---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси






П Р О Т О К О Л
№ 36


На 20 юни 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 854-01-40/11.05.2018 г., внесен от Христиан Митев и група народни представители.
2. Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 854-01-42 /18.05.2018 г., внесен от Борис Ячев и група народни представители.
3. Приемане на процедурни правила за условията и реда на предлагане на кандидати за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 854-01-40 от 11 май 2018 г., внесен от Христиан Митев и група народни представители.
2. Законопроект за допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 854-01-42 от 18 май 2018 г., внесен от Борис Ячев и група народни представители.
3. Приемане на процедурни правила за условията и реда на предлагане на кандидати за членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Други предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 21, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Преминаваме към изпълнение на дневния ред, а именно – точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА, № 854-01-40/11.05.2018 Г., ВНЕСЕН ОТ ХРИСТИАН МИТЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
По тази точка имаме много гости: Валери Симеонов – вицепремиер; представителите на Министерството на финансите, водени от заместник-министъра на финансите госпожа Росица Велкова; от Комисията по хазарта: Мария Филипова – председател; от Министерството на културата – заместник-министър Гешева; представители на Министерството на младежта и спорта; на Министерството на икономиката.
Има и много други гости, а именно представители на АБРО с изпълнителен директор госпожа Ана Танова; КРИБ – господин Иванов; от Националното сдружение – госпожа Силвия Георгиева; от Института за модерна политика – господин Цеков; от Българска асоциация на тютюневата индустрия; Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия; България без дим; Българска асоциация на комуникационните агенции; Национален съвет за саморегулация.
Заповядайте за процедура.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, тъй като се налага да съм и на друга комисия след малко, делегирам гласа си на Вас. Благодаря.
…: Госпожо Председател, аз също съм на комисия и декларирам своя глас на Николай Александров. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Симеонов, заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо Председател, ако позволите – господин Митев ме упълномощи да представя неговия законопроект.
Първо, искам да благодаря на широкото присъствие, на тази масова подкрепа от неправителствени, работодателски организации. Благодаря Ви наистина от сърце за широката подкрепа. Такава получихме и от редица други организации – над 150 организации заявиха подкрепата си по принцип на Законопроекта.
В този законопроект – той е доста кратък, има само няколко принципни промени. Промените, които предлагаме в чл. 9, ал. 2: „да се забрани организирането на хазартни игри, включително разпространението на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци, както и плащанията на печалби за хазартни игри от лица или обекти без съответния лиценз, издаден от Държавната комисия по хазарта, както и физическото осъществяване на дейността по издадения лиценз, без да е получено удостоверението по чл. 34, издаден от председателя на Държавната комисия по хазарта“. Текстът е ясен – мисля, че няма нужда от допълнително разясняване.
Другите промени, които правим, са в чл. 10, като въвеждаме ограничение не само върху пряката, но и върху непряката реклама.
В ал. 2, отменяме т. 3, която единствено е свързана с резултатите от игрите и спечелените печалби – само те да не бъдат обявявани, като запазваме досега действащите текстове, които дават право да се допуска обявяването на наименованието на игрите, регистрираната търговска марка на организаторите и тегленията на тиражите.
Считаме, че ал. 6 губи своя смисъл и поради тази причина предлагаме да се отмени. Тя е свързана с национални етични правила за реклама и търговска комуникация. При положение че отпаднат пряката и непряка реклама, то ал. 6 си губи смисъла.
Добавяме в чл. 23а определението за непряка реклама. Последната промяна е в Закона за радиото и телевизията, където отпада един текст, който гласи, че от разпоредбите на Закона за радио и телевизия се изключват игрите на късмета, в които се залагат пари, включително лотария, наддаване и други форми на хазарт, както и онлайн игри и програми за търсене, но не и предавания, изцяло посветени на хазартните игри или игри на късмета.
С други думи премахваме този текст, който съвсем по мое убеждение и по наше убеждение на вносителите е абсолютно лобистки, вкаран през 2012 г. Дотогава не е действал този текст. Това е по отношение на промените.
По отношение на мотивите. Хазартът е определен като патологична зависимост от Световната здравна организация. Той води до редица нарушения не само върху психическото, но впоследствие и на физическото здраве. В множество случаи – има десетки случаи на криминални престъпления, които се извършват поради хазартна зависимост. Всъщност това е една бих казал съвременна болест, по която България се нарежда на първо място в Европа. На първо място, като това първо място е определено като се разделят оборотите от хазарта на брутния вътрешен продукт. В отношение България е на първо място – 3%. Всички други държави са доста надолу, като за съседна Румъния например е 1,02%.
Статистиката недвусмислено говори за превръщането на хазартната зависимост в тежко болестно състояние. Разполагам с изключително много данни – не мисля, че трябва да се аргументирам. В края на краищата Вие от друга информация – от емоции, не се вълнувате, Вие сте хора финансисти.
Искам да подчертая, че няма риск за намаляване на приходите от хазарта – една от пропагандираните в последно време тези, тъй като хората, които и до момента играят и участват в тези игри: наддавания, тиражи и прочие, много добре знаят къде са позиционирани, къде да ги намерят, откъде и по какъв начин да се снабдят със съответните номера, залози, талони и така нататък. По никакъв начин няма да се ощети приходната част. Това може да стане след известно време, но все пак в заключение искам да отбележа, че приходите от хазарта през последните години много рязко нарастват, което показва, че в действителност обществото е изправено пред една болестна зависимост, от която дълг на всички нас е да го предпазим.
Ако има някакви въпроси съм готов да отговоря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Симеонов.
Преди да дам думата за разисквания, искам само да уведомя народните представители и всички гости, че сме получили становища от Министерството на финансите, Министерството на младежта и спорта, Съвета за електронни медии, Министерството на културата. Министерството на икономиката не успя да ни отговори до този момент. Има ли техен представител тук? (Реплики: „да“.) Здравейте!
Министерството на икономиката за пореден път неглижира Комисията по бюджет и финанси, както с лично присъствие на достатъчно високо ниво, така и със становище, но това е забележка за министъра Ви, не за Вас.
Постъпили са и становища от различни неправителствени организации, работодателски организации – 10 броя. Всички тези становища са качени на сайта на Комисията и предполагам, че всички сте успели да се запознаете с тях. В общи линии в становищата от неправителствените организации редица се изразяват опасения от прилагането на тези текстове в една или друга посока.
Само накратко ще се спра на становищата от официалните институции, а именно от Министерството на културата, Министерството на младежка и спорта.
Министерство на културата е взело отношение по термина „непряка реклама“, която се променя в този законопроект и която според тях частично влиза в несъответствие с разпоредбата на Директива ЕС/2010/2013 за излъчване на спортни предавания, олимпиади, пресконференции, репортажи. В становището казват, че тази разпоредба изключва прилагането на Закона за радиото и телевизията за игри на късмета, в които се залагат пари, лотарии, наддавания и други форми, но не и предавания, изцяло посветени на хазартни игри и игри на късмета, поради което следва да се прецизират според тях текстовете в тази посока.
Министерството на младежта и спорта има становище съвместно с Българския спортен тотализатор. Те се притесняват, че текстовете на Законопроекта биха ограничили дейността на Българския спортен тотализатор, като отново чрез ограниченията в определението за пряка и непряка реклама, като евентуално тези ограничения биха довели до намаление на отчисленията за Министерството на младежта и спорта, които в момента за 2018 г. са в размер на 26 млн. лв.
Министерството на финансите, като ресорно министерство е дало пространно становище, включително със справки за приходите от различните видове по Закона, разбира се, игри. Тук само ще акцентирам на най-важното, а именно на това, че Министерството на финансите със своята експертиза счита, че Законът по хазарта е нотифициран по Директивата за нотификациите и неговото изменение в тази му част също трябва да премине през нотификация, както изисква Директивата – да се нотифицират проекти на актове, които попадат в обхвата на тази директива. Това е в общи линии.
По отношение на становищата на неправителствените организации казах, че почти всички становища по-скоро са отрицателни, с изключение на едно.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания и въпроси. Тук присъстват всички и аз предлагам да не преразказват становищата си, а в хода на дискусията, ако има необходимост за изясняване, ще дадем думата на всеки, който пожелае.
Имате думата за въпроси и изказвания.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може ли една корекция?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинявайте да Ви поправя, но в становището си Министерството на финансите изразява позиция, че само за чл. 2, ал. 5 от Закона за радио и телевизия трябва да има нотификация. За останалите текстове Министерство на финансите декларира, че няма спор, няма конфликт с директивите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По отношение на Директивата за медийните услуги – там се говори за несъответствие евентуално на текстовете на Директивата, а не за нотификация, а т. 3 е за другата Директива, която е за предоставяне на информация в сферата на технически регламенти и правила относно услуги на информационното общество. Там става дума за нотификация, те са две различни неща. Но, ако има въпроси, те ще изяснят какъв е пътят.
Имате думата, уважаеми народни представители за изказвания и въпроси.
Има ли?
Все пак имаме дебат и затова Ви давам думата.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имам процедурен въпрос. Ако ще има нотификация на проекта ще разискваме след нотификацията, такъв е редът. Ако няма да има нотификация, да разискваме по същество. Отговорете на този въпрос и, ако има нотификация, значи няма какво да разискваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние ще вземем решение дали да изпратим Законопроекта в Министерството на финансите, като ресорно Министерство за започване на процедурата по нотификация, както изисква Директивата и постановлението.
Между другото имаме дупка в нашия Правилник, която трябва да бъде запълнена в тази посока, но все пак толкова много хора са тук – може да се дискутира и по същество.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Госпожо Председател?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Цонев, бих искал да Ви припомня, че на нотификация не могат да бъдат предлагани законопроекти, внесени от народни представители. Никъде в Правилника за работа на Комисията няма такъв текст за прилагане на нотификация на законопроект, внесен от народен представител.
Отделно от това, с изпращане в момента за нотификация на този проектозакон означавали това, че след първо четене, след доклада на Комисията за второ, след становищата на редица неправителствени, правителствени организации, министерства, ведомства постъпят множество промени, които могат да променят и изцяло философията на този закон, следва ли, че след всяка една промяна ще трябва да пращаме текстове за нотификация?
Ако изпратим този законопроект в този момент, още преди въобще да е гледан даже и на първо четене в Комисията, ние ще създадем един прецедент, че това може да стане и практика за искане на всяка една комисия да се пращат законопроекти за нотификация преди да са гледани в комисия.
Пак повтарям: ако някой може да ми покаже точка в Правилника, в която се казва, че законопроект, внесен от народен представител, може да бъде изпращан за нотификация, бихме могли да коментираме.
Също така в Правилника ни е записано, че проектите се предлагат на комисия за първо гледане, като философия и в тяхната цялост. Ние в момента с неизказването на всички тук присъстващи на Комисията едва ли не следва да се съгласим с мнението на господин Цонев, който между другото трябва да декларира конфликт на интереси тук преди своето изказване, тоест едва ли не трябва да не гледаме нищо, защото не говорим относно философията на закона и въобще не сме тръгнали да правим абсолютно никакви изказвания, мнения, препоръки, по които да се движим напред. Тоест спираме на едно първо стъпало само, за да покажем, че нямаме воля да се движим напред и да се справим с този порок. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ще Ви дам думата, господин Цонев, но исках да обясня.
Заповядайте, все пак беше реплика към Вас.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, нещо не ме е разбрал колегата.
Аз също като Вас зададох въпрос, не изказах становище. Аз зададох въпрос, а колкото до конфликт на интереси: декларирам, че нямам конфликт на интереси по темата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз искам само да уточня, че наистина в Правилника на Народното събрание не е предвиден ред, по който внесени от народни представители законопроекти да бъдат нотифицирани. Но Директивата е ясна и категорична и, тя е с приоритетно прилагане на българското законодателство в онази му част, в която то не е транспонирало европейското, а се оказва, че нашият Правилник не е свършил тази работа.
За законопроекти, предлагани от Министерския съвет, има постановление, което точно и ясно казва как се случват нещата. Прави се предварителна нотификация, след като се вземат предвид бележките – положителни, отрицателни и така нататък, се приема законопроект и влиза в Народното събрание, където отново няма процедура, ако между първо и второ четене настъпят съществени изменения.
Но ние вече имаме няколко случаи, заради които изпращаме за нотификация различни законопроекти. Примерно мога да кажа Законопроекта за лекарствените средства, който в момента също чака, защото е изпратен за нотификация. И в предходно Народно събрание сме имали подобни прецеденти, така че това не е прецедент и нотификацията си се изисква от закона, но това не пречи ние да си проведем дискусията, преди да вземем друго решение.
Ако няма други желаещи за изказване?
Да, заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Имам един въпрос: в § 2, чл. 10 след „пряка“ се допълва „и непряка“. Искам да бъда разбран правилно, въпросът ми е следният: той ще важи само за български организатори на хазартни игри, защото все пак една голяма част от спонсорите на футболни клубове – европейски и международни такива компании. Как СЕМ ще организира контрола върху рекламата с надписите на фланелките на спортни мероприятия?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега това, което предлага Законопроектът, касае Закона за радиото и телевизията, а не е за фланелките, нали?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Както виждате, в чл. 10 – подчертах изрично, че оставяме наименованието на игрите, те не са забранени. Наименованието, оповестяването, показването, регистрираната търговска марка, тиражите не са забранени. Така че от тази гледна точка няма никакви ограничения по отношение на наименованието на играта върху фланелката. Ако обаче пише: „Играете с – няма да цитирам с коя лотария – и ще спечелите примерно 2 милиона“, това вече не е разрешено. С други думи – няма риск по отношение на спонсорирането на клубове.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Няма.
Аз предлагам да вземем решение да изпратим Законопроекта на Министерство на финансите за нотификация, като го помолим да подготви документите и максимално бързо ги изпрати за тази нотификация. Между другото, Комисията по европейски въпроси също миналата седмица се занимаваше с този въпрос и тя също смята, че ако Законопроектът подлежи на нотификация, следва да бъде изпратен за такава на Европейската комисия, но все пак ресорното министерство е това, което може компетентно да подготви документацията за нотификация.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинявайте, че още веднъж нахалствам да получа думата, но в Комисията по европейските въпроси фактически беше взето решение да се направи запитване до Правна дирекция дали подлежи на нотификация. Мисля, че добре би било в тази посока да вземете решение. Ако специалистите решат…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има становище на Правна дирекция. Те го депозираха до вторник в Комисията по европейски въпроси. То казва, че ресорното министерство е това, което трябва да преценява по същество дали един законопроект подлежи на изискванията на Директивата за нотификация, а редът, по който трябва да се извърши тази нотификация, е точно този, който и ние сега ще спазим и който би бил облечен в текстове на Правилника, когато се случи това. (Реплики.) В случая Финансите решават. А когато ставаше дума за друг Законопроект – например Законът за горивата – решаваше Министерство на икономиката.
Предлагам да гласуваме да изпратим Законопроекта на Министерство на финансите за подготвяне на документи и изпращане за нотификация.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 20, против – няма , въздържал се – 1.
Благодаря Ви.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, ВНЕСЕН ОТ БОРИС ЯЧЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Междувременно постъпи още един Законопроект за местните данъци и такси, внесен от Искрен Веселинов. Той постъпи по-късно и нямаме становища по него, затова днес няма да го гледаме.
Законопроектът, внесен от Борис Ячев и група народни представители касае въвеждането на един допълнителен данък върху жилищните имоти в курортите – най-популярно казано „върху апартхотелите“.
Може би господин Симеонов ще ни каже каква е идеята на Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.
Господин Ячев ме упълномощи да представя неговия Законопроект.
Става въпрос пак за някакви съвсем скромни промени, буквално незначителни. Въвежда се нов данък върху всички апартхотели, апартаменти, които са разположени в националните и в климатични морски и планински курорти. Таксата се разделя на две: тези, които са в националните курорти – по класификацията на Министерството на здравеопазването, и тези, които са разположени в останалите курорти.
За първата група се въвежда от 0,5 до 0,7 основа върху данъчната оценка, за вторите се въвежда от 0,2 до 0,4 на сто. Това е смисълът.
Причината да се предложи такъв законопроект, както ми обясниха вносителите, е настояването на туристическия бранш, тъй като десетилетия се извършва паралелен бизнес със сезонното отдаване на апартаментите срещу заплащане на ползватели, които ползват, разплащанията не минават през никакви санкции и данъци, не се плащат 9% данък за хотелски услуги, не се плащат курортна такса на общината, не се плаща данък печалба от фирмата. Реално това са плащания, които вървят между физически лица и ощетяват хазната с по няколкостотин милиона на сезон. Счита се, че само по Черноморието има приблизително око 500 хиляди такива апартаменти. Сами можете да прецените какви са загубите от невнесените такси.
По-опасното е, че се създава неконкурентна среда, която създава неравнопоставеност, и търговците, които предлагат хотелиерски услуги, са задължени да плащат тези три вида данък и такси, а останалите не плащат абсолютно нищо. Целта на този данък е от една страна, да се обхване един сив бизнес, а от друга страна, да се въведе по-нормална конкурентна среда.
Разчетите за определянето на процентите върху данъчната оценка, които се дължат за различните видове курорти, сме съобразили със средните годишни плащания в националните и останалите курорти за апартамент за поддръжка на околната среда. За по-големите курорти по Черноморието те са от порядъка на 300 до 600 лв. При най-високата такса, при данъчна оценка от порядъка на 50-60 хиляди, което е средна данъчна оценка, се получават около 400 лв. максимум дължими данъци.
От друга страна, с въвеждането на този данък ще се упражни натиск върху собствениците на апартаменти, които отдават под наем с търговски цели, да преминат към регистриране на хотелски услуги и съответно да преминат към плащането на другия данък, който вече директно ще зависи от ползваемостта на апартамента, докато данъкът, който предлагаме, не зависи от ползваемостта – той е за година.
Това мога да кажа, ако има въпрос, съм готов да отговарям.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Постъпиха становища от Министерството на финансите и от Националното сдружение на общините в принципна подкрепа с доста забележки.
Искам да уточня: този данък, който се предлага, той не замества данъка върху недвижимите имоти?!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Отделен е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще трябва да го конкретизираме по-добре, за да е ясно за всички, че това е още един, втори отгоре. Получава се втори имуществен.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Втори имуществен, който обхваща услуга, която до момента не е била обхваната. От тази гледна точка не може да счита за нов данък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук ще имаме проблеми по всяка вероятност, но аз се надявам, че с активното съдействие на Министерство на финансите ще се опитаме да решим въпроса между първо и второ четене, защото втори имуществен данък няма как да наложим. Ще трябва някак си да го формулираме по по-различен начин. Най-вероятно ще трябва да се съобразим и с Европейския регламент, който всъщност определя обекти за настаняване, за които не се плаща наем. Защото ние казваме: ако се плаща наем, то му плащаш данък общ доход за наема.
Много се надявам наистина на активното съдействие на Министерство на финансите да оправим така текстовете, че да се случи този данък. Защото е факт, че това са едни количества апартаменти и къщи за гости, които на практика не са регистрирани като туристически обекти, не плащат нито туристически данък, нито данък върху дохода – било печалба или данък върху общия доход, и правят една нелоялна конкуренция. Отделно това е един изпуснат приход за общините.
Тук е госпожа Георгиева от Националното сдружение на общините, която също може да вземе отношение.
Колеги, имате ли изказвания и въпроси, или да дадем първо думата на госпожа Георгиева от Националното сдружение на общините?
Заповядайте.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, господин Вицепремиер, уважаеми колеги от Министерство на финансите! Ние вече имахме възможност миналата седмица на заседание на другата парламентарна комисия – Регионалната, да изразим принципната си подкрепа за Законопроекта, тъй като приветстваме всяка възможност за по-справедливо облагане на имоти, които не носят доходи потенциални и не са обложени по друг начин.
Разбира се, имаме доста съображения, които сме изказали в нашето становище. Видяхме днес, че те до голяма степен се припокриват със съображенията на Министерство на финансите. Нашите съображения са преди всичко как ще администрираме и управляваме приходите от един подобен данък.
На първо място искаме да отбележим, че при всички случаи трябва да избегнем всякаква хипотеза за двойно данъчно облагане. Защото вариантът, който се предлага в този законопроект, е да обложим два пъти с имотен данък един и същи имот. Затова считаме, че най-добре би било да се помисли чрез промяна в структурата на съществуващия данък за недвижими имоти по някакъв начин да диференцираме ставката за тези имоти, което сме и написали, а Министерството на финансите са разработили по-подробно. Считаме действително, че може да бъде изчистено между първо и второ четене, но трябва много внимателно и много прецизно да се подготвят текстовете така, че да се избегнат всякакви възможности за двойно данъчно облагане. Много е важно в Законопроекта да се направи изчерпателно определение на това що е „обекти за настаняване, за които не се плаща наем“, защото цитираното определение в Регламента е само за статистически цели, за да можем ние като приходни администрации да го администрираме коректно. Действително трябва много изчерпателно да е описано в закона.
Също много важно е как ще достъпваме информацията, която ни е необходима, за да определим размера, обхвата на данъка и конкретните имоти, както са посочили и колегите от Министерство на финансите. Към момента ние нямаме достъп до тези бази данни, нито на МФ, нито на НАП, за да проверяваме кое жилище се декларира като основно и като кое като второстепенно, нито пък да проверяваме за кой имот е подадена данъчна декларация и за него се плаща наем. Знаете, ние не можем да влизаме в системата на НАП и да проверяваме тези обстоятелства. Апропо, този въпрос за достъпването на данни е много ключово важен за нас.
