Стенограма от заседание на комисията

---

П Р О Т О К О Л

№ 2

На 30 юни 2015 г., вторник, от 15,00 ч. се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на представители на администрацията на президента на Република България, министъра на правосъдието, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, представители на Висшия съдебен съвет, представители на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на председателя на Висшия адвокатски съвет по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с вх. № 554-01-103 от 26 май 2015 г., внесен от Цецка Цачева и група народни представители.
2. Организационни.

Заседанието бе открито в 15,05 ч. и водено от председателя на Комисията господин Димитър Лазаров.
Списъкът с присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми колеги, можем да започнем. Дневният ред е предварително раздаден, качен е на сайта на Временната комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Дневният ред днес е:
Изслушване на представители на администрацията на президента на Република България, министъра на правосъдието, председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор, представители на Висшия съдебен съвет, представители на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на председателя на Висшия адвокатски съвет по Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с вх. № 554-01-103 от 26 май 2015 г., внесен от Цецка Цачева и група народни представители.
Повтарям: изслушване, а не дебат! Ако няма други предложения и мнения, моля, гласувайте.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Позволете да Ви представя присъстващите участници, които ще изслушаме: господин Христо Иванов – министър на правосъдието; господин Панов не го виждам, може би ще закъснее, господин Георги Колев – председател на Върховния административен съд; господин Цацаров – главен прокурор, и госпожа Пенка Богданова – заместник-главен прокурор при ВКП, представители на Висшия съдебен съвет, не знам дали са всички тук, но така, както са дадени по списък: госпожа Соня Найденова – представляващ, госпожа Карагьозова – член на Висшия съдебен съвет, господин Калпакчиев, господин Камен Иванов, госпожа Каролина Неделчева, госпожа Магдалена Лазарова, госпожа Мария Кузманова, господин Михаил Кожарев, госпожа Юлияна Колева, госпожа Юлия Ковачева, господин Ясен Тодоров, госпожа Незабравка Стоева, госпожа Галя Георгиева – не я виждам, има я подадена в списъка, може би ще дойде по-късно, господин Румен Георгиев, господин Димитър Узунов също не го виждам, и госпожа Светла Петкова. Може би да пропускам някого, защото списъкът се попълваше до последно.
От Инспектората към ВКС: госпожа Теодора Точкова – главен инспектор, и господин Петър Раймундов – инспектор. От президентството: госпожа Петя Тянкова – секретар по правни въпроси на президента на Република България, и госпожа Румяна Коларова – секретар по образование, наука и гражданско общество при президента. Висш адвокатски съвет: госпожа Ралица Негенцова – председател, и господин Йордан Цветанов – заместник-председател. Ще Ви представя и проф. Карагьозова по конституционно право, господин Пенчо Пенев като експерт към Политическа партия ГЕРБ, проф. Друмева и госпожа Михайлова, които също могат да вземат участие. Като казвам „могат да вземат” имам предвид това, че в петък – на 3-и, ще има изрично предвидено заседание с участие на представители на неправителствени организации, конституционалисти, преподаватели и от академичната общност. Ако тогава не могат да присъстват, а някои от тях не могат, редно би било след като изслушаме становищата, също да изразят своето становище – които могат да присъстват и в петък, това могат да го направят и в петък – и които желаят, разбира се.
Ще повторя: темата е изслушване на представители на институциите. Ще помоля в рамките на до 10 минути да представите своите устни становища. Писмени такива вече има представени. Някои в момента ги представят.
Да започнем от представителите на президентската институция.
Заповядайте, госпожо Коларова.
РУМЯНА КОЛАРОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще представя становището на Президента на републиката.
Президентът на републиката подкрепя внесения Законопроект за промени в Конституцията. Предлаганите промени са натоварени с огромни очаквания от българските граждани и от нашите европейски партньори. Те не се правят сами по себе си, а са част от усилията на Народното събрание и правителството за осъществяване на ключов национален приоритет – реформата в област „правосъдие”. Системата на правораздаване се променя многократно през последните години, но все още не сме постигнали резултати, които да отговарят на очакванията на българските граждани за предвидимо и справедливо правосъдие.
По време на проведените от Президента политически консултации многократно беше поставена темата за необходимостта от промени в Конституцията, които да позволят по-пълна и качествена реформа на правораздавателната система. Основният ни Закон – като всеки един нормативен акт, може да бъде променян и е добре, че предложените промени са предмет на задълбочен дебат между политици, съдебната власт и експерти. Предложените промени са важна стъпка към осъществяване на реформа в съдебната власт, заложена във вече приетата с внушително мнозинство от Народното събрание Стратегия. Президентът подкрепя тези усилия. От успеха на тази реформа зависи демократичното развитие на държавата, успехът на реформите в редица други сфери, както и икономическото развитие и благосъстояние на нацията.
Президентът няма конкретни правомощия в хода на законодателния процес и към настоящия етап на процедурата. Затова счита за по-редно да изрази своето отношение като цяло към проекта, тъй като е възможно тези текстове в хода на дискусията да претърпят промени. За да вървим към реформа в съдебната система е необходимо достатъчен брой народни представители да подкрепят проекта.
Президентът подкрепя това, че вече има и конкретни текстове, които да бъдат дебатирани в Народното събрание и очаква задълбочена и аргументирана дискусия, което да доведе до изработването на най-добрите текстове. Важно е предложените промени да бъдат осъществени максимално легитимно, да се чуят всички аргументи, да се обсъдят различните мнения. Изразяването на различни мнения е нормалният път за демократичното приемане на нормативни актове и в най-голяма степен е валидно за Конституцията.
По този начин това, което бъде прието от парламента, ще получи и необходимата обществена подкрепа.
Държавният глава счита, че приемането на предложените промени е напълно от компетентността на настоящото Народно събрание.
В подкрепа на тази теза е и диспозитивът на постановеното през 2005 г. тълкувателно Решение № 8 на Конституционния съд. В него е посочено, че промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейните органи, поставяне на акценти или уточняване на техните правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на други власти, не представляват промяна във формата на държавното управление и могат да бъдат извършвани от Народното събрание, ако с тях не се нарушава балансът между властите и се съблюдават основните принципи, върху които е изграден действащият конституционен модел на държавата: правата на личността, народният суверенитет, политическият плурализъм, правовата държава, върховенството на правото, разделението на властите и независимостта на съдебната власт.
Внесените предложения не нарушават принципа за разделение на властите. Както ясно сочи Конституционният съд, няма работеща конституционна система, която да предвижда и осигурява абсолютна независимост на която и да е от трите власти, защото необходимото равновесие се постига чрез взаимно възпиране. Балансът предполага всяка една от тях да притежава възможност за контрол върху другите. Същевременно модерният конституционализъм изисква динамичното равновесие на властите да се постига чрез сътрудничество и взаимодействие между тях. Това се отнася на първо място до областите, представляващи неоспорим национален приоритет, какъвто, без съмнение, е борбата с престъпността. Става дума за функционално взаимодействие по основни за обществото проблеми, което нито заличава, нито преодолява принципа в името на неговия антипод – единството на властта. Взаимодействието и сътрудничеството, от една страна, и взаимният контрол и възпиране, от друга, не следва да водят обаче до обезличаване на която и да е от трите власти, до размиване на нейните собствени отговорности или до прехвърляне на специфичните правомощия над други субекти.
Предложената промяна в структурата на Висшия съдебен съвет е с оглед специализация на магистратите и отчитане на независимостта на магистратите. По тази причина промяната е в компетентността на настоящото Народно събрание.
Президентът призовава народните представители да не започват дебатите по конституционна промяна с остри спорове по един или друг текст, а да подкрепят волята за реформа, която предложените промени съдържат.
Народното събрание с целия си потенциал, както и с потенциала на своите експерти, следва да предложат най-добрите текстове, които да отговарят на основните конституционни принципи и на очакванията на народа за качествени промени в съдебната система. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Коларова.
Господин Колев, да минем към представител на съдебната власт...
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ще бъда по-кратък, няма да го чета изцяло.
Вчера на сайта на Върховния административен съд беше публикувано становище, изготвено от работна група, не е окончателно предвид времето. В него са застъпени основните обработени становища, които са получени и обработени съответно и от въпросната работна група. Предстои, разбира се, окончателно оформяне на това становище. Затова е необходимо малко повече време, все пак става въпрос за конституционни реформи, а не за изменение в отделни закони.
Но в основните пунктове на първо място се застъпва становището, че в конкретния случай все пак се нарушава формата на държавно управление и съответният баланс между властите и затова измененията следва да бъдат направени от Велико народно събрание.
Имаме критични забележки по отношение на участието на министъра на правосъдието със съвещателен глас в работата на отделните колегии. В крайна сметка разделянето на Висшия съдебен съвет на колегии се касае и се прави с цел увеличаване независимостта на съдебната власт, съответно на прокурорската. В този случай не виждам защо се предлага участието на министъра на правосъдието със съвещателен глас. Това е, което сме застъпили.
Другият акцент, който мога да цитирам, но, разбира се, Вие ще се запознаете с цялото становище, касае разпоредбите по отношение на формата на вота, който се реализира във Висшия съдебен съвет. Налице са множество решения на Конституционния съд, а и изразеното мнение на тези колеги, които са депозирали становища, както и на работната група, е, че в крайна сметка демократичният вот е тайният, а не явният вот по ред съображения, които изрично са изложени.
Разбира се, ние ще представим в писмен вид очакваното становище. Но това е, което можем да посочим на този етап. Множество въпроси бяха обсъдени. Определено не считаме да ставаме пречка за реформите. Да, волята е факт. Лично аз го заявявам с открито съзнание, че да, може и рискувам да бъда представен като противник на реформите пред Европейската комисия, но това определено не е така.
Налице са необходимост от множество реформи в редица процесуални закони, както и в устройствения закон в областта и на административното правосъдие, касаещи множеството проекти, които сме изготвили в предишни времена по отношение на Централния административен съд, по отношение на процеса в областта на АПК, по отношение на ДОПК, който, за съжаление, е проект в настоящия момент. Не знам на какъв етап е, тоест, разглеждането на съответните дела по данъчни ревизионни актове от всички административни съдилища в България. Всички тези неща е повече от наложително да бъдат извършени.
Но в основни линии това са пунктовете, които са акцентирани. Разбира се, пак казвам, то вече е публикувано, ще го представя в писмен вид, но това са акцентите.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Колев.
Да, добре би било да го изпратите в писмен вид, доколкото следващото заседание на Комисията, на което вече ще се гласува Проектът за изменение на Конституцията, е на 7-ми, следващия вторник...
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Не знам дали ще успеем дотогава.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Каквото успеете.
Що се касае до частта за Конституцията, срокът беше месечен и ние се постарахме да го спазим – от внасянето на Законопроекта до първото заседание, което е днес по изслушване.
Заповядайте, господин Иванов.
МИНИСТЪР ХРИСТО ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми представители на съдебната власт! За мен е чест и удоволствие да представя накратко нашето писмено становище, с което Вие разполагате.
Министерството на правосъдието подкрепя предложените изменения в Конституцията в тяхната цялост. Разбира се, ние имаме и при преминаването към дебата по конкретните текстове ще имаме предложения за различно тяхно усъвършенстване, но тук въпросът е да подчертаем отношението в цялост към предлаганите изменения.
Измененията, които са на нашето внимание, представляват основа за реорганизация на модела на администриране на съдебната власт, такъв, какъвто е наследен от 1991 г. и такъв, какъвто през всичките тези години поражда, за съжаление, голямо неудовлетворение, преди всичко в българското общество, но също така се превърна в последните години и в тема на диалога между България и Европейската комисия.
Целта и фундаменталната цел на тези предложения е по-високата гаранция на независимостта на съда. Ясно е, че това е абсолютно централна ценност на това, което наричаме „демократично общество” и следва да бъде централна ценност на нашето общество. Ясно е също така, че всички останали форми и видове на независимост на органи, свързани с работата на правосъдната система, следва да обслужват и на първо място да се разглеждат през призмата на тази цел – независимостта на съда.
