---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 32
На 10 май 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, № 854-01-30, с вносител Менда Стоянова.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.


* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме кворум, откривам днешното Заседание на Комисията по бюджет и финанси и предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, № 854-01-30, с вносител Менда Стоянова.
Има ли други предложения? Няма. Гласуваме дневния ред. Против и въздържали се няма, дневният ред е приет.
На днешното заседание са представители на Българската народна банка: госпожа Нина Стоянова – подуправител на управление „Банково“, госпожа Весела Костова – началник отдел в Дирекция „Методология и финансови пазари“, господин Пламен Петрунов – старши експерт в дирекция „Методология и финансови пазари“ и представители на Асоциацията на банките – госпожа Ирина Марцева – главен секретар, и госпожа Елена Христофорова – експерт в Асоциацията.
Миналата седмица проведохме обсъждане по този законопроект надълго и нашироко и решихме да продължим обсъждането и гласуването на днешното заседание, като междувременно получихме и писменото становище на БНБ и Асоциацията на банките, което те, между другото, миналата седмица ясно заявиха на тази маса и е протоколирано в съответния протокол.
Имате думата, ако искате да зададете някакви въпроси, които са възникнали от миналата седмица досега.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Един кратък коментар преди първия въпрос, който е много важен. Първо, приветствам решението от миналия път да отложим заседанието. Това беше мъдро решение, тъй като, както виждате, миналия път така бяхме поставени в доста необичайни условия – без никакви писмени становища, без представител на БНБ от 7 членния управителен съвет – нито един, нямаше нито един представител от Асоциацията на банките и сега… (Реплики.) Сега госпожа Марцева е тук, тя винаги е редовна, проявява активност, беше, да, само че няма никой от управителния съвет на Асоциацията, но то си е тяхна работа.
То си е тяхна работа, но искам да кажа следното: следващия път и аз няма да присъствам, но когато банковата система се намира в тежка ситуация, ние идваме – депутатите, ден и нощ, събота и неделя, за да обсъждаме с тях как да им дадем няколко милиарда да се оправят. Тогава са много активни, звънят ни, идваме, а сега ги няма, което е обидно, да Ви кажа, но те пак ще дойдат. Въпросът е кога, дано да не е скоро. Това е неуважение към Парламента и затова трябва да си вземат бележка съответните институции, тъй като ние сме парламентарна република.
Второ, отзивите добре дойдоха, но дойдоха днес. И друг път съм казвал, колеги, просто използвам повода: всички ходим в различни парламенти по света, такова чудо няма. Не само сега, в почти всички комисии е така – идват становищата на основни институции два часа преди заседанието, приемаме тук… Това е осма поправка на Закона за кредитните институции. В понеделник приемаме закони и не е от сега, така си я караме. Няма такава страна, колеги, с някои, а пък и десетки има и със стотици поправки, което ще рече, че цялата ни работа е такава и ако по-рано ги получаваме, по-спокойно може да се обсъдят, няма да има проблеми.
Ето например, първият въпрос който възниква по дати: регламентът, който ще коментираме, е от 8 юни 2016 година. Нали така пише? Днес коя дата сме, че не знам? 10-ти май ли сме? Коя година? 2018 г. В последния момент сутринта идват становищата, сега! Българите след две години, три, в последния момент ще решаваме. Това добре ли е? Не е. Аз не обвинявам никого, казвам че системата не работи.
Второ, БНБ решава на 16-ти март 2017 година, че се отказва да прави индекс, без да обяснява на никого защо се отказва, как се отказва. Датата е 16-ти март 2017, днес сме коя дата пак – 10-ти май; коя година – 2018! Е, нормално ли е това, кажете ми!? Защото аз и колегите мислим, че не е нормално и то ни води до тези разправии. И контрата е при нас в парламента, а в случая не е наш проблемът. Идва и ние веднага реагираме. Защо? След две-три години?!
След това, този регламент като се чете внимателно, се вижда, че основателно Европейският парламент го е ратифицирал на 8 юни 2016 година, защото са установили манипулиране на основни индекси, нали така? И те предприемат мерки да се контролира тази манипулация. Защо се манипулира – за всички е ясно, става дума за милиарди разлики, винаги има опити да манипулират. Правилно е приет този регламент, естествено, да се спрат тези манипулации или поне да се ограничат.
И сега възниква въпросът защо нашата национална банка решава на 16-ти март, без да ни уведоми, аз няма как да гадая кога те са решили това нещо, сега разбрах, преди няколко дни, че не искат да правят този индекс. От неформални разговори, да се протоколира – неофициално, отварям една скоба, в писмото на БНБ, колеги, пише – взели са решение от еди кога си. Ама не сте счели за необходимо, ако може да ни обясните защо не искате да правите индекс? Разбирам от неформални разговори, че това е, понеже банката осъществява надзорна дейност, нямало как. Само че отваряме директивата, аз като прочетох становището, се върнах може би за пети път да чета директивата и тогава виждам, в директивата пише, чета дословно защото е важно: „(14) Централните банки вече спазват принципите, стандартите и процедурите, гарантиращи, че те упражняват своите дейности почтено и по независим начин. Следователно не е необходимо настоящият регламент да се прилага за централните банки. Когато централните банки изготвят бенчмаркове – добро утро – отварям една скоба – значи те изготвят бенчмаркове все пак – особено когато тези бенчмаркове са предназначени за сделки, те отговарят за установяване на подходящи вътрешни процедури, за да се осигури точността, надеждността, достоверността и независимостта на бенчмарковете, по-специално по отношение на прозрачността на управлението и методиката на изчисления“. Тоест в директивата Брюксел ни казва, че те имат доверие на централните си банки, включват, че централните банки правят бенчмаркове, но нашата централна банка не иска да прави.
Та първият ми въпрос е: защо не иска, като в директивата пише, че може да правите? Така пише, така го четем. И като отговорите на този въпрос, ще питаме после.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, няма цял ден да… (реплики.) Не, той не е най-важен. Тук, в този законопроект, никъде не пише, че се отнася за конкретен бенчмарк, който ще го има или няма да го има от първи юли. Тук в това, което е записано, се имплементира един текст от регламента, който казва, че в случай на бенчмарк, който и да е той, от който и да е изготвен, който се ползва от банките за референтен процент по договори, ако той по една или друга причина изчезне, редът, по който той се заменя и редът, по който се процедира. Това пише тук.
А дали СОФИБОР-ът ще го има от първи юли или няма да го има, това не е въпрос, свързан със закона. Госпожа Нина Стоянова ще Ви отговори. Искам да е ясно, че това няма пряка връзка с тези текстове на закона.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, то има, но… Съгласен съм, все пак Вие като председател на Комисията предлагате, разумно ми звучи, добре, ще задам и другия въпрос. Но искам да подчертая, че отговорът на първия въпрос е важен.
Ние не се бъркаме в решенията, БНБ имат самостоятелност, когато нещата са добре. Като не са добре, те идват тук и в правителството да искат средства, за да решават проблемите, които са натворили понякога. Та поради тази причина първият въпрос за нас като депутати в нашата група, предполагам, че и колегите си задават, все пак защо Националната банка отказва да изпълнява тази функция? И аз ще продължа – в Международния валутен фонд работят 1700-1800 души, в нашата национална банка 1250 души и по закон сме им забранили да правят парична политика. И толкова ли пък няма 5 души да правят този индекс? Какво ще стане? (Реплики.)
Казвам го, защото те ни поставят нас в… Трябва да променяме закон в последния момент, сега са на „ура“, Асоциацията търси кой да прави интереси и не знам какво си. И това го разбираме онзи ден. Е, това не е приемливо.
И сега въпроса за бенчмарка. В закона какво е написано – че нашите банки избират или ЛИБОР, или ЮРИБОР, или СОФИБОР или индекс, изготвен от НСИ или друга оторизирана институция, или комбинация от тях. Нали така пише в Закона? Сега СОФИБОР по някакви причини можело да отпадне за известен период. Тогава банките си избират някой от другите индекси, които съществуват, какъв е проблемът?
Вторият ми конкретен въпрос е: тук пише и в директивата по този начин, че банката X изготвя своя план какво прави, защото самите банки в случая не са виновни, че БНБ се отказва да прави индекс. Естествено, аз не обвинявам банките, има индекс – правят, няма индекс – няма как да правят. Възниква въпросът, първо, това е към БНБ: банката трябва да представи този план, българските банки, които използват СОФИБОР, да речем, в тази конкретна ситуация, те представят на БНБ, но тук не пише, че БНБ утвърждава, поне аз не съм юрист, Вие ще кажете какво значи това – че просто приема за сведение или БНБ има юридическото право да разгледа и да утвърди или да не утвърди, тъй като това не е казано изрично в договора, а е важно да го знаят хората, защото става дума, колеги, все пак за хиляди фирми и милиони граждани!
Второ, за определянето на новоизбрания бенчмарк. Там се казва, че пак никаква вина нямат банките, като ще трябва да сменят бенчмарка, те трябва да сменят договора, защото в договора, който съм сключил, примерно ипотечен и друг, пише какъв е бенчмаркът. Добре. И тук пише, че новият лихвен процент по пазарния индекс не може да бъде по-висок от този, който фигурира в предния договор, към момента на сключване на новия договор. Така всеки човек ще си зададе въпроса, искам да го коментирате, той е логичен. Аз идвам да подпиша договора като клиент – новия, сутринта в 10 часа и той е непроменен, пак е примерно 3,25, ама какво става в 10,15 или 10,20 – индексът започва да се променя, той затова е пазарен. Вие какви гаранции ми давате при смяна на индекса – никакви – че в момента на подписване той не е по-висок от предния. Въпросът е какъв ще е новият индекс и как ще се движи той, защото може да се движи в зависимост от избрания индекс, там ще има някакви разлики.
С една дума, с това завършвам, най-приятелски изказването ми е, всички сме колеги и приятели, имам и студенти, и преподаватели, които са съветници по банките, с най-голямо уважение, но ние тук, колеги, сме да защитаваме интереса на хората! Аз утре трябва да обяснявам на фирми и на граждани дали сме изяснили всички въпроси, които са рискови. Но специално към моите приятели от БНБ в случая има укорими неща. Три години тук чакаме за тези промени, онзи ден ни се хвърлят. Освен това за всички е ясно, че техните предложения са предложения на самото БНБ, което идва през госпожа Стоянова, в което няма нищо лошо. Това е обичайна практика, те нямат законодателна инициатива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Нина Стоянова ще Ви отговори на първия въпрос, а и на втория, разбира се, и госпожа Марцева ще допълни, но аз само искам да кажа, че избирайки друг бенчмарк, както и заменения евентуално бенчмарк, се движат в една посока, всички бенчмаркове се движат обикновено в една посока – нагоре или надолу, в зависимост от икономическия цикъл и ситуация. Така е. Така че това трябва да го имаме предвид, че дори и да е заменен и да тръгне нагоре, може да тръгне и надолу, така би се движел в същата посока и този, който е заменен и който вече не се поддържа.
Така че не бива да правим спекулации, че, видиш ли, ако беше останал старият бенчмарк, той нямаше да повлияе върху размера на лихвата било нагоре или надолу, в зависимост от това как се движат всички индекси.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Потвърждавате нашата теза…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е нормалната теза…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, и ако си изберат ЛИБОР или ЮРИБОР пак…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Стоянова да ни каже в момента, а ако имат възможност и в близките дни, ретроспекция какви са нивата на бенчмарковете, които са записани в Закона, за да видим кои са тези бенчмаркове, дето са толкова опасни за нашия потребител.
Заповядайте, госпожо Стоянова.
НИНА СТОЯНОВА: Искам първо да благодаря на господин Гечев. Наистина той и неговите колеги са се запознали много добре с регламента и мисля, че въпросите, които задава, са разумни и произтичат от един внимателен прочит, и се надявам да можем да дадем отговор на всички тях.
Мога само да кажа нещо извън темата, че персоналът на Централната банка не е 1250 души, а много по-малко, но това е друг въпрос. Сега към регламента да се върнем.
РУМЕН ГЕЧЕВ: И 1117 да е, все тая.
НИНА СТОЯНОВА: Както каза господин Гечев, наистина още в преамбюла на регламента е посочено, че случаите с пазарни манипулации на ЛИБОР преди четири-пет години са били причина или повод за едно много основно преразглеждане на регулациите на бенчмарковете в Европейския съюз. В резултат на това се създава този регламент, който за пръв път представлява една много обширна, подробна и внимателна регулация на тази тема. За първи път с този регламент се създава изискване за лицензиране на администратори на бенчмаркове, за надзор над тях, за контрол на данните, за техни вътрешни правила, свързани с точността на информацията, преодоляване на конфликт на интереси и така нататък. Преди това такива регулации изобщо не е имало или някъде са били единични и фрагментарни.
С регламента се разделя ясно функцията на надзорен орган, който издава лиценз за администратори го наблюдава и надзирава, от функцията на самия администратор, който извършва обобщаване на входящите данни, които идват от доставчиците на данни, в случая това са банките например, ако говорим за лихвени бенчмаркове и тяхното изчисляване по определени публично оповестени правила. Българската народна банка с изменения в законодателството от март тази година е натоварена с функциите на компетентен надзорен орган по регламент що се отнася до лихвените бенчмаркове. Относно бенчмарковете на други финансови инструменти пък КФН е надзорен орган, както обикновено се разделят компетенциите.
Сега на въпроса защо ние сме се отказали да администрираме СОФИБОР. Действително нашето решение във връзка със СОФИБОР – на управителния съвет на Централната банка – беше оповестено през март миналата година. То е поместено с прессъобщение, което е публично. В него са описани причините за това. То беше тогава и отразено в медиите. Причините за това какви са – освен тази регулаторната, първата причина, която разделя надзорния орган от администратора?
Действително, както посочи професор Гечев, регламентът позволява на централните банки да продължат да изготвят индекси и бенчмаркове при спазване на определени изисквания. Но по отношение на Централната банка, и не само на нашата Централна банка, така е в Европейския съюз, има определени типични функции, които се изпълняват. Администрирането на СОФИБОР е започнало през 2002 година, доста отдавна. Тогава той е бил изграден в пълна аналогия с ЮРИБОР, така че доскоро той е бил, така да се каже, най-добрата технология за това в Европейския съюз, допреди регламента.
Следва да се отбележат следните неща. На първо място, Централната банка по закон има функция и ще продължи да изготвя основния лихвен процент, който също е бенчмарк по смисъла на регламента. Какво е това бенчмарк по смисъла на регламент – това е индекс, който измерва финансовите пазари, но той се използва не само за да се измерват определени показатели, тогава се нарича само индекс, но когато се използва за измерване цената на финансовите договори, тогава се нарича бенчмарк и тогава регулацията е строга, защото влияе на много договори. Така че Централната банка ще продължи да изготвя основния лихвен процент, така както закона за БНБ ни възлага и така както правят и други централни банки. Основният лихвен процент се базира на реално извършените сделки на паричния пазар със срочност овърнайт – един ден, по публично оповестена методология се изчислява тази стойност и се публикува за всеки ден, тоест по този начин се изчислява „ЛЕОНИА Плюс“, а след това от „ЛЕОНИА Плюс“ и нейното усредняване се изчислява основният лихвен процент, като се взимат стойностите за предходния месец и тя важи за един месец напред с тази осреднена стойност.
На второ място, Централната банка ще продължи да публикува парична и лихвена статистика, която, както посочи професор Гечев, в законите за потребителския и ипотечния кредит беше и продължава да бъде един възможен референтен лихвен процент. Това също е публична прецизна статистическа информация, базираща се на пазарните процеси за определен период.
Централната банка не счита, че е в нейните функции да продължи да изчислява СОФИБОР за в бъдеще, защото първо, това не ни е възложено със закон, защото това не е функция, типична за централните банки.
Трето, защото би трябвало пазарните механизми се определят по пазарен начин и пазарните цени, тоест да си има, както изисква регламентът, администратори, които да завършват това при определени механизми за контрол и надзор. Към настоящия момент при нас не са подадени такива заявления за лицензиране от никого като администратор по регламента, нито са постъпили някакви намерения или заявления за администриране на нови видове бенчмаркове в бъдеще. Така че бенчмарковете остават тези, които в момента съществуват на пазара. Най-масово са използвани СОФИБОР, ЮРИБОР, основен лихвен процент, паричната статистика на БНБ, „ЛЕОНИА Плюс“ и някои други с незначителни проценти. Бих искала също да посоча, че ако погледнем другите сходни бенчмаркове от семейството на бор- бенчмарковете, ситуацията аналогична към днешна дата, тоест ЮРИБОР се администрира от Европейския паричен институт, който е дъщерна организация на Европейската банкова асоциация – частен администратор, ЛИБОР също се администрира от частен администратор във Великобритания, затова по-скоро ще вървим по пътя на тези нови тенденции, отколкото да се връщаме назад към правилата от 2002 година, които вече така остаряват и с новия регламент се заменят с едни съвсем различни механизми на регулиране и надзор на тези процеси по един най-строг начин. Това накратко са причините за това решение и те бяха оповестени. Този регламент наистина създава една съвършено различна регулация, съвършено различни изисквания, огромни промени стават и в Европейския съюз.
Ако пак се спра на индексите от това семейство – бор, това са индекси, изчислявани на база котировки, за ЛИБОР има публична информация, че предстои да бъде преустановен в края на 2021 година, тоест тези методики се изоставят. ЮРИБОР е в процес на много съществена промяна на методологията, която повече да разчита на реални сделки…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това няма нищо общо…
НИНА СТОЯНОВА: … отколкото на котировки. На нашия пазар обаче реални сделки има единични в срочностите, които СОФИБОР работи включително и поради такава голямата ликвидност в банките през последните години.
Бих искала да кажа няколко думи и по отношение на Законопроекта, защо ние бихме искали да се изкажем в негова подкрепа. Наистина самият регламент предвижда, че когато един бенчмарк престане да се изготвя, съответните лица, които го ползват, трябва да имат план за действие какво правят, защото това е една ситуация, която извън тяхната воля и те трябва да имат план как се справят с нея и клиентите да са запознати с този план, и той да е публично оповестен.
Регламентът няма някакви обстойни изисквания по този въпрос, предполагам че Вие сами сте видели. Това е първата причина защо този закон е ценен, а той е ценен затова, защото казва, че при настъпване на такава замяна не може новият референтен лихвен процент да бъде по-висок. Това е важно за защитата на потребителя. Мисля, че е очевидно. В регламента няма такова изискване.
На второ място, важно е за потребителите да има ясна регламентация в закона, защото това е един важен за тях въпрос и оттам и в техните договори. Това също е едно предимство, защото, както се е казало и на предното заседание, потребителите по-скоро четат Националния закон.
Начинът на уведомяване на потребителя за това, че се случва такава промяна, също е важен и също е плюс на този законопроект, като той препраща към наличните в двата закона – за потребителския и за ипотечния кредит, но дава някакъв ред и за това.
И на последно място бих искала отново да подчертая, това което и госпожа Менда Стоянова каза: вероятно свързваме със СОФИБОР този законопроект, но той наистина не е само за СОФИБОР, защото това наистина е разпоредба от регламента и с всеки един индекс, използван за бенчмарк за определяне цената на финансови договори, може да се случи това – той да бъде спрян или много съществено променен. И е необходимо да бъде допълнена националната уредба, да не разчитаме само на директното действие на регламента, за да се даде обяснение какво се случва при тези случаи, в това число и за договорите, които са заварени при влизане на регламента в сила. Както посочих, спирането на ЛИБОР също е предстоящо, то се обсъжда публично, там също има определени планове, той също се заменя. Плановете на централните банки, които емитират валутите, в които е ЛИБОР, се изчисляват и на съответните асоциации – субекти, които го ползват, отново са свързани с използването на данни за реални сделки.
Така че този текст ще проработи и за ЛИБОР един ден, надявам се ЮРИБОР да съществува, ЛИБОР и ЮРИБОР са обявени за критични бенчмаркове със съответни европейски регулации, така че техният надзор е още по-строг, той е на ниво европейски колегии.
В заключение искам да кажа, че това което се случва в страната, решенията, които е взела Централната банка, този законопроект, всичко това е в посока на сериозните промени, които са настъпили в регулациите на бенчмарковете в последните години в посока на правилните тенденции за по-голяма прецизност и точност, и сигурност при изчисляване на бенчмарковете, а в това число и надзор върху тези процеси. Надявам се да съм отговорила на всички въпроси, ако не, ще взема думата отново.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Мисля, че отговори, кратичко. Мисля че се изясниха доста неща.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Слушах доста внимателно и от това, което чувам, нямаме противоречие за следния извод: този регламент по никакъв начин не задължава нашата Централна банка да спре да си изпълнява задължението, което тя е поела, след като приехме закона, тя тогава като е решила да прави този индекс, правилно е решила банката, тъй като ние сме доста по-неразвита страна от другите европейски страни и от Великобритания, да не цитирам от кой век имат капиталови пазари и други. Така че сега не съм съгласен с внушението, че единствено България сега ще изпреварваме Великобритания, Франция и Германия какво ще стане с ЛИБОР-а и ЮРИБОР-а. Малко това ми идва в повече. Ако обичаме, да изчакаме малко да видим какво ще стане в Германия и Франция и тогава да се занимаваме. С една дума категорично този регламент не касае БНБ и не касае формирането на индекса от нея. Тя е решила през март месец, аз не казвам, че е незаконно, решили са си, обявили са го по някакъв начин на пресконференция, която ние случайно не сме видели, пропуснали сме, може би, това е нашата вина…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Само една вметка: това не касае не само регламента, но и този законопроект!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние сме тук поради основната причина, че БНБ не иска да прави индекса…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, това в този законопроект не го пише!
РУМЕН ГЕЧЕВ: То не пише, пак казвам, но ние сме тук, защото БНБ няма да прави индекса и нашите банки се чудят какво да правят, защото няма кой да го прави този индекс.
Но вторият ми въпрос е организационен. Скъпи колеги от БНБ, Вие сте взели решение на 16 март 2017 година, нали така?
Вторият въпрос, на който БНБ ще трябва да отговори в парламентарна зала, ще бъде: какво правихте досега Вие, имате ли някакви отговорности към кредитната система на България, да Ви попитам аз? Сега се мъчат неформално, разбира се, търговските банки, асоциацията се мъчи по някакъв начин да уреди този същия индекс СОФИБОР през Ройтерс, не знам какви си, що си. Вие нямате ли някакви ангажименти организационно да улесните, за да може като спирате да го правите този индекс от първи юли, би трябвало да си задавате въпроса кой ще го прави? Или не ви интересува въобще, да се оправят банките, да се оправят фирмите? (Реплика.) Ама не, така излиза.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че малко изместваме фокуса на дебата…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нищо не изместваме! БНБ в случая поставя с това решение в неблагоприятни условия…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: … от Законопроекта към някакво решение на БНБ, което е обявено преди една година, публично, банките го знаят отдавна…
РУМЕН ГЕЧЕВ: И последно, госпожо Председател, и завършвам.
Казах нещо, което е в реда на нещата, така се прави и ние внасяме законопроекти от държавни институти и институции, агенции, които нямат законодателна инициатива. Какво подкрепяте? Това Вие сте го внесли, това е публична тайна, в това няма нищо лошо, Вие сте го писали, какво ще подкрепяте сега или си играем тук на кукли и парцали?
В това няма нищо лошо, какво подкрепяте?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали становището е такова, в крайна сметка…
РУМЕН ГЕЧЕВ: След като го внасят сега, кога го внасят – на 10-ти 2018 г. май го разглеждаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма проблем да го разглеждаме и още два месеца.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Март месец не знаеха ли, че така ще стане?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че целият този дебат, който водим, е несъществен по текстовете на този Законопроект. Вие сте прав, трябва да има отговор на тези въпроси, но това не касае законопроекта, защото има регламент и без да го имаше този законопроект, той си важеше, ние се опитваме с този законопроект да имаме по-голяма прозрачност, по-голяма яснота за потребителите и известна загриженост и гаранция за това, че тогава, когато се заменя един бенчмарк с друг, няма да се повиши в този момент, тоест няма да се избере такъв бенчмарк, който да има голяма разлика и няма да се повиши лихвеният процент.
Но Вие не ми отговорихте, госпожо Стоянова, какви са нивата, защото ние се борим за един СОФИБОР с цел той да не повиши замяната му, да не повиши лихвения процент на българските граждани. Бихте ли ми казали какви са нивата на СОФИБОР-а и на останалите бенчмаркове, примерно когато ги имате последно?
НИНА СТОЯНОВА: Нивата са сходни. Тук колегите от „Финансови пазари“ ще представят накратко информация, но, така или иначе, създадената законова разпоредба е важна при всеки един индекс, не само при СОФИБОР-а, каквато и замяна да се извърши, тя да не бъде във вреда на потребителя, това е особено важно.
От направения от нас анализ за нивата на СОФИБОР и другите възможни индекси, които могат да го заменят, в трите основни срочности, които се използват за определяне на цената по договорите за кредит, сме разгледали тримесечни, шестмесечен и 12 месечен СОФИБОР в сравнение със същата срочност с други индекси. Може да се направи изводът, че те се движат сходно в една посока, направили сме анализ от 2013 година досега и се вижда, че те се движат в една посока винаги, като СОФИБОР във всичките тези срочности остава на нива, които са малко по-високи от ЮРИБОР.
РУМЕН ГЕЧЕВ: По-точно колко?
НИНА СТОЯНОВА: Имаме графики, в числата трудно ми е трудно да кажа, тези стойности, които сме направили, са усреднени на месечна база. Така или иначе и двата индекса са в отрицателните стойности. Ето например, тримесечният ЮРИБОР за 2018 е на нива около минус 0,3, а тримесечният СОФИБОР е на нива положителни в по-голямата част от месеците 0,01, като за последния месец е единствената отрицателна стойност. (Реплики.)
ИРИНА МАРЦЕВА: Госпожо Стоянова, аз много настоявам да взема думата, тъй като имам чувството, че има някакво огромно недоразбиране в тази дискусия, която се води. Ако една банка използва индекс, да речем в случая СОФИБОР, ще дам пример, за да се разбере какво имам предвид, лихвата за клиента се определя, като, да кажем, СОФИБОР плюс два пункта, при изчезването на СОФИБОР трябва да каже с какво замества тази база и законът казва това – с което замести към датата на замяна не трябва да дава по-висок резултат, защото по принцип в плана си тя казва с какво го замества, но никой не знае на тази дата какъв ще е резултатът.
Както казах и миналия път, резултатът може да е и по-висок от последната стойност, която би се получила от СОФИБОР плюс 2, може и да е по-нисък. Всъщност законът дава защита единствено и само за клиента, че ако във формулата за заместване, която е предвидила в плана си, се получава по-висок резултат от последния за СОФИБОР, тя трябва да я коригира така, че да даде поне към деня на замяна същия резултат. Оттук нататък занапред, разбира се, развитието ще бъде каквото е. Да го кажа съвсем просто с пример пак.
Ако е било СОФИБОР плюс два пункта, и е предвидила в плана си, че ще замества с ЮРИБОР, но ако резултатът на ЮРИБОР в единия случай дава 3 процента, а в другия 2, на клиента нищо не му се случва, дори това е по-изгодно, защото получава по-ниска лихва, но ако резултатът, който ще получи при заместването, е 4%, банката ще трябва си коригира формулата, да намали със съответното, с което се налага, така че тя да се сведе до резултат, който е към момента на замяната. Тоест това означава, че по никакъв начин банките, по никакъв, повтарям, не могат да спечелят от замяната, напротив някои от тях са притеснени, че това, което са предвидили за еквивалентност за заместване, ще трябва да го намалят, да го коригират със съответна надбавка, отстъпка, каквото искате, така че да дадат към момента на замяната еквивалентен резултат. Но това ще важи до края на договора. Така че тази замяна, която ще направят с тази редукция, ако се налага, тя ще продължи до съществуването на договора.
Обръщам отново внимание, че за клиента нищо не се предвижда, ако резултатът е в негова полза, не обратното – банката да може да си го повиши, така че да получи еквивалентната стойност на последната, за която е прилагала. Така че мисля, че има дълбоко неразбиране тук да гледаме някакви стойности и така нататък, няма смисъл. Това казва законът – всъщност ние това сме приели като общност, че е полезно и приемливо за обществото и ще се съобразим, че когато се приложи планът за замяна, ако резултат е неблагоприятен, за клиента ще си коригират формулата, така че тя да доведе поне към този момент на равен резултат и ще се прилага занапред, каквото е. Никой не знае нито при сегашните индекси, които се изчисляват, нито за каквито и да било индекси, как те ще се движат занапред, но поне към момента на замяна ще се гарантира, че ще има еквивалентност. И това се прилага, повтарям, отново само и единствено когато клиентът в противен случай би бил ощетен. Но ако банката е ощетена, нищо няма да се приложи, тя ще продължи да си използва базата, която е обявила в плана за заместване и клиентът дори може да спечели от цялата ситуация.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: По-скоро един по-технически въпрос. Не мога да се сетя действително, не ми е понятно, за кредит в лева в момента формулата е СОФИБОР плюс надбавка. Може ли кредит в лева да бъде ЮРИБОР плюс надбавка или ЛИБОР плюс надбавка? Няма проблем?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имам въпрос към обяснението.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, последно, защото…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, не е последно, трябва да сме сигурни какво правим.
