Комисия по бюджет и финанси
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси
П Р О Т О К О Л
№ 59
На 20 март 2019 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Изслушване на кандидата за подуправител на Българската народна банка.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.
* * *
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имаме кворум – откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния дневен ред:
Точка единствена – Изслушване на кандидата за подуправител на Българската народна банка.
Уважаеми колеги, с решение на Народното събрание бяха приети Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидат за подуправител, ръководител на управление „Банков надзор“ на Българската народна банка, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидата в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание.
Съгласно тези Процедурни правила в днешното заседание ще разгледаме постъпилото предложение от управителя на БНБ господин Радев за подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление „Банков надзор“.
Ще вървим по правилата, както обикновено.
Първо, предлагане на кандидата от управителя. Имаме предложение от господин Димитър Радев и то е за господин Радослав Миленков. Всички сте се запознали с документите – качени са на сайта на Народното събрание, приложени са към предложението на господин Радев.
Всички документи по правилата са налице. Имаме и служебно издадено свидетелство за съдимост на кандидата, което удостоверява, че лицето не е осъждано. Имаме и писмо от Комисията за разкриване на документи и обявяване за принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, че за господин Радослав Миленков не са открити документи, удостоверяващи подобна принадлежност. Приложени са приложенията, изисквани от процедурата, подписани от кандидата.
След проверката на всички документи, установих, че кандидатът господин Радослав Миленков отговаря на всички изисквания. Всички документи са окомплектовани и можем да преминем към следващата процедура.
Публичното оповестяване на документите вече е факт. Те бяха качени на сайта на Народното събрание. Там престояха 8 дни. На обявения на сайта електронен адрес сме получили само едно запитване от вестник „Капитал“. На него господин Миленков по-късно ще отговори. Други становища, въпроси от юридически лица с нестопанска цел, професионални организации или други средства за масово осведомяване няма постъпили към момента.
Преминаваме към следваща точка от процедурата: изслушване на кандидата. То се провежда на открито заседание, каквото е нашето в момента, и се излъчва пряко на интернет страницата на Народното събрание. Съгласно процедурата, първо ще дам думата на управителя на Българската народна банка, който в рамките на десет минути ще представи кандидатурата.
Заповядайте, господин Радев.
ДИМИТЪР РАДЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! С писмо от 8 март тази година предложих кандидатурата на господин Радослав Миленков за подуправител на Българската народна банка, ръководител на управление „Банков надзор“. Основанието за предложението е чл. 12, ал. 2 от Закона за Българската народна банка. Конкретната причина е подадената молба за освобождаване от заеманата длъжност от настоящия подуправител, ръководещ „Банков надзор“ в Българската народна банка – господин Димитър Костов.
В писмото съм изложил мотивите за предложението, както каза госпожа Председателят, всички необходими документи в подкрепа на това предложение са приложени към писмото и вече са публично достояние.
Позволете ми съвсем накратко да представя някои от основните мотиви.
Господин Миленков е магистър по финанси. Завършил е Университета за национално и световно стопанство с отличие. Притежава дългогодишен опит в банковата сфера. Добре познат и уважаван специалист е в банковите среди, доказал е своите професионални познания и безупречна репутация, силен характер и високи нравствени качества.
От 2014 г. досега господин Миленков заема длъжността председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банки. В това си качество той е изградил и поддържа много добро сътрудничество с всички основни институции в страната, които отговарят за финансовата стабилност, включително Българската народна банка, Министерството на финансите, банковата общност, както и с други национални и международни институции.
Господин Миленков има солиден професионален опит на ръководни позиции в банковия сектор. На това се дължи задълбоченият му поглед върху банковата система, както и практическите знания за механизмите за осъществяване на банковия надзор.
Друг важен мотив за моето предложение е да се осигури приемственост и надграждане в дейността в сферата на надзора. Както нашата собствена оценка, така и оценката на всички независими професионални наблюдатели са, че от 2015 г. досега е постигнат сериозен напредък в тази сфера.
В същото време сме наясно, че има още много какво да се направи, особено в контекста на процеса, който вече стартира, за присъединяване на страната към Банковия съюз, включително Единния надзорен механизъм, и в по-далечна перспектива – Еврозоната.
Твърдо съм убеден, че господин Миленков разполага както с експертизата, така и с опита, и с енергията да осигури и приемственост и надграждане в сферата на банковия надзор и да ръководи успешно тази дейност през следващите шест години. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Радев.
Преминаваме към следващата точка от процедурата и давам думата на господин Радослав Миленков да представи концепцията за бъдещата си дейност.
РАДОСЛАВ МИЛЕНКОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Благодаря за възможността да представя пред Вас концепцията и приоритетите, които ще следвам, в случай че бъда избран за подуправител на Българската народна банка.
Ще започна с основния приоритет. Основният приоритет на Банковия надзор ще продължи да бъде участието в процеса по ефективното присъединяване към Единния надзорен механизъм в рамките на трите работни блока, по които работи Българската народна банка. Първият е изграждането на необходимата правна рамка. Работата в това направление е в напреднал стадий, особено след приемането в края на миналата година от Народното събрание на необходимия пакет от законодателни промени, осигуряващи възможността за синхронизиране на надзорните процеси между Европейската централна банка и Българската народна банка, включително чрез разширяване на инструментите на макропруденциалния надзор.
Предстои преглед и евентуално промяна на приложимата местна регулаторна рамка – наредби, указания, с цел да се постигне съответствие с вътрешните технически регламенти на Европейската централна банка и отразяване на политиката на Европейската централна банка в ключови сфери от пруденциалния надзор и управлението на риска.
Работата по втория блок представлява продължаване на процеса, свързан със синхронизирането на надзорните и пруденциални практики в самата Българска народна банка с тези на Европейската централна банка – на вътрешните правила и процеси, на информационните потоци между двете институции. Тази работа е логично продължение на реформите, които започнаха в банковия надзор през 2015 г. и ще продължат през 2019 г.
Акцентите в процеса на тези синхронизации между Европейската централна банка и Българската народна банка обхващат следните компоненти. Изграждане на ефективни организации за сътрудничество с Европейската централна банка в рамките на надзорните колежи и съвместните надзорни екипи; оптимизиране на надзорната стратегия на Българската народна банка и на Банковия надзор съгласно новите институционални реалности, произтичащи от режима на тясното сътрудничество, към което се стремим и за което сме кандидатствали; разпределение на надзорния фокус между значими и по-малко значими институции. Разпределението на надзорния фокус произхожда от концепцията, че Европейската централна банка ще надзирава значимите институции, а Българската народна банка, българският банков надзор ще надзирава по-малко значимите институции, дефинирани по съответни критерии в Регламент 1024.
Статистическите данни и валидираните от надзора отчетности от взаимодействието между Българската народна банка и Европейската централна банка ще е съществен компонент, за да се осигури адекватният информационен поток, с оглед вземане на конкретни управленски решения. Фокус ще бъде поставен върху координиране и развитие на самите информационни системи на институциите, които да са адекватни на този нов етап на надзорната дейност.
Третият работен блок е свързан с организиране и провеждане на стрес-теста. В ход е процесът на селектиране от Европейската централна банка – шест български банки, и се извършва съгласно приети от ЕЦБ методологии и макроикономически сценарии за целите на стрес теста. Повечето параметри се определят от Централния комитет на управление на проекта в Европейската централна банка при установена работна комуникация на БНБ с Европейската централна банка и Европейския надзорен механизъм в този процес.
Това е основният приоритет, върху който аз ще фокусирам своето внимание, в случай че бъда избран. Разбира се, ще продължи приемствеността в дейностите на Банковия надзор по отношение на функциите, които изпълнява спрямо кредитните институции в България.
Моят приоритет ще бъде дейността на Банковия надзор да продължи да се осъществява при прилагане на Европейската регулаторна рамка, приложима спрямо кредитните институции с акцент върху последователното прилагане на технически стандарти и регламенти както на указания на Европейския банков орган и препоръките на Европейския съвет за системен риск, който се занимава основно с макропруденциалните политики.
Най-общо приоритетите в Банковия надзор, които съм поставил за себе си и вярвам, че са в рамките на общата стратегия за развитие на Банковия надзор и целите, които си е поставила самата институция, са продължаване практиката на непрекъсваем надзорен цикъл, посредством текущ контрол и инспекция на място – с еднаква тежест.
