Стенограма от заседание

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––



ПРОТОКОЛ
№ 4
На 17 май 2017 г. от 14,30 ч. в зала „Запад“ на Народното събрание се проведе заседание на Временната комисия за проучване на случаите на неизплатени заплати при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на национално представените работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Съюза за стопанска инициатива, синдикални организации – Конфедерация на независимите синдикати в България и КТ „Подкрепа“ за случаите на дължими, но неизплатени заплати от работодателите.
2 Разни.
Списък с присъствалите гости се прилага към протокола.

Заседанието се ръководи от председателя на Комисията – госпожа Диана Йорданова.

* * *

ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Добър ден на всички!Имаме кворум, така че можем да започнем заседанието.
Колеги предлагам на вниманието Ви дневния ред за днес:
1. Изслушване на национално представените работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Съюза за стопанска инициатива, синдикални организации – Конфедерация на независимите синдикати в България и КТ „Подкрепа“ за случаите на дължими, но неизплатени заплати от работодателите.
2. Разни.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – единодушно, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Благодаря на институциите, че и днес се отзоваха на нашата покана.

По регламента, който сме създали в Комисията, ще започнем с изслушване на синдикалните организации по тематиката с проблемите, които са поставени; отношение по внесеното искане от омбудсмана, заедно с КНСБ. След това ще изслушаме и работодателите, колегите също ще имат възможност да зададат своите въпроси.
Получили сме част от становищата на засегнатите страни, може да задавате въпроси. Хубаво е да чуем позициите, защото буквално, както казах, пристигат своевременно може би и в този момент нещо е дошло, така че да можем да изслушаме всички страни.
Да започнем от КНСБ, тъй като не сме ги изслушвали като съвносители по инициативата на госпожа Манолова.
ЧАВДАР ХРИСТОВ (КНСБ): Благодаря, госпожо Председател, че ми давате думата.
Преди да се опитам да направя обобщение около законопроекта, правните и социалните въпроси, които поставя темата, бих искал да чуете още малко конкретика извън тази, която вече Ви е била поднесена с презентацията на Главната инспекция по труда.
Ще помоля колегата Божидар Митев – председател на нашата енергийна федерация, да Ви запознае с пресен случай – те никнат като гъби, дъждовете са плодотворни.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Заповядайте.
БОЖИДАР МИТЕВ (КНСБ): Благодаря, госпожо Председател.
Не мисля, че трябва да изпадам в много голяма конкретика. Въпросът не е от последно време, проблемът е брадясал от пет, шест години. Във фирмите на господин Христо Ковачки като цяло заплащането никога не е било редовно. В последните две години, думата „нередовно“, мисля, че вече не е подходяща – говоря за енергетиците, но това, което казвам се отнася в пълна степен и за миньорите. Председателят на нашата миньорска федерация днес е в Бобов дол точно по този повод и каквото и да кажа, то се отнася и за миньорите.
В последните две години практически там няма колективно договаряне, няма никакъв социален диалог, който би помогнал за туширане на това, което се случва. В последните две години заплатите се получават със закъснение от два, три, четири месеца. Аз съм инженер, не съм юрист, но чл. 128 от Кодекса на труда казва, че работодателят е длъжен да плаща всеки месец това, което е заработено. Длъжен е да го плаща най-много на две плащания. Това обаче не се случва. Аванси се получават в края на текущия дори в началото на следващия месец, за месеца, в който се намираме. В последната поне половин година няма случай, в който заплатата да е плащана на по-малко от три транша. Няма такъв случай! Това, което се изплаща създава такъв хаос в отчетността, в резултат на което – говоря конкретно за ТЕЦ „Бобов дол“, колегите не знаят с това плащане какво им се плаща – дали заплата, дали аванс за този, или за предишния месец.
Императивно изискване на закона е, че ако договореното трудово възнаграждение не се извърши в рамките на установения с индивидуалния договор или със закона срок, работодателят дължи лихви. В последните пет години такова нещо не се е случило.
Ще Ви предоставя писмен материал, в който има повече конкретика. Мисля, че не е нужно да занимаваме всички какво точно, в детайли се е случило.
Мисля, че назрява много сериозно напрежение в Югозападна България сред миньори и енергетици. Енергетик съм и знам в какво състояние би изпаднала енергийната система, ако ТЕЦ „Бобов дол“ спре да работи. Беше глупост, че се продаде ТЕЦ „Бобов дол“, но това е друга приказка. Балансът на енергийната система ще бъде твърде сложен и задължително ще трябва да се внася методика не защото няма да имаме резерви в системата. Няма да коментирам социалния ефект за миньори и енергетици, но нещата са стигнали до предела.
Ще Ви кажа и за работното облекло. Голяма част от работещите в ТЕЦ „Бобов дол“ не са получавали работно облекло от три-четири години. Преди три или четири месеца дадоха на една част от работниците.
Ваучери за храна. Навремето се казваше „безплатна предпазна храна“, защото такава е работата. За месец януари единствено са получени ваучери и то на минимално ниво като стойност.
Споделих с Вас, госпожо Йорданова – висшият орган в нашата държава е Народното събрание. Многократно сме искали срещи с господин Ковачки, включително и нашият президент – господин Димитров, и президента на „Подкрепа“ – господин Манолов, писмено в края на миналата година. Ето сега сме месец май, но среща не се е провела. Разговаряйки с неговите преки наместници – директорите, някои от тях имат смелостта да ни споделят: „Нали разбираш, то не зависи от мен“. Е, след като не зависи от него, моля за Вашето съдействие да се въздейства на този, от когото зависи това. Утре съм в ТЕЦ „Бобов дол“, следващата седмица правим обща среща между „Подкрепа“ и КНСБ в ТЕЦ „Бобов дол“ и то не, за да ги подтикнем към стачка или нещо подобно, а да им кажем: „Чакайте момчета, ще се опитаме да се разберем за последно“.
Виждате, става дума за години изоставане. Колективно договаряне – това е забравено нещо; ръст на заплати – забравено нещо; социални плащания в ТЕЦ „Бобов дол“ няма от пет, шест години. Обръщам се и към всички народни представители с молба за съдействие за повече ред и законност, защото там се нарушава българския трудов закон. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви.
Действително проблемът е сериозен. Отчитаме това. Тази Комисия се създаде с идеята да запълним празнотите в законодателството до такава степен, че да минимизираме всички случаи, да улесним работата както на институциите, така и на синдикатите и на практика правата на работниците и служителите да бъдат максимално защитени и гарантирани.
Заповядайте, господин Христов.
ЧАВДАР ХРИСТОВ (КНСБ): Благодаря, госпожо Председател.
Първо, искам да приветствам инициативата и това, че сме поканени тук да кажем всичко, което е в рамките на темата, за да облекчим очевидно необходимия законодателен процес, през който да се търси изход от тази ситуация.
Второ, ситуацията съществува от години. Тя се обостря или притихва в зависимост от това в каква степен е налице икономическа криза. С настъпването на икономическата криза от 2008 г. – 2009 г., насам относителното затихване изчезна, защото малко преди това този проблем преди онзи икономически подем, който съществуваше в онези години, същото явление си съществуваше. Искам да Ви кажа, че промяната в Кодекса на труда от 2001 г. беше съпътствана със същия този диспут и със същите аргументи от едната и от другата страна – трябва, или не трябва, какво трябва да се направи? Тогава например беше направена голяма крачка – в чл. 245 от Кодекса на труда, когато вместо дължимото да се изплаща с лихва, равна на основния лихвен процент – тогава така беше записано, беше направена крачка: лихва, равна на законната лихва, включително процента„гарантиран размер“ беше пипнат малко. Какво от това обаче?
От 2009 г. насам явлението продължава да съществува. Вие сте видели с очите си, чули сте с ушите си презентацията на госпожа Михайлова и тя Ви я е представила по години. Ние също се опитваме, макар че нямаме такъв капацитет, включително и чрез информация от Инспекцията, да го следим през годините. Безспорно е, че особено в последните шест, седем години неизплатени части или изцяло възнаграждения възлизат, варират в рамките на десетки милиони – от 25 до 60-70 милиона, в зависимост от различните години.
Безспорно е, че Инспекцията се намесва и къде чрез „моркова“, къде чрез другия инструмент успява да създаде условия да се изплати, което показва, че има резерв. Само след една намеса и веднага плащаме. Това пък от своя страна показва, че в едни случаи работодатели финансират себе си за сметка на забавени заплати – оставям настрана, че никой не е проверил дали са изплатени лихвите, за което спомена господин Митев, както повелява законът. Без да знам, правя прогноза, че едва ли някъде са изплатени законните лихви, а това не е било подложено на проверка. Проверките на Инспекцията показват само част от картината в страната, тъй като това не е повсеместна проверка на всички икономически субекти, а е извадка на базата на планираните и инцидентните проверки, които върши Инспекцията. Тя обаче не проверява дали са изплатени лихвите, така че ние нищо не знаем.
В синдикатите обаче имаме известна информация. Този порок в нашите трудови правоотношения не бива да се схваща като малък, незначителен, предвид огромното количество пари, които ежемесечно изплащат работодателите в България. Не говоря само за бизнеса, защото бизнес не е равно на работодател и работодател не е равно на бизнес. Има много работодатели, които не са бизнес, които плащат и се разплащат в милиарди левове.
Ние не твърдим, че тук имаме епидемия, която ще ни умори. Но има явление, което дори и в малки размери влиза в противоречие с принципи и правила, на които следва да се подчинява устройството и управлението на обществените отношения, защото този проблем веднага дава реакции и в други обществени отношения – осигурителни, фискални, в потребление, в икономически оборот, в каквото искате. Връзки и взаимодействие в отношенията много. Всичко това в крайна сметка се свежда до индивида, до отделния човек и неговото семейство и до затруднения му начин на живот, което пък създава негативни нагласи и оценки по отношение на цялото. Поради този причина ние считаме, че единственият начин да се преустанови или да се намали, да стане обществено поносим този проблем е комплекс от законодателни мерки, съобразени с Конституцията – чл. 48, ал. 5 основата на искането на госпожа Манолова до Конституционния съд. Конституцията казва: всичко, което е заработено, трябва да бъде изплатено и, забележете, тя не казва кой да го изплати. Това е много съществен момент. Трябва да бъде изплатено от който дължи – работодателят, или от собственика на работодателя.
Само припомням, че преди две или три години една парламентарна група внесе законопроект за изменение на същия чл. 245, в който лансираше тезата за отговорността на собственика, респективно собствениците. Въпросът беше смачкан. Тогава господин Адемов беше министър и Министерството беше готово да подкрепи тази идея и да бъде уредена внимателно, прецизно през норми на закона.
Голям проблем е смесването на отношението работник – работодател, с отношението търговец – работник. Това е недопустимо смесване. Отношенията между работниците и служителите се уреждат от Кодекса на труда. Отношенията между търговците се уреждат от Търговския закон и други закони. Защо в Търговския закон се урежда в случаите на ликвидация и неплатежоспособност редичка на кредиторите – има един текст, който подрежда работниците и служителите на четвърто място и ни поставя наред с търговците. Тоест тук се замазва, и трудовото отношение изведнъж се превръща в нещо като търговско отношение. Да, между търговците може да съществува ограничена отговорност. Да, при търговците може да има риск, включително и да загубиш нещо. Да, там има и печалба. В трудовите правоотношения обаче такова нещо не може да има – справка Конституцията. Това трябва да бъде веднъж и завинаги ликвидирано. Ние се присъединихме към идеята за законопроекта, който госпожа Манолова инициира – имали сме и предходни отношения, и сме подавали много идеи. Приветстваме идеята за няколко текста в Търговския закон.
На първо място, да излязат работниците. Отсега знаем какъв вой ще надигнат онези, за които очевидно не е в техен интерес. Но като не си получи парите дори не със забава, а не получи нищо, той няма да яде. И понеже въпросът е принципен, и сега е модерен социалният вектор не само в България, и в света, сега е удобният момент – имаме обществена обстановка, нагласа и ситуация – всичко това може да бъде уредено. Затова ние приветстваме този комплексен подход.
Искам да кажа още нещо. Отдавна говорим, че в Закона за гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя не е предвидена друга възможност – да може да се черпи от този Фонд, който е създаден и натрупва пари. Този Фонд не е да се управляват пари и да се трупат – сега обезщетенията се изплащат в рамките на лихвите, а да върши социална работа, да дава възможност на онези, които не са получили и има опасност да не получат, нещо да се получи, макар и малко. Регресната отговорност остава за Фонда, когато възникнат условия,съответният работодател да може да си изплати възнагражденията. Тоест би могло да се мисли и за още нещо, което не е предложено тук, да се усъвършенства Законът за гарантирани вземания не само в посока на срокове и суми, а и в посока на основания, при които да може да се плаща на работници и служители, чиито работодатели са изпаднали във финансова криза. Друг е въпросът, че това трябва да се дефинира.
Първо, Директивата на Европейския съюз, която ни задължава и по която сме транспонирани чрез този закон, има и Конвенция на международната организация, допускат такова основание за изплащане на суми. Това го има и в някои европейски държави, ако трябва да си служим с аргументи къде го има, защото това е много използван аргумент в един или друг случай.
Очакваме от Вас и от правителството да се вгледате сериозно в проблема, още повече че този проблем ще се засили, предполагам, при евентуално уважително решение на Конституционния съд спрямо подаденото искане. Тогава ще възникне и ентропия в чл. 245. В тази посока имаме предложения и сме готови да ги споделим, ако някой прояви интерес.
Моментът не търпи отлагане. Много разчитаме на социалната, на гражданската чувствителност и на това, че Вие събирате информация и по други поводи и виждате каква е ситуацията. Не е нужно тук да говорим всички тези неща. Убеден съм, че и Вие сте убедени, че това е така. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, за обстойния анализ.
Действително всички сме съгласни, че трябва доста обстойно да се запознаем със случаите, да изследваме първопричините за възникването им. В същото врече обаче трябва да бъдем изключително прецизни, бих казала, по отношение на регламентацията на Фонда за гарантирани вземания на работниците и служителите, защото ако разширим обхвата – разбира се, това е лично мое мнение, тепърва ще го коментираме с колегите в Комисията. Трябва така да го направим, че да не дадем възможност за злоупотреби на работодатели, които не са толкова лоялни.
Представете си, ако кажем: „Да, ще имат възможност да се възползват всички работодатели, които изпадат във финансово затруднение“.
Какво означава финансово затруднение? Как ще се дефинира, какъв е срокът? Мога да разсъждавам много в тази посока. Не мисля, че идеята за създаване на Фонда е точно такава. Така или иначе дебатите и разговорите в тази посока предстоят.
Благодаря за Вашето становище.
Исках да започнем със синдикатите, но продължаваме с работодателските организации.
Заповядайте, господин Желязков.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (АИКБ): Благодаря, госпожо Председател.
Ще изразя общото мнение на организациите на българските работодатели, съгласувано с колегите.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Чухме доста пространно изказване на господин Христов, от което ще цитирам един абзац и моля да бъда поправен, ако не цитирам коректно: „Не твърдим, че има епидемия, която може да ни умори“. Правилно ли цитирам? Не ме коригирате, значи го приемате за вярно. Тази епидемия, която не съществува според синдикалната страна, с подобни мерки имаме шанса да я превърнем в реална. Ще Ви кажа какво имам предвид.
Забавените за миналата година възнаграждения са 23 млн. лв.; платените възнаграждения са над 3 млрд. лв. в съотношение над 1:1000 в полза на коректните работодатели. Заради отделни случаи на некоректни платци се създава риск да бъде наказано огромното мнозинство коректни български работодатели. Това е нещо, което никой от тях няма да приеме.
По конкретните предложения: несъстоятелността – чл. 625. Принципното положение, че въпроси от трудово-правен характер не следва да се решават с правни институти от друго естество тук, а и във всички други предложения е нарушено. Имаме проблем от трудово-правно естество, ще го решаваме през търговското право, през гражданския процес и къде ли не. Няма да го решим. Няма да го решим, защото не става дума за търговски взаимоотношения, когато става дума за забавено вземане на заплата. Това са две различни неща. Едното не може да реши другото, но може да създаде нов проблем, който към момента го няма.
Редът на кредитиране заплашва не само банковата система, както беше казано, заплашва финансовата система, функционирането на икономиката въобще по една проста причина. Ако този ред бъде нарушен с направеното предложение, тогава какво става с обезпечените кредитори? Какъв е смисълът от обезпеченията? Какво ще си каже всеки кредитор, че когато моето обезпечение не струва нищо, аз или няма да отпусна този кредит, или ще го отпусна, но при условия никой да не го иска. Представете си тогава какво става с икономиката като цяло.
На следващо място – фонд ГВРС, поредната рециклирана от „N“ години идея. Има Фонд, който има едни пари, забележете, пари, събрани само и единствено от работодателите, забележете, целеви фонд, гаранционен фонд – да гарантира определен риск. В резултат на добро управление този Фонд има два пъти по-висока доходност от аналогичния такъв. Събрани са пари за едно нещо, предлага се – беше споменато от господин Христов – събраните за една цел средства, да се изхарчат за друга, в резултат на което, когато дойде време да се харчат за това, за което са били събирани, тях просто няма да ги има. Ще трябва да се събират отново. Това няма да работи в интерес на никого.
Между другото, и към момента, по настояване на синдикалната страна, бяха приети промени в наказателното законодателство, визирам криминализирането на осигуровки. Ние предупредихме, че този акт няма да има ефект и няма ефект.
Тук случаят е по-сериозен, тук не просто няма да има ефект. Тук ще има отрицателен ефект и то за всички. Пак повтарям: 23 млн. срещу над 3 млрд. месечни плащания на работна заплата. Ще бъдат наказани мнозинството коректни работодатели за сметка на малка група мошеници. Тези, които имат възможността да направят нещо нерегламентирано, те ще го направят. Те по правило не членуват в представителни организации, не искат да излязат на светло и да се покажат.
Какво ще стане? С подобни мерки ще бъдат мотивирани останалите да си кажат: „Защо аз да съм този, който ще плаща всичко за всички, а някой друг за сметка на такива като мен ще си прави каквото намери за добре и от това няма да последва никаква санкция за него“? Това ли е целта? За нас няма как това да е целта.
Законът за обществените поръчки – идеята е хубава, само че нека да я разгледаме по-всеобхватно. Предприемачът „Х“ забавил възнагражденията. Да, нещо, което не се следва, не трябва да се прави, не е нормално. Мислим ли по темата защо ги е забавил? Ами, ако ги е забавил, защото не му е платено от възложител по обществена поръчка и заради това той не може да кандидатства за следваща, което ще му съсипе фирмата и ще изпрати всичките му работници на борсата? Това ли е целта на съвременното българско законодателство? Не вярвам, не вярвам и някой от Вас да вярва! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Желязков.
Нормално е да има разминаване с позицията на синдикатите. Малко по-късно ще дам думата за въпроси. Нека да спазваме добрия тон и ред.
Както предложих, първо да изслушаме синдикатите, после работодателите, след което ще има възможност за въпроси. По отношение на Закона за обществените поръчки очаквахме, че ще има реакция. За съжаление, се оказва, че там, където регламентацията не е толкова добра по отношение на създаване на консорциуми и друг тип организации, за съжаление, съществуват случаи, които не са малко, на работещи без сключени трудови договори.
Това е нещо, върху което може да поработим и мисля, че трябва да го направим, за да защитим правата на работниците, от една страна, от друга страна – да защитим и самите коректни работодатели, които всеки месец си изплащат работните заплати, внасят си осигурителните вноски и всякакви други задължения. Това е тема, по която предстои дебат и становища от всички заинтересовани страни.
Продължаваме с госпожа Радка Йосифова.
РАДКА ЙОСИФОВА (КРИБ): Благодаря, госпожо Председател.
Становището, което колегата Желязков изложи, е общо становище между представляващите и ръководителите на Асоциацията на организациите на българските работодатели. Ние подкрепяме и изцяло заставаме зад това становище.
Бих искала да допълня неща, чисто практически, бих казала, че те ще създадат невъзможни юридически проблеми и ще затруднят процеса, който се предлага в някои от представените разрешения. Според мен няма да доведе до никъде, ако се даде възможност на работниците и служителите при неизплатени възнаграждения да могат да инициират едно твърде тежко и юридически сложно производство по несъстоятелност.
Има смесване на правните институти. Едно е Институтът на трудовите правоотношения, на наетия труд, съвсем друг е статутът на несъстоятелността – уреден в Търговския закон. Да не говорим, че има и друг вид несъстоятелност, на кредитните институции – банковата несъстоятелност, която пък няма място тук. Интересно как тогава биха се развили отношенията, ако има такива.
Дали обявяването, искането за обявяване в несъстоятелност, което да бъде инициирано и да речем, че приключи това производство, дали то ще доведе наистина до удовлетворяване? Може ли то да ускори процеса на изплащане на дължимите възнаграждения? Според мен са предвидени други механизми, които са по-ефикасни, казвам го като чисто юридически способ. Още повече тенденцията, около която се обедини и обществото, каквато е световната и най-вече европейската тенденция – да се избягват случаите на несъстоятелност, само в краен случай. Несъстоятелността в някои случаи се явява като чадър. Понеже колегата от КНСБ цитира конкретен бизнесмен, с когото не сме ангажирани по никакъв начин, но е известен случаят, лично аз си мисля, че по отношение може би на него, а по отношение и на други такива, висящите производства по несъстоятелност представляват един чадър, които пречат на предприемането на ефективни мерки по принудително изпълнение.
Тенденцията е друга и беше изразена с приетите през миналата година, в Четиридесет и третия парламент, разпоредби и новата уредба, предшестваща несъстоятелността, която можем да наречем „предпазния конкордат“ – именно оздравяването, последните усилия за оздравяване на предприятието, за да се избегне несъстоятелността, която е доказала, че не води до удовлетворяване. Доказано е в историята. Ако бяха избегнати по различни начини фалитите на много предприятия, щеше да се постигне много по-благоприятен и удовлетворителен резултат.
Ще изтъкна още две съображения, които според мен са важни. Изложените съображения, които са свързани с промените в чл. 15 и чл. 129 от Търговския закон, са съвсем правилни юридически. Искам да обърна внимание, че все пак с промените от предишното Народно събрание в Търговския закон, насочени против така наречените „кражби на фирми“, но те са насочени и към охрана на другите интереси и на работещите, на наетите в такива компании, поне препятстват прехвърлянето на компании на разни безработни и неизвестни лица, защото са взети съответните мерки.
В заключение, бих искала да кажа, че чл. 417 от ГПК е толкова спорен, да не кажа опасен текст, който донесе страшно много нещастие на много хора. Чл. 417 от ГПК – едва ли не трябва да се мисли за неговата отмяна, а не той да бъде допълван с още и още основания, което според мен до нищо добро няма да доведе. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви за изразеното становище.
Не разбрах подкрепяте ли чл. 15 и чл. 129 от Търговския закон ?
РАДКА ЙОСИФОВА (КРИБ): Още веднъж казвам, че в подкрепа на изложеното становище добавям и обстоятелството, че бяха приети изменения и допълнения, които дават достатъчно гаранции. Тази промяна няма да доведе до никъде, защото действително съдружниците в ООД отговарят на размера на капитала. Подкрепям становището, а не че подкрепям предложените промени.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря за уточнението.
Искам да вметна – в крайна сметка, прехвърлянето на дялове се оказа, че е нещо ново, иновативно. След като бяха ограничени възможностите за прехвърляне на фирми, се оказа, че в последно време това е другият способ за прехвърляне на собственост.
ЧАВДАР ХРИСТОВ (КНСБ): Разбирам колегите. Аргументите им са ясни, като се изхожда от каква страна са. Обикновено се използва подходът „недейте, защото ще настъпи Содом и Гомор и всички вкупом ще умрем“. Създава се обстановка на страх в една част от работниците и служителите.
Второ, чл. 417. В него са включени основания, при които директно следва да се отива към изпълнителен лист. Ние искаме в тези основания да бъде включен писмен документ, който по силата на Кодекса на труда трябва, длъжен е да издаде работодателят, в който той да удостовери колко и за какъв период от време дължи на работника във връзка с трудовото правоотношение.
Между другото, в отменения в 2008 г. ГПК имаше такъв текст и беше завързан с нормата на чл. 128 от Кодекса на труда, която задължава работодателят да издаде такъв документ. За какво е необходимо?
Ако аз съм работник на господин Бранков и той ми дължи 1000 лв. Да отида в съда и да водя установително дело и след една година съдът да постанови съдебно решение, че действително той ми дължи, след което с това съдебно решение да отида да поискам да отпочне изпълнителното производство и някога да се снабдя с изпълнителен лист. След като го помоля и понеже той е културен и възпитан работодател, ще ми даде удостоверението, директно на основание на чл. 417 ще отпочна изпълнителното производство. В правото има принцип за процесуална икономия.
Второ, имайте предвид, тук не се спираме на всички обстоятелства. Когато дори имам изпълнителния лист, да отида и да чукам на празна врата, защото той е регистриран като ООД за пет лева, защото е наемал активи и защото е взимал назаем финансов ресурс и е гол като пушка, какво ще взема от този работодател – юридическо лице, дружество с ограничена отговорност? Къде е конституцията? От кого ще го взема?
Проблем има и си дайте сметка, че има проблем и трябва да бъде решен. Иначе отново и отново ще се връща и незнайно кога ще ни удари много силно по главите.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Нека да има регламент, защото ако влезем в режим на реплики, дуплики, в крайна сметка народните представители изслушват търпеливо, но трябва и те да имат възможност за въпроси.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (АИКБ): Колегата Христов пропусна съществена подробност: в чл. 410 има такава защита.
Второ, чл. 417. Дори лицето да се снабди с изпълнителен лист, другата страна по закон има право да възрази и тогава лицето пак трябва да води дело по общия исков ред. Ето това не беше казано. Тоест връщаме се в изходно положение. Това не е решение.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Разбрахме.
Заповядайте.
ВАСИЛ ТОДОРОВ (БТПП): Ще бъда кратък, тъй като имаме обща позиция и това, което ще кажа, по-скоро би аргументирало това, което представиха като аргументи и колегите.
Много правилно забелязахте деликатната позиция, в която се намираме представените тук работодателски организации. Предполагам, че синдикалните организации имат членове в предприятия със забавени възнаграждения, но тук присъстващите работодателски организации – в тях членуват коректните фирми и предприятия. Общо взето тези, които не плащат възнаграждения, нямат място в работодателските организации, още повече че в деликатна позиция сме и от икономическата група, която беше спомената от КНСБ. Тези предприятия също не членуват при нас. Такива експерти се разхождаха като представители на една парламентарна група в предходния парламент. Поканиха ни на срещи и си връчваха визитки – работодателските организации, не като съветници на парламентарна група, а като експерти в отделни предприятия, но това е друг въпрос.
Ще добавя някои неща във връзка с нашите тези и аргументи. Промяната на реда за удовлетворяване по отношение на ипотекарните кредитори – това е много опасна територия, защото улесненият достъп до евтини финансови ресурси, е всъщност един от основните мотори на икономиката. Една от причините за икономическия растеж, който сега наблюдаваме, е падането точно на тези лихви, тоест цената на заемния капитал. Промяната на този ред на удовлетворяване безспорно ще спъне и ще увеличи цената на заемния ресурс, защото всеки ипотекарен кредитор, визирам банките, ще си преоцени риска и от тази гледна точка това ще бъде много сериозна спирачка за икономиката. Преценете това нещо, направете оценка на въздействието, преди да вземете крайно решение, защото това е много важно.
Също така бих казал и друго. Ако погледнете становищата, които винаги сме давали, касаейки контролните правомощия на компетентните органи, в случая Главна инспекция по труда, работодателските организации винаги сме поставяли въпроса за засилване на тези контролни правомощия. Именно там да се фокусират усилията. Не е мястото в законодателния орган да се решават конкретни казуси. Това е работа на изпълнителната власт, освен ако въпросните неща не вземат, както беше казано тук, вече мащабите на „епидемия“, каквато не е в случая.
Нашата позиция защитава коректните работодатели и не следва тези работодатели да бъдат ощетени за сметка на тези, които са некоректни и които се броят на пръсти.
Само още един въпрос ще спомена. Когато се правят предложения в Търговския закон за промяна в регламентацията на институти, трябва да отбележим, че примерът с дружества с ограничена отговорност и отговорност на собствениците – има събирателни дружества, където собственици отговарят неограничено, но има и дружества с ограничена отговорност, където за собствеността, за задълженията на дружеството отговаря самото дружество, а не собствениците. Това не са изобретения на българския законодател. Няма как тези институти, които са познати в цял свят, да бъдат променени и да се създадат някакви екзотични форми в България. Това също моля да бъде взето под внимание, когато разглеждате предложенията.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Господин Бранков, заповядайте.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (БСК): Само няколко аргумента в продължение на казаното преди това. Нищо не казваме за акционерните дружества. При тях как ще контролираме при прехвърляне на акциите? Действието на борсата. Вървейки по тази пътека трябва да отменим и борсовата търговия с акции.
Само още няколко думи в подкрепа на казаното, с което не искам по никакъв начин да отричам наличието на проблема. И предишния път беше дискутирано. Във всеки случай те са свързани с капацитета на контролната администрация, с ресурса, с който разполагат. В годините сме подкрепяли именно решения в тази посока. Миналия път споменах – седем години отне на Стопанска камара да прокараме изменение, с което през двата регистъра, поддържани в НАП на осигурените лица и на сключените трудови договори, всеки месец онлайн при интегриране на системите, което не би трябвало да е технически кой знае колко голям проблем, може да бъде улеснена и Агенцията – имам предвид и Главната инспекция по труда, и НАП именно в контрола по изплащане на заплатите паралелно с осигуровките и с данък доход физически лица.
Според нас времето на Комисията е твърде малко, за да бъде проведен сериозен и задълбочен дебат на всички проблеми, на възможните решения и алтернативи, които биха работили при сегашната ситуация. И миналия път и сега официално изразявам ничие становище, но и в сега действащото осигурително законодателство, извинявам се за примера, с един смокинов лист се опитваме да прикрием проблемите, които имаме.
От такъв характер е практиката с минималните осигурителни доходи по икономически дейности и по длъжности. Приемаме, че има едно ниво и от там нататък, ако иска да плаща, ако иска – да не плаща, под масата, над масата и така нататък. Праговете са точно част от този смокинов лист, за който говоря.
Другият „смокинов лист“. И с НАП много пъти сме коментирали на експертно ниво, затова не обвързвам ничие официално мнение. Пенсионните права на осигурените лица при неплатени осигурителни вноски. В колко законодателства това го има? Съмнявам се. Може би го има в едно, две.
Очевидно с годините се създава среда, която позволява подобно поведение. И в допълнение към казаното: да, работодатели – мошеници, но нека не забравяме, включително и част от дадените примери, кой разплаща в случая произведената електроенергия? Дали я разплаща? И като не я разплаща, какво се случва със заплатите на следващите надолу по веригата? Стари наши предложения, подкрепяни от всички работодателски организации и синдикатите, са именно въвеждането на тези специализирани отделения – трудно ми е да кажа „трудови“ съдилища, но на една по-бърза процедура за такива случаи, досъдебно решаване на тези спорове – виждали сме го да действа в други държави и от години предлагаме и синдикати, и работодатели, на което е време да се обърне по-сериозно внимание. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин Бранков.
Да изслушаме от Съюза за стопанска инициатива.
МАРИЯ ПЕТРОВА (ССИ): Извиняваме се, че не успяхме до часа на заседанието да изпратим писмено становище, но се ангажираме до края на седмицата да представим такова, тъй като законопроектът обхваща доста сфери и изисква по-прецизна аргументация по въпросите.
Имаме обаче редица притеснения във връзка с някои институти. Едно от тези притеснения е несъстоятелността. Както е известно ние защитаваме средния и дребен бизнес. Притеснява ни какво ще се случи в производството по несъстоятелността, когато имаме дребни кредитори. Техните вземания ще отидат доста по-назад, а ако се окаже, че в масата на несъстоятелността няма достатъчно средства за издръжка на разноските по несъстоятелността, разноските по несъстоятелността се плащат от лицето, което е инициирало производството. Ако това лице е дребен кредитор и със събраните средства, първо, се удовлетворят работниците и служителите, той ще е поел тези разноски, но няма да му бъдат възстановени. Това е практически регламент, който реално наистина може да се случи.
Мислим за удачно да се вземе и становище от Нотариалната камара във връзка с предвиждането при сключването на договорите да се представи декларация или документи, доказващи плащането, тъй като считаме, че при извършване на заверката на подписи и съдържанието, нотариусите едва ли биха могли да направят реална преценка на такива платежни документи. Не е редно да се вменява, както в ДОПК режимът по отношение на публичните задължения е декларативен в чл. 264, би било добре и тук да остане декларативен. Нотариалната камара трябва да си каже думата, ние далеч не я представляваме.
Имаме и редица други въпроси и притеснения във връзка с промените в Закона за обществените поръчки. Ще представим по-подробно писмената ни аргументация. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Чакаме становищата и от останалите организации, които не сме получили. Добре е да има и предложения за подобряване на законодателството.
Позволете ми да дам думата на госпожа Манолова за кратко отношение.
МАЯ МАНОЛОВА: През последните седмици започна и се води кампания, начело на която е Асоциацията на индустриалния капитал в България, към която очевидно са се присъединили и работодателски организации. За мен е доста изненадващ истеричният тон на тази кампания срещу предложените от мен като омбудсман и от КНСБ законодателни промени.
От това, което прочетохме в медиите, което чухме днес, се налага изводът, че аргументите продължават да са изключително слаби, а тезите са подвеждащи.
Първият въпрос, който се поставя от работодателските организации: малко или много са 23 млн. лв. неплатени заплати? Е ли е това проблем, или не е проблем? По данни на Инспекцията по труда на тези 23 млн. лв. отговарят 57 хил. работници за 2016 г. със забавени и неплатени заплати.Малко или много са 57 хиляди работници? Става дума за конституционни права. Дори да ставаше дума за 57 души, които не могат да си получат заплатите, дори да ставаше дума само за заплатата на господин Желязков или на господин Велев, този проблем би следвало да стои на вниманието на народното представителство поради факта, че това е тяхно конституционно право. В случая става дума за нарушено конституционно право на минимум 57 хиляди български граждани само за една година. Пак казвам: това са минимални числа, тъй като по признание и на самата Инспекция по труда – няма как да бъде другояче – тя не е проверила всички български фирми и всички случаи на неизплатени заплати. Това са установените т.е. за 2016 г. имаме установени - 57 хиляди нарушени конституционни основни права на български граждани.
Числата на Главната инспекция по труда за тази година отново показват, че в резултат на извършените проверки до края на тази година ще става дума за по-голяма сума. За първите три месеца 8 млн., до края на тази календарна година – 32 млн., тоест със сигурност ще има 80 хиляди български граждани, които в края на тази година ще са с нарушени права.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Не може да спекулираме с данните, госпожо Манолова. Нека не злоупотребяваме.
МАЯ МАНОЛОВА: Аз разсъждавам върху числата, които са официално представени от държавна институция.
Второ, добре или формално работи Фондът за гарантирани вземания на работници и служители от предприятия, които са в несъстоятелност. В този Фонд, както стана ясно, има събрани 250 млн. лв., при положение че през последните две или три години работодателите не са правили никакви вноски. За миналата година са изплатени 2 млн. лв. – стандартното за предните години е около 1 млн. лв. Тоест от Фонда получават своите неплатени заплати средно около 500 работници при 57 хиляди само за миналата година, които не са си получили заплатите. Аз не бих казала, че този Фонд, който гарантира дължими заплати на един процент от гражданите, които имат проблем със заплатите, работи добре. Самата теза, че той се управлява добре, има висока доходност, е абсурдна. Според мен повече не трябва да бъде споменавана, защото този Фонд не съществува, за да гарантира доходност или да събира средства за заплатите на тези, които го управляват или тези, които го надзирават. Този Фонд съществува, за да подкрепя работниците, които не си получават заплатите в резултат на несъстоятелност на техните работодатели.
Мога да мина съвсем конкретно и по останалите текстове. Работодателските организации – или не сте прочели внимателно текстовете, или умишлено се опитвате да въведете в заблуждение медиите, или народните представители. Не разбирам как Вие не разбирате защо искаме работникът да има право да започне производство по несъстоятелност? Ами защото въпросният Фонд изплаща само в случаи, в които има решение за започване на производство по несъстоятелност. Работодателят е длъжен да го започне, но той не го започва и няма кой да го накара да го направи. В същото време има тримесечен срок, в който, ако няма решение за започване на производство по несъстоятелност спрямо прекратяването на трудовото правоотношение на работника, обезщетение не се изплаща и това на практика прави невъзможно хиляди български граждани, чиито предприятия са в несъстоятелност да си получат средствата от този Фонд, който е създаден точно заради солидарността между работодателите. Или да се поставя въпросът защо искаме бърза процедура, чрез която работниците да се снабдят с изпълнителен лист? Ясно е защо. Защото в момента те водят дело по общия ред в резултат на три години, натоварват се с всякакви допълнителни разходи и има хиляди работници в страната, които имат за спомен по един изпълнителен лист срещу техния работодател, който отдавна е фалирал, отдавна е минал в производство по несъстоятелност и те не могат да вземат нищо. Тези случаи са хиляди.
За да спестим този разход на средства и това унижение за работниците, нормално е, докато съществува чл. 417, да има процедура, при която, забележете, въз основа на изходящ от противната страна документ, в който се удостоверява, че се дължат заплати за 3 хил. лв.,работникът да може да се снабди с изпълнителен лист, без да води съдебно дело. Това е толкова естествено. Дори и това не одобряват.
Изумена съм и по отношение на разсъжденията кое е по-важно? Започналият производство по несъстоятелност да си осребри разходите по производството, или работникът да си получи заплатата, която е заработил, и не я е получил, семейството му гладува.
Считам за недопустими и срамни подобни аргументи да се изтъкват в Народното събрание. Вие си говорете на събиранията на работодателските организации – аз подлагам на съмнение доколко това е общо мнение на всички работодатели. Изобщо не разбирам логиката. Има проблем. Във Вашите организации членуват чисти фирми, които си плащат на работниците. Тогава не разбирам две неща.
Първо, след като Вашите фирми-членове нямат подобен проблем, тогава какво Ви притеснява във внесените предложения за промени? Те няма да се отнасят за тях.
Второ, не искате ли да се изчисти групата на работодателите от тези, които уронват престижа на тези, които инвестират в България?
Говоря толкова емоционално, защото за тази една година, аз, която все пак съм омбудсман, някаква институция, хората ме познават, аз съм безсилна срещу всякакви нагли хора, които са били чужди инвеститори, дошли от Македония, Гърция, Италия или не знам откъде, или български тарикати, които експлоатират хората да им работят една, две, пет години, след което не им плащат заплатите, врътват ключа и отиват, благодарение на всички тези пробойни в законодателството, да експлоатират следващата група работници и това е безкрай. Според мен Вие трябва да сте заинтересовани на това да се сложи точка, защото членовете във Вашите организации не са такива.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Манолова.
Разбирам, че сте много емоционална, но тук сме се събрали да решаваме проблемите.
Благодаря на народните представители за търпението, което проявиха.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители, госпожо Манолова и всички гости!
Нормално е да има разминаване на становищата между синдикатите и работодателските организации по отношение на тази пиперлива тема. Интересното в случая е, че предложения има само от страна на представителите на двата синдиката, по-точно на единия синдикат – КНСБ. Другата страна – работодателите, не отричат проблема, но и не предлагат мерки за неговото намаляване, тоест както преди малко каза някой от присъстващите, този проблем да стане обществено поносим.
Може би работодателските организации сте прави, че част от тези предложения противоречат на Търговския закон, на ГПК, че някои от тях могат да направят по-големи проблеми и че няма да доведат до нищо градивно и до решаване изцяло на този проблем.
Искам да Ви попитам дали е мислено или обсъждано от Вашите организации – на работодателите, законодателни промени? Ако има такива, ще Ви помоля да ги отправите писмено към членовете на Комисията. Ще ни бъде изключително полезно, защото за нас е важно да намерим баланса, а не да вземаме само едната страна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Добро предложение, така че ако имате виждане по въпроса добре е да информирате народните представители.
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Взимам думата и в качеството си на представител на политическата сила, която предложи да има такава Комисия. Това, което се случва на това заседание, не е целта на тази Комисия.
Ние можем да се запознаем с Вашите становища. Следихме дискусиите, които имаше при омбудсмана, следихме какво се случва или по-скоро какво не се случва в Тристранния съвет и изведнъж отново прескочихме всички етапи и минахме все едно сме на второ четене на един законопроект.
Това не е правилният подход и отново объркахме, както често, сто теми и проблема вместо да потърсим тези, които са безспорни, и това беше целта на тази Комисия – разбирате го много добре. Не е нормално да има разминаване между синдикати и работодатели по този въпрос и тук госпожа Манолова е права. Работодателите са тези, които страдат, заедно с работниците, от некоректната конкуренция. Това не е нормално.
И това е първият голям въпрос – некоректните работодатели. Тук всички можеше да изразим консенсус за това, че трябва да повишим капацитета на Главната инспекция по труда. В качеството на работодателски, синдикални организации и като вносители на законопроекти и предложения и ние като народни представители това трябва да е първото нещо, което излиза в нашия доклад, тъй като консенсус има.
Скачаме – ту към една мярка, ту към друга. Не може да твърдите едновременно, господин Желязков и господин Бранков, че няма проблем, или има проблем, или че проблемът е само за 23 млн. спрямо 3 милиарда. В същото време казвате, че, видите ли, ако решим да поправим този проблем с някакви мерки, ще бутнем цялата икономическа система. Добре, да мислим – 23 милиона, било едно към хиляда спрямо общият. Този макроикономически анализ не работи.
Първо, трябва да се съгласим, че има проблем, защото на хората от ТЕЦ „Бобов дол“ няма как да бъде представен този макроикономически анализ. Искам да се обърна към Вас с цялото ми уважение като към представители на една част от социалния диалог, който очевидно не работи добре. Опитайте се също така да повлияете дори на тези работодатели, които не са сред Вашите членове. Вие сте икономически и социален фактор. И ние трябва да се опитаме да повлияем, но Вие също. Не е достатъчно да вдигаме рамене и да казваме: „Видите ли, той не е от нашите. Или „разхождали се негови депутати тук“. Тук няма сега негови или нейни депутати. Апелирам да видим за този проблем с представителя на КНСБ.
Вторият ред на мисли – коректният работодател, който поради една или друга причина не успява да плати заплатите, в процедура по несъстоятелност или пред нея е, процедура по несъстоятелност, която се бави в съда по най-различни причини дори решението за започване на тази процедура.
Госпожо Йосифова, Вие показахте, че сте много опитен юрист. Знаете как започва такава процедура. Знаете защо понякога не започва такава процедура. Тук имаме два варианта: или да отворим отново нескончаемия дебат за съдебната система, който, за съжаление, няма да можем да решим в рамките на тази Комисия, или да видим как може да дадем на работниците достъп до Фонда.
И миналия път имах възможност да кажа: никой не оспорва нито начина, по който е конструиран Фондът, нито начина по който работи. Напротив, оценяваме факта, че той се управлява много добре. Но над 250 млн. лв., събрани в един Фонд, за да се плащат заплати и по-малко от милион и половина изплатени такива – нещо не е наред. Той не изпълнява чл. 1 на Закона – целта, с която е създаден. Няма нужда, никой не иска нито да го изпразва, нито да го открадва, нито да го съсипва. Когато обаче имате проблем в размер на 23 млн. лв. годишно според работодателите и 250 млн., които съществуват по закон, това би трябвало да може да намери своето решение.
Ние сме временна Комисия, която има два месеца работа. Има текст, внесен в Деловодството на Народното събрание, като предложение от омбудсмана Мая Манолова и КНСБ „Подкрепа“. Нормално е да гледаме този текст, тъй като той съществува. Отворени сме за всякакви предложения стига да се съгласим, че трябва да решим проблема. Разбирам и не отхвърлям идеята, че когато забраним прехвърлянето на фирми, за да не отидат при клошари, може да забраним и оздравяването на една фирма, която е в затруднение. Нека да го измислим, нека да го изпишем. От тук обаче трябва да си тръгнем единни, че има такъв проблем. Той може и да има решение и тези решения за законни. Едната част от проблема засяга начина, по който работи и средствата, с които разполага Министерството на труда и социалната политика и нейната дирекция „Инспекция на труда“, а другата –промени в Закона за гарантираните вземания.
Предлагам засега всички други текстове да ги оставим настрана – чл. 417 и така нататък. Можем да ги обсъдим по-нататък, но трябва да имаме някаква рамка на разговор, госпожо Председател, иначе няма никакъв смисъл.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Да отговоря на колегата Зарков, защото усещам упрек към мен. Мисля, че беше редно да изслушаме всички засегнати страни – нещо, по което постигнахме съгласие и единодушие. Предложенията на омбудсмана и на КНСБ са базата, върху която стъпихме въобще, за да създадем тази Комисия. Нормално е да има мнения и становища по внесените предложения.
Малко по-късно, след като приключим с изслушването, ще предложа начин и ред, по който да продължи работата на Комисията.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Апелирам и най-вече към работодателските организации наистина да разберем какви са Вашите предложения. Целта на тази Комисия не е да дискутира внесения законопроект, а да имаме по-широка палитра. Знаем, че е нарушен диалогът, очаквах и от КТ „Подкрепа“ да бъдат тук, за да чуем и техните предложения. Желанието ни е не толкова да се фокусираме върху това, което е предложено, защото това предложение може да не стане законодателна инициатива, но също така на база диалог да чуем Вашето мнение и Ваши идеи и предложения за един огромен проблем за българското общество и българската икономика. На някого може да се вижда незначителен, но той е проблем.
Хубаво е да имаме повече предложения. До момента единствено от Главната инспекция по труда имаха конкретни предложения как да им се подобри тяхната работа, насочена към законодателите, тоест към нас.
От Ваша страна предложения нямаме на този етап. Молбата ми е да имаме и Ваши предложения. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Стойнев.
Изцяло се препокрива мнението на всички – госпожа Ангелова изрази мнение в тази посока. Аз също в писмата, които съм изпратила от името на Комисията до страните, съм помолила за предлагане на законодателна инициатива и предложения.
Господин Шопов поиска думата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Мнението и позицията ми по въпроса не са формирани на база на стоящите срещу мен профсъюзи и работодателски организации. Моята позиция е формирана от живия живот, от пряката ми връзка с български граждани, от десетките и стотици сигнали и оплаквания, които съм получил през годините, от тъжните хора, които са идвали при мен да ме уведомят и да приплачат, че вечерта няма с какво да нахранят семействата си. Хора, които са ми говорили за неизплатени заплати от порядъка на 6-7 месеца или платени на една трета, символично, точно за хляб.
Някой може да каже, защо да вярвам, може да са ме лъгали. Не, не са ме лъгали. При мен са идвали и бакалите, които по села и градове са им давали продукти за препитания от първа необходимост и които са споделяли с мен какви сметки са им направени в бакалниците и молещи да се реши проблемът, за да си получат парите, да ги завъртят в оборот и да купят други продукти, с които да нахранят отново гладните. Това се е случвало преди големи национални празници, преди Великден, преди Рождество Христово и в случаите, когато родители не са могли да си изпратят както се полага първокласници.
Ако работодателските организации се бяха срещали с тези хора, щяха да разберат мъката и унижението в очите на тези хора, които са си дали труда и с нищо не са заслужили това отношение.
Тук, вината – и аз съм чувствал, че имам дял в това, поемам вина, защото в качеството си на народен представителне съм успявал да се преборя. Аз съм знаел, че причината, така си остана отпреди 10-15 и повече години, е нелиберално отношение към икономиката и към трудовите правоотношения изобщо. България по Конституция е социална държава, не казвам социалистическа, социална държава, което е много по-различно от понятието „социализъм“ и „социалистическа държава“, но по устройство в това отношение е неолиберална държава, като система от законодателни мерки.
Зная, че ще скочи цялата шайчица либералнически икономистчета и ще зацапат телевизионните екрани и ще зейнат с баналните приказки за убийството едва ли не на бизнеса. За това ще бъде даден старт от едно място, няма да Ви кажа откъде и ще се хвърля брашно, за да се прави мъгла и ще се донесе мръсна вода от девет кладенеца за това. Недейте да ставате съучастници в това престъпно съдружие.
Смело мога да кажа, че огромната част от българския бизнес е огромен длъжник на българското общество, защото са им дали с пълни шепи пазари, активи на държавата за милиарди чрез различните видове приватизации, с данъци, които са символични и още, и още, не знам какво още трябва да се даде на тези хора. Отговорът, причината как ще се развие икономиката, ще се създават работни места, а действителността са свръхскъпите и луксозни коли, банковите сметки в чужбина, луксозните пътувания по всички дестинации на света и луксозен и охолен начин на живот.
Не мога да разбера и Ви питам, всичките започнахте общо взето от работодателските организации с уговорката, че Вашите членове не са такива хора. Тогава? Като не са такива хора… (Реплика.) Вие сте единственият, който казва, че има такива хора.
ДИМИТЪР БРАНКОВ: Има, защото работят с тази държава, а не с някое лице.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Един от повиците на тези либералничещи в България икономисти и мислещи „дясно“ работодатели, защото това не е дясно мислене, неслучайно казвам „дясно“, беше и продължава да бъде по-малко държавата, по-малко държава. Тоест по-малко държава, за да могат да вилнеят, да могат да правят всичко, каквото решат и да крадат обществото.
Ще завърша с това. В миналото Народно събрание съм предлагал законопроекти, които са все в тази връзка. Мисля, че господинът имаше предвид внесения законопроект от „Атака“. Нормално ли е никаква национализация под една или друга форма, законово, да бъдат отнети и върнати в патримониума на държавата активи, които са били приватизирани? Нека някой каже, че това не е справедливо. Защо обществото е дало тези активи на въпросните предприемачи, бизнесмени или как да ги нарека? За да произтече полза за обществото, да се развива едно предприятие, от него да се плащат данъци, да се плащат заплати и когато това не е така, той не е способен, не е във възможностите си да осъществи условието – съвсем справедливо, нали затова стана цялото раздържавяване, цялата тази приватизация.
Другото, което ще предложа като юрист. Всяко едно деяние, което е обществено опасно, се преценява каква висока обществена опасност има. Когато се прецени от законодателя, респективно от обществото, че деянието е с изключително висока степен на обществена опасност, аз не се съмнявам, че в случая неплащането на заплати и на задължения не е такова, то се инкриминира. Може ли да има средство по-силно от това: един текст в наказателния закон: който виновно не изплаща, съзнателно, умишлено – въпрос на прецизиране, въпрос на правен дебат. Ще повикаме професори от Софийския университет по наказателно право, съвсем компетентно да се произнесат по темата и по въпроса. Нека няколко души да влязат в затвора за това, да бъдат осъдени. Нищо страшно няма за обществото и да видим няма ли да си плащат. Какво толкова страшно има? Не се ужасявайте. По-страшното е онова, което съм виждал като последици. Картините, с които започнах отначало и заради които мога да бъда допълнен. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Шопов.
Искам да напомня на народните представители и по-скоро апел – нека политическите изказвания да си ги запазим за залата.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това беше конкретно предложение.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Конкретните предложения са добре дошли, но да не бъдат пресъздавани с друга нотка. Тук сме се събрали да намерим решение на проблема, а не да политиканстваме – нещо, за което сме упреквани от хората, които са ни изпратили.
Господин Адемов, заповядайте.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Омбудсман, уважаеми гости, представители на синдикални и работодателски организации!
Искам да кажа няколко думи по процедурата, за да не си задаваме този или онзи въпрос: как функционира и какво прави тази временна Комисия? Ще кажа различното, което колегите не го казаха.
Вижте, похвално е това, че омбудсманът е внесъл предложение за законодателни промени при председателя на Народното събрание. Само че, за да бъдат разгледани по съответния ред, те трябва да бъдат припознати и от тези, които имат право на законодателна инициатива и да бъдат внесени по съответния ред в Народното събрание. Вие коментирате с предварителното условие, че това ще бъдат законодателни текстове и предложения на Комисията.Похвално е, че имате различни мнения, но от това временната Комисия нищо не печели и не е подпомогната. От тази гледна точка въобще не съм съгласен работодателски организации отделно, синдикалните организации отделно да имат предложения. И какво? Временната комисия какво ще направи? Временната комисия ще трябва да бъде арбитър на коренно противоположни мнения и становища. (Реплика.) Аз не искам да изпадам в такава ситуация, защото тя е контра продуктивна и е някакси на гърба на тези, които имат да получават начислени, но неизплатени задължения – това първо.
Второ, по отношение на функционирането на Фонда за гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя. Много точно е изказано съдържанието и смисъла на закона в заглавието му.
Уважаеми колеги, този Фонд не е да подпомага некоректните работодатели, този Фонд е създаден да бъде на базата на солидарността между коректните работодатели, когато имат временни затруднения. Там, където има пропуски, където има възможности да бъде подобрена съгласно Конвенцията на МОТ, съгласно директивите на Съвета на Европа, нека да бъдат направени тези неща.
В този смисъл искам да направя конкретно предложение, уважаема госпожо Председател. Разбрах, че омбудсманът е внесла в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където е мястото за разглеждането на тези проблеми, предложения. Вие също имате право чрез председателя на Народното събрание да изискате становище от комисиите, ако се наложи и от националния съвет за тристранно сътрудничество – мисля, че Надзорният съвет днес е структуриран. Това означава, че Националният съвет за тристранно сътрудничество може в своите комисии и след това да разгледа тези проблеми и, слушайте внимателно, молбата ми е от името на колегите от Комисията, ако възразяват нека да кажат, да предложите онези Ваши мнения, съображения и предложения, които са консенсусни, за да улесните дейността на Комисията. Ако няма консенсус, кажете: „Ние имаме коренно противоположни решения, бъдете така добри Вие да направите предложения съгласно Вашите правомощия“.
Ако продължим по този начин – едните имат една позиция, другите – коренно противоположна, никой не печели от тази ситуация. Молбата ми е, ако имате такава възможност в рамките на ограниченото време, в което функционира тази Комисия, а има и опция за удължаване, което не е за препоръчване, защото има спешни случаи, които трябва да бъдат решавани, бъдете добри да се обедините около консенсусни становища, които да улеснят дейността на Комисията.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, д-р Адемов.
Не съм поискала становище от Тристранния съвет, защото все още не беше конституиран. Сега разбирам, че вече е. Задължително ще искаме становище от там преди да пристъпим към разглеждане и предприемане на каквато и да е законодателна инициатива – нещо за което постигнахме съгласие още в началото на конституиране на тази Комисия.
Други мнения, изказвания?
ВАСИЛ ТОДОРОВ (БТПП): Благодаря, госпожо Председател.
Макар че дискусията отиде в друга посока, все пак въпросът, който постави омбудсманът: ако в тук присъстващите работодателските организации членуват само коректни работодатели, защо не подкрепяме така горещо тези предложения? Ще отговоря с пример, който вече дадох. Ако някое от тези предложения водят до увеличаването на цената на банковите кредити, което засяга и коректните работодатели, просто няма как да ги подкрепим. Затова сме тук и изразяваме тази позиция.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Максимум в рамките на минута за отношение – заповядайте.
ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ (АИКБ:) Благодаря, госпожо Председател.
Едно от нещата, което исках да кажа, беше споменато от д-р Адемов – че Фондът е заплащане само и единствено при несъстоятелност, а не за изплащане на заплати.
Второто и последно, моля да имате предвид следното нещо, което е изключително важно. Много пъти се прокрадва идеята: този Фонд не работи. Моля да не я приемате на доверие поне до деня, в който не чуете името поне на един човек, който е имал законно основание да получи средства от този Фонд и не ги е получил. Докато този момент не настъпи, моля да не ползвате израза: „Фондът не работи“. Благодаря.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Заповядайте, господин Бранков.
ДИМИТЪР БРАНКОВ (БСК): Благодаря, госпожо Председател.
Законът е написан по начин, транспониращ Директивата едно към едно. За да му промените статута и той да се занимава и да стане една банка, между другото, държавата си има банка. Защо не насочите тези вземания към Българската банка за развитие. За да може да изпълнява и да администрира функции и да се поемат задължения на предприятия, изпаднали във временни финансови състояния… (Реплика от Мая Манолова.)
Беше дискутирано тук и не знам кой с какъв извод ще си тръгне от този дебат. Това означава Фондът да създаде администрация, оценка на риска на всеки заемо- или кредитополучател и така нататък. Говорим за неща, които според мен ще бъдат само загуба на парламентарно време.
ПРЕД. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви за взетото отношение.
Ако няма други мнения и становища от нашите гости, искам да Ви благодаря от името на цялата Комисия.
Благодаря на всички гости за участието.
Нека колегите народни представители да останат, за да се уточним как да процедираме.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,00 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ЙОРДАНОВА




Стенограф:
Стефка Аличкова