---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 5

На 13 юли 2017 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за ратифициране Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ– ИПП България- Сърбия, между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702-02-6/ 29-ти юни 2017 година.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1/, внесен от Министерския съвет – второ гласуване.
3. Законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,37 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум, откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси и предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране Меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ– ИПП България- Сърбия, между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702-02-6/ 29-ти юни 2017 година.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 702-01-1/, внесен от Министерския съвет – второ гласуване.
3. Законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г.
Останалите ратификации ги изгледахме в залата без участието на нашата неводеща комисия.
Има ли други предложения за дневния ред? Няма.
Предлагам дневният ред да бъде гласуван така както го предложих. Против и въздържали се няма. Дневният ред е приет.

Започваме със Законопроекта за ратифициране на меморандума.
ДЕНИЦА НИКОЛОВА: От Министерство на регионалното развитие и благоустройството се управляват общо 12 програми по линия на транснационално, трансгранично, наднационално и макронационално сътрудничество. В тази посока взаимоотношенията между държавите участнички в управлението на програмите, които са финансирани от Европейския съюз, се урежда чрез меморандуми за изпълнението на програмите. Една от програмите с изключително важно значение на национално ниво и за пограничните ни райони, е Програмата за трансгранично сътрудничество България-Сърбия с общ бюджет малко над 34 милиона евро. В рамките на меморандума се определят взаимоотношенията между двете страни по отношение на изпълнение на програмата. Този меморандум е подписан от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в края на миналата година, в началото на тази година от съответния Национален координатор в Република Сърбия.
В рамките на меморандума взаимоотношенията са разделени в различните им аспекти от гледна точка на административни разпоредби, кои са отговорните органи, както за изпълнение, така и за управление на програмата за контрола и за одита на операциите. В рамките на Главата за изпълнение са определени процедурите, свързани с изпълнението като подбор по операциите, договарянето, над договарянето и тръжните процедури. Във финансовите разпоредби и контрол, разбира се, се урегулират финансовите аспекти в изпълнението на всеки един от проектите и на цялата програма между двете държави.
Настоящият меморандум е предложен за ратификация пред Народното събрание и съответно включен в разглеждането на днешната комисия и се предлага за Ваше решение.
Имате думата за въпроси и изказвания, колеги.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Госпожо председател, колегата Йордан Апостолов, който отсъства, писмено ми е делегирал правото да гласувам и да участвам в обсъждането и да използвам неговия глас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на меморандума за изпълнение на Програма за трансгранично сътрудничество България – Сърбия между правителството на Република България и правителството на Република Сърбия, № 702-02-6, внесен от Министерския съвет на 29 юни 2017 г. Против и въздържали се няма. Законопроектът е приет. Благодарим на заместник-министър Николова.

Преминаваме към точка Втора – доклад по Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, второ гласуване.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Госпожо председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости, колеги!
Правя го като процедура, за да не го повтарям всеки път нататък в доклада. Продължаваме лоши, стари практики между двете четения да бъдат променяни закони, които не са гледани на първо четене, с което нарушаваме нашия правилник. И ако за една част от предложените промени в Законопроекта е разбираемо, като в Закона за обществените поръчки, защо се прави и се бърза, то за друга голяма част за мен е напълно неразбираемо защо е това бързане да правим промени в данъчни закони и да променяме много съществени моменти от тях и данъчни ставки, и процедури. Тази лоша практика в края на 2016 г. блокира администрацията и три месеца приходната администрация не работеше от такива предложения. Тогава ние не повдигнахме този въпрос, защото наистина вярвахме, че тези предложения се правят в интерес на фиска и всеки може да допусне грешка. Откоригира се тогава и очаквахме, че тази лоша практика няма да продължава. Но днес имаме един пример, с който не само се нарушава Законът и Правилникът, с който ние работим, но и се обиждат, аз го приемам като обида, народните представители да бъдат принуждавани да гласуват на второ четене толкова важни текстове.
Ето защо, госпожо председател, ние ще останем в залата, ще изслушаме дебата по тези текстове и няма да ги гласуваме, защото вярваме, че голяма част от тях са важни, касаят приходната част на бюджета, важни моменти, но категорично и ясно заявяваме, че не искаме това да продължава и апелираме към Вас да не го допускате повече! Още повече, че това са точно Ваши предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вземам думата за обратно процедурно, ако това беше процедура, за да направя няколко уточнения. По принцип Вие сте прав, но не сте прав в това, че нарушаваме Правилника и Закона. Не нарушаваме нито Правилника, нито Закона, нито Конституцията. За това има и конституционно решение. Така че решенията, които ще вземем днес, са абсолютно законосъобразни.
Вероятно това, което визирате, е измененията в Закона за данъците и данъчните складове, защото разбрах, че за Закона за обществените поръчки имате обяснение. Ще Ви кажа обяснението за промяната на този закон.
Това са разговорите с бранша, които имахме, и договорките, така да се каже официални, ангажиментите, които тук поехме към бранша, минимум 6 месеца преди изменението те да бъдат известни на всички участници в процеса, за да могат да настроят своята работа по тези неща. И тъй като излизаме във ваканция август, това беше последният възможен срок да направим това предложение. Пак казвам, държа да подчертая, че не противоречи нито на Закона, нито на Правилника, нито на Конституцията на Република България. Благодаря, продължаваме.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Дуплика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Е, това не беше реплика…
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Разбира се, че противоречи на нашия правилник.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Посочете ми текст.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Това, което е предложено, няма нищо общо с философията на първо четене и Вие много добре го знаете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Посочете ми текста на Правилника, господин Търновалийски, за да мога да се справя.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: В момента го нямам, но ще Ви го прочета в залата.
Още повече и на първо четене, и сега заявявам, че няма оценка на въздействието и няма дадени никакви финансови оценки на това как ще повлияе на фиска и разчети, анализи, които сте длъжни, по закон е длъжен вносителят да представи. Но тъй като не е на първо четене, сигурно ще ми кажете, че това не го изисква Законът.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точно така. Това наистина не го изисква законът и затова го няма, но независимо от това аз съм възложила на Министерството на финансите…
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Вие можете да работите без опозицията, ясно, събирате се, договаряте си определени неща…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не, спокойно. Може ли да се изслушваме и всеки да работи по процедурата!
Възложила съм на Министерството на финансите оценка на въздействието на тези текстове, те ще ни запознаят с тази оценка, когато стигнем до текста, уважаеми народни представители и гости, за да не остане съмнение, че липсва такава оценка, макар че по Закон не се изисква.
А колкото до текста в Правилника и Закона, ще бъда благодарна, макар и в залата, да ги цитирате все пак – които ние сме нарушили и приемаме противозаконни текстове. Благодаря.
„Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.
Работната група подкрепя текста на вносителя и наименованието на Закона. Моля, гласувайте. Против и въздържали се няма, наименованието е прието.
По § 1 има предложение от народния представител Георги Търновалийски, всички имате доклада, няма да чета. Работната група не го е подкрепила.
Има предложение от народния представител Дора Христова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението по буква „а“ и „б“ и не го подкрепя по буква „в“.
Има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Работната група подкрепя предложението и предлага редакция на член 19 в този вид, в който е пред Вас.
Предлагаме, понеже имаме много гости от почти всички засегнати от текстовете организации, постарали сме се да поканим гости, за да чуем максимално широко мнение. По всеки текст, ако има хора от бранша или гости, които желаят да вземат отношение, моля да го направят, след което да коментираме и ако се налага Министерството на финансите да прави доуточнения.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Между първо и второ четене е заменено нещо, което притесняваше цялата гилдия, а именно нотариално заверено пълномощно от управителя да управлява цялостната му дейност. Това е отпаднало и вместо него се е появила ал. 11 с едни много широки текстове, като например „упълномощено да изпълнява правомощията на управителя“, нещо, което няма дефиниция. Има и текстове други по-нататък в тази алинея. Нашата молба е по-нататък администрацията да поясни в указания или по някакъв начин, тъй като се разширява изключително обхватът на чл. 19, а все пак той е една такава специфична отговорност и трябва да е ясно кои действия са правомощия на управителя, кои не са, например ако се разпореждаш с плащания по банкова сметка, счетоводител, който изпълнява прости счетоводни действия дали попада тук или не. Тоест много отворена става по този начин отговорността и трябва да се конкретизира, ако не е възможно в текстовете, с някакви указания и последващи обяснения от страна на администрацията.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Нашето предложение е долу-горе в тази връзка, за да се избегне този толкова широк обхват на чл. 19, многото казуси, по които е направен опит от вносителя да бъдат решени с този текст. Направили сме опити да избегнем и нуждата от тези дефиниции, които изисква предложеното от вносителя и сме предложили един текст, който гласи: всеки, който при участие в управление на дружество е допринесъл за невъзможност да бъдат събрани дължими данъци и осигурителни вноски, да бъде солидарно отговорен. Смятаме, че това ще бъде един по-работещ текст и ще създава по-малко казуси.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Аз също очаквам някакви по-конкретни разяснения на тези правомощия, в които ще бъдат поставени пълномощниците, тъй като освен счетоводителите ще бъдат много засегнати сериозно и правата на адвокатите, тъй като доста от сделките се осъществяват от тях, и както и на първо четене казах, моето притеснение основно е, че в стремежа си да отнемем повече права на хора, които злоупотребяват, можем да постигнем точно обратния ефект. Затова сме предложили да отпадне и да бъде обмислено точно как да бъдат регулирани тези действия от лица, които споменахте като клошари и всякакви други собственици на фирми.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбирам, че всички тук изказващи се отнасят към притесненията за размера на отговорността и как тя ще бъде…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Ще взема отношение най-общо по темата, след което ще Ви помоля да дадем думата на господин Георгиев, заместник-изпълнителен директор.
Министерството на финансите се ангажира с това, че задължително ще има указания по отношение прилагането на тези текстове. Нашият стремеж е бил да детайлизираме и да стесним рамката, в която се работи, за да може конкретно да прилагаме състава на определени текстове и да има ефективност, защото и сега има текстове, но те са много общи и не работят от гледна точка на това, че съдебната практика показва, че когато няма детайлизирано и ясно дефинирано разпоредително действие, ние сме безсилни.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Това, което ще кажа не е нещо по-различно от това, което каза заместник-министъра. Истината е, че тя частично работи, защото в по-голямата си част, въпреки многогодишния опит на администрацията да го прилага, завършва с неуспех в съда. Новите редакции се базират именно на тази съдебна практика, като сме избегнали моменти, които според съда водят до необосновано облагане на лицата или носене на такава отговорност.
Разпоредбата на ал. 11 не трябва да се разглежда изолирано от хипотезите, които са в чл. 19. Ние говорим, че такова качество има това лице, което е извършило определени разпоредителни действия на управителя и вследствие от това са произтекли някакви неблагоприятни последствия. Знаете, че по член 19 има две хипотези. Едната е, когато са укрити факти, вследствие на което не могат да се платят задълженията, а втората хипотеза е когато има някакво разпореждане с имущество, пари или друго, което води до невъзможност да се съберат данъчните задължения. Тоест не всяко действие, което извършва счетоводител или адвокат, или каквото и да било, би било укоримо. Би било укоримо това действие, вследствие на което се е достигнало до този резултат. Тоест при тази взаимовръзка, при тази кумулативност на условията не смятам, че има някакъв проблем в разширителното тълкуване на нормата. Очевидно ще има указания, а става въпрос за такъв тип правомощия на управителя, които са до голяма степен разпоредителни. Разпоредители са от гледна точка на управление на дружеството, от гледна точка на разпореждане с имущество. Но това ще бъде детайлизирано в указания.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Всъщност ал. 11 е нова, тя е предложена между първо и второ четене и затова влиза в колизия с предложеното от господата от БСП и „Воля“.
Но въпреки всичко смятам, че не е лошо да запишем в протокола изискване на някакъв нормален срок от максимум 2 месеца, да излезете с официално задължително указание за прилагането, което да бъде качено на сайта и да бъде достъпно както за проверяващите, така и за проверяваните лица.
ЕВА МАРЧЕВА: Имаме около дузина експерти, които бихме могли да представим като екип, след като разгледахме предложените текстове, подготвихме анализ във връзка с ползите и оценка на въздействието, която можем да представим във връзка с представените промени.
Темата е доста разностранна. По отношение на чл. 19 – трябва да бъде определен орган, който да определя кръга на лицата и отговорността за всяко едно от тях. Следва да се регламентира търговският пълномощник и търговският представител след като има налице текстове, които регламентират точните права и задължения в Търговския закон на тези лица, в случая е налице колизия във връзка със задълженията правата и двата текста си противоречат. По тази причина следва да бъдат откоригирани тези несъответствия. Тъй като на търговския представител и търговският пълномощник доста често задълженията му се приравняват с трудовите отношения, независимо че те са регламентирани от чл. 26 до 29 в Търговския закон.
Също така в някои отношения собственикът дори може да регламентира определени свои права спрямо тях, ако те бъдат уличени в недобросъвестно действие спрямо дейността на дружеството и така нататък. Този чл. 19 влиза в колизия с Търговския закон. По тази причина е необходимо да бъде направена корекция. Още повече във връзка с извършването на плащания от трети лица, когато определени плащания и действия бъдат направени, практиката е показала, че в големите и средните данъкоплатци са налице множество длъжности, които извършват точно подобни действия. Тези лица също влизат в лицата на третите лица. Следва ли физически лица да отговарят пряко на база на трудови отношения по отношение на търговската дейност на едно търговско дружество като доста често определени плащания могат да надвишават в особено големи размери и се считат за плащания в особено големи размери и съответно за престъпление в особено големи размери, ако се стигне до такава гледна точка?
Също така, ако разглеждаме третите лица, в тях влизат ликвидаторите, синдиците, също така и адвокатите. Следва да се направи анализ къде е налице колизия с всички закони, които са свързани с търговските пълномощници, упълномощените лица, ликвидаторите, синдиците, адвокатите, както и абсолютно всички, които следва да бъдат упълномощени. В тази връзка считаме че следва да бъде създаден единен регистър, в който да става ясно кога и кой е упълномощен във връзка с търговската дейност на едно дружество, защото едно лице може да има седем или осем различни пълномощни и да представя различни в определени моменти, което следва да бъде определено, и търговските пълномощия, когато съответното лице не е вписано по съответния ред в Агенцията по вписванията, трябва да бъдат точно и ясно конкретизирани за да няма различни видове интерпретации впоследствие.
В този смисъл сме обърнали внимание, още повече, че недобросъвестното действие на собствениците на фирми трябва да бъде регламентирано, защото действията в грижата на добър стопанин примерно при изплащане на определени плащания по кредити или отделни чисто търговски практики, които могат да бъдат класифицирани като плащания с грижата на добър стопанин, не е ясно впоследствие как биха се третирали. Така че следва да бъде регламентирано и да бъде представено по адекватен начин не само за данъчните служби, а и за бизнеса, тъй като множество плащания и процедури в случая противоречат и могат да бъдат тълкувани разнозначно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Някои неща не можах да ги разбера, защото в ал. 11 се препраща именно към изпълнение на условията на Търговския закон. Тези, които отговарят на изискванията на Търговския закон чл. 26, чл. 301, се идентифицират като такива лица, които са прокуристи или търговски пълномощници. Тук не можах да разбера колизията. Може би господин Георгиев или господин заместник-министъра Атанасов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Аз предлагам следното решение на този казус. Всички разбрахме, че всъщност проблеми с тази материя има. Затова това, с което може да се ангажираме, в частност Националната агенция за приходите, е до края на септември да има такова указание. Предложението е след като бъде изготвен предварителен драфт на това указание, в рамките на Консултативния съвет към Националната агенция за приходите той да бъде подложен на дискусия, на коментар и всички тези неща, които се предлагат, бих апелирал да бъдат също входирани – дали в Министерството на финансите или в Националната агенция за приходите, няма някакво значение, да бъдат обсъдени и съответно намерят място в това указание. Но това което мога да гарантирам е, че ще има ясни правила и ще има ясни рамки, в които тези текстове от Закона ще бъдат прилагани.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Бях забравила за Консултативния съвет, прекрасно предложение. Там се събират всякакви експерти от всички страни, така че наистина ще бъде полезно.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Не искам да остана погрешно разбрана, отново потвърждаваме нашето желание за справяне със сивата икономика, но дори и с въвеждането на ал. 11 текстът остава така нареченият закон с вратички. Той може пак да важи или не в определени случаи и тъй като още на първо четене повдигнахме темата, че няма критерии, по които ще бъдат определяни пълномощниците за цялостна дейност или не, смятам, че може първо да ни ги представите.
Затова сега няма да подкрепя тези текстове. Не първо да приемем закона, а след това указанията към него, а може да ни кажете какво точно предвиждате в тези указания, за да Ви подкрепим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на предложението на господин Търновалийски, което работната група не подкрепя. Моля, гласувайте. Не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Дора Христова в неподкрепената част по буква „б“.
Моля, гласувайте. Не се приема.
Гласуваме окончателния текст на § 1 по редакцията от доклада. Моля, гласувайте. Против 6, останалите са за. Приема се.
По § 2 по вносител има ли изказвания? Няма. Моля, гласувайте. Против няма, въздържали се 6. Параграф 2 се приема.
Извинявам се много, прескочила съм една страница. (Реплики.)
Не, няма нужда от язвителни забележки, в нашата Комисия си говорим експертно. Съжалявам, че ми се е закачила страницата. Извинявам се на всички.
Има предложение от народния представител Търновалийски за създаване на нов § 1а, което работната група не подкрепя.
Има предложение от Менда Стоянова, което работната група подкрепя и окончателна редакция на § 1а, която я виждате пред Вас.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Във връзка с отговорността, която заявихме на управляващите, това е за отговорността на собствениците, смятаме, че по този начин ще избегнем много от казусите.
Тук отново искам да кажа това, което казах и в зала: администрацията трябва да бъде активната страна в този процес. Хубаво е, че ще има такова указание, в крайна сметка става половината в закона, половината в указание и не смятам, че ще бъде много работещо, но в крайна сметка Вие решавате как да регулираме тези процеси. Важното е да бъдат ефективни, в което ние се съмняваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Окончателната редакция включва всъщност редакционна промяна във връзка с това, че гласувахме нова ал. 11. Чистим го от следващите, същото е в следващия текст.
Гласуваме предложението на Търновалийски, което не е подкрепено от Комисията. За 6, не се приема.
Гласуваме окончателната редакция на § 1а по доклада. Против няма, въздържали се 6. Текстът е приет.
Има предложение от народния представител Търновалийски за създаване на § 1б, което е редакционно във връзка с предходните параграфи, което работната група не подкрепя. Предлагам да не го обосновавате, защото е ясно, че когато не са приети... За 6, против и въздържали се няма. Предложението не е подкрепено.
Има предложение на народния представител Търновалийски за § 1в, което работната група не подкрепя, също във връзка с предходния член. За 6, въздържали се 2, останалите са против.
Отиваме на § 2 по вносител. Моля, гласувайте. Против няма, въздържали се 6. Параграфът е приет.
По § 3 има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители, което е подкрепено от работната група. Виждате редакцията на параграфа по работната група.
Господин Георгиев, заповядайте, тук има едно редакционно предложение на НАП.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Така предложеният текст, уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, остава в известен смисъл леко празен, защото се казва, че се предоставя данъчно осигурителна информация посредством телефонна услуга на задължено лице след идентифициране. Но така формулиран текстът означава, че всякаква данъчно осигурителна информация може да се даде на това лице. Предполагам идеята е била, че данъчно-осигурителната информация трябва да касае самото лице.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точно така, единствено и само самото лице.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Предлагаме чисто редакционно преоформяне на текста, че предоставянето на данъчно-осигурителна информация на задължено лице относно декларирано от и за него данни, и данните, съдържащи се в данъчно-осигурителната му сметка посредством телефонна услуга след идентифициране на лицето, извършено по ред, определен от изпълнителния директор на НАП.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли коментари по текста? Няма. В такъв случай подлагам на гласуване окончателната редакция на § 3, с тази редакция, която току-що изчете господин Георгиев за точка 2 на § 3 във връзка с новата точка 6 на чл. 73, ал. 2. Моля, гласувайте. Всички са за, против и въздържали се няма.
Гласуваме § 4 по вносител. Всички са за, против и въздържали се няма.
Има предложение на народния представител Менда Стоянова за нов § 4а. Виждате го какво представлява, по-нататък ще има и други изменения. Целта е, така и така гледаме ДОПК, още сега да въведем законово изискване във връзка с комплексното административно обслужване и отпадане на административните тежести за бизнеса и хората. Всички компетентни органи, които изискват някакви данни и служебни бележки, касаещи НАП, да си ги получават служебно по електронен път от НАП, като редът за предоставяне ще се определи с указания на изпълнителния директор. По-нататък има текстове, които коригират същите текстове в останалите закони.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Малко общо ми се струва „комплексно-административно обслужване“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е за целите.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Да, за целите, но това означава ли, че ако отидем да поискаме една услуга – регистрация в кметството, това също е част от комплексното административно обслужване, на база на тази молба да поискат данъчно-осигурителна информация. Какво общо има това с… Според мен трябва да се изчисти този текст, че само в случаите, когато това е изискване по закон…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То пише: компетентните органи изискват и получават служебно по електронен път от НАП информация за наличие или липса на задължение на лицата, с изключение на задължение по невлезли в сила актове, както и разсрочени и отсрочени обезпечения…
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз говоря за първата част: „За целите на комплексното административно обслужване“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може да го махнем това, то е една обосновка, която нищо не носи като съдържание. Идеята беше това като формулировка за този текст.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Извинявам се, но не мога да разбера: комплексно-административно обслужване – и сегашният текст е такъв, а иначе терминът е взет от АПК, той не се въвежда за първи път.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ясно, но сега задълженото лице само отива и си подава искане за удостоверение.
А сега ще го иска администрацията, кметът или там някакъв…
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Принципът е, че всичко, което се съдържа в определени административни органи, било то публични, общински или държавни, трябва да се предава по електронен път, а не лицето само да си иска и да ходи да го носи. Това е.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: На мен това ми е ясно. Но в крайна сметка става въпрос за предоставяне на данъчно-осигурителна информация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Която се изисква по закон, иначе не би могла…
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Е да го запишем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ама то го пише в съответните закони, той не може да изиска такава информация на собствено основание.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Не знам дали е така. Пише „Комплексно административно обслужване“. Регистрацията също е част от комплексното административно обслужване. Но за нея не се изисква да имаме удостоверение за наличие и липса на задължения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не мога да го разбера, наистина, какво казва – за нещо си, ей така, без да има причина? Не може… (Реплики.)
Притеснението на господин Търновалийски, колеги, е от това, че може не по закон или не по наредба, или не по правила на европейски програми да се изиска данъчно осигурителна информация за дадено лице във връзка с обслужването му по някакъв друг повод.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Когато това се изисква по закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е само по закон, това е проблемът, че има наредби, които го изискват.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Ние не възразяваме това да бъде записано, но към настоящия момент ако примерно Министерство на правосъдието прави обществена поръчка и съответно изиска от НАП удостоверение дали някои от участниците имат съответно задължения, има два варианта да получи тази информация.
Първият е, когато е със съгласието на самото лице и това съгласие се декларира или съответно с това дали има или няма задължение. Това е начинът. Ако съответният орган не удостовери пред НАП, че разполага с легитимно удостоверение, че лицето е съгласно да се предостави тази информация, но това е в правилата на предоставяне на данъчно-осигурителната информация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е данъчно-осигурителна информация, това е само наличие или липса на задължения, дори не е ясно колко е задължението. Тук е едно „да“ или „не“, което Вие предоставяте на практика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: В Националната агенция за приходи е разработена система, която показва при въвеждане на примерно на Булстат на определено лице, системата генерира съответно дали има или няма с „да“ и „не“. Това не е данъчно-осигурителна информация, за това става въпрос. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Идеята е след „административно обслужване“ да се добави „когато това се изисква по закон“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не може да бъде това, защото ще ограничи… Има и други подзаконови нормативни актове и наредби, които го изискват това! (Реплики.) Не знам законови и подзаконови нормативни актове или по силата на нормативен акт… (Реплики.)
Да, ако това мислите, че може да даде някаква сигурност, че няма някой да злоупотреби с това. Макар че се съмнявам, че ще злоупотреби, защото Националната агенция има задължение да пази тази информация и тя носи отговорност, ако я даде без основание. Тя не може да даде, ако не се изисква по закон, защото носи отговорност за това, че е дала нещо, без то да се изисква по закон. Това е, но ако така сте по-спокойни, ако сте окей, да го запишем. (Реплики.)
За целите на комплексното административно обслужване и по силата на нормативен акт компетентните органи изискват и получават… Не, просто усложняваме и не знам дали правим нещо в момента, което… Ще стане беля. Добре, оттегляме го, няма да правим корекция.
Гласуваме § 4а в окончателната му редакция. Всички са за, против и въздържали се няма.
Гласуваме § 5 по вносител. Всички са за, против и въздържали се няма.
Има предложение за нов § 5а, подкрепено от работната група. Изказвания?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Малко да ни го разясните.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Става въпрос, че имаше опасения, че в един момент може да се получи двойно обезпечение при търговия с петролни продукти. Към настоящия момент обезпечението, което се дава на база на действията на фискален контрол, е 30% от стойността на стоката, която се превозва. Съответно 176в от ЗДДС казва, че 20% от стойността на доставката се дава като имаме банкова гаранция като обезпечение, и съответно до 30% разликата е 10%. Затова ние казваме: ако фискалният контрол реши, че това е рискова стока, съответно за да стигне до 30%, ние вземаме 20%, които вече по 176в от ЗДДС са гарантирани и съответно казваме още 10%, за да обезпечим размера на задължението.
Ако трябва да го изясня само, гаранцията я ползваме като авансова вноска, а доплащането е до 10%.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За да не се ангажират 2 пъти средства на бизнеса.
Гласуваме § 5а в редакцията на работната група. Против и въздържали се няма, текстът е приет.
По § 6 има предложение на народния представител Дора Христова, което не е подкрепено.
Има предложение на народния представител Менда Стоянова, което е подкрепено и съответно има редакция на работната група.
Позволете ми, преди да Ви дам думата, да предложа и една редакционна промяна на окончателната редакция, а именно:
В § 6, в чл. 127а, ал. 3 накрая се добавя „по смисъла на приложимото митническо законодателство“, а не „по смисъла на Закона за митниците“, тъй като включва и други нормативни актове.
Има ли желаещи? Госпожо Таскова? Не… (оживление). Ама Вие сте длъжни…
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Няма абсолютно никаква аргументация, единственият мотив е борба със сивата икономика и какво налага да бъдат включени тези стоки под фискален контрол? Кои ще са критериите, които ще ги определят, кой ще ги определя? Изключително голяма власт в НАП, неаргументирано.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За всички останали стоки е регламентиран целият ред на фискален контрол. Сега проблемът е, че към тези стоки добавяме акцизните стоки, които в момента бяха в прерогативите на митницата, но е много по-просто и лесно, когато организираният фискален контрол спре камиона или осъществява и на акцизните стоки. Аз не виждам проблем, още повече, че две приходни агенции са в едно министерство. (Реплики.)
Не, за да няма дублиране на административни действия от страна на две приходни администрации или неправилно го обяснявам, господин заместник-министър? (Реплики.)
Не, те се контролират от агенция „Митници“. Въпросът е, че така или иначе… (Реплики.) Не, не е още един контрол, просто така или иначе са на пътя, там са си организирали целия контрол, обаче като спре камионът и се окаже, че вътре не е минерална вода, ами е ракия, той вика: ааа, не си в моите прерогативи, ходи си...
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Искам нещо да кажа в подкрепа на колежката, тя каза нещо много важно, че критериите за определяне на рискови стоки за това кои ще бъдат обезпечаване не са ясни, няма ги тези критерии…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ама те са си вътре във фискалните текстове на сегашния контрол!
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Не, те са само в администрацията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е вярно това, господин Търновалийски, прочетете целия ДОПК и тогава коментирайте!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Искам да изясня този момент. Към настоящия момент имаше неясност в закона. Всъщност данъчните органи нямаха право да проверяват стоки които са под митнически режим, без да става ясно дали акцизните стоки са в този митнически режим или не. Към настоящия момент този текст не казва и не предопределя, че ние всъщност в лицето на Националната агенция за приходите ще правят проверка и съответно ще бъдат обект на фискален контрол от органите на фискален контрол.
Стоките, които са обект на фискален контрол, се определят с изрична заповед на министъра на финансите. Той определя кои са тези стоки. Определянето на стоките става след като се мотивират изрично от изпълнителния директор на НАП до министъра на финансите и на база на аргументите, които са изтъкнати, съответно определени стоки се включват и изключват от тази заповед.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Прощавайте, разказвате ни ДОПК.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Моят въпрос беше за критериите за рискови фирми, които определят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За ревизиите да направим едни критерии, да се знае кой го ревизира.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Моят въпрос беше, всичко, което казахте, е точно така, но кое налага да имаме тази двойна проверка? Митниците не се справят с работата си или какво точно?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ще изясня кое налага промяната. Когато през 2014 година се приемаше фискалният контрол, разпоредбата на чл. 121а включва, че изключение за стоки под митнически режим… Под митнически режим се разбира внос, износ, активно усъвършенстване. Не митнически контрол, а митнически режим. По принцип акцизните стоки са под митнически контрол до освобождаването им от внос или примерно до освобождаване на стоката за потребление, тоест, акцизната стока напуска данъчния склад. След това тази стока няма контрол и всъщност целта на разпоредбата, която допълва предложението, е да се осъществява точно този контрол. Примерно една цистерна, ако фискалния контролния я спре на пътя, може да установи дали тази цистерна примерно е гориво, напуснало данъчния склад или това гориво не се е появило на територията на страната без да са платени акцизи, ДДС и корпоративни данъци за него. За това става въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: При сегашния режим, ако спре и установи, че в цистерната няма мляко, а има гориво, трябва да е пуснат, защото няма промоция да я провери, нали така?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Слушам внимателно. Не е тайна за никого, че това е материя, която аз повече слушам, защото е много специфична, не е макроикономическа…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате специалист в групата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Но се ориентирам. И винаги се ориентирам, като чуя, че държавата иска да прави разумно по-голям контрол и да прибира повече средства и това отговаря на другите закони, да се подкрепя. Мисля, че този принцип е сигурен, няма да сбърка човек.
Доверието в митниците е такова, наскоро беше описан един случай, една митница на южната граница, идва за проверка ДАНС, цялата смяна панически скача през прозорците, бяга през границата…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, ако не е свързано с второто четене, ще ви помоля да се върнат и на текста.
РУМЕН ГЕЧЕВ: То не е свързано, обаче е свързано с митницата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ама ние говорим за данъците сега.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз имам едни леки съмнения към тях, поради което съм за контрола.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това беше извън темата.
Има ли други желаещи? Мисля, че се изясни темата.
Подлагам на гласуване § 6 в окончателната редакция, включително с предложеното уточнение от мен. Против няма, въздържал се един.
Параграфи 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19 до 20 по вносител - гласуваме. Против няма, въздържали се няма, текстовете са приети.
Параграф 21 по вносител работната група го подкрепя, но предлага едни малки редакции за изясняване на текста.
Гласуваме текста на § 21 по текста на работната група. Против и въздържали се няма, текстът е приет.
§ 22 до 41 включително по вносител. Против и въздържали се няма. Текстовете са приети.
Има предложение на Менда Стоянова и група народни представители за нов § 41а. Текстът се предлага с оглед на противоречива съдебна практика и изясняване на еднозначно тълкуване на Закона. Въпроси по текста? Ако няма въпроси и коментари, моля, гласувайте текста на § 41а, по редакцията на работната група. Против и въздържали се няма, всички са за, текстът е приет.
Има предложение на народния представител Менда Стоянова и група за нов § 41б.
Той е във връзка с току-що гласувания параграф. Работната група го подкрепя. Гласуваме § 41б в редакцията по доклада. Против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Има предложение на народния представител Менда Стоянова и група за създаване на нов § 41в, което е подкрепено от работната група и имаме окончателна редакция. Това са текстове, които, ако си спомняте, в края на миналия парламент не можахме да приемем и които имат за цел улеснение на бизнеса и гражданите… (Реплики.) Да, виртуалният ПОС се включва, както и извършването на плащане чрез терминално устройство ПОС, включително виртуално. По-нататък ще има още текстове в тази посока.
Моля, гласувайте редакцията на новия § 41в в редакцията на работната група. Против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Моля, гласувайте параграфи 42 до 51 включително по вносител. Всички са за, против и въздържали се няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“. Гласуваме заглавието. Против и въздържали се няма, текстът е приет.
Гласуваме § 52 по вносител, всички са за, против и въздържали се няма.
Има предложение от Менда Стоянова и група народни представители за създаване на нов § 52а. Това е във връзка с това, което гласувахме във връзка с телефонната услуга в едномесечен срок от влизането в сила да имаме ред, по който да се предоставя тази информация. Всички са за, против и въздържали се няма.
Параграфите 53 до 59 включително по вносител, гласуваме параграфите анблок. Против и въздържали се няма. Параграфите са приети.
Отиваме на § 60 – Закона за плащанията в брой. По § 60 има предложение от народните представители Таско Ерменков и група народни представители целият § 60 да отпадне.
Има предложение на Волен Сидеров и група народни представители в § 60 да отпадне т. 1, чл. 3, което работната група не подкрепя.
Има предложение на народния представител Йордан Цонев и група също чл. 3 да отпадне, което не е подкрепено от работната група.
Има предложение на Търновалийски, а именно т. 1 да отпадне, което всъщност е чл. 3, което работната група не подкрепя.
Има предложение на народния представител Дора Христова също т. 1 на § 60 да отпадне, което е всъщност отпадане на чл. 3.
Има предложение на Менда Стоянова и група народни представители да отпаднат 3000 и 1000 и ограничението на плащанията в брой да остане 5000 лв. в сила от 1 януари 2018 г.
Имате думата за изказвания. Само да уточня, в § 60 по т. 2 и 3 на § 60 с изключение на първото на господин Ерменков, няма други предложения, така че коментираме размера на плащанията в брой и датата, от която да влязат в сила.
Първо гостите, има ли някой, който иска да вземе думата?
ВАСИЛ ТОДОРОВ (Българска търговско промишлена палата): Ние сме представили нашето становище в писмен вид, изразили сме негативно становище по отношение на първоначалния вариант, но по отношение на това което е предложението на работната група, ние бихме подкрепили такава редакцията и като още в предишни дискусии това публично сме го заявили и сме правили проучване каква би била границата, която бизнесът, подчертавам за фирмите, би била приемлива. Тези 5000 лв в нашите проучвания като горна граница са приемливи за бизнеса, така че бихме подкрепили това предложение, което е написано тук като предложение на работната група.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи да се изкажат?
Тогава аз да взема думата да обоснова моето предложение. Наистина водихме доста разговори с бизнеса и в избирателните си райони и рязкото намаляване до 1000 лв. на границата за плащане в брой беше приета негативно. Наистина, ако се направи анализ, ще се види, че една такава ниска граница от порядъка на 3000 или 1000 лв. би затруднила стопански оборот и на юридическите, и на физическите лица. Направихме проучване и на Европейската практика, където от 28 страни 15 имат ограничения на плащанията в брой, като 8 от тези 15 страни имат ограничение до 3000 евро, 2 от тях са 3000, останалите са 2500 и надолу, тоест това мотивира и размера 5000 лв. като един размер, който бихме могли да обсъждаме по-сериозно, и който размер не би затруднил стопански оборот, още по-малко физическите лица. Аз лично не мога да се сетя за сделка между физически лица над 5000 лв., която да затрудни нейното осъществяване. От друга страна не бива да забравяме, че ограниченията на плащанията в брой всъщност са една от мерките за борба със сивата икономика. Като казвам сива икономика, освен приходите в бюджета не трябва да забравяме, че сивата икономика на практика означава нелоялна конкуренция и е един от факторите за разширяването й, принуждавайки други стопански субекти да работят в една нелоялна среда искат-не искат също да осъществяват сиви сделки.
И в тази посока ние подкрепяме като парламентарна група усилията на правителството за борба със сивата икономика и за изсветляване на икономиката и лоялната конкуренция и считаме, че разумният баланс между това, за което говоря и не затрудняване на стопански оборот би бил приемлива цифра от 5000 лв., което е 2500 евро. И, пак казах, горе-долу в повече от половината от страните в Европа имат подобна граница, това е мотивировката за нашето предложение.
Ако имате въпроси или изказвания по темата?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ние поддържаме нашето предложение за отпадане на този параграф, на тази точка в параграфа. Това е поредният опит да бъдат ограничени разплащанията в брой и може би щяхме да водим по смислен дебат ако днеска след като бяха намалени от 15000 на 10000 ограниченията в разплащанията в брой, имахме последваща оценка на въздействието на тая промяна. Такава нямаме, прочетохте ни кои страни са с ограничение в плащанията, въпреки че на първо четене ни беше обещано, че ще получим тази формация по-навреме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате я, на 26 юни мисля, че Ви е дадена. Кога изпратено?
РЕПЛИКА: Веднага след заседанието.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Съжалявам, не съм я получил.
Но, така или иначе, ние нямаме ефекта от това, въвеждаме законодателство, имаме изискване по Закона за нормативните актова да имаме такава последваща оценка. Такава няма, но каква последваща да имаме, като ние нямахме въобще оценка на въздействието по тези текстове, така че няма как да го подкрепим. Държим да си останат разплащанията с ограничение до 10000, както е в момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Бих се радвала, господин Търновалийски, ако ми преведете примери, които при едно разплащане над 5000 лв. би се затруднил стопанският оборот или обикновените хора физически лица, за да ни убедите, че наистина не бива да отиваме в следващи стъпка. Наистина искам да попитам и Националната агенция дали имат подобен анализ, макар че не смятам, че е възможно да направят анализ за повишаването на приходите, което, знаем всички, се отчита всеки месец от Министерството на финансите спрямо същия период на предходната година. Не знам дали биха могли фактор по фактор, текст по текст да кажат: толкова от фискалния контрол, толкова от плащанията в брой. Мисля, че това няма как да се случи. Но все пак бих искала да ни победите с конкретни примери как тази сума от 5000 лв. би затруднила и юридическите и физическите лица.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Не знам дали от НАП и Министерството могат или не могат, казвам, че са задължени по закон да го направят като последваща оценка. А примери могат да седят много, разплащания до 5000, правят и малки земеделски производители, и физически лица при продажба на някакво имущество, правят земеделски производители, когато си осигуряват материали за съответната година. Могат да се дадат много такива примери, могат да се дадат римери, където и да искат, няма да могат да се разплащат по електронен път или по банков път в отдалечени райони. Примери могат да се дадат много. Но явно решението е взето, мотивирано е много пъти това ограничение. Да влизаме в такива подробности не съм подготвен да давам точно конкретни примери. Не смятам, че с това ще се реши проблемът със сивата икономика и неплащането на данъци, този, който е решил да бъде в тази част на сивата икономика, ще продължи да си остава и въпреки ограниченията в разплащанията. Други са факторите, които трябва да повлияят върху това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Факторите са комплексни, така или иначе всички фактори влияят в тази посока и те са комплексни. И понеже говорим в крайна сметка за десет или за пет, затова исках да чуя как 5000 би затруднило стопанския оборот. Земеделските производители не са физически лица, те са и стопански субекти, ползвайки всички права и задължения на стопанските субекти. Освен това много добре знаете, че когато говорим за разплащания в брой, става дума за раздробявания на плащания, които са по един договор със фиксирана цена и така нататък.
Така че примерът, който дадохте, просто не попада в обхвата на текста на закона и се надявам, че Вие го знаете, разбира се.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Примерите с наемите обаче не са в този…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: 5000 лв. еднократен наем, мисля че няма…
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Защо еднократен?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма нищо лошо да видим наемите, защото ми се струва, че това е една от най-сивите зони в стопанския живот на физическите лица.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Ето това е функцията на администрацията, която трябваше да направи последваща оценка. В резултат на това ето какво се получава и като анализ, и като данни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбирам, че не сте против петте хиляди и борбата със сивата икономика, а сте против това, че администрацията не е предоставила детайлна оценка на ръста на приходите в резултат на тази мярка.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, че ме коригирате. Аз съм против това, че не се спазва изискването на Закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такова изискване на Закона.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Мисля че миналия път казахме всички аргументи доколкото дебата за първо четене беше се концентрирал всъщност върху дебат по този параграф. Но аз искам принципно да поставя въпроса, още повече че разбрах, че на откритото заседание господин министърът е искал да се аргументирам за някои свои предложения. Аз не можах да дойда, за съжаление, на това заседание. Ще се опитам да го направя сега. По принцип ограничаването на плащанията е в правилната посока за тези неща, за които говорим. Въпросът е къде ще спрем. Виждам сега че същият дебат го водихме, когато намалихме от 15 на 10000, същият дебат го водихме, когато по принцип слагахме ограниченията. Произволно може да се спрем на 5, 3, 8, 17 и на 2.
И трябва да Ви кажа, че целият разговор за това дали това е оптималната граница, е абсолютно безсмислен, както искането за оценка. Тук се преплитат толкова много фактори, че аз не мога да си представя, че някоя сериозна институция в страната може да даде реална оценка на влиянието. Никой не говори за фактора време – пестим ли време на хората или не им пестим време. Не, не им пестим, твърдя аз. Защото ако един производител няма открита банкова сметка, дребен производител, откриването, попълването всяка сума, която получи в брой, трябва да я внесе в банката, за да може оттам да плаща и така нататък. Да не водим този спор, той е излишен, не искам да влизам в тази… Не е и конструктивен.
Исках да Ви кажа друго, че освен че не пестим време и другите фактори, за които Вие говорихте, дори казахте, че фактурите са много… Да, наистина са страшно много и не може комплексно да бъдат оценени. В този смисъл мисля, че искането на господин Търновалийски за една оценка е по-скоро законовото изискване, отколкото такова такава оценка да има някаква реална стойност.
Пестим ли средства на гражданите, юридическите лица? Това е друг въпрос, за който не говорим изобщо. Трябва да се спрем на една граница и да престанем с този безсмислен разговор всяка година с по хиляда лева надолу и с това изчистваме сивия сектор, изсветляваме икономиката, и увеличаваме приходите. Аз лично смятам, че това не е така. Това са едни мерки, които непрекъснато вървят в една посока и тормозят по някакъв начин фирмите и гражданите с немного доказан ефект. Ако се впуснем в обяснения как има доказан ефект, пак ще изпаднем в същото – да говорим неща, за които нямаме никакви доказателства.
И не на последно място искам да кажа, че трябва да имаме ясното съзнание, че тази дискусия трябва да има някакъв край. Всяка година не може една и съща мярка или през една година, да я разглеждаме, защото не е това големият проблем на българската икономика, пък още по-малко на европейската, още по-малко е най-големият проблем на сивия сектор. Ние не сме решили един куп въпроси, свързани с офшорните зони. Да, да, точно така. Знаете, че тази тема е моя тема. Там е голямото избягване. Тук говорим за стотинки, там говорим за милиарди. Тези стотинки са от джоба на хората. Затова съм против. Да, иначе принципът е правилен, така е. Когато минава през банки, през документооборот, всичко е по-лесно и за самата Агенция по приходите, но понякога трябва да има и трудни неща за Агенцията.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Госпожо Председател, поради друг служебен ангажимент, делегирам моя глас на Вас.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И аз делегирам на господин Търновалийски, госпожо Председател.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Направихме предложение да остане съществуващия праг до момента, тъй като нас ни притесняват две основни неща. След като прагът се намалява до такава степен, че приближава ежедневни доставки в много от случаите в много дружества има такива отношения и договори между фирми. Първото, което много ни притеснява, е след като достигаме до ниво от ежедневни доставки, какво правим с банковите такси? Трябва ли за всяка фактура дружествата да бъдат натоварени с тези такси?
Второ, няма ли в стремежа си да ограничим сивата икономика, да допуснем повишаване на задлъжнялостта между фирмите, която и без друго е доста висока, тъй като може да бъде използвано като аргумент за плащането по банков път, да не бъде извършено в установените във фактурите срокове. Всички знаете, че това се случва.
Другият вариант е да направим така, че документооборотът за всяко дружество да стане прекалено голям и фактури, фактури, фактури на стойност, на която да могат да бъдат платени в брой. Така че този праг от 5000 за нас също е много нисък и ние няма да го подкрепим. Аз всъщност, от името на „Воля“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи по темата, преди да дам думата на Министерството на финансите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Мнението на Министерството на финансите е, че всяко едно намаляване на прага за разплащане в брой е част от нашата стратегия за борба със сивата икономика. И колкото да звучи това като клиширан израз, ние подкрепяме предложението да се намали на 5000 лв. и разпоредбата да влезе от 1 януари 2018 г.
Първо, по отношение оценката на въздействие за нас не е самоцел да намалим прага за разплащанията в брой. Единствено можем да вземем като база данни дневниците за покупки и продажби от фирмите, регистрирани по ДДС. Но това не дава представителна извадка. Дава ни извадка за една част от стопанските субекти в държавата, която не може да бъде определяща като цяло. Затова сме направили този опит, но не намерихме измерител, който да ни даде статистическа информация за броя на разплащанията над определена сума.
Второ, трета година подред присъствам на ежегодните представяния за нивото на сивата икономика на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Съответно там измерителят на сивата икономика е т. нар. „композитен индекс“. Една от съставните части е именно прагът на разплащане в брой. Ние не можем да бъдем безучастни все пак като имаме някаква индикация от страна на бизнеса, че сивата икономика идва и част от проблема е в това, че имаме висок праг на плащанията в брой, да седим безучастни. Затова го предлагаме.
Така че, повярвайте, не е самоцел това предложение на Министерството на финансите.
Завършвам с това, че по отношение на задлъжнялостта не виждам пряка корелация между това, което предлагаме, и задлъжнялостта. Напротив, когато разплащанията стават по банков път, тогава е доказуемо и винаги може да се докаже, че разплащането е станало, може да има претенции в съда. Когато е в брой, невинаги подписите на ордера, който се предоставя, съвпадат с действителността.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаят ли? Изчерпахме дискусията, да преминем към гласуване.
Гласуваме предложението на Таско Ерменков и група § 60 да отпадне целият. За 5, въздържали се 3, останалите сме против.
Има предложение на Волен Сидеров § 60, т. 1 да отпадне, това е цялата въпросна точка. Волен Сидеров, Цонев, Търновалийски, Дора Христова – анблок гласуваме отпадането от § 60 на т. 1, което е отпадане на ограничението и оставане на 10 хил. лв. като праг за разплащане. За 11, против 9. Предложенията са приети.
Сега гласуваме и целия параграф без точка 1, тоест гласуваме окончателната редакция на § 60 в частта по доклада на т. 2 и т. 3 от същия параграф. За 11, против 9, приета е окончателната редакция.
Имаме една служебна т. 3 в Преходните и заключителни разпоредби да се създаде § 3а. Всички са за, против и въздържали се няма.
Имаме предложение § 60 да стане 61, аз го оттеглям.
Има предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на § 60 – това са промени в Закона за обществените поръчки. Няма да ги обяснявам, защото мисля, че са ясни на всички, станаха известни и по медиите. Но освен това, което беше станало известно, тук даваме възможност на Агенцията да назначава външни експерти относно проверка на технически спецификации. Това е обяснимо, тъй като работещите в Агенцията не биха могли да имат специфични технически знания по всички сфери на стопанския живот.
Ако няма изказвания, подлагам на гласуване предложението за нов § 60, който става 60а по доклада, в редакцията по доклада. Всички са за, против и въздържали се няма.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Поради друг ангажимент делегирам на Вас, госпожо Председател, моя глас.
РЕПЛИКА: И аз, госпожо председател, поради ангажимент делегирам права на господин Цонев от свое име.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Да запазим баланса, и аз поради служебен ангажимент ще делегирам гласа си на госпожа Стоянова.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има предложение на народния представител Менда Стоянова § 60 да стане § 61, оттеглям го.
Има предложение от народният представител Менда Стоянова за нов параграф 60а, а именно промени в закона за акцизите и данъчните складове. Видели сте промените, касаят цигарите, както и енергийните продукти, които се извеждат от пристанища и митнически складове.
Давам думата първо на гостите.
РЕПЛИКА: Делегираме права на господин Търновалийски.
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ (“Джапан табако интернешънъл България”): Във връзка с предложенията, които касаят Закона за акцизите и данъчните складове по отношение на тютюневите изделия ние смятаме, че предложенията са в интерес както на декларирания от държавата приоритет да се намалява нелегалният пазар и съответно легалният такъв да се увеличи, те са в интерес и на легалния бизнес, естествено, така че подкрепяме това, което е предложено. Имаме някои съвсем малки чисто технически коментари в частта с нагреваемите, тютюневи изделия, които не изменят съществото и философията на нещата, ще ги внесем официално с писмо днес, но те са изключително технически. (Реплики.)
Нещата са изключително малки, коментарите си направени на база на публичния документ който е качен в понеделник вечерта, те дори може и да са се изменили междувременно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вашите предложения бяха за отпадане на думичката „пушене” в чл. 12а…
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ: Да, защото това е вече различен продукт по смисъла на Закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точно така, тя е отпаднала в окончателната редакция на работната група.
И второто Ви предложение беше…
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ: Вместо нови изделия – нагреваеми изделия…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нагреваемите да си бъдат нагреваеми, защото какво значи „нови“?!
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ: Да, да има синхрон с чл. 12а.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отразени са в окончателната редакция на работната група, работихме по тази тема.
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ: В такъв случай нямаме други предложения.
ВЕРЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА (“Филип Морис България“): Благодаря Ви за възможността. По няколко думи по всяка една от точките.
Относно цигарите Вие знаете, че откакто „Филип Морис“ е на нашия пазар, винаги сме подкрепяли структура, която дава възможност за по-висок адвалорен елемент и за по-висок специфичен. Промяната в структурата, предложена сега, е изцяло в съответствие с практиките в страните в Европейския съюз, не помня колко бяха точно, но бяха над 25 страни, в които се прилага точно такава структура. След направените корекции на структурата от 2017 година последните две години се наблюдават покачване на приходите от акцизи и аз не казвам, че това е единствено въз основа на променената структура, естествено, въз основа на огромните усилия на Агенция „Митници“ и другите правоохранителни органи, но смятаме, че тази структура и промяната доведе също по свой собствен механизъм за тези положителни резултати. Още едно подобряване сега и то шест месеца преди влизането в сила, ние напълно го подкрепяме.
Още повече че имаме информация от Министерството на финансите, че ще има промяна на бандерола, на образеца, така че тази промяна на структурата ще бъде добре дошла за нас предварително, за да не стават всички промени в последния момент.
А и още нещо за цигарения акциз. Мисля че вече е станало ясно на обществото и на регулатора, че понятия като „скъпи“ и „евтини“ цигари, които се свързват с вносните или местните, не съществуват или поне не в този вариант, в който са съществували в далечното минало. Всички компании оперираме на нашия пазар, който е общ пазар и сме в Европейския съюз и всяка компания определя своите ценови политики. Затова намалявайки компонента, зависещ от цената, дава на държавата по-голяма независимост от ценовите решения на всяка компания, както за нивото, така и кога точно компаниите решават да променят цени.
Относно нагреваемите тютюневи изделия. Въвеждането в ЗДС на нова категория тютюневи изделия е продиктувано и от развитието на пазара в много други страни в Европейски съюз. Всъщност директивата за тютюневите изделия и нашия Закон за тютюна вече въведоха регулация, която е продуктова. Там има абсолютно строги нотификационни правила, по които това се случва. Напълно логично е Законът за акцизите да не изостава, а да покрие тази празнина и да постави фискална рамка за новите тютюневи изделия.
Вие вече знаете, чували сте и сте се запознали, че тютюневата индустрия се трансформира и новите нагреваеми тютюневи изделия са един от продуктите, който отговаря на очакванията на обществото, на здравните специалисти за предлагане на продукти, които са с потенциално намалена вреда, тъй като при тях тютюнът не изгаря, а се нагрява. Изгарянето на какъвто и да е материал всъщност е причина за отделянето на безбройните вредни вещества.
При изделията с нагряване вредата е значително намалена. Новите нагреваеми тютюневи изделия по смисъла на директивата за тютюневите изделия и нашия закон за бездимни. Всъщност те подлежат на 6-месечна нотификация, много строга, преглед на огромни досиета с научна информация, включително и със становище на Министерството здравеопазването, Института по тютюна. След изтичане на 6 месечния период такива изделия могат да бъдат пускани на пазара бездимни. Такъв е в момента режимът и в България, би бил след евентуален шестмесечен период.
Но тъй като тези продукти не са напълно безвредни, ние смятаме за подходящо те да бъдат сложени във фискална рамка. И сега каква да бъде тази фискална рамка е трудно и е ново за всички регулаторни органи във всички страни в Европейския съюз, но някои от тях са избрали да го направят преди Европейската комисия да дебатира и да хармонизира изискванията, защото всяка държава-членка има право да го прави. Смятаме, че тютюневите изделия с нагряване или нагреваеми както ги наричаме, би трябвало да бъдат акцизна стока и на мястото на акцизните стоки в Закона за акцизите. Важното е, че смятаме, че тези продукти трябва да бъдат диференцирани от всички останали традиционни конвенционални тютюневи изделия за пушене и това е сторено в предложението на народните представители.
Аз смятам, че дефиницията е коректна и конкретна. Относно данъчната също сме съгласни, тъй като новите тютюневи изделия с горене могат да бъдат предлагани от различните компании в различна форма, различен размер, така че тютюнът е добра основа за облагане.
Трябва да кажа нещо за ставката и това е, че бихме желали, ако е възможно, да помислите за естеството на изделието, което е с намалена вреда и бихме желали да помислите за бездимното изделие, което е нулева ставка нагоре, но това нагоре да бъде малко и да бъде значително по-ниско от това за тютюн за пушене. Макар че в Европейския съюз практиката на някои държавите, които са го въвели, е точно такава, но сега просто е времето, когато да изразя това становище.
И последно, извинявам се за дългото говорене, но това е нов продукт, изисква повече обяснения, да мога да Ви покажа, но искам да кажа нещо много важно – влизането в сила на новите разпоредби. Запознах се със Закона за публичните финанси, в който се казва, че промени на данъци не се правят от същата бюджетна година, в която е бюджетът. Само че бих искала да кажа, че това не е промяна, това е нов закон, нова ставка, нов продукт и би засегнал единствено този нов продукт и никой друг. В този смисъл въвеждане на новите разпоредби за новите нагреваеми тютюневи изделия ще бъде добра база за Агенция „Митници“, за митническите органи да извършат редица належащи допълнителни процедури, които са необходими, за да може продуктът да бъде въведен в системата за наблюдение на акцизите, в БАЦИС системата, нашата, българската, да се промени наредбата за цените, да можем да поръчваме бандероли, да можем да ги облепяме. И всичко това изисква време.
В противен случай това, което би се случило, ако влезе от януари в сила новата ставка означава, че за този период, който е до януари, производителят или вносителят ще третира изделието за бездимно и няма да заплати. Затова моля да бъде регулирано още отсега. Надявам се това да бъде възможно. Мисля че има такава практика в миналото, подобна, но това е нашата молба: молим да влезе тази част от обнародването.
МИЛА МАРЕЧКОВА („Бритиш Американ Табако България“): Първо искам да благодаря, че имаме възможност като индустрия поотделно да си представим мнението по промените. Изцяло подкрепяме това, което казаха колегите от ГТА и „Филип Морис“ и подкрепяме предложените промени, свързани с акциза в тютюневите изделия и това, което колегата каза.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ (“Импириъл Табако България”): И аз искам да благодаря за дадената ни възможност. Искам да подчертая това, което казахте в началото, госпожо Председател, достатъчно предварително да е информирана индустрията, за това как ще се развива акцизът за следващата година, когато има промени или когато няма, въобще да сме наясно, а не както много често ставаше досега през годините между Коледа и Нова година узнавахме какви ще са ставките.
И също развитието на акциза, структурата на акциза в тази посока за увеличаване на специфичния и намаляване на адвалорния, тоест на променливия акциз, е една доказала се структура в годините в много държави, както колежката от „Ф. Морис“ каза. Също така се прогнозират лесно приходите, намалява се възможността за зависимост на цената от променливи, когато променливата стойност е висока и се достига една сигурност на пазара, стабилност в развитието на ценовия сегмент на пазара.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ви благодаря за изказването. Нали тук, на тази маса сме си обещали, че ще работим заедно и ще го правим предварително! Изпълняваме си обещанията, надявам се.
ПЕТЪР ГАНЕВ (Институт за пазарна икономика): Вчера изпратихме становището и от въпросите, които получих, виждам че някои неща трябва да се уточнят. Първият въпрос винаги беше: наргиле ли е това?
Какво значи нагреваемо тютюнево изделие? Цигарата гори и в нея има тютюн. Затова тя се облага по този начин и е най-вредна. В електронната цигара няма тютюн и затова тя е извън акцизното законодателство, всеки може да прави каквото си иска. Нагреваемото изделие има тютюн, но не гори, съответно е по-малко вредно. Но тъй като има тютюн, в момента ако някой го внесе, вече го има в поне 9 държави в Европа, на митницата ще го спрат и ще кажат: това е тютюн, акцизна стока, обаче в програмата няма къде да го цъкнем, няма такава категория. Колегите от „Митници“ могат да кажат, но най-вероятно няма да мине въобще митницата. Затова трябва да има някаква рамка, за да може този нов продукт да влезе.
Дефиницията мисля, че е добре казана, това трябва да се дефинира в акцизния законq трябва да има основа, тя също е безспорна, почти във всички държави тютюневата смес е основата. Дебатът е може би за акцизната ставка или поне в нашата глава има дебат. Аз съм изкарал някои примери: Латвия 62 евро, Словакия 74 евро, Румъния 86 евро, винаги на тютюнева смес. България в момента се предлага на 78 евро, което е равно на тютюна за пушене. В Сърбия е 22 евро, доста по-ниско, там все пак няма европейски директиви. На фона на това ми се струва, че залагаме най-горния праг, изравняваме този акциз с тютюна за цигарите, които свиваме, при положение, че би следвало тези нагреваеми продукти да са по-малко вредни от здравна гледна. Фискалната рамка би трябвало да презентира тях. Ако пушач избере между цигара и нагреваемо изделие, това от здравна гледна точка би трябвало да е добър избор. Може би фискалната рамка би трябвало да дава стимул в тази посока. Ние дори в становището сме предложили нулева ставка, докато се види има ли нужния пазар. Ставката трябва да е някъде между 0 и 152 лв. Ние предлагаме да е по-скоро надолу.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние сме предложили 152 лв.
ПЕТЪР ГАНЕВ: Срокът се коментира, но наистина в момента не може да се внесе такова изделие. Така че колкото по-бързо се приеме, толкова ще е по-отворен пазарът.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има опасност внасяйки такова изделие, да се представя за такъв тютюн с нулева ставка, вместо за онзи тютюн за свиване, за който става дума..
ПЕТЪР ГАНЕВ: Не може да извадиш от това изделие тютюна и да го свиеш в цигара. Не може! Това не е такъв тютюн, съвсем друг е.
ВЕРЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА: Имам изделия на нашата компания и ми е малко неудобно да ги показвам, тъй като и другите компании също имат. Особеното е, че тютюнът, който е вътре, е обработен по специфичен начин, който не представлява ситно нарязан тютюн за свиване на цигари, нито като филтъра или тютюна, който е в цигарите. Той е гофриран, бил е на фолио, на прах, намачкан, изглежда по съвсем друг начин и не може да бъде пушен. Затова смятаме, че ставката би трябвало да е между 0 и някъде там, но да се маркира тютюнът за пушене като облагане на тези изделия, смятаме, че е прекалено високо. Смятаме, че нашият потребител, пушачът, би трябвало да бъде стимулиран да го употребява, тъй като изделието не се пуши, то е бездимно и поне в нашия случай има електронно устройство за нагряване, което е достатъчно скъпо, за да представлява някаква бариера за повечето потребители. Смятаме, че ние, индустрията, и Вие, законодателите, трябва да стимулираме потребителя, да може да стигне до този продукт по-лесно. Разбира се, че когато дойде време за дебат...
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: … То е стимулирано. Мен ако ме питате, и това не трябва да го стимулираме, ама...Това е мнението на непушач.
ВЕРЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА: Ние изказваме мнение.
РЕПЛИКА: Понеже госпожата каза, че им е важен срокът…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Срокът е предложен от нас, от мен, да бъде 1 януари 2018 г. поради това, че нови данъци и изменения на данъци не могат да се правят по средата на годината. Имаше конституционно решение, но то касаеше местните данъци и такси, няма да вървим сега на конституционно решение заради няколко месеца, не смятам, че трябва да правим тази операция. Затова предлагаме 1 януари.
Иначе това, което предлага госпожа Джевелекова, че ще имат още 6 месеца да го внасят и продават безакцизно, е факт, но не смятам, че е кой знае каква драма.
ВЕРЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА: Въпросът е, че ще бъдат улеснени и митниците да извършат всички останали…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, ще могат да се подготвят за това.
ВЕРЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА: На практика по-рано от шест месеца не могат да бъдат… Те са в нотификация, поне нашите изделия са в нотификация, така че не може веднага да се тръгне. Става дума за малък период от време, в който бихме искали да…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Рискуваме конституционно дело. Не знам дали трябва да го правим. Това е драмата и не знам какъв ефект би имало.
ВЕРЖИНИЯ ДЖЕВЕЛЕКОВА: Законът за публични финанси казва „промени на данъци“, това не е промяна, а е ново и става дума за ефекта, който има само върху едно изделие, и в момента, доколкото знам, дали за някое друго изделие се отнася. Според мен не.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: В Закона за публичните финанси е записано „не могат да се правят промени в елементи на данъка“ – основа, ставка и т. н.
СВЕТОСЛАВ БЕНЧЕВ (Българска петролна и газова асоциация): Искам от името на нашите членове да подкрепим промените, които се отнасят към нас, към петролния бизнес, чл. 130в. Отдавна считаме, че тези промени са необходими, именно поставяне на измервателни уреди на всички входни точки на страната. Причините са две.
На първо място видяхме какво се случва и в медиите беше изнесена информация в митнически складове как се внасят горива без да бъдат отчетени.
На второ място, това въвежда една равнопоставеност сред операторите, тъй като в момента, колкото и странно да звучи, е много по-лесно да се направи внос и износ от и към трета страна, отколкото да се направи вътрешнобщностна доставка, защото трябва да минат през данъчни складове, оборудвани с всевъзможни уреди, докато за митническите складове подобно искане няма. Така че ние сме твърдо за и подкрепяме такова предложение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли друг желаещ да се изкаже по двете теми? Няма.
Гласуваме 60б по доклада на Комисията в окончателния му вариант. Приема се единодушно от гласувалите.
Следващият параграф е отново предложение на Менда Стоянова и група за създаване на нов параграф, който предлага отлагане на влизането в сила на едни членове, които бяхме приели миналата година по Закона за акцизите и данъчните складове относно регистрацията на съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилационни и т.н. Оказа се, че Министерството на икономиката е решило, че като е служебно правителство няма нужда да пуска писмо за нотификация, което се изисква задължително от Европейската комисия. Писмото е пуснато доста късно и в момента още нямаме одобрена нотификация, поради което предлагаме да влезе в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия по процедурата по нотификация.
Моля, гласувайте. Против и въздържали се няма, текстът е приет.
Отново предложение на Менда Стоянова за нов параграф. Той е свързан отново с разпоредбата на 142, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки. Свързан е също с този текст, който гласувахме преди малко. Гласуваме окончателната редакция на § 60г по доклада на Комисията. Всички от гласувалите са за, против и въздържали се няма.
Предложение за нов параграф, който е в Закона за административното регулиране на производство и търговия с оптични дискове. Оттук нататък в следващите параграфи от 60д по доклада на Комисията до 60п се правят промени в тези закони във връзка с параграфа, който приехме, да не се изискват на хартиен носител справки от Националната агенция за приходите, а те да бъдат предоставени по електронен път. Така че Ви предлагам да гласуваме анблок параграфи от 60д до 60п. Всички са за, против и въздържали се няма.
Отиваме на нов параграф, който по доклада на Комисията е 61. Има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители. Това е параграф за влизането в сила на подзаконовите нормативни актове, които е необходимо да бъдат променени във връзка с промените, които направихме току-що за получаването по електронен път на справката от НАП по искания на други администрации за липса на задължения.
Моля, гласувайте § 61 по доклада на Комисията. Всички са за, против и въздържали се няма.
Оттеглям последното предложение.
С това приключихме Закона, за което много Ви благодаря.

Преминаваме към т. Трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ, № 702-01-6, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Заповядайте да ни представите Законопроекта за държавните помощи, господин Атанасов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БОЙКО АТАНАСОВ: Госпожо председател, дами и господа народни представители! На мен ми се пада честта да Ви запозная със Законопроекта за Закона за държавните помощи, който е познат, тъй като същият е приет на първо четене на 1 март 2016 г. от 43-то Народно събрание с консенсус от 84 гласа при гласували 85 народни представители. Искам да Ви уверя, че са отразени всички бележки, постъпили в 43-то Народно събрание, съответно и в работните експертни групи от Министерството на финансите и Народното събрание.
Също така минало е повторното междуведомствено съгласуване, взети са предвид всички направени бележки и предложения, като част от тях са приети, друга част са приложени към Законопроекта. Това, което е съществено, съвсем накратко, е, че предложеният проект на нов Закон за държавните помощи не представя изцяло нова уредба по отношение на процедурните правила по държавните помощи, не изменя концептуално съществуващия ред, а го прецизира, допълва и осъвременява в съответствие с изискването на режима по държавните и помощи на европейско ниво и модернизацията на правилата по държавни помощи.
Съответно има пет ключови момента в настоящия Законопроект, за които ще Ви информирам. Първият от тях е въвеждане на правен ред за възстановяване на неправомерна и несъвместима помощ. Вторият нов момент е разработен механизъм за съдебно производство по оспорване на акт за предоставяне на държавна или минимална помощ, както и за засегнати от предоставянето на неправомерна помощ трети страни, въвеждане на базови принципи, които да се спазват при предоставяне на държавна или минимална помощ. Подобрява се и координацията и контролът върху държавните помощи. И последното, което искам да отбележа, е, че има промяна по отношение на терминологичното и практическото прецизиране в Закона.
В заключение искам да кажа, че настоящият Законопроект ще доведе до подобряване на финансовата дисциплина в публичния сектор и съответно снижаване на финансовите рискове като цяло.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Изказвания и въпроси?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Госпожо председател, уважаеми колеги и гости! Този законопроект ние го разглеждахме в Комисията по земеделие и го отхвърлихме, защото не ни беше дадена възможност въобще да се запознаем с него, на практика на другия ден той беше представен пред Комисията. Имам няколко въпроса, свързани преди всичко с правомощията на министъра на финансите и министъра на земеделието, които са описани в Закона.
Първият ми въпрос е свързан с чл. 7, ал. 2, т. 11. Ние говорим, че при неправомерно предоставена държавна помощ имаме процедура по съответно нейното възстановяване, само че никъде не пише кой ще установи тази неправомерна помощ и какъв ще бъде нейният размер. Причината да попитам е, защото имаме подобен казус с горските заменки, при които все още няма абсолютно нищо свързано с оценката, Европейската комисия няма да ни направи оценка доколко е тази неправомерна помощ, в какъв размер и съответно какво трябва да се прави. Това е пример, който ми идва на първо четене като идея, че никъде не е разписано кой установява като размер, като процедура.
Министърът на земеделието и храните няма такива правомощия също под никаква форма. Той даже е изключен въобще от тази дейност. Според мен има някакво дублиране, министърът на финансите изготвя годишен доклад до Европейската комисия, така е записано, и министърът на земеделието изготвя годишен доклад до Европейската комисия в частта Земеделие. Двете министерства поотделно ли ще си правят доклади и отчети пред Европейската комисия? Изглежда като наслагване на доклади към Комисията, които нямат никакъв смисъл. Ако държавата ни трябва да предостави един доклад, защо вътре да не е този на земеделието, а трябва да е отделно?
И малко пожелателно: „Министърът на земеделието оценява въздействието на мярката“, ако например е де минимис или не знам си какво, ако това се изисква – от кого? Защото иначе ако обосноваваме всеки път де минимис, ние информираме примерно, но обосновката в каква насока е? Освен това е при поискване, не е въобще казано при какви обстоятелства трябва да бъде направено това.
Иначе следващите разпоредби в Законопроекта общо-взето са неща, които досега съществуваха, може би по-добре разписани и по-ясно. Приемаме, че е необходим нов Законопроект, който да регулира тези отношения, поне става по-ясно за всеки, който използва този механизъм или държавата трябва да носи отговорност за държавните помощи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да Ви дам думата да отговорите на въпросите. В крайна сметка това е първо четене. Между първо и второ може настъпят определени изменения, ако това се налага.
МАРГАРИТА БОРИСОВА: Казвам се Маргарита Борисова, от Министерството на финансите, Дирекция „Държавни помощи и реален сектор“.
По отношение на първия въпрос, а именно защо координацията във връзка с възстановяването на неправомерна и несъвместима държавна помощ по решение на Европейската комисия е в компетенциите само на министъра на финансите. Тъй като имаме такъв национален казус в момента, а именно негативното решение по отношение на заменките на горски имоти, Законът предвижда точно този ред в Глава шеста. Там компетенциите по същинското събиране на Държавната помощ са в компетенциите НАП, а този, който установява размера на помощта, е съответният администратор на помощ. Разделът подробно урежда цялата процедура, която липсва до момента – кой, кога, в какви срокове, при какви условия. Действително Европейската комисия няма да идентифицира едно по едно лицата и съотносимия размер за всяко лице поотделно, включително лихвите. Тя обаче указва как и по какъв ред това да се случи за изпълнението, на който ред ние въвеждаме национални правила в Закона, предлагаме ги с проект.
По отношение на втория въпрос: във връзка с годишните доклади още на ниво Европейска комисия съществува разделение, произтичащо пряко от договора за функциониране на Европейския съюз по отношение на общите правила за държавните помощи и отрасловите такива по отношение на селското, горското стопанство и развитието на селските райони. Разделът е Приложение 1 и чл. 38. Това е вододелът между двата режима. Докладът, който изготвя министърът на финансите, касае само мерките, които са в обхвата на неговата компетенция и спрямо които е приложим общият режим. Този доклад се озовава в генерална Дирекция „Конкуренция на комисията“. Докладът, който изготвя министърът на земеделието, храните и горите, е докладът към Генерална дирекция „Селско стопанство“ (DG AGRI), който касае специфичните отраслови мерки за държавна помощ и регулациите във връзка с единния селскостопански пазар.
По отношение изготвянето на докладите за държавна помощ самите регламенти на комисията поставят различни формати и различен начин на предоставяне на докладите, съответно за Генерална дирекция „Конкуренция“ не е видима частта Земеделие, а за генерална дирекция DG AGRI не е видима частта по общите мерки. Това налага и в Закона да се предвидят два паралелни реда. (Реплики.) Да, няма дублиране, потвърждавам го.
По отношение на оценката на въздействието на минималните помощи в областта на земеделието. Не виждам представители на Министерство на земеделието, затова накратко ще обясня регламентите в областта на селското стопанство към момента, включително дейностите, свързани с развитие на селските региони, които допускат изискване на подобен тип оценка. Това е приложимо и в случаите на нашата Национална оперативна програма за развитие на селските региони и подпрограмите, тоест тематичните програми към нея. Следователно не можем да изключим такава хипотеза. Тя би възникнала включително при поискване на Комисията. Това е основанието да има тази вметка в текста.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване Законопроекта за Закона за държавните помощи. Всички са „за“, против и въздържали се няма, Законопроектът е приет.
Благодаря на последните останали мохикани от Министерството на финансите.

(Закрито в 16,41 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова