---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 37


На 28 юни 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-16/ 07.06.2018 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56/ 20.06.2018 г., внесен от Делян Добрев и група народни представители.
3. Проект за решение за определяне на Комисия за одитиране на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2017 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,32 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси и предлагам да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-16/ 07.06.2018 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56/ 20.06.2018 г., внесен от Делян Добрев и група народни представители.
3. Проект за решение за определяне на Комисия за одитиране на годишния финансов отчет на Сметната палата за 2017 г.

Има ли други предложения за дневен ред? Няма.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.


Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ВЪЗМЕЗДНИ КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ ПРИ ВЪВЕЖДАНЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА ЕЛЕКТРОННО СЪБИРАНЕ НА ПЪТНИ ТАКСИ В БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, № 802-02-16 ОТ 7 ЮНИ 2018 Г.
Гости по точка първа от Агенция „Пътна инфраструктура“ са: господин Дончо Атанасов – член на Управителния съвет, и господин Антон Антонов.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОНЧО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Един от най-важните проекти, който българската държава и пътната администрация трябва да извърши, е тол системата. За да може най-публичният сектор в Република България, нуждаещ се от доста финансови средства, за да може републиканската пътна мрежа да се поддържа в нормално състояние, за да може да се строят нови автомагистрали, да се ремонтират, това е една от най-важните системи, които трябва да изградим. Досега, знаете, работим на винетни стикери. Годишните приходи, които Агенцията реализира са около 340 до 350 милиона. Почти всяка година Агенцията чрез контрола, който съвместно с Министерството на вътрешните работи, въпреки че това не е ангажимент на Агенцията, извършваме по републиканската пътна мрежа, особено по транзитните трафици на гастарбайтерите, успяваме на годишна база между 15 и 20 милиона да увеличим приходите всяка година. Така или иначе може да се каже, че на годишна база ние събираме 350 млн. лв. последната година, тази година приходите също вървят с около 10 – 15 милиона нагоре. Като махнем безплатните винетки, които даваме за инвалидите, които се увеличават в геометрична прогресия от 2012 г., миналата година сме дали на Министерството на труда и социалната политика около 25 млн. лв. – 250 хиляди безплатни винетки. Годишни винетки говорим.
След подписването на договора в средата на месец януари и двегодишно жалене на процедурата по реализирането на тол системата, преди да подпишем договора с фирмата изпълнител, ние започнахме преговори в края на годината с Международната банка за възстановяване и развитие и близо 6 – 7 месеца водихме много тежки преговори с цел Агенцията да осигури достатъчно надежден, легитимен, с лице консултант по изграждането на тол системата.
Ще се върна малко в историята. Когато се правеше докладът от Световната банка за тол таксуването, екипът, който беше тук, около 40 души на Световната банка, бяха изключително подготвени хора, които бяха работили по всички тол системи по света. Това ни даде предпоставка и сигурна увереност да тръгнем към преговори със Световната банка.
Има два ключови момента, които ни накараха, освен това, което беше с капацитета, който Банката има като експерти, другото голямо предизвикателство пред нас беше обхватът на тол системата, за него ще кажа няколко думи, и второто беше изключително сложната методика, с която се определят тарифите на километър разстояние. В Световната банка имаше експерти, които бяха правили методиката по тарифирането на километър. Това беше втората основна причина, поради която продължихме преговорите със Световната банка. Първите предложения на Банката бяха около 8 млн. 200 хил. лв. Давайки си сметка, оценявайки всички тези експертни консултантски услуги, които Банката предоставя за такова километрично разстояние на републиканската пътна мрежа, една такава услуга струва около 6 – 7 млн. евро. След доста тежки преговори стигнахме до разбирателство и така подписахме договора за около 5 млн. 900 хил. лв.
Само за Ваша информация трябва да кажа, че тарифирането в много от държавите, в зависимост от дължината на мрежата, която ще се толува, струва между 1,5 млн. и 3 млн. евро. Основните дейности са технически надзор, консултации по всички въпроси, които са на етап изграждане на тол системата, а това са океан от проблеми. Един от основните беше, че ние започнахме да изграждаме капацитет за реализирането на тол системата от нула, да не кажа от минус. Нямаше нито един подготвен човек, даже още когато се правеше заданието за тол системата, избирайки най-съвременната тол система. Тя е на нивото на германската. За Ваша информация Германия 7 – 8 години се бори с тол системата, да я въведе, да функционира нормално, да има събираемост, а Франция все още я няма. Тежък въпрос, политически въпрос и всякакъв, но без значение кое правителство и кой ще бъде министър, така или иначе тол системата трябва да бъде изградена, тъй като от 2025 г., съгласно директивите, всички страни трябва да имат изградена тол система.
Идеята да се изгради тол предприятие, отделно и извън Агенция „Пътна инфраструктура“, завърши с неуспех по-точно като идея и обсъждания. То трябваше да бъде от порядъка на „Ръководство на въздушното движение“, тъй като те тарифират международното пространство. Общо взето и тарифирането на сухопътното пространство, на пътищата в Европа ще бъде по този принцип.
Другата дейност, която Световната банка ще ни предоставя, е техническата помощ – изграждането на структурата, по която ще ни се помогне, разбира се, и защитата на две основни дейности, две неща, които са важни: първо, разстоянието, обхватът на републиканската пътна мрежа, и второто са тарифите на километър. В доклада, който Световната банка беше направила, има разчети при каква дължина на републиканската пътна мрежа, на толуваната мрежа, има разработени няколко варианта, какви приходи би събирала тол системата.
Трябва да имаме предвид, че трафиците, тъй като ние сме изградили 320 трафикамери и вече съвсем точно и модерно, без намеса на човешкия фактор, следим увеличението на тежкотоварния трафик, и по-скоро на моторни превозни средства над 3,5 тона се увеличава с около 10% на годишна база. Най-важната задача, съвместно с Банката, е да ни помогнат, да застанат с ясното си лице пред цялото общество и да мотивират защо е този обхват на републиканската пътна мрежа, която ще се толува, и тарифите на километър.
Може да се вижда, че парите са много, но последното, което бих искал да Ви кажа, е, че това бяха тежки преговори относно плащанията, които Агенцията трябва да извърши към Световната банка. Договорихме се, основните разходи, които ще натежат върху бюджета на Агенцията, ще бъдат след започването на функционирането на системата.
Това е в общи рамки, с което искам да Ви запозная за етапите и проблемите, които сме имали, за да стигнем до избора на Световната банка и до сключването на споразумението в тази финансова рамка. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте.
КРАСЕН КРЪСТЕВ: Госпожо Стоянова, благодаря.
Поради друг ангажимент се налага да отсъствам. Моя глас нека да го упражните Вие оттук насетне.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към господин Атанасов.
Заповядайте, господин Ламбев.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги, аз внимателно се запознах и с материалите, и това, което господин Атанасов сподели. Няколко въпроса, ако е възможно, защото виждам, че и Вие сте подписали това споразумение в качеството си на представляващ.
Първо, имаме ли налична информация Международната банка за възстановяване и развитие по кои други такива проекти за тол системи е работила, да кажем, в последно време? Като информация.
Вторият момент, разбира се, ако може да предоставите тази информация: какъв като численост и като длъжности ще бъде екипът, който ще работи по оказването на методическа и практическа помощ по разработването и внедряването на тол системата?
И третият въпрос, макар че Вие го споделихте, е за липсата на капацитет в рамките на АПИ на служители, които да могат да подпомагат тази работа. Очевидно това е насочило Вашето внимание към ползването на външни експерти. Доколко, при хипотезата на подпомагане от страна на Международната банка за възстановяване и развитие, ще бъде подготвен екип или специалисти от страна на АПИ, които занапред евентуално биха могли сами да се справят при едно разширяване, развитие и надграждане на тази тол система в годините? Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Атанасов.
ДОНЧО АТАНАСОВ: Започвам отзад напред – от кадрите. Да обяснявам на народните представители липсата на кадри във всички системи е излишно. Кадри за тол системата – започнахме от минус. Това, което успяхме да изградим с огромни усилия, са интелигентни кадри: една част пътни инженери, и една част това, с което разполага Агенцията от порядъка на 6 до 10 IT специалисти, за да изградим гръбнак и екип, с който по различните части като работни групи да започнем работа по изпълнението на договора. Ръководител на екипа е господин Антон Антонов, дългогодишен служител на Агенцията. Но пак казвам, гръбнакът на това, което е изградено, и капацитет, който ще надграждаме, засега разчитаме само на Агенцията, и аз съм разчитал само на Агенцията. Привлекли сме като консултанти на граждански договор четирима човека, разбира се, хабилитирани лица. Слава богу, че има двама-трима човека в България, които да разбират от това нещо, или поне относително да разбират. Хората, с които разполагаме в момента, и външните лица, които сме привлекли, са на степен „някои от тях да разбират какво не разбират“. Ние се учим в движение и това все пак е висока степен на подготвеност.
Да кажем, че имаме кадри за тол системата, нямаме. Изграждаме ги и аз се радвам, че в много кратък срок, по време на движение на изпълнението на договора, успяхме да създадем един екип и в момента като структури по областните пътни управления подбираме хора, които са интелигентни, високообразовани, за да може след това да се включат във функционирането и изграждането на тол системата. В момента по всички областни пътни управления върви обучение на тези кадри на регионален принцип, защото системата ще има регионални звена.
Когато започнахме преговорите с другите ведомства, пак стъпвайки на междуведомствената работна група, ние се натъкнахме на това, давам пример в правоприлагането. Правоприлагането сега по закон е в Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници“. Когато започнахме разговори с Министерството на вътрешните работи – тепърва предстоят и разговори с „Митници“, но не само заради кадрите и правоприлагането на границите на тези 32 ГКПП-та – се оказа, че ние за около 700 човека правоприлагане, полицаи от Министерството на вътрешните работи, които ще се занимават и са ангажирани само с правоприлагането на тол системата, тъй като без контрол тази система няма как да работи, трябва на годишна база да платим около 30 милиона. Като започнахме да наслагваме разходите, се оказа, че тази система едва ли не трябва да изхранва други системи, и много бързо се отказах веднага от това нещо. Правоприлагането на базата на капацитета, около 900 души трябва да назначим към средата на 2019 г., разходите все пак мисля, че ще ги свалим поне с 20 – 30 милиона.
Естествено, някои дейности, ако останат като дейности в Агенцията, като пак казвам, Агенция „Пътна инфраструктура“ изгражда, поддържа и цялата система функционира под шапката на Агенцията. Тоест никакви излишни административни, началнически… Използваме и материалната база на Агенция „Пътна инфраструктура“, използваме собствеността, която има Агенцията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с голямата помощ на министъра. Целта е да изградим най-евтино, най-оптимално да намалим разходите на системата, за да не създаваме някакъв Франкенщайн. Мисля, че това е правилното решение засега.
В Европа такова нещо няма. Мога да Ви дам за пример, че „Asfinag“ в Австрия са около 2500 души на около 4000 км. Вариантът, който сме предложили сега на правителството, е около 11 000 км от 20 000 км. В доклада на Световната банка и разработените варианти на база изминато разстояние на километър и тарифи имаше три варианта и започваше от 16 500 км. Да, обаче когато тръгнеш по един третокласен път, който не е ремонтиран 40 – 50 години и не можеш да минеш по него, това означаваше да стане взрив. Без значение, пак казвам, кое правителство и кой е на власт проблемът за България е един и същ.
На базата на анализа, който сме подготвили, направили, прецизирали, изваждайки лошото състояние на пътищата, които имаме, около 6 – 7000 км, разбира се, на годишна база ремонтираме, с огромната помощ на Финансовото министерство между 500 – 600. Тази година, дай боже, ако ни помогне правителството, заедно с Оперативна програма „Региони в растеж“ ще ремонтираме около 1000 км републиканска пътна мрежа.
Обобщавам, от гледна точка на капацитета го изграждаме в крачка, така да се каже. Радвам се, че Агенцията е създала такива кадри в годините и имаме все още някакъв капацитет, с който да изградим гръбнака на системата.
Отивам на втория въпрос: съставът на Банката като екип ще бъдат между 20 и 30 души, някъде може да отидем и на 35, зависи от това в какви етапи на разговори, на противоречие или съгласие ще стигаме с изпълнителите на системата.
Системата като система, така да се каже, като консултанти Банката е консултирала основно в Полша, но в екипа, който бяха създали около доклада за тол системата, бяха хора, които са работили по създаването и функционирането на доста системи по света, в различни варианти.
Може би по-разширено Ви казвам, но ние сме длъжни. И аз, и министърът не за първи път, но може би Вие за първи път слушате така подробно на какво ниво сме и с какви трудности се сблъскваме с тол системата. Океан от проблеми! Океан от проблеми! Молбата ми е да подкрепите тази ратификация, защото това ще ни даде една допълнителна сигурност. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други въпроси? Няма.
Изказвания? Няма.
Да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за възмездни консултантски услуги за подпомагане на Агенция „Пътна инфраструктура“ при въвеждането на Националната система за електронно събиране на пътни такси в България между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Международната банка за възстановяване и развитие, № 802-02-16, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2018 г.
За – 14, против – няма, въздържали се – 4.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви, господин Атанасов.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДРУЖЕСТВАТА СЪС СПЕЦИАЛНА ИНВЕСТИЦИОННА ЦЕЛ, № 854-01-56/20.06.2018 г., внесен от Делян Добрев и група народни представители.
По тази точка при нас са: колеги от Министерството на финансите: госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и експерти от дирекцията; Асоциация на дружествата със специална инвестиционна цел: господин Маню Моравенов – председател; БАЛИП: госпожа Радослава Масларска – председател на УС; БАУД: господин Петко Кръстев – председател на УС.
По този законопроект на сайта на Комисията са качени постъпилите становища. Имаме становище на Министерството на финансите, на Комисията за финансов надзор, на КРИБ, на Българската стопанска камара, на Асоциацията на индустриалния капитал, на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, на Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел, на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП), Асоциацията на банките в България, на Българската фондова борса, на Българската асоциация на управляващите дружества и на Националната комисия за корпоративно управление. В общи линии всички становища подкрепят Законопроекта, като в част от тях респективно има въпроси и предложения за промяна на текстове. Основно в становището на Комисията за финансов надзор е по-подробно описано. Ние между първо и второ четене ще направим работна група. Ще поканим в нея всички представители на тези, които са дали становища тук, и те ще могат дотогава допълнително да подготвят конкретни предложения за текстове, ако имат такива.
Давам думата на господин Добрев като вносител накратко да ни запознае с идеята на Закона.
Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Мотивите са доста подробни, така че няма да се спирам изчерпателно на тях, а и да не губя времето на Комисията. Интересно ми е обаче къде е председателят на Комисията за финансов надзор?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма представители на Комисията за финансов надзор, тъй като председателят и заместник-председателят, който отговаря за инвестиционната дейност, отсъстват от страната. Не смятах, че заместващият госпожа Йорданова е подходящо да бъде тук, тъй като не е в течение на тези проблеми, но пък за сметка на това има доста подробно становище.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Отбелязвам това, госпожо Председател, защото, за съжаление, недостатъчно често в Народното събрание гледаме закони, които касаят развитието на капиталовия пазар.
Искам да отбележа пред всички народни представители, че в предизборните програми на всички партии – и на БСП, и на ГЕРБ, и на ДПС, и на „Обединени патриоти“, не съм сигурен единствено за „Воля“, има текстове, които гарантират при каквото и да е управление развитие на капиталовия пазар. За съжаление, такова развитие на капиталовия пазар, като изключим опити на нас, народните представители, да направим нещо в посока подобряване на законодателството, ние не виждаме, което е изключително жалко. Този законопроект, който аз съм внесъл, е в резултат на неволята – това, че проблемите на сектора не се решават с години.
Първоначалните предложения за промени в тази посока са от 2013 г. От 2013 г. досега Комисията за финансов надзор не намери време да се срещне със заинтересованите страни и да направи проектозакон, който да подкрепи този сектор, защото този сектор, въпреки бурното му развитие веднага след приемането на Закона през 2003 г., до кризата се е развивал добре, сега е свит наполовина. От 2003 г. досега, с изключение на разни редакционни промени, този закон не е променян. Строителство в страната се развива с бурни темпове, капиталовият пазар изостава. Меко казано, изостава.
Попитах: къде е госпожа Караиванова, защото мисля, че ние, народните представители, имаме много неща, които трябва да споделим с Комисията за финансов надзор. Преди две години при нейния избор гарантира развитието на капиталовия пазар, гарантира спазване на Закона при работата на Комисията. Тогава капиталовият пазар беше 9% от брутния вътрешен продукт, в момента е 8%. Две години след избора на новия председател вместо тук да отчетем някакви резултати, всъщност отчитаме резултати, само че отчитаме влошаване в средата и в процента на капиталовия пазар.
Днес Народното събрание в пленарната зала гледа няколко годишни доклада – на Комисията за енергийно и водно регулиране, на КЗК и така нататък. Вероятно причината е, че няма такъв законов текст. Не мога да си обясня защо Комисията за финансов надзор не изготвя годишен доклад? Между първо и второ четене едната от промените, които ще направя… (Реплика.)
Гледали ли сте такъв доклад? (Реплики.) Интересно ми е какво отчита този доклад? Мой пропуск тогава. Ще се запозная с доклада, защото ще ми е много интересно какво отчитат през последните две години.
Доколкото аз разбирам, не знам и Вие, предполагам, че имате информация, имаше една наложила се практика при предишния председател на Комисията да се изготвят придружителни писма и да не може да излезе определено решение от заместник-председателите, които имат своята самостоятелност по закон, без да бъде подписано придружително писмо от председателя. Тази практика е в противоречие на закона. Тази практика използва вратичка в закона, за да може председателят, грубо казано, да узурпира властта в Комисията за финансов надзор. Това е съществен въпрос, който мисля, че трябва да бъде поставен. Това, че при предишния председател капиталовият пазар страдаше, не се дължеше единствено на финансовата криза и на рецесията в страната, а се дължеше и на лошото функциониране на регулатора. Аз, за съжаление, не виждам през последните две години този регулатор да е заработил по-добре.
Мисля, че съм достатъчно ясен за моето разочарование от работата на Комисията за финансов надзор, от развитието на капиталовия пазар.
Сигурен съм, че народните представители са прочели мотивите в Законопроекта. Имаме, както Вие казахте, положителни становища от всички. Имаме коментари от Министерството на финансите, с които ще се радвам да уточним някои от техните притеснения. Да се направят промени между първо и второ четене в посоката, в която Министерството на финансите предложи. Отново повтарям, ние се занимаваме с този закон и аз съм вносител, всъщност аз съм единственият автор на този закон. Законът е подписан от мен и от група народни представители от ГЕРБ и от „Обединени патриоти“, но той е плод на усилията на Съвета за развитие на капиталовия пазар и е изработен от всички браншови организации – Съвет, в който участва и Комисията за финансов надзор. В работата в този съвет Комисията за финансов надзор нямаше забележки. (Реплика.) Не знам името на експерта, но те са постоянен член в Съвета за развитие на капиталовия пазар. Тези текстове са огледани от тях и са одобрени от тях. Доколкото знам, и заместник-председателят с инвестиционна дейност е подкрепил Законопроекта. Затова съм изключително изненадан и учуден от становището на Комисията за финансов надзор и от купищата забележки, които те са си написали.
И знаете ли какво ми прави впечатление? Не трябвало народните представители тук да разглеждаме този законопроект, защото Комисията за финансов надзор го била сложила в своята законодателна програма за втората половина на тази година. От 2013 г. досега Комисията за финансов надзор как така не намери време? Да не стигаме в крайности, но като изключим Закона за публичното предлагане на ценни книжа, на който пак аз бях вносител, и народните представители избутахме Закона, КСО, който Вие като председател на Бюджетна комисия и народните представители избутахме в парламента, друго, може да звучи дребнаво, освен голямата заплата на председателя, ние не сме видели от тази комисия. Заплата, която е два пъти по-голяма от президента, от премиера и от председателя на Народното събрание. Да, дребнаво е, но разбирате какво е нашето разочарование.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Разбирам Вашето разочарование и огорчение, но все пак гледаме Законопроекта. Разбирам, че този законопроект е внесен, защото много време се чака и по този начин се поставя в крайна сметка на масата, за да може да се гледа. Много се надявам, че между първо и второ четене с Вашата активна подкрепа и на Министерството на финансите ще коригираме онези текстове, за които всички имат притеснения, или някои от тях, и ще стане един законопроект, който ще даде глътка въздух на капиталовия пазар. Това, разбира се, не освобождава Комисията за финансов надзор от задължението й, така както си е записала в законодателната си програма за второто полугодие, да се изработи още един ЗИД на този закон, като в него, така както пише в становището, трябва да се имплементират някакви текстове от Регламента, който влиза в сила от 1 януари 2019 г. и който аз мисля, че не касае този законопроект по никакъв начин.
Имате ли въпроси? Изказвания?
Заповядайте.
МАНЮ МОРАВЕНОВ: Добър ден, госпожо Председател.
Дами и господа членове на Комисията, уважаеми колеги! Казвам се Маню Моравенов и се изказвам като председател на Асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел.
Бих искал да споделя няколко неща във връзка с този законопроект с Вас. Първо, присъединявайки се към това, което казаха господин Добрев и госпожа Стоянова, да Ви информирам, че към настоящия момент лицензираните дружества със специална инвестиционна цел са 56, от които само 15 са на така наречения основен пазар на Фондовата борса, останалите 41 са на алтернативния пазар, където са най-неликвидните компании. Тоест те са тотално неликвидни. На практика всъщност има само две такива дружества, с които има добра ликвидност – само два такива фонда. Единият инвестира в земеделски земи, а другият – в недвижими имоти. Това е равносметката след 15 години, при положение че този сегмент започна да се развива точно по времето, когато двата цикъла на пазара – на недвижими имоти и на капиталовия пазар, в България съвпаднаха и те бяха в бум 2003 – 2004 г.
Допълнително да обърна внимание какви са причините за това. Не са толкова в кризата на капиталовия пазар, защото, първо, пазарите на недвижими имоти винаги са били многократно по-големи от пазарите на традиционни финансови инструменти. Същото важи и за България.
Второ, понякога и много често, когато има криза на капиталовия пазар, недвижимите имоти са по-скоро убежище. Това може да се види, проследявайки движението на акциите на нашите дружества със специална инвестиционна цел. Проблемите в Закона, които, за съжаление, ограничават тези дружества и ги правят неконкурентни на многото други възможности за инвестиране в недвижими имоти – казвам, за съжаление, бяха установени много бързо и всъщност група по-активни такива дружества започнаха предложения за подобряване в Закона още през 2007 г., тоест преди 11 години. След това е подновявано това искане 2008 г. отново, 2011 г. отново вече като Асоциация на дружествата със специална инвестиционна цел. От 2013 г. действително Комисията за финансов надзор твърди официално, че е включила този законопроект в законодателната си програма и се обмислят изменения в него.
Искам да Ви обърна внимание, че този регламент, за който спомена и госпожа Стоянова, касае основно застрахователни продукти и тук има някакво недоразумение, свързано с грешен превод на термин, който се произнася по един и същ начин на английски и по принцип има различно значение. В единия случай касае застрахователни продукти и думата „секюритизация“ означава обезпечаване, сигурност и гарантиране, в другия случай думата „секюритизиране“ на недвижими имоти означава пакетирането им във фонд, който се листва на борсата и съответно издава акции и други финансови инструменти, примерно облигации. По тази тема този бизнес е огромен. Той е с огромни международни мащаби. Има изписана много литература, много професионални и научни изследвания и не може да се пренебрегне по този начин. Просто това е някакво недоразумение.
Другото, на което искам да Ви обърна внимание, е, че тези дружества със специална инвестиционна цел не са стандартните колективни инвестиционни схеми, или така наречените предприятия за колективно инвестиране, които инвестират само във финансови инструменти и в парични средства, а в традиционни финансови инструменти – акции и облигации. Тези дружества, за които има много по-голяма експертиза в България, включително и във финансовия надзор – говоря за традиционните такива – не могат да вземат заеми. Те инвестират само собствен капитал на своите инвеститори. Поради тази причина за тях е много важно да имат банка депозитар и така нататък. Докато дружествата със специална инвестиционна цел, или така наречените Real Estates Investment Trusts, ако говорим за недвижими имоти или фондове за недвижими имоти, които са публични и имат специален предмет на дейност, са по-скоро публични компании, публични дружества – това е основното, които обаче имат специфичен предмет на дейност, строго определен предмет на дейност и поради тази причина имат допълнителни данъчни облекчения. Те са по-скоро данъчно прозрачни структури, защото облекченията са в кавички – има прехвърляне на данъчната тежест от тях към тези, които получават доход от тях. Те са така наречените алтернативни инвестиционни фондове, за които регулациите въобще не са толкова засилени, колкото регулациите на останалите. Регулациите за тях са най-вече за големите такива и те са насочени по-скоро към мениджмънта. Така че тези дружества в стандартния си вид отговарят на условията, че са публични компании и за тях Законът се прилага така, както за публичните дружества – добро корпоративно управление, разкриване на информация, прозрачност и така нататък, и евентуално има изискване към техните мениджъри, така както е и в Закона в момента.
Допълнително да Ви обърна внимание относно инвестирането извън България. Другата причина – в момента тези дружества защо не могат да се развият? Те могат да инвестират само локално в България. Пазарът на недвижими имоти в България е малък за мащабите на подобен тип компании. Подобен тип компании в световен мащаб вече се наричат глобални, защото те надхвърлят континентални, някои от тях са трансконтинентални, а други най-малкото правят регионална експанзия. Представете си как може да формулирате портфейл от МОЛ-ове или от офис сгради, ако Вие не направите някаква диверсификация, ако Вие не участвате, първо, на ликвидни пазари, и, второ, да направите някаква регионална диверсификация. Така че предложението за инвестиции извън България, в рамките на Европейския съюз, е напълно разумно и би могло да привлече обратно интерес към тези компании в България – този тип дружества, които поради добрия данъчен режим в България могат действително да привлекат много институционален капитал. Този тип фондове привличат най-вече институционални инвеститори, разбира се, и по-дребни такива, но институционалните инвеститори са основните инвеститори в тях.
А относно инвестициите косвено в недвижими имоти, не пряко, а косвено чрез така нареченото SPV (Special Purpose Vehicle), или специално дружество, което инвестира само в недвижими имоти. Това е най-често разпространената международна практика за инвестиции в търговски и в по-големи имоти, защото те не са толкова ликвидни, колкото малките имоти. Те са много скъпи. Много често не може само един собственик да инвестира в тях, а инвестират група собственици. Много по-лесно се управлява финансовият риск при такъв тип инвестиции. Много по-лесно се набира банково финансиране и въобще финансиране се намира, когато рискът е съсредоточен в една компания, а не в цял портфейл. Това е международна практика и за нас просто е една от основните пречки тези компании да не могат да се развият в България. Имам предвид като публични такива. Развиват се като непублични, защото нямат тези ограничения. Подобни възможности има във всички страни в Европа, в които има развити алтернативи на нашите дружества със специална инвестиционна цел. Това са Real Estates Investment Trusts, общият термин на английски. Страните са Белгия, Германия, Холандия, Великобритания, Франция, Италия и Испания, като Франция е първата страна в Европа, в която започват да се развиват подобен тип фондове.
И накрая да Ви обърна внимание относно излизането от този режим. Този режим в много страни е данъчен режим. Тоест Вие ако инвестирате основно в имоти, сте освободени от данък печалба и този данък се прехвърля върху Вашите акционери, за да бъдете прозрачни. Ако не отговаряте на това условие, просто започвате да плащате данък. Не изчезвате, не се ликвидирате. Тези компании, както Ви казах, са публични дружества и не са стандартните колективни инвестиционни схеми. Излизането от този режим – на Real Estates Investment Trusts, отново е възможно в Белгия, Германия, Холандия, Великобритания, Франция, Италия, Испания. Тоест единствено в България не е възможно.
Мисля, че дотук мога да спра и съм готов да отговарям на всякакви въпроси, касаещи тези дружества.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате думата, колеги.
Заповядайте, господин Кирилов.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Благодаря.
Като цяло ние от групата ще подкрепим Законопроекта. Не сме запознати със становищата, не са изпратени поне по мейлите. Не знам дали ги има на сайта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ги на сайта, разбира се.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Защото практиката винаги е била да се пращат, но това са подробности. Даже се учудвам, че има отрицателно становище.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма отрицателно становище. (Реплики.) Какво отрицателно становище?
ЛАЛО КИРИЛОВ: Защото така звучеше изказването на вносителя. Не е отрицателно, добре. Има доста критики, които ще бъдат оправени между първо и второ четене.
Както казах, ние ще го подкрепим, само имам един въпрос допълнително. Създава се нова алинея в чл. 8 – познания и/или квалификация. Тоест „познания“ малко ми е странно. Всеки, който е част от банковия или от финансовия сектор, трябва да има някакви познания, за да управлява това дружество. Дали чисто редакционно да променим това?
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съгласен съм, редакционно не звучи добре, сега като ми обърнахте внимание. Между първо и второ четене можем да коригираме термина.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, № 854-01-56.
За –18, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Ще Ви изпратим писма за участие в работната група. Няма да правим дълги работни групи – две заседания, и ще Ви моля да участвате също активно. Благодаря.

ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Колеги, продължаваме с точка трета:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОМИСИЯ ЗА ОДИТИРАНЕ НА ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ЗА 2017 г.
По тази точка с нас е Снежана Башева. И представителите на Сметната палата са тук с нас, за което благодарим.

„Проект!

РЕШЕНИЕ
за определяне на Комисия за одитирате на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2017 г.

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 65, ал. 1 и 2 от Закона за Сметната палата

РЕШИ:

1. Определя 8-членна комисия, която да одитира Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2017 г.
2. Избира състав на Комисията, както следва:
Председател: Мария Йорданова Илиева – народен представител от парламентарната група на ПП ГЕРБ.
Членове: Евгения Даниелова Ангелова – народен представител от парламентарната група на ПП ГЕРБ, Георги Ченков Търновалийски – народен представител от „БСП за България“, Маргарита Николова – народен представител от „Обединени патриоти“, Сергей Кичиков – народен представител от парламентарната група на „Движение за права и свободи“, Дора Христова – народен представител от парламентарната група на ПП „Воля“, Илия Илиев – регистриран одитор, Снежана Башева – регистриран одитор.
3. Комисията да изготви доклад по Отчета по т. 1, който да представи за разглеждане в Народното събрание до 30 септември 2018 г., заедно с Отчета за дейността на Сметната палата за 2017 г.“
Това гласи решението.
Колеги, има ли изказвания, възражения? Няма.
Подлагам на гласуване Решение за определяне на Комисия за одитиране на Годишния финансов отчет на Сметната палата за 2017 г.
За – 18, против и въздържали се – няма.
С тази точка изчерпахме дневния ред на днешното заседанието.
Закривам заседанието.
Благодаря Ви за участието.

(Закрито в 15,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова