---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по европейските въпроси и контрол
на европейските фондове съвместно с
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 16



На 27 октомври 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове съвместно с Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Дискусия на тема: „Бъдещето на европейския бюджет – тенденции и предизвикателства“ с участието на господин Гюнтер Йотингер, член на ЕК, отговарящ за бюджета и човешките ресурси.
2. Дискусия на тема: „Реформа на европейския бюджет: българската позиция в преговорния процес по подготовката на Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г.“ с участието на представители на Министерство на финансите и членове на Европейския парламент от Република България.


Списък на присъстващите членове на Комисиите и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 10,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Кристиан Вигенин и заместник-председателя на Комисията по Бюджет и финанси госпожа Евгения Ангелова.

* * *

ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Можем да започваме с първа точка от дневния ред:
ДИСКУСИЯ НА ТЕМА: „БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ БЮДЖЕТ – ТЕНДЕНЦИИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА“ С УЧАСТИЕТО НА ГОСПОДИН ГЮНТЕР ЙОТИНГЕР, ЧЛЕН НА ЕК, ОТГОВАРЯЩ ЗА БЮДЖЕТА И ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ.
Уважаеми господин Йотингер, уважаеми колеги народни представители и членове на Европейския парламент, на Комитета на регионите, на Европейския икономически и социален комитет, представители на работодателски и синдикални организации, неправителствени структури! Днес имаме честта съвместно с Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по бюджет и финанси да организираме една дискусия с участието на еврокомисар Гюнтер Йотингер по теми, които са от ключово значение за развитието на ЕС и в които България ще трябва, от една страна, да има своята ясна позиция, а от друга – поне за част от периода от 1 януари 2018 г. да има и ключова роля като страна, която председателства Съвета на Европейския съюз. Разбира се, въпросите на Многогодишната финансова рамка или европейския бюджет са въпроси, които няма да бъдат решени на нашето председателство, предложенията на Европейската комисия ще бъдат направени, поне такъв е предварителният план, през май следващата година, тоест в рамките на българското председателство. Изработването на първоначалните предложения, разбира се, е част от един широк процес на консултации.
За нас е особено ценно, че еврокомисар Йотингер на един предварителен етап е днес тук, в българския парламент, който е средището, където различни наши представители в различни институции могат да се съберат и да дискутират още на този първоначален етап, своите идеи и, разбира се, да чуят от него на този етап какви са намеренията, какви са нагласите. След това, след неговото изложение, ще има възможност да представим и мнения, да зададем въпроси.
Искам само да уточня още от самото начало, че около 11,50 ч. господин Йотингер трябва да излезе от залата, да приключи неговото участие тук, за други срещи, но ние ще продължим нашата дискусия. Така че отсега бих искал да помоля да се концентрираме малко повече от самото начало по темите, които конкретно бихме искали да зададем като въпроси към господин Йотингер, за да може след като го освободим ние пък да продължим с нашите първи обсъждания в такъв формат на българската позиция по бъдещето на европейския бюджет. Няма да удължавам времето, само бих искал, мисля че е коректно да кажа, че около 11,00 ч. ще трябва аз самият да изляза за малко, тъй като тече днес и парламентарният контрол и по стечение на обстоятелствата се оказва, че вицепремиерът и министър на външните работи госпожа Захариева е тук. Имам два въпроса към нея, които не мога да отложа. След това ще се върна, разбира се. Госпожа Евгения Ангелова през това време ще води дискусията.
Бих искал, госпожо Ангелова, сега да дам на Вас възможността да кажете няколко думи, след това да преминем към изложението на господин Йотингер.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Уважаеми господин Йотингер, гости, колеги, членове на европейския парламент! Голяма чест и истинско удоволствие за мен е да имаме възможността да се срещнем днес в Народното събрание на Република България с еврокомисаря за бюджет и човешки ресурси само два месеца преди България да приеме председателството на Съвета на Европейския съюз – тук, в тази сграда, на входа на която е написано, че съединението прави силата, което е и нашият слоган за председателството на Съвета на Европейския съюз, ще обсъдим една изключително важна тема, а именно българските приоритети в дебата за бъдещето на европейския бюджет. Изключително съм горда, че най-младият, но и много опитен евродепутат в европейския парламент Андрей Новаков е представителят на България в преговорния екип за бюджета на Европейския съюз за 2018 година. Само преди няколко дни той донесе за България положителни новини след гласуването на позицията на Европейския парламент.
Без да губя повече време ми се иска да приветствам с добре дошъл еврокомисаря и да му дам думата.
ГЮНТЕР ЙОТИНГЕР: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати на Европейския парламент и на българския парламент, както и на икономическите и социални комисии на европейско ниво, уважаеми представители на българското правителство, уважаеми дами и господа! Изключително благодаря за поканата в този кръг да се срещнем с представители, които са изключително опитни членове на българското общество, неправителствени организации. Наистина се радвам, че може да се срещаме тук, в българския парламент. Аз съм изключително заинтересован, именно когато предстои председателството на България, да осъществим контакт с българския парламент и с представителите на комисиите, които теми може да задълбочим през следващите месеци.
Искам да благодаря на България, Вие вече сте 10 години член на Европейския съюз, и аз смятам че отвън погледнато, когато погледна цифрите, оценявайки развитието на България през тези години, мога да кажа че за Вашата държава това бяха добри години – икономическото развитие, атрактивността на Вашата локация, трудовия пазар. България наистина върви в правилната посока и България, разбира се, обаче се нуждае от още време, когато говорим по-нататък за кохезионната политика ще се спра отново на това. Европа работи с годишен бюджет и с Многогодишна финансова рамка най-малко пет години, която всъщност дава за всички участници сигурност в планирането, за да може човек да знае не само в рамките на година какво може да финансира, а и за години напред и да може по този начин да осъществи по-големи проекти, за да може след 2020 година да подготвим бюджетите. Аз и моят колега Крецу, комисарката от Румъния, изготвихме един рефлекционен документ, който го представихме през юни. На тази база сега изготвяме финансовата рамка за следващите 10 години и всъщност през май месец следващата година ще направим това предложение на Съвета и на Европейския парламент, но и на всички комисии, както и на Вашия парламент, за да може това нещо да се съгласува, тоест това дава голямо значение на българското председателство и на Вашето правителство.
Ние готвим също и две големи конференции за първото полугодие на следващата година, през които задълбочено ще разглеждаме предварителния проект, идеите, размислите на Комисията – с моя специален съветник господин Калфин, Вашите български представители които участват по-важни въпроси в Брюксел, които подпомагат моя милост, и разбира се, моя екип, които съветват мен и моя екип по важни въпроси.
Какви са важните проблеми, които трябва да овладеем? Имаме финансов проблем, защото Британия ни напуска. След един преходен период, в който ще има обсъждания, дискусии където горе-долу трябва вече да имаме някаква яснота по това дали британците ще приемат нашите предложения, трябва да видим как ще изглежда един преходен период, какво ще бъдат готови да плащат британците за бъдещи разходи – неща, които не можем да оправим без тях и, разбира се, за съответните европейски служители, за инфраструктурни проекти, които се нуждаят от 3 до 8 години за реализация. Но след преходния период при нас се получава нещо като вакуум, защото британците плащат до 1 милиарда евро и това ще се окаже дупка в приходите. Това наистина е сериозен фактор, сумата не е малка и наистина представлява проблем.
Същевременно имаме вакуум при разходите, който ще се получи от това, че в сравнение с текущата рамка от 2013-та ще възникнат нови задачи, които трябва да бъдат съфинансирани от Европейския съюз, нови отговорности, които трябва да осъществи Европа, става въпрос за миграция, става въпрос за това как може Европа да подпомага държавите, които основно са засегнати от този проблем – Гърция, България, Италия, тоест да може да ги подпомогне и финансово, и със специализиран персонал.
Само ще засегна темата за отбраната, където в момента в 28 държави членки не инвестираме ефективно, и където смятам, че координацията на общите тръжни процедури, закупуването на въоръжаване и така нататък може да ни осигури предимства на всички. Също така става дума за борба с тероризма, тоест това са все нови и нови задачи, които са предизвикателство за европейския бюджет и ще доведат до празноти в бюджета.
За годишния бюджет Вие споменахте господин колегата Новаков. Ние имаме нужда от мнозинство. Също така финансовата рамка ¬– Многогодишната финансови рамка, също се нуждаем от мнозинство в парламента, но в Съвета се нуждаем от единодушие и това прави нещата наистина трудни, защото това са 27 правителства, нуждаем се от съгласието на всички европейски министри, на всички финансови министри, със сигурност и на всички земеделски министри, тези, които отговарят за инфраструктурата. И интересите на държавите-членки не може да се каже, че са еднакви по всички въпроси, че има единодушие. За да може да си представите мащаба на европейския бюджет – това са 150 милиарда евро годишно приходи, разходи, ангажименти, но това са само 150 милиарда. Защо само? Защото Европа като е 28, има 15 милиарда евро брутен вътрешен продукт чрез производство, имущество и така нататък. От тези 15 милиарда евро ние получаваме 50% от нашите граждани чрез данъци, такси и така нататък, някои държави 45, други 55 на средно около 55. От тези 50% един процент влиза в европейския бюджет, 49% отиват в София, Берлин, Рим, Букурещ или в регионите и общините, или при социалните партньори. И за мен поради това е много важно как ние виждаме бъдещето на Европа, какво трябва да може да реализира Европа в бъдеще – традиционни задачи и нови задачи. И този въпрос искам да го обвържа с добавената стойност. Само когато изпълнението на европейските задачи и европейското финансиране се случва по-ефективно, отколкото на регионално локално ниво, тогава, когато Европа създава добавена стойност, тогава въпросът ще бъде европейски решен. Това е моето разбиране за субсидиарност.
Ако обаче Европа не може да реализира тази добавена стойност, тогава ние очакваме от държавите членки, от данъкоплатците, готовността да ни предоставят средствата, да ни доставят приходите, за да може да реализираме тази добавена стойност, за да имаме, да постигнем ефективни преимущества. Ние виждаме в момента, разглеждаме в момента чрез един мониторинг колко добре работят нашите програми и на мен ми е напълно ясно, че за една държава като България са решаващи две програми: едната е за развитието на селските райони, което да гарантира силен аграрен сектор на България, а България освен една голяма столица и няколко големи градове има и много голяма площ селски райони.
Втората е свързана с инфраструктурата – изграждането на пътища, дигитална инфраструктура, сградни фондове, но индиректно да се повиши конкурентоспособността на една държава – това са големите традиционни задачи. И сега аз искам да Ви кажа моята главна, основна грижа – тя е когато миграция, отбрана, външна и вътрешна сигурност, и разходите за бежанците можем да ги решим чрез съкращения в други сфери като кохезия и като аграрна политика. Тук това би довело до разделение в Европа и поради това трябва да намерим добър баланс. В момента се опитвам да дискутираме две формули. Вакуумът, който ще се получи поради Брекзит… Смятам, че ако постигнем в Съвета единодушие, тоест от една страна да решим въпроса чрез разумни съкращения, от друга страна, чрез прилив на свежи пари. При нови задачи, примерно миграция, отбрана, борба срещу тероризма, ние по един или друг начин ще разтоварим държавите-членки. Затова се нуждаем най-малко 80% от разходите да се покрият от свежи пари, а само 20% от преструктуриранията вътре в нашите бюджети. Става въпрос за бъдещето на Европа – къде ни трябва повече Европа и как ще финансираме тази стара европейска и нова европейска отговорност.
Още едно изречение по темата за регионалната политика, където също в парламента имаме членове, представители, които са много опитни. Аз много силно бях повлиян от германското обединение, което беше началото на европейското обединение. През 1989-та, 1990-та година имахме програми, които бяха национални кохезионни програми в Германия, за да можем да възстановим източните провинции на страната. И до момента наливаме от западните региони, които са икономически по-силни, както от Баден-Вюртемберг, Северен Рейн-Вестфалия, в Бавария в Саксония, в Източен Берлин и други източни провинции. Тогава обаче имахме големия европейски политик Хелмут Кол, който обеща цветущи пейзажи в източните провинции, които обаче не се осъществиха. Едно поколение трябва – 30 години, за да се осъществи нещо такова.
И сега ние виждаме, че в Дрезден, в Лайпциг, в Саксония, в Потсдам, във Виена в момента наистина има просперитет и кохезионната политика чрез строежа на магистрали, на висши училища, чрез обучение, образование и квалификация на хората довежда до това, че източната част на страната се приближи като стандарти и постижения към западната. Това, което започна през 90-те година в Германия, започна в Полша през 2004 година, в България през 2007 година – преди 10 години. Това трябва да го имаме предвид. И трябва да имаме предвид, естествено, факта, че трябва да подкрепяме България и новите страни-членки чрез наистина умна кохезионна политика. Това, което в Германия се случва от 27 години, му трябват още 10 години, за да се случи окончателно, за да може да бъде доведено до успешен край. Не може да бъде спряно след 10 години. За новите страни-членки ни трябват поне още 10 години, още 20 години за инфраструктурни проекти. Аз съм напълно убеден в това.
И сега да кажа и конкретно. Брутният вътрешен продукт на глава от населението – в Европа средната стойност е 30 000 евро, в Люксембург 90 90 хиляди евро, в Германия са 42000 евро, в България са 6500 евро. Това е двойно повече, отколкото беше преди 10 години, но наистина трябва да го увеличим, трябва да намалим тази разлика, трябва наистина да има сближаване, но не да намалим в Люксембург до 30 милиона брутния вътрешен продукт, а да го увеличим в България. За да го вдигнем от 6500 на 20-30, нещата трябва да се случат постепенно, не може изведнъж да станат 90 000. На българите ни трябва търпение, а ние трябва да сме солидарни и трябва добре да съветваме новите членове, трябва да направим икономиката и бюджета конкурентноспособни. Той трябва да е солидарен и да се грижи за сигурността на хората.
Конкурентоспособността, силната икономика, солидарността вътрешна и външна сигурност, и устойчивостта за мен са четирите централни елемента на европейската стратегия, която трябва да бъде в основната част на Многогодишната финансова рамка за следващите 10 години. Много Ви благодаря и наистина очаквам Вашите конструктивни, критични изказвания и наистина Ви призовавам да се включваме в този reflection paper процес, за да ни кажете Вие какво очаквате от европейската бюджетна политика. Бъдещето на Европа и на българските финанси, и на европейските финанси, е изключително важно. И затова хората, които са тук, в залата, и които не са членове на парламента, но представят важни слоеве и групи на обществото, обърнете се към Вашите представители в Европейския парламент, обърнете се към националното правителство и към националните комисии и органи, използвайте времето, за да направите предложението на Комисията за бюджета, в който участва, естествено и Вашият комисар госпожа Габриел, да можем да направим наистина… До догодина имаме очаквания от Вас, от Ваша страна, за да можем да имаме успешни кохезионни проекти, български кохезионни проекти, които да бъдат успешни. Тук, в София, по време на председателството ще имаме възможност да изявим своята позиция пред ръководителите на правителствата от Италия, Франция, Швеция, Дания, Австрия – всички големи нетоплатци на общността. Така че Вие имате възможност да направите най-добрата лобистика за Вашите интереси по време на председателството за бъдещата кохезионна политика. Много Ви благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Йотингер.
Чу се един възглас в залата за орязването на разходите. Ще продължим дискусията.
Бих искал да дам възможността на колегите. Виждам, че господин Пирински пръв даде сигнал. Господин Пирински е член на Европейския парламент.
ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Уважаеми господин комисар, уважаеми колеги! Наистина имаме един много рядък и важен шанс да дискутираме днес с господин комисаря Йотингер възможно най-важните въпроси, свързани с бюджетна рамка, с кохезионната политика.
Господин комисар, Вие акцентирате върху необходимостта от добавена стойност, value added, като водещ критерий за формиране на Многогодишната бюджетна рамка. Възниква въпросът кой е критерият, който да определи кое е value added. Аз бих предложил да възприемем и Вие да възприемете като най-важно предизвикателство различията, разривите в равнищата, за които и Вие споменахте, в доходите, в реалното състояние на икономиките и на обществата, и оттук каква кохезионна политика ни е необходима. Вие имате един пример, който употребявате, имах възможност да участвам в редица дискусии, в които и Вие участвате, за така наречената „железница между два града“ в Северна България и Вашия аргумент, че включването на такъв проект в бюджета на Европейския съюз отговаря на изискването за добавена стойност, защото това развива един район, който засега изостава, създава нова перспектива и тъй нататък.
Но аз бих Ви помолил да помислите във връзка с друга Ваша мисъл, в която споменавате, че от всяко евро, инвестирано по линия на кохезионната политика, 60 евроцента се връщат във фирми от Западна Европа, които изпълняват тези проекти. Опасявам се, че ако такава политика продължи, ние няма и след 20 години да достигнем онези изравнявания, за които Вие говорите.
Затова смятам, че конструирайки бюджетната и кохезионна политика за следващия период, трябва много внимателно да се вгледаме в инструментите и условията, с които ще я осъществяваме. Това включва и разглеждане на правилата за държавните помощи state aids, където според мен трябва да има едни доста сериозни облекчения, ако щете, за страни като България, които да са в състояние във взаимодействие с европейските фондове да генерират проекти, които развиват индустриалния капацитет на страната. В reflection paper-а и в други документи има един специален акцент за така наречените „райони, преминаващи през трансформация“ – transition regions, където е необходим особен подход, а такива са именно районите които са претърпели деиндустриализация, за да могат те ускорено да достигнат един реален работещ индустриален капацитет. Вие, според мен, сте в добра позиция, споменахте Вашия опит в рамките на Федералната република, да бъдете генератор на една доста по-съвременна и нова политика на бюджета и кохезията, която да адресира именно това основно предизвикателство на тези неравенства. Казвам го, господин комисар, и в светлината на последните дискусии, ако щете и в Съвета на министрите онзиден, по въпроса за така наречените „командировани работници“ posted workers. Съветът заседава 12-13 часа, постигна някаква позиция.
За какво става дума? Фактически за едни условия, които рязко ще намалят досегашната конкурентна оферта на източноевропейски фирми, предлагащи едни или други услуги с работници от Източна Европа. До известна степен е разбираем аргументът да има изравнено плащане за една и съща работа, но Вие разбирате, че в източноевропейските страни, на които и Вие сте бил свидетел на изказванията, нараства една сериозна тревога за последиците от такова едно решение за пазара на труда там. И ако няма от страна на Комисията един адекватно разтревожен подход и отговор на този проблем, струва ми се, че тази Ваша оптимистична перспектива, която ни призовавате да споделим – за едно съвместно усилие за изравняване в една обозрима перспектива, ще се размине с реалните процеси, които ще се развият и в общества като България.
Завършвам с това, че като представител и на групата на социалистите, Вие знаете, че ние имаме един доста по-различно общ подход към Многогодишната рамка. Ние съвсем не приемаме тази граница от един процент от брутния вътрешен продукт. Смятаме че и максимумът, фиксиран по принцип от един процент и 29 commitements също трябва да бъде преразгледан, много сериозно подкрепяме усилието за собствени ресурси, за own resources, които да бъдат поне 50% и затова е необходима една много сериозна акция за въвеждане на европейски корпоративен данък по отношение на многонационалните и много други източници. И в същото време да си дадем сметка, че това така нареченото финансиализиране, тоест увеличената употреба на финансови инструменти като средство за реализация на политиката. Трябва да имаме предвид, че ако го оставим просто така, то ще задълбочи различията, защото, естествено, финансовите инструменти търсят печалба, търсят възвръщаемост и, естествено, отиват там, където тя е по-висока.
Извинявам се на всички за това, че може би малко по-дълго говорих. Надявам се, че съм повдигнал достатъчно спорни въпроси, за да стане интересна дискусия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предлагам да съберем няколко мнения и тогава господин Йотингер да има възможността да отговаря.
АНДРЕЙ НОВАКОВ: Благодаря, госпожо Председател, ще бъда съвсем кратък.
Първо, господин комисар, аз съм благодарен и се радвам, че едва 48 часа след като европейския парламент гласува своята позиция по „Бюджет 2018“, Вие сте именно в България, една от първите държави, които посетихте.
Съгласен съм с Вас, че Европейският съюз трябва да финансира нужди, а не желания. Отстоявам тази позиция и считам, че това е разумното разходване на парите на европейския данъкоплатец. В същото време аз вярвам, че държави като България, региони, в които трудно можеш да намериш инвестиционен потенциал, се нуждаят от това кохезионната политика да продължи да съществува, безвъзмездното финансиране да продължи да съществува и след 2020 година. Аз бих казал, че бъдещето на Европейския съюз лесно можем да го приравним на бъдещето на кохезионната политика, защото наред с това се оказва, че дебатите ще започнат за следващия MMF, за следващия CPR наред с преговорите по Брекзит ,точно по време на българското председателство. Аз обаче съм спокоен, ние, българите, сме показали, че когато е най-трудно, даваме най-доброто от себе си.
Считам че реформата, която ще засегне финансите на Съюза след 2020 година, е належаща, но в същото време да използваме трибуната, че има толкова много български кметове, за съжаление, които са от едни от най-бедните региони в Европа, да чуят, че могат спокойно да планират развитието на своите градове, тъй като Европейският съюз няма да забрави, че има региони в които трудно може да се намери друг инструмент за насърчаване на развитието, разкриване на работни места и растеж, освен грантово финансиране от Европейския съюз. Ние сме с разбирането, че това е част от основните функции на Съюза и не е завинаги. И аз съм сигурен че няма да е необходимо много време да наваксаме, така че икономиката сама да създава възможности за инвестиции както в инфраструктура, така и за подкрепа на фермерите, така и за насърчаване на заетостта. Ето защо гледам с оптимизъм към бъдещите преговори и се радвам, че имате такова разбиране по отношение на кохезионната политика, и съм сигурен, че ще стигнем до разумен компромис. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Новаков.
Има думата госпожа Михайлова – член на Европейския парламент.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Няма да злоупотребявам с времето, за да не превърнем дебата тук като дебат в Европейския парламент.
Искам само да информирам всички колеги от България, правителството, неправителствените организации и най-вече местните власти и да кажа, че днешната среща с господин Йотингер е част от неговата целенасочена политика на отворена дискусия. Ние имаме възможност да дискутираме с него темите на Многогодишната финансова рамка както в групата на либералите, която аз представлявам, така и в отделните комисии на парламента, така и в пленарна зала. И по същия начин както тук той открито представя проблемите и възможните решения, точно по същия начин той ги представя и в пленарна зала в Европейския парламент.
През идващите седмици ние ще имаме специална среща с него в Комисията по регионална политика, на която ще коментираме развитието на кохезионната политика и аз се надявам, че ще намерим допирните точки, които вече се очертават и се надявам на това, че от българска страна ще има достатъчно ясни послания и гласове за това какво трябва да бъде бъдещето на България в бъдещето на Европа, каква трябва да бъде визията за всеки един от нашите региони – нещо, което като че ли ни липсва в момента, и да апелирам за това страната ни да бъде готова за дискусия по бъдещето на Европа, бъдещето на кохезионната политика и бъдещето на селскостопанската политика с ясна визия за своето развитие. Ние не сме само потребители на помощ, ние участваме в общия процес на икономическо развитие на Европейския съюз. Допринасяйки чрез проектите в България за фирми в други страни от Европейския съюз, ние допринасяме за икономическия растеж в Европейския съюз. Затова аз съм убедена, че от България трябва да има ясна позиция, трябва да има ясна визия, трябва да има разбиране какво е нашето бъдеще в Европейския съюз. И затова апелирам към всички участници в тази дискусия.
Що се отнася до комисар Йотингер, той е демонстрирал и демонстрира готовността си и отворения подход, с който води разговорите с всички участници в този процес и ние ще продължим в същия дух.
Комисията по регионално развитие с удоволствие и с желание ще подкрепи комисар Йотингер и ние ще работим в посока модернизация на кохезионната политика, в посока допълняемост и синергия между тази кохезионна политика и другите политики на Европейския съюз и възможности за това да посрещнем предизвикателствата, с които се сблъсква Европейският съюз и европейският гражданин всеки ден, и чрез инструментите на бъдещата кохезионна политика. Благодаря Ви. Желая Ви много успешно пребиваване в България, господин Йотингер.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Нека да дадем възможност сега на еврокомисаря Йотингер да направи неговия коментар, след което ще дам думата и на народните представители.
ГЮНТЕР ЙОТИНГЕР: Въпросът какво означава добавена стойност, каква е дефиницията на добавена стойност, е много важен. И ние работим върху една такава дефиниция. Ще дам примери от сферата на кохезионната политика. Когато по протежението на река Дунав от Виена или град Линц до Черно море се модернизират железопътните линии и се подготвя за скоростни влакове и то трансгранично в рамките на шест-седем държави членки, и това се координира на европейско ниво, и се изработи съвместен график, за да може тези железопътни отсечки да станат едновременно готови, това означава добавена стойност.
Или второ, от областта на науката – когато по отношение на роботиката или електрониката сме в конкуренция със Силиконовата долина, или Южна Корея и Китай, и не обединим нашите сили, за да може Европа да се пребори с конкуренцията и едновременно с това разработваме научни програми, тогава ние сме достатъчно силни заедно и това означава добавена стойност.
Трети пример: когато заедно предоставим средства за охраната на външните граници, за контрола на границата между България и Турция или в Средиземноморието, но за сметка на това можем да осигурим свободно придвижване вътре в Европа, вместо да имаме 28 държави с граничен контрол, това бих казал, че е добавена стойност за свободното придвижване и за граничния контрол на Европа.
Сега по въпроса какво представляват регионалните проекти. Тук мога да кажа, че когато от столицата София може да подобрим железопътните връзки между отделните населени места, за да може стоки да се транспортират не само с камиони и по пътищата, за да може да осигурим сигурен транспорт на хора, на стоки, може да се каже, че от гледна точка на нетния платец, това не е добавена стойност. Човек ще каже: нека българите си го финансират от собствения бюджет. И е така, и не е така. Така е теоретично, но практически българите не разполагат с достатъчно приходи от данъци, за да могат да направят тази огромна инвестиция. Поради това се нуждаете от съфинансиране 50-60 процента от европейския бюджет. И това се води от мисълта имаме ли добавена стойност, когато направим една държава по-атрактивна за хората и за младото поколение, за да може те да не си отиват от селските райони на България и да имигрират в други държави, да отиват Париж, в Милано да търсят там своята прехрана, и дори в САЩ, а да ги задържим тук и да работят близките 40-50 години тук успешно и да създават добавена стойност. И когато при (неразбираем израз на преводачката) това се намалява, когато се помага на България да извърви този път и да си увеличи БВП, то това може да се нарече трансферен съюз и ако ние не сме готови да правим трансфери, то ние не се нуждаем от европейски бюджет. Тогава ни трябва само един бюджет за комисията, като да речем полиция на вътрешния пазар или като законодател, но бюджет, който предвижда инвестиционни програми, това е вече трансферен бюджет, в който ако всичките пари, които идваха от Германия, оставаха там, то тогава това не води до резултат. Знам, че това понятие „трансфер“ е малко изтъркано, но искам да кажа, че трансферите са нужни, за да може да се засили единството на Европа, кохерентността, и за да може в близките години отделните държави членки, региони в Европа, да са атрактивни.
Понятието нетен платец също е малко късогледо. Държави като Австрия и Италия, Нидерландия, Швеция, това са нетни платци, но от всяко евро, което отива от моята държава в България, Вилнюс или някъде другаде – Братислава, Варшава и се съфинансира с националните бюджети, 70% се връщат в книгите на немската индустрия – дали е в строителната индустрия, дали в машиностроенето, дали в производителите на автомобилната индустрия. По този начин Германия печели от европейската инфраструктура. Ако това нещо го допълним като приемем, че добавената стойност се реализира не само в Германия, но и в България, тоест примерно доставка на коли, на резервни части, машинно производство, за да може тук да се увеличи добавената стойност, а кохезионните средства да не се връщат обратно като бумеранг в регионите, от които са дошли и в държавите на нетните платци, тоест, винаги е важно да има наука и развитие. И затова смятам, че това е нещо, по което всички имаме разбиране. Ние взехме решение 3% от европейските средства да се инвестират в наука и развитие, вместо 2%. Италия, примерно, е все още само с 1%, аз съм от Баден-Вюртемберг, отборът от моя град не играе в първа лига, но въпреки това имаме 12 милиона жители, 4,8 % от нашия БВП се инвестира в наука и проучване. И по този начин ние сме конкурентоспособни срещу Силиконовата долина, срещу Шанхай. И ако при България това са 0,3% и се покачи на 1,5%, то тогава Вие се придвижвате напред. Ако ние разработим нова научна програма с мащаб до 2017 г., то тогава българинът трябва да е заинтригуван да отдава повече за наука и за развитие. Не става въпрос само за съфинансиране, а идеята е това да се покачи от 1 на 2% и да се достигне средната стойност за Европа и по този начин да могат да бъдат разпределени средствата за научни разработки в различни части на Европа и да се направят центрове за развитие на индустрията, пример дигиталния център за развитие на BOSS, който е в Щутгарт. Самата компания е в Щутгарт, но дигиталният център в Будапеща.
И именно този курс – къде е профилът, на България, къде ще бъдем атрактивни за инвеститорите, частните инвеститори, ние трябва да си разработим тази стратегия за следващото десетилетие с конкретни точки, акценти в тази политика. Господин Пирински посочи някои от основните проблеми. Дейвид Камерън например, предишният премиер на Великобритания, каза, че аз трябва да намеря аргументи, за да останат в Европейския съюз. Той винаги е била един евроскептик. И той каза, че в европейския бюджет трябва разходите да бъдат максимално един процент от европейския вътрешен продукт. Той се опитваше да задържи Великобритания в Европейския съюз, но когато Борис Джонсън се намеси, нещата наистина се обърнаха. Сега Великобритания излезе от Европейския съюз.
Посетих Стокхолм, сега ще бъда във Виена, след като бъде съставено правителството, след това ще пътувам и в други европейски столици, за да убеждавам националните правителства, за да не остане именно този един процент, за да може наистина отделните страни да поемат своите задължения, своите задачи да създават добавена стойност в собствените си страни. Естествено, когато имаме такива задачи като вътрешна сигурност, външна сигурност, отбрана, иновации, трябва да имаме и приходи, и ресурси. Ние работим по въпроса, работим по различни теми с нови предложения, за да анализираме ситуацията и да видим как могат да се преразпределят средствата, за да създадем независими приходи, да генерираме независими, приходи, потоци които да се влеят в бюджета от отделните страни.
Друга важна точка е дали да използваме финансови инструменти или да бъдат в наличност – чисти финансови средства. Аз мисля, че планът Юнкер може да осигури финансови инструменти, но те никога не могат да заменят финансовите потоци, чистите финансови средства, които да бъдат използвани за подпомагане на отделните страни. Затова аз съм „за“ да продължи финансирането с финансови средства. Инструментите не могат да заменят грантовете и субсидиите.
Това, което Вие представяте като позиция, е ясно. Важното е да имаме единство. И затова моята молба към Вас, например в Стокхолм видях, че имам доста силни противници, сега имаме нови играчи, ново правителство във Виена, които не са много готови да приемат тези парични трансфери. В Берлин се надяваме скоро да имаме едно ново правителство и то проевропейско правителство, за да увеличим, да минем този един процент, да го увеличим. Но това е минимумът за нашите очаквания.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Така е, господин Йотингер, всяко евро, дадено от Европа, трябва да работи в полза на всеки европейски гражданин, включително и на българските граждани. Но пък и ние трябва да подготвяме успешни български проекти, за да можем да защитим средствата, които получаваме.
Заповядайте за допълнителни въпроси и коментари, след което трябва да преминем към точка втора, а именно представянето на Министерството на финансите.
МИЛЕНА АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Вигенин.
Аз ще бъда съвсем кратка – Милена Ангелова се казвам, представител на Европейския икономически и социален комитет и главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България.
Както Вие казахте, въпросът за кохезионната политика е въпрос за бъдещето на България и аз съм напълно уверена, че и Вие ще положите всички усилия в една прозрачна дискусия този въпрос да бъде решен, така че да не бъдат изоставени някои от страните-членки и съм оптимист за следващата Многогодишна финансова рамка. От тази гледна точка имам и съвсем прагматични въпроси към Вас, тъй като явно е, че средствата в следващата Многогодишна финансова рамка трябва да се инвестират по-добре, отколкото това се прави в тази, нали затова са научените уроци.
И в този ред на мисли Европейската комисия беше поела ангажимент за новото законодателство, особено както и господин Пирински посочи, в сферата на държавните помощи да направи някои оценки, визирам пакета „Almunia”, където оценката закъснява вече втора година. Приветствам инициативата на Главна дирекция „Малки и средни предприятия“ за това да се ревизира дефиницията за малки и средни предприятия, но съм притеснена от факта, че е възложено на външен консултант към този момент. Ние ще бъдем активни и в рамките на българското председателство е поискано такова становище от Европейския икономически и социален комитет. Там работят много активно.
Но в същото време мисля, че и останалият пакет в сферата на държавните помощи заслужава един по-сериозен преглед и мисля, че той трябва да бъде направен преди да почне програмирането на Многогодишната финансова рамка. Също така оценката на финансови инструменти срещу или в допълнение на грантово финансиране, мисля че трябва да бъде допълнена от гледна точка на общоевропейските програми, тъй като средносрочната ревизия на „Хоризонт 2020“ показва изоставане на участието на български, румънски, унгарски компании в тези програми и явно е, че там нещо не е достатъчно добре направено, за да насърчи нашите страни-членки да се включат по активно. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Заповядайте, господин Маркула. Извинявам се, Вие отдавна заявихте.
МАРКУ МАРКУЛА: Изглежда диалогът е доста интересен и, естествено, ние имаме български колеги, които участват. Нека да се спрем на някои от ключовите точки. Искам да подчертая рамката „Европа 2020“, тоест нас ни очакват доста промени и всичко това трябва да бъде много сериозно обсъдено на европейско ниво и трябва да подчертаем, разбира се, и други аспекти, които имат пряко влияние върху развитието на отделните региони, и да видим де факто от всички тези развития какво можем ние да спечелим като Европа. Трябва да имаме повече партньорства на регионално ниво и между отделните страни. Това означава, че трябва да имаме повече планове за действие и нови критерии, и трябва нова система за измерване на прогреса, на напредъка, трябва да следим развитието на вътрешния продукт в отделните страни и всяка страна трябва да създаде своите конкретни мерки, за да определи напредъка си, прогреса си и да види в каква степен вътрешният продукт трябва да бъде оценен от гледна точка на качеството, защото всеки регион има своята тежест и своята сила. И трябва да видим де факто какво трябва да направим, за да повлияем на регионално ниво, на ниво развитие на градовете, какво трябва да бъде приложено на практика на място. За това от Комитета на регионите работим изключително силно по въпроса с кохезионната политика, но трябва да бъдем наистина готови, така че новите структури, новите промени и кохезионните фондове, и кохезионното финансиране да стане по-опростено и по целесъобразно, за да създадем по-целенасочени инструменти, които да бъдат по-ефективни. Както и комисар Йотингер каза, и други, трябва да намерим инструменти – това е нашето бъдеще, които да действат и да бъдат ефективни. Трябва да помогнем на трансформацията на страните в Европа, за да можем да привлечем и частно финансиране от частния сектор. Инвестиционните фондове са изключително важни. Изключително важно е да имаме устойчиво развитие, а то идва от стратегически инвестиции.
И тук трябва наистина да направим по-ефективна оценка на постигнатите резултати, за да имаме по-целенасочени инвестиции. Това което вече чухме, беше за развитие на индустрията. Президентът Юнкер също вижда кохезията и в тази посока – с развитието на единния дигитален пазар. Тук виждаме вече развитие и прогрес като резултат на засилването на тези политики.
Искам в заключение да подчертая, че всички тези аспекти по отношение на българското председателство трябва да бъдат продължени, да бъдат засилени, да бъдат акцентирани по време на българското председателство. Трябва да сме бързи в прилагането на добрите практики, за да можем наистина да очакваме резултати от българското председателство. Австрия, Румъния и Финландия подкрепят това. Ние сме готови да действаме в засилено сътрудничество, в едно по-ефективно сътрудничество, в практически насочено сътрудничество, за да можем да постигнем повече, защото вече сме постигнали доста добри резултати, които можем да надградим чрез партньорства.
Но, още веднъж, кохезията е решаваща за бъдещето на Европа. Тя трябва да съществува, да бъде много отворена, за да може кохезията наистина и в селскостопанската политика да бъде целенасочено и честно разпределена и прилагана. Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Само да уточним, господин Маркула е заместник-председател на Комитета на регионите. Благодарим му, че е тук сред нас и имаме и депутат, който иска да вземе думата – заместник-председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Петров.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин председател.
Господин Йотингер, благодаря за Вашата изчерпателна лекция. Искам да уверя господин Йотингер като член на Комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете, че нашата комисия работи много активно и тя работи също в открит характер. Имаме добре действащ обществен съвет към Комисията. Освен това следим редовно на нашите заседания как се усвояват еврофондовете и мога да Ви уверя, че в България е създаден климат на едно внимателно усвояване на всяко едно евро. Хората са благодарни, господин Йотингер, за тази солидарност, която имаме от Европейския съюз. Нарушенията стават все по-малко и са в рамките на общоприетите проценти в целия Европейски съюз.
Тук обаче искам да помоля във Ваше лице като комисар, който формира бюджета, да обърнете внимание на всичките критерии, по които се определят средствата, отиващи в България. За съжаление моето впечатление, дано да е грешно, е, че това става само въз основа на бюджета, въз основа на вноските, които прави страната и по този показател ние сме сред източноевропейските страни в неблагоприятно положение, получавайки в някои случаи на глава от населението до два пъти по-малко средства. В това отношение смятам, че Европейската комисия трябва да разгледа специално в случая на България като страна, която има да наваксва много и нека да се спазват също регламентите на Европейския съюз по отношение на селскостопанските субсидии, които трябва да бъдат съпоставими за съседни страни. Случаят с Гърция не е такъв.
И моля за това да има същевременно и по-сериозен на поглед върху регионалното развитие на България, въпреки че имаме доста сериозно представителство в Европейския парламент, в Регионалната комисия. В България се наблюдават големия диспропорции в регионалното развитие и смятам, че нашите представители в Регионалната комисия на Европейския парламент не правят достатъчно за това да се обръща внимание върху бюджетирането на проблемите. Най-изостаналите райони в Европейския съюз се намират в България. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Петров, сигурен съм, че и госпожа Искра Михайлова, която е председател на тази комисия, ще отговори малко по-нататък на Вашия коментар.
Имаме още един народен представител, който иска да се изкаже, Диляна Славова от Европейския икономически и социален комитет, ще помоля много кратко господин Ангелов и трябва да се ориентираме към приключване на частта, свързана с господин Йотингер, за да не го забавим за следващите му срещи.
Заповядайте, госпожо Мехмедова.
ИМРЕН МЕХМЕДОВА: Благодаря.
Първо искам да поздравя господин Йотингер с добре дошъл в България. Една от основополагащите политики на Европейския съюз е кохезионната политика, която е приоритет на нашето председателство по време на съвета на Европа. Кохезията означава сближаване, но не само в инфраструктурно отношение и в отношение по различните програми, но и отношение към различията. По-скоро въпросът ми е как Европа успяла да парира национализма и евроскептицизма в името на голямата цел – единна и обединена Европа? Благодаря Ви.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Мехмедова, освен за въпроса и за това, че бяхте толкова кратка.
Госпожо Славова, заповядайте Вие.
ДИЛЯНА СЛАВОВА: Благодаря, господин Вигенин.
Диляна Славова – Европейски икономически и социален комитет, председател на Комисията по външна политика.
Благодаря господин Йотингер, за презентацията. Ние просто следваме Вашите презентации, които правихте в Брюксел и в Шарлеман преди няколко седмици, когато отново развитие своите идеи, които иначе са така приемливи за всички нас, особено що се отнася за сигурността по границите, борбата с тероризма, устойчивостта, която подчертахте, конкурентоспособността и не може да не се съгласим с Вас.
Искам само да насоча Вашето внимание към общата селскостопанска политика. Както знаете, това е политиката, която е единствено обща в Европейския съюз е с доста голям бюджет в сегашната финансова рамка. Казахте, че през месец май 2018 година ще направите Вашите предложения относно на Многогодишната финансова рамка, какво ще бъде мястото на обща селскостопанска политика. Тя е изключително важна за България, особено Програмата за развитие на селските райони. Искаме да видим Вашите виждания, още повече че, знаете, сега има много ярки несъответствия между различните държави членки. България е една от тези държави, която е в необлагодетелствано положение по отношение на общата селскостопанска политика, все още.
Вторият ми въпрос е, много ще се радвам и искам официално да Ви поканя да присъствате и да участвате като официален гост на нашето събиране на Секцията по външна политика в Брюксел – декември или януари месец. Ще бъдем радостни да обсъдим бъдещето на development aid, особено след изключването на Великобритания от Европейския съюз, как това ще се отрази на отделните държави членки. Говорим за development aid, насочена специално към съседни държави, към източното партньорство, също към държавите от Африка, където знаем, че все пак Европейският съюз е основен дом. И ще се надяваме също и за Вашите коментари относно борбата с тероризма и за сигурните външни граници. Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Славова.
Извинете, господин Младенов, прекръстих Ви.
Заповядайте, имате думата.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ: Бих искал да продължа въпроса на госпожа Славова, като попитам какво е виждането на господин Йотингер във връзка с фондовете, които са насочени към подкрепа на малките и средни предприятия в областта на икономиката и замяната на грантовия инструмент с финансови инструменти? Благодаря.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Време е господин Йотингер да отговори.
Заповядайте, господин Йотингер.
ГЮНТЕР ЙОТИНГЕР: Някои въпроси, които зададохте, в момента се проверяват. Ефективността, този spending review, който правим, трябва да свърши до Коледа и след това на база на това ще градим модернизацията и по-нататъшното развитие, участие и събирането на различни програми. Но мога да кажа, че през следващия финансов период също директно ще помагаме от европейски фондове малки и средни предприятия, но не със заеми с гаранции, а чрез подпомагане под формата на финансови помощи, които ще бъдат за важни проекти в областта на малките и средните предприятия. Селскостопанската политика е първата пълна общностна политика. Мисля, че не трябва да се връщаме на национално ниво, имаме вътрешен пазар и за продукти, за хранителни продукти, за месо за вино и за други напитки. И когато имаме вътрешен пазар, трябва да имаме подпомагане на този европейски вътрешен пазар, а ние в областта на селскостопанската политика няма да се измъкнем от определени съкращения, когато един от най-големите платци – Великобритания, отпадне, то така или иначе се налагат съкращения на всички програми, но няма да позволя огромни съкращения в аграрната политика. Ако дори и някои организации като неправителствени, кажат, че трябва да се прекрати подпомагането, аз съм против. Селското стопанство се нуждае от подпомагане и не само в изостаналите райони, а навсякъде, където то се осъществява, където се произвеждат хранителни продукти.
Също така и с финансиране, защото в Европа има рестрикции, които не се получават в други региони на света, затова европейският и българският фермер няма да бъде конкурентоспособен без определено съфинансиране от първи стълб на нашата обща аграрна политика.
И второ, необходимо е засилването на селските райони. Моя колега Хоган – комисар по аграрна политика, сега подготвя информация по тази тема. Аз също ще се включа по въпроса през декември. Тогава всички участници –кметовете в селските райони, министърът на земеделието, организациите ще могат да коментират информацията и на база на това предложението на комисията ще стъпи за продължението, като естествено с някакви минимални съкращения, но все пак продължението на субсидирането на селското стопанство, заедно с двата стълба, които със сигурност ще модернизираме, може би ще опростим, за да може бюрокрацията да е по-малка както за администрацията, така и за селските стопани. За целта се подготвя проектозакон за улесняване, за опростяване на механизмите и на процедурите, и ще бъде предложено на парламента и на Съвета.
Също така смятам, че трябва да има активна добросъседска политика. Ако погледнем размера на миграцията на бежанците, ако искаме това нещо да го овладеем, то трябва да направим повече там, където са причините това да се образува, защото тези, които в момента бягат, са до 18-годишни, живеят в Мали, в Либия, в Еритрея, в Палестина. Те може би живеят и на Западните Балкани, тоест ако ние не съумеем да стабилизираме Западните Балкани, защото не трябва да забравяме, че войната в Югославия се случи съвсем наскоро, идеята е също така държавите, които са на изток, източните партньорства – Армения, Азербайджан, Беларус и така нататък… Тоест ние тези програми ще трябва да ги доразвием, но активно финансиране на съседски държави и в рамките на европейския бюджет смятам за необходимо.
Господин Петров, на въпроса кой регион какво ще получи, какво ще получат по-изостаналите региони. Искам да Ви посъветвам кохезионните средства да не се дават само на изостанали райони, не само на бедни региони, защото ако богатите региони нямат вече право да получават, тогава приемливостта на това финансиране ще бъде разклатено. Освен това има интеррегионални проекти, като пример провинцията Бавария и провинция Саксония, близостта към Шлезия и Полша, и към Чехия, към Бохемия в Чехия, това беше старата граница на Студената война, Източния блок и Европейския съюз – 6, 10, 12. Нямаше връзки, нямаше пътища, нямаше общи общини. Само чрез тази интеррегионална кохезионна политика тези отделени региони съумяват да се сближат. И ако сега отидете в европейския град Гьорлиц, западната част е в Саксония, а другата – 14 000 жители в Шлезия, Полша. По средата минава река. През годините на Студената война река Одер беше границата на Студената война. Днес Гьорлиц се сближава чрез кохезионни програми, които може да се получат както в Саксония, така и в Шлезия, тоест по този начин се подпомагат всички региони, но градивно, тоест изостаналите региони се нуждаят от повече спрямо по-силните райони.
Ако говорим с конкретни цифри, България също със своя брутен вътрешен продукт допринася за приходите на бюджета. Един процент от Вашия брутен вътрешен продукт също влиза в европейския бюджет, но обратният поток към България, при 5,5% през 2014 г., след това се покачва на 6,3, а сега е 5%, тоест факторът пет до шест, България получава повече обратно, отколкото плаща. Това го смятам напълно за необходимо и не го отричам, но ако бъде още по-високо, тогава единодушието в Съвета ще го загубим.
Моята молба е: отидете веднъж в Стокхолм, опитайте се да преговаряте с шведските депутати и се върнете. Тогава ще видите, и там е нажежен въздухът. Бях там и парламентът на Стокхолм, готовността да се подпомага кохезионната политика, е много ограничена. Това може да го потвърди и предишният председател на Регионалната комисия. Нека да изчакаме, да видим как ще се случи, трябва да се борим и в Австрия, и то сериозно, в Швеция, в Холандия също ни предстои битка, може и в Германия, но там ще се справя. Но, повярвайте ми, едно към пет, едно към шест мисля, че е честна стойност – плащаш едно евро, а получаваш пет-шест обратно. Мисля, че тази банка я има само веднъж и тя е под формата на Европейския фонд.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Йотингер.
Ще трябва да Ви освободим за съжаление, иначе дискусията е много интересна и даде повод за размишления. Тя е първа такава дискусия в такъв широк формат, мисля че това я направи още по-ценна, защото когато говорим за, Вие го споменахте в своето изложение, българска позиция по тези въпроси, която е добре да бъде изработена на по-ранен етап, е хубаво всички, както се казва актьори, първо да работят заедно и да стигнат до обща позиция, която, естествено да се защитава във всичките институции, в които участват. С това, разбира се, не приключва нашата дискусия, след малко ще дадем думата на Министерството на финансите, защото разчитаме те да ни споделят това, до което те самите са стигнали към момента, за да можем оттук нататък съвместно и с изпълнителната власт да продължаваме избистрянето ето на тази дискусия.
Благодаря още веднъж.
Да Ви пожелаем успех! (Ръкопляскания.)
И докато неговият екип се оттегля, да кажа че в началото на януари целият състав на Европейската комисия, включително господин Йотингер, ще бъде в България за откриването на българското председателство.

Продължаваме с втора точка:
ДИСКУСИЯ НА ТЕМА „РЕФОРМА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ БЮДЖЕТ: БЪЛГАРСКАТА ПОЗИЦИЯ В ПРЕГОВОРНИЯ ПРОЦЕС ПО ПОДГОТОВКАТА НА МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА ЗА ПЕРИОДА 2021-2027 г“, С УЧАСТИЕТО НА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ И ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯV
С нас от Министерството на финансите, все пак искам да спомена, са: господин Георги Чукалев – директор на Дирекция „Икономическа и финансова политика“ в Министерство на финансите, Ирена Русинова –началник на отдел в Дирекция „Икономическа и финансова политика“ и Антон Гладнишки – началник на отдел в Дирекция „Икономическа и финансова политика“.
Имате думата.
ГЕОРГИ ЧУКАЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще представя позицията на Министерството на финансите по темата за бъдещата Многогодишна финансова рамка след 2020 година. Във връзка с нейната подготовка Европейската комисия публикува документ за размисъл относно бъдещето на финансите на Европейския съюз. Документът няма нормативен характер и към момента характерът на дискусията по темата е неформален. Очаква се Европейската комисия да представи през месец май следващата година своето предложение по тази програма, като в настоящата презентация искам да споделя наши предварителни виждания във връзка с приоритетите по Многогодишната финансова рамка. Видяхте съдържанието на презентацията, една основна част от нея е свързана с връзката между усвояването на европейските средства и макроикономическото развитие на страната. Министерството на финансите разполага и със специално разработен иконометричен продукт, неговото име е „Сибила“, който оценява ефектите от усвояването на европейски средства върху основни макроикономически показатели на страната. И тук, в тези графики, може да видите нашите оценки, като за първия програмен период през 2007-2013 година оценката е ex-post, тоест при налични отчетни данни за използваните евросредства, а в следващия програмен период оценката е ex-ante, въпреки че вече този програмен период започна и има отчетна информация до септември месец тази година. И представяме на Вашето внимание изцяло оценка, която се основава на средствата, които ще бъдат усвоени в този програмен период.
Вижда се силното положително влияние върху икономиката на страната на основни макроикономически показатели, също така както върху общия брутния вътрешен продукт на страната, така и върху частното потребление на инвестиции. Разбира се, вносът нараства значително, тъй като инвестициите са необходими и са свързани с внасянето на стоки, най-вече инвестиционни стоки, в резултат на което текущата сметка има отрицателно негативно влияние върху икономиката на страната, върху общия показател на текуща сметка, като положителните въздействия са върху пазара на труда с нарастването на заетостта, намаление на коефициента на безработицата. Влиянието върху инфлацията не е толкова силно, тъй като това е един период от седем години и положително влияние върху бюджетния баланс с повече приходи.
След началото на световната финансова криза темпът на реална конвергенция в България се забави. Ние виждаме едни положителни резултати и положителни сигнали едва след 2014 година, когато темпът на нарастване на брутния вътрешен продукт на глава от населението в България започва да изпреварва този на останалите от Европейския съюз. И в следващите две графики ще представим информация, която за която стана въпрос тук преди малко, за средствата, които получава България, интензитета на глава от населението. Тази графика показва не връзката между евросредствата и реалната конвергенция, а това, че в началото на първия програмен период нивото на брутен вътрешен продукт на глава от населението в България е малко повече от 40 процента при 100% средно за ЕС, но парите, които са предвидени по програми за България и за Румъния са доста по-малко, в сравнение с тези останали нови страни в Европейския съюз.
За втория програмен период положението е малко по-добро, но двете страни, най-вече в България, продължава да бъде доста встрани от пуснатия тренд на графиката.
Останалите теми, които ще засегна в тази презентация, са свързани с приоритетите на България относно традиционните политики в Европейския съюз. Нашето мнение е, че кохезионната политика следва да запази своето приоритетно място в общия бюджет на Европейския съюз и след 2020 година. Също така мислим, че евентуално предложение за намаляване на средствата по нея за най-бедните региони би довело до неблагоприятни последици за гражданите от нуждаещите се от подкрепа региони. И за да има справедливо и оправдано разпределение на ресурсите за тази политика между държавите-членки, следва да се има предвид именно този показател брутен вътрешен продукт на глава от населението, който се използва и който е критерий за напредък и за оценка на степента на реална конвергенция. Според нас той трябва да бъде и в основата си при изчисляването на парите, които ще бъдат отпускани, така нареченият „интензитет“ на помощта.
По отношение на втора важна традиционна политика на Европейския съюз – обща селскостопанска политика, трябва да бъде да продължи да бъде силна и адекватно финансирана политика, за да се избегнат сътресенията в сектора при нарастващите предизвикателства пред земеделието. Считаме, че опростяването на тази политика трябва да продължи, включвайки и значително намаляване на разходите за нейното прилагане. Важно е да се засили ролята на селските райони за запазване идентичността на Европа с основен акцент върху демографските проблеми.
Още една актуална политика, за която също така стана въпрос преди малко, това е финансирането на дейностите в областта на отбраната и сигурността. Нашето виждане в областта на отбраната е в подкрепа на разширяването на общото финансиране със средства от общия бюджет на Европейския съюз, като изразяваме подкрепа относно създаването на Европейски фонд за отбрана. В областта на отбраната смятаме за целесъобразно включването на следните направления, които са споменати в слайда – киберзащита, гранична и външна сигурност, развитие и технологии с двойна употреба. Областите на миграции и вътрешни работи следва да бъдат водещи и след 2020 година, като тяхното финансиране е необходимо да се увеличи с оглед на сложната миграционна ситуация.
Други важни области и приоритетни политики са свързани с ангажименти на страната по отношение на извеждането на експлоатация на блокове 1 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“. Приоритет на страната ни ще бъде осигуряване на допълнителни средства за подпомагането на тази дейност. За България ще са необходими средства и след 2020 година по подпомагане на малките и средни предприятия, насърчаване на иновациите, подобряване на бизнес средата и тази програма COSME се очертава да бъде основен източник на европейски средства за малките и средни предприятия, но също така и Европейският фонд за стратегически инвестиции също може да подпомогне малките предприятия.
Принципите на Многогодишната финансова рамка: нашата позиция е, държим да се запази 7-годишният период на продължителност на Многогодишната финансова рамка. Не бихме подкрепили идеята неизползваните средства от предходните години да бъдат използвани за финансиране на резерва за кризи, вместо да се намаляват вноските на държавите членки. С оглед на постигането на добри резултати бихме подкрепили гъвкавостта на бюджета да бъде увеличена, като се намали броят на инструментите за външни политики.
И по отношение на въпроса за Европейския фонд за развитие смятаме, че България поддържа позицията си относно запазването на сегашното положение, поставяне на този фонд извън общия бюджет на Европейския съюз.
Последната тема в презентацията е свързана с начините и системите на финансиране. По отношение на приходната страна на бюджета на Европейския съюз ние смятаме, че могат да бъдат направени още усилия в посока на това системата на собствените ресурси да стане по-проста, справедлива, по-прозрачна. Мислим, че има възможност да се премахнат и корекционните механизми, което ще бъде стъпка напред към опростяване на системата. Като друга възможна стъпка може да бъде посочено премахването или промяна, тоест има нужда от промяна на методологията за изчисление на ресурса на база ДДС, която в момента е доста сложна и неразбираема.
Ние сме отворени да разгледаме всякакви нови предложения за нови източници на собствени ресурси, за които също стана дума тук преди малко, както и смятаме, че тези, посочени в доклада на Монти са добра база за това. Бихме подкрепили предложения, които не водят до усложняване на системата и допълнителна административна и данъчна тежест. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, колеги.
Щях да попитам за въпроси, но виждам, че от двете комисии са останали малко хора. Има ли някой, който иска да повдигне някакъв въпрос или мнение по темата?
ИВАН ИВАНОВ: Аз по-скоро нямам въпроси към колегите.
Казвам се Иван Иванов, директор на Дирекция „Централно координационно звено“ от Министерския съвет. Ние сме работили заедно по позицията с Министерство на финансите, като споделяме приоритетите, които са заложени вътре за страната ни. По-скоро ми се ще от гледна точка на кохезионната политика, даваме си сметка, че тя не е самата Многогодишна финансова рамка, но е един от ключовите приоритети за страната ни, да обърна внимание на няколко елемента, които страната ни трябва да следи много внимателно като подводни течения в контекста на тези преговори.
Първото нещо е – и то беше споменато от комисар Йотингер, че ще се търси съответно еuropean added value на инвестициите и това ще е изходната база, върху която ще бъде построен следващият бюджет. Беше много важно да чуем от него, че се работи по такова определение, защото е много важно да се изясни какво всъщност се разбира. Ние сме участвали в много формати и сме питали нееднократно: Вие го извеждате като ключово, като базово, но всъщност няма определение какво точно се разбира под добавена стойност на инвестициите. Беше споменато от него всъщност, че Европа трябва да отговори на глобални предизвикателства. Те са в няколко посоки – в момента нещата, които се случват с мигрантите, натискът, но той подчерта, че ние също трябва да бъдем конкурентоспособни по отношение на другите глобални играчи. И тук е първото ни притеснение: ако за този програмен период имахме структурен документ на ниво Европейски съюз така, наречен документ „Европа 2020“, който изведе тези приоритети, в момента няма индикация, че Европейската комисия подготвя такъв за следващия програмен период. Беше споменато за отбрана, миграция – това са неща, които са видими, определено представляват предизвикателство, но къде всъщност ще изведем секторите, които са ключови за развитието на Европа през следващите 10 години, в които просто съответно по един и същи начин ще насочат инвестициите си отделните страни членки? Тоест нашето впечатление е, че по-скоро в момента първично извеждаме като приоритети неща, с които се сблъскваме, но никой не мисли за двигателите на растежа, стратегията отсъства, тя липсва.
Второто ключово нещо, по отношение на което трябва да бъдем много внимателни, са така наречените „централно управлявани инструменти“. Тук беше вече коментирано – планът „Юнкер“ и така нататък. Това което забелязваме, е, и то се споделя също и от други страни членки, че във всичките последни заключения на Съвета виждаме как се хвали примерно така нареченият план „Юнкер“, което е чудесно, ние сме убедени, че това е инструмент с висока добавена стойност. Но нищо не се споменава за кохезионната политика. Тя просто отсъства. По една или друга причина председателят на Европейската комисия не я припознава като ключова в сравнение с инструментите, които се управляват централно от Европейската комисия и това също според нас е притеснително, защото е ясно, първото, което е, че няма достатъчно оценки, които се правят на изпълнението на централно управлявани инструменти, и въпреки това те се хвалят, и второто, което е, по-голямата част от инвестициите отиват в старите страни-членки. И ние сме много притеснени, че в рамките на следващия дебат всъщност въз основа на тези послания ще се поиска още по-голям ресурс за централно управляваните, за сметка на националните пакети. Нали това е вторият момент, който страната ни трябва да следи много внимателно.
И третият ключов вече беше споменат – това е за това дали кохезионната политика трябва да бъде за всички региони или само за най-слабо развитите. Господин Петров всъщност повдигна този въпрос. Ние имахме много разговори с Министерството на финансите как точно да го формулираме и в края на краищата видяхте презентацията, че беше казано, че не трябва да е за сметка на по-бедните. И тука трябва да се обърне внимание на това, че на първично ниво изглежда много привлекателно ние да отправим искането да бъде само за най-бедните, но Йотингер го каза много ясно: тази позиция е много рискова, защото в един момент ще се окаже, че така наречените „нетни платци“ ще загубят интерес и има много сериозен риск, ако се върви в тази посока и се приеме тази линия от маргинализиране на тази политика, от нейното намаляване, защото те ще кажат, че не проявяват интерес и не желаят да отделят средства.
И другото важно послание, на което искам да обърна внимание, и с това искам да приключа, е това, което той каза за настроенията в шведския парламент. Той спомена Австрия, Холандия, Германия. Ние наблюдаваме същото в различните технически формати. Неслучайно в момента основният дебат, който се води, е за така наречената диференциация между отделните страни членки. Недвусмислено се отправи искането въз основа на това, че техните публични системи работят по-добре, тези страни да бъдат подлагани на много по-малки контроли, отколкото така наречените страни бенефициенти. Това не е нищо друго, освен Европа на две скорости, и това е нещо, което ние много внимателно трябва да следим.
Имахме много дискусии с нашите колеги от Австрия за програмата на триото, защото те искаха да въведат и да поставят темата за тази диференциация – нещо, което за нас категорично беше червена линия, и те казаха недвусмислено и не чак толкова дипломатично: разберете, кохезионната политика в момента в нашите страни е под атака, политиците и гражданите просто поставят под въпрос като цяло дали трябва да съществува, поставят под въпрос принципа на солидарността. Тоест те казват: това е нашият начин ние да комуникираме по-добре и да докажем, че трябва да има следващ програмен период. Но ние казваме: ако има опростяване, ако искате нещо, пречупено през призмата на това тези фондове да се изпълняват по-ефективно, ако искате да го обясните по-добре на Вашите съграждани и на Вашите политици, не трябва ли това да бъде за всички? Казваме го в смисъл, че предизвикателствата в момента ще бъдат много по-тежки от тези, които имахме преди 7 години. Ние трябва много внимателно да ги наблюдаваме, да ги анализираме и да имаме нашата стратегия, за да може съответно да излезем с максимално ефективни резултати в рамките на този дебат. Извинявам за дългото изложение и Ви благодаря.
ПРЕДС ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви и аз.
Така е, много са предизвикателствата пред бюджета и бъдещите бюджети на Европейския съюз. Естествено се очаква да се финансира повече, а пък с по-малко средства, имайки предвид и промените в обстановката в Европа и света с миграция, както Вие казахте. Благодаря за коментара.
Има ли някой, който иска да вземе отношение?
Заповядайте, господине Вигенин.
ПРЕДС. КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Благодаря Ви, господин Иванов, че така ясно формулирахте предизвикателствата пред нас, а пък нашата задача е да намерим пътищата, по които да ги преодоляваме. Затова и форматът днес беше толкова широк, защото в практиката си съм стигнал до извода, че ние до момента недостатъчно ефективно използвахме и използваме нашите възможности в различните институции, а в края на краищата освен че трябва да търсим съюзници за нашата политика, първо трябва да намерим съюзници тук, в България, за собствените си приоритети.
И аз благодаря наистина на нашите представители от различните институции, които участваха днес в нашата среща. Подобен тип формати и срещи ще продължим и по други теми, но тази се очертава ключовата, защото през нея същност минава всяка една от другите политики. И като говорим за приоритети, всеки приоритет накрая опира до средства и през това какви средства и как ще бъдат предвидени и разходвани, си личи какви са реално приоритетите, а не това, което се говори на думи.
Искам да Ви уверя също, че това, че почти не останаха народни представители в залата, не го считайте като въпрос на неуважение или на липса на интерес към темата. Това, което си говорихме днес, първо беше излъчвано пряко по интернет, освен това се водеше и стенограма. Ще извадим най-важното от дискусията и всеки един от участниците ще има възможност да го има, да се запознае, защото смятам, че е едно добро начало, добра основа за бъдещата ни работа по този въпрос.
Благодаря на тези, които останаха до края! Благодаря на госпожа Евгения Ангелова за съдействието в днешната дискусия и съм уверен, че съвместната ни работа и с Комисията по бюджет и финанси особено, продължава. Всъщност другата седмица гледаме бюджета в нашите комисии и започва дебатът и в Народното събрание, но това вече не е отговорност на Комисията по европейските въпроси. Благодаря Ви.
Закриваме заседанието.
(Закрито в 12,17 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КЕВКЕФ
Кристиан Вигенин

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КБФ
Евгения Ангелова