От тази гледна точка с предлаганото разделяне на Висшия съдебен съвет на две камари се цели постигането на един утвърден международен стандарт, който изисква по отношение на съдиите, кариерните решения да се вземат от формация или орган, в който голямо мнозинство имат съдиите, избрани от съдии. В настоящата си форма Висшият съдебен съвет не отговаря на този международен стандарт. Има поредица от международни препоръки конкретно по отношение на България, които възпроизвеждат този стандарт и препоръчват България да намери начин да реализира тази заявка.
Тук искам да подчертая, че е въпрос наистина на политическа отговорност да застанем зад тази цел.
На второ място реорганизацията на Висшия съдебен съвет такава, каквато следва от така предложените промени, засяга и управлението на прокуратурата. Считаме, че създаването на прокурорска камара за първи път ще въведе колективен и публичен процес на вземане на най-важните решения по отношение на управлението на прокуратурата. Поради това в тази част смятаме, че следва да се подкрепят проектоизмененията.
Важно е да се отбележи, че начинът на гласуване във Висшия съдебен съвет не се предопределя с така направените или предлагани изменения. Всичко, което се предлага, е това да престане да бъде въпрос на конституционна уредба, а да бъде уреждано със Закона за съдебната власт с необходимата нюансираност и гъвкавост.
По същия начин считаме, че предложението за въвеждане на две нови форми на сезиране на Конституционния съд всъщност усъвършенства българския демократичен ред и в този смисъл следва да бъдат подкрепени.
Така предлаганите изменения в Конституцията следва да се разглеждат единствено като основа, която да бъде надградена по-нататък с изменения в Закона за съдебната власт и с които да се доразвие един цялостен променен модел, модернизиран, на вземане на решения в съдебната власт и на носене на отговорност в съдебната власт.
В момента има три законопроекта, един от които е на Министерството на правосъдието, за изменение на Закона за съдебната власт. Те подлежат на доста динамична професионална дискусия, така че, струва ми се, че трябва наистина да се подчертае на масата, образно казано, има цялостен пакет от предложения за реорганизация на управлението на съдебната власт.
Призивът ми е да се отнесем с необходимата отговорност към тази възможност. По никакъв начин наличието на този пакет не означава, че други реформи не са необходими. И ние не бива с аргумент, че трябва и други промени да бъдат направени, да отмахваме с лека ръка необходимостта и възможността, която имаме – политическа, и може би историческа, да решим въпроси, които стоят относно управлението и администрирането на съдебната власт от десетилетия в българското общество.
В крайна сметка също така да отговорим на многократно повтаряната препоръка на Европейската комисия за реорганизиране на модела на управление на съдебната власт, защото колкото и да повтаряме, че хората не се интересуват от модела на Висшия съдебен съвет, е достатъчно ясно, че моделът на управление и на вземане на решение в съдебната власт е ключов елемент от предопределяне на качеството на всички други мнения и проявления на нейни дейности. Така че няма да можем да обещаем на българските граждани нито българско правосъдие, още по-малко независимо и качествено, ако не се занимаем и с въпросите на организацията на съдебната власт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Цацаров.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаеми народни представители, дами и господа! Писменото становище на прокуратурата на Република България е представено и в Комисията, обявено е публично и на интернет сайта на Прокуратурата, едновременно с това днес е изпратено на Висшия съдебен съвет, като елемент от дискусията, която този съвет организира.
Ще възпроизведа или изложа пред Вас основните елементи на това становище съвсем накратко, без, разбира се, да го чета цялото, тъй като то е, както казах, публично достъпно за всеки.
На какво стъпва становището? На първо място на резултатите от проведените обсъждания във всички прокуратури и следствени отдели в страната, в Националната следствена служба и в двете върховни прокуратури.
На второ място на позицията на прокуратурата за подкрепа на идеите и усилията за реформа на съдебната власт, която бе оповестена още през ноември 2014 г. и още тогава от нас бяха подкрепени множество идеи, в това число преструктурирането на Висшия съдебен съвет, оформянето на две инспекторски групи в Инспектората към ВСС и повишаването на отчетността и обществения контрол върху работата на прокуратурата. Целта на Законопроекта, както е заявено от вносителите в мотивите, е съобразяване с международните стандарти и условия за установяване и поддържане на върховенството на закона чрез реформа на конституционно установените органи на съдебната власт.
Необходимо е според нас да преценим доколко или по-скоро всички Вие да прецените доколко предложените промени спомагат за осъществяването на тази цел, както и да се даде съвсем ясен отговор на въпроса дали тази цел може да бъде постигната чрез приемане на този Закон или на този Проектозакон от Четиридесет и третото Народно събрание.
В тази насока считаме, че трябва да бъдат поставени два основни въпроса. Първият, разбира се, е възможността Обикновено народно събрание да приеме тези промени. С Проекта се предлага преструктуриране в конституционно установен орган на съдебната власт и се преразпределят правомощия между колегиите и пленума. В мотивите на Проекта пък се предлагат доводи, според които изменения с такава дълбочина и интензивност са в правомощията на действащо Народно събрание, тъй като не водят до промени във формата на държавно управление.
В нашето становище изрично се посочва, че тези разсъждения имат своя резон, но за нас те не са достатъчни. Именно затова според нас основният въпрос, на който трябва да дадат отговор народните представители, основният предварителен въпрос, върху който трябва да се фиксира законодателният дебат в Четиридесет и третото Народно събрание, е относно това дали чрез предлаганите норми в баланса между властите се внасят изменения, които поставят под въпрос основните принципи на конституционния модел.
Вторият основен въпрос е за гарантирането в еднаква степен на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Естествено е, че независимостта на съда е, ако смея да цитирам току-що изреченото от господин Иванов, „централна ценност”. Неоправдано е обаче, защото това е и основният акцент в мотивите на Законопроекта, този акцент да бъде поставен за сметка на гаранциите за независимост на прокурорите и следователите.
Мотивите на проекта изобилстват с посочени международни актове, касаещи независимостта на съда и те са известни на голямото болшинство тук, но по отношение на прокурорите също са налице основополагащи актове, най-малкото тези на Консултативния съвет на европейските прокурори. Достатъчно е само да бъдат посочени думите, че задълженията на държавите членки са да гарантират независимостта и самостоятелността на прокурорите, като неизменна последица от независимостта на съда.
Ние сме на становището, че в Проекта тези стандарти не са отчетени; че вместо тях на преден план е изведена подотчетността на прокуратурата и засилване на контрола върху работата й чрез парламента и чрез парламентарната квота във Висшия съдебен съвет.
Няколко думи и по отношение на конкретните разпоредби на Законопроекта със съвсем ясната забележка, че те няма да бъдат по всички, най-малкото, защото не е необходимо сега това да бъде поставено изцяло на Вашето внимание и да бъде губено времето на аудиторията. Всичко останало е казано в писмения текст.
По отношение на разпоредбата, която предлага допълнение на т. 16 на чл. 84 на Конституцията: подкрепяме нормата или допълнението на нормата, която касае отчитането на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Подкрепяме в същото време и допълнението, което касае повишаването на отчетността на прокуратурата, като обаче си позволяваме да кажем, че според нас тази норма търпи известно прецизиране, защото според нас е редно конституционната норма изрично или да обвързва докладите на главния прокурор с общи въпроси и с обобщено представяне на резултатите от дейността на прокуратурата и разследващите органи, или изрично да изключва възможността главният прокурор да бъде изслушван от Народното събрание по конкретни наказателни производства.
С § 9 от Проекта се дава възможност на националните съдилища да сезират Конституционния съд. На това ние заявяваме безусловна подкрепа. Дава се и възможност Конституционният съд да бъде сезиран от Висшия адвокатски съвет. Искам да изразя съвсем ясно становището ни по този въпрос, за да не бъдем грешно разбрани. Ние подкрепяме това решение, защото решението за нас е една форма на непряка конституционна жалба. Единствената забележка и аз съм сигурен, че по някакъв начин ще бъде решено от хората, които може би са в този край на тази маса, е че Висшият адвокатски съвет не е конституционно уреден орган. Конституционно уреден орган е само Адвокатурата. Тоест, без да използваме този довод, за да лишим Адвокатурата от това предлагано право, считаме, че тук трябва да бъде търсено някакво решение, което в крайна сметка да обоснове всичко това.
Няколко думи за останалите предлагани изменения.
Първо, принципното разделение на Висшия съдебен съвет на две колегии се подкрепя категорично. Позволяваме си обаче да кажем, че словесно някак си звучи вместо „Съдийска колегия” и „Прокурорска колегия” да бъде поне казано: „Колегия на съдиите” и „Колегия на прокурорите и следователите”. Може би не това е най-важното, а най-важното е друго и това, което ще кажа, среща при проведените обсъждания по места, а и във върховните прокуратури, безусловно становище на колегите ни прокурори и следователи. Затова в Становището ни ясно се посочва, че е нарушен балансът на представителството при формиране на състава на двете колегии. Членовете на Прокурорската колегия, избрани от Народното събрание, ще имат мнозинство спрямо членовете, избрани от общите събрания на прокурорите и следователите. Дори участието на главния прокурор като член по право на тази колегия, който, обаче, естествено, не е избран пряко от магистратите, може да гарантира в най-добрия случай паритет между професионална и парламентарна квоти. Това поставя взимането на решения по кадрови, дисциплинарни и организационни въпроси, отнасящи се за прокурорите и следователите в зависимост от доминиращото мнение на парламентарната квота. Подобен резултат не съответства на международните стандарти за гарантиране на независимостта на прокурорите и предложеното решение е неприемливо за нас.
Бих могъл да посоча още няколко забележки, част от тях редакционни, но според нас важни, защото все пак става дума за основен закон. Систематически някак е неправилно в Проекта правомощията на колегиите да бъдат уреждани преди правомощието на Пленума, след като този орган запазва изключителните си прерогативи по общи за съдебната власт въпроси.
Позволявам си да кажа, че терминологично неправилен според нас е използваният в чл. 130а, ал. 5, т. 4 израз „съответната система от органи на съдебната власт”. Няма две системи от органи на съдебната власт, няма и три. Има една. И това понятие „система на съдебната власт” си има легална употреба в чл. 128 от Конституцията. Вложеният смисъл на чл. 128 ясно показва, че системата на съдебната власт е една и обхваща съдилища, прокуратурите и следствените органи. Следователно обозначаването на някои от органите на съдебната власт като елемент от допълнителни съответни системи или пък подсистеми за нас е израз на непоследователност.
Допълвам също така и още нещо: подкрепяме отпадането на правомощието на министъра на правосъдието да управлява недвижимите имоти на съдебната система и възлагането на тези правомощия на Пленума, но бихме казали, че според нас трябва да се върне предната редакция на Конституцията, според която Пленумът управлява, или по-скоро Висшият съдебен съвет, имуществото – цялото на съдебната власт. За нас са неясни съображенията за различния подход на вносителите спрямо председателите на двете върховни съдилища по отношение на председателстването на Съдийската колегия.
Категорично не подкрепяме оправомощаването на министъра на правосъдието да присъства и да взема отношение със съвещателен глас на заседанията на колегиите. На първо място за нас, сигурен съм, че и за Вас, отсъства яснота какво точно е съвещателен глас и място ли е точно този термин да фигурира в конституция на една държава.
На второ място, правото на съвещателен глас очевидно придава далеч повече тежест на министъра при участието в заседанията на колегиите, за разлика от заседанието на основния орган – Пленума на Висшия съдебен съвет, където той просто няма право да гласува.
Споделяме аргументите в полза на предложеното намаляване на мандата на Висшия съдебен съвет от 5 на 4 години. Излишно е да излагам защо, излишно е да възпроизвеждам и мотивите на вносителите. Въпреки това обаче за нас е налице една причина за въздържаност, една голяма въпросителна за търсенето на това законодателно решение, защото съкращаването на мандата на един конституционно установен орган води до промяна на заложената в Конституцията система и взаимовръзки с мандатите на другите органи. Тук отново възниква въпросът дали това не е решение, което е от компетентността само на Велико народно събрание.
За нас демократичната форма на гласуване е тайното гласуване. Няма по-сигурни гаранции и условия за упражняване правомощията на ВСС по-демократичен и лишен от чуждо въздействие начин от разписаната в Конституцията процедура за гласуване по кадрови въпрос. Отстъплението от този принцип с единствено прокламираната цел законодателят на ниво закон да получи възможност на моменти по конюнктурни съображения и на база моментна оценка на обществен интерес да преурежда процедурата по прегласуване, за нас е неприемливо.
Подкрепяме, както вече заявих, формирането на така наречените инспекторски групи – инспектори за прокуратурата и следствието, инспектори за съда. Не можем да подкрепим идеята за въвеждане на специфично изискване за десетгодишен стаж като съдия на кандидатите за главен инспектор. Достатъчно са изискванията, достатъчен е фактът, че Народното събрание избира главния инспектор с две трети мнозинство.
Споделяме предложеното разширяване на Инспектората към ВСС. Ако мога най-общо да ги определя, всички тези проверки за интегритет. Позволяваме си да кажем обаче, че трябва да има някаква форма на синхрон между визиите на вносителите и визиите на правителството. От една страна, защото в крайна сметка към настоящия момент е налице едно, да не кажа пълно, но доста голямо припокриване на предмета на регулация. Следва да се вземе предвид вече приетият от Министерския съвет Законопроект, който, доколкото разбрах, днес е внесен в Народното събрание. В него е развита концепцията за единен национален орган, натоварен да извършва проверка на декларациите за имущество на лицата, заемащи висши публични длъжности и в това число всички магистрати, членовете на ВСС, инспекторите и така нататък. Така се получава припокриване в предмета на регулация на Законопроекта за изменение на Конституцията и на Законопроекта, който е внесен от правителството. Ние не казваме, че предложеното решение в Законопроекта за изменение на Конституцията е лошо. Напротив, просто ние казваме, че е необходимо да се постигне съгласуване на визиите на вносителите на двата проекта.
Останалите забележки или останалите предложения най-общо казано имат редакционен характер. Трудно за нас може да бъде дори обосновано предложението в чл. 130, ал. 1, терминът „се състои” или думите „се състои” да бъдат заменени с „има” при положение, че Конституцията е последователна и навсякъде използва думите „се състои” за един колективен орган. От същия редакционен недостатък страдат и разпоредбите на чл. 130а, ал. 2 и ал. 3, но, така или иначе и тук стана ясно, че това е въпрос на по-нататъшна дискусия и малко или много редакционно изглаждане.
В заключение: обобщавайки всичко изложено до тук и от името на колегите си заставам на позицията, че евентуални поредни изменения и допълнения на Конституцията, основно в Глава шеста, могат да бъдат обосновани и отстоявани единствено с цел да се увеличат на конституционно ниво гаранциите за независимост и ефективност на съдебната власт. Представеният Законопроект, според нас, само отчасти е способен да обслужи тази цел и търпи съдържателно, а и редакционно прецизиране. Същественият въпрос, на който Вие следва да отговорите, е доколко предлаганите изменения и допълнения на Конституцията запазват баланса между властите, върху който е изграден и действащият в момента конституционен модел. И само ако дадете убедителен позитивен отговор на този въпрос, Четиридесет и третото Народно събрание би имало основание да гласува Проекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Цацаров.
Госпожо Точкова, заповядайте.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на съдебната власт, колеги, представители на медиите!
Искам да изложа пред Вас становището на Инспектората към Висшия съдебен съвет, прието на заседание на главния инспектор и инспекторите, по проекта на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на България, внесен в Народно събрание, допълнен с моите виждания досежно това може ли Обикновено народно събрание да приеме тази промяна.
Преди да бъдат изложени съображения по същество на предложените промени с внесения в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на България, следва на първо място да се посочат аргументи относно условията, при които предвидената промяна на Конституцията може да бъде извършена от Обикновено народно събрание.
Разпоредбата на чл. 158 т. 3 от Конституцията предоставя в правомощията на Велико народно събрание вземането на решения по въпросите за промени във формата на държавно устройство и държавно управление. Изхождайки от тази отправна точка, то от решаващо значение за преценка дали приемането на конкретния проект на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на България е от правомощията на Обикновено народно събрание, е определянето дали с предвидения проект се променя формата на държавно управление.
С решение № 3 от 2003 г. по Конституционно Дело № 22 от 2002 г. граница Конституционният съд на България е посочил, че формата на държавно управление включва системата от основните конституционни органи, тяхното структуриране, начинът на образуването им, статутът, мандатът и установения между тях баланс. Предвид това промяната на структурата, формирането, функциите на звената на съдебната система и статутът на нейните органи би представлявало промяна във формата на държавно управление, която е недопустимо да бъде извършена от Обикновено народно събрание. Напротив, не представлява промяна във формата на държавно управление, създаването на нов конституционен орган, който не е основен за съответната система и допълването на функциите на основните конституционни органи, когато това няма да накърни баланса между институциите и няма да засегне някои от основните конституционни принципи.
В своето решение № 8 от 2005 г. по конституционно дело 7 от 2005 г., конституционният съд на Република България е възприел, че водещ конституционен принцип на съдебната власт е нейната независимост. Изхождайки от този принцип Седмото Велико народно събрание е конституирало и основните структури на съдебната власт: в защита на тази независимост са предвидени гаранции за ограничаване до минимум на възможността за влияние върху съдебната власт от страна на другите две власти. Създаден е вътрешен на системата орган – Висшия съдебен съвет, комуто са възложени основните кадрови правомощия – назначаване, повишаване, преместване, освобождаване от длъжност на магистратите, като също е предвидено съдебната власт да разполага със собствен бюджет, който да създаде необходимите финансови предпоставки за нормалното й функциониране.
Предвид изложеното и отчитайки първоначалната редакция на Глава 6 „Съдебна власт” на Конституцията, то основните органи, които формират конституционната рамка на съдебната власт, са съдът, прокуратурата, следствието и висшият кадрови и административен орган – Висшият съдебен съвет. Промените в тази структура и правомощията на изброените органи на съдебната власт биха били осъществими от Обикновено народно събрание единствено в случаите, когато няма да бъде накърнен балансът между институциите и няма да бъде засегнат някой от основните конституционни принципи.
С изменение на Конституцията – „Държавен вестник” бр. 12 от 2007 г., извършено от Обикновено народно събрание, е въведен допълнителен орган на съдебната власт – инспекторатът. На този орган е възложена проверката на дейността на органите на съдебната власт без да се засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяване на техните функции. Инспекторатът обаче няма самостоятелни правомощия, чрез които да може пряко да влияе върху работата на органите на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие, нито върху самите магистрати, а влиянието му е опосредено чрез сътрудничеството с Висшия съдебен съвет, който в процедурите по кариерно развитие на магистратите и при изпълнение на кадровите си правомощия следва да отчете и резултатите от дейността на Инспектората.
С внесения Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на България се предвиждат промени, които касаят един основен орган на съдебната система – Висшия съдебен съвет, и един допълнителен такъв – Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Ще се спра конкретно на промените, касаещи Инспектората към Висшия съдебен съвет.
С посочения проект на ЗИД на Конституцията, в частта му на § 7, касаеща Инспектората, съществуващата конституционна уредба се изменя и допълва в две насоки.
На първо място, въвеждат се на конституционно ниво изискванията, на които следва да отговарят кандидатите за главен инспектор, както и се предвижда разграничение още към момента на избора на инспекторите на такива от тях, които да проверяват съдилищата и такива, които да прокуратурата и следствените органи;
На второ място, предоставят се допълнителни правомощия на Инспектората по проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, проверки на пълнотата и верността на имуществените декларации на тези лица, както и проверки за установяване на прояви, несъвместими с етичното поведение на лицата, заемащи посочените длъжности, както и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.
Относно първата от посочените по-горе групи следва да се отбележи, че с въвеждането на непредвидени към момента изисквания за заемане на длъжността главен инспектор не се променят заложени от Великото народно събрание изисквания. Това сочи, че е допустимо подобно изменение да бъде прието от Обикновено народно събрание. С въвеждане на изискването към кандидатите за главен инспектор да притежават 10 години специфичен юридически стаж на длъжността съдия, то това изискване създава различно третиране на еднакви по правен статут субекти. Както е посочено в Решение № 8 от 2005 г. на Конституционния съд на България по Конституционно дело 7 от 2005 г., магистратурата е единна, респективно третирането на съдии, прокурори и следователи следва да бъде еднакво, като разликите могат да съществуват само, когато са породени от спецификите на отделните магистратски длъжности.
Предвиждането на привилегия на една от магистратските длъжности – съдийската или ограничаването на правата на другите две магистратски длъжности – прокурорската и тази на следователите, сочат за наличие на неравно третиране. Наред с това при закрепване на конституционно ниво на изискванията, на които следва да отговарят кандидатите за главен инспектор в инспектората, то предвид относително еднаквия му статут с инспекторите, би следвало изискванията и за инспекторите да бъдат конституционно закрепени. Така ще се гарантира и равнопоставеността между главния инспектор и инспекторите, предвид участието им с равен глас при вземането на решения от компетентността на Инспектората.
По отношение на измененията, предвиждащи още при избора на инспектори в Инспектората да се определят такива, които да проверяват съдилищата, и други, които да проверяват прокуратурата и следствието, то на първо място трябва да се посочи, че поради изложените по-горе съображения Обикновено народно събрание притежава компетентността да допълни Конституцията в тази насока. Също така е нужно да се признае и целесъобразността на коментираното разрешение, с което се цели специализацията на инспекторите при извършване на основната контролна дейност на Инспектората.
С предложените в тази насока конкретни норми от проекта на ЗИД на Конституцията обаче се създава по-скоро разделение на компетентност на отделните инспектори по отношение на конкретните органи, които могат да проверяват, а не единствено специализация, при която трябва да се запази общата контролна компетентност. В тази насока смятам, че би било разумно да се предвиди единствено, че част от инспекторите – примерно 7, с оглед значително по-голямата натовареност на инспектората по проверките по граждански и административни дела, следва да се изберат измежду лица, които имат стаж като съдия в окръжен или апелативен съд, ВКС или ВАС, а останалите инспектори да бъдат измежду лица, които имат стаж като прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура или като следовател в Националната следствена служба.
За да се прецени дали изменението на Конституцията с добавянето на новите функции на Инспектората, предвидени в процесния проект на Закон за изменение и допълнение на Конституцията, е на първо място от компетентността на Обикновено народно събрание, следва да се извърши изследване на същността на новите правомощия, съпоставката им с актуалните такива и причините, налагащи възлагането на инспектората на тези допълнителни правомощия.
Към настоящия момент чл. 132а, ал. 6 от Конституцията предвижда, че Инспекторатът е компетентен да проверява дейността на органите на съдебната власт без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Това правомощие е доразвито в чл. 54, ал. 1 и 2 от Закона за съдебната власт, в които разпоредби е посочено, че Инспекторатът проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи, и на второ място проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове.
Всички останали правомощия на инспектората изхождат от споменатите по-горе две основни такива. С процесния проект на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Инспектората се възлагат допълнително нови правомощия, а именно проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, проверки за пълнотата и верността на имуществени декларации, проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.
При съпоставка на актуалните правомощия на инспектората с проектните на първо място се налага изводът за съществената им различност. Актуалните правомощия са такива по осъществяване на инспекционната дейност по отношение работата на органите на съдебната власт и организацията на движението на делата от страна на магистратите, докато новопредвидените правомощия касаят проверка на имущественото състояние за конфликт на интереси, за спазване на етичните правила за поведение и т.н. Това променя фокуса на работата на Инспектората, премествайки го от проверка на професионалната дейност на органите на съдебната власт към изследване на други обстоятелства относно лицата, заемащи магистратски длъжности.
Променя се и направлението на контрола от такъв по спазване на процесуалните изисквания и срокове при образуване на движение и приключване на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и контрол върху организацията на административната дейност на контрол върху декларирането на имуществено състояние, конфликт на интереси и спазване на правилата за етично поведение на съдии, прокурори и следователи.
Въпреки обаче тези принципни различия и актуалните, и новопредвидените правомощия на Инспектората са контролни такива. С възлагането на коментираните нови правомощия на инспектората, които следва да се разпрострат единствено по отношение на съдии, прокурори и следователи, не се променя, според на, балансът между властите, заложен в Конституцията, нито балансът между различните органи на съдебната власт. При тези нови проверки на Инспектората не се възлагат решаващи правомощия – тоест да установява конфликт на интереси или да ангажира отговорност за невярно деклариране, а единствено при установяване на данни в тази насока да сезира компетентния орган. Тези правомощия остават притежание на сегашните им носители. В тази насока са разпоредбите от предложения проект на ЗИД на Закона за съдебната власт.
Предвид обусловеността на тези нови правомощия на Инспектората не се променя и статутът на органа от допълнителен на основен такъв на съдебната система. Следвайки принципите на правовата държава, върховенството на Закона и независимостта на съдебната власт, то възлагането на коментираните правомощия на Инспектората ще засили гаранциите за тяхното спазване. Независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, включително изключвайки възможността за влияние върху тях посредством контролни дейности от страна на останалите две власти и най-вече изпълнителната, ще бъде запазена, доколкото инспекторатът е вътрешен на съдебната система орган. Последното обаче не означава капсулиране на съдебната система, доколкото стои открита възможността за осъществяването на контрол върху самия контролен орган – Инспектората за спазване на правилата за провеждане на проверките. Чрез осъществяването на предвидените правомощия Инспекторатът ще е в състояние да изпълни по качествен начин задължението си за генериране на актуална и надлеждна информация относно магистратите, която след представянето й пред висшия кадрови орган – Висшия съдебен съвет, ще послужи за адекватност на преценката на Висшия съдебен съвет в процедурите по назначаване, кариерно развитие и дисциплинарните производства.
Предвид гореизложените съображения, отчитайки същността на предвидените в Проекта на Закон за изменение и допълнение на Конституцията допълнителни правомощия на Инспектората следва изводът, че със същите се допълват по удачен начин съществуващите и към настоящия момент контролни правомощия и функции на този орган.
Предвид липсата на решаващи правомощия на Инспектората относно установяването на конфликта на интереси, неспазване на етичните правила или невярно деклариране на имуществено състояние от магистратите не се достига до разместване на баланса между отделните власти съобразно определената в конституционната рамка структура на държавните органи, нито се променя балансът между органите в рамките на самата съдебна власт. Поради това според нас липсват пречки Обикновено народно събрание да извърши предвидените в Проекта на Закон за изменение и допълнение на Конституцията изменения на Основния закон относно възлагането на допълнителни функции на Инспектората.
За да изпълни докрай посочената цел – да способства в действията си по отношение на борбата с корупцията в рамките на органите на съдебната власт, би било удачно Инспекторатът да бъде с гарантирана независимост, включително чрез промяна както в Конституцията, така и в Закона за съдебната власт на наименованието на органа на Инспекторат на съдебната власт. Макар Инспекторатът да е допълнителен орган на съдебната система, същият е самостоятелен и независим и това определя и нашето предложение в тази насока.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Точкова.
Уважаемите колеги от Висшия съдебен съвет – госпожо Найденова, знам, че има 3 становища. Вие ще ги представите. Ще помоля по един представител да представи по всяко едно от трите становища в рамките на до 10 мин, все пак сме на първо четене на Конституцията.
Заповядайте, госпожо Найденова.
СОНЯ НАЙДЕНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, както спомена и господин Лазаров, Висшият съдебен съвет освен официалното си решение от заседанието миналия четвъртък, с което, след крехко гласуване и превес, взе решение, че предвидените промени в Закона за изменение и допълнение на Конституцията могат да бъдат разглеждани и приети само от Велико народно събрание, демократично даде възможност на членове на Висшия съдебен съвет, застъпващи становище, че следва да се вземе позиция и по същество, същите да бъдат изпратени в писмен вид и адресирани до Временната комисия на Четиридесет и третото народно събрание.
Затова благодаря на господин Лазаров, че даде възможност тези становища да бъдат представени накратко днес от членове на Висшия съдебен съвет. Тъй като официалната позиция на Висшия съдебен съвет е, че тези промени изискват разглеждането им от Велико народно събрание, без да е проведен дебат по същество, тази позиция и мотивите към нея ще бъдат представени от Михаил Кожарев – член на Висшия съдебен съвет, госпожа Юлиана Колева ще представи депозираното още миналата седмица становище от част от членовете на Висшия съдебен съвет, касаещи по същество предложенията на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Наред с това, в рамките на днешния ден, от друга група членове на Висшия съдебен съвет също е изразено становище по същество, което вече е изпратено на Временната комисия в Народното събрание. Него в резюме ще представи госпожа Каролина Неделчева.
Благодаря още веднъж за възможността да изразим това многообразие на становища.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Няма как тези становища да се вместят в рамките на 10 мин., но след като са изпратени писмено, могат да бъдат представени в резюме. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кожарев.
МИХАИЛ КОЖАРЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията, уважаеми колеги и гости! Едно технологично изясняване. Когато проектът на Закон за изменение и допълнение на Конституцията бе изпратен от Висшия съдебен съвет за съгласуване, той бе разпространен сред комисиите на Висшия съдебен съвет и в няколко от тези комисии, включително и комисии, в които участвам, бе взето решение всеки член на Висшия съдебен съвет да изрази становище – устно или писмено, което да бъде дебатирано при вземане на решението.
Аз изразих своето писмено становище преди да се вземе Решението на Висшия съдебен съвет. Това становище има регистрационен номер от 25 юни тази година и е изпратено на Временната комисия. Освен него, както каза и госпожа Найденова, има и други становища, така че аз накратко, за да не отнемам много от времето, ще кажа това, което съм изразил в своето становище.
Мисля, че са необходими конституционни промени, свързани със структурната и организационна реформа на съдебната власт в България и едва ли има член на Висшия съдебен съвет, който да е против това. Мисля, че тези промени са наложителни от гледна точка на обективната реалност, сложилите се обществени отношения в областта на правосъдието, включително и в международен план, както и цялостното обществено-икономическо развитие на държавата ни и в контекста на членство в Европейския съюз.
Моето становище е свързано с обстоятелството, че, според мен, следва да се спазват Конституцията и законите, респективно и чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, който ни казва, че всеки проект на нормативен акт следва да съответства на Конституцията и законите.
Намирам, че реформата на съдебната власт трябва да е цялостна, всеобхватна и дълбока и, според мен, това означава да се промени формата на държавно управление.
Тук днес бяха цитирани основните решения на Конституционния съд, свързани с този въпрос. Единственото, което искам да кажа, и извън това, което съм казал в становището си, е, че двете основни решения, свързани с организацията на Висшия съдебен съвет, мандатът му и неговата дейност са известните Решение № 3 от 10 април 2003 г., к.д. № 22 от 2002 г. и Решение № 8 от 2005 г., които, според мен, се намират в единство. Това единство е не само по отношение на мотивите и диспозитива им, а и по отношение на връзката между тях. Тази връзка се корени в чл. 14 и чл. 21, ал. 6 от Закона за Конституционния съд, където е казано, че решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, а така също че когато Конституционният съд се е произнесъл с решение или определение по определено питане, втори път това е недопустимо.
Затова аз не приемам онази част от мотивите на Проекта на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България в т. 3, в която е цитирана т. 1 пък от диспозитива на Решение № 8 от 2005 г . Това е така, защото в това Решение № 8 от 2005 г. са отправени пет питания до Конституционния съд. Първите четири не се отнасят до Висшия съдебен съвет, а до други органи на съдебната власт, а т. 5 от питането, която засяга организацията на дейността, мандата и всичко свързано с това по отношение на Висшия съдебен съвет, е отклонена като недопустима както в мотивите, така и в диспозитива на решението, което означава, че това не би следвало да бъде предмет на ново питане или разискване.
Единственото между двете решения е това, че в тях е записано, щото промяна в структурирането, начина на образуването, статута и мандата на основните органи и установения между тях баланс представлява промяна на формата на държавното управление. Това се отнася и по отношение на реорганизацията на Висшия съдебен съвет.
Искам да кажа и това, че в предложения ни проект, според мен, се създават три органа вместо единният Висш съдебен съвет, тъй като, съобразно Решение на Конституционния съд № 10 от 2011 г. по к.д. № 6 от 2011 г. Висшият съдебен съвет не е определен като съдебен орган, а като висш колективен административен орган.
Предлаганата ни промяна за реорганизация на Висшия съдебен съвет на квота на съдиите и квота на прокурорите, както и на пленум на Висшия съдебен съвет, като решенията на всеки един от тези, така да се каже, подоргани всъщност представляват три отделни административни органа, освен това се предвижда и решенията им да бъдат оспорвани, респективно пред Върховния административен съд, което е в нарушение на цитираните решения на Конституционния съд.
Затова основното, което твърдим, или по-скоро, което аз твърдя и част от колегите във Висшия съдебен съвет, е, че тази част от Проекта за Закон за изменение и допълнение на Конституцията би трябвало да бъде приета от Велико народно събрание, а останалите текстове в предложения ни проект могат да бъдат приети и от обикновено Народно събрание, така както са били приемани изменения на Конституцията – ДВ, бр. 85 от 2003 г.; ДВ, бр. 27 от 2006 г. и ДВ, бр. 12 от 2007 г.
Накрая искам да кажа, че анонсите в публичното пространство, че тези от членовете на Висшия съдебен съвет и не само, които считат, че промените следва да бъдат предмет на разглеждане от Велико народно събрание, са част от статуквото, че са промени, които всъщност се анонсира да не бъдат правени, не би трябвало да бъдат дискутирани, защото придават лош вкус на този дебат и защото на мен те ми напомнят на онези лозунги от миналото, които мисля, че вече са забравени в днешното демократично наше общество от рода на: „Кой не скача е червен” или още по-лошо – „Който не е с нас е против нас”. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Кожарев.
Госпожо Колева, Вие ще представите Решението на Висшия съдебен съвет така, както е гласувано, или особени мнения, или ... Да ми кажете, за да се ориентираме.
ЮЛИАНА КОЛЕВА: Уважаеми господин Лазаров, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на съдебната система – прокуратура, адвокатура и най-вече съд! Ще представя становището на осемте членове на Висшия съдебен съвет, които приехме, че трябва да изразим нашето становище по съществото на предлаганите промени по групи и теми, така както са представени за първо гласуване и така, както се обсъждат в момента.
Що се отнася до становището, което Висшият съдебен съвет формира с мнозинство 10 на 8 гласа, то беше мотивирано с тази част от изказването на господин Кожарев, която заяви подкрепата за Велико народно събрание. Други мотиви в Решението на Висшия съдебен съвет не бяха изразени и заради това аз не мога да си позволя да изразявам същите тук от името на целия състав на Съвета.
Осем от членовете на Съвета, които преценихме още към момента на вземане на решението, че трябва да изразим нашето становище по съществото на промените, естествено сме изпратили в писмен вид това становище. Аз само ще маркирам въпросите и каква подкрепа сме изразили. Държа да подчертая, че това са членовете Юлия Ковачева, Галя Карагьозова, Камен Иванов, Калин Калпакчиев, Юлиана Колева, Соня Найденова, Елка Атанасова и Магдалена Лазарова.
На първо място смятаме, че въпросът за това дали Велико народно събрание или обикновено трябва да обсъжда тези промени, всъщност е без значение да бъде коментирано от нас, като членове на Висшия съдебен съвет, защото по този въпрос се произнасят и ще се произнесат хора, овластени да вземат това решение, и специалисти в тази сфера,, като специалисти по конституционно право, конституционни съдии – бивши, настоящи и така нататък.
На второ място, считаме, че този въпрос по принцип е въпрос на конституционна съобразност, който също така го отнася извън сферата на нашата компетентност. В действителност важното за нас е, че в този проект има три сериозни групи промени в главата за съдебната власт и те водят до качествена промяна както в структурата и правомощията на Висшия съдебен съвет, така и в други сфери като например възможността да бъде сезиран Конституционният съд от по-голям кръг от органи в сравнение с досегашната ситуация.
Ние изразяваме положително становище в частта относно промяната в организацията и функционирането на Висшия съдебен съвет. Изцяло подкрепяме формирането на две колегии. Смятаме, че с така предложената промяна се постига една основна цел, а именно гарантиране независимостта на съдиите в степен, която да съответства на европейските стандарти и при необходимия баланс за отчетност и демократична легитимност чрез парламентарната квота.
Смея да кажа обаче, че съществуват известни съмнения по отношение на квотата за прокурори, така както ние приехме, че е по-добре да бъде наричана, а именно превесът на парламентарната квота в общия брой на членовете на квотите за прокурори.
Част от нас изразяват съмнения, че това би могло да промени баланса и то в посока по-голямо влияние на тази квота в сравнение с професионалната.
С тези въпроси, които поставяме при разделянето на Висшия съдебен съвет, съвсем не поставяме под съмнение полезността на разделянето, но тук се задават и въпроси за това дали е коректно съотношението на членовете в двете квоти като се има предвид, че броя на прокурорите е чувствително по-малък от броя на съдиите в цялата общност?
В същото време се поставят въпроси и за председателстването на двете колегии, а също така и за участието на членовете по право на Висшия съдебен съвет във взимането на кадровите решения в двете колегии.
В допълнение към този въпрос, който всъщност е с най-голямо значение за бъдещите кадрови решения на Висшия съдебен съвет, бих поставила и въпроса, който също една сериозна част от членовете поставят, а именно: доколко би било удачно да се постави един въпрос, поставян ни многократно от различни международни инспектиращи органи, за мястото на министъра на правосъдието във взимането на кадрови решения?
Известно е, че сега действащата редакция на Конституцията – чл. 130а, т. 3, дава възможност на министъра на правосъдието да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи. Този конституционен текст винаги е бил повод да се дава обяснение за правомощията на министъра на правосъдието в тази връзка и в самите законови текстове на Закона за съдебната власт.
Мисля, че би било полезно в момента, когато се извършва обсъждането на тази конституционна промяна, засягаща съдебната власт, да се обсъди и евентуалното отпадане на този текст като една отживелица от намесата на представителя на изпълнителната власт в кадруването на съдебната власт. Не казвам, че това се случва често, даже мисля, че няма и прецеденти в тази посока, изключая дисциплинарната дейност, но самото съществуване на този текст е предпоставка за евентуална реализация на подобни предложения.
Съвсем безапелационно подкрепяме отпадането на текста, според който членовете на Висшия съдебен съвет гласуват тайно при взимане на кадрови решения. Мисля, че достатъчно добре беше мотивирано това отпадане, от една страна, с възможността в Закона да бъдат уредени случаите, когато се налага да има някакъв баланс между тайно и явно гласуване, но в още по-голяма степен в сегашната ситуация на съдебната власт като цяло, на снижаването на доверието в нейните органи и в частност на Висшия съдебен съвет мислим, че е изключително наложително всеки един от членовете на Висшия съдебен съвет да носи своята персонална отговорност за гласуваните решения. Това в никакъв случай не противоречи на демократичните принципи на взимане на решения, защото тук става въпрос за един колективен орган, в който се предполага, че членуват юристи със съответни високи морални и професионални качества, които не могат да бъдат повлиявани по никакъв начин от правилото дали тайно или явно да гласуват.
За да не удължавам времето, което е предоставено на Съвета, ще кажа само: да на предложението за намаляване на мандата на Висшия съдебен съвет със забележката, че задължително трябва да се държи сметка за корелацията на мандатите на останалите изборни длъжности в съдебната власт, а и на останалите държавни органи, закрепени с конституционни мандати в Конституцията.
Подкрепяме също така и възможността проверките за интегритет, почтеност, конфликт на интереси, както щем да наречем този тип проверки спрямо магистратите, да бъдат извършвани от орган, който е в съдебната власт, който е запознат със спецификата на дейността и не би допуснал, очакваме това, някакви елементи на зависимост от страна на други органи, извън съдебната власт, спрямо магистрати при извършването на този тип проверки.
Тук стои един чисто практичен въпрос – броят на инспекторите в Инспектората също е конституционно закрепен и въпросът е: дали тези 10 души инспектори биха се справили с този обем нови правомощия, които биха се възложили по този начин?
Разбира се, както може да се очаква, разширяването на кръга на органите, които могат да сезират Конституционния съд, са съдилищата, се подкрепя безусловно, а също така и по отношение на адвокатурата няма някакви сериозни възражения в тази посока, защото адвокатурата е органът, който ни подкрепя в защитата на правата и законните интереси на гражданите.
Накрая ще кажа, че становищата, които се изразяват тук от членовете на Висшия съдебен съвет, са наистина само становища на членове на Висшия съдебен съвет. В момента в органите на съдебната власт тече дискусия по апелативни райони, която до 15 юли ще обобщим, и ще имаме ангажимента да изпратим резултатите на Вашата Временна комисия.
Моля за извинение за удълженото време.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, госпожо Колева.
Госпожа Неделчева.
Ще представите третото становище, което очевидно е нещо по-различно от Решението на Висшия съдебен съвет, отчасти представено от господин Кожарев, по-различно от особеното мнение.
Тъй като заговорихме, а и всички представящи – за спазване баланса на властите, Конституционният съд се произнася неколкократно, да спазваме баланса все пак и във възможността за представяне на становището на един орган. Благодаря Ви.
Заповядайте.
КАРОЛИНА НЕДЕЛЧЕВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги, бих дала значението на тези наши три изказвания в позитивен смисъл. Те отразяват както факта, че Висшият съдебен съвет действително е един плуралистичен орган, а от друга страна го приемайте и като варианти, за да може Вие да изберете онова от онези наши предложения, което в голяма степен ще постигне целите, които сте си поставили.
Изразявам становището на друга част от колегите в Съвета, които като цяло се обединяват в следното.
Решението за промени в Конституцията е въпрос на политическа воля, която Вие като представители на законодателната власт сте компетентни да решите. Но принципният въпрос е, че политическата власт, чиито представители сте Вие, трябва да осигури нормалното функциониране на съдебната власт, давайки й законови гаранции чрез правна стабилност, основани на принципа на разделение на властите и отстояването на нейната независимост. Така че доколко с предложените изменения в Конституцията ще бъде отговорено на този принципен въпрос лежи на Вашата почтена позиция.
Ще се спра накратко по същество на предложените изменения на Конституцията.
Първо, по отношение на § 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията, предвидените в чл. 129, ал. 1.
Изразяваме отрицателно становище. Считаме, че назначаването на съдии, прокурори и следователи от съответната съдийска и прокурорска колегия не би гарантирало независимостта и възможността за външно влияние или за прокарване на лични интереси и фаворизиране. Обратното би ги създало.
С приемането на Конституцията на Република България през 1991 г. от Седмото велико народно събрание и създаването за пръв път на Висшия съдебен съвет като орган на съдебната власт, видно от стенографските протоколи на заседанията на Великото народно събрание и на Комисията за изработване Проекта за Конституция, цялостната идея, свързана със създаването на този орган е била – цитирам: „Избирането на съдиите, прокурорите и следователите да става по един и същ начин от един кадрови колективен орган в самата съдебна власт, основната цел на което е да си осигури независимостта на съдебната власт”.
В този смисъл, колеги, е Решение № 10 по к.д. № 6 от 2011 г. на Конституционния съд.
На следващо, но не без значение място и за коректност. В доклада на Венецианската комисия за независимостта на съдебната власт от 2010 г. в Раздел ІІІ, т. 3 – „Назначаване на консултативни органи”, се приема становище 10 на Консултативния съвет на европейските съдии относно съдебната власт в служба на обществото с изразената в доклада позиция относно Съвета на съдебната власт, който - цитирам: „Може да бъде съставен изцяло от съдии или да има смесен състав от съдии и членове, които не са съдии, като смесеният състав на Съвета би имал предимство”.
Позицията на Венецианската комисия е по-нюансирана, изразена в този доклад в т. 31. Цитирам: „В Европа съществуват разнообразни системи за съдийски назначения и няма единен модел, който да е приложим към всички страни”.
В обобщение становището на Венецианската комисия в доклада е посочено, че – цитирам: „Създаването на независим съдебен съвет, който да има решаващо влияние върху решенията за назначаване и кариерата на съдиите е подходящ метод за гарантиране независимостта на съдебната система. Предвид богатството на правната култура в Европа, която е ценна и трябва да бъде охранявана, не съществува един-единствен модел, който да е приложим във всички страни. Като отчита разнообразието на правните системи Венецианската комисия препоръчва тези държави, които не са го направили, да обмислят създаването на независим Съдебен съвет. При всички случаи Съветът трябва да има плуралистичен състав, в който съществено предимство, ако не и мнозинство, трябва да имат членовете на съдии”. Освен когато са членове по силата на заеманата от тях длъжност, тоест по право – продължавам цитата – „Съдиите трябва да бъдат избирани за членове от своите колеги”.
Искам да Ви напомня, че съдебни съвети със смесени състави в европейските държави има например в Италия, Белгия, Франция, Испания, Румъния, България.
Не възразяваме по предложението за разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии – такава на съдии и на прокурори и следователи, които колегии да взимат решения по кадрови въпроси, но да ги внасят за приемане от пленарния състав на колегиалния орган Висш съдебен съвет. Тоест решенията по назначаване, освобождаване, кариерно развитие и дисциплинарни производства да се решават от целия състав на колегиалния орган. Впрочем този смисъл са предложените изменения на Закона за съдебната власт в Законопроекта, изготвен от народни представители от ГЕРБ и в Законопроекта, изготвен от народни представители от АБВ.
По отношение на § 3 – чл. 130, ал. 4 – „Замяна мандата на членовете на Висшия съдебен съвет от 5 на 4 години”, изразяваме отрицателно становище. Висшият съдебен съвет по своя характер е административен орган на съдебната власт. От своя страна административните длъжности в органите на съдебната власт, тоест на административните ръководители, чиято мандатност беше въведена с първата поправка в Конституцията от 2003 г., този срок е в размер на 5 години. Единният подход при уреждане мандатността в съдебната система предполага еднакво регулиране мандатността в цялата система, към която принадлежи Висшият съдебен съвет.
По отношение § 4 и създаването на нови членове 130а и 130б – отрицателно становище. В този смисъл са приложими и относими мотивите, изложени към § 2. Но тук твърдим, че е налице противоречие както в мотивите на вносителите, така и в изготвените редакционни изменения.
В мотивите са цитирани извадки от Становище 10 на Консултативния съвет на европейските съдии и Становище 403/2006 на Венецианската комисия, като е акцентирано на препоръката относно състава на Съвета. Цитирам: „Съществена част или мнозинството от членовете на Съвета да се избират от самата съдебна система”.
В тази част мотивите противоречат на предложеното изменение в чл. 130а, ал. 1, в ал. 2 от Конституцията. Предвидено е в съдийската колегия да има 13 членове, от които 6 да се избират от Общото събрание на съдиите, а 5 – от Народното събрание. Логично би се поставил в случая въпроса: шестима, тоест един повече, съставлява ли съществена част от мнозинството? Отговорът е: Не!
Другият въпрос, който бих се поставил е: по-голяма или по-малка е вероятността от външно влияние или капсулиране на определени възможни интереси и зависимости спрямо колегиалния орган, състоящ се от 25 члена или е върху колегия, състояща се от 13 членове, за прокурорската колегия – 12?
Ако приемем, че изложеното в мотивите на Законопроекта относно необходимостта от вземане на кадрови решения от двете колегии, чиято цел е действително да гарантира неправомерен натиск и влияние, отговорът би бил отново: Не!
По отношение изменението, предвидено в чл. 130б, ал. 2 от Конституцията изразяваме отрицателно становище. С предложеното изменение се дава право на министъра на правосъдието в качеството му на орган на изпълнителната власт да присъства на заседанията на съдийската и прокурорска колегии с право на съвещателен глас. Предвиденото ново правомощие на министъра е в недопустимо противоречие с принципа за разделение на властите, на върховенството на закона в правовата държава. Това изменение само потвърждава очертаващата се тенденция за увеличаваните правомощия на министъра на правосъдието в дейността на независимата съдебна власт, отчитайки хронологично съдържанието на третата поправка на Конституцията ни през 2006 г.
По отношение измененията в чл. 130а, ал. 6, т. 6 от Конституцията, предвиждаща компетентност на пленума на Съвета да управлява недвижимите имоти на съдебната власт изразяваме положително становище. От 1991 г. с приемане на настоящата Конституция и създаването на Висшия съдебен съвет управлението на недвижимите имоти на съдебната власт беше възложено на този орган. С третата поправка на Конституцията от 2006 г. бяха увеличени правомощията на министъра на правосъдието по отношение на независимата съдебна власт, давайки му такива – да предлага проект за бюджет на съдебната власт, да предлага кадрови решения, както и да управлява съдебните сгради. Но от този момент, от 2006 г., известен ноторно на магистратската общност е факта на изключително тежкото състояние на сградния фонд в съдебната власт. Години наред проявяваното от министрите на правосъдието дезинтересиране и пасивност по решаване въпросите на съдебните сгради до това, щото построените в началото на миналия век съдебни палати, въз основа на приетия през 1926 г. Закон за построяване на сгради за съдебни места в царство България, сега е на път от саморазрушаване и в голяма степен не отговаря на понятието „храмове на правосъдието”, но отразява етапа на духовната и материална култура на обществото ни.
Ето защо управлението на съдебните сгради следва да бъде предоставено отново на самата съдебна система в лицето на нейния административен орган Висшият съдебен съвет, разбира се, в органическа връзка с осигуряването на такъв бюджет, който да прави възможно това управление.
Положително е становището ни и по отношение § 9, ал. 2 от предложените изменения относно увеличения кръг субекти, имащи право да сезират Конституционния съд, като адекватно решение с принос в защита на правата и основните свободи на гражданите в правовата държава.
Завършвам, уважаеми народни представители. Предложената пета поправка в Конституцията на България, четири от които до момента единствено в Глава шеста – „Съдебна власт”, отново изразяващи се в структурни промени на Висшия съдебен съвет, не дава обоснован отговор на основния въпрос: биха ли довели тези поправки в Конституцията до по-ефективно и справедливо правосъдие от каквото се нуждаят гражданите в България и в чието име се осъществява правосъдието? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, госпожо Неделчева.
От трите изказвания всъщност можеше да се направи извода, че в голяма част съвпадат приетите и неприетите с едни и същи повтарящи се доводи и донякъде допълнени.
Други колеги или части от колеги – група от Висшия съдебен съвет има ли, за да не се почувстват ощетени? Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Негенцова.
Не поради това, че дойде председателят на Върховния касационен съд, но така започнахме. След това ще дам думата и на господин Панов.
Заповядайте, все пак представители на адвокатурата да се произнесат.
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Уважаеми господин Председател на Комисията, уважаеми народни представители, уважаеми представители на съдебната власт и уважаеми представители на медиите! Висшият адвокатски съвет изразява принципната си подкрепа на предлаганите изменения в Конституцията на Република България и счита, че те представляват, първо, особено важна стъпка към реализация на цялостната и задълбочена реформа на съдебната власт.
Считаме действително, че е подходящо разглеждането наред с промените в Конституцията да бъдат разглеждани и промени в Закона за съдебната власт, а също така и в процесуалните закони, защото дори, приемайки промените в Конституцията, без промени в Закона за съдебната власт и процесуалните закони, не би се постигнал целеният резултат.
Тъй като говоря предпоследна, бих искала само да маркирам някои основни положения. Висшият адвокатски съвет вчера е представил своето становище. Разполагате с него, качено е и на сайта на Висшия адвокатски съвет, така че искам да обърна внимание само на няколко момента от направените предложения, а останалите, който иска да се запознае с тях, може да ги види.
Споделяме мотивите и подкрепяме предложението Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, наред с Върховния касационен и Върховният административен съд и главният прокурор да се отчитат пред Народното събрание с годишен доклад.
Висшият адвокатски съвет предлага от текста на чл. 84, т. 16 от предлаганите промени да отпаднат думите „и приема годишните доклади на ВКС, ВАС, главния прокурор и Инспектората и другите доклади на главния прокурор”.
Предложението се свързва с осигуряване на независимостта на органите на съдебната власт. Отделно от това обаче Конституцията не регламентира правните последици при евентуално неприемане на тези доклади.
Също така предложението с § 1 от Законопроекта – ново изречение на чл. 84, т. 16 дава възможност на Народното събрание да изисква, а на главния прокурор да докладва пред Народното събрание за прилагането на закона, за осъществяване на наказателната политика.
Считаме, че тази практика ще представлява и форма и на текуща отчетност на главния прокурор и на прокуратурата, а чрез публичността на този отчет ще се осъществява и конституционно съобразения контрол върху тяхната дейност.
Същевременно обаче Висшият адвокатски съвет е на мнение, че така предложеното второ изречение на чл. 16 има нужда от прецизиране и трябва да бъде в синхрон с концепцията за съдебна власт, която е предвидена в Глава шеста на Конституцията.
Споделяме идеята за намаляване на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет, тъй като поради дългия мандат водещи магистрати се възпират от кандидатстване като членове на Висшия съдебен съвет заради опасения от загуба на професионална квалификация.
Предложението за разделяне на Висшия съдебен съвет на три заседателни органа също така приемаме като правилно.
Бих искала обаче да обърна внимание, че Висшият адвокатски съвет изразява своите резерви към предложението, което е в § 7, т. 2 от Законопроекта – изискване единствено лице, имащо не по-малко от 10 години юридически стаж като съдия да може да заема позиция „главен инспектор”.
Предвиденото ограничение е прекалено силно и създава положение на неравноправие между съдийската професия и тази на останалите магистрати, още повече че адвокати с дългогодишен професионален опит и доказани нравствени качества също би следвало да могат да бъдат избирани за членове на Инспектората или за главни инспектори.
Подкрепяме предложението, съдържащо се в § 8 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, но трябва да се прецизира разпоредбата като се разграничи ясно Висшият съдебен съвет като юридическо лице и държавен орган от заседателните му структури – пленум на Висшия съдебен съвет, съдийска и прокурорска колегии.
Висшият адвокатски съвет счита за правилно и, разбира се, подкрепя допълнението, изразено в § 9, т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията, даваща възможност на Висшия адвокатски съвет, в качеството му на най-висш орган на българската адвокатура, да може самостоятелно да сезира Конституционния съд.
Бих направила само една реплика към становището на главния прокурор. Считаме, че тази възможност е дадена в разпоредбата на чл. 134 от Конституцията, където адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. При това положение органите, какъвто е Висшият адвокатски съвет, биха могли да осъществяват тази дейност и в ал. 2 се определя, че организацията и дейността се уреждат със закон.
В заключение, Висшият адвокатски съвет споделя предлаганите изменения и допълнения на Конституцията на Република България, ако се приеме, че същите са от компетентността на Народното събрание, действащо по условията и по реда на Глава девета от Конституцията на Република България.
Това е становището на Висшия адвокатски съвет – съвсем кратко. Който иска да се запознае подробно, може да го види било в сайта, било, както е изпратено. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Негенцова, за краткото, ясно и точно изложение. Все пак сме на първо заседание за първо разглеждане на Конституцията.
Заповядайте, господин Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Господин Председател, уважаеми членове на Комисията, уважаеми колеги, гости! Предварително се извинявам за закъснението, но днес от 14,00 ч. се проведе пленум на Върховния касационен съд, на който бяха обсъдени въпроси, свързани с измененията на Конституцията. Ще ми позволите накратко, макар че ще имате възможността до края на деня, най-късно утре сутринта да видите становището на сайта на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд и аз също подкрепяме измененията на Конституцията. Ще се спра на няколко пункта. Условно сме ги разделили на шест точки.
Първата е свързана с новата институционална структура на Висшия съдебен съвет чрез обособяването на отделни колегии за съдии и за прокурори. По тази точка имаше най-голямо мнозинство във Върховния касационен съд в подкрепа на тази идея. По този начин ще бъде удовлетворен обвързващия страната ни международен стандарт, предписващ колективния орган, който взима кадровите решения на съдиите, излъчени от самата съдийска общност членовете да бъдат по брой не по-малко от всички останали. Подобно разделение и на колегите в един Съдебен съвет съвсем не е ново конституционно решение. То присъства и в много от държавите от Европейския съюз.
По т. 2, относно тайното гласуване, отново с колегите сме на мнение, че това е въпрос, който в конституциите на държави с развита демокрация не се съдържа нормата на чл. 131, която да предписва задължително тайно гласуване на кадровите решения на съдебната система.
Сега се поставя въпрос дали Висшият съдебен съвет да гласува тайно или явно, да не бъде предмет на обвързваща конституционна регламентация, а да се решава със съответния закон за съдебната власт.
Предложението следва да бъде подкрепено.
В този смисъл и по т. 3, относно намаляване на мандата на Висшия съдебен съвет на четири години. Разбира се, ако предложението бъде прието, трябва да се създаде Преходна разпоредба, която да уреди положението на заварения Висш съдебен съвет.
Гласуването по т. 4 във връзка с управлението на съдебните сгради за мен също беше показателно в подкрепа на конституционните промени. Разбира се, с изясняване на въпроса за финансирането и за това да бъде предвиден необходимия бюджет, за да може да се осъществява тази дейност.
По отношение на т. 5 имахме вече няколко варианта. Имаше много по-голяма дискусия, а именно възможността за сезиране на Конституционния съд. Ще имате възможност да видите решението на всички нас. Само ще обобщя, че идеята да бъде сезиран Конституционния съд от всички съдилища и от Висшия адвокатски съвет не е достатъчно обоснована с ролята на Конституционния съд към настоящия момент.
По отношение на промяната в дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, тук вече конституционните промени не намериха подкрепа сред колегите от Върховния касационен съд.
Накрая, за да бъда кратък, ще направя и резюмето, което изготвихме с колегите. Отново казвам, смятам, че форумът, на който трябва да се обсъди тази важна тема е пленум на Върховния касационен съд, не само поради причината, че трябва да има достатъчна представителност на позицията.
Накрая, да завърша: с приемането на предложените конституционни промени няма да бъде решен автоматично и в цялост сложния проблем с реформирането на съдебната власт, създаването на предпоставки за справедливо и ефективно правораздаване. Те обаче са необходима част от цялостната система от нормативни и организационни мерки, които трябва да доведат до качествено подобряване на дейността на съдебната власт. Затова заслужават подкрепа, при акцент върху необходимостта от по-радикални мерки за цялостното й реформиране. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Панов.
Както казах в началото, тъй като, доколкото разбрах, в петък, когато ще могат да участват на заседанието с представители на неправителствени организации, госпожо Друмева, ако имате желание, да вземете отношение, тъй като разбрах, че в петък няма да можете да присъствате.
Заповядайте.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
Ще започна с това, че волята за реформа не изключва подробен дебат, подробна смислена дискусия. Взимам акт от становището, представено от проф. Коларова, становището на президента на Републиката, че ни трябва воля за дебат, а не много пристрастена дискусия. Волята за реформа не изключва, напротив, този дебат, който се случва сега пред тази Комисия, в цялото общество, в гилдията на магистратите е нещо изключително положително, полезно и съм убедена, че ще даде добър плод.
За Великото народно събрание. Като че ли почти всички становища започваха с този въпрос. Аз пък го поставям на второ място, защото по своето естество този въпрос има вторичен характер. Нека протича дебатът, нека дискусията се съсредоточи върху основните положения, нека се намери точния фокус на проблемите и тогава ще стане ясно в крайна сметка дали част от въпросите могат да бъдат изменяни от Обикновено събрание, дали някои от тях ще останат или пък ще преживеят някаква друга промяна, или по пътя на Велико народно събрание. Тоест този въпрос аз поставям на втори план по неговото естество.
Накратко по два-три въпроса, по които не беше споменавано, не беше дебатирано. Впрочем в последното становище от името на Върховния касационен съд се обърна внимание върху правното положение на заварения Висш съдебен съвет, при положение че промяната за двете колегии и пленумът на Висшия съдебен съвет бъде приета.
Този въпрос засяга принципният въпрос за мандатността, но не толкова мандатността дали да бъде четири или пет години, а мандатността като характеристика на длъжността. Припомням, че първата поправка на Конституцията въведе мандатността на административните ръководители в съдебната власт. Така че този въпрос е от принципен характер, първо, като един стожер, като една опора на демокрацията и на правовата държава. Характеристика на гласността, а не на титуляра.
Едно второ съображение, свързано с това, че една такава промяна, а именно структурното разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии, което по преобладаващо мнение представлява едно перспективно и смислово решение, по своето естество е съвкупност от норми от устройствен характер, а правните норми от устройствен характер, както и материално-правните норми действат само занапред, само екс нунк. Те нямат така нареченото не същинско обратно действие, което е характерно за процесуалните норми.
Просто обръщам внимание на тази класическа постановка в правната теория, която в случая е свързана и с принципа на мандатността и най-малкото заслужава цялото внимание на гилдията, на институциите, на всички, които са ангажирани с тази значима реформа.
Втори въпрос – имуществото и неговото управляване от министъра на правосъдието. От много страни това предложение получава подкрепа. Но този въпрос, първо, от формална гледна точка вече беше предмет на оспорване пред Конституционния съд и остана, не можа да събере мнозинство за неговото отпадане. Но това е от формално естество.
Има материално-правно естество и то насочва към главата в Конституцията, която урежда отношения във връзка с правителството. Там има един текст – чл. 106, който изрично гласи като изброява правомощия на Министерския съвет като колективен орган, че Министерският съвет организира стопанисването на държавното имущество, а недвижимите имоти, които се ползват от съдилища, прокуратура и други органи, несъмнено са държавно имущество. Така че тази принципна уредба, която е в Конституцията, трябва да се има предвид и тя е била в полезрението на изменението, което беше извършено 2006 г.
Един въпрос, който не беше засегнат – за парламентарната квота в структурата на Висшия съдебен съвет. Мисля, че и в Законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт присъства идеята, дори има разписани текстове членовете от тази квота да се избират с едно повишено мнозинство. Но този избор се прави от Народното събрание, а то работи с мнозинства, които са изрично записани в Конституцията. И ако напусне основното мнозинство, с което взима решенията си, а именно повече от половината от присъстващите, и се въведе някакво по-голямо мнозинство, то трябва да бъде записано в Конституцията. Така предвижда самата Конституция – чл. 81. Така че този въпрос, след като тази идея последователно бъде лансирана и приета, да намери място като позитивна уредба.
В заключение, лично аз, пристрастна съм, приветствам разширяване достъпа до Конституционния съд, което е една болна тема за това, че има такава институция с висок потенциал, а достъпа до нея не е лесен. По дефиниция Конституцията го дава само на представители, субекти, които упражняват публична власт. Така че разширяване на така наречения конкретен инцидентен контрол, когато съдебен състав, дори едноличен съдия да може да спре висящия процес и при информиране на убеждение, че приложимият закон е противен на Конституцията, да може да сезира съда. Това ще бъде една пътека, по която както в Италия например, достъпът до Конституционния съд е значително облекчен. Благодаря Ви за вниманието.
Има още толкова интересни въпроси, които, убедена съм, ще продължат да се обсъждат, за да намерят най-точното си решение. Убедена съм, че такова може да бъде постигнато в рамките на този широк дебат, който протича.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, проф. Друмева.
Господин Пенев, Вие искахте да кажете нещо. Заповядайте.
ПЕНЧО ПЕНЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
Използвам присъствието на толкова високопоставени в правото длъжности, личности и прочие, за да поставя един много важен въпрос, който е и чисто правен, и да се опитам да изкажа съображения по него. Става въпрос за това от какъв орган би трябвало да бъдат направени промените – от Велико или Обикновено Народно събрание. Това се оказва грандиозен проблем и поради тази причина бих искал да взема отношение по него. Преди това съвсем накратко, конспективно по няколко други много важни, принципни въпроси, според мен.
Първо, за тайното гласуване. Отпадането на тайното гласуване ще отвори Висшия съдебен съвет пред обществото, пред хората, ще персонализира отговорността и още нещо – то ще осигури право на защита на магистратите. В момента тя е деформирана.
Защо? Защото с тайното гласуване не могат да бъдат мотивирани нормално актовете на Висшия съдебен съвет. Ако прочетете Закона на съдебната власт, ще видите, поради тайното гласуване какви фокуси предвижда Законът. Счита се за мотив мотивът на предложителя, когато никой не е взел становище.
Счита се мотив мотивът на изказалия се еди как си, независимо как е гласувал той след това. Това е нарушаване правото на защитата на магистрата, защото това не са годни мотиви. В тази посока има и едно становище на Консултативния съвет на съдиите към Съвета на Европа, който обръща внимание на това. Трябва да се осигури нормална защита, а тя може да се осигури само по този начин.
Впрочем отпадането на тайното гласуване, чрез него ще отпадне и противоречието в други важни конституционни текстове: чл. 56 – правото на защита, за което говорих, и чл. 41 – правото на информираност на обществото. Не може Висшият съдебен съвет, гласувайки тайно, да осигурява личния си комфорт за сметка на обществения интерес. Тук има колизия, която трябва да се реши в полза на обществото.
Последно, защо тайното гласуване е атавизъм? Защото Конституцията изисква за членове на Висшия съдебен съвет, заедно с Конституционния съд това е единствената длъжност по Конституция, за която изрично е предвидено, че може да се заема от личности, от хора с високи професионални и нравствени качества. Това какво означава? Това означава и това, че те могат, трябва да застават зад всяко едно решение с името и лицето си. Тоест тайното гласуване е много важен въпрос. Отпадането му от Конституцията, по този начин противоречието в други важни конституционни текстове ще бъде ликвидирано.
Вторият въпрос, по който искам да кажа няколко думи, е за ролята на министъра на правосъдието. Толерацията е безспорно неудачна. Не може да се говори за участие със съвещателен глас. Какъв е този съвещателен глас? Той не е уреден позитивно никъде. Какво означава „съвещателен глас”? Но определено участие трябва да има, колеги, защото чрез това участие се предвижда баланса между властите. Предвижда се участието в рамките на дозираното участие на изпълнителната власт в работата на съдебната. Това участие трябва да се прецизира в текста, защото по този начин ще може да се изпълни възможността на министъра по чл. 130а – да прави кадрови и прочие, и прочие предложения.
Обръщам внимание, когато този текст беше атакуван пред Конституционния съд падна и конституционният законодател изрично го уреди в предпоследната промяна в Конституцията, което означава че това е текст на конституционно ниво и е специално поставен там с оглед осигуряване баланса между властите. Той е със съвещателен глас – не, но трябва да се уточни присъствието на министъра по какъв точно начин ще се изрази. Вероятно нещо, което горе-долу е адекватно и на това, което в момента съществува.
Съгласен съм с това, което се каза, 10-годишният съдийски стаж не звучи добре, дискриминира останалите професии, така че съображенията са правилни.
Опасенията на прокурорите 12 на 12 и 6 на 6 не ги намирам за особено основателни, защото 6 на 6, при положение че не отпадне „въздържал се”, просто е една почти невъзможна хипотеза.
Аз съм обаче да отпадне „въздържал се”, така както е в Конституционния съд. Мотивирал съм се защо. Тогава 12 на 12 имаме ясния пример на Конституционния съд. Взимат се решения, когато има паритет, решението не е взето, тоест отхвърлено.
По-важен е другият проблем, който постави тук главният прокурор – все пак да се видят стандартите, които Консултативният съвет на прокуратурата към Съвета на Европа поставя от гледна точка на числеността, извънпарламентарната квота и така наречената „съдебна квота”.
Сега по този въпрос, по който искам да изкажа съображения, това е за промените така, както бяха дискутирани тук, могат ли да бъдат приети от обикновено Народно събрание? Понеже аудиторията е изключително висока, ще се опитам да започна с малко теория.
Става дума за нормативно тълкуване. При нормативното тълкуване диспозитивът на решението съставлява една вторична конституционна норма на практика. Диспозитивът е онзи, който има абсолютно задължителен характер и той в определена степен заживява един свой отделен, самостоятелен живот и този диспозитив ще бъде прилаган спрямо конституционната норма, може би по един начин 1992 г., по друг начин – 2002 г., и по трети начин – 2012 г. Затова недейте да догматизирате решението в цялост! То има едни мотиви, но те могат да бъдат разширявани, могат да бъдат доуточнявани, дори могат да бъдат коригирани, стига да не влизат в противоречие с диспозитива. Диспозитивът е онова, което според теорията представлява една задължителна трактовка на конституционната норма. Сега, ако видите диспозитива на Решение № 3 ще се види, че нарушение във формата на държавно управление има само тогава, когато се нарушава принципът за разделение на властите, баланса между властите, правовата държава, народният суверенитет и така нататък. В случая такова нещо няма.
Следващото Решение № 8 от 2005 г. съвсем ясно и точно дава параметрите на възможните промени спрямо съдебната власт. Но тук искам да направя една корекция на изказалия се от името на група от Висшия съдебен съвет. Това, че Конституционният съд е отхвърлил т. 1 от искането не означава нищо. Защо? Защото тълкуването е по отношение на чл. 158. Това тълкуване пояснява чл. 158 и се отнася към него. А там се казва, че всякакви промени в организацията, структурата, функции, компетенции, разпределения на правомощия е възможно щом не засяга принципа за разделение на властите. Но не се приключва само с тези решения, колеги. Има още няколко решения, които ще спомена конспективно.
Следващото решение е № 8 от 2006 г. за имуществото и упражняването на имуществото от министъра на правосъдието. Този текст беше атакуван. Основната аргументация противоречеше на Решение № 3. Защо? Защото една функция на съдебната власт – така се считаше от искателите, Конституционният съд не прие това, се придава на изпълнителната власт. Компетенция, която се придава на изпълнителната власт. Конституционният съд го отхвърли и прие, че няма приложение Решение № 3.
Второто Решение № 8 следващата година – 2007, атакува се чл. 130а, т. 3, този път вече за кадровите правомощия на министъра на правосъдието. Още по-фрапантно. Кадрово правомощие, то не е правомощие, то е предложение – възможността да се прави предложение за преместване, назначаване и така нататък. Конституционният съд отхвърли искането. Пак прие, че няма хипотезата на Решение № 3.
Четвърто Решение – № 5 от 2009 г., може би най-близко до тази хипотеза – преструктурирането на следствието. На практика следствието от самостоятелна структура беше транспонирано, беше дислоцирано към прокуратурата. Шефът на следствието стана заместник-главен прокурор, отговарящ за този ресор. Следствените служби станаха служби към съответните окръжни прокуратури. Това е типичен пример за дислокация и организационно прегрупиране, подобно на това, което се върши тук. Впрочем докладчик по това решение е проф. Друмева като конституционен съдия. Тогава в това решение изрично се казва, че диспозитивът е онзи, който има решаващо значение и трябва да бъде спазен.
Накрая, черешката на тортата, Решение № 3 от 2004 г. Колеги, там Конституционният съд прие, че няма нарушение в принципа за разделение на властите и нарушение на Решение № 3 в случаите, когато има конституционно изменение, в което се придават функции от националния суверенитет на Европейския съюз.
За какво говорим? За какво говорим? Щом това Конституционният съд приема, че не противоречи на Решение № 3, тук това е нещо много по-елементарно, бих го нарекъл. Не че е елементарно по важност, а става въпрос с оглед хипотезата на Решение № 3. Това са решения, взети след Решение № 3. Кажете ми защо трябва да ни притеснява то?
Аз започвам да си мисля, ще си позволя да го кажа, че Решение № 3 по-скоро е един претекст да се отклони желанието да се направят тези промени. Уверявам Ви, лично аз и от научна, а и от професионална гледна точка нямам притеснение по въпроса. Благодаря ви и прощавайте.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Пенев.
Госпожо Карагьозова, заповядайте.
МАРИАНА КАРАГЬОЗОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще бъда кратка, защото предполагам, че умората вече е голяма и ще взема отношение по два от въпросите. Разбира се, единият е предварителен – не знам дали е първи или втори, като споделям все пак аргументацията на проф. Друмева, но рано или късно този въпрос ще бъде поставен, доколко тази материя е извън кръга на резервираната изрично за уредба от Велико народно събрание. Разбира се, това, което отдавна съм очаквала да се случи и съм желала да се случи, а и цялата юридическа гилдия, предполагам, най-после да приведем българския модел на конституционно правосъдие в съответствие с реалния европейски модел на конституционно правосъдие, защото ние го наричаме европейски към момента на приемане на нашата Конституция 1991 г., но още тогава той беше далеч от онова, което беше европейският модел към този момент. Тоест далеч по–развит и изпълняващ, и отговарящ на своето основание за съществуването си, а именно да защитава свободата, на първо място. Защото правата и свободите са непосредствената цел на конституционализма и естествено на конституционното правосъдие, което е негов неотделим елемент.
Само една реплика по отношение на колегата от Висшия съдебен съвет във връзка с позоваването за стабилността на практиката на Конституционния съд.
Колеги, наистина, не става въпрос само за американския конституционализъм. Аз не бих могла да си представя какви биха били последиците за конституционализма изобщо, ако Върховният съд на Щатите не беше променил своето решение от 1872 г. по делото „Плесис” за съдържанието на принципа на равенството през 1954 г. по повод на сегрегацията в училищата. Пак казвам, не става въпрос само за американския конституционализъм.
„Разделени, но равни” – първото твърдение на Върховния съд на Щатите и „Не могат да са разделени децата и да са равни” е второто постановено решение.
Ако разбира се, беше догматизирано и тогава, то очевидно щяхме да си останем в цялата демократична общност с този подход към принципа на равенството. Слава Богу, това не е така и никой от нас не би могъл като юрист да приеме, че един конституционен акт може да бъде веднъж завинаги създаден, замръзнал, да няма живот в него.
Разбира се, конституционният акт е чудесно нещо за това, защото той е конституционната законност, тоест лелеяната законност, която може да защити свободата, не обикновения закон, а конституционната законност. Това е върховенството на правото. Това не е върховенството на закона в собствения смисъл на понятието. Това е нещо много хубаво, защото то закрепва трансгенерационни ценности. Няма спор по това. Но съдържанието на тези ценности се променя с поколенията.
Едва ли някой от нас споделя представата за свобода на нашите прародители, което, разбира се, е съвсем нормално, защото избирателното право на свободните се ограничава от избирателно право на мъжете, после се появяват жените с избирателни права. Значи пак е избирателно право, пак е принципът на представителство, но някак си виждаме, че съдържанието се развива. Така че да се хващаме в Решение № 3, аз споделям напълно казаното и аргументирано от проф. Пенев, да се хващаме за Решение № 3 от 2003 г. наистина не звучи като че ли добре обосновано юридически, още по-малко конституционно право.
По този въпрос за материята, бих добавила дали конституционната материя е предмет на уреждане от обикновено Народно събрание? От моя гледна точка бих добавила и още едно съображение, а именно това, че когато обсъждаме независимостта на съдебната власт, ние някак си като че ли не продължаваме изречението до края. Независимостта на съдебната власт не е цел сама по себе си. Крайната цел е господството на правото, не върховенството на закона в собствения смисъл на понятието. Извинявам се, тази аудитория не се нуждае от лекции, но някак си, за да бъда ясна, за да не бъда погрешно разбрана, ще си позволя да кажа само това по този въпрос.
Когато говорим, и това е добило гражданственост, да казваме върховенството на Закона, ние поемаме един малък, но много опасен риск – да не бъдем коректно разбрани за това, защото върховенството на закона е управление на човек от човек. Върховенството или господството на правото е власт над ценностите, които са фундаментални за всички нас и затова ние сме ги поставили в конституционната законност, която стои над. Тя е стандарт и съдът е този, който трябва да каже, най-общо казано, съдът е този, който трябва да каже кое е правото, за да го приложи. Ако ние се борим за господство на правото, за управление на правото, то тогава това съвсем естествено предполага онази степен на независимост на съда, която да съответства на смисъла на господството на правото, а не на върховенството на закона. Тоест, ако нещо пренарежда баланса на властта в конституционната система въобще с оглед на контекста на конституционна демокрация и конституционна правова държава, то това е смисълът на господството на правото. То е, което пренарежда, то е, което изисква тези промени, за да може да се постигне онзи съответен баланс, който е необходим, за да може да се гарантира върховенството на правото, господството на правото, което е гаранция на свободата, в крайна сметка, защото няма как върховенството на закона в собствения смисъл на думата да се ползва с прекалено много доверие по отношение защитата на свободата.
Така че ми се струва от тази гледна точка, че независимостта, обвързана с привеждане съдържанието на принципа на господството на правото в неговия пълен обем в нашата конституционна система, нямаме проблем с това дали материята е относима към Народно събрание или Велико народно събрание, тоест ще е относима към Народно събрание, затова защото всъщност нито принципа се променя, нито се ограничава неговият обхват, нито по някакъв начин се атакува, а чисто и просто онова, което е налично, се привежда в съответствие със съдържание на принципа, а ние го имаме записан в нашата Конституция. Той е конституционно установен. Нищо особено не се случва с преструктурирането.
Дори нещо повече, считам, че вътрешното структуриране на Висшия съдебен съвет позволява да се намери онази пропорция в колегиите, която съответства на спецификата на съответната магистратура и да се намери балансът между риска, който безспорно крият външните за системата членове – външни, в смисъл, че не се избират от магистратите, за политизиране и синдикализиране и рискът, защото зад този риск, ако не ме лъже паметта или поне това, което чух, не се спомена за този, който сега ще кажа, а именно рискът от капсуловане, рискът от едно корпоративно поведение на магистратите. Тоест, външните членове коригират риска от корпоративно поведение.
Превесът на магистратите особено в съдебната квота коригира опасността от политизиране и синдикализиране. При прокурорската колегия, разбира се, там трябва да се отчита спецификата на публичната функция на прокуратурата и степента на отговорност, която трябва да бъде по-висока. Така че, според мен, разумно е потърсена различна пропорция. Иначе външните членове, естествено, че са много добър коректив.
Нещо повече, те са и канал за допълнителен контрол. Защото като свиваме, свиваме... Разбира се, добре е да се еманципира съдебната власт и да се свият правомощията на министъра на правосъдието, изобщо изпълнителната власт трябва да си знае мястото, както се казва. Но, бидейки абсолютен защитник на независимостта на съдебната власт, все пак мисля, че министърът е разумно да има онази позиция, която да позволи политическият контрол, защото иначе се губят каналите на формализирания контрол. А все пак социален контрол, но в широкия смисъл на понятието, в социологическия смисъл на понятието.
Така че по въпроса за материята твърдо подкрепям становището, че това може да бъде направено от Народно събрание. Разбира се, разумно е изказаното съображение от проф. Друмева, че по-важно е по същество какво ще бъде решено. Но нека да не превръщаме Решение № 3 от 2003 г. във формално юридическо препятствие на живота на нашето демократично общество.
Само две думи за чл. 150, ал. 2. Текстът е чудесен, но се нуждае от много уточнения. Затова, защото бихме могли да се възползваме в сегашната Конституция, от моя гледна точка, установяват съдилищата – ВКС и ВАС трябва да установят противоконституционност и да сезират е доста деликатен изказ. Защото, ако те установяват, какво ще прави Конституционният съд? Очевидно е, че трябва да се спрем на някои от моделите, които имаме – или да са убедени, или да се съмняват. Защото в Италия „се съмняват”, а в Германия „са убедени”. Трябва да изберем нещо от тези редакции и вече дали от всички инстанции и съдилища ще сезират, дали само от окръжните и нагоре ще сезират, това е въпрос на конкретно обсъждане и на конкретно решение.
Приветствам и двете, така да се каже, новости, които очертават концептуалната рамка на предложения проект и заставам зад едно такова становище, че трябва да се даде път и въпрос вече на конкретни обсъждания, изводи и, разбира се, заключения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, проф. Карагьозова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря. Аз ще бъда в петък и сигурно тогава ще си позволя да взема по-подробно думата, особено и след като госпожа Мая Манолова ме помоли, ако може да бъде много кратко, че има парламентарни групи. Ще кажа само някои неща, за да подкрепя тезата на проф. Карагьозова, която говореше за върховенството на правото, от което се сетих за една много хубава фраза, която има проф. Цеко Торбов за това, че трябва да се спазва и да се преценява правото на закона или закона на правото, защото по-важен е закона на правото, а не правото на закона, който и в тоталитарната държава може да функционира като такъв. Тоест, Решение № 3 от 2003 г. е плашилото, което всеки път, когато опре до промяна на Конституцията, се размахва и целият дебат се премества не към това какво е необходимо да се направи, а дали може да се направи или да не се направи.
Много аргументи бяха дадени, могат да се дадат още и чисто теоретични за това, дали самото решение в мотивите си е издържано за това форма на държавно управление и устройството променят ли се, но, разбира се, балансът на властите, разделението на властите трябва да се спазват, трябва да бъдат във вид, в който да не се получи дисбалансиране. Иначе добре знаем, всички сме учили какво е форма на държавно управление и какво е форма на държавно устройство. Затова няма да влизам в тази тема.
Искам да кажа само няколко неща. Казах, че ще се опитам да не влизам във всички аргументи, но някои неща, които не бяха казани като отговор на някои от изказванията.
По повод явното и тайното гласуване. Колеги, Конституцията е единственият орган, който има тайно гласуване на конституционно ниво е Висшият съдебен съвет. (Реплика.) Да, от 2007 г. Правят се грешки, когато се изменя Конституцията. Понякога тези грешки се поправят от Конституционния съд. (Шум и реплики.) Не от 2007 г., преди това, не ме подвеждайте с годините!
Но този дебат за тайното и явното гласуване е дебат, който е воден не само във Висшия съдебен съвет. В Народното събрание в началото също дълго беше воден този дебат когато трябва да се избира правителство или да се решават кадрови въпроси. Правени бяха и тайни гласувания. Накрая въпросът е уреден с правилник или пък другите случаи, в които се решава дали има тайно гласуване – е със закон. Никъде на никой друг орган на конституционно ниво не е сложено това тайно гласуване, поради което аз смятам, че онази промяна, която въведе тайното гласуване на конституционно ниво, е грешка и трябва да мине на ниво закон и да преценява органът във всеки конкретен случай как да постъпи и как – не.
Още един аргумент, който искам да кажа по повод мандатността – дали да бъде намалена от 5 на 4 години и аргумент „против” беше изразен, струва ми се, от представители на Висшия съдебен съвет за това, че административните длъжности в съдебната власт са предвидени 5 години и да има един и същи стандарт за тези мандати.
Напротив, аз мисля, че точно това е аргумент за промяна да не бъдат с един и същи съвпадащ мандат – 5 години. Тоест, по-скоро бих казала, че това не е аргумент, който може да натежи в това решение. Разбира се, когато се решава за мандатността, трябва много да се внимава и да се поглеждат всички останали мандати. Имам предвид да не се получи дисбалансиране. Поначало нашата Конституция е сложила доста дълги мандати за част от органите, които са предвидени, така че може да се мисли. На този етап това е предложението, но може да се мисли и за други органи, които имат много дълги мандати. Много дългите мандати създават проблеми – веднъж личностови, за самите хора, които заемат тези позиции; на второ място, и за останалите институции, които работят с тях.
Относно стабилността на решенията на Конституционния съд – връщам се в началото, само искам да кажа, че Конституционният съд ни е показал в годините, че не спазва тази стабилност. Няма нужда всеки път да си повтаря решенията. Има различни решения, които си противоречат едни на други.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Това не е въпрос на спазване, а на еволюция. Има разлика. Моля Ви, бъдете точни!
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Добре. Съгласих се, но има такива решения, които са различни.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Естествено, това е нормално във времето.
ПЕНЧО ПЕНЕВ: Има само пет случая за 25 години, когато е променил практиката си.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Едните са с досиетата – Комисията с досиетата.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Това е еволюция, това не е неспазване.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Другите аргументи ще ги изложа в петък, за да не Ви губя времето.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, госпожо Михайлова.
Не смятам, че времето е изгубено. Искам да направя само едно съобщение.
Преводът на Проекта за изменения на Конституцията с мотивите ще го изпратя утре на Венецианската комисия. Това е за сведение на колегите от Правната комисия, присъстващи тук.
Искам да благодаря на всички присъстващи, на участниците, също и на представителите на медиите. Виждам тук и други, по-млади колеги, които са заинтересовани от темата. Тя наистина е важна.
До петък, 3 юли 2015 г., 14,15 ч. в зала „Изток” е следващото заседание – неправителствени организации.

(Закрито в 17,45 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Лазаров