Слушах внимателно обяснението и това е много хубаво, ние сме трогнати, че банките са мислили така дълго как да не е засегнат интересът на нашите кредитополучатели, които плащат едни понякога в пъти по-високи лихви от в Европа, но това е друг въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е заради риска на държавата, а не заради СОФИБОР-а.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да не отваряме тази тема, в момента тя не е наша тема.
Имам въпрос тук, ще използвам юридическата компетенция на БНБ. Въпросът ми е в казус: какво става, ако аз имам договор с банката Х и по някакви причини СОФИБОР отпада? Вие ме каните в банката да подпиша нов договор?
Моят въпрос е следният: Вие като ме каните, всъщност не по моя вина, по някаква друга причина моят договор на практика увисва, той се прекратява. Аз питам като клиент на банката, защото ще ме питат „професоре, кажи какво правим“, ако клиентите на банката дойдат и кажат: добре, ние не сме съгласни с тази промяна, защо ме убеждавате Вие, че така мислите за клиента от търговските банки, това е хубаво, че няма да му се повиши лихвата, ама извинете, след като на мен, клиента, Вие ми променяте условията на договора, ще Ви кажа: „извинете, тогава напускам банката хикс и отивам в банката игрек“. Какво става юридически, имам ли право да го направя? Предсрочно изискуем по каква лихва? Аз ще отида при другата банка и тя ще ме рефинансира, за да ме вземе като клиент при по-ниска…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ама това Вие го направихте и знаете, че може да се рефинансира без лихва?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защото наши колеги ще ни питат какво става. Обяснете го.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз да Ви отговоря, а пък те да потвърдят, че може да се рефинансира без наказателна лихва и единственото място, където имаше останало рефинансиране с наказателна лихва в първата година, е именно в закона за кредитите за недвижими имоти.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Поради тази причина никога банката, защо трябва да въвеждаме закон…? Няма как да ми повиши лихвата. Не, няма да ми повишат лихвата, защото аз ще отида в друга банка при по-ниска лихва. Такъв е пазарът, как така ще ми повишат лихвата?!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Чакай, нали искаш да ти отговоря на този въпрос?! Единственият законопроект, а именно Законът за кредити за на недвижимите имоти на потребителите, предвиждаше рефинансиране в първата година от договора да носи наказателна лихва и точно тук е предвидена промяна в случаите по ал. 6 и 7, в тези случаи разпоредбата за наказателната лихва няма да важи. (Реплики.)
Коя нова лихва ще е по-ниска? (Реплики.) Хубаво, има ли лошо?
РУМЕН ГЕЧЕВ: То е безсмислено тогава. Каква шапка слагаме на лихвата? То е ясно, че ще е при по-нисък…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма лошо, иди, ако новата банка ти даде по-добри условия, ти и сега можеш да я смениш, няма проблеми.
ИРИНА МАРЦЕВА: Господин Гечев е прав от гледна точка на това, че като няма да му е по-висока лихвата, защо ще смени банката. Аз ще кажа защо би могъл да я смени. Ако смята, че с формулата която се прилага, независимо че му е приведена в резултат към момента, няма ощетяване за него, но смята, че занапред той не би искал при такава формула да продължи кредита си, тогава това е смисълът според мен на такава свободна замяна, на каквато той и без това, както казахме, има в момента. Тоест пазарът е достатъчно конкурентен в това отношение, клиентът по никакъв начин не може да бъде заставен да прави нещо, което не иска.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Търсим под вола теле.
Предлагам да се ориентираме към приключване на дискусията, ако други колеги освен господин Гечев не желаят да вземат думата. Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за кредитните институции. Против 5. Законопроектът е приет. Благодаря Ви.
С това изчерпахме и дневния ред. Благодаря на колегите от БНБ и Асоциацията на банките.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,18 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова