Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по бюджет и финанси
Комисия по бюджет и финанси
12/12/2017

    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по бюджет и финанси





    П Р О Т О К О Л
    № 24

    На 12 декември 2017 г., вторник, се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

    ДНЕВЕН РЕД:

    1. Указ № 250 от 08 декември 2017 г. на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г.

    Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и на гостите се прилагат към протокола.
    Заседанието беше открито в 13,03 ч. и ръководено от председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова.

    * * *

    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум, можем да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
    Имаме упълномощаване от госпожа Дора Янкова към госпожа Светла Бъчварова и също от Лало Кирилов.
    Има упълномощаване от Йордан Цонев за колегата Кичиков.
    Има упълномощаване от Евгения Ангелова за мен.
    Заповядайте, господин Главчев.
    ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Още едно упълномощаване, имам го и в писмен вид. Извинявам се, но поради предварително поети ангажименти, не знаех кога ще бъде наложено вето, няма как да ги отложа, упълномощавам госпожа Стоянова да гласува вместо мен както намери за добре. Благодаря Ви. Приятна работа Ви желая!
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да се надяваме, че днешната Комисия по бюджет и финанси ще е последната за тази година. Имахме надежди предишното заседание да бъде последното, но да се надяваме сегашното да бъде последното.
    Дневният ред е с една-единствена точка. (Изчита дневния ред.)
    По протокол трябва накратко да Ви запозная с мотивите към Ветото на Президента.
    В началото Президентът изразява становище, че Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса дава финансова основа на дейностите в обхвата на задължителното здравно осигуряване и е свързан с правото на здравно осигуряване, което е конституционно закрепено и гарантирано. Провежданата с този закон държавна политика трябва да гарантира достъпна, качествена и съвременна медицинска помощ, като осигури прозрачно, ефективно и справедливо разходване на приходите и трансферите по бюджета на НЗОК.
    В тази връзка Президентът изтъква, че приетият § 6 от Преходните и заключителните разпоредби поражда опасения, че няма да бъдат гарантирани правата на всички здравноосигурени лица. С него се установява правилото през 2018 г. НЗОК да не заплаща за лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование, за което е подадено заявление за включване в Позитивния лекарствен списък, както и за включени в Позитивния лекарствен списък, които подлежат на заплащане за първи път през 2018 г.
    Между двете гласувания на Закона е направен опит за смекчаване на временната забрана чрез изключение за генеричните лекарствени продукти и за лекарствените продукти по чл. 29 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Независимо от това е сигурно, че се прегражда правната възможност ползването на определени лекарствени продукти да бъде финансирано със средства от бюджета на НЗОК.
    Президентът отбелязва, че мораториумът по § 6 влиза и в противоречие с редица международни актове, по които Република България е страна. Конвенцията за правата на човека и биомедицината предвижда равен достъп до здравни грижи и държавата, в зависимост от здравните потребности и наличните ресурси, трябва да вземе подходящи мерки за неговото гарантиране.
    Международния пакт за икономически, социални и културни права задължава държавите – страни по този пакт, да вземат мерки за създаване на условия, които да осигурят на всички медицинска помощ и медицинско обслужване в случай на болест.
    С § 6 се създава различно третиране на здравноосигурените лица през 2018 г., което не е оправдано от друга конституционно гарантирана ценност и не е пропорционално на преследваната цел.
    Конституцията обявява равенството на гражданите пред закона за принцип и не всяка цел може да бъде годно основание за ограничаване на права. Преграждането на възможността за заплащане на лечение с иновативни лекарства и на такива, включени в Позитивния списък, които за първи път трябва да се заплащат през 2018 г., е формално. То не се предпоставя от друга конституционно гарантирана ценност и е обвързано единствено от времето за прилагане на забраната. Тя ще действа независимо от ползата при лечението с такива лекарствени продукти и без значение дали има налични средства по бюджета на НЗОК.
    Това са в краткост мотивите към Ветото. Виждате, че те са доста общи. Позовават се преди всичко на известна противоконституционност, която според Президента има при този § 6.
    Продължаваме с разисквания по Ветото, и то по § 6, защото то всъщност е частично вето по § 6, макар че след това ще гласуваме отново целия Закон за бюджета на НЗОК за 2018 г.
    При нас тук са господин Плочев – управител на НЗОК, и госпожа Жени Начева – председател на Надзорния съвет на НЗОК и заместник-министър на здравеопазването, която всички ние познаваме.
    Колеги, имате думата за изказвания.
    След това ще дам думата на госпожа Начева да отговори на въпроси, които евентуално ще възникнат при дискусията.
    Заповядайте.
    РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, искаме да чуем експертно мнение по противоречията, които виждаме в Закона. Чудесно е, че тук има лекари и специалисти, но нашите задължения тук са освен като хора, които се занимават с финанси, са и задължения и преди всичко ние сме хора. Сега трябва да взимаме решение в много деликатна сфера, тъй като, от една страна, здравеопазването на страната не може да бъде на нивото на Швейцария, тъй като, за огромно съжаление, не разполагаме с такива възможности – това е ясно за всички.
    В същото време става дума за спасяването на човешки живот – на деца, на майки, на сестри, на наши близки, и затова отговорността е изключително голяма, което ще рече, че много внимателно трябва да прегледаме Ветото, преди да вземем решение.
    Какво прави впечатление? В § 6, ал. 1 още в първото изречение пише: „не заплаща за лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование“.
    РЕПЛИКА: Тоест съвсем ново.
    РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, добре, но „непатентно наименование“ не означава ли генерични лекарствени средства? Защо тогава в ал. 2 пише, че: „разпоредбата на ал. 1 не се прилага за генерични лекарствени средства“?
    Аз не вярвам да има някаква юридическа разлика при лекарствата. Занимавал съм се с тези проблеми, правя доста добра разлика между „патент“, „лиценз към патента“ и „генерични продукти“.
    Нека експертите тук да обяснят има ли противоречия между ал. 1 и ал. 2. Пак казвам: пише „непатентно наименование“. Щом е „непатентно“, те не са ли генерични? Какво ще е, нещо друго ли, ако е непатентно?
    В тази връзка, ще бъде отново поставен въпросът от представителите на НЗОК за колко средства става дума. Ако приемем Ветото на Президента, примерно с колко ще натоварим бюджета на Касата. Едното и другото, естествено, ще определи нашето решение как да гласуваме в случая, за да защитим и интереса на българските граждани, и да не нарушим баланса на Касата. Благодаря Ви предварително.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
    Ще има ли други въпроси, за да може госпожа Начева да обобщи.
    Първо, няколко мотива за противоконституционност – има или няма такава?
    Второ, за какви молекули става дума? Наистина ли нашите деца, сестри и майки ще пострадат от това? Евентуално колко души ще пострадат?
    Трето, понеже сме Бюджетна комисия, става дума за парите. Господин Гечев, този път забравихте да попитате как е в другите държави. Аз обаче ще допълня Вашия въпрос: как е в другите държави? Колко пари това струва на нашата каса към момента? Какво очакваме да струва за 2018 г., ако това вето не се случи.
    Заповядайте, госпожо Начева.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря.
    Уважаема госпожо Председател, уважаеми проф. Гечев, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за предоставената възможност да дадем малко повече информация относно нашата позиция във връзка с наложеното вето.
    Първо, като цяло считаме, че основните конституционни права на гражданите за достъпна медицинска помощ не са нарушени. Нещо повече, Конституцията определя, че правата на гражданите за достъпна медицинска помощ трябва да са налице, но при спазване на специалните регламенти и закони, които са в правомощията на Народното събрание. Както е дадена делегация в чл. 52, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България, в нашия конкретен случай такива са Законът за здравното осигуряване, Законът за здравето и годишния Закон за бюджета на НЗОК.
    Ако разглеждаме хипотезата, че като органи, които изпълняват волята на законодателя, няма да се съобразим с параметрите по бюджета на НЗОК и заплащаме цени и обеми на медицинските дейности извън обхвата на рамката на бюджета, определена от Народно събрание, то тогава наистина считаме, че съществува риск да бъдат нарушени правата на гражданите и за намаляване достъпа до здравноосигурителната система.
    Наред с това поемаме ангажимента в рамките на текущата бюджетна година да се предприемат конкретни действия както от Министерство на здравеопазването, така и от Националната здравноосигурителна каса – теми, които дискутирахме и дискутираме непрекъснато, за по-добър контрол върху разходите и управление на финансовите ресурси на НЗОК. При наличие на въпроси в тази посока – какви точно мерки планираме, бих могла да Ви дам и по-подробна информация.
    Считаме, че с предвидения ръст на параметри по бюджета на НЗОК за 2018 г., а именно 407 млн. лв. повече спрямо Закона за 2017 г., Народното събрание в параметрите, които вече одобри и прие, е намерило оптималния баланс между дейностите както в първичната, така и в специализираната, в болничната помощ и в лекарствените средства за домашно лечение.
    Мога да отбележа, че средствата в първичната и в специализираната помощ са съответно около 210 млн. лв. на годишна база и покриват милиони левове профилактични и диспансерни прегледи, прегледи по повод на различен вид заболявания на цялото българско население и здравноосигурени лица. В същия размер и параметри – близо 300 млн. лв., са и средствата, разчетени за 2018 г. за здравноосигурителни плащания, за лекарствени продукти за онкологично лечение, както и допълнителни 780 млн. лв. за лекарства за домашно лечение.
    Следователно средствата по бюджета на НЗОК за 2018 г. са в рамките на възможните и допустими параметри, а Вие знаете, че ние сме част от Пакта за стабилност, трябва да спазваме определени фискални правила и параметри за поведение, като всеки първостепенен разпоредител с бюджет.
    Този един млрд. лв. е близо 30% заедно със средствата за медицински изделия, които са разчетени преобладаващо също в болничната медицинска помощ. Тези средства са около 30% от общия финансов ресурс на НЗОК – дял, който в останалите европейски държави е между 15 и 20%.
    Допълнително в болничната помощ има редица плащания, свързани именно с лечение на заболявания, които са обект и на лечение с лекарствени средства. Не бива да забравяме, че Касата не е само за лекарства, но трябва да осигури средства и за медицинска помощ на тези лица, и първична помощ, и най-вече да поставя акцент върху профилактиката на тези лица и на всички здравноосигурени български граждани. От тази гледна точка считаме, че чрез бюджета е намерен истинският реален и оптимален баланс на здравноосигурителните разходи.
    Конкретно, тъй като обект на дискусия са именно новите иновативни лекарства, по отношение на Вашия въпрос мога да заявя, че генеричните лекарства и биоподобните продукти са такива с по-ниска цена, но не са били на българския пазар и не са заплащани от Касата през 2017 г. Те не са тези, включени в текста на ал. 1 от § 6, а са лекарствени продукти, които имат иновативен аналог през 2017 г., тоест скъпо лекарство, за което през 2018 г. очакваме, че ще се появи генеричен продукт с по-ниска цена, тъй като е изтекъл патентът или забраната за производство на съответното лекарствено средство. В тази връзка генеричните и биоподобни продукти, макар и нови и незаплащани през 2017 г., ще доведат до сваляне на цените, без това да влияе върху лечението на съответните пациенти. Затова ал. 2 дава изключение именно за тези лекарствени продукти.
    Алинея 1 е само по отношение на скъпоструващите лекарствени продукти. Да Ви дам хронология в годините за скъпоструващите лекарствени продукти, преди да обясня колко и какви са заявени за заплащане през 2018 г.
    През 2014 г. например нови такива международни, така наречени „непатентни“ наименования са били 5, лекарствените продукти за лечение са били осем и разходите през 2014 г. за тези лекарствени продукти са били 4,4 млн. лв.
    Същите тези пет международни непатентни наименования, за които е имало осем лекарствени продукти, разходът за тях през 2015 г. става 11 млн. лв. допълнително, през 2016 г. – 10 млн. лв., през 2017 г. – над 8 млн. лв.
    През 2015 г. се появяват нови 8 нови международни непатентни наименования, тоест иновативни продукта, за тях има 10 лекарствени продукта с различни търговски наименования. Разходът през 2015 г. започва от 6,8 млн. лв., през 2016 г. достига 38 млн. лв., през 2017 г. – 53 млн. лв.
    През 2016 г. 10 международни непатентни наименования, 17 лекарствени продукта стоят зад тях. Разходът за заплащане в първата година, в която те се появяват, е 13 млн. лв., очакваният разход през 2017 г. е за 38 млн. лв.
    През текущата 2017 г., през този период международните непатентни наименования са 7, очакваните средства за тях са 10,8 млн. лв.
    Тези продукти, които в хода на годината са заявени за заплащане, аналогични на числата, които Ви посочих за периода 2014 – 2016 г., те се появяват през 2017 г. в Касата, за заплащане през 2018 г. преди един месец бяха 29, сега не мога да кажа по какви причини стават 32 нови международни непатентни наименования. В момента, към днешна дата са 32, но продължават, предполагам, да постъпват заявки в касата и за други такива, за 8599 пациенти на прогнозна стойност 39 млн. 527 хил. лв. Подчертавам, че това е прогнозна оценка на база на количествата, които са заявили фирмите като първоначален разход при стартиране на заплащането от НЗОК.
    В хода на годината може да настъпи промяна в броя на пациентите и този разход да достигне допълнителни нови стойности. Както видяхте тенденцията от 2014 до 2016 г., наличните влезли през този период нови международни непатентни наименования или иновативни лекарствени продукти също биха довели до допълнителен ръст по бюджета на Касата в размер на около 29 млн. лв.
    От тези 32 нови международни непатентни наименования мога да кажа и за кои заболявания лекарите от Касата са ми предоставили тази информация и благодаря на проф. Плочев в тази посока, първите две от тях всъщност са редки заболявания и не са включени в списъка на заболявания, за които заплаща НЗОК. Това е необходимо и достатъчно условие и съгласно действащата нормативна уредба и законите Касата заплаща само тези лекарствени продукти, които са включени в списъка от заболявания, за които тя има право да заплаща. Тези два медикамента не са включени в списъка от заболявания, те са за 23 пациенти, които са подходящи за лечение на този етап. Другите две лекарства са за 1500 пациенти.
    За всички останали лекарствени продукти е осигурена категорична алтернатива на лечението. Мога да Ви посоча кои са за заболяванията, за които в момента НЗОК заплаща. Тук можем да отбележим една различна тенденция от тази в останалите европейски държави – 74% от общия дял на разходите, които са обект на дискусията, в България в момента са за иновативни лекарствени продукти, тоест от 300 млн. лв. условен разход по бюджета на НЗОК 74% са за иновативни лекарствени продукти, останалият процент е за генерични лекарствени продукти.
    В аспект грижа за пациентите, което е категоричен и основен приоритет в работата на Касата, може да се отбележи, че няма пречка. Съществува дори европейски регламент в тази посока –пациентите с редки заболявания, които посочих, за които няма алтернатива за лечение, да бъдат включени в така наречените „състрадателни програми“. Съществува такава практика в правния мир. В тази посока разчитаме и на съдействието на фирмите тяхното лечение да бъде покрито за сметка на самите притежатели на разрешения за употреба.
    Във връзка с това може да се отбележи, без да посочвам конкретни имена на компании, защото това няма никакво значение в случая, че притежателите на разрешения за употреба имат освен общ ръст в разходите, а ние очакваме 100 млн. по-висок ръст на разходите през 2017 г. именно поради този вид лекарствени продукти и това е преразход, който не можем да си позволим през следващата година, но има компании, които съвсем законосъобразно, в контекста на това, че могат да включат пациенти в състрадателни програми, имат ръст в приходите на база работата с НЗОК, от над 10 млн. лв. през 2017 г. спрямо 2016 г. От тази гледна точка ние считаме, че лечението на българските граждани по никакъв начин не е затруднено.
    Ще работим в посока оптимизиране на структурата на разходите, направленията на разходване на средствата в хода на текущата година, ще информираме текущо парламента за тези свои действия, защото те са с голяма обществена значимост. Вие, както и цялото население, следва да бъдете запознати с тях. Ще въведем регистри за тези пациенти.
    Попитахте за европейската практика в тази посока, ще въведем механизми за проследяване на резултатите от лечението на тези пациенти. В момента от по-малко от едномесечния ни престой с министъра на здравеопазването в тази система, защото знаете, че преди бяхме в Министерство на финансите, наблюдаваме, че няма система за проследяване на ефекта от лечението на тези пациенти не само по конкретните заболявания, за които говорим, а и по целия спектър на скъпоструващото лечение. В тази посока има въведени практики в Европа. Ние считаме, че можем ефективно да се възползваме от председателството ни по линия на Европейския съюз през следващите шест месеца, а един от приоритетите, които държавата България е заявила, неслучайно е свързан с лекарствената политика. Ще се проведе дебат на европейско ниво как да оптимизираме проследяването на ефекта от лечение, така че да имаме информация въведеното ново лечение какъв ефект дава върху здравето на пациентите в редица държави. Докато се проследява ефектът от лечението, разходът се поема от фирмата производител. След това при доказани положителни резултати той се въвежда за заплащане от съответните институции.
    Често се говори също така в колко държави се заплаща един продукт или не. Тук трябва да обърнем внимание каква е здравноосигурителната система на съответната държава, защото знаете, че при нас има солидарен здравноосигурителен фонд, който в рамките на средствата, които държавата може да заплати и събираме като здравни вноски, следва ефективно, прозрачно и ефикасно да покаже разпределение на здравноосигурителните плащания във всички направления. Благодаря.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли един уточняващ въпрос дали правилно съм разбрала? За 4 години – 2014, 2015, 2016 и 2017 г., има 25 нови молекули, а само за 2018 г. евентуално ще имаме 32?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Да, преди около месец бяха 29, сега станаха 32.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тоест почти два пъти повече, отколкото за предишните четири години, така ли?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Точно така.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Хареса им тази работа май?
    РЕПЛИКА: Имаше статистика за 2015 г. – 6,8 млн. лв., изведнъж през 2017 г. 51 млн. лв.
    РЕПЛИКА: При декларираната печалба не се ориентираме.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е 53 млн., но само за седемте молекули, а като добавиш и тези от предишната година, общо става над 100 млн. лв. за 4 години.
    Общо за лекарства по Касата са 1 млрд. 100 млн. лв.
    Още един въпрос. Може ли да кажем, че това временно спиране на плащането, предвидено в Закона и обект на това Вето, ще бъде спряно до решаването на тези политики, които Вие споменахте по отношение на лекарствата, с цел проследяване на тяхната ефективност, и съответно чак тогава включване в реимбурсния списък?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Категорично можем да заявим това.
    Аз неслучайно отбелязах, че ще използваме приоритета си във връзка с председателството, за да обсъдим най-добрите европейски практики. Не отбелязах допълнително, че Министерство на здравеопазването съживи, ако мога така да се изразя, стартира един проект за национална здравна система, където един от приоритетите е европейските средства да отидат за изграждане на такива системи и регистри, които да позволят в спешен план ефективно проследяване движението на пациента, на неговото лечение не само с лекарства, но и като дейност. Към момента е много важна връзката дали има адекватно и осигурено предоставено лечение, или само се отчита разход за лекарства? Ние искаме да обвържем движението на пациента в целия му път през първичната помощ през специализираната, болничната помощ и лекарстволечението.
    Обвързах от тази гледна точка нещата – че не би било редно да разглеждаме само лекарстволечението като изолирана тема в грижата ни за пациентите.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И още нещо, за да е ясно.
    От тези 32 нови молекули на практика само за 4 от тях ние към момента нямаме лекарство?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Точно така.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За останалите 28 има нови лекарства.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Точно така, и не само по едно, а алтернативни възможности за лечение.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Повечето от тях са в областта на новите лекарства.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Точно така.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Виждам, че от реимбурсния списък над 70% от парите отиват за тези нови лекарства, които се отпускат с протокол от Здравната каса.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Точно така, да.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Е, по-иновативно от това – здраве! Следователно цялото съсредоточаване трябва да бъде върху тези 4 молекули, за които към момента няма други лекарства.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕНИ НАЧЕВА: Като две от тях не са минали дори през етапа на одобряване от Комисията за редки заболявания, а за останалите две, както отбелязах, според нас не би имало пречка пациентите да бъдат включени, ако това е необходимо и се докаже медицинска целесъобразност, в състрадателни програми, които да се финансират от фирмите, какъвто жест, доколкото знам, фирмите са правили към Касата през годините, когато договарят съответни лекарствени продукти.
    За новите лекарствени молекули освен проследяване на ефекта от лечението към момента няма фармакотерапевтични ръководства. Това е, ако мога така да обобщя, или както обясниха лекарите, това е алгоритъмът на правилата за лечение със съответния медикамент. (Шум и реплики.) Това е обвързано и с необходимия брой изследвания за проследяване съответното състояние на пациента. Господин Ананиев вече направи такъв аналог, че това е все едно да няма алгоритми за лечение по клиничните пътеки, нещо, което Ви е по-известно в практиката като специфика и характер. От тази гледна точка считаме, че има да свършим доста работа в контекста на това, което ме попитахме: дали при извършване на тези мерки можем отново да поставим темата на дискусия? Трябва да се прецизира работата на Комисията по оценка на здравните технологии, да се прецизират фармакотерапевтичните ръководства – всичко това ще се прави, разбира се, с участието и на лекари, които лекуват пациентите, и на фармацевти, които предписват лекарствата.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Последното просто „ме разби“! Как ще изпишат това лекарство? – в количества, дози – по решение на съответния лекар или по някаква устна препоръка от съответния производител?!
    РЕПЛИКА: Със състрадателна рецепта ще ти го изпишат.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Могат и да ми навредят, а не да ми помогнат.
    РЕПЛИКИ: Може, да. (Шум, реплики, оживление.)
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате думата, господин Гечев.
    РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз слушах внимателно, но пак не разбрах някои неща, защото това е много специфична материя.
    Първо, ще отворя една скоба. Мисля, че на всички ни е ясно, че в момента се опитваме да оправим един батак от 1999 г., не зная кога е въведена тази система, която е уникална. Просто няма такава страна и народ, госпожо Стоянова, с такава система на здравеопазване! Очевидно няма да я оправим само с § 6. (Шум и реплики.) Така е въведена и тя е страшна. Няма такава страна.
    Пак ще дам пример с други страни и народи. Най-платеното здравеопазване е в САЩ, нали така? Аз съм имал възможност да ползвам услугите им няколко години. 50% плаща семейството (аз плащам 50 на сто), 50 на сто плаща държавата – държавният университет. Там, когато се разболееш, застраховката включва всички лекарства и няма такива дебати. Като се разболееш, лекарят ти предписва лечение, отиваш с рецептата и застрахователното дружество плаща. (Шум и реплики.) Няма обаче такъв народ, който да го лекуват при такива условия.
    Тук ми направи впечатление следното нещо. Вие казахте, че се очаква през 2018 г. цената на определени лекарства, които са негенерични, да падне. Вижте, патентът на лекарствата не е едногодишен, той трае доста години.
    РЕПЛИКА: Той изтича.
    РУМЕН ГЕЧЕВ: Като изтича, започват да произвеждат генерични лекарства, нали така?
    Докато има патент една фирма, предполагам, че тя продава лицензи на други да произвеждат по патента. В зависимост от това колко души използват това лекарство и колко лицензирани производители има, цената започва да пада при разширение на пазара – няма как да е другояче.
    След като отпадне срокът на патента, всеки може да произвежда генеричните лекарства, в това число дай боже Троян и Разград да го произвеждат. Трудно е Вие да прогнозирате каква ще бъде цената, но тя ще е по-малка, при всички случаи. При генеричните тя не може да е по-висока, нали така?
    Казах от самото начало и то е ясно: трябва да вземем решение, което да съчетае финансови и морални решения. Поемаме морален риск, ако кажем, че за 20 или 23 млн. лв. няма да приемем и ще обречем на рискове определени хора, защото дали са две или четири лекарства, това са няколко десетки деца или наши съграждани, тук става въпрос за човешки съдби.
    Като финансисти, искам да попитам: дотам ли я докарахме, да се занимаваме с Вето за 20 милиона за Касата, която върти няколко милиарда. Сега в резултат на мерките на моя колега и приятел от студентските години Кирил Ананиев сигурно ще има някакви ефекти. Сега не мога да кажа какви са, но ще има ефекти.
    Вижте, няма да казвам името на болницата, не е секретна, но нали преди няколко години една държавна болница отчете 100 млн. лв. загуба? Една болница! После се случиха други неща и започнаха донякъде да възстановяват тази загуба. Тези неща се случват, защото парите са много.
    А сега, защото парите са 17 млн. или 31 млн. лв., ние се въртим, при положение че Здравната каса и системата има възможност да преодолее този проблем. Разбирам, че оттук 20 млн. лв., оттам 20 млн. лв., стават много, но сме го докарали до гласуване на Вето за 20 млн. лв., зад които стоят и човешки съдби.
    В случая мисля, че като родител ще ми е много трудно да гласувам против Ветото от това, което чувам. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев. Разбираме Вашите мотиви. Всеки има право на такива мотиви.
    Мисля, че можем да приключваме дискусията, ако няма други изказвания.
    Все отнякъде трябва да се почне. Духът от бутилката е толкова изпуснат и виждате, че за няколко броя молекули – 25 за 4 години, отиват 100 млн. лв. Явно това е от изпуснат от бутилката дух. Затова все от някъде трябва да се сложи тапата на бутилката.
    Неслучайно ми направиха впечатление тези няколко цифри, които показват, че се злоупотребява с това. Не може за 4 години да са 25 молекули, а изведнъж за 2018 г. да има заявка за 32 молекули.
    Не може в първата година, в която се използва нова молекула, тя да е струвала на Касата 1 млн. 400 хил. лв., а изведнъж на третата година да са 10 млн. лв.! Не може за 8 молекули 53 млн. лв.! Явно тук е намерен механизъм, по който чрез тези нови молекули… (Шум и реплики.)
    Неслучайни са цифрите, които спомена госпожа Начева – че има производители на лекарства, които заради новите молекули само за 2017 г. спрямо 2016 г. са си увеличили с над 10 млн. приходите. Няма такъв преразход по нито една друга дейност на Касата. Затова считаме, че това не е само въпрос на контрол, а е въпрос и на закон и на въвеждане на механизми. Считаме, че все някога трябва да се сложи тапата на бутилката, от която явно духът е пуснат.
    Има ли още желаещи за изказване? Няма. (Шум и реплики.)
    Закривам дискусията.
    Гласуваме Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г., приет от Народното събрание на 29 ноември 2017 г.
    За – 12, против – 6, въздържал се – 1.
    С това на Бюджетна комисия приехме Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. и отхвърлихме Ветото на Президента. Благодаря.
    Уважаеми колеги, това, което госпожа Начева каза тук, ще го отразим в доклада, така че да можете да ползвате цифрите.

    (Закрито в 13,42 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    Менда Стоянова
    Форма за търсене
    Ключова дума