Указ № 167 на Президента на Република България, постъпил на 16.07.2019 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., приет от Народното събрание на 4 юли 2019 г. и мотивите към указа.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
Д О К Л А Д

Относно: Указ № 167 на Президента на Република България, постъпил на 16.07.2019 г. за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., приет от Народното събрание на 4 юли 2019 г. и мотивите към указа.

На заседание, проведено на 18 юли 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения указ.
На заседанието присъства проф. Емилия Друмева – секретар по правни въпроси към администрацията на Президента на Република България, която представи Указа и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание §2, т. 2, 3 и 9, както и §3, т. 1, 2, 3, т. 4, б. „а“ и т. 6 от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019г., приет от Народното събрание на 4 юли 2019 г.
В началото на мотивите си президентът посочва, че народният суверенитет, прокламиран в чл. 1, ал. 2 от Конституцията, е основополагащ принцип за държавното устройство на България като република с парламентарно управление. В тази връзка чл. 11, ал. 3 от Конституцията дефинира същността и предназначението на политическите партии като посредник при практическото осъществяване на народовластието. Ето защо, конституционната роля на политическите партии повелява те да не служат на други интереси, а на интересите на народа - суверен. Според президента с § 2, т. 2, б. „а“ и т. 3 от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет, които предвиждат финансиране на партиите от юридически лица и еднолични търговци, това конституционно изискване не е изпълнено. Волята, която формират търговските дружества и едноличните търговци, е насочена към тяхната дейност с цел печалба. Затова и тяхната воля да даряват партиите не може да се основава на убеждения, а ще бъде детерминирана от икономическите им интереси. Неслучайно чл. 11, ал. 3 от Конституцията изрично посочва само гражданите като субекти, чиято воля формират и изразяват политическите партии. В този смисъл според президента възможността юридически лица и еднолични търговци да правят дарения в полза на политически партии трудно може да намери опора в Конституцията.
Президентът отбелязва, че преди изменението с § 2, т. 2, 3 и 9 от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. на чл. 23 от Закона за политическите партии в полза на партиите са позволени само дарения от физически лица, и то – с определен максимален размер, докато с настоящите промени не се предвиждат максимални размери за даренията, независимо дали са направени от физически или юридически лица. Даренията от търговски дружества и еднолични търговци несъмнено са акумулирани от стопанска дейност, което легализира финансирането на партиите със средства от такава дейност. Така президентът достига до извода, че политическите партии, вместо да изпълняват конституционно отредената им роля да работят за управление на държавата според волята на народа, закономерно се обвързват с печалбата на определени търговци, част от която ще се връща обратно под формата на дарения. По този начин се подменя интересът, в името на който политическите партии осъществяват дейността си, вследствие на което се накърняват конституционните основи на българската политическа система.
На следващо място в мотивите президентът изтъква, че претворената в закона концепция на „широко отворени врати“ за дарения не е съчетана с достатъчно механизми за прозрачност и контрол, които да пресекат зависимостите между политическите партии и техните дарители, което създава среда за корупция.
Становището на президента е, че на практика се създава опасност конституционната забрана на чл. 11, ал. 2 - нито една политическа партия да не се утвърждава като държавна - да бъде преодоляна. Политическият плурализъм, а и задължението на държавата по чл. 4, ал. 2 от Конституцията, изисква да има законова възможност различни партии да посредничат в изразяването на идеите от целия спектър на обществото. Това изискване не може да се изпълни чрез даването на превес на финансиране от нелимитирани дарения. Тези дарения няма да бъдат насочени пропорционално към всички партии, а само към тези, за които дарителите са преценили. Очаквано е даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочат към политическите партии във властта, тъй като те участват във формирането и провеждането на държавната политика, както и в разпределението на публичните ресурси. По този начин сливането на партия и държава ще доведе до подмяна на конституционния модел на държавното устройство и управление, без да е извършена промяна в Конституцията.
Президентът отбелязва в мотивите си, че съгласно § 3, т. 1, 2, 3, т. 4, б. „а" и т. 6 от Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., с които се променя Изборния кодекс, юридически лица и еднолични търговци могат да финансират партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирали кандидати за участие в избори, като по този начин отпада ограничението до 10 000 лева за дарения от физически лица и свързаната с това административнонаказателна отговорност. Ограниченията във финансирането на партиите имат призната полезност и тя е да не се допуска превръщането на икономическата власт в политическа и партийна. И тъй като политическите партии са основен участник в изборния процес, правилата за тяхното финансиране са важен регулатор и гарант за честни избори, а чрез тях - за вярното формиране и изразяване на волята на народа - суверен.
На последно място президентът посочва, че липсват гаранции за публичност на направените от юридически лица дарения за предизборните кампании, тъй като на вписване в единния публичен регистър подлежат само имената на дарителите. Според него финансирането на партиите и намаляването на възможностите за корупция в изборния процес трябва да бъде част от цялостна рамка за почтеност, каквато приетите изменения не са. За да допринасят за провеждането на честни избори, партиите трябва да действат почтено, като формират политическата воля адекватно на действителните мнения и идеи у народа без зависимости от икономически или друг характер.
След проведеното обсъждане на указа се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „За” – 12 народни представители, 6 „Против” и без „Въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., приет от Народното събрание на 4 юли 2019 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ :


МЕНДА СТОЯНОВА