---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси







П Р О Т О К О Л
№ 22


На 28 ноември 2017 г., вторник, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 754-01-78/13.11.2017 г., внесен от народния представител Менда Стоянова – второ гласуване.
2. Законопроект за платежните услуги и платежните системи, № 702-01-29/16.10.2017 г., внесен от Министерския съвет.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме писмено упълномощаване от страна на госпожа Ирена Димова и господин Димитър Главчев. Колегата има от неговите двама колеги – от Николай Александров и от Маргарита Николова, така че имаме кворум.
Можем да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.

Предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 754-01-78/13.11.2017 г., внесен от народния представител Менда Стоянова – второ гласуване.
2. Законопроект за платежните услуги и платежните системи, № 702-01-29/16.10.2017 г., внесен от Министерския съвет.
Други предложения за дневния ред? Няма.
Гласуваме така предложения дневния ред.
Който е „за“, моля да гласува.
Против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

За разглеждането на двете точки при нас е госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, госпожа Нина Стоянова – подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банково“, господин Димитър Костов – подуправител на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, колеги от БНБ, колеги от Министерството на финансите, както и госпожа Ирина Марцева, която представлява Асоциацията на банките.



Започваме с точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ – второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласуваме наименованието на Закона.
Против и въздържали се – няма.
Заглавието е прието.
По § 1 има предложение на народния представител Йордан Цонев.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1.
Тя е пред Вас, имате я.
Изказвания по § 1? Няма.
Гласуваме § 1 по текста на работната група.
Против – няма, въздържал се – 1.
Текстът е приет.
Предложение на работната група за нов § 2.
Виждате текста. Той е във връзка с преномериране.
Гласуваме § 2 по текста на работната група.
Всички са „за“, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Текстът е приет.
По § 2 по вносител има предложение на народния представител… (Реплика.)
Да, заповядайте.
По § 2 ли? Новият § 2?
Да, слушам Ви.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Да Ви обърна внимание, че всъщност това изглежда като техническа редакция, но е под въпрос дали трябва да я има, защото декларирането на действителния собственик – тези членове 32 и 31 преди него, се отнасят за случаите на придобиване, а 32-ри конкретно се отнася за случаите на придобиване на акции над 3%. Там е дефинирано, че по преценка може да се изиска цялата тази допълнителна информация, а преди него има един друг член, където става дума за придобиванията, които са съществени – 20, 33, 50 и нагоре. Тогава решението е направено чрез препратка към чл. 28а към наредба, в която се представят документите, където в тази наредба трябва да се направи всъщност добавката за този документ за действителния собственик, което го имаме предвид като актуализиране на наредбата след приемане на Закона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие считате, че този нов § 2, по член…
ДИМИТЪР КОСТОВ: Не е толкова необходим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А пречи ли?
ДИМИТЪР КОСТОВ: Не пречи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, понеже го гласувахме, затова питам.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Параграф 2 по вносител.
Предложение на Йордан Цонев – параграф 2 да отпадне.
Работната група съответно е подкрепила текста на вносителя за § 2 с редакция на § 2, който става § 3, различна от тази на вносителя.
Виждате, редакцията е пред Вас.
Изказвания?
Господин Цонев, 34а.
Работната група е дала редакция, дайте аргументи за отпадането на § 2.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз и предния път казах част от аргументите, а сега ще бъда малко по-конкретен. Смятам, че има няколко аргумента, поради които този параграф трябва да отпадне – банките да уведомяват БНБ незабавно след узнаване за обстоятелства, които дават основание за наличие на негативно въздействие. Няма да го чета. Тук искам да кажа, че не е важно за кой акционер става над 20 или над 50%, а по принцип става въпрос за принципа.
Първо, тук се смесват нещата според мен. Когато става въпрос за даване на разрешение за придобиване, да, нещата са определени и са определени с критерии и ако не греша, мисля, че точно в 28 са определени тези критерии. Но от това изследване, което аз си направих труда да направя, последващо уведомяване, което всъщност не е уведомяване, а представлява оценка на банката за неин акционер, първо, го няма в законодателството в европейските страни. Аз съм прегледал четири възможни дестинации – Германия, Централна и Източна Европа. Последваща оценка в този тип, в който я искате, няма как да бъде дадена от банката за акционер. Да, когато става въпрос за придобиване, има такива критерии, има такова изискване, но по-нататък. Просто искам да Ви спестя да Ви чета това, което са аргументите. Ако искате обаче, ще Ви ги прочета детайлно – един по един, с посочване на страните, в които изобщо няма такава практика.
Ако се наложи, пак ще взема думата и ще Ви ги прочета.
Не е 20, 50 обаче – става въпрос за принципа. Затова предлагам да отпадне, защото редакцията е тази – вместо 20 да бъде 50. Тогава ще стане Intuitu personae за една банка или за няколко банки. И спирам до тук.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Цонев.
Вашият аргумент, доколкото разбирам, става дума за това, че банката като банка не би могла да даде оценка за своя собственик.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има ли логика банката да дава оценка за своя собственик? Как да го направи?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Банката дава оценка за мажоритарния си акционер или за някои от големите си акционери? Как точно…?
Когато придобива този дял – да, и са описани и критериите в 28а, както казахме вече и така нататък. Нали, тогава има значение, но в хода на работа на самата банка, банката като узнае да дава оценка на това дали акционерът може да има негативно влияние върху работата. Това не е никак сериозно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да. На мен ми се струва, че също е малко нонсенс.
Господин Костов, заповядайте.
ДИМИТЪР КОСТОВ: По принцип режимът на даване на разрешение – било то лицензиран или за придобиване, и всякакви други разрешения, е едно. Режимът за ангажиране на самите институции в процеса на оценка на рисковете е друго. Един от ключовите елементи на общата рамка на изисквания към кредитните институции е да си правят задължително преценка за всякакви рискове, на които са изложени, включително репутационни рискове. Това нещо е вградено в изискванията да поддържат модели за оценка на адекватността на вътрешния капитал например.
Освен това е вградено в изискванията да правят планове за възстановяване. Там също правят преценка до каква степен могат да разчитат на подкрепата на акционерите и до каква степен акционерите им влияят.
Освен това, този режим на уведомяване вече съществува по отношение примерно на вътрешните одитори, които са длъжни, когато видят информация, имаща потенциално негативно влияние, да информират надзорния орган.
По отношение на независимите одитори, външните одитори, също има такова изискване да подават информация.
Да, съгласен съм, че имаше място за прецизиране на текста – какво точно означава негативно влияние. В предложената редакция се прави именно това. Става дума за негативното влияние по линия на целия този набор от показатели, свързани с репутацията на акционера. Те са публични, има ги вече в съвместни насоки на трите европейски надзорни органа. Там доста подробно е разписано какво значи репутация, как да се разбира, как да се прави преценката.
В случая става дума само за това – синхронизиране и осигуряване на работата на самите кредитни институции с нормативните изисквания. Нормативните изисквания – да, при лицензиране това се прави, но следващият процес е непрекъснат процес на оценка на акционерите. Реално всяка година се изготвя такава преценка за възможността на акционерите да подкрепят институцията.
В частта обаче „Репутация“ този надзорен процес ще бъде значително, съществено подкрепен, ако институциите, тоест банките имат ангажимента и те да извършват такова уведомление. Принципите са съвсем различни, аналогиите с други законодателство – не съм сигурен доколко са оправдани, тъй като трудно може да се каже, дали сравнявайки се точно с тези четири примера, се сравняваме с наистина добра практика. Може спокойно да се окаже, че точно тези четири примера всъщност не попадат в понятието добра практика. Аз мога да дам и други илюстрации по друг повод във връзка с по-следващи. Специално си направих труда и аз да проверя и се оказа, че една държава, която в моите представи може да се приема като образец на добра практика, всъщност там оценката по този принцип е същата каквато има България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз разбирам, че това е ясно и синхронизирате определението, но то се отнася за надзорния орган, за Вас. Нали така?
ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз пак казвам, има и редица други изисквания, където банките са длъжни да правят същото, тоест сами да си надзирават дейността.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбирам, но понеже в случая става дума за собственика на банката, тоест този, който назначава управителя на банката или го избира, има известно притеснение дали той ще бъде достатъчно…
ДИМИТЪР КОСТОВ: Принципите на доброто корпоративно управление предполагат да изискваме от банките да има достатъчно разграничение между управлението и собственика.
Мога да върна и към ситуацията с КТБ, защото то всъщност оттам тръгва предложението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нещата наистина се изместват.
Аз ще тръгна от там, тъй като в мотивите го има. Един от мотивите за този текст е препоръката, направена от Файненшъл сектора – Сасмън програм. Обаче тази препоръка е отправена – аз ще цитирам: „Препоръката, която е материализирана в този доклад, посочен като едно от основанията за предложение за 34а е фокусирана върху необходимостта от уведомяване на Надзорния орган от страна на банките, в случай че последните узнаят за обстоятелства, които могат негативно да повлияят на годността на съответния мажоритарен акционер или лице, упражняващо контрол, да бъде такова.“ Предложената реакция обаче надхвърля препоръката, защото тя е препоръка към Вас, тя не е препоръка към банките. Вие трябва да правите това, а не банките, и да го изисквате от тях.
Колкото до смесването на това, че трябва да има надзор и вътрешен контрол и самоконтрол и примера ни с одиторите, когато става въпрос за тях, няма да чуете нашите възражения. Да, нека одиторите да дават такава преценка, нека органите да дават за одиторите, но банката да дава за своите акционери преценка… Казах Ви, Германия, Естония – четири страни от четири региона изрично сме ги погледнали, няма такова изискване. То е само при придобиване, се дава такава оценка, както е и в българското законодателство.
Аз твърдя, госпожо Председател, че този член ще създаде проблеми в самите банки, ръководствата и органите да дават оценка за акционерите. Това не е нормално. Най-вероятно няма да сработи и ще създаде лоша практика.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Ще добавите ли нещо?
ДИМИТЪР КОСТОВ: Все пак искам да уточня. Изрично е казано в текста, че става дума за уведомяване след узнаване на обстоятелства, тоест става дума за узаконяване и обстоятелства, а не за изискване да се прави някаква оценка.
Второ, искам да уточня, че това, което беше прочетено като препоръки към Надзора, а то е формулирано като препоръки, отнасящи се не само тясно към Надзора, а към цялостната регулаторна и надзорна среда в страната и поради тази причина е материализирано в такова предложение.
В интерес на истината не е фатално. На мен лично ми се струваше, че това би отговорило не само и не толкова единствено на препоръките на Международния валутен фонд, а по-скоро би било един подходящ отговор на констатациите в доклада, който беше по повод на КТБ – тук председателстван от госпожа Атанасова. Разбира се, в правото си е парламентът да го приеме. В интерес на истината, може и без това.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм сигурна, че може и без това, защото незабавно след узнаване, тоест може и да не узнае, така да се каже, в кавички.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Те са длъжни да следят какво се случва около тях, както бяха длъжни да следят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли примерно санкция затова, че не е подал подобна информация?
ДИМИТЪР КОСТОВ: Не.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма.
Защото трудно ще се докаже кога е узнал и кога не е узнал.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: То затова е формулирано така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тоест пак е пожелателен текстът. Да, разбирам.
Мисля, че се изясни.
Подлагам на гласуване предложението на Йордан Цонев – § 2 да отпадне.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – 5.
Предложението е прието, текстът отпада.
По § 3 има предложение на Йордан Цонев, което е подкрепено от работната група и има редакция на работната група за § 3, който става § 4.
Има ли изказвания по това?
Заповядайте.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Нали става дума за чл. 45?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Става дума за чл. 45.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: За част от чл. 45.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Да, за част.
Искам да Ви обърна внимание, че има едни такива принципи за ефективен банков надзор, които са споделени в международен мащаб, приети са от Комитета към Базелската банка по банков надзор като общоприети принципи за ефективен банков надзор. Извършват се оценки от Международния валутен фонд и Световната банка, тъй като в международен план е прието, че това са институциите, които могат да извършват такива оценки.
Един от тези принципи – № 20, се отнася за транзакциите със свързани лица. Тези текстове тук са свързани с констатираното при оценката, извършена за България – в края на 2015 г. мисля, че беше обнародвана, за съответствие с принципите за ефективен банков надзор, където по този принцип, на основата на няколкото критерия, които са упоменати там, е констатирано, че България по същество не съответства съществуващата рамка и практика на изискванията, които са записани в този принцип.
Едно от нещата, които фигурира в обясненията, какво съдържа този принцип, е именно изискването да се осигурява свързаност – не по линия на контрол, не само по линия на собственост, а и по линия на икономическа свързаност. С тази т. 10 сме се помъчили да намерим решение на този открит въпрос като разбираме, че желанието е, ако има такова решение, да не се прехвърля на БНБ с наредба да уточнява детайлите, а да бъде свързано с текст, който да дава предварително яснота за детайлите.
Тъй като в момента, така или иначе такава работа за дефиниране на икономическа свързаност е свършена вече от европейския банков орган по повод на дефинирането на големи кредити, бяхме предложили редакция, в която да се направи връзка с тези дефиниции за икономическа свързаност – за контрол по линия на икономическа свързаност, които ще бъдат приложими и приети в рамките… (Реплика.)
Не регламент, а насоки на ЕБО.
Те са с малко по-друг статут.
В регламента е записан текст, който казва, че свързаността се определя във връзка с големите експозиции и се дефинира като свързаност по линия на контрола, чрез собственост, и контрол, чрез икономическа свързаност. ЕБО-то дава разясненията и по-нататъшното разяснение, но по друг повод. А това тук, въпросът с този принцип двадесет, поначало към момента отсъства от европейската правна рамка за банкови регулации. Има го в някои държави, примерно французите са вградили изискванията в Търговския си закон и в местните банкови регулации, германците по същия начин, датчаните също са класифицирани, тоест по същество несъответстващи на този принцип, поради това че нямат такива дефиниции, но не мисля, че това трябва да е критерий да се сравняваме с тях, след като оценката също е незадоволителна. Поради тази причина е предложено да има този текст.
Да, по принцип може да няма този текст, но това означава, че се запазва основната причина да има такава оценка за регулаторната и надзорна рамка в България.
Същото се отнася и за предложението по т. 3.
Предложеното изменение на дефиницията – как точно се дефинира експозицията, за която се отнасят ограниченията за свързаност, на практика е в рязко противоречие именно с тези принципи на Базелския ефективен надзор. Прави се една препратка към дефинициите за големи експозиции, но материята, която се регулира по линия на големите експозиции и по линия на свързаните лица, е различна.
Ако се загледа човек в текстовете на принципите за ефективен банков надзор, ще види, че там черно на бяло е написано, че става дума за изрично изискване, за различен начин на дефиниране на експозициите. За целите на дефиниране на риска от големи експозиции – там общоприетата практика е, че може да се взема балансовата стойност на експозициите, тоест, ако има начислени обезценки те се признават като покритие на риска, който произтича от големите експозиции. Поради тази причина се взимат балансовите експозиции.
В дефинициите, откъде произтича риска на експозициите към свързани лица, изрично става дума, че трябва да се отчита брутният размер на експозицията, тоест преди начисляване на обезценки. На всичкото отгоре в текста на принципите за Ефективен банков надзор е записано, че трябва да се отчитат дори и тези експозиции, които са описани, тоест те не фигурират в баланса. Въпреки това те трябва да се отчитат, защото са носители именно на този специфичен риск, произтичащ от транзакции със свързани лица.
Текстът, който е предложен първоначално с наше съдействие, е бил в съответствие с причината да се предлагат тези текстове. Текстовете, които са предложени от господин Цонев, на практика компрометират постигането на целите, които са поставени, а особено в предложението в ал. 8. Досегашната практика, дори с тази непълна дефиниция кои са свързаните лица, все пак за тези, за които е ясна дефиницията, е проследявано експозицията или тоест обемът на транзакциите, на база на въпросните брутни стойности на експозициите, а не на база на балансовите стойности, както се предлага тук. Тоест по същество предлагате да променим и досегашната практика и да създадем някакво облекчение, което даже и досега го е нямало.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз обаче се притеснявам от това, че всички тези начини на изчисляване ще се определят в наредба. Тоест те ще зависят само и единствено от управителното тяло на БНБ.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Не. Тази наредба не може нищо друго да каже повече, отколкото дефинициите, които са дадени вече, че става дума за всички експозиции, включително и експозиции, които произтичат не само от кредити към свързани лица, а и от всякакъв вид други транзакции.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Говорим за начина на изчисляване на стойността.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Да, да. Защото примерно транзакции със свързани лица, са включително, когато се използва нещо под наем от свързаното лице, когато се ползват консултантски услуги от свързаното лице, когато се ползват лизингови договори от свързаното лице и много други неща. Всичкото това – принципът на ефективен банков надзор, предполага, че трябва да е вменено като задължение на управлението, независимо дали са надзорни или контролни органи на банките, да са сигурни, първо, какъв е обемът на тези транзакции, тоест банката не може да е нещо, което само обслужва свързаните си лица и, второ, че е на пазарни условия. Тоест, че няма някакви подаръци вътре, образно казано, да си разменя. Това е причината за всичките тези текстове.
Отпадането на тези дефиниции, промяната на тези дефиниции, на практика компрометира нещата. Маневреността или свободата на интерпретация, която би се вложила от страна на БНБ – Управителният съвет, в дефинирането на тези, е силно ограничена. Така че не виждам откъде биха били подозренията, че може да се даде дефиниция, която да противоречи на текста, който го има в чл. 45. (Реплика.)
В момента ми е трудно да направя точно в кой текст, но като цяло го имаше в това… Да, ето – ал. 8.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Алинея 8.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Да. Но предложението, което аз коментирам, е в допълнението към ал. 8.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, да, разбирам.
Второто изречение на ал. 8. За него коментирахте досега.
ДИМИТЪР КОСТОВ: То на практика променя изобщо думите, които са включени отгоре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да. Благодаря.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Тук има няколко типа възражения и Вие в изказването си, господин Костов, мисля, че хванахте основата на това, срещу което ние възразяваме.
Първо, материята – свързани лица, като цяло. Как се прави на парче? Непрекъснато се правят някакви неща, вкарват се – преди, след, после, добавят се след всяка проверка, преди всяка проверка и така нататък.
Нашето желание като законодател е тази материя да отговаря на европейската. Виждаме тука последния документ на европейския банков орган, наречен „Окончателен доклад“, който третира изцяло материята със свързани лица, указания за свързани клиенти съгласно чл. 4, ал. 1 и така нататък. Изключително подробен. Ето го на английски. Направих си труда да го преведа на български за колегите, които искат да го видят. Вътре са описани, дори със схеми, всички възможни неща, които трябва да бъдат обект на надзора по отношение експозиции със свързани лица, по отношение на групи свързани лица, по отношение на видове свързаност. Ето, т. 4 – Групи свързани въз основа на контрол; т. 5 – Алтернативен подход към експозиции към централните правителства; само за пример ги давам тези неща, т. 8 – Контролни и управленски процедури при идентифициране на свързани клиенти; т. 7 е – Свързани клиенти във връзка с икономическата свързаност; Връзка между взаимосвързаност чрез контрол и взаимосвързаност чрез икономическа зависимост. Този документ ще стане част от европейското законодателство от 1 януари 2019 г.
Нашето предложение е да не правим тези – особено в т. 10, добавката в ал. 8 и така нататък. Ако предварително бяхме провели тази дискусия ние щяхме да настояваме изобщо този Законопроект да не го правите сега, а да го направите, да кажем, месец март, да отразите цялостния този труд на единния банков орган, който ще стане част от европейското законодателство, да стане част и от нашето.
Идеята ни каква е, особен след случая КТБ? Използвам възможността да потвърдя и аз това си желание. Идеята е, тъй като надзорът се усили много – критерии, мерки и така нататък, да има ясни европейски правила, които да бъдат и български, които да не бъдат дописвани, разписвани, уточнявани, двусмислено тълкуване да се позволява да има. Тоест Вие можете спокойно този документ да го екстраполирате върху законодателството, с което работите, да го приемем март, април, банките да имат възможност да съобразят дейността си. Защото колкото е важно, какво искате Вие от банките, което за нас е важно, толкова е важно банките да знаят какво трябва да направят с експозициите си, какво трябва да направят със собствената си работа, че да отговаря.
По тази тема говорихме и когато говорихме за законодателството и надзорните функции по отношение на КФН към пенсионните и застрахователните дружества. Ако искаш едно нещо от едни поднадзорни лица, трябва много ясно да кажеш какво искаш, и нашето желание е то да бъде европейско.
Направих си труда и друго да направя, до погледна в много от наредбите, не само Ваша – колко текстове има, които определят законодателни норми, които ги няма в законодателството, което всеки юрист знае, че противоречи на Закона за нормативните актове. Затова искаме да избягваме в тази сфера – колкото се може по-малко наредби да има. Не може без наредби, не може без уточняване на процедури, дейности, действия на една законодателна норма.
Затова ние Ви предлагаме специално т. 10 да отпадне, защото тя пояснява определен вид свързаност, която тук е достатъчно добре дадена. Този документ, който Европейския банков орган е приел, да стане част и от нашето законодателство, и да не правим движения, които в Европа ги няма.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Костов, последно.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Благодаря.
Господин Цонев, аз нямам абсолютно никакви съмнения и колебания, че всъщност като правите тези предложения, се водите от най-добри намерения.
Проблемът обаче тръгва от неправилна постановка в самото начало. Темата не е свързани лица, темите са две други. Едното е големи експозиции, другото е вътрешни кредити. Въпросът, свързани лица, има нещо общо и с двете основни теми, но по различен начин.
Това, което там е разписано в момента, технически се извършва само по линия на ограниченията за големи експозиции. Това, което в момента съществува като регулаторна рамка в рамките на Европейския съюз, в интерес на истината никъде засега не третира проблема вътрешни кредити. В момента, в който се направи оценка за съответствие с Базелските принципи за ефективен банков надзор, там ще се напише достатъчно ясно, че всъщност европейската регулаторна рамка не отговаря на Принцип 20 от Базелската рамка за ефективен надзор, в някои държави има, в други няма. Но като цяло, това, което е европейска рамка, няма.
Така че това, което сме предложили, касае само тази тема – вътрешни кредити, до степента, до която може да се заимстват някои полезни дефиниции, които са не основният проблем, значи основният проблем не е въобще свързали лица, а рисковете, които произтичат от тази свързаност. В единия случай става дума за риска от големи експозиции, а в другия случай става дума за вътрешни кредити, но това са различни рискове, третират се по различен начин, по различен начин са дефинирани ограниченията и смесването, а особено пък във времето – да, това е рамка, която ще влезе от 1 януари 2019 г.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е нашето желание. Да влезе при нас тук и да е пълно и цялостно направена.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Да, но това нещо подменя нещата.
Поначало Европейската рамка въобще не третира към момента въпроса – вътрешни кредити, а темата „вътрешни кредити“ – тук от 2014 г., непрекъснато стои на дневен ред.
Ако приемат колегите Ви да отложим решаването на въпроса, да го приемат, но пак казвам, това се отнася може би само за т. 10, това вече е въпрос на Ваша преценка, защото до момента все пак тук, в парламента, много пъти е дискутиран въпросът и много пъти по-скоро са отправяни въпроси към нас: защо не сме внесли още такива предложения, но ако се приеме, може да се отложи, но за буква „в“, предложението, там просто ще се объркат нещата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Буква „в“, имате предвид ал. 8?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Може ли едно изречение само?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, последно.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вървим към много точно изясняване на ситуацията. Основното предложение е за т. 10 – да отпадне. Добавката, която съм направил за ал. 8, второто изречение, е свързана с това, което Ви казах преди малко. Нека да го направим тук в законодателството, а не в наредба.
Какво правим ние? Какво е предложението? Да кореспондира не с наредба, която ще издадете Забележете, ние оставаме ал. 8, както Вие я давате, обаче начинът на изчисляване на стойността на експозициите се определя с наредба по чл. 45в. Вместо това ние предлагаме, че начинът на изчисляване стойността на експозициите се определя съобразно режима за отчитане на големите експозиции по регламент, защото там е дадено как се изчисляват големите експозиции.
Защо с наредба? Ние Ви оставяме ал. 8, нямаме противоречия. Не искаме да е с наредба, искаме да е по този начин. Това е всичко.
А за т. 10 вече се изяснихме, нека да бъде, както си е европейското законодателство.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз ще си позволя все пак да го преведа на по-разбираем език за колегите Ви. Това предложение да прилагаме начина за изчисляване на стойността на експозицията, както тука е написано по Регламент № 575.
РЕПЛИКИ: За големите.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Там е написано – за големите, тук се предлага този начин да се прилага и за вътрешните кредити. Това по същество означава, че ще приемете едно значително, съществено облекчение и насърчаване на банките да правят вътрешни кредити. Това е преведено на простичък език.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако искате да го допреведа малко още, щом сме тръгнали в тази посока.
Ако една експозиция там се определя на нетна база, тоест като се спадат тези обезпечения, Вие предлагате за вътрешните кредити, дори валидно, силно обезпечение, ликвидно, да бъде на брутна база, то да не бъде приспадано.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Това не го предлагам аз, това са го приели в Базелския комитет за банков надзор. В цял свят така го прилагат.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че се изяснихме.
Предлагам да преминем към гласуване.
Предлагам да гласуваме поотделно точките, които е предложил господин Цонев.
Първо, гласуваме предложението в буква “а“, а именно:
„а) в ал. 1, т. 10 да отпадне.“
Който е „за“, моля да гласува.
Против – няма, въздържали се – 4.
Точка 10 отпада.
„б) в ал. 3, т. 1 след думата „възнаграждения“ се добавя „или е в рамките на предварително одобрени от надзорния съвет лимити“.“
Който е „за“, моля да гласува.
Против – няма, въздържали се – 4.
Текстът е приет.
„в) В т. 3, относно новата ал. 8…“ – това изречение, за което говорихме.
Който е „за“ предложението, моля да гласува.
„За“ – 2, останалите се въздържат.
Текстът не е приет.
Сега гласуваме текста на работната група с току-що направените преди малко гласувания.
Който е „за“ окончателната редакция, моля да гласува.
Въздържали се – 4.
Текстът е приет.
По § 4 има предложение на народния представител Йордан Цонев, което работната група подкрепя.
Господин Цонев, иска ми се да видим този шестмесечен срок, който Вие поставяте за отчета, дали не е много дълъг и дали не трябва да бъде съкратен поне на три?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Нямам претенции да кажат БНБ. Искахме да има срок само. Ако искат да е на три – о`кей, ако искат да е на шест. Дадох го примерно, за да има срок.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Приемам предложението. Напълно логично е и доколкото цялата останала надзорна отчетност върви на три месеца, предлагам да сложите три месеца.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Значи, правя предложение по реда на чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно срокът за представяне на отчети по чл. 45б да е 3-месечен срок.
Който е „за“, моля да гласува.
Въздържали се – 4.
Текстът е приет.
Сега гласуваме окончателната редакция с току-що гласуваното предложение.
Който е „за“, моля да гласува.
Въздържали се – 4.
Текстът е приет.
Параграф 5 по вносител.
Параграф 6 по вносител, където в ал. 3 думата „може“ да отпадне.
Гласуваме ги анблок двата параграфа.
Който е „за“, моля да гласува.
Против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, подкрепено от Комисията.
Предложение на народния представител Йордан Цонев за нови параграфи. И двата са за нови параграфи.
Работната група предлага да се създадат параграфи 8, 9, 10, 11 и 12, 13 – той си е последният параграф, и 13.
В предложението на Менда Стоянова и група народни представители има редакционни поправки от страна на работната група, които се възприемат от всички страни, включително и от БНБ.
Нали правилно, господин Костов?
ДИМИТЪР КОСТОВ: От името на БНБ, аз искам да кажа, че това като цяло подкрепя и доразвива нещата, които бяхме започнали да правим по линия на подобряване на корпоративното управление на банката в частта „Надзорна дейност“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имаме становището на БНБ, че подкрепя. Имаме становището на ЕЦБ, че подкрепя промяната в корпоративното управление.
Има ли изказвания по всичките тези параграфи?
Госпожо Марцева, Вашият ред дойде.
ИРИНА МАРЦЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Аз искам да подчертая, че движението на Проекта се извършва изключително трудно и за нас е малко необичайно да участваме с такива темпове, включително след като видяхме Проекта, се оказа, че има внесени допълнителни предложения и днес се прави извънредно заседание, за да се разглеждат, но независимо от това се опитваме да следим какво се случва.
Това, което виждаме в Проекта днес, за което ние не сме били предварително уведомени, нито по някакъв начин е коментирано и съгласувано с нас, да се въвеждат годишни такси за надзор от лицата, на които БНБ е орган за надзор или орган по преструктуриране, е изключително изненадващо. Досега такава тема не е стояла в нашите професионални среди, в комуникацията, която сме имали с БНБ и смятаме, че когато се пристъпва към една такава съществена промяна за взаимоотношенията между поднадзорните лица и надзорния орган, това беше редно да бъде предварително обсъдено.
В тази връзка бихме искали да подчертаем, че банките и сега заплащат редица такси за лицензи и за разрешения, съгласно Наредба № 2 на БНБ. Също така, както Ви е известно, тяхната лихва върху свръхрезервите от 0,4, колкото беше, вече е 0,6 от месец октомври, така че едни значителни суми от парите, които са им свръхрезерви и стоят в БНБ, отиват в Централната банка. Само да отбележа, че в ЕЦБ продължава тази лихва да е минус 0,4. Няма никакви европейски директиви или правила, или въобще някакви изисквания, които да водят до това, че такива такси трябва да се събират.
За нас е добре известно, че надзорът е една много малка част от персонала на БНБ и всъщност дейността, която те покриват, едва ли с тези такси е необходимо да се финансира, тъй като БНБ, добре знаем, има монопол върху емисионната дейност и значителни приходи, които събира и съответно превежда разликата между приходи и разходи в полза на държавния бюджет.
Така че ние смятаме, че едно такова въвеждане трябва сериозно да се дискутира дали изобщо е необходимо. В крайна сметка натоварването на банките с разходи от всякакво естество, за издръжката на всякакви органи, както се случва напоследък, и за отговаряне на множеството законови изисквания за сътрудничество към всички органи и системи в държавата, се отразява върху техните разходи и респективно върху техните клиенти, тоест необходимостта да се въвежда такова ново задължение за тях, в такива прибързани срокове и без предварително обсъждане, за нас е изключително спорна, меко казано.
Друго, което е смущаващо, е, че по никакъв начин размерът на тези такси не е определен в Закона, а отново препраща към наредба, в която по собствена преценка БНБ трябва да изчисли колко са необходимите разходи и каква част от тях трябва, както е написано в проекта, изцяло да се покрият от поднадзорните лица.
Това също ни се струва за неудачно и също смятаме, че трябва да има някаква по-точна дефиниция. Както знаете, при промените, които КФН извърши във връзка с тяхното финансиране и с последните промени в Закона за КФН, тези размери бяха определени дори в конкретни числа. Това беше продължително време комуникирано и съгласувано с цялата индустрия, която по някакъв начин е поднадзорно лице на тях.
Обръщам внимание, че КФН е друг тип институция от Централната банка. Тя има други възможности, да не кажа, че всъщност няма, да се финансира. Така че ние, от тази гледна точка, смятаме, че не е необходимо сега да се пристъпва към такава крачка. Това може допълнително да се обсъжда и при някакви следващи промени в законодателството да се търси някакво по-обосновано и по-конкретно, повтарям, конкретно, решение, тоест ние бихме предложили това сега да не се приема. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Аз се обръщам към БНБ. По принцип ние скоро правихме промени в Закона за Комисията за финансов надзор и там направихме промени по отношение на размера на различните видове такси. Така че вероятно тука, след като е вменена тази нова функция на БНБ по преструктурирането, може би наистина има нужда от някакви допълнителни приходи, с цел издръжка на това направление. Поне аз така си го обяснявам. Но наистина, хубаво би било, както възприехме там подхода, размерът на тези такси да бъдат съгласувани все пак с поднадзорните лица и да бъдат най-вече част от Закона – като приложение от Закона, за да няма такава възможност Управителният съвет да променя по всяко време. Не че нямаме доверие на Управителния съвет, но…
Господин Костов, как виждате Вие тази система? Възможно ли е в рамките на следващите няколко месеца да разработите текстове, които да бъдат включени в Закона и да се реши въпросът с тази такса?
ДИМИТЪР КОСТОВ: В момента ми е трудно да кажа от името на целия Управителен съвет.
Честно казано, съгласен съм с аргументацията, че може би трябва малко по-точно да се дефинира, въпреки че такъв тип дефиниране – малко по-общо, вече съществува. Когато сме формулирали това предложение, сме стъпили на начина, по който са дефинирани вноските във Фонда за гарантиране, вноските във Фонда за преструктуриране, тоест подходът е същия на практика.
По принцип водещото съображение е, че всъщност упражняването на надзорните функции, то да представлява някакъв вид публична функция, но по същество има много пряко влияние върху банковия бизнес, защото банковият бизнес е силно зависим от доверието. Всъщност целта на упражняването на регулаторната и надзорната функция на съответния компетентен орган на практика допринася за резултатността на банките, тоест за печалбите на банките.
Тук определено е въпрос на целесъобразност. Така или иначе, виждам, че предложението е да влизат в сила от 1 януари 2019 г. Технологично това допуска да има…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам да обърна внимание, че по ал. 2 е предложено тази годишна такса да служи за покриване на разходите на БНБ за осъществяване правомощията й като надзорен орган и орган по преструктуриране, и техния размер не може да надвишава тези разходи, тоест това е един вид разходоориентирана такса. Но как ще се докажат разходите, които всъщност се отнасят към надзорния орган по преструктурирането, след като то е част от надзора въобще на БНБ?
ДИМИТЪР КОСТОВ: Извинявам се, че Ви прекъсвам. Поначало дейностите по надзора и по преструктурирането, те все пак са административно обособени. Преструктурирането е нещо различно от надзора. Специално имаме задача – и по Директива, и по закон, да ги държим разделно функциониращи и да не се бъркат помежду си. Така че те са разделени.
Идеята е, че в годишния отчета, който представяме, там може винаги да се посочи колко разходи за персонал са направени за тези функции, колко разходи за IT-поддръжка са направени за тези функции, включително и амортизациите могат да се разделят на базата на предметите, които се използват – компютри, оборудване и всичко друго по различни функции.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, тогава защо трябва да бъде индивидуално определена за всяка банка тази такса?
ДИМИТЪР КОСТОВ: Това ще определи общият размер, тоест в отчета може да се посочи общо колко се харчи за това, но то трябва да бъде разпределено по банки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Все пак на някакъв принцип.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Това, което в другите държави се прилага най-често, е на база на активите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз Ви предлагам, господин Костов, да разработим по-детайлно това като текстове, да го съгласуваме с поднадзорните лица и да го запишем тук в Закона като аз поемам ангажимента, че в първия момент, в който Вие сте готови и имаме съгласие на всички, ще го внесем и ще го гласуваме като предложение в Народното събрание.
Използвам случая, понеже в крайна сметка Вие самият казахте, че с този Законопроект ние правим една крачка към подобряване на корпоративното управление, искаше ми се, понеже тук говорим именно за издръжката на онази функция, която е по възстановяване, преструктуриране и възстановяване на банки, което е нова функция…
ДИМИТЪР КОСТОВ: Нали и за двете говорим?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, и за двете говорим.
В крайна сметка тогава, когато приемахме Закона, ние не проведохме достатъчно задълбочена дискусията защо това не е отделено направление в БНБ и защо не се обособи като такова отделно направление. Не е ли редно това да бъде отделено в отделно направление и да си има самостоятелен подуправител? Това е само извън контекста на Закона, просто правя едно изказване в тази посока. Защото в момента Управителният Ви съвет се състои от трима подуправители, които си имат конкретни ресори. Нали така?
ДИМИТЪР КОСТОВ: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Плюс още три лица, които имат неидентифицирани функции. Сега, правейки тази промяна на това, че много от актовете ще се вземат на ниво Управителен съвет, аз лично се притеснявам от това, че тези три лица с неидентифицирани функции и неидентифицирани изисквания към тяхната квалификация и предишен опит в банковата и небанковата финансова сфера, наистина може би ще Ви изправи пред предизвикателство. Разбира се, пак казвам, че е мое лично мнение, просто използвам случая да го изкажа пред Комисия, че може би трябва да помислим, колеги, да направим следващата стъпка към подобряване на корпоративното управление, а именно създаване на още едно направление във връзка с новата дейност, която ни вмени Законът, и да направим наистина Управителния съвет изключително професионален с подуправители, които са ангажирани с конкретни направления, защото актовете да се вземат на ниво Управителен съвет, но те да бъдат професионално изработвани от съответните направления, за които ще отговарят подуправителите. Пак казвам, това няма общо с Законопроекта.
Господин Цонев, при тази ситуация, ще бъдете ли така любезен да си оттеглите предложението?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Председател, можехте и Вие да го направите, защото Вие обосновахте моето предложение, изказахте се по него. На мен ми остава честа само да го оттегля.
Може ли да Ви кажа защо го направих, защото все пак трябва да е ясно защо. Една бележка искам да направя, позволете.
Направил съм предложението, воден от желанието да се усили надзорният капацитет на Надзора – нещо, от което имат полза, доколкото знам и съм водил разговори, и самите банки. След случките, които се случиха, Надзорът има нужда от сериозна финансова…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може би и от преструктуриране…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И от преструктуриране. Ето, това щях да кажа, но Вие днес искате да говорите вместо мен. Нямам нищо против.
Една молба към Асоциацията на търговските банки. Предайте нашите поздрави на почитаемия господин Андронов. Очаквахме и очакваме малко по-активна позиция не само, когато става въпрос за таксите. По този Закон и по всеки текст трябваше да има точна позиция на Асоциацията. Да, знам, че сте разделени и цяла България знае, че там има противоречия и така нататък, и не може да стигнете до някакъв консенсус по отношение на отделните текстове, но ние като народни представители имаме силното желание да имаме Вашето становище по всеки текст, а не само ние да го аргументираме на база на наши виждания и на база на европейските документи. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Позволете ми още две думи.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Оттеглям предложението си.
ИРИНА МАРЦЕВА: Мога ли една реплика да кажа, че няма никакво разединение при нас. За пръв път чувам и ще Ви помоля след това да ми обясните.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Е, пошегувах се.
ИРИНА МАРЦЕВА: Проектът, аз започнах с това изказването си, че върви с изключителни бързи темпове. Ние, доколкото успяваме, го преглеждаме какво се случва и мнението, което сме имали, сме го комуникирали с БНБ, доколкото е било възможно в хода на тези дебати, които текат, пак ще кажа, в неразумно кратки срокове за нас. В смисъл, няма как да се включим по-ефективно. Позиция сме имали по всички членове и тези, за които сме имали, както виждате, има и някои промени от първоначално внесения Проект, сме ги коментирали с БНБ, а за останалото наистина не зная.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Позволете ми да не се съглася с Вас.
Първо, основният текст, който е внесен от мен, той е комуникиран с Вас, но Вие нямате становище по него.
А това, за което говорите, че се движи бързо, общо взето са промените по тези текстове, които сега дискутирахме и които Вие успяхте все пак по един от тях да вземете отношение, за което Ви благодаря.
Тук искам ясно и категорично да кажа на колегите от Комисията, че Асоциацията на банките беше държана в течение за всички предложения на народните представители, постъпили между първо и второ четене. Защото за предложението на Менда Стоянова, като вносител на този ЗИД, те бяха запознати предварително от БНБ. Правилно ли се изразявам?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това имах предвид и аз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Гласуваме окончателната редакция.
Работната група предлага да се създаде подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“ с § 8.
Гласуваме окончателната редакция на § 8, без оттеглените от господин Цонев предложения.
Нещо да имате против, юристите? Там е и въпросното „действителен собственик“. Между другото, защото няма още Закон за изпирането на пари, затова го елиминираме, но остава наименованието „действителен собственик“ и когато се приеме въпросният Закон, то ще препрати автоматично към онова голямо понятие.
Гласуваме създаването на „Преходни и заключителни разпоредби“ и… (Реплики.)
Само „заключителни“, добре.
Подразделение „Заключителни разпоредби“ с § 8 по редакцията на работната група, без текстовете, които току-що бяха оттеглени от господин Цонев.
Който е „за“ моля, да гласува.
Въздържали се – 4.
Текстовете са приети.
Искате да кажете нещо?
ДИМИТЪР КОСТОВ: То не е съществено, но просто искам да попитам като се гласува, защото видях тук в последния момент технически проблем. Тук, където пише, че „в чл. 17 се създава ал. 5“. Примерно, това: „се публикува на страницата на банката в интернет“ го има два пъти.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това се изчиства технически.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това ще се изчисти при окончателната редакция.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Както и това „служебна“, всъщност трябва да е „професионална“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чувате ли, юриста и Баросова?
ДИМИТЪР КОСТОВ: Всъщност към Вас ми е бележката.
Да си погледнете текста на чл. 17, ал. 5, където се създава нов текст. Там се повтарят едни и същи думи – за интернет страницата, и там, където се изброява – класифицирана информация, след това пише „служебна, банкова, търговска…“, „служебната“ всъщност е „професионална“ в този случай. Това е юридическо прецизиране.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е текст: „служебна, банкова, търговска или друга правнозащитена“ сме преписали от други Ваши цитирания по Законопроекта.
Уточнете го, защото това е чисто технически, не е проблем на Комисията. Ние сме гласували, каквото трябва. Правно-технически упълномощаваме юриста и специалиста – експерт от Комисията, да го изчистят. Благодаря.
С това приключихме точката.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз се извинявам, но не разбрах, кога гласувахте § 13 на Проектозакона. Откога влиза в сила?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявайте, значи § 8, 9, 10, какво се случва тука? (Реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тъй като т. 4 я оттеглихме, остава обнародване. Няма изключение…
ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз тогава бих искал все пак да Ви помоля още веднъж да прецените мъдростта на решението да влиза в сила от обнародването.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие имате капацитет ще се справите. Благодаря.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Самата Европейска централна банка, когато поемаше функциите за надзорен орган, на нея й беше дадена една година за подготовка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Е, те са европейци, много се бавят.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Моля да ме изслушате.
В тяхното становище те реферират към това.
Благодаря за оценката, че ни считате, че ние сме по-умни, но все пак не смятам, че сме чак толкова по-умни и поне половин година, мисля, че би бил разумен срок – все пак да се организират процесите. Имайте предвид, че технически става дума – като брой решения, направихме си труда да ги преброим, някъде около 300-350 до 400 могат да стигнат на година такъв тип решения. Много от тях са с фиксирани срокове. Има един куп решения, примерно за одобрения на одитори, където сроковете са едноседмични. Има други срокове, където са по-дългосрочни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Костов, аз много добре разбирам, но нали Вие ще ги подготвяте голяма част от тези решения и те само ще се представят на Управителния съвет за одобрение.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Въпросът е, че трябва да се подготви процедурата как работи Управителният съвет. Аз ще мога да изготвя предложението, но въпросът е, че трябва да е от Правилника за работа на Управителния съвет, цялата инфраструктура, която подпомага работата на Управителния съвет. Тук виждате, имате един куп хора, които са ангажирани покрай едно заседание на Бюджетната комисия. Това си е друга организация. Това не е въпросът за правомощията. Аз приемам, ще докладвам, ще изготвя докладни записки, но там трябва да е създадена нужната организация. Това са съвсем различни теми. Не ги подценявайте.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сигурна съм, че ще успеете да си създадете тази организация.
ДИМИТЪР КОСТОВ: На какво основани сте сигурна, че ще се оправим с тази организация?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Като Ви познавам…
ДИМИТЪР КОСТОВ: Това означава, плюс всичко друго, имайте предвид, че в момента трябва да си допълним и оборудването, чисто техническото, защото тези хора, които всичките са в Управителния съвет, особено външните трима, на тях трябва да им осигурим възможността да се запознаят с цялата необходима информация.
Аз не мога да им кажа: взимайте решение, без да съм им дал цялата друга информация. Това изисква съответно оборудване, съответно време, през което те да могат да се запознаят. В много случаи, за да се подготвят, ще трябва да четат поне два-три месеца, за да навлязат в историята на темата. Не може. Трябва да се отнасяме с уважение. Като им се възлага да участват във взимането на решения, трябва да им се дадат условия да са информирани.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, благодаря.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Благодаря, че ме изслушахте.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ.
Госпожа Нина Стоянова има думата.
НИНА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Председател, но заместник-министърът на финансите ще представи Проекта, тъй като министърът на финансите е вносител в Министерския съвет.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Велкова.
РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Проектът на нов Закон за платежните услуги и платежните системи има за цел да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар. С действащия в момента Закон за платежните услуги и платежните системи в българското законодателство са въведени изискванията на Директива 2007/64/ЕО относно платежните услуги във вътрешния пазар, както и редица други директиви в тази област. Предвид значителния обем промени в досега действащата правна рамка на платежните услуги, се налага приемането на нов закон, който да замени действащия. Такъв е и европейският законодателен подход, като новата Директива 2015/2366 отменя досега действащата Директива, считано от 13 януари 2018 г. Разпоредбите на Директива 2015/2366, които се въвеждат със законопроекта, обхващат най-общо следните основни промени в нормативната уредба на платежните услуги:
- допълване на правната рамка относно изключените обхвата на Закона услуги;
- въвеждане на нови видове платежни услуги (по иницииране на плащане и услуги по предоставяне на информация за сметка) и регулиране на дейността на доставчиците, които ги предлагат;
- въвеждане на допълнителни изисквания при лицензиране на платежни институции, респективно на дружества за електронни пари;
- въвеждане на изискване за регистрация на новия вид доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка;
- нови изисквания за сигурност на плащанията, в частност, когато се извършват отдалечено или в интернет среда;
- изисквания по отношение на доставчиците на платежни услуги за осигуряване на необходимата, достатъчна и разбираема информация на разположение на ползвателите на платежни услуги.
Ползите от новия Закон за ползвателите на платежни услуги – физически и юридически лица, са свързани главно с повишаване на сигурността на плащанията и намаляване на размера на отговорността и загубите при неразрешени платежни операции, извършени при определени обстоятелства.
В новия закон се пренасят разпоредбите на действащия Закон за платежните услуги и платежните системи, с които са въведени в българското законодателство изискванията на редица други директиви в областта на платежните услуги и платежните системи – относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, относно финансовите обезпечения по отношение на свързаните системи и вземанията по кредити, относно пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари, както и относно така наречената „основна сметка за платежни операции“.
По отношение на разпоредбите относно платежните сметки за основни операции със Законопроекта се внасят промени, които целят да направят тези сметки още по-достъпни за потребителите. С тези изменения се постига по-голяма защита на потребителите, като таксите за почти всички извършени от тях операции по платежните сметки за основни операции, ще бъдат с размер по-нисък от средния за страната и средния за банката за съответния вид операция или безплатни. По отношение на мерките, които банките следва да предприемат за повишаване на обществената осведоменост относно възможността за ползване на платежни сметки за основни операции, Законопроектът предвижда банките да разпространяват на хартиен носител в помещенията си и в електронна форма чрез интернет страниците си брошура, съдържаща информация относно платежната сметка за основни операции и прилаганите такси по нея от съответната банка.
Във връзка с прилагането на Регламент 2016/1011 относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, считано от 1 януари 2018 г., Законопроектът предвижда определянето на БНБ като национален компетентен орган по прилагането на регламента по отношение на бенчмарковете за лихвени проценти и конкретизира предвидените административно-наказателни санкции при нарушения на регламента.
С Преходните и заключителни разпоредби на проекта на Закона за платежните услуги и платежните системи се предвиждат изменения и допълнения в редица закони. Предложеният Законопроект няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет на Република България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Велкова.
Колеги, имате ли въпроси и изказвания по Законопроекта? Няма.
Да преминем към гласуване.
Госпожо Стоянова, искате ли да кажете нещо?
НИНА СТОЯНОВА: Благодаря, нямам какво да добавя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Гласуваме Законопроект за платежните услуги и платежните системи, № 702-01-29, внесен на 16 октомври 2017 г. от Министерския съвет.
Който е „за“, моля да гласува.
Всички са „за“, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Моля да гласуваме само избора на г-жа Дора Христова за член на Подкомисията по отчетност на публичния сектор на мястото на г-жа Кръстина Таскова. Единодушно.
С това изчерпахме днешния дневен ред. Благодаря Ви.

(Закрито в 16,10 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова