал, тъй като дискусията се развиваше по повод въпросите на колегите, да припомня някои неща, които се случиха през този период. Имаше въпроси, на които наистина не се отговори точно и аз припомняйки тези факти, ще поискам потвърждение или отрицание на това, което стана.
Първо, доколкото аз си спомням, това е въпрос към БНБ, след решението за особен надзор, след квестурата веднага бяха избрани трите компании одиторски, които трябваше в рамките на две седмици да направят един доклад относно кредитния портфейл. Така ли беше, г-н Искров. (10 работни дни.) Да, точно така, 10 работни дни. Аз в компютъра си пазя цялата кореспонденция и всичко, което ставаше през онзи динамичен период. Спомням си също така, че през същото това време – на 6 юли и на 15 юли, имаше направени и внесени два законопроекта от вас (от БНБ), които аз трябваше да внеса, тъй като вие нямате законодателна инициатива. Единият беше Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции с всички належащи промени към онзи момент, за да не се случат нещата по начина ,по който се случиха. Другият беше Закон аз преструктурирането на КТБ, където на 15 юли се случи това – една седмица по-късно, където вече имахме данните на трите одиторски фирми, които показаха тези не съмнения, а вече факти, както казаха и квесторите, относно това, че на банката не може да бъде оказана ликвидна подкрепа. Така ви насочвам да отговорите на въпрос на г-н Веселинов, който запита защо не й беше оказана ликвидна подкрепа. Защото аз участвах в тези разговори и знам, че ликвидна подкрепа не беше оказана, защото не отговаряше на условията да бъде оказана ликвидна подкрепа. Тоест, ясно са разписани условията, при които БНБ, респективно правителството, може да окаже ликвидна подкрепа – банката да е читава, казано на народен език. В случая от 10 дневния доклад беше ясно, че това не е така. То се потвърди после и в това, което казах, това, което написаха в крайния доклад одиторите. Тоест, аз също ви моля наистина да следите въпросите и да отговаряте на тях, защото остава съмнение в нас народните представители, че нищо не е свършено през този период. Аз самият съм участвал и знам, че е свършено. Обсъждаше се вариант за ликвидна подкрепа. Спешен одит от три одиторски компании, защото искахте или поне така на нас казахте, да бъде относително независим този одит поради големия обществен интерес. Този доклад показа, че нещата в кредитния портфейл са ужасяващи. Поправяйте ме, където бъркам, защото не отговорихте на тези въпроси. Това не отговаря на условията и банката не може да получи ликвидна подкрепа.
Веднага след това пристъпихте към предложение за одържавяване на банката. Аз внесох това предложение в Народното събрание. Нямаше воля да бъде прието. Парите , които трябваше да се дадат в портфейла на тази банка. Първото предложение, което се обсъждаше, беше преди „Креди Агрикол”, ако си спомням добре. И после през Закона за преструктуриране на КТБ през „Креди Агрикол” и парите, които трябваше да се дадат, за да стане Банката 100% държавна и да продължи да функционира, и да не изтекат активите и т.н., доколкото ги има изобщо, не беше прието от нас.
Така че е хубаво тези неща да се кажат. Ето това е изясняване на факти можеше или неможеше. Можеше както португалската банка - Banco Espirito Santo (BES), само че там нямаше политическа криза и съответно парламентът и съответно изпълнителната власт взеха това решение и банката продължава да съществува и в момента в Португалия. Държавата наля 5 милиарда евро и стана 100% собственик на тази банка.
Така че вашите действия бяха във всички тези посоки и аз не виждам защо не ги казвате едно по едно. Имаше и въпроси за това.
Какво сте направили? Ликвидна подкрепа. Няма, защото не отговаря на условията – първо, второ, трето. Нямаше такива отговори. Аз не ги чух.
Какво направихте банката да бъдат приложени новите европейски правила. Цял закон има. Имам го в компютъра. От 15 юли, и т.н.
Ето тук колегата Веселинов пита какво е направил парламентът, бюджетната комисия. Ето тези неща са направени и ние може би в следващото заседание, аз ще предложа да ги разгледаме детайлно и да видим защо и как не бяха направени тези неща.
А иначе, простете емоционалността, която преди малко проявих, но тя е продиктувана не от нежеланието ми да научим какво е ставало и защо регулаторните органи са допуснали такова изкривяване в една финансова институция, а защото някак си ми се иска да видим и как е замислено и осъществено това изкривяване. Защото така някак си попадаме в една ситуация, в която „я кажете, я кажете защо не го предотвратихте”, а пък този, който го е замислил и извършил, към него ние нямаме въпроси или не трябва да разкажем на българската общественост - да разкрием в работата на тази комисия, и да разкажем коя е тази схема и как е извършена.
И после, защо се налага да правим законодателство, което е на ръба на Конституцията и на ръба на принципите на търговското право. Някои юристи твърдят дори, че е отвъд ръба. Защо? Защото в една нормална банка, където собственикът не е толкова „изобретателен”, всеки кредит и съответния актив, купен с този кредит, щеше да е запориран на първия час, откакто влизат квесторите. А сега какво, БТК, купена с парите на вложителите през пет фирми. И какво запорираш, пощенски кутии. И „Дунарит”, и телевизии и един куп още фирми. Запорират квесторите пощенски кутии, пощенски кутии запорира съда. Ето за това правим комисия и в това аз виждам и част от работата на комисията, без ни най-малко да поставям под съмнение днешната работа в тази посока.
Просто искам да сме наясно, че онази посока, другата е също страшно важна, за да не се случват нещата. Надзора, но и онова, което е ставало и как да се охрани държавния интерес и могло ли е да бъде предотвратено.
Аз мисля, че въпросите ми бяха по-скоро реторически, доколкото никой не ме опроверга от БНБ, но претенцията ми към тях е, че трябваше хронологично да кажат защо няма ликвидна подкрепа, какво е предприето на 20-ти, на 21-ви, на 3-ти, на 5-ти и на 15-ти. Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Цонев. Реторически изглеждат въпросите ви и те са такива поне доколкото на народни представители в предходни парламенти тези процеси ни изглеждат доста познати и всички заседания на комисиите и всички гласувания в пленарна зала, и извънредното законодателство, както вие го нарекохте.
Така че наистина ще бъде добре занапред тази комисия, след като изясни някои факти и обстоятелства, които днес поставихме на вниманието на гостите, да се занимаем и с бъдещи законодателни инициативи по отношение на охраняването на обществения интерес.
Г-н Байрактаров, заповядайте.
Димитър Байрактаров:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз, ако разрешите, първо ще направя едно предложение на комисията, тъй като комисията по корупция от доста време работи по този казус и бих ви предложил да изискате стенограмите от комисията по корупция, тъй като това ще ви помогне в работата и ще избегнете, ако мога така да се изразя, профанизацията на темата и задаване на безсмислени въпроси. Има колеги, които участват в комисията и са доста напред и като информация и като знания, и като всичко това, което се случва и което е разказано. Нещата наистина никак не изглеждат добре. За съжаление, няма как да ви ги казвам, тъй като протоколът е засекретен.
Аз имам два конкретни въпроса:
Първият ми въпрос е към квесторите. На 6 януари 2015 г. издадохте ли заповед, с която заповед спряхте събирането на вноските по кредити, сиреч по памет ще цитирам, заповедта гласи, че събирате събирането на вноски по кредити, а вече събраните се връщат два месеца назад и на тях се начисляват лихви за забава. Това означава ли, че с тази заповед, тъй като аз разполагам с тази заповед, означава ли, че вие отказахте да събирате свежи пари от длъжници и тези длъжници сега играят на втори план и след това ние ще запорираме евентуално и някакви дружествени дялове, които в общи линии нищо не представляват, както каза колегата Цонев. Това е въпросът към вас.
И за да го допълня, ще попитам, след като издадохте тази заповед, защо се наложи да съкратите една огромна част от персонала на банката, който всъщност трябва да обслужва тези бъдещи вземания по кредитите.
В следваща комисия ще ви запозная с цялата документация, ако нещо ви липсва от паметта.
Към БНБ. На 26 февруари 2015 г. излезе официалния доклад на службите на Европейската комисия. Предполагам, че сте запознати с него. В този доклад ясно и точно е записано, че БНБ не е приложила Наредбата на европейската комисия, която влиза в сила от 1 януари 2014 г., един път. Втори път, ще допълня това ,което каза г-н Цонев, тъй като не беше напълно изчерпателен. Правят се два одита: един съкратен одит в 10 дневен срок и втори одит, който има по-широк обхват, по-дълъг срок за одитиране на банката и след това следва един трети одит, който се прави от Комисията за надзор на одиторите в България, сиреч дали тези одити отговарят на истината. Така ли е, колежке? Да не бъркам? Тази комисия отправяла ли е официално писмо към БНБ за оказване на експертна помощ за установяване на фактите и документите. Ако е отправяла такова писмо за експертна помощ към БНБ, защо БНБ е отказала тази експертна помощ.
Това са моите въпроси. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Байрактаров.
По отношение на Комисията по корупция и конфликт на интереси, която заседава паралелно с нашата и правя своите изводи, мога да кажа и на колегите, че наистина стенограмата от изслушванията и от заседанията е засекретена и с нея можете да се запознаете в Секретно деловодство на Народното събрание.
Доколкото знам, последното заседание касае изслушване именно на Комисията за независим одит на регистрираните одитори. Само бих искала да кажа на г-н Байрактаров, че вероятно и в тази комисия в един следващ момент ще бъде направено такова изслушване на закрито заседание, ако ни се предоставят данни и факти, които са класифицирана информация или служебна тайна.
На въпросите към квесторите кой ще отговори? Заповядайте, г-н Лютов или г-жа Костадинчев.

Елена Костадинчев:
По повод заповедта, която цитирате, тук аз виждам едно неразбиране на фактологията за това за какво става дума.
Ограничаване на събирания на вземания на плащания от каквито и да било клиенти на банката по кредити няма. Тази заповед третира едно единствено нещо и то директно, автоматично събиране на суми от сметки на клиента, които са били по депозит, срещу автоматично погасяване на кредит. Това нещо след датата 6.11. към момента на отнемането на лиценза вече е платежна операция, която не би следвало да може да се случва. И тъй като това е нещо, което автоматично прави системата на банката, ние в един момент единственият начин, по който можем да спазим буквата на закона е ръчно да направим корекция в това отношение. Тази заповед е издадена само и единствено в този смисъл. Всички събирания на реални живи пари от клиенти за погасяване на кредити в момента от 6.11. нататък са събирани по сметката на банката в Булбанк, която тя има и тази заповед изобщо не касае събирането на живи пари. Никой не е отказал на клиенти на банката да събират пари по кредити. Такова нещо няма.
Станислав Лютов:
Вчера писахме обяснение. Г-н Байрактаров, целта в момента е не ние да се оправдаваме за неща, за които първо не е ясно за какво ни обвинявате и второ, не е ясно дали някой носи вина и кой. По начина, по който ни говорите не е конструктивният тон, който беше наложен тук преди малко.
Обяснявам още веднъж какво става с тази заповед. По една случайност, защото заповедите ни са стотин и не можем да ги помним по номер. Но по една случайност дадохме обяснение към Главна дирекция на полицията точно по този случай вчера и си припомнихме какво пише в тази заповед. Много моля за търпение да обясним още веднъж.
Системите на банката са настроени съобразно условията на кредитните договори, които предполагат, че когато някой не си плати вноската накрая на месеца, системата автоматично му ги събира от депозитните сметки, които има, ако има пари там. Подобно нещо е разрешено за този период, в който работим под особен надзор. В момента на 6-ти е отнет лиценза. В този момент, понеже системата е била така настроена, не сме се сетили за този проблем. Този проблем идва 10-15 или 20 дни по-късно, който ни докладват вече. Ако ние бихме оставили тези погашения така, както бяха, щяхме да влезем в условията на незаконно прихващане, което вече и преди поправките на закона щеше да е недействително. Заради това наредихме тези суми, които автоматично са събрани от системата след 6-ти, те не са живи пари, тук говорим за пари, заключени в депозити. Тоест, живи пари не са влезли през това време.
Вие ме питате и аз ви отговарям. Това е нещо, което подлежи на проверка.
Освен това, искам да ви кажа на всички. Никога, в никой момент входящите потоци към банката за прибиране на живи пари не са били затваряни. Много пъти четохме в пресата подобни неща. Никога не са били затваряни и това подлежи на проверка. Надявам се, че всичко, което говорим се записва, за да може да бъде проверено кой какво е казал и как го е казал. И съвсем отговорно го твърдя това нещо.
И ще ви кажа, че в резултат на усилията на нашите хора 185 милиона лева са влезли като погашение със собствени средства. Говорим за живи пари. Ние самите сме прибрали навреме към 250 млн. лв. в кореспондентски сметки в банки, които щяха да бъдат арестувани, ако се бяхме забавили.
Говорим за едно изключително добросъвестно отношение към интереса на банката и събирането на пари, главно на живи пари.
Готови сме да дискутираме във всеки един момент и в работен порядък, и в изясняване, и в проверка. Не се чувстваме адресати на обвинение. Просто изясняваме. Ако има още нещо, питайте.
За персонала. Първо, персоналът предстои да бъде освободен в резултат на онази процедура, която законът е предвидил за масови уволнения. Започвам малко по-отдалеко. Когато влязохме в банката с колежката ми, при опит да работим с персонала на банката, срещнахме изключително сериозна съпротива и начални провали. Наложи се да сформираме малък собствен екип от малко над 20 човека, които да ни помагат в упражняване на контролни функции над съществуващите звена.
Над 700 човека е персоналът на тази банка. Реално, освен нашите хора, сме работили през цялото време с едни 50-60 човека, айде 100 да са. Останалите бяха заети да ни пречат, да изнасят информация и създават напрежение. Не сме съкратили тогава никой по редица причини и първата е, че ако съкратим тези хора там, предпоставяме и даваме лош сигнал в пространството, че съсипваме тази банка. Това не може да се случи. Само ще ви припомня, че всички вие влязохте на 30 септември, ако не се лъжа тогава беше, в пленарна зала с идеята да спасите тази банка. (Реплика: 30 октомври). Извинявайте, 30 октомври. Значи най-малкото към 30 октомври не е било сигурно дали тази банка няма да бъде спасена. Тези хора през целия период на особения надзор взимат пари без да ги заслужават. Ето това искам да ви кажа. Сега, когато идва време на оптимизация на разходите, се налагат съкращения. Ако не го направим ние, ще го направи синдикът. Това е отговорът. Спазваме закона до най-малката подробност. Проведени са срещи със синдикатите. Синдикатите проявиха разбиране в тази посока. Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Христов, заповядайте, за допълнение.

Калин Христов:
По въпроса за така наречената Наредба на европейската комисия. По принцип Европейската комисия не издава наредби. Но от работата ми с комисията, извеждам, че вероятно имате предвид така наречения закон, съгласно директива за преструктуриране на банки, чиито срок за влизане в сила беше 1 януари. Директивата изисква в началото на годината всяка страна да въведе режим за преструктуриране на банки, единен за целия съюз. Ние вече сме написали законопроект за Централната банка, заедно с министъра на финансите, който оттук нататък по реда на неговата законодателна инициатива ще внесе в Министерския съвет и оттам в Народното събрание за дискусия. Ангажирали сме се, имаме комуникация с Европейската комисия и имаме ясен ангажимент от 1 юли този закон да започне да действа. Така че от гледна точка на проект вече съществува такъв. Остава министърът на финансите да го придвижи, така че да изпълни ангажимента си и Народното събрание да гласува така, че да изпълним ангажимента си към комисията и от 1 юли този закон ще бъде в сила. Това се има предвид. Вървим по план така, както сме се ангажирали към комисията.
Димитър Костов:
По повод на одитите, ако вярно съм разбрал въпроса, става дума за една молба, която беше отправена към нас да предложим служители на банката, които да имат квалификацията на експерт-счетоводители и на одитори, за да участват в работата на тази комисия. Ние такива служители нямаме в БНБ, които да са експерт-счетоводители и квалифицирани одитори. Поради тази причина и всъщност за работата, за която ни трябваше такъв тип квалификация в КТБ и за кратка проверка и за последващата по-пълна проверка наехме външни фирми. Тоест, за това беше отказано, а не поради каквито и да било други съображения.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Заповядайте, г-н Байрактаров.
Димитър Байрактаров:
Г-н Лютов, аз когато задавам въпроси знам защо ги задавам. Не ви питах защо сте освободили персонала юли, август, септември, а ви попитах защо освобождавате персонала след издаването на заповедта на 6 януари 2015 г. Затова конкретизирах с дата.
Вторият момент, на който пак ви обръщам внимание. Защото не аз отправям обвинение, а именно Министър-председателят на тази държава от трибуната на Народното събрание изрази своето притеснение, че в банката се случва нещо и трябваше една група хора, които разбираме от тази материя, да се събираме спешно, за да променяме Закона за банковата несъстоятелност, за да успеем да съхраним нещо. И аз затова ви задавам въпросите и ви казвам. Има такава заповед. Аз я притежавам. В момента просто не я нося, защото идвам от друга среща. Но следва освобождаване на персонал, който трябва да се грижи за събиране на вземанията на банката.
И второ, периодът 2-5 декември 2014 г. се разплаща банката с едни 100 млн. лв. – същата тази банка, която в същото време е под особен надзор, или по-точно й е отнет лиценза. Вие си противоречите сам.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Байрактаров. Г-н Лютов, в рамките на минута-две, ако можете да отговорите, защото има вече процедурни предложения за прекъсване на заседанието. Заповядайте.
Станислав Лютов:
Повтарям още веднъж. За нищо не си противореча. Заповедта, за която говорим, съществува. Казах, че по нея съм давал обяснение в полицията, и аз и колежката ми. Никаква връзка няма със съкращението на персонала. Никой от хората, които събират кредити, не е съкратен и няма да бъде съкратен, докато ние сме в банката. Всеки един кредитен специалист е запазен и насочен, за да допринесе за банката. Съкращават се длъжности, които в момента не са нужни или са открити за братовчеда, шуренайката и т.н.
Второ, за тези 100 млн. лв. това, което твърдите, дано да имате доказателства. Няма такъв факт и нищо не е платено. Не може да се твърди така, че 100 млн. лв. банката е разплатила. Не може! В банката, откакто сме ние, само влизат пари. Ако говорите за Министерството на финансите, това не е разплащане. Ако целта тук е да се надприказваме, аз не съм на точното място. То е един специален случай, за който също в момента пишем обяснение. Добре сте запознат с цялата преписка, която от полицията идва при нас. Четири пункта са. Два от тях са тези, за които говорите. Там сме дали необходимите обяснения и няма да избегнем от отговорност, ако сме виновни за нещо. Повярвайте ми. Но това не е разплащане. Това е нещо съвсем различно. Това много прилича на нещата, за които се говори, че се разпродават активи на банката и банката се източва. Не се източва банката!
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Много моля и народните представители, и гостите да запазим нормалния тон на заседанието.
Вероятно г-н Лютов и г-жа Костадинчев ще имате и занапред повод да бъдете наши гости. И ако има допълнителни въпроси, и допълнителни обстоятелства, които е необходимо да се изяснят пред комисията, отново ще ви поканим.
Имаше процедурни предложения за прекъсване на заседанието или за вземане на решение за определено времетраене. Понеже предложенията са от няколко колеги, аз предлагам заседанието да продължи до 17:15 часа, защото ни предстои да обсъдим в т. Разни допълнителни материали, които можем да ги обсъждаме след като гостите напуснат.
Има ли други предложения? Не виждам.
Благодаря на гостите, че присъстваха на първото заседание на комисията. Вероятно всички вас ще поканим и на следващото заседание, тъй като не се изясниха в цялост детайлите, фактите и обстоятелствата, а мисля, че имаше въпроси и към останалите гости. Надявам се, че тогава ще имаме информация и за това какъв ще е обхвата на дейността на комисията с нарочно решение, което може би сега ще обсъдим, както и времевия порядък, който ще изясним от фактологична гледна точка.
Г-н Искров, заповядайте.
Иван Искров:
Г-жо Председател, само с едно изречение. Искам да благодаря за вашата покана. Искам да благодаря и за изключително коректното водене на това заседание и в конструктивен тон. Очевидно ви притиска времето. Ако мога да правя процедурно предложение, точно това беше и моето предложение, нека да продължим на някое следващо заседание, когато сте във възможност по-спокойно да работите. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря на всички. Ще бъдете уведомени по същия начин и ред за следващото заседание на комисията. Благодаря ви.
Членовете на комисията моля да останат.
Имам да ви докладвам първо постъпили писма от г-н Асен Йорданов и г-н Атанас Чобанов, главни редактори на „Биволь” по отношение на предмета на дейност на нашата комисия. Господата предлагат да бъдат изслушани от комисията, за да разкрият факти и обстоятелства, свързани с придобиването и финансирането на медийни групировки, заеми, търговия с обществено влияние и т.н.
Аз призовавам да вземем едно принципно решение за начина, по който ще бъдат изслушвани представители на медии, гражданско общество и т.н.
Получено е и едно писмо, което и вие сте получили, сигнал от „Бромак”. То е малко след събитията, защото касае промяната на Закона за банковата несъстоятелност. Така че може би следва единствено и само да го вземем за сведение. Няма да го разглеждаме.
Както и да уточним часовете на следващите заседания, времетраенето им и предмета на дейност на комисията. Ще вземаме ли решения за удължаване на времето – т.е. от 2000 г. до настоящия момент.
Както и по отношение на изясняване на фактите и обстоятелствата от други лица, а не само държавни органи и институции.
Г-н Цонев има предложение. Преди това, обаче, искам само да ви предложа един вариант. Да направим едно извънредно заседание на комисията, може би в утрешния ден, когато всички тези въпроси да обсъдим с парламентарните си групи. Ако не възразявате, аз мисля, че още днес всички ще имаме мнение по отношение на срока, промяната на предмета и в четвъртък да направим едно извънредно заседание, може и в почивката, на което да гласуваме изричното решение.
Г-н Цонев, заповядайте.
Йордан Цонев:
Аз правя, г-жо Председател, процедурно предложение по отношение на сигналите, които получаваме. Тъй като и други медии вероятно ще дават сигнали, нека да ги изпратят до комисията. Всички ще се запознаем с всички сигнали и на едно съвместно заседание ще решим кого да каним, дали въобще да каним някой, да слушаме ли някой, отнася ли се до предмета, не се ли отнася. Тоест, предварително да сме направили анализ на всички сигнали, които има, и тогава да решим. Не е нужно всеки, който има сигнал, да бъде поканен. Защото правихме тази грешка при други комисии. Всеки, който иска да каже нещо, ние веднага го каним. В крайна сметка после се оказва, че това няма отношение към комисията. Затова първо да преценим кое и тогава.
По отношение на писмото на „Бромак”, вероятно ще има и други такива, аз предлагам, като съм сигурен че ще се засмеете, но аз сериозно го предлагам, всички сигнали и жалби от „Бромак” да ги приемаме, ако ги внесе лично тук пред комисията собственика на „Бромак”. Защото след като смяташ, че нещо е нередно, че с нещо ти се накърняват интересите, а ти си един невинен гражданин, заповядай тук и защити всичко, което смяташ, че е така. Така че аз смятам, „Бромак” като праща писма, да дойде г-н Василев тук и да ни ги представи лично. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Цонев. Погледнах, че управителят на „Бромак” е г-н Босаков, който вероятно може да има желание да дойде, но вие уточнихте собственика. Г-н Васелинов, заповядайте.
Искрен Веселинов:
Аз подкрепям по принцип предложението за това да бъдат изслушани представители на надзора и на Управителния съвет на КТБ от гледна точка не толкова да търсим тяхната вина, защото мисля, че това ще направят съответните органи, колкото да чуем другата страна от гледна точка на комуникацията на институциите. Тоест, в тази посока ние не би следвало да имаме разширяване на предмета на дейност. Нашата задача общо взето е да установим работата на институциите, за да видим има ли тесни места и съответно законодателно да търсим някакви решения.
Предлагам, обаче, да поискаме от централните банкери, колкото и да се засмеете и на това, но да поискаме да ни посочат на кои лица в длъжностните характеристики влиза инспекцията на място на банки, и кои правят анализа на съответните банки, и кои са били съответно в този период проверяващи. Да ни ги дадат черно на бяло, а не всеки да бяга по тъча и да казва ние не правим.
Румен Гечев:
Ако позволите, в тази връзка. Аз имам молби, тъй като все пак нас ни представлява председателят на комисията, много настойчива молба имам и тя е следната.
Нали всички разбрахте, че ни „пързалят”. Ние можем да викаме всякакви надзори и други. Аз не съм против, колега, нека да дойдат и чистачките. Ама те са назначени от други хора. Ние сме назначили Управителния съвет на БНБ. Това е държавната институция. Вие чухте ли тук, че няма никой отговорен от Надзорния съвет. Аз й го казах в очите и сега ще кажа. Колежката се държа нагло. Тя не стига, че си е изтеглила парите след работно време, а и тук ни дава акъл как тя не е чула и видяла.
Можем ли да попитаме управителя другия път има ли уволнени от Надзора, които са проспали 4 милиарда на българския народ. Има ли някой уволнен? Защото аз бих ги уволнил тези, които отговарят за КТБ най-малкото моментално тези 4-5 души.
Второ, може ли другия път да дойде, той да прецени кой, след като сега изпълняващата длъжността не е чула за надзора на КТБ. Тя е някаква секция водоплаващи птици! Като тя не е чула, кой е чул, г-жо Председател. Може ли да попитате? Нека тук да дойде човек, който може да каже. На мен ми беше обидно, защото все пак тук сме сериозни хора.
И да се извиня, че няма да съм тук, защото ние сме в командировка два дни и ще дойдем другата седмица. Това няма никакво значение. Но все пак няма ли да дойде тук от банковия надзор някой, който е отговарял за КТБ. Има някакъв главен експерт или някой, който се занимава с това. Значи има някаква подигравка с парламента. Аз го разбрах. Не исках да го кажа публично. Не знам вие как сте го усетили, но тези хора за какви ни имат. Не е сериозно това.
Предс. Десислава Атанасова:
В крайна сметка ние не сме легитимният орган, който издава присъди. Може би, ако направим закрито заседание, без присъствие на медии, вероятно ще има …
Заповядайте, г-жо Дукова.
Снежана Дукова:
Тъй като колеги наистина ви моля да прекратяваме заседанието, аз имам ангажимент към групата и затова бързам, искам да кажа нещо.
Аз подкрепям г-н Цонев в това, че трябва много внимателно да каним, особено медии с позиции. Защото може би това ще бъде принципът, на който ще се спрем, дали наистина отговаря на предмета на дейност. Имайте предвид, че поканим ли една медия, не можем да откажем на всички останали. Те така и така присъстват тук, когато заседанието е отворено и веднага публикуват нещата. Но да не слизаме на нивото на интригата, на непрофесионализма. Много прецизно да се запознаваме с документите и да внимаваме, когато активни медии, сайтове, неактивни и т.н.
Това беше моята подкрепа.
Предс. Десислава Атанасова:
И в момента има журналисти.
Йордан Цонев:
Не сме против сигналите, които ще дадат. Напротив, ще ги разгледаме. Нека да ни ги правят сигналите, ще ги разгледаме. Няма сигнал, който ние да откажем да разгледаме.
Предс. Десислава Атанасова:
Това е безспорно, г-н Цонев. Заповядайте.
Николай Александров:
Благодаря, г-жо Председател. Аз тук ще подкрепя и това, което каза г-н Цонев, че трябва да разширим малко и обхвата, защото ние коментирахме, че действително да има ефект от нашата работа, накрая ние трябва да излезем със законодателна инициатива или най-малкото те да бъдат такива, че да не допуснем това нещо да се случи втори път. Именно поради тази причина, ако трябва даже и чистачките да викаме, но да бъде някой, който да може да даде отговор на въпроса защо и как става, за да не ги допускаме тези работи.
На нас нищо не ни пречи по писмен път да поканим и хора, които не са част от държавните институции и регулаторните органи и ако те преценят, да присъстват. Това по никакъв начин не ги ограничава. Все пак сме Народно събрание.
Аз предполагам, че политически изказвания от страна на БНБ ще има и на следващите заседания. Няма как да минем без това, включително и от колегите, защото все пак сме най-висша форма на политически орган в държавата като цяло. Благодаря.
Йордан Цонев:
За това, което очакваме как да си свършим работата и т.н., трябва да имаме предвид и следното. В момента има следствие и всички, които викаме, внимават какво казват. Ако нямаше следствие, вероятно щяхме да получаваме и други отговори, по-разширени и може би малко по-откровени и може би малко по-задълбочени. Но в условията на следствие, аз разсъждавам чисто човешки пред вас, вероятно всеки си мери всяка думичка и е нормално да е така. Дали е правилно или неправилно, не казвам, но е нормално да е така. Но, ако пред следствието говориш едно, тук друго ли трябва да кажеш. Аз казвам това не за оправдание, а да сме наясно какво очакваме. В условията на следствие ние трябва да сме наясно какво търсим и какво очакваме.
Предс. Десислава Атанасова:
Уважаеми колеги, аз разбирам че се вълнувате много след това заседание, но да си поставим задачите за следващата комисия.
Първо, да изискаме длъжностните характеристики на управление „Банков надзор”, беше предложението на г-н Гечев.
Румен Гечев:
Това си е право. Искаме от управителя на БНБ, той им знае длъжностните характеристики, да дойде човека, който е работил с КТБ, на който в длъжностната му характеристика е записано това. Те си знаят кой е. Те са поне 5-6 души, които са работили с банката.
Предс. Десислава Атанасова:
Един от тях е г-н Гунев. Длъжностни лица от управление „Банков надзор”.
Йордан Цонев:
Нека да извикаме г-н Гунев. Проф. Гечев, въпросът е, че искаме да питаме едни лица, които са под пряката юрисдикция, дори са назначени от управителя на „Банков надзор”. Нали управителят трябва да дойде тук и да каже, ако искаме да чуем. Да ни кажат този, който носи по закон отговорността. А цялата отговорност носи подуправителя на „Банков надзор” за регулаторния контрол върху банките. Него питаме и оттам нататък, ако има нужда да питаме други.
Предс. Десислава Атанасова:
В Закона за кредитните институции текстовете са „Българска народна банка”. Откакто съм избрана за председател на тази комисия чета закони за банковата сфера.
Колеги, в този формат ли каним хората, плюс г-н Гунев, следващия път? Или имаме промяна във формата? Имам предвид да поканим тези лица, които присъстваха днес плюс г-н Гунев.
Заповядайте.
Димитър Танев:
Аз отново призовавам да изискаме характеристики, тъй като в самите характеристики пише кой какво прави и какво е трябвало да направи. Иначе ние ще продължаваме да чуваме аз не знам, аз не видях и т.н. Дайте да ги изискаме. Нищо не пречи да получим характеристиките на целия банков надзор от най-ниското ниво – експертното, до началника. Не виждам проблеми за това.
Янко Янков:
Тук има една теза, която върви непрекъснато, че ние не сме следствен орган. Или другата страна, че има в момента производство и не могат да ни дават информация. Ние не искаме информация. Г-н Гечев изнесе факти, по които искаме отговор и коментар защо не е свършена работата. Ние не искаме да ни дава информация от следствие или нещо друго. Ние искаме те да изразят отношението си за действията или бездействията и да ги обяснят тук на масата. Нищо друго. Така че ние трябва да ги викаме тези хора, както г-н Цонев каза, да дойдат тук и да не се оправдават със следствена тайна.
А това дали ние сме следствен орган или не, ние не издаваме присъди, но ние сме длъжни от гледна точка на нашата отговорност пред Народното събрание и хората, които са ни изпратили тук, да им изясним, да им дадем пълната информация от факти, без да издаваме присъди.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Янков.
В същата логика са и моите размисли по отношение на одиторските доклади на трите одиторски компании. Аз мисля, че ние имаме възможност да разберем какви са заключенията. Защото всички можем да боравим с класифицирана информация, но уви, не с банкова тайна.
Няма го г-н Кънев, за да го опровергая в изказването му, че можем да разполагаме с всички доклади.
Уточнихме се, че на следващото заседание идват всички тези лица, които сега сме канили, плюс г-н Гунев, плюс длъжностните характеристики на всички. Мисля, че беше и г-н Стоянов?
Други институции каним ли за следващото заседание, колеги? (Това е достатъчно.) Добре. Това е достатъчно.
Кога го насрочваме следващото заседание? Пак ли по същото време – вторник, 14:00 часа.
Междувременно аз още тази вечер или утре ще напиша писма да ни изпратят длъжностните характеристики и по същия начин, както досега, цялата информация ще ви се изпрати, а на някои и на хартиен носител.
Благодаря. Закривам заседанието.

Председател:
Десислава Атанасова