Законопроект за допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-20, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители на 8 юни 2017 г.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ



Д О К Л А Д

по законопроект за допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-20, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители на 8 юни 2017 г.


На заседание, проведено на 27 юни 2017 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители.

На заседанието присъстваха: Проф. Петър Николов – заместник-министър на образованието и науката, Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, проф. д-р инж. Любен Тотев – председател на Съвета на ректорите, доц. д-р инж. Лиляна Вълчева – председател на Националния браншов синдикат „Висше образование и наука” КНСБ и др.
Законопроектът беше представен от г-жа Светла Бъчварова. Тя заяви, че основният мотив за внасянето на законопроекта е промяна в заплащането на заетите в науката. Оценката на вносителите е, че системно през последните 10 години има недофинансиране в държавните висши училища и в научните общности – Българската академия на науките и Селскостопанската академия. Работните заплати изостават драстично от минималната работна заплата. Предлага се промяната да стане от 2018 г. с приемане на Закона за бюджета, като се гарантират минимални заплати за заетите в науката.
Заместник-министър Николов заяви, че Министерството на образованието и науката напълно споделя оценката, че заплатите на работещите в сферата на образованието в България са ниски и недостатъчни и именно поради този факт в двете ключови стратегии, които са приети – Стратегията за развитие на висшето образование и Стратегията за развитие на науката, повишаването на доходите на преподавателите и съответно на учените, също е изведено като основен приоритет.
Г-н Николов заяви, че становището на Министерството на образованието и науката по законопроекта е отрицателно, защото той противоречи на Стратегията за развитие на висшето образование и на науката, изпреварва някои от процесите, които трябва да протекат и практически ще доведе образованието до криза, а не до разрешаване на проблеми.
Основните мотиви за неподкрепа на този законопроект са следните:
- Проблемите в сектора трябва да се решават комплексно а не с един административен акт, който не е подкрепен през държавния бюджет и през бюджетите на отделните университети. Приемането му би попречило на оздравителните програми и стратегии, които университетите се опитват да следват и би объркал пътя, по който се движат висшето образование и реформите в него.
- Повишаването на доходите не трябва да става автоматично, а трябва да се прави, отчитайки различните постижения на един или друг преподавател. На това са подчинени и двете стратегии – да се даде възможност работещите, постигащи конкретни резултати, полагащите усилия, обучаващите повече хора преподаватели да имат добри доходи.

Заместник-министър Кирил Ананиев заяви позицията за неподкрепа на Министерството на финансите със следните мотиви:
Направените предложения са в противоречие с финансовия механизъм, който със Закона за висшето образование е предвиден за финансиране на висшите учебни заведения. Той е на базата на оценката, която се дава на висшите учебни заведения, на базата на търсенето на завършилите студенти от съответните висши учебни заведения от икономиката, от предприятията, от бизнеса. Така се създават условия да се финансират с нарастващи размери специалностите и професионалните направления, които се търсят от икономиката, като другите, които са с ниски оценки, имат затихващо финансиране, което води до вътрешно преструктуриране на системата на висшето образование.
Предложението за начални заплати в областта на науката не е обвързано с новите предизвикателства пред развитието на научния потенциал в страната и новата Стратегия за развитие. По-високите заплати трябва да бъдат доказани и заслужени чрез по-добър научен продукт, който е необходим както на българската икономика, така да може да се конкурира и с научния продукт, който се създава извън територията на страната, участвайки в европейската и световната конкуренция в областта на научните изследвания.

Г-н Любен Тотев изрази становище, че Законът за развитието на академичния състав и Законът за висшето образование не трябва да бъдат разглеждани поотделно, а да се отложат във времето и да се възложи на работна група да ти изготви паралелно.


Г-жа Лиляна Вълчева подчерта, че автономията на висшите училища е изключително важно постижение и тя трябва да се запази. Тя заяви, че за трета поредна година Министерството на образованието, Министерството на финансите, синдикатите и ректорите работят съвместно по посока увеличаване на коефициентите при определяне на заплатите. От изключителна важност за развитие на системата е и притокът на млади преподаватели, които да получават адекватно заплащане.


След обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „За” – 6 народни представители, „Въздържали се” – 15 народни представители, без „Против”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не приеме законопроекта за допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-20, внесен на 8 юни 2017 г. от Анелия Клисарова и група народни представители



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ:



МЕНДА СТОЯНОВА