---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси






П Р О Т О К О Л
№ 53

На 17 януари 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за социалните услуги, № 802 01 57 от 11 декември 2018 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), № 902 02 1/02.01.2019 г.

Списъци на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,30 ч. и ръководено от председателя на комисията Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси и предлагам да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за социалните услуги, № 802 01 57 от 11 декември 2018 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), № 902 02 1 от 2 януари 2019 г.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно.

По точка първа при нас са колеги от Министерството на труда и социалната политика и заместник-министър Русинова ще ни представи Законопроекта.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Госпожо Председател, благодаря за възможността да Ви представя Законопроекта.
Ще се опитам да бъда максимално кратка, за да имаме повече време за въпроси или обсъждания. Този законопроект е един от трите пакетни закона, които касаят промяната в социалната сфера. Един от ангажиментите, който поехме още със съставянето на това правителство, е да реформираме сферата на социалните услуги. Изцяло нов закон е, който поставя вече на съвсем различна основа социалните услуги. Защо? Защото до момента социалните услуги бяха регламентирани в подзаконовата нормативна уредба на Закона за социално подпомагане. Със Закона правим ясно разграничаване между политиката на държавата да подкрепя най-нуждаещите се с компенсиране на доходите, което е социалното подпомагане, и с подкрепата за истинско социално включване, което е механизмът за овластяване на човека, така че той да се чувства пълноценен в обществото ни.
Каква е промяната, която правим? Това е ясното регламентиране на това какво представлява услугата, защото не е задължително един човек да е беден, за има необходимост да ползва услугата, а това са част от хората с увреждания, жертвите на насилие. В много случаи е необходимо да бъде подкрепен човек или семейството му, така че да се чувства пълноценен. Голямата промяна е в логиката на организацията на самите социални услуги и в логиката на финансирането. Първата голяма промяна от гледна точка на финансирането е, че ние започваме да финансираме комбинация от дейности – говорим за социалните услуги психологическа подкрепа, обучение, трудотерапия и така нататък, а не за мястото, където се финансират тези услуги. Тоест ние преставаме да финансираме домове и центрове, а започваме да финансираме комбинация от услуги.
Тук е важно да кажем, че ако за 2008 г. – 2009 г. държавата е отделяла около 38 милиона годишно, за 2019 г. бюджетът за социални услуги е 260 милиона. Има около 2400 доставчици на социални услуги, които са регистрирани в България, а около 1300 са тези, които изпълняват държавно делегирани дейности. Нашият ангажимент е да гарантираме качеството на тези услуги, както и ефективното използване на ресурса. Начинът, по който ние променяме стандартите и финансирането на услугите, първо, ще гарантира по доброто и ефективно разпределение на ресурса, и вторият ангажимент, който поемаме, е да гарантираме качеството.
Как ще стане гарантирането на качеството? Ще стане с промяна на регистрационния и лицензионния режим. Въвеждаме нов начин на регистрация с обособяване на отделен орган, който ще отговаря за лицензирането на доставчиците. Вече няма да има разлика между режимите за доставчици, които предоставят услуги за деца и за възрастни, а те ще бъдат по един и същи начин. Една от промените е начинът, по който оттук нататък ще се грижим за персонала, който работи в тези услуги, защото, ако няма добре подготвени професионалисти, няма как да предоставяме качествена услуга.
В Закона има една отделна глава със съответната подзаконова нормативна уредба, която касае професионалната подготовка, изискванията, продължаващото обучение на хората, които работят в услугите. Този отделен орган, тази въпросна агенция ще отговаря за супервизията и мониторинга на качеството на тези услуги.
Друга важна стъпка, която променя начина на предоставяне на услугите, е въвеждането на някои изцяло нови услуги, които досега не са били регламентирани. Това е асистентската подкрепа. Знаете колко дълги бяха дебатите и споровете покрай Закона за личната помощ, за личните асистенти и така нататък. Тук има ясна разпоредба какво представлява асистентската подкрепа. Създават се изцяло нови услуги като например „заместваща грижа“. Това е възможността в някои от случаите, когато зависим член на семейството трябва да бъде освободен или да остави дете с увреждания в рамките на няколко часа, или едно денонощие поради различни причини – да влезе в болница, ако се налага, то да бъде създадена възможност подготвените екипи да осигурят такъв тип подкрепа.
За първи път се въвеждат така наречените „общодостъпни услуги“, които са изцяло безплатни услуги, които ще се получават с изключително облекчен режим, без да се налага да се издава заповед от Агенцията за социално подпомагане. Като пример за „общодостъпни услуги“ мога да дам услугите, които голяма част от семействата ползват и това е услугата за логопед за едно дете. В момента, ако трябва да се мине през такава специализирана услуга, трябва да се мине през Дирекция „Социално подпомагане“, да се мине през листа за чакащи. В този случай, когато общината организира общодостъпни услуги, ще може всеки един родител – след като мине през консултация със съответните специалисти в общината, да ползва такъв тип услуга. Разбира се, услугите, които са за деца в риск и за хора с увреждания, ще минават по общия ред, тъй като там има нужда от специализирана подкрепа.
Другата важна тема, която въвеждаме за първи път, е възможността за интегрирано предоставяне на услуги или за интегрирани услуги. Тъй като в съвременното общество много по често виждаме, че не е ангажимент само на нашата сфера, много често имаме услуги, свързани с едновременното предоставяне на социална работа, на здравеопазване и на образование. Тоест въвеждаме начина една услуга да бъде предоставена по интегриран път като имаме комбиниране на трите вида услуги – здравеопазване, образование и социални дейности, на едно място през различни източници за финансиране, но с някакъв общ ред и стандарт, както и самите интегрирани услуги. Това са в повечето случаи услугите със социално-здравен характер.
Вече имаме доста опит, който сме натрупали – със затварянето на домовете за деца и със затварянето на домовете за възрастни. Пилотно сега предстои да тестваме патронажната грижа като вид местна услуга, която ще бъде интегрирана. Считаме, че това е пътят, по който трябва да се развиват услугите, както и даваме възможност за така наречените „допълнителни стандарти“, които могат да използват услугите.
Ще дам един пример: в едно ЦНСТ примерно за хора с увреждания, ако има човек, който е с по-тежки увреждания от останалите и има нужда от регулярна подкрепа от психотерапевт, а знаете, че специализираните психиатри са доста малко в България и не могат да бъдат осигурени във всяка една община, то за него е необходимо да има допълнителна подкрепа в рамките на няколко часа на месец. Обикновено сега този тип консултации се правят за сметка на стандарта за останалите потребители на услугите. С въвеждането на този допълнителен стандарт и с услугата този човек ще може специално да поиска допълнителен стандарт, за да може да не е това за сметка на останалите.
Другата важна тема, която касае доброто насочване към потребителите и оценката на потребностите, е начинът, по който ще се планират услугите. Това ще става през Националната карта на социалните услуги. Имаме опит, а на базата на анализ на потребностите местните власти ще изготвят необходимостта от социални услуги на местно ниво и след това ще се подготви тази карта, тоест финансиране ще може да се получава само и единствено, ако е регламентирано в картата на услугите. Тъй като в момента има около 41 или 43 общини, които са на практика бели петна и няма предоставяне на услуги, Националната карта ще гарантира, че ще има пълно покритие на услугите на територията на цялата страна.
Новостта, която въвеждаме, е различният начин на предоставяне на услугите. Те ще могат да се предоставят на общинско ниво, на областно ниво и на национално ниво. Няколко общини съвместно ще могат да предоставят съвместни услуги на областно ниво, тъй като за някои от услугите, които са високоспециализирани и с нужда от специалисти, няма как да осигурим достъп на територията на цялата страна. Затова има възможност те да се предоставят на областно или на национално ниво.
Даваме и ясна регламентация за добро публично частно партньорство в сферата на социалните услуги, тъй като считаме, че има възможност частните доставчици, които ще подлежат на лицензионен режим – неправителствени организации или търговски дружества, да се възползват и през общините да предоставят услугите. Това също ще създаде предпоставки за реална конкуренция , особено като се има предвид застаряващото население на България, и възможност в някои от районите с висока безработица това да създаде допълнителни възможности за заетост.
Засега предвиждаме начин, по който да е представен на Вашето внимание, Законът да влезе в сила от 2020 г., а в 2021 г. да бъде първата карта на услугите, за да имаме достатъчно възможност през тази година да подготвим подзаконовата нормативна уредба, обособяването на отделна агенция и да може да влезе в сила през следващата година.
За Вашата комисия е важно да кажем, че ние не изискваме допълнително финансиране за този закон. Единственото допълнително финансиране е за обособяването на отделна агенция с обучение на персонал и така нататък, макар че тя е вътрешна и без да се променя числеността на цялата система, тоест ще бъде чрез реорганизацията на нашите структури. Ще подкрепим създаването на тази агенция с европейски средства, така че Законопроектът няма да доведе до допълнителни средства, а по-скоро до по-ефективното и по-целенасоченото използване на средства за социална подкрепа за хората в България. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Янкова, имате ли въпрос?
ДОРА ЯНКОВА: Казахте, че няма да искате допълнителен ресурс. Днес водихме дебат с министъра на образованието и е ясно, че в голяма част от страната липсват специалисти за тези услуги.
В този ред на мисли: направили ли сте задание към Министерството на образованието, че се готви Законът да влезе в 2020 г. и поне за четири - пет години да има подготвени хора? Веднага отиваме на другия въпрос: дори да има задание с тези ниски заплати в агенциите, в цялата сфера, където работите и я представлявате – и Министерството, и Агенцията, и хората, които предлагат социални услуги, как ще да дойдат нови хора? Това е един огромен проблем. В момента има деца, които са с много потребности, а семейната среда е друга, променена е. Това е първият ми въпрос.
Вторият въпрос е следният: чета Закона – доста е бюрократично отношението на агенции, общини, услуги, но може би между първо и второ четене е необходимо да помислите има ли как да е малко по-гъвкава и по-отворена системата? Говорите за интегрираните услуги – медицинска, социална и педагогическа. Кой е ще е водещият в интегрираните услуги? Всяко министерство е само за себе си и трудно се получава. По принцип Законът е изключително полезен за район като нашия – един огромен район с много социални нужди. Ние трябва да се стремим да станем модерна държава с модерни социални услуги.
Една препоръка: в контекста на квалификацията и преквалификацията на хората, които предлагат социални услуги, те да бъдат по-чувствителни, да не са обюрократени чиновници, защото за тези, които ходят да им искат някоя услуга, всичко зависи от тях. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря.
Ще започна с последния въпрос. Аз винаги съм казвала и мисля, а 2004 г. за пръв път влязох в Министерството на труда и социалната политика, че човек, който няма сърце, много трудно би издържал да върши такава социална работа. За съжаление, това не става чрез образованието, а няма как чувствителността да бъде обективно измерена.
Важно е да подчертая още веднъж, че за пръв път в Закона имаме посветена цяла глава плюс отделна наредба, която ще бъде издадена, която касае професионалната подготовка и изискванията към специалистите, които ще работят в системата. Да, разбира се, ние разчитаме на образователната система да подготви такива специалисти. За момента нашите индикации са, че имаме достатъчно подготвени млади хора, които завършват социални дейности, а по-скоро нашите амбиции са наистина да продължим така, както през тази година.
В социалната сфера имаме завишение на възнагражденията с 10%, завишение на стандартите. Искаме да продължим в следващите няколко години през оптимизациите, които правим с новите стандарти, които се разработват, през оптимизацията, която дава Законът, за да дадем по-добра възможност възнагражденията да продължат да се повишават в социалната сфера. Фактът, че ще има отделна наредба, която ще се занимава с професионалната подготовка и с начина, по който ще влизат кадри в социалната система, означава, че ние сме обърнали особено внимание на това.
Втората важна тема е по отношение на административната тежест. За нас, от гледна точка не само на това законодателство, е водеща политиката да намалим административната тежест към гражданите и към потребителите. Затова още веднъж акцентирам на факта, че има общодостъпни услуги, които ще се получават без разрешителния режим на АСП. Много е облекчено самото ползване на услуги от потребителите и, разбира се, това до известна степен ще стане за сметка на чиновниците, защото това е тяхната работа. Но не трябва да забравяме, че включително и в нашата сфера има развитие на информационни системи, които предоставят по-добрата връзка между доставчиците на социални услуги и Агенцията за социално подпомагане, и съответно новия орган, който ще бъде създаден и ще отговаря за лицензионните режими. До голяма степен електронизирането на нашата комуникация с общините ще спомогне за облекчаване на услугите.
Друга важна предпоставка, която считам, че ще намали част от бюрократичните тежести, административната тежест върху общините и комуникацията им с нас, е предпоставянето на услугата Национална карта, която ще се решава на ниво Министерски съвет. Това означава, че доброто планиране на подробностите от страна на общините ще е водещо, за да не налага след това да се минава през по-сериозни тежести. Разбира се, считам, че с годините общините натрупаха доста голям капацитет от гледна точка на предоставяне на услугите, очакванията към потребностите, добрите партньорства с неправителствения сектор. Считам, че местните власти най-добре познават нуждите на територията на даден град, на дадено населено място и те са тези, които трябва да ни кажат каква е необходимостта от конкретните услуги, а не са водени само от целите на по-доброто финансиране, а от запазването на съответната грижа.
От гледна точна на интегрираните услуги всъщност това, което за пръв път предоставя този закон, е не да търсим начин кое ще е водещото Министерство, къде образно казано „ще си прехвърлим топката“ и откъде ще дойдат парите, а да въведем ясен стандарт, когато става въпрос за интегрирани услуги. Тоест ние вече имаме опит при затварянето на домовете за медикосоциални грижи – там, където има по-високи стандарти за децата, които имат нужда от 24-часова резидента грижа.
Първо, да имаме интегрирани услуги, където ще влизат медицинските специалисти, които се занимават със социалната работа. Вторият вариант това е интегрираният подход за предоставяне на услугите. Тук имаме опит с една инвестиция от Световната банка и в момента се подкрепят шестдесет и няколко общини по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, с интегрирано предоставяне на услуги за ранното детско развитие. Примерно детска градина, към която има обособени терапевтични, рехабилитационни кабинети, социални дейности, медицински кабинет, където могат да се правят профилактични прегледи, консултативна работа с родителите, с децата и така нататък. Тогава вече ще имаме яснота, за да съществува този вид интегрирана услуга и за коя услуга откъде и как се използва бюджет, и считам, че така ще бъде доста по-ефективно, защото наистина съвременното общество предполага много повече интегритет на съвместните ни дейности. Благодаря.
ДОРА ЯНКОВА: Само една реплика. По някои от въпросите съм доволна. Общините подават плановете си за планирането, в областите има такива, тоест за регионалните и областните социални услуги са при Вас. Гледала съм за смолянските общини и за други. За много услуги, които се предлагат, в Закона за бюджета няма предвидени пари те да бъдат разкрити. Вие казвате – няма да има, но ако се правят малки центрове за обществена подкрепа, или през еврофондовете, тоест в момента има как, има и желание. Вие ги знаете социалните услуги, но нови социални услуги през държавата не са правени, с изключение през еврофондовете.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ама те останаха после с устойчивост.
ДОРА ЯНКОВА: Просто не се планират пари, за да може да се институционализира нова услуга. Ще чуете за какво става въпрос.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Преди близо десет години – 2009 г., започна амбициозната програма. Благодаря на всички Вас като представители на различните политически партии, защото може би това е реформата, в която сме били много последователни в България – затваряне на всичките домове и услуги за деца. Това е първият опит, който имаме за предпоставяне на национално ниво какви да бъдат услугите.
В продължение на този добър опит, който натрупахме, започнахме с изпълнение на стратегията за дългосрочната грижа и това е затварянето на домовете за възрастни хора. Защото нашата логика и логиката на европейското финансиране, което сме имали за двата плана – за децата и за възрастните, е да използваме инфраструктурата от МРРБ, меките мерки от наша страна, за да реформираме услугите и без те да натежават на бюджета. Тоест при затварянето на един дом за деца с увреждания финансирането, което до момента е било за този дом за деца с увреждания, отива изцяло в новите услуги. Това е логиката. Разбира се, това е свързано с годините и заради инфлацията, вдигане на минималната работна заплата, ръста на бюджета, но като цяло сме запазили паритета на националните средства.
В момента този подход ще го наложим по отношение на всички услуги. Защото за момента, ако един кмет има достатъчно ресурси и заяви потребност, може да разкрие и нова услуга, и няма да има ограничения. Обаче много често практиката ни показва, че в средата на годината някой се сеща, че има необходимост да се разкрие нова услуга и това затруднява бюджета.
Сега планирането е на годишна база. Когато го направим обаче под формата на изследване на потребностите, а не адхок разкриване на услуги, тогава ще сме сигурни, че има добро планиране и целенасочено предоставяне на тези услуги. Ще има възможност даден общински център, който предоставя услуги, да се ползва от цялата област, защото невинаги могат да се намерят специалисти и особено за малките общини е много трудно да го направят, както и специализирани услуги, които ще служат за цялата страна.
Гладът за кадри не е само в нашата система, не е само в системата за здравеопазването. Например много е малък броят на специалистите детски психиатри в България, така че те няма как да бъдат във всеки един център, а те могат да се използват в национален център. Така че това ще бъде подходът, който ще следваме оттук нататък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси?
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: За тези 41 общини белите петна ще изчезнат ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Точно така. С тази карта ще изчезнат тези бели петна, защото ще има възможност общините, в които няма обособена такава услуга, да ползват услугата на областно ниво или на национално ниво.
В момента сме отворили една схема по Оперативната програма за патронажна грижа. Тя е насочена към всичките общини на територията на България и е за развиване на такъв тип социално-здравни услуги, тоест медицинска сестра и доктор – за самотните хора, за хората, които живеят в отдалечени места, за хората с увреждания, да могат да ги посещават в рамките на два часа на ден. Ние сме дали възможност на областно ниво, тъй като особено за малките общини е много трудно да могат да си намерят персонал, който да предоставя такива услуги, те да се сдружават и съвместно да предоставят такъв тип услуги.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други народни представители, които искат да зададат въпроси, или да изкажат становища? Няма.
Благодаря, госпожо Русинова.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за социалните услуги, № 802-11-57, внесен от Министерския съвет.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗОРНИЦА РУСИНОВА: Благодаря и аз за единодушната подкрепа.
Надявам се Законопроектът да мине в залата на първо четене. Успешен ден!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОИСР, № 902-02-1.
Госпожо Петрова, заповядайте да ни го представите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Проектът на Закон за ратификация на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие е първият от поредица, които вероятно ще влязат в Народното събрание. Той е част от усилията и, надявам се, от системния подход на правителството за ускоряване на работата по присъединяване и членство в ОИСР.
За целта е необходимо максималното участие на държавата в различни инициативи на Организацията и това е една от тях. Всъщност той вече е подписан като меморандум, като споразумение между нас – правителството, и Организацията за икономическо сътрудничество на 10 декември 2018 г. от наша страна, и на 14 декември 2018 г. е подписано от тяхна страна. Предвид това, че Споразумението съдържа финансови задължения и клауза за арбитражно уреждане на евентуални спорове, а това са стандартни клаузи в техните споразумения, но все пак касаят бъдещите ангажименти за страната, предлагаме Народното събрание да ратифицира това споразумение чрез Закона.
В рамките на Споразумението ще се извърши преглед за присъединяване на страната ни към два кодекса на ОИСР – за либерализация на движението на капитали, и за текущите невидими операции. Това са правните инструменти на Организацията. За присъединяването ни, както казах, ще има още няколко такива, както и усилията ни за членство в ОИСР.
Изпълнението на целия проект и работата по присъединяване към тези два кодекса ще отнеме между 12 и 18 месеца, като вече се планира първата мисия на експерти от Организацията и да дойдат в България през първото тримесечие на тази година. Общата сума, която следва да изплатим на Организацията е 250 хил. евро. Тя ще се финансира чрез средствата, които вече са заложени в бюджета на Министерството на финансите, а поради тази причина не очакваме допълнителна тежест върху бюджета на страната.
В общи линии това мога да представя накратко като информация за Споразумението. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Само исках да Ви попитам: сумата еднократна ли е, тоест като годишна вноска ли е?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Еднократна е. Има и текущи, които вече са за участие в съответните формати на ОИСР, но те не са толкова големи. Те финансират участието на нашите експерти в заседанията, а тази вноска е еднократна – 250 хиляди евро.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Като какви участваме? Дали сме със статут на наблюдаващи, или не сме?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Различни статути има и според статута варира и цената за участие.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Тоест, поддържаме три плюс три за присъединяването – три държави в Латинска Америка, три държави в Европа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Това е идеята на генералния секретар на ОИСР, като ние сме във втората вълна по неговата схема. В първата вълна са Румъния и евентуално Хърватия, а за България има проект, който аз съм виждала, но не е публичен, като се предлага евентуално да се вземе решение и България да започне подготовка за преговорите за членството, тоест ние сме в най-предварителната фаза. Съто така имаме сериозна съпротива от САЩ и тя е принципно за разширяването по отношение на европейските държави, а имаме силна подкрепа от Европейския съюз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-1, внесен от Министерския съвет.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 21, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. Благодаря.
(Закрито в 12,03 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова