---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните
Комисия по бюджет и финанси







П Р О Т О К О Л

№ 2



На 14 юни 2017 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе съвместно заседание на Комисията по земеделието и храните и Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на представителите на Националната асоциация на тютюнопроизводителите – 2010 (НАТ-2010) и Българската асоциация на търговците с тютюневи изделия (БАТТИ) по актуални теми, свързани с регулацията на тютюневите изделия и веригата на доставките в сектора.
2. Място на тютюна в българската позиция за бъдеща ОСП на Европейския съюз след 2020 г.
3. Преходна национална помощ за тютюн (ПНПТ) кампания 2017 г. Бъдеще на схемата, необвързана с производство, съгласно Европейски регламент 2013 г.
4. COP 8 – Осма конференция на Световната здравна организация (СЗО) през 2018 г.


Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Десислава Танева – председател на Комисията по земеделието и храните.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми народни представители,членове на Комисията по земеделието и храните и Комисията по бюджет и финанси, и от двете комисии присъстват достатъчно на брой членове. Има кворум – съвместното ни заседание може да бъде открито.
Настоящото заседание на двете комисии се свиква по искане за изслушване на представители на Националната асоциация на тютюнопроизводителите и на тютюнопреработвателите в България с дневния ред, който предварително Ви е раздаден: …(Председателят Десислава Танева изчита дневния ред.) Дневният ред също е по искане на асоциациите.
Имате ли въпроси?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: И на първото заседание на нашата Комисия – предполагам, че и Правилник ще приемем, стана въпрос за материалите и за тези срещи. Малко пό отрано да имаме информация.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колега, това е съвместно заседание – ще го решаваме в нашата Комисия.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Точно, че е и съвместно – пред останалите колеги в последния момент не мога да взема мотивирано решение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма да се взема решение. Вече обявих – Комисията е свикана по искане на Националната асоциация, те ще изложат техните искания.
МЕНДА СТОЯНОВА: Няма материали.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Материалите следва от тях да ги изисквате.
Други въпроси има ли? Няма.
Съгласно процедурата, който е „за“ приемането на дневния ред, моля да гласува. Гласуваме от Комисията по земеделието и храните. – Против няма, въздържал се 1. Приема се.
МЕНДА СТОЯНОВА, председател на Комисията по бюджет и финанси: Колеги от Комисията по бюджет и финанси, моля да гласуваме същия дневен ред, който ни представи госпожа Танева. – Против и въздържали се няма. Дневният ред е приет.
Продължаваме. Госпожа Танева ще води заседанието.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преминаваме към точка първа–Изслушване на представителите на Националната асоциация на тютюнопроизводителите и Българската асоциация на търговците с тютюневи изделия.
Има думата господин Цветан Филев.
ЦВЕТАН ФИЛЕВ, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите: Уважаема госпожо Танева, уважаема госпожо Стоянова! По стечение на обстоятелствата съм и президент на UNITAB – Европа, член на Консултативния съвет по тютюна към Министерството на земеделието, храните и горите. Благодаря на всички за това, че ни се дава възможност да бъдем чути – проблемите, които са залегнали в точките от дневния ред, който благодарим, че гласувахте. Имаме възможност да Ви информираме за онова, което притеснява целия сектор „Тютюн“.
Искам да представя много накратко представителите на сектора в момента:
Национална асоциация на тютюнопроизводителите – сегментът, който произвежда суровия тютюн, суровината;
Асоциация „Български тютюн“ (АБТ)– търговците и преработвателите на суров тютюн;
Българска асоциация на търговците на тютюневи изделия – дистрибуторите на крайния наш продукт, тютюневите изделия; и
Българска асоциация „Тютюнева индустрия“ (БАТИ) – производителите на тютюневи изделия.
Накратко казано, това е тютюневият бранш на Република България, по-скоро представителите, лидерите на браншовите организации в сектора.
По първа точка – регулации на тютюневите изделия, с няколко изречения държа да отбележа, че искахме да участваме в тази среща – в заседанието на двете комисии, със знака на превенцията. Притеснени сме от факта, че няколко пъти вече се направиха опити за неразумни регулации по отношение на тютюневите изделия, за които ние произвеждаме тютюневата суровина. Говоря за тютюнопроизводителите.
В края на 2016 г., в последните дни на Четиридесет и третото Народно събрание се направиха опити – ще говоря на жаргон, дори народен представител поддаде и пое ангажимент да направи така, че да бъде входиран Законопроект за промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия и да бъде „забранена“ рекламата на тютюневи изделия. Буквално на нас по този начин ни се каза, имайки предвид значимостта на нашия сектор за икономиката на Република България: харесваме Ви парите, не Ви харесваме рекламата.
Мисля, че много народни представители имат информация, че целият сектор „Тютюн“ внася ежегодно в хазната на Република България около 2 млрд. лв. под формата на акцизи и налози върху крайния наш продукт – тютюневите изделия. Това са около 42 – 43% от всички акцизни налози, останалите са върху алкохола и върху горивата.
Казваме, че със знака на превенцията искаме да коментираме тази тема и да предотвратим подобни бъдещи действия, защото в публичното пространство се появи информация, че неправителствени организации от рода на „България без дим“ и други подобни правят вече кампании срещу рекламата на тютюневи изделия. Мисля, че нашият сектор е достатъчно урегулиран. Считам, че Република България направи достатъчно и в момента прави да транспонира Европейската директива, европейското законодателство в нашето национално законодателство.
По първа точка казах, каквото имам да казвам, като представител на производителите на суровия тютюн, на тютюнопроизводителите, които работят на полето. Мисля, че е редно оттук нататък да вземе думата представител на Българската асоциация на търговците на тютюневи изделия, за да допълни това, което казах. Благодаря Ви.
ИВАН ДЕЛЧЕВ, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на търговците на тютюневи изделия: Добър ден на всички! Благодаря на всички, че сте тук и ще изслушате онова, което ни притеснява. Без да повтарям, наистина нашата среща е превантивна по повод на това, че в предишния парламент беше внесен Законопроект, който предвиждаше пълна забрана на излагането, на рекламата и по този начин на потреблението на тютюневи изделия.
Като председател на Управителния съвет мога да заявя, че броят на нашите членове и хората, които са заети в този бизнес, е около 100 хиляди. Тютюневи изделия се разпространяват в около 18 хил. търговски обекта в цялата страна.
Както каза колегата, всички мерки, които са предвидени по Резолюцията на Европейския съюз, свързани с контрол на тютюна, понастоящем са изпълнени на 100% в страната. Става въпрос за мерките, които касаят залепването на картинките, площта на рекламата, надписите на производителите и начина, по който да се рекламира извън обектите.
Към настоящия момент всички форми на реклама на тютюневи изделия са ограничени до минимум, изключая това, че могат да се излагат ограничено в самите търговски обекти.
Притеснението ни идва основно от това, че в предишни години, когато е имало бързи намеси, свързани с такива екстремни регулации, те никога не са давали добър резултат.
Към настоящия момент в нашите търговски обекти, всеки от които е лицензиран, търговията се провежда по много строги правила под контрола на Агенция „Митници“. Това нещо дава своите резултати – за миналата и за настоящата година нивото на контрабандата е най-ниско в страната за последните 10 години.
В хипотезата, в която се приемат някакви екстремни регулации, които да не бъдат съобразени с хората, които участват в процесите, нещата не дават добър резултат, даже напротив. Има такива данни, които са изнесени – ние бяхме на посещение и при господин Емил Димитров, в неговата комисия, за да се види, че бързи, необмислени регулации на практика не дават търсения резултат като приходи в брутния вътрешен продукт и в хазната под формата на акцизи. Истината е, че в контрабандните продукти няма здравни предупреждения, няма гарантирано качество, няма и приходи в хазната.
Апелът ни към двете комисии, както и към медиите, които присъстват, се изразява в следното. Ние спазваме всичко, което към настоящия момент е като необходима рестрикция от Европейския съюз, свързана със запазване на здравето, начина, по който се търгуват тютюневите изделия. Не искаме да бъдем по-Свети от папата, защото нивата, в които в момента бизнесът се развива, са добри и като приходи от акциз, и като нива на контрабандата.
Нивата на приходите от акциз за 2015 – 2016 г. са по-високи, което означава, че досегашните механизми работят добре както от първите стъпки на производството на този продукт, така и до последните – неговото продаване, представител на чиято асоциация съм аз.
В Законопроекта, който беше внесен в Народното събрание и след това изтеглен, имаше рестрикции, които категорично щяха да навредят на начина, по който се работи, и на начина, по който се извършва търговията. В няколко държави в Европа има реализирани такива рестрикции и за нито една от тях няма реални данни, които да показват дали рестрикциите са дали своите резултати, свързани със здравеопазването и с намаляването броя на пушачите в държавите, в които са въведени.
Още веднъж искам да кажа, че всякакви екстремни регулации, недобре обмислени и некоординирани с хората и с браншовите асоциации, на практика стимулират незаконната търговия и сивия сектор. Благодаря Ви за вниманието.
ЦВЕТАН ФИЛЕВ: Целият сектор сме тук. Мисля, че е редно и преработвателите да вземат думата – много кратко.
ЛОРА КЛАЙН, Асоциация „Български тютюн“: Асоциация „Български тютюн“ е асоциация на преработвателите на тютюн, на практика ние сме второто звено във веригата. Тъй като тютюнът е стока, която може да се използва само за направа на тютюневи изделия, за нас е жизненоважно какво се случва по цялата верига. Всякакви рестрикции, които биха били въведени за цигарите, за тютюневите изделия, на практика касаят и нас.
За да допълня и да не разширявам излишно това, което казахме, просто искам да обобщя. Прекрасно е, че ще има всякакви предложения и плурализъм. Молбата ни е: когато се разглеждат подобни предложения, да се съблюдават няколко основни принципа, които и Европейският съюз е възприел – принципът на пропорционалността. Прекомерните мерки трябва да се вземат само когато наистина има ясна обосновка, че те биха довели до някакъв положителен резултат.
При едно от предишните предложения ние поискахме обосновка – беше предоставена някаква, в която имаше статистически данни, които или бяха извадени от контекст, или се губеше причинно-следствената връзка. Ако някъде се каже, че е намаляло потреблението, това не беше обосновано задължително с въвеждане на точно определена мярка.
Както колегата каза, съвсем скоро въведохме много сериозни рестрикции с картинките по кутиите и така нататък. Дори още не е минало достатъчно време, за да може да се оцени резултатът от това. Определени среди искат въвеждане на много по-сериозни рестрикции в рекламата.
Другото, което ни притеснява, е, че се използват емоции, прекалено много емоции. Правят се клипчета с участието на деца.
При вземане на решение как да се промени законодателството наистина трябва задълбочено да се обследват абсолютно всички елементи. Както колегата спомена, ние спазваме всички директиви. Например действащата директива за рекламата на тютюневи изделия е възприета от целия Европейски съюз. Неслучайно там е извършена преценка докъде да се разпространи регулацията. За да въведем ние много по-строги мерки, трябва да сме сигурни, че това ще доведе до резултатите, които очакваме. И да имаме предвид обратния ефект – това, което всички говорят за контрабандата.
В Асоциация „Български тютюн“ имаме големи проблеми с нелоялната конкуренция на тези, които продават рязан тютюн и на практика обезсмислят и нашия труд. Ние, както и всички тук, сме лицензирани, отговаряме на изключително строги условия, внасяме данъци, а в същото време има прекалено много възможности за избягване на тези изисквания.
Винаги сме били в подкрепа на онези регулации, които ще доведат до стабилизиране на сектора. Миналата година имаше няколко изменения в Закона и ние подкрепяхме дори създаването на регистър, което на практика е някакво административно бреме за нас, но в крайна сметка знаехме, че това ще ни защити от нелоялната конкуренция на нелегалния бизнес.
По същия начин, ако се стигне дотам, докъдето се предлага от много неправителствени организации – да няма никаква информация за марката на тютюневото изделие, то тогава за потребителя няма да има никакво значение каква марка ще пуши. Той просто ще влезе в един магазин, ще види един списък и на практика ще си вземе това, което е най-евтино.
Да не забравяме, че Европейският съюз непрекъснато качва нивото на акцизите. Цигарите ще стават все по-скъпи. На фона на това, ако няма възможност потребителят предварително да се осведоми кои продукти са легалните продукти, произвеждани от легалните компании в България или произведени от големи производители в чужбина, за него няма да има никакво значение – той ще избере онова, което е най-евтино. Благодаря Ви.
ЦВЕТАН ФИЛЕВ: Ако разрешите, да направя връзката с четвъртия сегмент от сектор „Тютюн“ – Българска асоциация „Тютюнева индустрия“, само да обобщя казаното досега.
Най-вероятно много от Васв момента ще си зададат въпроса: защо тютюнопроизводители защитават индустрията? Защото все пак тютюневите изделия са продукт на индустрията. Отговорът е от над 2 и 10, сондиран със тютюнопроизводителите – че сектор „Тютюн“ по този начин винаги си е защитавал интереса на тютюнопроизводителите, на преработвателите, а и на индустрията като наш сегмент в тютюневия бранш.
Давам пример. При промяната на Директивата за тютюневите изделия на Европейския съюз през 2012 – 2013 г. имаше предложения ориенталските тютюни и тези от типа „Бърли“ да бъдат класифицирани като добавка към тютюневите изделия. Тогава, благодарение на правителството на Република България, благодарение на действията на другите държави тютюнопроизводителки, успяхме да убедим Европейската комисия в тази Директива при използването на тютюневите изделия – ориенталски тютюн и този от тип „Бърли“, да бъдат като основна съставка, а не да бъдат класифицирани наравно с пластификатори, ароматизатори и добавки. Тогава защитихме ориенталския тютюн. И понеже ставаше въпрос за Европейска директива, не само този в България, и в Гърция, и в други държави, дори извън рамките на Съюза. Затова сме заедно, затова сме решени да отстояваме интересите си и затова сме тук.
Нека да вземат отношение и колегите от Българска асоциация на тютюневата индустрия, и вече сме готови за въпроси, на които можем да отговаряме съобразно компетентността ни. Благодаря Ви.
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ, Българска асоциация на тютюневата индустрия: Ние представлявамемного голяма част от легалните компании на този пазар. Без да повтарям това, което колегите казаха, Вие сте добре запознати и от предния парламент, и от медиите с последните регулации, които бяха въведени в страната ни. България абсолютно спазва европейското законодателство, съответно компаниите, които оперират тук – също.
За легалните производители силно ограничената реклама, която имаме в момента само в обектите, и излагането на продукта в обекта са начин за конкуренция. Ние дори прилагаме авторегулация, която не е заложена в законите. Например всички сте виждали рекламните материали в магазините – има здравни надписи. Това сами си го налагаме, за да бъдем отговорни, защото нашата реклама е насочена изцяло към пълнолетни настоящи пушачи.
Повтарям апела на колегите – бидейки толкова високо регулирани, нека да подкрепяме обосновани, разумни регулации. Това е нашият апел към Вас. Не забравяйте, че за незаконните цигари няма реклама, няма страшни снимки, няма и акциз – тези два пазара са скачени съдове. В България го видяхме нагледно през 2015 и 2016 г. Благодаря Ви много.
ЦВЕТАН ФИЛЕВ: Ако позволите, госпожо Танева и госпожо Стоянова, приключваме нашето изложение с това, че вече направихме предварителни срещи с още две парламентарни комисии – по икономика и за борба с контрабандата, на господин Кънев и на господин Димитров. Мисля, че там срещнахме разбиране за нашите опасения, надявам се тук да получим същото. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря и аз за представянето на проблемите в рамките на точка първа от дневния ред.
Сега народните представители имат думата, включително всяка от политическите партии, която може да отговори на Вашите притеснения.
Преди да дам думата на госпожа Менда Стоянова, първо искам да кажа, че Законопроектът, който цитирахте и който е създал тези притеснения от предходния мандат, е входиран от народен представител от политическа сила, която в настоящото Четиридесет и четвърто народно събрание не е представена парламентарно.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Добре дошли! С много от Вас се познаваме и мисля, че в годините сме работили добре в Бюджетната комисия. Знаете нашето професионално отношение – когато се променя законодателството, винаги търсим съгласие, подкрепа, мнение от заинтересованите страни, заинтересованите браншове и в повечето случаи сме постигали консенсус. Аз Ви гарантирам, че и в това Народно събрание ще работите по този начин с Бюджетната комисия.
Много се радвам, че сте заедно тук, защото това е важен знак и за народните представители, а пък и медиите ще го отразят, така че ще стане ясно и за обществото. Това, което се развива през последните години в резултат, разбира се, и на промененото законодателство, което заедно подкрепихме – имаме ръст в приходите от акцизи, имаме намаляване на контрабандата. Радвам се, че и Вие го потвърждавате – вярвам на Вашите изследвания повече, отколкото на изследванията на други институции, социологически или държавни, защото Вие сте заинтересовани и казвайки, че е намаляла контрабандата, е така. Но не бива да се възприемат мерки, които биха навредили на този положителен процес, който се надявам, че ще продължи и през тази, и през следващата година.
Така че ще имате нашето разбиране, ще имате нашия диалог. В Народното събрание всеки от 240-те народни представители има право на законодателна инициатива. Има много неправителствени организации и други организации, които биха имали един или друг интерес, и във всеки момент биха могли да намерят своя народен представител, който да припознае техните каузи и да ги внесе в парламента като законопроект.Мисля, че в Бюджетната комисия сме действали винаги професионално и не сме допускали крайности в тази посока. Ще работим пак заедно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Колеги, други желаещи да вземат отношение?
Пропуснах да кажа, че на заседанието днес присъстват представители на Министерството на земеделието, храните и горите: господин Слави Кралев – директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“, и госпожа Мария Стефанова – началник-отдел в дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделските парцели“. Ако има въпроси и към тях, особено по останалите точки, също могат да вземат отношение.
Други становища относно притесненията, представени от представителите на неправителствения сектор?
Госпожо Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми гости и колеги! Вярно е, че в предходното Народно събрание беше внесен такъв законопроект и в резултат на неговото внасяне ние направихме много добра дискусия. Съответно колегата, който го беше внесъл, след това го изтегли, защото мисля, че мотивите, които бяха представени, бяха достатъчно аргументирани.
Факт е, че в законодателството в областта на регулациите на тютюнопроизводството в България са напълно въведени европейските директиви. Европейските директиви в нашето законодателство са такива, че дават възможност наистина да има регулация, но без да се прекалява в някаква крайност, която може и да се случи, при условие че има и друга страна, която поддържа мнение, различно от Вашето. Това няма как да бъде спряно.
Ще се съглася и с факта, че не е минала година, година и нещо, откакто тези промени бяха направени – малко трудно бихме могли да направим оценка доколко те оказват въздействие върху процесите на намаляване на тютюнопушенето. Става въпрос, че ние имаме Рамкова директива, рамкови изисквания, Световната търговска организация непрекъснато Ви събира – 17-а, сега 18-а следва, има препоръки.
Виждам, с много малки крачки се върви в някаква посока, но те не са драстични. Вероятно това е една от причините, когато се въвеждат в законодателството промени, свързани с изискванията за реклама или с регулирането на този сектор, те трябва да бъдат внимателно осмислени, защото касаят много хора както от най-ниското ниво, което произвежда – земеделските стопани и производители, така и след това индустрията, която се развива.
Смятам, че дискусиите винаги са полезни, включително и тази среща, която Вие сте предприели като възможност да ни информирате, отново да кажете Вашето становище, да се чуе. Законодателството, когато се прави, трябва да бъде стабилно и трябва да бъде наистина добре преценено и икономически обосновано. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Тъй като чухме за притеснения от асоциациите, за екстремни регулации, за ясна обосновка, искам да заявя, че от нашата парламентарна група можете да не се притеснявате за някакви лобистки закони – естествено, че трябва да си защитаваме родното производство. Тъй като тук са и представители на „Български тютюн“, като членове на Комисията по земеделието и храните, ако можете да ни кажете как върви самата земеделска година, тютюнът на какъв етап е, последните дъждове дали оказват някакво влияние върху добивите и как върви самата регистрация.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте, господин Филев.
ЦВЕТАН ФИЛЕВ: Извинявам се, че може би много пъти ще взема думата днес.
Искам да благодаря на госпожа Десислава Танева, че миналата година успяхме да финализираме поредните промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия и двата регистъра – на тютюнопроизводители и на търговски субекти с издадено разрешително за търговия със суров тютюн, станаха факт.
Това също беше със знака на превенцията – да създадем ясни правила между сегментите в нашия сектор, имайки предвид, че за да се впише в Регистъра на тютюнопроизводителите, всеки земеделски стопанин, който желае да се занимава с тютюнопроизводство, предварително трябва да сключи договор за производство и реализация на тютюнева суровина, трябва да изпълни още два елементарни критерия, но вписвайки се в Регистъра на тютюнопроизводителите, съгласно последните промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия той се превръща в легитимен тютюнопроизводител. Всички останали – това беше и нашата борба, земеделски производители, които отглеждат тютюн, без да се впишат в Регистъра, съответно неизпълнявайки критериите за това, са нерегламентирано отглеждащи тютюн и реализиращи тютюнева суровина земеделски производители. Това ни беше борбата – да създадем ясни правила. Свързвам това с опасенията ни, че с регулациите, които по изкуствен начин се опитват някои неправителствени браншови организации отново да наложат, създават смут в редиците на тютюнопроизводителите.
В настоящия момент се пласира незаконно нарязан тютюн. Напишете във форумите „Търся нарязан тютюн“ и ще видите, че има над 500 обяви – по куриери се разпространява незаконно нарязан тютюн, от което най-губеща е хазната на Република България. Около 2 хил. тона годишно се нарязва и се разпространява контрабандно – това са около 300 млн. лв. ежегодни загуби за хазната. Казвам го с аргумента, че това не го правят тютюнопроизводители, а хитреци, които изкупуват тютюнева суровина от тютюнопроизводителните региони, и в гаражни условия нарязват тютюна и го разпространяват контрабандно.
По отношение на реколтата. Ние плавно отиваме към другите точки. Благодарение на националните доплащания за тютюн, много от тютюнопроизводителите след 2009 г. до настоящия момент се преориентираха към други браншове и други производства, благодарение на преходната национална помощ – това са средства, с които имат възможност да се преориентират.
На фона на 42 хил. тютюнопроизводители през 2009 г., през 2016 – миналата стопанска година, в Регистъра се вписаха 6107 тютюнопроизводители. Понеже този Регистър всяка година се актуализира, надявам се за стопанската 2017 г., все още не са готови крайните данни, да се впише по-голям брой тютюнопроизводители – около 7 хиляди. За 2016 г. в България бяха произведени около 16 хил. тона тютюн – от четирите сортови групи: двете ориенталски „Басми“, „Кабакулак“ и двете едролистни „Бърли“ и „Виржиния“.
Също заради по-ранното изплащане тази година на преходната национална помощ и малко по-добрите цени, които получиха ориенталските тютюни миналата година – през 2016, индикациите са, че тази година площите са с около 5% повече в сравнение с предходния стопански цикъл, което означава, че за стопанската 2017 г. в България се очаква да бъдат произведени между 16 и 17 хил. тона тютюн. Крайните цифри ще станат ясни, когато приключи изкупната кампания – надявам се до края на месец февруари 2018 г.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви, господин Филев.
Колеги, други изказвания?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря Ви.
Слушах презентацията и в Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Там отново чух за тези около 2 хил. тона нарязан тютюн, който се реже по гаражи и се разпространява – от това бюджетът губи. Вие казахте, че контрабандата е намаляла, но виждаме, че контрабанда има, има и нерегламентирано производство на тютюн – фискът губи от тези производства. Казахте, че миналата година е въведен този Регистър – чудесно, регистрирани са всички производители на тютюн или трябва да бъдат регистрирани. Явно ще трябват още законодателни инициативи да ограничим това незаконно производство и тези загуби за бюджета, които споменахте и които никак не са малко – 300 млн. само от този нарязан тютюн. Може би от Ваша страна ще е добре, освен че направихте презентация и казахте Вашите притеснения, да предложите как да се справим с този порок, какво трябва да бъде направено още като законодателни промени, като по-добър контрол. Ако законът го позволява, и контролът няма как да бъде ефективен.
Моята молба към Вас е и това – да чуем, ако имате, някакви предложения. Разбира се, че разговорът може да продължи и да очакваме такива. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, други изказвания?
Господин Филев, заповядайте.
ЦВЕТАН ФИЛЕВ: По тази тема, предполагам, още едно изказване ще направим. Използвайки онова, което каза преждеговорящият, освен че в края на това заседание ще входираме в Деловодството две писма до двете комисии с благодарност за това, че имахме възможност да участваме, в рамките до края на месец юни ще направим в писмен вид, подготвени сме и в момента работим по въпроса, да представим на Вашето внимание нашите предложения, което казахте Вие – много благодарим, че срещаме разбиране. Още едно изказване ще направим по този въпрос.
ИВАНКА ВАРКОВА, Асоциация „Български тютюн“: Конкретно по въпроса, който постави господин Търновалийски. Имаме Регистър на тютюнопроизводителите, имаме Регистър на фирмите, които изкупуват тютюн. Промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия някъде около три години – минаха през два парламента, опити за промяна, с много дълги дебати в Земеделската комисия, страшно много срещи сме имали – целият бранш. Един от секторите има свои интереси. Към днешна дата е приет един Закон, в който има все пак механизъм, който да упражнява контрол.
Лице, което произвежда и съхранява тютюн, без да е регистрирано в Регистъра на производителите или няма разрешение за изкупуване на тютюн, съхранява и държи този тютюн в себе си противозаконно – подлежи на съответната глоба или имуществена санкция. Това е механизмът – отговорните за тези проверки са областните комисии по тютюна, които са сформирани към областните комисии по земеделие.
Сега е първата година, когато трябва да видим ефекта от промените, които са направени с последните промени в частта за тютюна на Закона за тютюневите изделия. След като видим тези промени, евентуално тогава бихме могли да търсим нещо за доусъвършенстване. Имаме една мярка, която на практика още не е реализирана, предстои тепърва да видим и да оценяваме нейния ефект и дали е необходимо още нещо като рестрикция и така нататък. Като тютюнотърговци имаме няколко други идеи, но производителите не са съгласни с тях – дебати много.
Нашето становище към момента – по-добре да видим сегашните промени как ще подействат, какъв ще е ефектът и дали е удачно да се прави нещо допълнително. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, има ли други изказвания по точка първа?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ, „Обединени патриоти“: Само не разбрах, господин Филев: откъде са данните за 2 хил. тона нарязан тютюн? Откъде е тази база данни – 2 хил. тона, точно или неточно, и как точно 2 хил. тона се разфасоват в гаражи? Да ни обясните.
ЦВЕТАН ФИЛЕВ: Както каза госпожа Варкова, ние участваме в много семинари, в много подобни мероприятия и постоянно следим информацията от Агенция „Митници“.По данни на Агенция „Митници“ имаме такава информация. Разбира се, тя не е точна.
Съвсем по земеделската част часовникът се сверява на база разсадени площи, произведени, изкупени и предадени количества. Ние можем да направим сметката колко се произвежда и колко се реализира по законен начин. Всичко останало се реализира по незаконен начин – луфтът, който остава. Не знам дали правилно го обясних.
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ, БАТИ: Ако позволите, съвсем накратко да допълня. През някои от по-старите години – статистически 2014 или 2015, заловените общо от Агенция „Митници“ и МВР количества нарязан нелегален тютюн за една от годините възлизаха на два пъти и половина размера на обложения обем. Това Ви дава някаква представа за какви пропорции става въпрос, и то при много голямо усилие на правоприлагащите органи срещу този проблем. Залавянията са два пъти над изобщо обложените количества.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви за информацията.
Господин Апостолов поиска думата.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ, „Обединени патриоти“: Господин Филев, тук задълбахме тази тема за земеделската дейност и производството на тютюн. Не смятате ли, че и при самите производители, даже и да са регистрирани по анкетна карта, и да са вписани в Регистъра за производство, не минават такива щекотливи теми за тях – да получат малко по-висок доход и част от произведения тютюн да реализират по нормален начин, а друга част да реализират, за да получат малко повече пари на черно? Много добре разбирате, че цената е ниска – не обвинявам хората, те търсят да защитят своя труд.
Аз лично съм брал тютюн като дете, по пет-шест декара всяка година са гледали моите родители – много добре знам какво представлява този труд, колко е непосилен и тежък. Оправдавам хората, че те, регистрирайки се, гледат да изкарат и нещо отстрани. И отделно – такива, които въобще не са регистрирани, но успяват и те да продадат. Оттам се получава тази относителна цифра, която си мисля, че даже е по-голяма от онази, която Вие казвате.
Във всички сайтове, даже и като иконки излизат на екрана на компютрите, можете да видите колко предложения има за нарязан тютюн. Вие много по-добре знаете от мен и сте се интересували. Това е вярно, което казахте.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Абазов поиска думата.
БЮРХАН АБАЗОВ: Благодаря Ви, уважаеми госпожи председатели на двете комисии, уважаеми колеги и гости! Преди да навлезем в детайли, защото натам отива разговорът, и преди да сме преминали на следващите точки, които са вече по-конкретни, докато сме още на първата, бих желал да изразя принципната позиция на нашата партия по този въпрос и по въпроса, който поставят браншовите организации. Известно е, че нашата партия никога не е правила бързи, необмислени и други подобни стъпки точно в тази област. Напротив, славим се с това, че бавно, методично, систематично сме партията, която работи от най-дълго време точно по темата тютюн, тютюневи изделия и въобще за сектора.
Едно не мога да разбера, въпреки че имам самочувствието, че дълго време работя в този сектор: кой е проектът на нормативен акт, който обсъждаме?Тъй като не съм бил в предното Народно събрание, струва ми се, че няма такъв, а по-скоро обсъждаме, че някой нещо говорил в публичното пространство и будел притеснение и съмнение в бранша.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нека аз да отговоря.
И двете асоциации, които поискаха срещата, обявиха, че я искат за превенция и предварителен разговор по повод създаденото напрежение от предходен мандат за законопроект, внесен от народен представител от политическа сила, която в настоящия не е парламентарно представена. Предвид рисковете, които са се получили тогава, поискаха срещата предварително за превенция.
БЮРХАН АБАЗОВ: Такъв проект няма.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Към настоящия момент няма.
БЮРХАН АБАЗОВ: Има слухове в публичното пространство, че нещо се готви и опасенията на бранша са…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма такива. Просто не искат да се повтаря ситуацията.
БЮРХАН АБАЗОВ: Опасенията на бранша са от някакви прибързани действия от наша страна, което би довело до нещо различно. Това декларирах с моето изказване, докато сме още на първата част, че такива прибързани действия от наша страна няма да има, както никога не е имало – напротив, нашите действия са били винаги бавни, методични и систематични и винаги в диалог с бранша, независимо дали сме сядали срещу тях от страна на Министерството, или от страна на Комисия в парламента.

Иначе е похвална инициативата на бранша в този състав да се яви пред нас. Моят апел е в същия състав да се явяват и в бъдеще, когато примерно обсъждаме проблемите с изкупната кампания на тютюна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В Министерството на финансите в този състав са събирани – редно е да отбележим, че сме правили такива срещи.
Господин Филев.
ЦВЕТАН ФИЛЕВ: Накратко да отговоря на господин Абазов. Има конкретна заплаха и в предишна среща с двете комисии, които споменах – по икономика и за борба с контрабандата, получихме същия въпрос и не отговорихме адекватно. Пак започнахме да обясняваме колко е важен нашият сектор за фиска на Република България ежегодно.
Има такива заплахи от неправителствена организация – „България без дим“. През месеците февруари и март предприеха инициативи – това са хората, които „пробиха“ при народен представител, нека нещата да ги казваме с имената, при господин Иван Станков – АБВ. Те са правили опити при всички парламентарни групи – някой народен представител да поеме инициативата да входира такъв законопроект в предното Народно събрание. Единствено са „пробили“ в АБВ. Вносител на предния законопроект, който беше изтеглен впоследствие, защото направихме дебат, беше проф. Иван Станков, разбира се, със съдействието на народни представители, които присъстват и тук. Занимавали сме госпожа Цвета Караянчева, госпожа Светла Бъчварова и госпожа Ферихан Ахмедова, на които много благодарим, че убедихме господин Станков да изтегли този законопроект в последните два-три дни от живота на Народното събрание.
Същите „България без дим“ в момента са инициатори, правят видеоклипове колко е вредно тютюнопушенето за човешкото здраве. Да, ние сме съгласни с това, не спорим. Раздават брошури, облепят билбордове – не знаем откъде са финансирани. Това правят в момента. Опасяваме се, че тези хора пак ще търсят път към народни представители, надявайки се някой да поддаде същият законопроект да бъде внесен в Деловодството на Народното събрание и пак да се срещнем тук, когато вече се е обърнала каруцата. Затова днес сме тук, преди да се обърне каруцата, да не търсим после причината.
Отговорих Ви, господин Абазов.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, по точка първа има ли други изказвания, или да я закриваме?
Заповядайте.
КУНИ ИВАНОВ, тютюнопроизводител от Мъглижка област: Благодаря за предоставената възможност.Искам да говоря по тази тема, която видях, че представлява много голям интерес за всички – нарязаният тютюн. Българските контрабандисти не са най-умните контрабандисти на света, те не са го измислили това нещо. Но това е една пазарна ниша, която липсва в България, а в целия Европейски съюз съществува – продават се опаковки по 100, 200,300, 500 г тютюн с бандерол и с всички останали атрибути на легалната търговия. Това нещо в България не съществува и се използва огромна пазарна ниша. Мога да предоставя снимки от обекти от Европа на този вид търговия с тютюн. (Реплики при изключени микрофони.)
Говоря за опаковки – големи кутии по 200, 300, 500 г тютюн, които не пречат на кутиите на цигарите, тъй като този начин на опаковане на цигарите е много пό несъвършен, нетраен. Чисто и просто една кутия от 20 цигари през тази търговия излиза около 1 евро.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Колеги, закривам дебата по точка 1.

По точка 2– Място на тютюна в българската позиция за бъдеща ОСП на Европейския съюз след 2020 г., дебатът тепърва стартира с всички браншови организации. Позицията в момента се готви.
Имате думата, за да кажете Вашето становище на народните представители.
Заповядайте, господин Филев.
ЦВЕТАН ФИЛЕВ: Уважаеми дами и господа! В момента тече националният дебат за хоризонта 2020 ОСП на Европейския съюз – след 2020. Това е болната тема на българските тютюнопроизводители, защото ние никога – говоря вече и от името на тютюнопроизводител, освен че оглавявам браншова организация – не сме имали възможност да получаваме директни плащания от Европейския съюз, каквито са получавали до 2014 г. нашите колеги от държавите тютюнопроизводителки в рамките на Съюза. Имам предвид от 2007 до 2013 г. – предната рамка на Общата селскостопанска политика, както и през настоящата 2014 – 2020 г. Със сигурност всички в залата знаят, че в момента тече и подобен европейски дебат.
Тази точка точно така сме я формулирали, защото се надяваме в българската позиция, каквито позиции ще изразят всички страни – членки на Европейския съюз, тютюнът да намери достойното си място като една от най законно отглежданите земеделски култури.
Не искам да обидя бранш или колеги, но тютюнът е един от браншовете, за които има закон – за тютюна и тютюневите изделия. Казвал към го навсякъде, и по медии – не съм чувал да има закон за краставицата и за домата, застраховах се да не обидя някого.
В тази връзка ние от сектора на тютюна не сме съгласни в позицията на България за новата ОСП след 2020 г.да има приоритетни и неприоритетнисектори. Мисля, че България трябва да извоюва позицията „приоритетен сектор“ на цялото селско стопанство, на цялото земеделие на Република България.
Ние не сме държава с тежка икономика, с машиностроене, с развита хипериндустрия – ние сме селскостопанска страна. Мисля, че България трябва да отстои – за населението на Републиката – сектор „Земеделие“ да бъде приоритет в новата ОСП след 2020 г.
Като браншовик, отговарящ и оглавяващ Асоциация на тютюнопроизводителите – настояваме, надяваме се тютюнът да получи достойното си място, наравно с останалите браншове от сектор „Земеделие“, каквито са овощарството, зеленчукопроизводството, биологичното производство, животновъдството. Надяваме се тютюнът да получи достойното си място, а не както сега е изключен от всякакъв род финансиране и субсидиране. Надявам се тази дискриминация да приключи.
В обратния смисъл – ние не можем да настояваме нашите тютюнопроизводители да изпълняват законодателство, да апелираме към тях да се вписват в регистри, да бъдат коректни граждани на страната, да изпълняват законодателството на Република България, а всъщност да не можем да им извоюваме равнопоставено положение, работа и съществуване наравно с другите сектори от земеделието.
Мисля, че са готови позициите. Понеже участваме в работна група на всички браншове от сектора на земеделието от Република България и поддържаме кореспонденция, вече има позиции на няколко от държавите. Всяка от тях защитава националните си приоритети: Гърция е нормално да защитава маслината и лимона, Португалия, Испания и другите държави. Мисля, че България трябва да защити, освен останалите браншове, и тютюна. Това имахме предвид по тази точка.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви, господин Филев.
В момента имаме два варианта на процедура. Започна дебата с всички браншови организации, няма и страна в Европейския съюз, при която да има готова позиция. Първите проекти на регламенти за това се очаква да излязат в края на годината.
Това, което Вие искате, тук го чуха и народните представители, и представители на държавата. Ние можем да продължим тази точка с изказвания на представителите на Министерството на земеделието, храните и горите относно регулациите за ограниченията – за подкрепа на тютюна, и независимо от това, че сме в хода на дебат за новата ОСП, следва да се съобразяваме с тях, както и с другите страни. Общо взето, това го знаете, знаете защо в България само по СЕПП получавате за площи в добро земеделско състояние. С това ще се повторим, ако го направим.
По-скоро предлагам дебатът по тази точка да бъде малко по-късно – след два-три месеца, когато и държавата ни в лицето на Министерството ще има по-ясна визия за ориентация и искания, които ще имат останалите страни членки. Защото сега ще повторим нещо, което знаете. Както решите.
МЕНДА СТОЯНОВА: Няма смисъл.

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тогава да преминем към трета точка – Преходна национална помощ за тютюн (ПНПТ) кампания 2017 г. Бъдеще на схемата, необвързана с производство, съгласно Европейски регламент 2013 г.
Имате думата.
ЦВЕТАН ФИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Танева.
По тази точка имаме намерение да Ви запознаем с два елемента – кампания 2017.Ние знаем, че това най-вероятно е свършено или ще се свърши, имайки предвид, че всяка година България подава искане до Брюксел, получаваме разрешение и залагаме средства в следващата финансова година (най-вероятно тук най-добре е запозната госпожа Стоянова) – залагаме средства в план-сметката на Държавен фонд „Земеделие“, включително и за преходна национална помощ за тютюн.
Молим и тази година това да се направи в разумни срокове, за да може, когато се кове бюджетът за 2018 г., на фона на регистрациите на тютюнопроизводителите и подадените заявления за кампания 2017 Народното събрание да има възможност да заложи средства за преходна национална помощ и за бюджетната 2018 г. Това е единият елемент и той е съвсем на парче.
Тук въпросът ни е към представителите на Министерството на земеделието, храните и горите. Ние нямаме информация докога ще бъде актуална тази схема, необвързана с производството. Много пъти и с Вас сме го коментирали, и в рамките на Консултативния съвет, и по медиите, че преходната национална помощ за тютюн ще се получава от стопаните до 2020 г., което означава, че това е последната година, в която те ще подадат заявление за участие по схемата. И по пътя на логиката ще получат средства за последен път през 2021 финансова година.
Ще бъда откровен, преди около месец разговарях лично с министъра на земеделието господин Порожанов. В срещата участва и директорът на Държавен фонд „Земеделие“ господин Живков. Тогава бяхме коментирали, че по Европейския регламент схемата ще бъде актуална за последно през 2018 г., с репликата, че не е невъзможно тя да бъде продължена до 2020.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Давам думата на госпожа Мария Стефанова да отговори на Вашите въпроси.
МАРИЯ СТЕФАНОВА, Министерство на земеделието, храните и горите: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Господин Филев, правилно отбелязахте, че преходната национална помощ е осигурена за целия програмен период – до 2020 г. Това е регламентирано в Регламент 1307/2013 г., където е изброено по години, включително до 2020 г., какъв процент от средствата, които са давани през 2013 г., която е отправната точка за тази схема, ще бъдат давани, включително и през 2020 г. последно, като по регламент тези средства намаляват с 5% всяка година и до 2020 г. стигат до 50% от преходната национална помощ, тоест от националните доплащания, които са били давани през 2013 г. Това исках само да уточня.
Иначе за кампания 2017 г., която все още не е приключила, защото Европейската комисия удължи срока за подаване на заявления, тук имам една справка – към 13 юни 2017 г. броят на кандидатите, които са подали заявления, е 41 хил. 318. Почти същата е цифрата и през предходната 2016 г., когато са били 41 хил. 384 кандидати.
За 2017 г. по Европейски регламент 1307/2013 г. максималният размер на бюджета, който може да бъде даден, подчертавам – може, но нали всичко зависи от държавния бюджет, възлиза на 65% от бюджета спрямо 2013 г. – 65% от бюджета за 2013 г.! Това е информацията.
За бъдещето на ОСП, както вече стана ясно, ще очакваме бъдещите законодателни предложения за следващия програмен период. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Господин Филев.
ЦВЕТАН ФИЛЕВ: Най-изчерпателния отговор получихме по трета точка, благодарим за което.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нормативна яснота има по точка трета.

Преминаваме към четвърта точка – Осма конференция на Световната здравна организация през 2018 г.
Очакваме да чуем Вашето искане към народното представителство.
ЦВЕТАН ФИЛЕВ:COP 8 е Осма конференция наСветовната здравна организация. Тя ще се проведе най-вероятно през месец ноември 2018 г. Вече много станаха благодарностите, но като работи човек, е нормално да получава такива.
Когато Вие бяхте министър, госпожо Танева, успяхме заедно да направим така, че България да бъде една от двете държави от Европейския съюз, която успя да изпрати представител на COP 7 през 2016 г. в Ню Делхи – Индия, не от сферата на здравеопазването, а от друго министерство, в случая от Министерството на земеделието и храните. Наистина този представител на България отстоя европейската позиция, която беше в защита на сектор „Тютюн“ на европейско ниво. Европейският съюз имаше една-единна позиция – не всяка държава да има такава. Надяваме се през 2018 г. на COP 8 да се справим и с другите предизвикателства. Рано е отсега да говорим.
Само няколко щрихи ще представя на Вашето внимание. Заплахите за европейския тютюн, в това число и за българския, идват от Рамковата конвенция за контрол на тютюна – глобален договор, подписан от около 170 държави, които в действителност се съгласяват да спазват всички предложения и решения на Световната здравна организация. Няколко от тях бяха заложени в чл. 9 и чл. 10 от Рамковата конвенция за контрол на тютюна.
Накратко ще обясня за какво става въпрос. Например представители на Канада бяха предложили в производството на тютюневи изделия да се използват само тютюни с много ниско съдържание на никотин – под 0,1%, а всички европейски и световни тютюни са с 3% съдържание на никотин. Те предлагат де факто да работим с 30 пъти по-малко съдържание на никотин в тютюна, което само по себе си е факт, че трябва да работим с генно модифицирани организми, които пък са забранени в рамките на Европейския съюз. Един вид: разрешаваме Ви, но Вие нямате право.
Смело мога да кажа, че Европейският съюз – Италия беше другата държава, която беше изпратила представител – отстоя позициите и интересите на тютюнопроизводителите в Съюза. Може би от осем лоши предложения се бяхме справили тогава със седем такива.
Едно от лошите предложения на Световната здравна организация е заложено в чл. 17 и чл. 18 от Рамковата конвенция. Един вид, по-елементарно обяснено: разрешаваме Ви да отглеждате тютюн, но в периода от септември месец до април, което означава, без никой да вземе предвид, че тогава в рамките на Европейския съюз е зима. Тук вече почти сме убедени, че това е дело на дългата корпоративна ръка на много високо ниво на корпоративни интереси – да се използват тютюни с ниска себестойност от държави от Африка, каквито са Малави, Замбия и Зимбабве, и Индия – по-евтини тютюни, понеже там има по-евтина работна ръка.
Да, нашият тютюн е малко по-скъп – говоря за европейския, но държим, че е и по-качествен. Затова трябва да си получи достойното място и трябва да бъде защитен.
Надяваме се, което зависи от Вас, да бъде направено. На COP 8 да има пак български представител – заедно да защитим интереса конкретно на българските тютюнопроизводители в рамките на европейското семейство на тютюнопроизводителите.
Приключвам тази тема. Разбира се, ако колегите решат да вземат отношение, ако Вие позволите.
През месец май 2017 г. в Рим учредихме Европейска междубраншова организация – между Европейската асоциация на тютюнопроизводителите, в която участваме 10 държави – UNITAB, и Европейската организация на тютюнопреработвателитеFETRATAB. Това е последното познато ниво в сектор „Тютюн“, даже и друг бранш в сектора на земеделието не го е постигал – да обединим производителите с преработвателите.
Там на европейско ниво дебатираме същите теми, които дебатираме тук в рамките на заседанията на парламентарните комисии – и дебатът на европейско ниво за новата ОСП след 2020 г., и COP 8, която предстои – чука на вратата.
COP 8 не е седмицата, в която се провежда самата конференция – 7 дни през месец ноември 2018 г. COP 8 провежда работни групи в някоя точка на света, събират се държави – излъчени представители, разбира се. Там се коват лошите предложения и ако ние не им се противопоставим навреме, те стават крайни решения в рамките на COP 8. Това имахме предвид в четвърта точка –COP 8, СЗО, Рамкова конвенция, чл. 9 и чл. 10. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Което зависи от нас – така както Ви подкрепихме през 2016 г., Министерството ще направи същото и се надявам това да Ви помогне.
Колеги, имате ли въпроси към представителите на неправителствените организации?
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви.
Имам един такъв въпрос, свързан с Рамковата конвенция, която казва, че съдържанието на никотин в цигарите трябва да се намали. Нали това е нещо, което не се променя? Не е въпрос към тютюнопроизводителите, защото ние имаме сортове, тези сортове са с определени качествени показатели – те не могат да се променят кой знае колко за условията на България.
Но Вие как ще реагирате на това предизвикателство, предвид факта, че наистина трябва да се върви в тази посока? Какви са решенията – иновативни ли? Факт е, че натам се върви и Вие трябва да имате някаква готовност, някакъв отговор на Рамковата конвенция, която разбирам, че е като документ, който не може да се променя в основните си параметри поне на този етап. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви.
Рамковата конвенция за контрол на тютюна е международен документ, но той не трябва да бъде възприеман по същия начин, както се гледа на европейските директиви, които сме длъжни да транспонираме в законодателството. Това е по-скоро концептуална платформа за борба с тютюнопушенето като феномен. В крайна сметка всички, мисля, са съгласни, че това е съзнателен потребителски избор – и на опаковките рисковете дори са ясно посочени. Има такова движение и течение в света в момента от много от компаниите – да се създават продукти, които търсят намаления риск. Продукти, които се консумират по различен начин, а не с горене, както това става при нормалните цигари, които всички познаваме.
Това е, бих казал, млада тенденция в света, тепърва ще се развива и не трябва да се забравя, че потребителят е този, който решава какво иска да прави.
Конкретно за нивата на катран, никотин и въглероден оксид, за които питате, има европейска регулация за това нещо и България я спазва.
Мисълта ми беше, че не всички неща, записани в Конвенцията, имат задължителен характер или пък са практически възможни. Вие чухте господин Филев – да не повтарям и да не Ви отнемам от времето.Някои концепции, като например поставяне на таван на съдържание на никотин в сухия тютюн – науката няма много ясен отговор как може да стане това. А съвсем отделна тема е дали, ако се създаде такъв продукт, някой ще го използва, защото има експерименти, правени от компании в сектора, които накрая приключват с провал, защото пушачът не се интересува от този продукт. Това е реално.
Когато има разбиране, че регулациите трябва да са пропорционални и обосновани, бихме казали, че сме по-спокойни. Благодаря Ви.
ЛОРА КЛАЙН, АБТ: Само исках да допълня, че в рамките на Директивата, която току-що на практика влезе в сила, преди нейното оформяне като краен документ, също е имало такива идеи. Старите нива, които бяха определени на ниво Европейски съюз, да бъдат още занижени. В крайна сметка се е взело решение да се запазят тези нива, тъй като се приема, че те осигуряват достатъчна безопасност за потребителите. За момента ние се съобразяваме с това, което Европейският съюз е приел.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви.
Други въпроси от присъстващите членове на двете комисии? Няма.
Благодаря за присъствието. Благодаря за инициативата. Разговорът смятам, че беше полезен. В точка първа мисля, че получихте уверениеот всички политически сили, че няма да има подобни изненади.
Пожелаваме успех! Успешна кампания! Радваме се, че цената е малко по-висока тази година, дано и качеството да е добро.
Закривам съвместното ни заседание.

(Закрито в 15,50 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ:
Десислава Танева



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ: Менда Стоянова



Стенограф: Райна Зарева