Надзорният преглед и оценка на банките на база вътрешния наръчник на Европейската централна банка и издадените от европейския банков орган насоки. Целта на надзорния преглед и оценката от него ще бъде да се засили връзката между оценката на динамиката на рисковете в системата, рисковия профил на самата банка, собствения капитал, ликвидните активи, системите за управление на риск и изградената вътрешна контролна среда. На тази база се извежда обща оценка на жизнеспособността на всяка кредитна институция на индивидуална основа.
Акцент ще бъде поставен върху вътрешния анализ на адекватността капитала и ликвидността.
Нещо много важно – това е макропруденциалният надзор. Голяма част от законодателните промени, които бяха изискани от Европейската централна банка на ниво закони, бяха приключени в края на миналата година. Едно от тях е разширяването на макропруденциалните функции на Централната банка. Макропруденциалният надзор ще продължи да се прилага с цел поддържане стабилността на банковата система и във връзка с предотвратяване и редуциране на системни рискове в резултат от действия на банките, идентифицирането и ограничаването на появата на макроикономически фактори, застрашаващи стабилността на банковата система. Тоест фокусът ще продължи да бъде върху рискове на системно ниво и на база на инструментариума на Българската народна банка, който е предоставен от законодателя. Българската народна банка ще продължи да използва инструменти така, че да се противопоставя на някакви потенциални или възникващи рискове на системно ниво.
Приоритетите по отношение на инспекциите на място. Оценката на експонираността на банката към основните рискове и процеси в средата, в която оперира. Специален акцент ще бъде поставен върху рисковете, произтичащи от качеството й, структурата на кредитните портфейли, тъй като кредитният риск е най-основният риск за банковата дейност. Фокусът ще бъде върху свързаност, концентрация, големи експозиции, класификация на експозициите. Българската народна банка и Банков надзор специално ще продължат да обръщат внимание върху тези компоненти на рисковия профил по отношение на кредитния портфейл.
В изпълнение на изискванията на Наредбата за вътрешните експозиции, които да гарантират, че банката е идентифицирала всички формирани вътрешни експозиции, че отчита адекватно рисковете, свързани с тези експозиции и процедурите за установяване, наблюдение и управление на вътрешните експозиции. Това е по Наредба № 37, която беше приета във връзка с прилагането на чл. 45 от Закона за кредитните институции, която анализира вътрешните кредити. Естествено, подходът там е малко по-различен отколкото в Регламент 575 – там се гледа брутната експозиция на вътрешните кредити, без да се вземат предвид възможните ефекти от кредитни защити.
Преглед на действащите процеси, системи за управление на рисковете и организацията, правилата и методиката, прилагани от кредитните институции за определяне на вътрешните им капиталови и ликвидните нужди в процеса на вътрешния анализ на капиталната адекватност и ликвидност, което споменах преди малко. Това е в контекста на прегледа по втори стълб. Регулаторните изисквания по първи стълб са ясни, те са адресирани в Регламент 575.
Във втори стълб основно се говори за лихвен риск. Бих фокусирал вниманието си върху вътрешния анализ на адекватността и ликвидността на банките. Също така по отношение на вътрешния анализ на адекватността на капитала бих фокусирал вниманието си върху лихвения риск от дейност извън търговския портфейл, а именно при стандартни лихвени шокове как би се променил нетният лихвен доход на кредитната институция и нейната икономическа стойност, съответно стъпките, които трябва да се предприемат.
Оценка по изготвяне на отчетността за мениджмънта на регулаторната отчетност. За Централната банка и Банковия надзор е изключително важно да оперират с адекватни данни както по отношение на обхвата, така и по отношение на структурата и честотата на данните.
Оценка на адекватността на корпоративното управление – доколко е ангажирано ръководството спрямо рисковете, произтичащи от съответния бизнес модел. Диверсифициране на професионалните компетенции на ръководството – тук визирам надзорните съвети – опит, възраст, пол, образователен ценз на органите.
Много важна функция беше възстановена на база на плана за реформиране на банковия надзор през 2015 г. – дистанционният надзор. Ще поставя фокус върху него, ако бъда избран за подуправител, отговарящ за Банков надзор.
Приоритетите по отношение на дистанционния надзор: оптимизиране на системата за ранно предупреждение, базирано върху ключови рискови индикатори, други количествени и качествени показатели, в резултат на надзорната аналитична дейност не само на управление „Банков надзор“, а и на Българската народна банка като цяло.
Отново акцент – налагане на процеса по надзорен преглед и оценка като основополагащ за провеждането на текущ и ефективен пруденциален надзор. Допълване на валидационните правила на Европейския банков орган с автоматични механизми за валидиране на данните, произтичащи от надзорната отчетност. Крайната цел тук е да се структурират такива валидационни процедури, че да се ускори прехвърлянето на надзорната отчетност и нейната верификация преди да започнат същинските анализи от страна на „Дистанционен надзор“.
Структурирането на надзора е съгласно спецификите на процесите по надзорова система от значимите и по-малко значимите институции. В началото на експозето си обърнах внимание, че след присъединяването към Единния надзорен механизъм ще има разпределение между функциите по надзор между Европейската централна банка и българския Банков надзор. Тоест, системно значими и по-малко системно значими институции.
Превенция срещу изпирането на пари. Пред управлението „Банков надзор“ стоят нови предизвикателства, определени от законодателната рамка, транспонираща четвърта и пета директиви, в областта на превенцията от изпирането на пари и финансиране на тероризма. Приоритетите, които са свързани с тези предизвикателства и транспонирането, са ангажиментите за регулярен преглед и анализ на изготвените от кредитните институции собствени оценки на риска от изпирането на пари и финансирането на тероризма, отразяващи и националната, и наднационалната оценка на риска. Прилагане на рисков базиран подход, съобразен с насоките на европейските надзорни органи и националната правна рамка.
В един по-средносрочен хоризонт, ако мога така да кажа, навлизане на нови технологии в дейността на звеното, които, от една страна, разширяват възможностите за достъп до международните пазари, а от друга страна, се извършва по-адекватно наблюдение върху способите за интегриране и разслояване на тези парични потоци във финансовата сфера. Тоест технологията да има някакъв изпреварващ или поддържащ ефект по отношение на комплексността на инструментите, които се използват за пране на пари и финансиране на тероризма.
Приоритетите в дейността „проактивен надзор“. Ще се извършват инспекции на място за преглед на системите и за контрол и установяване спазването на изискванията за превенцията срещу изпирането на пари и финансиране на тероризма.
Тематични прегледи на база анализ на риска, тоест, ако рисковият преглед индикира в определен сегмент от функционирането в контекста на прането на пари някакви индикатори и червени флагове, ще се правят такива тематични прегледи върху конкретен идентифициран потенциален или възникнал вече риск в контекста на прането на пари.
Засилване на международното сътрудничество. Важен е обменът на информация между БНБ и Европейския банков орган и Европейската централна банка и регулаторните органи в банковия сектор. Тази комуникация и обмен на информация, разбира се, ще се основава на подписано многостранно споразумение с ЕЦБ и насоките на Европейския надзорен орган и сътрудничеството с надзорните органи на Европейския съюз. На национално ниво –продължаване на тясното сътрудничество с Държавната агенция за национална сигурност.
По отношение на международното сътрудничество на Банков надзор приоритетите, които аз виждам, ще бъдат, че управлението ще продължи активно да участва в работните комитети и подгрупи на Европейския банков орган, Съвета на Европейския съюз и Европейския съвет за системен риск с цел постигане на оптимално възможната синергия между знание, регулация и рискове, характерни за банковото посредничество на ниво Европейски съюз и банковото посредничество в България.
Акцент ще продължи да се поставя върху спазване на подхода на ЕЦБ, като защитата на националния интерес би могла да намери своето място посредством отразяване на спецификите на местния пазар при разработването на единните европейски стандарти. Тоест, ако БНБ и представителите на Банков надзор успеят да защитят някаква специфика, която считат за важна и отразява съществени разлики в дейността на банките в България спрямо тези в Европейския съюз и, ако това бъде прието, влизайки в техническия стандарт, ще отрази и ще защити нашия интерес. Разбира се, това е предмет на обосновки и приемане от нашите колеги в Европейския банков орган.
Ангажираност в рамките на вътрешните работни групи на ЕЦБ, натоварени с разработването на вътрешните технически стандарти – ще продължи тази практика категорично. Смятам, че международното сътрудничество е един от много важните компоненти в дейността на Банков надзор.
По отношение на ресурсната обезпеченост, уважаеми дами и господа, приоритетите са: постоянно подобряване на аналитичната ресурсната квалификация на персонала, информационна обезпеченост на управлението. Също така очакваната ангажираност на инспекторите и експертния персонал в работата на надзорните екипи на ЕЦБ, които ще провеждат надзор върху банкови групи, непредставени на местния пазар. Тоест след влизането в Единния надзорен механизъм се предвижда групи и екипи от Банков надзор да участват в инспекции и в дейности във връзка с други непредставени на българския пазар надзорни институции, от което също ще произтече необходимостта от адекватна ресурсна обезпеченост на управлението.
Също така трябва да се имат предвид и новите функционални направления, произтичащи от дейността на Европейската централна банка, а именно адаптирането и добавянето на новите функционални направления, които биха произтекли от приемането ни в Единния надзорен механизъм и уеднаквяването и пълната синхронизация на практиките с Европейската централна банка ще предпоставят привличането на нов експертен капацитет, както, разбира се, реорганизациите, текущото преразпределение на отговорности на съществуващия екип.
Ще има необходимост от използване на външна независима експертиза, оценители на обезпечения, IT одитори, счетоводни и други експертни помощи от представители на други надзорни органи и консултанти.
Това са основните приоритети, по които аз смятам да работя, ако бъда избран за подуправител на Българската народна банка – ръководител на управление „Банков надзор“.
Както видяхте, тези приоритети са естествено продължение и се извеждат от реформите, които бяха предвидени, заложени в Плана на Българската народна банка през 2015 г. и съществена част са изпълнени. Тоест това, което планирам да направя, ако бъда избран, е да продължа процеса на сближаване и синхронизиране на надзорните практики, да осигуря възможност за адекватно структуриране както на процесите, така и на екипите, за да може при приемането на Българската народна банка в Единния надзорен механизъм да има възможност за започване веднага на действия и задачи, които ще произтекат от това наше тясно сътрудничество с Единния надзорен механизъм.
Не смятам, че за разлика от 2015 г. сега се налагат някакви революционни промени, които да се правят, и въобще не предвиждам такива. По-скоро предвиждам допълване, развитие, надграждане, приемственост. Приемственост, разбира се, ще има, където е необходимо, където имам виждането и подкрепата, ще се насоча към допълнително развитие и надграждане, като цяло приоритетите за мен са ясни. Те са ясно очертани още от Българската народна банка на ниво държава, разбира се, с желанието за присъединяване към Единния надзорен механизъм и към Валутния механизъм. Това са основните приоритети, по които бих работил, ако бъда избран от българския парламент. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И аз благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси, становища по така направеното изложение на господин Миленков.
Има ли въпроси? Няма.
В такъв случай преминаваме към следващата точка, а именно: представяне на становищата и въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3.
Както Ви казах преди малко, постъпили са въпроси само от една медия – „Капитал“. Ще ги изчета:
„Как бихте описали взаимоотношенията си с Владислав Горанов, с когото сте работили заедно в Общинска банка? Скоро след избора му за финансов министър през 2014 г . Вие сте назначен от Министерски съвет за председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банки. Има ли връзка между двете събития?
Според Вас какви трябва да бъдат взаимоотношенията между Централната банка и изпълнителната власт – наличието на близост плюс ли е, или носи рискове?
При Вашето управление на Фонда за гарантиране на влоговете в банки институцията беше често критикувана за непрозрачност и отказване да предостави информация по Закона за достъпа за информация. Каква планирате да е политиката Ви на комуникация с обществеността и медиите като подуправител?
Виждате ли проблем в кредитирането на свързаните със собствениците на банки дружества? Колко е голям и как ще го решите? (Реплики.)
Как беше избран настоящият синдик на КТБ предвид, че и двете лица – Кристи Маринова и Ангел Донов, нямат предишен опит като синдици в банковата област? Познавате ли двамата отпреди това и от кого са Ви представени? Доволен ли сте от свършеното от тях? Как ще коментирате скандала с одобрения от тях първи списък за разпределение от масата на несъстоятелността, където се появиха две дружества на първи ред, за които бивши директори в КТБ твърдят, че са използвали фалшиви документи? Как ще коментирате участието на КТБ в опита за национализация на „Дунарит“, като Банката изкупува чрез цесия вземане, чийто произход е една от онези операции по цесии и прихващания, срещу които и самият синдик на КТБ се бори в съда?“
Сега, въпросите са малко странни и не касаят... (Народният представител Йордан Цонев иска думата.)
Ще Ви дам думата, но караме по процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да питам: тези въпроси от Цветан Василев ли са, защото не чух от кого са?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подписани са от вестник „Капитал“.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Защото си помислих, че са от Цветан Василев.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпросите са малко странни, те са по-скоро за някакво интервю във вестник. (Реплики.)
Така или иначе, съгласно процедурата те са постъпили като такива и ще помоля господин Миленков накратко да отговори на тях.
РАДОСЛАВ МИЛЕНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Те са основно три групи. Първо, моите взаимоотношения с министър Горанов. Както всички знаят, ние сме били колеги в Общинска банка – бяхме изпълнителни директори на Банката. Отношенията са ни добри, професионални отношения. Обхватът, интензитетът и динамиката на тези отношения до голяма степен преповтарят институционалните взаимоотношения между Фонда и Министерство на финансите.
Само ще напомня, че Фондът преговаряше и изтегли от Министерство на финансите заем, за да покрие недостига по отношение на финансирането на изплащането на гарантираните депозити в КТБ. Също така Фондът със съдействието на Министерство на финансите преговаряше и успешно сключи два заема със Световната банка и Европейската банка за установяване и развитие с държавна гаранция.
Това, което мога да кажа, е, разбира се, че познавам министър Горанов, колеги сме били, имаме много добри работни взаимоотношения, каквито, ако бъда избран, бих имал, надявам се да имам с всеки един министър на финансите.
По отношение какви трябва да бъдат взаимоотношенията между Централната банка и изпълнителната власт; наличието на близост плюс ли е, или носи рискове – при всички случаи трябва да има диалог. Що касае обхвата на тези взаимоотношения, аз мисля, че Законът за Българска народна банка много ясно е поставил независимостта и е дефинирал независимостта на Българската народна банка и във всеки момент е нормално, който и да е в Управителния съвет на Българска народна банка, да спазва този принцип за независимост, като, разбира се, пак казвам, добрите отношения винаги са в полза и за двете институции.
По отношение на втората серия от въпроси – за работа ми във Фонда. Първият въпрос е, че институцията била критикувана за непрозрачност, че отказва да предостави информация по ЗДОИ. Законодателят в Закона за Фонда и в Закона за банковата несъстоятелност ясно е очертал вида информация, обхвата на тази информация, честотата и адресатите на тази информация. Фондът и аз, като председател, стриктно се придържаме към законовите изисквания, които, пак повтарям, законодателят е счел за балансирани, като ги е разписал в законите. Стриктно съм се придържал към всички изисквания по отношение на информация, по отношение интензитет на информация, обхват и адресат на информацията. Това е моят коментар тук по отношение на непрозрачност. Обхватът на информацията, която Фондът предоставя, се определя от закона и аз като председател съм се старал и вярвам, че съм го спазвал.
„Виждате ли проблем в кредитирането на свързани съсобственици на банки и дружества; колко е голям и как ще го решите?“ Аз ще отговоря така: именно затова банковата дейност е толкова силно регулирана дейност, защото работи с привлечени средства. От друга страна, активната дейност на банките по отношение на кредитирането е силно регулирана с всякакви видове лимити по отношение на големи вътрешни експозиции и така нататък. Ако една банка нарушава който и да е лимит, която и да е правна норма, за мен би било проблем, а не само вътрешните кредити.
На въпроса колко е голям проблемът на този етап не мога да Ви кажа. Вярвам, че банките и Българска народна банка работят в посока да бъде управляван този процес. Как ще го реша – инструментът е ясен, инструментът е новоприетата Наредба № 37, която, както казах, е на база изискванията на чл. 45, в която ясно са разписани изискванията по отношение на банките във връзка с отпускането на вътрешни кредити.
„Как беше избран настоящият синдик на КТБ?“ Тук ще обърна внимание, че синдикът съгласно Закона за банковата несъстоятелност се избира от списък, утвърден от БНБ. В този списък в момента има 32 човека. Когато дойде моментът за избиране на синдика, Управителният съвет на Фонда има създадена процедура, по която избира синдици. Всички, които нямаха конфликт на интереси, бяха поканени да изявят желание да се явят на изслушване и на събеседване. Съществена част от Управителния съвет не пожелаха да дойдат на това изслушване. Но това, което искам да кажа, е, че Управителният съвет на база на тази процедура провежда събеседване и оценяване – това е начинът. Аз преди това не съм ги познавал. Но пак казвам: Управителният съвет на Фонда избира от утвърден от БНБ списък. Кръгът на синдиците, които могат да бъдат синдици, е точно 32 човека в България към днешна дата и не повече. Така че Управителният съвет на Фонда не е имал възможността да избира от неопределен брой синдици.
По отношение на „Как ще коментирате скандала с одобрения от тях първи списък за разпределение от масата на несъстоятелността, където се появиха две дружества на първи ред, за които бивши директори в КТБ твърдят, че са използвали фалшиви документи?“ Тук твърдения не бих желал и няма да коментирам, особено на бивши директори на КТБ. По отношение на мандата на Фонда, който е имал спрямо първата частична сметка за разпределение, Управителният съвет на Фонда е взел своето решение, което още в 2017 г. е качено в Търговския регистър. В контекста на това и двете фирми са подали жалби срещу решението на Фонда.
„Как ще коментирате участието на КТБ в опита за национализация на „Дунарит“? Аз няма да влизам в никакви детайли по отношение на сделки, които са извършвани. Само ще кажа в този контекст, че синдикът атакува прихващанията. Също така ще кажа, че синдикът и Фондът във всеки един момент – това е моят коментар – са се ръководили от интересите на Фонда, като най-голям голям кредитор и, разбира се, като следствие, и от интересите на другите кредитори в производството по несъстоятелност.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че отговорихте изчерпателно на всички въпроси.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Смятам, че можем да правим коментари върху отговорите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз се опитвам да спазвам стриктно процедурата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Процедурата е тази. Уточняващ въпрос имам към последния му отговор – по въпроса за „Дунарит“, за който пита „Капитал“.
След като твърдите, че всичко е в интерес на вложителите, как ще отговорите тогава на въпроса: какво прави това дружество, защо не е в масата на несъстоятелността, след като е купено с пари от вложителите на Банката?
РАДОСЛАВ МИЛЕНКОВ: Правим всичко възможно.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това дружество е купено с пари на вложителите. Сега в момента е в ръцете на едно частно лице, което няма нищо общо.
РАДОСЛАВ МИЛЕНКОВ: Така е.
Това, което е направено до момента, е да се заведат всички възможни искове по отношение на произход на парите, по отношение на дружества, през които са преминали тези средства, по отношение на собственост, по отношение на атакуване на всичките прихващания на „Дунарит“.
Проблемът в момента е, че години наред продължава развитието по тези дела и всичко е в ръцете на съда. Но мога да Ви уверя, че е направено по отношение на претенциите, които биха могли да се заявят в рамките на валидните и налични инструменти и допълнително създадените инструменти законодателно, които влязоха с последните промени. Това всичко е направено и смятам, че се прави всякакво усилие именно този актив да бъде върнат в патримониума на Банката, да бъде осребрен съгласно законовия ред, а именно чрез публични продани и така нататък, за да може да се съберат средства, които да отидат за погасяване на задълженията към Фонда и към кредиторите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Въпроси? Няма.
В такъв случай съгласно процедурата ще изготвим подробен доклад, който ще отразява всички изказали се тук, ще бъде предоставен на Народното събрание, което ще вземе решение за избиране или неизбиране на господин Миленков.
С това приключихме тази процедура, а и точката от нашия дневен ред. Благодаря Ви.
Утре имаме редовно заседание в 14,30 ч.
Закривам заседанието на Комисията.
(Закрито в 15,15 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова