Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по бюджет и финанси
Комисия по бюджет и финанси
15/06/2017 първо гласуване
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерския съвет на 05.06.2017г.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
Д О К Л А Д
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерския съвет на 05.06.2017г.
На заседание, проведено на 15.06.2017г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерския съвет на 05.06.2017г.
Законопроектът беше представени от г-н Бойко Атанасов - зам. министър на финансите.
Със законопроекта се въвеждат правилата на Директива (ЕС) 2015/2376) на Съвета от 8 декември 2015г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, както и тези на Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.
Правилата, въведени с Директива (ЕС) 2016/881, от една страна, са от съществено значение за България с оглед на по - ефективната борба с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране. От друга страна, задължителният автоматичен обмен на информация между държавите, в които многонационалните групи предприятия извършват дейност чрез свои съставни предприятия, ще стимулира тези предприятия да се откажат от определени практики за агресивно данъчно планиране, като внасят справедлив дял данъци в държавата, където е реализирана печалбата. Засилената данъчна прозрачност по отношение на многонационалните групи предприятия е съществена част от усилията в световен мащаб за предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Разпоредбите, с които се въвеждат горепосочените директиви, са съобразени също с разработените от ОИСР правила за обмен на информация относно предварителни трансгранични данъчни становища предварителни споразумения за ценообразуване и отчети по държави, които България следва да въведе в законодателството си като част от пакета от мерки на Приобщаващата рамка на ОИСР.
С проекта се предвиждат и значителни по размер имуществени санкции при неизпълнение на задълженията за подаване на отчети по държави и уведомяване, предвидени в закона. Това е обусловено, от една страна, от необходимостта от стриктно спазване на задълженията предвид усилията в световен мащаб за постигане на по-голяма прозрачност по отношение на многонационалните групи предприятия и за предотвратяване увреждането на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. От друга, за да бъде насърчено изпълнението на закона и да бъдат постигнати целите на административнонаказателната отговорност, размерът на санкциите е съобразен и с факта, че задължените лица са многонационални групи предприятия със значителни по размер приходи на консолидирана основа.
Отменят се разпоредбите, с които в българското законодателство е въведена Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания, поради отмяната й с Директива (ЕС) 2015/2060 на Съвета от 10 ноември 2015 година.
С оглед на ефективното прилагане на поети задължения от страна на Република България в областта на данъците съгласно влезли в сила международни договори с проекта се създават разпоредби в глава двадесет и седма "б". С предложените разпоредби се обвързват правилата за осъществяване на взаимна помощ при събиране на публични вземания съгласно сключени международни договори, по които Република България е страна, с производствата по ДОПК. Към настоящия момент такива разпоредби в ДОПК съществуват по отношение на обмена на информация, осъществяван по силата на международни договори (чл. 143 от ДОПК).
Създаването на нови правила е свързано с все по-широкото международно сътрудничество в областта на данъците през последните години, чиято цел е по-доброто действие на националните данъчни закони и същевременно спазване на основните права на задължените лица.
Във връзка с обмена на информация с други държави се предлага прецизиране на разпоредби относно обхвата на данъчно - осигурителната информация и основанията за разкриването й. Изрично се регламентира, че данните, получени по реда на взаимната помощ и административното сътрудничество, включително обменът на информация с други държави при условията на глава шестнадесета, раздели ІІІа, IV, V, VI, глава двадесет и седма „а" и глава двадесет и седма „б" от ДОПК, представляват данъчна и осигурителна информация и може да бъде разкривана само при условията и по реда, предвидени в международен договор или в съответните глави от ДОПК.
Във връзка с последните препоръки, с проекта се предлага допълване и прецизиране на разпоредбата на чл. 150 от Кодекса за застраховане по отношение на компетентните органи, които могат да искат разкриване на застрахователна тайна, когато при осъществяван обмен на информация с други държави се налага получаването на такава информация.
С оглед на необходимостта от усъвършенстване и допълване на съществуващата уредба в ДОПК с проекта се предлагат изменения в чл. 19 относно отговорността на трети лица. Основната цел на предложението за промяна на разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е насочена към подобряване на ефективността на прилагането на института на чл. 19 от ДОПК, отнасящ се до ангажиране на отговорност на трети лица за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК.
Проектът предвижда още фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск да се осъществява и по отношение на акцизни стоки.
Предвиждат се изменения и допълнения в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Въвежда се възможност за плащане чрез виртуално терминално устройство ПОС на администрирани от Националната агенция за приходите данъци и осигурителни вноски, като средствата постъпват директно по сметка на НАП в Българската народна банка. Също така се предлага нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащания в брой в страната да бъде поетапно намален от 10 000 лв. до 1000 лв. за срок от две години, като мярка за ограничаване на сивата икономика.
В обсъждане на законопроекта взеха думата и изразиха конструктивни становища депутати, представители на КРИБ, ИДЕС, Министерство на финансите и НАП, които по принцип подкрепиха духа и философията на закона.
Повечето от изказалите се участници в дискусията обаче изразиха съмнението си в удачността на предлаганите промени, касаещи:
- Пар.1 - Изменението на чл.19 от ДОПК – досежно разширяването на отговорността за несъбраните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски освен задълженото лице, отговорност при нотариално заверено пълномощно, ефективност на така предлаганата мярка.
- Пар.33 – Особените правила за автоматичен обмен на отчети по държави относно отчетността на многонационалните групи предприятия и санкциите за неизпълнение на задълженията им, които се считат за непропорционални.
- Пар.60 – Относно регламентирания начин за плащане на територията на страната, като изменение в Закона за ограничаване на плащанията в брой.
С цел преодоляване на неясноти и евентуални противоречия в правоприлагането, Комисията по бюджет и финанси се обедини около идеята между първо и второ четене на законопроекта, да сформира работна група с широк кръг от заинтересовани страни и експерти, която да даде убедителен отговор на дискутираните въпроси.
В заключение членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати:
С 14 гласа „за”, 7 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерския съвет на 05.06.2017г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
МЕНДА СТОЯНОВА
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
Д О К Л А Д
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерския съвет на 05.06.2017г.
На заседание, проведено на 15.06.2017г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерския съвет на 05.06.2017г.
Законопроектът беше представени от г-н Бойко Атанасов - зам. министър на финансите.
Със законопроекта се въвеждат правилата на Директива (ЕС) 2015/2376) на Съвета от 8 декември 2015г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, както и тези на Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане.
Правилата, въведени с Директива (ЕС) 2016/881, от една страна, са от съществено значение за България с оглед на по - ефективната борба с укриването на данъци и агресивното данъчно планиране. От друга страна, задължителният автоматичен обмен на информация между държавите, в които многонационалните групи предприятия извършват дейност чрез свои съставни предприятия, ще стимулира тези предприятия да се откажат от определени практики за агресивно данъчно планиране, като внасят справедлив дял данъци в държавата, където е реализирана печалбата. Засилената данъчна прозрачност по отношение на многонационалните групи предприятия е съществена част от усилията в световен мащаб за предотвратяване на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Разпоредбите, с които се въвеждат горепосочените директиви, са съобразени също с разработените от ОИСР правила за обмен на информация относно предварителни трансгранични данъчни становища предварителни споразумения за ценообразуване и отчети по държави, които България следва да въведе в законодателството си като част от пакета от мерки на Приобщаващата рамка на ОИСР.
С проекта се предвиждат и значителни по размер имуществени санкции при неизпълнение на задълженията за подаване на отчети по държави и уведомяване, предвидени в закона. Това е обусловено, от една страна, от необходимостта от стриктно спазване на задълженията предвид усилията в световен мащаб за постигане на по-голяма прозрачност по отношение на многонационалните групи предприятия и за предотвратяване увреждането на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. От друга, за да бъде насърчено изпълнението на закона и да бъдат постигнати целите на административнонаказателната отговорност, размерът на санкциите е съобразен и с факта, че задължените лица са многонационални групи предприятия със значителни по размер приходи на консолидирана основа.
Отменят се разпоредбите, с които в българското законодателство е въведена Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания, поради отмяната й с Директива (ЕС) 2015/2060 на Съвета от 10 ноември 2015 година.
С оглед на ефективното прилагане на поети задължения от страна на Република България в областта на данъците съгласно влезли в сила международни договори с проекта се създават разпоредби в глава двадесет и седма "б". С предложените разпоредби се обвързват правилата за осъществяване на взаимна помощ при събиране на публични вземания съгласно сключени международни договори, по които Република България е страна, с производствата по ДОПК. Към настоящия момент такива разпоредби в ДОПК съществуват по отношение на обмена на информация, осъществяван по силата на международни договори (чл. 143 от ДОПК).
Създаването на нови правила е свързано с все по-широкото международно сътрудничество в областта на данъците през последните години, чиято цел е по-доброто действие на националните данъчни закони и същевременно спазване на основните права на задължените лица.
Във връзка с обмена на информация с други държави се предлага прецизиране на разпоредби относно обхвата на данъчно - осигурителната информация и основанията за разкриването й. Изрично се регламентира, че данните, получени по реда на взаимната помощ и административното сътрудничество, включително обменът на информация с други държави при условията на глава шестнадесета, раздели ІІІа, IV, V, VI, глава двадесет и седма „а" и глава двадесет и седма „б" от ДОПК, представляват данъчна и осигурителна информация и може да бъде разкривана само при условията и по реда, предвидени в международен договор или в съответните глави от ДОПК.
Във връзка с последните препоръки, с проекта се предлага допълване и прецизиране на разпоредбата на чл. 150 от Кодекса за застраховане по отношение на компетентните органи, които могат да искат разкриване на застрахователна тайна, когато при осъществяван обмен на информация с други държави се налага получаването на такава информация.
С оглед на необходимостта от усъвършенстване и допълване на съществуващата уредба в ДОПК с проекта се предлагат изменения в чл. 19 относно отговорността на трети лица. Основната цел на предложението за промяна на разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е насочена към подобряване на ефективността на прилагането на института на чл. 19 от ДОПК, отнасящ се до ангажиране на отговорност на трети лица за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК.
Проектът предвижда още фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск да се осъществява и по отношение на акцизни стоки.
Предвиждат се изменения и допълнения в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Въвежда се възможност за плащане чрез виртуално терминално устройство ПОС на администрирани от Националната агенция за приходите данъци и осигурителни вноски, като средствата постъпват директно по сметка на НАП в Българската народна банка. Също така се предлага нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащания в брой в страната да бъде поетапно намален от 10 000 лв. до 1000 лв. за срок от две години, като мярка за ограничаване на сивата икономика.
В обсъждане на законопроекта взеха думата и изразиха конструктивни становища депутати, представители на КРИБ, ИДЕС, Министерство на финансите и НАП, които по принцип подкрепиха духа и философията на закона.
Повечето от изказалите се участници в дискусията обаче изразиха съмнението си в удачността на предлаганите промени, касаещи:
- Пар.1 - Изменението на чл.19 от ДОПК – досежно разширяването на отговорността за несъбраните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски освен задълженото лице, отговорност при нотариално заверено пълномощно, ефективност на така предлаганата мярка.
- Пар.33 – Особените правила за автоматичен обмен на отчети по държави относно отчетността на многонационалните групи предприятия и санкциите за неизпълнение на задълженията им, които се считат за непропорционални.
- Пар.60 – Относно регламентирания начин за плащане на територията на страната, като изменение в Закона за ограничаване на плащанията в брой.
С цел преодоляване на неясноти и евентуални противоречия в правоприлагането, Комисията по бюджет и финанси се обедини около идеята между първо и второ четене на законопроекта, да сформира работна група с широк кръг от заинтересовани страни и експерти, която да даде убедителен отговор на дискутираните въпроси.
В заключение членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати:
С 14 гласа „за”, 7 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1, внесен от Министерския съвет на 05.06.2017г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:
МЕНДА СТОЯНОВА
