Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 2
Днес, 31.03.2015 г., вторник, от 13:00 часа се проведе заседание на Временната анкетна комисията за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражняват контрол и противодействие на източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009 – 2014 г.
На заседанието присъстват: от Българска народна банка – Иван Искров, управител, Калин Христов, подуправител на БНБ, управление „Емисионно”, Димитър Костов, подуправител на БНБ, управления „Банково” и „Фискални услуги”, Нели Кордовска, изпълняващ пълномощията на подуправител, ръководещ направление „Банков надзор”, Нина Стоянова, главен юрист на БНБ, Боряна Пенчева, член на УС на БНБ (външен член), Румен Симеонов, подуправител на БНБ, ръководещ направление „Банков надзор” в периода 2007 - 2013 г., Таня Георгиева, директор „Надзорно наблюдение на кредитните институции” в БНБ, Стоян Манолов, директор Макропруденциален надзор и финансова стабилност”, Тихомир Тимнев, директор „Правно обслужване и административна дейност”, Елена Костадинчев, квестор на КТБ и Станислав Лютов, квестор на КТБ; Представители на трите одиторски фирми: „АФА” ООД- Валя Йорданова, управляващ съдружник; „Ърнст енд Янг Одит”- Николай Гърнев, управляващ съдружник; Делойт България” ООД –Тодор Тодоров, директор „Корпоративни финанси”; от НПО „Ние, Гражданите” – организация на пострадалите служители на КТБ – Даниел Божилов, Вера Ахундова, Рауф Ахундов, Пенка Маринова и Владимир Валентинов; от Асоциация на пострадалите от КТБ – Божидар Томалевски, председател на УС, Людмила Божкова, Павлина Павлова, Борислав Миланов, Володя Златев; Николай Радев, адвокат на асоциацията, Адвокатска кантора „Кинкин и партньори”; от Граждански форум „Промяна” - Румен Гълъбинов, и народните представители Димитър Байрактаров, Корман Исмаилов и Методи Андреев.
Към протокола се прилага списъкът на присъстващите членове на временната комисия.
Заседанието се ръководи от Десислава Атанасова, председател на Временната анкетна комисията за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражняват контрол и противодействие на източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009 – 2014 г.
Предс. Десислава Атанасова:
Добър ден, уважаеми дами и господа.
Уважаеми народни представители, гости, има необходимия кворум. Откривам днешното заседание на комисията и ви предлагам да протече при следния дневен ред, предварително обявен на сайта на комисията:
1.Обсъждане на Доклад на Българска народна банка, изготвен за информация на народните представители от 43-тото Народно събрание на Република България. (продължение)
2. Разни.
Има ли предложения за допълнителни точки в дневния ред? Не виждам. Подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Моля, който е „за”, да гласува. Четиринайсет гласа „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Преди да преминем по същество по дневния ред искам да ви уведомя, че гости на заседанието са: г-н Иван Искров, управител на БНБ, г-н Калин Христов, подуправител на БНБ, управление „Емисионно”, г-н Димитър Костов, подуправител на БНБ, управления „Банково” и „Фискални услуги”, г-жа Нели Кордовска, изпълняващ пълномощията на подуправител, ръководещ управление „Банков надзор”, г-жа Нина Стоянова, главен юрист на БНБ, г-н Румен Симеонов, подуправител на БНБ, ръководещ направление „Банков надзор” в периода 2007 - 2013 г., г-жа Таня Георгиева, директор „Надзорно наблюдение на кредитните институции” в БНБ, г-н Стоян Манолов, директор Макропруденциален надзор и финансова стабилност”, г-н Тихомир Тимнев, директор „Правно обслужване и административна дейност”, г-жа Елена Костадинчев, квестор на КТБ и г-н Станислав Лютов, квестор на КТБ; Представители на трите одиторски фирми: г-жа Валя Йорданова, управляващ съдружник на „АФА” ООД; г-н Николай Гърнев, управляващ съдружник за „Ърнст енд Янг Одит”; г-н Тодор Тодоров, директор „Корпоративни финанси” в Делойт България” ООД.
Присъстват и представители на неправителствени организации, изпратили специално писмо до комисията с желание за достъп до заседанията: от НПО „Ние, Гражданите” – организация на пострадалите служители на КТБ – г-н Даниел Божилов, г-жа Вера Ахундова, г-н Рауф Ахундов, г-жа Пенка Маринова и г-н Владимир Валентинов; от Асоциация на пострадалите от КТБ – г-н Божидар Томалевски, председател на УС, г-жа Людмила Божкова, г-жа Павлина Павлова, г-н Борислав Миланов и г-н Володя Златев; г-н Николай Радев, адвокат на асоциацията, Адвокатска кантора „Кинкин и партньори”; от Граждански форум „Промяна” – г-н Румен Гълъбинов.
Ако някой съм пропуснала, моля да ме извини.
Преди да пристъпим към изслушването и задаването на въпроси от народните представители ви уведомявам, че на предходното заседание няколко бяха исканията на народни представители към Българска народна банка.
С писмо от 30 март 2015 г. са внесени и всички на Е-mail имате изпратени длъжностните характеристики на служителите в Българска народна банка, касаещи надзора и по-специално функционалните характеристики на дирекция „Макропруденциален надзор и финансова стабилност”, функционална характеристика на дирекция „Специален надзор”, функционална характеристика на дирекция „Правно обслужване и административна дейност”, функционална характеристика на дирекция „Надзорна политика”, функционална характеристика на дирекция „Надзорно наблюдение на кредитните институции”, както и приложени длъжностни характеристики.
Използвам случая да ви уведомя, че поканените от комисията с прието решение от предходния път членове на Управителния съвет на Българската народна банка са тук сред нас и можете да им задавате въпроси, които сте пропуснали предния път или не е имало времева възможност.
Бих искала да обърна внимание и на решение, което взехме предходния път в т. Разни по отношение на това да бъде удължен времевият период за проверка на данните и фактите на комисията. Това решение ще подложим на гласуване в края на заседанието. Предполагам, че всеки един от народните представители, представляващ съответната парламентарна група вече е имал възможност да вземе мнението и становището на парламентарната група, за да предложим на пленарна зала евентуално промяна в решението на Народното събрание.
И извън всичко, което подлежи за сведение от предходното заседание на анкетната комисия, бих искала да ви запозная и с едно писмо, което касае мен. Не е адресирано към анкетната комисия. Писмото е от г-н Константин Симеонов, адвокат на г-н Цветан Василев в качеството му на пълномощник на г-н Цветан Василев ме информира, че е готов да отговаря на въпроси, зададени от мен и от членове на ръководената от мен комисия, не чрез декларации и отворени писма, а по начин, посочен от нас. Считам, че не следва да взимаме нарочно решение дали г-н Цветан Василев да бъде поканен. Аз в качеството си на председател считам, че мога да го поканя на заседание на комисията. Ако реши да заповяда в България. Нашата комисия работи в предварително обявени дни и часове с предварително обявен дневен ред достатъчно публично и с представители на медиите. Така че вероятно всички ще бъдем заинтересовани да чуем мнението и становището му.
Това бяха съобщенията от мен. Предлагам да започнем своята делова работа. Моля колегите, които имат въпроси към гостите, които присъстват на заседанието, да ги отправят.
Г-н Веселинов, заповядайте.
Искрен Веселинов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми членове на управителното тяло на БНБ,
Имам няколко въпроса, част от тях може би като конкретика в момента може и да нямате готовност, но ще се радвам по-късно да получа информацията, изобщо комисията да получи информацията.
По Наредба 11 на БНБ в позицията 1.1.1. Парични средства и парични салда при централната банка в активите на КТБ към 30.06. се получава един спад някъде около 750 млн. лв. Това имате ли разшифровка горе-долу в какви посоки, освен тегленето от банкомати, разбира се, в какви посоки са били насочени тези средства. Това е единият въпрос.
На каква стойност са оценени активите на дружествата, предмет на така наречената „сделка за 1 евро”, която сега е популярна. Става дума за БНК, НУРТС, Дунарит, Авионамс и т.н. Говорим при оценката на активите на банката.
Няколко въпроса по Закона за гарантиране на влоговете. Редовно ли се изплащат от страна на банките вноските във фонда. Има ли банки, които са пропускали такива плащания за периода от създаването му до 2014 г. Каква е била депозитната маса в банковата система към 31.12.2013 и съответно към 31.12.2014 г.
Имам един въпрос от оперативната работа на БНБ след обявяването на особен надзор, а именно защо БНБ не се е възползвала от възможностите на чл. 118 от Закона за кредитните институции, който дава възможност да увеличи капитала на банката, като новите акции се придобиват от фонда по емисионна цена без право съответно другите акционери да заявяват акции. Това обследвано ли е като възможност и защо не е престъпено към този вариант, който би могъл да санира и одържави на практика банката.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Веселинов. Заповядайте, г-н Искров.
Иван Искров:
Благодаря Ви, г-жо Председател. Преди да отговоря на въпросите, позволете ми, в чисто процедурен план да ви информирам, че както извършихте покана чрез мен до различни длъжностни лица, поканил съм целия Управителен съвет на БНБ. За жалост външните членове, така наречената президентска квота, просто не са на разположение. Поднасям техните извинения към вас. Ако искате следващия път да ги поканите.
Благодаря на всички колеги – бивши и настоящи членове на Централната банка.
И един процедурен въпрос. Предишния път стана въпрос, че в момента се води разследване, много сериозно разследване в продължение на повече от половин година спрямо длъжностни лица и от БНБ и от Корпоративна търговска банка. Вие сте наясно с това. Също така се води и дело срещу решението на Централната банка във Върховния административен съд.
Така че искам да обърна внимание, че тук присъстват страни по делата срещу Централна банка и това трябва да се има предвид също, когато се обсъждат въпросите в тази комисия, тъй като заседанието е открито.
Ако позволите, аз бих отговорил на 4-тия въпрос на г-н Веселинов и след това бих помолил по Наредба 11, по вноската във Фонда за гарантиране на влоговете г-н Костов или г-жа Кордовска.
А каква е оценката на „Дунарит”, какво биха си позволили да кажат партнерите на трите одитиращи компании, бих помолил някой от тях да вземе отношение по поставените от г-н Веселинов въпроси, за да се удовлетворят и другите компании.
Защо БНБ не се е възползвала от правото да увеличи принудително капитала на Корпоративна търговска банка?
Г-н Веселинов, всички действия, които са предприети,са описани в тази книжка, както и след отнемането на лиценза – всичко е на български и на английски на интернет страницата на Централната банка, за да може да бъде следено от всички.
Отново припомням, при поставянето на Корпоративна търговска банка под специален надзор по писмено искане на изпълнителните директори във връзка с невъзможността да посрещат текущите плащания на техните клиенти, никой не си е мислил, че ще се стигне до ситуация на затваряне и отнемане лиценза на Корпоративна търговска банка. Напротив, многократно аз съм говорил това и публично това е говорено и от моите колеги, от съответните народни представители, които са взимали отношение по тези въпроси от правителствата, ние се опитахме да направим всичко възможно, така че банката да бъде отворена на 21 юли миналата година. Това не се случи поради липсата на политическа воля. Централната банка нямаше инструментите, с които да попълни капитала на Корпоративна търговска банка, както и да предостави ликвидност в съответствие с правилата на Европейския съюз и на действащото законодателство. Отново повтарям, за да знаем как да процедираме, веднага след поставянето на квестори беше изискан бърз анализ на активите и пасивите на Корпоративна търговска банка и на Търговска банка „Креди Агрикол” по това време, а след това Търговска банка „Виктория” поради съществените съмнения по отношение на качеството на активите, породени в рамките на тази седмица на тегления. За наше голяма изненада и неудоволствие одиторите в рамките на 10 работни дни, които работиха и събота и неделя, установиха (цитирам по памет, това всичко е описано в книжката пред вас), че не биха могли да се изкажат за качеството на активите в размер на повече от 3.5 милиарда лева. Затова първоначалната идея на правителството и БНБ, подкрепена от парламентарно представените политически сили неформално, банката да бъде капитализирана чрез Фонда за гарантиране на влоговете и чрез Държавната банка за развитие, нямаше как да бъде осъществено, тъй като никой не искаше да поеме риска, както ние се изразихме в нашето прессъобщение – „да се пълни каца без дъно” тогава, тъй като не се знаеше какво има в тази банка.
Какво има и какво няма, по-късно се оказа ясно, след като квесторите в продължение на цялото лято се опитаха да възстановят максимална част от кредитните файлове, от отчетите за приходи и разходи, от кешфло анализите и обезпеченията, документи за обезпечения и т.н. въпроси, по които г-н Лютов говори последния път миналата седмица. В резултата на което одиторите отново, вече съвсем подробно и задълбочено влязоха отново и започнаха да правят пълна оценка на активите и пасивите. Резултатите са ясни. Описани са също в книжката.
Оказа се, че трябва да има допълнителни провизии от порядъка на 4.2 милиарда лева, цитирам по памет, но в книжката всичко е описано. Бяха изготвени съответните надзорни отчети към 30 септември, след което Управителният съвет при стриктно изпълнение на Закона за банките и кредитното дело отне лиценза на Корпоративна търговска банка.
Така че опцията за капитализация, съответно ликвидна подкрепа, другата опция, която беше подкрепена и също описана от комисията до Главна дирекция „Държавни помощи”, а именно разделяне на банката на добра и лоша, за да може да се намери бързо решение и защита на интереса, както на икономиката, така и на вложителите, нямаше как ад бъде осъществено.
Това са основните опции, по които е работила банката заедно с правителството. Бяхме подкрепени тогава, пак казвам, от основните парламентарно представени сили. За жалост, след като се оказа, че има огромна капиталова дупка, за жалост след като комисията неформално, след среща на колегите от финансовото министерство с колегите от Брюксел, беше каза това е моделът, по който се работи в такива рискови случаи, политическите сили на заседанието при Президента на Републиката България не можаха да постигнат консенсус и да подкрепят такова едно саниране или разделяне, какъвто е опитът в Европа.
По отношение на другите два въпроса ще помоля г-н Костов да отговори.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Заповядайте.
Димитър Костов:
По отношение на средствата, които банките държат в Централната банка, това са средствата, с които те обслужват платежните нареждания на своите клиенти. „Насочването” на тези средства се извършва съобразно волеизявленията на клиентите в съответните платежни нареждания. В Централната банка няма база данни, която да позволява да се проследи кой клиент какво е нареждал. Би могло да се проследи сигурно в рамките на едно следствие, след съответното разрешение за достъп до такава информация, защото става дума за индивидуална информация, защитена от закона.
Доколкото ми е известно вноските във Фонда за гарантиране на влоговете са били внасяни своевременно през годините, откакто е създаден този фонд и не е имало просрочени вноски. Благодаря.
Иван Искров:
По отношение на въпроса на г-н Веселинов за оценката на „Дунарит” и други компании управляващия съдружник на „АФА” ООД г-жа Валя Йорданова.
Предс. Десислава Атанасова:
Заповядайте. И останалите гости, ако желаете, може да седнете на масата, за да имате достъп до микрофоните.
Валя Йорданова:
По отношение на оценката всъщност бих искала да кажа следното. Всички позиции, които ние сме изследвали по време на нашите ангажименти, са оценявани по един и същи подход. Подходът е базиран на правилата на международен Стандарт 39 за финансовите инструменти - признаване и оценяване. Този подход предполага изчисляване на възстановимата стойност на съответните балансови позиции, включително и тези, които вие цитирахте. Като при изчисляването на възстановимата стойност на балансовите позиции е използвана цялата налична информация в банкова – информацията финансова и нефинансова, която е получена впоследствие от самите кредитополучатели и тази публична информация, до която бихме могли да имаме достъп.
Също така бих искала изрично да подчертая, че при тези изчисления са взети предвид всички възможни обезпечения, които банката е имала на разположение. Благодаря.

Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. Един уточняващ въпрос от г-н Веселинов.
Искрен Веселинов:
Може ли да попитам за конкретни дружества. Специално БТК не може да не направи впечатление. Примерно, БТК на колко беше оценена, като дяловете, които държи, са закупени чрез банката, на колко са били оценени. Каква е оценката им?
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Веселинов.
Валя Йорданова:
Аз лично не мисля, че бих могла директно да коментирам числа в момента. По отношение на БТК, БТК не е имала кредит от КТБ. За какво точно ви е въпросът?
Искрен Веселинов:
Дружеството, което е придобило БТК е изтеглило пари от КТБ. Нали така? Поне така пише във вестниците. Този кредит на колко беше оценен? Но, ако нямате възможност сега за конкретна цифра, ще го поискаме и ще го получим по-късно като информация.
Предс. Десислава Атанасова:
Аз моля всички колеги, когато задават своите въпроси, те да не почиват на констатации във вестници или нечии интервюта, а да са съобразени с доклада на БНБ и изслушването по него, както и доклада, който трите одиторски фирми са предоставили на БНБ и който в цялост ние не сме узнали до този момент.
Г-н Цонев, имате думата. Г-н Веселинов, може би по-късно ще уточним Вашия въпрос.
Валя Йорданова:
Аз още веднъж искам да подчертая, че такъв кредит – нашият ангажимент е да проверим кредитния портфейл на КТБ. Тоест, ние не можем да изследваме всички възможни дружества и не сме го правили. Така че такъв кредит директно на КТБ няма. И ако това е Вашият въпрос, това е моят отговор.
Тоест, ако Вие имате някакъв конкретен въпрос, който касае балансови позиции на конкретната банка, за която говорим, мога да ви отговарям.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Лютов, отговор на този въпрос ли имате.
Станислав Лютов:
Аз искам нещо да предложа в тази връзка, понеже съм сигурен, че ще възникват въпроси по конкретни дружества.
Искам да предложа следното нещо. Няма въпрос, субект на банката кредитополучател свързано лице или нещо друго, което да не е документирано, включително и дигитализирано там. Там вече има двама колеги синдици, които биха могли да дадат изчерпателна информация по всеки един въпрос, свързан с дружествата. По този начин ще бъде чекван и подхода към него, не само информацията.
Така че, ако има въпроси, свързани с конкретни дружества, ви предлагам да помислите за вариант да ги чеквате през тях. Те ще проверят нашата работа и ще дадат и точни данни, тъй като ние вече не разполагаме с конкретни данни от масива на банката. Всичко е там, закрепено е по подходящия начин, че да не бъде променяно толкова лесно. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Лютов, за предложението. Все пак нашата комисия има за задача назад във времето -2009-2014 г. да провери факти и данни. Моля и това да се съобрази от колегите. Ако разширяваме обхвата на дейност на комисията, това трябва да стане с нарочно решение на Народното събрание. Г-н Цонев, имате думата.
Йордан Цонев:
Благодаря Ви, г-жо Председател. Смятах да се изкажа по-късно, след въпросите, но мисля, че е абсолютно прав колегата Веселинов да задава точно този въпрос и точно такъв тип въпроси. И аз знам, че и другите членове на комисията също се вълнуват от тази тема, както и аз.
Защо, г-н Веселинов, не могат да ни отговорят на тези въпроси?
Ще развия тезата си и ще задам въпросите си, защото е във връзка с въпросите. Не случайно на миналото заседание, колеги, аз насочих вниманието на комисията към изясняване на бизнес модела на действие на Корпоративна търговска банка - бизнес моделът, по който е управлявана. Ние сме го записали в наименованието на комисията и като предмет източването. Тогава, миналата седмица, аз не знаех, че г-н Василев ще ни осветли с едно прекрасно интервю какъв е бизнес-моделът.
Това потвърждение, което той дава, за всички онези разработки, които са правени, било медийно, било на експерти, защото аз също съм правил такива разработки по темата, за да си изясня този модел за себе си, отговаря на въпроса защо не може да видите в активите на Корпоративна търговска банка закупените с пари на Корпоративна търговска банка, разбира се на вложителите и на депозитантите, активи, в случая въпросните 6 предприятия и други активи, за които вероятно ще стане дума в хода на работата на комисията. Защото те не са купени по модела SPV, както твърди г-н Василев. Защото, ако бяха купени по модела SPV, SPV-то щеше да държи тези активи. Получателят на кредита от Корпоративна търговска банка въпросното инвестиционно дружество след съответен инвестиционен план и множество още неща, които правят нормалните SPV-та щеше да получи кредитиране от банката, щеше само да участва в капитала на въпросните дружества, които оздравява или тяхното закупуване и т.н. - различни бизнес практики има, и тогава, когато влязоха одиторите щяха да видят следната картина. Дружество, получило кредит, което г-н Василев нарича „SPV”, а ние наричаме дружество „Бушон” (така приехме тази терминология) е притежател на 43% от акциите на БТК. Но такова нещо, г-н Веселинов и уважаеми колеги, няма. Едно дружество е получило кредита, то го е дало на друго, пък то на трето и някъде от трети или четвърти ред ес появява покупката или инвестицията, оздравяването, заздравяването или както обилно в това интервю тази порочна практика е представена като инвестиционен процес. Това е трудността, пред която се изправяме ние като комисия. Защото няма как одиторите да видят нещо, което не е собственост на банката. Банката дава в едно дружество. То е бушон. Когато то изгори, връзката между парите на вложителите – кредитът отпуснат на това дружество, и собствеността, закупен с нея, е скъсана. Затова сега ни се развяват едни тези и едни прехвърляния. Мислите ли, че ако беше спазен този процес, първото нещо, което направи БНБ, ако греша, коригирайте ме, и съдът реши да наложи запор върху активите на КТБ на другия ден. Така ли беше? Кои активи? Наложен е запор върху активите на „Бушони”. Това ни е проблемът. Затова аз насочих вниманието на комисията, ако може и ако приемете, да видим какъв е този бизнес модел и с подходящи въпроси да стигнем до тази практика, въпреки че той ни я осветява достатъчно ясно - 70% от кредитния портфейл ги дава на такива фирми, и да предприемем съответното законодателство. Защото на нас ни предстои да се изправим пред защита на държавния интерес пред един нестандартен и ненормален бизнес модел, към една практика, която в света наричат „пирамиди”. Това е типична финансова пирамида.
И аз тук ще задам първия си въпрос, отговора на който, ако го получим, ще изпълним класическото определение за финансова пирамида.
Лихвите по тези кредити от „бушоните” как са плащани? Има ли такъв анализ и ако няма, доколкото знам НАП прави данъчните проверки, да питаме НАП. Тези лихви плащани ли са от икономическа дейност или са плащани с нови кредити от други дружества на тези дружества, за да платят лихвите. Ако това е така, това запълва класическото определение за пирамида, в което няма човек в България, който да се съмнява, че това е класическа финансова пирамида в особено големи размери, застрашаваща финансовата система и националната сигурност на страната. И тук, ако това е така, ние ще си отговорим на един друг въпрос и ще питаме.
И аз питам сега. Вторият ми въпрос е как точно, какво точно представляват образците от информация, които получава банков надзор, по които се изготвят съответните отчети. Какво съдържат те? Кой дава тези данни? Ако те съдържат данни за добри и лоши кредити? Тук очевидно става въпрос, че няма лоши кредити. В момента, в който трябва да се плати лихвата или главницата, взема се нов кредит с друго дружество и се погасява този кредит. Как да има лоши кредити и как да го откриеш? Има ли такава практика или няма? Тоест, да се насочим към тези детайли, които не представляват банкова тайна, но ще ни осветлят процеса на вземане на решение в тази банка. Защото аз миналия път казах и това. Направих си труда да прочета устава на тази банка. Направих си труда да прочета уставите и на други големи банки. Няма Надзорен съвет с такива управленски правомощия. На практика целият процес на вземане на решение минава, забележете, не през Управителния съвет, а през контролния му орган – Надзорния съвет. И ако прочете устава, ще видите – 20 и кусур правомощия са там.
Г-жо Председател, това мисля аз. Зададох два въпроса. Колегите вероятно ще имат и други въпроси. Тоест, ако искаме да стигнем до правилните отговори, трябва да видим какъв е моделът. Има вече достатъчно светлина в тази посока. Да си зададем правилно въпросите и да направим правилното законодателство. Защото, ако законодателството е насочено да охранява нормалното банкиране, в случая нямаме нормално банкиране. Ако този човек беше давал кредити на дружествата, които купуват активите, сега тези активи щяха да са запорирани и на разположение на синдиците и на целия процес на ликвидация, или на несъстоятелност, или какъвто и да е той. Да, но ги няма, както виждате. Развяват се сред едни люксембургски, белгийски, руски и не знам какви още дружества и ни занимават с глупости цялото Народно събрание, цялата правораздавателна система и правителството и всички нас.
Аз съм убеден, че ще се съгласите, че трябва така да подходим, защото иначе ще се опираме непрекъснато до въпроси, на които не получаваме отговори.
Благодаря ви. Запазвам си правото, ако имам нещо допълнително. Бях малко по-изчерпателен, но мисля, че се налагаше.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Цонев. Реплика от г-н Веселинов.
Искрен Веселинов:
Уважаеми г-н Цонев, очаквах този отговор да го чуя от БНБ, държа да отбележа. Тъй като аз, разбира се, съм запознат с доклада, запознат съм с твърденията на Цветан Василев и очаквах да чуя този отговор от БНБ, че така е ставало кредитирането. Прочел съм го, разбира се, но мисля, че българското общество има нужда този отговор да се чуе по този начин и трябваше да прозвучи от тази част на залата, а не от тази.
Йордан Цонев:
Говорим аз едно и също нещо. И аз чакам отговорите оттам, но когато питаме за неща, които не могат да ни кажат, дайте да питаме за неща, на които ще ни отговорят. Това ми беше идеята. Всички чакаме тези отговори, макар че ги знаем.
Предс. Десислава Атанасова:
В такъв случай на въпросите, които зададохте, дали лихвите по кредитите са се плащали от икономически дейности или от други дружества чрез кредити има ли кой да отговори в момента.
Иван Искров:
Аз предлагам да отговори г-н Лютов или г-жа Костадинчев, а на втория въпрос – по отношение как се изработва и докладва информацията, някой от колегите от Банков надзор. Кой, колеги?
Предс. Десислава Атанасова:
Г-жа Кордовска в момента изпълнява длъжността. Г-н Лютов, заповядайте.
Станислав Лютов:
Уважаема г-жо Председател, ще си позволя преди това да попитам само дали получихте изпратения от нас отчет за работата до края, до нашето излизане. Трябва такъв да е получен при вас. Ние разполагаме с него в момента. Там има една графика и таблица, която характеризира кредитния портфейл на КТБ по дни и просрочие.
Въпросът, който повдигна г-н Цонев, за който между другото трябва да му благодарим и да кажем, че този въпрос трябваше малко по-рано да бъде повдигнат и да бъде чут най-вече. Той е основополагащ за модела, наречен „КТБ”.
Никой не е правил статистика каква част от лихвите и каква част от евентуалните главници точно като цифра са правени чрез рефинансиране. Масовият случай на дружествата, за които говори г-н Цонев, е да бъдат добри кредити чрез постоянно рефинансиране. През кратки моменти, когато дойдат моменти на плащания, се отпуска нов кредит, предоговаря се, плаща се каквото се дължи. Същото нещо се повтаря месец след месец. Имаме случаи на предоговаряне на 20 пъти на един кредит – 24 или 25, не мога да кажа точно. Това е една от причините този модел, за който чухме известни самопризнания в едно интервю показва защо в банката при влизането нямаше лоши кредити. Това беше един от основните точки, по които бяхме атакувани и ние. Защо, като влизаме изведнъж в една банка, в която всичко е в бяло, започва срутване. Срутването е показано в този наш доклад за дейността ни до края – до нашето излизане, като е направена съответната графика, съответната статистика и това много добре илюстрира модела, за който говори г-н Цонев. Може би наистина трябваше да мине време, за да се стигне в резултат на отрезняване, да се признае, че моделът е такъв и че не всичко е черно и бяло.
Ако случайно не ви е предадено това, което сме изпратили, ние ще го изпратим втори път този доклад, с молба уважаемата комисия да отдели малко време да погледне някои неща, които вътре сме заложили и които поразително добре пасват на задаваните въпроси. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Лютов. Да уведомя колегите, че всичко, което пристига в комисията им се изпраща по a-mail. Този доклад все още не е наличен при нас.
Станислав Лютов:
Той не е изпратен в електронен вид. Изпратен е в хартиен вид. Може би причината е в нас или в куриера.
Предс. Десислава Атанасова:
Може би това е причината. В момента, в който пристигне, колегите ще го получат.
На втория въпрос по отношение на образците на данните, които се подават към Банков надзор. Г-жо Кордовска, заповядайте.
Нели Кордовска:
Благодаря, г-жо Председател.
Както всички кредитни институции, включително и КТБ, докато е била действаща банка, е подавала относно кредитите си, докладвала е в два масива своите кредити и кредитни експозиции. От една страна, на месечна база всички кредити, също и техния статут, се докладват в кредитния регистър, който управлява централната банка. И от друга страна ,съгласно действащата Наредба 9, преди да бъде отменена, отделно на тримесечие (на тримесечна база) банката е докладвала съответно своите кредитни експозиции, включително относно тяхното качество, класифицирани в съответните категории, съгласно изискванията на наредбите.
През целия период, който е предмет на анализ на вашата многоуважавана комисия, банката е докладвала почти изцяло редовен кредитен портфейл. Това е видно и от отчетите, които са публично достояние били през този период, а също така и от констатациите, които са направени в доклада през този период.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Уточняващ въпрос. Заповядайте.
Йордан Цонев:
Уточняващият ми въпрос е от тези данни можело ли е да се констатира или да се предположи за въпросния модел на функциониране на банката или от тези данни се съди само кои кредити са обслужвани, кои не, добри, лоши, просрочени и т.н. Тоест, има ли малко по-аналитична информация относно това дали може да се предположи, че е такъв порочен моделът на финансиране. Ако можете сега да ми отговорите, а не, следващия път. Това беше смисълът на първия въпрос.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Цонев. Имате ли в момента възможност да отговорите, г-жо Кордовска?

Иван Искров:
От подуправителите, които поканихте, г-н Румен Симеонов иска да вземе отношение по случая.
Предс. Десислава Атанасова:
Заповядайте, г-н Симеонов. Г-н Гунев също е тук, ако впоследствие нещо да допълни.
Румен Симеонов:
Двата основни масива, за които се спомена, не могат да дадат представа нито за финансовото състояние на кредитираните дружества, нито за източниците за погасяване. Оценката дали да бъде разрешен един кредит лежи изцяло в прерогативите на изпълнителните директор, които сключват сделка между тях, като управляващи банката и кредитополучателя. Те са длъжни да оценят кредитоспособността на клиентите, на които дават кредити.
Това, което има в кредитния регистър, разбира се, не е малко като данни. Там се виждат фирмата кредитополучател, размерът на първоначалния кредит, остатъчната част, има ли просрочия, няма ли просрочия, обезпечения, ако има такива и други данни, които единствената им цел е да се види задлъжнялостта на съответната фирма, както и общия кредитен портфейл на банката, персонализиран по кредитополучатели, независимо дали са фирми или физически лица.
За другата справка, която има значение за оценка на качеството на кредитите от гледна точка на тяхното просрочие, тъй като просрочието е много важен момент, когато се определя платежоспособността на институцията през следващите регулации, каквато е капиталовата адекватност, например. В тази информация по цитираната Наредба 9, обаче, кредитите не са посочени поименно, а са групирани в няколко групи в зависимост от просрочието. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. И аз имам един допълнителен въпрос.
При проверките на място, които са осъществявани от управление „Банков надзор” не са ли се правили проверки на определени кредитни досиета, които да покажат, че има предоговаряне в годините многократно, както квесторът обясни.
Няма ли кой да ми отговори?
Иван Искров:
Зависи за какъв период се пита? 2009-2013 г. – г-н Симеонов. 2013- 2014 г. средата – г-н Гунев.
Предс. Десислава Атанасова:
Въпросът ми е принципен. При всички проверки, които са се осъществявали в КТБ, на място, дали са правени проверки на такъв тип кредитни досиета. Аз ще помоля, ако сега нямате готовност с отговора, нека да имаме информация за следващия път. Може да бъде и писмена.
Румен Гечев:
Да не питат само едни и същи хора.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Гечев, приемам забележката Ви, но преди вас имаше и други заявки за изказвания. За това ще дам първо думата на колегите, като уточняваме, че за следващото заседание ще имаме и допълнителни въпроси от други народни представители.
Първо г-жа Дукова, после г-н Исмаилов, после г-н Байрактаров.
Г-н Байрактаров, Вие не сте член на нашата комисия. Много съжалявам, нека първо членовете на комисията да имат думата и тогава останалите колеги.
Снежана Дукова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, високопоставени гости в банковите институции,
Моят въпрос ще бъде малко по-общ и за да не избягаме от него, тъй като колегите навлязоха в дълбока професионална материя, която както виждам не се изяснява.
Във встъпителните си процедури, г-н Искров, Вие казахте едно много съществено изречение, което мен дълбоко ме впечатли. И тъй като в хода на въпросите Вие прехвърляте по компетентност отговори на вашите банкови служители и на колегите си, ми се струва, че в определени ситуации Вие не чувате политиците, като независима институция. Направихте следното изречение: „Вие сте били готов да отворите КТБ миналата година към 1 юли, но затова са виновни политиците.” Смущава ме този въпрос в контекста на това, което казах като начало в своето изложение и бих искала да дадете конкретика.
Какво не ви позволиха политиците и в какво Вие имахте готовност? Благодаря.
Иван Искров:
Благодаря, г-жо Дукова. Много хубав въпрос, за който ви благодаря.
Непрехвърлям отговорност към колегите си. Отговарям още един път. Просто има неща, на които аз и да искам не мога да отговоря. Не мога да ви кажа как се правят инспекции на място, до какво са стигнали и т.н. На това ще ви отговорят колегите, които се занимават с тази дейност, тъй като това не е в моите компетенции и не съм се занимавал с това нещо. Прочетете добре закона!
А що се отнася за оказаното от мен за 21 юли, това беше целева дата, на която ние - Българската народна банка в лицето на работещите от наша страна, на ръководството, на експерти, юристи – огромен екип, заедно с колеги от правителството тогава на г-н Орешарски, заедно с водещи експерти на парламентарно представените сили тогава в Народното събрание, се опитахме да направим всичко възможно така че банката да бъде отворена на 21-ви. Това е на първия етап. Тоест, ние не можем асми да поемем ангажимент. Това, което го казахме ние като Управителен съвет, че ще отворим банката на 21-ни беше целева дата, ако бъдем подкрепени.
Кое ни попречи? Първо, попречи ни, отново обръщам внимание, неизвестността, която показаха 10-те дни проверка на одиторите. Те не можаха да се произнесат по 3.5 милиарда кредитен портфейл по причини, които са описани в книжката, най-вече липсващи документи, непълни досиета. Знаете, че имаше интервюта от ваши колеги и други. Обезпечения от Софийска градска прокуратура, които включително съобщиха за арестувани кашони, върху които пишело да не се дават на квесторите, да не се допускат одитори до тях и т.н. И след като не можеше да се направи оценка, има ли смисъл от това упражнение българският данъкоплатец да се бръкне в джоба и да попълни капитала, тъй като не знаехме какво се случва. Тогава очевидно и разбираемо политическите лица ,които трябваше да вземат решение за едни законови промени, за които г-н Цонев миналия път намекна и има като изработен законопроект, казаха: „Стоп, по този въпрос не можем да работим.” И аз да бях представител на данъкоплатеца, и аз бих казал същото. Не мога да давам неограничен брой пари, които не знам колко са. Ако можеш да кажеш 2-3-5-15 милиарда, но нали трябва да имаш някаква крайна цел. Тоест, това е първата причина.
Поради това се премина към търсене на втори вариант, също описан в книжката, която е пред вас, именно разделяне на банката на добра и лоша. Тоест, и отново обръщам внимание, това беше съгласувано, дори подсказано от колегите от Европейската комисия, Дирекцията за държавни помощи, която на практика беше приложена само месец по-късно при по-голяма политическа воля в една друга държава от Европейския съюз – Португалия - Банко Еспирито Санто. Тя направи точно нашия модел, който не можа да получи политическа подкрепа, а именно тъй като имаше огромна неизвестна по отношение на качеството на активите, т.е. на „дупката” (това не е юридически термин), която трябваше да се пълни, било от Фонда за гарантиране на влоговете, било от Банката за развитие, затова започнахме да работим по втори вариант – отделяне на всички съмнителни активи в така наречената „лоша банка”, каквато трябваше да остане Корпоративна търговска банка, заедно със задълженията на свързаните с банката лица, тъй като това е справедливо – хората, които са довели до получаването на тази дупка, да не бъдат възмездени от данъкоплатеца и отделяне на всички добри активи, които очаквахме, че ще бъдат от порядъка, цитирам колеги пак по памет, описано е в доклада, около 2 млрд. лв., плюс допълнително ангажиране на държавен ресурс по линия на бюджета, по линия на Фонда за гарантиране на влоговете и по линия на Българска народна банка при необходимост да действа като кредитор от последна инстанция, съответно прехвърляне, подчертавам, на всички депозити, включително на обликационерите в добрата банка и отваряне на банката на 21 юли 2014 г.
Съответно предишния път казах, спомням си много добре, тъй като имахме много конструктивен диалог тихичко с г-н Гечев, седях до него на заседанието при Президента, бяхме готови с интеграционни планове, с квадратчета кое откъде се взима и къде отива, и т.н. Не се постигна политическа воля, за да се гласуват съответните законови поправки. Те не бяха в правомощията на Българска народна банка, която сама да свърши тези неща. Това е. Подчертавам, няма Централна банка в Европа, както и Федералния резерв в Щатите, както и където и да е имало такава криза, където Централната банка сама да се е справила. Няма! Навсякъде има нужда от подкрепа на правителство и съответно решение на суверена, представен чрез вас. Такова нещо, поради тежката политическа криза в 42-то Народно събрание, не можа да се получи. Съответно, в 5-5.30 часа, спомням си, Президентът – г-н Плевнелиев, излезе и обобщи резултатите от дискусията. Ние на другия ден пуснахме официално прессъобщение отново, че продължаваме по сега действащото законодателство – Закона за кредитните институции такъв какъвто беше, и какъвто е и до ден днешен, а именно издирване на документите, за които говореше г-н Лютов предишния път, които трябваше да помогнат на одиторите да си свършат работата, съответно на са. Целия месец август се прави това нещо. Отново влизане на одиторските фирми в качеството им на консултанти на квесторите, отново опит за оценка на всички активи и пасиви на банката и съответно изчисляване дали и какъв ще бъде капиталът на банката. Съответно, аз лично за себе си, и това си го казвам, бях в заблуда от изявите на мажоритарни акционери и някои други, които през цялото време даваха разни интервюта, техни говорители в медиите, NJO, които бяха структурирани по някакъв начин, всеки обясняваше как трябва да дадем възможност на акционерите да възродят банката. Това нещо през цялото време сме го имали предвид и за жалост им вярвахме.
Г-н Костов водеше разговорите. Казах ви, че има стенографски протоколи, а не просто протокол за срещите. Срещали сме се със съответните лица. В крайна сметка всичко беше игра за печелене на време, а вече по-късно разбираме защо. Г-н Борисов последните две седмици доста ясно го комуникира. Аз лично като управител съм щастлив, че подкрепихте тези предложения, за да се спре това, което е вървяло през тези месеци.
Затова не можахме, г-жо Дукова.


Снежана Дукова:
Отдадени в многословие, г-н Гуверньор на БТБ, не можахте да ми дадете ясен и категоричен отговор на нито една от двете части на въпроса.
Аз ще бъда малко по-конкретна с един много конкретен въпрос. Имайки тази готовност на 21 юли и вие не отворихте, защото с чували трябваше да се изнасят или не трябваше, не зная, но вие имахте ли предвид, че отваряйки на 21 юли тази банка трябва да има поне 3 милиарда готовност, за да изплати на вложителите още първия ден, в който тя отвори. Защото Вие сте били съвсем наясно, че това не може да се случи.
Благодаря.
Иван Искров:
Ще си позволя да не се съглася с Вас. Имайте предвид, че в Централната банка и в Министерството на финансите работят едни от най-добрите специалисти в страната. (Чува се шум от залата.)
Г-жо Председател, казахме, че има заинтересовани лица по делата срещу нас. Моля да имате предвид това нещо.
Предс. Десислава Атанасова:
Моля за тишина в залата. Няма наистина нищо смешно.
Йордан Цонев:
Г-жо Председател, харесва ли ви да говорят по този начин?
Предс. Десислава Атанасова:
Моля всички гости да спазват тона, който в комисията от предходното заседание наложихме. В противен случай ще съм длъжна занапред да не допускам никакви външни представители, освен гостите, които комисията кани. Благодаря.
Заповядайте, г-н Искров.
Иван Искров:
Благодаря, г-жо Председател.
Искам да обясня на г-жа Дукова, че не само сме направили всички разчети и вероятно Вие разполагате с невярна информация, за да твърдите обратното, но имахме план да действаме точно институция по институция – колко пари да се вземат от Фонда за гарантиране на влоговете, с колко пари щеше да се ангажира Министерството на финансите със специална емисия, с колко пари щеше да се ангажира Централната банка като кредитор от последна инстанция, която в определени случаи срещу съответно обезпечение да обезпечи подкрепи подкрепата на една банка.
Също така, в тази книжка е написано и не знам защо се пропуска и от медии, и от други коментатори през тези месеци, имахме официално заявен интерес от Европейската банка за възстановяване и развитие, ако се премине към този европейски модел на решаване на кризата, а именно разделяне на добра и лоша банка, че те проявяват интерес и са готови веднага на най-високо ниво да разговарят със София с представители на институциите за придобиване на около 20% от добрата банка – нещо, което на практика направи Европа. Така се случи с Дексия Банк, така се случи с Банко Еспирито Санто. Има десетки случаи. Парекс банка е друг случай, отново с някакво специално банкиране, което не винаги може да бъде видяно, както казват колегите от Надзора, също беше източена по някакъв начин. По същия начин я санираха и в момента Парекс мисля, че вече е продадена на свободния пазар. Това беше стратегията, зад която застанаха и колегите от Европейската комисия на тези срещи и бяхме готови да действаме. Бяхме готови, и срещу мен виждам бившия финансов министър, бяхме готови да осигурим 100% ликвидността. Не 3 милиарда, всичките си спомням – над 4.5 милиарда, теоретично да посрещнем тегленията на депозити, при положение, че всеки един от нас осъзнаваше, че едва ли щеше да има такова теглене на депозити. Какъв е смисълът да изтеглиш от една държавна банка, зад която седи правителството, фонда и всички, да ги сложиш в Банката за развитие или в Булбанк, или в която и да е друга банка. То е ясно, че нямаше да бъдат изтеглени. Но за да бъдат спокойни хората, нашият план, пояснявам, предвиждаше да се осигури ликвидност за 100% покриване на депозитите. Не се получи съгласие по този модел, поради което ние продължихме да работим по сега действащия Закон за кредитните институции.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, Искров. Г-н Исмаилов има думата.
Корман Исмаилов:
Аз имам следните въпроси, разбира се, отчитайки, че държавните охранителни надзорни контролни органи, обикновено действат след събитията. Но, ако една финансова институция тръгва да се пирамидизира, трябва да се усети и това е смисълът на надзора, да усети момента и да хване тези потенциални рискове, да следи тяхното развитие те да не се реализират.
Има период в банката, за който казахте, че когато влизат одиторите, те не могат да се изкажат по отношение на активите. Обаче преди това е имало период, когато одиторите са се изказали по активите. Да, от една страна, банката докладва, може нейните доклади да не отразяват изцяло фактите, действителността, затова влизат и одиторите и т.н. Тоест, някъде нишката се къса в целия този процес. Няма да влизам в спекулациите на нашата родна действителност, политически въздействия, влияние върху институции, покровителства и т.н. и различни власти. Няма да влизам в тази спекулация. За мен е важно институциите в целия този процес, различните институции – не само БНБ и Надзора, а доколко са имали правомощия да следят различните процеси и да надушат тези рискове и там, където могат да се намесят решително, да ги предотвратят. Примерно, това което колегата Цонев каза, банката отпуска кредит на една фирма, тази фирма отпуска кредит на следваща фирма или придобива следваща фирма, следващата на следваща и т.н.
Надзорът контролира банката, отпуснала кредита, има ги документите, кредитът се обслужва и всичко е о’кей. Но нататък в един момент и по тази нишка някъде се къса. Тоест, ако аз съм компания, която получава финансиране – може да не е депозит, но кредит и основната ми дейност е да отпускам кредит, тук намесва ли се БНБ да ме контролира. Примерно, дава ли ми лиценз? Това е единият въпрос. Това е вече впоследствие, когато с получи една верига на прехвърляне. Разбира се, става въпрос и за банкови гаранции, обезпеченията. Казахте, че на много места обезпеченията са били сигурно някакви договори, бъдещи вземания и т.н. Но, примерно, ДАНС, Финансовото разузнаване не следи ли тези големи потоци? (Донякъде.) Питам, те не са тук, но това е общ въпрос. Данъчната администрация? Тя къде и как следи този процес и доколко е координацията между тези и други служби и институции, за да може да се предотврати това пирамидизиране.
Това е моят въпрос от гледна точка на вас, на Банковия надзор. Докъде вие можете да проследите един такъв процес и как можете да се намесите. Това е важно от гледна точка, ако евентуално трябва да бъдат предприети някакви законови промени и действия в тази посока.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Искров.
Иван Искров:
Г-жо Председател, трябва някой от подуправителите да вземе отношение. Г-н Симеонов изразява желание.
Предс. Десислава Атанасова:
Заповядайте, г- Симеонов:
Румен Симеонов:
По отношение на пирамидите. Аз не знам в световната история някоя пирамида да е била предотвратена по простата причина, че ако беше, нямаше да е пирамида.
По отношение на кредитите. Както казах вече, надзорният подход при кредитите, основно е просрочието, защото то има отношение към основните регулации, докато паричните потоци и обезценката на кредитите се извършва от одиторите и затова те заверяват и финансовите отчети. Надзорните отчети се правят на база финансовите отчети. Там, разбира се, са и всички вземания, които са под формата на кредити.
Корман Исмаилов:
Доколкото аз разбирам материята и процеса, който се е случил с кредитите е, че просрочието е пренесено на някакво трето-четвърто ниво на фирми. Кризата на процеса, той буксува на по-ниско ниво. Една фирма получава кредит, отпуска кредит на следваща или придобива, но остава един марш, с който се обслужва този кредит. Следващата фирма на следваща и т.н. Но този процес не може да продължи вечно, защото в един момент закъсва. Идеята е този процес как може да бъде проследен от Надзора и от другите държавни органи и структури и тогава Банковият надзор да може да се намеси и да каже, че не могат да продължават така.
Румен Симеонов:
Ако мога да допълня, тъй като въпросът ви беше интересен – как се следят потоците.
Както знаете, в Закона за мерките против изпирането на пари има заложени стандартни два вида отчети или три, които всяка банка попълва и изпраща в Финансовото разузнаване, където те се анализират. Това са всички кешови операции над определен размер, всички плащания по банков път, преводи и т.н., включително трансферите в чужбина и в страната. Самата уредба и самите форми неразграничават трансферите на средства, нито по форми, нито дали са в страната или в чужбина. Това е по отношение на плащанията, по които би могло евентуално да се установи дали има средства, които са напускали страната, примерно, аз придобиване на някакви активи, за които стана дума.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. Г-н Гечев и след това г-н Николов.
Румен Гечев:
Уважаеми колеги, бих искал да обобщя и да фокусираме въпросите върху нещо важно, тъй като в момента сме поканили колегите от БНБ и предлагам да се концентрираме върху тази институция, а не и другите държавни органи, които имат отговорности по този случай.
Първо, може би малко ще се повторя, но е пределно ясно, че са били абсолютно видими с просто око процесите в тази банка години наред – 4-5 години. Моето изказване в момента и въпроса ми са базирани само на официалните документи на оторизираните проверки от БНБ, докладите, които са достъпни за всички и сме се запознали, т.е. на официална информация.
Първи категоричен извод. Грубо нарушение на Принципите от Базел и българските закони за свръх концентрираност на кредитните експозиции. Така ли е? Бройки – 20 души, които получават милиард и половина, 138 – на близо 6 милиарда – нещо, което се вижда с просто око. Не е нужно да имаш даже кой знае какво икономическо образование.
Второ, видно е, че кредитополучателите са под формата на грозд повечето – на един и същи адрес, няколко свързани лица, което също би трябвало да се установява за минути, а не за години.
Трето, видно е, че кредитите в повечето случаи не са били ползвани от кредитополучателите, както казаха и други колеги, а са били преотстъпвани и използвани за покупка на други фирми и т.н. Сигурно не всички кредити са такива, но една значителна част са такива.
И в тази връзка възниква въпроса какво прави Банков надзор на БНБ, който по Конституция отговаря. Нека да припомня, квесторите са тук, казаха, че на третия-четвъртия ден са установили тези изумително ясни неща. В неформални разговори, които имахме и при Министър-председателя, в които аз участвах лично, и при Президента, и в БНБ е ясно, че одиторите, изпратени от БНБ, и те на третия-четвъртия ден установяват същите тези скандални липси поне от 3.5 милиарда, което не ни позволи да вземем другите възможни решения. Защото наистина няма правителство, което ще дава пари на данъкоплатците, при положение, че не знае какво представлява всъщност тази банка отвътре.
И в тази връзка аз имам искане към Банковия надзор. Ако обичат на следващо заседание да ни дадат конкретна информация. Интересувам се като народен представител. 2009 г. колко проверки са направени на КТБ, от кого с трите имена, на кои дати са правени и какви са резултатите. Колко проверки 2009 г.? Колко 2010 г., кой ги е правил и какви са резултатите? За 2011 г. също. Тоест, 2009 – 2013 г. Банковият надзор какво е правил в КТБ? Защото вариантите са два, няма какво да се лъжем. Или те са били излъгани от финансовата пирамида, което не говори добре за тях. И аз не го допускам много, тъй като са добри професионалисти. Или второто, те са си затваряли очите за това, което става там, което навежда на други размисли, които не са за тази зала. Или едното или другото? Ако обичат да ни кажат. Направихме толкова проверки и неустановихме нищо.
И оттам следват други въпроси. Ако те не са установили нищо, какво правят тези хора. Защото те, ако не са установили сега, те няма да установят и за в бъдеще. Трябва да търсим някакви други варианти.
И второ, ако са установили, какво става? Може би са дали информацията и някой е скрил информацията. Това искаме да разберем.
Всъщност ние не получаваме отговор Банковият надзор какво прави пет години. Повтарям, влизат квесторите и на третия ден установяват! Преди това влизат одиторите от трите независими одитори и установяват на третия ден. Идват и ни казват.
А тук с години професионалисти от Банков надзор не установяват, при което цялата държава сега се занимава с това, влагаме усилия и време, хора загубиха пари и фирми и загубите наистина са в милиарди.
Така че този отговор дължи БНБ! Кой е правил проверките, точно, колко проверки и какви са резултатите. Много простичко. И ако обичате да е в писмена форма, с подпис и печат до комисията.
Имам един въпрос към БНБ. Спомняте си, че имаше една одиторска фирма KPMG която беше дала един много добър доклад за КТБ. Имаше обсъждане в Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, където се искаше отнемането на лиценза на KPMG. Нали така? Само че не се отне лиценза, тъй като от гласувалите несъбраха 50% плюс 1 за отнемане на лиценза. И тъй като аз неформално знам как са гласували от тези, които са били там, то стана ясно на обществеността, моят въпрос е към БНБ.
Г-н Искров, ако обичате да кажете какви указания дадохте на вашия представител в тази комисия и как е гласувал той, защото това е важно. Ако KPMG е излъгала българската държава и БНБ, какво прави БНБ. Отнема ли лиценза на KPMG или не го отнема. И по какви причини? Тоест какви указания дадохте Управителният съвет на БНБ как да гласува вашият представител в тази комисия. Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Гечев. Преди да отговорите, г-н Искров, на въпроса, нека да формулираме първия въпрос, по който искате писмени материали за следващото заседание.
Колко и какви надзорни инспекции по закона за кредитните институции са извършвани в Корпоративна търговска банка за периода 2009-2013 г., от кои служители са извършвани, колко досиета са разгледани и да ни се предостави резюме на докладите.
Това записах като въпрос.
Г-н Исков имате думата да отговорите на въпроса на г-н Гечев.
Иван Искров:
Благодаря, г-жо Председател. Аз бих желал да отговоря на втория въпрос на г-н Гечев, а по отношение на дейността на Банков надзор очевидно, че не мога да отговоря аз. Ще помоля г-н Румен Симеонов да вземе отношение.
По отношение на KPMG аз мисля, че това е най-голямата компания в света. Те имат своя клон или дружество тук. Бихте могли да ги поканите, г-жо Председател, на някое от следващите заседания и те да дадат отговор на въпроси, подобни на тези, които се задават на нас.
Също така и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Това, което искам да кажа, е, че Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори е независим орган, избран от Народното събрание. Тоест, това е орган, който би трябвало да се отчита на вас.Аз дори не познавам закона и би трябвало тя да ви представя отчети, както ние ви представяме и т.н.
Няколко институции формират комисията. БНБ предлага един представител. Ние сме предложили нашия главен одитор. Това е човек с достатъчно опит, с репутация. Министърът на финансите е предложил съответния представител. Комисията за финансов надзор е предложила съответния представител. ИДЕС е предложил един. И мисля, че един – председателят, се предлага от самия парламент. Нямаме представител, който да се отчита пред Управителния съвет или пред управителя. Това е комисия, която се формира, след което се отчита единствено пред Народното събрание, поправете ме, ако бъркам.
Така че кой как е гласувал, аз за разлика от Вас не знам.
Кой как е гласувал, защо е гласувал, бихте могли да ги поканите и те да ви кажат, ако считате за необходимо.
За самата KPMG също не бих могъл да взема отношение, тъй като не присъстват тук. Поканете ги и те ще ви кажат как се заверяват отчетите, имат ли проблеми, имат ли пропуски. Ако щете и в тези проверки в комисията.
По отношение на дейността на Банков надзор, моля г-н Симеонов да вземе отношение, тъй като разбрах, че колегата Гунев е тръгнал.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Искров. Аз само да подчертая, че г-н Гечев поиска материалите писмено. Затова може би за следващото заседание да ги приложите.
Иван Искров:
Предлагам ви вие да ни изпратите официално писмо, защото БНБ работи стриктно в рамките на закона и вече нашата Правна дирекция да прецени какво може да предостави, в какъв обем и т.н., както сме процедирали досега.
Предполагам, че няма да е проблем някаква обобщена справка да се представи, която да не наруши следствената тайна и проверките, които в момента се извършват спрямо Банков надзор.
Все пак по отношение на дейността на Надзора постави много съществени въпроси г-н Гечев, затова аз не мога да отговоря. Ако може г-н Симеонов да отговори.
Предс. Десислава Атанасова:
Да, разбира се, но преди това г-н Николов да допълни въпроса на г-н Гечев.
Владислав Николов:
Г-жо Председател,
Дами и господа народни представители, понеже в крайна сметка от тази среща, която вече продължава час и половина и се занимава най-вече с Банковия надзор, аз разбрах, че вие нищо не разбирате като управител на БНБ от банков надзор. Вие не носите отговорност, нямате представа ,не сте поели никакви ангажименти. Било ви е страх да реагирате в този момент. Въобще аз се чудя защо сте и управител.
Но искам да питам директора на Банков надзор, който е към този момент, към предния момент са били други, но все пак това, което иска г-н Гечев, вие ще го представите, но поне да кажете по закон колко пъти годишно трябва да правите проверка на място. Като не можете да ни дадете някаква друга информация и си губим времето тук два часа, поне кажете годишно колко пъти инспекторите на банката трябва да проверяват кредитни досиета, да проверява какво има там, обезпечения или каквото и да е. Но поне кажете каква е бройката по закон, за да можем да се ориентираме от този доклад, който ще ни дадете впоследствие, какво е. А не да напишете общи цифри. А не да се напише, че те ви докладват месечно и тримесечно и нищо да не се разбира, защото са цифри. Нас ни интересува тези 138 фирми, колкото и малко да са, като отишъл един инспектор на място дали е проверил, случайно да е отворил това кредитно досие, за да видим, че тази фирма е рефинансирала този кредит 20 пъти. Това ни интересува.
Вие въртите, сучете цялото управително тяло на БНБ и нищо не казвате. Ако има следствена тайна, кажете, да я видим банковата тайна и дайте някаква информация. Затова сме народни представители, затова вие сте отнели лиценза на КТБ, за да можем да видим какво е станало в тази банка. Добре, съдът го отнел. Всичко дотук, до момента е само догадки и четем вестници. Вие сте хората, които трябва да внесете яснота какво е станало в тази банка. Аз не чух нищо до момента.
Така че моля ви да кажете нещо съществено – колко проверки по закон трябва да правите на място. Това ме интересува, а не тримесечни и месечни отчети.
Предс. Десислава Атанасова:
Това беше допълнение към Вашия въпрос, г-н Гечев. Може би след изказването на г-н Симеонов, ще имате право на реплика. Заповядайте.
Румен Симеонов:
През този период са правени три надзорни инспекции плюс една проверка, може и нея да я наречем инспекция, във връзка със Закона за мерките против изпиране на пари и за влоговете, свързани с плащанията на банката към Фонда за гарантиране, която няма отношение към кредитите.
Законът не слага някакъв законово установен срок за извършване на тези инспекции, тъй като тяхната основна роля е да формулират една оценка или така наречения „надзорен рейтинг” по компоненти, които са от надзорно значение. Тук се включват капиталова адекватност, ликвидност, качество на активите, ръководство на банката и други такива компоненти. Докато на годишна база, може да видите в закона, мисля, че беше чл. 76, ако не се лъжа, там е уредена практически уредбата за годишната проверка, която се извършва от одитора. Това не е заверка на годишните отчети, а е специален надзорен доклад, който включва всички надзорни компоненти и оценка на изпълнението на надзорните наредби от страна на банката. Тоест, това е, да го наречем, „европейски модел”, по който се извършва надзора в много страни от Европа и любимия на много политици – Германия, там няма друга надзорна инспекция, той се извършва само от одиторите. Докато другата, която е рисково ориентирана и е базирана именно на тази рейтингова система за оценка на банката, се извършват – практиката е била общо взето между година и половина – две, в зависимост от ресурсите. Защото трябва да знаете, че дирекцията, която се занимава с надзор на кредитните институции, на която директор по това време беше г-н Гунев, се състои от 30 души, което горе-долу се пада по човек и нещо на банка. Или това са 6 екипа по 5 човека, като всеки екип надзирава около 5 банки.
Що се касае до проверените кредити, да, там са описани кои кредити са проверени по време на инспекцията.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Първо уточнение от г-н Гечев. След това от Вас, г-н Николов. Г-н Цонев иска думата за въпроси, тъй като ще напусне заседанието. След това г-н Байрактаров, г-н Андреев.
За всички представители на неправителствените организации ще предложа ред, по който могат да вземат думата в края на заседанието.
Заповядайте, г-н Гечев.
Румен Гечев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
По отношение на втория въпрос за KPMG. Вижте, KPMG е авторитетна одиторска компания, но много авторитетни компании бяха осъдени и глобени с милиарди долари в Съединените щати и Западна Европа. Така че в случая, както се вижда, ако KPMG е излъгала българските вложители, БНБ е излъгала, излъгала е българското правителство, поради което сега ние трябва да плащаме, моят въпрос е много ясен. Как така на KPMG не й отнемат лиценза? Аз чисто професионално, като разбрах за резултата от гласуването, съм възмутен. И ако управителят на БНБ – г-н Искров, с който винаги сме имали добри и надявам се ще имаме добри отношения, ако той не знае как е гласувал неговият представител, това е озадачаващо. Даже странно, най-малкото казано. Възниква въпроса кой е упълномощил представителя на БНБ да гласува така или иначе. Тъй като, ако вие не сте го упълномощили, той е гласувал според личния си интерес. Въпросът е дали подбудите са му морални, или материални, направо ще кажа. Аз няма да кажа в момента какви са, защото нямам аргументи, нямам доказателства. Но имам право да се съмнявам и съм категоричен кое от двете е. Защото чух, че там са станали много нелицеприятни неща.
При такъв повеждащ доклад на KPMG – всичко в бяло, при положение, че отдолу ври и кипи и бута държавата ни към проблеми и милиарди плащания, да им се остави лицензът с гласувания от държавни институции, не само БНБ, това най-малкото заслужава много внимателна проверка от специализираните органи. Направо ще го кажа, защото това не е наша работа.
Второ, по отношение на Надзора. Вижте, каквото и да се говори, колко души работят, дами и господа от Управителния съвет, вие имате достатъчно средства. Слава Богу БНБ разполага с ресурси, имате самостоятелност, вие решавате колко души да правят проверка. Българската държава ви е дала всички права да наемете колкото искате души, да си организирате както искате надзора. Обяснения били са 5 души, били са 50 нас не ни интересуват. Нас ни интересува, че вие - Надзорът не сте си свършили работата. Умишлено или не умишлено? И нашата комисия трябва да установи каква е причината – едното или другото. Ако ние не можем, тогава ще има други комисии, които да установят.
Целият свят разбра, че тук са ставали нередни неща, очевидни, вие не сте разбрали за пет години. Какво да обясняваме повече? Пет души, 50 души – това си е ваш проблем. Вие не сте си свършили работата, толкова!
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Гечев. Г-н Цонев, заповядайте.
Йордан Цонев:
Моля да бъда извинен, г-жо Председател, уважаеми колеги, тъй като имам партиен ангажимент. Ние всеки вторник имаме заседание по това време и все пак трябва да отида за пресконференцията.
Искам само да фокусирам вниманието върху законодателните промени като въпрос, тъй като няма да остана до края, какви точно и в каква посока трябва да бъдат. Може би квесторите, може би Правния отдел на БНБ да каже. На нас ин предстои и мисля, че още тази седмица да разгледаме важни законодателни промени в тази посока и затова бих искал да кажат. После ще прочета в протокола какво е мнението ви. Извинявам се пак, че няма да мога да остана повече. Ще дам само един пример и след това приключвам.
Не са глупости, тъй като чух такава реплика, не са глупости това, което се е случвало с най-голямата компания БТК/Виваком. Давам ви пример, до м. юли, акционери във Виваком бяха „Бромак”, „ТЦ ИМЕ”, „Технотел Инвест”, „Бромак - Телеком Инвест” – дружества, които са получили кредити от Корпоративна търговска банка. През юли месец някой продава тези акции на една офшорка, която се нарича SHCO-Люксембург, и тези дружества, които са взели кредити, кредитите остават без обезпечения. Това ли са глупостите, които говорим?
И тогава ние не знаехме кой е собственикът на тази офшорка. Интервюто от вчера ни осветли, че това е г-н Василев и думите на Луврие, че е купил тези акции от тази офшорка.
Тоест, ние трябва да направим такова законодателство, че този модел да бъде първо, пресечен и второ, как то да изглежда, за да може държавата да си върне собствеността или да разполага в масата на несъстоятелността с тези „перли”, както ги нарича самият Цветан Василев.
Така че аз мисля, че това не са глупости, а са сърцевината на нашата!
И втората законодателна промяна, тук ще си позволя да не се съглася с проф. Гечев, но само формално да не се съглася, а с логиката му съм съгласен, ние трябва да направим промяна в закона ,който регламентира тази дейност, защото (и тук ми е несъгласието) ние като законодател императивно сме задължили Комисията за публичен надзор върху одиторите решението, само решението за отнемане на лиценз, да го взема с тайно гласуване. Но никой не разрешава на никой член на тази комисия да нарушава закона, като шушука как е гласувал. Аз пък не им вярвам, г-н Гечев. Защото не мога да вярвам на хора, които шушукат, нарушавайки закона. Ние трябва да променим закона. Ние сме въвели тази норма. Да не бягаме ние от отговорност. Това е формалното ми несъгласие. А иначе съм съгласен, че целият процес трябва да се обследва.
Г-жо Председател, още веднъж се извинявам. Акцентът на последното ми изказване е към законодателните промени, някои от които ще бъдат направени преди края на работата на комисията. Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Цонев. Г-н Николов, заповядайте.
Владислав Николов:
Аз искам да се върна към това, което ми отговориха от Банковия надзор. Да разбирам, че за 5 години сте направили три проверки и имате 6 екипа по 5 човека. А иначе численият състав на БТБ е 1000 човека и борави с ресурс 100 млн. лв. и вие сте отделили 30 човека в това звено да контролира всички банки в държавата.
На вас как ви се струва? Просто като мнение? Личното ви мнение, защото вие ще прехвърлите отговорността на предния – г-н Гунев, ама пък него го няма, и се прехвърля така отговорността и изведнъж всички сме чисти и сме бели, обаче, резултатите са ясни.
Просто вашето лично мнение тези хора стигат ли да проверяват, да осъществяват тези проверки, да кажете поне пред вас в настоящия момент.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-жа Кордовска трябва да отговори, ако въпросът ви е към настоящия подуправител на управление „Банков надзор”
Нели Кордовска:
Отстъпвам правото си.
Предс. Десислава Атанасова:
Заповядайте, г-н Симеонов.
Румен Симеонов:
Дизайнът, така да го наречем, на Банковия надзор като управление като структура, функции е направен по подобие на надзорите в другите страни-членки. Той не е някаква изолирана формация. Броят хората в тази основна дирекция, която се занимава с наблюдение и надзор на кредитните институции, разбира се, зависи от дълбочината и възложените задачи. Ако се възложат някакви задачи от рода на тези, които извършиха с капацитета си трите одиторски компании плюс 10 надзорника и още не знам колко следователя, очевидно персоналът трябва да бъде многократно по-голям.
Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. Г-н Искров, може би да добавите и моля да вземете отношение по въпросите на г-н Цонев, ако можете сега, ако не, вероятно и тях ще зададем допълнително и с помощта на Правния ви отдел ще отговорите.
Иван Искров:
Г-жо Председател, бих желал да отговоря на г-н Николов, тъй като той постави много въпроси, които и ние си поставяме през последните няколко месеца. Бих помолил г-жа Кордовска да сподели докъде сме стигнали, тъй като именно на база на потенциалните слабости, които сме забелязали, ние поканихме изключително авторитетни институции с много голям опит, може би с единствен опит в тази сфера, Европейския банков орган на Европейския съюз, Световната банка и Международния валутен фонд да направят независима външна оценка на Банков надзор и съответно да излязат и с препоръки за подобряване на дейността.
Така че такава проверка е поискана от нас. Аз се ангажирах, когато са готови резултатите и ако все още аз съм управител, да ги публикувам. Но това са колеги, които продължават и след мен, така че не се съмнявам, че Централната банка ще направи публичен доклада, който ще бъде изработен от експертите на Световната банка и на Международния валутен фонд и съответно препоръчваме тогава заедно да се съберем и това ни беше идеята за една такава временна комисия, която поискахме още октомври, да видим какви разумни промени да направим в законодателството и БНБ във вътрешните си правилници и процедури така че да се избягват такива проблеми в бъдеще. С това отговарям и до известна степен на въпроса на г-н Цонев.
Бих помолил г-жа Кордовска, тъй като това е важен въпрос, който поставихте, да даде малко информация по отношение на тази външна оценка.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Аз благодаря за въпросите и мисля, че тук е редно да кажа, че естествено още от края на месец юни миналата година ние в Банков надзор си даваме много реална сметка, че определено сигурно има някакви пропуски и слабости в нашата работа и като цяло в надзорния процес. Така че ние почти още веднага след поставяне на банката под специален надзор започнахме вътрешен анализ и оценка. Като първо стартирахме от анализ на наръчниците, които уреждат нашите функции и на практика нашите отговорности и задължения. Същевременно, както спомена Управителят, незабавно почти, още през месец юли, в началото, беше иницииран диалог с Международния валутен фонд и Световната банков и Европейския банков орган, разбира се, тъй като водещи институции за оценка на ефективността на банковите надзори въобще в света това са екипи на Световната банка и на Международния валутен фонд, с тях беше съгласувано и договорено стартирането на такава оценка на основата на базелските принципи за ефективен банков надзор, последното им издание от 2012 г., най-актуалното и такава проверка стартира на място преди две седмици и малко. В момента екипът е вече към приключване на своя анализ и оценка.
Искам да ви кажа, че това е един изключително мащабен проект, тъй като той беше предшестван от подаване на огромен обем информация, предварително изпратена от нас до Вашингтон, на база на която те дойдоха на място и с интервюта с всеки отделен инспектор от всяка дирекция, от всеки екип, с интервюта с представители на кредитни институции, на други държавни органи и институции в България, те да бъдат в състояние да направят не само един анализ, а и една съвсем реална обективна оценка доколко е ефективен нашият банков надзор. Те съвсем скоро, дори утре е планирана такава вътрешна презентация на техните констатации.
Така че естествено си даваме сметка и ние самите сме убедени, че трябва да си вземем поуките от този случай и в никакъв случай не смятаме наивно, че няма никакви пропуски. Бъдете убедени в това.
И както каза Управителят, със сигурност ще бъдат публично достояние констатациите, след като бъдат приключени и препоръките, които очакваме.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Байрактаров, заповядайте.
Димитър Байрактаров:
Благодаря, г-жо Председател.
Преди да задам конкретните въпроси искам да допълня това ,което каза г-н Цонев, тъй като не беше докрай коректен и точен.
Банковият надзор или финансовият сектор се надзирава от Банков надзор. Не финансовият сектор се надзирава от Комисия за финансов надзор. Тук ние не получихме отговор каква е координацията между Комисията за финансов надзор и Банков надзор. Един път.
Втори път, не получихме информация била ли е предупреждавана Българска народна банка, в частност Банков надзор от Държавна агенция „Национална сигурност” за такива операции, които практически навяват мисълта за източване на КТБ.
Пак ще повторя и ще помоля комисията да се запознае със засекретения протокол на Комисията по корупция отпреди три седмици, защото този протокол ще бъде във ваша помощ, колеги.
Тук имам вече няколко конкретни въпроса, които мисля, че ще бъдат във ваша помощ, що се касае за това какво се е случило след 20 юни.
Първият ми въпрос е към двамата квестори. Точно, ясно и конкретно има ли са членовете на екипа от експерти на „Делойт” активни спестовни и други депозитни отношения с КТБ по време на извършване на одита. Ако имали такива отношения, как сте процедирали? За да се разсеят всякакви такива спекулации, тъй като научихме, че г-жа Кордовска е имала такива отношения, което вече предполага, както каза г-н Гечев, една сериозна доза на съмнения относно обективност и професионална етика.
Аз искам да попитам и г-жа Костадинчев, която е квестор в КТБ, Вие преди да станете квестор, г-жо Костадинчев, получавахте ли помощи по Закона за семейни помощи. Питам ви, защото, ако Вие сте получавали такива помощи, това не е случаен въпрос, ако Вие сте получавали такива помощи, това означава, че сте работили някаква супер ниско квалифицирана работа, която ви е давала възнаграждение по-ниско от 350 лв., за да получавате такива помощи. И аз държа да отговорите, защото това вече хвърля сянка относно вашите компетентност и професионална квалификация.
Последно, тук ще довърша въпросите си от миналия път, уважаеми членове на комисията. Официално внесох тази папка, като един екземпляр връчих в ръцете на г-жа Десислава Атанасова и с входящ номер е внесена в комисията.
Г-н Лютов, Вие на миналото заседание обяснявахте как сте уволнявали персонала на КТБ затова, че били назначавани по шуробаджанашки принцип. По памет това са ваши думи. Ако трябва, ще ги изкараме от стенограмата. Тук има и доста журналисти, които бяха свидетели на това ваше твърдение.
Този документ показва, че според вашите думи списъкът за масово уволнение, поне така е записано тук и е предаден на комисията, съдържа 551 души. Само ще зачета за информация на комисията какви са тези сектори: „одитори – 12 броя; главен експерт – 22 броя; главен счетоводител – 23 броя; експерти – 103 броя;”
Задавам го този въпрос във връзка с предхождащ мой въпрос на база на тази Заповед № 33 от 6 януари 2015 г. Първа точка от тази заповед: „Да се преустанови събирането на вземания срещу длъжници на КТБ…” и т.н.
Значи един път спираме събирането на вземанията. Иначе казано кредитополучателите вече не внасят вноски. За по-сигурно, за да не може да събере банката пари, освобождаваме и експертите и специалистите, които трябва да обслужват тази дейност и след това си играем на СИК-33 и не знам си какви фирми, които минават на втори, трети и четвърти план.
И още един въпрос, на който аз така и не получих отговор. Ставаше въпрос за въпросните 111 млн. лв. Тогава казах 100 млн.лв., за да съм по-сигурен, само че този вальор с подробно описание, говори за 111 милиона. 430 титуляри по сметки нямат имена. Извършвани преводи ( не ми се смейте така, защото не е смешно) на титуляри на безименни сметки – хора без имена.
След това, оказа се, че вие освен всичко сте и ясновидци. Обърнете внимание, уважаеми членове на комисията, на 2 декември започва поредицата от така наречени операции. И основанието е Решение № 802. Обаче решението е от следващия ден – от 3 декември. Квесторите са ясновидци. Те знаят на 3 декември какво ще се случи и започват да извършват операции, които не знам на какво законово основание могат да ги извършат, след като банката е с отнет лиценз на 6 ноември и там не могат да се извършват никакви такива операции и действия. Само че вие освен всичко сте и ясновидци и знаете на 3-ти какво ще се случи и на 2-ри започвате да извършвате тези операции.
Искам да обясните тези неща, както на комисията, така и тук на медиите. Между другото само да обясня за великия Банков надзор.
Уважаеми колеги, тук има много журналисти, с които се познаваме, тъй като и аз съм все още разследващ журналист, освен народен представител. От 2011 г. правих първото разследване. Спомняте си една банка беше ограбила депозитите, с които се плащаше на фолк певици и т.н. Тогава г-н Симеонов лично Вие бяхте запознати с грабежа на няколко милиона долара от депозитните сметки на клиенти. Не си мръднахте пръста! Затова аз не съм съгласен, г-н Гечев, че те видите ли, били заблудени, те не знаели. Много е удобна тази версия.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Байрактаров, все пак нека да са фокусираме върху процесите.
Димитър Байрактаров:
Завършвам, г-жо Председател. Между другото, ако аз, като народен представител, тъй като не намерих вътрешни правила на комисията за действие, и ако аз трябва като народен представител 3 часа да чакам, за да взема думата, не ми е никакъв проблем, ще стана член на комисията, за да мога да участвам ефективно. Но такова дискриминационно поведение някак си не ми харесва. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Байрактаров. Длъжна съм да отговоря и да възприема последното ви изречение като процедура по начина на водене спрямо мен. Ще ви изпратя лично приетите от комисията на предходното ни заседание вътрешни правила за нейната работа.
В интерес на истината ние се ръководим и от Правилника за работата и дейността на Народното събрание, който от известно време работи и съгласно тях Вие имате право да участвате в работата на комисии, на които не сте член, какъвто е случаят в момента. Председателстващият, в случая аз, защото няма избран заместник-председател, преценява на кои народни представители и кога, след като досега съм давала единствено на членове на комисията думата, могат да вземат участие, след като са заявили такова. На никой друг народен представител, извън членовете на комисията, не съм дала думата.
Димитър Байрактаров:
Дадохте на Корман Исмаилов, който преди мен беше вдигнал ръка да иска думата. Той не е член на комисията.
Предс. Десислава Атанасова:
Моля да ме извините. Изказвам съжаление, но не съм го направила съзнателно. От този момент нататък възприемам бележката ви и единствено и само, когато приключат въпросите от членовете на комисията, тогава ще могат и останалите колеги народни представители да взимат думата изобщо.
Димитър Байрактаров:
Знаете, че правилникът не разделя народните представители, г-жо Председател.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Байрактаров, чухме въпросите ви. Те бяха в няколко групи.
Първата група касаеше представителите на „Делойт” и въпроса зададен към тях.
Втората група касаеше квесторите – г-н Лютов и г-жа Костадинчев.
Третата група касаеше Банковия надзор.
Г-н Лютов има желание първи да вземе думата.
И още едно обяснение дължа на г-н Байрактаров. Това, което ми предохте, г-н Байрактаров, е изпратено на всички народни представители в момента, когато е сканирано и получено в електронен вариант в комисията. Така че комисията се е запознала с него.
Заповядайте, г-н Лютов.
Станислав Лютов:
Благодаря, г-жо Председател.
Г-н Байрактаров, не знаех, че тук е забранено да се усмихваме. Ще се наложи да приемате усмивките ми. Знаете ли защо се засмях? Не чух въпроси. Чух твърдения, изложени в доста несвързан вид. Слушаме ги 9 месеца по телевизията. Не сме в прокуратурата. Там могат така да ми задават въпроса, ако се прецени, че съм виновен. И моля да си коригирате поведението в общуването с нас. Нямаме личен конфликт. Нали, нямаме личен конфликт? Нямаме причина. Нямаме конфликт на интереси. Значи моето поведение е адекватно на вашето. Не ми отива. Съжалявам, че слязох толкова ниско.
Казахте няколко неща, които звучат приказно като счупен телефон. И предлагам да вземете да ми зададете конкретни въпроси, г-н Байрактаров.
Димитър Байрактаров:
Аз ви зададох конкретни въпроси.
Станислав Лютов:
Първо да ви попитам Вие тези неща твърдите ли ги или ме питате. Защото, ако ги твърдите, ще се наложи да се видим на едно друго място.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Лютов, много моля. Тонът наистина е прецедент за комисията и от страна на народните представители и от страна на гостите. Наистина не е удачно да се води такъв диалог, или монолог в случая.
Много моля въпросите, които бяха зададени, да получат отговор.
Димитър Байрактаров:
Ще ги задам наново.
Предс. Десислава Атанасова:
Не, няма да ви дам тази възможност. Моля въпросите да получат своя отговор, а те бяга към г-жа Костадинчев по отношение на получавани от нея помощи по Закона за социално подпомагане.
Останалите въпроси бяха към представителите на „Делойт” и към представителите на Банков надзор.
Димитър Байрактаров:
Не! Бяха към представителите на квесторите за „Делойт”.
Предс. Десислава Атанасова:
Извинявайте, точно така. Заповядайте, г-жо Костадинчев. След това г-н Лютов.
Елена Костадинчев:
Първо искам да отговоря по въпроса за получаването на помощи. Да, получавала съм помощи известен период от време преди да бъда назначена на такава длъжност. Може би дори и тук има хора, които да са имали моменти в живота, когато по един или друг начин да са били или на борсата или да са били без работата за определен момент, не считам, обаче, че това е порок. Не считам, че това поставя под съмнение опита ми, който съм имала преди това в банковата система. Също така не считам, че това по някакъв начин обезличава всички дипломи, които имам от централни банки, включително курсове за специализации през годините и че тези знания и умения, заради факта, че съм била определен период от време без работа, по някакъв начин те обезличават. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-жо Костадинчев. Аз не мисля, че тези факти имат отношение към изясняването на данните и фактите по отношение на КТБ изобщо, но бяхме длъжни да ви зададем въпроса от народния представител.
Г-н Лютов, заповядайте.
Станислав Лютов:
Конкретният ваш въпрос беше известно ли ми е дали има член от екипа на „Делойт”, който има активни спестовни и други депозитни отношения с КТБ по време на извършване на одита. Не сме изследвали членовете на екипа на „Делойт” в тази посока.
Моля да стигнем до някаква формулировка по въпроса за шуробаджанашките назначения. Не си спомням да съм обяснявал миналия път в комисията за масова шуробаджанащина. Казах миналия път назначавани са хора по някакви други съображения, роднински и т.н. Факт, това го има навсякъде. Това не е мотив, нито е основание за мероприятията, които вървят там. Те вървят в абсолютно законова рамка. Предприети са в общия срок от 30 плюс 45 дни. Изкомуникирани са както трябва. Всички документи с намират на място – преписката, ново въведената структура, съкращението на структури. Всичко много подробно е мотивирано. Може да се провери във всеки един момент. В този доклад, който учудвам се, че сме допуснали днес вие да не сте запознати с него, но ще се коригираме още днес, отзад е описано много подробно в един раздел кадровият подход към ресурса на банката. Голяма част от хората, за които говорите, са на работа в структурите на банката в страната и практически нямат трудова заетост.
И по въпроса за дискутираната заповед, за която миналия път се опитахме да обясним. Във връзка с нея получихме искане от Дирекция на полицията и сме дали съответните обяснения. За яснота, понеже въпросът се повдига, ще си позволя да прочета кратък абзац. Това е Въпрос № 2.
„По втори въпрос.
Съществува наша Заповед 33 от 6.01.2015 г. Прилагаме копие от същата за сведение (Приложение № 3). Заповедта забранява служебното събиране на суми по сметки на кредитополучатели от КТБ за погасяване на кредити.”
Тоест, забранява се така нареченият директен дебит. Не се забранява събирането на кредити въобще, а това, което се обира по сметките от системата автоматично.
„Директният дебит е платежна услуга по смисъла на чл. 4, т. 3б, както и на Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. за условията и реда на изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти на БНБ. Директният дебит е платежна услуга, която може да се извърши само при наличието на банков лиценз.”
Тоест , отнема се лицензът, тази услуга не може да бъде извършена вече.
„Със съответното решение на Управителния съвет на БНБ е отнета лицензията на Корпоративна търговска банка за извършване на банкова дейност. Независимо от обжалването му пред ВАС решението за отнемане на лиценза има незабавно действие. След отнемане лицензията на КТБ не може да се извършват никакви платежни операции, включително и платежната операция директен дебит.
В множество от договорите за кредит, сключени от банката преди поставянето й под особен надзор, е предвидено, че клиентите съгласни банката да извърши директен дебит – да удържа дължимите от тях погасителни вноски от всички сметки на съответния клиент при банката с цел погасяване задължението му по договора за кредит. Подобен текст се съдържа и в договорите, поръчителите и съдлъжниците.
При извършена проверка в банката се констатира, че вътрешните системи са настроени да извършат автоматично такива директни дебити и че това е ставало и в периода след отнемане лиценза на банката. Заповедта е издадена именно с цел да бъдат сторнирани тези автоматични операции, чието изпълнение става невъзможно следствие на отнемането на лицензията на банката, от която дата тя е лишена от правото да извършва каквито и да е платежни услуги и операции.”
До тук ясно ли е или да продължавам да чета.
Ако бихме продължили събирането автоматично на тези средства от сметките, означаваше вече да вършим онази забранена работа, наречена „прихващане”, след датата на отнемане на лиценза. И щяхме да нарушим тогава вече масата на несъстоятелността. За да не се получи това, при пръв доклад, първо констатиране, са върнати тези операции. Пак казвам, това касае единствено и само събиране пари от сметки вътре в банката, които са заключени. Никой не е попречил на кредитополучателите да вкарват живи пари отвън след тази дата.
И следващото, което касае мероприятията по специалния нормативен акт за защитените с държавни ценни книжа. Искате ли да го прочета.


Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Байрактаров, аз много моля, ако задавате допълнителен въпрос, да бъде на микрофон. Ако просто повтаряте въпрос, който вече сте задали, а отговорът му се крие в доклада, който е изготвен, за
Станислав Лютов:
За Дирекция на полицията. Това е специално питане и тези точки, за които г-н Байрактаров говори, те фигурират в това запитване.
Има още две точки, които сме ги чули преди това като форма на обвинение, влезли са очевидно като заявителски материал, те са при нас и за тях също имаме отговори. Въпросът е искате ли да ви зачетем тези отговори. Миналия път обяснихме. Пари от банката не са излизали извън банката.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря ви. От Банков надзор, г-н Симеонов, заповядайте, да отговорите на въпроса.
Румен Симеонов:
Г-н Байрактаров, благодаря ви за тези въпроси. Много са интересни и важни за надзора. Трябва да ви кажа, че за съжаление, няма сътрудничество, което е между различните органи, което е едно от важните условия за ефективен банков надзор. Особено, когато става дума за престъпления.
Надявахме се, че когато се създаде със закон Съветът за финансова стабилност, където са представени всички надзорни органи плюс министъра на финансите, който по времето на министър Дянков дори беше променен, като задължително трябваше да се свиква при финансовия министър минимум 4 пъти в годината, не проработи, за голямо съжаление.
Така че прав сте, че взаимоотношението между различните органи не е на необходимото ниво.
Що се касае до взаимоотношенията между БНБ или по-точно между Банковия надзор и ДАНС- по-точно Финансовото разузнаване, имаме един протокол за сътрудничество, който, обаче, в общи линии е еднопосочен. Ние трябва да даваме информация на ДАНС, не те на нас обратно. Нещо повече, когато поискахме да ни дават бройките по банки на отчетените съмнителни операции не получихме разбиране.
По отношение на обвинението, което отправихте, трябва да ви кажа, че въпросът беше много сложен и той се свързваше и с пране на пари, и с ДДС измами, поради тази причина отказах да се изплащат каквито и да е суми на този честен бизнесмен, който после го убиха като куче и всички забравиха за него – Манджуков. Може да ви е приятел, не знам. Искахме да се обединят три дела в едно, тъй като имаше и нарушение от самата банка, прав сте, но имаше много неизяснени обстоятелства и твърдя, че тези пари бяха незаконно придобити от ДДС. И най-вероятно беше убит от някой, който се е възползвал от това ДДС, за да не стане свидетел. Така че тези обвинения не ги приемам.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря ви. Реплика само по отношение на предмета на дейност на комисията, а не на други случаи, касаещи дейността на предходни периоди и по други кредитни институции.
Димитър Байрактаров:
Само искам да уточня, г-жо Председател, че не съм отправял обвинения. Манджуков не ми е приятел. Никога не съм го виждал през живота си.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Байрактаров, това не касае предмета на работата на нашата комисия. Има ли други становища, мнения и въпроси от членове на комисията, които желаят да ги зададат в момента. Заповядайте, г-н Веселинов.
Искрен Веселинов:
Възползвам се от присъствието на подуправител, работил в Банковия надзор, за да задам въпроса, свързан с придобиването на Креди Агрикол. В тази връзка каква проверка се прави по принцип на банката, която придобива другата банка. И специално за това придобиване имате ли някаква информация. Какъв е бил докладът? Какво точно се е получило в КТБ? По принцип е въпросът и предполагам, че в момента бихте могли да кажете.
Румен Симеонов:
Аз мога да кажа нещо по принцип какво се прави, когато се одобрява една такава сделка, свързана главно с придобиване или сливане на финансови институции. Основното, което се прави, да се сравни предполагаемата нова институция дали ще бъде по-добра от двете части, когато става дума за сливане.
Когато става дума за придобиване, се гледа какъв е ефектът на придобиване върху придобиващата банка. Най-общо това е.
Искрен Веселинов:
Какъв е обхватът на проучването, което се прави.
Румен Симеонов:
Обхватът е свързан основно с проучването на финансовите отчети и на регулаторните отчети, за да се види дали ефектът ще е положителен. Чисто документално.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Методи Андреев поиска думата. Заповядайте.
Методи Андреев:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз ще задам три въпроса. За първия мъничко встъпление.
Като заместник-председател на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика ние много нашироко коментирахме казуса с KPMG и Комисията за надзор на регистрираните публични одитори. Какво установихме там? Там установихме това, което каза проф. Гечев, че двама члена са гласували за това да не бъде отнета лицензията на KPMG и тези двама човека аз мога да ви ги кажа. Това са г-н Мавров и д-р Шопов. Въпросът с г-н Мавров беше специално разглеждан, защото това, което говорим в момента тук са неща, които трябва да бъдат изяснявани и по друга линия. Трябва да се търси онова, което не се вижда – задкулисните връзки, и връзките, които трябва да се изследват от съответните комисии.
Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е направила разследване за конфликт на интереси по искане на самия Мавров в качеството си на член на Комисията за надзор на регистрираните публични одитори. Това негово искане, обаче, не е било по конкретен казус. То е било въобще. Само че по конкретния казус, когато той е трябвало да преценява дали да се отнеме лиценза на KPMG или да не се отнема, тук има един пропуск в законодателството и аз го поставям на вниманието на вашата комисия. Защото, ако четем какво означава „свързани лица” по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и сравним какво е същото определение за свързани лица, но по Закона за независимия финансов одит, ще видите, че там има разлика. И ако Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси беше изследвала дали г-н Мавров е имал такъв конфликт по Закона за независимия финансов одит тя щеше да установи, че има такъв конфликт.
И ще ви обясня какъв е конфликтът. Като главен одитор на Българска народна банка г-н Мавров е трябвало за неговата дейност оценка да дава KPMG. А по конкретният казус в комисията, самият г-н Мавров е трябвало да оценява дейността на KPMG. Тоест, кръгът е напълно затворен. Проблемът е, че в Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси няма това определение за конфликт на интереси, който се съдържа в Закона за независимия финансов одит. Това беше безспорно установено и беше казано в комисията.
Сега искам да запитам г-н Искров за един интересен факт. Безспорно членовете на Управителния съвет на Българската народна банка са най-добрите специалисти. По това няма спор. Само, че в дебатите, които се водиха в комисията тогава, ние установихме един факт, който според мен е твърде обезпокоителен, ако ние смятаме, че държавата не е построена на законова основа. Оказа се, че в продължение на 6 години от 2006 г. до 2012 г., докладите на KPMG относно състоянието на Българска народна банка са изглеждали накрая по този начин. Вижте как.
Това е Одитния доклад на KPMG отправен към Управителния съвет на Българска народна банка. Така изглежда. И тъй като не може да се види, ще ви кажа, че накрая няма нито печат, нито подпис на одитиращо предприятие, няма подпис на представляващия предприятието, както изисква чл. 13, ал. 2 от Закона за независимия финансов одит. Безспорно написано и твърдо установено. Защото забележете, мнението на одитора се удостоверява в този случай с подпис на представляващия одитиращото предприятие, в случая шефа на KPMG, печат на KPMG и с подпис на одитора, извършил одита. Чак най-накрая през 2013 г. ние виждаме, нещо, което трябва така да бъде – накрая има подпис и печат. Чак в края на 2013 г. Българска народна банка има в края на одитния доклад на KPMG подпис и печат.
Това са факти, които нас много ни обезпокоиха. Основно по две причини: първо, когато се приема от Българска народна банка работата на KPMG, затова тя получава около 60 хил. лв. на година (горе-долу там е цената, за която KPMG върши одитите) нормално е този, който приема работата на KPMG да види дали това, което се представя като завършен продукт отговаря на закона. Шест години то не е отговаряло на закона. Нещо повече, аз си направих труда и видях какво са били докладите на Българска народна банка към парламента и там е същата работа.
Това означава следното. Ако през тези години – 6 години, се беше случило нещо с Българска народна банка, Българска народна банка не можеше да осъди за нищо KPMG. Подчертавам за нищо! Защото този начин на формиране на документите не означава нищо. Това може да го направи и портиера на входа. Забележете, тук пише KPMG-България и нищо друго. А това е Българската народна банка.
Това, което разказвам може би няма пряко отношение към КТБ. Но то има отношение към това как за изключително важни неща се отнасят в Българска народна банка. Аз съм строителен инженер. Когато отида в една община и искам за моите чертежи, за моя проект да получа строително разрешение, те трябва да имат подписи и печати. Иначе без подписи и печати никой няма да ми даде на мен строително разрешение. Как са изплащали от Българска народна банка хонорарите на KPMG след като са им представяли, меко казано, странни доклади. Как е ставало това нещо и как са спали спокойно, че вие можете с този документ да защитите вашата дейност, когато се наложи. Това ми е първият въпрос.
Другите два въпроса са конкретни. Другите два въпроса аз само ще ги задам, но смятам лично аз да вкарам в моята комисия – в Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, да бъдат разгледани малко по-подробно. Те са задкулисни връзки, които трябва да бъдат коментирани. Те трябва да бъдат разследвани, вярно ли е, не е ли вярно. Има ли тази информация отношение към истината. Това е работа на нашата комисия и аз смятам, че в този момент ние можем да си партнираме.
Въпросът ми е към г-н Димитър Костов конкретно.
Г-н Костов, Вие сте уважаван банкер. В това никой не се съмнява. Когато вие сте заседавали във вашия Управителен съвет на Българска народна банка по казуса КТБ вие заявили ли сте конфликт на интереси. Веднага пояснявам защо. Когато народен представител гласува в даден момент в парламента и той знае, че в случая има конфликт на интереси, той е длъжен да го заяви, било то в комисия, било в пленарна зала. Смятам, че по въпросния случай г-н Костов знае защо го питам. Това е първият въпрос.
Вторият въпрос е към г-жа Нели Кордовска. Нищо че я няма в момента. Тя е член на Управителния съвет на БНБ и разбрах, че е представител на БН Банка във Фонда за гарантиране на влоговете. Вижте, най-малкото не е морално в деня, в който банката затваря, след работно време да си изтеглиш влоговете, които са били над гарантирания минимум. Най-малкото! Друг е въпросът дали тук има някакъв конфликт на интереси.
Аз твърдо заявявам, че тези два случая ще бъдат разгледани в комисията и ще бъдат разгледани сериозни. И съветвам всички неща, които вие установявате в тази комисия, да ги пращате включително и към нашата комисия, защото конфликтът на интереси и задкулисните уговорки в този случай имат определящо значение.
Това исках да ви кажа.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Андреев. Първо г-н Искров. След това г-н Костов. Г-жа Кордовска е извън залата в момента и може би последна ще отговори.Заповядайте.
Иван Искров:
Уважаема г-жо Председател, благодаря Ви.
Уважаеми г-н Андреев, имам една молба преди да отговарям по същество на тези въпроси. Моля ви, когато се говори за основна институция на държавата, каквато е Българска народна банка, натоварена с огромни отговорности, да се говорят проверени факти, първо. И Ви моля, при цялото ми уважение към строителните инженери, аз също имам приятели строителни инженери, просто попитайте ни преди това, а не да хвърляте бомби просто ей така в публичното пространство. Както и без да се обадите, мисля с Вас се познаваме още от 1997 г. Бяхте народен представител в тогавашното Народно събрание. Можехте да се обадите и да попитате, вместо да клепате името ми и на моето семейство, дали жена ми работи в KPMG. Щях да ви кажа: „Не работи!” За разлика от други народни представители, които са говорители на основния акционер в този парламент, по никакъв начин не се е възползвало семейството ми от нищо през тези години.
Така че моля всички да бъдем много внимателни. Утре няма да бъде управител Иван Искров. Ще бъде някой друг. Няма да е Димитър Костов или който и да е. Нека да пазим институциите. Нека не се доверяваме на хора, които са злоупотребили със закона.
Защото другите два въпроса, които поставихте, ще ви отговори и г-жа Кордовска дали си е изтеглила парите или не, ще ви отговори и г-н Костов. Вършите услуга на адвоката на основния човек, който инвестира парите в собствена изгода и това всичко е описано тук. Моля Ви, винаги сте добре дошли, докато съм в банката. След това ще идвам, ако трябва, и при Вас.
Искам да взема отношение във връзка с главния одитор на БНБ. Бихте ли ми показали документ, в който KPMG някъде е правил оценка на главния одитор на БНБ. Това е абсурд да се твърди и видите ли оттам е имало и конфликт на интереси. KPMG много ясно, като всяка една от трите водещи компании, две от които като KPMG световни, ще ви каже как подписва отчетите, защо ги подписва по този начин, дали се произнася по тези въпроси. Така че моля нека да не хвърляме бомби в общественото пространство.
Моля г-н Костов да отговори по отношение докладите на KPMG за периода 2006-2013 г. и съответно по поставения въпрос за конфликт на интереси. Към г-жа Кордовска също има въпрос. Разбира се, те биха могли да преценят дали да отговарят.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Искров. Аз моля съвсем кратки да бъдете в отговорите си. Вероятно Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика ще постави въпроси към вас и ще имате повод на нейно заседание да се явите. Заповядайте.
Димитър Костов:
Това, което показахте като снимка, всъщност не е снимка на документ, а снимка на страница на изданието „Годишен отчет на Българска народна банка.” Те са различни нещата. За целите на изданието общо взето там си има определени правила и процедури какво как да се качва на страница и се спазват тези правила такива, каквито са към момента на правене на съответното издание.
Сметната палата е проверявала отчетите. Представяли сме всяка година и мнението на одитора. Така че можете и към тях да се обърнете за проверка на това, което казвам. Но това, което размахвате като страници, са просто снимки, които са на печатно издание. Това не е самият документ.
По отношение на конфликта на интереси. Да, консултирал съм се. Нямам конфликт на интереси. Имате предвид сигурно съпругата ми. Тя е редови служител. В никакъв случай не заема мениджърски позиции в банката. Да не говорим, че тя работи в банковата система от четвърт век, аз от 17 години. Тя още отпреди това се е отказала от амбициите да заема мениджърски позиции, защото моята съдба беше такава, че аз съм заемал обществените позиции. Не мисля, че е коректно от това да правите изводи, че има конфликт на интереси. Но така или иначе, комисията е там, ако трябва ще разгледа въпроса. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Костов. Г-жо Кордовска, въпросът към Вас беше по отношение на депозитите ви в КТБ. Коректно е да кажа, че на предното заседание г-жа Кордовска отговори. Този въпрос беше зададен, ако не се лъжа, от г-н Байрактаров или от г-н Александров.
Г-жа Кордовска желае ли отново да вземе думата?
Методи Андреев:
Само искам едно пояснение. Искам да кажа, че тези документи не са някакви документи. Тези документи са вашият годишен отчет пред Народното събрание и на вашата интернет страница. И ако това, което казвате е така, тогава защо 2013 г. сте дали този вид документи – вече чак след като от комисията е казала. Няма нужда да внушавате неща, които аз съм ги чул. От комисията на Ваня Донева, ясно казах, че по този казус на KPMG е направена забележка. За това този документ 2013 г. стои така. Вижте го. Така че не заблуждавайте за някакви вътрешни правила. Просто докладите на KPMG 6 години не са отговаряли на стандарта. Вие сте длъжни това нещо да го кажете. Самата комисия го е направила като забележка.
Иначе на г-н Искров се извинявам. Това е правилно. В това отношение получих невярна информация, за което му се извинявам. Но по отношение на KPMG това абсолютно не го приемам като отговор.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-н Андреев. Вероятно на следващи заседания ще поканим на изслушване и Комисията за наблюдение на независимите финансови одитори. Г-н Костов, за уточняване.
Димитър Костов:
Просто съм длъжен да уточня. Не съм казал някакъв документ. Казал съм много ясно и отчетливо, ще говоря по-близко, за да се чува.
Това е снимка от страницата на електронното издание на Годишния отчет на Централната банка. В годините технологиите са се развивали и по различен начин са защитавани подписите и печатите. Аз лично съм виждал опит за фалшифициране на мой подпис, качен по случайност в документ на БНБ с недостатъчно добра защита на подписа. Така че това също трябва да се има предвид, когато се говори. Не всеки документ толкова лесно може да се качи, особено пък на електронно издание.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Костов. Народни представители желаят ли да зададат въпроси. Към този момент не виждам.
Борис Ячев:
Все пак г-жа Кордовска ще отговори ли на въпроса?
Предс. Десислава Атанасова:
Току-що отговорих на г-н Андреев, че г-жа Кордовска на предното заседание отговори на въпроса по отношение на депозита. Затова г-н Андреев го оттегли. Сега Вие ли имате същия въпрос.
Борис Ячев:
Въпросът беше от колегата от Атака, а не от г-н Андреев, от миналата седмица, така че. Аз бях на заседанието миналата седмица.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-жо Кордовска, моля вземете отношение по поставения въпрос, за да не остават народните представители с грешни впечатления. Заповядайт.
Нели Кордовска:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз не чух конкретния въпрос, но горе-долу предполагам какъв е бил и който сигурно визира няколко седмичните публикации във всякакви електронни медии, в които аз бях силно озадачена да открия, че медийното пространство се занимава с този наистина незначителен за обществото въпрос толкова дълго време.
Нямам никакво притеснение да кажа тук пред вас, че като много други български граждани аз съм имала влог в КТБ и в удобно за мен време преди поставяне на банката под специален надзор аз съм изтеглила своя влог. Веднага отговарям на спекулациите в медиите, които са изключително гнусни и неприемливи за мен и за мен целят изцяло моето дискредитиране. Обяснявам си го, че е инициирано от хора и кръгове, които определено явно по някакъв начин се чувстват засегнати от решения или действия, в които по силата на временните ми правомощия в момента съм участвала през последните вече 9 месеца.
Нямам конфликт на интереси. Консултирала съм въпроса, бъдете убедени, с най-добрите адвокати.
Също така категорично възразявам, че съм използвала вътрешна информация. За каква вътрешна информация става дума, след като седмица преди 20 юни се редят върволици пред всички клонове на банката и е доста нелепо да се твърди, че това е вътрешна, като тя си беше доста публична тази информация. Отделно, нека не се забравя, че специалният надзор като мярка е поискана изрично на 20 юни на обяд. Има точно часа и минутите в доклада ми посочени, от ръководството на КТБ.
Освен това, тъй като това е доста специфична материя, тук трябва да отбележа, че специалният надзор е оздравителна мярка. Така че изключително нечистоплътно е да се спекулира с този режим. Специалният надзор не само че не означаване отнемане на лиценза. А, напротив, с всичките си действия БНБ и аз като участвала в този екип през първите месеци сме доказали, че това е било изцяло във фокуса на нашите намерения и действия. По определени причини не се е случило.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-жо Кордовска. Отново ще помоля да се въздържате от оценки, особено на изказвания на народни представители.
Нели Кордовска:
Аз цитирам спекулациите в медиите. Съжалявам, ако така се е приело. Аз не чух дори конкретния въпрос. Изцяло визирам спекулациите в медиите, на които предполагам се базираше и въпроса.
И на още един елемент в тези спекулации искам да отговоря тук публично. Също категорично възразявам, че съм имала преференциално отношение към мен по някакъв начин изразено. Влогът ми е изтеглен в работно време и това може да с докаже.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Други народни представители желаят ли думата? Към този момент не виждам подобни заявки.
Има желания от страна на неправителствения сектор за въпроси. Единствено и само за въпроси ще дам възможност, без констатации и то в рамките на до 3 минути. Понеже има по няколко представители на неправителствени организации, предлагам не повече от двама да правят изказване от една неправителствена организация. Заявили са участие „Ние гражданите”, Асоциация на пострадалите от КТБ, както и г-н Радев, адвокат на същата асоциация. Четирима човека ще имат възможност да зададат въпроси в рамките на до 3 минути.
Мисля, че следва да подложим тази процедура на гласуване, защото нямаме във вътрешните си правила участие, въпроси и отговори от неправителствени организации. Има ли други предложения, колеги? Не виждам.
Подлагам процедурата на гласуване. Моля, който е съгласен с така предложените правила ,да гласува „за”. Единайсет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Благодаря ви.
Първи думата поиска г-н Божилов, преди г-н Томалевски. Заповядайте, г-н Божилов.
Даниел Божилов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители, искам да изразя задоволството, че бяхме поканени на тази комисия днес и оценяваме, че това е някакъв опит за прозрачност. Но тъй като ми дадохте само три минути, ще мина направо към въпросите. Те са общо взето в две насоки.
Едното е изчистване и персонализиране на конкретните отговорности в структурите на БНБ по отношение фалита на КТБ.
Другото е във връзка със събитията, които са се развили преди 20 юни.
Първият ми въпрос е към г-н Искров. Г-н Искров, тъй като вие сте вносител на предложението за приемане на обезценките на Решение № 133, искам да ви попитам на Вас известно ли ви е и казано ли ви е от квесторите, че съгласно докладите, които те имат с одиторите, първо одиторите не носят никаква отговорност пред БНБ за това, което са писали в докладите, както и това, което те са представили по своята същност „не представляват и не изразяват сигурност за счетоводни въпроси, финансови отчети или друга финансова информация или вътрешни контроли, които са част от услугите.”
В тази връзка вторият въпрос е кризата в КТБ се е развила в определен период от време и поради тази причина в момента се говори основно за датата 20-ти и след това. А по-интересно е какво се е случило преди тази дата, откога са първите симптоми на някаква нестабилност и криза в КТБ. Изготвян ли е в този период екшън план. Какви са били мерките и комуникациите с представителите на правителството – министъра на финансите и премиер, тъй като всички знаем, че БНБ в рамките на ограниченията на валутния борд наистина не е можела самостоятелно да вземе решение и е трябвало да бъде подпомогната от изпълнителната власт.
Третият въпрос по принцип е преформатиране на въпроса на г-н Веселинов, който той се опиат да зададе и той е: Правена ли е оценка на качеството на обезпеченията по отпусканите от КТБ кредити?
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви. За допълнителни въпроси или?
Вера Ахундова:
Просто три въпроса, които допълват, за да приключим като организация. (Заповядайте.) Благодаря ви.
Единият въпрос е допълнение към въпросите на г-н Божилов.
Отнемането на лиценза се базира според годишните документи на различни цифри - 99.1% извадка от кредитите. При анализ на консултантските доклади се вижда, че анализът покрива около 150 фирми за трите фирми, като много от тях имат не само един кредит и горе-долу се простира в рамките на 63-66% от извадката за сума от 3.3 до 3.7 милиарда. Тоест, автоматично едната част от анализа на обезценките е пренесена върху останалите над 40% от кредитния портфейл. Това е единият въпрос.
Вторият въпрос касае процедурата, по която квесторите са търсили и намирали информацията. В конкретните случаи срокът между подаването на искането за информация се съпровожда с писмо и изискването за обратен отговор е 7 дни, като се иска минала, настояща и прогнозна информация, която нито един факир, особено в летен период, не може да направи. Но най-шокиращото е писмо за потвърждение на информацията, което включва деклариране, че предоставените обезпечения са налични и т.н. във вид и качество, бе че КТБ има право да се разпорежда с тях, което категорично е ограничило подаването на всякаква информация, дори от хората, които са имали готови данни да ги подадат към банката. А вие сте юристи и може да коментирате този въпрос.
Третият ми въпроси касае особено въпросите на г-н Байрактаров, ще перифразирам. Има ли в консултантските ви договори, Госпожо и Господин квестори, клауза, касаеща конфликт на интереси, специално с Делойт говоря.
Може ли да отговорите. По ваша заповед разрешена работата на 50 одитори от трите фирми. Как така четири месеца или колко тази работа не можеше да бъде свършена. И в тази връзка, в пакета документи, който сте изпращали, съобщавате изрично, че непредставянето на информация води до обезценка на актива. Благодаря ви.
Предс. Десислава Атанасова:
Различни групи въпроси с различни адресати. Първо г-н Искров заявява желание да отговори. Вероятно след това квесторите. Заповядайте, г-н Искров.
Иван Искров:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз искам на един принципен въпрос да обърна внимание на тук присъстващите народни представители и представители на медиите. След това г-н Костов ще отговори на поставените въпроси, без последния, на който ще моля да отговорят някои от двамата квестори.
Казах в самото начало на заседанието, че тук присъстват страни, които са в ярък конфликт на интереси. Не те трябва да задават на нас въпроси, а ние трябва да задаваме на тях въпроси, тъй като са били акционери и са акционери на банката. Това е първо.
И второ, тези колеги, част от които сега зададоха въпросите, са страна по делото на акционерите на Корпоративна търговска банка спрямо Българска народна банка. Ако е позволено на медиите да ги канят в сутрешни блокове, вечерни блокове и т.н., си мисля, че тук трябва да бъдем много предпазливи към внушенията. Конкретно ви давам пример. Съвсем с основание Премиерът само преди няколко дни и то от името на всички парламентарни групи се възмути колко време се бавят делата. И ние също си мислим, че е трудно на съда, не трябва да ги упрекваме, но ще ви дам един пример. Г-жа Ахундова не спря 10 месеца или 9 месеца да обикаля студията и да говори какви ли не небивалици по мой адрес, по адрес на колегите. В справката на страницата на ВАС се казваше, че един месец не могат да я намерят, за да й връчат документи. Ето ви причина , примерно, за забавяне. И сега същите хора седят тук и задават въпроси на моите колеги.
Така че нека да се има това предвид.
Моля, г-н Костов да отговори на въпросите, които бяха поставени по същество от г-н Божилов и след това квесторите.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Искров. За протокола да добавя, че господата и дамите, които са заявили участие, са го заявили като неправителствена организация „Асоциация на пострадалите от КТБ”
Въпреки че съм председател на настоящата комисия, нямам качеството да изследвам всички лични данни по отношение на гостите, които присъстват в нашата комисия и заявилите участие от неправителствените организации.
Но моля при отговорите на въпросите да имате предвид, че част от тях, ако касаят досъдебното производство, или съдебното да прецените и да не отговаряте.
Считам, че беше редно тези, които задават въпроси, да заявят дали наистина имат определен интерес, частен, като акционери или представляват неправителствена организация, като вложители и т.н.
Заповядайте, г-н Костов.
Димитър Костов:
Благодаря. Всъщност по същество Вие дадохте отговора, който аз възнамерявах да дам. Оспорването на обезценките по същество е внесено или представено на вниманието на съда в различните дела, по които са внасяни жалби. В случая ни беше разказан един прочит за оценките, който, обаче, не отговаря на фактите, тъй като това са оценки, направени стриктно по правилата по международните стандарти, използват се в съответствие с нормалните практики.
Отделно ни беше разказана и една интерпретация за пренасяне на извадки наляво, надясно, което си е живо предположение. Не виждам защо и как трябва да се отговаря на него. Още повече, че същото предположение е представено на вниманието и на съда.
По същия начин и това, че искането от страна на длъжниците да предоставят някаква информация е създало някакъв стрес в тях и притеснение, също е изказано разсъждение, а не е въпрос.
Така че по тези всички въпроси, доколкото наистина са част от проблематика, разглеждана от съда, мисля, че не е редно да се отговаря, както и Вие посочихте. Благодаря.
Иван Искров:
Всичко, което считаме, че подлежи на публично оповестяване е оповестено вече. Всичко, което подлежи на непублично оповестяване, като наши работни взаимоотношения между нас, правителство, парламентарно представени сили на различно ниво, международни организации и т.н. очевидно, че не може да се дискутира тук.
Извинявайте, г-н Божилов, не бих могъл да отговоря на този въпрос. Още повече и заседанието е открито, дава се по телевизиите и т.н. това, което мога да кажа, отново потвърждавам, парламентарно представените сили в 42-то Народно събрание, знаете кои бяха те, правителство, президент, централна банка искахме да направим всичко възможно, така че банката да бъде отворена. Никой не е предполагал и да не влизам отново в тази проблематика, която беше много дискутирана и сигурно ще бъде дискутирана и от медии и от анализатори, книги ще се пишат, никой не е предполагал, че след тези 10 дни ще излезе такава информация за активите на банката.
Така че категорично повтарям още веднъж. Опитахме се да направим всичко възможно, както каза и г-жа Кордовска, да бъде отворена банката. Защо не може да бъде отворена трябва да задавате на други въпроса, които вдигат пръст и говорят от различни чуждестранни столици. Не на нас! Други хора трябва да ви кажат, както казах, уважаеми народни представители, как са използвани вашите пари и защо така са използвани.
Не е отговорено на въпроса от квесторите. Г-н Лютов, кой ще отговори? ( Г-н Костов отговори.) Добре. Благодаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Г-н Томалевски, в случай че не представлявате акционери и всички останали, които…
Божидар Томалевски:
Представлявам вложители, пострадали вложители. Това е достатъчно добра квалификация.
Предс. Десислава Атанасова:
На които не са изплатени средствата от Фонда за гарантиране на влоговете.
Божидар Томалевски:
Точно това щеше да бъде въпросът ми към вас. Какъв е процентът, който държи фонда и какъв е процентът на гарантираните. Какво се случва след отмяната на цесиите. Така беше формулирано от г-н Борисов. Кой ще ги овъзмезди.
Искам да попитам и още нещо. Понеже забранихте да се правят каквито и да било квалификации, няма да правя такива ,но поне мога да си позволя да задам няколко въпроса.
Всички тук бяха изключително професионално изчерпателни. Само че трябва ли да бъдат и толкова професионално квалифицирани вложителите в една банка. Приехме, че моделът е бил грешен. Кой е допуснал да работи този модел? Кой е дал лиценза на този модел? Това са интересни въпроси, на които ние търсим отговор. В даден момент ние пием една студена вода. Всичко е за сметка на вложителите. А кой е проспал именно този сгрешен модел?
Г-н Гечев зададе едни много хубави въпроси. Кои са виновните? Ето е чисто човешкият аспект.
Експертите тук могат да говорят за баланси, за второ, за трето, кой има квалификация и кой няма. Аз питам нещо съвсем обикновено. Кой допусна да има такъв грешен модел или една банка с табела на банка да работи като Хечфонд. Приемаме, че има такъв, но защо сте го допуснали. Кой го е допуснал. Нека той да върне парите на вложителите. Защо е работено в условия на неравнопоставеност в нарушение на директива, която и до момента не е транспонирана към българското законодателство. Има хиляди въпроси. Извинявайте, че съм малко по-емоционален.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. На част от въпросите следващата седмица ще получим отговор. Както и г-н Гечев поиска, така и аз обърнах внимание на Управителния съвет на БНБ. Ще им изпратя нарочно писмо с искане да ни предоставят информация за всички инспекции по Закона за кредитните институции, които са осъществявани на място в Корпоративна търговска банка и с всички кредитни досиета, които са изследвали при тези инспекции.
По отношение на законодателството, което парламентът прие, мисля, че в момента ще изместим темата за разговор. Аз лично ще ви поканя на подобен разговор.
Виждам, че г-н Искров също иска думата.
Иван Искров:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Аз искам принципно да кажа, че отговорът на въпроса на г-н Томалевски, който е изключително важен – кой колко пари ще си получи, зависи колко бързо и колко ефективно ще може да се приложи законодателството, което с единодушие при Народното събрание.
По въпроса за цесиите г-н Лютов имаше възможност да говори октомври и мисля, че даде доста изчерпателни отговори. Мисля, че говори и предишната седмица. Ако се наложи могат пак да му се задават въпроси. Те са професионалисти и знаят за какво става въпрос. Но наистина считаме, че е нечестно (това не е правна оценка) който е бил по-бърз и е успял да се уреди и си е направил цесия, за сметка на тези, които си чакат реда. Така че колкото по-ефективен е финансовият министър и синдиците и ние всички трябва да им помагаме в случая, както и на колегите народни представители, когато можем с идеи, толкова повече пари ще получите. Примерно, ако някой някъде се изказва, че е загрижен за интересите на вложителите, няма нужда да се дават компании за 1 лев на подставени лица и на международни компании. Просто прехвърлете тези компании за едно евро на Корпоративна търговска банка и така че си получите повече пари.
Божидар Томалевски:
Нас това не ни интересува кой на кого прехвърля компании. Това е обект на органите. Нас ни интересува при положение, че като кредитори на банката сме на един и същи ред с Фонда за гарантиране, защо нямаме същите права.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Томалевски, без да влизам в лична дискусия, държавата и всички ние като данъкоплатци трябва да сме на първия ред по отношение на обезпечение на вземанията и попълване на масата на несъстоятелността. Но аз мисля, че ако сега започнем дебат по отношение на цесиите, прихващанията…
Божидар Томалевски:
Не говорим за цесии въобще. Говорим само за фонда да не е привилегирован.
Предс. Десислава Атанасова:
Да припомня ли, че тези средства бяха на всички български данъкоплатци, т.е. на всички нас, с които гарантирахме. Това са средства от бюджета, г-н Томалевски. Но това е вече друг дебат.
Даниел Божилов:
Ако можем да отговорим на въпроса, който г-н Искров постави за акционерите.
Предс. Десислава Атанасова:
Не. Ако може да не ме прекъсвате, г-н Божилов. Имаше вдигната ръка от дясно и от др. Миланов. Първо господина в дясно. Моля представете се.
Мирослав Иванов: журналист
Много се надявам тази публична дискусия да не е само за параван, така че да могат и колегите да попитат нещо. Само два бързи въпроса.
Предс. Десислава Атанасова:
Не. Тук ще ви прекъсна, г-н Иванов. Съжалявам много. Има си пресконференции.
Мирослав Иванов:
Защо правите публична дискусия, като не могат да се задават въпроси. Журналистите само за параван ли са.
Предс. Десислава Атанасова:
Може, след като приключи работата на комисията да зададете въпросите си към когото искате. Г-н Миланов, заповядайте.
Д-р Борислав Миланов:
Уважаема г-жо Председател,
Нямам конфликт на интереси, не съм страна по делото. Представител съм на Български зъболекарски съюз. Председател съм на Български зъболекарски съюз и като вложители в Корпоративна търговска банка поставяме въпроса, свързан отново с Фонда за гарантиране.
Г-н Искров, има ли извършено плащане на 26 юни, съгласно решение на Управителния съвет от 25 юни в размер на 30 109 210 лв. и 10 ст., което действие е в нарушение на издадена Заповед № 73 от 20.06.2014 г.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря Ви, г-н Миланов. Заповядайте.
Иван Искров:
Г-жо Председател, г-н Костов ще отговори. А може, ако се конкретизирате, може и квестори.
Димитър Костов:
Това, което цитирахте, беше свързано с изплащане на ценни книжа, които са извън собствеността на Корпоративна търговска банка. Никога по никакъв начин не са били вътре, а може да се предполага, че са вътре. Те са вида попечителски услуги, които банките извършват. Към тази дата портфейлът от чужди ценни книжа, който банката държеше като попечител, все още беше в процес на прехвърляне, но конкретно на тази дата имаше падеж и трябваше този падеж да отиде там, където му е мястото, където и другите ценни книжа бяха прехвърлени във връзка с прехвърлянето на попечителските услуги. Те никога не са били част от патримониума на Корпоративна търговска банка и затова всъщност тази заповед, която цитирате, че е била нарушена, тя не се е отнасяла за този портфейл.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Уточняващ въпрос ли имате?
Д-р Борислав Миланов:
Ако позволите, все пак тъй като става въпрос за Фонда за гарантиране на влоговете в банките и съобразно законодателството по неговото функциониране това не облагодетелства ли самият фонд?
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Миланов, много моля, това съдържа и оценка дали облагодетелства или не.
Д-р Борислав Миланов:
Добре. Благодаря. Не държа да ми се отговаря.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря. Има ли други народни представители, които желаят да зададат своите въпроси? Не виждам такива.
В такъв случай отново бих искала да напомня въпросите, които бяха зададени и следва на тях писмено да се отговори.
Това бяха въпросите от г-н Цонев – 4 въпроса. Вие на голяма част от тях отговорихте, но може да ни изпратите образците на отчетите, за да се запознаят народните представители, които не са финансисти как точно изглеждат.
Въпросите, зададени от г-н Гечев, по отношение на надзорните инспекции в КТБ.
Въпросите, зададени от г-н Веселинов, които формулира.
Всички тях, изведени от стенограмата, точно записани от секретариата, ще бъдат изпратени, както сме процедирали и до този момент.
Следващото заседание.
Даниел Божилов:
Г-жо Председател, все пак можем ли да отговорим на г-н Искров за обвиненията в акционерни участия и други подобни.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Божилов, мисля, че всички възможности, които имаше, бяха за задаване на въпроси, а не за диалог между страни в едно съдебно производство.
Даниел Божилов:
Аз не съм страна в никое съдебно производство. Като ми задават на мен въпроси, аз нямам право да отговарям.
Предс. Десислава Атанасова:
Да не влизаме в подобен спор. Г-н Божилов, в полза за работата на комисията да формулираме точно и ясно конкретни въпроси, а не да влизаме в режим на диалог с гостите.
Ако желаете да зададете допълнителни въпроси, направете го, но в режим на диалог няма да позволя да се работи и то в диалог с
Даниел Божилов:
Аз имам желание да задам много въпроси, но на всички получаваме отговор: „Води се дело. Ние няма да казваме нищо.” И ако трябва да обобщим цялата позиция, както казва г-н Искров, защо не си гледате работата. Ние умните хора от правителството и това онова, сме седнали и сме се разбрали да спасим банката. Вие си трайте и ни вярвайте, че ние сме се мъчили да го направим. Това е положението. И това на практика, което става в момента, е просто смешно за аудиторията. Просто за парлама ни ползвате да задавате въпроси и да си подхвърляте топката да слушаме по принцип теория как се управлява банка, какъв е надзорът и има ли почва у нас.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Божилов, не дължа обяснение за работата на комисията, освен, че тя е създадена с решение на Народното събрание, зададени са целите. Не считам, че участието ви в настоящата комисия, както и дискусията, която имаме, е парлама. Ако вие считате това за факт, следващия път просто не посещавайте заседанията на комисията. Но ние ще продължим да работим в сроковете, които Народното събрание ни е определило и надявам се, че ще имаме изводи, препоръки по отношение на промяна на законодателството в такава посока, че да предпазим занапред и държавата и останалите кредитни институции от подобни проблеми.
Уважаеми дами и господа, виновните не ги установяваме ние, длъжна съм да ви обясня.
Г-н Веселинов има процедура. Заповядайте.
Искрен Веселинов:
Аз искам да направя следната процедура или по-скоро уточнение, че представители на неправителствени организации, та дори и заинтересовани лица, нямат никаква пречка да изпратят на комисията писмено формулирани въпроси, които ние да обсъдим, да ги зададем от името на комисията и нищо, което е полезно за нейната работа, да не остане неосветлено.
Предс. Десислава Атанасова:
Г-н Божилов и всички останали, много моля да приключим разговорите помежду си. За себе си със сигурност знам, че нямам нищо общо с въпросната банка – нито съм вложител, нито съм акционер, нито имам нещо общо с Българска народна банка.
Дали ще изясним всички факти и обстоятелства в тази комисия предстои да видим. Ние сме натоварени с определени права и задължения и следва да докладваме пред пленарната зала на Народното събрание.
Ако имате допълнителни въпроси, моля да ги зададете чрез комисията. Ние съответно ще ги предложим на всички изслушвани лица, не само на настоящите.
Г-н Божилов, комисията може да провежда и закрити заседания. Мисля, че целта изобщо не е такава. Целта на тази комисия е на обществото и на всички нас да стане ясно как се е извършвало източването на Корпоративна търговска банка. Много добре знам предмета и няма да влизам в диалог с Вас.
Благодаря на всички. Следващата седмица във вторник ще имаме заседание. Всички въпроси и документи, които ще изискаме, ще бъдат изпратени на съответните лица. Благодаря за участието.
Моля за т. Разни да останат единствено и само членовете на комисията.
По втора точка- Разни.
Г-н Веселинов поиска думата. Заповядайте, г-н Веселинов.
Искрен Веселинов:
Аз искам да формулираме точно каква информация ще искаме от БНБ, тъй като общо взето всички в една посока мислим.
Аз съм формулирал няколко въпроса към тях.
На първо място, БНБ има задължение по Закона за кредитните институции да има годишен план за проверките. Да им поискаме за тези 5 години, за които отговаряме, годишните планове. Да им поискаме конкретно на кои дати в кои офиси са извършени проверки от Банков надзор при БНБ. Става дума за колегата, който зададе въпроса. Кои са служителите, които са участвали, кои и колко кредитни досиета са разгледани, какво съдържат докладите на БНБ по въпросната проверка, защото всяка проверка завършва с доклад.
Какво съдържа доклада на БНБ към КТБ?
Какви документи са изискани от БНБ и КФН от КТБ във връзка с издаването на разрешение за придобиване на „Креди Агрикол” и съответно направен ли е подробен анализ на КТБ при това придобиване. Наличен ли е доклад, който БНБ и КФН са предоставили по този случай.
Това са нещата, като документи, които мисля, че е хубаво да изискаме като комисия.
Предс. Десислава Атанасова:
Добре. Други колеги? Освен зададените, формулираните, които от стенограмата ще извлечем въпроси. Заповядайте, г-н Гечев.
Румен Гечев:
Ако се съгласят другите колеги, аз не го формулирах така въпроса. Но имаме право, ще бъде интересно не само колко проверки са правили в КТБ, а в цялата банкова система колко проверки са правили 2009-2015 г., за да видим дали в КТБ са били по-малко проверките, отколкото в други водещи банки, за да направим сравнителен анализ.
И оттам повече подробности за проверките в КТБ, кредитни портфейли и други. Но е хубаво да имаме информация колко проверки са направили за тези години – колко и в кои банки и по колко пъти, за да видим как са третирали КТБ. Дали преференциално, дали с особено внимание. Мисля , че това е важно.
Предс. Десислава Атанасова:
Разбира се. Важно уточнение Г-н Николов, заповядайте.
Владислав Николов:
Може би трябва да формулираме въпроса така, както каза г-н Гечев – във всяка банка, защото те ще ни дадат общо. Примерно, в КТБ 5 проверки за три години и 300 проверки във всички банки. Може би въпросът трябва да бъде: 2009 г. колко проверки във всички банки и кои банки; 2010 г. също, т.е. за всички банки по години, за да видим в КТБ и в другите банки как са вървели проверките през годините, ако нямате нищо против.
Предс. Десислава Атанасова:
Добре. Заповядайте, г-н Кръстев.
Красен Кръстев:
Благодаря, г-жо Председател. Един допълващ въпрос. Дали са правени оценки на качеството на обезпеченията по кредитите в КТБ, фокусирано точно за КТБ. Оценка на обезпеченията.
Предс. Десислава Атанасова:
Добре. Благодаря Ви, г-н Кръстев. Мисля, че по време на всяка инспекция на място в банката са длъжни да отговорят на няколко въпроса. В заповедта обикновено на подуправителя на управление „Банков надзор” тя се издава именно в посока на тези и други въпроси да бъдат изяснени. Но ще го зададем и това като въпрос. Това ли уточнихме? Добре.
В такъв случай в другия вторник по същото време – да започнем в 13:00 часа, за да можем да свършваме по-рано.
БНБ ще ни предоставят информация.
Предлагам, обаче, този път, понеже имаше много въпроси по отношение на комуникацията между Финансово разузнаване и БНБ, дали вече да не поканим представители на Финансово разузнаване и заседанието да бъде закрито. Уточняваме, че на следващото заседание ще ги поканим и заседанието ще бъде закрито. Заседанието ще се проведе в другата сграда в залата, където Комисията по вътрешна сигурност провеждат заседанията си.
Румен Гечев:
Да поканим шефа на Финансовото разузнаване. Мисля, че информацията ми е точна. Шефът е напуснал малко преди събитията. Не е лошо да поканим и предния шеф и сегашния, защото ние се интересуваме от финансовото разузнаване.
Предс. Десислава Атанасова:
Това ще го проверим, г-н Гечев. Разчитаме на Вашата актуална информация. Г-жа Александрова, заповядайте.
Анна Александрова:
Г-жо Председател, имам още едно предложение, ако колегите са съгласни, да добавим към въпросите.
Тъй като г-жа Кордовска каза в някои от отговорите, че има пропуски в работата. Предлагам да попитаме има ли наказани. Отстранени ли са някои от длъжностите си.
Предс. Десислава Атанасова:
Благодаря, г-жо Александрова. Но г-жа Кордовска допълни, че съвсем скоро приключва одита, който ще даде информация за това кой как си е свършил работата. Така че на този въпрос не съм сигурна дали все още имат отговор. Благодаря на всички. Закривам заседанието.

Председател:
Десислава Атанасова