Обсъждане на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 554-01-144 от 24 юли 2015 г., внесен от Цецка Цачева и група народни представители.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България




П Р О Т О К О Л
№ 7

На 26 ноември 2015 г., сряда, от 14,40 ч. се проведе заседание на Временната комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 554-01-144 от 24 юли 2015 г., внесен от Цецка Цачева и група народни представители.

Заседанието беше ръководено от председателя на Комисията господин Димитър Лазаров.
Списъкът с присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Добър ден, колеги! Можем да започнем – имаме кворум.
Позволете ми да Ви представя представителите на институциите, експерти към парламентарните групи.
Уважаеми колеги, предварително Ви е съобщен и раздаден следния
ДНЕВЕН РЕД:

Обсъждане и второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. 554-01-144 от 24 юли 2015 г., внесен от Цецка Цачева и група народни представители.

Получих уведомление от членове на Временната парламентарна комисия за обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията, че са в командировка извън страната и отсъстват.
Господин Явор Хайтов изрично е написал писмо, госпожа Ковачева, господин Четин Казак, а също и от АБВ – господин Кирил Цочев.
Съставът на Комисията е от 15 членове. При тяхното отсъствие, ставаме 11.
По приетите Процедурни правила решенията на Комисията се вземат с половината от списъчния състав, тоест от 8 членове.
Считам, че при отсъствието на тези колеги, а някои от тях са и вносители, би било възможно да изпаднем в хипотезата да не се приеме нито едно от предложенията по вносител или предложенията, направени от колегите.
Поради това ще направя предложение сега да мине обсъждането текст по текст. Колегите, вносители да изразят мненията си и становищата, а следващия четвъртък, 3 декември 2015 г. от 14,30 ч. да направим заседание. (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Господин Миков, после ще питате кога ще бъде заседанието. Точно това обявявам в момента: следващия четвъртък – 3 декември, от 14,30 ч. да продължим заседанието с гласуване текст по текст.
Ще отправя и писмена молба към председателите на парламентарните групи да осигурят присъствие на представителите на Комисията. Ако считат, че по една или друга причина няма да могат да присъстват – отделните членове, има време до следващия четвъртък, да внесат в пленарната зала предложение за смяната на тези представители, за да осигурим пълен състав на Комисията.
Преди да подложа на гласуване това процедурно предложение, заповядайте господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин Председател, работата е доста конфузна. Няма нужда да пишете писмо до нашата група, защото ние – двамата представители, сме тук. Напишете до тези групи, които отсъстват.
Само че кое гарантира, че другата седмица други групи и други народни представители няма да дойдат.
Сега възниква въпросът: може ли да започнем да обсъждаме нещо, включително, Вие споменахте за отсъствие и на вносители, другия път да се връщаме, третия път да гласуваме.
Предлагам Ви нормалния подход – да започнем текст по текст и да гласуваме, или другия път да започнем текст по текст и да гласуваме. Такава смесена работа – днес да обсъждаме нещо въобще, пък другия път, когато дойдат едни, пък други няма да ги има... В края на краищата има заседание и всеки народен представител е длъжен да присъства на него. Представете си, че другия път пък други ги няма.
Ако се правят някакви сметки за излизане на гласове, за неизлизане – това е друг въпрос. Излагаме се обаче пред публиката и гостите, които са дошли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Досега, при обсъжданията, макар и без гласуване, не съм отправял покани към председателите на парламентарни групи, включително и към Вас като председател на ПГ Коалиция лява България за отсъствието от предходни заседания на представители на Вашата парламентарна група, поради което, господин Миков, въпросът не е в някакви сметки.
При единадесет човека и при изискване за 8 човека, за да се приеме даден текст или да бъде отхвърлен, не считам за нормално да започнем гласуване – това, първо.
Второ, господин Миков, материалът съвсем не е малък. Становище ще имат възможност да вземат, разбира се, всички народни представители – част от тях са вносители. Тяхно право е, които не са членове на Комисията, да защитават своите мнения или не. Понеже ме прекъснахте на средата на процедурата, аз ще я довърша.
Подлагам на гласуване моето предложение сега да минем в обсъждане на текстовете. Още повече, господин Миков, извинявайте, на Конституцията – запознал съм се със стенограмите – 1926-1927 г. са вървели общо взето в този порядък. Напомням Ви го!
Моля, който е да продължим заседанието с гласуване следващия четвъртък – 3 декември 2015 г. от 14,30 ч., да гласува.
За – 8, против – 3, въздържали се няма.
(Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Ваше право е, господин Миков. Дори и да не дойдете за гласуването – въпрос на отношение. Все пак говорим за Закон за изменение на Конституцията.
ЯВОР НОТЕВ: Господин Председател, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Моля за възможност да взема отношение по повод последните Ви думи: въпрос на отношение, казвате, по сериозен въпрос.
Напълно споделям опасението, което изрази господин Миков. Ние всъщност достигнахме до такъв извод. Сериозното отношение изисква присъствието на членовете на Комисията. Наистина изкуственото разделяне на обсъждане и представяне на предложения от вносители и гласуването на следващо заседание е по същество промяна на процедурните правила, които ние приехме. Действително не е процедура, която подхожда на сериозен въпрос, както Вие го определяте. Няма никакво съмнение, че този въпрос е сериозен.
Намирам, че предложението на господин Миков заслужаваше повече внимание и в крайна сметка подкрепа, която всъщност аз дадох по тези съображения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Нотев.
Това да го разбирам като прегласуване или като отрицателен вот?
ЯВОР НОТЕВ: Мисля, че това няма да доведе и няма да губя времето на Комисията с искане на прегласуване. Обяснявам защо нашата позиция е такава.
Ще поднесем предложенията си, надявам се, че ще имаме такава възможност на следващото заседание. Ще се запознаем със стенограмата, ще гласуваме в едно и също заседание, в което ще представим нашите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Нотев, на следващото заседание, разбира се, че ще бъде четен текст по текст и ще бъде гласувано. Също и господин Миков, който има желание да вземе допълнително становище, освен това, което тук е заявил, няма да бъде лишен от тази възможност. Няма как да гласуваме текстове, без да бъдат прочетени и без да бъде взето становище.
Сега можем да направим едно предварително обсъждане. Никой не е казал обратното.
МИХАИЛ МИКОВ: Дискусия с практически характер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Проектът на доклада е раздаден на хартиен носител, който е изготвен със становище на работната група, която гласувахме да бъде създадена.
По заглавието – „Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България” – има ли някой да вземе становище? Ние сме вносители.
Предлагам да не чета текст по текст.
Господин Славов, Вие сте следващите.
Раздаден е материалът. Ще ги четем на заседанието, когато гласуваме за стенограмата.
Искате ли да вземете отношение, господин Славов?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще взема кратко отношение. Виждам, че работната група е направила коментар, че според нея излиза извън обхвата на първоначално внесения Законопроект, с което аз не съм съгласен. Ще изложа моите аргументи, защо считам, че всъщност се вписва в обхвата и в предмета на първоначално внесения Законопроект.
Допускам, че една от причините работната група да излезе с подобно становище е, че предложенията, които съм направил, попадат в Глава трета „Народно събрание”, а не в Глава шеста „Съдебна власт”, която глава основно третира първоначално внесения Законопроект. Систематичното място на тези предложения, както са формулирани, е точно в Глава трета и там много лесно и по аналогия може да се види и да се направи с докладите, които приема Висшият съдебен съвет на председателите на двата върховни съда и главния прокурор. Респективно, пак в Глава трета, в точка 16 или 17 е посочено, че те биват изслушвани от Народното събрание.
За мен така направеното предложение по § 1, естествено, кореспондира с § 2, тоест те са неразривно свързани поне по начина, по който аз съм ги предложил и затова се намират именно там. За мен те се вписват именно в Глава „Съдебна власт” и се отнасят по отношение на съдебната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Други колеги има ли, които да вземат становище?
Ако не, господин Славов, Вие имате и следващо предложение. Предварително ще Ви кажа, смятам да го подложа следващата седмица на две отделни гласувания. Мисля, че така е по-резонно, а и други такива предложения дотолкова, доколкото касаят различни материи. Има и различни предложения.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Нямам възражения, господин Председател. Може би като препоръка по-скоро бих предпочел да се гласува първо § 2, тъй като, ако на практика той бъде отхвърлен и не бъде приет, тогава се обезсмисля донякъде § 1, който препраща към него, тоест вече няма да има с какво на практика да се занимават въпросните комисии. Разбира се, Комисията ще прецени.
Иначе, самото предложение по § 2 е по доста наболялата обществена тема – за повече прозрачност и отчетност в работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само една корекция за протокола. Вие предлагате да се създаде нов § 2, а не § 2 по вносител. Да бъдем наясно.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Да, новият § 2, както аз го предлагам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще ме извините. Така и така взех думата по този въпрос, по-нататък ще видите, че има и предложения, които не са по параграфите по вносител, но ще се опитаме да внесем някаква яснота, защото има и предложения да бъдат изменяни текстове, а не по вносител – по параграфите. Вие предлагате да се създаде нов параграф, което е коректно. Благодаря.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Приемам бележката Ви. По предложението ми за нов § 2 става дума за предложение, което считам, че до голяма степен отразява и обществените нагласи и очаквания за повече отчетност в работата на прокуратурата, без, разбира се, по какъвто и да било начин да се извършва вмешателство в нейната работа. Иначе казано – да има възможност Народното събрание, по наистина наболял и общественозначим проблем да поиска съответно повече информация чрез изслушването на нарочен доклад, като изрично съм подчертал, че наистина става дума за проблеми от съществен обществен интерес, тоест, за да няма съмнение, че евентуално ще бъдат занимавани колегите от прокуратурата с всякакви възможни казуси. Мисълта ми е само за значими и важни за обществото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Славов.
Господин Атанасов има идентично предложение. По същество ако някой иска да вземе отношение?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю.
Съвсем кратко – не е съвсем идентично предложението. Поради това сме ги внесли отделно. Виждате, че господин Славов предлага и Инспектората към Висшия съдебен съвет да внася такъв годишен доклад.
Вижте, по принцип борбата с престъпността, тоест противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика не е само задължение на съдебната власт. По принцип този вид дейност е комплицирана и тя е задължение, от една страна, на изпълнителната власт, от друга страна – на съдебната власт. Всички – няма нужда да обиждам присъстващите – сме наясно, че съдът и прокуратурата, макар и като част от съдебната власт имат различни функции. Ето защо ние предлагаме освен годишните доклади, които се внасят от трите институции, по отношение специално на прокуратурата именно заради обстоятелството, че тази дейност е съвместна с други власти, като изпълнителната, да може да се приемат и други освен годишния доклад на главния прокурор – да бъдат разглеждани и приемани такива доклади по отношение на противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Смятам, че това би бил важен елемент за по-голяма прозрачност в дейността на тази част от съдебната власт, която може да привлича към наказателна отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Колеги, в работната група с болтвания текст ще видите, че е направена редакция, а именно „и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагане на закона”. Дотолкова считаме и участниците в работната група, че иначе е много широко като съдържание „доклад на главния прокурор за прилагането на закона, резултати от противодействие”, защото и други органи, извън прокуратурата, прилагат закона и противодействат на престъпността. Мисля, че това е по-коректното.
Други отношения по този въпрос?
Ако няма, продължаваме.
Господин Славов, имате предложение за създаване на нов § 3, което работната група не е разгледала, тъй като счита, че излиза извън обхвата на разглеждания Законопроект.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Тук вече влизаме в Глава „Съдебна власт”. Защо така счита работната група, мога само да предполагам. Считам обаче, че това е уместно предложение, за което едва ли е нужно надълго и широко да обосновавам тази теза, която неедноократно е артикулирана от различни неправителствени организации, включително и от различни представители на съдебната власт на уважавани форуми. Само ще обърна внимание на уважаемите членове на Комисията и на всички присъстващи, че сегашната уредба на чл. 119, ал. 1 от Конституцията всъщност отдавна не съответства най-малкото на административно-териториалното деление на страната. Отдавна България има области, а не окръзи. Така че най-малкото е неточно посочването на окръжни съдилища. С промяната, която предлагам, това нещо се привежда в съответствие, тъй като по своята същност и районните съдилища, и окръжните представляват вид регионален съд.
В перспектива подобна промяна би дала възможност, поне такова е убеждението ми, включително и Висшият съдебен съвет при прекрояването на съдебната карта да бъде доста по-ефективен и да предприеме действия, които многократно са поставяни на масата като искания за прекрояване на съдебната карта, актуализацията й, съобразяване натовареността в отделните съдилища, изравняването и така нататък. Това би отворило пътя за по-нататъшни реформи чрез процесуалните закони и чрез Закона за съдебната власт. Разбира се, ако не се приеме, предполагам, че някой ден пак ще коментираме тази тема и може би ще се приеме в по-далечно бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Мнения и становища?
Всъщност, когато го разглеждахме и се обсъждаше в работната група, ще припомня и процедурните правила, които казват: „не се разглеждат предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект”. Приетият на първо гласуване със 184 гласа Законопроект е в обхвата Висш съдебен съвет, структура, разделяне на две колегии, правомощия на пленума, правомощия на двете колегии в частта, разбира се, и за правото на конституционна жалба. Това са принципите – обхватът на този Законопроект.
Други становища има ли?
Предложение на господин Кънев, Кирилов, Атанасов, Караджов, Павлов за нов параграф – не е номериран, това е технически въпрос.
Господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Явно спорният въпрос – кое е в обхвата и кое е извън обхвата, ще се реши с гласуване в пленарната зала. В крайна сметка донякъде споделям Вашето становище с правилата, които сме приели. Когато разглеждаме предложения, свързани директно с дейността на съдебната власт, малко трудно може да кажем, че те са извън обхвата на Законопроекта. Иначе прекалено тясно тълкуваме тези правила.
За какво става дума в случая? Това е един изключително прагматичен въпрос – с предложението, което сме направили. Става въпрос за съдебния контрол върху действията и актовете на изпълнителната власт, на администрацията. Крайно време е да се промени Конституцията в тази насока, да няма действия и актове на администрацията, върху които да няма съдебен контрол, защото с това се злоупотребява. Не искам да давам тук конкретни примери, но такъв ще Ви дам. Вие също много добре знаете, защото има жалби в тази насока, по какъв начин се процедира с правомощието за даване и отнемане на допуск до класифицирана информация. Там няма съдебен контрол и случаите на злоупотреба с това правомощие са множество, именно защото Конституцията позволява в случай, посочен в закон да не може да се обжалват актове на администрацията. Затова сме направили това предложение и смятам, че е време да се реши този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Други мнения и становища? Няма.
Следващото предложение е за създаване на нов параграф – същите вносители – чл. 125, ал. 2.
Вие сте първи, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Това общо-взето е в същата сфера. Става въпрос за правомощията на Върховния административен съд да осъществява върховен съдебен надзор върху законите, по-точно:
„(2) Върховният административен съд се произнася по спора и за законност на актове на Министерския съвет и на министрите, както и други актове, посочени в закон”.
Тук искаме да извадим от това правомощие актовете, които Министерският съвет и министрите постановяват като орган по назначаването. В един момент с тази разпоредба на практика Върховният административен съд се явява като съд по трудови спорове. Това е несправедливо в крайна сметка. Би следвало такъв тип спорове да си отидат на мястото – там, където се разглеждат всички спорове, свързани с трудовите правоотношения. Това е нашето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Други мнения и становища по темата относно подсъдността на този вид административни актове?
Ако няма, да продължаваме нататък.
Предложение на Радан Кънев, Атанас Атанасов – няма да ги изброявам всичките – нов параграф, касаещ изменение на чл. 126, ал. 2.
Господин Атанасов, Вие присъствате
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Виждам, че работната група счита, че и този текст е извън обхвата. Това е много важен въпрос, който има и широко публично обсъждане, касаещ така нареченото „методическо ръководство” на главния прокурор върху всички останали прокурори в прокуратурата. Ние предлагаме да отпадне текстът „методическо ръководство”, за да може да се гарантира по-голяма независимост на отделните прокурори, да няма възможност да се изземат дела или да се дават някакъв вид указания – знаем за какви става въпрос. Тава наистина е изключително сериозен въпрос и мисля, че дори той да не получи необходимата подкрепа, ние ще разочароваме очакването на обществото за някаква сериозна промяна в работата на институцията като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Други мнения и становища?
Следващото предложение е на господин Кънев, господин Атанасов – няма да изброявам всичките – да се създаде нов § 126а.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Предлагаме нещо, което, разбира се, в някакъв смисъл е взаимствано. Мисля си, че особено напоследък този въпрос стана изключително актуален. Предлагаме да бъде създадена един вид институция в съдебната власт, в прокуратурата на заместник-главен прокурор, който да има специфична задача за борба с корупцията по високите етажи на властта, ако мога по-широко да се изразя, за да може този орган да има правомощие да извършва независимо разследване по сигнали, които касаят корупционни действия по най-високите етажи на властта.
Не искам тук да посочвам множество примери, но виждате невъзможността на българските институции днес да се справят със скандала, който се разгоря, наречен „Янева-Ченалова”. (Реплика.) Той може би не е най-подходящият пример, но Ваше право е да мислите така.
Така или иначе съществуват различни казуси, в които няма възможност или няма очакване за обективно, всестранно и пълно разследване, защото тези, които трябва да разпоредят или да извършат разследването, са заинтересовани от изхода на делото. Именно поради тази причина би следвало да се помисли по този въпрос.
Знаете, че такъв опит има в съседна Румъния – дали е най-успешният, или не, но в крайна сметка е създаден механизъм, по който да може такъв тип казуси да бъдат разследвани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Други мнения и становища?
Следващото предложение пак е за нов параграф, касаещо чл. 127, т. 5 – пак правомощия на прокуратурата.
Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Предлагаме да отпадне т. 5 в чл. 127. В някакъв смисъл има препокриване между точка 5 и 6. В т. 6 е уредено правомощието на прокуратурата в предвидени от закона случаи да участва в граждански административни дела, което предполага, че има възможност прокуратурата и да предприема такива действия, когато е предвидено в закон за участие в тези дела.
При това положение е разумно да бъде отменена т. 5 и само в посочените в закона случаи да може прокуратурата да участва в този вид дела. Това е някакъв остатък от времето, когато имаше общ надзор и във всеки един случай прокурорът можеше да преценява дали да предприеме, или да не предприема действия. Сега сме в нова ситуация. След 25 години трябва да сме наясно с това, че има точно фиксирани правомощия. В противен случай, прокурорът може да реши във всеки един случай да предприеме някакви действия, да наруши права на отделни субекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Други мнения и становища? Не виждам.
Параграф 1 по вносител.
Обсъждали сме го и преди първо гласуване, и в Комисията на първо гласуване. Всъщност, което е основната идея на този Законопроект – разделянето на две колегии: съдийска и прокурорска, които да извършват назначаването, освобождаването, произнасянето по несменяемостта, и на пленум, който да се произнася по общи въпроси. По-нататък в следващите параграфи, като стигнем до тях, може би ще дебатираме.
Някакви мнения и предложения? Няма.
Предложение на проф. Борисов, Кирил Цочев и група народни представители. Предложението е идентично в тази част – Висшият съдебен съвет се заменя с пленума.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: Предложението, което правим, е свързано с обстоятелството, че в нашето предложение се съдържат двете понятия: пленум и колегия. Именно и затова сме направили това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Други мнения, становища? Няма.
Следващото предложение е за изменение в чл. 129, ал. 3, т.1 – пенсионна възраст. Предложението е от Борислав Миланов, Никола Хаджийски, доц. Великов, Костадин Марков.
Кой ще представи предложението? Не виждам вносителите.
Предложението касае увеличаване на пенсионната възраст от 65 години, както е в момента по Конституция, за съдиите от Върховния касационен, Върховния административен съд и прокурорите от Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура – да се увеличи от 65 на 69-годишна възраст.Това е предложението.
Няма ги вносителите да заявят какво точно са имали предвид. Защо са изключили съдиите в апелативните съдилища и прокуратури?
Следващото предложение е на господин Сидеров, Явор Нотев и Десислав Чуколов.
Господин Нотев заяви, че ще го защити следващия четвъртък.
Това е предложение, което касае чл. 129, ал. 4. Ако трябва да бъда коректен, трябва да кажа, че в момента в действащата Конституция няма ал. 4. Тя е отменена с решение на Конституционния съд. Може би колегите са имали предвид да се създаде нова ал. 4, но господин Нотев ще го представи следващата седмица.
Работната група е изразила становище, доколкото е съотносимо и към Решение 7 от 2006 г. на Конституционния съд, който е бил сезиран по тогава приета поправка на Конституцията – ал. 4.
Предложение на господин Кънев, Атанасов – чл. 129, ал. 2.
Господин Атанасов, Вие ли?
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Аз съм един от вносителите. Предложението, което сме направили, е много съществено. Не знам защо се приема, че е извън обхвата, на всичкото отгоре се счита, че не е от компетентността на обикновено Народно събрание. Според мен това е нонсенс. Става въпрос за мандата на така наречените „трима големи”.
Ние предлагаме този мандат да бъде намален от 7 на 5 години. Считаме, че това е изключително рационално, защото тези дълги мандати на ръководителите на трите институции са обсъждани много отдавна и тежко критикувани – този дълъг срок.
Отделно от това, включително през годините, е имало изявления на лица, които са заемали тези длъжности и с подкрепа на такъв тип намаляване на мандата, считаме, че това би било изключително важно за рационализиране на цялостната работа на съдебната система. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Някой иска ли да вземе отношение, становище?
Девет – Конституционният съд; пет – Президента; 4 – Народното събрание, говоря за срока на мандатите, 5 на Висшия съдебен съвет. Това са сроковете на мандатите от приемането на Конституцията от Велико народно събрание.
Следващото предложение е на господин Кадиев. Не го виждам.
Аз ще кажа няколко думи: § 1, нещо, което според мен е резонно като предложение – в правомощията е изпуснато по ЗИД, освен „назначават”, „освобождават”, „възстановяват” – става въпрос за възстановяване на пълномощията на магистрати.
По-нататък това предложение касае и правомощията за произнасяне по несменяемостта. Това общо взето е предложението.
В болтвания текст има предложение на работната група, редакция на § 1 по вносител, разбира се, ако се приемат и съответните предложения.
Следващото предложение е на господин Явор Хайтов, господин Йончев и група народни представители.
Казах Ви, че господин Хайтов писмено е заявил, че е в командировка и няма да има възможност да участва. Помолил е и това предложение да бъде разделено на две отделни гласувания.
Аз също считам, че така е редно, има и други такива предложения. Изборът на представителите на парламентарната квота членове във Висшия съдебен съвет да бъде с две трети от народните представители, както се избират членовете на Инспектората, а не с обикновено мнозинство.
Второто му предложение касае кой да председателства заседанията на Висшия съдебен съвет. Неговото предложение е да бъде от представляващия Висшия съдебен съвет. В Законопроекта за изменение, в другите предложения, предложението е друго и няма предвидена фигура на представляващ.
Някой иска ли да вземе становище по тези два въпроса? Не виждам.
Господин Славов, Вие също имате предложение. И то е в две части. Вашето предложение е за избора на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота с две трети, а второто Ви предложение, макар че е в един текст написано, този избор да бъде пряк, а не с общо събрание.
Ще вземете ли становище?
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря Ви.
Съвсем кратко ще го представя, господин Председател, макар че то е отдавна познато и на юридическата общност, и въобще на обществото. Отдавна се коментира темата за евентуален избор с мнозинство от две трети на така наречената „парламентарна квота”. Именно това се предлага тук.
Чухме положителни становища, бих казал, дори гореща препоръка и от Венецианската комисия да реализираме подобно нещо. Направил съм предложение. Виждам, че има и други подобни предложения в тази посока.
По-скоро ще обърна внимание на втората част на предложението, което съм посочил – чрез пряк избор. Предлагам изрично да се запише в Конституцията, че изборът ще бъде пряк по отношение на представителите във Висшия съдебен съвет, които се избират от магистратите. Към момента, всички знаем, това е разписано в Закона за съдебната власт, а ми се струва, че е по-добре да го закрепим на конституционно ниво. Разбира се, от така предложения Законопроект по тълкувателен път може да се съди, че нещо подобно и там е разписано.
Ако погледнете в чл. 130а, мисля, че беше, ал. 2, където е посочено, че изборът се извършва от Общото събрание на съдиите, респективно Общото събрание на следователите, тоест предвид, че Общото събрание ги избира, очевидно се говори и се предполага за прекия избор. Въпреки това ми се струва, че е по-добре да има ясен текст, който да не остави въобще никакво съмнение, че има евентуално двусмислие или би могло да се мисли отново за делегатски събрания и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Други мнения и становища?
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (предс. на ВАС): Благодаря, господин Председател.
Първо искам да благодаря на колегите, които са участвали в работната група и са свършили изключително полезна работа. Подкрепям почти изцяло становищата, които са изразени от страна на работната група.
Конкретният случай – предложението за пряк избор. Не знам дали си давате сметка какво значи провеждане на пряк избор в присъствието на повече от 4 хиляди магистрати. Това е изключително трудно. Тъй като съдиите в България са 2183, ако се не лъжа, аналогична е и цифрата съответно на прокурорите, които следва да избират членове.
Много трудно се създава подобна организация, ако говорим наистина за пряк избор.
На второ място – дали в Конституцията е мястото, където трябва да бъде отразено това обстоятелство? Няма пречка то да бъде дефинирано в Закона за съдебната власт, след като се предвиди обаче механизъм, който технически да даде възможност това да стане. Очевидно това няма как да бъде в една обща зала, в един общ форум. Би трябвало да се ползват други средства. Не мисля, че това е резонно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Колев.
Други мнения?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНААС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Подкрепям това предложение и бих въвел допълнителен аргумент в негова подкрепа. В България има най-различни видове избори, които се провеждат, в които участва цялото население. Това не пречи да се създава организация и тези избори да бъдат валидни и да се конституират съответните органи – било то Народно събрание, органи на местна власт и така нататък. Не виждам каква техническа пречка може да бъде организирането на такъв избор, в който ще имат право да участват около четири хиляди магистрати. Те ще имат право да участват. Дали ще си реализират правото?
Отделно от това, след като в Конституцията се урежда въпросът как гласува Висшият съдебен съвет – тайно, или явно, много по-важен е въпросът как се конституира този орган, така че мястото му да се регламентира за начина, по който се конституира Висшият съдебен съвет, да се регламентира в Конституцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Имах предвид друго. Да, действително налице е изборен процес с много по-широк кръг участници. Имах предвид, че би следвало това да се дефинира в Закона за съдебната власт ведно с разработвания конкретен механизъм, по който се провежда – дали това ще бъдат съответно изборни комисии, или по някакъв друг вариант, но при всякакви положения би трябвало да бъде обвързано пряко с механизма, който се извършва. Това е единственото ми съображение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Колев.
Други колеги?
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, всъщност въпросът дали изборът да е пряк, или делегатски, е политически въпрос.
Въпросът за организацията не би трябвало да е предпоставка за нашето решение по този въпрос, защото, както знаем, има преки избори, които се организират добре; има такива, които не се организират добре – въпрос на цялостна организация. В крайна сметка българите, които гласуваха само преди два месеца, са седем милиона, а тук говорим за много по-малка бройка.
Всъщност поставянето на прекия избор в Конституцията има за цел да закрепи това правило, което, по наше мнение, е демократично и което, така да се каже, изключва възможността на делегатски събрания да действат фактори, които не би трябвало да действат и по някакъв начин предпоставят да не се променя това правило постоянно от следващи народни събрания.
Все пак съгласен съм, че това правило може да се предвиди и в Закона за съдебната власт, където би трябвало да се разпише и в подзаконовите нормативни актове. Така че, ако не събере необходимото мнозинство, това вече е и работа на Министерството на правосъдието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Делчев.
Ако не се лъжа, и сега в Закона за съдебната власт има такъв текст, уважаеми колеги, за пряк избор в преходния параграф. Последният избор, понеже късно беше променен законът, не можа да се организира този пряк избор. Така че това го има в Закона за съдебната власт.
Аз съм съгласен с това, което е предложил господин Славов, ние сме го и коментирали, защото „общо събрание“ предполага някак си да се съберат на едно място съдиите и прокурорите. Това не, че не е възможно, но с пряк избор наистина законодателно може да се уреди – вече дали ще става с общо събрание, дали може да става по електронен път, дали може да става по друг път.
Знам, че би могло да има възражения как ще бъдат издигани делегатите. Законът за съдебната власт би могъл достатъчно детайлно да регламентира достатъчно рано да бъдат номинирани, от кой да бъдат номинирани, а това в една част го има. Знаете, че от 2011 г. вече на интернет страниците на съответните ведомства се слагат биографии, мнения и становища. Това е по-скоро идеята – да бъде записано пряко, да не предполага чрез общо събрание и че на всяка цена трябва да има общо събрание.
Заповядайте, господин Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Ще бъда кратък.
Смятам, че бихте могли да подкрепите това предложение. Тук става дума за закрепване в Конституцията на принципа, а впоследствие в Закона за съдебната власт може да бъдат уредени всички онези подробности, а именно начинът, по който се провежда процедурата, а и всички детайли, свързани с организацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Панов.
Има ли други мнения и становища, колеги? Няма.
Всъщност по вносител текстът е: “Изборът става чрез общо събрание“. Идеята е наистина пак да бъде пряк изборът, но мисля, че терминът „пряк избор“ е по-удачен, а законът да регламентира дали да бъде с общо събрание, на по-късен етап да бъде по електронен път или някакъв друг път.
Има предложения на народния представител Борислав Борисов за нов § 2. Всъщност те са по отношение на това, което дебатирахме – т. 1, изборът да става с две трети. Ако имате нещо, да добавите.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: Това, което споделиха колегите за квалифицираното мнозинство, и ние го поддържаме в нашето предложение.
От друга страна, въпреки препоръките на Венецианската комисия, с оглед на нашия български опит и модел, ние считаме, че не може да бъде игнориран министърът на правосъдието и той следва да участва в заседанията на Висшия съдебен съвет и да изразява съответно становища – това всъщност е най-близкото комуникиране между изпълнителна и съдебна власт. Именно в тази посока е и нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Искам само да обърна внимание – ние ще стигнем и до съответния текст, в момента действащият текст в Конституцията и на Закона предвижда министърът на правосъдието да председателства Висшия съдебен съвет без право на глас. А по вносител на този Законопроект за изменение на Конституцията също е предвидено министърът на правосъдието да председателства Висшия съдебен съвет без право на глас – ако правите предложение, аз така го разбирам.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: В този смисъл е и нашето предложение, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
По отношение на т. 3 в ал. 6 – това върви към предните изказвания. Що се касае досега подкрепа отвсякъде чух – и от предложенията, за разделянето на Висшия съдебен съвет на пленум и две колегии или Висш съдебен съвет чрез две колегии да направи съответния избор.
Предложение от господин Волен Сидеров, господин Нотев ще го представи следващата седмица.
Ако искате, да вземем отношение – „в чл. 130, ал. 3 се отменя“.
РЕПЛИКА: Не знам – той средният представлява другите двама, процесуално представителство. Не знам, може под давление да е това, нека да дойдат и да си го обяснят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Член 130, ал. 3 всъщност гласи, че 11 представители във Висшия съдебен съвет се избират от парламента.
Предложението на господин Сидеров и групата народни представители е да отпадне: „Изборът на 11 членове във Висшия съдебен съвет от Народното събрание“. Доколко отговаря на Решение № 3, е друга тема, по-нататък ще го дебатираме. Те са последователни и следващи предложения вече за съотношението в квотите, тоест да бъдат само съдии в едната, избирани само от съдии, и само прокурори и следователи, избирани от прокурори и следователи. Това е предложението на господин Сидеров.
Предложения на господин Радан Кънев, Атанас Атанасов за нов параграф. Те касаят две отделни материи, но поотделно ще ги представите, предполагам.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю.
В крайна сметка и двата текста в чл. 130 на Конституцията. В първия текст ние предлагаме мандатът на Висшия съдебен съвет да бъде заменен от пет на три години. Това е в корелация с по-горното предложение, което правим, за намаляване на мандатите на тримата големи. Това, на първо място.
Смятаме, че с оглед практиката досега, която имаме, на работа на Висшия съдебен съвет е добре да се предвиди по-къс мандат, за да има в по-кратки срокове ротация на този орган.
На второ място, това е един изключително важен текст, който предлагаме. Висшият съдебен съвет избира тримата големи, тоест предвижда се това да бъде правомощие на пленума на ВСС. Разбира се, пленумът е част от Висшия съдебен съвет.
Ако и ежегодно Висшия съдебен съвет разглежда и приема докладите на тримата големи за дейността на техните институции. Ако ВСС не приеме докладът на главния прокурор, това на практика е вот на недоверие към неговата работа. Затова предвиждаме механизъм именно кадровият орган, който е избрал главния прокурор, ако счете, че той не си изпълнява задълженията и не му приема доклада, да отправи предложение до президента да го освободи от длъжност. Това е предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Други предложения?
Заповядайте, господин Величков, от името на Вашата неправителствена организация – по конкретния текст.
ВЕНЦИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Не е точно неправителствена организация – Гражданска инициатива „Правосъдие за всеки“ по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Искате да кажете, че е правителствена ли? Благодаря за поправката.
ВЕНЦИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Искам да кажа, че е регистрирана по специален закон. Няма регистрация, има си законово учредяване и точно по този Закон ние сме направили предложение, подкрепени с подписка, част от които са внесени от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще Ви помоля – по конкретен текст, в Правна комисия сме, текст по текст гледаме.
ВЕНЦИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Господин Председател, благодаря Ви.
Конкретният текст не може да е извън обхвата на приетия на първо четене Законопроект, след като в самия текст са правени изменения и допълнения в приетия на първо четене Законопроект. Това е нашето мнение по допустимостта. Ако дори членът, който е изменян е извън обхвата, поставя се въпросът – какво въобще значи думата „обхват“?
Колкото до конкретното предложение, господин Атанасов мотивира намаляването на мандата на Висшия съдебен съвет, аз няма да се занимавам с него. Ще се занимая с втората част.
Неприемане на доклада за дейността на прокуратурата, представен от главния прокурор, от Висшия съдебен съвет означава, че има тежко неизпълнение на задълженията по ръководене на прокуратурата, несправяне с работата. А това и по сега действащия текст на Конституцията е основание за предложение за освобождаване на главния прокурор от длъжността му.
Ако е в ситуация, в която не е приет годишния доклад за дейността на прокуратурата, не последва санкция от Висшия съдебен съвет, означава, че ВСС се съгласява наказателната политика на държавата да не се осъществява съгласно предвидената в Конституцията и законите механизми. Това е изключително важен текст и ако той не бъде подложен на сериозно обсъждане с бланкетното обяснение, че е извън обхвата, ще покаже една…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Величков, в момента правим точно това.
ВЕНЦИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: …неангажираност по проблемите на съдебната власт. Именно затова мотивирам този текст, тъй като виждам, че всички наши предложения с изключение на едно са извън обхвата, според работната група, и тъй като присъстват само 8 от 15 народни представители, ще си запазим възможността, когато другия път и другите са тук, тогава да представим останалите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Другия път ще гласуваме, господин Величков.
Ако по този текст имате още.
ВЕНЦИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: По този текст е това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Само искам да напомня на присъстващите, на някои няма и нужда да припомням – все пак има в чл. 129 една ал. 3, в която има една т. 5.
Ще Ви прочета все пак ал. 3, тук има представители на медиите: „С навършване на 5-годишен стаж като съдия, прокурор или следовател, след атестиране с решение на ВСС, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми, те включително и лицата по ал. 2“, а лицата по ал. 2 са председателите на ВКС, на ВАС и главния прокурор – „могат да се освобождават от длъжност” – ще пропусна пенсиониране, подаване на оставка, влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание, трайна фактическа невъзможност. Но има и т. 5 – „тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт”. Просто не върви да казваме, че няма механизми.
Други мнения и становища, има ли? Ако няма, преминаваме към следващия текст.
Има предложение на господин Кадиев – в чл. 130, ал. 5 да бъде отменена. Господин Кадиев го няма.
Алинея 5 касае – ще я прочета за колегите: „Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването“.
Тоест, това е обратно на предложението по вносител.
Параграф 2.
Виждате, с болдвания текст е дадено редакционното предложение на работната група, а § 2 по вносител, всъщност основният параграф – няма наново да го поставям, един от вносителите съм. Тоест, почти всички тук сме вносители на този параграф. Не мога да се сетя дали господин Нотев беше, но поне 184 народни представители го гласувахме този Законопроект за изменение на Конституцията – разделяне на две колегии, правомощията на колегии и правомощия на пленума.
В този параграф е чл. 130б – да не се повтарям отново, кой председателства Висшия съдебен съвет, и при отсъствие – кой председателства двете колегии. Това е § 130б.
Между другото при обсъждането на Законопроекта и измененията, които бяха внесени – предложенията между първо и второ четене, имам предвид в работната група, беше поставен въпросът, защото когато се тръгна да се нанася в текстовете „пленум“, на практика се оказва, че само в чл. 129 ще бъде споменат Висшият съдебен съвет, който се разделя на пленум и две колегии, и в текста за Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Навсякъде, във всички останали – доколкото касаят правомощията на пленума, би трябвало да бъде в „Пленума”. И в чл. 84 и във всички останали текстове. И, съответно, колеги, коментира се този въпрос – дали не би могло, запазвайки принципите изцяло, духа, съдържанието на внесения Законопроект да бъде – ще го кажа накратко – Висшият съдебен съвет има тези и тези правомощия, а по отношение на назначаване, освобождаване на съдиите и прокурорите се произнася в две колегии.
Поставям го на обсъждане. Би трябвало да е даден този вариант като разработка. Това е по-скоро правно-технически въпрос, не променя нищо във внесения Законопроект и предложението между първо и второ четене.
От друга страна, в становището на Венецианската комисия се казва също, че би трябвало, първо, да бъде – те говорят за пленума едва ли не като отделен орган, тоест като Висш съдебен съвет, би трябвало да бъдат общите правомощия, а след това в отделен текст да бъдат правомощията на отделните колегии.
Това го казвам за представителите на институциите, ако не са се запознали, да обърнат внимание, и колегите – не мога да си позволя да кажа „колегите“, а експертите – всички са уважавани професори и представители на юридическата гилдия и повечето от тях бивши членове на Конституционния съд.
Ако искате, сега можем да кажем няколко думи. Лично моето мнение е, че някак си се създава усещането, че има Висш съдебен съвет, и пак казвам – той ще бъде само в чл. 129, където казваме, че се разделя на пленум и на две колеги, и в частта за Инспектората към пленума. Защото дори в чл. 84 – народните представители изслушват докладите, одобрени от пленума. Като че ли се появява един орган – Висш съдебен съвет, който се разделя на две колегии.
Заповядайте, господин Танчев.
ЕВГЕНИ ТАНЧЕВ: Очевидно е, че Висшият съдебен съвет обхваща двете колегии и не може да се провежда разграничение между Висшия съдебен съвет и двете колегии, когато те действат отделно. Защото в българския парламентарен или политически живот няма такава практика, каквато има във Великобритания, където има Комитет на цялата Камара и цяла Камара. Обаче там има разграничение за парламента, когато е Комитетът на цялата Камара, той не се председателства от speaker-а на парламента. Там е уместно такова разграничение да има. Ясно е в случая, че става дума за двете колегии като Висш съдебен съвет. Не може да има Висш съдебен съвет като цяло без двете колегии. Това е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Други мнения и становища?
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Това е правно-технически въпрос, както Вие споменахте. Тъй като аз съм привърженик на простичките решения – да не се усложнява и да се добавят допълнително думички, ако теорията не каже, че се променя качествено Висшият съдебен съвет с добавянето на пленум и съответно с отпадането му, това ще доведе до други тълкувания и до проблеми в разпоредбите, аз съм „за“ това да оставим Висшия съдебен съвет като общ орган с всички членове вътре и съответно отделните му колегии като подразделение на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Делчев.
Други мнения и становища?
Ако няма, да вървим напред – имаме време до следващата седмица.
Господин Славов – по § 2 имате предложение, което касае недвижимите имоти и председателстването на Висшия съдебен съвет и на колегиите.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Имам няколко предложения по този § 2. Мисля, че те отстраняват няколко пропуски в първоначално внесения Законопроект.
На първо място, ако погледнете в § 3 от първоначалния законопроект, ще видите, че там се предвижда да отпадне сегашната т. 2 от сегашния чл. 130а, която визира, че имуществото на съдебната власт се управлява от министъра на правосъдието. Предвид че е предложено да отпадне тази точка, резонно възниква въпросът кой тогава ще управлява имуществото, което, поне аз не открих, да намира приложение и разглеждане този въпрос в основния Законопроект. В него се говори само за недвижимите имоти, а както всички знаем, съдебната власт има и други имущество.
Така че аз съм предложил в случая „недвижимите имоти“ да се заменят с цялото имущество на съдебната власт, то да се управлява от Висшия съдебен съвет, както между другото, се е управлявало преди години. Всички знаем, че впоследствие са правени тази промени, от които сега така законодателят е склонен да се откаже.
По-нататък по отношение на самите колегии, съм предложил, а преди това, разбира се, и по отношение на председателстването на пленума на Висшия съдебен съвет съм предложил, когато отсъства председателят на Върховния касационен съд, в негово отсъствие пленумът да се председателства от председателя на Върховния административен съд. Очевидни са мотивите – най-малкото двата съда са равнопоставени, това е израз най-малкото на уважение към всяка една от тези институции. По-нататък, това донякъде намира приложение в съдийската и в прокурорската колегии, като при съдийската е казано, че в отсъствието на председателя на ВКС, че се председателства от председателя на Върховния административен съд. На всички ни е ясно, че на човек може да му се наложи по уважителни причини някога да отсъства и е редно да е ясно кой тогава ще го замести.
При прокурорската колегия е малко по-интересен въпросът. Затова там всъщност предложението ми, както е формулирано, е – при отсъствие на главния прокурор, колегията да се председателства от члена на колегията, избран от общото събрание на прокурорите или следователите и е с най-дълъг юридически стаж. Мотивът ми тук е, разбира се, да не бъде председателствана прокурорската колегия от лице, донякъде представител на политическата квота, тоест да няма никакво съмнение за вмешателство в работата на съдебната власт, респективно – на прокуратурата.
И завършвам с това, че съм посочил изрично, че министърът на правосъдието, който, както е посочено, в първоначалния законопроект, може да присъства на заседанията на колегиите. Уточнил съм, че не участва в гласуването, тоест да има все пак яснота какви са неговите правомощия, което за мен поне значи, че той може да се изказва и да изразява становище и очевидно не може да гласува и да ги председателства. Това са най-общо казано предложенията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Други колеги?
Господин Иванов, ще вземете ли отношение доколкото се касае до правомощие досега в компетенциите на министъра на правосъдието?
Има няколко решения по този въпрос на Конституционния съд, господин Славов, той е бил сезиран – Решение № 8, основно, от 2007 г. по Конституционно дело № 5. По това, между другото, Висшият съдебен съвет е изразил становище, че чл. 130а, т. 2 от Конституцията предизвиква затруднения в осъществяване на правомощията му. Разпоредбата е трябвало да се тълкува, цитирам мотивите, ограничително в смисъл, че се отнася само до недвижимите имоти.
Ще Ви дам думата, господин Пенев – предполагам, че всички колеги са се запознали добре, а не избирателно, със становището на Венецианската комисия и в частта що се касае до Проекта за изменение на Конституцията, касаещо имуществото. Казвам го като факт разбира се, ние ще вземем решението – аз съм и вносител на този текст, който предвижда недвижимите имоти да бъдат управлявани от Висшия съдебен съвет, но там Венецианската комисия казва, че би се натоварил с много несвойствени функции този кадрови орган на съдебната власт, управлявайки и недвижимите имоти. А тук вече се добавя и имуществото, което е доста по-широко понятие от недвижимите имоти.
Заповядайте, проф. Пенев.
ПЕНЧО ПЕНЕВ: Само две думи в подкрепа на това, което казахте, да се обмисли дали въобще тази промяна да се прави. Традиционно недвижимото имущество на съдебната власт се управлява от министъра на правосъдието, от Министерството на правосъдието, а глобално, оперативно държавното имущество се управлява от Министерския съвет – чл. 106. Да не залагаме противоречие с тази промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, проф. Пенев.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Съвсем кратка бележка. Просто да обърна внимание. Може би колегите не са обърнали внимание, но в § 3 на основния законопроект е предвидено да отпадне т. 2 на сегашния чл. 130а, която казва, че имуществото се управлява от министъра на правосъдието. Тоест, аз поставям въпроса, ако приемем това, кой ще управлява имуществото? Или трябва да запазим тази точка очевидно, или ако тя бъде приета в следващия параграф, е логично някому да делегираме управлението на останалото имущество извън недвижимите имоти, за да не се чудим после кой го управлява. Това, до голяма степен, е мотивът за предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, затова наблегнах на становището на Венецианската комисия.
Що се касае, ще взема отношение по ал. 2 – мисля все пак, че в конституционните норми не би следвало толкова детайлно и подробно да разписваме било процедури – имам предвид тук предложението при заместване, пък някой друг, как ще стане изборът, би могло да се уреди – това е моето мнение, би могло да се уреди със закон.
Предложение на проф. Борислав Борисов, Кирил Цочев.
Колега Никифоров, по отношение на § 2?
Всъщност това са съществени предложения, различаващи се от внесения Законопроект – за правомощията на отделните колегии и пленума.
Заповядайте, накратко.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: Господин Председател, движили сме се от логиката, че ако приемем твърдението, че председателите на двете върховни съдилища не са интегрална част от съдийската квота, тъй като не са избрани от общи събрания на съдиите, което при съотношение 6:6:2 – предложение на АБВ, нарушава балансът и изискването за доминиране на съдийската над парламентарната квота в колегията. Тогава тази доминанта липсва и при съотношение 6:6:2 – предложението по вносител, каквото е съотношението, гласувано на първо четене.
Освен това по същата логика би следвало да се приеме, че и главният прокурор не е част от прокурорската квота, което при гласуването на първо четене съотношение между изборната и парламентарната квоти, в прокурорската колегия 6:5:1 сочи, че в нея няма дори баланс между тях, а парламентарната доминира над прокурорската, което е грубо нарушаване на баланса между властите и независимостта на прокуратурата.
В чл. 130б правим, според нас, едно справедливо предложение – пленумът на Висшия съдебен съвет да се председателства на ротационен принцип по 6 месеца от тримата големи, а съдийската колегия съответно да се председателства на ротационен принцип за срок от 6 месеца от председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Предвиждаме и министърът на правосъдието да може да участва във всички заседания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Никифоров.
Някой друг иска ли да вземе становище?
Заповядайте, господин Кожарев.
МИХАИЛ КОЖАРЕВ: Благодаря, господин Председател.
В предходно заседание на Комисията изразих едно опасение, че създаването на съдийска колегия, прокурорска колегия и отделно пленум на Висшия съдебен съвет със самостоятелни решения, вземани от всяка от колегиите, би могло да се окаже, че се създават три отделни административни органа. За да не се случи това, тъй като считаме – по-скоро аз считам, че това е правомощие на Велико Народно събрание предлагам всяка от колегиите да предлага на пленума на Висшия съдебен съвет проект за решение по тези въпроси, за които е необходимо издаване на административен акт и пленумът на Висшия съдебен съвет да взема решение при условията на обвързана компетентност, да не може да откаже.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Кожарев.
Всъщност Вие мотивирахте на практика предложението, което са направили колегите от АБВ по ал. 5, т. 3 – предлага на пленума назначаване, повишаване, което всъщност, те са последователни. Има внесен такъв законопроект.
Има ли други становища?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Това е въпрос, по който според мен в пленарната зала ще има сериозен дебат. Все пак тук му е мястото да се каже, че ако това предложение бъде прието, се обезсмисля целият Законопроект. Защото на практика ще създадем вътрешен механизъм кой да предлага, но същите тези, които сега избират, ще продължат да избират. Нали целта на разделението е да се канализира – така да кажа, не знам дали е точен терминът – да се канализира кадровата работа в съдилищата да зависи само от представителите на съдилищата и кадровата работа в прокуратурата да зависи само от представителите на прокуратурата.
В противен случай ние ще останем в сегашната хипотеза, когато представители на едната или на другата колегия, ще участват в кадровия процес съответно на другата колегия. Така че пак повтарям това, с което започнах – ако това нещо се приеме, се обезсмисля целият Законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Напълно съм съгласен с Вас – ако се приеме този текст, на практика, или ако се твърди така в този Законопроект, няма смисъл от изменение на Конституцията. И сега в Закона за съдебната власт се регламентира кой или кои органи може да предлагат повишаване, понижаване, освобождаване, включително имат право и по сега действащата разпоредба, магистратите да се самопредлагат – преди беше, ако не се лъжа, само административните ръководители. Така че това е въпрос, който може да бъде уреден законодателно. Член 129 казва, макар и пестеливо, оставя възможност на законодателя да бъде уредена цялата процедура – съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават и преместват в длъжност от Висшия съдебен съвет. Но точно в тази насока е и вашият Законопроект, който внесохте в началото на годината, ако не се лъжа. И наистина тогава няма смисъл да обсъждаме и коментираме изменения на Конституцията в тази част.
Заповядайте, господин Никифоров.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: Искам да изразя становище, че в този аспект нашата позиция може да претърпи еволюция във връзка с функционалното разделение на колегиите и съответно техните правомощия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Само че до гласуването в пленарната зала – датата е 9 декември 2015 г., може да има официализиране на становището, тоест еволюативното становище – нямам предвид решенията на Конституционния съд. Този термин се употребява от уважаваните професори – еволюативното тълкуване, нали така?
Предложения на народните представители Волен Сидеров, Явор Нотев – господин Нотев следващия път ще ги представи, но те са последица от предложението за отпадане на ал. 3 – съставът на съдийските колегии да се състои освен от председателите на двете съдилища, и от членове-магистрати. Също касае прокурорската колегия.
Предложение на Радан Кънев – господин Атанасов, Вие сте, чл. 130б, нова ал. 3.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю.
Това наше предложение е в продължение на основния замисъл на този Закон за диференциране на кадровата политика, съответно съдийска и прокурорска. Затова предлагаме изрично в Конституцията да се уреди, че право за предложение за председатели на Върховния касационен съд и съответно Върховния административен съд могат да правят само членовете на съдийската колегия, а за прокурорската – само членовете на прокурорската колегия. За да е ясно, защото този въпрос не е уреден по принцип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Макар че в становището на Венецианската комисия има една препоръка, която на практика законодателно не е изпълнена сега в действащия закон за съдебната власт – министърът на правосъдието няма право да прави предложения. Там препоръката е свита само до предложения за главния прокурор и то е мотивирано. Доколкото то е свързано с предната тема, би следвало, би трябвало да се даде възможност законодателно да бъде уредено – кой има право да прави предложения. Това е въпрос на дебат и гласуване.
По следващото предложение – пак сте Вие, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
То изглежда доста обемисто, но има три важни въпроса, защото другото е систематизиране на правомощията.
На първо място, искаме да има точна терминология в Конституцията – да не говорим за административни ръководители, а конкретно да се назовават председателите на съдилищата и ръководителите на прокуратурата. Мисля, че това е важно.
На второ място, в този, както сме го посочили в буква „б“, те са систематизирани предложения, които съществуват и по вносител, но тук да обърна внимание на нещо съществено. Стана въпрос за него по едно друго предложение преди това – не че само сме се съобразили със становището на Венецианската комисия, но това е и наше вътрешно убеждение – на тези, които внасяме това предложение, управлението на недвижимите имоти да остане правомощие на министъра на правосъдието по много съображения.
Вземам предвид това, което каза господин Пенев – той абсолютно е прав, по принцип управлението на държавното имущество в страната е задължение на изпълнителната власт, на Министерския съвет. То е регламентирано и в Конституцията. Това е едно на ръка.
Второ, в крайна сметка Висшият съдебен съвет е кадровият орган на съдебната власт. Давайки му правомощие да управлява недвижимите имоти, ние го натоварваме със стопанска дейност – да започне да организира търгове за ремонти на сгради, за покупка или продажба на имущество, това е една много тежка допълнителна дейност, която не би следвало да отива във Висшия съдебен съвет. И без това този орган е натоварен с негативна енергия в обществото. Сега да му дадем да се занимава и с търгове, това допълнително ще утежни проблемът.
Още повече, някой ще помисли, че се шегувам, но като гледам как вървят предложенията, може да се постави въпросът – има ли нужда в България да има Министерство на правосъдието? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
По другите предложения, защото те наистина са в чл. 130а, господин Величков, ще вземете ли отношение – по т. 8, разрешаване за повдигане на наказателно обвинение от колегиите?
И другото, което е съществено – по искане на една пета от народните представители отстранява, става въпрос за пленума тук – от длъжност главния прокурор в случая на обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер.
Ще вземете ли отношение?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Наистина, господин Председател, аз пропуснах.
Що се касае до даване на разрешение за повдигане на обвинение, тоест привличане към наказателна отговорност, е добре това да бъде уредено детайлно, защото всички сме равни пред закона и независимо кой-каква длъжност заема трябва да има механизъм за привличане към наказателна отговорност. Това, едно.
Второ, последното предложение, което сме направили, по искане на една пета от народните представители Висшият съдебен съвет или пленумът – този въпрос ще решаваме в пленарната зала, аз съм съгласен с това, че за да няма объркване може би наистина трябва да приемем, че имаме Висш съдебен съвет с две колегии и да не се занимаваме с пленум, но така или иначе става дума за правомощия на Висшия съдебен съвет.
Когато, да речем, при разглеждане на годишния доклад или на друг доклад на главния прокурор или по друг казус, в който в Народното събрание се съберат данни, от които може да се направи обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер от главния прокурор, институцията Народно събрание да може да предложи на кадровия орган – Висшият съдебен съвет, да отстрани временно от длъжност, за да може да се извърши всестранно, обективно и пълно разследване по казуса. Това е предложението. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Всъщност да разбирам, че принципът за имунитета, който в едно от измененията на Конституцията, тоест да бъде само функционален, с Вашето предложение – даване разрешение по т. 8, го отменяме? Защото с въвеждането на този принцип за функционалния имунитет на практика главният прокурор и прокуратурата повдига обвинение, Висшият съдебен съвет – мисля, че преди 2000 г. беше тази поправка в Конституцията, първата поправка всъщност беше 2003 г. На практика сега Висшият съдебен съвет освобождава временно от длъжност при повдигнато обвинение, не се произнася да дава съгласие, да се дебатира и коментира. Но то е следствие от тези конституционни поправки за функционалния имунитет.
АТАНАС АТАНАСОВ: Затова казваме – при условията на чл. 132.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По т. 4 – по искане на една пета, това са 48 народни представители. Всъщност почти всички се обединихме членовете на парламентарната квота да бъдат избирани с две трети мнозинство. От друга страна, назначаването на главния прокурор – тук е само главният прокурор, но ще припомня и на председателите на ВАС и на ВКС, след предложението на ВСС става с указ на президента, наистина темата може да се дебатира, но лично за мен не в този вид и в този ЗИД.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Председателю, всички сме наясно, че не с тава въпрос за освобождаване на главния прокурор, а става въпрос за временно отстраняване. Такава процедура би следвало да съществува. Към този момент няма такава процедура.
Аз ще се позова на друг текст, който разбира се не е в Конституцията, а в Наказателно-процесуалния кодекс – по отношение на всяко длъжностно лице в държавата, срещу която започна наказателно производство, прокурорът може да поиска временно отстраняване от длъжност, за да се проведе всестранно, обективно и пълно разследване, тоест длъжностното лице да не пречи на разследването. Това трябва да се отнася за всички длъжностни лица в държавата, независимо кой какъв е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Да, така е, въпросът е кой да инициира и кой може да инициира? Може ли Висшият съдебен съвет при условията на чл. 129, ал. 3 да инициира, когато ВСС прецени, инициира, събере… Законодателно е уредено мнозинството от две трети, а не е конституционно уредено отстраняването или предсрочно прекратяване на мандата. Законодателно е уредено и временното отстраняване, макар че конституционно не е уредено това временно отстраняване на магистрат. Това имах предвид – кой да инициира. Народни представители някак си това ни смущава, че едва ли не ще трябва да събират и обоснованото предположение с някакви факти и материали. Затова казвам – да, има място за дебат, дали и в момента няма такава възможност.
АТАНАС АТАНАСОВ: Може ли кажа нещо, макар че нарушавам процедурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не, не я нарушавате. Нали все пак има дебат.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря.
Главният прокурор еднолично може да иска от Народното събрание да му разреши да проведе разследване срещу народен представител, да го привлече към наказателна отговорност, даже еднолично може да поиска задържането му. Защо от Народното събрание, който е висш орган на държавната власт?
Ако констатира, че е налице обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер да не предложи – той няма да отстрани, но да не предложи на кадровия орган да предприеме такова действие, именно за да може да се проведе всестранно обективно и пълно разследване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Други мнения и становища?
Заповядайте!
ПЛАМЕН КИРОВ: Ако целта е да се проведе процедура за импийчмънт срещу главния прокурор, очевидно тя може да се инициира от група народни представители, обаче те не представляват Народното събрание. Тогава Народното събрание трябва да приеме някакво решение, няма значение с какво мнозинство, но трябва да има акт на Народното събрание.
Не може по инициатива на народни представители – една пета, както се предлага, това са 48 народни представители, това да обвързва Висшия съдебен съвет с процедура, която по същество представлява импийчмънт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Киров.
Аз затова казах – да, място има за дебат, трябва много прецизно да се мисли и дебатира на законодателно или на конституционно ниво. Господин Киров също е прав, че на практика става въпрос, макар и за временно отстраняване, за импийчмънт. Защото другото предложение мисля, че беше една четвърт – по чл. 129, ал. 4.
ПЛАМЕН КИРОВ: Има процедура по чл. 103 от Конституцията – ако ще се заимства механизмът, да се заимства от там. Това е импичмънтът на президента на републиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю.
Аз не съм привърженик на чуждиците в българския език, не знам какво значи „импийчмънт“. В българското право има „освобождаване от длъжност“. А тук не се предлага освобождаване от длъжност, а се предлага временно отстраняване. Бях длъжен да направя това уточнение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
В чл. 103 процедурата по инициативата е разписана – с какъв акт, с какъв брой народни представители се взема решението.
Заповядайте, проф. Пенев.
ПЕНЧО ПЕНЕВ: Само че в първата точка на предлагания текст искам да обърна внимание. Става дума не за терминологично уточнение. Предлага се „административните ръководители в органите на съдебната власт“ да се замени с „председателите на съдилища и ръководителите на прокуратури“. Поставя се въпросът – кой ще назначава зам.-председателите на ВКС, на ВАС, зам.-главните прокурори, заместниците на апелитивните съдилища. Според мен тази редакция не трябва да се приема, защото от кадровата функция на Висшия съдебен съвет извън обхватът й ще попаднат много важни длъжности за системата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, проф. Пенев.
Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Господин Председател, оставам с впечатлението – дано да е погрешно, че за втори път се опитваме да използваме промяната в Конституцията, за да се саморазправим с конкретна личност главен прокурор. В случая промяната сега е да снемем. Предишния път беше дали Народното събрание не може чрез неприемане на доклада на главния прокурор да започне процедура по уволнението му. Ако управляващо мнозинство чрез неприемане на доклада може да доведе до снемане от длъжност на главния прокурор, то нека и назначаването да бъде от управляващото мнозинство, за да не се крием зад гърба на колегиума на ВСС.
От друга страна, ако ние ще станем и разследващ орган и ще може да предлагаме снемането от длъжност, то тогава излиза, че ние можем за малко, за повече, временно или за до безкрай временно, или до края на мандата на действащия прокурор да го снемем от длъжност. Смятате ли, че това е в предмета на днешния разговор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Димитров.
Това е предложение, все пак, което е предложено на обсъждане. Ако беше реплика към мен, или беше просто изказване?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Добре е да назоваваме нещата конкретно и да адресираме изказванията конкретно.
Господин Димитров, променяме Конституцията. Това, първо. Тоест, създаваме норми, които трайно уреждат обществени отношения в страната. И никой не се занимава с който и да било ituito personae.
Не ми е работа, но мисля, че някъде между 6 и 8% е общественото доверие към работата на прокуратурата днес. Аз не съм гласувал, само знам, че това е социология.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Социологията и към нас няма доверие. Смятаме ли, че сме най-достойните?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Има ли други мнения, становища?
Заповядайте.
МИХАИЛ КОЖАРЕВ: Благодаря, господин Лазаров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това е важен текст, и по вносител има неща, които следва да се кажат.
МИХАИЛ КОЖАРЕВ: Аз искам да кажа нещо във връзка с това предложение по ал. 6, който текст гласи като проект: „Приема проект на бюджет на Висшия съдебен съвет, като одобрява самостоятелните бюджети на съдилищата и прокуратурата и ги внася за разглеждане в Народното събрание.”
И тъй като, съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от Конституцията, съдебната власт има самостоятелен бюджет, не мога да разбера дали се цели да се получат повече самостоятелни бюджети, тоест Висшият съдебен съвет да има самостоятелен бюджет, съдилищата отделно самостоятелен бюджет, и прокуратурата отделно, защото към този момент те са второстепенни разпоредители, на отделен ред.
В тази връзка, с оглед на точната терминология, би трябвало по някакъв начин, ако наистина се цели това, да се измени и чл. 117, ал. 3. А ако не, не би трябвало те да бъдат, те са с термина „самостоятелни бюджети”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Кожарев.
По тази тема има и конституционни решения. Когато тръгнем да гласуваме, би трябвало да се съобразим и с тях – доколко може Висшият съдебен съвет директно да внася проект на бюджет в Народното събрание.
Други колеги, които искат да вземат отношение по това предложение? Не виждам.
Разбира се, отделно ще бъдат подложени на гласуване, защото текстовете касаят различни правомощия на различни органи, а някои от тях съвпадат с други предложения.
Предложения на народния представител Кадиев за изменение в § 2. Няма го. Те по-скоро са редакционни – правомощията на колегиите и председателстването, чл. 130б, на Висшия съдебен съвет, или на пленума. Той е употребил „пленума”. Всъщност допълненото, което е: главният инспектор участва в заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и заседанията на съдийската и прокурорската колегии. В тази част е по-различно от първоначалния Законопроект за изменение на Конституцията. Другите съвпадат по принцип с част от предложенията на колегите, що се касае до председателстване на съдийската и прокурорската колегия.
Заповядайте.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Уважаеми членове на Временната комисия, уважаеми колеги! От името на Инспектората към Висшия съдебен съвет и от мое име заявявам, че подкрепям тези предложения на народния представител Георги Кадиев. Ще се спра само на допълването на последното изречение на чл. 130б, ал. 1, а именно на предвиждането главният инспектор да участва в заседанията на съдийската и прокурорската колегии и в заседанията на пленума към Висшия съдебен съвет.
Защо смятам, че главният инспектор трябва да участва в тези заседания? Защото знаете, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е орган, който е задължен да дава информация на Висшия съдебен съвет по дисциплинарни въпроси, по въпроси, свързани с кадровото израстване на магистратите, по въпроси, свързани с атестирането и несменяемостта на магистратите. Смятам, че ако не бъде закрепено на конституционно ниво възможността главният инспектор да участва в заседанията на тези колегии и на пленума, ползата от съществуването на две колегии към Висшия съдебен съвет би се намалила значително, именно защото тези колегии решават кадровите въпроси на магистратите. И е важно именно главният инспектор да подава нужната информация за взимане на информирани решения от двете колегии и респективно от пленума към Висшия съдебен съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Други мнения и становища?
Ако няма, продължаваме в текста, който е с курсив. Работната група е обработила различните предложения, разбира се, ако те бъдат приети. Той касае чл. 130а и чл. 130б. Одеве взех становище за правомощията – какво касаят чл. 130а и чл. 130б по вносител.
Предложение на Борислав Борисов, Лъчезар Никифоров, Кирил Цочев.
Заповядайте, господин Никифоров.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: Това предложение следва духа и характера на предишните предложения, които сме направили, така че няма нужда от особен коментар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Други мнения и становища? Не виждам.
Предложение на Волен Сидеров и група народни представители. Ще го представи господин Нотев следващия път, а то е отпадането на § 3, който гласи: „Член 130а става чл. 130в”.
Предложение от Димитър Делчев и група народни представители – създава се § 3а, а именно: „Член 131 се отменя.”
Аз ще изчета и следващо предложение, което касае чл. 131. То също е от господин Делчев.
И предложение от господин Кънев и Атанасов, което също касае чл. 131.
Господин Делчев помоли малко да изчакаме.
Господин Атанасов, можете да започнете Вие, докато той дойде.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Това са три отделни предложения, които търсят един и същи ефект, тоест предлагат различни варианти за решаването на този въпрос. Става дума за тайното или явно гласуване на Висшия съдебен съвет. Знаем, че към настоящия момент регламентацията е, че всичките си кадрови решения Висшият съдебен съвет ги взема с тайно гласуване.
От една страна, предлагаме да отпадне целият чл. 131, защото той наистина касае начина на гласуване и нищо повече.
От друга страна, ако счетем, че тук трябва да се направи регламентацията за начина на гласуване, тоест да е явно, да се промени само начинът на гласуване, а текстът да остане.
Това са трите предложения. Така че е въпрос на подход от страна на Комисията, разбира се и на пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, всъщност предложенията са две и те са алтернативни.
Всяко едно от тези предложения цели това, което съществува в момента в Конституцията, а именно изричното казване, че гласуването във Висшия съдебен съвет е тайно – да отпадне, с цел да има повече прозрачност в работата на Висшия съдебен съвет. Всеки магистрат, или съответно немагистрат, член на Висшия съдебен съвет, който гласува, да застава зад решението с името си. И все пак да има някакъв граждански контрол върху работата на Висшия съдебен съвет, защото в момента тайното гласуване осигурява комфорта на това, че за дадени решения не може да се установи кой е конкретният човек, който стои зад тях и съответно не може да се носи отговорност.
Едното предложение е по-силното предложение – изрично да се заяви в Конституцията, че гласуването във Висшия съдебен съвет е явно, като ние, естествено, се надяваме то да бъде предпочетено.
Другото решение, по-мекият вариант, който е алтернативен на първия, е все пак да не се казва в Конституцията какъв вид е гласуването – дали явно, или тайно, а то да бъде оставено на волята на законодателя с този риск, че законодателят може да решава през определен период от време постоянно да го променя.
Но тъй като не успях по някакъв начин да се включа в дебата за допустимостта на определени предложения, ми се ще да кажа няколко думи по тази тема, тъй като тя е важна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Делчев, извинявайте, Вие ще ни върнете обратно към конкретни предложения, по които всеки един от колегите взе становище, въпреки мнението дали е допустимо, или не. Това, първо.
Второ, дали едно предложение ще бъде допустимо, или не – това е нещо, което ще бъде решено, първо, в Комисията чрез гласуване. Ще имате време на следващото заседание да вземете отношение.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Позволете ми само да изкажа принципно становище сега, тъй като колегите имаха възможност, а разговорът някак си не позволи да взема отношение. То ще е много кратко, разбира се.
Тъй като е важна темата, все пак трябва да държим сметка, че и законът, и Конституцията – по-скоро Правилникът, който сме приели, казва, че предложенията между първо и второ четене трябва да бъдат в обхвата на предложенията, които са направени изначално.
Всъщност ние не можем да тълкуваме прекалено стеснително тази разпоредба и да се стесняваме само до конкретни буквички, или думички, които да се заменят. Но искам да кажа тук ясно, че ние не можем да го тълкуваме и прекалено разширително, така че накрая да се окаже, че с предложения между първо и второ четене може на практика да се заменят или да се добавят текстове в една трета от Конституцията.
Всъщност това би довело до заобикаляне на едно правило, което е направено така, че да защитава конституционната инициатива и тя е на 60 народни представители. Това е в някакъв смисъл и обяснение защо по някои от текстовете може би ще се различаваме като гласуване с колегите от Реформаторския блок, тъй като има доста смислени текстове, които могат да бъдат подкрепени, но има и такива, които няма как да се счита, че са в обхвата на тази Конституция.
В крайна сметка трябва да си кажем, че дори дадени текстове да не влязат в рамките на Конституцията и конституционното предложение, все пак те могат да попаднат в Закона за съдебната власт, в други подзаконови нормативни актове и така да бъдат развити, както например текстът за Методическите указания на главния прокурор, който досега е бил винаги тълкуван през законодателството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Делчев.
Ще припомня точния термин в чл. 4 на процедурните правила по отношение на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.
Ако не се лъжа, има едно конституционно решение досежно внасянето между първо и второ четене доколко е допустимо и конституционносъобразно по бюджетните закони, където инициативата по Конституция е само на Министерския съвет, без да цитирам дословно, но там Конституционният съд е казал: да, между първо и второ четене се внасят предложения за изменение на бюджета в закона, но народните представители нямат друга възможност, защото инициативата за бюджета е само на Министерския съвет. И там би могло донякъде да се направи аргументът за противното – когато народните представители имат възможност за законодателна инициатива, дали е допустимо? Не че Народното събрание не го нарушава – между първо и второ четене се правят предложения, които са наистина в противоречие с принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.
Ако бъркам, поправете ме, но мисля, че там беше това изключение само що се касае до бюджета, където инициативата е само на Министерския съвет.
Вървим натам.
Заповядайте, господин Величков.
ВЕНЦИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Благодаря Ви.
Понеже това е единственото предложение, зад което стоим като Гражданска инициатива, което е влезнало в обхвата, според работната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: За кое предложение, извинявайте?
ВЕНЦИСЛАВ ВЕЛИЧКОВ: Замяната на тайното с явно гласуване – чл. 131, два мотива.
Не е удачно въпросът да бъде уреждан по законодателен път, поради това, което спомена и господин Делчев, че това означава, че в поредни народни събрания този въпрос може да се прегласува, да се урежда отделно и това ще създаде трайна нестабилност в уредбата на въпроса. В момента неслучайно е уредено по конституционен начин.
Трайната практика през годините показа обаче, че тайното гласуване във Висшия съдебен съвет по-скоро прикрива определени сделки при гласуванията и доколкото се касае за кадровите въпроси в съдебната система – повишаването, понижаването, преместването, атестирането на магистрати, е изключително важно всеки член на Висшия съдебен съвет да стои с личното си име зад това кои ръководители в съдебната система се избират, срещу какви качества се избират и съответно с тяхното атестиране, понижаване, преместване и така нататък.
Тоест, кадровият въпрос в съдебната система не може да бъде таен за обществото, защото това противоречи на обществения интерес. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря на господин Величков.
Аз също принципно съм за отпадане на конституционно уредения принцип за тайно гласуване, макар че в интерес на истината преди един избор преди известно време, доста голяма част от обществото, а и от наблюдаващите решенията на Висшия съдебен съвет, изразяваха мнение и становище, че един избор, който беше проведен, не бил достатъчно таен. Казвам го, освен това, за да припомня, че в измененията на Закона за съдебната власт през 2011 г., аз тогава бях също съвносител, разбира се с други колеги от ГЕРБ, в Закона за съдебната власт го и записахме, изборът на административни ръководители да бъде явен, мотивирайки, че Конституцията говори за избора на магистрати, а изборът на административен ръководител, не че те не са магистрати, но е нещо малко по-различно. Тогава беше сезиран Конституционният съд и този наш текст, тогава приет, гласуван в Народното събрание, говоря за последователната ни политика, беше отменен.
Други становища има ли?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз се сещам за какво говорите и искам да напомня тук римската максима „Dura lex, sed lex”. Един закон може да е лош, ама трябва да се спазва. Така че към настоящия момент регламентацията за кадровите решения на Висшия съдебен съвет е да се извършват с тайно гласуване. Има тежки съмнения в обществото, че това гласуване не е тайно. Друг е въпросът за това – убеждението защо трябва да се извърши тази кардинална промяна. Мерси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Не го схващам като реплика към мен.
Казах, че още през 2012 г. аз бях от съвносителите на проект за явно гласуване, а също и в първия ЗИД. Така че, ако се връщаме достатъчно назад в решенията на Висшия съдебен съвет, поне от 15 – 20 години назад, това винаги е създавало проблеми, лично за мен, и винаги е имало спорове следва ли да остане, и не следва ли да остане – дали е по-добре да има явна зависимост, отколкото тайна зависимост и доколко тайното гласуване е тайно, или е достатъчно тайно.
Заповядайте, господин Димитров.
РЕПЛИКА: Аз имам леко съмнение, че трябва да се предхожда от нечия тайна, за да... (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, вървим натам.
Параграф 4 по вносител, който касае правомощията на Инспектората.
Господин Славов, имате предложение.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Имам действително едно предложение, което донякъде може би може да се определи като редакционно, но ми се струва, че е важно. То следва, бих казал, логиката и терминологията, която използва Конституцията. Когато говори за избор с квалифицирано мнозинство, навсякъде се използват думите „всички народни представители”, когато мнозинството трябва да е формирано измежду всички народни представители. В случая думата, която използваме, е „народните представители”, която донякъде би могло да даде възможност за тълкуване дали се имат предвид присъстващите, или става дума за всички народни представители.
Така че макар и до голяма степен да е ясно и практиката вече да е показала, че при избора на главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет мнозинството се формира от всички народни представители, аз си мисля, че бихме могли да го запишем по коректния начин, за да бъдем прецизни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Славов.
Други мнения, становища? Не виждам.
Предложение на народния представител Волен Сидеров, Явор Нотев, което също касае правомощията на Инспектората и то е близко до това, което е по § 4 по вносител.
След това има предложение на господин Кадиев. Няма го господин Кадиев, той е вносител – то е, бих казал, от две части. Естествено, ще бъде подложено на отделно гласуване. Едното му предложение е увеличаване броя на съдебните инспектори, а именно да се състои от главен инспектор и 14 души инспектори, а другото е по-детайлно изброяване, и то доста детайлно, изброяване на правомощията на Инспектората. Част от тези детайли лично според мен могат да бъдат законодателно уредени.
Някой да вземе становище?
Заповядайте, госпожо Точкова.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Отново бих искала да изразя моето и на Инспектората към Висшия съдебен съвет становище по предложението по § 4.
Както винаги сме заявявали, Инспекторатът подкрепя предоставянето на допълнителни правомощия. По конкретното предложение искам да кажа, че подкрепяме предложението на господин Кадиев, което се състои, както казахте, в няколко части – промяна в наименованието на органа, предвиждане на увеличаване на броя на инспекторите и прецизиране на предоставените допълнителни правомощия.
Бих искала да взема отношение подробно и по трите предвиждания. Смятам, че е нужно прецизиране на наименованието на Инспектората. Съгласно актуалната редакция на чл. 132а, ал. 1 от Конституцията, Инспекторатът е създаден към Висшия съдебен съвет, но същевременно е независим орган. Той приема собствен Правилник за организацията и дейността си, а също има самостоятелен бюджет – макар и част от бюджета на съдебната власт, изготвя самостоятелна програма за извършване на проверки, инспекторите са независими при извършване на дейността си и за избора на главен инспектор и на инспектори се изисква мнозинство, както знаете, две трети от всички народни представители, което мнозинство е по-голямо дори от мнозинството на парламентарна квота на членовете на Висшия съдебен съвет.
Явно е, че според нас употребеното „към” наименованието на Инспектората, създава една несъществуваща зависимост между Инспектората и Висшия съдебен съвет. Именно и заради това смятаме, че наименованието следва да бъде коригирано, като Инспекторатът вместо към Висшия съдебен съвет да е Инспекторат на съдебната власт.
На противниците на едно такова предложение, смятам, че би могло да се възрази, в смисъл, че промяната в наименованието по никакъв начин няма да се отрази неблагоприятно във взаимоотношенията между Инспектората и Висшия съдебен съвет по повод дейността на двата органа, а, напротив, яснотата на правната уредба ще е предпоставка...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Госпожо Точкова, ще ме извините.
На първо четене и обсъждането преди първо гласуване, всеки имаше възможност принципно да изрази становища. Ние сме на второ четене – малко по-сбито, ако може, да представите становище. То е достатъчно подробно изписано, ние също сме се запознали, видели сме го. Не искам да Ви прекъсвам, но нека да не удължаваме все пак изказванията, защото и други колеги може би ще искат да вземат становище.
Заповядайте, продължавайте.
ТЕОДОРА ТОЧКОВА: Бях по-подробна с оглед на това да запозная членовете на Временната комисия с нашето становище. Разбирам, че сте се запознали, за което се радвам. Смятам, че е важно още от наименованието на органа да е ясно какъв е органът по своята същност.
Защо подкрепяме и предложението на народния представител Георги Кадиев за увеличаване на броя на инспекторите. Именно, защото предложеното увеличаване на броя на инспекторите е изцяло обосновано с проектното увеличаване на функциите на Инспектората. Смятам, че въпросът за числеността на един орган винаги е обусловен от неговите правомощия. За нас е важно да се увеличи броят на инспекторите именно затова, защото именно инспекторите са гарант за законосъобразното качествено извършване на проверките и няма да бъде достатъчно само увеличаване на броя на експертите, а е важно увеличаване на броя именно на инспекторите поради тези причини. Именно те са отговорни, както казах, за законосъобразното протичане на проверките. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Точкова.
Всъщност този дебат, ако не се лъжа, при конституционните изменения 2007 г., когато беше създаден като орган и Инспекторатът, е бил воден: дали Инспекторат към Висшия съдебен съвет, или Инспекторат на Висшия съдебен съвет би противоречало на Решение № 3, що се касае дали се създава нов орган, или орган, който е към Висшия съдебен съвет? Този дебат е бил воден, предполагам и колегите са се запознали.
Други колеги искат ли да вземат мнения, становища? Няма.
Продължаваме.
Следващото предложение е на работната група – § 5 по вносител да бъде отхвърлен.
Мнения, становища? Не виждам.
Параграф 6 касае новата ал. 4 в чл. 150 – правомощията на Висшия адвокатски съвет. Там ще има и малка редакция.
Заповядайте, госпожо Негенцова.
Само ще Ви помоля, имайте предвид, че 184 народни представители са подкрепили този текст. Той не е толкова спорен.
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Висшият адвокатски съвет подкрепя предложението за изменение, което е в § 6, за създаване на нова ал. 4 с редакцията, която е приета на първо четене, а именно Висшият адвокатски съвет да може да сезира Конституционния съд. Ние сме изложили своето становище защо го подкрепяме. Това предложение се адмирира и от Венецианската комисия, в нейното становище. Считам, че не би следвало да отпада изменението в § 6.
Искам обаче да обърна внимание на предложението, което е за редакцията на работната група, като се променя не Висшият адвокатски съвет да може да сезира, а Висшият орган на адвокатурата. Считам, че трябва да се запази приетата редакция на първо четене, тъй като в Закона за адвокатурата, когато говорим за висши органи, се имат предвид няколко органа – това е Висш адвокатски съвет, Висш контролен съвет, Висш дисциплинарен съд, отделно има председател на Висшия адвокатски съвет. Вече може да се спори и за общо събрание на адвокатурата, като целта на тази промяна е съвсем друга: не да се даде възможност на колкото се може повече органи, които нямат за присъща такава дейност – нито Дисциплинарният съд, нито Контролният съвет. Затова считам, че трябва да бъде в редакцията на Висш адвокатски съвет, а не Висш орган на адвокатурата, защото тогава целите на промяната няма да бъдат осъществени, а по-скоро биха се блокирали, отколкото да се даде възможността, която се предвижда и се адмирира от Венецианската комисия.
АТАНАС АТАНАСОВ: Кой го е предложил това?
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Още повече, че и Висшият адвокатски съвет е всъщност юридическото лице, което е... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Приключихте ли, госпожо Негенцова?
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Висшият адвокатски съвет съществува 90 години. (Оживление.)
Да, приключих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря.
Аз искам да изразя подкрепа на това, което каза колегата Негенцова, защото по този начин формулиран, текстът дава възможност за двояко тълкуване. Утре Конституционният съд може да реши, че по този начин формулиран текстът означава Общото събрание на адвокатурата, нали така, който не знам как ще го съберем, за да се вземе решение, за да сезира Конституционния съд? (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви.
Очевидно ще трябва да се съобразим поне със сега действащия закон, което не пречи последващо изменение на Закона да внесе съответните изменения.
ПЛАМЕН КИРОВ: Гласуваният на първо четене текст – тогава Висшият адвокатски съвет ще се превърне в конституционен орган, така че законодателят няма да може да променя висшия орган, тоест специално адвокатурата... (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Което е още по-силно основание за това предложение. Благодаря.
Предложение на колегата Делчев, Ананиев.
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Предложението касае субектите, които могат да сезират Конституционния съд. Предвидили сме това нещо, тоест сезирането да може да става и от всеки съд, който прецени, че е налице противоконституционност на даден закон, като съответният съд е от втора или от последна инстанция. Идеята тук е очевидна – да се върви към разширяване на кръга на субекти, които могат да сезират Конституционния съд. Дай Боже, някога да стигнем и до индивидуалната конституционна жалба, която ще осигури достатъчно широк достъп до Конституционния съд, така че да сме сигурни, че противоконституционните норми ще бъдат хващани навреме и ще бъдат обявявани за такива навреме.
Смятаме, че разширяването на субектите заедно с въпроса за явното гласуване във Висшия съдебен съвет са двата основни въпроса, които ще доведат до разликата във функционирането на съдебната власт в Конституцията, а впоследствие, разбира се, всички промени, които се надяваме да видим в процесуалните закони и в Закона за съдебната власт, да направят и останалата част в съдебната реформа, която се надяваме да е достатъчно дълбока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Делчев.
Всъщност този дебат ние го водихме преди няколко месеца принципно, но няма предложение по редакция на текста. Сега е леко коригиран текстът, за разлика от предишните предложения.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Едно предложение за редакция на текста бих предложил на колегата Делчев. Текстът: „когато е убеден” да го заменим с „когато констатира”, защото един съдебен състав, както знаем, правораздава и постановява актовете си на база на вътрешно убеждение и посоченото в Закона. Така че той във всички случаи трябва да е убеден. Мисля, че по-добрата редакция е: „когато констатира” подобно нещо вече се развива фактическият състав, за който те говорят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Той, за да констатира, трябва да е убеден, и съответно това свое убеждение да го изрази в съответния съдебен акт, за да спре делото и да сезира Конституционния съд.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Едното състояние предхожда другото. Констатацията е, след това – убедеността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Продължаваме.
И още един важен принципен въпрос.
Още един важен въпрос, принципен.
Предложение от проф. Борислав Борисов, Лъчезар Николов – § 6 да отпадне.
Господин Никифоров, дебатът сме го водили.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: Мотивите, които ни водят, са обстоятелството, че в чл. 134 от Конституцията институционално не е записан Висшият адвокатски съвет.
На следващо място, ние считаме по принцип, че възможността за сезиране на Конституционния съд следва да бъде чрез закон, а не по сила на конституционна норма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Никифоров.
Други гледни становища? Няма.
Господин Христо Иванов тръгна ли, някой би ли проверил? Добре би било поне в тази част да бъде тук, доколкото стигнахме до Преходните и заключителни разпоредби.
Изпратени са Ви няколко предложния, принципно те са няколко, що се касае до приемането и влизането в сила на този Закон, последиците за изборните членове на Висшия съдебен съвет – кога са прекратява мандатът, довършват ли мандата и, ако ще довършат мандата, каквато всъщност е препоръката на Венецианската комисия, казва, че не е добрата практика предсрочното прекратяване мандатът на изборния орган. И то е становище по нашия закон, между другото.
Ще предложа на вниманието Ви един проект. Има време, моля да го обсъдите, той е изпратен всъщност на колегите в отделен файл на имейл, или във втория материал, който сега беше раздаден всъщност в оригинала.
„Народното събрание в срок до три месеца от влизането си в този Закон приема законите, които се отнасят до прилагането на чл. 130а и 130б.” Това са основните текстове, от които следва изменение на Закона за съдебната власт поне в тази част. Няма пречка Законът за съдебната власт да бъде изменян допълнително.
„Изборните членове на Висшия съдебен съвет към дата на влизане в сила на този Закон завършват мандата си. В едномесечен срок от влизането в сила на законите, свързани с прилагането на чл. 130а и 130б, Висшият съдебен съвет разпределя членовете на Съвета, избрани от Народното събрание, съдийска и прокурорска колегия”. В ал. 2 – „в случай, че срокът по ал. 1 Висшият съдебен съвет не разпредели членовете, избрани от Народното събрание, в съдийската и в прокурорската колегия, Народното събрание ги разпределя с решение”.
Предлагам го на внимание за обсъждане, колеги, и съответно за редакция освен принципа.
Имате ли някакви мнения, становища? Има ли някакви други мнения, становища?
Разбира се, до следващия четвъртък може да бъде предложен и друг вариант на Преходна и заключителна разпоредба, касаеща предсрочно прекратяване мандата на изборните членове или да довършат мандата си изборните членове без обаче да се разделят в две колегии, което за мен е безсмислено.
Някакви други мнения и становища има ли?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Сега да не се получи неравнопоставеност?
ПРЕДСEДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: В смисъл?
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Съдии, прокурори...
ПРЕДСEДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Искам да обърна внимание, че с измененията през 2007 г. на Конституцията всички членове на Висшия съдебен съвет престават да бъдат магистрати – до 2007 г. тези, които бяха магистрати, Висшият съдебен съвет заседаваше на сесии и те си бяха магистрати. В момента на избирането за член на Висшия съдебен съвет, престават да бъдат магистрати. Напомням го, напомням го.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Едно съвсем кратко мнение. Просто се замислям, четейки ал. 2, във връзка с ал. 1, дали все пак не е добре да помислим върху хипотезата – разбира се, в хипотезата за довършване на мандата на сегашния Висш съдебен съвет, не е редно органът по избора да прецени вече за разпределението? Иначе казано, Висшият съдебен съвет – по ал. 1 е ясно, но по отношение на Народното събрание, то да прецени разпределението в двете колегии на избраните от Народното събрание представители.
ПРЕДСEДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря господин Славов.
Да, това също е вариант, който би могъл да довлече евентуално възражение, че органът при избора на тези избрани с обикновено мнозинство членове с решение, прието с обикновено мнозинство, ще разпредели квотата по някакъв политически признак. Така че и този вариант съществува. Поставяме темата за обсъждане. Нали? Да, и това го има като вариант, но го има и като довод.
Така или иначе би трябвало с Преходна и заключителна разпоредба да приключим или поне да гласуваме изменението на Конституцията в трите хипотези, които казах – предсрочно прекратяване на мандата, довършване на мандата без да се прилагат измененията на Конституцията до 2017 г. – ноември, ако не се лъжа, и вариантът за прилагането на изменението на Конституцията, относно с чл. 130а и чл. 130б, в тримесечен срок с изменение на съответните разпоредби на Закона за съдебната власт.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
С оглед предоставената възможност, дори да е така – в режим на преждевременност, но след като колегата Славов коментира възможностите, аз ще си позволя за изразя известни предпочитания към третия вариант, предложен в тази разработка. Защото общо взето той дава възможност да докажем, че с промяната не целим кадрови ефекти, и то извън мандата. Не искаме да дирим личностни решения, а дава възможност, също така, за един период от година или две да се види ефектът от разделението. Сега по техническия начин и модел за разделяне на квотите вероятно може да има варианти. Благодаря.
ПРЕДСEДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Всъщност в доклада Ви е даден точно с този трети вариант. Но аз съм длъжен да кажа, че има и други хипотези. Неслучайно припомних становището на Венецианската комисия по този Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията, където те изразяват становище, че не е добра практика предсрочно прекратяване на мандата на изборните органи.
Други колеги имат ли отношение да вземат становища?
Ако няма, благодаря на всички гости, на участниците в заседанието!
Напомням, че на 3 декември 2015 г., четвъртък, от 14,30 ч. разбира се, под едно малко условие – да се надяваме бюджетът на 2 декември 2015 г. ще бъде приет и няма да продължи на 3 декември 2015 г., но, ако има пленарно заседание, заседанието на Комисията няма да е от 14,30 ч. и пленарното ще продължи малко повече. Закривам заседанието.


(Закрито в 17,00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Димитър Лазаров