Отварям една скоба – използвам случая, че съм тук предвид предстоящото преминаване към новите модели за изчисляване на такса битови отпадъци. До 31 март догодина ние ще трябва да поканим населението да предекларира много обстоятелства и въпроса за достъпването на данните е ключово важен и там. Затова използвам случая да го отбележа.
Не на последно място – списъкът на курортите в решението на Министерски съвет трябва да бъде действително актуализиран. Там има курорти като Брезник например, в който има регистрирани само два туристически обекта и не е справедливо добросъвестни данъкоплатци да пострадат заради неизчерпателността на този списък.
Така че това са нашите принципни съображения, които вече сме изпратили и до Вас, и до господин Искрен Веселинов. Считаме, че между първо и второ четене с много работа могат да бъдат прецизирани разпоредбите и това да е още една възможност за повече данъчни постъпления в общинските бюджети.
И последно да кажа, че съгласно предварителната оценка на въздействието този потенциален приход считаме, че е силно надценен, тъй като ние общо годишно събираме около 300 милиона данък недвижими имоти. Няма как с въвеждането на този нов данък или диференцирането на данък недвижими имоти да имаме ръст с 200 милиона само от тези имоти. Но какъвто и да е допълнителен приход би бил добре дошъл за общинските бюджети в курортните общини.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Вие засегнахте въпроса с данните, ама той касае и другия законопроект, който евентуално ще гледаме следващата седмица.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Пуснали сме го в момента към общините и имаме нужда поне от една седмица за нашето становище.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще Ви дадем, за да е коректно.
Господин Симеонов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако позволите по поставените въпроси да направя коментар.
На първо място по това, че в момента събираемостта е малка. Ами малка е. (Реплики от Силвия Георгиева.) Ние няма да разговаряме, аз Вас Ви слушах, сега ще Ви кажа какво е моето мнение: много сте зле по отношение събиране на данъците. Толкова зле, че не може да бъде. Мога да Ви давам до утре конкретни примери как не се следят например наемни отношения, как се отдават апартаменти под наем и какво ли още не. Стига общината да иска, може да събира много данъци. (Реплики.)
Например мога да Ви дам конкретен пример – община Приморско събира 800 хиляди на година от такси. Община Несебър събира милион и половина. Сравнявайте как работи едната, най-малката община по Черноморието е Приморско, най-богата е Несебър със Слънчев бряг и така нататък.
Така че всичко опира до работата на съответните служби в общините, така че това, че в момента събирате толкова малко всъщност е по-скоро показателно за това, че има резерви, или че недостатъчно добре си вършат работата съответните служби.
Вторият въпрос е: откъде ще имате информация. Информацията естествено, че ще се вземе. Имате да съберете два вида информация – дали има основно жилище и дали има наемни отношения. Съответно тези две информации, с оглед на облекчаването на административното обслужване и обвързването на отделните системи, този въпрос не е толкова трудно да бъде решен. На много места той е решен вече. Така че тази информация я има.
Точната информация за квадратура, за въведени в експлоатация жилища има точно общината, никой друг я няма.
След това по отношение на списъка за курортите в двете групи национални и обикновени курорти. Нямаме нищо против, този списък действително трябва да бъде актуализиран. Има основание в претенциите Ви. Действително има курортни места, които са с отпаднали значения, има такива, които са с минерални извори, които вече са запечатани, но това си е една рутинна процедура на Министерство на здравеопазването, която може да бъде реализирана в рамките буквално на няколко месеца. Така че това не може да се счита като сериозно възражение срещу този проект.
В крайна сметка от Асоциацията на общините си мислех, че ще дотъркаляте една бъчва с вино, или печено агне, пък такива аргументи като слушам съм леко разочарован.
По отношение на Министерство на финансите. Те също имат основното възражение дали това е нов данък. Да, това е нов данък. Новият данък съгласно Директивата е „върху обекти за настаняване, за които не се плаща наем“. Не споря дали точно тук му е мястото. Говорихме с колегите – точно в този член, но аз мисля, че това може да се регламентира между първо и второ четене. Това е нов данък, който просто се изчислява на база на данъчната оценка. Нов данък и няма нищо общо с второ облагане на недвижими имоти данък сгради. Нищо такова няма. Това е данък, който е алтернативен на курортната такса, която не се заплаща от въпросните обекти за настаняване, за които не се плаща наем. Това е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Цонев поиска думата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
По същество възникват множество въпроси. Разбира се, ако Законопроектът остане в този вид, той трябва да бъде атакуван в Конституционния съд, поради двойно данъчно облагане, и то е очевидно – за едно и също нещо, за една и съща сграда два данъка?!
Чух аргументите на вицепремиера, че това е втората част от това, което искам да изясня по същество. Става въпрос за нещо, за което не се плаща наем. В годишните данъчни декларации имаме графа, в която декларираме приходи от наеми. Този, който притежава такъв имот и го отдава, било сезонно, било целогодишно, е длъжен да декларира и да си плати съответния данък върху доходите на физическите лица. Ако той не го прави, значи укрива данъци – първа хипотеза. Това не решава проблема с тези, които укриват данъци. Има други способи да се реши проблемът.
Ако плаща данък, отдава този имот, получава суми за наем, плаща си данъка, ние какво правим?! Какво облагаме? Веднъж тези хора са платили
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (при изключен микрофон): Ако има договор за наем, не се облага.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Как не се облага, като данъкът...
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Симеонов има предвид ал. 3.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Значи, в случай, че той отдава под наем, плаща данък както е по Закона за доходите на физическите лица, ако не го отдава и няма приходи от него, за какво е този втори данък? За какво е? За това, че имотът се намира еди къде си и от него няма приходи?! В момента говоря професионално и не се заяждам с никого. Апелирам да обмислите, има нещо, което не е дообмислено. Добавяме с данък нещо, което не носи приход в единия случай, втори случай – ако носи приход, казваме, че си плаща като всички останали, което е о`кей, в третия случай правим двойно данъчно облагане за една и съща сграда. Пояснете ми, ако нещо не мога да разбера.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Госпожо Председател, уважаеми господин Вицепремиер, с това предложение явно се опитвате да решите проблем, и то много сериозен. Казахте за събираемостта в общините, доколко е на добро ниво и дали общините правят всичко и дали могат да го правят, за да събират всички приходи, които могат да съберат по закон. Едва ли този закон ще реши този проблем, защото това е предложение за ново данъчно облагане.
Според мен това е големият проблем: какъв е този данък? Това не можем да уточним. Не е имуществен, не е подоходен, казахте, че ще замества курортната такса. Всъщност алтернативен данък, нещо ново, което няма място в Закона за местните данъци и такси.
За мен това е нов имуществен данък. Има резон в казаното от господин Цонев, че това е двойно данъчно облагане, втори имуществен данък, който трябва да се прецизира. Трябва да се реши този проблем, това е наложително. Това, че общините не си събират приходите от курортни такси, това че държавата не си събира приходите от отдаването под наем на апартхотелите също е факт, но администрацията не работи или няма възможност да го свърши, не означава, че ако въведем нов данък приходите ще потекат към общините. Това няма да се случи.
В становищата имаше много примери - могат да се дадат - как ще бъде заобикалян този данък, ако е по-тежък, също така как ще бъде ползван, за да не се плащат по-високи подоходни данъци или данъци върху печалбите.
Сериозен е въпросът и смятам, че много внимателно трябва да бъде анализиран и да се направи така, че да не доведе до по-големи проблеми от тези, които не можем да решим в момента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, мисля, че идеята всъщност е да се намери друга база за облагане на хората, които имат подобни имоти, а не доходът от наем, който по никакъв начин не може да бъде обхванат. Аналог, подобно нещо направихме с данъка върху таксиметровите превози. Там определихме друга база, а не прихода от таксиметрови превоз. В този смисъл идеята е правилна – трябва да търсим друга база, която е лесно определяема, и не зависи от изобретателността на собственика да укрива. Сигурно ще намерим тази база, тя при всички случаи трябва да бъде самият недвижим имот. Ако поработим добре между първо и второ четене, ще направим добър данък.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Една реплика на господин Търновалийски. Точно това избягваме с предложението за промени в данъка – възможността да се заобикаля данъка, както до момента се заобикаля данъка върху отдаване под наем, тъй като не се декларира. Абсолютно всички апартаменти ги има в класьорите на общината – всички! Вадят се, които са декларирали наемни отношения; тези, които работят по Закона за туризма и съответно си плащат данъците и тези, които са с основни жилища. Всичко останало е ясно колко е, къде се намира, въведено е в експлоатация. Там не може да има заобикаляне на Закона – ще си плаща!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Кирилов искаше думата.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Няколко думи искам да кажа. Констатацията на господин Симеонов, че има проблем със събираемостта на приходите е вярна. Не мисля, че ще го решим с нова нормативна база. Да, има проблем, не се събира голяма част от приходите на физически лица по чл. 10, ал. 1, т. 4 или 5 от друга икономическа дейност. Мисля, че няма да го решим с нова нормативна база, която ще утежни процедурата, а по-скоро трябва да се обърне внимание на Министерския съвет и на министъра на финансите за работата на НАП.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Няма как да сложиш нападжия пред всеки апартхотел или пред всеки блок по морето
ЛАЛО КИРИЛОВ: А НАП какво работи? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, много Ви моля!
Господин Цонев иска реплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моята реплика е към заместник министър-председателя. Прекрасно разбираме мотивите, но неплащането на един данък, заобикалянето на задължението за плащане на един данък не може да бъде избегнато с въвеждане на нов данък. Това е абсолютен нонсенс. Няма го нито в теорията, нито в практиката.
Ако искаме да направим, примерно както в годините сме правили – избягване на плащанията на определени данъци от определени групи, примерно фризьори, шофьори, бяхме въвели навремето патентен данък, който е еднократен. Плаща се в началото на годината и така нищо не избягва. Бележката ми е, няма как констатацията, че с определени приходи се избягва заплащането на данъка върху тях, да бъде решено с въвеждане на нов данък. Тук става въпрос за данък, както колегите казаха, нито е правилно ситуиран, нито е правилно определен, нито ще свърши правилно работа.
В този смисъл възразявам на Вашето почти предложение, че с една добра работа между първо и второ четене... Не, не може да бъде коригиран с никаква добра работа. Може да бъде изтеглен, да се поработи върху мярка, която да реши това, което искат колегите да решат с този данък, но така вкаран законопроектът, няма как да реши тези проблеми, няма как да бъде коригиран между първо и второ четене.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Николай Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Заместник министър-председател. Господин Кирилов, не мога да се съглася с Вас, тъй като знанието, че има закононарушение и избягване на дадено плащане, не може да бъде подминавано. Анализът, който Вие правите, че има проблем в системата, направи вицепремиерът и правилно е решил, че трябва да бъде коригиран.
Не мога да се съглася и с това, че трябва да сложим нападжия пред всеки вход, както и не мога да се съглася с колегата Цонев, че между първо и второ четене не може да бъде коригиран и да бъдат постигнати текстове, които да са приемливи с цялото ни данъчно законодателство. Проблем очевидно има за всички, смятам, че може да намерим и решение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
След това е госпожа Дора Янкова – за изказване
ЛАЛО КИРИЛОВ: И аз не мога да се съглася с това, че някой от институциите не си върши работата или има несъбиране на конкретен данък, както и несъбиране на ДДС – не сме въвели нов данък за фирмите, които не си плащат ДДС-то. Искаме да се подобри работата на НАП. Не може несъбирането на данък върху доходите на физическите лица да се компенсира с друг вид данък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Първо да кажа на моя колега, че не е работа на НАП това.
Първо, ще кажа, че явно, за да се ангажира заместник-председател на Министерския съвет и да ангажира вниманието на българското общество, че има проблеми с публични ресурси и несправедливост, това е факт. Всички го знаем, той повече е на терен, особено по Черноморските курорти, където има големи инвестиции.
Има няколко неща, които принципно трябва да сме наясно като законодатели, за да вземем информирано решение. Вярно е това, което сподели изпълнителния директор на Сдружението на общините. Всяка община има база данни сама за себе си. Във вътрешните отношения в общините – примерно в община Смолян тя прави второ жилище. Ако имаш второ жилище в Смолян, там го декларираш. Но много жители на Смолян имат второ жилище и в Северна Гърция, имат и на морето и в Несебър. Друг е въпросът с данъците за многото жилища на българите в чужбина. Да речем, че си плащат надлежно, защото в другите държави ги арестуват.
Обръщам се към Вас, госпожо Председател, тук са заместник-министрите, да поканим на следващото заседание министъра на финансите и от наше име и в духа на електронното правителство да се потърси финансов ресурс за свързаност на приходните администрации на общините. Това няма да са много пари. В момента правим свързаност за съдебно решение към Строителен надзор, камо ли да няма възможност това да решат специалистите. Така ще бъде публичен този ресурс, защото ако кметът на Чепеларе иска да влезе в базата данни на Несебър, няма право. А не може да изпрати до всичките 246 къде жител на Чепеларе има жилище. Да има възможност за свързаност по начина на данъчната декларация, защото жителят на Чепеларе или Смолян си отива в администрацията на Несебър и внася данъчна декларация, че там има жилище. А там той има първо или второ? Но това – едно.
Второ, ако Законопроектът мине на дискусия и бъде приет, явно ще бъде прилаган от следващата година, но аз предлагам, тъй като има явно крещяща несправедливост, тук са заместник-министрите на финансите. Те постоянно ни информират със справки и министърът на финансите съм го чувала да казва, че приходната част от облагането на имуществото на общините е ненапрегнато достатъчно, за да може да се събират повече приходи в общините. Да вземем едно решение Сметната палата да влезе във всичките общински администрации, където има национални курорти и да видим как са декларирани имотите и каква е приходната част. (Реплики.) Явно има проблем, а и да видим приходните общински администрации какво правят?! Те реално работят ли, събират ли данъци, или не? Какво се получава? Лично аз проследявах една община – нашата, Смолянската. Има да събере от Пампорово повече от 2 милиона и половина данъци. Тъй като си има местна администрация, не ги е събрала, а ги е препратила към НАП – НАП да ги събере допълнително.
Това е въпросът на Лало Кирилов. НАП може да е поканен, ние товарим допълнително НАП, а имаме администрация, която получава заплати?! (Шум и реплики: „Това е друга тема!“.)
Не е друга тема, това е важна тема! Това е как функционира администрацията, която ние наблюдаваме – дали я толерираме да е ленива, или я толерираме да е напрегната. Ние сме оставили само финансите в тези отношения в момента.
С уважение към вицепремиера, според мен втори данък не може. Ние и в Регионалната комисия разговаряхме. Може би е необходимо даденият коридор за облагането на данък сгради, на данък имущество, да има някакъв начин, в който да се окаже, че в курортните райони е по-голям. Има общини, които казват: „когато се зонират данъците“, поне моят опит е бил така, централната част на Смолян е първа зона и курортът Пампорово е първа зона. Тогава се изправя тази несправедливост, събира се по-голям, по-висок данък. Това са гъвкави решения и ако трябва да задължим общините, но тук влизаме в територията на местното самоуправление, в което не можем да навлезем смело.
Тези неща исках да споделя – явно има несправедливост, явно има проблем, и не можем да оставим самичък вицепремиера с 0,2 до 0,4 промила, а цялата държавност на България трябва да види този проблем и ако иска да бъде съпричастна, да я направим съпричастна. Ако не, ще си валяме темата, на родопски: „ще плодим лаф“ и няма да се получи нищо. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Процедура!
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Госпожо Председател, поради служебен ангажимент в друга комисия моля да ме извините и делегирам гласа си на Вас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че доста говорихме.
Господин Гечев, искате и Вие да се изкажете.
Професор Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Слушах внимателно. Искам да кажа две неща. Първо, лично аз приветствам опита на колегата да се търсят допълнителни приходи и най-вече да се избегне заобикалянето на плащането на данъци, за което всички сме убедени, че става в този случай.
За да бъда полезен, бих препоръчал. Дали ще се вслушат, това е тяхна работа, но бих препоръчал да се извърши следната допълнителна работа.
Първо, има един безспорен принцип в данъчната политика и въвеждането на промени в данъчното законодателство да се направи таблица и разчети и да се докаже, че допълнителните разходи по управлението на мониторинга по този данък ще бъдат по-малки от очакваните приходи. (Реплики.) Предполагам, че ще бъдат по-малки, но това трябва да се докаже.
Второ, ако сегашната данъчна администрация не може да събере тези приходи при съществуващите данъци, каква е гаранцията, че тя ще събере новите данъци? Никаква! Ние имаме проблеми, правилно беше казано, с ефективността на данъчната администрация.
Освен това, в мотивите не видях един допълнителен аргумент в подкрепа да бъдат хванати тези заобиколени данъци –въпросът за тези, които идват и почиват в тези апартаменти, парите се прибират от собствениците, а всъщност екологичният отпечатък остава за сметка на общините, които трябва да покрият тези разходи. Това нашироко е разработено в устойчив туризъм и така нататък.
Предлагам, не съм го измислил аз, но ми е такава работата, че съм чел по темата на данъците, да се помисли, уважаеми колеги, за следния вариант, който ще бъде социално-икономически издържан. Да се повиши данъкът за второ и трето жилище в курортните комплекси по съответното определение, като данъчна администрация в държавата награди тези, които регистрират туристите, те няма да плащат такъв данък или ще плащат много по-малък данък. Да използваме икономическия стимул в позитивен план се прави по света. Ако собственикът на второ, трето жилище регистрира тези, които са там, той да бъде освободен от плащането на такъв данък, или той да е минимален. Тоест да накараме доброволно да идват да се регистрират.
Защо ще спечели държавата? Защото е ясно, че хората, които идват, ще докарат ДДС, ще купуват български стоки и услуги, ще носят допълнителни приходи на туризма. Ако решите, възложете на екипа да разработи и такъв вариант: при какво увеличение, разбира се, разумно и балансирано на данъка, ще се създадат икономически стимули собствениците сами да имат интерес да отидат в общината, да се регистрират и да кажат: „Ето това лято съм докарал 10 туристи, които осигуряват на държавата приходи по-големи от моята такса, освободете ме от такса.“ Ще видите как сами ще идват и ще се регистрират в общините.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да приключим темата.
А, искате да отговорите, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На колегите, които взеха отношение. Добра е идеята на господин Гечев, защото предложенията преди Вас няма как да бъде приложено, в смисъл да се повиши само данък сгради, защото тогава ще натоварим тези, които отдават под наем и плащат данъците. Просто не е справедливо, нищо не правим!
По отношение на обхващането и събирането на новите данъци. Ами това, че пълната информация е в общините и ще се налагат на брой, на всеки апартамент ще се налагат тези данъци. Който няма представени договорни отношения за отдаване под наем или което не е първо жилище. Всички, които не отговарят на тези хипотези, ще бъдат облагани.
Точно това е предимството според мен в едно такова предложение, че абсолютно всички ще бъдат обхванати. Няма да има проблем с обхващането. Как ще бъдат събрани, дали ще бъдат платени, уведомени, това са административни процедури, които важат за всички такива случаи при събиране на такси и задължения.
Идеята, която давате, е добра.
От друга страна, някак си никой не коментира другия сериозен проблем, а именно, че държавата е длъжна да създаде равноправна конкурентна среда. Това не е направено. На този въпрос някак си не му обръщаме внимание, а той е изключително важен. Туристическият бранш, този, който е законен, който е регистрирал всички услуги и си плаща данъците, е в много неизгодна ситуация спрямо тези апартхотели. Те са сериозно потърпевши.
От тази гледна точка държавата има своите задължения, които не изпълнява. Моето мнение е, че България не изпълнява почти никъде в никой бранш своите задължения по отношение на осигуряването на нормална, равноправна конкурентна среда.
В заключение искам да Ви кажа какво правят държавите с по-богат опит. Палма де Майорка забранява отдаването под наем на апартаменти за туристи. По този начин испанската държава защитава законния бизнес. Не ми се щеше да внасям на Вашето внимание такова предложение, такъв законопроект, защото е прекалено краен. Затова направих това предложение. Молбата ми е да го допуснете за първо четене, като всички предложения могат да бъдат обсъдени и решени при добра воля между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Финансите, искате ли нещо или ще работим между първо и второ четене?
Госпожо Велкова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: По принцип подкрепяме законопроекта, внесен от народните представители и ще окажем необходимата експертна подкрепа между първо и второ четене при необходимост.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване Законопроект за местните данъци и такси, № 854-01-42, внесен от Борис Ячев и група народни представители.
За – 11, против – 2, и въздържали се – 7.
Приема се.
Благодаря на всички, преминаваме към следващата точка – трета:
ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА НА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ПУБЛИЧЕН НАДЗОР НАД РЕГИСТРИРАНИТЕ ОДИТОРИ, ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО НА КАНДИДАТИТЕ В КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Запознати сте с процедурните правила. Знаете, че трябва да има предложение от БНБ, Комисията за финансов надзор, МФ и ИДЕС към председателя на Комисията. Затова в Процедурните правила предлагаме да сложим петдневен срок на тези институции от датата на приемане на процедурните правила, ако приемем, че другата сряда ще ги приемем. Ще имат пет дни да направят предложения, за да може в следващия срок да бъдат внесени от председателя на Комисията, за да може преди ваканцията да изберем новия екип. Това е по-различното, като аз ще разговарям с шефовете на всички институции, за да имат готовност да направят своите предложения.
Имате ли нещо да коментираме? Няма.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за избиране на членове на Комисията публичен надзор над регистрираните одитори.
За – 20, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
С това изчерпахме днешния дневен ред и закривам заседанието. Благодаря на всички за присъствието.

(Закрито в 15,40 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова