Стенограма от заседание на комисията

---

ПРОТОКОЛ
№ 4

На 7 юли 2015 г., вторник, от 15,05 ч. се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България при следния


ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 554-01-103 от 26 май 2015 г., внесен от Цецка Цачева и група народни представители.

Заседанието беше водено от председателя на Комисията господин Димитър Лазаров.
Списъкът с присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум, можем да започнем заседанието.
Дневният ред за днешното заседание е обявен предварително, от преди близо 20 дни, а той е:
Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 554 01 103 от 26 май 2015 г., внесен от госпожа Цецка Цачева и група народни представители.
Това всъщност е последното заседание за гласуване на първо четене на Законопроекта. Знаете, че преди това се проведоха заседания, на които бяха изслушани представители на магистратурата, на Президентството, на Висшия адвокатски съвет, на Министерството на правосъдието. След това имаше заседание за изслушване на представители на неправителствени организации, както и конституционалисти и на експерти.
Уважаеми колеги, заповядайте по дневния ред.
Заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, скъпи гости! Предлагам като процедура от Проекта за дневен ред да отпаднат думите „и гласуване”, тоест днес на това заседание да проведем само обсъждането.
Аргументите са ми следните. На предходно заседание Вие заявихте, че сте изпратили проекта до Венецианската комисия за становище. Няколко пъти бяха цитирани препоръки на Венецианската комисия – трайна парламентарна практика е да изчакваме становището на Венецианската комисия, за да ги обсъдим и тях. Предлагам гласуването да го извършим, след като получим становището на Венецианската комисия, затова правя това процедурно предложение.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Хамид.
Ще подложа на гласуване предложението.
Що се отнася до това дали е трайна или не е трайна парламентарна практика, няма да се връщам назад. Например за важни законопроекти, като Изборният кодекс, който беше гласуван през 2013 г.
Но искам да отбележа, че времето, в което може да се разгледа на първо гласуване Конституцията е определено и има срокове и те са определени в Конституцията – не по-късно от един, не по-късно от три месеца, за разлика от законопроектите, където няма такова изискване.
Ще подложа на гласуване становището Ви.
Няма как да съобразим сроковете, които са предвидени в Конституцията, със становището на Венецианската комисия. Така или иначе, след като е изпратено, то ще дойде. Дали ще пристъпим към гласуване между първо и второ четене и от там нататък на трето четене, това становище ще дойде.
Правя процедурно обратно становище, защото ние сме ограничени в сроковете в Конституцията и няма как да се съобразяваме и да изчакваме становище на Венецианската комисия, още повече това е орган, който е известно, че не всякога и не винаги бързо дава тези становища, защото не е постоянно действащ орган, а се събира.
Подлагам на гласуване становището на господин Хамид.
Моля, гласувайте.
За – 3, против – 3, въздържали се – 5.
Не се приема.
Господин Хамид, не се приема Вашето становище.
Ще подложа на гласуване дневния ред.
Моля да гласуваме така обявения дневен ред.
За – 8, против – 2, въздържали се – 2.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към процедурата за разглеждане на Законопроекта.
Уважаеми колеги, редно е като вносител съвсем накратко да Ви запозная с мотивите, те са предоставени преди повече от месец на вниманието. Качени са и на сайта на Временната комисия. Също така становищата, които са изпратени от институциите, стенограмата от заседанието, което беше проведено на 30 юни 2015 г. тук. След това ще пристъпим към изявления на другите колеги, ако има такива.
Мотиви към ЗИД на Конституцията на Република България.
Конституционната реформа на съдебната власт в периода 2003 – 2007 г. обхваща конституционни промени в устройството и организацията на съдебната власт, които са ограничени по своя обхват и не постигат цялостния ефект, така че независимостта на съда да е гарантирана, а прокуратурата да е ефективна и да е отчетна пред обществото.
Конституционната реформа от 2003 г. се съсредоточи върху статута на магистратите – имунитетът е ограничен до функционален, предвиден е по-дълъг стаж като магистрат за придобиване на статут за несменяемост и самостоятелно основание за освобождаване от длъжност при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения.
Промените, които бяха извършени през 2006 г. в Конституцията, бяха фокусирани върху прецизиране на функциите на прокуратурата като орган, ръководещ разследването, и се уточняват функциите на министъра на правосъдието по отношение на съдебната власт.
Последната до този момент конституционна промяна през 2007 г. е насочена към прецизиране на функциите на Висшия съдебен съвет по отношение кариерното израстване и дисциплинарните производства на магистратите, както и във връзка с тяхната квалификация, а също така и по отношение на приемането на проекта на бюджета на съдебната власт.
Предвидени са изрични основания за прекратяване мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет и се завърши реформата по отношение на имунитета на магистратите.
Най-същественият всъщност аспект на тези промени от 2007 г. е създаването на самостоятелен и независим Инспекторат към Висшия съдебен съвет с функции да проверява дейността на органите на съдебната власт по срочното приключване и по движението на делата.
Въпреки тези извършени последователни реформи и промени в Конституцията, продължават да съществуват конституционни дефицити в модела на съдебната власт. Един от тези проблеми съсредоточава критики от страна на европейски и международни институции и организации по отношение на едновременното администриране от Висшия съдебен съвет на различни по своята природа, функции и логика институции – съдът и прокуратурата.
Предлаганите конституционни промени с този Законопроект са съобразени с международните и европейски стандарти и препоръки, както и с тълкувателно Решение № 8 на Конституционния съд от 2005 г.
Съвсем накратко ще се спра на отделните аспекти.
Европейски стандарти и препоръки за организация на съдебната власт.
С приемането на България като страна – членка на Европейския съюз, с развиването и на регионалното сътрудничество за утвърждаване на върховенството на правото и задълбочаване на европейския интеграционен процес през последното десетилетие се формулират общи стандарти, които да гарантират правовата държава и независимото и справедливо правосъдие в държавите членки на Съвета на Европа и Европейския съюз. Тези стандарти и конкретни препоръки са формулирани в различни документи – доклади, резолюции, становища, на Венецианската комисия на Съвета на Европа, на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, на Консултативния съвет на европейските съдии към Съвета на Европа и на Групата на държавите срещу корупцията (ГРЕКО) на Съвета на Европа.
Няма да изброявам препоръките. Те са подробно и детайлно записани в мотивите. Освен това са били предмет нееднократно на обсъждане и по други поводи.
Предлаганата конституционна реформа в структурата и организацията на Висшия съдебен съвет и на съдебната власт е съобразена с диспозитивите на Решение № 8 от 2005 г. на Конституционния съд, който приема, че „промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление и могат да бъдат извършени от Народно събрание, ако с тях не се нарушава балансът между властите и се съблюдават основните принципи, върху които е изграден действащият конституционен модел на държавата, а именно правата на личността, народният суверенитет, политическият плурализъм, правовата държава, върховенството на правото, разделението на властите и независимостта на съдебната власт.”
Именно Решение № 8 от 2005 г. дава възможност предлаганите тук промени да се извършат от Народното събрание. В същото време Решение № 8 прецизира и фокусира аргументите на Конституционния съд от Решение № 3 като преодолява допуснатите в мотивите спорни моменти и непоследователност в интерпретацията на понятието „форма на държавно управление” във връзка с организацията на съдебната власт.
Уважаеми господин Караджов, ще Ви дам думата, ако имате да се изкажете след това. Но, моля Ви, разговорите нека да се провеждан навън, да не пречим все пак на заседанието на тази комисия.
Предложените конституционни промени, доколкото целят да създадат институционални и организационни гаранции за независимостта на съдебната власт, утвърждават и съответстват на висшите конституционни принципи на правовата държава, разделението на властите и върховенството на Конституцията, и могат да се приемат от Народното събрание, действащо като производна учредителна власт по реда на Глава девета от Конституцията.
Общо промените могат да се групират в няколко части.
Независим и ефективен Висш съдебен съвет, гарантиращ прозрачни назначения в съдебната власт, ползващ се с доверието на обществото и на съдиите, прокурорите и следователите, поради което е предложена промяна в структурата и организацията на Висшия съдебен съвет, което е в изпълнение на препоръките на органите, които преди малко изброих, и укрепва независимостта на съдебната власт и по-конкретно на съда, като не допуска членове на Висшия съдебен съвет, които представляват прокурорската и следователската квота, да участват в решаването на кадрови и дисциплинарни въпроси на съдиите.
Този нов предлаган модел на Висшия съдебен съвет гарантира, че членовете от квотата на съдебната власт няма да се откъсват продължително време от изпълняването на магистратската си функция, а именно намаляване на мандата от 5 на 4 години. Това е израз на констатираното, така или иначе, и обсъждано бюрократизиране на органа, което не води до повишаване качеството и ефективността на неговата дейност.
До този момент постоянно действащият Висшия съдебен съвет е с 5-годишен мандат на членовете и като резултат не води до повишаване на капацитета на органите, а, от друга страна, това на практика пречи – то беше и обсъждано, на кариерното израстване на членовете на Висшия съдебен съвет, които за времето докато са такива, не са и магистрати.
