---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 3

На 15 юни 2017 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1 от 5 юни 2017 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, № 754-01-16 от 1 юни 2017 г., внесен от Данаил Кирилов и група народни представители.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 754-01-10 от 25 май 2017 г., внесен от Делян Добрев и Данаил Кирилов.
4. Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., № 702-01-2, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017 г.
5. Проект за решение за определяне на Комисия за одитиране на годишните финансови отчети на Сметната палата за 2015 и 2016 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Дневният ред е раздаден. Има ли предложения по него? Няма.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма. Приема се.

ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Давам думата на заместник-министъра на финансите Бойко Атанасов да представи Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Законопроектът е изготвен във връзка с необходимостта от хармонизиране и привеждане в съответствие на националното законодателство с изискване на европейските директиви в областта на административното сътрудничество и обмен на информация за данъчни цели, както и правно-технически корекции във връзка с препоръки, получени в рамките на предварителния преглед на българското законодателство по прилагане на общите стандарти за предоставяне на информация към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Първо, Законопроектът въвежда правилата на две европейски директиви по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане. Промените имат значение за засилване борбата с укриване на данъците и агресивното данъчно планиране.
В съответствие с изискванията на Директива 2015/2376 в ДОПК се създават правила и по автоматичния обмен изпълнителния директор на НАП ще обменя с компетентните органи на държавите – членки на Европейския съюз и Европейската комисия информация за трансгранични данъчни становища и споразумения за ценообразуване.
В съответствие с изискванията на Директива 2016/881 в ДОПК се създават правила за осъществяване на автоматичен обмен на отчети по държави, съдържащи информация за разпределението на приходи, печалби, активи и данъци на предприятия.
Компетентен орган за обмена е изпълнителният директор на НАП.
Предоставящото информация предприятие подава отчет по държави пред НАП по електронен път в предварително утвърден формат. Компетентният орган предоставя отчетите по държави на всяка държава членка или на друга юрисдикция, в която съставно предприятие на многонационалната група предприятия е местно лице за данъчни цели или има място за стопанска дейност. Обменът на информацията в отчета по държави ще позволи на данъчните администрации в различните държави да предприемат мерки срещу вредните данъчни практики и да идентифицират лица, които изкуствено прехвърлят част от печалбите към юрисдикции с по-благоприятни данъчни режими.
Разпоредбите, с които се въвеждат посочените директиви, са съобразени с разработените правила за обмен на информация, които България следва да въведе в законодателството си като част от мерките за приобщаващата рамка за въвеждане на данъчни мерки против свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, към която страната ни се присъедини през 2016 г.
Второ, във връзка с поетите международни ангажименти, в ДОПК се създават нови разпоредби, с които Правилата за осъществяване на взаимна помощ при събиране на публични вземания съгласно международни договори се обвързват с производствата по ДОПК. Такъв значим международен договор, по който България е страна, е Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, ратифицирана през 2016 г.
Трето, проектът предвижда усъвършенстване на правната уредба в ДОПК на отговорността на трети лица за непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски на задължени юридически лица. С промените се цели преустановяване на практиката дружества със задължения да бъдат прехвърляни скоро след започване на проверка или ревизия. Предложението е от съществено значение за оптимизиране на производството и ясно дефиниране на обективните и субективните предпоставки, които следва да бъдат доказани, за да се ангажира субсидиарна отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК. Същевременно предложената уредба защитава интереса на добросъвестните данъкоплатци. Предвижда се да бъде разширен кръгът на лицата, по отношение на които може да се ангажира отговорност, както и обхватът на действията, които следва да бъдат извършени от трети лица, за да се счита, че са изпълнени предпоставките на ангажиране на субсидиарна отговорност.
Четвърто, със Законопроекта се предлагат изменения в Закона за ограничаване на плащанията в брой. Създава се възможност администрираните от НАП данъци и осигурителни вноски да бъдат плащани чрез виртуално терминално устройство, като средствата постъпват директно по сметката на НАП, БНБ. По този начин значително ще се намали административната тежест и разходите за бизнеса. Ще се осигури удобна безплатна за лицата алтернативна възможност за плащане на данъци и осигурителни вноски по интернет.
Предлага се за ограничаване на сивата икономика поетапно намаляване на нормативно-регламентирания праг за ограничаване на плащания в брой в страната, което е в съответствие с практиката в другите държави. Предложението е поетапно да бъде намален прагът от 10 хил. лв., като от 1 януари 2019 г. да бъде 1000 лв. Това ще доведе до ограничаване на възможността да не се отразяват в счетоводствата на предприятията парични потоци, свързани с реализиране на приходи от продажба на продукция, стоки и услуги, а от друга страна, с изплащане на заплати и възнаграждения, за които не са удържани данъци и задължителни осигурителни вноски.
Пето, Законопроектът предвижда прецизиране и усъвършенстване на други разпоредби от ДОПК.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата за изказвания.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Разделям въпросите в Законопроекта на три.
Основната част е въвеждането на изискването на Директивата във връзка с административното сътрудничество по обмен на информация.
Втората важна част са промените в чл. 19 относно прехвърлянето на фирми, когато имат големи задължения. Смятам, че с предложените текстове няма да успеем да решим този проблем, а може би той ще се задълбочи. С предложените текстове се влиза в противоречие с Търговския закон. Голяма част от предложенията трябва да намерят място в Търговския закон.
Между първо и второ четене ние ще направим доста предложения. Съдебната практика по чл. 19 е в посока, че институтът на чл. 19 не може да е средство за преодоляване на бездействието на администрацията по събиране на задълженията. Тук може да се помисли какво да се направи като изискване към бизнеса и фирмите, както и към администрацията. Не трябва да влизаме в противоречие с Търговския закон, за да не са атакуеми актовете на администрацията.
Трето, за ограничаване плащанията в брой – категорично няма да подкрепим предложението. Такава практика няма в нито една европейска държава. Ограничението до 1000 лв. е прекалено рестриктивно. Пример. Ако имаме земеделски производител и той работи цяла година със семейството си, за да изкара шест-седем хиляди лева, ние му казваме, че трябва да прави разходи за банкова сметка, защото без такси няма да стане. Кому помагаме? Не смятам, че целта е да подпомагаме дейността на търговските банки.
И по отношение на чл. 19, и по отношение на ограничаване на плащанията в брой няма приложени оценки на въздействието. Такава има само по оценка на въвеждане на изискванията на Директивата.
Предложените текстове не са минали и на обществено обсъждане. Може би те трябва да бъдат изтеглени, обсъдени, да бъдат дебатирани, да бъде направена оценка на въздействието.
Относно предложението плащанията към НАП да бъдат без такса – приветстваме предложението.
Ще направим нашите предложения по всички текстове между първо и второ четене. На този етап не подкрепяме Законопроекта.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: По въпроса няма широко обсъждане, а засяга широк кръг от лица.
Ние приветстваме всички мерки за борба със сивата икономика. Притеснява ме как ще бъде тълкувано пълномощното и съдържанието му за цялостна дейност. Няма ли да има хипотеза покрай сухото да изгори и мокрото? Защото има добросъвестни пълномощници, които могат да бъдат упълномощени само за банковите сметки на някои.
Предлага се промяна в чл. 127, ал. 3 и разширяване обхвата на стоките, подлежащи на фискален контрол. Включвате стоки под митническия режим. Как ще бъдат определяни критериите кои стоки ще бъдат включвани? При течните горива ще има два пъти обезпечение. Кое налага тези мерки?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Изплащането на ренти на дребните собственици в Добруджа става в брой. Средно парцелите им са около 25 – 30 дка. При средна рента 100 лв., как ще им бъде платена рентата, ако се приеме рестрикцията за заплащане в брой? Те получават рентите си лично. Отивайки с рентата в магазина, то един телевизор струва над 1000 лв. Такова ограничаване не бива да се допуска. Трябва да се търси баланс.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ние ще подкрепим Законопроекта. Няма да се съгласим с плащанията и с графика на Министерството на финансите – до еди-коя си година да станело еди-колко си. Следите ли как върви този процес в Европа? До миналата година в Италия беше 999 евро в брой. От миналата година е 3 хиляди. Ако Европа върви по обратния път, ние какво правим?! По този въпрос и в залата ще имате категорично „не“.
През последните години имате успехи в борбата със сивата икономика, но не бива да се създават препятствия по пътя на нормалната търговия и нормалните разплащания. Знаете, че по всяко разплащане с карта има такса.
Моля да оттеглите предложението. Графикът не е съобразен с интереса на гражданите, на търговията.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Когато говорим за Европа, трябва да имаме уговорката, че имайки предвид абсолютните числа, трябва да имаме предвид разликите в икономическите равнища. Европейските тенденции обаче трябва да бъдат спазвани.
Имам въпрос, свързан с чл. 19, ал. 1 и чл. 313. По чл. 313 досега НАП колко съдебни процедури е инициирало и как са завършили те? Какъв е делът на успехите?
Как ще търсим отговорност от физическите лица, които представляват фирмата, при положение че става дума за юридическо лице? Ако това е възможно, с две ръце гласувам да носят отговорност и тези, които са подвели българската държава и не са платили данъците. Добре ли е обмислен този механизъм? Отговаря ли на другите закони? Няма ли противоречия?
По въпроса за пълномощниците. Определени фирми се опитват да разиграват държавата. Възниква въпросът за какъв период може да е пълномощното? Не може ли държавата да въведе някакво ограничение? Странно е пълномощникът да има безсрочно пълномощие за всичко, а накрая да не носи никаква отговорност!
Какви са параметрите, за да се влезе в понятието „недобросъвестност“, за да се приложи съответният механизъм?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще взема думата по две неща.
Първото е оценката на въздействието. На тези текстове няма оценка. Ако спазваме правилата, трябва да върнем Законопроекта. Моето мнение е, че изобщо в парламента трябва да започнем да изискваме по-сериозни оценки на въздействието.
Второ, моля да ни представите таблица за разплащанията, където има лимити за разплащания в брой. Италия е с най-ниския лимит от 3 хил. евро. Много държави нямат лимити. Моля администрацията да направи таблица за всичките 28 държави, за да видим къде сме ние с нашите 5 хил. евро.
По чл. 19. Когато преди гледахме ДОПК, пак имахме предложение за чл. 19 и за разширяване на обхвата. Това е пътят, по който трябва да се спрат недобросъвестните сделки. Трябва да има ясни определения за всяко понятие, за да няма възможности за други тълкувания. Тези неща можем да променим между първо и второ четене.
Призовавам да приемем Законопроекта, защото е транспониране на директива. Закъснели сме и мисля, че сме в процедура. Явно споровете ще се въртят около два-три текста извън директивите и които между първо и второ четене можем да решим.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Във връзка с чл. 19, ал. 1 е записано „нотариално заверено пълномощно“. Какво визирате? Според ГПК те са два вида – заверка на подпис и заверка на датата, съдържанието и подписа. Когато заверим само подписа, когато пълномощникът отиде в банката, звънят на нотариуса, за да го питат какво точно е подписал и му четат съдържанието на документа. При заверка на пълномощното се влиза в специален регистър, който беше изграден за имотните измами като превенция. Какво точно имате предвид?
НИКОЛА ЗИКАТАНОВ (Асоциация на индустриалния капитал в България): За плащанията в брой. Законите се пишат за тези, които спазват законите. Подкрепяме мотивите за борба срещу сивата икономика. Такова прекалено ограничение затруднява бизнеса и няма въздействие върху субектите, които искаме да ограничим, защото те не се съобразяват със закона. Производител, давайки два тона грозде, иска да получи 1500 лв. Ако му кажеш, че трябва да отиде да сключи договор, да отиде до банката, да пусне фактура, той няма да го направи и отива в сивата икономика.
ГЕОРГИ СИМЕОНОВ (КРИБ): По чл. 19. За нас тези разпоредби се появиха изненадващо. Имаме притеснение как ще се тълкуват някои разпоредби.
Беше споменато за пълномощните, с които да се управлява цялостната дейност. Това не е добре дефинирано и включва неопределен кръг лица. Трябва да се търси дефиниране или изброяване кои случаи попадат тук.
По ал. 3 – допълнително се разширява обхватът на лицата, които сега се появяват в чл. 19. Това са мажоритарни собственици. В Закона те са дефинирани – те отговарят единствено когато са гласували против съответното действие. Според нас е хубаво да се дефинира и частта от собствениците, които не са присъствали или са гласували „въздържал се“.
По ал. 7 предлагате термин „скрито съучастие“. Да се дефинира какво се има предвид.
По ал. 10 правилно ли разбираме, че недобросъвестност при започнало производство включва не само ревизионно производство, но и данъчни проверки? Практиката върви все повече към извършване на проверки. Тук няма яснота кога точно се намираш в данъчна проверка. Положително е, че НАП дава насоки на бизнеса и помага, но ако ще се минава към това проверките да бъдат включени в презумпцията за недобросъвестност, но трябва по-ясно да се регламентира кога започват и кога завършват, за да могат лицата да знаят кога се намират в проверка. Тя продължава до шест месеца, но може да се удължи с още шест месеца. Тук има неясноти.
По отношение на § 37 – за въвеждането на Директива 2016/881 – ние напълно подкрепяме. Свързано е с хармонизиране на директива. Директивата обаче включва единствено лица с общ оборот над левовата равностойност на 750 млн. евро. Притеснение за част от членовете на КРИБ е, че е добавена нова стойност само за България, която е над 100 млн. лв. и е 15 пъти по-малка от предвидената по Директивата. Не виждаме полезността, доколкото такава информация няма да се обменя с другите администрации. Тя вероятно ще служи за цели на НАП. Може да се събере и по други начини. Няма нужда България да въвежда по-тежки изисквания и по-голяма администрация за български групи спрямо групи, които не са установени в България. Така българските групи са в по-утежнено положение като административна тежест. Санкциите са непропорционално високи в сравнение с други санкции. Санкции от 100 хиляди - 200 хил. лв. за неподаване на информация са непропорционални спрямо тежестта и опасността от такъв тип нарушения. Прагът от 100 млн. лв. също трябва да отпадне между първо и второ четене.
За § 60 – ограничаване на плащанията в брой. КРИБ винаги е подкрепял борбата със сивата икономика. Това ще продължи, но виждаме практически затруднения. Нямаме необходимата култура на банкиране, за да минем към толкова ниски прагове. Ние сме против каскадното падане до 500 евро. Според нас 5 хил. евро е добра мярка. Трябва да останем на този праг, да се измери въздействието и тогава да се мисли за по-нататъшно намаляване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: С какво ще се увеличи административната тежест на българските групи, ако дават тази информация, макар че тя ще служи само за анализ на НАП?
ГЕОРГИ СИМЕОНОВ: Ще се увеличи, защото трябва да подготвят тази информация. Може да се окаже, че тази информация има отклонение или е невярна, а санкцията е много голяма. Тази информация може да се събира по други начини.
Другото е, че в Директивата е правен анализ на този праг от 750 милиона. Директивата препраща към проекта на ОИСР като задължителен източник за тълкуване. За 100 милиона е необосновано, няма тази оценка. Депозирали сме становище.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ (ИДЕС): Подкрепяме казаното от КРИБ.
Направили сме проучвания за плащанията в Европа. Те трябва да бъдат потвърдени от колегите от Министерството. Праговете за България падат страшно много. Също представихме материали. Трябва да се намери разумен баланс.
По чл. 19 има допълнителни хипотези, които не могат да бъдат обяснени просто и няма да запознаем с тях народните представители.
Подкрепяме предложенията на Министерството на финансите, но трябва да се работи допълнително за изчистване на хипотези, дефиниции и граници, за да не се получи прекалено широк обхват на разпоредбите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Министерството на финансите защитава интересите на държавата, респективно на всички български граждани. Направените промени във връзка със синхронизацията с европейското законодателство са на база на натрупания опит в практиката.
По отношение на промените в чл. 19, свързани със солидарната отговорност. Създават се фирми на малограмотни и неграмотни. Говорим за търговските пълномощници. Как си представяте такъв човек да управлява фирмата, а собственикът дори да не знае какво се случва?! Дефиницията на „недобросъвестно поведение“ подлежи на доказване. Когато такъв човек води процесите от „А“ до „Я“, но с никаква отговорност, това е недобросъвестно поведение. Това се случва с дружества, където има неизплатени заплати, а дружеството се препродава примерно за 50 лв. на малограмотен или неграмотен гражданин и с това приключват нещата, като няма как да се търсят пропуснатите ползи за работниците. Тези текстове до голяма степен ще ограничат такова прехвърляне.
За разплащанията в брой. Имаме ясна оценка за другите европейски държави. Прагът в другите държави се определя от средната работна заплата, разходите на домакинствата, от жизнения стандарт. Един от факторите за разплащане в брой е нивото на сивата икономика. По външна оценка около 30% е сивата икономика в България. Затова в момента предлагаме такива драстични предложения.
За субсидиите за земеделските производители, за хората, които получават ренти. Всеки от тях има банкова сметка, по която получава субсидиите. Пенсиите се получават по банков път. Дали прагът трябва да бъде 1000 лв., 3 хил. лв. или 5 хил. лв., е въпрос на аргументи. Ние сме отворени за всякакви разумни аргументи.
За промяната по отношение на акцизните стоки. Имаше неясна дефиниция дали стоките под митнически контрол включват и акцизните стоки. Тази промяна предполага фискалният контрол да може да проверява акцизни стоки. Министърът на финансите ще може да прави такива проверки. Той със заповед може да определи дали цигарите, горивата и алкохолът ще попаднат в рисковия списък.
Въпросът за тютюнопроизводителите не касае тютюнопроизводителите, а производителите на цигари.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (МФ): За плащанията в брой. В Италия са вдигнали прага, но повечето държави имат различни прагове за плащанията – за местни и за чуждестранни лица. Във Франция прагът за чуждестранните лица е 10 хил. евро, а за местни лица – 1000 евро. В Италия прагът е вдигнат за чуждестранните лица, а за местните остава по-нисък праг. Този праг зависи от стопанския оборот, от плащанията, размера на заплатата, нивото на икономиката, от нивото на сивата икономика и доколко съществува риск с плащанията в брой да се укрият данъци и задължителни осигурителни вноски.
За обмена държави по държави. В доклада на ОИСР е определен оборот, консолидиран за многонационална група от 750 млн. евро. Това е минимален стандарт. Всяка държава може да определи за местните дружества по-нисък праг и да надхвърли минималния стандарт. Същият подход е използван и в Европейската директива за въвеждане в ДОПК. Прагът от 750 млн. евро е определен на световно ниво. Всяка държава може да прецени и да въведе по-ограничителни условия. В отчетите държави по държави информацията се ползва само за оценка и анализ на риска. Тя не може да се ползва за определяне на задължения или за определяне на трансферните цени. Ползва се за анализ на риска от приходните администрации. По данни на НСИ за 2015 г. мултинационалните компании в България с дъщерни дружества в други държави са 272. С оборот над 750 млн. евро е едно дружество. Тоест едно дружество ще подава отчет държави по държави при този оборот. При праг 100 млн. лв. (50 млн. евро) 26 дружества ще подават информация в България. От тези 272 дружества 45 или 17% имат дъщерни дружества в юрисдикции с преференциален данъчен режим. Мярката, която предлага ОИСР и Европейската директива е събирането на информация, за да се оцени рискът и да се минимизират възможностите за схеми за агресивно данъчно планиране и изкуствено планиране на печалби към юрисдикции с нулево данъчно облагане или с преференциални данъчни режими.
За оценката на въздействието. Съгласно промените в Закона за нормативните актове, преди публикуването на обществените консултации на интернет страницата на МФ се изготвя частична оценка на въздействието, която предварително се одобрява от Министерския съвет. При първоначалното публикуване на Законопроекта част от предложенията в Законопроекта на Министерския съвет не бяха посочени. В Закона няма задължения да се прави повторна оценка на въздействието, но Министерство на финансите по всяка разпоредба има оценено какво е въздействието и те биха могли да бъдат предоставени на Комисията по бюджет и финанси.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не беше отговорено на моя въпрос за чл. 313. Досега Министерството на финансите инициирало ли е процедури в тази връзка за онези, които крадат държавата с десетки милиони? Държавата се краде чрез клошари и бездомници. Минават правителство след правителство, парламент след парламент, но никой не е направил нищо. А как другите народи в Европа са решили този проблем?! Как човек ще прехвърля фирма със задължения от 100 млн. лв. на клошар?! Първо трябва да се платят данъците и да се обезпечи залог. Тук трябва да се приложат драстични мерки! В чл. 313 във връзка с чл. 19 са останали разпоредбите, че ако е излъгал държавата с 30 млн. лв., му се налага глоба от 100 до 300 лв.! Нека с нашата Комисия и Министерството на финансите да променим тези текстове.
БОЙКО АТАНАСОВ: Член 313 по НК се отнася за прехвърляне на данни. Това е изискването към подаването на декларации. А по чл. 255 е за укриване на данъци. В приходните ведомства има разработена процедура – при констатиране на подобни обстоятелства се сезират органите на прокуратурата. Към настоящия момент нямаме готовност да кажем точната бройка, но има сериозна бройка на случаи на уведомяване на прокуратурата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тогава ще помоля да се запише в протокола – да ни уведомите на следващото заседание колко сте подали и какъв е резултатът. Ако няма резултат, ние сме длъжни да видим по веригата какво става.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те нямат обратна информация.
Ще помоля първо да ни представите тази информация, за която стана дума, в табличен вид.
Моля да ни предоставите в табличен вид лимитите на заплащане в брой на местни физически и местни юридически лица по държави, да ни дадете оценката на въздействие по текстовете, по които няма предварителна такава оценка.
Очертаха се три текста, по които ще имаме работа между първо и второ четене с работната група: текстът по чл. 19 – има подкрепа на текста, но е необходимо уточняване и изчистване на понятията; текстът за разплащанията в брой – според мен има подкрепа за този текст, но трябва да се прецени дали трябва да се отива на такива ниски нива след предложените анализи; и трето – текстът за групите, базирани в България.
Нормално е да подкрепим Законопроекта на първо четене, а между първо и второ четене работната група да стигне до определени решения.
Който е съгласен със Законопроекта, моля да гласува.
За – 14, против – 7, въздържали се – няма. Приема се.

ВТОРА ТОЧКА ОТ Д НЕВНИЯ РЕД

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Законопроектът за изменение и допълнение на АПК, внесен от Данаил Кирилов и група, ще ни бъде представен от госпожа Анна Александрова.
АННА АЛЕКСАНДРОВА: (Чете мотивите, които се прилагат към протокола)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Записаното във финансовата обосновка, важно за нашата Комисия, е промяната в подсъдността, която се въвежда, включително с изменения в Преходните и заключителните разпоредби на ДОПК. В т. 3.2. финансовата обосновка е формулирана така: „Промяната в подсъдността, водеща до увеличаване постъпленията на дела в Административен съд – София-град, и свързаната с това кадрова обезпеченост и сграден фонд.“ По-надолу обосновката е, че промяната в подсъдността ще доведе до намаляване на постъпленията на делата във ВАС и административните съдилища, преимуществено в София-град. Предвижда се значително увеличение на постъпленията от дела в Административния съд – София-град, съответно натовареността на съдиите, ще се решават проблемите по сгради и кадрова обезпеченост.
Другото важно нещо във финансовата обосновка е изменението в държавните такси, респективно приходите от тях. Освен увеличение на държавните такси се предвижда пропорционална такса по дела с определяем имуществен интерес. Дадени са разчети.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ (НАП): Нашата позиция остава непроменена. Въпросът за подсъдността на граждански дела се поставя вече в трети парламент. Досега не сме чули аргумент, че ако разсеем данъчните дела по много съдилища, как това ще разтовари ВАС, защото накрая той е касационна инстанция. Затова е имало последователна реформа - да се стесни обхватът на съдилищата, които гледат данъчни дела поради сложната материя. Сега, когато се гледат такива дела в пет съдилища в страната, отново има проблеми по отношение на единната практика на гледане на тези дела. Все пак има успехи.
Считаме, че това ще бъде ход назад в уредбата по отношение обжалването на актовете, издавани от органите по приходите.
РОСЕН ИВАНОВ (НАП): Има още две много важни неща. Данните, които сме приложили към нашето писмено становище, показват, че дори да се подмени подсъдността, същите пет съдилища ще останат най-натоварени. Това най-много важи за административните съдилища в София и Пловдив. Ако от 920 дела в София 20 бъдат изпратени в Перник, шест в Благоевград и така нататък, това няма да разтовари Административния съд в София.
Най-много дела се разглеждат там, където най-много са концентрирани бизнесът и населението. Това основно са центровете, в които са разположени дирекциите на НАП.
Данъчни дела се водят не само от НАП, а от всички общини плюс Агенция „Митници“. Най-много това ще засегне негативно общините. Без становище на Националното сдружение на общините за мен е недопустима промяна на подсъдността в тази връзка. Например ако човек живее в София и има имот в Бургас, но не е доволен от данъка в Бургас, ще може да съди община Бургас в София. Абсурдно! Споровете се разглеждат от съда там, където е недвижимият имот.
Въпреки становището на Министерството на финансите и НАП, ако се тръгне към такова нещо, следва да се приложат сериозни защитни клаузи срещу възможностите за шиканиране. Такава промяна ще доведе до възможност за избор на подсъдност, което според нас е изключително опасно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Бюджетната комисия досега е била на мнение, че не бива да се прилага тази промяна на подсъдност по аргументите, които чухте. Тъкмо се вкараха нещата в ред, сега отново ще отваряме врата за недобросъвестни данъкоплатци, които ще използват новите дупки в Закона. Водила съм разговори с председателя на ВАС, с председателя на СГС. За съжаление освен натовареността на съдиите и липси на помещения няма други аргументи за промяната в подсъдността. Това не са важни аргументи, за да се промени цялото производство. Освен това през последната година НАП по електронен път изпраща всичките дела. Всеки съдия може да гледа делата на компютъра. Делата имат електронно досие.
Ние като Бюджетна комисия не бива да се връщаме крачка назад, след като имаме успехи през последните години по събирането на данъци и осигурителни вноски.
Една от идеите, когато делата се концентрираха на пет места, освен че там е концентриран бизнесът, беше и възможността за специализация на съдийски състави, които да навлязат в материята.
Законопроектът за изменение на АПК по мнението на юристи, експерти и дори на Мая Манолова, е много добър, той е крачка напред в развитието на административното производство, но е писан не от Данаил Кирилов, а от работна група от средите на административните съдии.
Предлагам ние като съпътстваща Комисия да подкрепим Законопроекта на първо четене, но изрично да запишем нашето несъгласие за този параграф от Преходните и заключителните разпоредби, за да имаме основание на второ четене да внесем от името на Бюджетната комисия предложение за отпадане на този параграф.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ние няма да подкрепим Законопроекта. Подкрепям казаното от Министерството на финансите. Водим този дебат за трети път през последните години. Странно е защо административните съдилища не търсят други варианти за решаване на проблемите. Може би трябва да помислим как да помогнем на административните съдилища и най-вече на административен съд – София. Вероятно има сериозни проблеми, щом внасят Законопроекта трети път.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да гласуваме Законопроекта по принцип на първо четене.
За – 15, против – 6, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо четене. Ще получим официалното становище на Министерството на финансите и ще го имплантираме в доклада в тази му част.

ТРЕТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

ДЕЛЯН ДОБРЕВ: От 2009 г. насам за първи път политическите партии заявяват като приоритет развитието на капиталовия пазар. Всички анти-рекорди в Европейския съюз ги държи българският капиталов пазар. Затова заложихме развитието на капиталовия пазар като основен приоритет.
Целта на Законопроекта е да подпомогне развитието на капиталовия пазар. Той е обобщение на всички предложения в рамките на създадения през месец септември 2016 г. Съвет за развитие на капиталовия пазар. Предложенията са разгледани в КФН. Ние се явяваме вносители.
Съкращават се срокове, облекчават се процедури. Транспонираме европейска директива, приета през април 2017 г. Два месеца след приемането на Директивата от Европейския съюз, ние сме една от първите държави, които я прилагат. Така може да се подпомогне развитието на българския капиталов пазар, защото се облекчава набирането на капитал за малки фирми, които ще набират капитал до 1 млн. евро и ще търгуват своите акции извън регулирания пазар.
Водеща по Законопроекта е Комисията по икономическата политика и туризъм. Вчера там Законопроектът беше подкрепен със 17 гласа, без „против“ и „въздържали се“. Промените са съгласувани със заинтересованите лица. Проблемите на капиталовия пазар не са единствено законодателни, свързани със срокове и процедури, но това е крачка в правилната посока.
Съветът за развитие на капиталовия пазар изготви Стратегия през септември 2016 г., в която са записани 14 мерки. Първата е промяна на законодателството в посоката, която сега предлагаме. Така ще изпълним една от мерките в Стратегията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата.
ГЕОРГИ СИМЕОНОВ (КРИБ): По § 1д. Миналата година възникнаха определени колизии по отношение на независимите финансови одити. Министерството на финансите е депозирало предложение, което подкрепяме изцяло – да не се дублира информацията по отношение на държавните предприятия по чл. 62 от Търговския закон и тези, които са с над 51 на сто държавна и общинска собственост. Те и сега предоставят информация.
Молбата към вносителите е в обхвата на § 1д да останат големите предприятия по смисъла на Закона за счетоводството. Допълнително ще предложим аргументи. Параграф 1д препраща към Глава VIа, но възникнаха колизии. Затова моля за прецизиране при тази промяна на Закона.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Има предложения от множество асоциации и институции. Надявам се обсъждането между първо и второ четене да не се превърне в решаване на всички възможни проблеми. Прочетох Вашето становище. Мисля, че има логика. Ще го обсъдим с останалите заинтересовани лица и с колегите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имам въпроси към вносителите. Първо беше засегнат въпросът с държавните фирми. Дали това няма да породи неравнопоставеност между държавните и частните фирми? Искам да чуя КФН – дали ако остане само контролът на Министерството на финансите, това е достатъчно? Дали държавните фирми няма да се възползват от избягването на този контрол? Колкото повече са контролирани държавните фирми, толкова по-добре. Не виждам да има нещо лошо, ако изпратят същите документи до КФН.
Например при промяна на дневния ред на общото събрание пълномощниците се поставят в условия, в които те не са упълномощени да гласуват по точки от дневния ред, които са променени на общото събрание. Това притеснение го прочетох в материалите на няколко институции. Нека експертите кажат как този проблем ще бъде решен.
Как ще бъдат защитени интересите на миноритарните собственици, включително при промяна на дневния ред на общото събрание?
Въпрос към регулаторните органи. Трябва да стимулираме малките и средните предприятия. В интернет попаднах на филм – как китайците набират пари за малки и средни фирми. Ще го препоръчам. Това, че ще бъдат без бизнес планове, ние ги облекчаваме, макар че аз не бих вложил пари във фирма, за която не знам какво ще прави. Какъв ще бъде контролът върху тези фирми? Да не се получи като туристическите фирми, които набират пари и изчезват! Какви са гаранциите? Как регулаторните органи ще попречат на недобросъвестните набирачи на пари, за да не излъжат българските граждани чрез капиталовия пазар, даже нерегулиран? Какви ще бъдат тогава обезпеченията или гражданите сами си поемат риска?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Прав сте по отношение на първия Ви коментар, че държавните предприятия трябва да подават отчет и в КФН. Това бе направено преди две години, мина през Комисията по енергетика. Целта беше да има по-голяма прозрачност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Информацията е публична, но понякога тя касае общински предприятия, които не подлежат на заверка от одитор. За да бъде публикувана там, трябва да мине през одиторска заверка, което противоречи на Закона за счетоводството. В този смисъл нещата трябва да се прецизират за по-малките държавни и общински предприятия.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По втория коментар – да се променят решения на Общото събрание извън предварително публикуваните няколко месеца преди това решения, на мен ми се струва абсурдно. В практиката на други държави по света няма такова нещо. В Законопроекта сме предложили промяна, която ще позволи вземане на решения, различни от предварително записаните.
По отношение набирането на капитал – до един милион евро, отпада задължението по Директива – да се изготвя проспект. Той отнема време и пари. Ако една малка фирма набира капитал в размер на 1 млн. лв., трябва да даде заедно с таксите и комисионните към Българската фондова борса, депозитар и КФН над 50 хил. лв. облекченият режим съкращава значителна част от разходите. Така тази възможност ще бъде по-достъпна за малките фирми. А кой ще контролира дали парите няма да изчезнат и как инвеститорите ще разберат точно в какво са инвестирали, това е въпрос на поемане на риск. Така инвестирането в компании, които не показват проспект, е по-рисково начинание.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Мен не ме притеснява, че няма да има бизнес план. Не е проблем за 1000 лв. да се направи чудесен бизнес план, който да не се изпълнява. Какво обаче препоръчваме ние като Комисия и как държавните органи ще следят този процес, за да не стане така, че ние гласуваме днес, а утре хиляди граждани да ни обвинят, че сме отворили вратичката те да бъдат мамени по официален начин? Кой ще контролира този процес?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ние не препоръчваме покупката или продажбата на акции. Не искаме да носим отговорност кой какви акции ще купи или продаде. Въпросът, който повдигате, е предмет на Директива, която трябва да бъде въведена в българското законодателство. Ние сме едни от първите, които ще я въведем. Иначе рискът е въпрос на преценка.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И накрая, има компании с проспекти, които не се развиват спрямо проспекта.
НИКОЛАЙ МИТАНКИН (Асоциация на индустриалния капитал): По § 1д. Приветстваме. Става дума за обществен интерес. Министерството на финансите е принципал, но КФН е надзор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ами ако става дума за общинското ДКЦ?
НИКОЛАЙ МИТАНКИН: Второ, предложеният текст е в пълно съответствие с дружественото право. На конференция поставихме въпрос на д-р Маркос Каун – съветник на Европейския парламент по дружествено право и защита на правата на акционерите. Параграф 30 отстранява неяснота относно една практика. Никъде в Закона не е записано, че акционерите нямат право да правят други предложения. Ако акционер предложи дивидентът да не е 20 ст., а 25 ст., такова решение не може да се приеме, макар че е в интерес на всички. Прави се ново общо събрание. Твърдим, че тази практика се прилагаше от предишния надзор избирателно. Доктор Каун изрази недоумение, че е възможна подобна практика. Според него тя се прилага единствено в България. Основната идея на Общото събрание на акционерите, приложено в дружественото право, е акционерите да обсъдят състоянието на компанията и да направят предложения по същество, които да се отразят в крайното гласуване. Ако отсъства, той сам отнема своето право.
Не е уместно да говорим за защита на интересите на отсъстващите. Всеки акционер, дори и отсъстващият, има законово право да атакува решение на общото събрание в съда.
БОРИСЛАВ СТРАТЕВ (Фонд за гарантиране на влоговете): Имаме възражение срещу § 60, с който се предлага изменение на Закона за гарантиране на влоговете в банките. С т. 5 от чл. 11, ал. 1 се допълва Директивата на Европейския съюз. Директивата – чл. 5, § 1 казва, че схемите за гарантиране на депозитите не изплащат суми, представляващи депозити на инвестиционни посредници. Това го няма в Директивата и не знам защо този дебат се водеше при приемането на новия Закон за гарантиране на влоговете. Тогава идеята бе отхвърлена, но сега отново се внася.
Няма пречка инвестиционният посредник да открие съвместен влог на своите клиенти, да се идентифицират имената и тогава те ще бъдат защитени. Защо трябва да се прави анонимна сметка, в която да се депозират средства на виртуални клиенти?
Влоговете при фалит на банка се изплащат на лицата, които са идентифицирани преди влоговете да станат неналични.
Трето, банките правят вноски на база на гарантираните влогове. При тях те са до 196 хил. лв. на клиент. При анонимна сметка ние не знаем ли дали този човек няма и други влогове. Така банките не могат да направят вноски към нас.
Четвърто, средствата на инвестиционните посредници се депозират в банки и в колективни схеми. Колективните инвестиционни схеми обаче не са гарантирани. Ако си депозирал в колективна инвестиционна схема, не си защитен, но ако си депозирал в банка чрез инвестиционен посредник, си защитен.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Предлагам на работна група между първо и второ четене този въпрос да се изчисти.
ИРИНА КАЗАНДИЖИЕВА (Асоциация на банките): Текстът беше съгласуван с нас. Това е въпрос, по който не можахме да постигнем съгласие.
В текста, който предлагате, работен вариант би бил: „Да бъдат гарантирани средства, когато паричните средства на клиентите се съхраняват по индивидуална сметка на клиента.“
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ще потърсим вариант, ако не текстът ще отпадне между първо и второ четене.
АНА АНДОНОВА (КФН): Подкрепили сме само бележки и предложения, за които смятахме, че ще доведат до стимулиране на капиталовия пазар.
Не сме съгласни с твърденията на Фонда за гарантиране на влоговете и на Асоциацията на банките, че КФН иска да бъдат гарантирани клиентските активи на клиенти на инвестиционните посредници, които са анонимни. Това не е вярно. Инвестиционните посредници водят строга отчетност. Тя може да бъде предоставена своевременно на банките.
Текстът подлежи на редакция и ние сме готови да участваме в работна група с оглед постигането на равнопоставеност между инвестиционните посредници и банките в това отношение.
По отношение на бележката за малките и средните предприятия – в тази посока се движи европейското законодателство. Предстои транспониране на Директивата в тази посока. Малките предприятия се освобождават от първоначалния напън да влагат средства.
За гласуването. КФН имаше много твърдения по темата. В работна група може да се работи още по текста.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване. Който е съгласен със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 754-01-10, внесен от Данаил Кирилов и Делян Добрев, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

ЧЕТВЪРТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

ЗОРНИЦА РУСИНОВА: От 1 юли 2017 г. в сега съществуващия текст на чл. 10 на Закона беше предвидено повишаване на минималната пенсия с 2,4 на сто. Предлагаме следните изменения:
Предвижда се минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст да стане 180 лв. от 1 юли 2017 г. и 200 лв. от 1 октомври 2017 г.; увеличението на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 161,38 лв. на 180 лв. – увеличение 11,5%, а увеличението от 180 на 200 лв. от 1 октомври представлява 11,1%. Със същите проценти ще се увеличат и минималните размери на останалите пенсии за трудова дейност, пенсиите за инвалидност поради заболяване, пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и наследствените пенсии. Всички пенсии, които след преизчислението на пенсиите от 1 юли с тежест 1,126 за всяка година осигурителен стаж останат в размери под 180 лв. или под минималния размер на пенсията за съответния вид, също ще бъдат приравнени на новия минимален размер.
Необходимите средства за преизчисление на пенсиите от 1 юли и 1 октомври тази година са разчетени от преизпълнение на приходите на ДОО и не се налага промяна в Закона за държавния бюджет. По разчети за 2018 г. ще бъдат необходими около 280 млн. лв. Няма да бъде нарушен балансът на дефицита на ДОО.
Разчитаме на консенсус, защото това увеличение на пенсиите засяга най-голямата част от пенсионерите – 37,8% ще получават минимална пенсия. Това са първите стъпки по отношение постепенното увеличаване на пенсиите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ще подкрепим това предложение. То обаче не е достатъчно. Дебатирахме нашето предложение по отношение на пенсиите, но то не мина. Макар и малко, това ще доведе до допълнителни доходи на най-голямата група български пенсионери.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи? Няма.
Гласуваме Законопроект за изменение на Закона за бюджет на ДОО за 2017 г.
За – 21, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.

ПЕТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Одитът на финансовите отчети на Сметната палата се извършва по решение на Народното събрание. Ще гласуваме Проект на решение, който ще предложим на пленарната зала. Проектът на решение е съгласуван със Сметната палата и с ИДЕС.
Ще Ви го прочета: (чете проекта на решение, който се прилага към протокола).
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Само да уточня, че участващите народни представители не са само от подкомисията. Аз също имам удоволствието да бъда част от тази Комисия, без да съм член на подкомисията. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Проекта на решение, което току-що Ви прочетох.
За – 21, против и въздържали се – няма. Приема се.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,45 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова



Стенограф:
Карамфил Матев