Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29.10.2020 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
Д О К Л А Д

Относно: законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29.10.2020 г.

На заседание, проведено на 5 ноември 2021 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021г.
На заседанието присъстваха: Кирил Ананиев – министър на финансите; Калин Христов – подуправител на БНБ; Цветан Цветков – председател на Сметната палата; проф. Борис Грозданов – председател на Фискалния съвет; Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор представители на синдикатите и работодателските организации и др.
Министър Ананиев представи законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. и подчерта, че актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. посочва средносрочните икономически перспективи и основни допускания, правителствените фискални цели и приоритети, като акцентира на основните параметри на бюджетната рамка за следващата година.
Безпрецедентната ситуация, в която огромен брой държави, в т.ч. и България се борят с всички налични ресурси за ограничаване на разпространението на пандемията от COVID-19 и последвалия спад на икономическата активност и заетостта се отрази крайно неблагоприятно върху редица сектори на икономиката и се превърна в предизвикателство по отношение на устойчивостта на публичните финанси в следващия тригодишен период.
Разчетите в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 20121-2023г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика и оценките за ефекта от разходните дискреционни мерки, в т.ч. и от временните мерки в условията на извънредни обстоятелства.
Разходните мерки за периода 2021-2023 г. са основно социално-икономически по своя характер: социални мерки за закрила на най-уязвимите групи, мерки за подкрепа на бизнеса и заетостта и мерки за преодоляване разпространението и за лечение на COVID-19.
I. Макроикономическа прогноза за периода 2021-2023 г.
Основни макроикономически показатели:
1. Брутен вътрешен продукт
Растежът на БВП ще достигне 2,5% през 2021 г. Потреблението на домакинствата ще се възстанови и ще надмине нивата от 2019 г., подкрепено от повишението на заетостта и разполагаемия доход. Спадът на инвестициите ще продължи и през 2021 г., но с по-бавен темп. Инвестициите са компонентът, който ще се възстановява най-бавно. Растежът на БВП ще се ускори до 3% през 2022 г. и 3,2% през 2023 г. Повишеното доверие сред потребителите и нарастването на доходите ще доведат до растеж на частното потребление. В последната прогнозна година се очаква по-високо нарастване на публичните инвестиции поради достигането на края на периода за усвояването на европейски средства по програмния период 2014-2020 г., както и очакванията за финализиране на инфраструктурни проекти.
2. Пазар на труда
Прогнозираната заетост за 2021 г. е 0,9% след очакван спад за 2020 г. По-същественото възстановяване на заетостта се очаква да започне през второто тримесечие на 2022 г., но броят на заетите, наблюдаван през 2019 г. се очаква да бъде достигнат през 2022-2023 г. Заедно с процеса на възстановяване на заетостта се очаква и коефициентът на безработица да намалее първоначално до 5,2% през 2021 г., а през следващите години и до 4,6%, на което ниво да се стабилизира.
3. Инфлация
Инфлационните процеси през 2021 г. ще зависят преди всичко от степента на възстановяване на международните цени на суровините и на цените на петрола. В края на 2021 г. прогнозираме инфлацията да се ускори до 2,8%, а средногодишната инфлация до 2,1%.
През последните две години от прогнозния период очакваме средногодишната инфлация да бъде около 2,5-2,6%.
II.Фискална политика и основни параметри за периода 2021-2023 г.
Приходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, са в диапазона от 38,3% до 37,6%, а в номинален размер те се увеличават, като от 47 645,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 г. Разходите, изразени като процент от БВП, са в диапазона от 42,2% до 39,6% и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за бюджетното салдо. В номинален размер разходите се увеличават, като от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54 963,8 млн. лв. през 2023 г. В основните показатели се наблюдава тенденция на номинално увеличение както на приходите, така и на разходите, при условие че се изключат разходите през 2020 и 2021 г., свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията. Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 г. надвишават 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), то след елиминиране на ефекта от временните разходи за COVID-19 мерки, те са в рамките на ограничението.
В средносрочен план дефицитът по КФП (на касова основа) показва тенденция на намаляване от 4,4% от БВП през 2020 г. (ревизирана оценка), до 3,9% от БВП през 2021 г., до 2,0% от БВП през 2022 г. и до 1,8% от БВП през 2023 г., като се предвижда дефицитът по КФП да се вмести в рамките на ограничението от 2% от БВП по ЗПФ. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните COVID-19 мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила, като варира между 1,5 и 2 % от БВП в разглеждания период.
Предвижда се консолидация на дефицита на сектор „Държавно управление“ (на начислена основа) към края на периода, като съответно отрицателното салдо по бюджета за 2020 г. постепенно да намалее в периода 2021-2023 г. През 2020 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5,2% от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 5% от БВП за 2021 г., 1,9% за 2022 г. и 2,3% от БВП за 2023 г. При отчитане на въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 в страната и ограничаване последиците от кризата, дефицитът на сектор „Държавно управление“ за следващата година се очаква да бъде в размер на 2,5%. През следващите две години ефект върху салдото оказва и придобиването на бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и придобиването на нов тип боен самолет, като при елиминиране на тези еднократни разходи, дефицитът на начислена основа спада съответно до 1,8% и 1,3% от БВП за 2022 г. и 2023 г.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2021 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в ЗДБРБ за 2020 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране през 2021-2023 г. се очаква в края на периода държавният дълг да достигне до ниво от 38,9 млрд. лв., респективно съотношението на държавния дълг спрямо БВП да нарасне от 25,6% към края на 2021 г. до 28,2% в края на 2023 г. Предвижда се темпът на нарастване на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ да продължи, номинално и спрямо БВП, в диапазона от 34,2 млрд. лв. или 27,5% от БВП през 2021 г. до 40,5 млрд. лв. или 29,4% от БВП в края на 2023 г. Независимо от повишената стойност на относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП, същите остават далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60%, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост на Република България сред 28-те държави-членки на ЕС по отношение на ниска дългова тежест.
ІІІ. Основни показатели по Консолидираната фискална програма за 2021 г.:
1. По приходите: Размерът на приходите, помощите и даренията по КФП за 2021 г. е 47 645,2 млн. лв., или 38,3% от БВП. През 2021 г. номиналният ръст в приходната част на бюджета спрямо ревизираната оценка на програмата за 2020 г. е от около 4,1 млрд. лв., като значителен принос имат средствата, предвидени за България от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС. Разчетен е ръст на данъчно-осигурителните приходи от около 2,2 млрд. лв., което е в резултат на усилията на приходните администрации за повишаване на събираемостта, ефектът от разходни дискреционни мерки на правителството с положително въздействие върху приходите, както и подобряването на макроикономическите показатели. Основният показател, допринасящ за ръста в неданъчните приходи е увеличението на приходите от концесии за 2021 г., свързани основно с прехвърляне от 2020 в 2021 г. на постъпленията от първоначалното концесионно плащане по сключения договор за концесия на гражданско летище за обществено ползване София.
2. По разходите: Размерът на разходите и вноската в бюджета на ЕС е 52 532,2 млн. лв., или 42,2% от БВП. В консолидираната фискална програма за 2021 г. се предвижда размерът на вноската на Република България в Общия бюджет на ЕС за 2021 г. да бъде 1 462,6 млн. лв., или 1,2% от БВП.
Ръстът на общите разходите за 2021 г. спрямо ревизираната оценка на програмата за 2020 г. е 3,8 млрд. лв. и се дължи, както на COVID-19 мерки, така и на разходи за други приоритетни политики на правителството в различни области и намират отражение основно в социалните и здравноосигурителни плащания, в разходите за персонал, за издръжка и в капиталовите разходи.
Независимо че разходите по КФП за 2021 г. надвишават 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ, то след елиминиране на ефекта от временните разходи за COVID-19 мерки, те възлизат на 39,9% от БВП и са в рамките на ограничението.
3. Бюджетно салдо: За 2021 г. е планиран дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 4 887,0 млн. лв. или 3,9% от БВП. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от т.нар. временни COVID-19 мерки, дефицитът по КФП възлиза на 1,5% от БВП и се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила.
РАЗХОДНИ ПОЛИТИКИ И ПРИОРИТЕТИ
Приоритетите на Бюджет 2021
 Политика по доходите
Предвижда се увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. на 650 лв.
През 2021 г. ще бъде постигнато планираното удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г., като за целта са разчетени 360,0 млн. лв. За 2021 г. са планирани целогодишно средства за осигуряване на увеличението с 30% от 01.08.2020 г. на разходите за персонал на системите на органи и администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, в т.ч. за служители на първа линия, които бяха включени в социално-икономическия пакет на правителството. Бюджет 2021 предвижда и увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството. Разчетено е и увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.
 Образование
Продължава реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители, като база за осигуряване на обхвата и качеството в предучилищното образование за постигане на по-високи образователни резултати, прилагане на интегрирани политики за превенция на отпадането от училище, с фокус върху децата и учениците от уязвимите групи и за успешно реализиране на пазара на труда.
 Политика в областта на здравеопазването
Политиката в областта на здравеопазването е насочена към осигуряване на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите, чрез подобряване на достъпа, повишаване на ефективността на системата и справедливо разпределение на ресурсите спрямо потребностите на населението с основен фокус върху осигуряването на адекватна готовност на здравната система в условията на продължаваща епидемична обстановка, причинена от разпространението на COVID-19 с оглед гарантиране предоставянето на пациентите на необходимата медицинска грижа, като същевременно се предпази здравето на работещите.
 Социална политика
Приоритетите в социалната политика са насочени основно към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19, свързани със запазване на заетостта, повишаване на пригодността на работната сила и намаляване на безработицата, особено сред младежите, както и подобряване на адекватността и устойчивостта на системите за социална закрила и социално включване с фокус към най-уязвимите групи в обществото.
 Пенсионна политика
Пенсионната политика продължава да се усъвършенства, за да отговори на предизвикателствата, пред които страната ни е изправена, като усилията са насочени към намиране на балансирани и трайни решения, с които да се гарантира, както адекватността и устойчивостта на пенсионната система с демографските и социално-икономическите характеристики на страната, така и с необходимостта от устойчиво нарастване на доходите от пенсии, съобразно темповете на икономически растеж.
В Бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства, както следва: 474,0 млн. лв. за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 94,0 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лв. на 1 440 лв., считано от 1 януари 2021 г.; 884,2 млн. лв. за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7%, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто; 318,0 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително.
 Политика в областта на отбраната
Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, а именно: придобиването на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет. За 2021 г. разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, възлизат на 1,69 на сто от БВП, което е с 0,05% от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година.
 Приоритет остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика
ПО ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2021 г.
1. Приходите, помощите и даренията за 2021 г. по държавния бюджет са планирани в размер на 27 173,8 млн. лв., което е с 2 028,0 млн. лв. повече от ревизираната оценка на програмата за 2020 г. Ръстът се дължи на планираните данъчни приходи, които са с 1 288,4 млн. лв. повече спрямо 2020 г. и на неданъчните приходи - със 739,6 млн. лв.
2. Разходите за 2021 г. по държавния бюджет са в размер на 16 123,3 млн. лв., което е с 856,2 млн. лв. повече от ревизираната оценка на програмата на разходите за 2020 г. Ръстът е формиран от увеличение на текущите разходи с 1 653,6 млн. лв. и от намаление на: предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина с 10,5 млн. лв., на прираста на държавния резерв (нето) с 3,0 млн. лв. и на капиталовите разходи със 783,9 млн. лв.
3. Бюджетните взаимоотношения (трансфери)-нето са в размер на 15 072,4 млн. лв. и са резултат от предоставени от държавния бюджет трансфери в размер на 15 085,8 млн. лв. и от получени от държавния бюджет трансфери в размер на 13,4 млн. лв. Нетният размер на бюджетните взаимоотношения за 2021 г. нараства спрямо 2020 г. с 1 403,9 млн. лв.
4. За 2021 г. се предлага вноска в общия бюджет на Европейския съюз в размер на 1 462,6 млн. лв., което е с 65,2 млн. лв. повече от 2020 г.
5. Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 5 484,4 млн. лв. и съответно операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер. Планираното влошаване на бюджетното салдо по държавния бюджет за 2021 г. спрямо ревизираната оценка на програмата за 2020 г. е в размер на 297,3 млн. лв.
В законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. е предвиден буфер в размер на 5 на сто от разходите, предоставените трансфери на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от субсидиите и капиталовите трансфери от централния бюджет, в случай че ситуацията с пандемията COVID-19 се влоши значително, което да доведе до необходимост от осигуряване извънредно на ресурси, свързани с лечението на заболелите български граждани, с оглед опазване на тяхното здраве. Тези средства при необходимост ще бъдат насочени само за разходи, свързани със закупуване на лекарствени продукти, апаратура, предпазни средства, дезинфектанти, изграждане на допълнителна леглова база, осигуряване на медицински екипи и други. От предвиденото ограничение за буфериране на средства в размер на 5 на сто са изключени разходите за делегираните бюджети в системата на предучилищното и училищното образование и Националния институт по метеорология и хидрология, и предоставените трансфери за държавните висши училища, Българската академия на науките и Селскостопанската академия.
БЮДЖЕТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ С ОБЩИНИТЕ ЗА 2021 г.
Основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет са в общ размер на 4 934,2 млн. лв. Предвидено е увеличение спрямо ЗДБРБ за 2020 г. със 731,7 млн. лв., в т.ч.: на общата субсидия за делегираните от държавата дейности – с 679,3 млн. лв.; на изравнителната субсидия – с 22,4 млн. лв.; на трансферите за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – с 5,0 млн. лв.; на целевата субсидия за капиталови разходи – с 25,0 млн. лв.
По механизма за разпределение на общата изравнителна субсидия:
Като цяло механизмът за разпределение на общата изравнителна субсидия през 2021 г. се запазва. С цел намаляване на фискалните дисбаланси между общините е предвидено запазване на условието за достъп до изравнителната субсидия, като общините, които са реализирали през преходната година над 120% от средното за страната равнище на постоянни данъчни приходи на един жител не получават достъп до субсидията. За 2021 г. 18 общини остават без достъп до изравнителна субсидия, при същия брой за 2020 г., като промяната е по отношение на община Благоевград, която получава достъп за 2021 г. и община Пловдив, която не получава достъп за 2021 г.
С цел подпомагане на малките общини, които нямат достъп до обща изравнителна субсидия за 2021 г., и предвид необходимостта от изпълнение на дейности по прилагане на противоепидемични мерки в условия на COVID пандемията в Бюджет 2021 са предвидени еднократни трансфери за подпомагане на общини с население под 30 000 жители, които нямат достъп до общата изравнителна субсидия, съгласно механизма за нейното разпределение през 2021 г. Това са основно общини, при които е отчетено намаление на приходите от данък върху недвижимите имоти с повече от 5 на сто и на приходите от туристически данък с повече от 15 на сто по данни от отчета за касово изпълнение на бюджетите им към деветмесечието на 2020 г. спрямо отчета им за същия период от предходната година.
По механизма за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи:
При разпределението на целевата субсидия за капиталови разходи, основният компонент от нея се разпределя на базата на натуралните показатели по общини за брой населени места, с изключване на местата без население и с население до 10 души, и компоненти за дължина на общински пътища, за брой население и за територия.
След извършените промени по механизма със ЗДБРБ за 2020 г., не се прилага изравнителен компонент за осигуряване достигнатия размер на целевата субсидия за капиталови разходи през предходната година, с което се постига обективно съответствие между средствата и натуралните показатели за всяка конкретна община.
По механизма за разпределение на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища:
Средствата се разпределят на базата на натуралните показатели по общини за дължина на общинските пътища с отчитане на географско и височинно разположение, брой населени места с изключване на местата без население и брой население. След извършените промени по механизма със ЗДБРБ за 2020 г. не се прилага изравнителен компонент за осигуряване достигнатия размер на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища през предходната година, с което се постига обективно съответствие между средствата и натуралните показатели на конкретната община.
БЮДЖЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЗА 2021 г.
Висшият съдебен съвет предлага за 2021 г.
Общо приходи, помощи и дарения в размер на 109,0 млн. лв. (намаление на приходната част със 7,0 млн. лв. спрямо ЗДБРБ за 2020 г.), общ размер на разходите – 909,9 млн. лв. (увеличение със 138,6 млн. лв. спрямо одобрените със ЗДБРБ за 2020 г.), от тях: 853,5 млн. лв. са за текущи разходи (със 107,2 млн. лв. повече спрямо 2020 г., от които за увеличение на средствата за персонал са 95,8 млн. лв.); 55,5 млн. лв. са за капиталови разходи (31,1 млн. лв. увеличение спрямо 2020 г.) и 0,9 млн. лв. за резерв за неотложни и непредвидени разходи (0,3 млн. лв. увеличение) и бюджетно взаимоотношение с централния бюджет в размер на 800,9 млн. лв., или със 145,6 млн. лв. повече спрямо 2020 г.
Министерският съвет предлага за 2021 г.
- Общо приходи, помощи и дарения по бюджета на съдебната власт в размер на 109,0 млн. лв. Министерският съвет подкрепя предложението на ВСС за намаляване на размера на приходите спрямо 2020 г. със 7,0 млн. лв.
- Общо разходи в размер на 880,3 млн. лв., или увеличение със 109,0 млн. лв. спрямо одобрените със ЗДБРБ за 2020 г. Предвидените средства за текущи разходи за осъществяване на дейността на съдебните институции са в размер на 851,3 млн. лв., като увеличението спрямо 2020 г. е в размер на 105,0 млн. лв., от които за разходи за персонал с 84,0 млн. лв., и за издръжка с 21,0 млн. лв. В частта на капиталовите разходи средствата са в размер на 28,4 млн. лв., като увеличението спрямо 2020 г. е в размер на 4,0 млн. лв. Предлага се резервът за неотложни и непредвидени разходи да се запази на нивото на 2020 г. - 0,6 млн. лв.
При посочените от Министерския съвет приходи и разходи бюджетното взаимоотношение с централния бюджет става 771,3 млн. лв., което е в повече със 116,0 млн. лв. от бюджетното взаимоотношение за 2020 г.
При така изготвените разчети разликите между двата проекта са: в разходите е в размер на 29,6 млн. лв., като от тях 2,2 млн. лв. в текущите разходи, 27,1 млн. лв. в капиталови разходи и 0,3 млн. лв. в резерва за непредвидени и/или неотложни разходи и в бюджетното взаимоотношение с централния бюджет е 29,6 млн. лв.
БЮДЖЕТ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2021 г.
За бюджета на Народното събрание за 2021 г. са предвидени приходи от 1,5 млн. лв.; разходи от 83,0 млн. лв., от които текущите разходи - 75,5 млн. лв., капиталовите разходи - 7,0 млн. лв. и резерв за неотложни и непредвидени разходи - 0,5 млн. лв и бюджетни взаимоотношения с централния бюджет (трансфери) от 81,5 млн. лв.
Отчитайки прогнозираното неизпълнение на неданъчните приходи по държавния бюджет и следвайки стратегията за подкрепа на икономиката в преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлага да бъде направена нова актуализация на държавния бюджет за 2020 г., а именно:
■ отразяване на прогнозираното нетно неизпълнение на неданъчните приходи по държавния бюджет в размер на 895 млн. лв. в т.ч. 660,0 млн. лв. от първоначалното концесионно възнаграждение от концесията за „Гражданско летище за обществено ползване София“; 260,0 млн. лв. очаквано нетно неизпълнение на планираните приходи от ТОЛ такси и винетни такси по държавния бюджет за 2020 г. Предложена е и промяна в разчетите по неданъчните приходи по държавния бюджет за 2020 г. в размер на 25,0 млн. лв., свързана с очаквани по-високи постъпления от продажби на имоти с отпаднала необходимост за Министерството на отбраната и Българската армия, както и на продажбата на излишно имущество, въоръжение и техника.
■ одобряване на допълнителни разходи в общ размер на 840,7 млн. лв., в т.ч.: 765,7 млн. лв. за приоритетни инфраструктурни разходи по бюджета на МРРБ - за строителството на участъци от АМ „Струма“, проект „Модернизация на път I-8 „Калотина-Софийски околовръстен път“, текущ ремонт и поддръжка на участъци от републиканската пътна мрежа, неотложни дейности за укрепване на свлачища и други; 50,0 млн. лв. във връзка с ангажиментите на ЦИК, произтичащи от Изборния кодекс (предоставяне на възможност за упражняване на вот чрез машинно гласуване) и 25,0 млн. лв. за финансиране на приоритетни инвестиционни проекти на Министерството на отбраната, за сметка на очаквано преизпълнение на приходите от продажба на имоти, имущество, въоръжение и техника с отпаднала необходимост.
Изготвените разчети предвиждат дефицитът по КФП за 2020 г. да се увеличи до 5,2 млрд. лв. (4,4% от прогнозния БВП).
Постоянните комисии на 44-то Народно събрание на свои заседания са разгледали, обсъдили и изразили подкрепата си по законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021г.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:
1. По законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 – „За“ – 0, „Против“ – 0 и „Въздържали се“ - 17 народни представители.
2. По законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2 – „За“ – 10, „Против“ – 7 и „Въздържали се“ – 0 народни представители.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., със становището на Министерския съвет по чл. 1 и 2, № 002-01-59, внесен от Министерски съвет на 29.10.2020г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:


МЕНДА СТОЯНОВА