---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 52


На 13 декември 2018 г., четвъртък, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Постъпило искане от народния представител Йордан Цонев за създаване на нова ал. 2 в § 18 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, № 802-01-47, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешното извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Темата, по която Ви поканих на тази комисия, е постъпило искане от народния представител Йордан Цонев, с предложение да бъде разгледано от Комисията, за създаване на нова ал. 2 в § 18 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, № 802-01-47, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2018 г.
Имате пред Вас предложението на господин Цонев. Той прави предложение за създаване на нова ал. 2 със следното съдържание:
„(2) Кредитните институции предоставят исканите по ал. 1, т. 1 данни от заверени от одиторите финансови отчети за 2018 г.“
Ще ми позволите само да Ви прочета § 18, за да стане ясно къде е неговото предложение:
„§ 18. (1) Във връзка с осъществяване от страна на ЕЦБ на оценките, необходими за участие в единния надзорен механизъм на Европейския съюз чрез установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, кредитните институции в Република България са длъжни да:
1. предоставят на ЕЦБ данни и документи, които тя изисква;
2. предоставят на ЕЦБ достъп до счетоводните регистри, копия или извлечения от тях;
3. осигуряват на ЕЦБ пълен пасивен достъп до счетоводните системи;
4. предоставят на ЕЦБ писмени или устни обяснения;
5. осигуряват предоставяне на ЕЦБ на изисквана информация по т. 1 – 3 или достъп до такава от трети лица, дали съгласие за това.“
Господин Цонев предлага следващата ал. 2 да бъде именно тази, която Ви изчетох:

„(2) Кредитните институции предоставят исканите по ал. 1, т. 1 данни“ – тоест предоставят на ЕЦБ данни и документи, които тя изисква – „от заверени от одиторите финансови отчети за 2018 г.“
Сега ще дам думата на господин Цонев да обоснове накратко предложението си, след това ще дам думата на господин Костов да ни даде отговора на Българската народна банка и да ни запознае с кореспонденцията, която е водена с Европейската централна банка, и след това ще имате възможност за въпроси.
Слушаме Ви, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Благодаря и за предоставената възможност, и се извинявам на колегите, че им отнемаме почивката, но ако предложенията между първо и второ четене бяха внесени като Закон за изменение и допълнение на Закона за БНБ, защото тя няма нищо общо със Закона, който изменяме и в който са вкарани между първо и второ четене, щяхме да имаме възможност като народни представители да направим предложение, да направим дискусията и да не го правим по този ред, но както и да е. Благодарен съм на председателката, защото след една седмица дискусия точно по тази тема все пак имаме възможност да огледаме този въпрос и в Комисията.
Откъде възникна този спор?
Първо, на българските банки и изобщо на България предстои една процедура, която може би ще има решаващо значение за поемане на пътя към чакалнята на Еврозоната, оценка на активите от ЕЦБ, ние с този закон прехвърляме и суверенитет от Надзора към Европейската централна банка и така нататък, но това са теми, които ще дискутираме в залата във връзка с тези предложения.
Аз винаги съм изразявал пред Вас становището и съм го застъпвал и в Бюджетната комисия, и по други поводи, че онова, което важи за европейските страни по отношение на всички регламенти, изисквания, процедури, правила, настояваме да важи и за България без никакви изключения. По този повод си позволих два пъти от трибуната да изкажа недоумение, раздразнение и несъгласие със Споразумението, което сключихме за пътя към чакалнята на Еврозоната. То е уникално, то е единствено само за България и там има текст, който възмути и онези, за които след това ще се отнася, защото там е казано, че оттук нататък ще важи и за другите страни, които кандидатстват, тоест ние прокарахме лош път и за другите след нас.
Казвам тези неща не за да критикувам, или за да упреквам правителството или централните банкери, а за да кажа, че е унизително да приемаме условия, които не важат за другите страни. Или сме пълноправен член, или сме нещо друго. Ако сме нещо друго, искам да кажат какво е това нещо друго. В случая става въпрос за това, че има едно бързане, което се обяснява с факта, че сме предоставили искане, а по това искане няма да може да се произнесе Европейската централна банка дали нашите банки са годни и готови да влезем в чакалнята на Еврозоната, защото няма да стигне времето и така нататък.
Обичайната процедура, уважаеми колеги, в Европейския съюз при подобна оценка на активите – а и не само подобна, и при регулярни и така нататък, тя е разписана в документите на Европейската централна банка, в наръчници, процедури и правила, на това няма да се спираме – включва, разбира се, заверени одитирани отчети за предходната година и по тях вече се върви на оценка на активите, на стресиране, портфейли, компании. Не искам да влизам в подробности, защото цяла седмица това правим – спорим по букви, теми, пишат се едни имейли от БНБ към ЕЦБ, връщат се едни отговори, уточняват се едни процедури, във Франкфурт на първата среща също. Самият факт, че се уточняваха процедури – може ли междинни отчети, заверени, не може ли, по кои отчети?! Има едно писмо, в което се казва, че може да се работи и по заверените отчети от 2017 г. Всичко това ме накара да напиша този уточняващ текст, който според мен не прави нищо друго, освен че казва, че нашите банки трябва да бъдат оценявани по правилата, които самата Европейска централна банка е приела, по наръчника, който е приет за Фаза 2, приет на 20 юли 2018 г. Преди това има други издания, но това е последното, което е прието, където в един от текстовете е казано, че изчисленията се правят на база одитирани отчети, които са не по-стари от 12 месеца – една част от тези оценки, за които говорим. Затова предложих в този текст данните по т. 1, които се предоставят на ЕЦБ, да бъдат от тези одитирани отчети.
Минусът какъв е? Минусът е, че предоставянето на данните ще започне вероятно, макар че вече върви предоставяне на данните, но това, върху което ще се прави оценка, ще започне, след като се заверят тези отчети. Вие знаете, че отчетите се заверяват след 31 март, в смисъл това е крайният срок, но добре би било българските банки да получат оценка на кредитните си портфейли, експозиции и всичко онова, което искат да проверят, и ние искаме да проверят европейските централни банкери, да бъде по най-актуалните данни. Независимо че се бърза, независимо че се поставя условие, че ако се започне през април, няма да може да се завърши и това ще е основание за отказ, аз не смятам, че е така. Аз смятам, че трябва да вървим по процедурата, по която вървят всички останали европейски банки, и затова внесох това предложение с уточнението.
Не искам да Ви запознавам с разговорите, които имах и с господин Андронов, и с централните банкери, и с министъра на финансите. Не идвам тук на гола поляна, водихме много разговори, но не стигнахме до съгласие. Общо взето може би господин Костов ще изрази техните възражения, но аз исках да Ви кажа кои са ми мотивите. Мотивите са ми тези – да имаме оценка възможно на най-последните данни, още повече тук ще прибавя, че общ е интересът ни българските банки да получат добра реална оценка, но да бъде актуална. 2018 г. е много добра за българските банки, много добра и за българската икономика и ако се проверят данните от този период, оценката ще бъде по-добра, а това е добре и за пътя ни към Еврозоната – и за правителството, и за всички нас, защото веднъж прието споразумението, хубаво или лошо, ще вървим по него, но нека да вървим по един по-гладък път. Затова предложих този текст. Не съм убеден, не съм сигурен, че той е перфектният, но исках да събудя тази дискусия – тук и в залата. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Предлагам господин Костов да вземе думата и после ще имате възможност за въпроси.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Благодаря.
Целият процес за разглеждане на заявлението, което Република България депозира през лятото, се извършва в рамките на Регламент № 1024 от 2013 г., с който се възлагат надзорни правомощия на Европейската централна банка. Там изрично е записано, че когато се оценяват апликации или искания за влизане в режим на тясно сътрудничество, Европейската централна банка е тази, която извършва оценката. Текстът, който е внесен, всъщност казва само и единствено това, че Европейската централна банка има право да иска и да получава информация от банките – нищо повече, той не се намесва в методологията, по която се извършва оценката.
По отношение на методологията, по която се извършва оценката, според мен има някакво неразбиране. Тя не се изчерпва с този наръчник – последната му версия беше от лятото на тази година, актуализиран наръчник за Фаза 2, така наричана от оценките. Към този наръчник, който дава общата картина, де факто има няколкостотин страници въпроси и отговори, тъй като процедурата, описана в този наръчник, включва в себе си и този режим на въпроси и отговори, защото никой никога не си е представял, че с един наръчник може да се обхванат всички възможни специфики в рамките на Европейския съюз в различните банки, в различните икономики.
От 2014 г. досега ЕЦБ всяка година на практика извършва такъв тип оценки. 2014 г. беше началото, когато бяха извършени оценки на около 90 банки. В момента банките, които пряко се надзирават от ЕЦБ, отиват вече към 120. За всяка една от тези допълнителни банки през последните години, поне за две-три банки годишно се извършват такива цялостни оценки. Това съответно се прави не на базата на формалния прочит на този текст или там, където има такива текстове в наръчника, а включва в себе си и този режим на въпроси и отговори.
Когато започна това, да го нарека, упражнение, на българските банки изрично с писмата, с които бяха поканени тези, които попаднаха в извадката, са им дадени имейли конкретно по оценката на активите и по стрес теста къде да задават въпросите си, откъдето после получават формални отговори по имейла, и тези въпроси и отговори също стават част от целия пакет, допълващи методологията въпроси и отговори. Важното в началото на това, което започна ЕЦП, е, че потвърдиха, че ще вземат, както и при всички други случаи са го правили, цялата налична актуална информация както за банките, така и за кредитополучателите на банките, тъй като текстът, към който реферираше господин Цонев, се отнася за кредитополучателите.
Чисто формално, така както е предложен текстът, създава неяснота за какво всъщност се отнася – дали за отчетите на банките, дали за отчетите на кредитополучателите. Зад доброто намерение да се ползва последната актуална информация, ще се създаде по-скоро недоразумение. Де факто такъв текст, направен така бланково, покрива и отчетите на банките, и отчетите на кредитополучателите. Той всъщност е в противоречие с Регламент № 1023, който казва, че ЕЦБ е отговорна за извършването на тези оценки.
Със сигурност българският парламент може да гласува текст, така както е предложен, и да каже на ЕЦБ, че не сме съгласни с Регламент № 1023, който е част от европейското законодателство. Не виждам какво друго би се постигнало с този текст. Така или иначе важната точка – това, че ще бъдат третирани българските банки по същия начин, по който и всички други банки, минали през такива цялостни оценки, като се отчита и възможно най-актуалната информация, е решен въпрос. Вече ЕЦБ са го потвърдили. При това са го потвърдили пряко на банките, тъй като реално в този процес на цялостна оценка Българската народна банка като надзор не участва с нещо по-различно от евентуално да сме на разположение, когато стигнат до проверка на нещата, които са произвели оценителите, които ще бъдат по банките, да им съдействаме с познанията, които имаме за спецификата и на българския пазар, и на съответните банки, така че да може да си съобразят оценките с реалностите в България. По всички методологически въпроси изрично е тяхна отговорността, те са я поели. Не са изразили желание да я споделят, а и не могат, защото нормите на европейското законодателство ги задължават те да извършват този тип оценки и всички допълнителни разяснения и уточнения по методологията са изцяло в техните отговорности.
Този текст, честно казано, не ми е ясно от какви страхове се поражда. Да, годината беше по-добра от предишните години. Логично е да се вземе възможно най-актуалната информация, и е потвърдено, че точно така ще се случи. При това ще се ползва актуалната информация не на база на одитирани отчети, а на база на последни междинни отчети, с които банките би трябвало да разполагат. Включването на изискване за одитирани отчети реално, имайте предвид, че вмъква един нюанс, който де факто възлага на ЕЦБ не само проверка на състоянието и качеството на работа на банките, а и качеството на работа на одитиращите фирми, което пък тотално е извън обхвата на това, което се случва като оценки и въобще на темата. Напълно достатъчен е текстът, който дава такива правомощия на ЕЦБ, за да си свърши работата.
Имайте предвид, че дори и в съществуващите текстове на Закона за кредитните институции никога и по никакъв начин не е поставено изискване Надзорът, когато оценява банките, да работи само на одитирани данни. В последна сметка отговорността за вярното и точно представяне, за качеството на отчетите, е на управляващите дадено предприятие. Одиторите не изместват тази отговорност. Те само дават мнение относно качеството на свършената работа, така че в този смисъл надзорната дейност – по цял свят, не само в България – не се ограничава само до данни, под които одиторът си е сложил подписа. Длъжни сме да наблюдаваме състоянието на банките и на базата на междинните отчети.
По отношение на основните регулаторни изисквания де факто банките представят отчети всяко тримесечие. Те не са отидирани, там няма подпис на одитора. Одиторът веднъж в годината, като изтече календарната година, минава и проверява, и тогава си дава становището дали отчетите като цяло представляват вярна и точна картина за състоянието на предприятието. Това се отнася не само за банките, а и за предприятията. Всяка една икономическа единица, всяко едно предприятие, управляващите на това предприятие носят отговорността за отчетите. При положение че има потвърдено заявление, това са въпросите и отговорите, които от банките са зададени към ЕЦБ, и ЕЦБ им е казала, че ще ползва не само одитираните, а и цялата актуална информация, като междинни отчети, с които банките разполагат. Имайте предвид, че това покрива не само наличната информация в момента или в края на годината, а реално, ако говорим за отчетите на предприятията, понеже тези кредити, които биха попаднали в извадките, защото се работи с извадки, ще бъдат преглеждани в периода от февруари до април. В този период банките ще могат всяка информация, която считат, че е важна, и която представя по адекватен начин това, което всъщност трябва да извършват като оценка на кредитополучателите си, да я предоставят към ЕЦБ.
Надявам се, че по този начин обясних. Ако нещо не е ясно, кажете, да допълня.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Искам само да направя едно уточнение. Текстът, който съм предложил, по никакъв начин не препятства дейността на ЕЦБ. Забележете, § 18 има три алинеи. Алинея 1, т. 1 – само нея касае, тук става въпрос за предоставяне на ЕЦБ на данни и документи, които тя изисква. Всички останали точки: достъп до счетоводните регистри, копия или извлечения от тях; пълен пасивен достъп до счетоводните системи; писмени или устни обяснения на кредитните институции до ЕЦБ; изисквана от ЕЦБ информация по т. 1 – 3 или достъп до такава от трети лица, всичко това не касае текста, който съм дал. Това си остава и по никакъв начин не може да препятства информацията, дейността на ЕЦБ, така че не виждам как този текст препятства.
Във връзка с това, което господин Костов каза по повод на корпоративните клиенти и по повод на текста, все пак този наръчник за Фаза 2, който е документ, върху който са изградени няколкостотин страници въпроси и отговори, но той има задължителен характер. Той е методология, която може да бъде развивана и развита, но все пак има задължителен характер. Ще Ви прочета една извадка, за която говори господин Костов. Затова си позволявам да правя това уточнение, защото той в края на експозето си говори точно за това. Това е на страница 76-та, колеги, от въпросната методология.
Казано е следното: „3.5.1. Дефиниране на избраните клиенти. Някои части от всеки портфейл се изключват от процеса по семплирана извадка“, тоест някои части могат да бъдат изключени от процеса на извадката по изключение, и тези изключения са, казвам методологията: първо, второ, трето, четвърто.
Чета Ви четвърто: „корпоративни клиенти, за които две условия са изпълнени...“.
Корпоративни клиенти – това са сериозна част от портфейлите на банките и сериозна част от извадката, която ще бъде проверявана. На някои банки може да бъде проверявана 80 и 100% извадка, на други – 40%, както реши ЕЦБ, но методологията дава възможност от извадката да бъдат изключени определени портфейли, ако, казва четири: корпоративни клиенти, за които две от условията са изпълнени. Първото условие: съотношение дълг/Ebitda по-малко от едно, и второто: съотношение собствен капитал към активи по-голямо от 50%, и, забележете, изчислени на база одитирани отчети, които са не по-стари от 12 месеца. Тоест, ако имаш одитирани отчети, абсолютно задължително е на база одитирани отчети. (Реплика от председателя Менда Стоянова.)
Абсолютно задължително е! За да излезе това нещо от извадката – определен кредит или определен корпоративен клиент, трябва да бъде на базата на одитиран отчет не по-стар от 12 месеца. Ако ние нямаме заверени отчети за 2018 г., трябва да са за 2017 г. или за по-рано, но да са не по-стари от 12 месеца. Ако това се прави февруари и март, не по-старите са за 2017 г. Те няма за кога да бъдат, защото за 2017 г. има само целогодишни заверени отчети.
Дадох само един пример, и то този, за който господин Костов говори, така че никак не е безобидно това, което ще се случи. Нали се сещате, че не може да бъдат изключени, ако не бъде направено по тази методология. Да, ЕЦБ казва и в писмата: ние ще вземем междинни – дайте нови данни, дайте това, дайте онова. Накрая обаче като се правят всички тези процеси, те все пак ще влязат в матрицата на методологията, няма да влязат в нещо друго. Сигурно има и други примери, но едва ли имаме време да говорим за тях. Благодаря.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Ако ми разрешите, да използвам казаното като илюстрация. Дълбоко уважавам желанието и времето, което господин Цонев отделя, за да се запознае с детайлите, само че в случая детайлите са много повече. Първо, задължителният характер на методологията. Само по себе си, след като пише, че тази методология може да се допълва с въпроси и отговори, значи това не е същото като закон – там не може да се допълва с въпроси и отговори.
По отношение на корпоративните клиенти, това е добра илюстрация, че всъщност методологията е доста по-сложно нещо. В момента това, което беше събрано като предварителна информация от банките, беше с цел именно да се структурират портфейлите. Ако се приложи едно към едно методологията, така както буквата е разписана, имайте предвид, че в портфейл „корпоративни клиенти“ на практика нищо няма да остане, защото предприятията в България 90 на сто попадат в дефиницията, която за Европейския съюз се прилага като малки и средни предприятия. Тоест оформя се портфейл „малки и средни предприятия“, в който това, което е за корпоративните клиенти, всъщност не се прилага.
Ако реши ЕЦБ да сложи някъде другаде границата – да приеме по друг начин дефинициите, които нашите банки прилагат какво е малко и средно предприятие, кое е корпоративен клиент, тогава може би би се появил такъв въпрос. Но поради тази причина те са казали, че приемат и последните отчети – неодитирани, междинни отчети, за да могат тези изчисления да ги направят и извадките да се направят по по-прецизен начин. Извадките поначало се правят на базата на статистически методи за правене на извадки. Минава се през едни доста сложни оценки и изчисления и изключването – това, което пише там като текст, че някой може да излезе от извадката, излиза само на първия етап от правенето на извадките. На следващите етапи спокойно може да се окаже, че трябва да влязат и такива в извадката, които на първата итерация са останали отвън. Така че борбата за тези одитирани отчети на практика по никакъв начин не решава колко голяма да бъде извадката и дали тази извадка ще се формулира на база на актуални данни. Много по-важно е това, което те до момента са направили като адаптиране към състоянието, ситуацията, в която работят в момента.
Следващата важна стъпка ще бъде по отношение на критерия и дефиницията какво е малко и средно предприятие и структурирането на портфейлите на тази основа. В момента това го работят, не са казали нищо докъде са стигнали. Уточняват се с банките.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Искам нещо да уточня дали правилно съм разбрала. Методологията, по която ЕЦБ ще извърши подбора и начина, по който ще направи оценките, всъщност включва наръчника плюс въпросите и отговорите. Категорично един път дадени отговори по даден въпрос, те се прилагат и в следващи случаи.
Аз знам, че някои от банките са водили кореспонденция, защото те са тези, които трябва да задават въпросите и да получават отговорите от съответния отдел на ЕЦБ, в която са зададени точно такива въпроси и са получени точно такива отговори. Ако ми позволите, мога да цитирам едно от тях. Значи ли това, че точно тези отговори стават част от методологията на ЕЦБ? На практика техният отговор на един от множеството въпроси тук е, че заради ограниченото време не се очаква одитираните финансови отчети за 2018 г. на клиентите да бъдат готови, следователно одитираните отчети за 2017 г. или междинни отчети за 2018 г., неодитирани, ще бъдат достатъчни.
ДИМИТЪР КОСТОВ: И това ще е основата, на която ще се правят тези изчисления за въпросната Ebitda и за всичко друго.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Доколкото разбирам от уточняващия въпрос на господин Цонев, той държи да се вземат не просто междинните или неодитирани годишни отчети за 2018 г., а одитираните отчети. И ако може да ми обясните, освен това, което той даде като пример, каква би била разликата в извода, който ще направи ЕЦБ от това дали гледа данни от одитиран или неодитиран отчет за 2018 г.? Защото разбирам, че се счита, че много от предприятията имат по-добри отчети за 2018 г. Това е смисълът, ако имат по-лоши, едва ли ще се борим за това, и тези по-добри отчети биха дали предимство на банката да не прави някакви допълнителни стъпки, провизии и така нататък. Правилно ли разбирам?
ДИМИТЪР КОСТОВ: На практика няма такова нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма такова нещо.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Аз приемам, че предприятията са добросъвестни, когато си изготвят отчетите и когато ги представят на банките. Това са тези междинни отчети. На практика ЕЦБ е казала, че ще вземе тези числа, които са представени от предприятията на банките, когато прави всичките тези изчисления.
Предположението какво може да се случи при одитиране. Нормалното предположение е примерно одиторът да дойде и да каже: „Вие сте давали грешна информация и всъщност отчетите Ви са по-лоши.“ Няма одитор, който да каже: „Тук си занижил печалбата, печалбата ти трябва да бъде по-голяма.“ Така че не виждам одитирането на отчетите с какво ще промени изчисленията и резултатите, до които ще се стигне в процеса на оценка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И още един въпрос, ако ми позволите. Ако ние приемем подобен текст, това означава какво? – че казваме на ЕЦБ, че за нас част от нейната методология, дадена чрез отговорите, не искаме да важи. Това ли казваме?
ДИМИТЪР КОСТОВ: Така казваме на ЕЦБ, че искаме ние да се произнасяме по методологията, както я разбираме, или си мислим, че я разбираме по-скоро. И най-големият въпрос е, че всъщност се компрометира правилото, което е установено в Регламент № 1024 от 2013 г., че ЕЦБ трябва да извърши самостоятелна и независима оценка на банките, когато ги приема за надзор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не знам дали да не започна с първото: дали не се налага да отложим решението, защото то е свързано с първия ми коментар, че решаването на такива въпроси от ход отпреди 20 минути е неприемливо.
Не може, госпожо Председател, в 8,30 ч. разбрах, че ще има извънредно заседание. (Реплика.) Не са пратени SMS-и, пратени са имейли.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не, има.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Няма SMS-и! Не са ни изпратили, никой не ни е изпратил SMS-и! В групата са се обадили. Аз Ви казвам, че на телефона си нямам SMS.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това няма значение.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, има значение.
Второ, ние идваме тук, няма представител на Асоциацията на търговските банки в момента. Имаме представител на най-високо ниво – на шефа на Надзора на Централната банка, това е добре. Искам да кажа, че не сме имали никакво време да седнем с експерти да умуваме.
Тук бяха казани верни неща – Банковият съюз, Еврозоната, униженията и така нататък, те униженията си станаха практика. Но в крайна сметка ние, за да гласуваме, искам да попитам съвсем ясно. Първо, ще отворя една скоба: правилни са разсъжденията, и аз също не съм чул от одита да излезе, че резултатът е бил по-добър, пък те са го подценили. Обикновено става по-лошо.
