---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 27


На 15 февруари 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за платежните услуги и платежните системи, № 702-01-29/16.10.2017 г., второ гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 702-01-53/04.12.2017 г., второ гласуване.
3. Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на допълнителните разходи/трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, одобрени с постановления на Министерския съвет, за периода от 10.05.2017 г. до 31.01.2018 г., № 854-02-11/01.02.2018 г., внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги!
Имаме кворум. Предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
В дневния ред имаме три точки:
1. Законопроект за платежните услуги и платежните системи, № 702-01-29, второ гласуване.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 702-01-53, второ гласуване.
3. Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит на допълнителните разходи/трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, одобрени с постановления на Министерския съвет, за периода от 10.05.2017 г. до 31.01.2018 г., № 854-02-11, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.

Има ли други предложения? Няма.
Гласуваме дневния ред.
Гласували: за – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Започваме с точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ, № 702-01-29, доклад за второ гласуване.
Докладът Ви е раздаден. Той е доста дебел, но няма кой знае какво като промени в него. Доста го забавихме този Законопроект, от БНБ…
Да гласуваме първо наименованието на Закона, наименованието на Глава първа, наименованието на Раздел І, както и членове 1 и 2, наименованието на Раздел ІІ, както и членове 3 и 4 – по вносител, наименованието на Глава втора, Раздел І, членове от 5 до 9 – по вносител.
Гласуваме анблок.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10 и предлага една редакционна промяна, а именно тук да се добави „най-малко веднъж годишно“.
Има и предложение на народния представител Менда Стоянова, правя такова предложение по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2: да се създаде коректно ал. 7 с този текст, който е пред Вас.
Изказвания и въпроси няма.
Гласуваме предложението на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Сега гласуваме окончателната редакция на чл. 10.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Продължаваме с членове 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 17 – по вносител.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По чл. 18 има редакция на работната група, както и предложение на народния представител Менда Стоянова по реда чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за създаване на ал. 9. Така е в раздадения Ви текст, но не е коректно това, което е направено като ал. 9, затова гласуваме редакцията по работна група.
Гласуваме предложението на народния представител Менда Стоянова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Сега гласуваме окончателната редакция на чл. 18.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Член 19, наименование на Раздел ІІ, чл. 20 по редакция на работната група, чл. 21 – по вносител, наименование на Раздел ІІІ, членове 22 и 23 – по вносител.
Гласуваме анблок докладваните текстове.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Госпожо Председател, налага ми се да изляза. Прехвърлям гласа си на моя колега Йордан Апостолов.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
По чл. 24 – редакция на работната група, която е пред Вас. Ще гласуваме чл. 24 в редакцията на работната група, както и членове 25, 26, 27, наименование на Раздел ІV, членове 28, 29, 30 и 31, наименование на Раздел V с членове 32 и 33.
Гласуваме анблок докладваните наименования и членове.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Наименование на Глава трета, наименование на Раздел І, чл. 34 – в редакция на работната група.
Гласуваме наименованията на Глава трета и Раздел І – по вносител, и чл. 34 в редакцията на работната група.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Член 35 – по вносител, наименование на Раздел ІІ, членове 36, 37, 38 и 39 – по вносител, наименование на Раздел ІІІ с членове 40 и 41.
Гласуваме.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
По чл. 42 имаме предложение на народния представител Менда Стоянова по реда чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Подлагам го на гласуване.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Сега гласуваме окончателната редакция на чл. 42.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Членове 43, 44, 45 – по вносител, гласуваме анблок.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Глава четвърта – наименование, Раздел І – наименование, членове от 46 до 52 включително – по вносител, наименование на Раздел ІІ с членове от 53 до 58 – по вносител.
Гласуваме анблок докладваните наименования и членове.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Наименование на Раздел ІІІ с членове от 59 до 66 – по вносител, наименование на Глава пета, наименование на Раздел І, членове 67 и 68 – по вносител, и чл. 69 – в редакция на работната група.
Гласуваме анблок докладваните членове.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Раздел ІІ с наименование, членове от 70 до 82, наименование на Раздел ІІІ с членове от 83 до 86, наименование на Раздел ІV с членове от 87 до 89, наименование на Раздел V с членове от 90 до 97, наименование на Раздел VІ с членове от 98 до 100.
Гласуваме анблок докладваните членове.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Наименование на Глава шеста, наименование на Раздел І с чл. 101, наименование на Раздел ІІ с членове от 102 до 110 включително, наименование на Раздел ІІІ с членове от 111 до 116 включително, наименование на Раздел ІV с членове от 117 до 121.
Гласуваме анблок докладваните заглавия и членове.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Текстовете са приети.
Наименование на Глава седма, тук няма раздели, с членове от 122 до 127 – по вносител.
Гласуваме анблок.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Наименование на Глава осма, наименование на Раздел І от Глава осма с членове от 128 до 134 включително, наименование на Раздел ІІ с членове от 135 до 144 включително, наименование на Раздел ІІІ с членове от 145 до 152.
Гласуваме анблок докладваните членове и заглавия на подразделения.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Наименование на Раздел ІV – тук гласуваме, няма да го в доклада, но е изпуснато наименованието на чл. 153 – „Опериране на системен компонент“.
Гласуваме предложение на народния представител Менда Стоянова по реда чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за добавяне на заглавие в чл. 153.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Сега гласуваме наименованието на раздела, заедно с чл. 153 със заглавието.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Наименование на Глава девета, наименование на Раздел І с членове от 154 до 163, Раздел ІІ – наименование, с членове от 164 до 166, Раздел ІІІ – наименование, с членове от 166 до 171, като чл. 170 е в редакция на работната група.
Гласуваме анблок докладваните членове – по вносител, и в редакция на работната група, както и наименованията на подразделенията.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Раздел ІV – наименование, и чл. 172, наименование на Раздел V и чл. 173.
Гласуваме докладваното анблок.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Глава десета – наименование, Раздел І – наименование, с чл. 174, Раздел ІІ с членове от 175 до 182, Глава единадесета – наименование, и чл. 183 в редакцията на работната група.
Гласуваме анблок докладваните текстове на членовете – по вносител, и в редакция на работната група.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Глава дванадесета – наименование, чл. 184 в редакция на работната група.
Гласуваме наименованието на Глава дванадесета и чл. 184 по доклада.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Глава тринадесета – наименование, чл. 185 в редакция на работната група, и членове 186, 187 и 188 – по вносител.
Гласуваме анблок.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
„Допълнителни разпоредби“.
Гласуваме наименованието „Допълнителни разпоредби“ заедно с параграфи 1, 2 и 3.
Гласуваме анблок „Допълнителни разпоредби“ с параграфи от 1 до 3.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласуваме наименованието на „Преходни и заключителни разпоредби“ заедно с параграфи от 4 до 14 – по вносител.
Гласуваме ги анблок.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Сега – § 15, който има редакция на работната група, и § 16 – също с редакция на работната група, както и параграфи 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25 и 26 – по вносител.
Гласуваме анблок докладваните текстове.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Работната група предлага нов § 27, който е пред Вас.
Сега народният представител Менда Стоянова прави предложение по реда чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за изменение на така предложения от работната група § 27 в редакцията, която виждате пред Вас.
Гласуваме предложението на народния представител Менда Стоянова за изменение на § 27, предложен от работната група.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма. (Реплики.)
Какво? Препратката е от чл. 167 на чл. 168…
Нямате ли го това, което е тук?
В § 5 от Преходните и заключителни разпоредби се създава ал. 3: в ал. 3 редът по чл. 166 до чл. 168…
Гласуваме окончателната редакция на новия § 27, като в ал. 3 на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби, членовете са от 166 до 168.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Разглеждаме § 27, който става § 28: „Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г.“
Всичко това пада, нали така? (Реплики.)
Какво остава? „С изключение на“…
Понеже Законът е от миналата година и в § 28 има текст, че Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. с изключение на подробно описаните в точки 1, 2, 3, 4 и 5 параграфи, които влизат в сила по-късно, сега предлагам по реда чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание основният текст на § 28 – Законът да влиза в сила не от 1 януари, а по нормалния ред – три дни след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на членовете, които тук са описани в т. 1: чл. 47, чл. 102, т. 3, § 16, т. 4, параграфи 25 и 26, които влизат от по-късни дати от датата на обнародването.
Текстът ще се оформи от юристите в окончателна редакция.
Гласуваме моето предложение.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Сега гласуваме окончателната редакция, която ще бъде оформена по този начин, който Ви докладвах, в окончателния доклад.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет.
С това е приет и Законопроектът.
Благодаря на колегите от БНБ за участието.

Ние продължаваме с точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ, № 702-01-53, внесен от Министерския съвет, доклад за второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1 с редакция, която е техническа.
Работната група подкрепя текста на вносителя за параграфи 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 9.
Изказвания?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тъй като това е специфична материя, ако правилно съм разбрал, става дума за § 4, чл. 19. Нека някой да разясни: „думите „продължаване на срока за реимпорт на върнати стоки“ се заменят с „освобождаване от мита при реимпорт на върнати стоки след изтичане на тригодишния срок“ по еди-кой си член.
Сега въпросът е тези стоки маркират ли се по някакъв начин? Каква е гаранцията, че като се реимпортват, това са стоките, които са върнати или са новички стоки, които идват? Или може би нещо не съм разбрал аз, но не съм специалист в Митниците?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Борисов или кой ще отговори?
Госпожо Димитрова, заповядайте.
РОЗАЛИЯ ДИМИТРОВА: Добър ден!
Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, чл. 19 в Закона за митниците определя компетентния орган на национално ниво. В тази връзка, тъй като тази разпоредба за продължаване и по-скоро – освобождаването от мита, е разпоредба, която е в чл. 203 от Регламент 952, с който е приет Митническият кодекс на Съюза през 2013 г. и поради неправилен превод се говори за продължаване на срок за реимпорт, а в същото време става въпрос за освобождаването от мита при реимпорт на върнати стоки.
Това са стоки, които са изнесени от територията на Европейския съюз и в рамките на 3-годишния срок се връщат обратно на територията на Европейския съюз. При допускането им при реимпорта с едновременно допускане за свободно обръщение, тези стоки се освобождават от мита. И това е валидно за всички стоки с изключение на такива стоки, които са ползвали субсидии, специфични такива мерки.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Дайте примери! Какви стоки, например?
РОЗАЛИЯ ДИМИТРОВА: Ами, всякакви. Например, една машина е изнесена за Русия. Тази машина е на някакво изложение. Тази машина обаче след това се връща обратно на територията на Европейския съюз, в частност на територията на България, има си ред и условия, които трябва да се спазят…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Документи, номера – фабрични, и така нататък.
РОЗАЛИЯ ДИМИТРОВА: Точно така. Всичко за върнатите стоки и съответно декларирайки стоката за допускане за свободно обръщение, се предоставя въз основа на чл. 203 от Митническия кодекс на Съюза – освобождаване от мита.
И тук се налага тази промяна, пак казвам, защото в оригиналния английски и другите официални езици се говори за освобождаване от мита, а в българската версия на Регламента се говори за продължаване срока на реимпорт, което по същество е невярно. Не се продължава никакъв срок, а се предоставя освобождаване от мита.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То сигурно няма логическа връзка с текста.
РОЗАЛИЯ ДИМИТРОВА: Абсолютно!
И това наложи и ние съответно да коригираме правилно в нашия национален закон, тъй като това е разпоредба, която оправомощава директора на Агенция „Митници“ да предостави такова освобождаване от мита след изтичане на 3-годишния срок при специфични такива обстоятелства, което е заложено в Съюзното митническо законодателство – Регламент 952.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест, това не може да са изнесени цигари с пет тира…
РОЗАЛИЯ ДИМИТРОВА: О, не! Не!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защото се притеснявам, ако шефът на Митницата може да каже, че е реимпорт…
В България сме подозрителни по понятни причини вече, както знаете…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме анблок наименованието на Закона, § 1 в редакцията на работната група и параграфи от 2 до 9 – по вносител.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Тестовете са приети.
Предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на подразделение „Заключителна разпоредба“ с § 10.
Това е промяна, защото когато правеха Закона за частната охранителна дейност, БНБ е изпусната като възможност да се самоохранява, така че поправяме тази грешка.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не разбрах…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те си имат охрана, която трябва да се лицензира по Закона за частната охранителна дейност. Хубаво, ама като са правили новия Закон, са изпуснали БНБ като възможност да си има собствена охрана, която да лицензира по този Закон и затова сега добавяме „и Българска народна банка и дружествата, в които тя има участие“.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест, БНБ могат да я охраняват частни охранители?!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, могат себе си да охраняват!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре, добре. Благодаря за отговора.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Но, за да охраняват себе си, трябва да са записани в този Закон. И понеже те в момента се охраняват, обаче като е направен новия Закон, са ги пропуснали, сега ги добавяме.
Гласуваме предложението на народния представител Менда Стоянова за създаване на подразделение „Заключителна разпоредба“ и § 10.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на „Преходни и заключителни разпоредби“, както и за… (Шум и реплики.)
Да, ние го гласувахме току-що, само че е отразено в § 14, а не в § 10, както е записано по Вашия доклад, щото просто не върви на номерацията.
Преминаваме на следващото предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на подразделение „Преходни и заключителни разпоредби“ с параграфи от 10 до 14.
Това са параграфи във връзка със Закона за данъка върху добавената стойност и създаващи правна възможност в Наредбата да се определят и уредят по-стриктни правила за софтуера, с който се управляват продажбите в търговските обекти с фискални принтери или в търговските обекти, които ползват софтуер за управление на продажбите, свързани със съответния касов апарат.
Това има и оценка на въздействието. Вие получихте ли я?
РЕПЛИКА: …На предложението на сайта на Народно събрание…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съгласно оценката на въздействието… Бихте ли ни запознали с нея? Кой ще ни запознае с оценката на въздействието?
Раздайте я, нека да я прочетат колегите. Аз не знам защо… Защото това е важно, за да видим какво се случва нататък.
Искам само ясно и категорично колегите от НАП да кажат – това изменение, което касае изисквания към софтуера, касае единствено и само онези обекти, които имат софтуер за управление на продажбите, тоест компютър в обекта, който е свързан с фискален принтер или е свързан с касов апарат и съответно фискалния принтер или касовия апарат отпечатват касовата бележка, съгласно подадена от този софтуер команда. Искам да го потвърдите, защото е важно за протокола!
Отговорете Вие!
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо Председател, ами ние имаме малко по-широко разбиране за това нещо. То е за софтуер, който пряко или косвено отговаря за издаването на касови бележки, тоест ако говорим за софтуер, който е в складов обект, в склад, ние също го разглеждаме като елемент на тази система, защото той управлява продажбите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Задавам Ви този въпрос, защото в тази оценка на въздействието изрично сме прочели, че това изменение би засегнало брой задължени лица, в чиито обекти са регистрирани фискални принтери – 12 250, тоест там, където имаме фискален принтер, свързан с въпросната система за управление и там няма касов апарат, фискалният принтер заменя касовия апарат. Потвърдете! Да?
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Потвърждават: да.
И след това имаме брой регистрирани информационни системи отново на фискални принтери – 43, тоест за 12 хиляди лица има 43 броя фискални принтери.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Точно така. Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това пак са фискални принтери. И евентуално тези 43 ще подлежат на някаква актуализация, ако се налага промяна в техния софтуер, ако се налага купуване на нови някакви хардуери…
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Те със сигурност подлежат на замяна. Говоря за фискалните принтери. Защото изискванията, които се въвеждат към тези принтери, в момента съществуващи и ползвани, не могат да ги покрият.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Значи, 43 хиляди броя устройства ще трябва да бъдат купени наново.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Плюс заплатена услугата по промяната на софтуера от съответните сервизни фирми или които произвеждат софтуер.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Но понеже одеве повдигнахме въпроса за софтуера…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, продължаваме нататък.
По-нататък имаме брой обекти, в които се използва софтуер за управление на продажби в търговските обекти – 20 331. Кои са те? Това ли са тези, които Вие считате? Аз мислех, че това са тези, които са свързани не с фискален принтер, а са свързани с касов апарат.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Не. С фискален принтер.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А кои са тези? Тези – вторите, кои са? Първите бяха – изяснихме го, свързани с фискален принтер, 43 хиляди.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Първите са брой регистрирани фискални принтери. Това са регистрирани устройства като фискален принтер, защото в номенклатурата за регистрация на фискалните устройства има различни подноменклатури за регистриране на самото фискално устройство. То може да бъде, както…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На микрофона, защото е много важен протоколът!
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Фискалното устройство може да бъде както актуален касов апарат с фискална памет, така може да бъде и фискален принтер, така че в номенклатурата те са разделени. И тази бройка – 43 хиляди, е бройка на регистрираните фискални принтери. Това са фискалните принтери, които са регистрирани.
20 331 са лицата, които…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това са обектите.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Обектите, в които се използват софтуер и имат регистрирани фискални принтери.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отново говорим за фискални принтери.
Значи, лицата са 12 250.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Точно така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Обектите са 20 331.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Точно така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А самите устройства – фискални принтери, са 43 хиляди.
И тези лица – 12 хиляди, ще трябва да подменят в 20 331 обекта, 43 хиляди фискални принтера, плюс разхода за актуализация на софтуера.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Едно малко уточнение да направим – те, така или иначе, ще ги подменят тези фискални принтери, защото имаме ред изменения, които са в Наредба Н-18, които са вече в сила, които налагат подмяната на такива фискални принтери и такива фискални устройства, така че разходът е миксиран по отношение…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам първо, после ще говорим колко е този разход, искам да разбера ще има ли други търговски обекти извън тези 20 331, на които ще се налага?...
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Къде са те тук – в тази оценка на въздействието?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Не можем да ги определим еднозначно. Сега ще обясня защо.
Фискалният принтер означава еднозначно този принтер да се ръководи от софтуер за управление на продажбите. Той няма клавиатура, няма никакъв механизъм, по който да бъде управляван с човешка намеса, единствено със специален софтуер. Останалите фискални устройства, визирам електронните касови апарати с фискална памет, както могат да бъдат чиста каса, която да бъде управлявана с човешка намеса, пряка човешка намеса, така може да бъде управлявана и чрез софтуер за управление на приходите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тоест, да има характера на фискален принтер.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Точно така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така! Затова аз първоначално Ви попитах, че освен фискалните принтери, тук ще се включат и онези фискални касови апарати, които са свързани с такава система за управление.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Може би не съм разбрал правилно въпроса, понеже говорехме за софтуер. Софтуерът е нещо малко по-голямо, защото той ще засегне и тези системи за управление, които се намират в складови обекти, а по отношение на фискалните принтери и касовите апарати, това са всичките, които са регистрирани към момента на територията на страната.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това няма да засегне онези обекти, които имат касов апарат, който не е свързан със система за управление на продажбите. Да или не? Не! Значи ние просто нямаме оценка на въздействието!
Извинявайте, обаче тук ми казвате – 120 лв. на работно място, по-надолу някъде пишеше – 5 млн. лв. общо, обаче явно това е много, много повече от това, за което тук ми говорите!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Може ли един уточняващ въпрос?
Те трябва да кажат и, предполагам, че преди доста време са монтирани тези фискални принтери, които сега използват, те от кога Законът е изисквал да ги имат, тоест да видим колко време са ги използвали. Каква им е цената?
Аз не предполагам, че българската държава ги кара всяка година да купуват нови принтери, но горе-долу кога са въведени тези принтери, които, така да се каже, са морално остарели?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Тези принтери не са морално остарели.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не са морално остарели!
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Тези принтери, така или иначе, най-вероятно към края на тази година, ще трябва да бъдат подменени, независимо дали имаме софтуер за управление на продажбите или не. Както споменах вече, има изисквания, които вече са влезли в сила в Наредба Н-18, която регламентира отчитането на приходите от продажби в търговските обекти и там са въведени редица нови изисквания, които предполагат, че тези устройства ще бъдат подменени, тъй като те не могат да отговорят на изискванията на Наредбата, така че те, така или иначе, ще бъдат подменени.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кога са въведени тези устройства и колко струва едно устройство?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Те са въведени в различен период назад във времето. И в момента се въвеждат.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тоест, и в момента има търговци, които си купуват…
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Разбира се, разбира се.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те си купуват, но не каквото трябва.
Тук това, което говорим, господин Гечев, е само за фискалните принтери, но те – колегите, не могат да кажат какво количество други обекти, които не са с фискални принтери, но са с касови апарати, свързани с подобни, ще трябва да си подменят и касовите апарати, и да си обновят и софтуера, и колко ще струва това.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Всички фискални устройства ще се подменят, защото има изисквания, на които към момента те не могат да отговорят, на тези изисквания.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Това обяснявахме, че фискалните апарати и фискалните принтери имат едни и същи функции, тоест фискалният апарат има функция на фискален принтер плюс функцията на фискален апарат, тоест няма как да не се подмени при промяната на тези изисквания.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искате да кажете, че абсолютно всички касови апарати ще трябва да бъдат подменени?!
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Така го кажете, бе! С една дума! (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ама, това не е оценка на въздействието!
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Момент, момент! Това не е свързано с промяната само за софтуера за управление на продажбите.
Казах преди малко, че в момента има вече действащи разпоредби, които трябва да се изпълнят към края на годината и във връзка с тези разпоредби, тези устройства трябва да се сменят. Измененията за софтуера се въведоха, тези изменения, които ще ги направят към края на годината и ще трябва лицата да си закупят нови устройства, ако ги няма тези изменения на софтуера за управление на приходите, ние ако ги вкараме по-късно, те ще трябва да направят още един разход. Това е разликата. (Шум и реплики.)
Точно така, за да може разходът да бъде един.
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Стъпките бяха предвидени в началото на две, но след това направихме оценка, че разходите ще са много по-високи и няма да е от гледна точка на разумно, и от гледна точка на държавата, и на бизнеса, да се направи този разход. (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На микрофон! На микрофона кажете!
РЕПЛИКА (на изключени микрофони): Учудвам се, колеги, че сме приели изменението на наредбата, с която се оказва, че…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ами, че тя не минава през парламента, доколкото знам аз!
РЕПЛИКА (на изключени микрофони): Знам, че не минава. Разсъждавам…
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Колеги, след като много говорихме и госпожа Стоянова три пъти Ви прикани да кажете, в крайна сметка разбрахме, че става въпрос за промяна и подмяна на всички електронни фискални устройства.
И аз Ви задавам следния казус, следния въпрос: тази година земеделските производители, за да получат субсидиите си в сектор „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“ им беше вменено задължение не да си отчитат продажбите чрез стокови разписки и приемо-предавателни протоколи, да си продаваш, примерно, дините на пътя, а отчитане чрез електронно фискално устройство.
Те си закупиха електронни касови апарати, за да започнат да отчитат и да могат да вземат своите приходи, и са ги закупили преди месец. Това означава, че ние трябва да кажем на тези земеделски производители, които използват за много кратко време през годината, сезонно, единият бере череши, другият – ягоди, третият – нектарини, и ги продава на пътя, и за да си получи субсидията трябва да докаже с бележките от фискалното устройство, че е реализирал този приход, за да получи субсидия, сега ние на тези хора трябва да им кажем: „Вие финансирахте там – 200, 300, 400 или 500 лв. в касови апарати, сега ще ги хвърлите, ще си купите нови касови апарати“.
Цялата информация от старите трябва някъде виртуално в пространството да бъде прехвърлена. Да, да, да!
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Има си ред за съхранение на информация…
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Вие били ли сте земеделски производител или сте стояли на бюро? Защото, ако сте земеделски производител, как на чичо от село да му обясните къде, кога трябва да отиде… Значи, те – ягодите и малините му, ще ги хвърлим на пътя, те ще са изгнили, докато той се оправи с тази бюрократична тежест.
В крайна сметка моят въпрос е елементарен: на тези хора, и на тях ли им вменяваме задължения, които нямат търговски обекти регистрирани, защото продават на пътя, но за да си получат субсидията, са задължени да въведат такова устройство и те са си направили своя разход, и сега трябва да го направят още веднъж, до края на годината може би още веднъж, и в крайна сметка субсидията им може да стане равна на направените разходи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Може ли само да допълня?
Това, за което ти говориш, ние не го решаваме сега с това предложение. То се оказва решено. Кога им е срокът да си подменят касовите апарати?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Към 31 декември тази година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имат една година всички.
Колко броя касови апарати има регистрирани в България?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Към 400 хиляди.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: 400 хиляди касови апарати трябва да бъдат подменени до края на 2018 г.
Колко струва най-евтиният касов апарат, който би отговарял на тези условия за софтуера? (Силен шум, реплики.)
РЕПЛИКИ: 250-300 лв.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: 300 лв., 400 хиляди по 300 лв.? 120 милиона?! Без софтуера!
Това на министъра Вие обяснили ли сте го? Дали ли сте му този разчет, когато той подписа Наредбата?
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Разчети са давани, разбира се…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз затова Ви казах, че не е хубаво да използват случая. И добре, че реагира председателят на Комисията!
Сто пъти казахме, че в България приемаме закони и не знаем какво правим, след като ни давате тук оценка за въздействие някакви… (Реплики.)
Ама, вижте до какво стигаме в момента! Добре, ами ако бяхме вдигнали ръце без да поставим въпросите, какво правим?!
Тук възникват и други въпроси, наред с това! Аз веднага ще попитам: дали, извинявам се, но в България е така, тук става дума за смяна на десетки хиляди апарати! Дали има доставчици, които знаят преди другите, че ще има смяна на Наредбата?! Нали?! Питам!
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Да, знаят. Провеждани са срещи с доставчиците. Наясно са.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кои точно доставчици? Колко доставчици са?
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Те са около четири или пет основно в България. (Реплики. Възгласи: „Оооо!“.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защо толкова малко?!
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Защо са толкова? Ние не регулираме търговците и кой произвежда…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тук възникват ред други въпроси, защото става дума за колосална сума! Пак казвам, с две ръце ще гласуваме да се затегне режимът и да се плащат данъците, но трябва да се съобразяваме и с реалностите!
Тук не виждам никаква подготовка.
Правилно е да върнем тази работа, да дадат таблиците кое колко струва, какви етапи, как ще се смени…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, и да я върнем тази работа, това, за което говорим, е вече факт. Това, което в момента ни се предлага е всъщност допълнение към това, което вече е факт. Докато си купуват тези касови апарати, да си купят поне такива, които да отговарят на този софтуер и да свършат истинска работа за контрол. Това ние в момента искаме да предложим.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не! Ние не сме виждали министър на финансите отдавна! Да дойде той и да обясни как е подписал тези 120 милиона! И, междувпрочем, не е идвал министър на финансите много отдавна. Кога ще дойде? За Коледа? Да дойде и да обясни: излъгали ли са го, какво е подписал той?
Ето, тук смятаме на ръка за 5 секунди, 120 милиона! Ама, той ако така подписва по 100 милиона, какво правим ние?!
Какво като е наредба? Ще си отмени наредбата, ако трябва! Ще си отмени наредбата, и толкова! (Шум, реплики.)
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Ако мога да взема все пак отношение, че оценката за въздействието е по отношение на софтуера, не е по отношение на касовите апарати. Значи, тези сметки, които ги правим, са малко извън темата на Закона, в интерес на истината.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, да! Извън темата на този Закон са. Така е! Аз мисля, че ясно и категорично го казах.
По отношение на това, което в момента се предлага, става дума за промяна на софтуера, което ще касае въпросните фискални принтери, но то превантивно касае и касовите апарати, които, така или иначе, трябва да бъдат подменени, съгласно Наредбата, която вече е в сила, но просто да се имат предвид и тези изисквания, така че да се купят такива касови апарати, които да отговарят и на тези изисквания. Затова Вие бързате това да се вкара, за да може да не купуват хората още един път касови апарати.
Правилно ли го формулирах?
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Точно така! (Реплики.)
Не, не са ги купили още!
Колкото се касае за някакъв преходен режим, винаги ще има преходен момент, в който Вие купите и трябва след 10 дни да се смени. Извинявайте, че се изразявам по този начин, но то винаги ще се случи. Винаги, когато има една кардинална промяна, ще има някой, който е близо до тази промяна и който ще бъде в известна степен ощетен. (Шум и реплики.)
Това, което провокира изменението, както в Наредбата, така и в Закона, са множеството установени злоупотреби със сега действащите касови апарати и софтуера за управление. И това мисля, че много добре е разписано в мотивите на Закона.
Става въпрос за големи злоупотреби. При всяка проверка на търговски обект се установява между 30 и 70% укриване на доходи. Значи, ако тръгнем да ги смятаме тук и ефектът, който ще бъде, това ще бъде доста повече от 120 милиона, които ги сметнахме нагрубо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ами, защо не го плати държавата?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Сигурно е така, обаче има, колега, и друг аргумент. Може би са били други хора, ама затова тук трябва да внимаваме. Ами, те преди, същото Министерство на финансите и НАП, който и да го е ръководил, няма значение, те като са ги предлагали тези касови апарати, те някакви сметки правиха ли? Пробваха ли ги тези касови апарати дали могат да бъдат манипулирани? Значи, тогава държавата е накарала хората да купят касови апарати, с които може да се краде!
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Самият факт, че постоянно се правят закони, означава, че обществените отношения постоянно се развиват. Очевидно е, че нещо, което е…
Те са пред нас, ние ги гоним. Надяваме се да ги настигнем по някакъв начин. (Оживление. Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой е срокът за въвеждане на това, което в момента е предложено за гласуване? Тук, до колкото виждам, срокът ще бъде определен с наредба. Така ли?
РЕПЛИКИ: Да. Да!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Е, как така?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Той ще бъде същият.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо не го запишем тук тогава, а го пращаме на наредба?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Защото има повече от един срок. Има срокове за привеждане и деклариране на обстоятелствата от страна на производителите, след което има още един срок, който е относим към крайните ползватели.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така, и какви са отговорностите… (Силен шум, реплики.)
Колеги, имаме още малко по този текст. Освен това, за което изяснихме, че тази законова промяна не касае броя на въпросните 400 и повече касови апарати, които трябва да се подменят, дори и нещо повече – тях ги подпомага, тъй като дава и новите изисквания, на които, така или иначе, ще се купят касовите апарати, трябва да отговарят. Това го изяснихме.
Сега искам да ни изясните тук какви са отговорностите и кой ще отговаря за това, че независимо от тези изисквания, определен софтуер, определени принтери или определени касови апарати могат да бъдат по някакъв начин пак пробити и манипулирани. Разкажете ни го.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Тези обстоятелства ще бъдат декларирани от производителите, респективно разпространителите на софтуера за управление на продажбите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И те ще носят отговорност?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Абсолютно!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Която тук пише, че „на производител/разпространител на софтуер, който декларира неверни данни в декларацията“, която сте му изискали, “се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 1000 до 3000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 5000 до 10 000 лв.“. При повторно нарушение – по-голяма.
„На лице, което използва в търговски обект софтуер за управление на продажбите, невключен в списъка“, тоест одобрените, декларирани от производителите и разпространителите софтуери, се глобява с глоба: за физически лица, които не са търговци, имуществена санкция от 10 000 до 20 000 лв., при повторност – от 20 000 лв. до 30 000 лв.
На лице, което не спази сроковете по чл. 118, ал. 19 – това е 10-годишен срок за съхранение на какво?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: На данните от софтуера.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На какво да ги съхранява? Пише ли тук? На хартия, на друг носител – на какво?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: В базата данни на софтуера. Там, където се съхраняват Базата данни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Къде се съхранява базата данни?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Те ще ни декларират.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой ще декларира?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Лицата, които ползват софтуера, защото те са длъжни да предоставят на всеки един момент, когато се извършва контролно производство, да предоставят достъп до тази база данни, което към момента се осуетява много ефективно от страна на лицата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук пише следното:
„(19) Лица, ползватели на софтуер за управление на продажбите в търговските обекти, са длъжни да съхраняват създаваната чрез софтуера информация (текуща база данни и архивни копия на базата данни) и контролна лента на електронен носител“…
Не на хартия, така ли?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Тя е такава. Това е изпълнението. Контролната лента си е на електронен носител.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: …“в срок от пет години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани“, демек десет години.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: „В същия срок лицата съхраняват и информация, създавана чрез други софтуери или модули от информационни системи, чието функциониране е свързано с получаване или подаване на информация от или към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти“.
Тоест лице, което не спази този 10-годишен срок за съхранение, тоест на деветата година или на третата година се оказва, че го няма, нали така? Правилно ли чета? Се наказва със санкция в размер на 20 хил. лв. за всеки отделен ден! За всеки ден!
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: За деня, в който е установено, че не се съхранява… (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Значи, като го няма днес, от тук до 10-годишния срок…
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Да! Да, така е!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: …имам още пет години за всеки ден по 20 хил. лв. С колко ще ме глобите, че не мога да го сметна? Може ли някой да го сметне? Вижте, това е просто безумие!
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Госпожо Стоянова, не!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А как е?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Редакцията беше първоначално направена по този начин, както Вие казвате. След това я променихме и сега мисля, че просто има някакво недоразумение.
Казваме: за всеки отделен ден, за който е установено нарушението или съответно за всеки отделен ден, за който е извършена промяната. Това е чл. 185, ал. 1 и…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кой е отделният ден, за който?...
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Това е денят, в който няма информация за него. Ние не може този ден да го мултиплицираме напред във времето. Само за този ден.
Ако днес – 15-ти, изтрием информацията за днес – 15-ти, санкцията е за този ден.
РЕПЛИКА: Ако изтрия за два дни, значи – 40 хил. лв.?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Да, защото оборотът, който…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Но те няма да изтрият, просто информацията я няма. Влизат данъчните… (Шум и реплики.)
Искам да ми обясните – влизат данъчните на петата година, и установяват… (Реплики, шум.)
Може ли?! Аз давам думата тук!
Влизат данъчните на петата година и установяват, че няма архивните данни. Няма ги. Те не могат да знаят дали те са предния ден унищожени или преди пет години, но знаят със сигурност, че в следващите пет години, до десет, тези архивни данни ги няма. С колко ще глобят въпросното лице?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: За деня, в който няма информация. Всеки ден.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ама този ден ще бъде и следващият, и по-следващият, до десетата година, което означава: пет години по 365 дни… (Силен шум, реплики.)
Какъв завод? Тук за завод не става дума! Тук става дума за кафене, примерно, или магазин, или баничарница…
Дайте тук някаква глоба и да приключим с тези дни, защото наистина… Ако има друг отговор на този въпрос, кажете го на микрофон!
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Госпожо Стоянова, каква е гаранцията, че системата – новата, софтуерната, няма да бъде пробита на третия ден след внедряването й, защото много добре знаете колко пари….
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Извинявайте, но това са две алинеи. Аз Ви моля – правете разлика между двете алинеи.
Първата алинея е: който не съхрани в срока по чл. 19 – този няма това, за което говоря. Това, за което Вие говорите е ал. 2: на лице, което неправомерно измени информация в текущата архивна база данни, създавана от използвания софтуер и така нататък, се налага глоба, което е пак за всеки отделен ден за извършената промяна. Тук може да има логика за ден, ама там – за следващите пет години по ден…
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Ами, ако трябва да го прередактираме, но сме имали идеята за деня, за който не е съхранена информацията, това да е глобата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ама не прилича на такова по ал. 1. И като знам как се прилагат текстовете след това! (Реплики.)
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Тук важното е какъв е…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За пет години, тук колежката го сметна, само 36 млн. лв.! (Шум и реплики.)
Тук няма умишлено-неумишлено! Няма такива филми, нали?! Тук няма умишлено-неумишлено и аз разбирам защо няма. Защото – падна тока, дойде…
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Винаги ще е неумишлено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така е, обаче ако наистина е неумишлено. И тук е „всеки ден“?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: На село в един търговски обект има по 50 пъти на ден токови удари. (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не е форсмажорно обстоятелство.
Добре, да сложим „но не повече от“ и някаква сума? Какво предлагате? „В размер на 20 000 за всеки отделен ден, за който е извършена промяната, но не повече от“ – колко? От 100 000? Приемате ли?
РЕПЛИКА: Аз пак не мога да разбера – за всеки обект, независимо от оборотите, които е имал, в стопанския живот, 20 хил. лв., това значи, че за един голям търговски обект, който прави 1 млн. лв. оборот на ден, и за един, който прави 500 лв. оборот на ден, глобата ще е 20 000. На мен ми се струва нелогично на ден.
Този текст да си го оформят колегите и да го внесат да го разгледаме, а не да седим тук и да правим някакви еквилибристики.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че трябва да има някаква връзка с обема на продажбите. Имат го. Нали всеки ден им дават данни там? Как да го няма?!
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Всеки ден се подават данни на сървъра, как така?
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Много е относително, защото когато нямаме информация, която е изтрита и несъхранена, ние не можем да кажем какъв оборот е генериран за този ден. И няма как да се кореспондира с оборота на лицето преди и след това събитие. Нали разбирате?
Аз днес мога да направя оборот, образно казано, от 100 000 лв., които да ги изтрия, след това да правя по 5 хил. лв. оборот?
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Е, това е видно, колеги. Кварталният магазин…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Такова нещо няма. Такова нещо има във фантазиите. Кой е този?! (Силен шум, реплики, провиквания.)
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Виртуално са това. Не може магазинът пет години назад да е правил по хиляда лева и ти като отидеш, през третия ден да направят сто хиляди лева?!
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Да Ви кажа ли, че в хода на нашите контролни действия, когато имаме наблюдение над търговски обект постоянно, оборотите скачат три-четири пъти, от 10 хил. лв. стават на 40 хил. лв.!
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Ама това нещо много лесно можете да си го решите, колеги! Да Ви кажа ли как ще можете да си го решите?
Има доставки на едро. Хващате този, който е доставчикът на едро и да издава винаги фактури и от там нататък магазинера задължително трябва да чука, защото на него му се увеличава складовата наличност. Елементарни неща!
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: Това теоретично е много добре, обаче не се случва!
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Ами, хванете си тържищата, на изхода на тържището да има компютър и да се записва къде отива стоката и търговския обект. И елементарно е!
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Точно това ще е работата и на софтуера за управление на приходите с изискванията, защото той ще гарантира, че когато се извърши една продажба, тази информация ще отиде към фискалното устройство и няма да може да Ви се даде хвърчащ лист, който да Ви оправдава покупката. Това е идеята на този софтуер.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Ще може ли, госпожо Председател, понеже давате думата?... Благодаря.
Госпожо Председател, не искам да влизам и да се разбира като някакво заяждане на дребно, но винаги сме казвали, че между първо и второ четене не е хубаво в един закон да правим изменение на друг закон. Вижда се, че тук нещата не са доизпипани и мисля, че е редно да бъде оттеглено това предложение, да се състави нов законопроект, ако трябва и другата седмица да се съберем и да го обсъдим. Няма да го решим днес за 5 минути това нещо, което стана голям проблем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм склонна да приема.
Просто трябваше наистина да седнем и да го обсъдим по-сериозно. Ние ще подкрепим промяната на софтуера, защото това е необходимо.
Поискахме оценка на въздействието и тя наистина не включва това, за което се изясни тук, че на практика това би подпомогнало и останалите търговци, които по един или друг начин са вече задължени да купуват нови касови апарати, да се съобразят и с тези изисквания, така че максимално бързото му приемане е правилно, но тези административно-наказателни разпоредби, ако го отложим за следващата седмица и Вие ни дадете разумни предложения за тези административно-наказателни разпоредби, можем да направим нещо, защото наистина за мен това е неразумно – чл. 185в, особено във връзка с промяната на чл. 19 за десет години, защото първоначално беше за пет години по ДОПК. Аз не знам за какво Ви е десет години да пазят архива, а не пет години, колкото е срокът за една ревизия?
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ: В момента по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс съхраняването на документи е уредено по същия начин и той е идентичен текстът.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Отлагаме гласуването за другия четвъртък, но аз много Ви моля, още в сряда да имаме някакви текстове във връзка с административно-наказателните разпоредби.
Това е всъщност, то тук друго няма.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Госпожо Председател, а параграфи 10 и 11 не могат ли да минат на днешното заседание?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо трябва да минат на днешното заседание? Няма как да минат. Той – целият Закон, ще мине другия четвъртък и след това ще отиде в по-следващата седмица. Вие бързате нещо със Закона за митниците ли?
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Не, не.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво Ви е бързото за параграфи 10 и 11?
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Евентуално от следващата седмица да…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Е, няма как!
ЛАЛО КИРИЛОВ: Ами, ако има предложение и бързат за другите нормативни разпоредби, да се изтегли цялото предложение, да се направи закон за изменение и допълнение. И, както разбрахме, оценката за въздействие е непълна, така че да си мине…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, тя е пълна, но…
ЛАЛО КИРИЛОВ: Но има разминаване в данните.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Оценката на въздействие е пълна.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Да си мине процедурата със закон за изменение и допълнение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, подлагам на гласуване предложението на Лало Кирилов, макар че то няма как да го гласуваме, защото предложението аз съм го внесла, така че, ако реша – ще го изтегля, ако не – не. Така че нищо не подлагам на гласуване. (Оживление.)
Отлагаме го за следващия четвъртък, само много моля в сряда да имаме текстовете и наистина да имаме по-сериозен разчет, за да няма драми!

Преминаваме към трета точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ РАЗХОДИ/ТРАНСФЕРИ ПО БЮДЖЕТИТЕ НА ПЪРВОСТЕПЕННИТЕ РАЗПОРЕДИТЕЛИ С БЮДЖЕТ, ОДОБРЕНИ С ПОСТАНОВЛЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ЗА ПЕРИОДА ОТ 10.05.2017 Г. ДО 31.01.2018 Г., внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
Ще водите ли тази точка, госпожо Ангелова? Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Колеги, по тази трета точка…
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Госпожо Председател, понеже имам друго мероприятие, оставил съм си гласа. Госпожа Стоянова знае.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря.
Колеги, тук става въпрос за възлагане на Сметната палата да извърши одит за допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на първостепенни разпоредители на бюджет, одобрени с постановления на Министерския съвет за периода от 10 май 2017 г. до 31 януари 2018 г., приложени са мотивите. Предполагам, че всички Вие сте запознати с тях.
Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Илиева.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Ако колегите нямат изказвания, аз искам да кажа, че само одит като одит, няма как да възложим, защото Сметната палата извършва видове одити и ние трябва да кажем какъв одит искаме.
По това, което всъщност тук е посочено, би следвало, ако ще се извършва, то той да бъде одит на съответствието.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря.
Други изказвания?
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз да кажа за протокола, че има мотиви. Не съм от вносителите. Съгласявам се, че трябва да бъде уточнен какъв точно да е одитът и то точно на съответствието трябва да бъде, защото някакъв друг одит може би… Затова колегите така са го написали общо. Ясно е какъв е проблемът с тези министерски постановления, с които се разпределя публичен ресурс. Колегите искат, ние искаме да бъде направен този одит, за да се знае как са разпределяни и как са харчени от публичния ресурс. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Добре. Благодаря.
В такъв случай добавяме.
Вие го правите като предложение за добавяне ли? То, госпожа Илиева го предложи.
Тогава да добавим по този начин: „да извърши одит на съответствието на допълнителните разходи“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: То трябва да бъде някакъв вид одит, защото няма как да пишем: да прави проверка. Тя прави проверка, Вие знаете, Сметната палата има фиксирани правомощия.
Какво предлагате като заглавие, за протокола?
МАРИЯ ИЛИЕВА: Аз направих предложение, поради това, че Сметната палата извършва различни видове одити, в този случай той следва да бъде одит на съответствието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Какво ще представлява Проекта за решение?
„Възлага на Сметната палата на Република България да извърши одит за съответствието на допълнителните разходи/трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, одобрени с постановления на Министерския съвет за периода“…
Тоест, те ще проверят Министерския съвет. Нали правилно разбирам?
„Да извърши одит за съответствието на допълнителните трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, одобрени с постановление на Министерския съвет“, тоест всяко едно постановление.
Другото, което аз предлагам, е срокът да си бъде 1 януари 2017 г., а не да го правим от май. Имали са предвид датата на правителството, не на Народното събрание, затова аз предлагам да е от 1 януари. И не виждам нищо лошо в това.
Още един път чета, за протокола, за да го гласуваме: „Възлага на Сметната палата на Република България да извърши одит за съответствие на допълнителните разходи/трансфери по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, одобрени с постановления на Министерския съвет за периода от 1 януари 2017 г. до 31 януари 2018 г.“
Срокът за извършване – не възразиха срещу срока, 1 юни 2018 г. Те са няколко постановления, така че не им е драма срокът.
Гласуваме!
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Текстът е приет и с това изчерпахме дневния ред на днешното заседание. Благодаря.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕНДА СТОЯНОВА