ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Временна комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите





П Р О Т О К О Л
№ 9


На 27 септември 2017 г., сряда, се проведе редовно заседание на Временната комисия за установяване на потенциално опасните и конкретни случаи на радиоактивно замърсяване на питейни води на територията на Република България, причините за тяхното възникване и последиците за здравето на гражданите

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на съпредседателите на работната група, създадена от трите министерства: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите и Министерство на здравеопазването.
2. Обсъждане и приемане на Окончателен доклад (Проект) на Временната комисия.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Временната комисия, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,40 ч. и ръководено от господин Георги Колев – председател на Комисията.


* * *

ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми колеги, започваме днешното заседание на нашата Комисия.
Предлагам дневен ред със следните три точки:
1. Изслушване на съпредседателите на работната група, създадена от трите министерства: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите и Министерство на здравеопазването.
2. Обсъждане и приемане на Окончателен доклад (Проект) на Временната комисия.
3. Разни.
Има ли други предложение по дневния ред?
Слушаме Ви, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги и многоуважаеми присъстващи на днешното заседание! На предходното заседание имах сериозна причина, за да не мога да участвам. Днес виждам, че доста колеги отсъстват.
Безспорно, както е записано в дневния ред, трябва да изслушаме съпредседателите на Междуведомствената работна група, да чуем подготвеното от тях и то да стане достояние на членовете на Временната анкетна комисия.
Всичко това го казвам в контекста на това, че казусът е изключително сериозен. Едва ли е необходимо да посочвам, че той е с изключително висока обществена чувствителност и е нормално да бъде така. Не знам дали в такъв формат е добре да разгледаме и гласуваме Доклада. Ако се възприеме от колегите и от Вас, да разгледаме Доклада и да го гласуваме – добре, но наистина трябва много обстойно и прецизно да обсъдим Доклада.
Хубаво е, че идват и още колеги. Да изслушаме и след това да преценим дали окончателния доклад днес да го разгледаме и гласуваме.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря, господин Чакъров.
Колеги, искам да вметна, че срокът на работа на Временната комисия е до 30 септември. Ние физическо време нямаме, за да отложим за следващо заседание приемане на Доклада.
Второ, всички Вие сте се запознали с него и само тези нови неща, които днес добавихме, можем да обсъдим. Ако имате забележки по който и да е абзац, член, думи в Доклада – мястото е тук да ги обсъдим, и предлагам да го гласуваме, защото още веднъж да отлагаме това срока на действие на Комисията, ще бъде доста сложно – първо.
И, второ – нашата основна цел е да има независим орган, в случая – сформирана Междуведомствена група, която да поеме от летящ старт, от тук нататък нещата и да даде отговор на хората по проблемите, за възможностите за решаването им, и за хармонизация на нормативната уредба, и за обмен на информация, всичко това вече се случва.
Ако ние се чувстваме подготвени да добавим допълнителни неща – си струва, но аз смятам, че вече 23 експерти от три министерства, сформирали тази Междуведомствена група, са я направили достатъчно значима. След малко ще прочетем експертния състав на тази група, в която има разнородни специалисти от много области. Смятам, че те биха могли да покрият нуждата, да поемат информация, да си обменят информация между ведомствата, да информират гражданите и да предложат решения, ако има проблеми, за тяхното преодоляване.
Има ли друг колега, който да иска да се изкаже, или да вървим по дневния ред, след като го гласуваме?
Ако няма, моля да гласувате така предложения дневен ред.
Гласували: за – 8, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.

Преминаваме по първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА РАБОТНАТА ГРУПА, СЪЗДАДЕНА ОТ ТРИТЕ МИНИСТЕРСТВА: МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ И МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО.
Моля, ако имате възможност, един от Вас да направи този доклад, защото тази Междуведомствена група сигурно ще уточни общо нещата, ще ни информира как е протекло първото заседание. Ако обаче имате неща, които имате да допълните към основното изказване, ще имате възможност за това.
Госпожо Крумова, слушаме Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще поема аз ангажимента да представя обобщена информация за работата на Работната група до този момент, като разчитам на колежката Йорданова от здравеопазването да ме допълни в случай, че пропусна нещо.
Както и сам Вие отбелязахте, Работната група се сформира наскоро със заповед на тримата министри и проведе своето първо заседание на 21 септември 2017 г.
На това първо заседание установихме, че посоченият в заповедта срок е недостатъчен, тъй като беше съобразен с работата на Временната анкетна комисия, но очевидно ние не можем да изпълним задачите, които са поставени пред нас до 30 септември, предвид забавянето в сформирането на Работната група.
Обсъждахме удължаването на нейния срок, като предвид Вашите собствени препоръки тя да има постоянен характер, в момента обмисляме да бъде още сега в заповедта посочен постоянния характер на групата, така че тя да изпълнява задачите си във връзка с координацията на дейностите на различните ведомства по отношение на гарантирането на качеството на питейната вода.
Коментирахме, че следва да се разшири нейният обхват, тъй като при първоначалното сформиране на състава й са изключени някои важни, ключови ведомства за гарантирането на качеството на питейната вода като Министерството на земеделието, храните и горите, които сме поканили да излъчат свои представители, при изменението на заповедта да се коригира съставът.
Това, върху което насочваме усилията и общото мнение на експертите беше, че следва да се търсят дългосрочни технически решения, но далеч по-ефективно и по-важно е да се подобри механизмът за координация между различните ведомства по отношение на мониторинга на водите, като той се синхронизира така че да няма разминаване и различни послания от различните ведомства и към това ще бъдат насочени нашите основни усилия.
Техническите решения на проблемите с питейната вода изискват значителни ресурси, които невинаги са налични към настоящия момент.
Изяснихме някои теми, които трябва да се обсъдят и започваме активно работа. Следващото ни заседание е насрочено за 9 октомври. Считам, че в кратки срокове можем да предложим, включително законодателни изменения, включително и такива, които биха били от компетенциите на Народно събрание, тоест изменения в закони, ако това се налага, след като извършим анализа.
Има предварителен анализ, извършван от колегите от Министерството на околната среда и водите, на базата на който стъпваме и работим, така че ще можем да представим предложенията си в най-скоро време.
В тази връзка може би е редно да изложим някои коментари, които имаме по Доклада на Временната комисия, тъй като е важно този Доклад и препоръките, които давате, да бъдат, няма да ги нарека „адекватни“, но по-скоро прецизирани, за да създадат правилните ангажименти, както на Работната група, така и на различните ведомства, ангажирани с управлението на водните ресурси.
От една страна считам, че не може Комисията да бъде такъв орган, който да поема отговорността на Временната комисия в Народно събрание, доколкото Работната група е помощен орган на изпълнителната власт и тя има само такива функции, но, разбира се, в рамките на тези си функции тя ще изпълни всичко, което е необходимо във връзка с координацията на различните ведомства.
От друга страна, в Доклада на няколко места, мога да Ви пратя коментарите на хартия, за да ги имате, но на няколко места се говори за спиране на подаването на вода от водоизточници, за които е установено замърсяване.
Правя уговорката, че това е крайна мярка, включително и съгласно настоящите наредби. Крайна е до толкова доколкото, ако се стигне до спиране на водоснабдяването, може дори да има обратен ефект по отношение на качеството на водата и функционирането на водно-стопанските системи.
Виждам господин Генов тук, срещу мен. Считам, че той като човек от бранша, ще ме подкрепи, така че това трябва да бъде разглеждано само и единствено като крайна мярка. Още повече, нека да не забравяме, че – да, за нас е важно и е отговорност на държавата, и на институциите да гарантираме, че гражданите пият вода, която е безопасна, но това може да бъде и с ограничаване на ползването й за питейни нужди. Нека да не забравяме, че почти цяла Европа не пие вода от чешмата.
До толкова доколкото може да се ограничи ползването за питейни нужди, тя не е опасна за ползване за други битови нужди – за къпане, за хигиена и санитарно-битови нужди и т.н. Поради тази причина нека да не фокусираме Доклада и препоръките на Временната комисия върху спиране на водоподаването от водоизточници, които са показали проблеми.
Както казах, ключово за нас е да се търсят дългосрочни технически решения, но за да има средства, за да се изпълнят тези технически решения, е необходимо системите да функционират по един добър начин, без да се правят сътресения в тях, а много често спирането може да доведе до това.
Също така на някои места в Доклада е посочено, че следва да се увеличат санкциите за ВиК-операторите по отношение на доставката на питейна вода. Считам, че това е крайно като изказване доколкото ВиК-операторите имат задължение да гарантират, че водата, стигаща до потребителя отговаря на необходимите изисквания или съответно, ако не отговаря, те своевременно са предприели мерки и следва препоръката да бъде: „мерки и са информирали гражданите“.
Според мен Вашата препоръка следва да бъде в тази посока, а не за гарантиране на качеството. ВиК-операторите нямат отношение към качеството на водоизточника. За жалост, състоянието на водоизточниците в България се влошава, което е факт и всеки следващ план за управление на речните басейни, който изследва състоянието на водните обекти показва, че за жалост не можем да постигнем подобряване, особено в някои райони в страната, така че отговорността следва да бъде: да се информират своевременно гражданите и по никакъв начин да не се застрашава тяхното здраве, като, разбира се, всички отговорни институции предприемат мерки за подобряване качеството на водните тела, но тези мерки са с дългосрочен характер и не могат да бъдат реализирани веднага.
Освен това исках само да попитам, имам един въпрос. Тъй като тук е посочено в т. Х от Вашите препоръки, че е необходимо да се гарантира обезпечеността на лабораторните изследвания, честно казано не ми стана много ясно точно какво имате предвид. Би било добре да се изясни като препоръка точно какво се има предвид.
С това ще приключа и ще поканя колежката, ако има да допълни нещо.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Има много малко неща, които бих могла да добавя.
По отношение на контрола, който от момента на изникването на проблема и досега, може да се каже, че този усилен мониторинг, който в момента се извършва, става постоянен, в смисъл, че във всички региони, в които е идентифициран проблемът, продължаваме тясно сътрудничество с ВиК-операторите и искам да Ви уверя, че нашият Център, който извършва проучвания, работи на капацитет сигурно на 1000% до момента.
Имаме многократно завишение на броя извършени проби и анализи, но смятаме, че към даден момент имаме капацитет да продължим да функционираме в същия режим и както спомена и заместник-министър Крумова, искаме да акцентираме вниманието на това, че освен естествения уран има други съществени проблеми, за които алармираме вече от доста време, най-вече наличието на нитратите във водата, което е много, и бих казала, че според нашите експерти, е много по-сериозен проблем, който е отсега, така че смятаме, че тази Комисия с разширяването на функциите и с дългосрочните перспективи ще има възможност да извади на преден план всички проблеми, които досега не са били решавани или се е отлагало тяхното решаване, така че мисля, че това ще бъде един добър пример за функциониране тогава, когато имаме дълготрайни проблеми, които трябва да се решават занапред.
Нашите експерти са на разположение. Смятам, че сме включили всички най-добри капацитети в тази област, така че съм съгласна с препоръките, които предлагате по отношение на контролните функции на Министерство на здравеопазването и смятам, че имаме капацитет да ги изпълним. Благодаря.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Други колеги, които искат да се изкажат?
Може ли аз да кажа няколко думички само във връзка с това, което Вие предлагате?
Много ще съм Ви благодарен, ако участвате сега и да прецизираме тези текстове. Да, необходима е такава Ваша експертиза и сме много благодарни, както и с доц. Чакъров преди малко това обсъдихме.
Другото – конкретно за т. Х, касаеща лабораторните анализи и изследвания. В дадения момент целта е да има достатъчно финансов ресурс за това. Те ще бъдат увеличени многократно, като и в другите министерства - Министерството на околната среда и водите, където са водоизточниците, ВиК, институтите към Министерство на здравеопазването, тоест ще се увеличат тези изследвания. За тях ще бъде необходим ресурс. Целта е да има достатъчно ресурс, а не министерствата да са тези, които да се гънат и чудят как да осигурят средства за това.
Това беше за тази десета точка. Моля, помогнете ни така да я формулираме, че да бъде по-ясна и да бъде разбрана от всички и още по-нататък – това ще Ви развърже ръцете, на Вас – на ведомствата, защото не към дадения момент да нямате ресурса да го направите, а ще трябва да го направите и да късате от други пера, а да има достатъчно ресурс, за да го изпълните.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЛИНА КРУМОВА: Всъщност това беше една от темите, която коментирахме, включително на първата среща на Работната група. Нашето мнение е, че специално по отношение на мониторинга на питейната вода, която се доставя на потребител, пак казвам – нека да правим разлика между мониторинг, който се извършва от Министерството на околната среда и водите доколкото той засяга водните тела и мониторинга, за който са отговорни ВиК-операторите и РЗИ (районните здравни инспекции).
Считаме, че е необходимо да се направи едно адекватно картиране на различните субстанции, различните химически елементи, които представляват проблем и следва да бъдат мониторирани, адекватно картиране на територията на цялата страна, където да се определят зоните с риск и на базата на този риск съответните оператори да имат ангажимент да изготвят програми за мониторинг по-чест, защото в момента разпоредбите на Наредбата са хоризонтални и те са общоприложими, и са на две, на пет години в зависимост от съответния химически елемент, който се следи, което невинаги е адекватно, тоест трябва да се опрем на мониторинг, който стъпва да риска, който се установява. И този мониторинг вече да бъде предмет на въпросните изследвания, лабораторни проучвания, които струват пари, разбира се, да бъдат и предмет на бизнес плана, тоест да участват във формирането на цената. За съжаление, няма откъде друг източник да се получи, освен през цената на водата, но това е една от темите, които обсъждахме, ако това е смисълът на т. Х, ние вече сме предприели в тази посока действия.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви.
Други изказвания?
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, вече му се вижда края на това, което започнахме преди време. Ако трябва да съм откровен, аз не съм особено доволен от резултатите, но ние сме длъжни все пак да не оставяме проблема във въздуха, а чрез едно взаимодействие, синергия с бъдещата Междуведомствената работна група да намерим краткосрочни и трайни, дългосрочни решения, защото проблемът е сериозен.
По отношение на това, структурата, за която говорихме, да Доклада, виждам, че е адекватна и е спазена, както и предложенията за мерки. Това е добре.
Имам една молба. Има един абзац, който говорим само, че на база на налични данни, проучвания и наши срещи, които сме направили, преобладаващото мнение на експертите е, че се касае за пропадане или попадане във водоносните слоеве. Това е на втора страница мисля. Това е вярно. Има някаква динамика на геологията, ок, но ако си спомняте, в самото начало изключително силно място имат доводите, че с Постановление № 135 от 1991 г., когато се закрива уранодобивът в България с Решение на Министерския съвет, имаме факт в България – рекултивацията на бившия уранодобив, технологично не е завършила. Тя има три етапа. Спряла е по средата някъде на втория етап и на практика това е проблем, за който държавата с идеята, че всичко що се случва под земята не е видимо – ще отмине, сега вероятно ни изиграва лоша шега.
Анализирайки това Постановление, ние го правихме с Вас, Румен Биков е бил тогава министър на икономиката, със закриването на уранодобива, той има технологична, биологична и друг тип рекултивация. В България е факт замръзналата, замрялата, нефинализираната рекултивация на бившия уранодобив.
Потенциалът знаете, че е сериозен. Придобити за 15-20 години около 25 хиляди тона, има за още 15-20! Това са факти, които също тук трябва да намерят място и да бъдат на вниманието на Междуведомствената работна група и специално на Министерство на икономиката, защото „Екоинженеринг“ всъщност е предприятието, което се е появило тогава с нарочно такова предназначение. То се появява по-късно, а не с Решението за закриване на уранодобива.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Можете ли да формулирате конкретно предложение?
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Трябва малко да го обмисля. (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЛИНА КРУМОВА: Ако позволите, това щеше да бъде един от моите конкретни коментари, че тази точка остава безадресатна. Редно е да се посочи кой е адресатът на подобна препоръка. Просто трябва да се посочи, ако е ясно. Иначе, точката като такава по-скоро включва това, което каза и господин Костадинов.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Има го като задача, но го няма в анализа.
МАНОЛ ГЕНОВ: В Доклада има за мен доста неясна формулировка - Министерството на регионалното развитие и благоустройството да възложи изготвяне на оценка за необходимите финансови средства за, така-така, рязкото намаляване съдържанието на уран и радиоактивното замърсяване.
Първо, всички ВиК-дружества имат бизнес планове, които се гледат от регулатора. Всички инвестиции, средства се залагат там, които в крайна сметка по един или друг начин рефлектират в цената, която се формира и се одобрява, така че тук за мен този ангажимент на Министерството, той донякъде е принципал на дружествата, но има….
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Колеги, искате ли само да сложим ред?
Нека с точката на господин Костадинов да приключим, да формулираме и след това да уточним и прецизираме точката на господин Генов. Да минем на конкретика – т. 8.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Моето изказване беше, че го имаме в задачите, но го нямаме огледално в анализа. Нека да има такова…
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Къде да го добавим и какво да бъде изречението?
АТАНАС КОСТАДИНОВ: На втора страница, след втория абзац да има 5-6 реда, които ще Ви предложа после, за да не ангажираме всички, за това, което сме оценили.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Вие на колегите след това ще ги продиктувате, за да ги включим като констатация. Добре.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Всъщност тук сега едно отклонение правя – в 2007 г. трябваше да заявим, ние тогава сме работили с госпожа Крумова, на българските граждани, че един ден няма да пият вода от чешмата. Но сега така да го казваме, по този начин, аз тук не съм съгласен, защото на фона на инвестициите, които се влагат във водна инфраструктура, пречистваща, а не само на отпадни и на питейни води, такава констатация на мен ми е малко в повече – примерът с Европа, че, виждате ли, и в Европа не пият вода от чешмата.
Ние си имаме някакви такива национални предимства, това е в кръга на шегата.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Господин Костадинов, ако имахме още два месеца възможност Комисията да работи, можехме да влезем в сериозен дебат, тъй като обаче днес трябва да приключим, дайте да вървим конкретно.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Затварям скобата.
Има ли човек от НЦРРЗ (Национален център по радиобиология и радиационна защита)? Има, добре. Той ми е четвърта точка.
Трета точка – Вие използвахте термина, че „проблемът е изникнал“. Аз ще илюстрирам само с един казус, който тук много добре сме го отразили като препоръка – за изникването на проблема.
Всъщност още 2015-2016 г., след като 2014 г. се променят праговите норми, се получава следното: Изпълнителната агенция по околна среда изпълнява наредбата и Закона, предоставя и качва на сайта си високите данни за съдържание на уран и оттук нататък абсолютно нито едно ведомство или министерство не поглежда тези данни, защото не го пише в Наредбата, а респективно в Наредбата не пише, че Изпълнителната агенция трябва да съобщи директно на ангажираните ведомства – на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерство на здравеопазването, че е регистрирало на базата на годишния мониторинг, защото по Наредбата те се правят на две или на три години веднъж изследванията за уран, защото няма голяма динамика.
Това е най-яркият пример, в който Междуведомствената работна група по наша препоръка трябва да даде механизъм за някаква синергия, ако щете и нова или промени в Наредбата, или в устройствените правилници – кой, как, когато регистрира нещо, на кой да го каже и какво да се случи.
Ще се позова на това, че служебният министър, който беше Ирина Костова издаде на върха, на пика на този казус издаде една вътрешна заповед, която доста добре описваше, мисля, че сте я описали тук, един нов начин на организация, на взаимодействие на ведомствата. Тя може да послужи за основа.
Четвъртият ми въпрос е: къде са ни резултатите от радионуклеидните изследвания, които чакахме толкова месеца? Тук е влязло с финален анализ, че радионуклеидните проби и изследванията са показали, че няма средни превишения. Нали смятахме експозициите на излъчванията, така че да видим едно физическо тяло колко и дали поема, дали е облъчено от въздуха, от почвата, от средата, от водата? Какво стана с радионуклеидните изследвания?
РЕПЛИКА: Съдържанието на радионуклеиди беше определено още през месец юни.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Ако може да отговоря на тези няколко въпроса.
Определено проблемът с комуникацията, който създаде това изникване на проблема впоследствие, беше дискутиран и в Междуведомствената работна група, и във Временната анкетна комисия, и в отделни срещи, които направихме ние с Министерството на околната среда и водите, с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, така че всички тези неща вече сме ги взели като обеца на ухото и е ясно, че тогава когато имаме информация не е достатъчно само да бъде публикувана, а да бъдат по надлежен ред уведомени всички компетентни органи, за да могат да бъдат взети необходими мерки.
По отношение на резултатите на изследванията, които бяха извършени в БАН, те бяха изпратени в Комисията още в края на юли, мисля че, и затова използваме техните данни, като база да можем да констатираме и анализа, който го представихме към тогавашна дата.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Да кажа само няколко думи за пояснение.
Вижте как сме го формулирали: „Междуведомствената група, създадена със заповед на тримата министри, по настояване на Временната комисия да има постоянно действие и да:
1. уточни изискванията в различните нормативни документи – кои са индикативни, кои са препоръчителни, кои са задължителни, с оглед уеднаквяване подхода при вземане на решения и обявяване отклонения от изискванията за качеството на водите;
2. уреди трайно регламентирания в нормативните актове обмен на информация относно качеството на водите, включително самосезиране и предприемане на координирани действия при сигнали за отклонения от нормите за качеството на водите (в природни водни тела, водоизточници за питейно-битово водоснабдяване, „на кран“ при крайния потребител);
3. предложи организационни мерки за взаимодействие и обмен на информация между компетентните органи, с цел подобряване контрола върху качествата на водата, предназначена за питейно-битови цели и предотвратяване на възможния риск за здравето на населението. Препоръчваме да се изработи единен механизъм за обмен на информация между компетентните органи, взаимодействие и вземане на съвместни решения при възникване на подобни ситуации с качеството на питейните води“.
Виждате, че акцентираме върху това, че до този момент ведомствата не са комуникирали добре и да се акцентира върху това – не само ведомствата да разберат кой, къде, какъв проблем има, но и колко бързо да се действа относно ограничаване ползването на тези води, относно информиране ясно населението, че тази вода не става за пиене и може да бъде използвана за санитарно-битови нужди и така нататък, а както се предприе в Хасково – и затваряне на определени кладенци, и те са факт.
Там въпросът е: конкретно, компетентно органите бързо, всеки да си свърши работата, да се информира населението и всички да знаят, че има проблем и от тук нататък да се даде решение за проблема и да се стартира работата по него.
Заложено е тук. Ако смятате, че можем да го прецизираме или да го допълним, правим го.
Заповядайте, госпожо Крумова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЛИНА КРУМОВА: Специално по отношение на тези препоръки на Временната комисия нямам коментари. Считам, че всички те са адекватни и ние ще положим усилия да работим в тази посока.
Искам да направя две уточнения по отношение становището на господин Костадинов във връзка с това, че 2007 г. е трябвало да заявим, че няма да пием вода от чешмата.
За жалост, когато са договаряни ангажиментите на държавата ни по отношение на питейната вода и пречистване на отпадъчните води, за нас са действали едни други норми, които са петорно намалени по отношение на урана. Към социалистическите норми, те са едни съвсем други норми. За арсена нормите ни са съвсем други. За нитратите нормите са ни съвсем други, така че… (Реплики на изключени микрофони.)
Те и сега са на ООН, на СЗО. Те и сега са на Световната здравна организация, но са намалени пет-шест пъти, така че затова изискванията очевидно са се покачили, така че няма как, при положение, че не се е променило съществено естественото състояние на водата, защото уранът е естествен, при тези намалени норми няма как да няма промяна.
Иначе, да – наистина, влагат се доста инвестиции, но съм длъжна да отбележа, както и Вие, господин Костадинов, много добре знаете – в първия програмен период по Оперативна програма „Околна среда“ се финансиране основно отвеждане и пречистване на отпадни води и много малко водоснабдяване. Хубавото е, че в този програмен период, макар и ограничения ресурс спрямо нуждите в цялата страна, които възлизат на над 13 млрд. лв., при наличен ресурс от европейските фондове – 2,5, хубаво е, че поне в този програмен период вече се насочват инвестиции и по отношение на решаване на важни въпроси, свързани с количеството и качеството на водата, но те категорично не могат да достигнат необходимите нужди, за да решаваме абсолютно всички въпроси и то отведнъж! Това е единствено нещо!
Иначе, както казах, нашата дългосрочна цел е именно в тази посока – всички граждани да могат да пият чиста питейна вода от чешмата, но това изисква усилия, изисква изключително много и сериозни проучвания – било то по отношение на алтернативни водоизточници, алтернативни решения, алтернативни водо-стопански системи, което категорично не може да стане от сега за утре. Само това беше смисълът на моето изказване, че половин Европа не пие вода от чешмата.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Други изказвания имаме ли?
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Благодаря.
Аз няма как да не приветствам издаването на заповед за постоянно действие на Междуведомствената работна група. Ние много пъти по време на заседанията на Комисията предлагахме тя да бъде сформирана и да заработи, защото Временната анкетна комисия, ако трябва да бъдем коректни, положи доста усилия, в това число и председателят, с доста инициативи, прояви активност, но липсваше експертното начало.
Експертното начало в този случай е много важно – за оценка, за по-нататък кое как да се случи, как да се процедира, да се направят съответните експертни изводи, да се начертаят следващите стъпки.
Бих казал, че доста закъсня, за да не кажа, че много закъсня, но по-добре е, че вече е налична такава група. Добро е предложението тя да бъде с постоянно действие, докато се постигнат целите, след което да се прецени дали само при необходимост да бъде активирана, задействана.
Добра е идеята да се направи един преглед в цялата страна, това е заложено, и рисковите места да бъдат допълнително уточнени, но нашият таргет, целта ни трябва да бъде в два аспекта: първият – действително мониториране, проследяване, съобразно компетенциите на различните субекти, които седим тук и участват в работата на Междуведомствената работна група.
Вторият аспект и таргет трябва да бъде, когато имаме извънредни ситуации – такава, каквато беше ситуацията в Хасково и след това в още няколко населени места.
Видни са реакциите, координацията при тези случаи, но трябва да се види дали ситуацията е следствие на бездействие или е следствие на недостатъчност в нормативната уредба. Трябва да се направи един много добър преглед, който , за съжаление, господин Председател, на този етап не можем да кажем категорично, че е направен. По-скоро има пожелателен характер, препоръчителен характер. Трябва да бъде направен преглед и ясно да е разписано кой какви отговорности има в тези ситуации, както и да има безупречна координация.
Това го дължим на хората – всички ние, които седим днес на масата тук и участваме в работата на заседанието. Това да е разписано и да се изпълни. Считам, че на този етап това беше една от целите, които още когато се обсъждаше дали да има, дали да няма такава Временна анкетна комисия, това беше изложено и който иска, може да направи справка, за да види в стенограмите, че всичко това е отразено. От там нататък – доброто взаимодействие, и мерките, които трябва да бъдат предприемани.
Общо-взето Докладът е добронамерен, но има някои неща, които трябва да бъдат прецизирани. Друг е въпросът, че времето не достигна с оглед основната причина. Аз я виждам като липса на експертната компонента, която много ни липсваше в работата като Комисия. Добре е, че експертите вече са заработили и да се постигнат целите, за да бъдем коректни и обективни към всички наши съграждани, които живеят в тези региони.
С оглед на това предлагам в препоръките, в VІІ – „Отговорността и дейностите на Временната комисия да се поемат от създадената работна група“, правен нон сенс е това нещо, ще извинявате. Ние всички сме част от тази субектност. По-скоро предлагам да бъде в контекста на работната група. Нека периодично Междуведомствената работна група да уведомява компетентните парламентарни комисии за резултатите от дейността си, или по-общо записано - Народно събрание, а вече по компетенции ще бъде изпращана информацията, която ще бъде разпределяна от председателя на парламента. Доста са комисиите – комисиите по земеделие, по околна среда… Дали да е периодично или да фиксираме срок – на три месеца ли, кажете и Вие все пак с оглед на хода на работата. Считам, че е коректно Народно събрание и обществеността да бъдат уведомявани. Може на шест месеца.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Имам предложение – тъй като Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, в случая ВиК-структурите и МРРБ са към нея, там да бъдат насочени тези сигнали и, разбира се, към Здравна комисия, ако има конкретен ангажимент…
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: По-скоро да запишем „Народното събрание“, ще е по-добре, защото председателят на Народното събрание вече по компетенции ще разпределя… А за разпределението по комисии, то се подразбира.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Аз много се радвам, че през цялото време Комисията работеше в пълен синхрон и се съобразявахме с всички искания на всички колеги. И се радвам, че и сега, в момента вървим в такъв тон. Дайте да финализираме нещата така, както сме се разбирали през цялото време, да приемем тези предложения на колегите и от тук нататък да може Междуведомствената група да си поеме нещата и да си дава доклад пред Народното събрание в рамките на 6-месечен период от време.
Ако, дай Боже, водата да се нормализира, всичко да е наред, ще се вземе друго решение.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз ще взема отношение по принцип и по Доклада, но имам едно процедурно предложение, ако го приемете. Всеки е огледал Доклада, има някакви конкретни забележки или пък няма, моля да минем една по една точките. Ако има коментар – да изчистим текста, за да бъдем прецизни.
А що се отнася до работата на колегите в експертната група, аз искам да благодаря на заместник-министрите и на Вас, че все пак сте се отзовали и сте приели създаването на тази междуведомствена комисия да бъде с постоянен характер, но на мен ми се иска да има някакъв срок, който ще го преценим, записан в самия доклад, че тази междуведомствена група в някакво обозримо бъдеще ще представи, примерно, ако има необходимост от законодателни промени, които трябва да се предприемат, такова предложение.
Срок, аз поне, не видях. Някакъв срок все пак да имаме, защото е хубаво и в залата, когато говорим, да кажем, че тази Междуведомствената работна група е създадена, възприет е този подход. Хубаво е ние да кажем в рамките на някакво обозримо бъдеще, че ние ще имаме конкретни предложения. Ако са в нормативната уредба – разбира се, през Министерския съвет и през съответните министерства, ведомства, а ако са необходими законодателни промени – ние, като народни представители, все пак да знаем, че това ни предстои и ние трябва да се ангажираме да го приемем и да отговорим на тези очаквания. Иска ми се някакъв срок да включим в самия Доклад.
Процедурното ми предложение остава – да прочетем точка по точка, за да сме по-конструктивни и да приключим с препоръките.
Иначе, по останалата част от Доклада нямам забележки. Мисля, че коректно е отразена работата на Комисията през последните няколко месеца.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Благодаря.
Имате ли други предложения, различни от направеното?
Ако нямате, да минем по точките, които са предложени като такива.
Те са пред всички Вас и, моля, кажете коя точка да обсъдим, по която имате забележки? (Народният представител Манол Генов говори на изключени микрофони.)
По І:
„І. Междуведомствената група, създадена със заповед на тримата министри, по настояване на Временната комисия да има постоянно действие и да“.
Имате ли предложения за вмъкване, промяна по този текст? (Реплики на изключени микрофони.)
„1. Уточни изискванията в различните нормативни документи – кои са индикативни, кои са препоръчителни и кои са задължителни, с оглед уеднаквяване подхода при вземане на решения и обявяване отклонение от изискванията за качеството на водите“.
Срок?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Може би тук трябва да е срокът, защото във т. 2 вече имаме трайно уреждане на регламентирания в нормативните актове обмен на информация.
ПРЕДС. ГЕОРГИ КОЛЕВ: Госпожо Крумова, Вие като експерт и специалист да кажете как е разумно, в какъв срок би било добре?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Тук говорим само за нормативната уредба, подобряване комуникацията и евентуално някакви законодателни промени.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЛИНА КРУМОВА: Считам, че шест месеца е достатъчно добро време. Вярвам, че ще се справим и по-бърз

---