Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по бюджет и финанси
Комисия по бюджет и финанси
30/05/2019 първо гласуване
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22.05.2019 г.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
Д О К Л А Д
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22.05.2019 г.
На заседание, проведено на 30.05.2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22.05.2019 г.
Законопроектът беше представен от г-жа Росица Велкова – зам. министър на финансите.
Със законопроекта се предлага:
1. Въвеждането в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2017/1852 на Съвета от 10 октомври 2017 г. относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз.
2. Въвеждането на правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване.
3. Прецизиране на разпоредби в ДОПК във връзка с получено от Европейската комисия официално уведомително писмо относно процедура за нарушение № 2018/2111 за неправилно транспониране на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административно сътрудничество в областта на данъчното облагане
4. Уеднаквяване на прага за подаване на отчети по държави от многонационални групи предприятия, като се възприема прагът, предвиден в Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.
Предложенията във връзка с Директивата за разрешаване на спорове имат за цел подобряване на съществуващите механизми за разрешаване на спорове, възникнали между държавите членки на Европейския съюз по прилагането и тълкуването на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и Арбитражната конвенция на Съюза.
Към настоящия момент споровете се разрешават в рамките на процедурата за уреждане на спор по взаимно споразумение, основана на разпоредби в спогодбите и Арбитражната конвенция на Съюза. Конвенцията предвижда и арбитражна процедура за разрешаване на спорове от консултативна комисия, до която се стига изключително рядко.
Въпреки че тези механизми функционират добре, те следва да станат по-ефективни и да бъдат преодолени някои слабости като липсата на ясни правила относно достъпа на лицата до процедурата, продължителността ѝ и задължителното решаване на спора по обвързващ начин. Подобряването на съществуващите процедури е начин да се гарантира на ниво Европейски съюз, че държавите членки разполагат с по-подробни процесуални разпоредби за предотвратяване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане, както и че засегнатите лица получават повече права, по-добра информираност за процедурата и възможност да разчитат, че страните ще бъдат принудени да постигнат обвързващи резултати.
С предлаганите изменения действащите процедури и механизми се подобряват, без да бъдат заменяни. Със законопроекта се предлагат правила, с които се надграждат и подобряват съществуващите механизми, като се регламентират правата и задълженията на засегнатите от спорния въпрос лица и на компетентните органи на заинтересованите държави членки, сроковете и условията, при които следва да се осъществяват отделните етапи от процедурата, правото на лицата да се обърнат към компетентния административен съд при отказ на компетентния орган да приеме жалбата, когато органът не определи независим експерт за участие в консултативната комисия или не приложи постигнатото разрешение на спора, както и в други случаи на бездействие. Обхватът на процедурата, предложена със законопроекта, е по-широк в сравнение с този на Арбитражната конвенция на Съюза, който е ограничен до спорове, свързани с трансферно ценообразуване и причисляване на печалбите към местата на стопанска дейност. Предложените правила се предвижда да се прилагат по отношение на спорове, свързани с тълкуването и прилагането на СИДДО и Арбитражната конвенция на Съюза, най-вече в случаите когато един и същ доход или имущество се облагат с данъци в две или повече държави членки.
С проекта се предлага и въвеждането на правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване във връзка с необходимостта от усъвършенстване на данъчното законодателство в тази област. Документацията за трансферно ценообразуване ще се изготвя за доказване от страна на данъчно задължените лица на пазарния характер на търговските и финансовите взаимоотношения със свързани лица. Задължение за доказване съществува и към настоящия момент в ДОПК, но липсват ясни и конкретни правила относно начина за доказване и необходимото съдържание.
При създаването на националните правила за изготвяне на документацията са възприети препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в тази област, както и препоръките на Кодекса за поведение по отношение на документацията за трансферното ценообразуване за свързани предприятия в Европейския Съюз, приет на 27 юни 2006 г. от Съвета на Европейския съюз.
До момента в българското данъчно законодателство няма специални правила относно информацията, която следва да се събира и предоставя от задължените лица за целите на определяне на пазарните цени, когато осъществяват сделки със свързани лица. Разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от ДОПК единствено задължава лицата да доказват съответствието на техните цени с пазарните, но не е указано по какъв начин да стане това и каква информация би била необходима за тази цел. Документацията за трансферно ценообразуване се състои от местно досие, в което се включва информация за дейността, контролирани сделки (сделките със свързани лица) и прилаганите методи за определяне на пазарните цени. Когато лицата са част от многонационална група предприятия, те следва да разполагат и с обобщено досие, което съдържа информация за групата, включително за организационната структура, дейността, контролираните сделки, функциите на лицата от групата и прилаганата политика на трансферно ценообразуване. С проекта се определят и срокове за изготвяне за отделните части на документацията (местно и обобщено досие). Местното досие трябва да бъде изготвено до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася. Този срок е съобразен със срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Този срок е съобразен с препоръките на Ръководството на ОИСР по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации от 2017 година, в което се отбелязва, че местното досие трябва да бъде готово „не по-късно от крайния срок за подаване на данъчната декларация за въпросната финансова година“.
С проекта се предлага и прецизиране на разпоредби в ДОПК във връзка с получено от Европейската комисия официално уведомително писмо относно процедура за нарушение № 2018/2111 за неправилно транспониране на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административно сътрудничество в областта на данъчното облагане.
Предлага се и уеднаквяване на прага за подаване на отчети по държави от многонационални групи предприятия, независимо от това дали крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели на Република България или на друга държава или юрисдикция, като се възприема прагът, предвиден в Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане и Мярка 13 от проекта BEPS (Base Erosion and Profit Shifting) относно прилагане на мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
След провелата се дискусия, членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати:
С 16 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22.05.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
МЕНДА СТОЯНОВА
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
Д О К Л А Д
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22.05.2019 г.
На заседание, проведено на 30.05.2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22.05.2019 г.
Законопроектът беше представен от г-жа Росица Велкова – зам. министър на финансите.
Със законопроекта се предлага:
1. Въвеждането в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2017/1852 на Съвета от 10 октомври 2017 г. относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз.
2. Въвеждането на правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване.
3. Прецизиране на разпоредби в ДОПК във връзка с получено от Европейската комисия официално уведомително писмо относно процедура за нарушение № 2018/2111 за неправилно транспониране на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административно сътрудничество в областта на данъчното облагане
4. Уеднаквяване на прага за подаване на отчети по държави от многонационални групи предприятия, като се възприема прагът, предвиден в Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.
Предложенията във връзка с Директивата за разрешаване на спорове имат за цел подобряване на съществуващите механизми за разрешаване на спорове, възникнали между държавите членки на Европейския съюз по прилагането и тълкуването на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и Арбитражната конвенция на Съюза.
Към настоящия момент споровете се разрешават в рамките на процедурата за уреждане на спор по взаимно споразумение, основана на разпоредби в спогодбите и Арбитражната конвенция на Съюза. Конвенцията предвижда и арбитражна процедура за разрешаване на спорове от консултативна комисия, до която се стига изключително рядко.
Въпреки че тези механизми функционират добре, те следва да станат по-ефективни и да бъдат преодолени някои слабости като липсата на ясни правила относно достъпа на лицата до процедурата, продължителността ѝ и задължителното решаване на спора по обвързващ начин. Подобряването на съществуващите процедури е начин да се гарантира на ниво Европейски съюз, че държавите членки разполагат с по-подробни процесуални разпоредби за предотвратяване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане, както и че засегнатите лица получават повече права, по-добра информираност за процедурата и възможност да разчитат, че страните ще бъдат принудени да постигнат обвързващи резултати.
С предлаганите изменения действащите процедури и механизми се подобряват, без да бъдат заменяни. Със законопроекта се предлагат правила, с които се надграждат и подобряват съществуващите механизми, като се регламентират правата и задълженията на засегнатите от спорния въпрос лица и на компетентните органи на заинтересованите държави членки, сроковете и условията, при които следва да се осъществяват отделните етапи от процедурата, правото на лицата да се обърнат към компетентния административен съд при отказ на компетентния орган да приеме жалбата, когато органът не определи независим експерт за участие в консултативната комисия или не приложи постигнатото разрешение на спора, както и в други случаи на бездействие. Обхватът на процедурата, предложена със законопроекта, е по-широк в сравнение с този на Арбитражната конвенция на Съюза, който е ограничен до спорове, свързани с трансферно ценообразуване и причисляване на печалбите към местата на стопанска дейност. Предложените правила се предвижда да се прилагат по отношение на спорове, свързани с тълкуването и прилагането на СИДДО и Арбитражната конвенция на Съюза, най-вече в случаите когато един и същ доход или имущество се облагат с данъци в две или повече държави членки.
С проекта се предлага и въвеждането на правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване във връзка с необходимостта от усъвършенстване на данъчното законодателство в тази област. Документацията за трансферно ценообразуване ще се изготвя за доказване от страна на данъчно задължените лица на пазарния характер на търговските и финансовите взаимоотношения със свързани лица. Задължение за доказване съществува и към настоящия момент в ДОПК, но липсват ясни и конкретни правила относно начина за доказване и необходимото съдържание.
При създаването на националните правила за изготвяне на документацията са възприети препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в тази област, както и препоръките на Кодекса за поведение по отношение на документацията за трансферното ценообразуване за свързани предприятия в Европейския Съюз, приет на 27 юни 2006 г. от Съвета на Европейския съюз.
До момента в българското данъчно законодателство няма специални правила относно информацията, която следва да се събира и предоставя от задължените лица за целите на определяне на пазарните цени, когато осъществяват сделки със свързани лица. Разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от ДОПК единствено задължава лицата да доказват съответствието на техните цени с пазарните, но не е указано по какъв начин да стане това и каква информация би била необходима за тази цел. Документацията за трансферно ценообразуване се състои от местно досие, в което се включва информация за дейността, контролирани сделки (сделките със свързани лица) и прилаганите методи за определяне на пазарните цени. Когато лицата са част от многонационална група предприятия, те следва да разполагат и с обобщено досие, което съдържа информация за групата, включително за организационната структура, дейността, контролираните сделки, функциите на лицата от групата и прилаганата политика на трансферно ценообразуване. С проекта се определят и срокове за изготвяне за отделните части на документацията (местно и обобщено досие). Местното досие трябва да бъде изготвено до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася. Този срок е съобразен със срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Този срок е съобразен с препоръките на Ръководството на ОИСР по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации от 2017 година, в което се отбелязва, че местното досие трябва да бъде готово „не по-късно от крайния срок за подаване на данъчната декларация за въпросната финансова година“.
С проекта се предлага и прецизиране на разпоредби в ДОПК във връзка с получено от Европейската комисия официално уведомително писмо относно процедура за нарушение № 2018/2111 за неправилно транспониране на Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административно сътрудничество в областта на данъчното облагане.
Предлага се и уеднаквяване на прага за подаване на отчети по държави от многонационални групи предприятия, независимо от това дали крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели на Република България или на друга държава или юрисдикция, като се възприема прагът, предвиден в Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане и Мярка 13 от проекта BEPS (Base Erosion and Profit Shifting) относно прилагане на мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
След провелата се дискусия, членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати:
С 16 гласа „за”, без „против“ и „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22, внесен от Министерския съвет на 22.05.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
МЕНДА СТОЯНОВА
