---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л

№ 4


На 27 юни 2017 г., вторник, от 14,00 ч. се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., № 702-01-2, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017 г. – второ четене.
2. Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г.
3. Законопроект за допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-20, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители на 8 юни 2017 г.
4. Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум – можем да открием днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам заседанието да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., № 702-01-2, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017 г. – второ четене.
2. Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г.
3. Законопроект за допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-20, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители на 8 юни 2017 г.
4. Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
В предварителния дневен ред бяхме включили още една точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 754-01-14, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 1 юни 2017 г., но към днешна дата не сме получили становище по този Законопроект. Освен това, Комисията по образованието и науката не го е гледала и, доколкото знам, няма да го гледа тази седмица. Така че предлагам предварително оповестената точка да не се включва в дневния ред – той да остане така, както Ви го докладвах.
Моля да гласуваме предложения дневен ред. – Против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет и преминаваме към неговото изпълнение.

По точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2017 Г., № 702-01-2, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 9 ЮНИ 2017 Г. – ВТОРО ЧЕТЕНЕ.
Имате Доклада – получен е на имейлите, може би са Ви го и разпечатали.
Тук е господин Бисер Петков – министър на труда и социалната политика, и госпожа Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труда“ към Министерството.
Тук е госпожа Весела Караиванова – изпълняващ длъжността „Управител“ на НОИ.
Тук е господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите.
Госпожа София Касидова – няма я, заявила се е като съветник в кабинета на заместник министър-председателя Валери Симеонов. Сигурно ще дойде по-късно.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г., № 702-01-2, внесен от Министерския съвет на 9 юни 2017 г. Проект – второ гласуване.“
„Закон за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Законопроекта.
Изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Законопроекта. – Против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
По § 1 е постъпило предложение от народните представители Корнелия Нинова, Драгомир Стойнев, Георги Гьоков, Виолета Желева, Манол Генов, Милко Недялков, Жельо Бойчев, Надя Клисурска-Жекова, Николай Иванов, Веска Ненчева и Георги Търновалийски:
„В § 1:
1. Точка 2 се изменя така:
„2. от 1 юли – 300 лв.“.
2. Точка 3 да отпадне.“
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Имате думата за изказвания по § 1. Няма желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Корнелия Нинова и група народни представители, което работната група не подкрепя. – За 7, против няма, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме предложението на вносителя за § 1. – За 13.
Параграф 1 е приет единодушно.
„Заключителна разпоредба“.
Предложение на Корнелия Нинова и група народни представители:
„Наименованието да се промени на: „Заключителни разпоредби“.“
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението.
Да гласуваме предложението. – За 8, против 11.
Сега гласуваме наименованието, предложено от вносителя, а именно „Заключителна разпоредба“. – Въздържали се 6, останалите са „за“.
Разпоредбата е приета.
Предложение от Корнелия Нинова и група народни представители:
„Създава се нов § 2:
„§ 2. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …), в Преходни и заключителни разпоредби се създава § 7б:
„§ 7б. (1) Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2011 г., се преизчисляват от 1 януари 2018 г., като индивидуалният коефициент на лицето се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2012 г. – 618,06 лв., след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл. 70, 75 и 79.
(2) Преизчисляването на пенсиите по ал. 1 се извършва, ако това е по-благоприятно за лицето.“
3. Досегашният § 2 става § 3.“
Работната група не подкрепя предложението.
Изказвания?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги, уважаеми гости! Това наше предложение дебатирахме преди няколко седмици.Ние продължаваме да стоим на тази позиция и държим на тази политика – за преизчисляване на всички пенсии. Така както е записано, смятаме, че е по-справедливо и е очаквано от българските пенсионери, които са подложени на геноцид. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на нов § 2, което работната група не подкрепя. – за 8, против няма, въздържали се 11.
Текстът не е подкрепен.
Преминаваме към гласуване на § 2 по вносител – „Законът влиза в сила от 1 юли 2017 г.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2.
Моля да гласуваме предложението на вносителя. – Всички са „за“.
Текстът е приет единодушно, а с това и Законопроектът.
Утре Законопроектът ще бъде първа точка в залата, за да може до петък да се обнародва и да влезе в сила.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ЗАЕМ МЕЖДУ БАНКАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, МЕХАНИЗЪМ ЗА СЪФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ, ИЗПЪЛНЯВАНИ СЪС СРЕДСТВА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ОПЕРАТИВНИТЕ ПРОГРАМИ, СЪФИНАНСИРАНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ ЗА ПРОГРАМНИЯ ПЕРИОД 2014 – 2020 Г.
Господин Кирил Ананиев ще ни представи Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България цели подпомагане на правителството при усвояването на средствата, които имаме договорени с Европейската комисия по линията на европейските структурни и инвестиционни фондове.
Коя е Банката за развитие към Съвета на Европа? Тя е създадена през 1956 г. като Фонд за социално развитие към Съвета на Европа. Това е най-старата международна финансова институция. От 1 ноември 1999 г. Фондът за социално развитие става банка, като България е член на тази Банка за развитие към Съвета на Европа от 1994 г.
В чл. 68 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 и 2017 г. е предвидено Министерският съвет да проведе разговори и да подпише това Рамково споразумение, което, разбира се, след това предстои да бъде ратифицирано от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България.
Средствата, които ще бъдат получени чрез този заем, ще бъдат насочени предимно за подпомагане на три оперативни програми – става въпрос за новия планов период 2014 – 2020 г. Това са: „Региони в растеж“, „Развитие на човешките ресурси“ и „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Министерският съвет, на базата на текста на чл. 68 от Закона за държавния бюджет, на свое заседание на 7 декември 2016 г. приема Проекта на Рамково споразумение за заем и упълномощава министъра на финансите да проведе преговори и подпише от името на правителството този Проект на Рамково споразумение.
Естествено, следва и заседание на Министерския съвет, което се провежда на 9 юни 2017 г. С Решение № 308 Министерският съвет одобрява подписаното Рамково споразумение и предлага на Народното събрание на основата на цитирания от мен член от Конституцията да го ратифицира.
Може би ще е интересно за членовете на Комисията по бюджет и финанси да разберат какви са финансовите условия на заема.
Размерът на заема е 200 млн. евро, като срокът за неговото използване е до 20 години, с до 5-годишен гратисен период.
Как върви усвояването на този заем? На траншове, като те трябва да бъдат най-малко два, а пък първият транш не може да надхвърля повече от 50% от размера на заема. Размерът на траншовете се обвързва с изпълнението на тези три оперативни програми, които споменах преди малко, като в зависимост от това, което е заложено за усвояване в държавния бюджет, се разпределя и самото използване на заема по години.
Какъв е лихвеният процент? Предвидени са два варианта за определяне на лихвения процент. Единият – да бъде фиксиран или плаващ, обаче с фиксирана надбавка. Плаващият лихвен процент се определя на база на 3-месечен или 6-месечен Euribor и фиксирана надбавка, която варира в зависимост от срока на връщане и гратисния период.
В договора има определение, съгласно което, когато определянето на променливия лихвен процент води до отрицателна лихва, за лихвения период заемополучателят следва да заплаща лихва, която се отчита, равна на нула процента.
Към настоящия момент стойността на 3-месечния и 6-месечния Euribor са отрицателна величина, съответно -0,331 и -0,273. По предварителна информация от Банката, надбавките ще са в диапазон между 12 и 43 базисни точки.
Фиксираният лихвен процент се посочва от Банката в известието за отпускане на транша и варира в зависимост от срока за връщане и гратисния период. За информация, последните отпуснати траншове от Банката за заеми със срок от 5 години са с лихвен процент -0,00.
Предвижда се възможност за предсрочно погасяване, като в случаите на предсрочно погасяване трябва да се заплатят разходите на Банката, които са свързани с това предсрочно погасяване.
Няма предвидени такси и комисионни.
Във връзка с изложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България предлагаме Народното събрание, в случая – Комисията по бюджет и финанси, на първо четене да даде своето съгласие за ратифициране на Рамковото споразумение. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, искаме следната информация. Ние не коментираме лихвата – от това, което чуваме. Традиция е – лихвите винаги са били благоприятни. Тук не подозираме някакви разлики…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Такива отрицателни не съм чула. Това е новост.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И неотрицателните са нула, но надбавката не е нула – това е нормална банкова практика. Все пак Европейската банка е организация, която също работи на печалба, макар и при преференциални лихви.
Въпросът е следният: какъв е фискалният резерв в момента? Тъй като правителството непрекъснато щастливо рапортува за огромни резерви – 13 милиарда, 15 милиарда, въпросът ни е много простичък: след като ни е такъв голям фискалният резерв, колко е в момента този фискален резерв? И след като той е 13 или 14, или 12 милиарда – Вие ще кажете колко е, кое налага ние да се занимаваме с Европейската банка и да сключваме някакви договори, след като си имаме парите? Да се поставяме в някакви допълнителни зависимости и да си влошаваме съотношението на дълга, защото този дълг веднага влиза в съотношение към брутния вътрешен продукт.
Така че първият въпрос е: кое налага, на една процъфтяваща според правителството финансова система на България, ние да теглим този заем?
Второ, Вие казахте за 20 години, но нали тези програми са за следващите – до 2020 г. плюс две-три години, максимум 2023? Кое налага този заем да бъде 20-годишен? От онова, което чух, не се съмнявам, че най-малко половината или 100 млн. евро всяко правителство ще се изкуши да ползва веднага – това на всички ни е ясно. Вие сам казахте, че до 50% може веднага да ползвате. Значи ще бъде усвоен сега, от това правителство, а ще се плаща 20 години.
Вярно, че колкото е по-дълъг срокът на заема, при други равни условия, по-малко е натоварването на бюджета.
Държим да чуем: какъв е фискалният резерв на Република България в момента и кое налага ние да плачем за някакви си 200 млн. евро от която и да била банка? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси?
Господин Цонев, въпрос ли имате?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Процедура само.
Тъй като имаме заседание, се налага да тръгна, уважаема госпожо Председател – искам да декларирам гласуване „за“ тази и следващите две точки. От мое име и от името на Сергей Кичиков.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За академичния състав сте „за“ – трета точка.
„За“ сте за Ратификацията, „за“ сте за Проекта за решение за процедурни правила. А за Законопроекта за допълнение на Закона за развитието на академичния състав, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Там сме „въздържали се“, тъй като не сме имали време да се запознаем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси или изказвания, които съдържат примерно въпроси и коментари?
Господин Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Гечев, наистина фискалният резерв на държавата е в много добро финансово състояние – 12 млрд. 700 млн. лв. е към миналия месец, който е свършил, към него имам официална информация. Разбира се, всеки фискален резерв и всеки заем – това е много важно, има своята цена.
Правителството, в частност – Министерството на финансите, има право да прави оценка на това кой инструмент е възможно да се ползва в момента, дали пряко да се взема от фискалния резерв с оглед на предвидените функции на този фискален резерв, или да се тегли друг заем.
Както виждате, този заем е при изключително благоприятни условия и за държавата е по-добре да се ползва той.
Второ, в Закона за публичните финанси е казано за какво може да се използва фискалният резерв. На първо място – за покриване на дефицитите, които са предвидени в бюджетите за съответните години. На второ място – за изпълнение на календара по погасяването на дълга, който излиза всяка година. Това са двете неща, които са посочени в Закона за публичните финанси.
На трето място, искам да кажа, че има вече нова европейска практика, нови изисквания към всички страни – членки на Европейския съюз, да предвиждат със своите бюджети за съответните години и един ресурс, който да бъде резерв за подкрепа евентуално на кризи в банковата система.
Всичко това като се вземе предвид, тоест законодателно за какво е предвидено да се използва фискалният резерв, считаме, че решението, което предлагаме на Вас, народните представители, е най-доброто и с най-добри резултати.
Освен това, искам да Ви кажа, че това не е обикновен заем, който може да се тегли от всяка друга банка. Както виждате, заедно със заема, се приема и механизъм за съфинансиране на проекти – това е инструмент, който използва Европейската комисия с оглед създаване на най-благоприятни условия за най-ефективно използване на европейските средства. Тоест това не е заем, който само се дава и самата държава го реализира, а е заем, с който има механизъм, с който се подпомага по отношение държавата, която го поема, по отношение на качественото използване и постигане на ефектите от този заем за усвояване на средствата от Европейския съюз.
Мисля, че това са аргументи, които са достатъчни. Ако трябва, нещо друго ще допълня. Това е изискването, първо, на Закона за публичните финанси и, второ, координацията между банките, които са свързани с Европейския съюз, и страните членки по отношение на механизма за подпомагане на държавите за усвояване на средствата от Европейската комисия.
Вторият въпрос, господин Професор, какъв беше? (Реплика от народния представител Румен Гечев при изключени микрофони.)
Срокът – Вие не намерихте правилния отговор. Наистина плановият период свършва 2020 г., с трите години – 2023 г., но всеки един заем на базата на календара, който има държавата за изплащане на дълговете към съответните кредитни институции, си прави така, че да може това да бъде поето в рамките на фискалните цели, които си поставя държавата в годините, които предстоят пред нас. Така сме преценили, че това е най-добрият вариант. Това е и практика на Банката за развитие на Съвета на Европа – повечето заеми, които са теглени от другите страни – членки на Европейския съюз, и най-вече от страните от Централна и Източна Европа, са при същите параметри, при които и ние сме поели ангажимента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Реплика – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Моята реплика – запазвам си правото и отсега ще Ви кажа, че в пленарната зала ще изнеса данни пред народните представители, които доказват следното.
И колегата Ананиев отлично знае, че в момента ние финансираме западноевропейските банки и извън него чрез държавните ценни книжа, които сме купили, тъй като лихвите са отрицателни. Това го знаете отлично. Бедният български народ си държи валутните резерви и други държавни ценни книжа от други държави, понеже по закон трябва да ги държи там – ние финансираме развитите страни в момента.
И вместо да вземем парите, в това число от фискалния резерв, и сумата не е голяма – някакви си 200 млн. евро тук, да си ги вземем от фискалния резерв, ние финансираме по линия на валутните резерви, финансираме по линията на фискалния резерв, а сега, колкото и да е минимална лихвата, ще вземаме и ще се обвързваме с Европейската банка за развитие.
Ние нямаме нищо против тази Банка, защото с нея сме работили от самото начало – тук сме били домакини, увеличавали сме капитала, въобще не става дума за това нещо. Но след като имаме 12 млрд. 700 млн., е въпрос на чест даже за една държава да каже: извинете, ние се намираме в добро финансово състояние, дълг към брутен вътрешен продукт, бюджетни дефицити в сравнение с други страни – членки на Европейския съюз, и можем да си решим този дребен проблем. А ние ще подписваме договори за 200 милиона. Не приемаме този подход.
Но аз ще Ви изнеса данни как болен здрав носи – как ние им покриваме отрицателните лихви и България губи по едните ДЦК, и сега пак ще държим резерва!
Къде го държим този резерв, колега? Всички знаем. С каква доходност? Кому е нужно това? Дали ще е 12,7, или 12,2 – никакво значение няма, след като сме си гарантирали с валутните резерви Паричния съвет. Този фискален резерв пряко няма никакво отношение към него – там имат отношение валутните резерви. Трябва да имаме фискален резерв – колкото по-голям при други равни условия, по-добре. Но ние не можем да подкрепим тегленето на такъв заем.
Да не говорим – спомняте си, че при подобен заем, вярно, два пъти по-голям от 1 млрд., тук се орева светът – с бели автобуси, черни автобуси, черни лебеди и така нататък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Не трябва да се злоупотребява с моментния размер на фискалния резерв. Вие знаете, че в началото на всяка година той е в много по-големи размери поради самия процес на усвояване на бюджетните средства, които Вие сте одобрили с държавния бюджет, да речем, за 2017 г. Втората половина е много по-силна като изпълнение – това е свързано и с процеса на усвояване на европейските средства, със засилване усвояването на структурните и Кохезионния фонд. Накрая на годината този размер е значително по-нисък.
Да не говорим, че самите Вие в пленарната зала, когато гласувахте Закона за бюджета за тази година, определихте минимален размер, който трябва да бъде не по-малък от 4,5 милиарда. Тоест това е ниво, под което не трябва да слиза.
С оглед новите изисквания на Европейския съюз по отношение на гарантиране стабилността на банковата система този ресурс, който ние трябва да предвиждаме като резерв за всеки случай, ще трябва да бъде над тези 4,5 милиарда. Тоест като вземем предвид процеса на усвояване на бюджетните разходи и в същото време някои допълнителни изисквания не само към нас, а към всички страни – членки на Европейския съюз, мисля, че не може да се говори за фискален размер в края на годината от такава величина, за която споменах – какъв е към момента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Господин Заместник-министър, в мотивите е записано, че този заем е за три оперативни програми – „Региони в растеж“, „Човешки ресурси“ и „Наука и образование“. От Вашето изложение останах с впечатление, че е тип буфер, защото тази година в държавния бюджет имаме около 600 милиона – за европейските средства от бюджета.
Сега като сложим забавянето на програмите – следя внимателно докладите на Комисията по европейски проекти, ние сме с 4-годишно забавяне специално по „Наука и образование за интелигентен растеж“, в това число и „Развитие на човешките ресурси“, малко по-напред върви „Региони в растеж“, това означава ли, че има някакво притеснение? Защото всяка година, и в тригодишната прогноза сте записали, Вие сте планирали в Закона за държавния бюджет да има средства за съфинансиране.
Какъв е рискът, че ни трябват тези 200 милиона?
При добро планиране, което го правите, така поне се създава впечатление, би трябвало – такъв заем обикновено идва, когато се отчита краят на финансовата рамка 2014, за N+3, ехото, когато вече се напряга до максимума.
Ние го вземаме 4 години по-напред – това преосигуряване ли е, или какво? И парите не са много – ако се вземе и коментарът, ако е вярна думичката, че това частично покрива българския принос, по трите програми или в цялата рамка частично? Частично от трите програми ли? Имате ли ги точните разчети за съфинансирането на българския принос по инвестиционните проекти? Защото част от проектите нямат необходимост и от съфинансиране – част от тях са грантова схема.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
В самото начало казах, че с този заем в размер на 200 млн. евро ще бъде покрито частично нашето участие в трите програми, които и Вие споменахте, и аз споменах в изложението. В момента няма как да Ви кажем точно колко ще бъдат по всяка от тези три програми. Това ще го направим, когато влезем със Законопроекта за бюджета за 2018 г. при Вас и тригодишната бюджетна прогноза, която представлява мотивите към Законопроекта за бюджета, когато вече е направен съответният анализ и сме близо до годината, в която ще усвояваме конкретни суми по тези три оперативни програми, тази информация ще бъде на Ваше разположение. Сега все още сме във фазата, в която не сме започнали същинската или втората част на подготовката на Проектобюджета за 2018 г.
Защо използваме и такива средства? Както казах в самото начало, осигуряването на бюджета за следващата година е свързано с различни източници, в зависимост от цената на източника, който ще използваме за финансиране на съответните бюджетни дейности.
Преценилисме,че в този момент при ангажиментите, които имаме, и при минималния фискален резерв, който сте ни одобрили за 2017, а, предполагам, това ще бъде и за 2018 г., използването на този заем е целесъобразно.Още повече, че неговото използване е свързано с определени привилегии, които получава държавата по механизма на използване на този ресурс, одобряване на проектите, които ние ще изпълняваме, и разбира се, повишаване ефективността на резултатите от тези проекти, които ще осъществяваме през следващите години.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Може ли само да даде информация колегата: надбавката колко е в момента? Да кажем, ако е при сегашното положение – нулев лихвеният процент, надбавката на Банката колко е? Което ще договорите за връщане, колко е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Освен това, Ви казах, че тази надбавка се движи някъде между 12 и 43 базисни точки. В зависимост от срока – това е едното. Другото е – от гратисния период.
Казах как се движи надбавката – от 12 до 43 базисни пункта.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Гратисният период – Вие не казвате и за колко години е. Казахте „зависи“, но българското правителство какъв договор ще подпише – питаме ние? За какъв срок и какъв гратисен, какво ще пише в договора за тези базисни точки?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Това все пак е Рамково споразумение, господин Професор.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест ние ще гласуваме Рамково споразумение. Така ли е? Ние гласуваме Рамково споразумение?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта заратифициране на Рамковото споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България, механизъм за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз по оперативните програми, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014 – 2020 г.
Моля да гласуваме. – за 13 гласа, против 6, въздържал се 1.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 754-01-20, ВНЕСЕН ОТ АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА 8 ЮНИ 2017 Г.
Госпожа Бъчварова ще ни представи Законопроекта.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Това, което предлагаме в Законопроекта – за промяна на Закона заразвитието на академичния състав, е промяна в заплащането на заетите в науката. Нашата оценка е, че системно през последните 10 години има недофинансиране в държавните висши училища, а и в научните общности – Българската академия на науките и Селскостопанската академия. Работните заплати изостават драстично от минималната работна заплата.
Само за пример – един докторант получава 450 лв. стипендия, като, забележете, няма право да работи никъде през периода на обучението си – 3 години. Асистент получава 520 лв. заплата. Главните асистенти са от 600 до 700 лв. Спрямо минималната работна заплата това е унизително заплащане на труда.
Неслучайно през 2016 г. Докладът на Европейската комисия, който се отнася за развитието на науката в България, казва, че в България недофинансирането и работните заплати са основен проблем за развитие на академичната общност и за развитието на научния потенциал. Във всички европейски държависе увеличава броят на заетите в науката през последните пет години – в България тенденцията е точно обратната, което се дължи именно на този проблем, който не е решен, и то с години.
Когато 2007 – 2008 г. се приемаше Законът за бюджета, имаше едно приложение като ПМС – мисля, че господин Ананиев ще се сети, в което се казваше какви са заплатите на председателя на БАН и на другите академични длъжности спрямо минималната работна заплата. Това не се случва от много години и фактът е точно такъв, че ние имаме най-ниското заплащане.
В нашия Законопроект предлагаме то да бъде променено от 2018 г. с приемане на Закона за бюджета, като се гарантират минимални заплати за заетите в науката. За асистент – една минимална работна заплата, за главен асистент – две, за доцент – три, четири за професор. По този начин считаме, че ще създадем предпоставки да се работи в сферата на заплащането на труда.
Освен това, важно е да се каже, че в много европейски държави има такива минимални заплати или те се определят като такива от съответната държавна администрация. В Германия това става в резултат на определянето им от тяхното Министерство на образованието. Във Франция за всяко едно държавно училище, а и научните общности, пак същото Министерство определя какви са им минималните базови заплати.
В края на своето изложение искам да кажа няколко думи във връзка с наскоро приетата Стратегия за развитие на науката 2017 – 2030 г. Какво сме записали и какво сме приели в тази Стратегия? Основното възнаграждение да е фиксирано за отделните научни длъжности – докторанти, постдокторанти, и да се покрива от държавната субсидия на научната организация или висше училище. Размерът на заплатите ще се определя спрямо средната работна заплата на страната за предходната година. Ще има и допълнителни стимули, обвързани с конкретните научни резултати. За младите учени без научни резултати ще има различен механизъм за допълнително възнаграждение, като тяхното кариерно развитие ще бъде обвързано с резултатите на научната дейност.
Днес видях становищата, които са изпратени – от Министерството на финансите, разбрах, че другото е от Министерството на образованието и науката.Становищата са отрицателни.
Мотивите не можем да ги приемем, предвид факта, че „разваляме рамка“ – каква рамка разваляме, при условие че в България учените са на последното стъпало в кариерното си развитие и възможността да се развиват – не само да трансферират знания, но и да правят българска наука?
Не съм съгласна със становището на Министерството на образованието и науката, което казва, че брутната работна заплата в Българската академия на науките е 1007 лв., което е абсурдно. И в мотивите сме записали – това е на база на отчетите на БАН, че в Академията средната работна заплата е 776 лв., в Селскостопанската академия е 730 лв.
Наскоро излезе едно изследване на синдикатите за равнището на заплащане в държавните училища, в което се показва, че голяма част от университетите имат същия проблем със заплащането, а и с плащането на докторските и доктор на науките, от гледна точка на неравнопоставеност.
Ние говорим за конкуренция. Конкуренцията в науката не е определяща – важен е научният продукт, който се създава в дълъг период от време. След това той влиза съответно в развитието на икономиката, иновациите говорим всички, че са важни, но без да имаме първото стъпало – наука, няма как да имаме иновации.
В заключение ще кажа една мисъл на Умберто Еко – много е важно, и за България е вярно, който казва, че в някои страни науката се прави на магия. С магия не можем да правим наука. Ако си искаме и си ценим кадрите, които имаме, искаме от тях реализация на иновационни проекти и на иновации, първо трябва да инвестираме в заплащане, а и в материална база. Считам, че това е задължение и отговорност на всяка държава, за да може да поддържа научния си потенциал. Благодаря. Ако има въпроси, сме готови да отговаряме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви. Вие на практика отговорихте на становищата от Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите.
Все пак заместник-министрите са тук – да чуем от тях становището, и за останалите народни представители, които не са се запознали в подробности, защото дойде днес.
Заповядайте, господин Заместник-министър – Петър Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Добър ден!
Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Няколко думи ще кажа. На първо място, Вашата оценка, че доходите, заплатите на хората, работещи в сферата на образованието в България – както висшето, така и средното, основното образование и в сферата на науката, са ниски и недостатъчни, напълно се споделя от Министерството на образованието и науката. Бих казал, че това е оценка, която напълно се споделя от управляващата коалиция, от двете политически сили, които я сформират. Неслучайно образованието беше изведено като основен приоритет в Управленската програма на настоящия Министерски съвет.
Нещо повече, и в двете ключови стратегии, които са приети – Стратегията за развитие на висшето образование и Стратегията за развитие на науката, повишаването на доходите на преподавателите и съответно на учените също е изведено като основен приоритет, включително в текстовете, които Вие изчетохте.
Несъгласието с този Законопроект, което Министерството на образованието изразява, минава през няколко основни пункта.
Първият от тях – може би колегите от Финансовото министерство могат да кажат много повече по този въпрос, нашето усещане е, че нещата трябва да се движат комплексно, че не можем да ги решаваме на парче. И че практически, следвайки някаква популистка тенденция, просто да вдигнем заплатите с един административен акт, който по никакъв начин не е подкрепен през бюджета на страната и през бюджетите на отделните университети в страната, ще доведе в крайна сметка до криза и по никакъв начин няма да спомогне за излизане от ситуацията, в която се намират висшите училища.
Неслучайно на последното заседание на Съвета на ректорите почти всички ректори, които се изказаха, говориха за този Законопроект, че той е проблемен от гледна точка на управлението на университетите, че той би задълбочил проблемите на тези учебни заведения, би попречил на оздравителните програми и стратегии, които университетите с проблеми се опитват да следват, и би объркал като цяло пътя, по който се движат висшето образование и реформите в него.
Тоест нашата цел е повишаване на доходите на българските преподаватели, но това трябва да стане като резултат от истинска промяна на университетите, на начина, по който те функционират, така че да бъде нещо устойчиво, а не нещо, което вкарва университетите в тежка криза.
Вторият елемент, който е важен – за нас повишаването на доходите не трябва да се прави автоматично, с някакъв законов акт, а трябва да се прави, като се отчитат различните постижения на един или друг преподавател, защото в българското висше образование, за жалост, има блестящи примери за преподаватели и учени, които работят, създават научни трудове, пишат учебници, пишат книги, разработват нови програми и прочее, но има и примери за хора, които гледат на присъствието си в тази сфера не като на мисия, а просто като на някакво работно място. Трябва да има диференциран подход към тези хора и ние пледираме именно за това.
На това са подчинени и двете стратегии – да се даде възможност работещите, постигащите конкретни резултати, полагащите усилия, обучаващите повече хора преподаватели да имат добри доходи.
Изравняването, изкуствената уравниловка, която тук се предлага, освен ако не е подчинена на чисто популистки PR цели, което не твърдя, е подчинена на логика, която иска да постигне някаква уравниловка в обществото и във висшето образование. Има добри и големи учени – нашата цел е да създадем условия те да имат добри, високи доходи.
Но ако ние въведем еднакъв подход към всички, ако заковем някакви минимални заплати, които просто връзват ръцете на ректорите, ефектът ще бъде отрицателен. Висшите училища няма да са места с кауза, а ще са места със служби, където някакви хора отбиват номера.
По всички тези причини становището на Министерството на образованието и науката е отрицателно. Не можем да подкрепим този Законопроект, защото той противоречи на Стратегията за развитие на висшето образование и на науката, изпреварва някои от процесите, които трябва да протекат, и практически ще доведе образованието до криза, а не до разрешаване на проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако искате, да дам думата на заместник-министъра на финансите и след това да дебатираме.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Нашето становище, което сме представили, е доста аналитично. Нямам намерение да го представям цялото – то е на разположение на уважаемите народни представители, а пък и много неща от него бяха казани от заместник-министъра на образованието и науката господин Николов.
Ще кажа само няколко изречения, които всъщност допълват и съвпадат с изводите, направени от заместник-министъра.
На първо място, с направените предложения фактически ние влизаме в противоречие с целия финансов механизъм, който със Закона за висшето образование сме предвидили за финансиране на висшите учебни заведения. Вие знаете, че финансовият механизъм е на базата на оценката, която се дава на висшите учебни заведения, на базата на търсенето на завършилите студенти от съответните висши учебни заведения от икономиката, от предприятията, от бизнеса.Така създаваме условия да финансираме с нарастващи размери специалностите и професионалните направления, които се търсят от икономиката, като другите, които са с ниски оценки, имат затихващо финансиране, което води до вътрешно преструктуриране на системата на висшето образование.
Формирането на начални заплати, каквито се предлагат със Законопроекта, по принцип се отразява върху всички висши учебни заведения, всички специалности и професионални направления. По този начин ще създаде много сериозни трудности в онези специалности и професионални направления, в които има ниски оценки, нисък прием, ниска потребност от икономиката, и трябва чисто лабораторно да осигуряваме по-високи заплати, без да е необходимо това да се прави.
Още по-фрапиращо е предложението в областта на науката за началните заплати, където въобще не е обвързано с новите предизвикателства пред развитието на научния потенциал в нашата страна, новата Стратегия за развитие на този научен потенциал, като въобще не се акцентира върху онова, което обществото и държавата ще получат като резултат от това, че ние повишаваме заплатите на тези хора. Тоест гледаме само на входа – каква е средната работна заплата, колко са хората, които работят, каква е възрастовата им структура, а не гледаме онова, което е на изхода – каква е ползата от дейността на структурите, които в момента формират научния потенциал в нашата страна.
Има и много конкретни неща, които сме записали в нашето становище. Те допълват основната ни теза, че не подкрепяме в този вид – чисто консуматорски, Законопроекта. Ние сме убедени, както каза и заместник-министърът на образованието и науката, че заплатите, които получават в момента българските учени, са ниски, но смятаме, че по-високите заплати трябва да бъдат доказани и заслужени чрез по-добър научен продукт, който е необходим както на нашата икономика, така да може да се конкурира и с научния продукт, който се създава извън територията на нашата страна. Тоест да има възможност да участва в европейската и световната конкуренция в областта на научните изследвания.
По отношение на заплатите – тук имам данни, че въз основа на отчетни данни за 2016 г. в държавните висши училища средната брутна работна заплата за заемащите академични длъжности е приблизително 1450 лв., а за Българската академия на науките – 1007 лв., без отчитане на извънбюджетните средства за трудови възнаграждения. Тоест това, което си докарват извън онова, което държавата покрива. Може би цифрата, която беше казана, се отнася за административния персонал, защото има много близка оценка на тази средна работна заплата за административния персонал, която казахте Вие, и това, което ние имаме като информация. Предполагам, че за този персонал е посочената от Вас средна работна заплата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Господин Гечев поиска думата.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ:Слушах внимателно – няма да правя квалификации, защото тук сме възпитани хора, но и становището, което е дадено от Просветното министерство, сякаш е писано от човек, който не работи в системата и не я познава. Тези неща не могат да се коментират от хора, които са чужди на системата. И ние разговаряме с Българската академия на науките, със Съюза на ректорите правихме срещи и така нататък.
Нека да изясним нещо. Първо, въобще тази аргументация за популизъм и други я забравете, защото и в пленарната зала, отсега Ви казвам, ще изнесем следните факти.
Вие да не искате да кажете, че са популисти във Федерална република Германия, млади колега? Чели ли сте в интернет как заплащат те? Ако не сте, Ви препоръчвам, понеже сте по-млад, влезте да видите. Ще Ви кажа кои страни, сега следобед влезте – Федерална република Германия, Италия, Испания, Австрия и други страни. Там са много популисти, колега – там заплатите са определени от – до, от правителствата на тези страни. Ако не сте влезли, влезте и не говорете неща, които няма да коментирам.
Тук въобще не става дума за популизъм. Сигурно сте чули – в развити страни 98% от университетите са държавни и заплатите са от – до. Пишат хората, аз ще ги изведа в пленарната зала. Така че този аргумент за популизъм просто го забравете.
Второ, за да не ходим до Германия: по тази логика защо заплатите на учителите са еднакви, колеги? Някой може ли да ми отговори на този логичен въпрос? И там качеството е различно – от учител до учител. Ами администрацията – защо заплатите са от –до? Те са също различни по качество!
Значи немците са се объркали, австрийците, испанците, италианците, Бангладеш – те не ги разбират тези работи, популисти са. А тук ще гледаме качеството.
Трето, какво е виновен българският преподавател във висшите учебни заведения, че българската държава не само сега, колеги, 27 години не си е направила Стратегията и целите за оценка? Какво е виновен преподавателят или изследователят от Академията на науките, че някой не си върши работата? Това е цинизъм.
От няколко дни имаме Стратегия, която е стратегия с общи приказки – ние го казахме. И пак не е по вина на хората, които правят Стратегията, а е по вина на това, че българската държава няма Програма за развитие – затова Стратегията е от локуми. Какво ще напишат колегите?!
Между другото, правителството още не е внесло и Програмата в парламента. Ние ще започнем да искаме от другата седмица. Къде е Програмата на правителството, за да видим тези претенции, които имаме към учените за оценки, да бъдат осъществени?
Освен това, представителите на изпълнителната власт, ако обичате, да не давате оценки на научната продукция. В целия свят си има начин да се оценяват – има списания, редакционни колективи, има научни съвети, определени със заповеди на правителството.
Така че ако Вие питате дали има проблеми във висшето образование – естествено, че има; дали има проблеми с качеството – има. Но кой е виновен? Българската държава. Как контролира тя качеството? Почти по никакъв начин. Нали прави кредитни рейтинги?
Нека да обясним нещо сега. Колегата Ананиев отлично знае, че става дума за едни стотина милиона лева. Извинявайте, българската държава – един пример ще дам само – дава 100 млн. лв. годишно за субсидия за тютюна. Това е важно за българската държава. Но нямаме 100 милиона, за да направим приблизително заплащането в съответствие с другите страни по брутен вътрешен продукт!
Ето колегата Ананиев е великолепен икономист. Колега, като разделим брутния вътрешен продукт на човек от населението по паритетна покупателна способност на Германия и България и разделим заплатите там, определяни, колеги, с таблици – в Германия, и в България, виждаме, че ние изоставаме два пъти и половина!
Вижте, българската наука не може да чака българската държава още 30 години, докато всички учени напуснат системата или останат само такива, които не могат да си намерят друга работа.
Тук сме се събрали сериозни хора. Ние спорим ли, че няма развитие без наука? Не спорим. Виждаме ли, че резултатите на науката в България се влошават по показатели от другите страни – членки на Европейския съюз?
Уважаеми колеги, въпросът не е политически – въпросът е на живот и смърт! Въобще не засилвам. Ние или ще развиваме българската наука – фундаментална и приложна, или от последни в Европейския съюз ще станем последни спрямо Африка! Тук няма място за дискусия.
Ние разбираме, че финансовите ресурси на държавата са ограничени. Казвам Ви, аз Ви сравнявам по паритетна покупателна способност с други страни. Заплащането на нашите учени е по-лошо от Сърбия! Гледали ли сте в Сърбия какво е възнаграждението? Какво ще е обяснението? Казвам го, защото наистина съм представител на гилдията, но не мога да приема да се преиначават нещата.
Така че българската държава и обществото са длъжник на българската наука, която си отива! Не можем да държим докторанти с 450 лв. и асистенти с 800 лв. да започват.
С това ще завърша – ние приветстваме увеличението на заплатите на учителите. Но не е ли ясно, че сега един учител ще получава повече от един млад доктор по физика?!
Колега Ананиев, какво ще кажете? Нормално ли е един учител да получава заплата, колкото един млад доктор по физика примерно? Защото на мен не ми звучи нормално! Не знам на кого му звучи.
Нищо друго не казваме – според възможностите на държавата да бъдат увеличени тези средства. Така че ние ще си защитим тезата.
Но с тези аргументи, колега от Просветното министерство, ще си позволя една приятелска препоръка – не е Ваша работа, а на Министерството на образованието и науката, да правите балансите. Има си Министерство на финансите – 100 млн. лв. се търсят. Вашата работа е да защитавате интереса на хората, които са към това Министерство, а не да ни изтъквате аргументи, които са абсурдни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля Ви, колеги! На проф. Гечев това му е, както се казва, сърцето и живота.
Господин Апостолов искаше една процедура. След това ще продължим.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Благодаря Ви.
Заради заседание на Комисията по земеделието и храните в зала „Изток“ давам моя глас на колегата от групата. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да дам думата на проф. Тотев, за да чуем становището на Съвета на ректорите и след това ще имате възможност за становища и изказвания.
ПРОФ. Д-Р ИНЖ. ЛЮБЕН ТОТЕВ: Уважаема госпожо Стоянова, уважаеми господа заместник-министри, господа народни представители! Извинявам се, че физически ми беше невъзможно да бъда от самото начало и да чуя целия дебат, но от това, което чух от проф. Гечев, съм много щастлив и радостен, че в негово лице има такъв защитник на българското висше образование – в случая говоря само, и наука. Всичко това е много хубаво. Аз самият бих искал не заплатите да започват от този санитарен минимум – две минимални заплати, а от много повече.
Но има едни неточности, които чух от това, което каза проф. Гечев за заплатите в Германия. И преди, когато обсъждахме Закона за развитието на академичния състав, пак даваше сравнения с Германия, които се доближават, но не са точни.
Смятам, че за Закона в този му вид все пак народните представители ще изразят мнението си, но нека бъдем реалисти: е ли ни е сега възможно да се осигурят тези средства и дали са 100 млн., или са малко повече?Не знам на каква база е направен този разчет, но да се помисли малко по-комплексно по целия въпрос.
Много са сложни нещата, натрупвани във времето. Нека не гледаме само от днешния ден, понеже трябва да кажем: ние искаме да се даде – и ние искаме. Направили сме предложение – Съветът на ректорите. Пό предната седмица имахме заседание в Пловдив и направихме предложение, което беше гласувано от всички присъстващи 48 ректори или техни представители.
Законът за развитието на академичния състав, независимо в коя от частите му, кой от вариантите ще се внесе в залата и кога, но те да бъдат разгледани с участието на Съвета на ректорите, за което ние представихме работна група на министъра на образованието днес. И да не бъдат разглеждани поотделно Законът за развитието на академичния състав и Законът за висшето образование, понеже на много места двата закона трябва да се синхронизират.
И предният служебен министър не се вслуша в нашите думи, сигурно той разбираше много повече от образование от нас, прибърза да го внесе. Ние имахме пак такова решение,в негово присъствие– Законът да не се внася, а да се изчака да има нормално правителство, нормален парламент, нормални комисии. Ето, сега ги има вече.
Бих помолил да се отложат малко във времето, да се възложи на работна група, която да прегледа двата закона паралелно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, проф. Тотев.
Има ли други желаещи за изказвания?
Реплика – заповядайте, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Слушах внимателно изказванията на съответните държавни институции по отношение на Закона и, честно да Ви кажа, както и проф. Гечев, наистина оставам с впечатление, че никой няма представа какво е това „наука“. Едно научно изследване, за да стане иновация и се внедри в производството, изисква 5, 6, 7, 8, 10 години да бъде разработвано, да се експериментира, да се работи по него и едва тогава то да бъде внедрено в практиката. Не знам друг процес, който да бъде извън тези срокове.
В Селскостопанската академия, тъй като съм представител – единствено и само в науката съм работила, на един български сорт са му необходими осем години, докато бъде вписан в официалната Сортова листа. След това вече на пазарен принцип се внедрява в практиката и в производството.
Вие тук сега някак си ми говорите, че преподавателите били с такава квалификация, с друга квалификация – не говорим за квалификация, говорим за научни изследвания. Иначе има други критерии, по които се оценява всеки един преподавател – как и по какъв начин се справя със своите задължения.
В Законопроекта предлагаме тази промяна да бъде от 1 януари 2018 г., тоест със Закона за бюджета. Във висшите училища вероятно, вървейки по пътечката, че студените са водещи, за да получат съответната субсидия, не виждам какъв е проблемът да се увеличи издръжката на един студент, за да се получат тези заплати. В края на краищата говорим за минимални базови заплати, които оттук нататък според качеството на дейност, според броя на студентите, според приоритетите могат да се увеличават, но да имаме някаква база.
И пак искам да Ви кажа – в Стратегията сте записали, и тази Стратегия е приета, основното възнаграждение да е фиксирано и да е спрямо средната работна заплата в страната. Това е Стратегия 2017 – 2030 и означава, че ще го прилагаме 30-а ли година, не мога да разбера, но тази Стратегия стартира от тази година.
Наистина не мога да разбера защо не се обърне внимание на хората, които работят в науката – ако им се подаде или им се финансират проектите, така както трябва, в икономиката ще имате много по-големи успехи във всяко научно направление. Това е гаранция нещата да се случват в България, както и в останалите европейски държави. Иновации, иновации, иновации, но не трансфер.
С това заплащане, последно, ние ще направим трансфер на знания. Трансферът на знания, че ще преведем от Германия какво са реализирали като иновативни продукти и тук ще го приложим, в България, без да има даже експертиза.
Ние искаме иновации, които са създадени в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Вълчева искаше думата.
Заповядайте.
ЛИЛЯНА ВЪЛЧЕВА, председател на Синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, господа заместник-министри, колеги, проф. Тотев, уважаеми гости! Това неведнъж сме го коментирали и мисля, че трябва отново да повторя становището на нашия Синдикат. Не си мислете, че то не е обект на нашите изследвания – тук бяха споменати анализите ни. Когато се опитваме да направим някаква промяна в системата, задължително нашият Синдикат прави такъв задълбочен анализ, какъвто и миналата седмица представи пред обществеността.
Паралелно с това, бих искала да напомня и факта, че отдавна с господин Ананиев разглеждаме този казус също задълбочено. През 2004 г. се постарахме да направим, по предложение на нашия Синдикат, една таблица, която Министерството на финансите утвърди по всички позиции – от хигиенист до професор в системата на висшето образование. Тя действаше две години, а ние имахме задача да я положим в колективните трудови договори. Трябва да Ви кажа, че тогава ръстът на работните заплати беше най-голям и във възможности, докато стигнахме до кризата.
Вие тук споменавате за някои законодателни дейности на различни страни. Погледнах много внимателно мотивите. Давате пример за Франция и за Германия, но забравяте, че Законът за висшето образование е в англосаксонската система. Там ясно е записано, че висшите училища имат автономия. Докато в Германия и Франция Вие самите пишете, че висшите училища са в юрисдикцията на Министерството на образованието и науката. Има голяма разлика.
В контекста на всички тези анализи, без да навлизам в подробности, които, пак споменавам, няколко пъти съм коментирала и сме внасяли от нашия Синдикат, убедено ще Ви кажа, че системата няма да се откаже от постигнатата автономия! Това го чухте и от изказването на представителя на Съвета на ректорите. Автономията е трудно завоюван от нас процес. Вътре ще направим всички необходими преговори, дори с риск да не приемаме всичко, което казваме като страни, но знайте, че ще си я запазим.
По отношение на заплатите в системата. Уверявам Ви, че вече за трета поредна година работим всички заедно– и Министерството на образованието, и Министерството на финансите, и синдикатите, и ректорите, по посока увеличаване на коефициентите. Всички видяхте, че направихме голям анализ –за всички страни,да сближим най-малкия и най-големия коефициент, защото имаме проблем точно с това. Има системно недофинансирани специалности. От миналата година се въведе за втори път, сега за трета година отново ще има разговори по посока увеличение на коефициентите.
Да, грижата на Синдиката – радваме се, че това е и позиция на Министерството, са младите преподаватели, защото притокът на тези млади хора в системата ще даде не само повод за нейната промяна, но и повод за нейното развитие.
Призовавам Ви да ни подкрепите във всички дейности, които сме започнали вече, по отношение на преговорите по промяна на бюджета.
Това, което коментирате, уважаеми госпожи и господа народни представители – подкрепям мнението на преждеговорившите, че трябва да променим цяла глава във финансирането, ако искаме да обвързваме с минимални работни заплати, оттам – цялата нормативна уредба. Това е дълъг процес и ако имате сили за това, няма да стане от днес за утре. Има нужда да погледнем в законодателството.
Нашият Синдикат подкрепя решението на Съвета на ректорите. Ако ще говорим заедно за системата на научните институти и висшите училища, то тогава категорично да разделим законодателството. В системата на висшето образование ние имаме ясно договорени критерии, които са положени и в атестиране, и във финансиране, и в бонуси. Има висши училища, които имат атестационен индекс. Има висши училища, в които са положени различни норми на учебна натовареност. Нима ще махнем с лека ръка на всичко това и ще започнем отначало?
Повтарям, със зъби и нокти ще се борим за нашата автономия и няма да я дадем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Мисля, че изяснихме в детайли – кристално ясно е, така че предлагам да преминем към гласуване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Госпожо Председател, само да кажа още едно изречение.
Колегите от „БСП за България“ трябва да знаят, че новата Стратегия за научните изследвания също предвижда един компонент, който на базата на постигнати научни резултати ще надгражда възнагражденията, които получават в момента. Просто като един нюанс – предвиден е ресурс вътре в самата Програма, който ще подобрява финансирането в тази посока.
Освен това, за да се внесе такъв сериозен материал, трябва да има анализ на разходи и ползи. Такъв анализ не е направен – говори се за 70, за 100, за 112 млн. лв.Но когато се влиза с тази нормативна уредба, за която говори и председателят на Съвета на ректорите, и ръководителят на Синдиката, трябва наистина да се направи подробен разчет за разходи и ползи, за да знае държавата срещу това, което дава, какво получава и да се направи преценка как върви реформата в този сектор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България, № 754-01-20, внесен от Анелия Клисарова и група народни представители на 8 юни 2017 г. – за 6, против няма, въздържали се 15.
Законопроектът не е приет.
Благодаря на заместник-министрите.

Преминаваме към последната точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕТО НА КАНДИДАТ ЗА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „НАДЗОР НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ДЕЙНОСТ”, И НА КАНДИДАТ ЗА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „ОСИГУРИТЕЛЕН НАДЗОР”, НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Имате Проекта на решение.
Ако имате някакви забележки, заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колеги! В Правилата втора точка – „І.2. Предложенията се придружават от писмени мотиви, които аргументират добрата професионална репутация на съответния кандидат“.
Не ми е ясно какво означава „добра професионална репутация“ и как ще се мотивира.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е от Правилника.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Отдолу е записано: „Документи, удостоверяващи, че предложеният кандидат притежава добра професионална репутация“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По този начин е записанов Правилника. Ние няма как да не го запишем в нашите Правила.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Много е общо, много е субективно и неясно за мен.(Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да не дописваме нашите правила. Досега сме ги приемали на базата на текстовете от Закона и от Правилника на Народното събрание.
Ако имате някакво конкретно предложение тук да добавим нещо, …
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Искам да ми е ясно какво се иска – препоръки…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може би препоръки, становища от неправителствени организации, които да казват – да, човекът има добра…
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Утре може някой да се обърне към нас да ни пита: какво трябва да бъде, пък и на изслушването има документи, които разглеждаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Когато председателят внесе документите, той ще мотивира тази точка, че притежава еди-какво си. Може да бъде подкрепено със становище от гилдии, които имат отношение към темата.
Друго имате ли като забележка?– Не.
Да гласуваме предложения Проект. – Всички са „за“, „против“ и „въздържали се“ няма.
Проектът е приет.
Изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,30 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ: МендаСтоянова