---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси






П Р О Т О К О Л
№


На 25 януари 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 702-01-53 от 4 декември 2017 г., с вносител Министерския съвет.
2. Законопроект за пазарите на финансови инструменти, № 702-01-35 от 24 октомври 2017 г., внесен от Министерския съвет – второ гласуване.
3. Разни.

Към протокола се прилага Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и гости.
В заседанието взеха участие госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, Цветанка Михайлова – директор на Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ в Министерството на финансите, от Агенция „Митници“: Борислав Борисов – заместник-директор, Розалия Димитрова – директор на Дирекция „Митническа дейност и методология“, Станислава Йорданова – и.д. директор на Дирекция „Правна дейност и обжалване“; от Агенцията за обществени поръчки: Галя Манасиева – директор на Дирекция „Законодателство и методология“, Христина Денева – началник на отдел „Правна уредба и методология“, и Анастасия Венкова – държавен експерт в Дирекция „Законодателство и методология; от Агенцията по вписванията: Зорница Даскалова – изпълнителен директор, Елена Димитрова – длъжностно лице по регистрацията; от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“: Румяна Михайлова – изпълнителен директор, и Мирослава Ангелова; от Комисията за финансов надзор: Бойко Атанасов – заместник-председател, Анна Андонова – директор на Дирекция „Правна“, и Петя Хантова – директор на Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“; от Националния осигурителен институт: Весела Караиванова – подуправител, Снежана Малакова и Ваня Борисова; от Националната агенция за приходите: Мирослав Туев и Калина Заркова; от Българската народна банка Елена Панева; от Сдружение „Национално движение на българските граждани“: Мария Николова и Мария Гулева.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Откривам редовното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предложението за дневен ред е:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 702-01-53 от 4 декември 2017 г., с вносител Министерския съвет.
2. Законопроект за пазарите на финансови инструменти, № 702-01-35 от 24 октомври 2017 г., внесен от Министерския съвет – второ гласуване.
Има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, оставям гласът си на господин Търновалийски, поради неотложен ангажимент. Налага ми се да отсъствам за първи път. Ако разрешите?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, благодаря, господин Гечев.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ, № 702-01-53 ОТ 4 ДЕКЕМВРИ 2017 Г., С ВНОСИТЕЛ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По този Законопроект при нас е заместник-министър Маринела Петрова, която ще ни представи Законопроекта.
Тук е и директора на Агенция „Митници“ господин Борисов и, разбира се, екип на Агенция „Митници“ и Министерството на финансите.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Целта на Законопроекта е да се приведе националното законодателство в съответствие с митническото законодателство на Европейския съюз, както и да допринесем за намаляване на административната тежест за гражданите.
Един от основните приоритети, който е изведен и в Програмата на правителството на Република България за периода 2017 – 2020 г., е намаляването на административната тежест за бизнеса и гражданите. С този Законопроект ние отговаряме на това като отстраняваме и несъвършенства в съществуващата към момента нормативна уредба и прецизираме разпоредбите с цел уеднаквяване на практиката.
Във връзка с т. 20 от Протокол № 28 от заседанието на Министерския съвет на 28 юни 2017 г. и взетото Решение за намаляване на административната и регулаторната тежест чрез редица мерки, включително и чрез въвеждане на служебно събиране на информация.
В Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците в § 1 и 2 се предлага да се регламентира служебното събиране на информация относно съдебния статус на лицата при постъпване на работа в митническата администрация, като се запазват предвидените изисквания лицата да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, както и служебното събиране на информация за наличието или липсата на обвинение при назначаване в системата на Агенция „Митници“ на разследващ митнически инспектор, който съгласно чл. 52, ал. 1, т. 2 и чл. 143 от Наказателно-процесуалния кодекс е разследващ орган и орган на досъдебното производство.
Свидетелството за съдимост като удостоверителен документ за съдебния статус на лицата и документа за удостоверяване на обстоятелството, че кандидатът не е обвиняем или подсъдим се изисква при постъпване на работа в Агенция „Митници", съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 10а, ал. 1 от Закона за митниците. С предложените промени ще се намали административната тежест за гражданите като отпада необходимостта от предоставяне на хартиен носител на цитираните документи от кандидатите за назначаване в Агенция „Митници“.
С § 3 от Проекта се създава ал. 4 на чл. 11 от Закона за митниците като се предлага директорите на дирекции от специализираната администрация на Агенция „Митници“ да бъдат подпомагани от заместник-директори.
Предложено е да се създаде нова длъжност „заместник-директор на Дирекция в Агенция „Митници“ в структурата на Централното митническо управление. Новата длъжност ще подпомага директорите на дирекции в специализираната администрация на Централното митническо управление при осъществяване на функциите на административното звено.
Целта е да се обезпечат правомощията на директора на Агенция „Митници“ при възникнала необходимост, предвид оптимизиране на структурата на администрацията на централно ниво в Агенцията.
При изготвяне на предложението е взет предвид текста на чл. 10 от Закона за администрацията, съгласно който административното ръководство на звената в Администрацията се осъществява от главен директор за Главна дирекция, директор за Дирекция, началник за отдел и началник за сектор. Главните директори могат да бъдат подпомагани от заместник-главни директори.
С § 4 от Проекта се прецизира текста на чл. 19, ал. 2, т. 15 във връзка с новото приложимо от 1 май 2016 г. митническо законодателство на Съюза, уредено с Регламент на Европейския съюз № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, Делегиран регламент на Комисията от 2015 г. № 2446 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза и с Регламент за изпълнение от 2015 г. № 2447 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952 от 2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза и в ал. 4 се създава т. 14 с цел улесняване на процеса по подаване на заявление и издаване на разрешение, като се въвежда разпоредба, която да позволява заявление за използване на пломби от специален тип да се подават до същия митнически орган, компетентен за издаване на разрешение за предоставяне на статус на одобрен изпращач в случаите, при които пломбите ще се използват във връзка с такова разрешение.
С § 5 от Проекта националното ни законодателство се привежда в съответствие с чл. чл. 217 от Регламента за изпълнение от 2015 г. № 2447 на Комисията, който предвижда издаването на квитанция от митническите органи, когато митническата декларация за стоки, които подлежат на облагане с вносни или износни мита или с други данъци или такси, е направена в устна форма в съответствие с чл. 135 и 137 от Делегиран регламент на Комисията № 2446 от 2015 г.
Поради гореизложеното с Проекта се регламентира образец на квитанция при устни декларации по чл. 217 от Регламента за изпълнение, който цитирах преди малко.
С § 6, 7, 8 и 9 от Проекта се прецизират разпоредби като се дефинира и понятието „членове на едно семейство“ за целите на чл. 127, § 1, буква „з“ от Регламент за изпълнение, цитиран преди малко, тъй като в приложимото след 1 май 2016 г. европейско митническо законодателство няма определение за това какво да се разбира под „членове на едно семейство“ за целите на определяне на стойността на стоките за митнически цели.
В действащото преди 1 май 2016 г. митническо законодателство е било регламентирано кои лица следва да се считат за членове на едно семейство в чл. 143, § 1, буква „з“ от Регламент на ЕИО от 1993 г., № 2454 на Комисията, който пък регламентира и дефинира разпоредби за прилагане на регламент 2913 от 1992 г. на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността и чл. 67, ал. 1, т. 8 от Правилника за прилагане на Закона за митниците.
След влизане в сила на Регламента за изпълнение № 2447 от 2015 г. на Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952 от 2013 г., които вече споменахме многократно, и предвид факта, че повечето държави членки имат определение за „членове на едно семейство“ в националните си законодателства и то е от изключителна важност при определяне на митническата стойност на внасяните стоки, тъй като в много случаи свързаността на лицата влияе върху цената на стоката, като същата се занижава, с което се избягва заплащането на по-висок размер на вносни мита и на данък върху добавената стойност.
Поради тази причина предлагаме и ние да въведем такава дефиниция. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по Законопроекта.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми гости, уважаеми колеги, имам един коментар и няколко въпроса по края на Законопроекта.
Както чухме, и в мотивите е записано, че две са основните цели на този Законопроект – привеждане на националното законодателство съобразно с европейското такова, както и намаляване на административната тежест.
По отношение на първата цел – привеждане на националното законодателство съгласно европейските регламенти, тази промяна в Закона за митниците за последните две години е седма или осма. Цитираните документи, с които се синхронизираме са от 2013 2015 г. Тук за мен възниква въпроса това последно ли ще бъде по отношение на тези документи да си синхронизираме законодателството, защото смятам, че не е нормално. Предни няколко промени са свързани точно с тези документи и не са направени тези промени.
По отношение на втората цел – за намаляване на административната тежест, като промяна няма лошо, но не смятам, че това е част от намаляване на административна тежест. Защото под „намаление на административната тежест“ разбираме намаление на такава на бизнеса и гражданите. Тук става въпрос за намаляване на изискванията към служителите в администрацията.
Смятам, че в Закона за митниците има редица текстове и в самата дейност на Агенцията, които могат да бъдат променени, унифицирани, усъвършенствани, за да се намали реално административната тежест за гражданите и за бизнеса.
Въпросите, които имам:
По отношение на § 3. Тук предлагате един текст „директорите на дирекции в Специализираната администрация на Агенцията да могат да бъдат подпомагани от заместник-директори“.
Въпросът ми е: защо този текст трябва да бъде в Закона за митниците, след като самият Закон казва, че се приема Устройствен правилник и в него трябва да ги има тези текстове и там да се определи какви заместници ще имат.
В чл. 11 не е казано какви директори има Агенция „Митници“. За мен е неразбираемо. Ако може да ми обясните, защо го правите тук?
По отношение на § 4, където правите една промяна и се заменя „продължението на срока за реекспорт на върнатите стоки“ – това, разбира се, е за разрешение – „с освобождаване от мита или при реекспорт на върнати стоки“.
Това означава ли, че вече няма да има разрешение за продължаване на срока за реимпорт на върнати стоки?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други колеги? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Ще започна с по-общата част, пък колегите вече ще влязат в детайлите.
Ще започна първо с това има или няма намаление на административна тежест? Има намаление на административната тежест за гражданите, като това съответно не означава намаление на тежестта на администраторите, защото те трябва да се погрижат да си набавят информацията по административен път, за да не се изисква това от гражданите.
Има намаление на административната тежест за гражданите, няма намаление на тежестта за администраторите. Потвърждавам, това не е глупост, а е констатация.
Следващият въпрос – колко пъти се предвижда промяна? Както се разбира от номера на регламента, той е регламент по прилагане на съществуващ стар регламент, което означава, че това е жив организъм, който според практиката поражда необходимост от допълнителни уточнения и прецизиране на текстове във връзка действително с прилагането. Тоест, когато се види в практиката, когато не е имало казус преди, но се появи такъв казус, вследствие на прилагане на определен регламент, може да възникне необходимост от доизясняване на някои от текстовете в Закона.
Ще спра тук и ще помоля да дадете думата на колегите, за детайлите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Благодаря.
В продължение на това, което каза госпожа Петрова. И в момента по отношение на кодифицираното Митническо право на Съюза текат N на брой процедури за изменението му. Слава Богу, то е директно приложимо за България и няма да занимаваме уважаемото Народно събрание с тези промени, когато станат факт.
Има ситуации и те са много малко, изчерпателно определени в Регламент № 952, където се предоставя компетенция на държавите членки да определят някои елементи, свързани с прилагането на този регламент.
Вие сте прави, основният ремонт, който направихме на Закона за митниците беше през 2016 г. с оглед прилагането на целия пакет – основен регламент, делегиран регламент, регламент за изпълнение, регламент за преходните мерки.
Тези допълнително направени предложения са продиктувани от някои промени, които междувременно настъпиха, например за § 4, където делегираме правомощия на началниците на митници да издават тези разрешения за използване на пломби от специален тип, което при досега и понастоящем е в правомощието единствено на директора на Агенция „Митници“.
Предвид настъпили структурни промени ние стигнахме до извода, че този тип разрешение може и следва да бъде обслужвано, този процес може да бъде обслужван долу в териториалните ни структури.
От друга страна, по отношение на § 6, 7, 8 и 9 действително както и в писмените мотиви е изписано, и е видно и от самата разпоредба, към онзи момент – 2016 г., когато правихме основните изменения на Закона за митниците, не беше обърнато внимание на това, че липсва важна дефиниция, която поставя в несигурност изпълнението на някои разпоредби, свързани с митническата стойност, особено когато лицата са членове на едно семейство.
Считам, че след това изменение и допълнение на Закона за митниците в тази му част няма да се налагат за относително дълъг период от време промени в Закона за митниците.
По отношение на въпроса за § 3 ще помоля госпожа Станислава Йорданова, която е от Правната ни дирекция, да вземе отношение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
СТАНИСЛАВА ЙОРДАНОВА: По отношение на § 3 относно чл. 11 на Закона за митниците, с който се създава нова ал. 4 считаме, че точно тази разпоредба следва да бъде фиксирана в Закона, тъй като тази длъжност „заместник-директор на дирекция“ не съществува в Класификатора на длъжностите в Администрацията. Считаме, че е необходимо да бъде фиксирана в Закона за митниците, съответно след това, ако бъде приета като норма, ще се наложи изменение в Класификатора за длъжностите в Администрацията. (Реплики.)
Като заместник-директор на дирекция в Агенция „Митници“ го няма.
В Устройствения правилник на Агенция „Митници“ не е залегнала тази техника и този начин на регламентация за длъжностите. В Устройствения правилник на Агенция „Митници“ са залегнали най-вече функциите на основните дирекции в Общата и Специализираната администрация, като отделните длъжности не са фиксирани.
Затова считаме, че и като правна техника, и като необходимост следва да бъде фиксирана в Закона за митниците. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
ДОРА ЯНКОВА: Госпожо председател, присъединявам се към това, което сподели господин Търновалийски. Ще моля да пазите авторитета на Парламента.
Параграфи 1, 2 и 3 поне ни кажете, че е в контекста на електронното правителство.
Тук има доста управленци в тази зала. Каква тежест намаляваме, когато колко са служителите на Агенция „Митници“ и каква тежест? Съвсем естествено е. Вие имате междуинституционален достъп до свидетелствата за съдимост, ще си ги дръпнете от там, когато служителят си подаде документи, за да работи в митницата. Той няма да даде никаква тежест на гражданите.
Чета внимателно мотивите. Може би само от последния абзац на първа страница на мотивите назад сте коректни към нас като народни представители. Мога да прочета, внимателно сте ги написали.
Програмата на правителството. Помня какво каза министъра на финансите. Той каза: бюджетът ще бъде консервативен, но ние ще освободим от административни тежести и регулаторни механизми бизнеса, за да му е по-леко. Това си е по-леко за Вас. Вие можете да го организирате достатъчно добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Янкова!
ДОРА ЯНКОВА: Протестирам, защото не е така.
Второ, направете си друга процедура за заместник-директор да влезе в класификатора, а не че той ще подпомага работата на директора, за да влезе в класификатора.
Параграфи 1, 2 и 3 може да са Ви необходими, те са във Вътрешните правила на функционирането на митниците. Дайте законите на страната да изглеждат по друг начин, да бъдат по-ясни, по-прости и не това е свързано с изискване в съюзното митническо право.
Ще се постарая да разгледам Закон от Съюзното митническо право, за да видя къде ги има тези неща.
От там насетне директивата – нека, коректна е, направили сте го, съгласували сте го, но практика е да ни се пробутват хиляди неща, когато гледаме определени закони, които касаят административното вътрешно отношение на функционирането на Агенцията.
Сигурно ще го прибутате, но не там е въпроса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Някой иска ли да отговори или да продължим? Не виждам желаещи.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване към т. 1.
ДОРА ЯНКОВА: На две части.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Как?
ДОРА ЯНКОВА: Първият обмен ще го отхвърлим…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Е, няма. (Шум и реплики.)
В залата няма как. На второто четене.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 702-01-53 от 4 декември 2017 г. Вносител е Министерския съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ, № 702-01-35 ОТ 24 ОКТОМВРИ 2017 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ – ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
По т. 2 остава госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, госпожа Цветанка Михайлова – директор на Дирекция в Министерството на финансите, Бойко Атанасов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, госпожа Румяна Михайлова – изпълнителен директор на Главна инспекция по труда, госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ, госпожа Снежана Малакова и госпожа Ваня Борисова на „Фондово гарантиране на вземанията в НОИ”, господин Мирослав Туев и Калина Заркова от Националната агенция за приходите, от Агенцията по вписванията госпожа Зорница Даскалова – изпълнителен директор, и госпожа Елена Димитрова – длъжностно лице по регистрацията, от Българската народна банка – госпожа Елена Панева, очакваме и омбудсманът на Република България госпожа Мая Манолова.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за пазарите на финансови инструменти, № 702-01-35, внесен от Министерския съвет на 24 октомври 2017 г., приет на първо гласуване на 13 декември 2017 г.

Проект!
Второ гласуване

„Закон за пазарите на финансови инструменти“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
„Част първа – Общи разпоредби“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Част първа.
„Глава първа – Общи положения“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Работната група подкрепя текстовете на вносителя за чл. 1 и 2.
Гласуваме ан блок наименованието на Закона, на Част първа, Глава първа, членове 1 и 2.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 3 има предложение от народния представител Менда Стоянова – ал. 7 на чл. 3 да отпадне.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група подкрепя текста на вносителя, като предлага …
Както виждате, в по-тъмен шрифт са отбелязани редакционни корекции на ал. 4 и 5.
Има ли въпроси за отпадането на ал. 7?
Всичко сме съгласували с Българската народна банка, така че от тяхна страна няма възражения.
Подлагам на гласуване чл. 3 в редакцията на работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По чл. 4 и 5 няма предложения.
Подлагам на гласуване чл. 4 и 5 в редакция на работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Част втора – Пазарни участници“.
„Дял първи – Инвестиционни посредници“.
„Глава втора – Условия за извършване на дейност“.
„Раздел Ι – Общи положения“.
По чл. 6, 7, 8 и 9 няма предложения.
„Раздел ΙΙ – Изисквания към капитала на инвестиционен посредник“.
По чл. 10 и 11 също няма предложения.
Подлагам на гласуване ан блок докладваните заглавия и членове.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ΙΙΙ – Управление на инвестиционния посредник“.
Работната група подкрепя текстовете на чл. 12, 13, 14, 15 и чл. 16.
Подлагам на гласуване ан блок раздела с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ΙV – Издаване на лиценз на инвестиционен посредник“.
Работната група подкрепя текстовете на чл. 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25 и 26.
Подлагам на гласуване ан блок раздела с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Раздел V с наименование „Отнемане на лиценз или разрешение на инвестиционен посредник“.
Работната група подкрепя текстовете на чл. 27, 28, 29, 30, 31 и 32 по вносител.
Подлагам на гласуване ан блок раздела с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Глава трета – Обвързани агенти“.
Работната група подкрепя текстовете на чл. 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40 и 41.
Подлагам на гласуване ан блок Глава трета с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Глава четвърта – Извършване на дейност в друга държава“.
„Раздел Ι – Извършване на дейност в друга държава членка от инвестиционен посредник със седалище в Република България“.
Работната група подкрепя текстовете на чл. 42, 43 и 44.
Подлагам на гласуване ан блок Глава четвърта с наименованието, Раздел Ι с наименованието и текстовете на членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ΙΙ – Извършване на дейност в Република България от инвестиционни посредници със седалище в държава членка“.
Работната група подкрепя текстовете на чл. 45, 46, 47 и 48.
Подлагам на гласуване ан блок раздела с наименованието и текстовете на членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ΙΙΙ – Извършване на дейност в Република България от инвестиционен посредник от трета държава“.
Работната група подкрепя текстовете на чл. 49, 50, 51 и 52.
Подлагам на гласуване ан блок раздела с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„ Глава пета – Квалифицирани дялови участия“.
Работната група подкрепя текстовете на чл. 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59 и 60.
Подлагам на гласуване ан блок Глава пета с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Глава шеста – Управление и организация на дейността на инвестиционните посредници“.
„Раздел Ι – Общи положения“ с чл. 61.
„Раздел ΙΙ – Изисквания към управлението на инвестиционния посредник“ с чл. 62, 63 и 64.
Подлагам на гласуване ан блок наименованието на главата, разделите и членове до 64.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ΙΙΙ – Изисквания към вътрешната организация на инвестиционния посредник“ с чл. 65, 66, 67, 68 и 69 по вносител.
Подлагам на гласуване ан блок раздела с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Глава седма – Изисквания към дейността на инвестиционните посредници и отношения с клиенти“.
„Раздел Ι – Общи изисквания“ с чл. 70, 71, 72, 73, 74, 75 и 76.
„Раздел ΙΙ – Оценка за уместност и целесъобразност. Представяне информация на клиенти“ с чл. 77, 78, 79, 80 и 81.
Подлагам на гласуване ан блок Наименованието на Глава седма, разделите с наименованията и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ΙΙΙ – Договор. Изпълнение на нареждания“ с чл. 82, 83, 84, 85, 86, 87, 88 и 89.
Подлагам на гласуване ан блок раздела с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ΙV – Опазване на търговската тайна“ с чл. 90 и 91.
„Раздел V – Съхранение на клиентски активи“ с чл. 92, 93, 94 и 95.
Подлагам на гласуване ан блок разделите с наименованията и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Раздел VΙ – Способи за приемане на клиентски нареждания. Записи на телефонни разговори и електронна комуникация“ с чл. 96, 97, 98, 99, 100 и 101.
Подлагам на гласуване ан блок раздела с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Глава осма – Системи за търговия“.
„Раздел Ι – Изисквания при алгоритмична търговия“ с чл. 102, 103, 104, 105, 106, 107 и 108.
Подлагам на гласуване ан блок Глава осма с наименованието, раздела с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ΙΙ – Търговия и приключване на сделки на МСТ и ОСТ“ с чл. 109, 110 и 111.
„Раздел ΙΙΙ – Специфични изисквания за МСТ“ с чл. 112.
„Раздел ΙV – Специфични изисквания за ОСТ“ с чл. 113, 114, 115, 116 и 117.
Подлагам на гласуване ан блок разделите с наименованията и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
На госпожа Румяна Михайлова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ й се налага да тръгне, но тук остава госпожа Мирослава Ангелова, която, ако е необходимо, ще изрази становището на Инспекцията.
РЕПЛИКА: Госпожо Председател, оставям Ви гласът си.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре.
„Раздел V – Контрол за спазване на правилата на МСТ и ОСТ“ с чл. 118 и 119.
„Раздел VΙ – Спиране на търговия и отстраняване от търговия на МСТ и OCT“ с чл. 120 и 121.
„Раздел VΙΙ – Пазари за растеж“ с чл. 122, 123, 124, 125, 126 и 127.
Подлагам на гласуване ан блок разделите с наименованията и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.

„Глава девета – Отчетност и разкриване на информация от инвестиционните посредници“.
Работната група подкрепя текстовете на чл. 128, 129, 130, 131, 132, 133 и 134.
Подлагам на гласуване ан блок Глава девета с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Глава десета – Преобразуване, оздравяване и прекратяване на инвестиционен посредник“.
„Раздел Ι - Преобразуване на инвестиционен посредник“ с чл. 135.
„Раздел ΙΙ - Оздравителна програма. Оздравителни мерки“ с чл. 136, 137, 138, 139 и 140.
„Раздел ΙΙΙ – Прекратителни процедури“ с чл. 141 и 142.
„Раздел ΙV - Правни последици при оздравителни мерки и прекратителни процедури“ с чл. 143, 144, 145, 146, 147, 148 и 149.
„Раздел V - Правомощия на администриращите лица и професионална тайна“ с чл. 150 и 151.
Подлагам на гласуване ан блок Глава десета с наименованието, раздели Ι, ΙΙ, ΙΙΙ, ΙV и V с наименованията и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Дял втори – Регулирани пазари“
„Раздел I – Общи положения“ с чл. 152, 153, 154, 155, 156, 157, 158 и 159.
„Раздел ΙΙ – Издаване и отнемане на лиценз за дейност като регулиран пазар“ с чл. 160, 161, 162, 163, 164, 165 и 166.
Подлагам на гласуване ан блок Дял втори с наименованието, раздели Ι и ΙΙ с наименованията и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Глава дванадесета – Изисквания към дейността на регулирания пазар“.
„Раздел Ι – Организация на дейността“ с чл. 167, 168 и 169.
„Раздел ΙΙ – Изисквания при извършването на търговия на регулирания пазар“ с чл. 170, 171, 172, 173, 174, 175, 176, 177, 178, 179 и 180.
Подлагам на гласуване ан блок Глава дванадесета с наименованието и Раздел Ι и ΙΙ с наименованията и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ΙΙΙ – Спиране на търговията с финансови инструменти и отстраняване на финансови инструменти от търговия на регулиран пазар“ с чл. 181.
„Раздел ΙV – Достъп на регулирания пазар“ с чл. 182, 183, 184 и 185.
„Раздел V – Контрол за спазване изискванията на закона и на правилата на регулирания пазар“ с чл. 186.
„Раздел VΙ – Централен съконтрагент и споразумения за клиринг и сетълмент. Списък на регулираните пазари“ с чл. 187, 188 и 189.
Подлагам на гласуване ан блок Раздел ΙΙΙ, ΙV, V и VΙ с наименованията и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Глава тринадесета – Отчетност и разкриване на информация от регулираните пазари“ с чл. 190 и 191.
Подлагам на гласуване ан блок Глава тринадесета с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Дял трети – Ограничения и управление на позициите в стокови деривати. докладване на позиции в стокови деривати“.
„Глава четиринадесета – Ограничения на позициите и режим за управление на позициите в стокови деривати“ с чл. 192, 193, 194, 195, 196, 197, 198 и 199.
Подлагам на гласуване ан блок Дял трети с наименованието, Глава четиринадесета с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Глава петнадесета – Докладване и разкриване на информация за позиции в деривати върху стоки, квоти за емисии и деривати върху квоти за емисии“ с чл. 200 до 204 вкл.
Подлагам на гласуване ан блок Глава петнадесета с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Дял четвърти – Услуги, свързани с докладването на данни“.
„Глава шестнадесета – Общи изисквания“ с чл. 205 и 206.
„Глава седемнадесета – Управление на доставчик на услуги за докладване на данни“ с чл. 207, 208 и 209.
„Глава осемнадесета – Издаване и отнемане на лиценз“ с чл. 210, 211, 212, 213, 214, 215, 216 и 217.
„Глава деветнадесета – Организационни изисквания към ОМП“ с чл. 218, 219 и 220.
Подлагам на гласуване ан блок Дял четвърти с наименованието, наименованията на глави шестнадесета, седемнадесета, осемнадесета и деветнадесета и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Глава двадесета – Организационни изисквания към ДКД“ с чл. 221, 222, 223 и 224.
Подлагам на гласуване ан блок Глава двадесета с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Глава двадесет и първа – Организационни изисквания към ОМД“ с чл. 225, 226 и 227.
Подлагам на гласуване ан блок Глава двадесет и първа с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Част трета – Надзор“.
„Дял първи – Надзор на консолидирана основа“.
„Глава двадесет и втора – Надзор на консолидирана основа“ с членове от 228 до 251 вкл.
Подлагам на гласуване ан блок Част трета с наименованието, Дял първи с наименованието, Глава двадесет и втора с наименованието и членове от 228 до 251 вкл.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Дял втори – Взаимодействие с компетентните органи на държава членка, европейската комисия и европейския орган за ценни книжа и пазари“.
„Глава двадесет и трета – Сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи на държава членка, европейската комисия и европейския орган за ценни книжа и пазари“.
„Раздел Ι – Сътрудничество с компетентните органи на държава членка, Европейската комисия и Европейския орган за ценни книжа и пазари“ с членове от 252 до чл. 256 вкл.
„Раздел ΙΙ - Обмен на информация с компетентните органи на държави членки“ с членове от 257 до чл. 267 вкл.
Подлагам на гласуване ан блок Раздел Ι и Раздел ΙΙ с наименованията и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Раздел ΙΙΙ – Обмен на информация с други компетентни органи и Европейския банков орган при упражняване на надзор за спазване на изискванията за капиталова адекватност и ликвидност“ с членове от 268 до 272 вкл.
„Раздел ΙV – Предоставяне на информация на Европейската комисия“ с чл. 273.
„Раздел V - Разкриване на информация от комисията във връзка с изискванията за капиталова адекватност и ликвидност“ с чл. 274 и 275.
Подлагам на гласуване ан блок Раздели ΙΙΙ, ΙV и V с наименованията и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Дял трети – Принудителни административни мерки“.
„Глава двадесет и четвърта – Принудителни административни мерки“ с членове от 276 до 283 вкл.
Подлагам на гласуване ан блок Дял трети с наименованието, Глава двадесет и четвърта с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Глава двадесет и пета – Таен клиент“ с чл. 284.
„Глава двадесет и шеста – Квестор“ с членове от 285 до 289 вкл.
Подлагам на гласуване ан блок Глава двадесет и пета и Глава двадесет и шеста с наименованията и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Глава двадесет и седма – Административнонаказателни отговорности и имуществени санкции“ с членове от 290 до 298 вкл.
Подлагам на гласуване ан блок Глава двадесет и седма с наименованието и членовете.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
„Допълнителни разпоредби“.
Параграфи 1, 2, 3 и 4 по вносител.
Подлагам на гласуване ан блок наименованието на подразделението „Допълнителни разпоредби и § 1, 2, 3 и 4.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По § 5 има предложение от народния представител Менда Стоянова - § 5 да отпадне. Това е за банките.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Отпадането е прието.
Параграф 6.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Параграфи 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 по вносител, които се преномерират.
Подлагам на гласуване ан блок наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ и параграфите до § 14 по вносител.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По § 15 има предложение от народния представител Менда Стоянова. Това са основно препратки и добавяне на наименованията на регламентите, които са изпуснати, а има изискване да ги има в Закона. Тук няма нищо по същество.
Параграф 15 по вносител, който става § 13.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Параграф 16 по вносител, в редакцията на работната група, който става § 14.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Параграф 17 по вносител, в редакция на работната група, който става § 15.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 18 има предложение от народния представител Менда Стоянова – това е отново за банката.
Гласуваме § 18 по вносител, който става § 16 в редакцията на работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Параграф 19 по вносител, който става § 17 с редица технически корекции от работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Параграф 20, който става § 18.
Параграф 21, който става § 19.
Гласуваме двата параграфа ан блок.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Параграф 22, който става § 20.
Параграф 23, който става § 21.
Параграф 24, който става § 22 по вносител.
Гласуваме ан блок трите параграфа
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приет.
По § 25 има предложение на народния представител Менда Стоянова – това са препратки, регламенти.
Гласуваме § 25 по вносител, който става § 23, в редакцията на работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Параграф 26 по вносител, който става § 24.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 27 има предложение от народния представител Менда Стоянова, което е оттеглено по т. 1, и остава предложението по т. 2.
Имаме изказване на госпожа Маринела Петрова и на господин Бойко Атанасов.
Еднакви ли ще бъдат изказванията?
ЗАМЕСТНИКМИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Съгласувано изказване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИКМИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Дотолкова, доколкото с първоначалното предложение, на което ние сме вносител, се въвежда още едно изключение, което експлицитно се вмъква в Закона за обществените поръчки, предлагаме, съгласувано с Комисията за финансов надзор, текст, който модифицира т. 8а от чл. 13, ал. 1 на Закона за обществените поръчки и това предложение формално е внесено в Народното събрание на 10 януари 2018 г. То е входирано в Администрацията на Народното събрание.
Можем да изчетем какво е предложението.
„В Закона за обществените поръчки в чл. 13, ал. 1, т. 8а се правят следните изменения и допълнения:“…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм го направила като предложение.
Това, което е внесено от вносител по Закона за обществените поръчки, е в чл. 14, ал. 9, в което казваме в ал. 9:
„Законът не се прилага за договори, сключвани от Комисията за финансов надзор за услуги за предоставяне на достъп до системи за информация за международните финансови пазари, необходима за осъществяване на надзорната й дейност.“
Ставаше дума за „Блумбърг“. Тъй като това е единствена такава възможна, която трябва да се абонира – Комисията, и тъй като Закона за обществените поръчки изисква редица процедури и не само че няма кой да се яви, ами нито има възможност Комисията да предлага договор или нещо друго, там си имат общи условия, Комисията предложи, респективно е минало през вносител това да бъде изключение от Закона за обществените поръчки.
Сега Вие предлагате това да отпадне, така ли?
ЗАМЕСТНИКМИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Да, като модифицираме т. 8а, в който подточка „б“ на т. 8а се вмъкне освен БНБ и КФН, защото всъщност с т. 9 от чл. 13а, ние повтаряме … (Уточнение извън микрофоните.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предложението, което няма в доклада и което евентуално ще предложа на Вашето гласуване след малко, е следното:
„В Закона за обществените поръчки в чл. 13, ал. 1, т. 8а се правят следните изменения и допълнения:“.
Това е един член, който ние приехме – т. 8а, и там записахме, че Българската народна банка за тези услуги, за които става дума – достъп до системи за информация за международни финансови пазари, тоест пак въпросния „Блумбърг“ и Суифт-а, мисля, че е там, освободихме Българската народна банка от прилагането на Закона за обществените поръчки.
Това, което се предлага, вместо този текст, който ще гласуваме да отпадне – ал. 9 в чл. 14, се предлага в чл. 13, в ал. 1, в т. 8а да добавим в началото: „Българската народна банка и Комисията за финансов надзор“ и след това продължава.
Нали само т. 3? Тоест там добавяме „Комисията за финансов надзор“, казано най-общо.
Правя предложение по реда на чл. 80 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ал. 9 на чл. 14 в Закона за обществените поръчки, внесена от вносителя, да отпадне.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Сега предлагам промяна в чл. 13, ал. 1, т. 8а, в която в буква „б“ в началото да се добавят думите „Българската народна банка и Комисията за финансов надзор, свързани с“ въпросните международни финансови системи.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Остана в Закона за обществените поръчки моето писмено предложение по т. 2, а именно:
„2. В чл. 31, ал. 1 т. 5 се изменя така:
„5. проект на договор, освен в случаите, когато договорът се сключва при общи условия или специална нормативна уредба урежда задължителното му съдържание.“
Става дума за онези договори, които имат общи условия и няма как да се сключват различни договори от тези, които са по общите условия.
Предлагам да го гласуваме и него отделно.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Остана още един текст, който също предлагам в момента за гласуване по реда на чл. 80 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и това е промяна в чл. 54 на Закона за обществените поръчки, ал. 1, т. 6, където думите „принудителна административна мярка по чл. 404 от Кодекса на труда“ се заличават.
Какво е това? Тази принудителна административна мярка по чл. 404 означават предписанията на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, ако бъркам, моля да ме поправите веднага. Тук има представител на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.
Предписанията на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, които тя дава на различни предприятия, когато прави проверка.
Когато са приети промените в пакета във връзка с неизплатените заплати и т.н., там е предвидено да не могат да се явяват на обществени поръчки, тоест да бъдат отстранявани от обществени поръчки лица, които не са изпълнили предписанията по чл. 404. Това означава за всяка една обществена поръчка да ходи Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ да проверява дали са изпълнени предписанията и мисля, че в 15-дневен срок да даде удостоверение, с което Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ само с това се занимава в момента и което няма особен смисъл, защото в крайна сметка тези предписания по един или друг начин винаги се изпълняват, ако не Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ ходи и им реже главите с глоби.
Затова предложението на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ е да отпадне това ограничително условие в Закона за обществените поръчки, а именно да бъдат изпълнени въпросните предписания.
Гласуваме предложението на промяна в чл. 54 от Закона за обществените поръчки
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението се приема.
Свършихме със Закона за обществените поръчки.
Всъщност по този начин гласувахме по отделно всички промени, които правим в § 27 по вносител - Закона за обществените поръчки.
Данъчно-осигурителният процесуален кодекс.
Параграф 28 по вносител, който става § 26.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Параграф 29 – Закона за кредитните институции, където има предложение от Менда Стоянова.
Алинеи 3 и 5 се заменят с ал. 3 и 9, регламентът се добавя. Това са редакционни предложения.
Работната група подкрепя предложението.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 29 в редакцията на работната група, който става § 28.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Параграф 30 по вносител, който става § 28.
Параграф 31 по вносител, който става § 29.
Параграф 32 по вносител, който става § 30.
Параграф 33 по вносител, който става § 31.
Параграф 34 по вносител, който става § 32.
Гласуваме ан блок докладваните параграфи.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграфите са приети.
Работната група предлага § 35 да бъде отхвърлен, тъй като Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество… (Уточнение извън микрофоните.)
Гласуваме отхвърлянето на § 35.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Предложението за отхвърлянето на § 35 е прието.
Параграф 36 по вносител, който става § 33.
Параграф 37 по вносител, който става § 34.
Подлагам на гласуване ан блок двата параграфа.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Параграфите са приети.
Търговския закон.
Предложение на народните представители Менда Стоянова, Хасан Адемов и Светлана Найденова за промяна в Търговския закон.
Пак в пакета за неизплатените заплати се предвиди възможност да не могат да прехвърлят цели предприятия по реда на чл. 15 и 16 и дялове по реда на чл. 129 от Търговския закон, ако има разни условия, описани в същите членове.
Там е предвидено, че ако има неизплатени заплати, обезщетения или социални осигуровки, да не може да се прехвърлят въпросните дялове. Но не е описано по какъв начин ще се удостоверява, че има или няма. В момента е блокирано вписването.
Разглеждахме възможностите, които могат да бъдат записани. Едното е с удостоверение на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, което означава, че Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ тръгва, тъй като няма информационна система за платени заплати – за социални осигуровки има, но за платени заплати и обезщетения няма, Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ отново да тръгне да проверява всички, което означава да се занимава само с това, което не е възможно.
Подходихме както по Данъчно-осигурителният процесуален кодекс. Имаме такава практика – декларация от този, който прехвърля предприятието или продава дяловете си, като Агенцията по вписванията има основание да впише въпросната сделка при наличието на тази декларация, като уведоми Националната агенция за приходите и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, а те по реда на сигнали или собствена оценка на риска правят проверки, след което по чл. 313 – Прокуратурата, ако има данни, които…
Тук имаше възражения от Агенцията по вписванията за начина, по който те трябва да уведомяват Националната агенция за приходите и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“…
(Госпожа Мая Манолова – омбудсман на Република България, се включва в заседанието.)
Имаше предложение да не уведомяват Националната агенция за приходите и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, което би облекчило Агенцията, но няма как Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ да разбере кой си е прехвърлял и не си е прехвърлял, та да ходи да го гледа дали е подал неверни данни или не.
Затова записахме – вероятно ще измислят някакъв електронен начин да си комуникират. Ред, който ще бъде определен от шефовете на трите институции.
Това е.
Има ли изказвания.
Заповядайте, госпожо Райчева.
ТАТЯНА РАЙЧЕВА (длъжностно лице по регистрацията в Агенцията по вписванията): Тези лица всъщност, които осъществяват вписванията в Търговския регистър, вече и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Ние депозирахме в Деловодството на Народното събрание нашето становище, което Вие накратко изказахте. Само едно основно нещо пропуснахте, че в новите изменения и предложения на чл. 129 е предвидено тази декларация да се представя от праводателя. Праводателят, това е при прехвърляне на дружествени дялове. В най-честия случай, при прехвърляне на дружествени дялове самият съдружник не е запознат с положението дали предприятието има дължими трудови или осигурителни задължения.
Затова нашето предложение беше тази декларация да се подава от управителя и представляващия дружеството с ограничена отговорност.
Обсъден беше обаче и случая, в който управителят няма да има възможност да подаде такава декларация поради смърт или някаква друга обективна невъзможност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само и още една възможност – управителят да подаде декларация с невярно съдържание, защото не му пука и не разбира какво подписва.
ТАТЯНА РАЙЧЕВА: Да, така е.
Това остава винаги като възможност да имаме такава декларация. Но считаме, че праводателят, при прехвърляне на дружествени дялове не е лице, което може да декларира подобни обстоятелства за липсата на задължения на самото дружество, което е отделно юридическо лице и той няма как да носи отговорност за това отделно лице.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние обсъдихме това и тогава не виждаме смисъл изобщо от тази разпоредба, защото на практика този човек – собственик, който иска да си прехвърли дяловете, дали са 5 или 100%, си назначава един управител дето е лице, „славен човек“, и си прехвърля дяловете. Тогава по-добре да я няма тази разпоредба и само да създаваме тук декларации и прочие.
Така че аз лично не знам кое е по-правилното, но когато собственика на някакви дялове си прехвърля – тук говорим за ООД, не говорим за АД, нали? Ако си прехвърля дяловете, в крайна сметка той е собственик пък трябва по някакъв начин да се информира за състоянието на предприятието, за задължението на предприятието към този момент. (Уточнение извън микрофоните.)
Тогава цялата разпоредба е безсмислена. Но тя е факт.
Вие реагирахте ли, когато се разглеждаше тази разпоредба.
ТАТЯНА РАЙЧЕВА: За съжаление Агенцията не е разглеждала тези промени в Кодекса на труда, с които се изменя Търговския закон и се оказа, че нито Агенцията по вписванията, нито Националната агенция за приходите, нито Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ са информирани за тези промени и не са искани от нас становища по тези въпроси. Ние научихме за тези изменения, след като се публикуваха на 22 декември.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И Вие сега твърдите, че ако ние приемем този текст, тоест собственика да подава декларация, независимо каква декларация ще подаде, той няма да носи наказателна отговорност за декларация с невярно съдържание? Това ли ни казвате?
ТАТЯНА РАЙЧЕВА: Той не е оправомощен да декларира от името на юридическо лице. Той няма представителни функции по отношение на това лице.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Туев.
МИРОСЛАВ ТУЕВ: Уважаема госпожо Председател, нашите бележки са съвсем кратки и във връзка с това, което казаха и колегите. Нашето възражение от страна на Националната агенция за приходите сме го дали по отношение на този текст и сме възразили.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво сте възразили? Понеже гледаме в Комисията по труда, социалната и демографската политика, затова Ви моля да обясните какво сте възразили.
МИРОСЛАВ ТУЕВ: Към онзи момент уточнихме, че отговорност на управителите трябва да съдържа по реда на чл. 19 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс и този механизъм… Включително направихте едни изменения в Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, за които вече подготвили указание, което ще се прилага, така че възраженията ни бяха в тази посока – по отношение на предишния етап от развитието на нещата.
Сега по отношение на тези конкретни текстове и по § 38 и 39 пак дадохме конкретно предложение. Това не е изпълнителен директор с № 02-01…
Там конкретно предложението ни беше Агенцията по вписванията да има достъп, да има електронна услуга, в която да могат да виждат в Националната агенция за приходите дали има задължения или няма.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ама това ще е Националната агенция за приходите, а какво правим с неизплатените заплати? Вие си гледате само осигуровките. Осигуровките са бял дерт. Защото те, когато прехвърлят дяловете, идват и Ви уведомяват и Вие …
МИРОСЛАВ ТУЕВ: Декларацията остава. Ние даваме възможност на Агенцията по вписванията да проверят дали има или няма задължения и в тази част да не се усложнява процеса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това какво решава?
МИРОСЛАВ ТУЕВ: Няма да има комуникация с Националната агенция за приходите. Те директно виждат…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ама Вие си пазите само комуникациите, но въпроса кой трябва да подаде декларация за неизплатените заплати остава.
МИРОСЛАВ ТУЕВ: Втората част е по отношение на декларацията. Даже ние да не правим една проверка при нас, в смисъл, че не отговаря на декларираните данни, ние няма какво да ги правим тези данни. Декларацията е в Агенцията по вписванията. Реално ние нямаме декларация. Ние не можем да уведомим прокуратурата за конкретни данни…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще поискате. Ако Вие констатирате за неверни данни, ще …
МИРОСЛАВ ТУЕВ: Той представя тази декларация пред конкретното ведомство. В смисъл това е Агенцията по вписванията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще си го уредите в онзи ред, дето сме го записали тук как се разменят информации и всичко останало. Не можем да Ви опишем целия ред в закона как ще си комуникирате. Това, което предлагаш, е Вие да им кажете, че има проблем, а те да сезират прокуратурата.
МИРОСЛАВ ТУЕВ: Даже ние не можем да предоставим конкретни данни във връзка с това, което е декларирано, тъй като те представляват данъчно-осигурителна информация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това са неща, които ние сега не можем да отстраним. Нали Ви е ясно? Тук говорим въобще за онези текстове, които са приети в Комисията по труда, социалната и демографската политика. Просто няма никакъв смисъл. Аз разбирам, че те не работят и няма да работят. Горе-долу това излиза от Вашите думи. Така ли излиза – че тези текстове няма да работят и няма да доведат до ефект? Убедена съм, защото ако имаше такава възможност, Вие отдавна да сте измислили в Данъчно-осигурителният процесуален кодекс.
ЗОРНИЦА ДАСКАЛОВА: Ние провеждахме срещи между трите институции и се помъчихме да разрешим по някакъв начин създалия се проблем, но не намерихме общо решение, с което да излезем, тъй като се оказа, че всяка институция има различни правила на работа и няма как да ги синхронизираме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, ние трябва да приемем нещо, защото в момента е спрял търговския оборот. Независимо че, както виждате, институциите имат различно мнение и единственото мнение, по което се обединяват, е, че този текст няма да доведе до резултат, защото няма да работи. Кой ще подава декларация?! Който иска да се измъкне, ще се измъкне с такива лица, които не знаят какво подписват или им е все едно какво подписват срещу едно шише ракия. (Уточнение извън микрофоните.) Това е този, който прехвърля – собственика на дяловете, които се прехвърлят, или предприятието, което се прехвърля. (Уточнение извън микрофоните.)
Какво правим с този текст? Ние трябва да запишем нещо.
Единият вариант е въобще да отпадне.
РЕПЛИКИ: да направим две декларации – на собственика на капитала и на управителя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отговорност ще носи управителя, на който като му дадеш едно шише ракия ще подпише каквото му дадеш, а собственика каквото и да подпише няма да носи отговорност. Това излиза от техните думи.
МАЯ МАНОЛОВА: Защо да не носи? Попълване на декларация с невярно съдържание.
ЗОРНИЦА ДАСКАЛОВА: Защото ние тук говорим за прехвърляне на дружествени дялове, които са собственост на съдружник, който може и да не е управител или представляващ дружеството. От името на дружеството трябва да бъде декларирано това обстоятелство от управителя, защото той познава цялата дейност на дружеството и представлява по закон.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако мога да обобщя, Вие предлагате всъщност ние да променим в ал. 3 вместо „праводателя“ да стане „управителя“?
ЗОРНИЦА ДАСКАЛОВА: Като в практиката това задължително ще бъде стария управител на дружеството, защото новия няма как да декларира.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Как да напишем тук, в закона, „стария управител“, че не знам как се пише така? Не знаете и Вие.
ЗОРНИЦА ДАСКАЛОВА: Управителя към момента на прехвърлянето на прехвърлянето на дружествените дялове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам и двамата да подават декларации – „и след представяне от праводателя и управителя, действащ към момента на прехвърлянето“. Те ще уточнят точно как да бъде написано.
Ние ще го гласуваме по принцип, Вие ще уточните дали е действащ към момента на прехвърлянето или вписания към момента на прехвърлянето.
Това ще го уточнят юристите.
Гласуваме ли го така?
ЕЛЕНА ДИМИТРОВА (длъжностно лице по регистрацията): Когато Агенцията по вписванията трябва да извършва. Може би не сте запознати с механизма, по който се извършва разглеждането на заявленията. Ние като длъжностни лица по регистрацията приемаме едно заявление с декларация, например за прехвърляне на дружествени дялове А4. Към него е приложена тази декларация.
В кой момент ще стане това уведомяване и как ще стане това уведомяване като в крайна сметка не могат да се отсеят тези декларации от заявленията? Това означава, че при всяко разглеждане ние трябва по някакъв начин да сигнализираме, че има прехвърляне на дялове и да изпращаме някакво уведомление към Националната агенция за приходите и съответно към Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. Не става въпрос само за трудност в нашата работа. Става въпрос и за това, че цялата концепция на търговския регистър, че той е публичен. Това е регистър на производство и затова това, което е вписва, е публично достояние на всички. Някак си противоречие с това ние за всяко вписване да уведомяваме някакъв орган, че има съответно подадено обстоятелство за вписване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако махнем реда за уведомяване, това означава, че всеки си подписва каквито иска декларации.
ЕЛЕНА ДИМИТРОВА: Това означава, че както по другите по чл. 164 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, че когато се установи, че е декларация с невярно съдържание тогава…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В Данъчно-осигурителният процесуален кодекс нещата са различни, изобщо са коренно различни.
ЕЛЕНА ДИМИТРОВА: Различни са нещата, но става въпрос, че не може за всяко прехвърляне на дружествени дялове, което…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие нали сканирате всички документи, които са при подобни вписвания.
ЗОРНИЦА ДАСКАЛОВА: Да, но има и заявления, които се подават по електронен път. Тогава не разполагаме с оригинала на тези документи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не виждам пречка малко да се доработи. (Уточнение извън микрофоните.)
ЗОРНИЦА ДАСКАЛОВА: Автоматично след извършване на промени по определена партида, ние автоматично подаваме информация към Националната агенция за приходите. Те имат он лайн достъп до търговския регистър, който след една секунда след извършеното вписване те имат достъп до това и виждат съответното вписано обстоятелство.
То не е регистър. Те ползват тази автоматична връзка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Разбирам, че сигурно за прецизност на целия процес Вие сте прави. Но нека да разберем, че в момента има много измамени хора, които тази публичност не я следят. Докато се дисциплинира средата, докато подредим тези отношения, намерете начин. Познавам такъв случай. Продължава да протестира човек с черен печат, който се е занимавал с лоша работа в Португалия, управител, собственикът си живее в София в разкош, работниците протестират постоянно, че нямат заплати.
Дайте да го направим с две декларации, както предлагат колегите от „Обединени патриоти“. Да го решим…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това го решихме. Въпроса е, че те искат да не уведомяват.
ДОРА ЯНКОВА: Готвим електронно правителство. Междуинституционално се уведомявайте, ако е необходимо, намерете такава административна процедура, но да почувстват хората, че сме на тяхна страна и че се опитваме да им решим проблемите.
Има много човешка мъка в момента, която е от недобросъвестни хора, познавайки вратичките, че „Да, всичко е публично, хората да четат“. Но онзи, който е с лопатата и с работните дрехи, той не го чете, макар че закона не го оправдава, че не го чете.
Отиваме към бяла, светла държава, всичко е публично, но има едни хора, на които парите не им стигат да си платят интернета, защото нямат пари да си купят и хляб. Така че намерете начин институционално да си говорите и да се информирате, но да решим този въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво предлагате, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Две декларации.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те не искат да уведомяват.
Тук сме написали да си уточнят реда. (Уточнение извън микрофоните.)
МИРОСЛАВ ТУЕВ: Ще направим такава електронна услуга и в нея ще се виждат с „да“ и с „не“ задълженията – „има“ и „няма“. Агенцията по вписванията ще има тази електронна услуга, ще я вижда веднага.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ти сега продължаваш да се намесваш, когато говориш само за Националната агенция за приходите. Проблем в Националната агенция за приходите нямаме, защото Националната агенция за приходите има декларации за начислени осигуровки, има данни за неплатени осигуровки и там проблем няма. Освен това осигуровките са публично вземане с всички средства да на събиране на публичните вземания. Докато когато говорим за Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ те нямат информация за това кой какви заплати е платил или не е платил. И Вие я нямате тази информация. Освен това това не е публично вземане. Това е вземане между две частни лица – работник и служител и работодател, които са си сключили договор. Не знам какво предлагаш?!
МИРОСЛАВ ТУЕВ: Конкретно предлагам Националната агенция за приходите да се махне от този механизъм за уведомяване. Влизаме в един механизъм, който ще затрудни и работата на Националната агенция за приходите и въобще 10 хиляди са вписванията на година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Склонна съм да махнем Националната агенция за приходите и ще обясня защо. Защото когато – може би това трябва да изтъкнеш, че когато някой тръгне да си прехвърля предприятие или дялове, той не може да го направи преди да е получил удостоверение от Националната агенция за приходите, че е уведомил Националната агенция за приходите за това и Националната агенция за приходите може веднага да прави каквото си иска, включително обезпечение, запори. Това не може да се случи в Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. (Уточнение извън микрофоните.)
Те затова за дялове разработиха чл. 19, за който се карахме тук и в залата, ако нямате нищо против, че разширяваме страшно много отговорността на най-различни хора. Затова направихме чл. 19, за да го гонят от там, защото няма да стане по този начин.
ЕЛЕНА ДИМИТРОВА: Ако стои това, за да бъдат уведомени Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ и Националната агенция за приходите, този ред е по-труден и е „След дъжд качулка“, както казваме. Идва при нас, вписваме го и уведомяваме. Тогава да стане реда както е по чл. 77 – първо да се уведомяват Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ и Националната агенция за приходите, че ще има такова прехвърляне и с това удостоверение, че са уведомени да идват при нас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е нова административна тежест за хората. Нали се сещате?
Хората ли да натоварим или институцията да си разработи софтуер и да си прехвърля данните? Да сме наясно?
Разбирам Ви много добре, не искам и Вие да ме разбирате криво, но много е лесно да кажем: хората да ходят да обикалят отново за удостоверение тук и там, защото ние сме публичен регистър. Ще си разработите софтуер и ще им пращате данните по някакъв начин. Убедена съм, че и в този с софтуер може да се направи някаква добавка. Абсолютно сигурна съм в това. Тези декларации да бъдат в отделен файл автоматично и да бъдат изпращани всеки ден на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.
Националната агенция за приходите ще го махнем, като не трябва да е вътре.
Махаме ли Националната агенция за приходите? – Махаме Националната агенция за приходите, остава само Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.
Добавяме освен „праводателя“ и „управителя“ към датата на прехвърлянето.
Гласуваме текста по принцип и остава да го прецизират юристите.
Гласуваме този текст по принцип.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Ще го получим прецизиран.
Предложение на народния представител Менда Стоянова за промяна в Закона за Фискалния съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Гласуваме предложение на народния представител Менда Стоянова, което е оформено в § 36 на работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Предложение, направено по реда на чл. 80, тоест припознавам го.
Това е в Закона за концесиите само изчистване и прибавяне на препратки на директивите, които трябва да съществуват там.
Гласуваме § 37 и 38 в редакция на работната група.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Предложение на народния представител Менда Стоянова за нов параграф, което работната група подкрепя, който е преходен, но касае Закона за гарантиране на вземанията на работниците и служителите.
Предлагам Ви да приемем параграфа така, както е внесен от народния представител Менда Стоянова без тази поправка.
Това ли искаш, госпожо Манолова? – Това.
Чета текста за протокола:
„(1) На работници и служители, които са били в трудово правоотношение с работодател по чл. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от същия закон, се гарантират при условията и до размера на чл. 22 от същия закон само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 1 февруари 2015 г.
(2) Гарантираните вземания се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
(3) Гарантирани вземания по ал. 1 се отпускат и ако заявлението-декларация е подадено в периода от 22 декември 2017 г. до влизането в сила на този закон.”
Това са декларациите, които искаме хората да подават втори път.
Това ли е текста, който гласуваме? Има ли някой нещо да каже по този текст? (Уточнение извън микрофоните.)
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Много благодаря на Бюджетната комисия, че обсъжда този текст, както и на госпожа Стоянова, че пожела да чуе и да го внесе.
Хиляди благодарности, защото щяхме да сме в хипотеза, в която сме създали очаквания в работниците, които имат да взимат за три години назад и те просто ще подадат заявления и госпожа Борисова ще им откаже, защото Закона не даваше възможност.
Всички случаи, които Закона уреди, действат занапред, но тези от последните три години работници, на които обещахме, че ще си получат парите от Фонда, нямаше да ги получат. Сега отново стъпка по стъпка… Те не са могли да ги получат по действието на стария закон не заради собствено недобросъвестно поведение, а защото изискванията бяха невъзможни за изпълнение. Те изискваха три месеца между прекратяване на трудовото правоотношение и откриване на производството по несъстоятелност пред съда, което всички знаете как действа съда. Това е търговско дело и тези дела се точат с години.
Това е една добра новина.
За мен най-добрият текст беше този, който беше предложен от Националния осигурителен институт, където също съгласувахме, но да не развалям…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз също имам бележки и по този текст, вероятно ще има някъде и компромис.
Да обясня на колегите, за да разберат. Преди да се направи промяната в Социалната комисия – последната промяна, която влезе в сила на 22 декември 2017 г., действаше един ред на чл. 4, който казваше, че работниците и служителите, които са или са били в трудови правоотношения с работодател, вписан като несъстоятелен, могат да отправят молба и да получат от фонда шест заплати от последната една година, но тези работници и служители трябваше да са били освободени не по-късно от три месеца преди датата на обявяването на несъстоятелност, което означава, че всички, които са освободени преди четири, преди пет, преди шест месеца, не могат да бъдат в тази хипотеза. Ние премахнахме това в измененията, които влязоха в сила от 22 декември 2017 г. Но се получи една неравнопоставеност между тези работници и служители, на които преди тяхната фирма е вписана като несъстоятелност, примерно на 21 ноември или дори на 20 декември, които няма да могат да се възползват от новите условия, а пък тези, които са на 23 декември – могат.
Затова госпожа Манолова, от гледна точка на справедливост, искаше да има и един период, който да урежда този преход. Ние се съгласихме, че е правилно тези, които бяха ограничени само до три месеца да бъдат освободени, а не преди 4, 5 или 6 месеца, трябва да ползват този режим и направихме този текст.
По този текст също трябва да е ясно, че ще стане неравнопоставеност между тези, които сега ще се възползват, тъй като не са имали възможност, били са освободени на четвъртия, петия, шестия месец преди това. Те ще получат шест заплати от последните три години, а тези, които са били и са се възползвали от текста тогава, са получили шест заплати, но за последната една година. Тоест там също ще има хора, които ще бъдат неравнопоставени спрямо тези, които сега им възстановяваме възможността. Това е другото, за което коментирахме дали не е редно и тези, на които сега възстановяваме възможността, също да е в рамките на една година, тоест да има равнопоставеност между тях.
Дори и това да го направим – госпожа Манолова държи да не го правим, но дори и това да го направим, пак остава една категория, които – пълно щастие няма, също ще бъдат неравнопоставени. Това са лицата, на които предприятието е влязло в несъстоятелност по-късно от 23 септември, тоест до 22 декември 2017 г. имат три месеца и на 23-ти те имат право да си подадат в тримесечния срок искане. Тези лица, нищо че са от предния период, ще се възползват от новите условия, което също е неравнопоставено. Те ще бъдат облагодетелствани по някакъв начин при всички случаи.
МАЯ МАНОЛОВА: Те са имали три дни за реакция.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега компромисът, за който в момента се договаряме, е трябва ли тези, на които възстановяваме възможността, да могат да получат шест заплати от последните три – от 2015 г., затова е записано тук, за да е ясно, или и те да получат по-голямо обезщетение от това, което са получили техни колеги, които са били освободени в рамките на трите месеца и са се възползвали от фонда. Това е другата неравнопоставеност, която би възникнала, ако приемем текста, който съм внесла. Но пълно щастие няма.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Абсолютно правилно обяснихте всичко. Вие вече, ще го кажа съвсем отговорно, сте по-голям експерт от всички в Социалната комисия по темата, защото го разбрахте и обяснихте.
Беше важно, защото аз се боря да го обясня една година и благодарение на усилията, които Фонда положи, нищо да не се променя, една година просто хората нещо чакат да се случи. Слава Богу, стигнахме до тук.
Сега предлагам да не го тъним за три месеца. Защото тези, на които изтича тримесечния срок на 23 декември, те са били през цялото време при стария режим, а при стария режим, честно казано, когато някой идва да ме пита, казвам: „Забрави за Фонда!“. Просто защото Фонда не работеше. Той плаща средно годишно по 1 милион лева, при положение че има 257 събрани преди десет години, които просто не се пипат. Беше по-лесно да убедя господин Горанов отколкото госпожа Борисова, че всъщност работата й като управител на този Фонд е да плаща на работници на фалирали предприятия. Разбирате ли? Тук същността е важна. На тези хора дължат ли им се заплати? – Дължат им се. Фалирал ли е работодателя? – Фалирал е. Вече какво го тъним три месеца, два месеца, един месец просто пречки само и само да не могат да си вземат парите.
Какво ще се случи, ако се даде с пет дни по-дълъг срок? На тези хора им се дължат пари. Фондът е направен, за да им плаща.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: С две години по-дълъг срок отколкото са имали техните колеги.
МАЯ МАНОЛОВА: Да.
Огромното ми притеснение в крайна сметка, защото ако това не се направи, ние ще завършим календарната 2018 г. пак с 800 хиляди платени. Защото Инспекцията по труда ще се задейства за другите случаи след 1 април и на края на годината пак ще се окаже, че нищо не сме свършили. Така че нека да дадем това.
Уважаеми колеги, обръщам Ви внимание, че за след 1 февруари2015 г. тоест ние не връщаме назад неограничено във времето. Това е тригодишния давностен срок за заплати. Не отваряме някаква огромна врата назад. Според Инспекцията става дума за около 30 милиона, които кои от тях са просрочени, кои вече са платени, кои са загубени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Лошото е, че Инспекцията няма възможност.
ВЕСЕЛА КАРАИВАНОВА: Националния осигурителен институт не можем да подадем статистика, защото не знаем колко от лицата биха се възползвали, колко от тях са удовлетворени за вземанията си от работни заплати чрез синдици, чрез маса на несъстоятелност, граждански дела и т.н. Това е проблема. (Реплики.)
Максималният размер на гарантираното вземане се регламентира със Закона за бюджета.
МАЯ МАНОЛОВА: Не са толкова много. Според Инспекцията, 30 милиона, но според мен – наполовина. (Уточнение извън микрофоните.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Единственото притеснение е, че наистина тези хора, които по един или друг начин ще се възползват от тази норма, ще бъдат в различно положение от тези, които вече са се възползвали, включително и по размера, защото сега минималната работна заплата е една и те ще получат шест такива заплати, а пък тогава е била … Не знам това какво напрежение би породило и в тези, които са се възползвали, да кажат, че не са се върнали шест години назад, защото три години назад, а една и размера е бил различен и това е притеснението.
Затова имаше предложение да не е по реда на новия чл. 22, а по размера на отменения чл. 23, но госпожа Манолова твърди, че това също ще затвори много вратата и няма да даде възможност на хората да се възползват. (Уточнение извън микрофоните.)
МАЯ МАНОЛОВА: Средно годишно 800 хиляди, което е нищо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колко пари има в този фонд?
МАЯ МАНОЛОВА: Двеста петдесет и седем милиона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други предложения освен това, което Ви изчетох преди малко? Няма.
Гласуваме го по принцип. Може да има редакционна корекция.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Предложение от народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за създаване на нов параграф.
Това пак е свързано отново със Закона за обществените поръчки.
Отново тогава, когато е приет целия пакет, е записано, че се отстраняват от участие и класиране в обществена поръчка фирми, които по чл. 54 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс следва да подават декларации. Там са осъдени, данъчни задължения и други. Там са добавени и тези, които имат – чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3, чл. 63, ал. 1 и 2, чл. 228 от Кодекса, но това са все членове, когато е констатирано, че са имали работници и служители, които не са били назначени по трудови правоотношения. Тоест работят без трудов договор или не е било изпратено уведомлението в срока в Националната агенция за приходите.
Само че така, както е записан текста, не е уточнено, че става дума все пак за нарушения, които следва да бъдат извършени след 22 декември 2017 г., след датата на влизане в сила на този закон.
Сега се получава така, че всички обществени поръчки, включително и висящите, които вървят сега, включително и тези, които са във времето по трасето, още не им е излязло окончателното класиране, им изискват удостоверение от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ казва: „Преди три години тук съм те глобил, че съм ти установил един такъв работник“. Хайде – от обществената поръчка, което е категорично несправедливо, защото това е, първо, смисъла на Закона за обществените поръчки това, което е направено, е да санира, тоест, ако там имаме неизплатени заплати, той може да си ги изплати и да продължи по обществената поръчка; ако има неизплатени обезщетения, ако има неизплатени данъци – по същия начин всичко останало.
Но тук това нарушение е факт, който по никакъв начин не може да бъде променен. Дали е платил глобата или не я е платил, това не променя този факт.
Не го отменяме, но казваме: „За тези, които извършат подобно нарушение след влизането в сила на Закона“, защото в крайна сметка да си правят сметката ще се явяват ли по обществени поръчки или ще назначават без договор, или няма да информират Националната агенция за приходите. Това е смисъла на тези две алинеи, които се предлагат в преходната разпоредба.
Изключително сложно и трудно беше да решим въпроса как ще се процедира в периода 22 декември и датата на приемане на този закон, защото междувременно са извършвани обществени поръчки, има влезли в сила решения и т.н.
Тук решихме, че няма как тях да ги санираме и записахме, че ако не е влязло в сила. „След влизането в сила на акта на възложителя за отстраняване“. Ако това не го запишем означава, че всички висящи производства по съдилищата от 2000 и която година да се точат, сега когато дойде момента да им запишат решението и им цъфне подобен проблем те трябва да бъдат отстранени, което категорично означава много фирми, тъй като знаете по трасето колко много се ожалват.
Но трябва да знаете, че тук все пак остават едни фирми, на които акта на възложителя за отстраняване е влязъл в сила в този период и те са изгорели. Но трябва да направим нещо, защото това просто не е справедливо.
Има ли някой, който да каже нещо по тази тема? (Уточнение извън микрофоните.)
Член 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки кой ще го даде, за да го прочетем?
Член 54 на Закона за обществените поръчки казва:
„Чл. 54. (1) Възложителят отстранява от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, когато:
1. е осъден с влязла в сила присъда, освен ако е реабилитиран, за престъпление по чл. 108а, чл. 159а - 159г, чл. 172, чл. 192а, чл. 194 - 217, чл. 219 - 252, чл. 253 - 260, чл. 301 - 307, чл. 321, 321а и чл. 352 - 353е от Наказателния кодекс;
2. е осъден с влязла в сила присъда, освен ако е реабилитиран, за престъпление, аналогично на тези по т. 1, в друга държава членка или трета страна;
3. има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях, към държавата или към общината по седалището на възложителя и на кандидата или участника, или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, освен ако е допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията или задължението е по акт, който не е влязъл в сила;
4. е налице неравнопоставеност в случаите по чл. 44, ал. 5;
5. е установено, че:
а) е представил документ с невярно съдържание, свързан с удостоверяване липсата на основания за отстраняване или изпълнението на критериите за подбор;
…
6. е установено с влязло в сила наказателно постановление …“.
Принудителна административна мярка по чл. 404, която я разкарахме.
Или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3, чл. 63 – тези тук, от Кодекса на труда или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държава…
Ако трябва да отворим Кодекса на труда, чл. 61, ал. 1:
„Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.“
Чл. 62, ал. 1:
„Трудовият договор се сключва в писмена форма.“
Чл. 62, ал. 3:
„В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.“
Тоест не е уведомена.
Чл. 63, ал. 1:
„Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор…“
Алинея 2:
„Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.“
Това е. Казваме ОК, ама за такива, които ще бъдат извършени занапред. (Уточнение извън микрофоните.)
Аз също имам резерви, че в обществената поръчка трябва да се отстраняват хора, направили подобни нарушения и то по смисъла на това, че тези нарушения, макар и направени, не могат да се санират към датата на обществената поръчка. Но аз не поемам ангажимент.
Ако ти сега по реда на чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание направиш предложение това да отпадне, мога да го подложа на гласуване.
Правиш ли подобно предложение, Лало, или не?
ЛАЛО КИРИЛОВ: Не.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А, не правиш?!
Колеги, гласуваме текста, който Ви представих.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Пак казвам, че ще има юридическо прецизиране.
Има предложение от народния представител Менда Стоянова за създаване на нов § 42:
„§ 42. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на чл. 222, ал. 1-3, които влизат в сила от 3 септември 2019 г. и на § 17, т. 36 относно чл. 246а и 38 относно чл. 237б, които влизат в сила от 1 януари 2020 г., както и § 15, т. 12, буква „а“, който влиза в сила от 1 януари 2018 г., а буква „б“ влиза в сила от 21 ноември 2017 г.“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Закривам заседанието.



(Закрито в 16,30 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Менда Стоянова)