---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 10

На 14 септември, четвъртък, 2017 г. от 14,30 ч. се състоя редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 754-01-53, внесен на 8 септември 2017 г. от Ивелина Василева, Менда Стоянова и Диана Йорданова.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Канада, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбрана на Съединените американски щати, Щаба на върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия "Югоизток" HQ MND-SE, № 702-02-9 от 7 август 2017 г.
3. Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.

Списък с гостите, присъствали на заседанието, се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова.

* * *
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да открием днешната Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам Ви тя да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 754-01-53, внесен на 8 септември 2017 г. от Ивелина Василева, Менда Стоянова и Диана Йорданова.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Канада, министъра на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министерството на националната отбрана на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбрана на Съединените американски щати, Щаба на върховното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“ HQ MND-SE, № 702 02-9 от 7 август 2017 г.
3. Проект на решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и на кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, на Комисията за финансов надзор, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Има ли други предложения? Няма.
Гласуваме дневния ред.
За – болшинство.
Дневният ред е приет. Благодаря.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ.
Госпожа Василева ще ни представи Законопроекта.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, накратко представям на вниманието Ви Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове.
Както знаете, Законът за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, накратко ЗУСЕСИФ, беше приет от Четиридесет и третото народно събрание и е в сила от края на 2015 г. Това беше дълго очакван закон, чрез който беше постигнато максимално кодифициране и унифициране на правилата, които уреждат обществените отношения, свързани с различните дейности по координация и изпълнение, мониторинг и контрол на средствата, по които се управляват и разходват средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
За първи път на законово ниво се регулираха тези взаимоотношения и по безспорен начин бяха уредени отношенията между управляващите органи и бенефициентите.
От натрупаната досега практика по прилагането на Закона, в резултат и от личния ми опит и разговори с колегите и от централното координационно звено, и от управляващите органи се установява необходимост от изменения в конкретни разпоредби на Закона с единствената цел – да се прецизират текстовете и да се отстрани в максимална степен рискът от разнопосочен подход в отделни процеси при управлението на средствата от ЕСИФ.
Какво предлагаме с този Законопроект? Целим обезпечаването на доброто финансово управление по отношение на националното съфинансиране, предвидено по програмите, което се осигурява чрез трансфер от централния бюджет. За тази цел е направено предложение, с което се въвежда унифициран подход, при който правилата, по които се управляват средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, се прилагат и към втория компонент от публичното финансиране – националното съфинансиране. Тъй като има неяснота и различно прилагане от управляващите органи, в някои случаи дори се получава така, че се налагат финансови корекции и върху собствения принос на бенефициента, чрез ясното разписване на този текст преодоляваме разнопосочната практика и, ако щете, осигуряваме превенция срещу това финансовата корекция да бъде превърната в глоба или санкция срещу общината, когато тя бъде наложена върху собствения принос.
Освен това прецизираме текстове, свързани с финансовото управление и контрола. Това става чрез предложенията ни в § 6 и § 10, като регламентираме изплащането на безвъзмездната финансова помощ при случаите, при които е налице съмнение за нередност и в случаите, при които се извършва финансова корекция при вече установена нередност, следвайки стриктно текстовете и духът на общия финансов регламент.
Чрез промените, които предлагаме и рационализиране на административната практика, изхождайки от практиката на управляващите органи, постигаме срок, който е ясно регламентиран и фиксиран в рамките на 10 дни бенефициентите да представят съответните доказателства при оценка на проектни предложения. Оказва се, че в някои случаи това е неприложимо и в този смисъл често има обективни причини, поради които бенефициентът не е в състояние да осигури необходимите документи. Това може да се появи като причина за отказ на безвъзмездно финансиране. Ние даваме възможност на управляващите органи сами да определят срока, в който бенефициентите трябва да представят съответните доказателства, като той не може да бъде по-малък от 10 дни.
Направили сме предложение за определяне на отделен размер на съдебната такса при оспорване на решението за прекратяване на производство по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на етап административно съответствие и допустимост, като изчистваме луфт в Закона поради нормативната празнота по отношение на съдебната такса при оспорване на решение за прекратяване.
Практиката на съда показва, че се прилага по аналогия таксата, определена за оспорване на индивидуалните административни актове, а това е далеч по-висока такса. Затова ясно регламентираме, че размерът на таксата е както в предходните текстове – 100 лв. Размерът ясно се регламентира и в този смисъл изчистваме неясноти и възможности за различно тълкуване.
Смятаме, че предложените изменения в ЗУСЕСИФ ще допринесат за оптимизиране на системата за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, включително и съответстващото национално съфинансиране и ще повишат нейната ефективност и ефикасност като цяло. Ще подпомогнат всички заинтересовани страни в процеса – управляващи, контролни органи и бенефициенти. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания.
Колегите от Министерския съвет, ако желаят, могат да вземат думата.
Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ (директор на Дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет): Доста подробно бяха изложени мотивите за предложената промяна. Това, което искаме да кажем, е, че като хора, отговарящи за методологията и законодателството и пряко следим процеса на усвояването на европейските средства, това са навременни промени, които подкрепяме и следва да се считат като задължителни в случая.
Няколко неща искам да допълня. Когато изготвяхме Законопроекта, заложихме на конструкция, при която се казваше, че приложното поле са европейските структурни и инвестиционни фондове, а националното съфинансиране се третираше в Закона за държавния бюджет, като предполагахме, че съдът ще чете успоредно двата законопроекта. Знаете, че във всяка помощ, отпускана от управляващите органи, от финансиращите институции, има както европейска част, има и национален принос. Това е ангажимент, който поемаме. Логиката на европейските средства е, че те не заместват националното съфинансиране, а го допълват. Оказа се обаче, че не е такава съдебната практика. Съдиите четат, че Законът се прилага изключително за европейските средства, което доведе до практики, при които трябваше да третираме националното съфинансиране и европейския принос различно, нещо, което, на базата на дългия опит, който имам, смея да твърдя, че няма как да се случи. Няма как да има различни правила за едното и за другото.
Тази промяна ще внесе яснота и корекции в практиката, за да не се затрудняват финансиращите институции, както и съдебната власт.
Другите няколко елемента също са важни. Примерно 10-дневният срок беше споменат, когато готвихме Законопроекта. Имаше много силна позиция от страна на бенефициентите, които искаха максимално съкратени срокове. Спомням си в Бюджетната комисия също коментирахме въпроса – последната Комисия, преди влизането в пленарната зала, старахме се да направим така, че процесът да се случи бързо, да са много стриктни сроковете – администрацията да бъде буквално притисната, за да може да разплаща бързо, да се случват нещата бързо.
Оказа се, че в някои случаи това се явява пречка. Примерно 10-дневният срок – след одобряването се отпуска безвъзмездна финансова помощ, като трябва да представи доказателства, с които да верифицират декларациите, които са подали с подаването на проектното предложение, се оказа недостатъчен, защото има юридически лица, които са със сложна структура, понякога разположена в чужбина и трябва повече технологично време. Пак казвам, няма индикации, че другите срокове не са както трябва, но примерно това е срок, който определено възпрепятства и водеше до отпадане на качествени проекти.
Относно заплащанията. Това е друг важен момент, свързан с предложените текстове – когато има съмнение за нередност, управляващият орган трябва да задържи тези плащания, докато трае проверката за тази нередност. В противен случай, сертифициращият орган отказва да сертифицира тези разходи и се увеличава нивото на грешки на оперативните програми – одиторите са задължени, когато се декларират такива разходи, при които не е направена проверка, длъжни са да направят чисто технически това. Това изкривява реалността, защото тази разпоредба не беше включена в Законопроекта.
С това мисля, че обхващам основните моменти.
Това, което ни хареса в предложения Законопроект, е, че е базиран въз основа на реални казуси, които са базирани на съдебната власт, съответно изпълнителната власт.
Другото, че е консервативен, защото това е изключително важен закон и наистина трябва да се правят само промени, продиктувани от практиката – за случаи, когато имаме индикации, че се явяват такива промени. В противен случай, рискуваме да се стигне до пренастройка на системите за управление и контрол. В този случай с тези конкретни предложения няма да се случи това нещо. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Един въпрос: какъв беше текстът в Закона за бюджета, който смятате, че трябваше да се чете заедно с текста в Закона за европейските…?
ИВАН ИВАНОВ: Там е указано, че има такъв национален принос и източниците, от които се осигурява. Беше казано, че самият национален принос се осигурява и от държавния бюджет, и от собствените бюджети на бенефициента.
СОФИЯ КАСИДОВА: Чрез трансфер от държавния бюджет.
Съгласно Закона за публичните финанси източниците на финансиране по отношение на националното съфинансиране са чрез трансфер от държавния бюджет.
Другият източник на финансиране е собственият принос на бенефициенти и бюджетни организации. Автоматически това звучи като определение що е „национално съфинансиране“. Припознавайки го в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове това, както каза и госпожа Василева, би изкривило цялата концепция, и вкарвайки националното съфинансиране механично в Закона ще означава, че финансова корекция би се наложила и върху собствения принос на бенефициентите – било то бюджетни организации, но тя пак ще бъде под формата на санкция, а не това, което се цели фактически с нея – възстановяване на ситуацията, при която тя не е извършена, нарушението не е извършено.
Има още един текст в Закона за публичните финанси, който казва, че финансови корекции – по-скоро е пожелателен текст, съдът го разглежда като добро законово пожелание – се налагат и върху националното съфинансиране.
Практиката на съда показва, че в Закона за публичните финанси –там трябва да е систематичното място на уредбата, няма категорична уредба по отношение на това, по какво точно административно производство и кой е компетентният орган, който следва да извърши финансовите корекции върху тази част от приноса върху националното съфинансиране. Така че тази разпоредба е законово пожелание без да има някаква корелация със Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Затова тук се наложи това допълнение, тоест изправяме по някакъв начин това, което следваше да бъде уредено в Закона за публичните финанси според нас.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Какъв е духът на прецизиране на текстовете? Примерно имаме община, която изпълнява даден проект. Установена е нередност и се налага финансова корекция. Поради липсата на ясно разписване в ЗУСЕСИФ може да се третира по два начина: прилагане на финансова корекция само върху европейската част от финансирането; и/или широко върху трите компонента на финансирането – европейската, заедно с националното финансиране, които заедно правят донорската част и собственото участие на бенефициента, като в случаите, когато това е бюджетна организация, отново източникът е бюджетът, но, когато става въпрос за собственото финансиране, тогава, ако се наложи финансова корекция върху него, то вече има характер на санкция и на глоба върху общината. Смисълът на общия финансов регламент, тоест духът на регламента е финансовите корекции не да имат ролята на глоби, а да имат ролята на изправящи изкривеното положение, което настъпва в резултат от допускането на нередности.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Стана ли ясно?
Искам още един път да ми стане ясно. На практика с този текст, ако има финансова корекция, тя няма да се налага в частта на собственото съфинансиране, а ще се наложи само в частта на националното, което е от бюджета, от централния бюджет, по съответната програма е, касае конкретният проект, но с европейските средства.
Тоест има корекция върху безвъзмездното, така да се каже, за конкретния бенефициент, но не и върху неговата част, която той съфинансира.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Приветствам идеята на колегите от ГЕРБ да повдигнат тази тежка завеса, но трябва доста сериозно в залата да се обединим около много неща, които са проблемни – и с одита на европейските средства, защото мога да дам редица примери, където в 90% от случаите административните съдилища, когато се стигне до налагане на финансова корекция на бенефициент, решението за налагане на тази финансова корекция казва, че няма белега на индивидуален административен акт и производството се прекратява и тръгва по общия исков ред, което не е вярно, защото решението за налагане на финансова корекция е с административен акт.
Какви са връзките? Те са доста по-сложни, отколкото изглеждат на повърхността.
Бих искал да кажа, че одитът, който налага тези финансови корекции, би следвало да разглеждаме неговата дейност, защото те изпадат в абсолютен субективизъм – одит на средствата от европейското финансиране. Има десетки случаи в практиката, където за двадесет, тридесет стотинки разлика между отделни оферти има налагани финансови корекции между 46 и 92 хил. лв., което не изправя нанесената вреда – тези 21 стотинки, не струват 46 хил. лв. Виждам, че не ме разбирате за какво говоря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това няма нищо общо с изменението на този Законопроект. Има проблем в самия закон.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Да, има проблем с целия Закон. Така че според мен трябва да гледаме тези неща анблок, а не да ги пипаме само в отделни точки, защото знаете какво ще се случи 2018 г., 2019 г. – започват масово проверките по Програмата за развитие на селските райони и налагане на финансови корекции за неизпълнение на поетите ангажименти. Тогава ще стане много по-страшно за общините, отколкото е в момента. Никога до този момент в Програмата за развитие на селски райони не е било предвиждано да бъдат налагани финансови корекции. Сега с този прием – 4.1 и 4.2, такъв одит ще има и санкции спрямо бенефициентите ще има. Досега само Рибарската програма имаше такъв одит, тя беше като пробното зайче, какво ще се случи. Ако не сте запознати, това е точно така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не знам трябва ли отговор по този въпрос?
Господин Гечев искаше думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Искам да изясня и за себе си нещо. Първо, тук не пише тези финансови корекции за сметка на Проекта ли са? Нали се сещаме, че може да има корекции, които да са в такъв размер, че да блокират Проекта. Тук не пише нищо за размера на тези корекции.
Второ, интересува ме кой ще плаща, защото тук е за сметка на Проекта. След това ще трябва или като привърши Проектът да се плати разликата от кого? Това не разбрах, извинявам се за въпроса: от централния бюджет ли ще се плати, или ще се плати от кого? На практика оставам с впечатлението, че тези промени водят до това, че общинските съвети и кметовете ще си правят каквото си искат, няма да имат никакви проблеми с бюджетите, защото аз знам, че някои от тях имат проблеми при такива финансови корекции, имат блокирани сметки и така нататък. Само че да не направим нещо обратно – да си свирка кметът и общинският съвет, да си взимат решение, и накрая данъкоплатецът да плати сметката. Ако не е така, дайте ми уверение, че не е така, защото текстовете си противоречат или поне така звучат.
В крайна сметка кой ще носи отговорност за нарушенията, защото нарушенията се правят там, където се прилага Проектът. Не е редно данъкоплатецът да плаща затова, че кметът или общинският съвет са взели решения, които или са в нарушение на закона – те няма как да не са в нарушение на Закона, след като се стига до финансова корекция.
Кой ще плати сметката – единият въпрос? Другият въпрос е: може ли да има ситуация, при която финансовите корекции да блокират реализацията на Проекта, ако те са по-големи?
За себе си искам да знам за какво гласувам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Самият Закон е приет в края на годината – месец декември. Вие говорите за правни казуси, които съдилищата тълкуват така или иначе. В тези шест месеца имаме ли такива казуси, за да можем да кажем, че са се появили, защото така или иначе са пет-шест месеца? И на база на някакъв опит или решения, или това в последствие сте видели, че може би ще е проблем, тоест предполагате, че ще е проблем, а не че има конкретни такива казуси?
Бяха зададени въпроси за финансовите корекции. Аз имам въпрос: защо включвате Държавен фонд „Земеделие“? Досега финансовите корекции се правят спрямо друг закон от изпълнителния директор от Държавен фонд „Земеделие“. Тук има изричен текст, който определя, че корекциите ги прави изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“. Какво налага това, какво се променя и защо по този начин се дублира?
Притеснява ме § 3, че правомощията на ръководител на управляващия орган могат да бъдат, един вид делегирани, овластени. Записано в закона означава, че все пак тази отговорност може да бъде размита под някаква форма. Управляващият орган си е управляващ. Овластеното лице носи отговорност.
И за срока. Оставам с впечатление от Вашето изложение, че едва ли не срокът може да бъде определен не по-малко от 10 дни, но ще бъде индивидуален акт, защото, казвате, фирми, сложни структури не могат да влязат в 10 дни. Тоест, ако аз съм сложна структура, може да ми го сложите 20 дни, ако съм по-елементарна структура… Като цяло за Програмата ли това ще бъде някакъв срок, или ще бъде индивидуално според някоя преценка на сложността на структурата. От Вас оставам с впечатление, че има някакъв проблем, но дали ще бъде индивидуален акт именно според тези случаи, в които не може да се осъществи отговорът в рамките на тези 10 дни. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой ще говори?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Относно начина, по който се третират от съда казуси, свързани с налагане на финансови корекции. По-скоро смятам, че Вашите аргументи са в подкрепа и доказателство на това, че ЗУСЕСИФ е добър инструмент, защото чрез него ясно беше регламентирано, че това са решения на административни органи, които подлежат на контрол по смисъла на АПК. Преди това съдът имаше разнопосочни практики, в някои случаи третираше казусите по смисъла на ГПК.
Разбира се, въпросите, които Вие поставихте, са от доста по-широк характер и не са предмет на настоящия Законопроект, но биха могли да бъдат обсъждани, разбира се.
Що се отнася до коментара на господин Гечев или по-скоро въпроса относно как се носи отговорността от общината може би е редно да отчетем и да си припомним, че програмите и европейските структурни и инвестиционни фондове работят на принципа на възстановяване на средства, вече разходвани от конкретния бенефициент. Тоест едва след като бенефициентът извърши плащането за изпълнение на дадена дейност неговите разходи биват представени пред управляващия орган, биват верифицирани, одитирани, сертифицирани и така нататък.
В този смисъл, когато бенефициентът получи безвъзмездно финансиране за изпълнение на даден проект, то той получава от финансиращия орган или 100% безвъзмездно финансиране, или грантова част, която е предмет на закона, предмет на регламента, за която регламентът изрично казва, че ако има нарушения, ако има нередност, то тази ситуация трябва да бъде изправена. Тъй като бенефициентът вече е разходвал средствата, ще получи по-малко като възстановяване от съответния финансиращ орган. Що се отнася до собствения принос, собственото участие на бенефициента, разбира се, в случаите, когато говорим за общини – това са органи на местната власт, на местното самоуправление, има редица механизми, които контролират разходването на общинския бюджет. По смисъла обаче на европейските фондове и проекти това е собствено участие на бенефициента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявай, мисля, че се притесняваш да не би тези корекции да не са за сметка на бенефициента, а да бъдат за сметка на държавния бюджет. Няма! Това е въпросът на господин Гечев.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Не, не мисля.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Бенефициентът като е направил разходите, си е направил сметката, че като му дадат парите да покрие тези разходи, той ще ги използва за нещо друго. Вече разбирам, че…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така е, но е за негова сметка корекцията, не е за нечия друга.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Пак отиваме към бюджета, защото всеки от нас знае, понякога общините покриват сметките от бюджета.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Затова са всички усилия за превенция и недопускане на нередности.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Другият въпрос, който зададе. Когато това се удържи от плащането, ако е достатъчно голяма корекцията, може да възпрепятства въобще да може да продължи и да довърши проекта.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Безспорно. И при големите проекти има такива рискове, както са например по Оперативна програма „Околна среда“, по „Регионално развитие…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И какво се случва оттам нататък? Трябва да върне всичко. Един път няма да има проект и втория път каквото е, трябва да го върне.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Има възможности и механизми, чрез които общината да получи подкрепа чрез осигуряването на подкрепа от Фонд Флаг или безлихвени кредити, за да може да довърши проекта, да изпълни целите на проекта, да отчете индикаторите ….
Общините могат да бъдат подпомогнати, за да приключат проектите си и да постигнат поставените цели.
По отношение коментара на госпожа Бъчварова. Искам да отбележа, че Законът е приет в края на 2015 г. и не са шест месеца, а е година и половина и повече, което според нас е достатъчно време за натрупване на някакъв опит и идентифициране на пропуски или необходимост от усъвършенстване, които имат принципен характер. Има достатъчно практика и на управляващите органи, и на контролните органи, което отразяваме.
По отношение на въпросите за Държавен фонд „Земеделие“. Доколкото съм наясно, там е необходимо да се определи органът чрез законов текст. Административният орган по смисъла на АПК е изпълнителният директор, не Държавен фонд „Земеделие“, а изпълнителният директор – и това е необходимо да се прецизира.
Текстът, „определя се управляващ орган“. До този момент Законът казва: по дефолт управляващ орган на дадена оперативна програма е министърът на съответното ведомство или ръководителят на ведомството, което е управляващ орган. До този момент единствената възможност беше ръководителят на управляващия орган, респективно министърът, да делегира правомощия. Това, което се предприема с този Закон, според нас е по-логичната стъпка. Правото на ръководителя на административната единица, който носи отговорността за нея – политическа и всякаква, определя дадено лице, което изпълнява функциите на ръководител на управляващия орган. Той може да делегира правомощията си или част от тях, но по този начин се дава възможност в общи линии практиката, която е обичайна, да бъде ясно регламентирана. Знаете, че в ресорните министерства има един заместник-министър, който ресорно отговаря за програмите. Примерно в Министерството на земеделието, храните и горите заместник-министърът отговаря за двете програми. Ако това е единствената възможност – министърът да делегира правомощия, то тогава делегирането свършва дотам и този огромен обем документация, който е необходимо да се обработва и да се подписва, трябва да бъде обработвана от този човек или лице на политическо ниво, а логиката е управляващите органи да работят на административно ниво. За нас основен принцип е, че финансовите инструменти трябва да бъдат управлявани в максимална степен ефективно и ефикасно на административно ниво. В този смисъл заместник-министърът може да делегира правомощия на директор на главна дирекция или директорът, който да изпълнява частично или цялостно функциите на ръководител на управляващия орган. Това е чиста техника, която дава повече свобода и гъвкавост, без това да размива права и отговорности. Правата и отговорностите са ясни, определени са, но дава възможност за ефективност и ефикасност при управление на програмите.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заместник-министърът със заповед отговаря за съответната програма. Има дирекции, които в съответните устройствени правилници на всяко едно министерство, като дирекция „Развитие на селските райони“, или Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“, те си имат своите задължения за какво отговарят по отношение на програмата.
И сега Вие, доколкото разбирам, казвате заместник-министърът е политическо лице, ние ще прехвърлим всичко върху директор – дирекция, министърът ще прехвърли какво и как, при условие че в правилниците абсолютно точно е разписано кой какво прави, за какво отговаря. Тоест правилникът през Министерския съвет решава този въпрос.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Доколкото разбирам, това е коректният юридически изказ.
ИВАН ИВАНОВ: Първо, много ми се ще да кажа само две думи по принцип. Законът сам по себе си не бива да се разглежда просто като кодифициране. Имахме едни постановления преди това, събрахме ги и в един момент стана закон. Той на практика въвежда много сериозна реформа, тоест това, което отбеляза госпожа Василева, че канализирахме процеса на обжалване, който преди това беше абсолютен хаос. Той беше направен в интерес на бенефициентите.
Странно е да чуя подобно нещо по принцип, при положение че през тази година и половина по-скоро съм чувал обвинения от страна на държавната администрация, че сме направили закон, който по-скоро е в интерес на бенефициентите, отколкото на държавната администрация. Не знам откъде черпите информация, че досега не са налагани финансови корекции по Програмата за развитие на селските райони и рибарство. Те са също част от европейските структури и инвестиционни фондове. Това е записано в Регламента, така че не подлежат на някакво по-различно третиране по принцип.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Никога не са налагани в Земеделското министерство финансови корекции.
ИВАН ИВАНОВ: Те може да не са налагани в земеделското, но са налагани в Държавен фонд „Земеделие“, защото те отговарят за изпълнението. Управляващите органи в Земеделското министерство като цяло отговарят за програмирането и стратегиите. Може би оттам са дошли нещата. Това е извън настоящата тема.
Няколко неща по отношение на отговорността. Финансовата корекция всъщност не е глоба, заради това че е допуснато някакво нарушение. Тя цели да се възстанови в бюджета на оперативната програма, ако е наложен на национално ниво разход, за който се докаже, че е разходван неправомерно. В този смисъл е изключително ясно. Отговорността за изпълнение на проекта е единствено и само на бенефициента. Така че той е лицето, което всъщност трябва да понесе и възстанови тези средства, да не използвам думата „понесе“ , защото в случая не е адекватна.
Нещо повече, имаше идеи в миналото именно, заради това че в един момент може да се яви и бюджетен проблем за част от общините. Да се направи специален фонд, от който да се поемат финансовите корекции, вътре да бъдат събрани средства от Европейска инвестиционна банка примерно и Министерството на финансите. Това категорично не се възприе от Европейската комисия. Няма как да се възприеме модел, при който някой прави нарушенията, а те остават за сметка на държавния бюджет. Чисто принципно. В този смисъл не трябва да имате никакви притеснения за държавния бюджет – дали може да доведе до блокиране на дейността на общините? Ако се чете законът в цялост, когато се отпуска безвъзмездна финансова помощ една от отговорностите на управляващите органи е да се убедят, че той има капацитета да изпълни този проект. Разбира се, тук бяха споменати помощни фондове, мислено е, разбира се, за механизми през годините, които да ги подпомогнат.
Оценявайки всъщност проекта, той върви ръка за ръка с финансовото състояние на общината и управляващият орган трябва да е сигурен, че ако се стигне до такава ситуация, той може всъщност да си го позволи, да го понесе и да не се стигне до блокиране дейността на общината. Така е заложен механизмът.
Относно правомощията – само да кажа какъв беше казусът в реалността. И до момента има упълномощаване. Различни са практиките. Като координатори винаги сме препоръчвали да се упълномощава на административно ниво, защото тогава няма съмнения за политически действия по принцип, които по някакъв начин да компрометират оперативната програма. Това е общият случай. Имахме обаче случаи, при които се упълномощава дадено лице, то отсъства, в резултат на което лицето, което с административна заповед го замества, просто подписва различни документи, с оглед да не се спира процесът и тези актове просто падаха в съда. Не издържаха, защото не бяха правно обосновани. С тази промяна ще доведем до това, че когато лицето, което е определено, отсъства, то да може да упълномощи за този срок друго лице, което да поеме тази отговорност, за да не се бавят нещата. Според мен е абсолютно логично.
Беше споменато за Държавен фонд „Земеделие“. Там е по-специфична структурата. Управляващият орган е в министерство, Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява. Те като цяло отпускат безвъзмездната помощ, те налагат финансови корекции и така нататък. В случая практиката показваше, че има проблем, има механизъм, който с помощта на междинно звено, но там е малко по-специфичен случай, наложи тази конкретна разпоредба за тях.
И може би още едно нещо, което беше повдигнато – за срока. Има схеми за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, при която се явяват примерно 1300 бенефициента, както е по „Човешки ресурси“, в земеделската има и повече – до 4000. Имаме примерно икономиката, където са до 700.
Представете си в един момент една програма, в която има примерно 20 бенефициента, имаш 10-дневен срок, за да събереш всички тези документи, да обработиш и така нататък, да придвижиш договорите за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и една програма, в която имате 700 или 1400 бенефициента. Налага се да проявим известна гъвкавост. Това трябваше да го съобразим още тогава, защото, хубаво, бенефициентите искат нещата да се случат бързо, но в един момент просто в този стремеж нещата да се случват бързо, водим до обратния ефект. Отпадат добри проектни предложения и блокираме, което не е идеята. Не може примерно проект, който е добър, обоснован, с хубав бюджет, минал оценка, абсолютно всичко е наред, закъснява примерно с пет часа осигуряването на някакъв административен документ и така нататък и да бъде отхвърлен. Няма логика. Година и шест месеца по принцип е този период и сме анализирали системната практика, за да стигнем до тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че изчерпахме всички въпроси. Благодаря.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата на европейските структурни инвестиционни фондове.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РУМЪНИЯ, НА РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ, НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ … (няма да изброявам всички държави.)
Законопроектът ще ни го представи заместник-министър Запрянов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, с Решение № 460 от 17 август 2017 г. Министерският съвет одобри Меморандум за разбирателство между министерствата на национална отбрана на 12 държави, между които и Република България, и Щаба на доброволното главно командване на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа относно създаването, дейността, окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“ в Румъния.
В т. 2 от Решението на Министерския съвет се предлага на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България Народното събрание да ратифицира със закон Меморандума. Изграждането на Щаба на многонационалната дивизия „Югоизток“ в рамкова държава страна домакин Румъния е една от мерките за адаптиране на НАТО.
На среща на върха във Варшава бе обявено постигането на оперативни способности от Щаба, който ще предоставя на Алианса способности за командване и управление на национални и съюзнически сили до ниво дивизия в югоизточната част от зоната за отговорност на върховния главнокомандващ на силите на НАТО в Европа, както и постоянно командване и управление на щабните елементи за интегриране силите на Алианса в България и в Румъния.
Щабът е активиран от Северноатлантическия съвет на 1 декември 2015 г. като военна структура на НАТО под оперативното командване на главния командващ на съюзните сили на НАТО в Европа, която може да бъде възвръщана и използвана от НАТО в мирно време при кризи и операции по инициатива на съответните бойни органи на НАТО посредством учение или изпълнение на оперативни задачи, възлагани в съответствие с техническото споразумение относно командването, управлението и със стандартните процедури на Алианса.
Щабът има за задача да координира и подпомага многонационална подготовка и учение в определени държави и осигурява постоянни мерки за гарантиране на сигурността, включително чрез осъществяване на връзката с определените щабни елементи за интегриране силите на НАТО.
Съгласно Решението на Северноатлантическия съвет Щабът е със статут на международен военен щаб на НАТО съгласно Парижкия протокол и всички приложими допълнителни споразумения. Статутът на личния състав се определя от Парижкия протокол, НАТО и всички приложими допълнителни споразумения. Със свое решение по т. 20 от Протокол № 15 Министерският съвет одобри Проект на Меморандум относно създаването, дейността и окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на Щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“.
Съгласно т. 2 от Решението на Министерския съвет Меморандумът от българска страна е подписан на 23 ноември 2016 г. при условие за последваща ратификация със следното изявление: „Настоящият Меморандум влиза в сила за българската страна, след като последната уведоми писмено Министерството на националната отбрана на Румъния относно приключването на вътрешните процедури, необходими за влизането му в сила за Република България.“
Във връзка с настояване на страната домакин Румъния за възможно най-скорошно назначаване на номинираните военнослужещи с цел преминаване към работен режим и изпълнение на поставените задачи пред Щаба, с Решение от 23 ноември миналата година, Министерският съвет допълни решението по т. 20 от Протокол № 15, като разреши до влизане в сила на Меморандума министъра на отбраната да предприеме необходимите действия за командироване на българските военнослужещи, определени за заемане на длъжности в Щаба на Многонационална дивизия „Югоизток“, разположен в Румъния, както и да уведоми министъра на националната отбрана на Румъния, че за България изпълнението на всички финансови задължения, произтичащи от Меморандума, различни от тези за издръжката на собствен личен състав, ще започне след писмено уведомяване на Министерството на националната отбрана на Румъния относно приключването на вътрешните процедури, необходими за влизането му в сила за Република България. Тоест ние в момента издържаме само изпратените хора личен състав и заплащането на техните заплати и не участваме в никакви други финансови ангажименти по отношение издръжката на Щаба, докато Народното събрание не ратифицира този Меморандум.
Основанието за ратифицирането на Меморандума от Народното събрание е това, че съгласно. Република България поема финансово задължение за дългосрочен период, чиято стойност по години не може да се изчисли предварително и да се фиксира като предполагаема сума. Това обстоятелство налага именно ратификация на Меморандума на чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Тук са преплетени политически, военностратегически и други въпроси, но аз предлагам да фокусираме върху бюджетните, защото това ни е работата. Ще кажа кратко и за другите.
В мотивите на Министерския съвет, последният параграф ни задължава да не подкрепим този Меморандум, тъй като правителството на България е написало, че „по силата на това Споразумение парламентът поема финансово задължение за дългосрочен период, чиято стойност по години не може да се изчисли предварително и да се фиксира като предполагаема сума“. Тоест искат от Бюджетната комисия на Народното събрание да подпишем празен чек. По-хубав случай от празен чек аз не съм виждал.
Всички разбираме: НАТО, членове сме, изпълняваме задължения, но такова чудо да подпишем. Вижте, макар че основните разходи – тук се вижда между редовете, ще бъдат за българската част, така да се каже, но там има и общи разходи. Тук никъде не пише каква ще е тази българска част. Че те утре могат да решат цялата армия – 25 хил. души да се изнесе там, или 5 хиляди.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ами, ако има война?
РУМЕН ГЕЧЕВ: С една дума, тук няма нито един лев. Ние нямаме моралното право да гласуваме. Какво гласуваме ние всъщност? Това е голям майтап. Бюджетната комисия гласува какво? Нищо. От нула до трилиони долари.
Не е възможно, госпожо Председател, да гласуваме такова нещо. Такова чудо в Комисията не е било – винаги гласуваме някакви числа, първо.
Второ, обърнете внимание какво се получава от цялата тази работа. Първо, се формира дивизия „Югоизток“, която е ясно с каква цел е, няма да коментирам тук, мисля, че е съвсем ясно. Обърнете внимание в текстовете: „Ще предостави на Алианса способности за командване и управление“ – и тук е заровено кучето – на национални и съюзнически сили“. Коя ще е тази национална сила, която със самолети ще си докара армия тук, точно на границата на изток. Единствената армия според моите скромни предположения като запасен офицер, е американската. Не вярвам от Ейре да излетят и да дойдат да кацнат тук. Тоест, тук пише, ние се подписваме – национални и съюзнически, тоест нещата стават много сериозни.
Второ, макар че е свързано с политика и ще стане дума в пленарната зала, но все пак на нас са го дали да го разглеждаме. Вижте второто, което е много притеснително: „Щабът на Многонационална дивизия „Югоизток“ има за задача да координира и да подпомага многонационална подготовка и учение в, обърнете внимание, цитирам „определени държави и да осигурява постоянни мерки за гарантиране на сигурността“. Определени държави!
Уважаеми господин Заместник-министър, тук не пише в държавите – членки на НАТО. Пише, че ще вкарат в кошарата моята армия, българската и тя ще отиде да дрънка оръжие на границата на Украйна и Русия примерно, при което на моята държава как ще й се отрази с доставки на газ, покупка на стоки? Виждаме как се отразява. Не е ли ясно за какво става дума тук? По никакъв начин аз не мога да гласувам такова нещо.
Първо, не знам колко ще струва на моята страна това мероприятие, и второ, тук ме вкарват в приключение. Военни на границата на други страни. Защо не пише, че ще има учение на страните – членки на НАТО? Никой няма да възрази, ние сме страна – членка на НАТО, правим учения. Но в други страни, извън НАТО, един момент, и ние трябва да плащаме за тази работа. Тук нещата не изглеждат никак добре.
Бях длъжен да кажа това, което виждам, то е съвсем ясно, но да гласуваме в Бюджетната комисия в парламента нещо, което ние не знаем колко ще струва, това е най-малкото безотговорно. Между другото, искам да дам дължимото на правителството, че то съвсем ясно го е написало. Не го е замазало. Министерският съвет съвсем ясно ни е казал: празен чек, дами и господа, подпишете го, колкото излезе – толкова. Е ние не можем да подпишем такъв чек.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Слушаме Ви, господин Заместник-министър. Наистина това е малко странно за нашата Комисия може би изобщо не трябваше да го разпределят тук.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Става въпрос за сума, която, ако я назовем сега, тя ще е ориентировъчна и няма да бъде повече от 10 хил. долара примерно. Не говорим за някаква голяма сума. Става въпрос за няколко военнослужещи, които имаме там.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо не сте я казали? Повече, около?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Това е ток, вода, поддръжка на Щаба. До момента националния елемент, който е в Министерство на отбраната, многонационалния елемент, където участват държави, разходите, битовите комунални разходи за помещенията, където са разположени – ток, вода и така нататък се споделят между държавите. Тоест бюджетът, който ще даваме за издръжката на този Щаб, не включва никакви войни, които Вие си представяте.
Представете си структура от 80-100 души, офицери от различни държави, тези 12 държави и Щабът, и ние издържаме фактически по коефициенти пропорционално тази структура. Горе-долу това, което правим по издръжката на нашата делегация в НАТО – споделени разходи от страните, които участват в Щаба – това, първо. Така че не става въпрос за празен чек за милиони и така нататък.
Ако назовем обаче една сума, гласуваме тази сума и после сумата е с 1000 долара по-различна, ще трябва да се връщаме при Вас да гласувате. Затова ние не сме фиксирали, тъй като не можем да я изчислим. Като се ратифицират всички меморандуми, тогава се изчислява сумата, тя се залага в държавния бюджет и когато Вие гласувате държавния бюджет, ще знаете колко е перото за издръжката на този Щаб. Така или иначе то няма да остане скрито или покрито и е за сметка на бюджета за отбрана, тоест плащаме го от нашия отбранителен бюджет. Но ние пак говорим за символична сума, която не сме назовали, за да бъдем коректни, тъй като, ако назовем 6 хил. долара трябва и да обосновем, а Меморандумът за разходите и споделяне, фактически още не е разработен.
Второто нещо е по отношение на Щаба и ученията. Касае се за Щаб на НАТО, за сили на НАТО. Никакви други държави. Съгласно споразуменията за командната структура на НАТО, такива щабове нямат юридически функции да командват войски на други държави, извън НАТО.
И трето. Това е за учение и тренировки. Не говорим за бойна дейност. България се е присъединила към този Щаб с афилиране на един батальон, има такова решение, към румънска бригада, която подчинена на този Щаб само за учение и тренировки. Не за бойни действия. Опасенията, че т създаваме Щаб на границата с Русия, който ще командва натовски и други войски, не е точно така. Той ще ръководи учения, тренировки в зоната, за която отговаря.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вижте, уважаеми колега, Вие казвате, че е до 10 хил. долара. Ако Вие бяхте поели ангажимента не 10 хиляди, 100 хиляди да са, ние не бихме поставили въпроса. Страна – членка на НАТО, да се пазарим за 100 хил. долара. Не са 10 хиляди, уважаеми колега, и се подписвам под това, защото, ако бяха 10 хиляди, нямаше да занимават страните членки за някакви си 100 хил. долара, за които в Съединените щати не биха си губили времето, ще им е по-скъпо да ги обсъждат при техните военни разходи. Тук нещата не са така – първо.
Второ, тук въобще не става дума и за издръжка на този Щаб, че ще бъде в 10 стаи и ще имат компютър и осветление. Тук пише за учения. Когато българската част отиде на учение примерно в Украйна, защото Вие не сте разбрали какво питам аз, тук пише, че ученията ще бъдат не в НАТО, „а и в други държави, извън НАТО“. Аз Ви питам: 10 хил. долара ли ще струва, ако участват 1000 души българи в Украйна, или в Азърбайджан, няма значение? Никакви 10 хил. долара не са! Ако Вие твърдите, че са 10 хил., добре, напишете ги, има време до пленарната зала. Не десет, сто напишете, ако са 100 няма да има проблеми, но те не са.
Другата част няма защо да я коментираме в Бюджетната комисия, защото нещата изглеждат доста по-стряскащо за нас, но ние сме Бюджетна комисия, в пленарна зала ще говорим. Пак казвам, не са никакви 10 хил. долара, тъй като става дума за учение. Дивизията от колко души е? Ние поне сме служили в казармата. Тази дивизия, която ще е на югоизток, колко ще струва? Не може да е 10 хиляди!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Дискусията е ясна, само да поясня. Тази дивизия не формира бюджет, който да издържа войските, които участват в учението. Съгласно споразуменията в НАТО всяка държава с отделен бюджет, не с бюджета на дивизията, издържа своите формирования за учение, където и да са. Тоест, ако изпратим един взвод на учение на тази дивизия, разходите за този взвод няма да бъдат от бюджета на дивизията, съвместният бюджет на страните, а ще ги платят държавите, които са изпратили собствените войски. Участва държава, която не е в Меморандума, защото НАТО е 29 държави, а пък тук ние създаваме Щаб от 12 държави, всички останали войски на другите държави заплащат и включително и на тези 12 държави разходите за своите войски на учението. Това е само бюджет, пак повтарям, да поддържа функционирането на Щаба там, където е разположен. Защо не са големи парите? Защото страната-домакин поема огромните разходи за нейна сметка. Така че, ако искате да направим примерен разчет за пленарната зала, за да посочим ориентировъчно за каква сума и по кои пера става въпрос, това можем да го направим, но няма как да Ви го предложим като точна сума, която парламентът да гласува.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Може да е „до“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, ние сме съгласни с това, което ни обяснявате, аз не се съмнявам, че ни говорите истината, но наистина беше добре, след като е разпределено на нас, да има някакъв примерен разчет, да е писано, че е примерен, или нещо друго и той включва ток, вода и не знам си какво. Иначе аз съм сигурна, че това, което казвате, е така. Ние сега ще го разгледаме, но аз наистина ще Ви помоля писмено да представите и в Бюджетната комисия до разглеждането от пленарната зала, тоест утре, в други ден да го направите, примерен разчет, около който ще се движат въпросните разходи. Това е, което ни притеснява. А това, че Вие казвате, че за конкретната година тези средства ще бъдат гласувани в държавния бюджет и ние ще имаме възможност чрез сумата в държавния бюджет да гласуваме конкретните средства, това е факт.
Заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
В подкрепа на Вашите думи искам да кажа, че първото, което направих, е да погледна колко ще струва това, защото в детайли не мога да вляза. Ние наистина няма как да гласуваме този Меморандум без конкретна сметка. Вие в момента ни обяснявате, че тя ще е много малка, обаче някой друг утре може да ни обясни, че ще е много голяма. Ние гласуваме документ, с който даваме права от – до, неограничени даже.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, аз съм склонна да отложим гласуването за другия четвъртък, ако поемете ангажимент, че преди четвъртък ще ни представите прогнозен разчет.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Или извънредно да се съберем в парламента, но наистина това е най-разумното.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Приемам твоето предложение –във вторник може в някоя почивка да го разгледаме, ако имате готовност във вторник да ни представите един прогнозен годишен.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Обаче подписан и изведен, не хвърчащо. Министърът на отбраната да подпише и да ни даде.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Записваме го в протокола. Запишете си, че е национална отговорност и от бюджета на Министерството на отбраната, така както е включен и гласуван. Във вторник ще направим в почивката, или, ако искате в 12,30 ч. да се съберем, за да може да се гледа в залата. Добре, приемаме . Няма да го подлагам на гласуване.

Преминаваме към точка трета:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ – няма да изчитам целия текст.
Същите са, гласувахме преди един месец. Няма разлика.
Имате ли някакви въпроси или да го подлагам на гласуване. Абсолютно едно към едно.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, те са същите правила.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Абсолютно, едно към едно.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Само че кандидатите ще бъдат различни. (Оживление.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Надявам се, господин Гечев.
Няма изказвания.
Гласуваме Проекта на решение за приемане на Процедурните правила за реда, условията за предлагане на кандидати, заместник-председатели, ръководещи управление „Надзорно-инвестиционната дейност“ и за кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на Комисията за финансов надзор.
Който е „за“, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Разбрахме по принцип с БСП, че във вторник, след като приключим дебатите и гласуването по онова питане, във вторник нали ще имаме извънредно заседание – първа точка ще бъде избор на НОИ, втора точка ще бъде въпросното гласуване – разисквания и гласуване, след гласуването, ще направим среща с парламентарната група или както там ръководството го организира. Госпожа Караиванова по две теми – едната тема е да представи кандидатите, които ще внесе същата седмица, и втората тема – да ни каже мотивите и целите на Законопроекта, който беше качен онзи ден за обществено обсъждане и за който, много странно, за разлика от всички други законопроекти, имаше реакция още на първия ден. Предполагам, че реакцията е от засегнатите поднадзорни лица. Те имат добри ресурси, за да осигуряват медийното присъствие на тяхната теза, но е хубаво парламентарните групи сега да чуят какви са целите и защо се прави това предложение. Ще имаме достатъчно време да го дебатираме, но ще използваме така или иначе срещата, за да не правим сто срещи.
Закривам днешната Комисия. Благодаря.
(Закрито в 15, 50 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕНДА СТОЯНОВА


Стенограф:
Стефка Аличкова