Второ, нямаме вече никакво доверие в никакви одити, за голямо съжаление, защото имаше едни хубави одити от KPMG за КТБ, които се оказаха „леко подвеждащи“. Тоест трябва да се прави и одит на одитите, както се оказва. Това нищо няма да промени.
Първият ми въпрос е към Банката. Ако приемем предложението, че ще бъде само за 2018 г., ние забраняваме ли на Европейската централна банка да проверява предни години, защото тук казваме: отчети за 2018 г.?
Но по-важният въпрос е: искам да се каже ясно за протокола, тъй като господин Костов го каза, но искам да го повтори още веднъж. Той каза, че това предложение противоречи на Директива № 1023, нали така? Ако е така, кажете противоречи ли, или не, защото това улеснява избора? Също и вносителят господин Цонев да каже противоречи ли на Директивата, защото може да има различно тълкувание? (Реплика: „Това е Регламент.“)
Регламент ли е, Директива ли е, какво ли е, кажете? Разбира се, че не можем да приемаме решения, които противоречат на практиките на Европейската централна банка. Ще бъде малко наивно да считаме, че ние ще им променяме методологията. Ние искаме да им отидем на гости, да отидем в Банковия съюз, и ако това важи за всички страни – членки на Съюза, сигурно можем да правим предложение, но в момента да ги поставяме пред свършен факт, не знам. Наистина е важно да чуем от Централната банка дали това противоречи на регламенти, правила, директиви, или не противоречи?
Да чуем още от господин Цонев какви предимства това би донесло за България, защото пък ние като страна членка може да искаме някакви промени в същото време? Може другите да са го приели, а ние да искаме някакви изменения, но какъв е механизмът на тези изменения? Ние не можем да диктуваме на Европейската централна банка. Много неща не ни харесват от Европейския съюз, други ни харесват, но като страна членка трябва да се съобразяваме. Вижте, напълно логично е да предположим, че ако някой настоява да са от 2018 г., може да е имало проблеми 2017 г., логично е. Както е логично, че някои ще са щастливи да им гледат от 2018 г., защото компаниите са различни. Едни са по-добре 2017 г., други – 2018 г., но поне за мен, защото ние не сме имали време и да обсъждаме в групата, тези пожарни… (Реплика от председателя Менда Стоянова.)
Както и да е. Не гледахме нищо, предния ден разбрахме за сутринта. Никога не сме гледали, няма време да гледаме нищо, и ето ги резултатите. То не е само в нашата Комисия. Важно е това, защото не можем да седнем, да се срещнем с експерти и да сме сигурни какво гласуваме. Затова още веднъж – нека да чуем двете страни, но аз се интересувам от шефа на Надзора на БНБ да ни потвърди, че ако ние приемем това решение, то противоречи на регламент ли, на какво ли на ЕЦБ – така ли е, или не е така? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз нямам проблеми да отговаря веднага. За мен не противоречи по никакъв начин на Регламента, категорично. Ние не се намесваме в Регламента, ние искаме да бъде по Регламента.
На втория въпрос: 2017 г. ли е, 2018 ли е, кое е по-добро, кое по - не? Втората хипотеза е, че може би ще бъдат по-добри. Те могат да бъдат и по-лоши. По-важната хипотеза е: искаме да са актуални. За да са актуални, трябва да са последните. Само за да ги направим един месец по-рано, или два месеца, ние няма да имаме актуалните. Ние искаме актуалните. Актуалните! Изминала е 2018 г. Тя е изминала и актуалните данни, по които ще получим оценка на българските банки, на техните активи, и на база на това и на стрес тестовете, и на портфейли, и на компании, и на всичко, да не изброявам, искаме да е по актуална информация, както се прави. (Реплика от председателя Менда Стоянова.)
Не, не е така. Актуалната информация е тази, която е информацията за последната година. Ако това се правеше септември, окей, да вземем полугодието, но това се прави януари, февруари, март ще отиде. Искаме актуалната информация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали ще бъде взета тази информация?!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е по-важното, а не дали ще е по-добра… Хипотезата по-добра – по-лоша е друга бира. Щом ще бъдат оценявани, да бъдат оценявани по актуална. (Реплика от народния представител Румен Гечев.) Да, но да бъде по актуалната информация.
А писмата, които се получиха и на мен ми ги изпрати госпожа Стоянова, там точно това се казва: да, да, добре, ще им вземем и междинни, и от 2018 г., и даже последното е: ако някой се напъне да си направи отчетите, по-бързо да ги завери, и заверените ще вземем. Тоест ЕЦБ не ни казва нещо противно на това, което аз казвам. Последното писмо, което снощи ми пратихте, това ли гласи, госпожо Стоянова? Това гласи. Да, добре и това – ако някой може да си ги завери януари, февруари или до края на март, и тях ще ги вземем предвид. Е, добре, с какво противоречи това на моите предложения?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Странното е, че на нас тези писма не ни се пращат.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото аз повдигам въпроса.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не са писма…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, ако обичате, не делете членовете на Комисията.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Моля Ви се, господин Гечев. Това не са писма. Това са въпроси и отговори, които са част от методологията и банката…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Няма значение. Това е информация, изпращайте я на всички.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз също я нямам тази информация и за нея няма публичен достъп – такъв, какъвто Вие си мислите, че всичко в тази комисия трябва кой каквото пита и говори. Сега понеже има конкретен текст, конкретно предложение, затова има и тези писма-отговори. Те не са писма, а са имейли, но то е същото.
Господин Костов – последно.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Регламентът е № 1024 на Съвета от 15 октомври 2013 г., официален вестник на Европейския съюз, номерът е L 287/63. Членът, който касае тясно сътрудничество, е чл. 7. Там, в ал. 2 на чл. 7 се описва кой какво прави в процеса на подаване на заявления, на оценка. В буква „б“ на чл. 7 е записано, че ЕЦБ прави цялостна оценка на кредитните институции във въпросната държава, но, разбира се, не на всичките, а на база на извадка. Даже и това го няма в методологията, то се дописва с решение. Пише, че държавата поема задължение, че ще оправомощи ЕЦБ да поиска каквато реши информация. Това е простичкият член, за който иде реч. В случая предложението казва: не искам да упълномощя ЕЦБ каквато реши информация да поиска, за да я получи, а само и единствено за 2018 г., и при това одитирана. Това е пряко противоречие на законодателния текст, защото става дума за регламент, който се прилага.
По отношение на актуалната информация, от самото начало ясно е казано, че оценките ще се извършват на база на данни към 31 декември 2018 г. Какво повече е необходимо да се прави? Защо трябва да се формализира прочит и да се създава проблем?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Както винаги, с господин Костов за n ти път влизаме в спорове в тази комисия. Направих си труда да прочета целия Регламент № 1024 от 2013 г., даже мисля, че е тука, мога да го цитирам. Не този член, а целият регламент казва, че всички тези правомощия и всички тези неща се правят по утвърдени методологии, по начина, по който…
В това предложение не казвам това, което Вие казвате, господин Костов, защото все пак аз съм го правил и аз мога да го тълкувам, мисля, по-добре. Аз казвам: ЕЦБ да си прави проверката по правомощията от Регламента и по утвърдената методология от нея. Аз не казвам, че суспендирам правото на ЕЦБ да иска или да прави. Да бъде така добра да го прави така: по Регламента и по методологията, нищо друго не казвам.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Мисля, че много детайлно изяснихме вече всичко и всеки от нас си изясни ситуацията, така че подлагам на гласуване предложението на господин Цонев, което досега дискутирахме.
За – 2, против – няма, въздържали се – 17.
Предложението не е прието и по тази причина няма нужда от допълнителен доклад, тъй като допълнителен доклад за залата се прави само когато има предложение на Комисията, прието от нея. Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 12,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова