---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 17


На 1 ноември 2017 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702 01-41 от 30 октомври 2017 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Проект на Европейската директива относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добър ден!
Представям Ви дневния ред за днешното заседание:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702 01-41 от 30 октомври 2017 г., внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Проект на Европейската директива относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 20, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 702-01-41 от 30 октомври 2017 г., внесен от Министерския съвет.
Заместник-министърът на финансите госпожа Маринела Петрова ще ни представи Законопроекта.
Тук са: шефът на НАП – госпожа Галя Димитрова, директор на дирекция „Данъчна политика“ – госпожа Петкова, експерти от НАП и Министерството на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: С проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност се цели усъвършенстване на данъчното законодателство, така че то да стане по-лесно приложимо и да се прецизират разпоредбите в съответствие с изискванията на европейското законодателство.
Същевременно с този Законопроект се въвеждат и мерки за повишаване на бюджетните приходи чрез предотвратяване на новооткрити възможности за укриване и невнасяне на данъци, за отклонение от данъчно облагане и за намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса.
В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са включени и предложения за промени в други нормативни актове. Това са: Законът за акцизите и данъчните складове, Законът за корпоративното подоходно облагане, Законът за данъците върху доходите на физически лица, Законът за местните данъци и такси, Законът за счетоводството и Законът за ограничаване на плащанията в брой.
По същество предложенията за промени в Закона за ДДС са свързани с корекции на ползван данъчен кредит, така че да се уеднакви начинът на определяне на сроковете за периода на корекции за недвижими имоти и с формули и правила за начисляване на размера на корекциите.
Друга промяна в Закона за ДДС е свързана с допълване на разпоредбата за прилагане на нулева ставка, когато имаме превоз на пътници. Регламентира се квалифицирането на златните монети като инвестиционно злато. Има промени, които са свързани с възникването на данъчно събитие, такива, свързани с прецизиране на разпоредби и редакционни промени, които пък адресират възникнали затруднения при фактическото прилагане на Закона. Прецизират се разпоредби за възникване на данъчно събитие в случаите на доставка с поетапно изпълнение.
Имаме промени, които адресират проблеми с регистрация и дерегистрация, деклариране на данъка и проблеми по прилагането на административнонаказателните разпоредби.
В следващия Закон, който споменах – за акцизите и данъчните складове, е предвидено допълване на разпоредбата относно определението за тютюневи изделия, като са включени наргилетата и други изделия, които съдържат ароматизиращи вещества. Направени са промени по отношение на операторите на газопреносни и разпределителни мрежи, така че Агенция „Митници“ да разполага с необходимата информация за осъществяване на ефективен контрол.
Въвежда се и забрана за публикуване на обяви или съобщения в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба активни стоки без бандерол, и за които акцизът не е заплатен.
Предлага се въвеждане на задължения за пощенските оператори да изискват от подателите да декларират, че изпращаните акцизни стоки или отпадъци от тютюн са с платен, начислен или обезпечен акциз, както и, че същите са с бандерол, когато имаме задължение за това.
По същия Закон е създадена и възможност за освобождаване на тютюн и тютюневи изделия, които са предназначени само за научни изследвания, и за изследвания, свързани с качеството на продукцията, като е сложено ограничение на количествата до 1000 къса годишно.
Допълнена е и разпоредбата за поставяне на бандерол върху потребителската опаковка на тютюневите изделия, като е дадена възможност бандеролът да може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат без да е повреден.
Допълнена е и разпоредбата, която регламентира отпечатването на бандеролите с цел осъществяването му под стриктен контрол от страна на Министерството на финансите.
Предвид специфичната роля на бандеролите, съгласно националното ни законодателство, е необходимо ефективният специализиран контрол при отпечатването им да се осъществява от страна на Министерството на финансите.
Такава възможност дава единствено печатницата на БНБ, която при необходимост може да ползва и други специализирани печатници в България, в които отпечатването да се осъществява под контрола на държавата. Освен гореизложеното, промяната ще създаде и условия за по-голяма гъвкавост при производството на бандероли, и ще позволи своевременно изпълнение на изискванията на Директива 2014/14/40 на Европейския съюз относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия.
Третото законодателно предложение, което е свързано с изменение в Закона за корпоративното доходно облагане, предвижда прецизиране на текстове в Закона и съгласуването им с предложените промени в Закона за ДДС.
В предложените промени в Закона за данък доход на физическите лица е предложена промяна, съгласно която годишната данъчна декларация се подава от самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, както и декларацията по чл. 55, ал. 1, която се изготвя и подава от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци, да се подават само по електронен път от 2018 г. Предвидено е отпадане на съществуващата в Закона отстъпка от 5% върху данъка за внасяне при подаване по електронен път на годишната данъчна декларация. Предлага се и промяна, която улеснява местните физически лица, когато декларират доходи от източници от чужбина, съгласно която изискването на Закона за прилагане към годишната данъчна декларация на удостоверения за внесения в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, които са издадени от компетентните власти на друга държава, това изискване за удостоверение се заменя с изискване за прилагане на доказателства.
В Закона се предвижда и местните физически лица да могат да декларират годишните си данъчни декларации, придобити през годината, в това число и през настоящата 2017 г., необлагаеми доходи по чл. 13 от Закона, полученото имущество по наследство, дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
Предложена е и промяна на срока за подаване на справката, която се предоставя от предприятието и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, за изплатените през годината в това число и изплатените през 2017 г. доходи на физическите лица, като вместо до 30 април, срокът ще е до края на месец февруари.
В Закона за местните данъци и такси се предвижда промяна, според която специализираните ремаркета за превоз, сега цитирам: „на тежки или извънгабаритни товари“ да отпаднат като термин в разпоредбите на чл. 55 от Закона, доколкото не е налице легална дефиниция за тях в националното законодателство. Предлага се всички видове ремаркета да се облагат само с такса за моторното превозно средство категория „М“. Направено е и предложение електрическите превозни средства със специфични категории L5e, L6e, L7Ae, определени от чл. 4 от Регламент на Европейския съюз с № 168 от 2015 г., да бъдат освободени от данък върху превозните средства.
Предлагат се промени в Закона за счетоводството, които се свеждат основно до прецизиране и допълване на някои разпоредби с цел по-ясното им разбиране и прилагане в практиката, в това число се прецизира определението за нетни приходи от продажби и се привеждат в съответствие с европейското законодателство. Уточнява се, че когато приложимата счетоводна база на предприятието са международните счетоводни стандарти, те се прилагат в тяхната цялост, така както са приети и без изменение. Уточнението се налага във връзка с неяснота относно прилагането на някои разпоредби от Закона за счетоводството, които се различават от разпоредбите на международните счетоводни стандарти.
Имаме и предложения за промени в Закона за ограничаване на плащанията в брой. С тях предвиждаме регламентираният праг за ограничение на плащанията в брой в страната да бъде намален от 10 на 5 хил. лв., като мярка за ограничаване на сивата икономика. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще започна от там, където предния път си говорихме за начина, по който тази година се правят промените в данъчното законодателство. Само за четири месеца имаме четвърти Законопроект за изменение и допълнение на данъчни закони. Наистина – шампиони за тази година. Едва ли това е начинът за намаляване на административната тежест, с която правителството иска да покаже, че е приоритет. Това създава огромни неудобства както в администрацията, разбира се, така и в малкия, големия бизнес, самоосигуряващите се лица и всички ние, които плащаме данъци.
Отново недобрата практика за правене на законодателство с един Законопроект, какъвто в случая е Законът за ДДС, се променят редица данъчни закони със сериозни промени. Ние разбираме защо се прави това – за да не се дава възможност на предложенията по Законопроекта на другите парламентарни групи, но това не е добра практика. Смятам, че е в пълно нарушение на разпоредбите и на изискванията, с които всички трябва да се съобразяваме.
По отношение на конкретните предложения казваме, че се прецизират разпоредби – ясно е, за четвърти път се прецизират такива разпоредби в данъчното законодателство. Времето беше много кратко – правителството прие Законопроекта в понеделник, а днес ние вече го гледаме на Комисия, аз ще си позволя да задам някои въпроси, защото не съм имал време да вникна и, ако може да ми бъде отговорено, ще бъда благодарен.
Казвате в мотивите, че се предвижда със Законопроекта прецизиране на разпоредби за възникване на данъчно събитие в случай на доставка с поетапно изпълнение. Какво се има предвид, кои са текстовете? Ако може да ми ги посочите, ще Ви бъда благодарен.
Какво се има предвид, че се намалява административната тежест, като вече ще отпадне разпоредбата да не се регистрират собственици на фирми със задължения по ДДС? Това не беше ли мярка, за да се ограничават данъчните измами? И защо го правим сега, какво го изисква? Не беше ли добра тази мярка и не работеше ли?
По отношение на административната мярка „запечатване до един месец“, не знам кое я налага, ако може с няколко думи, да кажете. Но отново имаме неясноти в текста и това смятам, че ще създава проблеми. (Реплики.)
По Закона за ДДС – за запечатванията. (Реплика.)
Кое налага да имаме такива неясни текстове – „могло да знае, че е започната процедура“ и това няма ли да създава проблеми?
По отношение на Закона за данъка на физическите лица, това са стари предложения, които пленарната зала е отхвърлила, политическите сили са отхвърлили, а отново са претоплени и предложени. Не знам за другите политически сили, но ние няма да ги подкрепим – и отпадането на отстъпката, и скъсяването на сроковете, които явно пак са свързани с намаляване на административната тежест.
И тук един текст, какво се цели в чл. 50 – новият 50а, да се декларират необлагаеми доходи, но с текста могат да бъдат декларирани?! Защо?! Или всички да ги декларират, или да не се декларират. Какво се цели с това: може да декларира, може да не декларира? (Шум и реплики.)
В Закона за местните данъци и такси явно се връщаме и прецизираме текстовете, и тук е ясно за тези толкова дебатирани таксиметрови превози. Категорично няма да подкрепим Закона за ограничаване на плащанията в брой. Изразявали сме го многократно, ще го кажем и в залата. Не смятаме, че това е мярка, която ще пребори сивата икономика. Напротив, нашето становище е, че това е лобистки текст в полза на банките.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други колеги народни представители, които искат да вземат думата?
Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Въвежда един нов за мен термин в чл. 96, ал. 1 и той е „обосновано предположение“. Имам предвид т. 2, предполагам се ориентирахте. Каква дефиниция влагате в това „обосновано предположение“, тъй като в § 15 се предвижда и ревизиране на лицето, ако не е изпълнило това свое задължение?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други желаещи народни представители?
От гостите някой иска ли думата?
Господин Филипов.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Ние по принцип подкрепяме Законопроекта с изключение на факта, че в него се предлагат някои норми, които в годините са били предлагани вече на вниманието на Народното събрание, и са отхвърлени. Предлагат се с идентични мотиви без да са изложени нови такива и в допълнение тези предложения водят до увеличаване на административната тежест, тъй като намаляват стъпки и скъсяват срокове.
Много накратко и конкретно – премахва се отстъпката при физическите лица от 5% и практически се прави със задна дата, тъй като има преходна разпоредба да става още за тази година. Вече сме месец ноември и лицата са работили при друго законодателство.
Второто, което се предлага отново, е подаване по електронен път на годишна данъчна декларация. Този път обаче е ограничено само до свободните професии. Миналата година беше отхвърлено при физически лица изцяло.
Третото, което беше отхвърлено, е по отношение скъсяване сроковете за справката по чл. 73. Миналата година беше предложено до края на януари, сега е предложено до края на февруари. Имахме възможност да говорим с колегите в коридора, проблемът не е, че не могат лицата да направят до месец февруари, проблемът е, че в много кратки срокове – за три месеца, трябва да се направи годишно счетоводно данъчно приключване, всички справки, а това е изключително къс срок за бизнеса, и се получава изключително натоварване и за бизнеса, и за одитори, счетоводители, консултанти и всички, които го правят. Така че тези срокове действително са много кратки.
Разбира се, не можем да подминем упоритостта за Закона за ограничаване плащанията в брой. Преди три месеца беше отхвърлено и отново е предложено. Ние сме си позволили да направим анализ на европейска практика, предложили сме я в становището на дипломираните експерт-счетоводители, с което показваме, че не е точно такава тенденцията и разбиранията в Европейския съюз. За когото представлява интерес, може да го разгледа.
Не разбираме мотива за скъсяване сроковете за регистрация по ДДС от 14 на 7 дни. Откакто действа Законът винаги са били такива. Преминаваме към последното – мотивът за „обоснованото предположение“, за което стана дума и което не беше предмет на обществено обсъждане. Честно казано много ме притеснява, но не за друго, а защото, когато започнем с обосновани предположения, почват много големи спорове: как ще го доказва лицето – с бизнес план ли, къде ще го депозира?
Така че това, което искат да направят колегите от НАП и от Министерството на финансите, е ясно. Те искат да предотвратят някой да направи оборот и да избяга от начисляване на ДДС, но, ако това е целта, то нека да го направим по-просто: да въведем нулев праг, да има задължителна регистрация над нула лева и няма да има обосновани предположения. Тогава ще е ясно.
Това, от което най ни е страх всички, е неясно законодателство, което води до спорове. Тоест, тълкуването и споровете не са добра практика, а подобни предложения водят до такива ефекти.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Пропуснах един въпрос от всичко, което попитах. По данни на справки и декларации за самоосигуряващите лица само по електронен път ще бъде още от тази година – за доходите в 2017 г.? (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Искам да използвам възможността да Ви попитам, като вносители, относно предложените промени в Закона за акцизите и данъчните складове: в кои случаи предвиждате промените да се налагат санкции по новата ал. 2 в чл. 126, която касае дейността на лицата по чл. 118, ал. 6 или ал. 10 от Закона за ДДС? В кои случаи ще бъдат налагани тези санкции?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Като представляваща Министерството, имам привилегията да си избера на кои въпроси да отговоря и след това колегите ще продължат с по-техническите аспекти.
Първо, по отношение на това защо отпада отстъпката за електронно подадените декларации и въвеждането на предложение за електронно подаване на декларации за самоосигуряващите се лица.
Първият аргумент в полза на това наше предложение е, че опитът показва непрекъснато нарастващ брой на подалите декларации по електронен път, което може да се дължи отчасти на отстъпката, но в по- голямата си степен се дължи на облекчението, което подаващите декларации лица виждат чрез подаване по този канал. Спестява се време, спестява се усилие и действително лицата, подали по електронен път, вече не са изключение, а са тенденция. Поради тази причина ние считаме, че трябва да минем към хипотеза нормалност на подаването на декларации по електронен път, както е в цивилизованите държави, и да не стимулираме допълнително, при положение че хората са убедени в удобството на този вид подаване и деклариране.
По отношение на Закона за ограничаване на плащанията в брой от 10 на 5 хил. лв. и аргументът, че с това не задължително борим сивата икономика, а също сме и други аргументи в тази посока при предходни дебати, отново можем да реферираме към статистика, която, за съжаление, не е достатъчно пълна и изисква повече време. Но ако влезете на сайта на „Борика“ и отворите интерактивната карта на „Борика“ за разпределение на АТМ банкомати на постерминали, може да видите действително доколко равномерно и как са разпределени, какво е присъствието на тези видове устройства в най-отдалечените населени места. Така че там действително може да се види и този аргумент да отпадне с отварянето на интерактивната карта.
От друга страна, статистиката на Централната банка показва почти удвояване на броя на АТМ терминалите в период от пет – шест години, което отново показва, че хората предпочитат и все повече се ориентират към този тип плащания и единственият аргумент да се плаща кеш е всъщност доста очеваден в повечето случаи.
Това са нашите аргументи. Съжалявам, ако ги преповтарям или, ако казвам неща, които вече сте слушали, но държах да ги повторя и сега. Сега давам думата на колегите да отговарят на другите специфични въпроси.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По тези теми искам да попитам НАП дали има данни, които може да ни даде? Колко от самоосигуряващите се лица, подали тази година декларациите си по електронен път, и колко са тези, които не са си подали и ще бъдат засегнати от тази мярка, както и колко отстъпка е загубил бюджетът от тези 5% за миналата година?
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Да, имаме данни за самоосигуряващите се лица. За разлика от процента на лицата, които са подали по електронен път декларации общо по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, където средният процент е 35,8%, то при самоосигуряващите се лица този процент е почти 67.
От 161 269 лица 107 977 лица са подали по електронен път своите декларации. Ние считаме, че с възможностите, които сме създали за физическите лица, с актив да подават декларации по електронен път, това е не само удобно, но и безопасно, тъй като знаете, че електронният подпис струва пари, а тук не струва пари, а за физическите лица има създадена възможност да подават своите декларации по електронен път.
Още повече ние непрекъснато работим за подобряване на тези услуги и не виждаме причина това да не стане. По принцип знаете, че стимулирането на доброволните изпълнения е пряко свързано с електронното подаване на декларации, ние се стремим да вървим по този път за всички лица и считаме, че това е една от първите стъпки, които могат да бъдат възприети още през следващата година. При положение че към момента е 70% активността, ние считаме, че няма никаква пречка с ЦИК да се подават декларациите по електронен път.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм съгласна с Вас, че НАП е първенец по отношение на предлагане на електронни услуги.
Вчера се върнах от една конференция по подобни въпроси в Талин, които са председатели. Там през цялото време се говореше за стимулиране на това да се ползва все повече електронно подаване на декларации, електронен обмен на данни и така нататък, а не за задължение и затова това са все пак 30%. Не смятате ли, че тази мярка трябваше до година-две да се приложи, когато станат 90% лицата, които ползват тази услуга и вече наистина няма място за връщане?
Аз разбирам, че сега ще има много голяма реакция. Повечето самоосигуряващи се лица са физически лица практически. Една част от тях са земеделски стопани, не са само свободните професии – счетоводители и адвокати и прочие, които най-вероятно вече си подават декларациите по електронен път. Най-вероятно тези 30% са точно такива, тъй като са извън градовете и не са толкова на ти с компютрите и електрониката.
Това е моят въпрос: не трябваше ли да изчакаме още малко преди да го въведем като задължение?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Явно, около 60 хиляди самоосигуряващи се лица ще бъдат затруднени. Съгласен съм и подкрепям това, което каза госпожа Стоянова, че това най-вероятно са лица, които се намират в малки и отдалечени населени места. Ако Вие искате да въведете тази норма и това изискване, готова ли е Националната агенция за приходите на места да отиде, да получи заявление от лицата и на място да отиде да им връчи тези устройства? (Шум и реплики.) И номера, защото веднъж отиваш да подадеш заявление, след това трябва да отидеш още веднъж за да си вземеш номера.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Отиваш и го вземаш веднага, той не е свързан с време.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Добре, ще направите ли кампания да отидете по-близо до тези лица, за да им се предоставят тези номера?
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Да, аз се ангажирам с това, че ние ще направим всичко възможно да създадем необходимата организация и в малките населени места наши колеги, служители да присъстват физически, да подпомагат самоосигуряващите се лица, които нямат възможност да го направят.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Добре, чудесно, направете го през 2018 г. и през 2019 г. всичко да бъде задължително.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Ще отговоря на въпросите, които бяха зададени.
Първо, по отношение на регистрацията по чл. 176а. Това настина беше разпоредба, която беше приета, с цел борба с данъчните измами, но в крайна сметка с годините и с натрупването на опит, както от страна на администрацията, това се случи от страна на лицата, които участват в организирането на тези измами и се получаваше в много случаи така, че фирмите нарочно включваха в състава на собствениците на дружествата точно такива лица, на които ние би следвало да откажем регистрация по ДДС.
Това беше основание на много фирми с много големи обороти да трупат приходи, без да начисляват дължимо ДДС, което доведе до изключително големи щети за бюджета. Такава е нашата преценка и нашият анализ показа, че заради изключително големите щети за бюджета трябва да отпадне тази разпоредба, тъй като ние разполагаме с други средства за борба с измамите. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е драма тази разпоредба.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Драма е, защото, когато е правено това законодателство, е мислено и е предлагано. Сега се оказва, че е нанесло щети. Колко са тези щети? Днес си говорихме и сега пак казвам, че трябва да имаме последваща оценка на въздействието. Колко са щетите от тези разпоредби?
ПРЕДС МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не смятам, че това е някаква драма. Член 176а затрудняваше нормалните фирми, които имаха задължения, така че сега виждам драма за тази работа. (Шум и реплики.)
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: По принцип в тази разпоредба има думата „може“ и беше въпрос на преценка. Така че точно поради необходимостта от преценка много е трудно за органа по приходите, Вие може да разберете, да прецени дали наистина това е направено с цел заобикаляне на Закона, или че наистина е реална тази оценка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Правилно, щом има думата „може“ винаги има проблем. По-нататък?
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: След това по отношение на промяната на разпоредбата, свързана със запечатване на обектите. Тук е включен текста „нарушение включително, когато към момента на запечатване обекта, или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице е знаело, или е могло да знае, че е започната процедура по запечатване“.
Това е свързано с нашия опит в последните две кампании – не само на морето, а също така и в планинските курорти, в които в момента, в който лицето разбере, че ще запечатваме обекта, веднага на следващия ден обектът се преотстъпва на друго лице наемател и по Закона на момента беше много трудно да се прилага по този начин. Имаме много голям процент от случаите, в един момент 36% от тези случаи, в които фирмите бяха сменени, ние реално не можехме да наложим тази административна мярка.
Нашето предложение е свързано с издаване на възможност на лицата в новите фирми, които започват да работят на тези обекти, които ние искаме да запечатаме, тъй като са налице условията на Закона за това, да създадем публичен регистър, в който всички тези административни мерки да бъдат вписани така, че всеки който иска да може да разбере. Естествено, той ще е публично достъпен на нашата страница и няма да е трудно да бъде проверен.
Освен това в самата процедура на запечатване на обектите, ще предприемем допълнителни мерки така, че да е ясно предварително, че този обект ще подлежи на запечатване, за да няма основание за всеки наемател да твърди, че не знаел.
Идеята тук е да избегнем трудностите, които срещаме при прилагане на тази мярка, тъй като, за съжаление, знаете много добре колко често, когато не се издават касови бележки, това се оказа една ефективна мярка, която работи, и това е един от начините, чрез който тя се заобикаля.
По отношение на обоснованото предположение, тази разпоредба е взаимствана от британското законодателство и аз съм съгласна, че подлежи на прецизиране. Ние вече имаме няколко идеи, които можем да обсъдим по-нататък в процеса на разглеждане на Закона, така че съм съгласна, че към момента е доста неясно формулирането и подлежи на различно тълкуване както от страна на администрацията, така от страна на задължените лица.
По отношение на справката по чл. 73 считам, че ако всички документи са издадени в рамките на текущата година, която подлежи на употреба през следващата година, не е проблем за два месеца тази справка да бъде изготвена.
Твърдението, че това е невъзможно ме кара да си мисля, че всъщност става въпрос за случаи, в които тези документи не са издадени в рамките на текущата година, а през следващата година, когато съвпада със срока за изготвяне на тази справка. Тук идеята е била да дадем възможност на физическите лица, които подават годишни данъчни декларации, да имат пълна информация за доходите, които са отчетени от възложители по такива правоотношения, за да могат те да ги включат в своите годишни декларации.
Освен това, не са редки случаите, когато фирмите отчитат нереални изплатени суми. Имам предвид фирми, които работят с скрап, отпадъчни метали и така нататък. Сблъсквали сме се с много голям брой такива фирми, които са отчитат фиктивни справки, и ако лицата нямат възможност предварително преди подаването на годишната декларация да уточнят тези неща с тези фирми, понякога се оказват след това поставени под задължението да бъдат санкционирани за това, че някоя фирма е декларирала данни, които не са реални.
Основната идея тук е лицата да имат възможност при подаване на годишните си данъчни декларации да проверят коя фирма какво е декларирала чрез изплатения доход към тях.
По отношение на намаляването на срока от 14 на 7 дни. Това е свързано също така с ангажимента от наша страна, че ние можем в по-кратък срок да извършим проверката, заради която е по ДДС и естествено по-бързо да се регистрират фирмите, за да няма загуба за бюджета от ДДС. Това е единствената причина.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ще обясня по отношение на Закона за акцизите и данъчните складове и за Закона за местните данъци и такси.
По зададения въпрос от госпожа Таскова за разпоредбата на чл. 126, ал. 2, всъщност санкцията е свързана с лицата, които продават течни горива, освободени за потребление. Примерно това са бензиностанциите. При проверка от митническите органи в много случаи се установява, че тези лица примерно представят документи, но те не са изпълнили задълженията си по Закона за данък върху добавена стойност, тоест не се предават данните по дистанционната връзка към НАП и не се подават данни по интернет за получените и доставените количества горива. Тоест, това е системата за контрол върху горивата, която съществува между НАП и Агенция „Митници“. За да може да бъде ефективна системата, при проверката на митническите органи, когато установят, че тези лица, въпреки че имат документи и не са подали информация, тази санкция ще се прилага по отношение на тези лица.
Другият въпрос беше свързан със Закона за местните данъци и такси по отношение на таксиметровия превоз на пътници. Всъщност прави се уеднаквяване на броя на месеците, за които действа самото разрешение за таксиметров превоз с броя на месеците, за които се дължи пътният данък. Имаше разминаване, тъй като разпоредби към Закона за местните данъци и такси бяха приети по-рано от промените в Закона за автомобилните превози.
Тоест, за да няма проблеми се уеднаквяват – ако е работил девет месеца, или девет месеца е разрешението, за девет месеца заплаща данък. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
МИНА ЯНКОВА: Госпожо Председател, по отношение на въпроса, свързан с определяне на данъчната статистика и недостатъчното поетапно изпълнение с цел създаване правна сигурност на лицата – чл. 25, ал. 4 от Закона за ДДС пренася механично разпоредба, действаща към момента от Правилника за прилагането, това е текстът на ал. 11, чл. 12 от Правилника. Благодаря.
КРЪСТИНА ТАСКОВА: Поради участие в друга Комисия, моля да ме освободите. Предоставям гласа си на господин Гечев.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Петкова, ако ми позволите, искам да ни разкажете малко повече за чл. 186в, ал. 1, т. 3 Закона за акцизите. (Шум и реплики.)
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Става въпрос за освобождаване от задължение за предоставяне на обезпечение в случаите, когато горивото ще се използва за потребление от регистрираните земеделски производители, които зареждат с течни горива превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирани по Закона за регистрация и контрол на земеделска техника. Това е първата група лица.
Втората група лица са бюджетните организации.
Третата група лица са лица, които за целите на тази разпоредба ще бъдат регистрирани по ред определен с правилника, като тук се има предвид следното. Това освобождаване ще подлежи на последващ контрол, идеята ни е се създаде регистър, в който лицата да декларират, че използват това гориво само за лични цели, декларирайки данни, свързани с обосновка на това потребление. Например ако има хотел да се каже, че е свързано с отоплението на хотела. С това да подлежи на последваща проверка, тъй като иначе е много трудно да осъществим контрол.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате намерение да направите регистър на лицата, които могат да се възползват от т. 3.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Каква е целта на възможността да се декларират необлагаеми доходи?
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Целта е в полза на самите задължени лица, тъй като знаете, че когато на база на данните, с които разполагаме, правим съпоставка между притежавано имущество и декларирани доходи. Много често се случва, че възлагаме проверки, в хода на които се оказва, че лицето е придобило доходи, които са освободени от облагане и не подлежат на деклариране. В този случай извършваме излишни контролни действия, които са свързани със затруднения на лицето да представи допълнително документи.
Това деклариране ще даде възможност при предварителната селекция да отпадне необходимостта от извършване на контролни действия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преди да минем към гласуване, искам да попитам във връзка с разпоредбата за регистрация по ДДС при обосновани предположения и така нататък. Разбирам какво искате да постигнете и имате основание, но наистина текстът трябва да бъде подобрен.
В тази връзка Ви питам мислили ли сте за намаляване на прага по ДДС? Една такава мярка може би по-ясно и точно ще дефинира извън ДДС да останат най-мъничките занаятчийски или други обекти.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип какъв да бъде прагът по ДДС е въпрос на национално решение. Всяка държава членка може да определи, включително има държави, които нямат праг, тоест всички лица са регистрирани.
Въпрос на преценка е, да се уточни балансът, тъй като регистрацията на всички означава допълнителна административна тежест и разходи за най-малките. По принцип би могло да се потърси някакъв баланс и да се намери оптималният праг за страната. Би могло да се намали прагът, но трябва да се направи анализ колко ще увеличи разходите и на администрацията и на бизнеса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Затова питам: правили ли сте подобен анализ, имате ли някаква разработка в тази посока? Вместо да се опитваме с някакви витиевати определения да хващаме тези, които постоянно дебнат прага, за да не се регистрират по ДДС, сменяйки фирмите или нещо друго.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Преди няколко години правихме анализ, но той беше за увеличаване на прага за регистрация. По принцип единственото изискване по Директивата е при въвеждане на мерки за намаляване на административната тежест, тоест за облекчаване на бизнеса, не трябва да водят до загуби за бюджета. Тогава по принцип, когато правихме анализа при един по-висок праг, се очертаваха значителни загуби. В този случай намаляването на прага има положителен ефект върху бюджета, така че нямаме проблем с Директивата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Димитрова, може би да направите един анализ. Не се притеснявам за административната тежест на администрацията. Не се притеснявам, защото тя е доста електронизирана и не мисля, че има някаква драма. Там всичко се подава по електронен път.
По-скоро ни направете анализ за евентуалната административна тежест на лицата, които евентуално ще бъдат регистрирани и доколко Вие бихте могли като администрация да компенсирате тази административна тежест. (Шум и реплики.)
ГАЛЯ ДИМИТРОВА: Мисля, че може да се намери друг начин на формулиране на този текст, за да се постигне тази цел, като например общественото обсъждане.
След като се достигне оборотът от прага за регистрацията, на следващия ден лицето да е задължено да си даде заявлението за регистрация. Това пак ще постигне тази цел с оборотите. Във всички случаи да не е два месеца, както се получава в момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, все пак сме на първо четене. Имаме време между първо и второ, макар че трябва да бързаме. Ще помоля всички, които работят за подобряване, да бъдете по-активни.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Данъка върху добавената стойност № 702-01-41, внесен от Министерския съвет.
За – 12, против 7, въздържал се 1.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към следващата точка:
Представяне и обсъждане на Проект на Европейската директива относно общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък.

Госпожо Петрова, преди да Ви дам думата, искам да кажа на колегите, че дебатът за общата консолидирана данъчна основа е вече доста напреднал.
От Конференцията на която бях в Талин стана ясно, че и Европейската комисия, и талинското председателство имат амбиции да приключат темата на някакъв етап до края на председателството, тоест до края на тази година. Предполагам, че по тази причина през следващата седмица – на 9-ти ноември ще ни посети Ламасур, и ще иска среща не с цялата Комисия, но най-малко ръководството на Комисията ще поканя. Затова ми се искаше да чуем всички докъде са достигнали преговорите и каква е позицията, която заема България до този момент.
Ние, за съжаление, като парламент не сме дали позиция, така, както обикновено се прави, защото тогава срокът е бил януари, когато нямаше парламент, май, нещо такова – януари, февруари. Така, че като парламент нямаме такава гласувана позиция, но да чуем позицията на правителството по тази тема, за да имаме все пак някакви еднакви обосновани мнения при срещата с господин Ламасур.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Имам две версии на представяне – кратко и дълго. (Шум, оживление, реплики.)
Малко историческа ретроспекция и след това тръгваме към кратката версия. След провала на първоначалното предложение на Комисията от 2004 г. и впоследствие за въвеждане на единни консолидирана данъчна основа, те предприеха втори опит с разделяне на темата на две части. Едната с две досиета, две директиви – Директивата за общата данъчна основа, а другата е за общата консолидирана данъчна основа.
Първата Директива всъщност касае формирането на данъчната основа. А втората Директива касае разпределението на печалбата по съответните страни, държави, където има дъщерни компании на многонационалната компания. Обхватът на двете директиви е за многонационални компании с оборот над 750 млн. евро с консолидирани приходи над 750 млн. евро. Това е предложението на Комисията.
Аз ще вървя в паралел с предложение, което идва и от Европейския парламент, тъй като ролята на Европейския парламент в случая е единствено консултативна. Те нямат задължителен характер и нямаме процедура по съвместно взимане на решения, а имаме само консултативна функция на парламента.
Там докладчиците предлагат всъщност свиване на прага за компании с приходи над 40 млн. евро и това съответно дава различен ефект и върху националните, ще видите националните ни приходи върху нашата икономика.
Фокусирайки се обратно върху предложението на Европейската комисия първата Директива, която е само за формирането на данъчната основа, предлага дефинирането на основата плюс възможни изключения и облекчения от отчитането на печалбата, като в случая имаме облекчения за инвестиции за разходи за научно-изследователска и развойна дейност, за растеж и инвестиции с цел стимулиране на ползването на собствения капитал вместо на заемен ресурс. Също имаме разпоредба за приспадане на загубите от дъщерна компания към компанията майка за определен период от време, за прехвърляне на загубата и за приспадане на загубите общо за групата за неопределен период от време.
Също имаме и други разпоредби, които са свързани с разходите за лихви, които по принцип би трябвало да са равни на приходите на лихви и тогава се ползва данъчно облекчение и приспадане. След това имаме по-стриктен режим на приспадане.
Толкова за формирането на общата данъчна основа. (Реплики.)
За компаниите, които са под прага от 750 млн. евро, могат да избират коя от правните рамки да използват. Може да реферира и към национално законодателство.
По второто предложение, което е всъщност по-спорното и по-трудно за постигане на консенсус, макар че и първото, доколкото разбирам от колегите, не е лесно, пък и бидейки свидетел на дискусиите също не е лесно, то касае начина на разпределението на печалбата и съответно на данъка върху печалбата в рамките на една многонационална компания, то е по-близко до първоначалното амбициозно предложение на Комисията и там имаме формула, която включва в момента три фактора. За съжаление, и трите не са благоприятни за България.
Единият фактор е разходи за труд, който се разбива на заплати по брой заети. Вторият фактор е дял на активите спрямо общия дял на активите на Компанията, като активите съдържат основно дълготрайните материални активите, другите са оставени настрана поради трудностите при тяхното идентифициране и регистриране. И третият фактор беше печалби – приходи от продажби, нали така?
И по трите фактора, предвид това, че поделенията на мултинационални компании в страната ни предвид малкия размер на пазара ни са малки спрямо общия обем на компаниите и предполагат непропорционално разпределение на приходите от печалба. И поради тази причина нашата позиция е негативна. Ние не подкрепяме предложения вариант на разпределение.
Естествено, с новия вариант на втората Директива се предлага и компенсационен механизъм за страни, които биха загубили приходи, но той към момента, поне по моя информация не е уточнен, не е дефиниран.
По първата Директива позицията ни е по-скоро неутрална дотолкова, доколкото приспадането на разходите за елементите, които изброих, ще доведат до спад в данъчната основа и съответно приходите за нас и предвид ниската данъчна ставка ние избягваме каквито и да било изключения от данъчната основа. Но като цяло там ние можем по-лесно да придвижваме това досие като председател. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли и аз да задам няколко въпроса?
По първата тема, по която ние по-скоро сме неутрални, ако се приеме подобна директива, ще трябва да я транспонираме в нашето законодателство, в случая в Закона за корпоративно подоходно облагане и тя ще важи за онези компании в България, които са дъщерни на такава компания майка, която попада над прага, нали така? За тези компании, тя ще важи и за другите страни. Знам, че в другите страни, където данъчната ставка е доста по-висока, има много облекчения от най-различен характер. Не знам колко вида са, може би 28. Тоест и те ще трябва да трансформират техните облекчения и да ги сведат до тези четири вида, които евентуално ще предвижда Директивата. Така е или не дотук, ако нещо казвам неправилно кажете, за да не продължавам по-нататък.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да, мога да обясня. Само по първата Директива, всъщност освен определянето на общите правила за определяне на данъчната основа, задължителни ще бъдат само трите преференции, които са включени – за приспадането на лихвите от дружество-майка – загуби на дъщерни дружества до въвеждането на консолидацията; второто облекчение е за научноизследователска и развойна дейност и третата е приспадането на лихви на база увеличение на собствения капитал.
Националните преференции си се прилагат. Те се запазват. (Реплика.) Да, те са извън, да. Дори даже и при консолидацията, те пак ще се прилагат след като ще се разпредели корпоративната основа, ще се прилагат към разпределената част от съответната държава. Това като рамка е предвидено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Там е притеснителен въпросът за предварителното прехвърляне на загуби към „майката“ и след това тези загуби намаляват общата данъчна основа. Дори и предприятията примерно, базирани в България, да не са на загуба, биха могли други големи дъщерни предприятия с големи загуби да ощетят националните данъчни основи.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Това с пренасянето на загубите почти няма шанс да се приеме, тъй като Германия и Франция са категорично „против“, защото те са най-засегнати. Ние с една местна „майка“, ако се запази прагът на 750, имаме една местна „майка“, но те всички са при тях и това с пренасянето на загубите почти е неприемливо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нашата местна „майка“ с мед да я намажем. Въпросът е за дъщерните компании на други „майки“, които попадат в това.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Тоест, „компанията майка“ приспада от печалбата си загубите на дъщерните, а не обратното, да. (Реплика.)
Пренасянето на загубите до консолидацията е като временна мярка. (Реплика.) Не, това е изкуствено като преференция. Значи, до консолидацията всеки си запазва, няма разпределяне. Всъщност, да, това е като временна мярка до консолидацията, защото всъщност при консолидацията, тя компенсира печалбите и загубите на „майките“ и на дъщерните, да. Тоест, до консолидацията е временна мярка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Можем да кажем, че не знаем, разбрах, че не знаем колко са компаниите в България, които са дъщери на подобни компании? (Реплика.) Колко са? (Реплика.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: За 2014 г. имаме една, която е над 750, и другите бяха около 15, които са над 40. Това е по прага, който предлагаме. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Всъщност няма да паднат, а толкова е делът на компаниите, които влизат в тази група, в правилата.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ако при консолидацията вече и падне прагът на 40, става 24% от корпоративния данък, от постъпленията от корпоративен данък, който е два милиарда – 24% е 500 милиона горе-долу при 40 милиона оборот, ако се въведе праг.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че предложението беше двете директиви да бъдат поотделно. Първо да се мине на общата, да се види как се движат нещата и тогава да се върви към консолидирана. Вероятно, защото по общата има повече консенсус, или бъркам?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Тук се прие пакетът от февруари месец 2016 г. Има заключение на Съвета, в което е прието, че първо, трябва да се постигне политическо съгласие по общата основа и след приемането на първата Директива, ще започне работа по втората.
По време на малтийското председателство – в предходното полугодие, те разгледаха само трите разпоредби на Директивата, свързани с трите преференции: за научноизследователска и развойна дейност, за пренасяне на загуби и за приспадането на лихвите от капитала.
В момента естонското председателство е разгледало 42 члена от Директивата. За нас като председателство остава да я довършим до 72 – 73, и се очаква да изготвим първи компромисен вариант.
Но март месец 2018 г. се очаква предложение в Европейската комисия по отношение на данъчното облагане на цифровата икономика. (Реплика.) Това е свързано, защото това, което предлага Европейският парламент, едното е да се намали прагът на 40. Другото, което се предлага във връзка с цифровата икономика, е да се въведе четвърти фактор във формулата. (Реплика.) Да, това е на парламента. Аз това казвам, че това е свързано с парламента, да – четвърти фактор.
Така че март месец Европейската комисия се очаква да предложи освен краткосрочна мярка, и може би промяна в Директивата за обща корпоративна основа, в която да се въведе определение за виртуално място на стопанска дейност, промяна в Правилата за трансферно ценообразуване и в Правилата за разпределяне на печалбата. Но разпределяне на печалбата не по формата, а разпределяне на печалбата по отношение цифрова дейност, свързана с цифровата икономика, и нормалната, която е търговска дейност. Така че след март месец вече може би ще има по-голяма яснота как ще продължи работата по общата основа.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А защо двете трябва да се гледат едновременно? Не може ли цифровата, която си е много голям проблем в момента? Там облагането е не само по корпоративното, а вероятно и по ДДС ще има проблеми.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: За ДДС си върви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те трябва да се гледат заедно, да.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Не е задължително. Като председателство имаме правото да подредим реда на гледането, така че не е задължително да се гледат двете дотолкова, доколкото те са необходими за стартиране на дискусията по всяко от законодателните предложения на Комисията.
Но ние заедно с Генералната служба на Съвета можем да преценим какъв да е дневният ред на нашето председателство.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Мисля, че всички се ориентирахте за какво става дума. Искам да припомня, мисля, че беше преди две години – част от колегите бяха тук, когато Ви информирах за една среща в Брюксел с Министъра на финансите и Ви казах какви намереният имат. И намеренията са: ако може нищо да не плащат в Източна Европа и да се прибират парите в Западна Европа, така както практикуват и ни третират като трета категория – мисля, че това е ясно; второ, страни като Франция и Германия основно въртят на малкия си пръст всички васални страни и ги карат да приемат и да гласуват тези директиви, които мисля, че се ориентирахме за какви загуби става дума при тяхното приемане. Основният им проблем не им е в България, макар че и ние ще понесем загуби. Основният им проблем е някои други високоразвити страни – примерно Австрия, където немските корпорации и бюджетът в Германия губи много пари заради това, че немските компании се прехвърлят в съседна Австрия и, за съжаление, няма толкова много в България.
Но оттук възниква въпросът, госпожо Председател, тук чувам, че са добре информирани в Министерство на финансите, но ние ще очакваме от Министерство на финансите да видим каква ще е политиката на България и какво ние правим тук изпреварващо, тъй като те ни стоварват непрекъснато директиви, от които само губим. Не се сещам за една Директива, от която да печелим. Горе-долу натам отиват нещата във финансите. Кажете ми един случай, в който ние да сме спечелили от някаква Директива за сметка на „дебелите котки“, както им викат. Моите уважения – Франция и Германия.
Така че, ние тук до момента инкасираме загуби. Дайте да видим – няма политически различия по този въпрос, да седнем и да видим ние каква позиция ще имаме по тези въпроси. Защото ние пък не сме длъжни да гласуваме всички тези директиви, ако губим от тях. А в случая това, което чувам, е потвърждение на онова, което вече знам, че ще губим, от което не сме във възторг.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Петрова иска да каже две думи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Три неща. Първо, решенията в сегмента на данъчното законодателство винаги се приема с единодушие и това прави много труден напредъка по каквото и да било досие. Тоест, дори и една държа – виждаме, че има страшно много противоречия и разминаване с интересите на държавите-членки. Така че вероятността да постигнем единодушие, по която и да било от двете Директиви, клони към минимум.
Нашата държава, като председател – това е второто нещо, което исках да кажа, като председателство ние нямаме право, докато водим да изказваме категорично „не“, където и да е. Единственото, което можем да правим, е да водим по този начин дебатите, така че да не постигаме нищо. (Шум и реплики.) Обаче това ще рефлектира върху нас като авторитет и като оценка на качеството на администрацията да бъдем председателство на Европейския съюз, така че би трябвало да търсим баланс. Поради тази причина не е добре съвсем нищо да не правим.
Третото, последно нещо, ако може понеже отговарям на коментар, третото нещо е, че тези числа, които казахме – 4%, може би да уточним още веднъж, те не са размерът на загубата, а това е делът на компаниите, които ще бъдат засегнати от промяната в Директивата, тоест той не е толкова голям като дял и в единия и в другия случай. Не значи това категорично прехвърляне на печалбата в друга държава, а че тази част от прихода ще бъде облагана по начин, всъщност ще бъде третирана по начин, който е в Директивата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защото дигиталната е важно да се обхване и затова поставих въпроса дали не може да се отделят едната от другата?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Дигиталната икономика действително е много важна, защото в момента никоя държава в Европейския съюз не облага дигиталната икономика с нищо. Тъй като сървърите по принцип, от които се осъществяват всички тези дигитални услуги, по определенията .и моделите на спогодби за избягване на двойно данъчно облагане сървърът е мястото на стопанска дейност.
Тъй като сървърите не са позиционирани в държава – членка на Европейския съюз, не формират място на стопанска дейност и не се облагат с тези дейности, които се осъществяват на територията на всички държави в Европейския съюз не се облагат. Затова се предвижда да се въведе – Франция беше предложила такова нещо, България се присъедини към обща декларация да се въведе данък върху оборота.
След като беше обсъждано на финансовите министри в Талин през септември, се взе решение и Европейската комисия излезе със съобщение докато предвиди тези дългосрочни мерки, които са промяна на определения за виртуална място на стопанска дейност, за всички тези неща да се въведат краткосрочни мерки.
В момента Европейската комисия е стартирала обществена консултация и един въпросник е качен на нейната страница, като са предложени дългосрочни и средносрочни мерки. Очаква се март месец Европейската комисия да започне, тоест да представи предложението. Може би ще го представи след като ОИСР представи своя междинен доклад по цифровата икономика, но ние като председателство ще имаме все пак от поне от Франция и от Германия някакъв натиск да работим поне по тези краткосрочни мерки за облагане на цифровата икономика. Защото след загубата от съда във Франция от мисля беше „Apple“ на 1 млрд. евро, съдът отмени акт на френската администрация, започна всъщност искането на Франция за въвеждане на спешни краткосрочни мерки.
Истината е, че ние при нас също нямаме информация какво губим от цифровата икономика. Всички тези услуги, които се предоставят, те не се облагат. Така че поне по отношение на краткосрочните мерки ще изискват от нас по време на председателството да постигнем максимален напредък.
ВЕЛИН ФИЛИПОВ: Само два въпроса имам аз.
За консолидирането много ясно, че не е българската тема, това е сигурно. За обща данъчна основа са ми въпросите. Първо, как ще изравним основите при условие, че в България огромната част от компаниите, които внасят данък прилагат международни стандарти, които не са национална база в други международни счетоводни стандарти, имам предвид? Това как ще се отрази при приемането, ако се тръгне да се уеднаквява основата?
Вторият проблем, който съществува в България е, че заради това, че прилагаме международни стандарти ние сме ограничили нереализираните печалби и загуби, тоест нашата основа е много широка, ние сме с ниска ставка, с много широка основа, което в другите държави се признава това как ще засегне, ако тръгнем да уеднаквяваме базата за облагане корпоративно? Защото това ще повлияе в България ужасно много. Веднъж ще трябва да променим изцяло данъчното облагане, защото трябва да мислим за данъчни стандарти или нещо друго.
Второ, ако тръгнем да признаваме нереализираните печалби и загуби, най-вече загубите това със сигурност ще доведе до вдигане на ставката, за да компенсираме приходите.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Да, да то всъщност няма преобразуване на финансов резултат на база на счетоводството и преобразуване за данъчни цели, а въвеждане на данъчни правила – просто данъчно признати приходи и разходи. Късаме със счетоводството. (Реплики.)
Да, да точно така, точно така: за години напред.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря на всички участници.
Надявам се, че втората част Ви беше интересна.

(Закрито в 15,55 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Менда Стоянова