---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 44

На 18 октомври 2018 г., четвъртък, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 24 август 2018 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г., № 802-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2018 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г.
4. Законопроект за изменение на Валутния закон, № 802 01-34, второ четене.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешната редовна Комисия по бюджет и финанси.
Предлагам Ви да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 24 август 2018 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г., № 802-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2018 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г.
4. Законопроект за изменение на Валутния закон, № 802-01-34, второ четене.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма. Гласуваме така предложения дневен ред.
За – 15, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Нашите гости са от: Министерство на финансите – госпожа Маринела Петрова – заместник-министър, госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулации на финансовите пазари“, държавни експерти от същата дирекция, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, експерти от дирекция „Данъчна политика“; Комисия за финансов надзор –господин Савов – заместник-председател; Асоциация на българските застрахователи – Светла Несторова – председател, заместник-председател е господин Константин Велев, Коста Чолаков – член на Управителния съвет; Асоциация на застрахователните брокери Моника Минкова и Кольо Делев; КРИБ – Георги Симеонов.

Госпожо Петрова, заповядайте да ни представите: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТНОСНО ПРЕХВЪРЛЯНЕТО И ВЗАИМНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВНОСКИ В ЕДИННИЯ ФОНД ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране е във връзка с подготовката на страната ни за присъединяване към банковия съюз, към поетите ангажименти от българска страна и изпълнението на мерките от плана за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към валутен механизъм 2 и към банковия съюз.
Необходимостта от ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране е посочено в изявлението на еврогрупата от 12 юли 2018 г. През 2014 г. Споразумението е договорено в рамките на междуправителствена конференция с цел да се изгради поетапно Единен фонд за преструктуриране към банковия съюз. То допълва разпоредбите на Регламента на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз във връзка с изграждането на втория стълб на банковия съюз, а именно единния механизъм за преструктуриране. Съгласно разпоредбите на Регламента за единния механизъм за преструктуриране, решенията или действията на Съвета за преструктуриране, Съвета или Комисията не налагат предоставяне от държавите членки на извънредна публична финансова подкрепа, нито накърняват бюджетната независимост и фискалните отговорности на държавите членки.
Съгласно чл. 12 от Споразумението то не се прилага за договарящите страни, каквато е в случая България, които са депозирали своите инструменти за ратификация, одобряване или приемане, но не участват в единния надзорен механизъм и единния механизъм за преструктуриране. За договарящите държави членки извън Еврозоната, които не участват в банковия съюз, Споразумението се прилага считано от датата на влизане в сила на решението на Европейската централна банка за установяване на тясно сътрудничество в рамките на единния надзорен механизъм на банковия съюз.
Споразумението е подписано от българската страна при условие за последваща ратификация и предвид разпоредбите на чл. 85, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Конституцията на Република България. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в Единния фонд за преструктуриране, № 802-02-20, внесен от Министерския съвет на 24 август 2018 г.
За – 13, против – няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО, СКЛЮЧЕНО ЧРЕЗ РАЗМЯНА НА НОТИ НА 20 СЕПТЕМВРИ 2018 г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКА, ТЕХНИЧЕСКА И СЪОТВЕТНА ДРУГА ПОМОЩ, ПОДПИСАНО НА 27 ЮЛИ 1998 г., № 802-02-24.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Съгласно целите за отстраняване на нарушения на правото на Европейския съюз, както се твърди от Европейската комисия и съответно закриване на процедура за нарушение 2008/20/50, на 20 септември 2018 г. между Република България и САЩ бе сключено споразумение за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на САЩ за икономическа, техническа и съответна друга помощ, което е подписано на 27 юли 1998 г, а по-нататък ще го наричаме Споразумението със САЩ.
Това се налага, защото Споразумението със САЩ съдържа клаузи, с които се предвижда освобождаване от мита и данък върху добавената стойност на внос, или покупка на стоки и услуги, финансирани от правителството на САЩ, които според Европейската комисия излизат извън приложното поле на хипотезите на освобождаване от мита и данъци, изчерпателно изброени в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г., относно общата система на данъка върху добавената стойност – Директива 2009/132/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 г., за определяне приложното поле на чл. 143, букви „б“ и „в“ от Директива 2006/112/ЕО по отношение освобождаването от данък и добавена стойност при окончателен внос на някои стоки, а и Регламент ЕО/1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на общността за митнически освобождавания.
С изменения в Споразумението със САЩ се премахва изричното освобождаване от ДДС и мита върху покупки, или внос на стоки и услуги, които се използват във връзка с програмите за предоставяне на помощ и финансиране от американското правителство. Предвижда се тези публични вземания да се заплащат от съответните български бенефициенти или от Република България, като се дава определение на термина „бенефициент“ и се предвиждат разпоредби, които са аналогични на разпоредбите на единната процедура за осигуряване на средства за заплащане на ДДС или лимитни сборове на бенефициенти по проекти, финансирани съгласно Споразумението със САЩ за икономическа, техническа и съответна друга помощ, прието на 11 септември 2015 г.
Споразумението за изменение бе сключено чрез размяна на дипломатически ноти на 20 септември 2018 г. С Решение № 705 на Министерския съвет от 5 октомври 2018 г. Споразумението за изменение бе одобрено и предложено на Народното събрание за ратификация със закон. Министерският съвет реши, че министърът на финансите следва да внесе съответния законопроект в Народното събрание, а след влизане в сила на Закона за ратификация министърът на външните работи да уведоми правителството на САЩ за изпълнението на вътрешноправните процедури по влизане в сила на Споразумението за изменение. По силата на Решението министърът на финансите следва да обнародва Споразумението в 15-дневен срок от влизането му в сила в „Държавен вестник“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате думата за въпроси. Няма въпроси.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Споразумението, сключено чрез размяна на ноти на 20 септември 2018 г., за изменение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ, подписано на 27 юли 1998 г., № 802-02-24, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2018 г.
За – 15, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2018 г.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за застраховане има за основна цел въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива ЕС/2016/97 относно разпространението на застрахователни продукти. Тъй като срокът за транспониране на Директивата вече е изтекъл – бил е до 1 юли 2018 г., съответно на 25 септември Европейската комисия е открила процедура за нарушение срещу България, № 2018/02/41, за нетраспониране в срок и се налага Законопроектът да бъде приет приоритетно и в сравнително кратки срокове от Народното събрание.
В съответствие с Директива ЕС/2016/97 Законопроектът предвижда повишаване на стандарта за знания и умения, с които трябва да разполагат застрахователите, застрахователните посредници, брокерите и агентите, и техните служители, непосредствено заети с разпространение на застрахователни продукти. Въвежда се нова категория посредници и това са посредници, извършващи разпространение на застрахователни продукти като допълнителна дейност. Те ще подлежат на регистрация, трябва да отговарят на по-ограничени критерии за знания и умения, ще имат по-ограничен предмет на дейност, като могат да разпространяват единствено застраховки, свързани с продукти или услуги, и няма да могат да предлагат застраховки „Живот“ и „Гражданска отговорност“. Ще бъдат обвързани с определен застраховател като застрахователните агенти.
В този законопроект се предвижда задължението за застрахователни посредници и посредници, извършващи разпространение на застрахователни продукти като допълнителна дейност за разкриване на квалифицирани участия, самоличността на съдружниците и акционерите с дял към посредника, който надхвърля 10%, както и на лицата, с които посредникът има тесни връзки, е като условие за регистрация.
Предвидени са нови правила за трансгранично извършване на дейността по застрахователно посредничество и надзора върху него, като надзорният орган на държавата членка по седалището на клона на застрахователния посредник има преки надзорни правомощия върху дейността му.
Друга промяна касае увеличаване на минималните застрахователни суми и задължителна застраховка „Професионална отговорност“ на застрахователните посредници, като тези суми нарастват от 2 млн. 240 хил. 400 лв. на 2 млн. 500 хил. лв. – за всяко застраховано събитие, а съответно от 3 млн. 360 хил. 600 лв. на 3 млн. 700 хил. лв. за всички събития за една година.
Въвеждат се и поредица от допълнителни гаранции за защита интересите на ползвателите на застрахователни услуги, като по- важните от тях са: забрана за всички разпространители на застрахователни продукти да предвиждат възнаграждения, които създават противоречие със задължението да се действа в най-добрия интерес на ползвателя на застрахователни услуги; задължение за посредниците да информират ползвателите дали действат от името на ползвателя или от името на застрахователя, с цел яснота относно наличието на конфликт на интереси; задължение на застрахователните брокери да предоставят съвет и лична препоръка на ползвател на застрахователни услуги, тоест във връзка с един или повече застрахователни договори на базата на справедлив и личен анализ, когато е налице искане от ползвателя на застрахователни услуги; задължение за посредниците да разкриват характера на възнаграждението, което получават – дължима комисионна на застрахователя или дължима такса от ползвателя; задължение на разпространителите на застрахователни продукти да извършват проверка за потребностите и изискванията на ползвателите, да предлагат единствено застрахователни продукти, които съответстват на тези потребности и изисквания; задължение за предоставяне на стандартизиран информационен документ за застрахователния продукт при сключване на застраховки по „общо застраховане“, където трябва да се съдържа кратко разяснение на основните характеристики на застрахователния продукт.
Предвижда се възможност за предоставянето на информация на ползвателите на застрахователни услуги на трайни носители, различни от хартия, както и чрез страница по интернет и с изричното съгласие на ползвателя. Предвижда се доразвиване на уредбата на предлагането на инвестиционни застрахователни продукти, както и доразвиване на надзорните правомощия на Комисията за финансов надзор.
Във връзка с изискванията на Директива ЕС/2016/2341 относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване е предложена промяна в дефиницията за презастраховане, като включва осигуряване на презастрахователно покритие и на институциите, попадащи в обхвата на тази директива.
Със съобщение на Комисията – относно корекция с цел отчитане на инфлацията на минималните суми, предвидена в Директива 2009/103/ЕО, се актуализират минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 10 милиона на 10 млн. 420 хил. лв. за имуществени или неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, и от 2 милиона на 2 млн. 100 хил. лв. за вреди, причинени на имуществото.
Със Законопроекта се правят и други предложения от правно- техническо естество и се поправят грешките при публикуването на текста на Кодекса за застраховане. Предлага се разпоредба, която да позволи на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи да има претенция за възстановяване на платени от него обезпечения от Обезпечителния фонд към Гаранционния фонд – от датата на отнемане на лиценза на застрахователя със седалище в Република България, а не както е досега – от датата на неговото обявяване в несъстоятелност. По този начин ще се гарантира ликвидността на Националното бюро и ще се премахне необходимостта от събиране на допълнителни вноски в полза на Националното бюро, които допълнително биха увеличили цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, гости, имате думата за изказвания, за въпроси. Народните представители имат ли някакви въпроси? Не.
Заповядайте, госпожо Несторова.
СВЕТЛА НЕСТОРОВА: Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, скъпи гости! Обръщам се към Вас по повод на Кодекса, който в момента гледаме. Асоциацията на българските застрахователи подкрепя начина, по който текстовете са транспонирани така, както са предложени от Министерството на финансите. Смятаме, че в момента е изключително удобено да бъде адресиран един друг проблем, изключително сериозен проблем за пазара, който заплашва да има ефект върху всички потребители на застрахователни услуги в страната като цяло.
Преди няколко месеца, в началото на месец юли беше прието едно тълкувателно решение на Върховния касационен съд, с което се разширява кръгът на обезщетените лица, при смърт по застраховка „Гражданска отговорност“. Отдавна говорим за това, говорили сме и в други комисии за проблема. По същество това решение на ВКС е справедливо и е хармонизирано с европейските практики. То идва на един пазар, в който цената на застраховката, от една страна, е доста ниска в сравнение със страни от останалите държави членки и, от друга страна, съдебната практика е силно клоняща към присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, отколкото за имуществени.
За да не обърквам всички с тази материя, ще кажа само, че по същество това разширяване на кръга на лицата – отнесено към сегашната съдебна практика, означава, че през посдледните пет години по смъртни случаи, които вече са изтекли, застрахователите ще трябва да платят някъде между 800 милиона и 1 млрд. 300 млн. лева, защото в момента обезщетенията за неимуществени вреди или за така наречените „болки и страдания“ в България са най-високите от тези на държавите – членки на Европейския съюз. Получава се едно наслагване, което трябва да бъде адресирано. Ако трябва адекватно да остойностим това, застрахователите ще трябва да съберат от клиентите почти тройна цена на „Гражданска отговорност“, а българските семейства не могат да го понесат – нито домакинствата на работещите, нито домакинствата на пенсионерите, не могат да си позволят да отделят две заплати или четири пенсии, за да плащат „Гражданска отговорност“.
Ние сме подготвили сравнителен правен анализ, който е представен на вниманието на народните представители. В останалите държави има различни техники, с които се удържа подобно изкривяване на съдебната практика в някакви разумни граници, а най-професионално отговорният начин е да се разработи методика за изплащане на обезщетение по неимуществени щети. Това не е само застрахователен проблем, а такива щети има и в наказателни дела, и в граждански дела.
Проблемът наистина е огромен и не търпи отлагане. По тази причина мислим, че трябва с Кодекса да Ви помолим да направим три неща: първото е да делегираме изграждането на такава методика, която да ни нареди сред държавите членки, решили този въпрос – поставили са го на професионална основа; второ, да направим една промяна, която в момента да лимитира неконтролираните ръстове на обезщетенията за „болки и страдания“, като се въведат някакви лимити; трето, да направим по някакъв начин така, че наказателните дела и изобщо другите дела, когато става въпрос за пътнотранспортно произшествие, също да реферират към Кодекса за застраховане, защото голяма част от делата по смъртни случаи изобщо не стигат до понятието „застрахователно право“, а те са от наказателен характер и застрахователят е последният, който разбира за взетото решение.
Знам, че материята е тежка. Анализът, който сме подготвили, е изпратен на повечето парламентарни групи. Направили сме и конкретни срещи, за да обясним сложността на проблема. Влязохме в разговори с Министерството на финансите, но тъй като материята е сложна, тя налага промяна в Кодекса – препратка към Закона за задълженията и договорите, и дългосрочна работа, която да координира усилията на три министерства. Процесът отне някакво време за Министерството на финансите, а в крайна сметка този текст остана.
Възползвам се да пледирам към Вас, дами и господа народни представители: между първо и второ четене, както и с Вашата помощ, да подготвим и да внесем промени, които да адресират проблема, така че българският потребител да не бъде сблъскан с нещо, което да не може да поеме. Това е ситуацията. Отворени сме за Вашите въпроси, ако има такива.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други?
Господин Делев, заповядайте.
КОЛЬО ДЕЛЕВ: Уважаема госпожо Председател, за първи път чух това, което госпожа Несторова и застрахователите предлагат, но ми звучи логично. Посредниците и по-специално брокерите сме призвани да защитаваме интересите на застахованите лица. За нас изглежда доста логично да се ограничи по някакъв начин плащането на неимуществени вреди в името на това застраховката „Гражданска отговорност“ да не расте тройно, както каза госпожо Несторова.
Само ще допълня, че след фалита на застрахователната компания „Олимпик“, която стана доста интересна тема за медиите и обществото, имаше едно увеличение на цената на застраховката. Като основни продавачи на тази застраховка, ние обрахме негатива от това, че тя се увеличи с около 50 – 60 лв. Представям си, че ако от утре те трябва да плащат обезщетение за петгодишен период назад и цената скочи 3 пъти, съвсем сериозно Ви казвам, че гражданите ще ни изядат и затова предложението изглежда разумно.
Относно имплементирането на Директивата като цяло подкрепяме това, което е направил вносителят – Министерството на финансите и с активното участие на Комисията по финансов надзор. Имаме една забележка, която бихме искали да бъде обсъдена между двете четения, а тя касае професионалната квалификация на брокера. Според текстовете тя трябва да се удостоверява с изпит от определена организация, а текстът е така написан, че не знаем каква е организацията, как ще бъде провеждан изпитът и притесненията ни са свързани и с чисто организационния му характер. В различните градове има брокери с над 500 служители и, ако трябва някаква организация, която не е ясно каква е, да провежда обучения на всички тези служители и те да пътуват до София, за да положат един изпит, то това са огромни административни разходи и според нас са абсолютно ненужни.
Предалагам този текст да отпадне и ние, застрахователните брокери, да минем на режима на застрахователите, които трябва сами да си провеждат обученията, а при поискване от Комисията по финансов надзор да представят доказателства, че са положили успешно този изпит.
Има още един пропуск. Какво правим със заварените случаи, тоест със служителите, които досега продават застраховките? В изменението се казва, че тези служители трябва да преминат началното обучение до 23 февруари 2019 г., да положат изпит и съответно ние да рапортуваме пред КФН за положения изпит. Невъзможно е брокерите да положат изпит до 23 февруари 2019 г., а още повече ми изглежда нелогично, защото и сега продаваме на гражданите застраховки. Какво казвате?! Нашите служители са неквалифицирани и изведнъж трябва да ги обучим и те да станат, виждате ли, квалифицирани. Това са нашите притеснения и ние ще дадем нашите предложения за изменение на текста. Надяваме се вносителят да ги приеме, а Вие да разберете какви са нашите проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
От Комисията по финансов надзор има ли нещо по темата?
Заповядайте.
ВЛАДИМИР САВОВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Чухме аргументите от Асоциацията на българските застрахователи и е естествено, че Комисията е запозната с проблема, който се създава. Ние ще разгледаме всякакви мнения и предложения в насока на защита на финансовата стабилност, от една страна, и защита на интересите на застрахованите лица, от друга страна.
Относно въпросите на Асоциацията на застрахователните брокери, то текстовете са по Директивата. Не се споменава каква ще е тази организация, но, когато има конкретни предложения в рамките на работната група, те ще бъдат разгледани. Изискванията за квалификация са вменени от самата директива на разпространителите на застрахователни продукти, а те трябва да се доказват чрез някаква форма на квалифициране – изпит.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мисля, че изискването за доказване на квалификация не е само по Директивата. Така или иначе това са много брокери и всички продават застраховки, дават консултации на хората и най-малко потребителите трябва да знаят, че получават компетентна консултация. Не проявявам съмнение за Вашите брокери, но като знам възрастовата им структура и някои други неща, човек може да си зададе този въпрос – не че въпросният документ ще бъде кой знае каква индулгенция, но е някаква гаранция.
Вие говорихте за вариант, в който застрахователите могат сами да провеждат кавалификацията на своите хора. В крайна сметка застрахователят носи цялата отговорност по Закона с всички последици от това. Доколкото разбирам, при Вас не е определена организацията, но това не пречи да си я направите такава организация, че да ги осъществява.
Друг е въпросът за срока – изпълним ли е, не е ли изпълним, какви са възможностите той да бъде удължен. Не мога да кажа за това, но ще го дискутираме.
Заповядайте.
КОЛЬО ДЕЛЕВ: Само едно разяснение. Директивата тръгна да се гледа от Европейската комисия като Директива за застрахователно посредничество, но смениха името й на Директива за застрахователна дистрибуция и бяха включени абсолютно всички канали за продажби на застраховки.
Относно изискването за полагане на изпит за завършена квалификация – Директивата не казва такова нещо. Тя казва, че държавите членки могат да изискват успешно завършване на обучението и да бъде доказано чрез получаване на свидетелство. При брокерите е направена свръхрегулация и ние не го приемаме това нещо. Ние нямаме нищо против да предложим на Комисията конспект, по който нашите служители да преминат обучението си и така нататък. Имайте предвид, че в България, за да създадеш такава организация, трябва да мине по Закона за професионалното обучение, трябва да се наемат преподаватели, зали, да направим чудеса от храброст и не всеки застрахователен брокер може да си направи такава организация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, ще обсъдим въпроса между двете четения.
Моята молба е максимално бързо да изпратите Вашите предложения, защото имаме седем дни, след като го гледаме в залата, тоест да имаме време да го обсъдим в Комисията.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
По първия въпрос се изказа госпожа Несторова. Те отдавна са писали писмо и до нас, и до Народното събрание, след като излезе тълкувателното решение, така че казусът е ясен. Всички парламентарни групи са запознати и се работи активно по проблема с екпертите от Министерството на финансите и от Асоциацията. Пишат се текстовете, които биха могли да решат проблема на този етап, от една страна, а от друга старна, да бъдат съобразени с европейските практики в европейските държави. Така че се надявам между първо и второ четене да се постигне компромис по текстовете.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 802-01-40, внесен от Министерския съвет.
За – 13, против няма, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към четвърта точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ВАЛУТНИЯ ЗАКОН, № 802-01-34, ВТОРО ЧЕТЕНЕ.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на Закона:
„Закон за изменение и допълнение на Валутния закон“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Има предложение да се създаде нов § 2 – по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, а именно: след думите „министърът на финансите“ да се добави „министърът на икономиката“.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Подкрепяме текста по вносител за § 2, който става § 3, в редакцията на Работната група.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Подкрепяме текста на Работната група за § 3, който става § 4.
Тук имаме уточняващи думи: „когато нарушението е извършено от лице по чл. 13, ал. 1“. Това не е нов текст.
Гласуваме § 4 в редакцията на Работната група.
За – 15, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Гласуваме § 4 по вносител, който става § 3. Гласуваме наименованието „Преходни и заключителни разпоредби“ – гласуваме анблок.
За – 15, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Работната група подкрепя текста на § 5 по вносител, който става § 6, и предлага в ал. 2 думите „към датата на“ да се изменят с „до“.
Гласуваме текста на § 5 по вносител.
За – 15, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 6, който става §7.
Гласуваме редакцията на работната група за § 6, който става § 7.
За – 15, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Работната група подкрепя редакцията на вносителя за § 7, който става § 8.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се няма.
Текстът е приет, а с това и Законът – на второ четене.
Много Ви благодаря.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,13 ч.)









ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова