---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 12


На 21 септември 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по бюджет и финанси към министъра на финансите, съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне от МФ на проект на Програма на Република България за председателство на Съвета на Европейския съюз (1 януари - 30 юни 2018 г.).
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по бюджет и финанси към министъра на финансите, съгласно чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне от Министерството на финансите на проект на Програма на Република България за председателство на Съвета на Европейския съюз.
Ще докладва заместник-министър Маринела Петрова, която отговаря за председателството.
3. Разни
Който е съгласен с така представения дневен ред, моля да гласува.
За – 16, против – 1, въздържали се – няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ КЪМ МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ, СЪГЛАСНО ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Всяка една парламентарна група може да зададе въпроси към министъра на финансите по актуални въпроси, които го интересуват.
Аз започвам, ако не възразявате.
Естествено, моят първи въпрос е свързан с това министърът да ни запознае по-подробно от това, което пише по медиите, със състоянието на бюджета към 30 август, която е последната дата, към която може да има актуална информация. Пак казвам – по-задълбочено от това, което четем по медиите.
Заповядайте, господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
31 август е последната дата, към която имаме детайлна информация. Разбира се, имаме предварителни оценки, които правим на дневна база, и по отношение на текущото изпълнение на бюджета за месец септември. Ще ми е трудно да Ви представя малко повече от това, което знаят медиите, доколкото всичко, което трябва да се знае, го има и в медиите.
Съвсем набързо по данните, които бяха изнесени в текущата статистика на Министерството на финансите. Най-обобщено казано, бюджетът засега върви добре и няма рискове за годишното изпълнение на Закона.
Постъпилите приходи и помощи за първите 8 месеца на годината са общо 23,3 милиарда, 65,7 на сто от годишните разчети. Общо данъчните и неданъчните приходи нарастват, спрямо предходната година, със 7,2% или 1 млрд. 492 млн. лв., като постъпленията от помощи са на по-ниски нива. Знаем, че през миналата година имаше голямо възстановяване, заради приключването на програмния период 2007 – 2013 г. и правилото n+2. Ако се елиминира влиянието на европейските средства на съпоставима база, приходите по националния бюджет имат 7% номинален ръст, а изпълнението на постъпленията и помощите е по-ниско – 37,6 на сто от годишните разчети.
Данъчните приходи, включително приходите от осигурителни вноски, са близо 20 милиарда – 19,4 млрд. лв., 69,2% от планираните за годината приходи. Съпоставено с август 2016 г. нарастват номинално с 8,4% или близо милиард и половина – 1 млрд. 496,5 млн. лв. Благоприятните развития при повечето макроиндикатори и най-вече при вътрешното потребление и пазара на труда, както, разбира се, и усилията, които в последните години различни правителства прилагат, са сред основните фактори за по-високите постъпления.
Прогнозите на база отчетените параметри към момента очертават едно по-добро изпълнение на всички приходи с изключение на помощите. Приходите от корпоративни данъци, ДДФЛ, косвени данъци, както и постъпленията от осигурителни вноски, ще надвишат разчетите за годината. Тук е важно да се отбележат и усилията, отново да подкрепим колегите, от приходните администрации, които системно прилагат мерки по отношение на дисциплинирането на данъчно задължените лица и намаляването на дела на сивата икономика.
Преките данъци. Приходите от преки данъци са в размер на 3 млрд. 555,4 млн. лв., или около 70% от годишния план, като спрямо същия период на предходната година нарастват номинално с 8,4% или 275,4 млн. лв.
Косвените данъци са 9,6 млрд. лв., около 69% – 68,8% от разчета за годината. Спрямо предходната година постъпленията в групата на косвените данъци нарастват с 503,9 млн. лв., или 5,5 на сто.
От други данъци, включително имуществени данъци и други данъци по ЗКПО този приход е в размер на 765,8 млн. лв., 77,3% от годишните разчети. Приходите от социално- и здравноосигурителните вноски са приблизително 5,5 млрд. лв., което представлява 68,5 на сто от разчетите за годината. Тук имаме едно от най-сериозните увеличения, спрямо предходната година като процент – 14,3% е ръстът на социално- и здравноосигурителните вноски, което корелира, от една страна, с нарастването на разходите за труд в икономиката, от друга страна, с увеличаването на заетостта и намаляването на безработицата. 682,2 млн. лв. имаме повече приходи от осигурителни вноски, съпоставимо за периода година спрямо година.
Неданъчните приходи са в размер на 2 млрд. 887 млн. лв., 60,7% от годишните разчети, като тук имаме устойчива тенденция без изненади.
Приходите от помощи са в размер 994,8 млн. лв. или 37,6 на сто от планираните за годината. Тук имаме по-ниско изпълнение. Намалението е основно поради базовия ефект в 2016 г., свързан с възстановените разходи към България, които са извършени в края на 2015 г. Коментирах, че правилото n+2 в 2015 г. беше пикът, в който усвоявахме и приключвахме програмния период 2007 – 2013 г.
Разходите по консолидираната фискална програма са в размер на 21 млрд. 133 млн. лв. По-бавно темпо спрямо годишния план – 57,5 на сто. Спрямо същия период на миналата година обаче имаме значителен ръст – в края на август 2016 г. разходите са в размер на 19,7 млрд. лв. Нарастването основно е поради по-високия размер на социалните и здравноосигурителните плащания. Знаем, че базовият ефект при разходите за пенсии е от увеличението им от м. юли – новото увеличение от месец юли 2017 г., както и по-високите разходи за субсидии и за персонал, включително и поради ръста за разходите за осигурителни вноски, свързани с увеличения размер на осигурителната вноска за лицата по чл. 69. Това са служителите от системата за сигурност, най-общо казано, с 20 процентни пункта спрямо предходната година.
Като салдо в края на осмия месец на годината излишъкът достигна 2 млрд. 151 млн. лв., около 2,2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт, като добрата новина е, че той е относително независим от европейските фондове през тази година и е предимно излишък по националния бюджет, в който не се отчита влиянието на европейските фондове – 2 млрд. 144 млн. лв. и минимален излишък по европейските средства в размер на 6,7 млн. лв.
В структурно отношение националният бюджет отчита подобрение спрямо същия период на 2016 г. отчасти поради липса на данъчните и осигурителните приходи, отчасти върху салдото влияят и забавянето върху някои от разходите, планирани по министерства и ведомства.
Фискалният резерв в края на този период, в края на осемте месеца, е 11,6 млрд. лв., в това число 0,5 млрд. лв. са вземания, тоест ефективният кеш е 11,1 млрд. лв.
За деветмесечието очакваме леко свиване, въпреки че е възможно отново да сме на около балансиран месец септември – приходи равни на разходите, но все пак оценките към този момент показват очакваната тенденция на намаляване на излишъците и приближаване към фискалните цели.
Оценките, които имаме към вчерашна дата, са за около 2 млрд. 50 млн. лв. излишък, което показва около 100 млн. лв. дефицит за месец септември. Сами разбирате, че при планиран 1,4% от БВП дефицит е нормално в края на годината, когато обществените поръчки и усвояването на европейските фондове влезе в ритъм, да започнат тези излишъци, които са формирани на база на изоставане на разходите, да намалеят, като в частта излишък да остане само влиянието на преизпълнението на приходите. В този смисъл към края на септември предварително можем да говорим за около 2,1% излишък от прогнозния брутен вътрешен продукт, или свиване на излишъка с около 100 млн. лв. дефицит – девети месец за него.
Общото изпълнение за 2017 г. на база на оценките, които правим, показва едно – със сигурност няма да имаме проблем и необходимост от актуализация на бюджета в показателите, свързани с бюджетното салдо. Моята цел ще бъде максимално да направим бюджетното салдо неутрално към цикъла на етапа, на който се намира икономиката. На етапа на цикъла, на който се намира икономиката – тук можем после да дадем думата и на колежката Петрова, която отговаряше доскоро в качеството й на директор и за макроикономическите прогнози в Министерството, но изводът е, че сме на етап на цикъла, на който потенциалът на икономиката ще бъде достигнат и оттам, за да спасим икономиката от „прегряване“, ще трябва бюджетът, напротив, не да бъде на дефицит, а да „охлажда“ отчасти натиска върху икономиката от „прегряване“. Това е анализ, който е динамичен и все още няма нужда от такива превантивни действия и промяна на стратегията на правителството по отношение на фискалния баланс.
Със сигурност дефицитът ще бъде доста под разчетения 1,4 на сто от брутния вътрешен продукт основно заради по-доброто изпълнение на приходите, тъй като в разходите не сме налагали ограничение към нито един от разпоредителите с кредити.
Това, което мога да коментирам в същата връзка, е, че последните оценки на Министерството на финансите леко увеличават очакванията за реален растеж на брутния вътрешен продукт, като още през месец май имаше плахи и оптимистични очаквания, че той ще надхвърли предварителните прогнози на правителството от есента на 2016 г. Вече спокойно бих могъл да коментирам числа между 3,9 и 4 на сто реален растеж на брутния вътрешен продукт за 2017 г. с близки до тези числа и през следващите години. В момента преработваме, на база на последните данни от националната статистика, оценките за макроикономическата прогноза за 2017 г. и следващите години и скоро ще бъде представена и пред българския парламент в графика на представяне на бюджета.
Това е, госпожо Председател. Разбира се, добрата комуникация между Бюджетната комисия и Министерството ми даде възможност да Ви цитирам доста данни, които не бих имал, ако не знаех какъв въпрос ще ми зададете, но по-добре да Ви го кажа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е редовният въпрос, който трябва да си го знаете и занапред, като идвате тук.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Разбира се, за което Ви благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И аз благодаря, господин Министър.
Колеги, ако имате допълнителни въпроси по тази тема, независимо че регламентът не е точно такъв, мисля, че малко по-свободно можем да водим разговора. Не е нужно да спазваме точно регламента.
Ако има допълнителни въпроси по тази тема – заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Само един уточняващ въпрос, може би към колежката заместник-министър, доколкото тя се е занимавала, предполагам и сега, с макроикономическия анализ. Кое дава основание да смятаме, че достигаме максимума на цикъла, пика на цикъла? Питам, защото 3% според мен не е пикът на цикъла и според възможностите на икономиката ни в този момент.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Оценката на цикъла се прави по модел, който прилага методология, всеобща за всички страни в Европейския съюз. Той на практика (сега ще изпадна в технически детайл) осреднява данните за поредица от години, така че да намери потенциала. В този смисъл потенциалът не е константна величина, а тя се променя във времето и зависи от средната стойност за периода, за който се изчислява. Тъй като сме имали много ниски растежи през предходните години затова сега, като комбинираме с високия растеж през следващите, се получава нисък потенциал спрямо актуалния икономически растеж и по тази причина имаме индикации за „прегряване“ на икономиката. Тоест това е начинът, по който ние изчисляваме и по който в Европа се изчислява „прегряването“ или пък съответно „охлаждането“. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Слушах с внимание. Добре е, че приходите са даже малко над очакваните по това, което е приело правителството. Няма данни за притеснение, което е добре за всички на този етап.
Но тук съм притеснен от тази необходимост от „охлаждане“ на икономиката, която ми прозвуча малко като чувство за хумор. Не знам какви модели сте смятали, ще ми бъде интересно. Тук да не занимаваме колегите, с удоволствие, ако ме поканите, ще дойда да пием по едно кафе и да видя какви модели сте използвали.
Какво ще „охлаждате“, като ние сме 40% под необходимия растеж, за да наваксаме разликата с Румъния? Какво ще „охлаждаме“? Тъкмо, ако сме стигнали да настигаме Румъния, сега ще пускаме студен душ да се охлаждаме, да не би да ги настигнем. Нещо не е така.
Второ, какво ще „охлаждате“, като инфлацията колко е? Да не би да е 8% инфлация, та ще я „охлаждаме“?
Това лично мен ме притеснява, защото и аз ги гледам тези макро показатели, чак пък да „охлаждаме“, толкова да сме се засилили?! Както и да е, това ще го проверим.
По този коментар за „охлаждането“ не виждам никакви принципи, описани в дебелите книги, че трябва да охлаждаме сега при тези макропоказатели. Но може би Вие сте измислили нещо друго. Ще го видим и ако е убедително няма нищо лошо.
И след това имам въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
После по другия въпрос. Сега сме по тази тема за допълнителни въпроси.
Госпожа Петрова ще отговори. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
За модела, който използваме, се прилага оценка по Калман филтър с премахване на крайните стойности, тъй като те са аутлайери и там те не се отчитат. (Оutliers – големи различия в стойностите, извънредни стойности, „екстремни“ случаи).
За „прегряването“ на икономиката и за оценка на потенциала се следят три стойности. Това е: капацитетът за използване на капитала, капацитетът за използване на пазара на труда. При пазара на труда отиваме към доста нисък коефициент на безработица, който не е обичаен, рязък спад на коефициента на безработица, което се показва дори от проучванията сред бизнеса и оценката на бизнеса е за недостатъчен ресурс от гледна точка на пазара на труда. По тази линия това ще повиши цената на труда изпреварващо спрямо динамиката на икономиката и това е инфлация, която е предизвикана от нарастването на разходите. Така че това са индикаторите, които говорят за „прегряване“ на икономиката. Както казах – потенциалът е динамична величина, въпреки че нямаме инфлация от порядъка на 8-10%, това също е индикатор, който ни дава основание да твърдим, че икономиката, ако расте с такива темпове, може да се стигне до „прегряване“. И това е характерно също за страни като Румъния и други, които бързо успяват да наваксат слабите растежи.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това, че си позволих този коментар, е в полза на един по-сериозен дебат, но той изисква цяло заседание и доста по-високо ниво на съсредоточаване от членовете на Комисията. Иначе има риск да излязат заглавия от типа „Охлаждаме икономиката“. Не, аз изрично в моето изказване направих уговорката, че правителството не планира промяна на фискалната стратегия. Разказахме Ви информация за това, което виждаме в бъдеще като макроикономически баланси и дисбаланси. Ако смятате, че приетата фискална стратегия, която цели постепенна фискална консолидация е грешна, бихме могли да водим този разговор.
Единственото нещо, което има нужда от охлаждане по принцип в тази сграда, е популизмът. Него ще продължим да го охлаждаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към следващия въпрос от „БСП за България“.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Колега, аз имам въпрос, свързан с първия въпрос и той е за новия бюджет. Като влезем в интернет, виждаме, че повечето страни – членки на Европейския съюз, вече обсъждат внесените бюджети.
В тази връзка – кога възнамерявате да внесете бюджета, за да имаме достатъчно време да го обсъдим и да го приемем? Това е важен въпрос. Това му е техническата страна. По-важната е: може ли да споделите с нас ще има ли нещо ново в структурата, в подхода на Бюджет 2018 г., или той ще повтаря – това е Ваше право, разбира се – модела от 2017 г. със съответните проценти и промяна в числата? Тоест кога ще внесете бюджета, за да имаме нормални условия да обсъждаме?
И второ, може ли да ни кажете, би трябвало Вие да сте наясно вече, какво ново има във философията на бюджета и най-вече ще има ли някакво по-тясно обвързване с икономиката на страната, с икономическата политика?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Професор Гечев, графикът за бюджетната процедура за 2018 г. е приет от служебното правителство още през месец март и ние ще го спазваме. Ще спазим и ограничението на Закона за публичните финанси, което от край време стои в нашата фискална традиция – два месеца преди края на бюджетната година парламентът да разполага с идеите на правителството за фискалната рамка.
Вероятно в средата на октомври всички ще бъдат запознати с намеренията на правителството, тъй като знаете, че по правилата ние трябва да обсъдим бюджета за 2018 г. и със социалните партньори.
Доколкото не се предвиждат някакви драматични промени в структурата на държавата, едва ли може и драматично да се промени фискалната рамка. Тя има за цел да осигури тези приоритети, които сегашното правителство заяви още при съставянето си. В него със сигурност ще видите запазване на данъците, както и анонсираният пакет от данъчни закони не предвижда параметрични промени на преките данъци, с изключение на завършването на графика за увеличени на акцизната ставка върху тютюна до достигането на минималната такава за Европейския съюз, тъй като 10-годишната дерогация, от която България се ползваше след присъединяването, изтича и от 1 януари 2018 г. ние трябва да прилагаме максималните акцизни ставки за тютюна.
Иначе по отношение на структурата на разходите, разбира се ще видите увеличението на учителските заплати, заради номиналния размер на брутния вътрешен продукт, който трябва да расте, или най-малкото да не намалява като дял от БВП на разходите за отбрана. Ще се появи едно фискално пространство, което в момента се коментира дали може или не може да послужи като източник за увеличение на доходите в армията. Знаете натиска от страна на полицията. Това са дебати, които се водят в момента в правителството.
Приоритетите, които на предварително ниво сме заложили, ще бъдат изпълнени със съдържание, така че да може учителските заплати да бъдат повишени в един 4-годишен хоризонт. По отношение на минималната работна заплата знаете програмното намерение на сегашното мнозинство, припознато от нашите партньори за увеличение на минималната работна заплата по график.
В интерес на истината озадачаващ е дебатът между работодателите и синдикатите по отношение на минималните осигурителни прагове. Обмисляме стратегия как да подходим към тях. Според нашето разбиране делът на неформалната икономика е такъв, че те все още не са изиграли докрай своята роля, а и състоянието на пазара на труда е такова, че увеличаването на компенсацията на заетите все още не е достигнало потенциала си, без това да носи натиск върху пазара на труда. Иначе казано – има мегдан за увеличение на доходите и реалния сектор, и на някои места в бюджетния сектор. Това, разбира се, няма как да е основният приоритет на фискалната рамка, но не очаквайте големи изненади извън програмата на правителството.
Разбира се, вътре ще намерят място и програмите за модернизация на въоръжените сили, които са одобрени от Народното събрание. Все пак трябва да се изхожда от това, че икономическите мерки са свързани по-скоро с отношението на държавата към бизнеса през облагането и през преразпределителния размер, който държавата през данъците решава да заеме. Ние няма да променяме размера на данъците. В този смисъл от гледна точка на икономиката нашето въздействие в тази посока няма да нараства.
Моят стремеж винаги е бил и моето разбиране е, че балансираният бюджет е едно добро решение и графикът, който сме предвидили и авансово заявили за намаляване на дефицита, също ще бъде спазен. Разбира се, приемаме всякакви добри идеи за механизъм, с който чувствително да раздвижим ръста на икономиката, но ако декомпозираме структурата на брутния вътрешен продукт, това, което със сигурност успяхме да постигнем, заради връщането на доверието на икономическите субекти в икономиката вече е факт. Частното потребление расте с доста прилични темпове и е в основата на растежа от последните години. Хората са спокойни, харчат повече. Това ни дава основание да смятаме, че горе-долу, без абсолютизъм на тези мерки сме нацелили ваксата.
Примерите със съседни държави са удачни, но те не са безкритични. Позицията на северната ни съседка да създаде перперуум мобиле отдавна е отречена в теорията и не би могла да даде дългосрочен ефект. Ние сме малко по-предпазливи в това отношение.
Увеличението на бюджетните разходи може да доведе краткосрочно до увеличение на съвкупното потребление и оттам на брутния вътрешен продукт, но без инвестиции, без добавена стойност това не е устойчиво. В този смисъл продължаваме да бъдем консервативни от гледна точка на ролята на бюджета във функцията за растежа на икономиката. По-скоро усилията са към подобряване на бизнес средата чрез подобряване на регулациите, намаляване на сивата икономика като пречка пред бизнеса и всички тези фини настройки, които се опитваме да правим. Разбира се, далеч сме от това да се похвалим, че всичко е свършено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
За следващи въпроси от „Обединени патриоти?
От ДПС – заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! Нещата, които чухме, разбира се, са добри. Те не са неочаквани за нас, включително и заявката за консервативна фискална политика. Ние от нашата партия подкрепяме такъв тип политика.
Искам да обърна внимание и въпросът ми е свързан с една друга тенденция, която в последната година нас ни тревожи като икономически екип на Движение за права и свободи. Тя някак си не отговаря на заверените намерения. Това е политиката на увеличаване на регулациите във финансовия сектор. Разбира се, искам да направя уточнението, че регулаторите са независими, но не и по отношение на законодателството, а по отношение на неговото прилагане. Те нямат законодателна инициатива и затова се обръщам към Вас, господин министър, тъй като законодателството, касаещо регулациите в банковия и в небанковия финансов сектор, минават през правителството, които и екипи да ги изготвят.
На мен ми прави впечатление и няма да се впусна в дълбок анализ, може би само няколко примера ще дам,че все повече регулации, които липсват в европейската регулаторна рамка, започват да се внедряват в българското законодателство. Това е неприемливо за нас и ние ще се противопоставим на тази тенденция, както и досега ме се противопоставяли.
За нас принципът е: каквото за Европа, такова и за България, защото обратното прави неконкурентоспособен нашия финансов сектор. И всякакви заявки отвън, предизвикани от доброжелатели от вътре, по наша много достоверна информация, която става години наред и в ущърб на водената от Вас политика, и на предишни правителства, е абсолютно вредна. Българският финансов бизнес в голямата си част е чуждестранен, има и местен, се развива по такива закони, такива регулации и такива правила, които има в Европа.
Повод, разбира се, са не само приключилата оценка на активите и в банкови, и в небанковия финансов сектор, които приключиха, слава Богу, доста по-добре от прогнозите, но законодателството. Пресен пример сега е КСО. Няма да говоря за банковия сектор, това е друга тема, защото там също има такива тенденции, имаше ги и по време на оценката на активите, има ги и сега, но те са повече през наредби.
Европейските регулатори – искам ясно да заявя и в тази връзка ще е въпросът ми към Вас – не могат да провеждат политика на имейл законодателство в България. Много добре знам какви изисквания, за какво настояват и какво правят. Има редица неща, които те изискват за България, които самите те не са успели да прокарат в Европейския парламент. Ще дам само един пример, защото не е тук мястото. Или не искате?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпрос задайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аргументирам въпроса, тай като исках да дам пример, че ще ме питат какво имам предвид. Мога и да не дам примера, защото те са десетки.
Въпросът е дали правителството, в частност Министерство на финансите, следи екипите, които правят това законодателство, дали го правят в съответствие с европейските норми, или ние ще превръщаме нашия финансов сектор в експериментално поле за европейските регулатори? Да бъдат така добри да експериментират в Европа, България е част от Европа, не в България само.
Примерът, който искам да дам, е с една от разпоредбите в КСО – скоро ще го гледаме на второ четене, където се обръща внимание само на единия от инвестиционните показатели, да кажем инвестициите в имоти. Това също беше направен опит да бъде прокарано в Европейския парламент и беше отхвърлено. Ще Ви кажа на коя дата и по какъв начин, защото само един показател е принципът, който Европа е приела, не може да бъде регулиран и оценяван. Регулира се целият портфейл.
Това е само един пример. Готов съм с още 5 – 6, но няма да Ви губя времето. Въпросът ми е: ще спазва ли Министерството на финансите принципа „каквото в Европа – такова и в България“, или ще отиваме към експерименти защото…? Благодаря.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Няма еднозначен отговор. Със сигурност като правим този анализ трябва да започнем оттам, че поводът за препоръка от страна на Европейската комисия за преглед на качеството на активите дойде от една голяма неудача в нашия финансов сектор, която със сигурност не е предизвикана от Европа. От там нататък водещото при законодателството, свързано с регулацията, особено на небанковия и финансов сектор, е желанието да се гарантира максимално интересът на вложителите, били те в пенсионни фондове, били застраховани, или участници в инвестиционни схеми, или участници в пазара на ценни книжа.
Разбира се, в никакъв случай не трябва да допускаме преиграване с регулации, което да затруднява и без това доста крехкия, волатилен, манипулативен и слаб български пазар. Подчертавам – слаб. Но колкото по-слаб е един пазар, толкова повече ролята на държавата е да защити от спекулации и грешки инвеститорите, защото всъщност той съществува като регулиран пазар, само за да защитава по-слабите, в случая инвеститорите, които се предполага априори, че разполагат с по-малко информация от тези, които управляват техните пари.
Затова аз съм готов да водим директна дискусия за конкретни изменения в законодателството, които минават границата на разумната регулация, но без да звучи популистки, за мен остава водещо при този тип регулации интересът на вложителите. Имаме милиарди, особено в пенсионно-осигурителните фондове, които се управляват от дружества и там трябва да сме сигурни, че стандартът и качеството на управление отговарят на отговорността като за милиарди.
Ако имате нещо конкретно предвид, ние ще го обсъдим. Готов съм да се включа и директно в дебата между първо и второ гласуване по Кодекса за социално осигуряване. Не робувам нито на ESMA, нито на EIOPA, но онова са пазари от по няколкостотин години с доста по-силни и добре укрепнали институции, с доста по-традиционно наложили се през годините регулации. Когато в Европа е имало финансов пазар, при нас е имало пазар на зеленчуци основно. Затова ние имаме още път да извървим и ако прекаляваме ще се поправим, но водещ трябва да бъде интересът не на така наречените „инвеститори“, които не винаги са с напълно чисти интереси, а на вложителите, защото загубите, които някои неудачи на финансовите ни пазари са се търпели, или биха могли да бъдат търпени, са за българските граждани. Иначе нямаше да има регулация, ако нямаше този риск. Тоест регулацията на финансовите пазари съществува само, за да защити интереса на хората, на по-слабите в случая. Иначе нямаше да има регулации и пазарът щеше да си работи без държавата, без КФН, без ESMA и EIOPA. Но приемам, че не трябва да се допуска нито от тези, които експерти на КФН и на Министерство на финансите пишат регулациите, нито от правителството, което трябва да верифицира чрез законодателна инициатива тези предложения, нито от страна на народното представителство, което трябва да ги припознае, да се допуска да пречим на развитието на този пазар като алтернатива на банковото финансиране. Балансът е важен.
Готов съм да участвам в този дебат, така че да изчистим, ако някъде сме пресолили манджата, но, колеги, крехък ни е финансовият пазар, не банковият. Преди време разбрахме, че и банковият е крехък, минахме през тази криза. Крехък е и трябва да сме внимателни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Министър, щях да кажа, но Вие ми взехте с последното изречение оценката – балансът е важен. Защитата на вложителите – ОК, първостепенен принцип, но балансът! Защото, когато пречиш на инвеститорите да има по-висока доходност, ощетяваш и вложителите. Тоест трябва да търсим баланса. Наистина съм доволен от отговора Ви и ще бъда още по-доволен, ако се включите в тази дискусия, защото ние ще се постараем за всеки един текст аргументирано да кажем къде е рискът. А ще направим такъв анализ за второ четене и съответни предложения, обещавам Ви го.
Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: От „Воля“ имате ли въпрос?
Заповядайте.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, моят въпрос е свързан със задействалата се вече процедура за напускане на Великобритания. Как смятате, че това ще се отрази на капиталовата адекватност на Европейската инвестиционна банка? И ще се наложи ли България да прави допълнителни капиталови вноски? Ако да – съответно предвидени ли са тези средства?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Темата с Брекзит има много измерения и преките ефекти върху България по-скоро идват по линия на предизвикателството за размера и структурата на европейския бюджет, не толкова за Европейската инвестиционна банка, ще коментирам след секунди и нея. Очаква се около 10-12 милиарда да е отрицателният ефект за европейския бюджет само от брекзит на годишна основа, което е значителен ресурс. При около 150 милиарда горе-долу годишен бюджет на Европейския съюз, това е една значителна сума и ще бъде голямо предизвикателство в новата финансова рамка, която предстои да се обсъжда от началото на 2018 г., а и след това до успешния й завършек – как брекзит при основните приоритети, които се обсъжда да бъдат включени в многогодишната финансова рамка, могат да решат уравнението. Държавите донори не са щастливи от това да увеличат приноса си към европейския бюджет. Кохезионните държави, между които и България, имат голямо желание да се запази кохезионната политика. Земеделските фондове държат също размерът на финансирането на общата селскостопанска политика да пострада по никакъв начин.
Дебатът няма да е лек. Ние се готвим отдавна за него и няма да сме пасивни, въпреки че през периода на председателството ще имаме много деликатна роля да сме едновременно тези, които трябва да постигнат баланса, разбирайки идеята и на големите, и на малките държави, тоест това, което и големите, и малките държави търсят за себе си като решение през общия европейски бюджет.
От друга страна, като председателстващи, трябва да отчитаме и да защитаваме интереса на всички държави членки. В противен случай ще изпаднем в конфликт с някои от тях, което не е желателно за всяко председателство.
Конкретно за Европейската инвестиционна банка има различни сценарии, като не е за изключване и сценарият, при който банката става малко по-малка, тоест за сметка на дела на Великобритания Европейската инвестиционна банка става малко по-малка от гледна точка на капитала. Дискусията е още на много предварителен етап. Заседанието на Борда на Европейската инвестиционна банка, което се проведе през тази седмица в София, разгледа различните сценарии, но то беше закрито и не мога да коментирам какви бяха дебатите вътре. Те продължават. Интересът на България няма да бъде засегнат по никакъв начин. Ние сме страна, собственик на Европейската инвестиционна банка, като акционери в нея.
Добрата новина, специално за Европейската инвестиционна банка е, че те откриха офис в България и това ще помогне на българския бизнес да има място, където да отиде, да попита, да се ориентира и да си направи проектите, които обикновено за мащаба на Европейската инвестиционна банка са шити по една кройка и рядко стават и на по-големите, и на по-малките.
Благодаря на президента Хойер и на банката като цяло, че се съгласиха да открият такъв офис в България, в който всеки български бизнесмен, който иска да прави проект по Юнкер. Между другото вече имаме частен проект по Юнкер. Те бяха много учудени да разберат, че България е на едно от първите места в Европейския съюз, може би на второ, по производство на слънчоглед и специално на белен слънчоглед, но имаме инвестиция вече по Юнкер – частен проект, освен проектите, които минаваха през банките по плана Юнкер.
Завършвам с това, че ние, ако се наложи, сме готови да участваме в капитализация на ЕИБ, но този дебат не е завършил и не бих искал да коментирам дискусията, която се води все още, тъй като цялата тема с брекзит или да намери вярното сечение на интереса на държавите – членки на Европейския съюз, и на Великобритания, която взе своето решение като позиция извън Съюза.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Министър.
Вторият кръг от въпроси. Пак ще го открия аз.
Ние две-три години вече в Народното събрание, в тази Комисия обсъждаме и приемаме текстове на законопроекти, които целят да засилят капацитета и да разнообразят инструментите на приходните администрации за борбата им със сивата икономика.
Искам да Ви помоля да ни разкажете имаме ли резултати от тези законодателни промени. Мисля, че е време да сме наясно какви са резултатите. И на какви други пречки и трудности при осъществяване на този контрол се натъква администрацията и държавата като цяло.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Разбира се, усилията на всяко едно правителство в последните години е за укрепване на капацитета на държавата да се противопостави на опита за избягване на данъчно облагане и за сивата икономика в най-широк смисъл на думата. Спомняте си, че още през 2013 г. се създаде фискалният контрол при едно предходно правителство, не на ГЕРБ. Оттам нататък укрепваме тези функции.
Ще започна разказа така. Една изненадваща на пръв поглед статистика показва, че в годините, за които сме правили този анализ, от 2008 до 2016 г. включително, отчетите на нефинансовите предприятия, които се подават към статистиката, показват всяка година през този период наличие между милиард и два на пари в брой в касите на тези нефинансови предприятия, с милиард и два над наличностите на кеш в икономиката въобще, което показва една лоша практика на избягване на облагане с данъци и, за съжаление, показва вкоренените в българския бизнес стремежи да минимизира плащането на данъци. И то не само преки, за съжаление, а в случая и косвени – избягване плащането на ДДС.
Тази тенденция отчасти се обръща от края на 2014 г., откогато наличността по отчет в касите на фирмите спада малко под наличността, която теоретично съществува в икономиката, отчетена в баланса на Управление „Емисионно“ на БНБ, но не с темпове, които да ни задоволяват.
В края на 2016 г. по данни на националната статистика 13 милиарда и половина има наличност в брой в касите на фирмите, което означава, че в този период – на 31 декември 2016 г. в банките и в населението прекосили е имало 1 милиард, защото, ако погледнете баланса на Управление „Емисионно“ наличността в икономиката на пари в брой е била 14 милиарда и половина. Все пак това е по-добра новина, спрямо 2009 г., когато е било 9 млрд. лв. във фирмите, а 8 млрд. лв. въобще в икономиката, но показва дисбаланси и лоши практики, които заслужават внимание както от законодателя, така и от изпълнителната власт. И ние полагаме много усилия със систематични мерки. Благодаря за подкрепата през цялото време, когато съм бил в Министерството на финансите, на Бюджетната комисия, която не се е поддавала на популизма и е приемала и подкрепяла подобни мерки.
Това, което планираме през следващата година, свързано с промяна на законодателството, след малко ще се върна с няколко думи и върху това какво свършихме от началото на мандата, пак благодарение на Народното събрание, което подкрепи няколко промени, е свързано с един голям бич, който постоянно се опитваме да търсим как да регулираме. Желанието лесно да се прави бизнес в България и да няма юридически пречки пред него, превръща стопанския оборот в лесен за манипулиране от гледна точка на избягването на облагане с данъци. И сме предложили някакви промени в данъчното законодателство. Пример: тази година по морето, когато тръгнем да правим някаква проверка на ресторант или на друг търговски обект със значителен оборот, в момента, в който този обект достигне оборот за регистрация по ДДС той сменя фирмата и собственика. И продължава да фигурира и да съществува като същия търговски обект на същото място, със същата визия, но вече с друга фирма, с друг наемател, друг търговец, извън ДДС оборота, разбирайте – без да плаща ДДС.
Този проблем може да се приравни и към проблема, свързан с прехвърлянето, и то лесно, на данъчно задължени лица със сериозни задължения на малоимотни граждани, на които, естествено, впоследствие няма да може да им се търси никаква отговорност от приходната администрация. Тоест този проблем заслужава много по-голямо внимание и ние инвестираме в него много интелектуален ресурс, но тук сме между чука и наковалнята – чука на държавата и наковалнята на бизнеса. Трябва много внимателно да се отмери, за да не блокираме възможността за стопански оборот да се развива спокойно, чрез различни бизнес комбинации, които законодателството дава.
По моя оценка, без да ангажирам никой, сме твърде либерални, защото западната доктрина за създаване на фирми и боравенето с тях, е доста по-консервативна от гледна точка на изисквания към собствениците и начинът, по който това се случва, отколкото в България. Ние, както винаги съм смятал, като добавим ниските данъци и високото ниво на сива икономика, сме си от край време най-либералната икономика в Европа. Като добавим към това и необходимостта от укрепване на институциите, крайният извод е, че сме наистина една от най-либералните икономики в Европа, да не говорим за света. Тук усилията трябва да са на ежедневна база както по линия на промени в законодателството, така и по линия на работа на институциите. В следващата година с бюджета ще предложа укрепване на административния капацитет на фискален контрол. Ако ме подкрепите, това ще означава увеличаването на числеността на НАП в частта бройки на служители за фискален контрол. Разбира се, това ще е въпрос на преценка, първо, на правителството, после на Народното събрание, но това е едно от намеренията за действия в тази посока.
Скоро, по силата, дадена ми от Закона за ДДС, издадох изменение в Наредба № Н-18, с които значително, според нашето разбиране, затегнахме контрола върху продажбата на дребно на горива от специализирани обекти – бензиностанции. Като се опитахме в Наредбата много прецизно да обвържем логически контрола върху физическите обеми горива, които се продават, с информационните системи от резервоара, през колонката, до фискалното устройство, което предава информация към НАП, и да заложим такива критерии и контроли, които да минимизират до голяма степен възможността за продажба на горива без ДДС и акциз, особено без ДДС, тъй като по отношение на акциза системата от данъчни складове донякъде решава проблема със събираемостта на акциза.
Изпратихме писмо до комисаря Московиси, в отговор на което той ни обеща скоро да представи предложение за изменение в Директивата след анализ. Знаете, че скоро ще изтече срокът за прилагане на обратно начисляване по отношение на данъка добавена стойност по отношение на производството и търговията със земеделска продукция, специално зърнените култури. Ефектът от прилагането на обратното начисляване за нас е изцяло положителен и силно се надявам, въпреки че Комисията е консервативна по отношение на промяната на правилата за ДДС и самата ДДС директива, специално за тези групи рискови стоки да се обединим държавите членки около възможността за разширяване прилагането на обратно начисляване. В противен случай е възможно да се върнат лошите практики, които ни мотивираха преди няколко години да въведем обратното начисляване.
Специално по отношение на това, което предстои в законодателството, няма много нови изменения в данъчната кампания за 2018 г. Разчитаме, разбира се, до голяма степен на доброволност от страна на данъчно задължените лица. Примерно, по отношение на тези над 32 хиляди юридически лица, в които открихме каси над 100 хил. лв., сме изпратили имейл на всяко едно от тях, с което му препоръчваме да обърне внимание на това, че влиза в един рисков профил, който ни кара да мислим, че поддържането на подобни огромни количества в брой, има фирми с по 23 млн. лв. в касите си, колеги, това са екстремуми, но има фирми с много милиони в каси – нещо, което не изглежда логично.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А НПО-тата какво ще ги правите?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За НПО-тата знаете, че данъчният закон е неутрален от гледна точка на правната форма. Има и партии с доста милиони, така че към всички ще се приложи еднакво третиране. Тук говорим за пари в каси. (Реплика от народния представител Румен Гечев.) От 206 милиона ли? Оказа се, че тези ги няма, не, че ги има. Ако ги няма, значи е добре да си платят данъци върху тях, което ще е добре за българския бюджет, макар и еднократно. Още повече, че зад подобни практики се крие и потенциална корупция, тъй като ние знаем кога едни пари остават в касата без да ги има. Няколко са поводите.
Борбата със сивата икономика не е еднократен акт. Тя е промяна в манталитета и на институциите, и на българските граждани. България е една от държавите на глава от населението с най-много бентлита, най-много ролс-ройси. Имаме какво да работим по отношение на сивата икономика все още.
Благодаря Ви още веднъж, че винаги в Бюджетната комисия дебатът е бил много рационален, когато говорим за въвеждане на допълнителни мерки, свързани с борбата със сивата икономика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В тази връзка ми позволете един коментар и два допълнителни въпроса.
Първо, по отношение на обратното начисляване – предвиждате ли разширяване на кръга. Разбирам, че трябва да искаме съгласие от всяка една европейска държава, но мисля, че в последните години дискусията все повече върви, все повече държави отчитат обратното начисляване като подходяща форма за борба със сивата икономика и източването на бюджетите. Върви ли подготовка за разширяване на кръга на стоките, извън зърнените? Имам предвид плодове, зеленчуци, меса и т.н., които всички знаем, че са обект на сериозен нерегламентиран внос и износ в рамките на Европейския съюз.
И вторият ми въпрос касае плащанията, кеша в касите. Аз се връщам отново на НПО-тата, защото в указанието на НАП за прилагането на начина, по който да се извършват проверките и последващите им действия, НПО-тата са изключени, господин Горанов. Може би в момента няма да можем да го изясним, но се надявам, че Вие ще го изясните, като се върнете в Министерството. В указанията на НАП във връзка с действията, които администрацията трябва да извърши по отношение на проверката на кеша в касите и последващите им действия, НПО-тата са изключени от тази проверка, като се счита, че само в частта на търговската им дейност би могло да се търси кеша в касата. Моля да го уточните, ако сега не можете.
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Министър, във връзка с обратното начисляване на ДДС, знаем, че е временна мярка, знам също така, че се прилагаше само в някои държави. В 2018 г. изтича възможността да бъде прилагана, но Вие какви мотиви и въобще как оттук нататък ще поставите въпроса така, че наистина тази мярка да бъде продължена и обхватът да бъде продължен, тъй като искането на другите браншове е също обратното начисляване да бъде приложено и при тях, предвид факта, че определено нейното прилагане доведе до доста по-добра събираемост в сивия сектор в някои от направленията. В земеделието бяха преодолени редица грешки. Това е от 1 януари 2014 г., после имаше удължаване, но факт е, че такава политика, особено в страни като България, имаше положителен ефект. Все пак това е някакъв тип битка с Европейската комисия – да се убеди, че временната мярка би било добре да бъде постоянна и всяка една държава да има възможност да се възползва от нея. Благодаря.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: По първата част на въпроса от госпожа Стоянова – ако сме били твърде либерални по отношение на неправителствените организации, гледахме списъка с големите наличности и при тях, в момента, в който приключим с нефинансовите предприятия, извън НПО-тата, ще се захванем и с тях. Ако трябва указанията ще бъдат коригирани в този смисъл, така че да обърнем внимание и на неправителствените организации. Има и при тях някои, които са доста интересни от гледна точка на наличности, които се забелязват. Все пак те като брой и като фискален риск са значително по-малки от броя на нефинансовите предприятия, които п оказват едни огромни наличности в брой. Ако ме питате, бих подкрепил и бих възложил разширяване обхвата на контролните действия на НАП категорично, защото, макар и да не сме 90-те години със студентските фондации, зад неправителствените организации, зад юридическите лица с нестопанска цел спокойно може да се крие нерегламентирана стопанска дейност, която да води до избягване от облагане.
Иначе по отношение на Вашия въпрос, госпожо Бъчварова, Вие дадохте отговора, дадохте аргументите. Системата на ДДС е изключително сложна и в този смисъл предимствата на обратното начисляване, което отчасти я отменя, са безспорни и те са аргумент на всички държави членки, които настояват към Комисията за по-разширено прилагане на обратното начисляване. Трябва да си спомним, че България се включи и в една инициатива още през 2015 г., когато във Виена се събрахме с държави членки от Централна и Източна Европа, в това число Австрия, с което предложихме изменение в ДДС-директивата, с което да се въведе възможност за прилагане на обратно начисляване по отношение на всички транзакции на стойност… Ние настоявахме тогава за по-ниска стойност – 5 хиляди евро, а Чехия, Словакия, Австрия, Унгария настояваха за 10 хиляди евро. Но дори при 10 хиляди евро, ако се въведе възможността за обратно начисляване за всички транзакции, макар и като пилотно в тези държави членки, в които искахме подобно изключение, щеше да е добре.
Има обаче следния риск, който се изтъква от страна на Комисията – масовото въвеждане на обратното начисляване на практика отменя ДДС, на практика въвежда друг тип облагане и изтласква злоупотребите с ДДС от държавите, в които се прилага обратно начисляване, към тези, в които не се прилага. Комисията е доста консервативна. От писмото на комисаря Московиси, което получих, ще се представи в скоро време, до края на годината, вероятно на Съвета на Екофин през октомври в Люксембург, на който по предварителния дневен ред ще се обсъжда системата за ДДС. По-голяма част от държавите членки, поне специално за обхвата, който дава възможност за прилагане обратно начисляване в момента в директивата, настояват да се даде възможност на държавите по избор да го прилагат без срок. Ако бъркам нещо директорът на „Данъчна политика“ ще ме коригира за последните развития, тъй като тя през ден е в Брюксел.
Ако не възразявате, можем да дадем възможност на госпожа Петкова да допълни експертно информация по темата. Това ще е от полза на Комисията.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря.
Само да допълня това, което каза министър Горанов по отношение на директивата за обратно начисляване на ДДС за всички доставки над 10 хиляди евро. Тя е приета на техническо ниво и предстои да бъде приета от Съвета по икономически и финансови въпроси (Екофин). По принцип всяка държава членка, която отговаря на определени условия, може да въведе този режим за всички доставки над 10 хиляди евро.
По отношение на обратното начисляване, в писмото, което беше изпратено от министър Горанов до комисар Московиси, едно от нещата беше за удължаване на срока след 2018 г. и за разширяване на обхвата. Разширяване на обхвата до приемането на окончателния режим на ДДС – това е новата инициатива на Комисията. Окончателният режим на ДДС е подобно на обратното начисляване – начисляването на ДДС от получателя.
Ако самото законодателно предложение от Комисията бъде изготвено до края на годината или в началото на следващата, Вие знаете, че сме председател на Съвета, и това е един от приоритетите на председателството в областта на данъците. Надяваме се, ако е изготвено, до месец юни 2018 г. да бъде прието, за да можем да удължим прилагането както за зърнени и технически култури, така и за някои стоки, които госпожа Стоянова спомена, които също са рискови и би могло да се прилага режимът за обратно начисляване. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Мисля, че горе-долу изяснихме темата, ще имаме възможност пак да говорим по нея.
За втори въпрос?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това беше като втори въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, да се брои за втори.
От „Обединени патриоти“? От ДПС? От „Воля“? – Няма. Изчерпваме въпросите.
Благодаря, господин Министър. Ако искате, можете да останете и по втора точка от дневния ред, която също е важна.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ НА ПРОЕКТ НА ПРОГРАМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (1 януари – 30 юни 2018 г.).
Давам думата на госпожа Маринела Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Имаме три области и три направления, в които ще се опитаме да концентрираме усилията си по време на нашето председателство, като осъзнаваме добре ограниченията на държава като нашата със сравнително малка икономика и липса на какъвто и да е опит в председателството на Европейския съюз.
Областите, които споменах преди малко, са: задълбочаване на Икономическия и паричен съюз и подобряване на икономическото управление в Европейския съюз; второто направление е финансови услуги и регулациите на финансовите пазари; и третата област е данъчни и митнически въпроси.
Може би да започна с данъчни и митнически въпроси, тъй като логиката би следвало да продължи в тази посока.
В областта на данъчните и митнически въпроси имаме няколко ключови приоритета в допълнение на това, което беше казано от госпожа Петкова за обратното начисляване. Акцентът в продължение на дискусията, която беше инициирана в Талин, Естония, ще бъде фокусирана върху дигиталната икономика и данъчното облагане на дигиталната икономика. Знаете, излезе в пресата, че ние се включихме в една инициатива на десет държави членки с конкретно предложение в това направление. Към момента всичко е във фаза стратегически дебат, като очакванията са този стратегически дебат да се конкретизира в нещо по-материално като законодателно предложение, вероятно по наше време.
Второ важно досие, по което, ако Естония не успее да го завърши, трябва да работим, е финализирането на списъка на некооперативните юрисдикции. Там предполагаме, че няма да има много работа, останала за нас, но въпреки всичко това е важно от гледна точка на избягване на данъчната събираемост.
В областта на митническите въпроси имаме тема, която е свързана с изграждане на информационните системи на митническите органи в рамките на Европейския съюз, като там дискусията тече в посока на това дали да имаме единна интегрирана система с цел да направим икономия на разходите, или да имаме отделни национални системи. И ако е първото – как да се организира чисто прагматически работата по този процес. Колегите са тук, те могат да допълнят по-късно с повече детайли, ако Ви интересува.
Отиваме към финансовите пазари – тази и данъчните въпроси са доста тежки области за нас, за финансовите пазари отчасти и поради това, че има досиета по теми и сектори, където нашата икономика няма достатъчно опит, като например досието за централните съконтрагенти и регулирането на отношенията с такива съконтрагенти в трети страни; досието, което е за проденциалния надзор на инвестиционните посредници от трети страни и паспортизацията на инвестиционните посредници. Това е също в контекста на брекзит, имаше вече зададен такъв въпрос.
В областта на банковите услуги имаме един приоритет, който е изведен и се припознава и от Съвета, и от Комисията, и от повечето държави членки и това е пакетът за редуциране на риска, който включва ревизии на CRR/CRD IV на Регламента, на BRRD, леки ревизии. Макар че очакванията бяха Естонското председателство да постигне общ подход, перспективите са това да остане при нас и да започнат триалозите в Европейския парламент.
В областта на небанковия сектор вече казах някои от досиетата, които имаме. Друга важна тема, която е кръстосана и обхваща и банков, и небанков финансов сектор, е за надзорните органи, реформата на европейските надзорни органи. Също в контекста на брекзит и натиска от по-големите държави членки за централизация на някои надзорни функции в ръцете на ESMA, EIOPA, Европейският банков орган. Това ще бъде приоритетно досие, с което няма да е лесно.
Не на последно място, може би да споменем още две досиета. Едното е за европейската схема за гарантиране на депозитите. Това е тема, която ще се появи на дневен ред по-интензивно, след като се приеме пакетът за редуциране на риска. И също едно досие, което се очакваше да мине много лесно, но срещна по-сериозна съпротива сред европейските държави членки – това е за изграждане на единен пенсионен продукт.
Ще се спра дотук с представянето на досиетата във финансовия сектор и преминавам към задълбочаването на Икономическия и паричен съюз – актуална тема, която излезе доста по-ярко на дневен ред, след изказването на Юнкер преди няколко дни. Мисля, че беше на 13 септември. Получихме косвени индикации от Брюксел, че ако работим активно по темата, това би било добър сигнал към Европа, към Европейския съюз и останалите държави членки и добър тест за нас относно готовността ни за напредък по отношение приоритета за присъединяване в еврозоната. В това отношение излиза на дневен ред необходимостта от конкретизиране на дебата, какво точно се има предвид под задълбочаване на икономически и паричен съюз, освен предложенията за единен финансов министър, за общо фискално пространство, за европейски валутен фонд и бюджет на еврозоната. Може би това ще са досиета или теми, по които ще тече дебатът, все още очакваме детайлите, които следва да се публикуват и от страна на Европейската комисия.
Това, което конкретно предвиждаме по наше време, по време на неформалния Екофин към момента, е една дискусия относно предложенията и инициативите за задълбочаване на Европейския паричен съюз и ефектът от това върху конвергенцията в и извън еврозоната, тоест задълбочава ли това конвергенцията в еврозоната и дали няма да създаде нова пропаст сред страните, които са извън еврозоната, особено спрямо тези, които биха искали по-късно да се присъединят към нея.
И последното, което представям, това е, че по наше време ще стартира дебатът за следващата многогодишна финансова рамка. Очаква се публикация на предложението на Комисията към края на месец май. Това, което ние смятаме и към момента се подготвяме да направим, е един по-стратегически дебат с участието на високо ниво на всички държави членки за това накъде да върви реформата, дали кохезионната политика следва да остане приоритет, ако остане като приоритет, накъде трябва да се реформира. Същото е и за другата традиционна политика – общата селскостопанска политика и за новите елементи от предложенията на Комисията на държавите донори за реформа на многогодишната финансова рамка. Третата част от тази дискусия ще бъде насочена към реформата на системата на собствени ресурси.
Тук приключвам. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате материала. Имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Това е по-скоро въпрос, но и препоръка, която съм споделил и с министър Горанов. Освен правителството като политическо поръчение кой е решил, че ние ще влизаме в еврозоната? В България не е имало никаква дискусия. Министерството на финансите няма ли да попитате българските икономисти, учени, водещия Икономически институт на БАН, УНСС, да направите две-три конференции, дискусии, да чуете какво мислят те? Защото пак ще кажа – Швеция и Дания имаха референдуми и казаха: „Не“. Полша, Чехия, Унгария и Румъния казаха: тия дни около Нова година, след 20 години ни се обадете.
В България някой е решил, че тичайки влизаме в еврозоната. Ние не сме против влизането в еврозоната, но къде са анализите? Как така по-напред страни от нас в Източна Европа не искат да влязат, развити не искат, а ние искаме? По каква причина? Няма ли да се обърне най-после Министерството към Икономическия институт на БАН? Пет пъти казах на няколко правителства. Издържаме, бюджет им даваме. Това ми е препоръката.
Тук чувам, че ние ще поставим въпроса как влизаме точно в еврозоната? Аз все си мисля, че това не може да се реши така от Министерството на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Мисля, че това е неразбиране.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нещо не разбрах.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В този материал за приоритетите влизането в еврозоната мисля, че го няма.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Още едно допълнение, понеже стана дума. Това не е проблем само на Министерството на финансите, но чувам и от управляващи и извън управляващи, обикалят телевизии в чужбина и дават изявления. Кой ги е упълномощил? Това е стратегически въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да се върнем на темата – приоритети на българското председателство. В тези приоритети ли е това, госпожа Петрова? Ако не е – да се изчисти като тема, че няма това, за което говори господин Гечев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Темата за евентуално членство на България в еврозоната е извън програмата и темите, които ще се дискутират по време на българското председателство. Председателството има за цел да играе ролята на безпристрастен брокер, който да балансира интересите на всички държави членки и не е редно да прокарваш национален интерес, какъвто и да бил той – съгласуван или не, по време на председателството. Затова категорично тук няма вписано нищо такова.
Единственото нещо, което беше казано, е, че работата по досиета, свързани със задълбочаване на Европейския съюз, е добра атестация за България като степен на зрялост при евентуално бъдещо участие в еврозоната, без да конкретизираме кога и как ще стане това. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси по тази тема? – Няма.
В такъв случай, позволете ми преди да закрия заседанието две неща допълнително.

По трета точка от дневния ред:
РАЗНИ.
Първо, както се бяхме уговорили, ще разгледаме и приемем отчета на Сметната палата на едно изнесено заседание. На този етап го планираме за 19 октомври, четвъртък, на Боровец. Сметната палата ще бъде домакин. Казвам го предварително, за да го имате предвид.
И второто, което искам да кажа – имаме предложение и аз като председател се съгласих, да направим съвместно заседание с Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, на 27 октомври, петък, от 10,30 ч. в зала „Изток“ с участието на господин Гюнтер Йотингер и други евродепутати. Те искаха да правим отделни срещи. Смятам, че е подходящо да направим заедно срещата, така че си го запишете във Вашия график.
И последното, което искам да кажа, днес съм направила един абсолютно работен график, който ще съгласувам. Знаете, че винаги по това време правим график как да приемаме данъчните закони, бюджета, горе-долу да се ориентираме във времето. Като го съгласувам предполагам на следващото заседание ще мога да Ви дам варианта, за да се ориентирате и Вие. Мисля, че това е добра практика, която трябва да продължи,м а да имаме яснота и за кворум, и за всичко останало.
Другата седмица няма да имаме заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова