---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––


ПРОТОКОЛ
№ 13

На 6 октомври 2017 г. бе проведено заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД
1. Законопроект за държавните помощи, № 702-01-6, внесен от Министерския съвет на 3 юли 2017 г.
2. Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 702-01-20/29 септември 2017 г., внесен от Министерския съвет.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 754-01-53, внесен на 8 септември 2017 г. от Ивелина Василева, Менда Стоянова и Диана Йорданова, второ гласуване.
4. Изслушване на кандидатите за зам.-председател, ръководещ управление Надзор на инвестиционната дейност“, и за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ на КФН.

Списък на присъствалите народни представители – членове на комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието бе открито в 11,30 ч. и ръководено от Диана Йорданова – зам.-председател на комисията.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Има ли съображения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува. „За“ – 21. Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Тъй като Маргарита Николова е служебно ангажирана, упълномощен съм да гласувам от нейно име.
РЕПЛИКА: Валентин Ламбев ме е упълномощил да го представлявам.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Пристъпваме към

ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
(Представя гостите. След това представя Доклада на Комисията. Народните представители гласуват всички членове и параграфи с пълно единодушие от 21 народни представители, без против и въздържали се.)
Докладът относно Законопроекта за държавните помощи е приет. Благодаря на гостите от Министерството на финансите.
Продължаваме с

ВТОРА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Законопроектът ще бъде представен от зам.-министър Маринела Петрова.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Предложението за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси произлиза от необходимостта да прецизираме и доразвием нормативната уредба в три основни направления.
Първото е свързано с необходимостта от доизчистване и осигуряване на по добро съответствие с европейската правна рамка на някои от разпоредбите в Закона.
Второто направление е свързано с необходимостта от изясняване и по-добро регламентиране на взаимоотношенията на държавния бюджет с бюджетите на общините и изпълнението на общинските бюджети.
Третото направление е свързано с въвеждането в Закона на трайна уредба на банковото обслужване, системата на единната сметка и съгласуване на разпоредби на свързано законодателство със Закона за публичните финанси.
По отношение на първото направление, което беше свързано с изисквания за по-нататъшно синхронизиране на нашето законодателство с това на Европейския съюз и по-точно пълно транспониране на Директивата за фискалните рамки, предлагаме промени, които касаят съдържанието и елементите на многогодишната фискална рамка, свързани със средносрочната бюджетна прогноза и елементите, които тя следва да съдържа. Предвижда се включването на информация за основни показатели на сектор „Държавно управление“, в това число разчети при непроменени политики, така наречения „базисен сценарий“ и такива, които отразяват фискалния сектор от предвижданите нови политики, както ги наричат в Брюксел и в Европейския съюз – ефекта от дискреционни мерки на правителството и ефекта върху държавното управление. Залага се изискване да бъде представена информация за влиянието от дейността на предприятията, които попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“ върху салдото и консолидирания дълг на сектора. Тук се опитваме също да включим в целия процес на бюджетиране и така наречените „скрити“ или „имплицитни задължения“ на сектор „Държавно управление“, които касаят дейността на държавните предприятия.
Въвежда се изискване за изготвяне на анализ на чувствителността на прогнозите спрямо потенциални рискови сценарии. Това вече го правим с конвергентната програма, но се въвежда в момента като задължение и практика и в бюджетната процедура.
Също така имаме ново изискване, според което Министерството на финансите при изготвяне на бюджетните си документи да прави съпоставка не само на макроикономическата си прогноза, но и на бюджетната си прогноза с прогнозите на Европейската комисия, и при наличие на съществени разлики да предоставяме аргументация за това. Към момента това се изпълнява по отношение на макрорамката. Сега с новите разпоредби това ще се прави и по отношение на бюджетната прогноза.
Освен това е заложена и възможност прогнозите за основни бюджетни показатели да могат да се сравняват с тези на други независими организации като например БНБ, МВФ или други.
Прецизирани са разпоредбите относно процедурата по внасяне и представяне на програмните бюджети в Министерския съвет и в Народното събрание, така че да се гарантират в съответствие на параметрите по бюджетните документи към Законопроекта за държавния бюджет. Всичко това беше по първо направление, то има за цел отново да повиши прозрачността и съпоставимостта на нашите процедури с тези, които са изискуеми, съгласно Директивата за фискалните рамки.
По второто направление се предлагат промени в частта за общините, които касаят основно регламентиране на взаимоотношенията на общинския бюджет с държавния бюджет, като се обособяват основни взаимоотношения, чиито размери по видове се приемат от Закона за държавния бюджет, както се доразвива и уредбата относно други взаимоотношения с държавния бюджет. Определят се изчерпателно условията, при които може да се извършват промени в бюджетните взаимоотношения с държавния бюджет, като се посочва редът, по който се правят тези промени, както и компетентните органи, които могат да ги извършат. Доразвива се и се прецизира уредбата относно общините с финансови затруднения, така че да се ограничат негативните ефекти върху бюджетната позиция и върху местната общност.
И по третото направление, свързано с предложенията за създаване на трайна уредба на материя, която е свързана с обезпечаване, реализация на обезпеченията и възстановяването на средствата по сметки на бюджетните организации, която досега по принцип е била уреждана с годишните бюджетни закони, касае периода 2014 – 217 г., сега намира място като трайна уредба в Закона за публичните финанси.
Също така предложена е и регламентация, с която се конкретизира прилагането на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници в контекста на управлението на публичните финанси, както и произтичащите от това промени в Закона за държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавна пенсионна система, в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, в Закона за държавния дълг, Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции, инвестиционни посредници. И всичко това е свързано с изводите, заключенията, и препоръките от протеклия в началото на тази година преглед на актуалното състояние на финансовия сектор, извършено съвместно от Световната банка и МВФ.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Въпроси, изказвания?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Формалният повод за предложените промени в Закона за публичните финанси са неточности в транспонирането на Директивата.
Молбата ми към вносителите и към Вас е, ако може Комисията да бъде запозната със самите констатации, които са основание за тези искани промени.
По отношение на първото направление, Вие казахте, че това са фискалните правила и бюджетната процедура за доразвиване и прецизиране на уредбите. Това явно е от констатациите на Европейската комисия.
Това, което няма как да приемем и срещу което имаме забележки, е второто направление – взаимоотношенията на държавния бюджет с бюджетите на общините и изпълнението на общинските бюджети. Тази промяна явно не е продиктувана от тези констатации на Европейската комисия, може би е заради конституционната жалба, която имаме внесена по текстовете и промените в текстовете от 2016 г.
Считам, че се прави опит за заобикаляне на тези проблеми. Това не е решение, проблемите си остават. Отново се предлагат текстове, които дават възможности да се променя бюджетът и бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджета на общините зад гърба на Народното събрание.
Не е ясно и ако може вносителят да поясни как така в чл. 55а е записано че: „бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджета на общините ще се променят по реда на Раздел II, Глава VIII“, който е изпълнение на държавния бюджет, бюджета на ДОО, бюджета на Националната здравноосигурителна каса и други бюджети, без бюджетите на общините, а ние по този ред ще променяме тези взаимоотношения.
В мотивите казахте, че това се прави с цел предоставяне на допълнителни средства на общините за изпълнение на конкретни проекти, програми, дейности. Странно, уж правим промени, за да дисциплинираме общините да прилагат, да спазват бюджетната дисциплина, да подобряват отчетността и да предоставят реалистични прогнози в процеса на бюджетното планиране, а тук залагаме нещо, което е извън бюджета, извън цялата процедура.
По отношение на третото направление, допълнението в чл. 154, ал. 23: „с акт на Министерски съвет, министърът на финансите може да придобие от името на държавата финансови активи по прилагане на държавни инструменти за финансова стабилизация и предоставяне на извънредна публична финансова подкрепа“. Означава ли това, че се предоставя ликвидна подкрепа на закъсали банки? Защо в този момент, след като минаха стрес-тестовете, системата е спокойна, внасяме такъв текст, такова изискване и такава възможност? Защо точно сега? Кой го изисква? Това явно не е от констатациите на Европейската комисия. И ако смятате, че това трябва да остане в този момент и да го има като възможност за министъра на финансите, то трябва да изясним по какви критерии министърът на финансите ще го прави, как ще преценява в кои случаи. Само с един текст, който е записан, смятам, че е доста опасно.
В § 31 всъщност въвеждането на т. 24 – т. 4а в „Допълнителните разпоредби“, даваме дефиниция на основни бюджетни отношения, която трябва да бъде ползвана в чл. 52, ал. 1, а там говорим за бюджетни отношения. И всъщност моят въпрос е: да ни разясните, на мен поне, предполагам, че и на колегите ще бъде интересно: тъй като в много места се подменят бюджетните взаимоотношения с основни бюджетни взаимоотношения, каква е разликата, за да можем да разберем каква е идеята на вносителя в това отношение?
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Кой ще отговори?
ДОРА ЯНКОВА: Имам въпрос, близък до този въпрос.
Аз подкрепям казаното от колегата Търновалийски.
Препоръките на Европейската комисия са за транспониране на Директивата. Когато ни предоставяте предложение за изменение на Законопроекта, е нормално да можем да видим какви неща ние трябва да урегулираме. И крием ли, както много често прави Министерският съвет – зад директива слагаме и други неща, които са укорими?
По-скоро искам да се обърна към представителите на Министерство на финансите, това може би ще го направим и в залата. Смятам, че по отношение на общините не сте унифицирали подхода към първостепенните разпоредители с бюджета. Тук общините сте ги сложили на едно по-ниско ниво. Безспорно държавата е държава, но на местните власти Законът им дава право и там не бихме могли ние да ги сложим като друга класа, освен като първостепенен разпоредител. Посъветвайте се с експертите, ние ще имаме възможност и в залата, и между първо и второ четене да извадим много такива факти, че реално сте пристъпили именно този подход и че той не е унифициран.
Искам да препоръчам и друго. По отношение на ограниченията, които слагате с дългосрочния и общинския дълг, да направим едно изключение за новия финансов инструмент, който много го очакват общините – Фонд „Мениджър на финансови инструменти в България“. Ако ние го приложим, общините в момента го очакват и предложението ни е да го доразвием. Ще го направим като предложение. Очакваме да го подкрепите, за да могат общините да работят по инфраструктурните проекти. Ако вкараме това като тълкуване на Сметната палата и на други институции, които контролират Закона за публичните финанси, ще блокираме фонда. Ще се включим между първо и второ четене.
Дайте в преходните и заключителните разпоредби тълкуване на понятията „обща субсидия“ и „целева субсидия“.
Трябва да пазим статута на местното самоуправление.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Ще систематизирам въпросите в три групи.
Първо, по препоръките на Европейската комисия. Има таблица на съответствието с европейското законодателство, което е задължително приложение към документите, които се внасят в Министерския съвет. Не знам дали тази таблица е била приложена за Народното събрание, но е публично достъпна. Там може да се видят препоръките и как са отразени.
Второ, за взаимоотношенията с общините. Подчиненото положение на общините спрямо първостепенните разпоредители може да се дискутира между първо и второ четене, като ни представите Вашите аргументи – защо считате, че общините са поставени в по-ниско положение. Трябва да се върви към консолидиране на мненията.
По чл. 55а. Опитът е да се даде по-голяма прозрачност и систематизираност на процеса. Основните дейности на общините следва да се регламентират със Закона за бюджета, одобрен от НС. Доизчистваме допълнителните дейности, свързани с прилагането на политики.
За разпоредбите, осигуряващи ликвидна подкрепа за банки и за БНБ. Това произхожда от прегледа на финансовия сектор от МВФ и СБ. Те изготвиха няколко фиша, единият от тях бе „Сейфтинет“, осигуряващ мрежа за сигурност. Може да се предостави на банка временна ликвидност с механизъм за бързо действие. БНБ не може да предостави ликвидност срещу по-ниско ниво на обезпечение от „3-а“. Би могло държавата да предостави временна гаранция срещу ликвидната подкрепа на БНБ. Това е регламентирано в Закона за преструктуриране и възстановяване на банките и инвестиционните посредници. Не беше уредено как това може да се прилага в бюджетната сфера.
В други държави има общи схеми за ликвидна подкрепа. Това е буфер. Ние такова нещо нямаме. По препоръка на МВФ и СБ бихме могли да придвижим това като следваща стъпка.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Господин Търновалийски пита защо сега се прави. Обикновено такова законодателство се прави в спокойни времена на базата на това спокойствие, което има в момента.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Поставих въпроса, за да ни осветлите каква е разликата между основни бюджетни взаимоотношения и бюджетни взаимоотношения, защото има промени в Закона, а и в Допълнителните разпоредби говорим за дефиниция на основни бюджетни взаимоотношения по чл. 52, ал. 1. Самият чл. 52, ал. 1 говори за бюджетни взаимоотношения. Има някаква разлика.
За чл. 55а – взаимоотношенията между централния бюджет и бюджета на общините ще се променят по реда на Раздел ІІ, Глава осма, който изключва общините.
МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: В чл. 52 са описани бюджетните взаимоотношения. В чл. 51, ал. 1 имаме регламентация на основните бюджетни отношения.
ДОБРИН ПАНДЖУРОВ: В Допълнителните разпоредби даваме дефиниция на основни бюджетни взаимоотношения. В чл. 51 говорим за основни бюджетни взаимоотношения и за тях сме дали определение. В чл. 52 освен основните бюджетни взаимоотношения, които се съдържат в точки „а“, „б“ и „в“, има и други бюджетни взаимоотношения, тоест в бюджетни взаимоотношения в чл. 52 се съдържат и основните бюджетни взаимоотношения.
ЖЕНИ НАЧЕВА: Раздел ІІ не изключва общините, а изключва тази част от бюджетите на общините, която е свързана с местните дейности и собствените приходи, но бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет са включени в Раздел ІІ.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Мисля, че стана ясно.
Колеги, между първо и второ четене имаме време, може да се прецизира, да се направят предложения.
Други въпроси? Няма.
Който е съгласен с предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси, № 702 01-20, внесен на 29 септември 2017 г. от Министерски съвет, моля да гласува.
За – 14, против – 7, въздържали се няма.
Законопроектът на първо четене е приет.
Благодаря на колегите от Министерство на финансите.

ТРЕТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, № 754-01-53, внесен на 8 септември 2017 г. от Ивелина Василева, Менда Стоянова и Диана Йорданова – второ четене.

Наименование на Закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Параграф 1 и § 2 по вносител са подкрепени от работната група.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен с наименованието на Закона и параграфи 1 и 2 по вносител, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се няма.
Параграф 3. Предложение от народните представители Светла Бъчварова и Иван Иванов – § 3 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението. Тя подкрепя текста на вносителя за § 3.
Госпожо Бъчварова, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ние поддържаме нашето становище, че делегирането на правомощие, без това да е описано, размива отговорността и това делегирането може да стигне до най-ниските държавни нива на държавни служители, което не е редно. Затова предлагаме да отпаднат начинът и редът, по които е предложено това делегиране. Има ред, който и сега действа и е сравнително удачен.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Имахме дискусия на първо четене по този параграф.
Други изказвания? Няма.
Който е съгласен с предложението на госпожа Бъчварова и Иван Иванов § 3 да отпадне, моля да гласува.
За – 10, против – 9, въздържали се – 2.
Предложението не се подкрепя.
Гласуваме текста на вносител по § 3.
Моля, гласувайте.
За – 11, против – 7, въздържали се – 3.
Параграф 3 по вносител е приет.
Параграф 4, редакцията е предложена.
Изказвания? Няма.
Който е съгласен с редактирания § 4, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се няма. Приема се.
Параграф 5. Предложение от народните представители Светла Бъчварова и Иван Иванов – параграф 5 се изменя така:
„§ 5. В чл. 36, ал. 2 числото „10“ се заменя с „15“.“
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Имрен Мехмедова:
„В § 5, чл. 36, ал. 2 думите „10-дневен срок“ се заменят с „30- дневен срок“.“
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя с подкрепените предложения и предлага редакцията на § 5 с възприетите предложения от съответните народни представители.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Предлагам този „10-дневен срок“ да не се заменя с „30 дневен“, а да бъде „15 работни дни“. Да бъде категорично обосновано „работни дни“, защото всеки от администрацията може да си тълкува „10-дневния“ или „30-дневния срок“ по различен начин.
МЕНДА СТОЯНОВА: Идеята беше за „30 работни дни“, защото ако имат някакви задължения към НАП, което би им попречило да продължат нататък, да имат възможност да поискат разсрочване, отсрочване да сключат с НАП това споразумение, което би им дало чисто удостоверение за данъчни задължения, а това нещо изисква време и сме се консултирали с НАП колко време е необходимо за това. Затова предлагаме 30 дни, а не 15. То не е да се разламагва администрацията, а да има и такава възможност.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Мисля, че няма проблем с данъчната администрация за удостоверенията за липса на задължение, защото дори и да има задължение, той го покрива и в 7-дневен срок ще бъде осчетоводено.
МЕНДА СТОЯНОВА: Може задължението да е голямо и да поиска разсрочване. И когато поиска разсрочване и му одобрят разсрочването, получава чисто удостоверение за данъчни задължения, независимо, че не ги е платил. Това е идеята.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Оттегляте ли предложението си? Да.
Подлагам на гласуване § 5 с възприетите предложения от колегите Бъчварова, Иванов и Мехмедова.
За – 21, против и въздържали се няма.
Параграфи 6, 7, 8 и 9 по вносител са подкрепени от работната група.
Изказвания? Няма.
Който подкрепя на параграфи 6, 7, 8 и 9, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се няма.
Параграфи 6, 7, 8 и 9 са приети.
Параграф 10. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и прави редакционни промени в текста.
Изказвания? Няма.
Параграф 11 – отново подкрепен текст по вносител с редакция на § 11: „Чл. 76 се отменя“.
Който е съгласен с редакционните поправки в параграфи 10 и 11, моля да гласува.
Гласували: за - 21, без против и въздържали се.
Параграфи 10 и 11 са приети.
Параграф 12 е по вносител.
Изказвания? Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: От името на вносителите искам да оттегля в § 12, т. 2, подточка „в“ – текста на подточка „в“.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ние променяме този Закон, в същото време на първо четене Комисията по земеделие има внесен Закон за подпомагане на земеделските производители. Получава се лоша стиковка, защото тук не са отразени новите изисквания във връзка с приема на проекти. Просто създават един хаос.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Възприемам Вашето изказване като подкрепа.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Подкрепа, да, но фактът е, че липсата на координация създава този проблем.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Да, ще го уточните в залата.
РУМЕН ГЕЧОВ: Оставям гласа си на Георги Търновалийски поради неотложни ангажименти. (Излиза.)
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Колеги, други изказвания?
Ако няма, подлагам на гласуване § 12 с направеното предложение по реда на чл. 83.
Гласували: за – 21, без против и въздържали се.
Параграф 12 по вносител е приет.
Предложение на народните представители Делян Добрев и Димитър Александров за създаване на „Заключителни разпоредби“ с § 13, 14 и 15.
Има ли представители на вносителите? Няма.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Правя предложение тези текстове въобще да не ги гледаме. Първо, защото няма вносители. Второ, абсолютно в нарушение на всички разпоредби между двете четения внасяме промени в Закон, който изобщо не е гледан на първо четене. Смятам, че това е в нарушение на Закона за нормативните актове, на нашите правила. Така, че нека да бъдат оттеглени, да се направи Законопроект, да се внесе и да се мине по съответния ред.
Нека да не влизаме в нови обвинения, скандали за лобизъм и така нататък. Това ще се случи, текстовете са такива. Няма становища на министерства, оценка на въздействие, което трябва да има всеки един законопроект.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, господин Търновалийски. После ще предложа Вашето предложение на гласуване, но тук има представители на Министерството на икономиката. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: На първо място искам да благодарим на вносителите за направените предложения, защото с тях се решава един доста наболял проблем от повече от две години. Оторизиран съм и от заместник-министъра на здравеопазването да изразя тяхната подкрепа.
Чрез направените предложения се дава възможност в промишлеността да бъдат използвани многокомпонентни смеси, в които чрез тяхното използване се получават полимери, полиуретан, който се използва в промишлеността и най-вече в автомобилната индустрия. В тези смеси в много малък процент се съдържа наркотично вещество и на база на действащото законодателство в момента тези компоненти, най-грубо казано – гумени уплътнения за автомобилната индустрия, не могат да се произвеждат в България. Това се случва в Полша, Литва без проблем. Тези смеси се произвеждат в Полша, в редица други страни. Има режим за регистрация на тези вещества. В момента в България има натрупан негативен проблем, който е свързан с една голяма инвестиция от 45 млн. лв. и създаването на 3150 работни места. Заводът е построен и инвеститорът не може да започне да работи. Нещо повече, имаме заявки в Министерство на икономиката за още два големи инвеститора, единият от които се очаква да бъде в Северозападна България – за много голяма инвестиция, за много работни места. Говорим за високотехнологично производство.
В момента сме пред риск тези потенциални инвеститори да напуснат страната, да се пренасочат в друга съседна държава, а в момента да не тръгне да работи един огромен завод.
Подкрепа на Министерство на икономиката и на Министерство на здравеопазването.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз предлагам да не се разглежда тази промяна, защото скандалът е огромен. Това е в прерогативите на Министерство на земеделието за производство и търговия. Има действащи наредби, има лицензионен режим. Миналия парламент Ваш представител го внесе, когато се разглеждаше този Закон, а след това го оттегли. Не може по този начин, при липса на контрол, при лицензионен режим, който всяка година се подновява, при наредба какво може да се произвежда и да се търгува в България, а това са: семена, фураж и единствено въжета, ние да казваме, че отваряме широко вратата за производство без контрол. Мисля, че всички се сещате за кой продукт става въпрос. България е на кръстопът и не трябва да се приема с такава лекота такава промяна.
Няма да има никакъв контрол!
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: Току-що колегата Делян Добрев оттегли своето предложение от името на вносителите. Приключваме с дебата по темата.
МЕНДА СТОЯНОВА: Кога е отхвърлен, госпожо Бъчварова?
Аз разбирам колегите, че искат максимално бързо да се приеме с цел да не се спира инвестицията, но ще помоля подобни текстове да си минат през Министерски съвет, където ще има абсолютно съгласуване с всички ведомства.
ПРЕДС. ДИАНА ЙОРДАНОВА: С това оттеглено предложение Законопроектът е приет и няма да подлагам на гласуване направеното предложение.
Благодаря Ви, колеги.
Продължаваме с точка четвърта в 14.00 ч.

(Продължение)
ЧЕТВЪРТА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точка четвърта е изслушване на предложените от председателя на Комисията за финансов надзор лица за заместник-председатели на Комисията.
Съгласно процедурата, която гласувахме в указания срок, председателят на Комисията госпожа Караиванова е депозирала в Народното събрание на 29 септември 2017 г. две предложения. Едното е за заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ и предлага госпожа Диана Иванова Йорданова, а второто предложение е за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и предлага господин Бойко Атанасов Атанасов.
Съгласно процедурата кандидатурите с биографиите, с всички изискуеми документи по процедурата са били качени и са били 14 дни на сайта на Народното събрание, така че всички лица или неправителствени организации в този срок да могат да се запознаят и да представят своите становища или въпроси към предложените кандидатури.
До момента не са постъпили никакви въпроси или становища по предложените кандидатури от неправителствени организации, поради което те няма да бъдат включени в изслушването.
Съгласно процедурата Комисията по бюджет и финанси в мое лице трябва да направи проверка на документите, които са подадени, и отговарят ли кандидатите на изискванията съгласно Закона и приетата от Народното събрание процедура. Такава проверка е извършена. Те отговарят на изискванията да заемат длъжност „заместник-председател“ в Комисията за финансов надзор. Имаме и официално писмо от Комисията за разкриване на документи за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, в което се казва, че двамата кандидати не принадлежат към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
При предложените Ви обстоятелства можем спокойно да преминем по процедурата на изслушване на двамата кандидати.
Започваме с представянето от страна на госпожа Караиванова, след това двамата кандидати поотделно ще могат да кажат своята мотивация и концепция за бъдещата си работа, а по-късно всеки един от тук присъстващите, включително и гостите, ще имат възможност да зададат въпроси.
Госпожо Караиванова, заповядайте.
КАРИНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, поставям на Вашето внимание кандидатурите за двете свободни позиции като заместник-председатели на Комисията за финансов надзор.
За ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ предлагам господин Бойко Атанасов. Професионалната съдба на господин Атанасов изцяло е свързана с Приходната агенция – повече от 20 години. Той е започнал като данъчен инспектор в Главно управление на НАП, след това последователно е заемал различни ръководни позиции в системата на данъчните власти, за да стигне през 2013 г. до върха на професионалната пирамида изпълнителен директор на НАП. В момента е заместник-министър на финансите.
Бойко Атанасов е добре известен в средите, които следят тематиката „Публични финанси“. Има значителен принос в развитието на електронното управление на НАП. Въвежда редица оптимизации на работните процеси и проявява иновативност в мотивирането на служителите.
Генезисът на професионалното израстване на господин Атанасов достатъчно красноречиво свидетелства не само за безспорния му управленски опит, но и за отличните му познания по данъчната проблематика.
Няма съмнение, че с тези си качества Бойко Атанасов ще бъде от голяма полза за Комисията по финансов надзор. Бизнесът и потребителите на финансови услуги могат да са доволни, че в КФН ще влезе изключително отговорен човек, който има сериозни постижения в опростяването на процедурите. Има усет към конструктивния диалог и притежава сериозен международен авторитет.
За заместник-председател и ръководещ управление „Осигурителен надзор“ предлагам госпожа Диана Йорданова. Вие я познавате добре, тя е Ваша колежка в парламента.
Госпожа Йорданова е с опит в частния сектор като управляващ съдружник в областта на счетоводството. Освен при управление на частни финанси, Диана Йорданова има сериозен опит и в управлението на публични финанси като председател на Бюджетната комисия към Общинския съвет в Бургас, впоследствие и като председател на Подкомисия по контрол и отчетност на публичния сектор в Народното събрание.
Сериозната й практика, както в частния, така и в публичния сектор е сериозна предпоставка да се справи успешно с организацията и дейността на Комисията и в частност управление „Осигурителен надзор“.
Освен това госпожа Йорданова е добър комуникатор и успява да намира решение в трудни и сложни казуси, като тези качества са изключително важни в диалога с поднадзорните лица. Освен това като народен представител и като заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси Диана Йорданова активно участва в процеса по приемането на редица закони във финансовата и бюджетната сфера и добре познава юридическата основа върху която функционира пенсионното осигуряване, което я прави пълноценно попълнение в ръководния състав на Комисията за финансов надзор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Караиванова.
Предлагам да дадем думата на двамата кандидати за кратко експозе. Първо на дамата, разбира се.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги и гости, позволете ми първо да благодаря за номинацията на госпожа Караиванова и за доверието, което ми гласува да бъдат част от нейния екип.
Каква е моята визия за бъдещото развитие на осигурителния надзор в Комисията за финансов надзор, ако бъда избрана за заместник-председател?
Първо искам да започна с общата визия, а това е тя да бъде асоциирана с професионализъм, диалогичност, прозрачност в работата и не на последно място равно третиране на всички поднадзорни лица. Изключително предизвикателство би било и увеличаване на доверието на самите поднадзорни лица по отношение на управление „Осигурителен надзор“. Основната ми цел ще бъде да се създаде по-голяма сигурност за самите осигурени лица, като се засили контролът и се подобри управлението на пенсионно-осигурителните дружества. Защото, уважаеми колеги, всички тук сме убедени, че самите пенсионни фондове не са просто финансови инвеститори, а преди всичко институции с много важна социална цел. Именно тази огромна обществена значимост, която ги отличава от повечето останали големи финансови инвеститори, в още по-голяма степен налага необходимостта от здрав стриктен финансов надзор, за да не се допуснат финансови колапси на институции в областта на допълнителното пенсионно осигуряване.
Ще работя активно по въвеждане на риск „базиран надзор“, а именно идентифициране на рисковите фактори, оценка на риска, надзор и последващо наблюдение, преглед и последващи действия. Това трябва да бъде непрекъснат и цикличен процес. Впрочем това е една от препоръките, която ни бе дадена и в Доклада на Световната банка.
Считам, че е необходимо да се сложи още един фокус в работата на Комисията, освен този за борбата с пазарните манипулации, а именно това е фокусът върху превенцията, която стимулира добрите бизнес практики.
Практиката показва, че множеството самоцелни наказания водят до подобряване на работата. Значително по-голям ефект за развитието на бизнес средата и за развитието на съответните компании би имало, ако Комисията приложи оценка на риска на различните процеси и провежда надзор на базата оценка на риска.
Превантивните мерки обаче изискват събирането и обработването на значителна по количество статистическа информация и съответно правенето на задълбочени анализи. Така че това също ще бъде един от бъдещите акценти на работата ми в Комисията.
В работата си ще се ръководя от един от основните принципи, залегнал в Закона за Комисията за финансов надзор, а именно чл. 11, който казва, че Комисията трябва да работи за защита на интересите на инвеститорите, но най-вече на осигурените лица.
В съвместния си доклад от тази година Международният валутен фонд и Световната банка констатират устойчивост и стабилност на осигурителния сектор, но в същото време препоръчват да се предприемат последващи мерки по прегледите на нефинансовия сектор, по-специално по отношение на надзора на групово равнище, активите с трудно определима стойност, експозициите към свързани лица, подобряване на небанковия надзор, тоест това са ключовите препоръки по отношение на законодателството и функционирането на сектора в България. Промените, които предстои да се приемат в Кодекса за социално осигуряване отразяват именно тези препоръки, по които трябва да се работи и в самия сектор.
Друга важна задача е поредица от срещи, мероприятия с инвестиционната общност, бизнеса, така че да се събере информация за обратната връзка за отношенията и работата с Комисията за финансов надзор. След анализиране на информацията, която ще получим от тях, ще се набележат допълнителни мерки, разбира се, в рамките на компетенцията на самата Комисия, с които да бъде съживен и активизиран капиталовият пазар в България.
Една от задачите, която бих си поставила, е повишаване на финансовата култура на осигурените лица, съвместно с бизнеса, опериращ на осигурителния пазар, както чрез средствата за масова информация, така и чрез социални платформи, например „Фейсбук“.
Друга важна тема е институционалното управление и евентуалните реформи, които трябва да бъдат реализирани в рамките на Комисията за финансов надзор – подобряване на автоматизацията, на обработката на данни за финансовите институции и улесняване надзорната дейност и координацията между националните надзорни органи и компетентните органи на Европейския съюз.
Същевременно отчитайки съвременните развития на пазарите, да се дадат допълнителни възможности на пенсионно-осигурителните дружества да диверсифицират своите инвестиции, така че в рамките на разумното и сигурно поведение от тяхна страна да се осигури възможност за генериране на допълнителен доход, без да застрашават сигурността.
В тази посока са и промените, заложени в Кодекса за социално осигуряване, касаещи основният въпрос, който вълнува всички родени след 1959 г., а именно на какъв размер на допълнителна пенсия ще могат да разчитат, когато достигнат пенсионна възраст.
Ще завърша с това, че най-важното е парите на хората, на осигурените лица да бъдат разумно и сигурно управлявани и инвестирани, да носят доходност и най-вече да бъдат в наличност в пенсионно-осигурителните дружества след 20 и след 30 години. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Йорданова.
Предлагам да изслушаме и другият кандидат и тогава да преминем към въпросите.
Заповядайте, господин Атанасов.
БОЙКО АТАНАСОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! В началото искам на благодаря на госпожа Карина Караиванова за доверието, което ми е гласувала. Концепцията, която ще представя пред Вас, изцяло е базирана на моята визия за реализацията на Стратегията за развитието на капитала и пазар в България. Това, според мен, може да стане чрез предприемане на конкретни действия по приложението на мерките, които са заложени в нея, и чрез промяна в начина на работа в „Управление и надзор на инвестиционната дейност“.
Каква е актуалната ситуация към момента? Краткият анализ е задължителна основа, за да мога да представя пред Вас целите, които се поставят пред Комисията, съответно и предлаганите от мен инструменти за тяхното решаване.
Към настоящия момент Комисията за финансов надзор следи дейността на бизнеси, които управляват активи близо от 23 млрд. лв. Това са 335 публични дружества, емитенти на ценни книжа, които се търгуват на Фондовата борса, 60 дружества със специална инвестиционна цел, съответно 31 управляващи дружества със 118 колективни инвестиционни схеми, 69 инвестиционни посредника, 43 застрахователя, 394 застрахователни брокера и 9 пенсионни дружества. На всички тези компании отчетите и периодичните справки се разглеждат от екипа на Комисията за финансов надзор.
Към актуалната ситуация бих причислил и екипа на Комисията за финансов надзор, числеността е малко под 250 човека. Според анализите, които се правят за него, е, че хората имат нужда от по високо възнаграждение, по-добра техника и по-висока мотивация за работа.
Целите, които си поставя Комисията за финансов надзор, и резултатите, които се стремим и бихме искали да постигнем, е, че към настоящия момент Комисията разполага със Стратегията за развитие на българския капиталов пазар, в която ясно са дефинирани проблемите и предизвикателствата, които трябва да намерят своето решение. Най-важните от тях са: осигуряване на достатъчна ликвидност; генериране на идеи за достатъчно добри инструменти и компании за инвестиране; генериране на идеи и намиране на инструменти в достатъчно голям обем, за да привлечем големи институционални инвеститори; стратегия да привлечем оттеглилите се инвеститори след 2008 г. и, съответно да подобрим, да повишим финансовата гама относно обществото.
Един от актуалните въпроси, който касае Комисията за финансов надзор, е Проектът „Смяна и модел за финансиране“, като аз предлагам идеята, че трябва да се намерят средства и съответно Комисията разполага с необходимите ресурси в пълен капацитет – финансови и човешки, така че да осигури по голяма правна защита и финансова мотивация за работа.
Моята преценка за човека, заемащ позицията „заместник председател“ ръководещ „Управление и надзор на инвестиционната дейност“, е, че той е длъжен да защитава интересите на инвеститорите. Също така, той трябва да осигури стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари, както и да осигури тяхната адекватна и стабилна инфраструктура.
Считам, че целите могат да бъдат постигнати чрез инициатива в три основни направления. И тук е основата на моята концепция.
Първата инициатива е по отношение на законодателството. Освен надзорна функция Комисията за финансов надзор е необходимо да има и основна роля в развитието на финансовите пазари в страната. Комисията е регулатор и създава и предлага законодателна рамка и поднормативна уредба. Контролира и тяхното изпълнение. Комисията за финансов надзор е основен орган, който предлага подобни промени, но заместник-председателят като част от нея е действащ инициатор в това отношение. Той трябва да следи много детайлно и да анализира пазара и да наблюдава добрите практики, своевременно да извършва предложения за законови и подзаконови промени с цел мотивиране на добрите практики и ограничаване на лошите.
Считам, че заместник-председателят и екипът му трябва да подготвят и предлагат промени в поднормативната уредба с цел облекчаване на административните услуги в посока на модернизиране и актуализиране. В този процес на законодателни промени и предлаганите такива трябва да имаме много тесни взаимоотношения и активна комуникация с всички заинтересовани лица на пазара.
Изключително важна част от законодателната инициатива е хармонизирането с европейското законодателство. В момента е в ход хармонизирането на Директива МФ-2 с предложението за промяната в Закона за пазарите на финансовите инструменти. Важна точка тук е създаване на механизма за подаване на информация от поднадзорните лица към Комисията и към ЕСМА, защото срокът е 1 януари 2018 г.
Считам също за много важно хармонизирането на Регламент 909 от 2014 г. на Европейския парламент и Съвета за подобряване сетълмента на ценните книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа. Това ще внесе много яснота на ниво закон по отношение на финансовите инструменти и ще създаде явна правна уредба за стартирането на нови финансови инструменти, като уреди услугите, свързани с приключването на сделките с тях.
Други законодателни инициативи са свързани с поднормативни уредби или с оптимизация на наредбите на Комисията. Става въпрос за Наредба № 16, която касае късите продажби. Тя трябва да се промени или да се отмени от гледна точка, че има действащ регламент на Европейската комисия в това отношение. Също считам, че Наредба № 38 за дейността на инвестиционните посредници трябва да бъде променена в посока облекчение на административните процедури.
Или казано в синтез, основната посока на законодателна дейност е оптимизация и промяна на законовата уредба с цел хармонизиране с европейското законодателство и в посока електронизиране и модернизиране на административните услуги.
Вторият тип инициативи са по отношение на надзорната дейност. В областта на надзорната дейност моята цел ще бъде префокусиране на основните функции на надзорния орган от наказателни към превантивни. Дългосрочна цел е стимулиране на добрите бизнес практики. Вярвам, че капиталът е пазар и е много по-силно повлиян от отношенията между поднадзорните лица и Комисията, отколкото страхът от санкция. Практиката винаги сочи, че наказанията не водят до подобряване на работата и бизнес средата. Приоритет в моята работа ще бъде въвеждането на риск базиран контрол, което считам за следваща стъпка в развитието на надзорната дейност на Комисията. Управлението на риска е процес с фокус намиране на потенциал от риск в участниците на пазара и преодоляването му или предотвратяването му преди да се е реализирал. Въвеждането на риск базирания надзор е свързано със събирането и анализ на информация и способността да се управлява и ръководи този въпрос, с който съм запознат доста детайлно във връзка с предишната ми месторабота. Моята задача, с подкрепата на председателя и другите членове на Комисията, ще е да създадем Стратегия за внедряване на риск базирания контрол в Комисията за финансов надзор.
Много важен друг момент е синхрон с колегите, екипната работа. Убеден съм, че е необходимо ежедневна комуникация с колегите ми от другите две управления на Комисията – осигурителен- и застрахователен надзор. Факт е, че част от поднадзорните лица са икономически групи с дейности, регулирани от трите управления. Ето защо, за мен е важна активната комуникация с ръководителите и с екипите им за осъществяване на съвместна надзорна дейност и формирането на общ поглед върху дейността на цялата група.
От гледна точка на вътрешна организация ще реализираме процеса чрез изграждане на съвместни целеви екипи за проверка. Също така ще е важно да имаме обща база данни в Комисията, която да предоставя синхронизирана информация от трети управления. Моята визия е внедряването на тази система да бъде съпроводена с екипна работа за анализ и на различни аспекти на дейността на поднадзорните лица и по-ефективният им контрол.
При осъществяване на надзорната дейност от моя гледна точка важна е активната комуникация и взаимодействието между органите на МЕ, органите на МВР, ДАНС, Прокуратура, НАП и други институции по отношение на осъзнаване на ролята на Комисията и действията ни с други институции. Ние ще имаме отговорността да разясняваме и да информираме както функционира пазарът и кои са добрите практики.
Инструментите ни на действие по тази цел могат да се представят чрез провеждане на редовни семинари и обучения, на които да се канят представители на различните институции, които изброих, включително и на Комисията за финансов надзор, Българска фондова Борса, Централен депозитар, БНБ.
Трето, това са административните инициативи по издаване на одобрения, разрешения, предвидени в специални закони.
Друга основна дейност според мен е разглеждането и придвижването на различните административни производства, свързани с издаването на одобрения и разрешения на поднадзорните лица. Важна част е налагането на ясни принципи на работа по тези производства от служителите от управлението и ясни принципи на комуникация с поднадзорните лица. Добра практика, която искам да внедрим, е изготвянето на препоръките по едно производство да се извършва наведнъж и да се предоставят на поднадзорното лице. Важен елемент тук е създаването на подходяща вътрешна организация в управлението, правилното и равномерното разпределение на задачите между служителите, за да бъде осигурено спазването на административните срокове и качествено извършване на работата. В тази връзка съм категорично убеден от необходимостта от оптимизиране на бизнес процесите, както и от анализ и оптимизация на организационната структура.
Считам за необходимо създаването на процедури с ясно дефинирано действие, с ясно дефинирани участници в процеса, на отговорностите и на сроковете за изпълнение.
Считам, че идеята за изграждане на Единен интернет портал за предоставяне на услуги на поднадзорните лица е проект „Единна входна точка“ – бъдещето в развитието на капиталовия пазар. Именно неговата реализация е част от моята концепция на база на опита ми с въвеждането на Персоналния идентификационен код.
Друг пример за добро сътрудничество в тази област е въвеждането в експлоатация и активното използване на системата за електронни справки за Комисията за финансов надзор от страна на Централния депозитар. Вярвам, че добрите резултати се постигат при промяна в подхода на работа на служителите, както и промяна в отношението към поднадзорните лица.
Променяйки модела на работа в Комисията към диалог, поемане на отговорност, търсене на най-добрите практики и даване на личен пример, ние допринасяме до това те да взимат правилни решения в своята финансова дейност и финансова дисциплина.
На последно място искам да отбележа, че за мен е много важно отношението с бизнеса. Важна част за просперитета на капиталовия пазар е активната комуникация с бизнеса чрез регулярни срещи, семинари и обсъждания. Всичко това позволява да имаме директен поглед върху бизнеса, извършван от поднадзорните лица, както и върху проблемите, които те срещат, съответно и върху техните очаквания, които те имат от Комисията. Благодаря
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Атанасов.
Много бяхте изчерпателни. Това улеснява Комисията. Предполагам, че голяма част от въпросите, които народните представители искаха да зададат, получиха своя отговор във Вашето изложение.
Сега да преминем по процедурата към въпроси от страна на народните представители или от страна на гостите, които присъстват на нашето заседание. Има ли желаещи за въпроси?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Кандидатите бяха изчерпателни. Визията им съвпада със задачите пред Комисията и да поздравя госпожа Караиванова за добрия подбор на тези кандидатури.
Вие ще работите в много сложна обстановка. И тя е сложна поради една единствена причина според мен – натискът отвън за регулиране на пазара, в който Вие работите, с който Вие ще работите, и съпротивата отвътре. Но виждам от Вашите концепции, че Вие сте наясно с нещата. Наистина ще бъде добре, ако имате добра комуникация не само с европейските надзорни органи, но и с поднадзорните лица. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи предложените кандидатури. Мисля, че двамата колеги са с отлична репутация. Имат перфектна професионална биография и всеки с натрупания опит в своята област ще допринесе за развитието на административния капацитет на Комисията. Радвам се, че ще работят в екип. Радвам се, че ще се подпомагат всеки съобразно неговите и натрупан опит.
Смея да кажа, господин Атанасов, че очакваме от Вас да споделите добрия опит в НАП за предоставяне както на електронни услуги, така и за вътрешната организация по надзора, контрола и селекцията. Така че се надявам да работите успешно заедно и се надявам, че ще получите подкрепа от залата следващата седмица.
Ако няма други желаещи за изказване, да приключим нашето заседание. Ще предложа решение:
„Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на Раздел пети от Процедурните правила предложените кандидатури на госпожа Диана Йорданова – заместник-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, и на господин Бойко Атанасов за заместник-председател, ръководещ управление „Надзор над инвестиционната дейност“.
Не подлежи на гласуване. В доклада ще бъде описано подробно заседанието. С това приключихме днешното заседание.

(Закрито в 14,35 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Менда Стоянова/
/