П Р О Т О К О Л
№8
На 3 декември 2015 г. от 14,40 ч. се проведе редовно заседание на Временната комисия за обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Заседанието бе открито и ръководено от председателя господин Димитър Лазаров.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


П Р О Т О К О Л
№8

На 3 декември 2015 г. от 14,40 ч. се проведе редовно заседание на Временната комисия за обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Заседанието бе открито и ръководено от председателя господин Димитър Лазаров.

* * *

ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми госпожи и господа! Откривам днешното заседание.
Да Ви представя представителите на институциите. Някои от тях присъстваха и предишния път. От Президентството: госпожа Петя Тянкова, госпожа Румяна Коларова – съветници на президента, председателят на Върховния касационен съд господин Панов, председателят на Върховния административен съд господин Колев, , от Висшия съдебен съвет господин Кожарев, заместник-министър на правосъдието господин Петков, председателят и зам. председателя на Висшия адвокатски съвет госпожа Негенцова и господин Цветанов. Няма да изброявам всички представители и професори конституционалисти, те присъстваха и предишния път.
От неправителствените организации: господин Тодоров – от Фондация „Български институт за правни инициативи“, господин Авджийски – Институт по пазарна икономика, правен експерт, госпожа Иванова – председател на Институт за отворено общество, господин Величков – Инициатива за правосъдие на всеки, госпожа Батембергска – Фондация „Сега”, Старт на ефективни граждански инициативи. Възможно е някого да съм пропуснал.
Преди да започнем по точката по днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА Република България, вх. № 554-01-144, 24 юли 2015 г., внесен от Цецка Цачева и група народни представители, макар че предишния път правихме обсъждане, някои от колегите не можаха да вземат отношение, Ви моля и от името на стенографите, да представяте имената си, защото няма как да бъдат вписани в стенографския протокол. (Шум и реплики.)
Подлагам на гласуване точка единствена по дневния ред, както я изчетох.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Докладът е раздаден предишния път на всички членове на Комисията и работната група, включително и на тези колеги, които отсъстваха от предишното заседание по уважителни причини.
Ще Ви помоля за конструктивизъм, защото има около 70 гласувания, въпреки че има шест параграфа за изменение в Конституцията.
По заглавието – „Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България”, има ли предложения, становища? Няма.
Моля да гласуваме.
За 13, против и въздържали се – няма.
Предложение от народния представител Петър Славов:
„Създава се нов § 1:
§ 1. В чл. 79, ал. 2 съюзът „и” се заменя със запетая, а накрая се добавя „и правомощията по чл. 84, т. 16, изречение второ”.”
Предишния път господин Славов представи и мотивира предложението си. Работната група, която беше гласувана и създадена с наше решение, счита, че това е извън принципите и обхвата на разглеждания Законопроект.
Процедура – заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията, уважаеми колеги, гости, експерти! Тъй като доста от текстовете, отразени в доклада за второ гласуване, не са били разглеждани от работната група и според мен правилно не са разглеждани, защото не съответстват на приетите правила за работа и това е един от тези текстове – който сега се предлага на нашето внимание, бих предложил следната процедура. Първо да гласуваме всички тези текстове дали да се обсъждат и се приемат по същество, или на процедурно основание Комисията да ги отхвърли и да вървим нататък, за да действаме по-бързо.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Георгиев. Аз обявих предишния път, ще бъде подложено на гласуване всяко становище дали са в, или извън обхвата, няма как всичките наведнъж да ги подложим на гласуване.
Слушам редакционното Ви предложение, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател. Искам редакционно да помоля в текста, както съм го предложил – съюзът „и” се заменя със запетая, а накрая се добавя „и правомощията по чл. 84, т. 16, изречение второ”, съюзът „и” да бъде заменен с „в това число”.
Цялото предложение ще стане: „в това число и правомощията по чл. 84, т. 16, изречение второ.”
Правя това в името на точността, за да не остане с погрешно впечатление някой от колегите народни представители или въобще от участниците в работната група или гостите, че става дума едва ли не за вменяване на някакви допълнителни правомощия на Народното събрание, а не само поясняване на неговата функция по парламентарен контрол.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Славов.
Подлагам на гласуване обстоятелството, че няма да разглеждаме предложението на господин Славов на основание чл. 4, ал. 1 от приетите Процедурни правила, няма да ги цитирам, доколкото Процедурните ни правила препращат към съответен текст в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Моля да гласуваме решение на Комисията посоченото предложение на господин Славов на тези основания да не се обсъжда и гласува.
За – 11, против – 1, въздържали се – 2.
Следващото предложение е на господин Славов:
„Създава се нов § 2:
„§ 2. В чл. 84, т. 16 съюзът „и” след думите „Върховния административен съд” се заменя със запетая, след думите „главния прокурор” се добавя „и на Инспектората към Висшия съдебен съвет”.”
Господин Славов, разделил съм Вашето предложение на две, защото втората му част съвпада с предложения на други народни представители и е редно да ги гласуваме поотделно. Така е направено и с други предложения.
Миналия път Вие обосновахте Вашето предложение.
Моля да гласуваме предложението на господин Славов.
За – 4, против – няма, въздържали се – 8.
Колеги, ще помоля за прегласуване. Ще кажа с две думи за какво става въпрос.
Става въпрос Народното събрание да разглежда освен докладите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, доклада на главния прокурор, внесени през Висшия съдебен съвет, и доклада на Инспектората към Висшия съдебен съвет – това е предложението, доколкото в актуализираната концепция решихме, че следва да засилим ролята на Инспектората, поради което считам за уместно предложението на господин Славов.
Подлагам го на повторно гласуване.
За – 7, против – няма, въздържали се – 4.
Следващото предложение е на господин Славов. То е предложение и на народните представители Атанасов, Кънев, Исмаилов, група народни представители, а именно:
„Създава се изречение второ: „Народното събрание може да изисква, изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за прилагането на закона, резултатите от противодействието на престъпността и осъществяването на наказателната политика по проблеми от съществен обществен интерес.”
Моля да гласуваме това предложение, което е от господин Славов и от групата народни представители.
За – 8, против – няма, въздържали се – 5.
Сега моля да гласуваме по принцип измененията в чл. 84, т. 16, за създаване на нов § 1, а именно: „Създава се изречение второ: „Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.”
РЕПЛИКА: „Изисква” отпада?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, това е предложението за редакция на работната група.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председател. Както е предложила работната група, Вие изчетохте само втората част. Ние приехме и първата част. Целият текст на изменението трябва да гласи:
„В чл. 84, т. 16 думите „внесени от Висшия съдебен съвет” се заличават, а накрая се добавя „както и на Инспектората, внесен от Висшия съдебен съвет” и се създава изречение второ, което прочетохте.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Атанасов, затова ги подложих на отделни гласувания, защото предложението на господин Славов в тази част, което е отделно, не събра гласове.
Във втората част то съвпада с Вашето и затова го подложих на отделно гласуване.
Колеги, ще Ви прочета още един път предложението за редакция на работната група:
В чл. 84, т. 16 се създава изречение второ: „Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика.”
Ще го подложа още един път на гласуване, за яснота, тъй като беше зададен въпрос, защото в редакцията отпада думата „изисква”.
Моля да гласуваме редакцията на това изречение второ в чл. 84, т. 16.
За – 10, против – 2, въздържали се – 3.
МИХАИЛ МИКОВ: Може ли да кажа нещо?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Славов, за процедура.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател. Имаше смисъл може би преди гласуването да предложа тази процедура. Останах с впечатление, че Комисията първоначално гласува предложението по начина, по който аз го бях предложил, и се прие.
След това беше направено редакционно предложение и преди гласуването исках да обърна внимание на един цитат на Решение № 8 от 2005 на Конституционния съд, което е много интересно и точно кореспондира с това, което изисква...
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Славов, но предишния път всеки имаше възможност да защити предложенията си.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Да, но тогава не сме го коментирали, а в случая мисля, че всички разбраха, че да получиш доклад, без да си го изискал, може да означава въобще да не получиш доклад.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Славов, мисля, че предишния път това беше дебатирано. Беше дебатирано дали разглеждането на доклад означава и инициатива на този, който може да предложи на Народното събрание да внесе доклад, или да бъде инициатива на Народното събрание.
Следващото предложение е от народния представител Петър Славов, а именно:
„Създава се нов § 3:
„§ 3. В чл. 119, ал. 1 думите „окръжни, военни и районни“ се заменят с „и регионални”.”
Става въпрос за съдилища.
Отново сме в хипотезата на приетите Процедурни правила. Такова е становището на работната група – че предложението е извън принципите и обхвата на разглеждания Законопроект. Миналия път господин Славов обоснова своето предложение.
Моля да гласуваме решението на Комисията предложението да не се разглежда и гласува, тъй като е извън принципите и обхвата на Законопроекта.
За – 9, против – 2, въздържали се – 3.
Заповядайте за процедура, господин Миков.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин Председател! Значи ли, че ако Комисията гласува нещо, което не е в предмета на приетия на първо четене Законопроект, то ще се подложи на гласуване? Категорично не! Безсмислено е ние с наше гласуване да казваме дали е, или не е, то е ясно, че не е. Има някакви редели на здравия разум, които не бива да се надхвърлят дори от парламентарни комисии.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Миков. Можете да изразите своето становище с гласуване.
МИХАИЛ МИКОВ: Не, аз ще изразя моето гласуване с тръгване, защото се страхувам, че не може по този начин. Всеки е направил предложения – чудеса, различни от приетото на първо четене от Народното събрание. Само президентската институция не са предложили нещо за Народното събрание. Ако Комисията така продължава – 50, 60, 70 гласувания, доста е самоподценяващо за интелекта на членовете й.
Вие сте преценили, работна група е преценила, уважавани са членовете на тази работна група. Нека на един път да кажем, че това не е в предмета и да минем по предмета.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Миков, за оценката, която правите. Аз не го схванах като процедурно предложение.
Благодаря Ви и за оценката, която правите, за интелекта на уважаваните народни представители, членове на работната група и вносители на съответните предложения. В тази насока, ако не се лъжа, има и произнасяне на Конституционния съд, но не искам да влизаме в тези дебри. Не ми се иска да тръгваме в процедура по спор по тази тема.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю. Господин Миков, Вие можете да намерите всякакъв повод да се тръгне –това си е Ваша работа.
Следвайки логиката на законодателния процес, означава ли, че ако Комисията реши, че едно или друго предложение е извън обхвата, то няма да влезе в доклада и няма да се дебатира в пленарната зала? Защото Вие това предлагате на практика. Това е нон сенс и такова нещо никога не се е случвало, независимо дали е в, или извън обхвата, този въпрос се решава от пленарната зала, а не от Комисията. Комисията може само да подложи съответното предложение на гласуване. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Ще повторя: не исках да влизаме в тези дебри. Комисията е помощен орган.
Предложение на народните представители Радан Кънев, Иван Иванов, Атанас Атанасов и група народни представители:
„Създава се нов §…:
„§... В чл. 120, ал. 2 думите „освен изрично посочените със закон” се заличават.”
Предишния път господин Атанасов обоснова предложението.
Становището е същото – че е извън принципите и обхвата на внесения и приет на първо четене Законопроект. (Шум и реплики от народния представител Михаил Миков.)
Господин Миков, ще гласувате ли?
МИХАИЛ МИКОВ: Не.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Много Ви моля, не пречете на работата на Комисията. Ваша воля е дали ще гласувате, или не, дали ще присъствате , или не. Ще Ви помоля да не пречите на работата на Комисията. Имаме достатъчно текстове, които следва да гласуваме.
Моля да гласуваме решение на Комисията, че това предложение е извън принципите и обхвата на внесения и приет на първо четене Законопроект.
За – 12, против – 1, въздържал се – 1.
Предложение на народните представители Атанасов, Кънев, Исмаилов и група народни представители:
„Създава се нов §..:
„§… В чл. 125, ал.2 се създава изречение второ: „Това правомощие не се отнася до актове на Министерски съвет и министрите, които постановяват като орган по назначаването.”
Становището на работната група е същото: че е извън принципите и обхвата на внесения и приет на първо гласуване Законопроект за изменение на Конституцията.
Моля да гласуваме това решение на Комисията.
За – 10, против – 1, въздържали се – 3.
Предложения на народните представители Радан Кънев, Иван Кирилов Иванов, Атанас Атанасов, Гроздан Караджов и Валентин Павлов:
„Създава се нов §..:
„§ ... В чл. 126, ал. 2 думите „и методическо ръководство” се заличават.”
Становището на работната група е както по предходното – че това предложение е извън принципите и обхвата на приетия на първо гласуване със 183 народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията. Предишния път то беше обосновано от господин Атанасов.
Моля да гласуваме такова решение на Комисията.
За – 12, против – 1, въздържал се – 1.
Вие, господин Миков?
МИХАИЛ МИКОВ: Не участвам.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Миков. Можете да приемете законодателна инициатива да изменим Правилника, където да отбелязваме и неучаствалите народни представители в гласуването. Тогава бих броил и този глас.
Предложение от народния представител Радан Кънев.
Заповядайте, господин Кънев.
РАДАН КЪНЕВ: Тъй като съм отсъствал миналия път, не искам да създавам смут по процедура. Може ли други вносители в днешното заседание да аргументираме предложение, което колегата Атанасов е аргументирал миналия път, или по вашите Вътрешни правила не може – да знам дали да вземам думата?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Кънев, ако направим това изключение, то означава отново да повторим предишното заседание.
РАДАН КЪНЕВ: Не искам изключение. Питам непреднамерено.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предишния път имаха възможност всички вносители, включвайки и представителите на неправителствените организации, които са инициатори на някои от тези изменения, да заемат становища и ние ги изслушахме.
Предложения на народните представители Кънев, Иван Иванов, Атанасов, Караджов и Павлов:
„Създава се нов §..:
§ ... Създава се чл. 126а:
„Чл. 126а. Разследването на тежки престъпления от общ характер, извършени от лица, заемащи висши държавни и управленски длъжности, се осъществява от заместник главен прокурор за противодействие и борба с корупцията, който се избира от Висшия съдебен съвет с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички негови членове за срок от пет години. При осъществяване на дейността си и постановяването на актовете си той е независим от главния прокурор и се отчита пред Висшия съдебен съвет ежегодно.”
Становището на работната група е, че това е извън принципите и обхвата на внесения и приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията.
Моля да гласуваме това становище на Комисията.
За – 12, против –1, въздържали се – 1.
Предложение на народните представители Атанасов, Кънев, Исмаилов, Иванов, Лилков и група народни представители:
„Създава се нов §..:
„§… В чл.127 т. 5 се отменя.”
Предложението беше представено и обосновано предишния път от господин Атанасов.
Работната група е на мнение, че това е извън принципите и обхвата на внесения и приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията.
Моля да гласуваме такова становище на Временната комисия.
За – 12, против – 1, въздържали се – 1.
Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Господин Председател, процедура и един въпрос имам, формулиран с господин Миков.
Уважаеми господин Председател, на настоящето заседание гласуваме така, както взехме решение при предишното събиране на членовете на Комисията заедно с експертите, които работиха по Законопроекта. Твърдя – тогава и сега, че процедурата, която следваме, е в нарушение на Процедурните правила за работа на Комисията, приети от нас, защото в тях се казва в чл. 4, ал. 3: „При второ гласуване Законопроектът се обсъжда и приема текст по текст при условията и по реда на чл. 81 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.”
Следваше при четенето представянето на текстовете да става в едно заседание последователно, както е записано – текст по текст, каквито навици и рефлекси имаме при обсъждането и оценката на тези законопроекти.
Във връзка с тази констатация задавам въпрос, на който бих искал да получа яснота: каква е съдбата на тези текстове, които досега гласувахме и които принципно гласуваме дали са допустими за разглеждане, дали могат да бъдат разгледани и подкрепени, или дали по съвет и мнение на работната група не могат да бъдат обсъждани, тъй като са извън обхвата.
МИХАИЛ МИКОВ: Ще реши пленарната зала.
ЯВОР НОТЕВ: Ще влязат ли в доклада, ще се гласуват ли в пленарната зала, ще има ли обсъждане по тези текстове, или тук слагаме черта и край на обсъждането?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Нотев. Не ми е удобно да повтарям и изразявам становище, че комисиите в Народното събрание са помощни органи на Народното събрание и пленарната зала ще вземе решение дали са допустими, или не, дали ще бъдат подложени на обсъждане и гласуване. Знаете, докладите на комисиите предлагат на пленарната зала.
ЯВОР НОТЕВ: Извинявайте, че искам изчерпателен и ясен отговор. Затова започнах с констатацията, че не сме в ясна и категорична процедура, или доколкото има такава, вече я нарушихме.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Нотев. С нищо не сме я нарушили.
Има едно Решение № 10 от 13 септември 2013 г. по к.д. 15 от 2011 г. Там е бил обсъждан този въпрос и в мотивите е казано: „Преценката за наличие или липса на противоречие”... да не го чета цялото, доста дълъг е абзацът „принадлежи единствено на самото Народното събрание”, т.е. на пленарната зала. Да, така, както е по доклад, разбира се, ще бъдат изписани и ще бъдат включени в доклада.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря. Исках изричния Ви отговор и ангажимент, че това ще стане. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Преценката ще бъде на пленарната зала.
Господин Кирилов, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря, господин Председател. Поисках думата по процедура с оглед да внесем яснота в констатацията, която гласуваме и подкрепяме.
Вярно е, че в Правилата за работа се казва: „не разглежда предложенията”, на практика ние ги разглеждаме.
Какво е направила работната група? Работната група е констатирала, установила е несъответствие, отклонение от обхвата и предмета. Ние ще продължим да ги разглеждаме. Тук идва реч за преценка за допустимост или недопустимост. Затова, ако не се възразява по диспозитива, който подлагате на гласуване, Ви предлагам, вместо „не разглежда”, да го заменим с „не съответства” или „установи, че не съответства”, защото работната група в някои моменти казва: „е извън компетентността на Народното събрание съгласно решение на Конституционния съд № 3, примерно, защото то е пред мен. Това е аналитична дейност, преценено е съответствието. Можем да си позволим и ще е по-ясно и по-честно и за пред пленарната зала, че има становище за недопустимост на работната група, ние в Комисията сега също гласуваме по един или друг начин по това съответствие, за да може и пленарната зала да съобрази това. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Мисля, че доста точно изчитам основанието, а то е чл. 4, ал. 1 от Процедурните правила: „Не се разглеждат предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване Законопроект.”. Ние в момента гласуваме дали противоречат, или не противоречат и вземаме решение, че няма да ги разглеждаме в Комисията, тъй като противоречат.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Защо ги разглеждаме тогава?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ние не ги разглеждаме, господин Кирилов, не ги дебатираме, не обсъждаме „за”, „против” предложението, дали да го гласуваме „за” или „против”. Ние гласуваме, че противоречи на ал. 1 – последното предложение от процедурните ни правила. Същото е записано и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Предлагам да вървим напред. Да не изпадаме в излишен дебат по тази точка. (Шум и реплики от народния представител Михаил Миков.)
РЕПЛИКА: Не се разглеждат по същество.
МИХАИЛ МИКОВ (говори на изключени микрофони): Коя е работната група?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Миков, на предходните заседания беше съобщено, Вие имахте представител, че всяка една парламентарна група може да посочи експерти. Вие също посочихте Вашия експерт.
МИХАИЛ МИКОВ: Те ли са работната група?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нека не се прекъсваме. Ще Ви отговоря на въпроса. Не считам, че становището на работната група може да влезе в доклада, поради което подлагам на гласуване становището на Комисията – да прецени дали са, или не са в обхвата. Няма как да запишем в доклада и да го внесем в пленарната зала, че това е становище на работната група. Тя е създадена от професионалисти, специалисти в областта на конституционното право, да изразят своето мнение.
Продължаваме натам.
Колеги, обръщам внимание, сега сме на § 1 по вносител, доколкото досега бяхме по предложения не по вносител, а по различни текстове от Конституцията.
Вече сме на § 1 по вносител, който касае чл. 129 от Конституцията.
Предложение от народните представители Борисов, Цочев, Никифоров, Михов, Тодорова, и група народни представители:
„В чл. 129, ал. 1 думите „Висшия съдебен съвет” се заменят с „Пленума на Висшия съдебен съвет”.”
Господин Никифоров на предходното заседание изрази становище. В този смисъл е и внесеният Закон за изменение и допълнение на Конституцията.
Моля да гласуваме това предложение.
За – 2, против – 4, въздържали се – 7.
Предложение от народните представители Борислав Миланов, Никола Ханджийски, доц. Борислав Великов, Костадин Марков:
„В чл. 129, ал. 3 т. 1 се изменя така:
„1. навършване на 65-годишна възраст, а за съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд и за прокурорите от Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура при навършване на 69-годишна възраст;”
Не виждам никой от вносителите.
Работната група счита, че това предложение също е извън принципите и обхвата на внесения и приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията.
Моля да гласуваме това решение на Комисията. (Шум и реплики от н.п. Михаил Миков.)
Господин Миков, разбрахме, че не гласувате, но моля Ви, не пречете на другите да гласуват.
За – 12, против – 1, въздържали се – 2.
Колеги, извинявайте, ще го подложа на прегласуване, тъй като имам усещането, че колегите не можаха да разберат какво гласуваме.
РЕПЛИКИ: Извън обхвата е.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Прегласуване.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
МИХАИЛ МИКОВ (говори при изключен микрофон): Аз не участвам в гласуването.
Предложение от народните представители Волен Сидеров, Явор Нотев и Десислав Чуколов:
„Чл. 129, ал. 4 се изменя така:
„(4) В случаите по ал. 3, т. 5 председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават от Народното събрание по предложение на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство на повече от половината от народните представители.”
Всъщност, господин Нотев, ал. 4 е отменена от Конституционния съд, тя е със същото съдържание. Вие предлагате отново...?!
ЯВОР НОТЕВ: Не е със същото.
Мога ли да ...
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Доколкото предишния път беше дадена възможност на всички вносители накратко да кажат своите съображения, господин Нотев тогава не пожела да вземе отношение, сега заповядайте накратко, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Председател. Нека да кажа, не че не пожелах, а напуснах заседанието, следвайки разбирането си, че то беше в нарушение на процедурните правила – нещо, за което говорих и сега.
Благодаря за възможността все пак да представим този проект, защото намирам, че така е редно – преди гласуването той да бъде поставен на вниманието на Комисията и да бъде гласуван непосредствено след представянето.
Като вносители представяме едно смея да го нарека смело и свежо предложение. Съобразили сме се с това, което служи като аргументи на работната група да го определи като излизащо от обхвата на внесения Законопроект, а също така като противоречащо на Решението на Конституционния съд № 7 от 2006 г., послужило за обявяване или с което нормата е обявена за противоконституционна. Няма пълна идентичност между едното и другото.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Разликата всъщност е в предложението към президента, който издава указа за назначаване.
ЯВОР НОТЕВ: Ние сме облекчили процедурата неимоверно, господин Председател. Първо, не се занимаваме с предложение на президента – всеки може да го констатира. Второ, сме намалили кворума, необходим за вземане на такова радикално решение. Имаме виждане, че се явява необходима тази възможност в правомощията на парламента. То не е ново, не особено оригинално или некоментирано, доколкото същото решение, което се сочи като пречка да се обсъди подобна промяна, съдържа особените мнения на уважавани членове на Конституционния съд към онзи момент, които са подписали същото решение с особено мнение.
Аз бих прочел само няколко реда от особеното мнение от отсъстващия тук бивш председател на Върховния касационен съд Лазар Груев, който казва: „Какво излиза от обявяването на този текст като противоконституционен? Не било нарушение на самостоятелността и независимостта на съдебната власт, когато тримата висши магистрати се освобождават от президента по предложение на ВСС, половината от членовете на който са избрани от Народното събрание с обикновено мнозинство, а е нарушение на принципа, когато президентът – тук прескачаме тази брънка, го стори по предложение на две трети от всички народни представители на точно фиксирани основания, очевидно свързани с публично известни факти, обсъждани в парламента на Републиката и касаещи единствено възможни тежки нарушения, които действително накърняват престижа на съдебната власт.”
Мисля, че тези думи са изключително актуални и се отнасят и добре пасват на днешния ден. Точно за това става дума. Това са нашите съображения. Намираме, че с евентуалното им приемане не се нарушава балансът между властите. Всички съображения, изложени в особените мнения, включително и на проф. Мария Павлова, на проф. Евгени Танчев, споделяме като съдържателни и необходими да бъдат поставени на вниманието на парламента.
Поддържаме нашето предложение. Това са юридическите ни основания.
Господин Сидеров, нещо да кажете като вносител?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Сидеров, след като Ви даде думата господин Нотев, заповядайте, но ще Ви помоля, кратко, ако имате нещо да допълните.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Благодаря, господин Председател. Много сте строг, но справедлив!
Само ще добавя, че в момента има много актуални подробности, които подкрепят силата на нашето предложение и необходимостта то да се приеме. Имам предвид скандалните разкрития около изявленията на една съдийка, която заяви пред Етичната комисия на Висшия съдебен съвет, че има намеса в работата по съдебни дела от страна на някой, който стои начело на прокуратурата. Това в никакъв случай не съответства на демократичните разбирания за правораздаване. Затова нашето предложение става още по-актуално. Да не изчакваме и други такива случаи, а да го направим сега да стане реалност, за да се получи наистина реформа в съдебната система, за която доста от присъстващите говорят вече години наред. Иначе другото ще бъде само камуфлаж пред камерите, че уж нещо се прави. Това е една истинска промяна, която ще постави под контрол фигурата на главния прокурор, независимо кой е той. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Сидеров. (Шум и реплики от народния представител Петър Славов при изключени микрофони.)Господин Славов, не ме прекъсвайте.
Дебат няма да правим.
Благодаря, господин Сидеров, благодаря, господин Нотев Доколкото цитирахте особеното мнение на господин Груев по това решение, просто искам да Ви припомня предходния абзац, а съм сигурен, че сте го прочели, там последователността на логиката е, че след като две трети от Висшия съдебен съвет могат да правят такова предложение на президента да освобождава, то проф. Груев счита, че такова предложение към президента да издаде указ за освобождаване биха могли да правят и народни представители.
ЯВОР НОТЕВ: Така го и разбирам, но това не променя становището ми.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Но предложението, което се коментира, цялото особено мнение, е, че може да се направи предложение до президента да издаде указ, след като е издал указ за назначаване, да издаде и указ за освобождаване. В този контекст е разсъждението на проф. Груев, а не, че игнорира компетенциите на президента да издаде указ за освобождаване.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател. Аз повече като процедура исках да обърна внимание върху нещо.
Доколкото ми е известно, действащата разпоредба на чл. 129, ал. 4 не е отменена. Тя е обявена за противоконституционна, но не е изрично отменена от Народното събрание. Самият орган, както знаем от Закона за Конституционния съд, има задължение да отстрани правните последици, които следват от обявена противоконституционност. Така че бих Ви предложил, ако Комисията желае да използва правомощията си по чл. 80 от Правилника, поне да отменим една обявена за противоконституционна разпоредба. Това беше предложението ми.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Подлагам на гласуване становище на Комисията, че предложението на господин Сидеров, Нотев и група народни представители е в противоречие с последното изречение на чл. 4 от Процедурните правила, поради което не следва да бъде обсъждано и гласувано.
За – 9, против – 1, въздържал се – 1.
МИХАИЛ МИКОВ (говори при изключени микрофони): И един не участва в гласуването. (Смях, оживление.)
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Сега ще излезем от § 2, доколкото предложението касае чл. 129.
Предложение на народните представители Кънев, Иванов, Атанасов, Караджов и Павлов:
„В чл. 129, ал. 2 думите „седем години“ се заменят с „пет години”.”
Работната група счита, че това предложение за намаляване на мандата е извън принципите и обхвата на внесения и приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията.
Господин Атанасов миналия път защити предложението.
Моля да гласуваме становището на Комисията.
За – 11, против – 1, въздържал се – 1.
МИХАИЛ МИКОВ (говори при изключени микрофони): И един не участва в гласуването. (Смях, оживление.)
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Миков, не пречете на колегите да чуят. Гласуваме текст по текст на второ четене. Моля Ви за втори път: дайте възможност на колегите да чуят текста.
Предложение от народния представител Георги Кадиев:
„В §1 относно чл. 129 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
“1. В ал. 1 след думата „назначават”, се поставя запетая и се добавя думата „възстановяват”, а изразът „от Висшия съдебен съвет” се заменя със „съответно от съдийската и от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет”.
2. Създава се т. 3:
“3. В ал. 3 думите „с решение на Висшия съдебен съвет” се заменят „с решение на съдийската, съответно на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет”.”
И предишния път казах: предложението е резонно, доколкото в предложението за изменение на Конституцията по вносител сме пропуснали едно много важно правомощие, каквото сега имаше Висшия съдебен съвет – възстановяване на магистратите.
Моля да гласуваме предложението на господин Кадиев, да го приемем по принцип.
МИХАИЛ МИКОВ (говори при изключени микрофони): Как така „по принцип”.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: За – 7, против – 2, въздържали се – 6. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, подлагам текста на прегласуване.
Ще повторя още един път. В Законопроекта, който сме внесли и е подкрепен от 183 народни представители на първо гласуване, в разписаните оттам нататък правомощия на Пленума и на колегиите, а оттам нататък след това ще гласуваме какви са правомощията, кои на Пленума, кои на колегиите, е изпуснато възстановяването на магистратите, когато се изпадне в такава хипотеза. Това е предложението на господин Кадиев. То е резонно и важно.
Поради това моля да го прегласуваме, защото по-нататък, ако приемем измененията в Конституцията, конституционно няма да имат такива правомощия органите на Висшия съдебен съвет – Пленумът или колегиите.
МИХАИЛ МИКОВ (говори при изключени микрофони) : Може ли да се изкажа?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Подлагам текста на прегласуване, господин Миков.
Ние ще стигнем и до там, изпуснати са и атестациите.
МИХАИЛ МИКОВ (говори при изключени микрофони): Не са изпуснати.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Говоря за предложението по вносител, господин Миков.
Затова подлагам на прегласуване това предложение на господин Кадиев – да го приемем по принцип и то да намери съответно място в следващи изменения, защото то е резонно.
МИХАИЛ МИКОВ (говори при изключени микрофони): Процедура.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: За – 11, против – 2, въздържал се – 1. (Шум и реплики при изключен микрофон от народния представител Михаил Миков.)
Господин Миков, моля да обявя резултата от гласуването. Най-малко на Вас трябва да обяснявам – били сте председател на Народното събрание, че трябва да се обяви резултатът, за да започнат процедурите.
Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин Председател, обяснете как на второ четене приемаме неща по принцип?! Нали прилагаме Правилника на Народното събрание? Или се приема, или не се приема.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Миков, това предложение...
МИХАИЛ МИКОВ: Чакайте, нали ми дадохте думата, малко въздържание!
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това предложение ще намери своето систематично място след като минем към следващите текстове.
МИХАИЛ МИКОВ: Аз не искам обяснение.
Не може по принцип да се приемат текстове на второ четене. На второ четене текстовете се приемат в окончателна редакция. Третото четене при конституционната процедура не е редакционно, не е същинско четене, то е от друг характер. Минавали сме в Народното събрание поне три-четири пъти тази процедура. Искам само да обърна внимание.
Второ, не съм убеден, че предложението, което беше гласувано, е редакционно. Въпрос по същество...
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: То не е редакционно. Ние приемаме предложение на народния представител. Къде е споменато, че е редакционно предложението? Справете се с текста.
МИХАИЛ МИКОВ: Не, не, дискусията дали по-големият орган, така наречената „Голяма камара”, Пленум, или отделните колегии ще възстановяват, защото възстановяването е различна процедура от назначаването, е въпрос по същество, който въобще не е бил обсъждан на първо четене. Това не е технически въпрос, а огледално и механично разделяне на правомощия на един голям орган от две парчета, съставени на професионален признак. Нека това остане в стенограмата, пък карайте нататък, да не преча на работата на Комисията. Благодаря..
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Съжалявам, че трябва да Ви припомням, уважаеми господин Миков, след като поставихте въпрос, можете ли да чуете отговора? Не е минала година, откакто водехте заседания на Народното събрание, когато сте подлагали на гласуване текст: „приема по принцип предложението на еди кой си вносител” и след това, когато текстът е по-дълъг, се гласува целият текст с приетото предложение в една част или цялото.
Ние тепърва, ако прочетете докрай доклада, ще видите, че ще стигнем след около 30 гласувания, до редакцията на чл. 130а и чл. 130б, където ще бъде включено това предложение. То няма как самостоятелно да съществува в чл. 129.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване § 1 по вносител, а именно:
„§ 1. В чл. 129 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „Висшия съдебен съвет“ се заменят със „съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет”.
2. В ал. 2, изречение първо след думите „по предложение” се добавя „на Пленума”.
3. В ал. 3 в текста преди т. 1 думите „Висшия съдебен съвет” се заменят със „съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет”.”
Моля да гласуваме § 1 в редакцията, която Ви изчетох за чл. 129.
За – 11, против – 2, въздържал се – 1.
Предложение от народните представители Явор Хайтов, Румен Йончев, Георги Ковачев, Светлин Танчев и Борислав Иглев, както и предложение от народния представител Петър Славов, които са идентични. Ще ги подложа на гласуване.
„Създава се § 1а:
„§ 1а. В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думите „Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание” се добавя „с мнозинство от две трети от народните представители”.
Такова е предложението и на господин Петър Славов.
Господин Петър Славов предишния път разясни своето предложение.
Съвсем кратко, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Това наше предложение се базира и на официални заключения на Европейската комисия за демокрация чрез право, от една страна. От друга страна, считам, че по този начин предлагаме по-добър политически консенсус при избора на членове на Висшия съдебен съвет.
Не на последно място, това е изискуемият брой народни представители при избори на ръководител на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Нека все пак сме наясно, че Инспекторатът е към Висшия съдебен съвет. Когато неговият ръководител се избира с две трети мнозинство, е логично и основният орган, какъвто е Висшият съдебен съвет, да получи такава подкрепа.
Бих могъл да развия още тези, но с колегите дискутирахме и установих, че и те приемат този тип конституционна поправка за нормална и валидна, за което им благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Хайтов.
В същия смисъл е и предложението в тази част, защото те са няколко, на народния представител проф. Борисов, Кирил Цочев, Лъчезар Никифоров, Михо Михов и група народни представители, а именно: „Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети от народните представители”.
По различен начин е редактирано, но по смисъл е абсолютно същото.
Господин Никифоров обоснова предишния път това предложение.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, и по трите предложения записът, който ни е даден, е: „работната група подкрепя/не подкрепя предложението”.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Работната група не е Комисията, няма как да...
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Моят въпрос е следният. Уточнение: има ли становище на работната група дали това съответства на чл. 4 от нашите Работни правила, или няма? Ако няма, просто питам.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Георгиев. Работната група, когато става въпрос за политическо решение, не винаги може да изрази воля. Когато става дума за чисто правно-технически въпроси, за чисто юридически – да. Когато обаче става въпрос за политическо решение, няма как работната група от уважаемите господа конституционалисти да изрази политическо решение. Само ще напомня, че това предложение съответства и на една от препоръките на Венецианската комисия, която е от доста време.
Подлагам на гласуване предложението на господин Хайтов, Йончев и група народни представители, на господин Петър Славов, на господин Борислав Борисов, Кирил Цочев, Лъчезар Никифоров и група народни представители.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Ние гласуваме т. 2, предложението на Хайтов трябва допълнително да го гласуваме.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Цочев, аз съм ги разделил в отделни гласувания поради тази причина.
Моля да гласуваме така изчетените предложения за две трети мнозинство при избора на членове на Висшия съдебен съвет.
За – 12, против – 1, въздържали се – няма.
Втората част от предложението на господин Явор Хайтов.
Предложение от народните представители Явор Хайтов, Румен Йончев, Георги Ковачев, Светлин Танчев и Борислав Иглев:
„Създава се § 1а:
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от представляващия Висшия съдебен съвет.”
Ще представите ли предложението, господин Хайтов?
ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря, господин Председател. Направих си труда да прочета няколко от материалите – с колегите ги коментирахме подробно, изготвени от Европейската комисия за декорация чрез право, както е коректното и пълно наименование на Венецианската комисия. В техните доклади това е залегнало.
Един от основните мотиви е, че по този начин намаляваме политическото влияние в дейността на Висшия съдебен съвет. Многократно сме коментирали, че наистина кадровият орган на съдебната система, а именно Висшият съдебен съвет, трябва да бъде освободен от всякакъв тип политическа намеса. Поради това е моето предложение. За всекиго е ясно, познаваме конструкцията, че помежду си почитаемите членове на Висшия съдебен съвет правят избор за техен представляващ. В неговите правомощия това би могло да бъде вменено без никакъв проблем. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Хайтов.
Моля да гласуваме това предложение на господин Хайтов.
За – 2, против – 3, въздържали се – 8.
Предложение от народния представител Петър Славов, разделено от гласуваното преди това предложение за избор на членове на Висшия съдебен съвет с мнозинство от две трети, а именно:
„В чл. 130, ал. 3 след думите „съдебната власт” се добавя „чрез пряк избор”.
Предишния път дебатирахме. Предложението е да се добавят думите „чрез пряк избор” пред „общото събрание”.
Предложението е подкрепено по принцип от работната група и отразено в редакцията на чл. 130, ал. 3 и 4.
Моля да гласуваме това предложение.
За – 6, против – няма... (Шум и реплики.)
Колеги, още един път ще представя предложението и ще моля да прегласуваме предложението.
Моля за внимание. (Шум и реплики.)
На предишното заседание обсъдихме предложението на господин Славов. По вносител е предвидено изборът на магистрати да става чрез общото събрание, което също е пряк избор. Предложението на господин Славов е да бъде записано „пряк избор”, което на практика означава, че законодателно може да се регламентира как да става този пряк избор. Ще повторя това, което дебатирахме предишния път. Имаше становище от господин Колев и други представители. Дали прекият избор може да става дистанционно – чрез интернет или по друг начин на гласуване, или както конституционно сме закрепили общото събрание, това винаги и всякога означава всички магистрати, които ще провеждат избора, да се съберат на едно място. Това е идеята. Това е вече конституционно регламентирано. В момента в Закона за съдебната власт, в Преходните и заключителните разпоредби е предвидено това да става чрез пряк избор. Това е предложението на господин Славов и мисля, че то е по-коректно и по-нататък ще бъде отразено в чл. 130, ал. 3 и 4.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че тук се нуждаем от едно уточняване на понятията. Предстои наистина да гласуваме така наречения „пряк избор” на магистратите, на членовете на Висшия съдебен съвет от страна на магистратите.
Тук обаче възниква следният въпрос. Дали сега е мястото да се посочи точно видът избор, или да оставим това за последствие, когато детайлно ще се регламентира по какъв начин ще се избират членовете на Висшия съдебен съвет от магистратската квота.
И втори въпрос, по който може би ще бъде добре и експертите да кажат своето мнение, ако наистина приемем, че се избират от общите събрания на съдии, прокурори, следователи, тези общи събрания не са органи на съдебната власт по мое скромно мнение. Ако оставим този текст на чл. 130, ал. 3 – и 11 от органите на съдебната власт, дори да добавим „чрез пряк избор”, няма ли да влезем след това във вътрешно противоречие със следващия текст, който казва „общите събрания”. Органите на съдебната власт не са общите събрания на съдиите или прокурорите. Може би тук трябва също да се коригира текстът по принцип?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Казак. Предишния път отсъствахте по уважителни причини. Имаше дебат и бяха изразени становища, първо.
Второ, Вие четете в момента действащия текст на Конституцията. Ако обърнете внимание в Законопроекта по вносител, който аз и Вие сме подписали и гласували на първо четене, там е казано, че се избират от общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите, или на магистратите. „Органите на съдебната власт” не съществува в Законопроекта.
Тук предложението на господин Славов е общото събрание да бъде заменено от „пряк избор”, общото събрание също означава пряк избор, но донякъде. Би могло да се предполага, че трябва...
ЧЕТИН КАЗАК: Трябва да се отмени това.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: А защо сега го гласуваме – защото хронологически следваме предложенията, както са внесени по отделните текстове. Има някои от тях, които по чл. 129 касаят изменения по-нататък по вносител в чл. 130а.
Разбрах, че този текст не е предвиден...
ЧЕТИН КАЗАК: Член 130, ал. 3, записан „органите на съдебната власт”, ще влезе в противоречие с новия член 130а, където ще бъде написано изрично „от общите събрания на съдиите, прокурорите и следователите”. Тук е записано „органите на съдебната власт”, оттатък ще бъде „общите събрания”. Тук трябва нещо да се коригира в чл. 130, ал. 3, докато стигнем до новия чл. 130а.
РЕПЛИКА: Няма „общо събрание” в чл. 130а.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Мисля, че целта, която господин Казак преследва, а именно – да се даде детайл в Закона на това как точно ще става изборът, става точно с подкрепата на предложението на колегата Славов, тъй като „пряк избор” е по-общ термин от „общи събрания”. Пряк избор може да бъде направен по много начини. Той е точно обратното на това в момента – чрез делегатски събрания.
Тук въпросът е искаме ли да има делегатски събрания или не.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не, не.
Господин Казак поставя друг въпрос, доколкото действащият текст на ал. 3 на чл. 130 е „11 от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание и 11 – от органите на съдебната власт”.
Господин Казак поставя въпроса, ако запишем „пряк избор от общото събрание на съдиите, следователите, прокурорите”, дали това не навява мисълта, че всички те ще направят пряк избор едновременно. Това е въпросът на господин Казак.
Заповядайте, господин Пенев.
ПЕНЧО ПЕНЕВ: Само едно малко пояснение. Разбирам колебанието. Всъщност в ал. 3 изразът е обобщаващ: „органите на съдебната власт”. Така както законодателният орган избира 11 – това е парламентарната квота, съдебната се избира от органите на съдебната власт. Казва се по принцип, а разбивката се прави в следващите текстове – как точно протича този избор от органите на съдебната власт. Тогава се казва: „общо събрание”, което не е добрият термин, а детайлизирано „пряк избор” е по-добрият термин, защото прекият избор може да бъде в някои други форми – по-гъвкави, по-съвременни форми, и това да го реши законът. Така че противоречие привидно има, но всъщност не е фатално.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Доволен ли сте от обясненията, господин Казак?
Третата алинея говори наистина за принципа на структурирането на Висшия съдебен съвет. По право председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор.
Господин Казак, по-нататък ще видите в предложенията една редакция в правомощията, която е съобразена и става въпрос, че става дума за изборните членове на Висшия съдебен съвет, доколкото тримата големи вървят с друг мандат и по друг ред.
Подлагам на прегласуване предложението на господин Славов. (Шум и реплики.)
За – 12, против – няма, въздържал се – 1.
Предложение от народните представители проф. Борисов, Цочев, Никифоров, Михов и група народни представители:
„Създава се нов § 2:
„§ 2. В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:
2. В ал. 5 изречение първо се изменя така: „Министърът на правосъдието участва в заседанията на Пленума на Висшия съдебен съвет и може да изразява становища по въпроси от компетенциите на Пленума.”
Моля да гласуваме това предложение.
За – 2, против – няма, въздържали се – 10.
Следващото предложение на проф. Борисов, Цочев, Никифоров, Михо Михов и група народни представители е:
3. В чл. 130, ал. 6 в началото се добавя: „Висшият съдебен съвет се състои от Пленум и две колегии. Пленумът на”.”
Моля да гласуваме това предложение.
За – 2, против – 4, въздържали се – 6.
Предложение от народните представители Волен Сидеров, Нотев, Чуколов и група народни представители:
„В чл. 130 ал. 3 се отменя.”
Господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря, господин Председател. В заседанието на 26 ноември това предложение е представено по следния начин. Чета от стенограмата, за да спестя време: „Реплика от публиката, неперсонифицирана: Не знам кой е той, средният (за мен става дума), той представлява процесуално другите двама, може би под давление.” Намерило е място в стенограмата!
Предложението е получило достойно пояснение от председателя, благодаря Ви, господин Лазаров. Там е представено така: „ В чл. 130 ал.3 се отменя.”
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Извинявайте, господин Нотев, аз не съм представял Вашето предложение, освен че съм го изчел, съм пояснил как звучи чл. 130, ал. 5 и съм взел становище.
ЯВОР НОТЕВ: Извинявайте, ако Ви засягам. Аз започнах с благодарност към Вас, защото коректно е написано. Ако има нещо, уточнете, Вие сте казали това.
Всъщност вярно е записаното. Казах, че ще спестя време.
Член 130, ал. 3 всъщност гласи, че „11 представители от Висшия съдебен съвет се избират от парламента”.
Нашето предложение е този текст да отпадне предвид на последователното виждане, че във Висшия съдебен съвет не трябва да има политическа квота, не трябва да има представители, чиито кандидатури са издигнати и избрани от парламента. Това предлагаме ние. Затова е и радикалната мярка – да отпадне чл. 130, ал. 3.
Така е и представено предложението от страна на председателя. Поддържаме предложението.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Становището на работната група е, че това предложение е извън обхвата и принципите на внесения и приет на първо гласуване Закон за изменение и допълнение на Конституцията.
Моля да гласуваме решението на Комисията.
За – 13, против – 1, въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Кънев, Иванов, Атанасов, Караджов и Павлов:
Създава се нов §…:
„§ 10. В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите „пет години” се заменят с „три години”.”
Предишния път господин Атанасов обоснова предложението. Става дума за намаляване мандата на членовете на Висшия съдебен съвет.
Моля да гласуваме това предложение.
РЕПЛИКИ: То е извън обхвата.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, дадено е отделно, извинявайте, грешката е моя.
Становището в моя работен доклад, че е извън обхвата, е дадено и за следващото предложение. Ще го подложа отделно на гласуване. Такъв принцип, такъв подход сме приели – всяко предложение да бъде подлагано на отделно гласуване.
Становището на работната група е, че предложението е извън принципите и обхвата на внесения и приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията.
Моля да гласуваме това решение на Комисията.
За – 11, против – 1, въздържал се – 1.
Следващото предложение е следното:
„2. В ал. 7 се създава изречение второ: „При неприемане на доклада за дейността на прокуратурата, представен от главния прокурор, Висшия съдебен съвет, с квалифицирано мнозинство от две трети от всички членове, предлага на президента освобождаването му от поста.”
Становището на работната група е, че това също е извън принципите и обхвата на внесения и приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията.
Господин Атанасов предишния път представи и обоснова предложението.
Моля да гласуваме решение на Комисията, че това предложение е извън принципите и обхвата на внесения и приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията.
За – 12, против – 1, въздържал се – 1.
Следва предложение от народния представител Георги Кадиев:
„В чл. 130 ал. 5 се отменя.”
Това предложение съвпада и с предложението на работната група за окончателна редакция на текста.
Моля да гласуваме предложението на господин Кадиев. То е резонно. (Шум и реплики.)
За – 11, против – 1, въздържал се – 1. (Шум и реплики.)
Понеже беше зададен въпрос защо отменяме тази алинея, господин Делчев, във връзка с § 2 по вносител следва да се измени чл. 130, тъй като той повтаря разпоредби, предвидени в чл. 130а и чл. 130б по вносител. Поради това работната група предлага да се създаде нов § 2, а именно:
„§ 2. В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 се създава изречение второ: „Членовете на Висшия съдебен съвет се избират при условията на чл. 130а, ал. 3 и 4 и по ред, определен със закон.”
2. Алинеи 5, 6 и 7 се отменят.”
Това са правно-техническите изменения, които следват в нашия Законопроект.
В доклада по § 2 ще бъдат нанесен и включен принципът изборът на парламентарната квота за членове на Висшия съдебен съвет да става с две трети мнозинство.
Подлагам на гласуване новия § 2, касаещ чл. 130.
Моля да гласуваме.
За – 12, против – 1, въздържал се – 1.
Предложение от народния представител Петър Славов:
„В § 2:
1. В чл. 130а, ал. 6, т. 6 думите „недвижимите имоти” се заменят с „имуществото”.”
Ние след това ще правим отделно гласуване за правомощията на Пленума, разпореждането с имущество или недвижими имоти, ако се приеме.
Ще го подложа на гласуване.
С една дума ще изразя моето становище. Лично за мен по-коректният термин е да остане, както е по вносител – „недвижими имоти”. След това ще го подложа на гласуване.
Предишния път стана въпрос за конституционното решение, за произнасянето на Конституционния съд, за становището на Венецианската комисия. Казвам това за колегите, които не бяха на заседанието предишния път. В становището е казано, че ако се прехвърли компетенцията на Висшия съдебен съвет да се разпорежда и с недвижимите имоти, то той ще се натовари с излишни правомощия, а основното му правомощие е да бъде кадровият орган на съдебната система. Това ще подлежи по-нататък на гласуване.
Въпросът е дали да бъде „недвижими имоти” или „имущество”. Да, вярно е, че Конституцията употребява различни термини, „недвижими имоти”, в чл. 16, ако не се лъжа, а след това и „имущество”. За мен по-общият термин е имущество. Не искам след това да има тълкуване, ако се приеме, дали в „имущество”, където ще влизат вземанията, съответно и задълженията, доколко това няма да противоречи на другото правомощие, че Министерския съвет внася бюджета, в този бюджет обикновено се казва субсидия от бюджета – толкова, собствени приходи – толкова. Доколко тези вземания са в имуществото... Според мен е по-коректно да остане терминът „недвижими имоти”.
Аз ще гласувам „против” това Ваше предложение. Предишния път го обосновахте. Това е съображението ми – да не предизвикаме нови спорове при приемане и обсъждане на бюджета.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател. Обръщам пак внимание, че в Законопроекта по вносител е предвидено да бъде отменена т. 2 от сегашния чл. 130а, т.е. пак поставям въпроса какво се случва с имуществото на съдебната власт, след като това правомощие на министъра на правосъдието отпада. Ако работната група по-нататък ни предложи решение на проблема, си мисля, че сега е моментът да го коментираме, за да видим общото решение, защото едното без другото не върви.
Личното ми убеждение е, че за да има независимост на съдебната власт, очевидно тя би трябвало да може на 100% да управлява имуществото си. Всяко друго съотношение би я поставило в някаква зависимост от определен друг орган или власт.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Ако искате, да поставим този въпрос на гласуване, защото има предложение да отпадне...
АТАНАС АТАНАСОВ: Да отпадне, разбира се.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Има предложение по вносител да отпадне това правомощие на Висшия съдебен съвет. Ако то се приеме, от само себе си отпада и гласуването по Вашия Законопроекта, ако не възразявате.
Второто Ви предложение, господин Славов:
„2. В чл. 130б:
а) в ал. 1, изречение трето накрая се добавя „а в негово отсъствие – от председателя на Върховния административен съд”;”
Аз ще взема отношение по следващото Ви предложение, където Вие доразвивате конституционно да бъдат закрепени в отсъствието на председателстващите колегиите или пленума от кой да бъдат заменяни, включително и главният прокурор – нещо, което става много дълго.
Струва ми се, че в Закона за съдебната власт би могло това детайлно да бъде доразвито, а не да бъде регламентирано от Конституцията в отсъствие на председателстващия съдийската колегия кой да го замества; или в отсъствие на председателстващия прокурорската колегия кой да го замества; как да бъде избиран – с най дълъг стаж; или в отсъствие на председателстващия пленума. Предвидили сме кой го замества – председателят на Върховния касационен съд. Оттам нататък да доразвиваме в Конституцията и при отсъствие на заместващия кой да го замества мисля, че не е нормално конституционно да го закрепваме. Още повече, че пленумът на Висшия съдебен съвет вече не би имал такива чести заседания, както сега самият Висш съдебен съвет.
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Ако разрешите, господин председател, мисля, че е без значение кой ще замества председателстващият. Аз съм изразил становището си по отношение на тази разпоредба. Моето лично становище е, че би следвало председателството на съдийската колегия да бъде на ротационен принцип. Това е без значение. Не говоря за себе си, а за всеки бъдещ председател на Върховния административен съд. Това само по себе си е абсолютен ангажимент. Това предполага задължително присъствие за водене на заседанието. Това не е облекчение за нито един председател.
От тази гледна точка да се вменява в задължение на председателя на Върховния административен съд да замества, било то министъра на правосъдието, било то председателя на ВКС е просто несериозно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Колев.
Всъщност Вие взехте становище, ние по-нататък ще го гласуваме, то отчасти и тук е важно, по такова предложение на колегите от АБВ, когато стигнем до тяхното предложение да бъде дебатирано.
Някой друг има ли да вземе становище по въпроса?
Господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Господин председател, принципно съм съгласен с тезата, която развихте, но ще Ви върна към конкретно разписания текст.
По начина, по който е написан, той е императивен и императивно казва, че в отсъствие на министъра на правосъдието пленумът се председателства от еди-кой си. Тоест не допуска евентуална ротация това, на което господин Колев обръща внимание, което е в момента практиката.
Ако работната група или колега иска да предложи по-елегантен текст, защото съм съгласен, че се натоварва текстът по този начин, по който аз съм го разписал, бих могъл да го дискутирам.
Другият вариант, който бих Ви предложил, е да запазим сегашната редакция и тя да бъде: „Пленумът се председателства от министъра на правосъдието.” Оттам нататък вече очевидно Висшият съдебен съвет, продължавайки досегашната си традиция, ще може да прецени дали председателят на единия върховен съд, или на другия и т.н. ще председателства въпросния пленум. Това е смисълът на предложението. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Славов.
Сега действащият текст наистина е съвсем кратък: „Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването.” Оттам нататък по друг начин се регламентира когато отсъства кой го замества.
Има резон и в това предложение, което касае и съдийската, и прокурорската колегия.
Други колеги?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин председател.
Изпитвам резерви да подкрепя предложение, което поставя каквато и да е градация между двата вида върховни съдилища и техните председатели. Не знам настоящата Конституция някъде досега да е поставяла подобна градация, нито Законът за съдебната власт.
Струва ми се най-добре да си остане принципът, че пленумът се председателства от министъра на правосъдието и точка.
ПЕНЧО ПЕНЧЕВ: Въпросът за председателството е въпрос преди всичко политически. От друга гледна точка има резон в съображенията на председателя Колев. Сега не бих казал дискриминационно, но липсват някакви чисто юридически, правни основания, за да се даде предпочитание на един или друг от председателите. Може би ротационен принцип. Но има резон и в другото – да се остави това да се реши от самата колегия, или в закона.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин председател, аз все пак предлагам да се придържаме към нашите правила. Има внесено предложение от колегата Славов, то е оформено под буква „а” – неговото второ предложение, и текстът гласи: „да се добави към ал. 1 на чл. 130б по вносител „а в негово отсъствие – от председателя на Върховния административен съд”.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „В отсъствие на председателя на Върховния касационен съд, да се замества от председателя на Върховния административен съд” – така звучи текстът.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Мисълта ми е, че има конкретен текст. Набързо го прочетох, може и да съм сгрешил.
Ако колегата не го оттегля – да го гласуваме. Ако прави някаква редакция – да направи.
Това ми е процедурата.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Георгиев, колегата може да го оттегли, но няма как нечлен на комисията да направи редакция на основание чл. 80.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Добре, значи да го гласуваме.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин председател, ние в момента сме на предложението на Петър Славов. Нали гласувахме чл. 130б, ал. 1? Ако сме го гласували, тоест ние сме гласували, че когато отсъства министърът на правосъдието, се председателства от председателя на Върховния касационен съд. Нали така?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не сме го гласували още.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Не сме го гласували чл. 130б, така ли? Добре, това исках да питам.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: След предложенията ще гласуваме окончателните текстове.
Да разбирам ли, господин Димитров, че правите предложение на основание чл. 80 от Правилника? Формално го направете, за да го подложим на гласуване.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, моля, тъй като наистина ще се създаде известна неравнопоставеност, ако председателстващия, в случая правосъдният министър отсъства, кой от двамата е по-достоен да го замести. Ако ние създадем някаква градация ще излезе, че правим някаква поредност на двамата председатели на ВКС или ВАС.
Нека да бъде така: „При отсъствие на правосъдния министър заседанията се председателстват от председателите на Върховния касационен или Върховния административен съд на ротационен принцип”. Един път единият, един път другият. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря.
Аз съм категорично против това предложение и съм съгласен с това, което каза проф. Пенев. Дайте да оставим текста, че се председателства от министъра и да приключим. Защото като гледаме какви са правомощията на пленума, ще видим колко пъти ще заседава в годината. И сега тук да уреждаме толкова сложна процедура, пък да съпоставяме съдилищата и т.н. …
Според мен е разумно да се остави, че се председателства от министъра на правосъдието и точка.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Никифоров.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: В нашето предложение го има ротационния принцип на двамата председатели. Предлагам след като се обсъди нашето предложение, тогава да бъде гласувано окончателно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Във Вашето предложение го има ротационния принцип, но то е малко по-различно по отношение на това кой председателства пленума.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Да се гласуват отделните предложения.
ЧЕТИН КАЗАК: Забравили сте министъра.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако стигнем до този вариант, че при отсъствие се председателства на ротационен принцип от председателя на ВКС и председателя на ВАС, то тогава Вашето предложение в тази част по принцип би било прието.
Други мнения и становища?
Сега в отсъствие на министъра на правосъдието Висшият съдебен съвет се председателства от…
МИХАИЛ КОЖАРЕВ: Председателстващия или най-старшия по стаж.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Което не е конституционно регламентирано. То е регламентирано с ваши Вътрешни правила.
Господин Славов, всъщност се очертаха две предложения.
Разбирам предложението на господин Атанасов формално по чл. 80: „Пленумът се председателства от министъра на правосъдието.”, а останалите хипотези в отсъствие да бъдат регламентирани по законов ред или в Правилата за организация дейността на Висшия съдебен съвет.
Ще подложа на гласуване предложението на господин Атанасов, направено по реда на чл. 80, макар че може би не му е тук мястото.
И господин Димитров направи предложение.
Предлагам на гласуване предложението на господин Атанасов, направено по чл. 80: „Заседанията на пленума се председателстват от министъра на правосъдието”. Казвам го по принцип, ще бъде редакционно изписано както трябва.
И господин Казак – формално на основание чл. 80.
Моля, който е за, да гласува.
За – 9, против – 3, въздържал се – 1.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Колеги, както знаете, ние от БСП лява България считаме, че тези конституционни промени не са целесъобразни и те водят точно до отрицателните последици спрямо заложените цели в актуализираната стратегия. Тази норма е един такъв пример. Ние приехме императивна норма, че пленумът сега ще се председателства само от министъра, което означава, че поставяме пленума на Висшия съдебен съвет единствено и само в зависимост от благоразположението на министъра дали ще дойде, кога ще дойде и както си иска. Това го давам само като пример.
Затова ние сме последователни и поддържаме нашата позиция – тези промени са нецелесъобразни, те ще навредят на съдебната система. Един конкретен пример беше това, което гласувахте току-що. Благодаря Ви.
ЗАМ. ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Делчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Аз искам само с едно изречение да кажа на господин Георгиев, че Конституцията не изчерпва целия правен мир и всичко, което се случва в съдебната власт. Все пак има Закон за съдебната власт, има правила и решения на Висшия съдебен съвет. Не се притеснявайте, всичко ще си дойде на мястото накрая, господин Георгиев.
ЗАМ. ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Славов, заповядайте.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Взимам думата, за да оттегля предложението си по буква „а”, предвид че приехме Вашето предложение. Така че оттеглям моето предложение по т. 2, буква „а”.
ЗАМ. ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Само, за да подкрепя с повече аргументи – и настоящата редакция на чл. 130, ал. 1 предвижда, че заседанията на ВСС се председателстват от министъра на правосъдието. И тъй като се коментира вече – нормата на чл. 32 от Закона за съдебната власт създава реда, по който при отсъствие на министъра на правосъдието съответно кой представлява, тоест не е с вътрешни правила на ВСС, а със Закона за съдебната власт. В контекста на това, което Вие гласувахте преди това. Благодаря Ви.
ЗАМ. ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Славов, да оттеглите предложението по буква „б”, защото същият ред, който Вие предлагате, е регламентиран по-нататък. Ще се получи повторение.
На стр. 14 са изписани коректно текстовете на чл. 130а и 130б и там е регламентирано от колко се състои, от кого се председателства и т.н. Така че ще се получи повторение. Затова най-разумното е да се оттегли този текст.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Добре, приемам аргументите Ви донякъде на доверие и оттеглям и буква „б”.
ЗАМ. ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Трябва да си имаме доверие, господин Славов. Благодаря Ви за това.
Следват предложенията на АБВ.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Славов оттегли предложението си.
А предложенията на АБВ?
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз се извинявам, за първи път взимам думата, но има направени предложения, минали през работната група. Гласувайте ги текст по текст. Може да се отхвърлят, но сте длъжни да ги гласувате, а не така дали си оттегляме или не. Пазарлък ние не правим с работна група. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Цочев. Това не е предложение…
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз подкрепям колегата. Не трябва да се прави пазарлък.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Цочев, в хода на дискусията възникнаха тези предложения по чл. 80. Работната група не се е занимавала изобщо с тях.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз се извинявам, обаче взимам дуплика.
По чл. 80 и Емил Димитров направи предложение за ротационен принцип.
АТАНАС АТАНАСОВ: То е противно на моето.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Така е, обаче Вие след това го предлагате. Не се подложи на гласуване първо предложението по ротационен принцип на Емил Димитров, а Вашето, което беше второ по ред.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Цочев, …
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Моля да спазвате правилника и да спазвате реда на предложенията и на гласуването им. Гласувайте предложение по предложение. Те могат да бъдат отхвърлени, но да се отразят и да намерят място в доклада на Комисията.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Цочев, след като е направено формално предложение на основание чл. 80 от Правилника, естествено че то ще влезе в доклада и ще бъде гласувано в зала. Няма как да не влезе предложението на господин Димитров в доклада.
ИВА РУПЧЕВА: Няма да влезе, защото не е подкрепено.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предложение на народните представители Борислав Борисов, Кирил Цочев, Лъчезар Никифоров, Михо Михов и група народни представители – в § 2, който става § 3, се правят следните изменения…
АТАНАС АТАНАСОВ: Хайде да не ги четем.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Те касаят всъщност, не се заблуждавайте от номерациите на параграфите, защото някъде има, някъде няма – става въпрос за принципни въпроси.
„В чл. 130а ал. 2 и 3 се изменят така:
„(2) Съдийската колегия има четиринадесет членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
(3) Прокурорската колегия има единадесет членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.”
Господин Цочев, господин Никифоров предния път представи Вашето предложение.
Заповядайте. Само да не започваме отново дебат, просто накратко, за да имат възможност и колеги, които не са присъствали, ако искат да вземат становище.
ЛЪЧЕЗАР НИКИФОРОВ: Считаме, че Народното събрание трябва да гарантира еднаква независимост на съдиите, прокурорите и следователите. Убедени сме, че нашето предложение за разпределението на квотите за двете колегии е именно стъпка за освобождаване от политическо влияние на прокурорската квота.
В тази връзка, ако гарантираме еднаква независимост на двете колегии, едва тогава може да се мисли и за явно гласуване във Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Никифоров.
Други мнения и становища от колеги, които не са присъствали предния път? – Няма.
Подлагам на гласуване предложението за ал. 2 и ал. 3 на чл. 130а, както бяха изчетени преди малко.
Моля, който е за, да гласува.
За – 8, против – 4, въздържали се – 2.
ЯВОР НОТЕВ: А защо броим гласа на колегата Кирилов?
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Защото заяви, че гласува с нас.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По това гласуване. Той не е напуснал.
ЯВОР НОТЕВ: Аз не мисля, че той има право така да заявява.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Добре, намалете един от гласовете.
За – 8, против – 3, въздържали се – 2.
Да продължим с предложенията на господин Борисов.
„(5) В съответствие със своята професионална насоченост всяка от колегиите решава следните въпроси:
1. решава организационни въпроси на съответната система от органи на съдебната власт;
2. изготвя и предлага на Пленума на Висшия съдебен съвет проекта на бюджет за съответната система от органи на съдебната власт;”
Това предложение, поне в първата му точка, съвпада със Законопроекта, който е внесен.
Моля, който е за това предложение, да гласува.
АТАНАС АТАНАСОВ: За кое предложение?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми колеги, ако искате да го прочета още един път, за да се съсредоточим.
Предложение на проф. Борисов и група народни представители за изменение на ал. 5 на чл. 130а, както е по вносител, защото има различни предложения, а именно ал. 5:
„(5) В съответствие със своята професионална насоченост всяка от колегиите решава следните въпроси:
1. решава организационни въпроси на съответната система от органи на съдебната власт;
2. изготвя и предлага на Пленума на Висшия съдебен съвет проекта на бюджет за съответната система от органи на съдебната власт;”.
Макар че принципно тяхното предложение е съвсем различно за правомощията на пленума, тук са само правомощията на колегиите, които по тяхното предложение нямат правомощия да назначават. В тази част съвпада.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Трябва да прочетете цялата алинея.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз го изчетох. Защото другото гласуване е коренно различно. Другото предложение, следващото е:
„3. предлага на Пленума за назначаване, повишаване, преместване и освобождаване от длъжност съдиите, съответно прокурорите и следователите;”
Това е като правомощия на колегиите. И
„4. решава други въпроси, възложени й със закон.”
Затова го подлагам на отделно гласуване. Ако искате да го гласуваме изцяло.
АТАНАС АТАНАСОВ: По-добре да го гласуваме изцяло.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Добре, подлагам на гласуване предложението на проф. Борисов и група народни представители. Ще го прочета отново, за да няма разминаване.
„Алинея 5 се изменя така:
„(5) В съответствие със своята професионална насоченост всяка от колегиите решава следните въпроси:
1. решава организационни въпроси на съответната система от органи на съдебната власт;
2. изготвя и предлага на Пленума на Висшия съдебен съвет проекта на бюджет за съответната система от органи на съдебната власт;
3. предлага на Пленума за назначаване, повишаване, преместване и освобождаване от длъжност съдиите, съответно прокурорите и следователите;
4. решава други въпроси, възложени й със закон.”
Подлагам на гласуване предложението за нова ал. 5 на колегите от АБВ, което се различава в принципа от внесения и приет Законопроект.
Моля, който е за, да гласува.
За – 2, против – 5, въздържали се – 6.
Предложение на господин Борисов и група народни представители – чл. 130б се изменя така:
„Чл. 130б. (1) Пленумът на Висшия съдебен съвет се председателства на ротационен принцип за срок от шест месеца от председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.
(2) Съдийската колегия се председателства на ротационен принцип за срок от шест месеца от председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, а прокурорската колегия се председателства от главния прокурор. Министърът на правосъдието може да присъства на заседанията.”
Подлагам на гласуване предложението на колегите от АБВ.
Моля, който е за, да гласува.
За – 5, против – 1, въздържали се – 6.
Предложение на Волен Сидеров, Явор Нотев, Десислав Чуколов по отношение на чл. 130а.
Господин Нотев, ние по принцип отхвърлихме Вашето предложение за състава на колегиите.
ЯВОР НОТЕВ: Не оттегляме нищо, разбира се, защото имаме обещанието, че тези текстове ще влязат в залата. В този смисъл бих помолил за търпение.
Искам да направя само една техническа поправка или добавка, която, разбира се, е допустима в процедурата.
Става дума за предложения текст на ал. 2 на чл. 130а, където изречението завършва „и на Върховния административен съд”. Моля да се чете – „плюс 11 членове, избрани от Общото събрание на съдиите”. Технически пропуск – не е допълнен състава на професионалната колегия на съдиите.
Предлагаме също така в т. 2 да отпадне ал. 6, т. 6 от чл. 130а, който е последователно прилагане на виждането ни, че управлението на имуществото на съдебната власт трябва да остане при министъра.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз ще го подложа на отделно гласуване по т. 2, защото същото предложение има и от господин Атанасов и група народни представители.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да разбирам, че по ал. 2, поради технически пропуск, правите формално предложение по чл. 80.
ЯВОР НОТЕВ: Целият текст звучи така:
„(2) Съдийската колегия има 13 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, и 11 членове, избрани от Общото събрание на съдиите.”
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Моля, който е за текста с предложението на господин Нотев по чл. 80, моля да гласува.
За – 1, против – 8, въздържали се – 2.
Госпожо Ковачка, нещо искахте да обявите.
КРАСИМИРА КОВАЧКА: Уважаеми господин председател, моля за следващите три предложения да гласува господин Хайтов, вместо мен, тъй като спешно ми се налага да отида на другата комисия. Ако е възможно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да дадем 15 минути почивка, защото виждам, че и други колеги имат необходимост от почивка.
Ще продължим в 17,05 ч.


(След почивката)

ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми колеги, стигнахме до предложение на господин Волен Сидеров и група народни представители, господин Нотев, и Вие – те са идентични, господин Атанасов, Радан Кънев и група народни представители, а именно – чета Вашето, господин Нотев:
„Чл. 130а, ал. 6, т. 6 да отпадне” – по вносител.
Същото е и предложението на господин Атанасов, това касае, по вносител, правомощията на Висшия съдебен съвет или пленума за имуществото.
Господин Нотев, няколко думи. Вас Ви нямаше предишния път.
ЯВОР НОТЕВ: Благодаря за възможността.
Като не разбрах, че ще разделите гласуването, преди малко казах какви са съображенията. Нашето виждане е, че управлението на имуществото би следвало да бъде персонифицирано и предоставено изцяло на министъра. Обратното води до възможността решения да се взимат в условията на колективен орган с тайно гласуване, каквото е гласуването досега. Струва ни се, че това е неподходящ начин да се управлява имуществото на съдебната власт. Това е нашето съображение.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Нотев.
Господин Атанасов, Вие?
АТАНАС АТАНАСОВ: Само едно изречение ще кажа и ще повторя това, което проф. Пенев каза на предното заседание, че конституционно е регламентирано у нас, че управлението на държавното имущество се осъществява от изпълнителната власт. Това е аргументът. Мерси.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Волен Сидеров, Явор Нотев, Десислав Чуколов; и Атанас Атанасов, Радан Кънев и група народни представители – в чл. 130а по вносител, ал. 6, т. 6 да отпадне.
Всъщност това е предложението на господин Нотев и предложението на господин Атанасов е същото.
Моля, който е за, да гласува.
За – 2, против – 3, въздържали се – 7.
Следващото предложение е на народните представители Радан Кънев, Иванов, Атанасов и група народни представители:
„В чл. 130б се създава нова ал. 3:
„(3) Право на предложения за председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд имат само членовете на съдийската колегия във Висшия съдебен съвет, за предложения за главен прокурор само членовете на прокурорската колегия.”
В чл. 129 гласувахме, че това е правомощие на пленума, но въпреки всичко...
АТАНАС АТАНАСОВ: Пленумът ги избира. Кой ги предлага е въпросът?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Атанасов миналия път обоснова това предложение.
За колегите, които ги нямаше, защото това е важна част от измененията, съществената, господин Атанасов с няколко думи само, ако желаете да повторите, разбира се.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Наистина искам да фиксирам вниманието на колегите върху този текст. Той е изключително важен.
След като разделяме Висшия съдебен съвет на две колегии с основна задача кадровите решения да се вземат в съответните колегии, при избирането на техните ръководители би било най-разумно предложенията за избор на председателите на двете съдилища и за главния прокурор да произхождат от съответната колегия. В противен случай, това означава, че би могло да има отново намеса в кадруването и то на най-високото ниво. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Ще повторя моите съображения, защо ще гласувам против това предложение, които казах и миналия път. Една от препоръките на Венецианската комисия е и министърът на правосъдието да има правомощието да предлага на органа, който ще избира, в конкретния случай пленумът, назначаването, избирането на главния прокурор и другите магистрати, макар че там е свито в частта главния прокурор. И в сега действащия Закон за съдебната власт това правомощие, предвидено и на министъра на правосъдието. Изразявам мое мнение – този въпрос би могъл да бъде решен на законово ниво в съпътстващият закон, поради което ще гласувам „против”.
Не искам да доразвивам тезата доколко останалите представители на избрани с две трети от парламентарната квота, участвайки в другата колегия, биха имали инициативата да правят това предложение. Основно наблягам като правомощие на министъра на правосъдието, от което, според мен не би трябвало да го лишаваме, доколкото говорим все пак за някакъв баланс между властите. Това са ми съображенията.
Повтарям ги за колегите, които ги нямаше, поради което ще гласувам „против“.
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин Председател, тъй като след почивката малко се бях разконцентрирал, всъщност мислех, че на предишното гласуване, гласуваме този текст. Тоест ще помоля да зачетете предишния ми вот като „за”, а тук да зачетете „въздържал се”. Имам предвид за управлението на имуществото.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Управлението на имуществото, тоест да остане правомощие на министъра на правосъдието.
За протокола – при предишното гласуване един глас от „въздържал се” да бъде прибавен към гласовете „за”.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Радан Кънев и група народни представители.
Моля, който е за, да гласува.
За – 1, против – 7, въздържали се – 4.
Колеги, ще Ви помоля да вдигате малко по-високо ръка, защото трудно се виждат гласовете, и по-дълго да задържате, за да преброяваме коректно.
Предложение на народните представители Атанасов, Кънев, Исмаилов и група народни представители – за изменение на § 2, чл. 130а и чл. 130б по вносител:
„В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:
„В ал. 5. т. 3 думите „административните ръководители в органите на съдебната власт” се заменят с „председателите на съдилища и ръководителите на прокуратури”.
Господин Атанасов, миналия път Вие обосновахте идеята.
Аз изразих тогава, мисля, че имаше и други колеги, не съм сигурен за второто, моите съображения да гласувам „въздържал се” на този текст.
Моля, който е за предложението на господин Атанасов, да гласува.
За – 1, против – 2, въздържали се – 10.
Следващото предложението на господин Атанасов и група народни представители касае § 2 по вносител: да се създаде нова т. 4:
„т. 4 взема решение за прекратяване на мандата за изборен член на съответната колегия при условията на чл. 130, ал. 8.”
Само за пояснение – става въпрос за правомощие на колегиите.
Господин Атанасов, с няколко думи да припомните за колегите, които ги нямаше.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не, то е записано.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Записано е.
Ако позволите съвсем накратко ще взема становище защо ще гласувам „против”.
Считам, че при обособяване на колегия от 12-13 членове с обикновено мнозинство, което би могло да бъде от седем човека или квалифицирано, то пак е седем, при положение че ние гласувахме, да се надяваме, че и в залата ще има необходимото мнозинство, поне изборните членове да бъдат избирани от Народното събрание с две трети, а отделно пък членовете на колегиите, избирани от магистратите пряко, при положение че около 1000 може би и повече в зависимост от избора съдии или прокурори пряко ще избират член на съответната колегия, все ми се струва, че излизаме извън баланса на възможностите между избора с две трети от Народното събрание, от 240 народни представители, и изборът пряко от съдии или прокурори на член на Висшия съдебен съвет, който да бъде освобождаван от колегията. Затова считам, че по-разумно би било това предсрочно прекратяване на мандата на изборен член на съответната колегия да бъде от пленума – там поне се изисква по-голямо мнозинство, дори и когато не е квалифицирано, а сега става с квалифицирано мнозинство, поради което ще гласувам „против”.
Иначе седем човека ми се вижда наистина малко и това би могло да доведе и до възможност за някакви колизии между избора от законодателния орган и прекия избор от страна на магистратурата, и такива решения на Висшия съдебен съвет, поради, което ще гласувам „против”.
Ако няма други становища, подлагам на гласуване предложението на господин Атанасов, Радан Кънев и група народни представители за нова т. 4.
Моля, който е за, да гласува.
За – 1, против – 8, въздържали се – 5.
Следващото предложение е на господин Атанасов и група народни представители по отношение на чл. 130а – създава се нова т. 6:
„6. изготвя проект на бюджета на съдилищата и прокуратурата и го внася за разглеждане в пленума”.
Принципно не съм против, доколко редакционно колегите могат да изготвят проект, защото по принцип така е в действащата Конституция в момента – министърът на правосъдието внася проект, а пленумът го разглежда и се произнася.
Ако господин Атанасов не възразява, би трябвало да бъде „се произнася по проекта”, който е внесен от министъра на правосъдието, което е и въпрос на процедура в Закона за съдебната власт да бъде регламентирано това.
Господин Кожарев, имате ли нещо да кажете?
МИХАИЛ КОЖАРЕВ: Благодаря, господин Председателю.
Мисля, че това е така.
Във връзка със следващата ал. 6, която се предлага, напомням изказването си от миналото заседание на Комисията, че самостоятелен е бюджетът на самата съдебна власт съгласно чл. 117, ал. 3 от Конституцията. Ако ще се прави промяна или изменение, то по-скоро трябва да бъде редакционно. Няма как да има самостоятелни бюджети на съдилищата и на прокуратурите.
Към това сега добавям и още нещо, което виждам. Никъде не са споменати бюджетите на Националния институт в правосъдието и на Инспектората към Висшия съдебен съвет, а те са част от самостоятелния бюджет на съдебната власт. Така че може би всичко това наистина трябва редакционно да се изясни. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Между другото, имаме предвиден текст, че колегите и пленумът се произнасят и по други въпроси, възложени им със закон.
Господин Атанасов?
АТАНАС АТАНАСОВ: Подлагайте го на гласуване.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Подлагам на гласуване предложението.
Моля, който е за предложението за създаване на нова т. 6 на чл. 130а по вносител, да гласува.
За – 2, против – 3, въздържали се – 9.
Създава се нова т. 7, като правомощие на колегиите, което е следствие от предходното – колегите да предлагат и избират.
Ще го подложа на гласуване, макар че преди го отхвърлихме като предложение.
„7. прави предложение на президента на Републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор”.
Моля, който е за, да гласува.
За – 1, против – 6, въздържали се – 7.
Ще подложа на гласуване следващата точка – предложението на господин Атанасов и група народни представители за чл. 130а.
„В ал. 5 да се създаде нова т. 8”, тя също касае правомощията на колегиите:
„8. съответната колегия на Висшия съдебен съвет дава разрешение за повдигане на наказателно обвинение срещу съдия, прокурор и следовател при условията на чл. 132 от Конституцията. Искането пред съответната колегия се прави от главния прокурор и към него се представят съответните доказателствени материали. Решението се взема с мнозинство от две трети от членовете на Колегията.”
Господин Атанасов миналия път представи становището.
За новите колеги нещо съвсем накратко?
АТАНАС АТАНАСОВ: Не.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз ще повторя моето становище: с измененията на Конституцията беше въведен принципът на функционалния имунитет, ако не бъркам, което на практика означава, че обвинения на магистратите, тоест те имат имунитет само във връзка с изпълнение на своите функции. И сега е така – при повдигане на обвинения не се иска вече разрешение от Висшия съдебен съвет. Иначе с приемането на такъв текст ние на практика се отказваме от този принцип, поради което ще гласувам „против”.
Заповядайте, господин Пенев.
ПЕНЧО ПЕНЕВ: Аз бих помолил да се дебатира този текст, просто защото липсва механизъм за сваляне на имунитета. Така или иначе е запазен функционалният имунитет, но при условие, че не се извърши престъпление от общ характер.
Питам се, ако се извърши престъпление от общ характер, как ще бъде свален имунитетът? Конституцията не дава отговора. За народния представител е ясно. Ами за съдията? Нищо, че остана функционален, пак има изключение – по чие искане и при каква процедура? Мисля, че т. 8 отговаря на този въпрос. Така че на мен ми се струва предложението за разумно и просто искам да изкажа това свое съображение.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Пенев.
Подлагам го на гласуване.
Който е за предложението за т. 8, моля да гласува.
За – 2, против – 3, въздържали се – 9.
Предложение да се създаде нова т. 5, пак в ал. 5. Става въпрос за колегиите:
„5. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите”.
Това е предложението.
По вносител това правомощие е на пленума. Аз ще гласувам „против” това предложение. Имам предвид, че Висшият съдебен съвет, казвайки, че се състои от пленум и колегии, но Висшият съдебен съвет е нормално да организира квалификацията. Говоря за Института за правосъдие, който е към Висшия съдебен съвет. Това, първо.
Второ, чисто технически не мога да приема, че съдиите ще организират квалификация – по някой път отделно, прокурорите отделно. Не че не е възможно, но по някой път тези квалификации или курсове се правят съвместно със съдии и прокурори.
Това ми е съображението, поради което ще гласувам „против”.
Моля, който е за това предложение, да гласува.
За – 1, против – 4, въздържали се – 9.
Няма пречка вече законът да доразвие и колегиите съответно как да осъществяват квалификацията в рамките на тяхната професионална насоченост.
В ал. 6 по вносител се предлага, пак същото предложение на господин Атанасов – т. 1 да се измени така, сега вече говорим за правомощия на пленума на Висшия съдебен съвет:
„1. приема проект на бюджета на Висшия съдебен съвет като одобрява самостоятелните бюджети на съдилищата и прокуратурата и ги внася за разглеждане в Народното събрание”.
Принципно аз съм „за” това пленумът на Висшия съдебен съвет да се произнася по бюджета, но не да приема бюджет, да одобрява самостоятелните бюджети. Всъщност и това сега става, но да ги внася директно за разглеждане в Народното събрание… Поради което ще гласувам „въздържал се”, защото редакционно текстът не е коректен.
За мен коректният текст е сега действащият текст в Конституцията – пленумът, ако вече приемем, че има пленум, министърът на правосъдието внася проекта, а пленумът го разглежда и обсъжда.
ЯВОР ХАЙТОВ: Миналата година го нарушихме така драстично и Конституционният съд...
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Лошите практики да не...
ЯВОР ХАЙТОВ: Тук е и докладчикът – господин Кирилов ще каже.
ПРЕДС.ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Но да стигнем дотам.
ЯВОР ХАЙТОВ: Защото и тази година е по същия начин.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Киров, нарушили ли сме действаща конституционна норма или се налага да я изменяме? Вече не сте докладчик.
ПЛАМЕН КИРОВ: Не коментирам.
ЯВОР ХАЙТОВ: Това е изключително важно, защото в края на краищата нали говорим за Конституция и какво правим законодателите – нарушаваме я, и Конституционният съд взе решение, забележете, с 12:0.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Но то не е по конституционния текст, а по неправилната практика на Народното събрание, нали? Да разграничим нещата.
Колеги, подлагам на гласуване предложението за изменение на т. 1 в ал. 6, чл. 130а, § 2 по вносител. Казах защо ще се въздържа, просто некоректно е изписан текстът. Ние след това ще гласуваме по принцип всички тези предложения по вносител.
Моля, който е за, да гласува.
За – 2, против – 3, въздържали се – 8.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на господин Атанасов и група народни представители:
„В ал. 6 т. 2 отпада”.
АТАНАС АТАНАСОВ: Точки 2 и 3.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Точки 2 и 3, да, което ние гласувахме. Става въпрос за правомощията на колегиите или на пленума да прекратяват мандата на изборен член или да организират квалификацията на съдии и прокурори. Въпреки всичко, двете ще ги подложа на гласуване, възможно е да има и обратно гласуване.
Моля, който е за така направените предложения, да гласува.
За – 1, против – 8, въздържали се – 4.
Следващото предложение е техническо, няма да го подлагам на гласуване – т. 4 и 5 стават съответно т. 2 и 3. В зависимост от гласуването ще бъде отразено в доклада.
Следващото предложение е в ал. 6 – правомощия на пленума, повтарям го няколко пъти, колегите все пак да са наясно:
„Създава се нова т. 4:
„4. по искане на една пета от народните представители отстранява временно от длъжността главния прокурор, в случай на обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер.”
Господин Атанасов представи предложението предния път, изразихме становища.
Моля, който е за, да гласува.
За – 1, против – 9, въздържали се – 3.
Има още една точка – формално т. 7 в ал. 6, която да отпадне, по вносител говоря, а тя е, че „Пленумът прави предложение до президента за назначаване на председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор”.
Вашето предложение беше да бъде от колегиите.
Формално ще подложа на гласуване предложението, преди да преминем към редакцията на текста по вносител.
Моля, който е за отпадането на т. 7, да гласува, като този принцип не беше подкрепен.
За – 1, против – 8, въздържали се – 4.
Следващото предложение е на господин Кадиев, става въпрос за пленума:
„В § 2 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В чл. 130а:
а) в ал. 5 т. 5 се изменя така:
„5. организира и извършва атестирането на съдии, прокурори и следователи в предвидените от закона случаи”.
Предложението е подкрепено по принцип от работната група в редакцията на чл. 130а, ал. 5, т. 2. Така че би следвало да го гласуваме.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Една корекция – това е правомощие на колегиите, което е подкрепено. То така е и по вносител.
Следващото предложение е на господин Кадиев, има го и в други предложения по вносител – колегиите да дават становища по законопроекти, свързани с дейността на органите на съдебната власт или пленума, но работната група изрази становище, че това е правомощие, което може и законодателно да бъде уредено, не е необходимо да влиза като текст в Конституцията, поради което ако не го оттеглите, господин Кадиев, ще го подложа на гласуване.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Добре, оттеглям го.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Още едно предложение на господин Кадиев – чл. 130б се изменя така:
„Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването”.
Дотук този текст го гласувахме.
Ще прочета до края предложението: „При отсъствие на министъра на правосъдието пленумът на Висшия съдебен съвет се председателства от председателя на Върховния касационен съд”.
Няма да го подлагам на гласуване, ние гласувахме одеве текст, че „Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването”, а със закон или с правила на пленума ще се уреди при заместване как и кой ще извършва заместването.
Тук има още едно предложение, то е в следващото изречение. Мисля, че то е резонно и бих го подкрепил.
Колеги, предлагам на Вашето внимание:
„Главният инспектор участва в заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и заседанията на съдийската и прокурорската колегии, но не участва в гласуването”.
Когато приехме актуализираната стратегия, там изрично записахме текст да се засили ролята на Инспектората, а още повече сега придаваме още компетенции на Инспектората, мисля, че е резонно конституционно да бъде закрепено предложението главният инспектор да участва в заседанията на пленума и на колегиите, разбира се, без да има право на глас.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Господин Лазаров, само една редакционна...
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ние редакционно след това ще го гласуваме.
ЧЕТИН КАЗАК: Едно уточнение, че може да участва, но не участва.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, съгласен съм.
ЧЕТИН КАЗАК: Иначе „участва” означава задължително.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Задължаваме, да.
ПЕНЧО ПЕНЕВ: А хипотезите да се уредят в закона.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ние по-нататък ще го предложим и в редакция, но мисля, че е резонно „главният инспектор може да участва в заседанията на пленума и на колегиите”.
ПЕНЧО ПЕНЕВ: Като възможност е наистина по-коректно, а хипотезите евентуално да се уредят в Закона за съдебната власт.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще влезе в общия текст. Законът за съдебната власт всъщност ще се коригира.
Моля да гласуваме по принцип това предложение, а по-нататък ще го предложим...
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Какво значи „по принцип”, господин Председател?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: След малко ще имаме конкретния текст в конкретната редакция.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Има предложение на вносителя, аз не съм чул вносителят да е изразил становище – разделя ли се това предложение, оттегля ли се първата му част, остава ли второто изречение? Моля Ви се, има предложен текст.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Георгиев,...
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Нека да го гласуваме, както е по вносител.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: На господин Миков обясних какво означава, аз ще го обясня и на Вас.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Какво има да обяснявате? Има текст на вносителя.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще Ви изчета текста на вносителя, може ли? Аз мисля, че на всички стана ясно, но ако трябва, ще загубим няколко минути.
Предложението на господин Кадиев:
„Член 130б се изменя така:
„Чл. 130б. (1) Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването. При отсъствие на министъра на правосъдието пленумът на Висшия съдебен съвет се председателства от председателя на Върховния касационен съд. Главният инспектор участва в заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет и в заседанията на съдийската и прокурорската колегии, но не участва в гласуването”.
Ние преди това гласувахме текст, в който по отношение на председателстването на пленума, всички тук гласувахме, че се председателства от...
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз бях „против”.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, ако считате, че заради това, че Вие сте били „против” един текст, наново да гласуваме всички текстове, не съм съгласен. Поради което казах, че по принцип приемаме предложението на господин Кадиев в първата част на ал. 1 и по отношение на главния инспектор, което след малко ще намери отражение в предложението и на господин Казак – чл. 130а и чл. 130б, в редакцията на работната група, и той ще намери своето систематично място, изписано по малко по-друг начин.
Моля, който е за приемане на предложението на господин Кадиев за изменение на чл. 130б…
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Без изречение второ и трето, така разбирам аз.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Без изречение второ и трето и по принцип за участие. Няма как в този текст да го приемем буквално, едно към едно за участие на главния инспектор в заседанията на пленума и на колегията.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Следващото предложение на господин Кадиев е – „чл. 130б се изменя така:”, само че това е предложение не по вносител, господин Кадиев, а по действащия текст, защото той изцяло съвпада с това, което е по вносител:
„(2) Съдийската колегия се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а прокурорската колегия се председателства от главния прокурор. Министърът на правосъдието може да присъства на заседанията.”
Ето сега, господин Георгиев, ще го гласуваме едно към едно.
Моля, който е за, да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се – 3.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми колеги, предлагам на гласуване § 2 в редакция на работната група, а именно:
„§ 2. Създават се нов чл. 130а и чл. 130б:
„Чл. 130а. (1) Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска, прокурорска колегия.
(2) Пленумът се състои от всички членове на Висшия съдебен съвет. Пленумът на Висшия съдебен съвет:
1. приема проекта на бюджета на съдебната власт;
2. приема решение за прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет при условията на чл. 130, ал.8;
3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
4. решава общи за съдебната власт организационни въпроси;
5. изслушва и приема годишните доклади по чл. 84, т. 16;
6. управлява недвижимите имоти на съдебната власт;
7. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
8. осъществява и други правомощия, определени със закон.
(3) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
(4) Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.
(5) Колегиите в съответствие със своята професионална насоченост:
1. назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;”
Аз ще ги изчета и ще направя едно предложение по чл. 80.
„2. правят периодични атестации на съдиите, прокурорите и следователите и решават въпроси за придобиване и възстановяване на несменяемост;”
Уважаеми колеги, тук моля за внимание: изпуснато е, че правят периодични атестации на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебна власт, каквото сега прави Висшият съдебен съвет.
Нали така, господин Кожарев?
Поради което правя формално предложение на т. 2 след думата „следователите” да се добави „и административните ръководители в органите на съдебната власт”.
„3. налагат дисциплинарни наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите;
4. назначават административните ръководители в органите на съдебната власт;”
Тук ще направя още едно предложение по чл. 80. Пропуснато е „и освобождават”. Тоест текстът да бъде:
„4. назначават и освобождават административните ръководители в органите на съдебната власт;”.
И се замислям, господин Кожарев може би ще помогне: „налагат дисциплинарни наказания и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите” – а „административните ръководители”? В момента се „налагат”.
Заповядайте, господин Панов.
ЛОЗАН ПАНОВ: Вижте, административните ръководители, независимо от това на какво звено са – съдия, прокурор и следователите, имат качеството на съдия, прокурор и следовател. Така че и с тази вметка, и без тази вметка, един административен ръководител, аз например съм съдия и продължавам да бъда такъв, това важи за всички.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря господин Панов, но ако изпаднем в хипотезата да бъде наложено дисциплинарно наказание в качеството му на административен ръководител, а не като съдия? Да не говорим на по-силно основание другата хипотеза – назначават и освобождават административните ръководители , той ще си остане магистрат. Това се опитваме да регулираме.
Заповядайте.
ЛОЗАН ПАНОВ: Регламентирано е в Закона за съдебната власт и тези въпроси, които ги поставихме преди, тоест да се закрепи принципът, но да не обременява конституционният текст, а да бъде в Закона за съдебната власт. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Понеже го има за съдиите, прокурорите, следователите, аз не мисля, че би обременило текста, ако добавим „и административните ръководители”. Иначе би могло да възникне евентуално спор дали след като Конституцията регламентира тези правомощия на колегите – за съдиите, прокурорите, следователите, би могло със Закон да има тези правомощия колегията. Би могло да възникне такъв спор, да се обжалват решения, Върховният административен съд да се произнася, според мен, в различните казуси по различен начин.
Не мисля, че би се обременил текстът.
Продължавам, колеги:
„5. решават въпроси за организация на дейността на съответната система от органите на съдебната власт;
6. осъществяват и други правомощия, определени със закон.
Чл. 130б. (1) Заседанията на Пленума се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването.”
Тук можем да добавим текста, който ние гласувахме по принцип, но аз ще изчета и втората алинея.
„(2) Съдийската колегия се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а прокурорската колегия се председателства от главния прокурор. Министърът на правосъдието може да присъства на заседанията като не участва в гласуването.”
И в ал. 1 и в ал. 2 правно-технически да бъде изписано това, което гласувахме, че главният инспектор може да присъства на заседанията на пленума и на съдийската и прокурорската колегия.
Това е текстът. Преди това ще подложа на гласуване предложенията по чл. 80, в т. 2, касаеща периодичните атестациите на прокурорите, следователите, да добавим: „и административните ръководители в органите на съдебната власт”.
Моля, който е за, да гласува.
За – 7, против – 1, въздържали се – 3.
ЧЕТИН КАЗАК: Правя предложение за прегласуване. Мисля, че стана ясно, че това е текст, който внася уточнение, с оглед и на досегашната практика на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми колеги, искам нещо да поясня. Досега Конституцията не регламентираше така детайлно тези правомощия на Висшия съдебен съвет. Те бяха регулирани в Закона. Нали така, или бъркам? Член 129 казваше: „Назначава, освобождава”, сега ние ги разписваме в Колегията като правомощия, така е по вносител – правят периодични атестации на съдиите, прокурорите и следователите, назначават, повишават, освобождават. Става въпрос за правомощия на колегиите – налагат дисциплинарни наказания „понижаване“ и „освобождаване“, назначават и освобождават административните ръководители.
Досега всички тези правомощия бяха на Висшия съдебен съвет и ние с Конституцията регламентираме вече отделните правомощия на колегиите, които са различни от тези на пленума. Затова е така малко по-детайлно разписано.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, в каква процедура сме в момента?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Прегласуване, господин Георгиев.
Ако ние не ги разпишем така, ще възникне спор: е, ли правомощие на колегиите, или правомощие на пленума? Или, ако в Закона го разпишем, ще възникне спор това сега, след като в частта за съдиите, следователите е разписано – е, ли в частта за административните ръководители правомощие на Колегията, или е правомощие на пленума. Затова предлагаме тази редакция. Ще Ви помоля да я подкрепите. Нищо по-друго не правим. Нали това беше основният принцип на този Законопроект – правомощия на пленума, правомощия на колегиите. И състав, разбира се.
Ще подложа на прегласуване текста и ще помоля да го подкрепите така, както беше изчетен с редакцията. Тоест ние гласуваме предложенията по чл. 80. Ще Ви помоля, първото предложение по чл. 80 към правомощията на колегията да прави периодична атестация на съдиите, прокурорите и следователите, да се добави „и на административните ръководители“.
Моля, който е за, да гласува.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Може ли точките наведнъж?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, другото е за освобождаване.
Ще подложа на гласуване по принцип целия текст в редакцията за нов чл. 130а и чл. 130б, § 2 по вносител, с техническата редакция, която ще направя по отношение на възможността главния инспектор да присъства в заседание на пленума и на колегиите.
Моля, който е за, да гласува.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Извинявайте, може ли още един път, защото...
Гласуваме чл. 130а, до т. 6 включително – „осъществяват и други правомощия, определени със закон”.
Това ли гласуваме.
РЕПЛИКИ: И двата члена.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Само, че ние по чл. 130б – нали бяхме „против” и сега в момента, ако се гласуват, да се гласуват отделно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Разбрахме, колеги, трябваше да го предложите.
Кое искате да гласуваме, господин Цочев, отделно.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Член 130а отделно, и чл. 130б отделно.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Атанасов – Вие и господин Делчев имате предложение ал. 3 и ал. 4 да ги гласуваме отделно.
Да, разбрах. Резонно е предложението.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Алинеи 3 и 4 ги гласувахме вече.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Правя обратно предложение, това вече е гласувано.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Цочев, ние и вашите ги гласувахме. Има предложение да гласуваме отделно.
ЧЕТИН КАЗАК: Може ли, господин Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК: Аз предлагам да не гласуваме потретно и почетворно текстове, които са гласувани.
Алинея 3 и ал. 4 вече са гласувани и са приети. Сега повторно пак ще ги гласуваме за кой път? За трети път ли.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз подкрепям колегата Казак.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: С редакционните бележки нямаме нищо против. За чл. 130а гласуваме „за”, обаче ние по чл. 130б преди това сме гласували „против”. Затова коректно е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Вижте, господин Цочев, ние гласуваме по принцип текста на вносителя, първо.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Председател, като заместник-председател на Народното събрание, който води законопроектите, отделните предложения се гласуват поотделно и след това Комисията на база на това, което е гласувано „за” излиза с конкретно предложение: Комисията предлага следната редакция – или е по вносител, или прави редакция на вносител, но взимайки предвид всички гласувания преди това, които са направени. Затова ние сме ги гласували преди това и не е необходимо това да се гласува отделно. Това са текстове, които се гласуват на база на предишни текстове, които вече сме гласували. Това е за сведение на комисията, как излиза текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Цочев, в Народно събрание наистина може да предложите или да съобразите исканията за поотделно гласуване, сега сме във Временната парламентарна комисия за Конституцията. Вашето предложение, ако счета, че е резонно, то няма как да откажа предложението на колегите Делчев и Атанасов, които гласуваха различно от Вас, по отношение на чл. 130а, ал. 3 и 4.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Аз ще помоля Вашия юридически съветник да Ви каже как се прави...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нека да продължа, господин Цочев.
В залата предложенията ще бъдат отново подложени на гласуване. Те може да съберат съвсем други гласове. И това, което ние гласуваме по принцип, може да няма този вид. Така, че ние гласуваме по принцип правно-технически как биха звучали текстовете, съобразно гласуванията по Вашето предложение, по предложенията на господин Кадиев, по тези по чл. 80, по предложението на господин Атанасов. Така че аз не виждам наново ли ще се връщаме да почваме да гласуваме. Няма смисъл.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин Председател, аз мисля, че се получава едно недоразумение. Доколкото разбрах, господин Цочев не настоява да се гласуват наново поотделно.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Въобще не искам.
ЧЕТИН КАЗАК: Той не иска това, напротив. Предложението е да не гласуваме окончателно текстовете, те са гласувани. Всеки един от тях е гласуван, когато сме гласували съответните предложения. Сега, ако Вие подложите на гласуване като цяло тези текстове, ще се получи много шарена картина, тъй като някои народни представители са подкрепили едни части от текстовете, не са подкрепили други. Ако ги подложите сега общо на гласуване, няма да знаят кой как да гласува общия текст.
Те са гласувани поотделно. Аз мисля, че са приети.
ИВА РУПЧЕВА: Не всичко е гласувано поотделно.
ЧЕТИН КАЗАК: Кое не е гласувано поотделно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ами не е всичко. Има предложения по вносител, господин Четин Казак, които не са гласувани. Ние сега гласуваме текста по вносител заедно с нанесените корекции по гласуваните предложения. Иначе какво ще внесем?
ЧЕТИН КАЗАК: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Другият вариант е да гласуваме, както е по вносител. Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Ако правилно разбирам дискусията, която се води, има следните спорни моменти – дали да гласуваме отново ал. 3 и 4, за което аз съм против. И второ, дали да гласуваме общо двата текста, или поотделно, както предложи колегата Цочев, за което аз съм „за“.
Вие решете да подложим ли ал. 3 и 4 отново, да подложим ли чл. 130а и 130б отделно, но все пак нещо да гласуваме.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Наистина няма смисъл повече да спорим. Ще подложа на гласуване чл. 130а до ал. 2 включително, ако няма възражения. Тя е съобразена с предишните гласувания, а е и по вносител.
Моля, който е за редакцията, която е дала работната група, с нанесените предложения от сегашното гласуване, да гласува.
За – 12, против – 1, въздържал се – 1.
Ще подложа на гласуване още един път, макар че няма промяна в редакцията, ал. 3 и 4. Ще ги изчета още един път:
„(3) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от четиринадесет членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите и шестима членове, избрани от Народното събрание.
(4) Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от единадесет членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.”
Моля, който е за, да гласува.
За – 8, против – 4, въздържали се – 2.
Колеги, по ал. 5 има ли отново възражения с моите предложения, които преди малко гласувахме?
Ако няма да подложа на гласуване останалата част от чл. 130а – това е ал. 5.
Подлагам на гласуване по § 2 – ал. 5 на чл. 130а с редакциите, които преди малко гласувахме.
Моля, който е за, да гласува.
За – 12, против – 1, въздържал се – 1.
Подлагам на прегласуване чл. 130б в редакцията, която изчетох преди малко.
Моля, който е за, да гласува.
За – 10, против – 3, въздържали се – няма.
Предложение на проф. Борисов, Цочев, Никифоров и група народни представители – § 4 става § 4 и се изменя така:
„§ 4. Досегашният чл. 130а става чл. 130в и в него т. 1 и 2 се отменят.”
Мисля, че това гласуване вече мина, но ако държите ще го подложа на гласуване.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Оттегляме го.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Оттегля се това предложение.
Следващото предложение е на Волен Сидеров и група народни представители – § 3 отпада.
Моля, който е за това предложение, да гласува.
За – 1, против – 2, въздържали се – 9.
Извън направените предложения, работната група предлага следната редакция на § 3 по вносител:
„§ 3. Досегашният чл. 130а става чл. 130в и в него се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите „за обсъждане” се заличават.
2. Точка 2 се отменя.”
Моля, който е за, да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 2.
Предложение на народните представители Делчев, Ананиев, Исмаилов и група:
„Създава се § 3а:
„ 3а. Чл. 131 се отменя”.
След това има други две предложения по отношение на чл. 131.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Първо да се гласува предложението за промяна, след това за отменяне.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Делчев, ако се приеме с гласуване чл. 131 да се отмени, става безсмислено останалото гласуване – да се замени „тайно” с „явно”.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин председател, имам процедура.
Предлагам процедурно да се промени редът на разглеждане на двете предложения и първо да се гласува второто предложение, което предлага „тайно” да се замени с „явно”.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Делчев, няма как да размествам текстове сега, още повече, че те и във времето така следват.
Подлагам на гласуване предложението на Делчев, Ананиев и Исмаилов – да се създаде нов § 3а, а именно:
„§ 3а. Член 131 се отменя.”
Моля, който е за, да гласува.
За – 4, против – 6, въздържали се – 3.
Подлагам на гласуване предложението на господин Делчев и господин Кънев и Атанасов – в чл. 131 думите „тайно” да се заменят с „явно”.
Моля, който е за, да гласува.
За – 6, против – 4, въздържали се – няма.
ЯВОР НОТЕВ: За „тайно” съм аз.
Хайде още един път, извинявайте, господин председател.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми колеги, има искане да го подложа на прегласуване. Много ви моля – съсредоточете се.
Предложението на господин Делчев и на господин Кънев, Атанасов и Иванов – в чл. 131 думата „тайно” да се замени с „явно”.
Моля, който е за, да гласува.
За – 7, против – 7, въздържали се – няма.
Извън направените предложения работната група предлага следните изменения на чл. 131:
„§ … В чл. 131 думите „Висшия съдебен съвет” се заменят със „съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет”, а думата „той” се заменя с „пленумът на Висшия съдебен съвет”.”
Това е техническо, редакционно в съответствие с приетите досега гласувания.
Моля, който е за, да гласува.
За – 12, против – 1, въздържал се – 1.
Предложение на господин Славов – в чл. 132а, ал. 2 думата „народните” се заменя с „всички народни”.
Господин Славов го няма. Предния път той го обоснова. Наистина в Конституцията има текстове, където е казано „всички народни”, има текстове, където е казано само „народните представители”.
Подлагам на гласуване това предложение.
Моля, който е за, да гласува.
За – 6, против - …
ЧЕТИН КАЗАК: Господин председател, …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Казак, няма да правим дебат по това дали да е „всички народни” или „народните”.
Гласувахте ли?
ЧЕТИН КАЗАК: Няма да правим, просто нека внесем уточнение.
В повечето места Конституцията предвижда „народните представители” и е ясно за всички, че става дума за „всички”. Дайте да уеднаквим терминологията и навсякъде да оставим „народните представители”.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Извинявайте, но няма как сега да правим изменения в други текстове на Конституцията и да я дописваме.
Как гласувахте?
ЧЕТИН КАЗАК: Против.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: За – 6, против – 4, въздържал се – 1.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Трябва да се гласува отново.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Извинявам се, господин председател, искам във Ваша помощ. Много моля, колегите…
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Цочев, много Ви моля! Когато ръководите заседанието аз не Ви прекъсвам.
Уважаеми колеги, подлагам на прегласуване, защото не можа коректно да бъде извършено преброяването, предложението на господин Славов – в чл. 132а, ал. 2 думите „народните” да се заменят с „всички народни”.
Моля, който е за, да гласува.
За – 7, против – 6, въздържал се – 1.
Предложение на народните представители Волен Сидеров, Явор Нотев и Десислав Чуколов:
„В § 4, в чл. 132а, ал. 6 ново изречение второ се изменя така: “Инспекторатът прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.”
В по-голямата си част то съвпада и с предложението по вносител.
Заповядайте, господин Нотев.
ЯВОР НОТЕВ: Да, господин председател, изцяло съвпада, само че от предложението по вносител отпадат проверките за почтеност, конфликт на интереси и пълнота и вярност на имуществените декларации. Не зная какво е съдържанието на проверката за почтеност, а и не искам да знам. Отделно от това конфликт на интереси и пълнота и вярност на декларациите при сега действащите закони има кой да ги прави. Ще се получи едно повторение на компетентност.
И отделно във всичко това съзирам възможност върху магистрати при извършване на проверка да се упражни недопустимо влияние, доколкото винаги може да се организира такава проверка, която е извън конкретиката на техните професионални задължения.
Това е съображението, поради което бихме искали в първата си част да отпаднат тези правомощия. Благодаря.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Може ли само едно становище?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Георгиев.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това, което беше аргументирано от колегата Нотев, считам за разумно и ние също сме за това да не се създават условия чрез така наречените проверки от Инспектората да се влияе върху решенията на съдиите по едно или друго дело. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Нотев, да разбирам, че Вашето предложение съвпада във втората част на предложението по вносител?
ЯВОР НОТЕВ: Да, господин председател, изцяло. След „имуществени декларации” изцяло пресъздава текста на предложението по вносител.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз бих гласувал „за”, защото то съвпада във втората част. По принцип ще го приемем.
ЯВОР НОТЕВ: Добре, благодаря. Най-после.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Нотев, всъщност Вие не сте дали да отпадне по вносител първото изречение, а сте дали изцяло нов текст, който се различава от този по вносител. Ако го бяхте написали: „В чл. 132, ал. 6 по вносител до „имуществени декларации” да отпадне” – бих гласувал по различен начин.
ЯВОР НОТЕВ: Съжалявам, господин председател, така сме го написали.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Подлагам на гласуване предложението на господин Волен Сидеров и Явор Нотев.
Моля, който е за това предложение, да гласува.
За – 2, против – 1, въздържали се – 11.
Предложение на народния представител Георги Кадиев:
„В чл. 132 а, ал. 1 се изменя така:
„(1) Инспекторатът на съдебната власт се състои от главен инспектор и 14 инспектори.”
Становището на работната група е, че частта за 14 инспектори е извън принципите и обхвата на внесения и гласуван Законопроект, поради което не следва да се обсъжда и разглежда.
Подлагам на гласуване становището на работната група, че предложението за 14 инспектори е извън принципите и обхвата на гласувания Законопроект и не следва да се обсъжда и гласува.
Който е за, да гласува.
За – 12, против – 1, въздържал се – 1.
Следващото предложение на господин Кадиев:
„В чл. 132а се правят следните изменения:
2. Алинея 6 се изменя така:
„Алинея 6 се изменя така:
„(6) Инспекторатът проверява:
1. дейността на съдии, прокурори и следователи по приложението на закона, без да засяга тяхната независимост;
2. разглеждането и решаването на делата и преписките в разумен срок по жалби за забавено правосъдие;
3. спазването на изискванията за почтеност при изпълнението на служебните функции на съдии, прокурори и следователи;
4. наличието на конфликт на интереси при изпълнение на служебните задължения на съдии, прокурори и следователи;
5. редовността на имуществените декларации и тяхното съответствие с притежаваното имущество;
6. проявите на съдии, прокурори и следователи, които уронват престижа на съдебната власт;
7. наличието на прояви, свързани с нарушаване независимостта на съдии, прокурори и следователи.”
Принципно, ако не е това изброяване, както е текстът по вносител, но така формулирано за мен е неприемливо да бъде по този начин.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Кадиев за редакция на чл. 132а по вносител, който по принцип повтаря основните неща, които са по вносител.
Моля, който е за, да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 10.
Следващото предложение – в ал. 7 се създава изречение второ: „Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на своите функции са независими и се подчиняват само на закона.”
Господин Кадиев, ще го оттеглите ли, за да не го гласуваме?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Да.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Кадиев го оттегля.
И т. 4 – в ал. 8 думите „на Висшия съдебен съвет” се заменят с „на Народното събрание”.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз изразявам подкрепата си по отношение на предложението в ал. 8 думите „на Висшия съдебен съвет“ да се заменят с „на Народното събрание“.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: И аз подкрепям.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че точно този текст работната група е трябвало да постанови, че е извън обхвата, защото той де факто превръща Инспектората към Висшия съдебен съвет в напълно самостоятелен орган. Все още ние не сме отменили ал. 1 на чл. 132а, който гласи: „Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат“. Не може орган, който е към друг орган и изрично Конституцията е постановила, че е такъв, да получи право самостоятелно да внася докладите си в Народното събрание. Той трябва да ги внася чрез Висшия съдебен съвет, за да има все пак някакво съответствие със статута му.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин Казак, аз съм напълно съгласен, че в настоящия дебат отсъства това обсъждане. Въпросът е принципен. Не съм съгласен обаче, че е извън обхвата, защото четвъртият съществен елемент на промените, които внасяме, касаят правомощията на Инспектората.
Съгласен съм обаче, че това е един принципен въпрос, за който не сме готови. Съгласен съм за това, че този въпрос е заразен с предубеждения от преди, чисто конструктивни предубеждения.
Позволявам си да изразя моето мнение, че не може да има съществен, ключов контролен орган към нещо си. Самата дефиниция – тази, която Вие цитирахте в ал. 1, предполага и предпоставя връзка, която бих казал, че в голяма степен противоречи на цялостното ни развитие за структуриране на взаимоотношения и компетенции между органите на власт. Но това е сериозен конституционен въпрос.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз предлагам да гласуваме.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Казак, не искам да се превръща тази тема в задълбочен дебат. Изразихте Вашето становище. Господин Кирилов изрази становище. Работната група, след като не е изразила становище, явно е взела отношение. Аз също ще кажа две думи.
Разбира се, че Инспекторатът е към Висшия съдебен съвет, не искам да се връщаме на този спор от 2007 г. дали е отделен орган и дали би било регламентирането на този орган Инспекторат на съдебната власт, защото тук имаше застъпени такива становища от госпожа Точкова. Но това наистина е извън дебата по същността на Конституцията.
Лично моето мнение е, че след като Инспекторатът е към Висшия съдебен съвет, а целта, задачите функциите на Инспектората са да проверява не Висшия съдебен съвет – хайде да обърнем сериозно внимание на това, а магистратите, няма как този доклад да заобикаля Висшия съдебен съвет, който би трябвало да се запознае с него, да се произнесе по него – дали ще го одобри или неодобри, е съвсем друга тема, да вземе становище по него, да отчете препоръките и констатациите, направени в доклада на Инспектората относно магистратите, забавените дела, административните ръководители, които са упражнили или неупражнили контрол, да препоръча на пленума на Висшия съдебен съвет да вземе съответните организационни мерки, или на колегите да препоръчат в организация на дейността да вземат съответните си свои мерки. Това е смисълът на този доклад – да мине през Висшия съдебен съвет. А дали Висшият съдебен съвет ще го одобри или не е съвсем друга задача.
Е, какво ще стане, ако го внесе веднага в Народното събрание? Висшият съдебен съвет няма да знае какви са препоръките, констатациите. Народното събрание ще направи законодателни промени и дотук. Какви организационни мерки може да вземе в организацията и дейността? Абсолютно никакви. Може само да политизира.
Поради което, уважаеми колеги, аз категорично се противопоставям на това предложение да бъде конституционно закрепено.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин председател.
Изморени сме, но това са важни въпроси. Аз имам въпрос: така наречените трима големи магистрати ли са? Членове ли са на Висшия съдебен съвет? Магистрати са и са членове на Висшия съдебен съвет, съответните колегии и на пленума. А пък Инспекторатът може да проверява проявите на съдии, прокурори и следователи, които уронват престижа на съдебната власт, наличието на прояви, свързани с нарушаване независимостта на съдии, прокурори, следователи и т.н.
Тоест, Инспекторатът може да ги проверява и след това да им внесе доклад при тях.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Атанасов, понеже тръгнахме на реплики и на дуплики, да, разбира се, че са магистрати и в това им качество могат да бъдат проверявани. Останалите членове на Висшия съдебен съвет – 22-ма, не са магистрати. Те престават да бъдат магистрати.
Този доклад така или иначе ще дойде във вида, в който е приет или неприет от Висшия съдебен съвет. Той ще дойде в Народното събрание. Иначе как ще отговорим на останалите въпроси? Докладът ще дойде в Народното събрание, ние ще го разгледаме, ще си направим политическите изказвания, ще си направим чисто професионалните изказвания, ще предприемем законодателните промени и дотук. Или ще го препратим отново на Висшия съдебен съвет да изпълни препоръките на Инспектората в този доклад?
АТАНАС АТАНАСОВ: Той е публичен.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Какво като е публичен?
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Само ще напомня, че Инспекторатът към Висшия съдебен съвет се избира с едно голямо мнозинство, за да бъде точно такъв – независим. И той се избира с 2/3 от Народното събрание. В този смисъл дали докладът ще минава през ВСС и ще стига в Народното събрание, или ще мине през Народното събрание и ще стигне във ВСС, защото там е публично обсъждането, според мен не е толкова важно. По-важното е, доколкото разбирам, Инспекторатът да се чувства, че отговаря пред законодателната власт – властта, която го е назначила. А дали Висшият съдебен съвет ще каже позитивно или негативно становище по отношение на доклада, все пак не трябва да забравяме, че Висшият съдебен съвет съдържа магистрати, които може би са били проверявани от Инспектората към него.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Аз предлагам да гласуваме, господин председател.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако това е предложение за прекратяване на дебата…
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Точно така е.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: … ще го уважа, разбира се.
Преди това господин Кирилов искаше да вземе думата.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много кратка реплика.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: На кого?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: На Вас, господин председател.
Това не означава, че докладът може да бъде внесен и във Висшия съдебен съвет, но нека Инспекторатът има възможност пряко да внесе доклада в законодателния орган по всички съображения, които бяха изложени.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ако създадем подобна възможност това означава наистина да превърнем доклада в самостоятелен орган, който изцяло да бъде извън съдебната власт, извън системата на Висшия съдебен съвет. Това означава дуализъм, това означава пряка отчетност на контролния орган пред парламента, без никаква функционална връзка с Висшия съдебен съвет. Това означава директно ние превръщаме един орган, извън съдебната власт, в контролен орган на съдебната власт.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Благодаря, господин Казак.
Наистина започнахме да повтаряме тезите. Няма смисъл да го подлагам на гласуване, предлагам да прекратим дебата, да пристъпим към гласуване.
Моля, който е за предложението на господин Кадиев – в ал. 8 думите „на Висшия съдебен съвет“ да се заменят с „на Народното събрание“, да гласува.
За – 4, против – 2, въздържали се – 8.
Сега ще ви предложа редакция на работната група за § 4 по вносител:
„§ 4. В чл. 132а се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 6 се създава ново изречение второ: „Инспекторатът извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации, както и за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите“, а досегашното изречение второ става изречение трето.“
Моля, който е за, да гласува.
За – 12, против – 1, въздържал се – 1
Параграф 5 по вносител.
„§ 5. В чл. 133 думите „висшия съдебен съвет“ се заменят с „Пленума на Висшия съдебен съвет, на съдийската и прокурорската колегии“.
Работната група предлага § 5 да бъде отхвърлен.
Идеята да бъде отхвърлен, това е съгласувано в Работната група, тъй като органът е Висшият съдебен съвет, който се състои от пленум и колегии, а чл. 133 регламентира организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата и т.н.
Моля, който е за, да гласува.
За – 11, против – 1, въздържал се – 1.
Параграф 6 по вносител:
§ 6. В чл. 150 се създава ал. 4:
„(4) Висшият адвокатски съвет може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.”
Мнения, становища? Миналия път имаше дебат. Това е коректният текст по вносител.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Има предложение за отпадане.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Да, извинявайте, господин Цочев.
Предложение на народния представител Борисов, Цочев, Никифоров – § 6 да отпадне.
Ще вземете ли допълнителни становища?
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Не.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Моля, който е за отпадането на § 6 по вносител, да гласува.
За – 2, против – 7, въздържали се – 5.
Ще подложа на гласуване новата ал. 4 на чл. 150 - § 6 по вносител. Ще я изчета още един път:
„(4) Висшият адвокатски съвет може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.”
Моля, който е за, да гласува.
За – 12, против – 2, въздържали се – няма.
Предложение от народните представители Делчев, Ананиев, Исмаилов и група народни представители:
„В § 6 относно чл. 150 ал. 2 се изменя така:
„(2) Когато е убеден, че приложимият по делото закон противоречи на Конституцията, съдебният състав, който действа като втора или последна инстанция по делото, е длъжен да спре висящото пред него дело и и да внесе въпроса в Конституционния съд.”
Предишния път имаше обсъждания по въпроса.
Ако няма други мнения и становища, подлагам на гласуване предложението на господин Делчев, Ананиев, Исмаилов.
Моля, който е за, да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 10.
Дотук приключихме. Остават Преходни и заключителни разпоредби.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Има текст, че извън направените предложения работната група предлага следната редакция на § 6.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това, господин Кирилов, предния път го дебатирахме. Госпожа Негенцова имаше обратно становище. Това беше работен доклад. В новия го няма. Освен това предложението е на работната група, не на народни представители.
Преходни и заключителни разпоредби.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз ги нямам.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Предния път Ви беше даден.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Тогава дайте почивка, за да си вземем материалите.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ще дам почивка, за да си вземат колегите материалите. (Реплики.)
Мога да ги изчета, разбира се. Предния път също ги изчетох.
„§ ... Народното събрание в срок до три месеца от влизането в сила на този закон приема законите, които се отнасят до прилагането на чл. 130а и 130б.
§… Изборните членове на Висшия съдебен съвет към датата на влизането в сила на този закон довършват мандата си.
§….(1) В едномесечен срок от влизането в сила на законите, които се отнасят до прилагането на чл. 130а и 130б, Висшият съдебен съвет разпределя членовете на съвета, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия.
(2) В случай че в срока по ал. 1 Висшият съдебен съвет не разпредели членовете, избрани от Народното събрание, в съдийската и прокурорската колегия, Народното събрание ги разпределя с решение.“
Предния път го дебатирахме.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин председател.
Аз предния път не съм взел отношение, защото тогава разбрах, че има такива разпоредби.
Имам само един въпрос: в кой срок и по кой ред са внесени тези предложения? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин Атанасов, аз сега ще направя това предложение по чл. 80, ал. 1, доколкото предния път казах, че има три варианта на Преходни и заключителни разпоредби.
Формално правя това предложение. Ако има други предложения по чл. 80, ал. 1 за друг вариант на Преходни и заключителни разпоредби – направете го, ще го гласуваме.
АТАНАС АТАНАСОВ: Господин председателю, тук всички работим с правилника и знаем какво може по чл. 80, ал. 1.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Чл. 80, ал. 4, т. 2: „предложенията на комисия по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направени по време на заседанието“.
Винаги и досега така се е практикувало в комисия – членове могат да правят предложения или да бъде предложение на комисията.
Алинея 4 казва:
„В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1, водещата комисия внася в Народното събрание доклад, който съдържа:
1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях;
2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направени по време на заседанието.“
Това, което и аз правя в момента. Комисията, разбира се, ще го включи в доклада.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин председател, предлагам да прекратим бурните дебати и да преминем към гласуване.
ХАМИД ХАМИД: Редовно го правим в Правна комисия, така че не е някакъв прецедент.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не само в Правната, и в други комисии.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Въз основа на дебата бяха направени тези предложения. Това беше решено.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Има ли становища, мнения?
Миналата седмица още съм казал вариантите и съм раздал този вариант и другите предложения.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Въз основа на дебатите дойдоха тези предложения.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Господин председател, аз съм подкрепил трети вариант. Поисках да видя текста в настоящия му вид, за да се убедя дали съответства на варианта, който в миналото заседание е бил предложен на нашето внимание. Тоест, приемам в частта, че е открит дебатът по този въпрос.
По отношение вида на разпоредбите, доколкото те са транзитни, тоест в Преходните и заключителни разпоредби, също така смятам, че е допустимо на днешното заседание като последващо да обсъдим тези текстове.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Има и други предложения и мнения по текстовете, колеги? Предния път бяха раздадени. Становището на министъра на правосъдието е, че подкрепя този принцип и тези текстове.
Заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ: Ако приемем, че в момента водим дебати, макар че такива дебати бяха водени на предходното заседание, аз предлагам прекратяване на дебатите и преминаване към гласуване.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако няма други предложения, колеги, предлагам да гласуваме.
Който е за така изчетените Преходни и заключителни разпоредби, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Преди да обявя официално приключване, уважаеми колеги, докладът ще бъде оформен правно-технически, както при всички гласувания в парламентарните комисии и окончателната редакция ще бъде съобразно гласуванията по отделните параграфи.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,55 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Димитър Лазаров