Стенограма от заседание на комисията

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България


П Р О Т О К О Л
№ 5

На 2 септември 2015 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане и гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 554-01-144 от 24 юли 2015 г., внесен от Цецка Цачева и група народни представители.

Заседанието беше ръководено от председателя на Комисията господин Димитър Лазаров.
Списъкът с присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Имаме кворум и откривам заседанието.
Дневният ред Ви е раздаден предварително. Има ли съображения по него? Не виждам. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12. Против и въздържали се няма. Приема се.
Госпожа Цачева, която се е подписала първа като вносител, я няма, затова ми позволете като един от съвносителите на Законопроекта накратко да Ви запозная с мотивите, които не са по-различни от тези на предишния Законопроект.

Структурната и организационна реформа на съдебната власт е от ключово значение за установяването и поддържането на върховенството на правото в страната и за гарантиране демократичния характер на политическата система. Спазването на принципа за върховенството на правото или правовата държава и независимостта на съдебната власт са условия за изпълване със съдържание на демократичните процедури. Провеждането на съдебна реформа в съответствие с международните стандарти е предпоставка за преодоляване на системните дефицити в българската конституционна демокрация.
До този момент са извършвани конституционни промени в устройството и организацията на съдебната власт.
Конституционната реформа от 2003 г. се съсредоточава върху статута на магистратите – имунитетът е ограничен до функционален.
Промените в Конституцията през 2006 г. са фокусирани върху прецизиране на функциите на прокуратурата като орган, ръководещ разследването, както и се уточняват функциите на министъра на правосъдието по отношение на съдебната власт.
Последната до този момент конституционна реформа от 2007 г. беше насочена към прецизиране на функциите на Висшия съдебен съвет по отношение кариерното израстване и дисциплинарните производства на магистратите, както и във връзка с тяхната квалификация, а също така и по отношение на приемането на проекта на бюджет на съдебната власт.
Въпреки извършените последователни, макар и не цялостни реформи, продължават да съществуват конституционни дефицити в модела на съдебната власт. Един от основните проблеми, който съсредоточава критики от страна на европейски и международни институции и организации е по отношение на едновременното администриране от Висшия съдебен съвет на различни по своята природа, функции и логика институции – съдът и прокуратурата. Поради това предлаганите конституционни промени са съобразени с международните и европейски стандарти и препоръки. Такива стандарти и конкретни препоръки са формулирани в различни документи (доклади, резолюции, становища) на Венецианската комисия на Съвета на Европа, на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, на Консултативния съвет на европейските съдии към Съвета на Европа, Групата на държавите срещу корупцията на Съвета на Европа. Няма да ги повтарям. Те са коментирани в становищата на ведомствата, които бяха представени и от съдии-конституционалисти.
Преминавам към този законопроект. Той предвижда независим и ефективен ВСС, гарантиращ прозрачно назначение в съдебната власт, ползващ се с доверието на обществото, на съдиите, прокурорите и следователите. Предлаганата промяна в структурата и организацията на ВСС е в изпълнение на препоръките на Венецианската комисия и изброените преди това институции, укрепва независимостта на съдебната власт и на съда, като не допуска членове на ВСС (прокурорите и следователите) да участват в решаването на кадрови и дисциплинарни въпроси на съдиите.
С цел да се гарантира независимост на съдийската колегия при упражняване на основните й правомощия се предлага тя да се състои от 13 членове и да включва председателите на ВКС, ВАС, шестима членове, избирани пряко или от Общото събрание на съдиите, и петима членове, избирани от Народното събрание. По този начин се изпълнява изискването в кадровия орган мнозинство да имат съдиите, избрани от съдии.
За да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност при осъществяване на кадровите правомощия по отношение на прокуратурата е предвидено прокурорската колегия да има дванадесет членове и да включва главния прокурор, четирима членове, избрани от общото събрание на прокурорите, един член, избран от общото събрание на следователите, и шестима членове, избрани от квотата на Народното събрание.
Предлага се редът за номиниране и процедурата по избор на членовете на колегиите да се уреждат със закон. И сега всъщност е така, но законът би трябвало да регламентира избора в съответствие с предвидените изменения в Конституцията.
От особено важно значение с оглед спазването на международните принципи и стандарти при първоначалния замисъл на извършваните конституционни промени е законовата процедура, която ще се уреди, да дава гаранции за принципите на публичност, прозрачност, отчетност и включването на заинтересованите страни – магистратска общност, академични среди, специализирани правни и неправителствени организации. Необходимо е изборът на членовете на ВСС от квотата на съдебната власт да става при спазването на принципа „един магистрат – един глас”, тоест изборът да бъде пряк, а не опосредствен.
По отношение на упражняването на правомощията от колегиите е предвидено всяка от колегиите да осъществява самостоятелно кадровите и организационни функции, да осъществява дисциплинарна отговорност, както и да дава становища по законопроекти в рамките на възложената компетентност. За да е ефективно това разделение и да се избегнат възможностите за влияние върху вземаните решения по кадрови и дисциплинарни въпроси, всяка от колегиите трябва да взема самостоятелно и окончателно решение по въпросите от нейната компетентност.
Същевременно е предвидено по общи за цялата съдебна система въпроси, решения да се взимат от ВСС в пленарен състав. Това са решения във връзка с приемане на проектобюджета на системата, организиране квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, общи организационни въпроси на органите на съдебната власт, упражняване на представителни функции на системата спрямо други държавни органи и функции, приемане годишните доклади на отделните звена на системата, които съгласно чл.130, ал.7 се представят в Народното събрание.
Предвидената конституционна промяна във връзка със създаване на ново правомощие на ВСС в пленарен състав да взема решения относно управлението на недвижимите имоти на съдебната власт цели да създаде засилени институционални и организационни гаранции.
Заседания, ръководство и начин на вземане на решения. Заседанията пленарния състав се ръководят от министъра на правосъдието без право на глас. При отсъствие на министъра на правосъдието, заседанията на пленарния състав се ръководят от председателя на ВКС. Съдийската колегия се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а прокурорската колегия – от главния прокурор. Така се създава възможност за законодателната власт на законово ниво да уреди процедурата за вземане на решения, като се създадат гаранции за публичност и прозрачност и срещу неправомерни опити за външно влияние и лобиране при осъществяване на кадровите и дисциплинарните правомощия.
Другата част от промените предвиждат функциониращ Инспекторат към ВСС, гарантиращ отчетност и интегритет на органите на съдебната власт и ефективна превенция срещу конфликт на интереси и неправомерно влияние.
Предлаганите конституционни промени по отношение на Инспектората целят да повишат капацитета на органа да осъществява своите правомощия, като същевременно се гарантира независимостта на съда.
С цел да се повиши ефективността на органа и да се създадат реални механизми за превенция на конфликта на интереси и неправомерно външно влияние в органите на съдебната власт, се предвижда разширяване на функциите. Въвеждат се нови правомощия на Инспектората да прави проверки за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, да проверява пълнотата и верността на имуществените декларации, да прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Обвързването на проучването на факти и данни от имуществените декларации с проверките за конфликт на интереси създава реална възможност за разкриване на неправомерно влияние върху дейността на съдиите, прокурорите и следователите, както и за нарушаване на тяхната функционална независимост.
Друг съществен момент от това изменение е разширяване на достъпа на гражданите до Конституционния съд и укрепване на взаимния контрол и възпиране между властите. Като допълнителен субект, който може да сезира Конституционния съд в случаите, когато със закон се засягат основните права на гражданите, се предлага такава възможност да има Висшият адвокатски съвет. Това конституционно разрешение в значителна степен гарантира статуса на адвокатурата, въведен с чл. 134 от Конституцията, като в същото време създава допълнителни гаранции за правата и свободите на гражданите. По този начин се създава възможност за непряка конституционна жалба на гражданите, доколкото адвокатурата чрез нейния представителен орган, може да селектира най-често срещаните в практиката и типични случаи на нарушаване на правата и свободите на гражданите.
Това бяха мотивите.
Имахме няколко заседания, на които основните принципи, които се съдържат в този Законопроект, бяха широко дебатирани и коментирани от представителите на съдебната власт, Министерството на правосъдието, Президентството, Инспектората и професори конституционалисти, някои от които присъстват и сега, за което им благодаря.
Моля за становища по Законопроекта.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми колеги, становището на Парламентарната група на БСП лява България не е променено и по отношение на този Законопроект. Знаете, че имаше внесен предходен Законопроект, чиято съдба не е много ясна към този момент. Той все още съществува. Може би ще бъде гледан, може би не. Сегашният Законопроект представлява кратък вариант на предходния, към който имаше основателни критики. Нашите съображения са по същество и съдържателни. Продължаваме да отстояваме становището, че предлаганата структурна реформа на Висшия съдебен съвет няма да допринесе с нищо за подобряване работата на органите на съдебната власт.
Нещо повече, прокламираната цел е, че това ще утвърди независимостта на магистратите, но според нас при разделянето на ВСС има опасност да се вземат валидни решения за кадровите назначения с много по-малко мнозинство, отколкото при общ пленарен състав от 25 души. При Прокурорската колегия ще могат да вземат решения само четирима от членовете й при кворум от седем души. Според нас това е теоретична възможност, но ще постави под заплаха независимостта на съдебната система или ще създаде предпоставка за поставянето й под заплаха. Считаме, че не бива да се допуска възможност тези важни решения да се вземат с по-малки мнозинства.
Поддържаме всички останали аргументи, които сме излагали „против”.
Още веднъж искам да кажа, че не подкрепяме и този Законопроект. Нашата парламентарна група ще гласува „против”.
Трябва да изляза за малко. Ако отсъствам в периода, когато Законопроектът се постави на гласуване, заявявам публично, че моля гласът ми да се зачита „против”. Ще се върна след малко.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми експерти, изтъкнати професори и преподаватели по конституционно право! Ще заявя становището на ПГ на ДПС. Всички проследихте еволюцията на дебатите и позициите по предходния Законопроект и нашите принципни възражения по някои от съдържащите се в него текстове. В края на предишната сесия след дебати и преговори стигнахме до този компромисен вариант, в който голяма част от спорните текстове отпаднаха, за да се стигне до този текст, на който станахме съвносители.
Още тогава заявихме, че продължаваме да имаме принципни резерви относно квотното разпределение в тъй наречената „Прокурорска колегия”, която ще се оформи в новия ВСС – за предвидения паритет между представителите на политическата и професионалната квота в прокуратурата и следствието. Отправихме и искане до Конституционния съд за задължително тълкуване на Конституцията по отношение дали това е допустимо от гледна точка на принципа на разпределение на правомощията между обикновено и Велико Народно събрание, от една страна, а от друга страна, дали е нарушен принципът на независимост на съдебната власт при такова разпределение. Очакваме Конституционният съд да се произнесе в кратки срокове, за да разсее притесненията и съмненията, за да можем при ясна представа за ситуацията и правната рамка, в която действаме, да финализираме този толкова необходим конституционен проект, който да даде тласък на продължаването на съдебната реформа.
В очакване на тълкувателното решение ние ще подкрепим на първо четене този Законопроект като съвносители. Надяваме се каквато и форма да придобие накрая, той да допринесе за постигането на преследването от всички ни цел – подобряване и усъвършенстване на съдебната система, функционирането и управлението на съдебната власт и успешното продължаване на съдебната реформа.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми представители на академичната общност – тук виждам преподаватели, които са ми преподавали в Юридическия факултет! Искам да изразя нашата категорична подкрепа, защото продължаваме нашата принципна позиция за промяна на съдебната система. Подкрепяме дори и този съкратен вариант, тъй като бяхме подкрепили и другия, с увереността, че политическите сили в Народното събрание ще се обединят около съкратения вариант, но ще направят необходимата крачка за подобряване на системата и ще подпомогнат бързото правораздаване, независимостта на съдебната власт и възможността гражданите да получат по-добро правосъдие.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми представители на правната доктрина! Вземам думата, но няма да Ви изненадам, защото това е трайната ни политика, поведение и решение в сложния процес досега. Ние подкрепяме втория вариант, който беше внесен една седмица преди финала на лятната сесия. Това е редуциран вариант, несъдържащ някои от първоначалните предложения, които не можаха да получат по-широка подкрепа от парламентарните групи.
Като парламентарна група ние оставаме в подкрепа на принципите, които бяха установени в първоначалния вариант. Възприемаме това като задача в перспектива. За нас процесът ще продължи да отстояваме тези принципи като следваща стъпка. Не сме променили виждането и отношението си към предложенията.
Изтъкваме като положително обстоятелство, че се проведоха успешни разговори, постигна се съгласие. Настоящият Законопроект има 180 вносители. Ако при дебата на предходния Законопроект имаше реплики от вида „кои са вносителите и няма ли да вземат думата?”, сега вносителите са от пет парламентарни групи. Не мисля, че това е по-малко от онова, което сме си поставили като задача. Първоначално задачата беше максимално амбициозно и за гъвкавост при евентуален преговорен процес. Всички процеси протекоха пред погледа на цялото ни общество. Мнозинството български граждани познават детайлите в конституционната материя и в основите на съдебната власт. Тези сложни процедури доведоха до още едно положително обстоятелство – този проблем получи съпричастността на обществото.
Стъпката в този обем е сериозна и голяма. По тази причина в преговорния процес имаше настояване за конституционен контрол на това, което сега обсъждаме и ще гласуваме на първо четене.
Като положително обстоятелство възприемаме факта, а има и данни, че Конституционният съд би могъл да изрази становище преди второто четене на настоящия Законопроект. Това дава възможност да съобразим виждането на конституционната практика по настоящия Законопроект.
В заключение повтарям нашата трайна позиция – подкрепяме Законопроекта.
ЯВОР ХАЙТОВ: Уважаеми колеги, уважаеми наши професори, господин Министър! ПГ на БДЦ ще подкрепи в цялост внесения Законопроект. Подчертах „в цялост”, защото дебатирахме надълго и нашироко първоначалния вариант и не дадохме цялата си подкрепа. Категорични сме, че промени трябва да има и те да не се отлагат повече, защото може би преди десетина месеца бе приет документ, гръмко афиширан като актуализирана Стратегия за съдебна реформа, който към настоящия момент не влече нищо след себе си. Заявявам своето виждане, че днес даваме старта на тъй наречената „съдебна реформа” след като се обединихме около числото 180. Това е важно число – толкова са изискуемите гласове, за да се случат нещата по тъй наречената „бърза писта”. Всеки глас е важен. Беше направено показно, след като бяха проведени разговори с опозиционните партии и партиите, които не са част от коалиционния формат и не участват със свои представители в правителството. Имаше съгласуване, нямаше притискане и бързане.
Има много пунктове, които ще дискутираме впоследствие, като натовареността на магистратите, реформата, а не персоналната смяна, бюджета на съдебната система. Надявам се, че част по-скоро ще бъде внесен и Устройственият закон, който е база. Днес даваме своята подкрепа към внесените промени в Конституцията. Едва ли тези промени са достатъчни. Българската конституция се нуждае от промени в други свои текстове. Ще посоча чл. 164. Считам, че начинът, по който е описан българският герб, не е точен.
Нещо повече, в Глава седма – „Местно самоуправление и местна администрация” – може би и там трябва да помислим за промени на по-късен етап. Местното самоуправление и местната администрация много често се свързват със създаването на феодали. Понеже сме в навечерието на местни избори, медиите гърмят с такива случаи.
Ние в цялост ще подкрепим внесения Законопроект.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: Уважаеми дами и господа, упълномощен съм да Ви запозная със становището на ПГ на АБВ. Ние подкрепихме актуализираната стратегия за съдебна реформа. Още тогава заявихме, че по нея трябва да стартира липсващият дебат. Не бяхме вносители на първия Проект за изменение и допълнение на Конституцията. Не го подкрепихме и при гласуване в Комисията. Имахме възможност достатъчно ясно и аргументирано да заявим своята позиция против подхода, който съпровождаше предлаганите изменения и против конкретните законодателни предложения. Въпреки това сме убедени в необходимостта от провеждането на задълбочена и цялостна реформа в съдебната система. Подкрепихме символично внасянето на новия Проект за изменение и допълнение в основния Закон, който по съществото си е редуциран вариант на стария и още тогава заявихме, че запазваме своите резерви и особени позиции относно разделянето на ВСС на самостоятелни колегии, квотите в съдийската и прокурорско-следователската колегия, сезирането на Конституционния съд от Висшия адвокатски съвет и така нататък. Подкрепихме го, въпреки твърде динамичните и несъгласувани промени във варианта на проекта.
Поради съмнение дали предлаганите норми в баланса между властите внасят изменения, поставящи под съмнение основните принципи на сегашния конституционен момент, паралелно с внасянето на ЗИД на Конституцията, бе сезиран и Конституционният съд с искане за допълнително тълкуване на чл. 153 и чл. 158, т. 3 от Конституцията относно израза „промени във формите на държавно управление”. Внасянето на предложенията за промени в Конституцията и сезирането на Конституцията бяха знак за широко политическо съгласие и символичен акт и протегната ръка за подкрепата към съдебната реформа.
Притеснително е обаче, че отново бързаме с обсъждането на Проекта, без да имаме произнасяне на Конституционния съд. Друг е въпросът дали съдът ще допусне подобно искане.
В Комисията са постъпили няколко становища на държавни институции по повод новия-стар Законопроект. В голямата си част в тях се подкрепя стремежът за промени, но не са спестени основателните критики по съществото на предлаганите текстове. По тази причина АБВ още веднъж заявява принципната си подкрепа за реформирането на съдебната система, но и категорично не споделя подхода, с който се провежда. Затова аз съм упълномощен от парламентарната група да гласувам „против”.
АТАНАС АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, господин Министър, уважаеми преподаватели и представители на медиите! ПГ на РБ ще подкрепи Законопроекта. Всички ние – 23 народни представители, сме го подписали. Това е принципната ни политическа позиция.
Този Законопроект не е онова, което ние искахме да бъде внесено в пленарната зала. Считаме, че съдебната система се нуждае от много по-радикална реформа. Тъй като в този Законопроект е прието, на първо място, основното ни предложение за разделяне на ВСС на две колегии, считаме това за първа и много важна крачка за съдебната реформа, за да може да се даде старт на промяната в Закона за съдебната власт.
Второ, изключително важно обстоятелство, което ни е мотивирало да подкрепим този Законопроект, е, че получавайки 180 гласа в пленарната зала, той изключително ускорява цялостния процес на законодателна промяна, тъй като би могло в рамките на месец септември да имаме изменена Конституция, което да даде възможност за работа по ЗИД на Закона за съдебната власт.
Няма да се спирам детайлно върху текстовете. Между първо и второ четене ще имаме възможност да внасяме предложения, които ще се опитаме да обосновем и да допълним празнотата в този Законопроект.
Като реплика на преждеговорившите по отношение на квотите – трябва да държим сметка за цялостната система и начина на нейното функциониране и работа. При съдилищата няма централизирана система. Те работят публично и открито. Атакуването на съдебните актове става по съответния процесуален ред, институционално. Прокуратурата е абсолютно централизирана система. Не коментирам обстоятелството какво влиза и какво излиза от тази система. Там не съществува прозрачност. Доста спекулативно се внушава, че в Прокурорската колегия тъй наречената „политическа квота” ще има надмощие. Това не е вярно, тъй като става дума за паритет. Той би бил полезен за регулиране на кадровия процес в тази абсолютно централизирана система.
Отново казвам – спекулативна е тезата за връзката на квотното разпределение с формата на държавно управление. Не го схващам, но то се употребява.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги, господин Министър, уважаеми колеги от академичната област! Както господин Атанасов каза преди мен, РБ ще подкрепи предложението за изменение и допълнение на Конституцията.
Как бих определил за себе си предложението? С една дума – „недостатъчно”. Когато се обсъждаше Законопроектът, преди да се внесе първият път, бяха направени определени компромиси с цел да бъде подкрепен от голямото мнозинство от политическите сили. След като влезе в Народното събрание, отново бе направен компромис, отново бяха махнати важни разпоредби. В крайна сметка имаме това, което виждаме пред себе си.
Уповавам се на законодателната процедура, която е добре разписана и разумна. Тя предполага между първо и второ четене да може да добавяме. Тя предполага, че това може да бъде нашата първа база, от която да тръгнем към радикална съдебна реформа.
Призовавам Ви, колеги – обществото иска не да махаме от конституционните промени, а да добавяме. Надявам се това да правим в следващите месеци или за по-кратко време.
Ние от Реформаторския блок искаме радикална съдебна реформа. Искаме Висшият съдебен съвет да има възможността да гласува така, че да знаем кой стои зад името си и зад кое решение. Искаме във ВСС да има отговорност. Затова отпадането на явното гласуване може би не беше най-доброто решение. Има обаче законодателна процедура и между първо и второ четене това може да бъде внесено. Заявявали се, че ще внесем подобно и други предложения и ще можем да ги обсъдим на второ четене.
Надявам се да стигнем до сериозна конституционна реформа, която да бъде основа за по-нататъшна дълбока съдебна реформа.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Бих искал да репликирам колегата Делчев, че обществото не иска радикална реформа. То иска разумна реформа, която ще доведе до ефективна работа на съдебната система. Същата е и позицията на нашата парламентарна група.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Като дуплика – обществото иска съдебната система да се промени. Това показва огромното недоверие към съдебната система и ниските нива на доверие към нея. Това предполага наистина всеобхватна съдебна реформа.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Други колеги, желаещи да вземат отношение? Няма.
Накрая също ще взема думата.
Погледнах и другите изменения, които касаят съдебната власт. Там обикновено внасянето на законопроектите е било със 180 гласа. Изискуемото е 160 гласа. През 2007 г. гласуването е било със 180 гласа.
Всъщност Конституцията дава възможност инициативата за промяна на Конституцията да бъде с една четвърт от гласовете, а приемането да бъде с три четвърти или две трети – 180 или 160 гласа. Не случайно е сложен срокът не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца, съответно при хипотезата за 160 гласа срокът става по-дълъг. Ние извървяхме този път в първия Законопроект, когато внасяхме Проекта за изменение на Конституцията. Тогава имахме повече от 60 народни представители като вносители, но нямахме изискуемото конституционно мнозинство, за да бъде приет Законопроектът. Когато го разгледахме в Комисията, той не събра гласовете, макар че това не е показателно. Показателно е как ще се гласува в залата. Ние обаче извървяхме пътя на разговорите, както е предвидено в Конституцията. Не случайно са дадени тези дълги срокове на разговорите между различните парламентарни групи, за да постигнем съгласие по част от текстовете, каквото постигнахме. Резултатът сега е налице – този Законопроект е внесен със 180 гласа.
Конституцията и приетите наши Процедурни правила позволяват между първо и второ четене да бъдат внасяни нови текстове в рамките и обхвата на този Законопроект. Не искам да развивам теоретично въпроса какво означава това, неудобно ми е пред проф. Друмева, пред проф. Тенев и госпожа Екатерина Михайлова. Практически означава, че за всеки текст след първото четене трябва да съберем минимум 160 гласа. Те вече не са толкова много. Ако не ги съберем, няма да има изменение на Конституцията, което касае двата важни момента – разделянето на ВСС на две колегии, които да се занимават с кадровото назначаване.
Ние извървяхме своя път в разговорите и в сближаването на позициите, във взаимните отстъпки, за да е налице този Законопроект, внесен с гласовете на 180 народни представители. При хипотезата на предния Законопроект може би нямаше да съберем мнозинството, за да има изменение на Конституцията.
Както каза господин Атанасов, това е началото на промяната – не казвам „съдебна реформа”, защото от това следва изменение на Устройствения закон за съдебната власт. Иначе съдебната реформа включва съответните изменения на процесуалните закони – Гражданския, Наказателния, административните закони. Това се осъществява на практика.
Напомняйки Процедурните правила на Комисията, разпоредбите на Конституцията и изискванията й, благодаря на Министъра на правосъдието Христо Иванов за неговото присъствие, за присъствието на господин Тенев, госпожа Друмева, Катя Михайлова, на господин Раймундов (представител на Инспектората).
Тъй като нямаше заявка за други изказвания, ще подложа на гласуване Законопроекта.
Комисията се състои от 15 членове. За приемане на решение са необходими 8 гласа „за”.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 554-01-144 от 24 юли 2015 г., внесен от 180 народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – 2, въздържали се няма. Приема се.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието на Комисията.
Благодаря на всички присъстващи.

(Закрито в 15,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Димитър Лазаров/