Този модел за по-кратък мандат предполага стимулиране на действащи магистрати, ползващи се с висок авторитет в професионалната общност, да се кандидатират и да участват в дейността на Съвета.
Състав.
С цел да се гарантира независимост на съдийската колегия при упражняване на основните си кадрови и дисциплинарни правомощия се предлага тя да се състои от тринадесет членове и да включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани от общото събрание на съдиите – пряко, наблягам на това, и петима членове, избрани от Народното събрание. По този начин се изпълнява изискването в кадровия орган мнозинство да имат съдиите, избрани от съдии.
Преди малко казах „пряко от общото събрание”. Макар че това са детайли, но тук трябва да говорим за пряк избор, а дали ще бъде от общо събрание, или по друг технически начин, е въпрос, който би могъл да се дебатира и да се реши от закона.
За да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност при осъществяване на кадровите правомощия по отношение на прокуратурата, е предвидено прокурорската колегия да има дванадесет членове и да включва главният прокурор, четирима членове, избрани от общото събрание на прокурорите, един член, избран от общото събрание на следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
Редът за номиниране и процедурата по избор на членовете на колегиите се предлага да се уреждат със закон. По този начин ще се гарантира прозрачност, публичност, отчетност и включване на заинтересованите страни – магистратската общност, академичните среди, специализирани правни неправителствени организации, в дейността.
Правомощия.
По отношение на упражняването на правомощията от колегиите, е предвидено всяка от колегиите осъществява самостоятелно кадровите и организационни функции, да осъществява дисциплинарна отговорност, както и да дава становища по законопроекти, а по общи за цялата съдебна власт въпроси, решенията да се вземат от Висшия съдебен съвет в пленарен състав.
Предвидената е и възможността с промяната на ново правомощие на Висшия съдебен съвет в пленарен състав да взема решения относно управлението на недвижимите имоти на съдебната власт и цели да се засилят институционалните и организационни гаранции за независимостта на съдебната власт.
Заседания.
Заседанията на пленарния състав, на Пленума всъщност, се ръководят от министъра на правосъдието, който е член на Висшия съдебен съвет без право на глас, а на колегиите се ръководят съответно от председателя на Върховния касационен съд и главния прокурор.
В частта за отчетност, както е отбелязано в мотивите, освен вече приетото и действащо изменение в Конституцията, Висшият съдебен съвет да внася за разглеждане в Народното събрание доклади за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Главния прокурор, предвидена е и възможност Народното събрание да може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за прилагането на закона, осъществяването на наказателната политика и резултатите от противодействието на престъпността. С това се създават предпоставки за вземане на информирани управленски решения, включващи както организационни мерки, например подобряване на координацията между органите, ангажирани с осъществяването на наказателната политика, създаване на специализирани звена и др., така и за законодателна дейност, която почива на реална оценка за криминологичните фактори и на съществуващите потенциални или конкретни заплахи за правовия ред.
Функциониращ Инспекторат към Висшия съдебен съвет, гарантиращ отчетност и интегритет на органите на съдебната власт и ефективна превенция срещу конфликт на интереси и неправомерно влияние.
Предлаганите с този Законопроект изменения по отношение на Инспектората към Висшия съдебен съвет целят да повишат капацитета на органа да осъществява своите правомощия като същевременно се гарантира независимостта на съда. Това ще се постигне чрез специализация на инспекторите да осъществяват правомощията по отношение на конкретните органи на съда и на прокуратурата и следствието.
Предвижда се част от инспекторите да се избират за проверка на работата и дейността на съдилищата, а другата част – за дейността на прокуратурата и следствието.
Предвидено е, за да се гарантира високата степен на професионализъм и познаване на етичните стандарти за органите на съдебната власт, за Главен инспектор да се избира юрист с високи професионални и нравствени качества, най-малко с 15 години юридически стаж.
Също с цел да се ефективността на Инспектората и да се създадат реални механизми за превенция на конфликта на интереси и неправомерно външно влияние в органите на съдебната власт се предвижда разширяване на функциите, като се въвеждат нови правомощия на Инспектората – да прави проверки за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, да проверява пълнотата и верността на имуществените декларации.
Шестата част е за разширяване на достъпа на гражданите до Конституционния съд и укрепване на взаимния контрол и възпиране между властите.
С този Проект се разширява кръгът на органите, които могат да сезират Конституционния съд – чрез включване на съдии от редовните съдилища.
Тази промяна частично компенсира липсата на индивидуална конституционна жалба в българския модел на конституционно правосъдие и съответства на практиката на развитите европейски модели. По този начин се създава и допълнителна гаранция за независимостта на съда и се утвърждава институционалната роля на всеки съд като гарант за върховенството на Конституцията и спазване на принципите на правото.
С тази възможност се преодолява и една съществуваща до този момент диспропорция – всеки национален съд да може да сезира Съда на Европейския съюз с искане за приемане на преюдициално заключение, тогава когато трябва да приложи правото на Европейския съюз, а да няма такава възможност да бъде сезиран Конституционния съд за противоконституционност.
Като допълнителен субект е предвидено Конституционният съд да бъде сезиран и от самоуправляваща се адвокатура, що се касае до основните права на гражданите и норми, които противоречат на Конституцията. По този начин се създава възможност за непряка конституционна жалба на гражданите, доколкото адвокатурата чрез нейния представителен орган, може да селектира най-често срещаните в практиката и типични случаи на нарушаване на правата и свободите и именно тази група случаи да стигат до Конституционния съд.
Уважаеми колеги, това бяха мотивите.
Бяха проведени заседания. Бяха изслушани различни мнения и становища.
Приключвайки, аз ще кажа, че все пак сме на първо четене. Предстои обсъждане и гласуване в Комисията, предстои обсъждане и в залата. Минимум 160 гласа са необходими, за да продължи процедурата. Ако тя продължи, този минимум е необходим и за приемане на всеки един от текстовете, защото по някои от тях не се чуха сериозни аргументи и възражения за приемането им. Ако, и аз се надявам да тръгне процедурата след гласуване на първо четене в залата, разбира се, забележките, които бяха, с които съм съгласен – с някои от тях, например стилистични, относно отделни предвидени изменения, дали систематичното им място е най-удачно, разбира се, между първо и второ четене те биха могли да бъдат допълнително дебатирани, да бъдат предлагани изменения в обхвата на предлагания Законопроект.
Да не забравяме все пак, че сме на първо четене. Благодаря Ви.
Уважаеми колеги членове на Комисията, имате думата за становища. Между членовете на Комисията виждам и господин Стоилов, който в качеството на депутат също има право да вземе становище.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Дали да не чуем и представителите на парламентарни групи, които са вносители, за да се разглежда…
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Стоилов, нека да не предопределяме реда. Ако Вие имате желание, вземете становище. Дори колеги могат да не вземат становище. В мотивите е изразено становището на вносителите. Ако имате желание, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз ще взема, но видях, че господин Кирилов иска, дайте му думата, след това ще се възползвам.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Добре.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Председател, уважаеми колеги! Председателят на Комисията представи мотивите, които вносителите сме имали предвид, за да направим това предложение. По тази причина аз няма да повтарям мотивите, както бяха представени.
Бих добавил това, с което господин Лазаров завърши: на първо четене сме.
Считам, че главното достойнство на предложението, което направихме, е вариантността, тоест възможността във всеки един от принципите, които сме поставили за дебат, да има по няколко решения.
Тази вариантност цели да потърси и дано да намери евентуален консенсус и съответно една по-широка подкрепа.
Както мандатността съдържа вариант по отношение на себе си, съдържа вариантност по начина на предлагане – този въпрос беше коментиран на второто заседание на Комисията от представителите на правната доктрина, така и всяко едно от четирите основни групи предложения съдържа в себе си такива възможности.
Може би най-трудно е първото принципно решение, което сме направили като предложение – по отношение на обособяването на двете камари, но и там са възможни и правно-технически, а бих казал, и същностни варианти, включително според мен е възможно и да се групират отделни принципи.
По отношение на косвената конституционна жалба, също съществува вариантност. Затова смятам, че подходът следва да бъде не към изключване, а към включване и разширяване на възможността да се правят предложения.
При всички положения според мен не трябва да затваряме дискусията на този етап. Трябва да дадем шанс да продължи обсъждането напред. Трябва да дадем шанс и възможност да се постигне по-широк консенсус. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Председател, уважаеми членове на Комисията, господин Министър, колеги! Участвам в заседанието на Комисията за промени в Конституцията, за да изразя позицията на БСП лява България и отдавайки най-високо значение на основния закон на страната, на всяка една инициатива, която засяга съдържанието на конституционната уредба.
Ще се постарая да приведа главно юридически аргументи, въпреки че дискусията за Конституцията никога не може да бъде само строго юридическа, но имайки предвид дискусията на това ниво, смятам, че те трябва да бъдат отчитани.
Нека да припомня, че това е петата инициатива за промяна на Конституцията след нейното влизане в сила, като три от тези промени се отнасят към главата за съдебната власт. Промяната от 2007 г. донякъде е поправка на промяната от 2006 г. Припомням тези факти, защото те трябва да ни накарат да стигнем до изводи, че прилаганият досега подход като че ли е изчерпал своите възможности – да търсим частични корекции, вторачвайки се главно в Конституцията и след няколко години да се оказва, че сме изправени горе-долу пред същите проблеми, които са съществували и преди промените.
Имах възможност още когато беше подета тази инициатива, да обърна внимание, че много повече потенциал съдържат промените в устройствения закон и в процесуалните закони, отнасящи се до редица проблеми, които за да спестя време, няма да илюстрирам, но се отнасят за досъдебноното производство, разпределението на правомощията в рамките на прокуратурата, до липсата на критерии при случайното разпределение на делата, които да отчитат различната сложност и обществената значимост като фактори при това разпределение, и ред други такива важни въпроси.
Също така, когато ние подкрепихме, и то правейки допълнителни предложения преди няколко месеца, Стратегията за реформата на съдебната власт, в нея отпадна изричното изискване да се правят промени в Конституцията. Този въпрос обаче като че ли е бил заложен по-рано и сега ние се изправяме пред фазата на неговото официално обсъждане и решаване.
Ще се спра на няколко от по-важните предложения, обръщайки внимание върху противоречия, които се съдържат в самия предложен Законопроект, тоест търсейки този път аргументите в част от текстовете, които са на нашето внимание.
Разделянето на Висшия съдебен съвет на две колегии. Най-важният мотив за предлаганата промяна е именно това разделяне – да се създадат колегии на съдиите, прокурорите и следователите. Дискусионен е въпросът дали това може да се направи от Обикновено, или от Велико народно събрание. Запознат съм до голяма степен с дискусията, която се водеше.
Официалният отговор, даден от Конституционния съд, е противоречив. Решение № 3 от 2003 г. по-скоро дава отрицателен отговор на въпроса, а Решение № 8 от 2005 г. като че ли допуска такава възможност. При това различие между практиката на Конституционния съд можем да се позовем единствено на принципа за предимството на новото пред старото тълкуване, но все пак трябва да се има предвид, че посочените решения в по-голямата си част не са пряко относими към сега предлаганите изменения. Липсата на предварително тълкуване на Конституционния съд може да доведе до последващо оспорване на предлаганите промени.
Твърди се, че трябва да се осигури независимост на съдиите по отношение на другите магистрати. За тази цел се включва най-тежката законова артилерия – конституционната. Вместо да се тръгне още сега към законови промени, реформите се отлагат до влизане в сила на промяна на Конституцията.
Прави впечатление, че промяната е половинчата: от 13 членове на съдийската колегия шестима се избират от самите съдии. Нека да припомня, че досегашният състав на Висшия съдебен съвет съдиите са 12, тоест имат мнозинство, поне относително. Следователно въпросът далеч не е само за количеството, а за качествата на избираните кандидати, условията за техния интегритет и механизма за тяхната селекция.
Според предложението прокурорската колегия се състои от 12 членове, от които шест се избират от Народното събрание. По отношение на прокуратурата, няма гаранция за нейната политическа независимост. Изглежда, това е част от друга, по-голяма дискусия – дали прокуратурата да бъде част от съдебната власт, или защото този въпрос е много по-трудно решим чрез изваждането на прокуратурата от съдебната власт, може би се търси по-умерен начин чрез това балансиране на представителството на прокуратурата донякъде да се постигне посочената цел. В случая не я коментирам.
Освен това, ако се приеме тезата за силната роля на главния прокурор във Висшия съдебен съвет, тъй като почти всички подкрепили промяната гласно или негласно споделят мотива, че има възможност върху кадровите решения да се оказва несъразмерно голямо влияние чрез прокуратурата във вземането на решения за избор, за повишаване на магистрати и така нататък. Но тогава с аргумент за по-силното основание главният прокурор би имал пълно влияние върху избираните от общото събрание на прокурорите членове. Следователно мотивът за независимостта пренебрегва, че този принцип би трябвало да действа към всеки един от съставните елементи на магистратурата, която като цяло покрива съдебната власт.
Единственият конституционен ограничител по отношение на състава на Висшия съдебен съвет е разпределението на членовете им поравно – по 11 от квотата на парламента и на съдебната власт, плюс тримата членове по право – ръководителите на Касационния съд, Върховния административен съд и прокуратурата. За мен не е ясно защо чрез промяна в Закона за съдебната власт не се предлага увеличаване на броя на съдиите във Висшия съдебен съвет, без да се налага разделянето на Висшия съдебен съвет на две квоти. Тогава още по-убедително може да се постигне целта да се даде превес на съдиите в състава на Висшия съдебен съвет.
Втора тема, промяна на мандата на Висшия съдебен съвет. Предлаганото съкращаване на мандата на Висшия съдебен съвет от пет на четири години повдига поне два въпроса. Единият е за преходния период по отношение на сега действащия Висш съдебен съвет. Има открити дисциплинарни производства. Те ще започнат отначало, ако има нов Висш съдебен съвет, или ще бъдат продължение от членовете на сегашния, което обаче може да породи редица въпроси по отношение на валидността на решенията. Изглежда скритият стремеж е политически удобният Висш съдебен съвет да бъде заменен с още по-удобен и да се посегне на независимостта на тези магистрати, които все още я отстояват.
Другият въпрос показва липса на последователност, защото не се предлага намаляване на значително по-дългите мандати на тримата ръководители на съдебната власт. Логично би било, ако Висшият съдебен съвет е с мандат от четири години, мандатът на тримата ръководители да не бъде по-дълъг от пет или шест години. Такова предложение не се прави, най-вероятно защото е трябвало да се осигури, първо, подкрепа от ръководителите на съдебната власт, които, макар и с някои уговорки, вече я заявиха пред Комисията. Това обаче поставя в неравностойно положение членовете на Висшия съдебен съвет, защото никой не повдига въпроса за продължителността на мандата на тримата ръководители, а този въпрос се обсъжда само по отношение на останалите членове.
Ако се търсеше независимост на съдебната власт, можеше да се предложи първо избор на Висшия съдебен съвет, а едва след това измежду неговите членове да се предлагат тримата ръководители, а не те да бъдат такива по право. Това би направило много по-отговорна и демократична процедурата, но това вече е много по-значителна промяна от обсъжданата в момента.
Третата тема е промяната в правомощията на министъра на правосъдието – въпрос, който също е бил повдиган при предишни промени в главата за съдебната власт. Предлаганото прехвърляне на управлението на имотите на съдебната власт от министъра на правосъдието към Висшия съдебен съвет повдига въпроса за ролята на Министерството на правосъдието. То в много по-голяма степен обединява дейности, които нямат отношение към съдебната власт, като вписванията, въпроси на гражданството, управлението на затворите и други, отколкото това, което я осигурява, а именно – министърът на правосъдието има отношение към съдебната власт именно чрез управлението на имотите и чрез участието в бюджетната процедура. Съединяването на кадровата и имуществената власт във Висшия съдебен съвет едва ли е целесъобразно. При сегашните условия това най-вероятно ще засили интереса към участие във Висшия съдебен съвет не по професионални, а по имуществени мотиви.
И само още един въпрос, няма да се спирам на всички, той е за правото на сезиране на Конституционния съд. Правото всеки съд да може да сезира Конституционния съд твърде вероятно няма да е в полза на ускоряване на съдебния процес. Вместо да се стимулира съдът да прилага пряко Конституцията – нещо, което е декларирано като принцип в нея, това ще накара много от съдилищата по искане на някоя от страните да спират производството и да сезират не върховните съдилища, а директно Конституционния съд.
Още по-неприемливо е същото право да се дава на недържавен и непредвиден в Конституцията орган, като Висшия адвокатски съвет. Това е отклонение от избрания от нас модел за сезиране на Конституционния съд, който може да предизвика същото желание и от страна на други професионални организации.
В заключение, предлаганите промени сами по себе си в редица направления са противоречиви и не допринасят да се преодолеят натрупаните реални проблеми в съдебната власт. Те прикриват част от най-големите слабости, които се отнасят до състоянието на досъдебното производство и взаимодействието между прокуратура, следствие и Министерството на вътрешните работи. Те не вземат отношение към понякога разнопосочни напътствия, които получаваме от Европейския съюз, от една страна, и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, от друга страна. Те са мотивирани от стремежа за пълно подчиняване на съдебната власт на политическата конюнктура. Те са алиби за управляващите пред гражданите и партньорите на България, че Конституцията не им позволява да постигнат прелом в борбата срещу корупцията и за ефективно и независимо правосъдие.
Поради тези причини смятам, че обоснованото решение е тези промени да бъдат отхвърлени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Уважаеми колеги, някой друг от членовете на Комисията иска ли да изрази становище?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители членове на Комисията, уважаеми господин Министър на правосъдието, уважаеми гости! Имам честта да представя позицията на Парламентарната група на Движението за права и свободи по така обсъждания Законопроект. Това становище съдържа два основни аспекта.
Първият е предварителен. Той касае по принцип конюнктурата, обстановката, в която се предлага този Законопроект, и преследваните цели.
Вторият аспект е чисто експертен, по отношение на конкретните предложения.
Що се отнася до първия аспект, както нееднократно вече заявихме още от стартирането на процедурата за промените в Конституцията по Главата „Съдебна власт”, Движението за права и свободи винаги е отстоявало тезата, че всички усилия на държавата по отношение на реформирането и оптимизирането на дейността на съдебната власт, каквото е очакването както на българското общество, така и на нашите европейски партньори, каквито са препоръките, нееднократно отправени към България в рамките на механизма за сътрудничество и проверка, осъществяван от Европейската комисия след присъединяването на България към Европейския съюз, заслужават сериозно обсъждане и подкрепа, ако наистина водят до така набелязаната цел. Затова ние сме подкрепяли всички инициативи, за които спомена и господин Стоилов, в предходни народни събрания. Всички промени в Конституцията, които имаха за цел да хармонизират нашето законодателство, да приведат нашето законодателство и институционална уредба в съответствие с европейските стандарти, да подготвят България за нейното пълноправно европейско членство, бяха подкрепени от нашата парламентарна група и политическа сила, защото бяхме убедени, че те наистина целят това – да превърнат България в съвременна европейска държава с добре работещи институции.
За съжаление обаче точно конкретно предлаганият и обсъждан в момента Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията, въпреки претендираните подобни цели, а именно – адекватен отговор на критиките, на препоръките на нашите европейски партньори – на Европейската комисия, на Съвета на Европа, очакванията на българското общество за реформа в съдебната власт, тезата, че това е първата конкретна стъпка в изпълнение на актуализираната Стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, не ни убеждават, че тези цели ще бъдат постигнати чрез настоящия Законопроект. Тоест ние считаме, че целта е добра, намеренията са похвални, но конкретно представените ни предложения и идеи в Законопроекта не ни убеждават, че тези цели ще бъдат постигнати.
Първата и основна наша резерва е направеният анонс още в началото, че чрез подобни промени ще се укрепи парламентарното мнозинство, ще се укрепи правителството и по този начин то ще изкара докрай своя мандат. За нас подобна цел не е в групата цели и приоритети, които ние бихме подкрепили. Защо? Защото Движението за права и свободи е принципна опозиция. Нейното основно виждане е, че правителство и парламентарно мнозинство, което се крепи на гласовете на една ултранационалистическа, ксенофобска политическа сила, каквато е Патриотичният фронт, не може и не заслужава да бъде подпомагано нейното укрепване, независимо от аргументите, които се предлагат, още повече когато тези аргументи не ни убеждават, че са достойни за подкрепа.
На следващо място, когато се говори за промени в Конституцията, въпросът, преюдициалният въпрос относно разпределянето на компетенциите между Обикновено и Велико народно събрание никак не е маловажен, защото от решението на този преюдициален въпрос зависи бъдещето на цялата съдебна реформа, която се предлага след това и се очаква да бъде подкрепена. Ако си представим, че днес или в обозримо бъдеще този Законопроект за изменение на Конституцията бъде подкрепен, той ще даде институционалната рамка и насоките за бъдещото развитие на съдебната реформа от тук нататък в другите закони – в Закона за съдебната власт, в процесуалните закони и така нататък. Представете си обаче, че междувременно Конституционният съд постанови, че част от тези промени или основната част от тях не е трябвало да бъдат приемани от това Обикновено народно събрание, а е следвало да бъдат поставени пред Велико народно събрание. Какво правим с цялата съдебна реформа?! Тогава поставяме под риск всичко това, което е предприето и е направено.
Затова за нас, като отговорна политическа сила, нерешаването на този въпрос, недаването на убедителен отговор на въпроса дали част от предлаганите промени не са от компетентността, или са от компетентността на Велико народно събрание, не може да ни накара да подкрепим подобни промени, защото не искаме да поставяме под риск бъдещето на съдебната реформа. Трябва да сме убедени, че това, което правим, го правим с ясното съзнание за неговата устойчивост и дълготрайност във времето и предвидимостта на бъдещите институционални действия, които ще предприеме законодателят.
Това са в общи линии нашите аргументи по отношение на първия аспект – принципни възражения.
Що се отнася до конкретните наши възражения по предлаганите текстове, първото и основно възражение е, че трите групи предложения, касаещи реформата в организацията и в дейността на Висшия съдебен съвет, а именно разделянето му на две колегии, обособяването на така наречени „съдийска” и „прокурорска” колегии, съчетано с намаляването на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет и в добавка премахването на тайното гласуване – тези предложения в пакет, вместо да доведат до анонсираната цел, а именно повишаване на независимостта на съдебната власт, премахването на възможностите за влияние и външен натиск върху функционирането на висшия орган на съдебната власт, не само че няма да бъде постигната, а напротив – ще бъде окончателно компрометирана. Следователно ефектът ще бъде обратен на целения. Защо?! Първо, защото, видно и от някои от становищата както на висши представители на съдебната власт, така и на неправителствените организации, Висшият съдебен съвет е най-ярката еманация именно на принципа, предвиден още от времето на Монтескьо, за разделението на властите и взаимния контрол между тях, защото именно във Висшия съдебен съвет се преплитат правомощия относно неговото конституиране, правомощия на трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, плюс ролята на президента. Там е балансът, там е концентрирана именно представата на конституционния законодател за постигането на този баланс между властите. Всяко разбутване на този баланс според нас трябва да бъде осъществявано много внимателно, като се отчита именно разпределението на правомощията между Велико и Обикновено народно събрание, защото разбутването на този баланс в едната или другата посока крие съответни рискове: от една страна, още по-силно, задълбочено капсулиране на гилдиите вътре в съдебната власт, съдии кадруват и избират съдии, прокурори избират само прокурори; от друга страна, възможност за повишаване на политическото влияние при кадруването в прокурорската квота.
На следващо място, намаляването на мандата. Намаляването на мандата пряко подчинява Висшия съдебен съвет на мандатността на други органи, на политическите органи, които отчасти участват в неговото конституиране. Намаляването на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет пряко засяга принципа на устойчивост и предвидимост на мандатите на висшите държавни структури и техните членове, което е една от най-сигурните гаранции за устойчивост на държавното управление. Затова тази мандатност не е случайна. Тя трябва да поддържа именно баланса на устойчивост.
Не на последно място по важно значение – премахването на тайното гласуване.
Премахването на тайното гласуване е най-яркият признак, че вместо да се постигне премахването на възможността за външни влияния, за външен натиск върху членовете на Висшия съдебен съвет при вземането на техните най-вече кадрови решения, защото знаете, че Висшият съдебен съвет е преди всичко кадрови орган, премахването на тайното гласуване директно подкопава възможността за гласуване по съвест на членовете на бившия Съдебен съвет, директно ги излага на непрекъснатия контрол, надзор и угрозата от санкции при евентуално гласуване, което не би се харесало на този или онзи. Именно за да се предпазят членовете на Висшия съдебен съвет от всички тези политически, съсловни, йерархични влияния беше въведено тайното гласуване.
РЕПЛИКА: И олигархични.
ЧЕТИН КАЗАК: И олигархични, да. Тайното гласуване беше въведено именно като най-сигурната гаранция за гласуване по съвест.
Желанието и идеята да се премахне тайното гласуване пряко предизвиква подозрението, че се цели именно членовете на Висшия съдебен съвет от тук нататък да бъдат изцяло подчинени на всякакъв вид контрол при вземането на техните кадрови решения – нещо, което в никакъв случай не води до набелязаната цел, а именно: независимост на съдебната власт.
Да оставим настрана, че между другото се въвежда някакъв нов орган в Конституцията, наречен Общо събрание на съдиите, Общо събрание на прокурорите – нещо, което е недопустимо. Това трябва да бъде оставено на Закона за съдебната власт, не му е мястото в Конституцията.
По отношение на Инспектората категорично има неприемливи текстове. Не може Инспекторатът също да бъде разделян по подобие на Висшия съдебен съвет. Инспекторатът трябва да запази пълната си компетентност и всички негови членове трябва да имат тази компетентност, защото те имат специфични функции.
Не може да се привилегирова определен стаж за сметка на други, когато се касае за контрол върху цялостната съдебна власт. Не може да се иска от главния съдебен инспектор, без да има еди-колко си стаж като съдия. Като че ли стажът като прокурор е по-маловажен?
РЕПЛИКА: Или като адвокат.
ЧЕТИН КАЗАК: Достатъчно е да се иска да има стаж в съдебната власт като магистрат.
По отношение на другите правомощия – категорично предоставената възможност за всеки един съд да се обръща да сезира Конституционния съд ми се струва крайно опасно като възможност, като вероятност Конституционният съд да бъде залят с подобни искания, с подобни сезирания и неговата дейност да бъде окончателно блокирана. Съдът е този, на когото Конституцията е поверила решаването на съдебните спорове, съобразно действащото законодателство и съдът е този, който трябва да прецени кой закон по какъв начин да приложи, а не да си измива ръцете и да допринася за и без това бавните съдебни производства чрез допълнително протакане, очаквайки решението на Конституционния съд.
На базата на всички досега изказани становища и аргументи ние ще гласуваме „против” този Законопроект, защото, както казах, ние желаем съдебна реформа, но представеният Законопроект не ни убеждава, че ще бъде постигната тази съдебна реформа. Напротив, навява сериозни основания за съмнение, че преследваните цели са други, зле прикрити, а именно премахването на последните остатъци от независимост на съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Други колеги?
Господин Нотев, заповядайте.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, гости, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, за да изразя позицията на Парламентарната група на Партия „Атака” по разглеждания Законопроект, а тя е, че Законопроектът не следва да бъде подкрепен и няма да бъде подкрепен по съображения, които едва ли ще Ви изненадат, но съм длъжен да припомня пред Вас, а от някои от тях да допълня и да доразвия.
Парламентарната група на Партия „Атака” е единствената, която не подкрепи гласуването за приемане предложената от настоящото правителство Стратегия за продължаване на съдебната реформа. Направихме това не защото намираме, че съдебната система не се нуждае от драстична реформа и от промени в нейната работа, респективно в нейната структура. Направихме това, защото намерихме, че тогава предложеният документ съдържателно не отговаря на такива очаквания, каквито обществото има за реална и действителна работа по решаване на тези проблеми.
Започнах от съдебната реформа, защото тогава се наложи разбирането, че се е постигнало конституционно мнозинство в подкрепа за стратегията. Само че сега виждаме, че това конституционно мнозинство, като че ли отстъпва от категоричната подкрепа за Стратегията като една заявена позиция по отношение на посоката, в която ще се работи тогава, когато се сблъскваме с конкретиката на предложените конституционни промени.
Парламентарната група на Партия „Атака” е тази, която не избра в предложената квота членове за работа в тази комисия, и която така или иначе с политическо решение в мое лице спря представителя си да участва във всички заседания. И това не е някаква своеволна демонстрация, а по-скоро иде да покаже, че ние бяхме убедени и уверени, без да подценяваме нуждата от такъв формат на разглеждане на конституционните промени, че при тезата, която е заложена в самото начало, няма да се достигне до полезни решения. За съжаление констатираме именно това в момента, в който сме изправени пред готовия вече проект на вносителите, заедно с мотивите, които го придружават и обосновават необходимостта от това той да бъде приет.
С една дума, бихме казали, че в момента се прави опит да се строи сграда без основи – започва се от покрива, а най-вече от фасадата.
Имаме тежки проблеми в съдебната система, наистина тежки, чието решаване не търпи отлагане, но да си говорим и да се самозаблуждаваме, че това ще стане с промени в Конституцията с предложените конкретни текстове, като че ли е несериозно и не дава съответния авторитет и тежест, който би подобавал на комисия и орган в такъв формат, и на вносителите, които респективно са се подписали. Това, разбира се, е техен избор, тяхно дело, те могат да започнат откъдето им се струва възможно.
Намирам, че предложеният проект търпи критика и от правно-техническо естество. Това, което се предлага в тези четири групи, които вече се коментираха, съвсем основателно беше критикувано и от господин Стоилов, и от господин Казак. В добавка бих казал следното и позволете да го задам като моя теза, която е, разбира се, може да не бъде споделена от Вас, но имаме ситуация, при която тези институции, които са обилно цитирани в мотивите, и които са заявили своите претенции в своите доклади или препоръки към България и към българската съдебна система, не влагат едно и също съдържание в понятието „съдийска квота във Висшия съдебен съвет”.
Независимостта на съдиите, например, в Становище на Венецианската комисия № 515 от 2009 г., изисква съдиите да не губят статута си на магистрати. И на мен ми се струва, че това е част от изискванията, част от условията, въз основа на които се заявяват и други претенции към българската съдебна система. Това е условие, от което Венецианската комисия не отстъпва и впоследствие, или поне на нас не ни е известно това да е станало, за разлика от други становища, които разглеждат същия проблем на друга плоскост, като казват, че включването на съдии в състава на Висшия съдебен съвет води при настоящата продължителност на мандата до тяхното откъсване от пряката работа, от контакта им и от битността им на магистрати и съответно на съдии, на колегията, на гилдията, която ги е избрала.
Аз си мисля, че би следвало да уеднаквим понятията, когато търсим решение по повод на един и същи проблем, който обаче не е дефиниран еднозначно, предвид на този разнобой и тези различия. Всъщност това е само прелюдия към проблемите, които се поставят и се решават чрез намаляване на мандата на Висшия съдебен съвет по начина, по който се предлага в законопроекта.
Аз се изкушавам да припомня какво точно трябва да се реши чрез намаляването на мандата на Съдебния съвет. Точка четвърта в мотивите на вносителите звучи ужасяващо: „До този момент ВСС с 5 годишен мандат, води до изолиране на членовете на Съвета от реалните проблеми на магистратите и стимулира обособяването на различни ядра и лобита, които провеждат външни за съдебната власт интереси, компрометират независимостта на самия орган и на самите магистрати.” А краткият мандат, забележете с една година по-малко – 4-годишният, вижте какъв резултат ще ни даде: „той ще се противопостави на създаването на тайни зависимости, обособяване на различни организирани ядра, защитаващи специални интереси”. Доста амбициозни цели и едно такова лекарство, което не зная как да нарека: една година по-малко – ето, вижте какъв хубав резултат ще имаме. Позволете ми да не вярвам в това и да не съм убеден както в искреното желание да се реши този проблем, така и в предложения вариант. Защо не три години, например, защо не две години? Нали краткият мандат ще доведе до още по-кратък период на откъсване от пряката работа и до още по-малка възможност да се структурират такива ядра. Четири години като че ли няма качествена разлика с досегашния мандат.
Още един поглед върху въпросния проблем, който вече беше разгледан от колегите, които се спряха на това да обосноват позиция, че няма да подкрепят Законопроекта. Вижте как се осигурява политическата независимост на състава на Висшия съдебен съвет при предложения начин на сформиране на Висшия съдебен съвет. Моята проста сметка показва, че назначените извън гилдиите, избраните, извинете, а може би грешката е вярна, членове на Висшия съдебен съвет ще бъдат 11 на брой плюс бройката, ако я допълним с председателя на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор – още три, стават 14 от състава на 25-членния Висш съдебен съвет. Останалите се избират, разбира се, от професионалните гилдии.
Какво можем да кажем за тези 14? Че те са избрани от парламентарната квота, тоест политическото влияние е дефинирано, то е заложено в техния избор. А що се отнася до начина, по който съществува и е реалност политическата система днес в България, можем да предположим, че главният прокурор, председателят на ВКС и на ВАС, назначени от президента, също биха могли да бъдат представители на едно и също политическо мнозинство, което в момента доминира в страната – 14 човека. Добре, това е абсолютно достатъчно, за да имаме приемственост, преминаване от тук нататък и защита на съответната политическа сила, която към дадения момент така или иначе се е наложила с тези свои 14 от 25. Разбира се мнозинство.
Някой би могъл вероятно да възрази, че тези промени не се правят за този мандат, за тази реалност, че тази реалност по силата на други процеси в страна би могла да бъде променена и тогава да се стигне до друга действителност. Повярвайте ми обаче, че този начален старт гарантира дълговременно пребиваване във властта по начина, по който са заложени тези съотношения във Висшия съдебен съвет.
Няма да се спирам на другите въпроси, които будят известни резерви по отношение на капсулирането на гилдиите, защото друг, освен съдия, нямало да решава кариерните въпроси на съдиите. Изолацията на тези съсловия като че вече идва време да бъде обсъдена по-нашироко и да се намери решение за добро или за лошо е поставена така на нормативна основа.
Прескачам други въпроси, за да стигна до това, че въпросите, които се отнасят до работата на Инспектората, също будя до известна степен изненада от нивото, на което трябва да се решат тези въпроси. На инспектората, забележете, се възлагат функции, които така или иначе излизат извън преките му задължения, както смятам, че го разбират повечето хора, които имат отношение към работата на съдебната система и каквито очаквания имат гражданите и съответните клиенти на съдебната система.
Инспекторатът щял да се занимава с декларациите за имотно положение, за конфликт на интереси и така нататък. Всъщност съдиите са хора под лупа точно в тази част от тяхното битие – и професионално и лично. При техния избор, разбира се, тези въпроси се поставят. А в същото време имаме специализирани органи, които достатъчно бдително и зорко би трябвало да следят за това. Да не говорим за задължението да декларират тези обстоятелства и факти. Ако ние подходим с тази мярка именно към магистратите, призвани да прилагат закона, нещата наистина излизат от контрол, а пък вече ще има и Инспекторат, който няма да се занимава със сроковете, със специфичните проблеми на системата, а ще се занимава като един вътрешен отдел с някакви диспропорции в материалното положение на съдиите и прокурорите.
Позволете ми да съм скептик по отношение на това. Такова дублиране се наблюдава и досега, преди тези промени, в органи, които имат такива правомощия. Не е необходимо да наслагваме още един. Отделно от това остава привкусът на регламентиране на едни отношения от по-нисък ранг с конституционни норми. И отиваме към някакви правила за работата на Инспектората, които трябва да регламентираме в Конституцията. Отговорното отношение към проблемите не означава в Конституцията да влязат текстове, които да пресъздадат цялата действаща правна система. Струва ми се, че това е отговорното отношение – трябва да се селектират важните, принципните въпроси, респективно да се търсят решения и отговори за тях.
За да не злоупотребявам с Вашето търпение, връщам се на тезата си, че предложените промени не вървят в логическата последователност и линия: проблем, и решение и резултат. Не можем да се освободим от безсилието да отговорим на въпроса: ще предложите, ще гласувате и ще приемете едни промени в Конституцията и какво от това? На въпроса „Какво от това?” аз не бих се заел да отговарям. Мога много да споря с вносителите дали ще имаме практически резултат само от тези промени. Време е за реална работа. Реална работа, която трябва да отчете истинските проблеми на съдебната система, дисбаланса в натовареността, проблемите с профилирането на съдиите, проблемите с това, че ние експериментираме и фетишизираме случайния избор, без да си дадем сметка, че това не е решение и не е панацея, а по-скоро съдържа презумпция, че ако не е на един, а на друг магистрат възложено дадено дело, то ще бъде решено предубедено, неправилно, и незаконосъобразно – обида за цялото съсловие.
Извинете, трябва да се започне от ниските нива, на ниво устройствени закони. Някои решения може да се намерят в процесуалните закони – ГПК и НПК. Такива опити бихме приветствали, бихме анализирали. Но за Конституцията още е много, много рано. Намирам, че не сме готови да подкрепим и да създадем работещи и действащи текстове. Ето защо ще гласуваме „против” още на първо четене. Не бихме подкрепили промени в Основния закон на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Нотев, за обстойния преглед.
ЯВОР НОТЕВ: Аз отсъствах на повечето заседания и затова си го позволих. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ние не сме вземали становища на другите заседания, само изслушвахме.
Колеги, някой друг?
Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: Уважаеми дами и господа, искам да Ви запозная с позицията на Парламентарната група на Политическа партия „Алтернатива за българско възраждане”.
АБВ подкрепи актуализираната стратегия за съдебна реформа и още тогава заявихме, че по нея трябва да стартира липсващият дебат. Убедени сме в необходимостта от провеждането на реформата, но реформа, която да доведе до такива промени, които да върнат общественото доверие в съда, да издигнат авторитета на съдебната власт и хората да бъдат убедени, че там наистина ще намерят справедливост. Гражданите очакват това, а не да обсъждаме поредното изменение в Конституцията и то отново отнасящо се до съдебната власт и до поредната смяна на един състав на Висшия съдебен съвет с друг.
Изпитваме дълбоко съмнение, че Проектът за изменение на Конституцията ще доведе до някаква реформа в съдебната власт. Макар да се твърди, че той е внимателно обмислен и подготвен юридически акт, в него прозират по-скоро политически желания да бъде прекратен мандатът на сега действащия Висш съдебен съвет и се създава реална опасност от блокиране дейността на прокуратурата и най-вече тази на главния прокурор. Наред с това претендираната стабилност е само привидна и са налице сериозни предпоставки за капсулиране, от една страна, и за уязвимост спрямо външни влияния на система на съда, от друга.
Вносителите на ЗИД на Конституцията се позовават избирателно на външни препоръки, на всички сме свидетели на това, че проведеното професионално обсъждане между тези, които предлагат реформата, и тези, които трябва да я прилагат, по-скоро формално вносителите не отчетоха нито едно от вижданията, които не споделяха тяхното. Академичната общност също бе включена формално.
За съжаление вносителите не възприеха идеята на АБВ за създаване на Съвет по съдебната реформа към Народното събрание, а тя беше предложена преди няколко месеца и вече щеше да е дала своя резултат, не само демонстрация на воля за реформа, а постигане на реална готовност за провеждането й. Това щеше да бъде позитивен знак не само пред Брюксел, но и пред българските граждани. Сега липсата на задълбочен анализ и цялостен подход допълнително обричат на неуспех реформата на съдебната власт. И вината за това носят не отделните политически сили, магистрати или представители на научните среди, които виждат проблеми в промените, а липсата на желание у вносителите за търсене на консенсус и за отчитане на различните мнения, за прилагането на различен подход.
В допълнение към това – този ожесточен, но в същото време безплоден дебат, поставя в безтегловност самата съдебната система, създава несигурност у самите магистрати и в крайна сметка води до занижени резултати в работата на следствието, на прокуратурата и на съдиите.
Промените в Конституцията имат за пряка цел да прокарат път на промените в Закона за съдебната власт, публикуван на интернет страницата на Министерството на правосъдието. Дискусията по него бе проведена набързо, но от нея стана видно, че мненията и констатацията на експертите по съществото на Закона са по-скоро негативни за очевидно противоречиви текстове, за изцяло необосновани очаквания за положителни резултати, че пакетът за промени в Конституцията и промени в Закона за съдебната власт на министъра на правосъдието нито изчерпва съдебната реформа, нито са качествено ново начало в реформирането на правосъдната система.
Често се задава въпросът дали бихме подкрепили текст или идеи от предложението за промяна в Конституцията. Следва ясно да се каже, че тук не става въпрос за подкрепа на един или друг текст за корекция на дадена идея или за някакъв разумен политически компромис. Тук става въпрос за коренно противоположен подход от този на АБВ към реформата и като цяло за коренно противоположни виждания от тези на АБВ за начина на осъществяване на реформата. Поради това отговорът е прост и еднозначен – не, АБВ не може да подкрепи нито изцяло, нито отделни текстове нито комисия, нито в зала. Това би означавало АБВ да загърби всичко, което е отстоявала през последните шест месеца, да демонстрира безпринципност и в крайна сметка да излъже професионалната общност, която между впрочем я подкрепи, както и членовете и симпатизантите си, които са следили развитието на дебата.
Въпреки че не е вносител на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, АБВ разполага със свой анализ и експертиза и има готовност да обсъди текст по текст промените, които се предлагат. Искаме обаче да подчертаем своята позиция.
Вносителите не са направили никакъв анализ на направеното до момента, както и оценка на въздействието на предлаганите изменения. Това означава една реформа, която се провежда на сляпо и никой не може да даде каквито и да е елементарни гаранции, че тя ще даде резултат.
Част от предлаганите изменения в Конституцията не могат да бъдат извършени от обикновено Народно събрание, а само от Велико народно събрание, например промяната в мандата на членовете на Висшия съдебен съвет, разделянето на Висшия съдебен съвет на две и така нататък. Останалите изменения не изискват промяна на Конституцията. Те могат да бъдат предмет и на законова промяна.
АБВ внесе Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, с който се предвижда пряк избор на членовете на Висшия съдебен съвет от магистратската квота и реорганизация на Висшия съдебен съвет, която значително би повишила ефективността на кадровия орган, без да се налага промяна в Конституцията.
Реформата на съдебната власт не се състои само и единствено в промяна на Закона на съдебната власт, респективно на Конституцията. Тя се състои и в добре обмислени съпътстващи промени в материалните закони, в процесуалните закони и в другото релевантно законодателство. Настояваме за преформатиране на дебата и за поставяне на здрави основи на бъдещата реформа на съдебната власт. За поред път призоваваме за отговорен и цялостен подход, който наистина ще доведе до реална и ефективна съдебна реформа – реформа, която ще върне авторитета на съдебната власт; реформа, която ще възстанови доверието на гражданите в съдебните институции; реформа, която ще постави върховенството на закона над всичко и над всички.
По същество:
Първо, не подкрепяме намаляването на мандата на Висшия съдебен съвет, при това само на някои от членовете на Висшия съдебен съвет, защото това противоречи на практиката на Конституционния съд. Прави се опит мандатът на Висшия съдебен съвет да бъде подчинен на мандата на органи на изпълнителната и законодателната власт.
Второ, не подкрепяме функционалното разделяне на колегии, което по същество си е обособяване на камари и очевидното дебалансиране на двете колегии. Създават се условия за блокиране на прокурорската квота. Отделно от това на пленума се възлагат предимно спомагателни функции.
Трето, не засилваме прекомерната роля на министъра на правосъдието чрез даването му на право на съвещателен глас в работата на колегиите. Тук избирателно не е съобразена една от най-честите критики на Венецианската комисия за преразглеждане ролята на министъра в работата на кадровия орган. Това право на съвещателен глас противоречи и на самата актуализирана Стратегия за реформа в правосъдието, където на преден план е изведена независимостта като принцип.
Четвърто, не подкрепяме предложението за явно гласуване. Считаме, че тайният вот представлява гаранция за независимост и самостоятелност при вземането на решения.
Пето, не подкрепяме въвеждането на дискриминационно изискване към длъжността главен инспектор, а именно десет години стаж като съдия. За нас всички магистрати са равни като статут, опит и професионализъм. В тази връзка сме убедени, че възлаганите организационни и други правомощия на Инспектората са необмислени и са възможни като организация на законово ниво, а не в Конституцията.
Шесто, не сме съгласни с предложената възможност за сезиране на Конституционния съд от всеки съд и от Висшия адвокатски съвет. Отново не е направен анализ на подобна практика в други държави и една от опасностите е Конституционният съд да се превърне в четвърта инстанция.
Седмо, не сме съгласни в Закона за изменение и допълнение на Конституцията като най-важен проект за изменение и допълнение да няма преходни и заключителни разпоредби. Това прави неясна съдбата на действащите органи в съдебната система.
На базата на горното Парламентарната група на АБВ не подкрепя и няма да подкрепи Закона за изменение и допълнение на Конституцията както при гласуване в комисия, така и при гласуване на първо четене в пленарна зала. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря и аз.
Други колеги?
Заповядайте, колега.
ХРИСТО МИТЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Ясно е, че ние като вносител, имам предвид Парламентарната група на Патриотичния фронт, ще подкрепим и днес, и когато бъде гледан Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията.
От дискусията, която беше провеждана в предходните заседания и в днешното, оставам с впечатлението, че част от колегите искат реформа, но когато такава се предлага, те, използвайки включително и недотам обоснование юридически техники, похвати и опит за обосновка, отказват все пак да поставим началото на една такава процедура за изменение на Конституцията, която би довела действително до реална реформа на съдебната система.
В хода на обсъжданията се постави като преюдициален въпросът дали този Закон може да бъде приет от Обикновено народно събрание, или се изисква свикването на Велико народно събрание, което да приеме тези изменения. Нашето становище е, че няма пречка Обикновено народно събрание да приеме промените, които се предлагат със Закона. Това е така не само заради мотивите, изразени в тълкувателно Решение № 8 от 2005 г., но и защото, запознавайки се с конкретно предложените текстове на Законопроекта ще открием, че нямаме нито промяна на формата на държавно управление, нито имаме промяна в отношението между трите власти, балансът между тях не се нарушава по какъвто и да е начин, нито пък се засягат основни конституционни принципи на държавно устройство, дадени от конституционния законодател.
Смятаме, че разделянето на две камари – такава на съдиите и такава на прокурорите и следователите, ще подобри при всички положения кадровата политика на Висшия съдебен съвет по отношение на отделните групи магистрати.
Що се отнася до въпроса за мандата на Висшия съдебен съвет, смятам, че между първо и второ четене би следвало да се постави на дискусия въпросът дали не е по-добре дори да го намалим с още една година и този мандат да бъде тригодишен именно с оглед и на мотивите, които са изразени в самия Законопроект, магистрати, които желаят да участват в работата на висшия орган на съдебната власт – Висшия съдебен съвет, да не бъдат откъсвани продължително време от изпълнението на своите професионални задължения и от загуба до известна степен на квалификация.
Що се отнася до Инспектората, ние смятаме, че определянето на инспектори, които да извършват контрол върху дейността на съдилищата, и такива, които да извършват контрол върху дейността на прокуратурата и следствените служби, ще подобри работата на този орган. Факт е, че до момента много граждани не са доволни от сега действащия Инспекторат и от начина му на работа в тази структура, така че се надяваме с тези изменения чувствително да бъде подобрена дейността му.
Що се отнася до възможността за сезиране на Конституционния съд от страна на съдилищата и на Висшия адвокатски съвет, ние приветстваме тази промяна. В предизборната програма на Патриотичния фронт беше предвидено дори въвеждане на индивидуална конституционна жалба. Смятаме, че тази възможност, която сега е записана в Законопроекта, е стъпка в правилната посока. Действително към този момент няма необходимия кадрови и финансов ресурс, за да можем да въведем индивидуална жалба на гражданите, и не смятам в никакъв случай, че възможността съдилищата да сезират Конституционния съд ще бъде използвана, за да могат магистратите едва ли не да злоупотребяват с нея. Би следвало да имаме малко по-голямо доверие към българските съдии. Все пак това са лица с високи професионални и нравствени качества и като такива, мисля, че могат сами да направят преценка кога и в какви случаи да сезират Конституционния съд.
По тези съображения ние ще подкрепим предлагания Законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Други колеги?
Господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, едва ли ще Ви изненадам с нещо кой знае какво, но все пак искам да спра вниманието Ви на няколко въпроса. Според мен дискусията би следвало да бъде по политическа, а не толкова експертна. На предните заседания чухме доста задълбочени експертни мнения, просто трябва да правим изводи от изслушването на експертите, които сме поканили – уважавани хора.
Винаги съм казвал и ще си позволя отново пред тази уважавана аудитория да го кажа – би следвало като висшия орган на държавна власт, вземайки такива важни решения, особено когато става въпрос за Проект за изменение на Конституцията, да се съобразим основно с обществените настроения. Разбира се, обществото в голямата си част по една такава специфична материя не е добре подготвено, но то има своя усет към процесите, които протичат в една или друга сфера на общественото управление, на обществения живот изобщо. Всички знаем, че огромната част – да не цитирам тук числа, от българските граждани имат много сериозни очаквания към политическите органи на държавата за промяна на състоянието на правораздаването като цяло. Хората считат, че законът не се прилага еднакво спрямо всички. За това има много дълбоки корени в цялостното конструиране на държавата и начина, по който функционират органите.
Аз моля всички тези, които заемат много крайни позиции, да се съобразяват и с гласа на тези, които са ги изпратили в Народното събрание, защото ако около 90% от българските граждани очакват радикални промени от правораздаването, това означава, че гласоподавателите на всички политически сили имат такива очаквания. Има устойчиво нарастване на недоволството на хората към правораздаването през годините, то е градирано. Смятам, че това всички сме го усетили, когато провеждаме предизборни кампании, когато се срещаме с хората, когато ходим на приемни, когато изслушваме. Ще си позволя да кажа това – в последните няколко приемни, които съм правил, 90% от хората идват с казуси от съдебната власт, и спирам дотук, но това е важно да се знае и да се каже в крайна сметка.
А иначе по Законопроекта. Много ми беше странно, аз нямам академична титла, не съм преподавател, но съм се стремил през годините да следя актовете на различните институции, включително и на Конституционния съд, който, разбира се, само се наименува Конституционен съд, той не е част от съдебната власт. На някои хора май това трябва да се припомня от време на време. Той е своего рода втора камара на парламента. (Шум и реплики.) Някой може да не е съгласен с това. (Шум и реплики.)
Бих искал да кажа, че аргументите как с този Законопроект щяла да се промени формата на управление, това е несериозно. Извинете, какво се променя?! Нито съотношението на квотите във Висшия съдебен съвет. Те остават 11 на 11 – 11, избрани от съдебната власт, 11, избрани от парламента. Просто ще се създадат две колегии.
Тези заклинания как щяла да се капсулира системата, напротив – тя трябва да бъде декапсулирана, така че няма никаква промяна във формата на управление, а да не говорим пък за промяна в някакви баланси. На кои баланси, не мога да разбера?!
Аз искам да спра Вашето внимание на изключително важен въпрос, никой не го засегна тук от изказалите се – че се предлага да се въведе пряк избор от магистратите на своите представители във Висшия съдебен съвет. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Така мислите Вие, господин Стоилов. Аз съм на друго мнение.
Това е изключително важен инструмент за самоуправлението на магистратурата, изключително важен инструмент, и той трябва да бъде конституционно закрепен. Това, че сега не е регламентиран, не означава, че има пречка да бъде регламентиран.
РЕПЛИКА: От Велико народно събрание.
АТАНАС АТАНАСОВ: Защо от Велико народно събрание? Защо?
РЕПЛИКА: Нов инструмент.
АТАНАС АТАНАСОВ: Добре.
Явното гласуване, което се предлага, е също нещо изключително важно. Страховете как, когато ще гласуват представителите във Висшия съдебен съвет явно, че по този начин се увеличава тяхната зависимост, са несериозни. Всички актове на различните институции в държавата се мотивират. Съдиите произнасят тежки присъди с лицата си, с имената си и се мотивират, а тук трябвало да става тайно. Не искам да навлизам в тази тема. Мисля, че е много важно и трябва да сме на висотата на своята отговорност като институции – когато някой е избран в такъв важен орган, какъвто е Висшият съдебен съвет, той трябва да има моралните качества да се изправи с лицето си и с името си зад решенията, които подкрепя, а не да се крие. (Шум и реплики.)
Аз даже мисля – и разбираемо това е позиция на Реформаторския блок, че промените, предложени на първо четене, разбира се, не са достатъчни, необходими са повече и по-дълбоки. В крайна сметка, дай Боже, да отидем на второ четене, тогава всеки ще може да прави предложения и да ги защитава.
Още няколко думи, да не Ви отегчавам.
Понеже някъде прехвърчаха едни изказвания как съдът, прокуратурата, защо едно отношение към едните, към другите. Всички забравяме, че разследването е обща работа към този момент на изпълнителната и съдебната власт в лицето на прокуратурата.
И, господин Стоилов, да Ви кажа – това мнение е на един практикуващ юрист.
Това, че премахнахме състезателното начало в досъдебното производство и направихме прокурора господар на досъдебното производство, доведе до тези проблеми – да се влачат делата в съдебна фаза, защото не се събират доказателства, пренебрегват се доказателства, хвърлят се необосновани обвинения в съдебната фаза и съдът започва отначало да работи – да събира доказателства, които би следвало да бъдат събрани и проверени на досъдебната фаза. Няма състезателност, няма равнопоставеност на страните в досъдебното производство. Защото се казва – трябва да видим къде е дефектът в процеса. Спомняме си как и кога приехме този НПК.
За жалбата до Конституционния съд само бих искал да кажа, аз също съм на мнение, че трябва да се вдигне летвата. Не можем да оставим на всички съдилища да сезират, защото няма да са малко тези, които ще си спират делата, за да чакат Конституционният съд да се произнесе. В крайна сметка защо има пленум на Върховния касационен съд?! Трябва да се вдигне летвата, съгласен съм с това, но да се отвори вратата съдилищата да могат да сезират Конституционния съд е добро решение. (Реплики.)
Може кой? Аз казвам: трябва да преценим дали на окръжно, дали на апелативно. Нека това да е въпрос, който да гледаме на второ четене.
Много странно ми прозвуча – не си спомням кой го каза, че адвокатурата не била конституционно установен орган. Извинявайте, тя е регламентирана. Висшият адвокатски съвет е органът, който представлява гилдията, нали така, а тя е регламентирана в Конституцията в крайна сметка.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да не влизаме в подробности. Всички сме уморени, да не си прехвърляме реплики.
АТАНАС АТАНАСОВ: Добре, няма да Ви отегчавам повече. Ще има възможност, разбира се, и в залата да взема отношение.
Аз се връщам към началото на това, с което започнах. Не може да пренебрегваме обществените настроения и очакването на хората, които искат радикална промяна, която да доведе до там – Законът да се прилага еднакво спрямо всички. Бих приел всякакъв тип критики. Тези, които имат капацитет, които смятат, че биха могли да допринесат, подгответе се, направете предложения между първо и второ четене, за да може тогава да гледаме едно по едно. Може би някои от предложенията, които са направени сега, да не получат съответната подкрепа.
Тук отварям една скоба, изказвам лично мнение. Аз също не бих подкрепил имуществените въпроси да се прехвърлят като компетентност на Висшия съдебен съвет, защото това е работа на изпълнителната власт – да се управлява имуществото. Иначе може да се шегуваме кое е необходимо, кое не, но това са въпроси за второ четене – текст по текст.
Призовавам тези колеги, които искат да бъдат полезни – за да се опитаме да отговорим на обществените очаквания, нека да отворим вратата, да подкрепим на първо четене Законопроекта, за да могат да се правят допълнителни предложения от тези, които не са участвали от внасянето на Законопроекта, тези, които имат идеи в различни насоки, и тогава в един дебат, текст по текст на второ четене, да видим кое получава подкрепа и кое не. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Други колеги? Не виждам други колеги.
Аз също ще взема съвсем кратко становище, тъй като представих като вносител мотивите.
Уважаеми колеги, на предходните две заседания изслушахме мнения и становища на представителите на ведомствата, на уважаваните и тук в момента представители и бивши членове на Конституционния съд, професори. Няма да се спирам детайлно и да повтарям различните мотиви, понеже няколко от изявленията бяха донякъде и политически.
Що се касае до конституционната жалба, тоест разширяване кръга на субектите, които могат да сезират Конституционния съд, и доколкото се обсъждаше, че на този етап все още не би било удачно да се приеме възможността за пряка конституционна жалба, мен ме учудва становището на представители на партии, които претендират да са либерални, че видите ли, разширяването на кръга на субектите за конституционна жалба щяло да доведе до някакви промени. Не мисля, че това е подходът на либералните партии, където би трябвало да бъде разширен кръгът на субектите. Касае се и за представителите на останалите партии, доколкото някои от тях все пак се очертават към кръга в ляво от центъра.
Да, спорен е моментът, но мисля, че между първо и второ четене, ако стигнем дотам, бихме могли да направим по издържания подход доколко и как, защото наистина се получава дисбаланс – съдиите да имат право да сезират европейски съд, а да нямат право да сезират Конституционния съд, като че ли там не спират делата. Отделен е въпросът как би могъл този подход да се реши и по друг начин.
Относно намаляване на мандата, чух много странни внушения по-скоро, че, видите ли, с намаляването на мандата се търсело едва ли не партийно или политическо влияние върху тези, които ще бъдат избрани от парламентарната квота. Някак си пренебрегваме обстоятелството, че от 1991 г., откакто е Конституцията, 11 на 11, уважаеми колеги, и тогава никой не е поставял въпроса при тези изменения на Конституцията, що се касае частта за съдебна власт, че има вмешателство – партийно, политическо, при избора на тези 11 от парламентарната квота.
Ако стигнем на вариант – аз също знам, че има много въпроси, да разделяме на две квоти Висшия съдебен съвет, разбира се, би трябвало и конституционно по някакъв начин да бъде закрепено пък в тези квоти, при така предложеното – шест в едната, пет в другата парламентарно представени. Е няма как 11 да разделим на две четни числа. Няма как да стане! Но в тези квоти пък да не преобладават магистрати съдии или магистрати прокурори в едната или в другата квота, избрани от парламентарната квота, и тогава бихме могли да говорим за нарушаване на баланса, но това е нещо, което, тръгнем ли напред, бихме могли да го дебатираме.
Тайното гласуване, също чух тези внушения... (Реплика.)
Господин професоре, чухме Вашето мнение, нека и ние да изкажем нашето. Ако някой говори за зависимости, а тук толкова настоятелно се говореше, че членовете на Висшия съдебен съвет, гласувайки явно, ще изпаднат във всякакви видове зависимости, аз го схващам като призив. Нека колегите, които толкова убедено твърдят това, да предложат съдебните актове да бъдат тайни. Нека така да го предложат, за да приема, че са основателни техните доводи, защото един съдия с явния си акт, с явните си мотиви се приема, че не изпада в тази зависимост, а гласувайки във Висшия съдебен съвет, изпада явно в тези зависимости.
Уважаеми колеги – говоря на членовете на парламентарно представените партии, предложете едно изменение на Конституцията тези актове да бъдат тайни, за да избегнем всякакви зависимости – в продължение на Вашите доводи.
Що се касае до разделянето на квотите, Решение № 3/2005 г., Решение № 8 – има ли нужда от Велико народно събрание, няма ли нужда? Нека да не превръщаме, уважаеми колеги, Решение № 3 в политически мит.
С благодарност ще цитирам подарената на по предното заседание от проф. Близнашки книга за „Магна харта, 1215 г.” – празнувахме скоро, за политическия мит за Магна харта и трябва ли да чакаме 400 години, за да направим някакви последващи промени, що се касае до Решение № 3, или някакви изменения в Конституцията и че не е изначалният текст – цитирам го, уважаеми господин професор, от 2015 г., а негови интерпретации придават онова величие на Хартата, което обхваща съзнанието, вдъхновява поведението – както и политическите лидери, и юристите, и законодателите, така и широките народни маси, що се касае до факта, че тя свързва в едно цяло миналото и бъдещето, като прави и по този начин конституционното развитие постъпателно.
Благодаря Ви, уважаеми колеги.
Закривам дебата.
Няма други мнения и изказвания.
Да пристъпим към гласуване.
ЧЕТИН КАЗАК: Господин Председател, може ли процедура?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Искам да Ви помоля, преди да пристъпим към гласуване, да разясните най-вече пред присъстващите гости и представителите на медиите каква е процедурата по гласуване и кога становището или решението на Комисията е валидно и кога не, съгласно решението, с което тя е създадена?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Казак, становище на комисия при всички положения е валидно, без значение дали ще събере гласове „за” или „против”. Но няма как и аз не виждам по каква процедура да обясня кога не е валидно.
Ако имате предвид кога се счита, че е подкрепен Законопроектът на първо четене, предполагам, това имахте предвид, не мисля, че на колегите тук е нужно да го разяснявам. Повече от половината от състава на Комисията следва конституционния модел. А за валидността, предполагам, това сте имали предвид?!
ЧЕТИН КАЗАК: Това имах предвид.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Добре, иначе бихте ме затруднили.
Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 554 01-103 от 26 май 2015 г., внесен от Цецка Цачева и група народни представители.
Моля, гласувайте.
За – 5, против – 6, въздържал се – 1.
При така проведеното гласуване не се приема на първо гласуване от Комисията Проектът за изменение на Конституцията.
Благодаря Ви, уважаеми колеги и гости.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,55 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Димитър Лазаров