Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Временна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ "Белене" за периода от 2006 г. до края на месец септември 2016 г., довели до възникването на огромни задължения за българската страна
Временна анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта АЕЦ "Белене" за периода от 2006 г. до края на месец септември 2016 г., довели до възникването на огромни задължения за българската страна
26/10/2016
1. Приемане на Вътрешни правила за работата на Временната анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта „АЕЦ „Белене“ за периода от 2006 г. до края на месец септември 2016 г., довели до възникването на огромни задължения за българската страна.
2. Обсъждане и приемане на предложения за работата на Комисията.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна анкетна комисия за проверка на всички данни,
факти и обстоятелства за решения и действия по
проекта „АЕЦ „Белене“ за периода от 2006 г. до
края на месец септември 2016 г., довели до
възникването на огромни задължения за българската страна
П Р О Т О К О Л
№ 1
На 26 октомври 2016 г. се проведе редовно заседание на Временната анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта „АЕЦ „Белене“ за периода от 2006 г. до края на месец септември 2016 г., довели до възникването на огромни задължения за българската страна при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Приемане на Вътрешни правила за работата на Временната анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта „АЕЦ „Белене“ за периода от 2006 г. до края на месец септември 2016 г., довели до възникването на огромни задължения за българската страна.
2. Обсъждане и приемане на предложения за работата на Комисията.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Временната анкетна комисия, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията – господин Валери Симеонов.
* * *
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме мнозинство – можем да започнем заседанието на Комисията за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта „АЕЦ „Белене“ за периода от 2006 г. до края на месец септември 2016 г., довели до възникването на огромни задължения за българската страна. Такова е приетото от Народното събрание наименование на Комисията.
Откривам заседанието.
Сътрудници в нашата работа ще бъдат Мила Домусчиева, инж. Антон Иванов и Христина Петрова.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Може ли да ги представите?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Двамата са експерти от Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Технически секретар ще бъде Мила Домусчиева – колегите, които бяха от Комисията за оценка и контрол на състоянието на енергетиката, я познават. Умишлено съм се ориентирал към ограничаване на разходите – и тримата ще бъдат на половин бройка.
Притеснителните хора, които са изключително загрижени за държавните разходи, искам да ги уведомя, че няма да има вода и кафета, господин Ерменков, които от трибуната на Народното събрание казахте, че сме попилели.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, не съм Ви питал дали ще има вода…
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В тази Комисия все пак да се изслушваме. Не знам в другите Ви комисии как е, но тук да се изслушваме – в момента аз говоря…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Все пак моля да нямаме лични адреси.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В момента аз говоря.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Говорете, но говорете като хората и бъдете по-етичен.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Точно така. В петък направихте много грозна забележка по отношение на работата, въпреки че знаете, че предната комисия нямаше сътрудници, нямаше разходи. Сега кафета и води не съм заявил, няма и да поръчам. Който желае, може да си купува и да си ги носи тук. Разходите ще бъдат минимални, доколкото е възможно, но без сътрудници този път няма да минем.
Сега предлагам на Вашето внимание следния дневен ред – от три точки. (Председателят Валери Симеонов изчита дневния ред.)
Ако имате други предложения, заповядайте. Нямате.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува. – Приема се единодушно.
По първа точка сме Ви предоставили проект за Вътрешни правила за работа на Комисията. Предполагам, че не всички са успели да се запознаят с него. Ако нямате нищо против, да четем член по член и ако някой има възражения, на момента да реагира. Вариант № 2 – ако сте ги прочели, да не ги разглеждаме детайлно. (Реплики при изключени микрофони.) Благодаря Ви.
Съвсем съзнателно предлагам заседанията на Комисията да бъдат закрити, но не секретни, което означава, че протоколите ще бъдат предоставени на средствата за масова информация. Които имат интерес, да си ги четат след това. На заседанията не мисля, че е целесъобразно да има медии или пък граждани – въпроси, обаждания, това пречи на деловата работа. В предната Комисия мисля, че успяхме да свършим доста работа и благодарение на това, че нямаше отклоняващи фактори и обстоятелства. Това е причината да предложа Комисията да бъде закрита, като един по-различен момент от стандартните комисии – след това който иска, каквото иска може да говори, има тази свобода. Протоколите ще бъдат предоставени на всеки, който ги пожелае – открити са.
Друго съществено – предлагам Ви по всяка точка всеки да има право на две изказвания по три минути. Да маркирам само пό основните моменти. С оглед на това, че в пълен състав на Комисията 20 човека по 6 минути са 120 – два часа. Даже Комисията да не е в пълен състав, доста време ще отиде в изказвания, така че желателно е всеки да се подготвя добре, да се изказва смислено. Ако времето позволява, можем да допуснем отклонение, но все пак да знаете, че предлагам това правило.
Всеки има право, ако желае, ако има нужда от сътрудници – молбата ми е да предостави списък с имената, за да знаем кой ще присъства тук. Това е като цяло.
Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин Председател, мисля, че не на всяко заседание не всички членове на Комисията ще ползват правото си да се изказват по 6 минути. По принцип – дайте ни още една минутка, за да не принуждаваме народните представители да говорят като картечници, за да успеят да кажат онова, което имат, за 3 минути. Нека примерно да бъде или 3 изказвания по 3 минути, или 2 изказвания по 4 минути – мисля, че някак си по-комфортно ще се работи така.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други мнения по този въпрос и по принцип? Член 8, алинея 2.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! По принцип тази Комисия знаете, че е продължение на една друга, която беше в Четиридесет и първото народно събрание, която завърши с междинен доклад, приет от тогавашното Народно събрание. Онази Комисия, освен на база документи, които са достъпни и на тази Комисия, изготвяше своя междинен доклад и на база свидетели, които идваха в нея. На последните й заседания те отказаха да дойдат.
Опасявам се, че свидетелите или хора, съпричастни във връзка с това, което искаме да установим, най-вероятно ще откажат да дойдат и на тази Комисия. Ние нямаме в нашия Вътрешен правилник, както на Народното събрание, така и на Комисията, възможност по някакъв начин да ги принудим да дойдат. Единственият вариант това да се случи – порицание за неуважение към Народното събрание, са медиите. Ако медиите не присъстват, те не дойдат и нямаме възможност да ги докараме, в такъв случай нито можем да ги порицаем, нито да ги принудим да дойдат.
В един момент можем да бъдем блокирани в своята работа – само това, което е свършила предната Комисия, защото не виждам откъде можем да изискаме повече документи, а и, дай Боже, да намерим. Но когато искаме да продължим във връзка със свидетелски показания, в един момент може да се окаже, че ние нищо повече няма да направим в сравнение с междинния доклад, който направи предната Комисия. Просто го поставям за обсъждане, защото можем само да си говорим по 3 минути.
Предлагам следния вариант. Видях, че в Програмата за работа на парламента е включена промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – един от вариантите е да променим Правилника. Ако не ме лъже паметта, предната Комисия предложи в междинния си доклад именно такива промени в Правилника. Тоест ако по някакъв начин бъде проявено неуважение към Народното събрание, да потърсим варианти да бъдат довеждани или някакъв вид санкция, ако не дойдат. Това е един от вариантите. Знаем, че Правилникът е със статут на закон. Ако не е това и не е приемливо, в този случай поне чрез медиите да бъдат порицавани по някакъв начин, тоест да бъде обявено на обществеността, че ето, виждате ли, тези и тези не уважават Народното събрание, както и хората, които са избрали народните представители, които ги викат. Това ми хрумна на мен.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Доколкото ми е известно, докладът на Комисията за Правилника е готов – малко трудно ще вкараме нови промени. (Реплика от народния представител Валентин Николов при изключени микрофони.) Това е добрият вариант. Ако обаче не бъде приет от Народното събрание, другият вариант е да използваме медиите – примерно с брифинг, след като приключим.
Предложението е да направим предложение за промени в Правилника.
Господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Господин Председател, колеги! Господин Председател, Вие отбелязахте, че заседанията ни ще бъдат закрити. В документа, който имаме пред нас обаче, в чл. 6, ал. 1 изрично е записано, че заседанията са открити, освен ако няма решение на две трети и така нататък. Предполагам, че медиите ще разполагат с този документ и ще ни атакуват веднага. Така че предлагам промяна в документа, която да не дава възможност медиите да ни атакуват.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, един въпрос имам първо: във времето, което сте предвидили като две изказвания, включват ли се, ако има необходимост, както сега се случи при нас – извинявайте за реакцията, реплики, дуплики и така нататък, ако все пак се получат такива диалози?
Вторият въпрос, който искам да Ви задам, е малко по същество. Предполагах, че юристите ще го зададат – не е моя работа да го задавам, но се надявам те да дадат отговор на този въпрос. В момента имаме следствени действия, които са повдигнати от прокуратурата, свързани с проекта „Белене“. Най-вероятно прокуратурата е иззела доста документи, които са свързани с „Белене“. Както чухте, има намерение да разшири кръга на привлечените за разследване, най-вероятно ще разшири и кръга на разследваните теми, които са свързани с „Белене“. В тази връзка всеки един от хората, които са подложени на следствени досъдебни действия от прокуратурата, има право да се възползва от правото на следствена тайна. Освен всичко друго, ние не сме убедени, че действията, които ще предприемаме тук, могат да бъдат предприети само в закрита комисия и секретни заседания, в които да се подписваме, че няма да има изтичане на информация, защото знаете, че следствената тайна е нещо свято.
В тази връзка много моля да ми бъде обяснено: как виждате работата на Комисията в светлината на провежданите действия от прокуратурата и какво смятате да предприемете в това отношение? Защото, както казах, и документи няма да можем да получаваме, които сигурно са иззети, и хора няма да можем да викаме – да ги питаме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По този въпрос отговорът е ясен, категоричен и еднозначен: Народното събрание ни е натоварило с тази задача – да извършим всички проверки и така нататък. Вършим ги, доколкото можем. Където има следствена тайна, не можем да влезем. Но отсега да предопределяме, че нито документи ще имаме, нито хора ще идват, не мисля, че…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако!
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако! Като дойде „ако“, ще го мислим.
Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За да бъде по-ефективна работата – присъединявам се към думите на колегата Ерменков, имайте предвид, че ние трябва да стартираме отнякъде, а това „някъде“ според мен е докладът, който е от 2011 – 2012 г. Тогава, още повече, директор на Финансовата инспекция беше Теменужка Петкова – сегашният министър. Да се надяваме, че тя ще ни го предостави и оттам да започнем. Дотам имаше страшно много работа, спомням си, директни предавания по масмедиите. Да започнем оттам, първо.
Второ, това, което каза Таско Ерменков, е вярно. Ние не можем да извикаме нито един от тези хора, на които са им повдигнати обвинения, защото те ще се позоват на следствената тайна.
На следващо място – документите. Не знам по какъв ред и начин, трябва ние да го решим и да го предложим под някаква форма – да можем да получаваме тези документи.
Не можем да извикаме нито Петър Димитров, вероятно не му е повдигнато обвинение, но ако му бъде повдигнато, нито Делян Добрев. Беше казано, че и други ще бъдат… (Реплика при изключени микрофони.) Не сме в състояние да извикаме и шефовете на НЕК. Искам, за да бъде по-ефективна работата, да видим как, защото те могат да дойдат и да кажат: „Ние нищо не говорим, защото сме подсъдими“.
За да имаме ефективност от работата, понеже обсъждаме, предлагам следващото заседание да бъде след президентските избори. В никакъв случай да не правим шумотевица преди втория тур на президентските избори. Просто Ви моля, колеги.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: След балотажа.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Да, ако има балотаж. Правя предложение – веднага след избирането на президент, защото иначе ще бъде използвано. Никой не е против – искам да бъда обективен, тази Временна комисия, и аз не съм против. Ако бях поканен, щях да подпиша. Но за да има ефективност от работата – след президентските избори. Да не се използва за говорилня – няма никакъв смисъл да правим това.
Затова Ви моля, колеги, да обсъдим и да приемем моето предложение.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Ако не ме лъже паметта, мисля, че през 2011 г. бях член на същата Комисия, когато излезе докладът от 2009 – 2011 г. Спомням си много добре, когато заседавахме в голямата зала в парламента – медиите присъстваха, в каква говорилня се превръщаше, всеки си правеше някакъв политически пиар. От тази гледна точка трябва да Ви кажа, че присъствието на медиите – от една страна, е хубаво да има някаква публичност, от друга страна, дава възможност на колегите да се превъзбуждат и да говорят повечко, отколкото би било необходимо за ползотворната работа на Комисията.
В тази връзка, ако решим окончателно заседанията да бъдат закрити, мисля, че и други точки от Правилата трябва да бъдат променени.
В чл. 9 е записано, че протоколите от закритите заседания са в деловодството и така нататък – всичко трябва да се обърне. (Реплика при изключени микрофони.)
В ал. 5 пише: „Протоколите от закритите заседания на Комисията са достъпни в деловодството на Народното събрание…“ – тъй като нашите всичките ще бъдат закрити… (Реплики при изключени микрофони.)
Не „от закритите заседания“, а трябва да бъде записано „от всички заседания“. В смисъл – трябва да решим какво точно правим, защото хем казваме, че са закрити, хем казваме, че заседанията са публични и ще изнасяме информация. Има противоречие.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, чл. 35, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание казва: „Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии“, а пък чл. 29, ал. 1 – че заседанията на постоянните комисии са открити. В смисъл – тук сме цитирали текста от Правилника.
РЕПЛИКА: Освен ако се реши друго.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тоест тук не можем да напишем, че са закрити, както се предлага, защото трябва да влезем в противоречие с Правилника. Просто всеки път трябва да го решаваме или пък да го решим за някакъв брой заседания, или нещо подобно. Не можем да го запишем в Правилата си.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, обръщам внимание на още една точка от Раздел II, чл. 4, ал. 5, че информацията, освен чрез редовните или междинните доклади, официални изявления и брифинги пред медиите само и единствено от ръководството на Комисията, в кореспонденция с това, което казахте, че всеки от членовете на Комисията може да информира за случващото се в нея – съмнявам се, че ще има колеги, които не биха споделяли на парламентарните си групи и във връзка с това да произтичат коментари, не смятате ли, че може би трябва да променим точката?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Всеки от нас е народен представител, избран е с определен брой гласове на български граждани и никой не може да му отнеме правото да говори.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Така е, но да не излезе, че противоречим на Правилника на Комисията.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Няма какво да му направим – всеки може да говори каквото си иска. Какво ще му направим?
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Само обръщам внимание.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, искам да се върна по същество на работата, извън процедурните правила, които гледаме в момента.
Народните представители, които бяха в предната Комисия, много добре си спомнят, тъй като някой повдигна въпроса – мисля, че господин Иванов: документооборотът в тази Комисия, в която ще върви, е изключително обемист като материал, буквално кашони. В тази връзка – разсъждавам на глас, за да можем пό делово да работим, е добре да тръгнем отнякъде: дали от междинните доклади на предната Комисия, дали от…
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо Йорданова, в момента сме на Правилника. Следващата точка ще бъде програмата за работа, планът, който ще изградим. (Реплика от народния представител Кирил Цочев.)
Там ще говорим и за документи, господин Цочев.
Засега нека да се съсредоточим върху Правилника.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Тъй като не прекъснахте господин Цочев, реших и аз да се изкажа. Ще взема думата отново. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други изказвания?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: В чл. 9, ал. 5 пише: „Протоколите от закритите заседания на Комисията са достъпни в деловодството на Народното събрание, при спазване на определения ред за достъп до публична информация“. Предлагам да впишем, че всеки член на Комисията има право на копие. Не мога да ходя в деловодството и там да чета. Няма да имам време да изчета всичко, ако трябва да се върна назад и да видя – тук се принуждавам да си водя записки.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Предлагам Ви да направим…
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Предлагам следния текст: „Всички членове на Комисията получават копие от стенограмата на всяко закрито заседание“. Ако искате, на хартиен носител, защото по електронен път може да изтече информация.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Първо, стенографски запис може да има, може и да няма.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: А, как така?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ами така. Има вътрешна разпоредба на председателя на Народното събрание, с която се ограничиха стенографските записи. Стенографира се или се записва само смисълът на изказването на отделния народен представител. Когато тук има привикан свидетел, тогава се води стенограма.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Позволете ми да отворя една скоба. Понеже намирам това разпореждане за възмутително, поинтересувах се и разбрах, че то не е на председателя на Народното събрание, а на секретаря господин Славчов, поради което например Външната комисия няма нито една публикувана стенограма, дори и като преразказ. Това е такава непрозрачност! Хората неслучайно имат ниско мнение и ниско доверие в парламента. Трябва да бъдат задължени да си публикуват стенограмите. Защото пестели пари, представете си – от стенографките ще спестят пари. (Реплика при изключени микрофони.)
Няма стенограма, господине. В сайта на Народното събрание няма, сигурно в деловодството има, но на сайта ня-ма! Аз давам за пример само една комисия. (Реплика при изключени микрофони.)
Не е вярно. Комисията по енергетика си публикува. Давам Ви пример с Външната комисия, която за две години работа на парламента няма нито една публикувана стенограма! (Реплика при изключени микрофони: „Всяка седмица там има стенограф, има записи“.)
Аз Ви говоря за сайта на парламента, откъдето обикновеният гражданин може да разбере каква външна политика провежда парламентът, държавата. Голяма работа, че Вие си имате някакви стенограми и си ги държите в папка. Те трябва да са публикувани на сайта на парламента.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Процедура, господин Симеонов, да прекратим да обсъждаме работата на другите комисии и да се съсредоточим върху Правилата – нашата първа точка. Тъй като тук доста предложения се направиха, имам предложение всичко, което се коментира, да бъде отразено впоследствие от експертите, за да можем да го гласуваме на другото заседание.
По темата, която повдигна госпожа Ташева, в чл. 9, ал. 5 – да, протоколите от закритите заседания са в деловодството, обаче ако се върнем на ал. 3 и ал. 4, тъй като приехме заседанията да бъдат закрити, то тук трябва да променим реда за самите стенограми и въобще как ще се функционира.
Така че предлагам още малко да го преработите, за да го гласуваме следващия път.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин председателят каза, че заседанията са закрити, но не са засекретени, така че спокойно всеки от членовете на Комисията може да получи копие от стенограмата от всяко заседание, да речем, в рамките на 48 часа. (Реплики при изключени микрофони.)
Не се качват винаги, моля Ви се. Аз съм звъняла – питайте Мила Домусчиева колко пъти съм й искала.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Вижте, това зависи от експертите на Комисията. (Реплики при изключени микрофони.)
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Добре, държим да ги качват.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Получих пояснение по този въпрос от госпожа Домусчиева. Тя се е попрестарала – поискала е стенограф за всички наши заседания и това наше искане е одобрено, така че на всички наши заседания ще има стенограф.
По въпроса за стенограмата – на всеки да се прави разпечатка на хартиен носител?!
Аз Ви предлагам друго: да допълним в чл. 9, ал. 5, че стенограмите, при поискване, се предоставят в електронен вариант. Няма защо да разпечатваме. Въпросът е който желае, да има достъп до стенограмите.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Точно така.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В предната Комисия никой не е поискал нито една стенограма.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: О, не, не.
Мила, кажете – исках ги и ми се изпращаха в залата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Който иска, ще има стенограма.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Мотивите за закритото заседание са тук да няма журналисти и камери с цел да има кооперативност, но не сме в закрито заседание с цел да запазваме – да ги качваме на сайта и оттам всеки да си чете.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Разбира се, че трябва всичко да се качва на сайта на Народното събрание.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Член 8, ал. 5: „За заседанията на Комисията се води пълен аудиозапис и стенографски протокол, който се публикува на страницата на Комисията“.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: На страницата на Комисията, да речем, в срок от 48 часа.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Е, сега! До 7 дни по някой път не могат да го направят. Недейте сега.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Добре, в срок до една седмица.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: „Протоколите от заседанията на Комисията се подписват от нейния председател и от водещия протокола и се публикуват в 7-дневен срок от заседанието на сайта…“ – това нещо го пише. „Протоколите“ – „стенографските записи“ също можем да добавим. И в чл. 9, ал. 4 още веднъж можем да го напишем.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: На седмия ден ще имаме заседание – поне да бъде 6-дневен срок, за да имаме протокола от предишното. След президентските избори ще имаме всяка седмица. В 6-дневен срок, за да може председателят да ги публикува и един ден преди следващото заседание…
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Цочев, може ли във вид на реплика да Ви задам един въпрос?
Вие ще присъствате на заседанието. Кое ще е онова, което ще трябва да погледнете на шестия ден в протокола? Кое няма да е ясно? Какво ще има сбъркано? Какво Ви кара да го искате това нещо?
Тези стенограми ще бъдат интересни за хора, които не са присъствали. От опит Ви казвам, че предния път ни се наложи веднъж да вадим само.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Три месеца, от които ще загубим 20 дни, са малко. Ние ще искаме удължаване на работата.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Симеонов, дали е 7, или 6 дни е все едно. Шест, за да можем да го имаме един ден преди… (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, имате ли други предложения или да преминем към гласуване на предложенията, които бяха направени до момента?
Някой нещо против има ли: остават закрити, стенограмите се качват до шестия ден на сайта на Комисията. Времето – 3 по 3 или 2 по 4? (Реплики при изключени микрофони.)
Най-добре е в сряда от 15,00 ч. Колеги, като започнем заседание на тази Комисия от 16,00 ч., Ви гарантирам, че до 19,00 – 20,00 ч. много често няма да си ходите вкъщи.
Освен това, заседанието на Временната комисия беше от 16,00 ч. и практиката за тези осем месеца, докато работихме, показа следното. Накрая стана така, че трудно се броихме трима човека, за да тръгнем въобще да правим нещо. Да оставим 15,00 ч.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Симеонов, молбата ми е следната. Нека да е 15,00 ч., но нека да е четвъртък, защото това е денят за работа на Енергийната комисия. В момента тече Икономическата комисия, но съм дошъл. А в четвъртък – понеже е енергиен въпросът, да бъде за сметка на Енергийната комисия.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ааа!
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Няма ааа! (Реплика от народния представител Таско Ерменков при изключени микрофони.)
Добре, сряда от 15,00 ч., само че ще закъсняваме. Икономическата комисия тече от 14,00 ч.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Цочев, Енергийната комисия скоро може да приключи, защото няма председател.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Имаме заместник-председател. (Реплики при изключени микрофони.) Понеже знаят, че Енергийната не я водим толкова често, затова денят четвъртък е свободен.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, остана да уточним: ще увеличим ли броя или времето на изказванията?
Има ли други предложения, освен това на госпожа Ташева? Тя направи две предложения. (Реплика при изключени микрофони: „2 по 4“.) Аз съм също за 2 по 4.
2 по 4 остава. Моля да гласуваме. – 13 гласа „за“, „против“ няма, „въздържал се“ 1.
Колеги, чл. 6 го променяме:
„Чл. 6. (1) Заседанията на Комисията са закрити, освен ако с нейно решение, прието с мнозинство 2/3 от присъстващите, отделно заседание, част от него или поредица от такива не бъдат определени за открити.“
Обръщаме този член. Съгласни ли сте?
Моля да гласуваме. – Приема се единодушно, „против“ и „въздържали се“ няма.
По отношение изказването на господин Цочев. Съгласен съм с това да не правим заседания до 13-и, обаче искам да Ви кажа, че трите месеца текат вече – просто единият месец гърми.
МИТХАТ МЕТИН: Нали се сещате, че и декември е къс? (Реплика от народния представител Цветомир Михов:“Само че когато не заседава Народното събрание, не тече и времето на Комисията“.)
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Няма такова нещо – календарни месеци са. (Реплики при изключени микрофони.)
Нямам голямо желание да се събираме в седмицата преди изборите, обаче отсега да имате настройката, че ако е много работата, няма да можем да свършим за три месеца.
Последните промени са в чл. 8, ал. 5 за стенографския протокол, който се публикува на страницата на Комисията, и в чл. 9, ал. 4: „Протоколите от заседанията се подписват“ – „Протоколите и стенографските записи“.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: „Стенографският протокол“.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: „Протоколите от заседанията и стенографският протокол“ се подписват и се публикуват на интернет страницата.
Промени в чл. 8, ал. 5 и чл. 9, ал. 4.
Моля да гласуваме. – Приема се единодушно, „против“ и „въздържали се“ няма.
Някакво друго предложение?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: За участието на сътрудници на членовете на Комисията в заседанията. Този въпрос е изяснен – ние имаме право да поканим сътрудници.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Всеки може да покани сътрудници, обаче е добре да не ги сменя на всяко заседание. В смисъл – да са хора, които са вътре в нещата, и имената да се знаят предварително. Ще си подпишат тук едни протоколи.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Предварително трябва да Ви уведомим, така ли?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да. И е желателно да не бъдат представители на медиите, госпожо Ташева.
Молбата за следващото заседание, когато и да е то, е да изпратите имейл на госпожа Домусчиева с имената.
Който е съгласен да приемем Правилата с промените, които бяха направени, моля да гласува. – Приема се единодушно, „против“ и „въздържали се“ няма.
По втора точка.
По отношение на плана за работа, на първо място, уважаеми колеги, предлагам да уточним документите, които да поръчаме в този двумесечен период или там колкото се очертава. Да се подготвят документите и да бъдат изпратени на секретариата на Комисията.
1. Ще поискаме доклада – той е в Народното събрание, междинния доклад. (Реплики при изключени микрофони.)
Стая 202 е голям кабинет, това е моят кабинет – аз не стъпвам там. Има голяма заседателна зала – ходете и четете.
2. Всички доклади на АДФИ – 4 одитни доклада на АДФИ.
3. Всички допълнения – 13 или 18 бяха, свързани с допълнителните споразумения. Мисля, че бяха допълнения – 14.
4. Всички решения на Министерския съвет.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Всички протоколи от заседанията на Съвета на директорите на НЕК и Борда на директорите на БЕХ, свързани с „Белене“, и цялата кореспонденция, която е циркулирала между тези две институции и Министерството на икономиката и енергетиката; енергетиката и енергийните ресурси; икономиката, енергетиката и туризма, за да сме изчерпателни – от Министерството. В смисъл – да съберем всички документи, не да вадим отделни листчета.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми колеги, нали Ви е ясно, че тези протоколи ще бъдат не само по този въпрос – в тях ще има и прекалено много друга информация, други въпроси? (Реплика при изключени микрофони.)
Касаещи само „Белене“, само че в протоколите ще има и други неща. Това сигурно ще бъдат протоколите от няколко години работа – ще бъде нещо огромно. Не знам кой ще ги чете, между другото. Да вземем да си поръчаме някой, който да ги чете и да ни дава резюме.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, става въпрос за следното. Не ги искаме, защото много ни е интересно да видим какво има вътре – жълта преса, а да видим как логически са се развивали нещата, от една страна.
Второ, в момента имаме обвинени двама министри. Имало е кореспонденция, която е текла между министерства и съответните ведомства. Не казвам, че трябва да ги оправдаваме или обвиняваме, но в тази документация ще има обстоятелствата, поради които са вземани едни или други решения, предложенията – кой ги е правил, защо е правил тези предложения, какви са обосновките, какво политическо решение след това е вземано, независимо от кое правителство. И това са документи, които са необходими, за да се запознаем.
Другият вариант е да видим крайните решения, без да знаем по какъв начин се е стигнало до тях. Нали така е написано: „всички данни, факти и обстоятелства“? Знам, че е обемист материалът. Ако някой смята, че за три месеца ще се справим, много се лъже. При това Ви казвам, че тук четенето ще бъде повече от говоренето, но това е друга тема.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По принцип съм съгласен с господин Ерменков. Давам пример с едно решение на Българския енергиен холдинг от 7 януари 2013 г., за което господин Ерменков говореше по една телевизия. Това решение е за прекратяване на Споразумение № 2 за „Уорли Парсънс“. Затова ако запишем „за „Белене“, ще изтървем много неща, които касаят „Уайт енд Кейс“, „Уорли Парсънс“ и така нататък. (Реплика от народния представител Кирил Цочев при изключени микрофони.) Давам пример, за да разберете какво имам предвид.
Това решение по принцип казва, че прекратява Споразумение № 2, което е към основния договор, 2005 г., на „Уорли Парсънс“, съответно подписва Споразумение № 3 за дислоциране на предната година – 12 месеца, няма значение, на парите, които се дават ежедневно на „Уорли Парсънс“ и съответно което ще важи до 31 януари 2013 г., а след това договорът отива към приключване. Това е решението на БЕХ, най-общо казано.
За да може да вземе това решение, то е предхождано от Борда на директорите на Националната електрическа компания. Бордът на директорите на Националната електрическа компания взема решение пак с този текст и го предлага на Българския енергиен холдинг за одобрение на база доклад на „Уайт енд Кейс“ във връзка с това, че ако се прекрати договорът на „Уорли Парсънс“, държавата може да загуби 50 млн. лв., неустойки – 10%. На база решение на „Уайт енд Кейс“ за това, че „Уорли Парсънс“ е архитект-инженер и е главен свидетел по това дело – ние го загубваме като главен свидетел, в този случай можем да натрупаме финансови негативи от решението на Арбитражния съд и така нататък. Тоест ако вземем само решението на Българския енергиен холдинг, ние няма да знаем поради каква причина изведнъж БЕХ е решил: „Защо ще удължаваме този договор? Дай да си го удължим“. Това е отговорът.
Националната електрическа компания пък се позовава на документи. Тези документи ние трябва да ги вземем като писма. И всъщност само едно решение на Българския енергиен холдинг ще доведе до един кашон документи. Само за това решение.
Мога да Ви кажа, че Българският енергиен холдинг за около година и 10 месеца, след като е прекратен договорът, има, мисля, 4 решения в тази връзка. Да не говорим преди това колко решения са взети, когато е действал проектът „Белене“.
Господин Ерменков е прав, но да видим как да го направим, че да могат и да се четат тези документи, а не да се вземат от контекста и в един момент някой излиза на брифинг и казва: „Ето този документ… (Реплика от народния представител Таско Ерменков.) Така че аз съм съгласен с господин Ерменков абсолютно, но трябва да направим и някакви правила за четене, как да го кажа, защото това са страшно много документи. (Реплики при изключени микрофони.)
Да допълним – към господин председателя: да изискаме всички платежни документи, кога, как са плащани, на какво решение.
МИТХАТ МЕТИН: Господин Председател, имам един въпрос по технологията. Е ли е възможно в този ред на мисли, понеже се очертават доста документи като обем, като информация, след като се сдобием с тези документи, да направим едно пресяване, да изключим част от документите, които ние ще разглеждаме, просто да ги изключим като нямащи достатъчна относимост към разглеждания въпрос и да се сведем до по-малък набор от документи, които изясняват фактите и обстоятелствата? Не казвам да изключваме безразборно, но все пак ние трябва да се концентрираме върху 30, 40, 50, 100 документа. А така, както сме тръгнали, ще съберем 350 документа, образно казано, или 3500 документа и това само по себе си ще затормози работата на Комисията. Казвам го с оглед облекчаване на работата.
Можем ли да се доверим на част от експертите към Комисията? В Правилата за работа сме казали, че може да има и подкомисия, тоест от парламентарните групи да излъчим…
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Четец!
МИТХАТ МЕТИН: Като една пресявка, като сито. Ако това е подход, който можем да възприемем, просто да облекчим работата по разглеждане на документите. Това е кръгът… (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може ли да кажа няколко думи?
Колеги, от това, което чувам до момента, стигам до извода, че ние ще се опитаме в първото заседание да определим кои документи ще бъдат необходими. Това няма как да стане. Във всеки един момент, ако е необходимо, пак ще поискаме документи.
Друго, като гледам обема от документи, започва да ме притеснява. Искам да запитам всеки от Вас: колко време смята да работи по тези документи и каква помощ може да окаже примерно на мен, на ръководството? По отношение на това дали е възможно да се разпределя работата. Физическата възможност да отделяме време за такъв обем информация е много малка. Нали знаете, че ние не сме членове само на тази Комисия и да нямаме друга работа? Всеки си има някакви законопроекти, някакви ангажименти, програма на съответната политическа сила и така нататък – това ни прави народни представители.
Така че основният въпрос е следният: кой ще се занимава и ще обработва тази информация? Моето разбиране за такава парламентарна комисия е: първичната информация да бъде обработвана почтено и неманипулативно, да бъде предоставена обективно за вземане на съответните решения от народните представители в качеството си, че представляват българския народ, избрани – така, така, така, от всички политически сили.
Ако ние трябва да го правим това нещо, ще стане малко като предната Комисия – проточихме се осем-девет месеца и работата беше страшно много. В крайна сметка падна върху хора, които в общи линии не бяха даже и в Комисията. (Реплики при изключени микрофони.)
Предлагам да се ориентираме към приключване на това заседание. Засега да поискаме междинния доклад на Комисията Червенкондев, допълнителните споразумения 2004 – 2010 г. и арбитражното решение. Да се омотаем в тези документи и да видим какво по-нататък ще искаме. Отсега да искаме фактури, ми се струва прибързана работа. (Реплика от народния представител Валентин Николов при изключени микрофони.) Тези три неща ще ги поискаме. Другите работи – докладите на АДФИ да ги оставим на втори етап, решенията на Министерския съвет…
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Те са важни…
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: То всичко е важно.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Те описват хронологията на…
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре, докладите на АДФИ – четири.
Друго?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само да питам. Продажбата на остатъчното оборудване, което е заварено в АЕЦ „Белене“, за което е повдигнато обвинение към господин Петър Димитров, и отделно за „Уорли Парсънс“, за което е повдигнато обвинение пък към Делян Добрев – те са към „Белене“, но не са в основата на „Белене“. Тях ще ги слагаме ли вътре, или няма да ги слагаме? (Реплики при изключени микрофони.)
Всички сте съгласни с тези четири комплекта документи.
Следващото заседание е на 16 ноември 2016 г. от 15,00 ч.
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 16,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валери Симеонов
Стенограф: Райна Зарева
2. Обсъждане и приемане на предложения за работата на Комисията.
3. Разни.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна анкетна комисия за проверка на всички данни,
факти и обстоятелства за решения и действия по
проекта „АЕЦ „Белене“ за периода от 2006 г. до
края на месец септември 2016 г., довели до
възникването на огромни задължения за българската страна
П Р О Т О К О Л
№ 1
На 26 октомври 2016 г. се проведе редовно заседание на Временната анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта „АЕЦ „Белене“ за периода от 2006 г. до края на месец септември 2016 г., довели до възникването на огромни задължения за българската страна при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Приемане на Вътрешни правила за работата на Временната анкетна комисия за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта „АЕЦ „Белене“ за периода от 2006 г. до края на месец септември 2016 г., довели до възникването на огромни задължения за българската страна.
2. Обсъждане и приемане на предложения за работата на Комисията.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Временната анкетна комисия, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията – господин Валери Симеонов.
* * *
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме мнозинство – можем да започнем заседанието на Комисията за проверка на всички данни, факти и обстоятелства за решения и действия по проекта „АЕЦ „Белене“ за периода от 2006 г. до края на месец септември 2016 г., довели до възникването на огромни задължения за българската страна. Такова е приетото от Народното събрание наименование на Комисията.
Откривам заседанието.
Сътрудници в нашата работа ще бъдат Мила Домусчиева, инж. Антон Иванов и Христина Петрова.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Може ли да ги представите?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Двамата са експерти от Комисията за наблюдение на дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Технически секретар ще бъде Мила Домусчиева – колегите, които бяха от Комисията за оценка и контрол на състоянието на енергетиката, я познават. Умишлено съм се ориентирал към ограничаване на разходите – и тримата ще бъдат на половин бройка.
Притеснителните хора, които са изключително загрижени за държавните разходи, искам да ги уведомя, че няма да има вода и кафета, господин Ерменков, които от трибуната на Народното събрание казахте, че сме попилели.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, не съм Ви питал дали ще има вода…
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В тази Комисия все пак да се изслушваме. Не знам в другите Ви комисии как е, но тук да се изслушваме – в момента аз говоря…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Все пак моля да нямаме лични адреси.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В момента аз говоря.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Говорете, но говорете като хората и бъдете по-етичен.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Точно така. В петък направихте много грозна забележка по отношение на работата, въпреки че знаете, че предната комисия нямаше сътрудници, нямаше разходи. Сега кафета и води не съм заявил, няма и да поръчам. Който желае, може да си купува и да си ги носи тук. Разходите ще бъдат минимални, доколкото е възможно, но без сътрудници този път няма да минем.
Сега предлагам на Вашето внимание следния дневен ред – от три точки. (Председателят Валери Симеонов изчита дневния ред.)
Ако имате други предложения, заповядайте. Нямате.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува. – Приема се единодушно.
По първа точка сме Ви предоставили проект за Вътрешни правила за работа на Комисията. Предполагам, че не всички са успели да се запознаят с него. Ако нямате нищо против, да четем член по член и ако някой има възражения, на момента да реагира. Вариант № 2 – ако сте ги прочели, да не ги разглеждаме детайлно. (Реплики при изключени микрофони.) Благодаря Ви.
Съвсем съзнателно предлагам заседанията на Комисията да бъдат закрити, но не секретни, което означава, че протоколите ще бъдат предоставени на средствата за масова информация. Които имат интерес, да си ги четат след това. На заседанията не мисля, че е целесъобразно да има медии или пък граждани – въпроси, обаждания, това пречи на деловата работа. В предната Комисия мисля, че успяхме да свършим доста работа и благодарение на това, че нямаше отклоняващи фактори и обстоятелства. Това е причината да предложа Комисията да бъде закрита, като един по-различен момент от стандартните комисии – след това който иска, каквото иска може да говори, има тази свобода. Протоколите ще бъдат предоставени на всеки, който ги пожелае – открити са.
Друго съществено – предлагам Ви по всяка точка всеки да има право на две изказвания по три минути. Да маркирам само пό основните моменти. С оглед на това, че в пълен състав на Комисията 20 човека по 6 минути са 120 – два часа. Даже Комисията да не е в пълен състав, доста време ще отиде в изказвания, така че желателно е всеки да се подготвя добре, да се изказва смислено. Ако времето позволява, можем да допуснем отклонение, но все пак да знаете, че предлагам това правило.
Всеки има право, ако желае, ако има нужда от сътрудници – молбата ми е да предостави списък с имената, за да знаем кой ще присъства тук. Това е като цяло.
Заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин Председател, мисля, че не на всяко заседание не всички членове на Комисията ще ползват правото си да се изказват по 6 минути. По принцип – дайте ни още една минутка, за да не принуждаваме народните представители да говорят като картечници, за да успеят да кажат онова, което имат, за 3 минути. Нека примерно да бъде или 3 изказвания по 3 минути, или 2 изказвания по 4 минути – мисля, че някак си по-комфортно ще се работи така.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други мнения по този въпрос и по принцип? Член 8, алинея 2.
Заповядайте, господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! По принцип тази Комисия знаете, че е продължение на една друга, която беше в Четиридесет и първото народно събрание, която завърши с междинен доклад, приет от тогавашното Народно събрание. Онази Комисия, освен на база документи, които са достъпни и на тази Комисия, изготвяше своя междинен доклад и на база свидетели, които идваха в нея. На последните й заседания те отказаха да дойдат.
Опасявам се, че свидетелите или хора, съпричастни във връзка с това, което искаме да установим, най-вероятно ще откажат да дойдат и на тази Комисия. Ние нямаме в нашия Вътрешен правилник, както на Народното събрание, така и на Комисията, възможност по някакъв начин да ги принудим да дойдат. Единственият вариант това да се случи – порицание за неуважение към Народното събрание, са медиите. Ако медиите не присъстват, те не дойдат и нямаме възможност да ги докараме, в такъв случай нито можем да ги порицаем, нито да ги принудим да дойдат.
В един момент можем да бъдем блокирани в своята работа – само това, което е свършила предната Комисия, защото не виждам откъде можем да изискаме повече документи, а и, дай Боже, да намерим. Но когато искаме да продължим във връзка със свидетелски показания, в един момент може да се окаже, че ние нищо повече няма да направим в сравнение с междинния доклад, който направи предната Комисия. Просто го поставям за обсъждане, защото можем само да си говорим по 3 минути.
Предлагам следния вариант. Видях, че в Програмата за работа на парламента е включена промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – един от вариантите е да променим Правилника. Ако не ме лъже паметта, предната Комисия предложи в междинния си доклад именно такива промени в Правилника. Тоест ако по някакъв начин бъде проявено неуважение към Народното събрание, да потърсим варианти да бъдат довеждани или някакъв вид санкция, ако не дойдат. Това е един от вариантите. Знаем, че Правилникът е със статут на закон. Ако не е това и не е приемливо, в този случай поне чрез медиите да бъдат порицавани по някакъв начин, тоест да бъде обявено на обществеността, че ето, виждате ли, тези и тези не уважават Народното събрание, както и хората, които са избрали народните представители, които ги викат. Това ми хрумна на мен.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Доколкото ми е известно, докладът на Комисията за Правилника е готов – малко трудно ще вкараме нови промени. (Реплика от народния представител Валентин Николов при изключени микрофони.) Това е добрият вариант. Ако обаче не бъде приет от Народното събрание, другият вариант е да използваме медиите – примерно с брифинг, след като приключим.
Предложението е да направим предложение за промени в Правилника.
Господин Недев.
ГЕОРГИ НЕДЕВ: Господин Председател, колеги! Господин Председател, Вие отбелязахте, че заседанията ни ще бъдат закрити. В документа, който имаме пред нас обаче, в чл. 6, ал. 1 изрично е записано, че заседанията са открити, освен ако няма решение на две трети и така нататък. Предполагам, че медиите ще разполагат с този документ и ще ни атакуват веднага. Така че предлагам промяна в документа, която да не дава възможност медиите да ни атакуват.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, един въпрос имам първо: във времето, което сте предвидили като две изказвания, включват ли се, ако има необходимост, както сега се случи при нас – извинявайте за реакцията, реплики, дуплики и така нататък, ако все пак се получат такива диалози?
Вторият въпрос, който искам да Ви задам, е малко по същество. Предполагах, че юристите ще го зададат – не е моя работа да го задавам, но се надявам те да дадат отговор на този въпрос. В момента имаме следствени действия, които са повдигнати от прокуратурата, свързани с проекта „Белене“. Най-вероятно прокуратурата е иззела доста документи, които са свързани с „Белене“. Както чухте, има намерение да разшири кръга на привлечените за разследване, най-вероятно ще разшири и кръга на разследваните теми, които са свързани с „Белене“. В тази връзка всеки един от хората, които са подложени на следствени досъдебни действия от прокуратурата, има право да се възползва от правото на следствена тайна. Освен всичко друго, ние не сме убедени, че действията, които ще предприемаме тук, могат да бъдат предприети само в закрита комисия и секретни заседания, в които да се подписваме, че няма да има изтичане на информация, защото знаете, че следствената тайна е нещо свято.
В тази връзка много моля да ми бъде обяснено: как виждате работата на Комисията в светлината на провежданите действия от прокуратурата и какво смятате да предприемете в това отношение? Защото, както казах, и документи няма да можем да получаваме, които сигурно са иззети, и хора няма да можем да викаме – да ги питаме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По този въпрос отговорът е ясен, категоричен и еднозначен: Народното събрание ни е натоварило с тази задача – да извършим всички проверки и така нататък. Вършим ги, доколкото можем. Където има следствена тайна, не можем да влезем. Но отсега да предопределяме, че нито документи ще имаме, нито хора ще идват, не мисля, че…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ако!
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако! Като дойде „ако“, ще го мислим.
Заповядайте, господин Цочев.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За да бъде по-ефективна работата – присъединявам се към думите на колегата Ерменков, имайте предвид, че ние трябва да стартираме отнякъде, а това „някъде“ според мен е докладът, който е от 2011 – 2012 г. Тогава, още повече, директор на Финансовата инспекция беше Теменужка Петкова – сегашният министър. Да се надяваме, че тя ще ни го предостави и оттам да започнем. Дотам имаше страшно много работа, спомням си, директни предавания по масмедиите. Да започнем оттам, първо.
Второ, това, което каза Таско Ерменков, е вярно. Ние не можем да извикаме нито един от тези хора, на които са им повдигнати обвинения, защото те ще се позоват на следствената тайна.
На следващо място – документите. Не знам по какъв ред и начин, трябва ние да го решим и да го предложим под някаква форма – да можем да получаваме тези документи.
Не можем да извикаме нито Петър Димитров, вероятно не му е повдигнато обвинение, но ако му бъде повдигнато, нито Делян Добрев. Беше казано, че и други ще бъдат… (Реплика при изключени микрофони.) Не сме в състояние да извикаме и шефовете на НЕК. Искам, за да бъде по-ефективна работата, да видим как, защото те могат да дойдат и да кажат: „Ние нищо не говорим, защото сме подсъдими“.
За да имаме ефективност от работата, понеже обсъждаме, предлагам следващото заседание да бъде след президентските избори. В никакъв случай да не правим шумотевица преди втория тур на президентските избори. Просто Ви моля, колеги.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: След балотажа.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Да, ако има балотаж. Правя предложение – веднага след избирането на президент, защото иначе ще бъде използвано. Никой не е против – искам да бъда обективен, тази Временна комисия, и аз не съм против. Ако бях поканен, щях да подпиша. Но за да има ефективност от работата – след президентските избори. Да не се използва за говорилня – няма никакъв смисъл да правим това.
Затова Ви моля, колеги, да обсъдим и да приемем моето предложение.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Ако не ме лъже паметта, мисля, че през 2011 г. бях член на същата Комисия, когато излезе докладът от 2009 – 2011 г. Спомням си много добре, когато заседавахме в голямата зала в парламента – медиите присъстваха, в каква говорилня се превръщаше, всеки си правеше някакъв политически пиар. От тази гледна точка трябва да Ви кажа, че присъствието на медиите – от една страна, е хубаво да има някаква публичност, от друга страна, дава възможност на колегите да се превъзбуждат и да говорят повечко, отколкото би било необходимо за ползотворната работа на Комисията.
В тази връзка, ако решим окончателно заседанията да бъдат закрити, мисля, че и други точки от Правилата трябва да бъдат променени.
В чл. 9 е записано, че протоколите от закритите заседания са в деловодството и така нататък – всичко трябва да се обърне. (Реплика при изключени микрофони.)
В ал. 5 пише: „Протоколите от закритите заседания на Комисията са достъпни в деловодството на Народното събрание…“ – тъй като нашите всичките ще бъдат закрити… (Реплики при изключени микрофони.)
Не „от закритите заседания“, а трябва да бъде записано „от всички заседания“. В смисъл – трябва да решим какво точно правим, защото хем казваме, че са закрити, хем казваме, че заседанията са публични и ще изнасяме информация. Има противоречие.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, чл. 35, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание казва: „Правилата за работа на постоянните комисии се прилагат и по отношение на временните комисии“, а пък чл. 29, ал. 1 – че заседанията на постоянните комисии са открити. В смисъл – тук сме цитирали текста от Правилника.
РЕПЛИКА: Освен ако се реши друго.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тоест тук не можем да напишем, че са закрити, както се предлага, защото трябва да влезем в противоречие с Правилника. Просто всеки път трябва да го решаваме или пък да го решим за някакъв брой заседания, или нещо подобно. Не можем да го запишем в Правилата си.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Господин Председател, обръщам внимание на още една точка от Раздел II, чл. 4, ал. 5, че информацията, освен чрез редовните или междинните доклади, официални изявления и брифинги пред медиите само и единствено от ръководството на Комисията, в кореспонденция с това, което казахте, че всеки от членовете на Комисията може да информира за случващото се в нея – съмнявам се, че ще има колеги, които не биха споделяли на парламентарните си групи и във връзка с това да произтичат коментари, не смятате ли, че може би трябва да променим точката?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Всеки от нас е народен представител, избран е с определен брой гласове на български граждани и никой не може да му отнеме правото да говори.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Така е, но да не излезе, че противоречим на Правилника на Комисията.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Няма какво да му направим – всеки може да говори каквото си иска. Какво ще му направим?
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Само обръщам внимание.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви.
Колеги, искам да се върна по същество на работата, извън процедурните правила, които гледаме в момента.
Народните представители, които бяха в предната Комисия, много добре си спомнят, тъй като някой повдигна въпроса – мисля, че господин Иванов: документооборотът в тази Комисия, в която ще върви, е изключително обемист като материал, буквално кашони. В тази връзка – разсъждавам на глас, за да можем пό делово да работим, е добре да тръгнем отнякъде: дали от междинните доклади на предната Комисия, дали от…
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо Йорданова, в момента сме на Правилника. Следващата точка ще бъде програмата за работа, планът, който ще изградим. (Реплика от народния представител Кирил Цочев.)
Там ще говорим и за документи, господин Цочев.
Засега нека да се съсредоточим върху Правилника.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Тъй като не прекъснахте господин Цочев, реших и аз да се изкажа. Ще взема думата отново. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Други изказвания?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: В чл. 9, ал. 5 пише: „Протоколите от закритите заседания на Комисията са достъпни в деловодството на Народното събрание, при спазване на определения ред за достъп до публична информация“. Предлагам да впишем, че всеки член на Комисията има право на копие. Не мога да ходя в деловодството и там да чета. Няма да имам време да изчета всичко, ако трябва да се върна назад и да видя – тук се принуждавам да си водя записки.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Предлагам Ви да направим…
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Предлагам следния текст: „Всички членове на Комисията получават копие от стенограмата на всяко закрито заседание“. Ако искате, на хартиен носител, защото по електронен път може да изтече информация.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Първо, стенографски запис може да има, може и да няма.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: А, как така?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ами така. Има вътрешна разпоредба на председателя на Народното събрание, с която се ограничиха стенографските записи. Стенографира се или се записва само смисълът на изказването на отделния народен представител. Когато тук има привикан свидетел, тогава се води стенограма.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Позволете ми да отворя една скоба. Понеже намирам това разпореждане за възмутително, поинтересувах се и разбрах, че то не е на председателя на Народното събрание, а на секретаря господин Славчов, поради което например Външната комисия няма нито една публикувана стенограма, дори и като преразказ. Това е такава непрозрачност! Хората неслучайно имат ниско мнение и ниско доверие в парламента. Трябва да бъдат задължени да си публикуват стенограмите. Защото пестели пари, представете си – от стенографките ще спестят пари. (Реплика при изключени микрофони.)
Няма стенограма, господине. В сайта на Народното събрание няма, сигурно в деловодството има, но на сайта ня-ма! Аз давам за пример само една комисия. (Реплика при изключени микрофони.)
Не е вярно. Комисията по енергетика си публикува. Давам Ви пример с Външната комисия, която за две години работа на парламента няма нито една публикувана стенограма! (Реплика при изключени микрофони: „Всяка седмица там има стенограф, има записи“.)
Аз Ви говоря за сайта на парламента, откъдето обикновеният гражданин може да разбере каква външна политика провежда парламентът, държавата. Голяма работа, че Вие си имате някакви стенограми и си ги държите в папка. Те трябва да са публикувани на сайта на парламента.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Процедура, господин Симеонов, да прекратим да обсъждаме работата на другите комисии и да се съсредоточим върху Правилата – нашата първа точка. Тъй като тук доста предложения се направиха, имам предложение всичко, което се коментира, да бъде отразено впоследствие от експертите, за да можем да го гласуваме на другото заседание.
По темата, която повдигна госпожа Ташева, в чл. 9, ал. 5 – да, протоколите от закритите заседания са в деловодството, обаче ако се върнем на ал. 3 и ал. 4, тъй като приехме заседанията да бъдат закрити, то тук трябва да променим реда за самите стенограми и въобще как ще се функционира.
Така че предлагам още малко да го преработите, за да го гласуваме следващия път.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Господин председателят каза, че заседанията са закрити, но не са засекретени, така че спокойно всеки от членовете на Комисията може да получи копие от стенограмата от всяко заседание, да речем, в рамките на 48 часа. (Реплики при изключени микрофони.)
Не се качват винаги, моля Ви се. Аз съм звъняла – питайте Мила Домусчиева колко пъти съм й искала.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Вижте, това зависи от експертите на Комисията. (Реплики при изключени микрофони.)
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Добре, държим да ги качват.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Получих пояснение по този въпрос от госпожа Домусчиева. Тя се е попрестарала – поискала е стенограф за всички наши заседания и това наше искане е одобрено, така че на всички наши заседания ще има стенограф.
По въпроса за стенограмата – на всеки да се прави разпечатка на хартиен носител?!
Аз Ви предлагам друго: да допълним в чл. 9, ал. 5, че стенограмите, при поискване, се предоставят в електронен вариант. Няма защо да разпечатваме. Въпросът е който желае, да има достъп до стенограмите.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Точно така.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: В предната Комисия никой не е поискал нито една стенограма.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: О, не, не.
Мила, кажете – исках ги и ми се изпращаха в залата.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Който иска, ще има стенограма.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Мотивите за закритото заседание са тук да няма журналисти и камери с цел да има кооперативност, но не сме в закрито заседание с цел да запазваме – да ги качваме на сайта и оттам всеки да си чете.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Разбира се, че трябва всичко да се качва на сайта на Народното събрание.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Член 8, ал. 5: „За заседанията на Комисията се води пълен аудиозапис и стенографски протокол, който се публикува на страницата на Комисията“.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: На страницата на Комисията, да речем, в срок от 48 часа.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Е, сега! До 7 дни по някой път не могат да го направят. Недейте сега.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Добре, в срок до една седмица.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: „Протоколите от заседанията на Комисията се подписват от нейния председател и от водещия протокола и се публикуват в 7-дневен срок от заседанието на сайта…“ – това нещо го пише. „Протоколите“ – „стенографските записи“ също можем да добавим. И в чл. 9, ал. 4 още веднъж можем да го напишем.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: На седмия ден ще имаме заседание – поне да бъде 6-дневен срок, за да имаме протокола от предишното. След президентските избори ще имаме всяка седмица. В 6-дневен срок, за да може председателят да ги публикува и един ден преди следващото заседание…
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Цочев, може ли във вид на реплика да Ви задам един въпрос?
Вие ще присъствате на заседанието. Кое ще е онова, което ще трябва да погледнете на шестия ден в протокола? Кое няма да е ясно? Какво ще има сбъркано? Какво Ви кара да го искате това нещо?
Тези стенограми ще бъдат интересни за хора, които не са присъствали. От опит Ви казвам, че предния път ни се наложи веднъж да вадим само.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Три месеца, от които ще загубим 20 дни, са малко. Ние ще искаме удължаване на работата.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Симеонов, дали е 7, или 6 дни е все едно. Шест, за да можем да го имаме един ден преди… (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, имате ли други предложения или да преминем към гласуване на предложенията, които бяха направени до момента?
Някой нещо против има ли: остават закрити, стенограмите се качват до шестия ден на сайта на Комисията. Времето – 3 по 3 или 2 по 4? (Реплики при изключени микрофони.)
Най-добре е в сряда от 15,00 ч. Колеги, като започнем заседание на тази Комисия от 16,00 ч., Ви гарантирам, че до 19,00 – 20,00 ч. много често няма да си ходите вкъщи.
Освен това, заседанието на Временната комисия беше от 16,00 ч. и практиката за тези осем месеца, докато работихме, показа следното. Накрая стана така, че трудно се броихме трима човека, за да тръгнем въобще да правим нещо. Да оставим 15,00 ч.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Симеонов, молбата ми е следната. Нека да е 15,00 ч., но нека да е четвъртък, защото това е денят за работа на Енергийната комисия. В момента тече Икономическата комисия, но съм дошъл. А в четвъртък – понеже е енергиен въпросът, да бъде за сметка на Енергийната комисия.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Ааа!
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Няма ааа! (Реплика от народния представител Таско Ерменков при изключени микрофони.)
Добре, сряда от 15,00 ч., само че ще закъсняваме. Икономическата комисия тече от 14,00 ч.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Цочев, Енергийната комисия скоро може да приключи, защото няма председател.
КИРИЛ ЦОЧЕВ: Имаме заместник-председател. (Реплики при изключени микрофони.) Понеже знаят, че Енергийната не я водим толкова често, затова денят четвъртък е свободен.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колеги, остана да уточним: ще увеличим ли броя или времето на изказванията?
Има ли други предложения, освен това на госпожа Ташева? Тя направи две предложения. (Реплика при изключени микрофони: „2 по 4“.) Аз съм също за 2 по 4.
2 по 4 остава. Моля да гласуваме. – 13 гласа „за“, „против“ няма, „въздържал се“ 1.
Колеги, чл. 6 го променяме:
„Чл. 6. (1) Заседанията на Комисията са закрити, освен ако с нейно решение, прието с мнозинство 2/3 от присъстващите, отделно заседание, част от него или поредица от такива не бъдат определени за открити.“
Обръщаме този член. Съгласни ли сте?
Моля да гласуваме. – Приема се единодушно, „против“ и „въздържали се“ няма.
По отношение изказването на господин Цочев. Съгласен съм с това да не правим заседания до 13-и, обаче искам да Ви кажа, че трите месеца текат вече – просто единият месец гърми.
МИТХАТ МЕТИН: Нали се сещате, че и декември е къс? (Реплика от народния представител Цветомир Михов:“Само че когато не заседава Народното събрание, не тече и времето на Комисията“.)
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Няма такова нещо – календарни месеци са. (Реплики при изключени микрофони.)
Нямам голямо желание да се събираме в седмицата преди изборите, обаче отсега да имате настройката, че ако е много работата, няма да можем да свършим за три месеца.
Последните промени са в чл. 8, ал. 5 за стенографския протокол, който се публикува на страницата на Комисията, и в чл. 9, ал. 4: „Протоколите от заседанията се подписват“ – „Протоколите и стенографските записи“.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: „Стенографският протокол“.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: „Протоколите от заседанията и стенографският протокол“ се подписват и се публикуват на интернет страницата.
Промени в чл. 8, ал. 5 и чл. 9, ал. 4.
Моля да гласуваме. – Приема се единодушно, „против“ и „въздържали се“ няма.
Някакво друго предложение?
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: За участието на сътрудници на членовете на Комисията в заседанията. Този въпрос е изяснен – ние имаме право да поканим сътрудници.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Всеки може да покани сътрудници, обаче е добре да не ги сменя на всяко заседание. В смисъл – да са хора, които са вътре в нещата, и имената да се знаят предварително. Ще си подпишат тук едни протоколи.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Предварително трябва да Ви уведомим, така ли?
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да. И е желателно да не бъдат представители на медиите, госпожо Ташева.
Молбата за следващото заседание, когато и да е то, е да изпратите имейл на госпожа Домусчиева с имената.
Който е съгласен да приемем Правилата с промените, които бяха направени, моля да гласува. – Приема се единодушно, „против“ и „въздържали се“ няма.
По втора точка.
По отношение на плана за работа, на първо място, уважаеми колеги, предлагам да уточним документите, които да поръчаме в този двумесечен период или там колкото се очертава. Да се подготвят документите и да бъдат изпратени на секретариата на Комисията.
1. Ще поискаме доклада – той е в Народното събрание, междинния доклад. (Реплики при изключени микрофони.)
Стая 202 е голям кабинет, това е моят кабинет – аз не стъпвам там. Има голяма заседателна зала – ходете и четете.
2. Всички доклади на АДФИ – 4 одитни доклада на АДФИ.
3. Всички допълнения – 13 или 18 бяха, свързани с допълнителните споразумения. Мисля, че бяха допълнения – 14.
4. Всички решения на Министерския съвет.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Всички протоколи от заседанията на Съвета на директорите на НЕК и Борда на директорите на БЕХ, свързани с „Белене“, и цялата кореспонденция, която е циркулирала между тези две институции и Министерството на икономиката и енергетиката; енергетиката и енергийните ресурси; икономиката, енергетиката и туризма, за да сме изчерпателни – от Министерството. В смисъл – да съберем всички документи, не да вадим отделни листчета.
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми колеги, нали Ви е ясно, че тези протоколи ще бъдат не само по този въпрос – в тях ще има и прекалено много друга информация, други въпроси? (Реплика при изключени микрофони.)
Касаещи само „Белене“, само че в протоколите ще има и други неща. Това сигурно ще бъдат протоколите от няколко години работа – ще бъде нещо огромно. Не знам кой ще ги чете, между другото. Да вземем да си поръчаме някой, който да ги чете и да ни дава резюме.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, става въпрос за следното. Не ги искаме, защото много ни е интересно да видим какво има вътре – жълта преса, а да видим как логически са се развивали нещата, от една страна.
Второ, в момента имаме обвинени двама министри. Имало е кореспонденция, която е текла между министерства и съответните ведомства. Не казвам, че трябва да ги оправдаваме или обвиняваме, но в тази документация ще има обстоятелствата, поради които са вземани едни или други решения, предложенията – кой ги е правил, защо е правил тези предложения, какви са обосновките, какво политическо решение след това е вземано, независимо от кое правителство. И това са документи, които са необходими, за да се запознаем.
Другият вариант е да видим крайните решения, без да знаем по какъв начин се е стигнало до тях. Нали така е написано: „всички данни, факти и обстоятелства“? Знам, че е обемист материалът. Ако някой смята, че за три месеца ще се справим, много се лъже. При това Ви казвам, че тук четенето ще бъде повече от говоренето, но това е друга тема.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По принцип съм съгласен с господин Ерменков. Давам пример с едно решение на Българския енергиен холдинг от 7 януари 2013 г., за което господин Ерменков говореше по една телевизия. Това решение е за прекратяване на Споразумение № 2 за „Уорли Парсънс“. Затова ако запишем „за „Белене“, ще изтървем много неща, които касаят „Уайт енд Кейс“, „Уорли Парсънс“ и така нататък. (Реплика от народния представител Кирил Цочев при изключени микрофони.) Давам пример, за да разберете какво имам предвид.
Това решение по принцип казва, че прекратява Споразумение № 2, което е към основния договор, 2005 г., на „Уорли Парсънс“, съответно подписва Споразумение № 3 за дислоциране на предната година – 12 месеца, няма значение, на парите, които се дават ежедневно на „Уорли Парсънс“ и съответно което ще важи до 31 януари 2013 г., а след това договорът отива към приключване. Това е решението на БЕХ, най-общо казано.
За да може да вземе това решение, то е предхождано от Борда на директорите на Националната електрическа компания. Бордът на директорите на Националната електрическа компания взема решение пак с този текст и го предлага на Българския енергиен холдинг за одобрение на база доклад на „Уайт енд Кейс“ във връзка с това, че ако се прекрати договорът на „Уорли Парсънс“, държавата може да загуби 50 млн. лв., неустойки – 10%. На база решение на „Уайт енд Кейс“ за това, че „Уорли Парсънс“ е архитект-инженер и е главен свидетел по това дело – ние го загубваме като главен свидетел, в този случай можем да натрупаме финансови негативи от решението на Арбитражния съд и така нататък. Тоест ако вземем само решението на Българския енергиен холдинг, ние няма да знаем поради каква причина изведнъж БЕХ е решил: „Защо ще удължаваме този договор? Дай да си го удължим“. Това е отговорът.
Националната електрическа компания пък се позовава на документи. Тези документи ние трябва да ги вземем като писма. И всъщност само едно решение на Българския енергиен холдинг ще доведе до един кашон документи. Само за това решение.
Мога да Ви кажа, че Българският енергиен холдинг за около година и 10 месеца, след като е прекратен договорът, има, мисля, 4 решения в тази връзка. Да не говорим преди това колко решения са взети, когато е действал проектът „Белене“.
Господин Ерменков е прав, но да видим как да го направим, че да могат и да се четат тези документи, а не да се вземат от контекста и в един момент някой излиза на брифинг и казва: „Ето този документ… (Реплика от народния представител Таско Ерменков.) Така че аз съм съгласен с господин Ерменков абсолютно, но трябва да направим и някакви правила за четене, как да го кажа, защото това са страшно много документи. (Реплики при изключени микрофони.)
Да допълним – към господин председателя: да изискаме всички платежни документи, кога, как са плащани, на какво решение.
МИТХАТ МЕТИН: Господин Председател, имам един въпрос по технологията. Е ли е възможно в този ред на мисли, понеже се очертават доста документи като обем, като информация, след като се сдобием с тези документи, да направим едно пресяване, да изключим част от документите, които ние ще разглеждаме, просто да ги изключим като нямащи достатъчна относимост към разглеждания въпрос и да се сведем до по-малък набор от документи, които изясняват фактите и обстоятелствата? Не казвам да изключваме безразборно, но все пак ние трябва да се концентрираме върху 30, 40, 50, 100 документа. А така, както сме тръгнали, ще съберем 350 документа, образно казано, или 3500 документа и това само по себе си ще затормози работата на Комисията. Казвам го с оглед облекчаване на работата.
Можем ли да се доверим на част от експертите към Комисията? В Правилата за работа сме казали, че може да има и подкомисия, тоест от парламентарните групи да излъчим…
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Четец!
МИТХАТ МЕТИН: Като една пресявка, като сито. Ако това е подход, който можем да възприемем, просто да облекчим работата по разглеждане на документите. Това е кръгът… (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може ли да кажа няколко думи?
Колеги, от това, което чувам до момента, стигам до извода, че ние ще се опитаме в първото заседание да определим кои документи ще бъдат необходими. Това няма как да стане. Във всеки един момент, ако е необходимо, пак ще поискаме документи.
Друго, като гледам обема от документи, започва да ме притеснява. Искам да запитам всеки от Вас: колко време смята да работи по тези документи и каква помощ може да окаже примерно на мен, на ръководството? По отношение на това дали е възможно да се разпределя работата. Физическата възможност да отделяме време за такъв обем информация е много малка. Нали знаете, че ние не сме членове само на тази Комисия и да нямаме друга работа? Всеки си има някакви законопроекти, някакви ангажименти, програма на съответната политическа сила и така нататък – това ни прави народни представители.
Така че основният въпрос е следният: кой ще се занимава и ще обработва тази информация? Моето разбиране за такава парламентарна комисия е: първичната информация да бъде обработвана почтено и неманипулативно, да бъде предоставена обективно за вземане на съответните решения от народните представители в качеството си, че представляват българския народ, избрани – така, така, така, от всички политически сили.
Ако ние трябва да го правим това нещо, ще стане малко като предната Комисия – проточихме се осем-девет месеца и работата беше страшно много. В крайна сметка падна върху хора, които в общи линии не бяха даже и в Комисията. (Реплики при изключени микрофони.)
Предлагам да се ориентираме към приключване на това заседание. Засега да поискаме междинния доклад на Комисията Червенкондев, допълнителните споразумения 2004 – 2010 г. и арбитражното решение. Да се омотаем в тези документи и да видим какво по-нататък ще искаме. Отсега да искаме фактури, ми се струва прибързана работа. (Реплика от народния представител Валентин Николов при изключени микрофони.) Тези три неща ще ги поискаме. Другите работи – докладите на АДФИ да ги оставим на втори етап, решенията на Министерския съвет…
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Те са важни…
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: То всичко е важно.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Те описват хронологията на…
ПРЕДС. ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре, докладите на АДФИ – четири.
Друго?
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само да питам. Продажбата на остатъчното оборудване, което е заварено в АЕЦ „Белене“, за което е повдигнато обвинение към господин Петър Димитров, и отделно за „Уорли Парсънс“, за което е повдигнато обвинение пък към Делян Добрев – те са към „Белене“, но не са в основата на „Белене“. Тях ще ги слагаме ли вътре, или няма да ги слагаме? (Реплики при изключени микрофони.)
Всички сте съгласни с тези четири комплекта документи.
Следващото заседание е на 16 ноември 2016 г. от 15,00 ч.
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 16,20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валери Симеонов
Стенограф: Райна Зарева
2016
