---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л

№ 42


На 20 септември 2018 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение на Валутния закон, № 802-01-34 от 13 септември 2018г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) за изграждане на Субрегионално техническо звено в град Бургас за оказване на съдействие на операциите по Проект „BlackSea4Fish“, сключено чрез размяна на писма, № 802-02-19 от 26 юли 2018 г.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение на Валутния закон, № 802-01-34 от 13септември 2018 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) за изграждане на Субрегионално техническо звено в град Бургас за оказване на съдействие на операциите по Проект "BlackSea4Fish", сключено чрез размяна на писма, № 802-02-19 от 26 юли 2018 г.
Има ли други предложения за дневния ред? Няма.
Гласуваме го. – Всички са „за“.
Дневният ред е приет.

Започваме с първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ВАЛУТНИЯ ЗАКОН.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Процедура, госпожо Стоянова – поради ангажимент в друга комисия оставям своя глас на председателя.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Госпожо Председател, тъй като ще напусна по-рано заседанието, делегирам гласа си на Вас.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: От Министерството на финансите наши гости са: госпожа Росица Велкова – заместник-министър и госпожа Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“.
Заповядайте, госпожо Велкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 13 от Валутния закон в Министерството на финансите се извършва регистрация и се издават удостоверения на лицата, които извършват дейност с благородни метали и скъпоценни камъни. Дейността е наследство от отменения Закон за сделките с валутни ценности и за валутния контрол, когато Министерството на финансите извършваше цялостен валутен контрол в страната. Секторът на обработката и търговията с благородни метали е секторна политика и излиза извън функциите на Министерството на финансите, които са основно в областта на планиране и управление на публичните средства, а не в регулация в конкретен икономически сектор.
Предвиденият във Валутния закон регистрационен режим цели създаване на определени изисквания към икономическите субекти с цел регулиране на тези икономически отношения и осигуряване на защита на потребителите.
От изложеното дотук считаме, че се налага да се извършат законодателни промени, които сме предложили, и тези функции да бъдат прехвърлени към Министерството на икономиката, които провеждат държавната политика в областта на защита на потребителите и отговарят за повишаване на конкурентноспособността на националната икономика и на отделните стопански субекти. Освен това, във Валутния закон се предвиждаше Министерството на финансите да потвърждава и да издава сертификати по схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес за международната търговия с необработени диаманти и за фактическа проверка на пратките и партидите с необработени диаманти, което предлагаме също да отпадне, тъй като от 26 януари 2016 г. България излезе от списъка на страните на Европейския съюз за целите на сертификационната схема на Кимбърлийския процес и вече нямаме правомощия да издаваме потвърждения за внос и сертификати за износ на необработени диаманти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Велкова.
Има ли въпроси или изказвания?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Четем становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет и колегите, които не са го прочели, препоръчвам да го прочетат, защото това становище фактически ни казва да не приемаме предложението.
„Предлагаме дефинираните проблеми да бъдат допълнително пояснени, като се засегнат поредица от въпроси, например: ще има ли раздвояване, ще остане ли режимът на лицензиране и регистрация в Министерството на финансите, пък други дейности ще бъдат регистрирани и регулирани от Министерството на икономиката?“ – възниква такъв въпрос.
След това – тук не видях никакви ефекти върху бюджета, защото знаем, че работата на нашите златари, без да разбираме много от тази конкретна промишленост, все пак е свързана с внос, износ и преработки, и какви ще бъдат ефектите от облагането на вноса и износа на злато към съседни или към по-далечни страни. В предложението не виждам никакви числа, както обикновено – ще има ли някакви ефекти. С една дума, не виждам и от становището на администрацията на Министерския съвет кое налага това прехвърляне в Министерството на икономиката. Трябва да има някакви по-сериозни аргументи.
Пак Ви казвам, становището на администрацията на Министерския съвет фактически е отрицателно. Това няма как да не притеснява. Не че когато всички са положителни, ние не сме имали контрааргументи, но си спомняте, че и при другите закони – за приватизацията и така нататък, е имало случаи, в които Министерството…
Сега Вие представлявате Министерството на финансите, а от Министерството на икономиката кой е тук?(Реплика при изключени микрофони.)
Чакайте сега – госпожо Председател, Министерството на икономиката иска да вземе една деликатна дейност – златарството, но няма никого. (Реплика при изключени микрофони: „По-скоро Министерството на финансите иска да се откаже“.)
Администрацията на Министерския съвет казва, че е против на практика. От Министерството на икономиката ги няма. Тоест ако ние им прехвърлим, те „ни лук яли, ни мирисали“. Не ми харесва тази работа – да Ви кажа откровено. Затова трябва да чуем и други мнения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Велкова, може ли да отговорите на въпросите, защото това е специфична материя. Всъщност какъв контрол осъществяваше Министерството на финансите по тази материя досега? – Може би колежката.
Въпросът е: осъществявало ли е някакъв контрол, има ли отношение този контрол, който е осъществявало Министерството, ако е осъществявало такъв в последните години по последните нормативни документи, към финансите, или няма? Защото като няма отношение към финансите, това е нормална дейност, услуга, каквато всякаква друга може да бъде и да си върви при икономиката.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Извинявайте, само да допълня. От една страна – аргументите, че си е вид производство и съвсем естествено е Министерството на икономиката да се занимава с икономика и с производство, но това е доста деликатно, бих казал – специфично производство. Тук става дума за злато, сребро, диаманти някакви влизат може би.
Но това е специфична стока, уважаеми колеги. Това не е кожа за производство на обувки. Наистина звучи логично от Министерството на финансите да…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли отношение към фиска – това е въпросът.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, затова питам. Тоест, че е производство, но е много специфично производство.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да е специфично. Ако има отношение само по качеството, не виждам мястото на Министерството на икономиката, но като има отношение към фиска, това е друга тема.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА:Благодаря.
Тази дейност, която се прехвърля – първо, в становището от администрацията на Министерския съвет то е в рамките на съгласувателната процедура, бележките им са взети предвид и е конкретизирано в Законопроекта прехвърлянето на дейността.
Това, което се прехвърля, е дейността по регистрация и издаване на удостоверения на лицата, които извършват дейност с благородни метали и скъпоценни камъни. По отношение на диамантите – там вече нямаме правомощия, тъй като те са отпаднали с излизането ни от схемата за сертифициране в рамките на Кимбърлийския процес. Основното, което е – дейността, и акцентът е върху този регистрационен режим за защита на потребителите. Тъй като Комисията за защита на потребителите е второстепенен разпоредител с бюджет на Министерството на икономиката, считаме, че е редно този контрол да бъде осъществяван върху дейността на тези субекти от Министерството на икономиката.
В рамките на съгласувателната процедура за Министерския съвет не сме имали възражения от Министерството на икономиката.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Пак в становището на Министерския съвет пише нещо – аз разбирам, че досега в Министерството на финансите има някакво експертно звено, „лаборатории“ пишат Вашите колеги. Какво ще стане с тези лаборатории на оценка? Предполагам, че това е за качеството на златото – карати, сребро и така нататък. Тези експерти ще ги преназначавате в другото министерство ли, какво ще стане и какъв е смисълът от тази работа?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Тези експерти са към НАП и тази дейност не се прехвърля, а само онази, която е по регистрационен и удостоверителен режим. Това са трима служители от дирекция „Международни финансови институции“. Бюджетният ефект е, че те ще бъдат прехвърлени към Министерството на икономиката – със средствата, които са разчетени в бюджета на Министерството на финансите, ще бъдат прехвърлени към бюджета на Министерството на икономиката с архива.
Просто дейността, която е останала от отменения вече Закон за сделките с валутни ценности и валутния контрол, когато Министерството на финансите е упражнявало цялостен валутен контрол, в момента вече не е присъща дейност, не е функция на министъра на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:Тук има представители на бранша. Те писаха писмо – имат определени въпроси.
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ (председател на Националното сдружение, на Съюза на златарите): Това, което чух от представителите на Министерството на финансите, са пълни измислици. Защо? Защото ако гледате фикса на валутите по света, след тях следва фиксът на златото, тоест златото е валутна ценност. Тоест навсякъде това е универсална валута, по цял свят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Е, и?
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Редно е сделките с тези метали да бъдат контролирани от Министерството на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кои са тези сделки? Може ли да ни ги опишете?
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Търговията, добивът, преработката – това са сделки с благородни метали.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: НАП има лаборатория, която извършва контрол върху качеството на благородните метали. Тази лаборатория и тази функция на НАП остават. Единственото, което ще претърпи промяна, е самият регистър.
Какъв Ви е проблемът с регистъра? Там с регистъра проблем няма, защото регистърът е просто регистър – в смисъл той е регистрационен режим. Няма условия някой да Ви отказва вписване в регистъра, нали така, правилно говоря или бъркам? И това ще го прави Министерството на икономиката.Този регистър е публичен, като всички останали регистри, и ще може да бъде ползван от всеки, който има нужда.
Къде е тук драмата?
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Госпожо Стоянова, ние работим по този закон 18 години и досега няма никакъв проблем. Тук се мотивират със защита на потребителите. Ами там си има закон, има си Комисия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не разбирам какъв Ви е проблемът.
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Защо трябва да се променя? Няма основание това нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз питам: какъв Ви е проблемът на Вас, че регистърът няма да бъде във Финансите, а ще бъде в Икономиката?
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Ще Ви обясня. Започва ново пререгистриране, наново в общините.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Как ново пререгистриране? Няма такова нещо.
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Е, как?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такова нещо.
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Минаваме от едно министерство на друго.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такова нещо. Такова нещо никъде го няма, че започва ново пререгистриране, общини и така нататък.
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Няма причина за това нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Искам да Ви помоля да формулирате точно Вашите притеснения, за да може колегите от Министерството на финансите да отговорят на тях.
Първото Ви притеснение е, че прехвърлянето на тази дейност – на регистъра, към Министерството на икономиката според Вас ще породи нова пререгистрация.
Какъв друг въпрос имате?
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Ще се получат непредвидени затруднения на бизнеса ни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В какъв смисъл? От тази пререгистрация според Вас, така ли?
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Това е Кимбърлийска схема, то е схема – не е някакъв закон. Фактически бизнесът ни по тази схема е 0,01%, тоест няколко души колеги се опитват да шлифоват и да вкарват необработени диаманти. Това е! Заради това нещо, да е като мотив за прехвърляне на…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вижте, искам да ми обясните: какво считате, че ще се наруши като административна тежест или като някакви други неща за този бранш?
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Ние смятаме, че всичко ще се наруши – целият ни бизнес, редът, по който сме работили досега, наредбата, по която сме работили – тя е изготвяна с години.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не виждам такова нещо в Законопроекта и затова Ви питам. Кажете ми точно – ето, за пререгистрацията ще отговоря. Друго какво?
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Преди това предложение имаше предложение да отпадне тази регистрация, въобще да отпадне.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, това е правилно и сигурно би било подкрепено тази регистрация да отпадне, ако не е нужна за нуждите на контрола на Агенцията – да се знае къде и кой я осъществява, за да отиде и да му осъществи контрол.
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Госпожо Стоянова, все едно да премахнете Закона за движението по пътищата – всеки ще започне да прави каквото си иска.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не се премахва такъв закон!
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Това е стратегически материал за държавата и е хубаво той да бъде…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Къде се намира този стратегически материал? Той се намира по магазините.
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Да, но тези магазини са на някого.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те са на различни фирми, това е свободен пазар.
Единственото, което трябва да контролира държавата, е, като си купя златно пръстенче, да е 14 карата.
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Не разбрах кое налага регистрацията да премине в друго министерство.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А аз исках Вие да кажете какво Ви притеснява преминаването на регистрацията в другото министерство.
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Много са притесненията ни, които Ви казах – не знаем, те са непредвидени, не може още сега да ги предвидим, защото тепърва ще започват. Ще трябва да се изготви нова наредба, нови правила към това министерство. Неизвестни са препятствията, през които ще минем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вие просто се страхувате от промяната, без да можете да формулирате…
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Не, това не е промяна – това е усложнение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Госпожо Велкова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря Ви.
В § 5 от Законопроекта е записано, че издадените до влизането в сила на този закон удостоверения за вписване в регистъра запазват своята валидност, което означава, че няма да се налага нова пререгистрация.
Неприключилите към датата на влизането в сила на този закон производства пред Министерството на финансите се довършват от Министерството на икономиката, което според нас не би създало затруднения за бизнеса. (Реплики при изключени микрофони.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уточняващ въпрос.
В крайна сметка възниква този въпрос – ние тук се занимаваме да променяме Валутния закон за това, че трима служители от едно министерство ще отидат в друго. Това не мога да разбера! Не чух доказателства. Има си трима души, които регистрират. Какъв им е проблемът – сега да променяме Закона?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпрос на функционалност е – Министерството на финансите трябва да се занимава с това, което има отношение…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ами 100 години се е занимавало, сега се занимават трима души. Какъв им е проблемът?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сега виждате, че сложихме най-различни регистри в Икономиката – регистъра за казаните, регистъра за не знам си какво. На Министерството на икономиката това му е работата – да прави регистри на различните видове бизнес и тези регистри да бъдат публични.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Министерският съвет е против.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не съм сигурна, че е против – ще искам специално становище на Министерския съвет.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Четем един и същи текст. Техните колеги са против – това е притеснително. Прочетете го.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА(към сътрудник в Комисията): Веднага пишете писмо до Министерския съвет във връзка с това становище и искаме още един път становище за Комисията – за първо четене, с техни конкретни възражения, ако имат такива.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Становището им е отрицателно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Друго? Никаква драма, нищо не видях.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Или да го уточнят.
Имаме проблем, като приемаме тези закони. Виждате, че като дойде първо четене, започваме едни уговорки как ще оправим между първо и второ, защото институциите не са си свършили работата и ние – също.
Ако бяхте поработили една седмица с администрацията на Министерския съвет, трябваше тук да донесете текст, в който те да пишат, че всичко е окей.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Този текст е в хода на междуведомственото съгласуване.
РУМЕН ГЕЧЕВ:Госпожо Председател, четем текста – против са.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА:Фактът, че Министерският съвет го е приел, означава, че и администрацията на това министерство…
РУМЕН ГЕЧЕВ:Не знам какво са приемали – виждам официалния документ на Министерския съвет, който е против. Аз не знам какво си говорят в Министерския съвет – гледам документа, а той е против.
ДИМИТЪР АЛЕКСИЕВ: Госпожо Стоянова, обсъждането беше до 9 септември. Ние внесохме нашето възражение на 7 септември. На 7 септември веднага се е приело от Министерския съвет и веднага се е внесло в парламента. Защо е това бързане за такова едно незначително предложение?
ПРЕДС.МЕНДА СТОЯНОВА: То е внесено на 14 септември, не на 7 септември.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, това е в Народното събрание. Това са технически подробности. Важното е, че по същество са против.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не виждам смисъла на този дебат, не виждам кое е притеснителното.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да си стоят, да си бият печата и да регистрират. Да не се занимаваме с глупости, образно казано.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други изказвания? Няма.
Гласуваме Законопроект за изменение на Валутния закон, № 802-01-34 от 13септември 2018 г., внесен от Министерския съвет.
За – 12, против – няма, въздържали се – 3.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПО ПРЕХРАНА И ЗЕМЕДЕЛИЕ (ФАО) ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СУБРЕГИОНАЛНО ТЕХНИЧЕСКО ЗВЕНО В ГРАД БУРГАС ЗА ОКАЗВАНЕ НА СЪДЕЙСТВИЕ НА ОПЕРАЦИИТЕ ПО ПРОЕКТ "BLACKSEA4FISH", СКЛЮЧЕНО ЧРЕЗ РАЗМЯНА НА ПИСМА, № 802-02-19 ОТ 26 ЮЛИ 2018 Г.
Наши гости са заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев и Галин Николов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
Заповядайте, господин Добрев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОБРЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за предоставената възможност да представя пред Вас Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) за изграждане на Субрегионално техническо звено в град Бургас за оказване на съдействие на операциите по Проект „BlackSeaFish“, сключено чрез размяна на писма.
По време на петото заседание на работната група за Черно море към Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, проведено през април 2016 г. в град Киев – Украйна, Република България е заявила желанието си за изграждане на Субрегионално техническо звено по Проект „BlackSeaFish“ в град Бургас. Окончателният вариант на Проекта на споразумение между правителството на Република България и ФАО бе предложен на 17 октомври 2017 г. от генералния директор на ФАО доктор Жозе Грациано да Силва и одобрен с решение на Министерския съвет от 14 февруари 2018 г. Споразумението между Република България и ФАО е сключено чрез размяна на писма и съгласно Закона за международните договори на Република България подлежи на последваща ратификация със закон от Народното събрание.
Проектът „BlackSeaFish“ е от съществено значение за страната ни, защото е една от инициативите на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, насочена към подкрепа на устойчивото рибарство в Черно море. Основната цел е да се засили сътрудничеството между страните от Черноморския регион. Очаква се Проектът да има съществен принос към подобряване на събирането на данни за риболова, както и засилване на сътрудничеството в областта на научните и технически дейности на държавите от региона. По този начин ще се подкрепят националните икономики и ще се осигури защита на поминъка на хората, зависещи от риболова в Черно море.
Създаденото Субрегионално техническо звено в град Бургас ще осигури на страната ни възможността да координира възможностите по Проекта, да насърчава развитието, опазването, рационалното управление и най-доброто използване на живите морски ресурси, както и устойчивото развитие на аквакултурите в Черно море.
Приемането на Законопроекта няма да окаже пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Разходите, свързани с изпълнението на Споразумението, са за сметка на бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за съответните години, в които ще действа Споразумението. Разходите от бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите ще включват режийни разходи за Субрегионалното техническо звено, като не надхвърлят 1000 лв. месечно. Материалите са съгласувани по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. При съгласуването няма постъпили бележки и предложения по Проекта.
Предвид изложеното, предлагам на Комисията по бюджет и финанси да разгледа и одобри предложения законопроект. Благодаря Ви за вниманието. Ако има въпроси, с изпълнителния директор можем да отговорим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за въпроси, колеги.
Господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Това е една добра инициатива, но бих искал да попитам представителите на Министерството и директора на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – ще им припомня един случай, за Вас може би е неизвестен, но на хората, които са се занимавали в този бранш, и специално на господин Николов е ясен. В средата на 90-те години в България пристигнаха японци – искаха да създадат един център за изкуствено развитие на калкан. Тогава с лека ръка администрацията, правителството, институциите са казали, че България няма нужда от такъв център, изграден изцяло със средства на японската държава.Този център е създаден в Трабзон – до момента съществува успешно, подпомаган от японското правителство.
Въпросът ми към Вас е следният, колеги: какво точно ще спечели България с участието си в този проект? Защото това, че ние ще спестим някои разходи от изследвания, които би трябвало да извършваме всяка година, не означава нищо на фона на това, че в Трабзон ще има още един център и в Констанца има още един център, създаден по този проект, с пари на този проект – Център за развитие, опазване, възстановяване на ресурсите на Черно море, а за България остава нищо, остава едно специализирано техническо звено, което не изпълнява абсолютно никакви функции. Доколкото видях сега и таблиците на господин Николов, от един бюджет от 1 млн. 100 хил. евро по този проект единствената полза за страната е това, че ще спести няколко десетки хиляди евро от изследвания, които би трябвало да извършваме. Тези изследвания сега ще бъдат правени с парите по този проект. Но това е съвсем малка частичка от онова, което са успели да измъкнат Румъния и Турция по този проект. Ние пак обираме трохите.
Конкретният въпрос е: ще се борите ли да привлечем пари допълнително от средствата по този проект, освен създаването на това специализирано техническо звено?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ГАЛИН НИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Действително въпросът, зададен от господин Апостолов, е от съществено значение. На първо място, това, че ние сме един вид ръководители на Проекта, е огромен престиж за нас като държава, но това не е принос. Приносът за това, че ние ще ръководим този проект, е, че ще можем да се възползваме от всички възможности, които дава той, които той предоставя на държавите с излаз на Черно море.
Действително в момента единствените държави, които имат пилотни проекти за изграждане на аквакултура в Черно море, са Турция и Румъния, но ни предстои да направим предложение към Генералната комисия за Средиземно море и през месец октомври на 42-та среща на Генералната комисия, като нашата идея е да се създадат два центъра в България – единият да е във Варна, другият да е в Бургас. Идеята е да има Център за рехабилитация и интродукция на местния вид калкан, а другият център да е за подпомагане аквакултурата за отглеждане на черни, бели морски миди и възстановяване на изчезналата стрида. Така че възможностите, които предоставя този проект на нашата страна, са неограничени. За съжаление, все още не сме се възползвали, но се надявам в близко бъдеще това да предстои – да е факт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разбира се, че ние ще подкрепим този проект, защото все пак става дума за организация, свързана с ООН, пък и аргументите са убедителни.Но за да си изпълним докрай функциите като Бюджетна комисия – не се притеснявайте от това, че ще похарчим няколко хиляди месечно, Вие казахте: 1000 лв. месечно режийни, това са режийните, но на нас ни е любопитно като Бюджетна комисия: колко хора ще работят там, дали ще разместите от щата – ще сложите там, или ще има нови хора назначени, в което няма нищо лошо? Да имаме малко по-пълна икономическа картина: колко души очаквате като начало да работят, ще расте ли този брой, колко ще струва това на бюджета, защото не е вярно, че нищо не струва на бюджета? Това, че си е от бюджета на Министерството, по никакъв начин не променя, че са бюджетни разходи. Терминологията трябва да се пооправи в докладната.
Няма нищо страшно – не е важно колко разходваш, важно е какво получаваш в крайна сметка. Малко повече: колко души ще работят там; какво точно очаквате като икономически ефекти, освен тези смешни режийни – 1000 лв.?
ГАЛИН НИКОЛОВ: Този въпрос също е от изключителна важност. Държа да отбележа, че ние също няма да правим разходи за хората, които ще работят в това Субрегионално звено. Идеята на GFCMе там да има интернационален колектив, тоест от всички държави – те финансират абсолютно всичко. Нашият ангажимент е единствено и само да поддържаме наема за офис и евентуално консумативи за електроенергия. (Реплика от народния представител Румен Гечев при изключени микрофони.)
„Ръководител на Звеното“ е избираема длъжност, която всяка година се изменя. Първата година беше българин, в момента е турчин, като се предполага, че следващата година ще е румънец – ще е на ротационен принцип. Но хората, които ще работят в Звеното, ще работят през целия проект и техните заплати ще бъдат финансирани от Генералната комисия. Очаква се да са между 7 и 9 души, които ще работят, като нашата молба към генералния секретар на GFCM беше да са поне трима българи и при възможност да бъдат включени студенти, които ще са един вид стажанти и практиканти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) за изграждане на Субрегионално техническо звено в град Бургас за оказване на съдействие на операциите по Проект „BlackSea4Fish“, сключено чрез размяна на писма.
За – 15 , против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
С това изчерпахме днешния дневен ред.

(Закрито в 15,10 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова