---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси







ПРОТОКОЛ
№ 73


На 25 юли 2019 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902-02-18/ 28 юни 2019г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17/ 28 юни 2019 г., внесен от Министерския съвет.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс , № 902-01-22/ 22.05.2019г. – второ гласуване.


Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по бюджет и финанси.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Предлагам да започваме заседанието. Предлагам днешното заседание да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902-02-18/ 28 юни 2019г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17/ 28 юни 2019 г., внесен от Министерския съвет.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 902-01-22/ 22 май 2019 г. – второ гласуване.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред. Който е „за“, моля да гласува:
19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОДКРЕПА ЗА ПРОЕКТИ МЕЖДУ КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА РЕГУЛАТОРНО РАЗВИТИЕ НА ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР, № 902-02-18/ 28 ЮНИ 2019Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази точка при нас са колегите от Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) господин Иванов Иванов – председател, госпожа Евгения Сматракалева – главен счетоводител, и госпожа Радостина Методиева – главен експерт в дирекция „Правна“.
Давам думата на господин Иванов да ни представи Законопроекта.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожа и господа народни представители. Позволете ми съвсем накратко да Ви запозная с обекта на тази точка от дневния ред на почитаемата комисия, а то е Споразумението за подкрепа за енергийния и воден регулатор на Република България по повод на Споразумение, което се сключи между българския енергиен и воден регулатор и Европейската банка за възстановяване и развитие.
В основата на този процес лежи стратегия, което беше приета на 17 март 2014 г. от правителството на Република България. В тази стратегия бяха предвидени дейности, които имат за цел развитие на държавната администрация на Република България в периода от 2014 г . до 2020 г. Освен четирите основни цели на тази стратегия, в нея има заложена и една специфична цел, а тя е подобряване на капацитета както технически, така и кадрови на регулаторните органи на Р България, на приходните агенции и на контролните органи. Сред тях, няма съмнение, важно място заема КЕВР. По този повод Комисията, именно в съответствие с тази специфична мярка, кандидатстваше за Проект, който беше озаглавен: „Развитие на аналитичния капацитет на КЕВР.
Същественото е, че Стратегията се явяваше инструмент, чрез който да може да се осъществят мерки и дейности, които са по Оперативната програма „Добро управление“. В тази връзка и в съответствие с Меморандума, подписан между правителството на Р България, от една страна, и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), именно Банката беше избрана като изпълнител на всичките технически дейности по реализирането на този проект.
След продължителен диалог с Банката, с цел уточняване на всичките основни дейности, които трябва да бъдат извършени в рамката на това споразумение, на 23 януари тази година правителството на Р България одобри това споразумение, след което – на 30 януари председателят на КЕВР, както и директорът на „Иберди“ за България – госпожа Манаслъ, беше подписано официално Споразумението с една ясна условна клауза – след ратификация от Народното събрание на Р България.
Съвсем накратко искам да отбележа основните дейности, които са заложени в изпълнение на това споразумение:
На първо място, е създаването на нормативната база чрез проекти на наредби, правила, методики и инструкции, които са свързани с процеса на мониторинг на пазара както на електрическа енергия, така и на природен газ.
На второ място, създаване на проекти за методика, която да въведе единна регулаторна отчетност на различните електро-енергийни разпределителни оператори в страната .
На трето място, създаване на методика, която да позволи да се оценява стойността на капиталовите и оперативните приходи на тези дружества, и методика за обвързване на техните регулаторни приходи с постигната ефективност и качество на предлаганите от тях услуги.
Важен елемент представлява, разбира се, и целият пакет от обучителни мерки за персонала на КЕВР предвид на това, че подобна дейност, което е разписана в Регламент № 1227 от 2011 г. на ЕС, който предвижда така наречените правила, а именно осъществяване на мониторинг на пазара на едро на енергия – както електрическа, така и природен газ. В това отношение българският регулатор няма опит в неговата 20-годишна история от създаването му през 1999 г. Този сегмент е особено важен за експертите на Комисията с практическа насоченост, в която да се покаже по какъв начин могат да се извършват проверки, да се изземват електронни доказателства, да се сменят устни обяснения и да се налагат наказания. Всички тези сегменти, които ги изброих като основни задачи за реализиране на Споразумението, са от изключителна важност, за да може българският независим енергиен и воден регулатор (БНЕВР) да постигне ниво, което наистина напълно съответства на целите, които са поставени пред него от обществото и заедно с това ще бъдат постигнати целите, заложени в тази стратегия за развитие на държавната администрация за периода 2014 г. – 2020 г.
Благодаря Ви, госпожо Председател. Ако има въпроси към мен, съм готов да отговоря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря за подробното изложение.
Понеже сме Финансова комисия, да се спрете с две изречения на финансовите параметри.
ИВАН ИВАНОВ: В такъв случай нека да обясня, че размерът на дейностите, като финансово изражение, е 1,300 000 млн. лв., от тях 15% – 195 000 лв. са национално финансирани от самата КЕВР. а 1,105 000 млн. лв. е финансиране, което се осигурява от ЕБВР.
Преките и непреките разходи по Проекта са в съотношение: непреките – за управление на Проекта, са 5% от преките разходи. Мога и конкретните стойности да Ви представя. (Реплики.) Те се плащат от основния финансиращ отговор – от ЕБВР.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Те едва ли се осигуряват от „Ти Би Ар Ди“ – това не е подарък, това си е кредит, нали така? Какви са тези пари? Безвъзмездно ли са парите или са възмездни? (Реплики.)
ИВАН ИВАНОВ: Ако ми позволите. 85% са безвъзмездно финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие. (Реплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разбира се, ние ще подкрепим не само защото е безвъзмездно. И възмездно да е…, (реплики.) когато е целесъобразно, винаги сме гласували. Само едно нещо като препоръка: Вие казахте, че Стратегията е приета 2014 г. Вече е 2019 г., а ние тепърва ще обучаваме – в края на Стратегията. Това е притеснителното, но Вие ще наваксате. Обещавате, нали?
ИВАН ИВАНОВ: Бъдете сигурни, господин Гечев, че това, което зависи от мен, го върша, но имайте предвид, че целият този процес, когато има осигурено финансиране от европейски институции, е изключително продължителен, минава през много фази, защото очевидно се търси начин да се гарантира, че средствата ще бъдат полезно разходвани от съответните български институции, които ще ги получат. Затова – не по причина на Комисията, Споразумението беше подписано едва в началото на януари тази година.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор.
Който е „за“, моля да гласува.
19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ВСЕОБХВАТНОТО ИКОНОМИЧЕСКО И ТЪРГОВСКО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ КАНАДА, ОТ ЕДНА СТРАНА, И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕГОВИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ОТ ДРУГА СТРАНА, ПОДПИСАНО НА 30 ОКТОМВРИ 2016 Г. В БРЮКСЕЛ, № 902-02-17/ 28 ЮНИ 2019 Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
По тази тема при нас са: Лилия Иванова – заместник-министър, което ще ни представи Законопроекта, както и колеги от Дирекция „Външноикономическа политика“ на Министерството –господин Кирил Юруков, главен експерт.
Заповядайте, госпожо Иванова.
ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Представям на Вашето внимание Законопроект за ратифициране на всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и ЕС и неговите държави – членки, от друга страна.
МС даде съгласие за подписване на това Споразумение през 2016 г. Споразумението влезе във временно действие от 2017 г., а месец юни тази година МС одобри Решение за приемане на Законопроект за ратификация.
Искам да отбележа, че от 2017 г. досега Споразумението е с временно действие. Вече 14 държави – членки са го ратифицирали – преди два дни включително и Франция.
Накратко, Споразумението включва следното: обхваща разпоредби, които са свързани с правилата на търговия, защита на инвестициите, обществените поръчки, защита на интелектуалната собственост, разрешаване на спорове, институционални разпоредби и други. Споразумението има гаранции, че икономическите ползи няма да бъдат за сметка на основни права, социални стандарти, правото на национално регулиране на всяка държава, опазване на околната среда, здравето и безопасността на потребителите.
Предвижда се пълно премахване на митата за 99% от тарифните номера до 7 години, като за 98% либерализацията беше незабавна – от началото на започване на действие на временното действие на Споразумението. Канада ще премахне митата за 91% от селскостопанските продукти при влизане в сила на Споразумението. След 7 години ще бъдат премахнати още 0,6% от митата в тази сфера. Почти всички мита за преработени селскостопански продукти ще бъдат премахнати, от което индустрията в ЕС се очаква да има значителни печалби.
По отношение на търговията с услуги и инвестиции Споразумението се разглежда като едно от най-амбициозните в тази посока. Оценява се, че достъпът на ЕК до пазара, който Канада предоставя, е поне равен на нивото НАФТА. Това несъмнено дава нови възможности за българските доставчици на услуги, имайки предвид, че досега те се ползваха с нивото на достъп, обвързано от Канада в Световната търговска организация. Най-важното постижение в хода на тези преговори е обвързването на канадските провинции, които в значителна степен отвориха пазара си на услуги. Трябва да отбележа, че достъпът до услуги и стоки, които са предмет на обществени поръчки на канадските власти както на регионално, така и на местно ниво, също е отворен в максимална степен.
Споразумението създава условия икономическата дейност да се извършва в рамките на ясна и прозрачна регулация от страна на държавните органи, като в същото време правото на регулиране в обществен интерес е поставено като негов основен принцип. ЕС и Канада запазват способността си за постигане на легитимни обществени цели в области, като обществено здраве, безопасност, околна среда, обществен морал и защита на културното многообразие.
Какви са ползите на ниво ЕС? Естествено се очаква да се подобрят търговско-икономическите връзки с Канада, включително между България и Канада. Както казах, ще се либерализират 99% от тарифните номера. В резултат на това се очаква нарастване на търговията на стоки и услуги между ЕС и Канада с 23% или 26 млрд. евро, което ще стимулира икономическия растеж и заетостта от страна на двете държави. Според предварителните оценки се предвижда годишно увеличение на реалните доходи в приблизителен размер от 11,6 млрд. евро. Износът на ЕС се очаква да нарасне с 24,3% или 17 млрд. евро, докато износът на Канада се очаква да нарасне с 20,6%., 50% от ползите за ЕС се очаква да дойдат от либерализирането на търговията с услуги, 25% от премахването на тарифните ограничения и 25% от премахването на не тарифни пречки пред търговията. Ползите от Споразумението в областта на нетарифните пречки пред търговията се очаква да бъдат в размер на 2,9 млрд. евро за ЕС.
По отношение на сектора на услугите новите възможности за икономическите оператори ще дойдат от подобрения пазарен достъп до Канада, включително на регионално и местно ниво, и по отношение на пазара на обществените поръчки.
Що се касае до България, за периода на временното действие на Споразумението стокообменът се е повишил с близо 20% за 2018 г. – това са данните. Износът за Канада се характеризира относително със стабилна стокова структура, която включва стоки, като руди; благородни метали; ламарини, листове от ленти и мед; хлебарски и сладкарски продукти; медикаменти; препарати, използвани за храна на животни. Вносът – господстващо място, медни руди и техни концентрати. Очакваме ръст на стойността на износа, надвишаващ многократно ръста на вноса.
В статистически значимата търговия се забелязва нарастване на износа за всички стокови групи. Следва да се отбележи значителния ръст при износа на медицински продукти – 89%; антибиотици – 61%; медикаменти – 72%. Също така, изключително се повишава износът на текстилна промишленост с 20% спрямо 2017 г. Всичко това говори за реалните ползи за България, които са в резултат на Споразумението. Имайки предвид изложеното дотук, предлагам на уважаемата Комисия да подкрепи одобряването на Законопроекта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Колеги, има ли изказвания и въпроси?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, колеги! Тази тема сме я обсаждали в детайли и то много бурно 2016/2017 г. Няма да подкрепим Споразумението, тъй като основният ни аргумент е изтъкван от всички правителства, които забавиха подписването и притеснението е съвсем ясно – в него няма нищо тайно, и то е, че фирми от САЩ ще се пререгистрират в Канада и ще ползват всички преференции на Канада спрямо ЕС. Това е публична тайна. То не е незаконно, но ние трябва да си дадем сметка за тази възможност. И обратното, наши фирми ще могат, регистрирайки се по това Споразумение, да се възползват от американския пазар, така че е въпрос на конкретни сметки. На доста от европейските страни сметките им показват, че Европа повече ще загуби, защото от самото Споразумение на ЕС с Канада – канадците са 37, 600 000 млн. по преброяване от 2018 г. – разбира се, това са жители с висока покупателна възможност, но все пак те са незначителен пазар, равен по население – малко повече от Румъния, но с по-големи възможности за покупка, за продажба и за износ.
Притеснението не е от броя на канадските фирми или от техните възможности, а от възможността американски фирми да се възползват през Канада – а няма как да не се възползват, от нулевите мита почти, които ще бъдат в близко време. В крайна сметка, когато гласуваме, трябва да гледаме и българския интерес, и дано да е така. Но имаме известни притеснения дали от това ще се възползват повече български фирми или чужди фирми, като гледаме до момента каква е ситуацията на българския пазар. Всъщност, това е основното ми съображение – притеснението, че даваме едностранни предимства на фирми, които са технологично по-добре от нас, с много по-големи възможности, за което те не са виновни, но ние пък трябва да дадем възможност на българската индустрия, селското стопанство и промишленост, малко да се опита да се доближи до средните европейски показатели по конкурентоспособност, за да можем да се състезаваме със силните американски фирми. Това ни е основният аргумент да се въздържаме от подкрепа.
Щях да попитам колко страни до момента са подкрепили? Вие казахте 14. (Реплики.) 14 до момента са ратифицирали, така да се каже, и 14 не са. Ние сме 15-тата, която ще ратифицира. Дали може да ни кажете накрая, ако имате информация, как вървят дебатите от другите страни? Има ли някои страни, които нямат намерение да подписват? Имате ли такава информация?
ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Франция прие току-що, преди два дни. (Реплики.) Държава – членка, с изключително влияние в ЕС.
Така че ние не можем да пренебрегнем това. Мога да спомена кои са държавите, които са ратифицирали: Австрия, Дания, Естония, Испания, Литва, Латвия, Малта, Португалия, Хърватска, Швеция, Финландия, Чехия, Обединеното Кралство, Франция, включително. Във всички държави, които са ратифицирали, особено малките, изключително се повишава стокообменът, има голям ръст. За нас тези данни са показателни каква ще е ползата на всяка държава – членка.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Растежът като тенденция е добре, но ако изнасяш един килограм сирене и го увеличиш на два килограма – растежът е 100%, нали? Ако изнасяш 100 000 тона и увеличиш с 10 килограма – е нищожно. Процентите не са най-убедителните неща, но все пак като тенденция – добре.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбрахме Вашите аргументи. Няма как да водим протекционалистична политика, да се затворим и да кажем: само по-ниско технологични държави и фирми да идват в България, та да не са конкуренция на нашата промишленост. Това е отваряне на пазара….(Реплики.) Постепенно и те ще ратифицират.
Слушам Ви, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Имам два конкретни въпроса. В мотивите е записано колко се е увеличил износът от ЕС към Канада – 7%, обаче не видях в мотивите числото за вноса от Канада към ЕС. (Реплики.)
Как се решава въпросът със стандартите, особено при храните? Защото стандартите в Канада и САЩ са едни, а в Европа са съвсем други. (Реплики.) Говоря за стандарти, за търговия, отглеждане на животни и така нататък, което е основният въпрос в сектора „Земеделие“. (Реплики.)
ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Ще кажа само едно по отношение на това: положително е салдото на стокообмена ЕС – Канада. Така че не знам какво сте видели в мотивите. (Реплики.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е много положително и отива на Министерството на икономиката – да ни даде ЕС, да даде България. Но ние тук сме избрани да защитаваме една страна – членка на ЕС, която се нарича България. Това, че се увеличава ЕС е много хубаво, но ние сме тук да видим какво става за България. (Реплики.) Похвално е, започнахте с Европа – това е добре, така трябва – статистика, но питаме тук повече за България, защото това ни е работата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма как да Ви кажат, като тръгне Споразумението, тогава.
Моля да отговорите на въпроса на госпожа Бъчварова по отношение на българското законодателство, българските стандарти и така нататък.
ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Колегата ще даде подробности за безопасността на храните.
КИРИЛ ЮРУКОВ: Благодаря.
По отношение стандартите за храни и за продукти въобще, които се внасят в Канада след Споразумението, нищо не се променя от правилата, които важат преди Споразумението в ЕС. Всички продукти, независимо дали са хранителни или индустриални, които се внасят от Канада, следва да отговарят на европейските изисквания за тях, по същия начин, по които отговарят българските продукти. Споразумението дава всички гаранции, дори и допълнителни, че това ще бъде така в сравнение с търговията преди него. Тъй като все пак трябва да сме наясно, че търговия с Канада имаше и преди СЕТА, и същите продукти ще продължат да се внасят, но отговаряйки на абсолютно същите изисквания като отпреди 21 септември 2017 г.
Българското законодателство, и съответно Европейското, по никакъв начин не е засегнато от разпоредбите в Споразумението, включително и по отношение на безопасност на храните, защита на потребителите, ГМО организми и така нататък.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други въпроси?
Заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! В мотивите прочетох, че съществува възможност за защита на инвестиции. Искам да ми отговорите: За инвестиции от канадски фирми в България ли става въпрос? И дали български мораториуми ще важат, ако американски фирми през Канада и чрез това Споразумение, се опитат да преодолеят мораториума за добив на шистов газ?
КИРИЛ ЮРУКОВ: Благодаря за въпроса.
Да, така е. Споразумението предвижда правила за защита на инвестиции, за уреждане на инвестиционни спорове между държавата и съответния инвеститор. Първо, то е реципрочно. Канадските инвестиции в Европа се ползват с тази защита както и европейските в Канада.
По отношение на мораториумите и законите. Изрично от обхвата на Споразумението са изключени всички мораториуми, общи забрани и подобни актове на парламентите в ЕС.
По отношение на шистовия газ. България има тройна защита за шистовия газ – веднъж в индивидуалните ни ограничения по достъп до нашия пазар по отношение на търговия с услуги и установяване мораториума, наложен за шистовия газ от Народното събрание, изрично е споменат като действащо законодателство и той няма да бъде променян по никакъв начин, защото е в Анекс 2, където няма либерализация, и си запазваме правото да дискриминираме, въпреки че повече мораториум надали може да се наложи.
Общите разпоредби на Споразумението изрично изключват всички наложени мораториуми и бъдещи такива. Когато се прецени, че е наложително в интерес на обществото да се наложи мораториум в дадена сфера, това всяка една държава-членка може самостоятелно да направи.
Третият начин е по отношение на правото за регулиране, където изрично е споменато, че в интерес на обществото държавите могат да приемат всякакви национални и местни регулации, така че да гарантират общественото здраве и всяка една легитимна политика в интерес на обществото. Така че по отношение на мораториумите сме сигурни, че нищо в Споразумението няма да даде повод и възможност за заобикалянето на приетите от Народното събрание решения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
По принцип това са двата въпроса, които витаят в общественото пространство и които според мен трябва да получат по-широка яснота и през медиите – въпросът за ГМО продуктите, и въпросът за шистовия газ. Макар да изглеждат извадени, те всъщност са същината на страховете, които имат хората от това споразумение.
Доволна съм, че отговорихте и на двата въпроса – положително или отрицателно – не знам от коя страна гледаме, но това, че българските стандарти по отношение на храните и други индустриални продукти категорично важат и ще се спазват, и по отношение на мораториумите. Тук имаме колеги от Северна и Североизточна България и те донесоха тези притеснения от там.
Има ли други въпроси? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел.
10 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 4 гласа „въздържали се“.
Не се приема от Бюджетна комисия.

Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, № 902 01-22, ПРИЕТ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 5 ЮНИ 2019 г.
Наши гости са: госпожа Росица Велкова – заместник министър, госпожа Людмила Петкова – директор дирекция „Данъчна политика“, и госпожа Ирена Христова – началник отдел „Данъчна политика“.
Заповядайте.
Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласуваме наименованието на Закона.
Който е „за“, моля да гласува.
20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Приема се.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 1.
Тези мои предложения са свързани с довършване на реформата по ДОПК, която миналата година направихме за подсъдността на актовете на администрацията, която работи по ДОПК по местоживеене и местонахождение на жалбоподателя. Това са няколко текста в чл. 34, по-нататък и в други два члена, в които е пропуснато това да се направи. Така че това е, което всъщност се предлага – нищо драматично няма.
Имате ли въпроси?
Работната група предлага да се създаде нов § 1. Това е по моето предложение, а именно:
„В чл. 34, ал 5 думите „седалището на териториалната дирекция, в чиито район се намира органът“ се заменя с „постоянният адрес или седалището на жалбоподателя“.
Гласуваме този нов § 1.
Който е „за“, моля да гласува.
14 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“.
Приема се.
По § 1 има предложение на народния представител Георги Търновалийски, което работната група не подкрепя. (Реплики.)
Нека господин Търновалийски да си ги изложи и да си каже защо не ги подкрепя.
Има друго решение на работната група по тази тема. Това е всъщност основният параграф на Закона, в който параграф се създават новите – от чл. 71а до 71ж, за документацията относно трансферното ценообразуване.
Има предложение на народния представител Дора Христова и група народни представители.
Тук е записано, че работната група не го подкрепя, но аз мисля, че по принцип го подкрепя, макар и да предлага друго решение, а не това, което Вие предлагате като форма, но то по съдържание отговаря. И в крайна сметка предложение на самата работна група, което предложение всъщност се отнася до изменения на обхвата на лицата, които ще бъдат задължени да създават такова местно и респективно обобщено досие.
Това, което работната група предлага, е рязко да се вдигне размерът на балансовата стойност на активите и нетните приходи от продажби – числеността, тоест по-малко предприятия да попаднат в този обхват, както и от обхвата да се изключат лицата, които извършват контролирани сделки само на територията на България. Смисълът на това изменение беше трансферното ценообразуване. Когато става дума за сделки между свързани лица на територията на страната – ние си имаме по ЗКПО достатъчно членове, не е нужно да караме толкова много български предприятия да създават това местно и обобщено досие, което само по себе си е доста… (Реплики.) Да, административна тежест. В този смисъл мисля, че това предложение на работната група всъщност отговаря на идеята да облекчим по този начин около 2000 фирми. 500 фирми ще бъдат засегнати от прага, и то, ако извършват – ние не можем да знаем дали извършват или не, контролирани сделки извън страната, но по отношение на този праг сте ги идентифицирали на 500. (Реплики.)
И пак искам да кажа, ние не знаем. Някои от тях може би няма да изготвят, ако не извършват такива сделки – контролирани, извън страната. Мисля, че това предложение отговаря на ония дискусии, които проведохме на първо четене.
Това е в общи линии.
Тук има няколко предложения, които са чисто редакционни, за да е по-ясно за какво става дума.
Имате думата за въпроси или изказвания.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Уважаема госпожо Председател, госпожо Заместник министър, колеги! Тези предложени текстове в ДОПК, в резултат на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие допълват нашето законодателство и ние това го говорехме и на първо четене. До голяма степен ги подкрепям и смятам, че те са нужни тази документация да бъде определена.
Това, с което няма как да бъда съгласен, е формализирането и създаването на по-голяма административна тежест с изискването за формиране на такива местни и обобщени досиета, в които да бъде събирана информация, която намирам за напълно излишна. Вътре е информацията за фирмата, отчети, парични потоци и така нататък, което е информация, с която разполагат органите…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Паричните потоци отпаднаха.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Те отпаднаха, но другите неща останаха. Сега да не ги чета, ако искате ще ги чета. Смятам, че е напълно излишно вътре да влиза информация за лицето: описание на управленската организационна структура, имена на длъжностни лица, подборно описание на дейността и бизнес стратегията.
В крайна сметка тези ревизии се извършват от квалифицирани лица, преди това има подготовка на органите, за да влезнат на ревизия. Всичко това, те го имат като информация. Ние сега какво им казваме: изготвяйте едни досиета, трупайте бумащина. В крайна сметка, имайки предвид и как работи администрацията утре, те казват: представете ми копие на местното досие, защото влизаме на ревизия. И започва едно снимане на една документация, която е напълно излишна.
В тази насока беше и моето предложение. В крайна сметка изискването е за документация. Защо трябва да създаваме изрични изисквания за специално досие, както местно, така и обобщено? Ние създаваме изисквания за документация. Администрацията влиза на ревизия или на проверка, има всички правомощия по закон да изиска всички документи, които са нужни за извършване на контролните действия. Още повече, ако отпадне това местно обобщено досие, ще отпадне и нуждата да има този срок, който е спорен – 31 март. Като нямам обобщено или местно досие, ясно е по закон, че с подаването на годишната данъчна декларация със срока за нея, тези документи трябва да са налични във фирмите. Когато не са представени или не ги представят, съобразно исканията, така както работи администрацията, има възможност по ДОПК за санкции. Не е нужно да създаваме нови текстове за санкции и срокове, които евентуално, ако бъдат нарушени или неизпълнени, ще се санкционира бизнесът.
Приемам увеличението на прага, който прави Комисията, като частично решение на тези проблеми, защото в такъв случай изискванията ще бъдат насочени към малка част от фирмите. Но въпреки това смятам, че дори и да е по препоръки на Организацията за икономическо развитие и сътрудничество, ние можем да помислим дали трябва да има изрични досиета, така наречени съставени, и за тях да има срокове, че да има и санкции.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Петкова, ще Ви помоля да коментирате. Една част от предложенията на господин Търновалийски са всъщност промяна в наименованието „местно досие“, което да се замени с наименование „документация за трансферно ценообразуване“. Другата част включва няколко точки от документите, които трябва да бъдат включени в съответното местно досие, които той предлага да отпаднат. Моля да ни обясните какви са тези препоръки и препоръки ли са те? Можем ли по този начин, модифицирайки наименование и обхвати, ние да отговорим на изискванията?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо Председател. (Реплики.)
Уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на поставените въпроси. Всъщност това, което се предлага за въвеждане в ДОПК, е международен стандарт по трансферно ценообразуване, който е одобрен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и ние, присъединявайки се преди три години към приобщаващата рамка по Плана БЕПС на ОИСР и, като кандидат-членка за членство в ОИСР, сме задължени да го въведем.
Подобно нещо е въведено във всички държави членки, които са членки на ОИСР. Едновременно с това, още 2010 г. бяха разработени европейски насоки по трансферно ценообразуване, които са въведени от всички 27 държави членки с изключение на нас. Ние преди няколко години бяхме включили тези насоки като наръчник на НАП. Не бяха включени в закон, но тези насоки, когато не са включени в закон, всъщност НАП не получава информация за досиетата, на които казваме местно и обобщено досие.
Двете досиета – местното досие плюс обобщеното досие, и изготвянето на Доклад държава по държава, който беше приет миналата година в ДОПК, всъщност това е международния стандарт по трансферно ценообразуване. Съдържанието на местното досие, на обобщеното досие и на Доклада държава по държава са определени като съдържание, тоест какво трябва да съдържат. В момента това, което се предлага в ДОПК, не съдържа нищо, което да надхвърля международния стандарт.
Освен това големите фирми, както е предложено стесняване на обхвата на дружествата, които ще изготвят документация по трансферно ценообразуване, тези мултинационални компании изготвят документация по трансферно ценообразуване не заради нас, а заради законодателството в други държави, не само европейски държави, но и трети страни, които са членки на ОИСР. Обобщеното досие се изготвя от дружеството – майка. Това, което по принцип трябва да изготви местно дружество, което е част от мултинационална компания, е местното досие и трябва да бъде на разположение, когато органите по приходите, примерно влязат на ревизия, да имат информация за свързаност, защото знаете, че се прилага, когато има сделки между свързани лица. Тоест, ако НАП нямат информация за свързаност, те не могат да приложат съответно разпоредбите по трансферно ценообразуване. Те трябва да имат информация за свързани лица както между юридически, така и свързаност между физически лица.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Господин Търновалийски, позволете ми, аз да допълня, защото работната група наистина много сериозно работи. Беше възложила на експерти да направят сверка между това, което се предлага, и изискванията на международния стандарт. Затова всъщност се ориентирахме само към стесняване на обхвата на броя на фирмите, които ще прилагат тази документация, тоест трябва да изготвят такава документация.
Колкото до контролирани сделки или сделки между свързани лица, в крайна сметка те всички, независимо дали са по обхвата на това, са обект на контрол от страна на НАП. Така че мисля, че сме постигнали това, което и бизнесът искаше с неговите становища по отношение именно на обхвата.
Заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Аз искам да благодаря наистина на работната група, че са променили първоначалните текстове, като са намалили обхвата на задължените лица, които ще бъдат длъжни да изготвят такава документация за трансферно ценообразуване. Нашето предложение беше – както Вие сега в момента пак говорихте за многонационални групи, от обхвата на задължените лица да отпаднат лицата, които не са част от многонационални групи, тъй като основната презумпция на тази документация е да се избегне прехвърлянето на данъчно облагане между различни юрисдикции, като се използват по-ниските ставки или други законодателни възможности. Вашето предложение, както го разбирам –критерият тук вече не е дали участваш в такава многонационална група, а даже и да не участваш в многонационална група, ако имаш трансгранични сделки със свързани лица, ако отговаряш на тези критерии, си длъжен да съставиш такава документация. Въпреки всичко с повишаване на критериите и с намаляване на обхвата на задължените лица мисля, че предложенията Ви са добри и за голяма част от българските фирми вече няма да съществува такава административна тежест.
Срокът, който бяхме предложили, беше съобразен и с исканията на бизнеса, които са участвали в общественото обсъждане, да бъде 30 септември и да съвпада със срока за корекция на данъчните декларации. Но сега, както казахте, че остават малко фирми, особено когато са част от многонационални фирми – Вие знаете, че има различни срокове за изготвяне на отчетите и данъчните декларации, включително, не знам как ще изготвят обобщеното досие, при положение че другите фирми няма да са готови с техните отчети.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Аз мисля, че това местно досие няма да се изготвя на 30 март, нито от 1 до 30 март. То трябва да се изготви и попълва през цялата година, когато се сключват сделките. Още повече, че подавайки декларацията си до 30 март, трябва да са съобразени изискванията за това трансферно ценообразуване и то да е идентифицирано, ако там има някакви отклонения, избягване, и те да намерят място в корекция в самата данъчна декларация. И затова срокът е 30-ти март.
Освен това по-нататък има и текстове, които дават възможност, ако се наложи корекция на данъчната декларация, който срок е 30 септември – имаме такава опция, да се направи корекция в съответното местно досие, така че то е свързано. Ако се окаже, че досието не е пълно и това би довело до корекция в данъчната декларация, могат и едното и другото да го направят до 30 септември.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Добре, защо трябва да има срок? Самият факт, че са задължени да изготвят тази документация – срокът за подаване на декларацията е 30 март, защо трябва да има срок за досието? В тази връзка беше моето предложение – да не е досие, а да е документация.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли допълнителен въпрос?
ДОРА ХРИСТОВА: Имам въпрос относно Вашето предложение Пак казвам, че вече критериите са високи и малко фирми ще са задължени да изготвят такава документация. Формулирано е: „лицата, които извършват контролирани сделки единствено в страната“. Тъй като мисля, че няма определение за сделки в страната в Закона за корпоративното подоходно облагане, тук какви критерии имат предвид? Може да бъде сделка между две български фирми, които не са част от многонационални компании, но примерно да се договорят за извършване на доставка извън страната. Докато в Закона за ДДС там са уточнени и фиксирани. Да не би да възникнат след това някакви спорни въпроси? (Реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тя си е сделка в страната.
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Ако мога да отговоря на поставените въпроси. Първият въпрос беше защо е необходимо да има срок? Всъщност документацията е по трансферно ценообразуване. Тя документира самата сделка. Тоест сделките, отчитането на приходите и разходите по самата сделка, намират отражение в Годишния финансов отчет и в Годишната данъчна декларация. Така че лицето няма как да си изготви годишната данъчна декларация, да си отчете приходи или разходи, и да не може да каже каква му е цената, примерно по определени сделки на свързани лица.
В тази връзка е обвързана документацията по трансферно ценообразуване с подаването и изготвянето на Годишната декларация. Действително в разпоредбите е предвидена разпоредба, че ако се наложи изготвянето и подаването на коригираща декларация, е предоставена възможност да се коригира и документацията по трансферно ценообразуване. Тоест, ако лицето открие грешка, примерно на 30 април, подава си коригираща декларация, коригира си и документацията по трансферното ценообразуване. Срокът е необходим, защото ако лицето примерно подаде Годишна данъчна декларация по ЗКПО с данък за възстановяване, НАП трябва да му възстановят данъка. Примерно влизат на ревизия. То казва: ами, аз не съм задължен да изготвям документ, тоест задължен съм, но нямам срок за изготвяне на документация по трансферно ценообразуване. Те не могат да приключат качествено ревизията, защото…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Вижте, когато има някакво изискване, трябва да има и срок за неговото изпълнение, в противен случай нямаме изискване. (Реплики между госпожа Людмила Петкова и народния представител Георги Търновалийски.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз също смятам, че когато въвеждаш някакво изискване без срок, практически ти не въвеждаш никакво изискване.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Трябва да се отбележи, че примерно други държави изискват документацията да се предоставя. (Реплики.)
Ако може да добавя, че всъщност това, което е предложено, е да се изготви документацията и да я съхраняват. Защото има държави членки, които изискват документацията да се предоставя на приходната администрация, което е в допълнителна административна тежест за бизнеса, а ние изискваме само да…(Реплики.)
По отношение на обобщеното досие. Всъщност обобщеното досие го изготвя дружеството – майка, не го изготвя нашето дружество – българското. Дружеството – майка си изготвя обобщеното досие. Нашето дружество трябва да има, освен местно досие, и обобщеното досие, което изготвя дружеството – майка.
Информацията по принцип е необходима, за да е ясна цялата картина за свързаност, защото сделките могат да бъдат не между майката и дъщерното дружество, но могат да бъдат и между две дъщерни дружества, например, две дъщерни дружества на едно физическо лице, с големи обороти. Затова трябва информацията – за да е ясна цялата картина и да се проследи кои са сделките между свързани лица. Така че за българските дружества това не представлява допълнителна административна тежест – изготвянето на обобщено досие, защото те не го изготвят. Те изготвят само местното досие, но трябва да го имат. (Реплики.) Но те съобразено.
Да, на всяка държава е задължение. Да, не само европейската, но и всички други държави, които са приели стандартите по БЕПС – това са 114 държави, са задължени и го имат. Извинявайте, но документация по трансферно ценообразуване имат половината Африкански държави.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаеми колеги, госпожо Председател! Предоставям делегираните ми два гласа, включително и моя, на Вас за бъдещото гласуване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Други въпроси?
В такъв случай предложението на работната група го правя по реда на Правилника – чл. 83, ал. 5, т. 2 и предлагам на Вашето внимание окончателната редакция на § 1, който става § 2. Имате я пред себе си. Мисля, че я обсъдихме достатъчно.
Гласуваме не подкрепените предложения – предложението на господин Търновалийски.
Който е „за“, моля да гласува.
6 гласа „за“, останалите са „против“ и „въздържали се“.
Предложението не е прието.
Предложението на госпожа Дора Христова в частта, в която не е прието, нали така? По отношение на срока.
Гласуваме по отношение на срока. Моля да бъде отразено в протокола, че т. 1 е приета по принцип.
Който „за“ срока 30 септември, моля да гласува.
7 гласа „за“, без „против“, 13 гласа „въздържали се“.
Гласуваме окончателната редакция на § 1, който става § 2.
14 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“.
Параграф 1 е приет.
Гласуваме § 2 и § 3 по вносител.
20 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“.
Приема се.
Предложение на народния представител Менда Стоянова –следващият чл. 34. Това е чл. 35.
Работната група предлага да се създаде нов § 5.
Който е „за“, моля да гласува.
14 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“.
Текстът е приет.
Гласуваме параграфи 4 и 5 по вносител. (Реплики.) Това е на страница 19. Параграф 4 по вносител, който става параграф 6, и параграф 5 по вносител, който става параграф 7.
20 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“.
Приема се.
По § 6 по вносител има предложение на работната група, което е възприето. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакцията на § 6, който става § 8, като промяната всъщност е в чл. 134е, ал. 4, която се изменя – виждате го пред Вас. Това също е свързано с предходните два параграфа.
Който е „за“, моля да гласува.
20 гласа „за“, „без „против“ и „въздържали се“.
Приема се.
Предложение на работната група, което припознавам по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. (Реплики.)
Гласуваме окончателната редакция на § 7, който става § 9.
20 гласа „за“, без „ против“ и „въздържали се“.
Приема се.
Гласуваме § 8, който става § 10, и § 9, който става § 11 по вносител.
20 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, което работната група подкрепя и предлага работната група да създаде нов § 12. Това е като останалите. Там беше чл. 34, чл. 75. Тук е чл. 147.
14 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“.
Параграф 12 е приет.
Гласуваме § 10 по вносител, който става § 13.
20 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“.
Предложение на народния представител Менда Стоянова за изменение в чл. 156, ал. 5. Това е същото, за което говорихме. Работната група подкрепя по принцип предложението. Работната група предлага да се създаде нов § 14.
Гласуваме § 14.
14 гласа „за“, без „против“, 6 гласа „въздържали се“.
Параграф 14 е приет.
По § 11 има предложение на народния представител Търновалийски да отпадне § 11.
Предложение на народния представител Дора Христова, което работната група не подкрепя.
Предложение на работната група, което аз тук сега припознавам по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Това са текстовете, които касаят санкциите при неизпълнение. (Реплики.)
Не може да няма санкции, защото в противен случай не въвеждаме никакви разпоредби. Затова работната група се обедини около това да няма долен размер на санкцията, което ще даде възможност да се определи санкция в зависимост от размера на сделката, на щетата, каквото е необходимо, като този размер да бъде до 0,5 на сто от оборота.
Мисля, че това е добро предложение, защото при големи нарушения да има възможност да се определи и по-висока санкция. При малки нарушения данъчната администрация, респективно нейните действия могат да бъдат обжалвани и съобразени с тежестта на нарушението.
Имате думата за изказвания по темата.
Заповядате, госпожо Христова.
ДОРА ХРИСТОВА: Мотивите на нашето предложение са, че санкциите според нас бяха много високи, не отговарят на самите изисквания на Закона, на тежестта на изискванията на законовите промени. Затова предложихте да има таван от 5 хил. лв., но виждам, че не е прието нашето предложение. Все пак работната група е намалила санкциите до 0,5 на сто от общата стойност на неизготвената документация за контролираните сделки.
Мен лично не ме притеснява, но искам да разбера какви са критериите, защото това до 0,5 на сто? Тази санкция може за едно и също нарушение да бъде от 100 до 50 хил. лв., ако има такива контролирани сделки например около един милион. Какви ще бъдат критериите, защото тук може да се варира много?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, така е. По принцип тогава, когато имаме санкции, във всеки закон има диапазон и в крайна сметка административно наказващият орган е този, който преценява, а органът по жалбите може да коригира, съобразявайки се с тежестта на нарушението. В случая ние не подкрепихме Вашето предложение за някакви конкретни суми, защото те по никакъв начин не кореспондират с размера. Представете си една мултинационална компания, която извършва подобно трансферно ценообразуване, което го укрива, не съставяйки местното си досие и така нататък – 5 хил. лв. за нея няма да бъдат проблем. Затова считаме, че трябва да бъдат съобразени с обема, размера на сделката, за която става дума в контролираната сделка. И пак казвам, наистина диапазон. Неслучайно махнахме долната граница, за да дадем възможност при маловажни случаи да има съвсем минимална санкция.
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Моето предложение е свързано и с това, което казах и преди това – за срока, че има текстове в ДОПК, които могат да се ползват при неизготвяне, непредставяне на документация – това съм имал предвид.
Също смятам, че 5 хил. лв. е много ниска граница. Става въпрос вече за много големи мултинационални компании. Имаме вече такава практика, примерно непредставяне на годишни отчети в Агенцията по вписванията на големи компании, 2 хил. лв. си плащат и…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И непредставят, и никой не знае какво се случва.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Обяснявам каква беше моята логика – тя е свързана с предните ми предложения…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, да, разбирам, понеже отпадне ли…
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: …след като отпадне срокът, няма да има и санкции. Но санкция трябва да има. Продължавам да смятам, че има достатъчно възможности по ДОПК, но, ако така се приеме, трябва да има и санкция, след като има срок.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Въпрос и предложение към Министерството на финансите.
В Икономическа комисия имахме онзи ден пак обсъждане по тези санкции – от-до. Препоръката към Министерството на финансите ще бъде този диапазон да се стеснява. Защото по стар български обичай, когато разликата е от малка санкция до много голяма, следва въпрос от чиновника: какво правим сега, като в КАТ – хайде, да не се лъжем. Затова предложението е, който нарушава закона… Аз лично нямам никакви колебания да са по-големи първоначалните санкции, тоест да се остави възможност за избор, но да не е в хиляда процента или двадесет пъти, защото това отваря вратата за корупция. Всеки ще предпочете да даде, за съжаление, 1000 лв. на някой и да не плати 10 хил. лв. и така нататък.
Така че там, където може, то не може да се спре този процес, за съжаление, изцяло, но пък където може да свиваме това ветрило, като започнем от някаква разумна граница, особено при тези многонационални компании – те за 2 хил. лв. просто няма да изпият едно кафе с Вас. В полза на финансите е да вдигнем санкциите, ако трябва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, Вие правите някакво конкретно предложение – в случая санкцията да стане максималната от нула цяло…(Реплика.) Ами, тя е за всяка сделка, разбира се.
Моето мнение се различава от Вашето, защото стеснявайки диапазона в един закон, независимо за какво става дума, както и ако гледаме в конкретния случай, Вие не знаете точно какво е нарушението – колко щети е донесло това нарушение вреди за бюджета, колко е тежко, за да му се сложи една санкция. И така, стеснявайки санкцията, ние отделно лишаваме наказания да бъде съобразен размерът на санкцията с неговото икономическо състояние и нарушението, което е извършил.
Между другото подобна практика имаме основно в Закона по ДДС, където там са почти фиксирани санкциите, но когато се въвежда едно такова ново законодателство, мисля че трябва да има малко време и диапазон, в който да се напаснат нещата и да се види точно за какви обороти става дума.
Разбирам опасението Ви, че може да има елемент на корупционни изкушения…(Реплика извън микрофоните на народния представител Румен Гечев.)
Господин Гечев, в крайна сметка е и въпрос на организация на Приходната агенция да има комисии или да си има някакви вътрешни критерии, които да спазва. (Реплика извън микрофоните на народния представител Румен Гечев.) Ами, няма как със Закона ние да обхванем тотално всичко, напротив, колкото повече го стесняваме и затваряме, толкова по голяма несправедливост може да се получи.
Други изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на господин Търновалийски.
6 гласа „за“, 14 гласа „против“ и без „въздържали се“.
Предложението не се подкрепя.
Гласуваме предложението на госпожа Дора Христова.
1 глас „за“, 19 гласа „въздържали се“.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на работната група за § 11, който става § 15.
14 гласа „за“, без „против“, и 6 гласа „въздържали се“.
Текстът е приет.
Параграф 12, който става § 16 по вносител.
„Преходни и заключителни разпоредби“ – наименование на подразделението.
Гласуваме анблок.
20 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“.
Приема се.
Предложение на народния представител Менда Стоянова – това е текст, който кореспондира с предните три текста по членове 34, 75, 147 и 156.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 17.
Гласуваме § 17.
14 гласа „за, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“.
Параграф 17 по Доклада на Комисията е приет.
Параграф 13, който става § 18; § 14, който става § 19; § 15, който става § 20; § 16, който става § 21 по вносител.
Гласуваме анблок.
20 гласа „за“, без „против“ и „въздържали“ се няма.
Текстовете са приети.
Предложение на народния представител Мария Илиева и Евгения Ангелова.
Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 22.
Въпроси и изказвания по § 22? Няма.
Гласуваме окончателната редакция на работната група на § 22.
14 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“.
Параграфът е приет.
Предложение на народния представител Менда Стоянова в „Преходни и заключителни разпоредби“ да се създаде нов параграф, който по Доклада на работната група е § 23.
Въпроси?
Това е във връзка с инфрийчмънта, който тук намира огледално и в ЗКПО.
Гласуваме окончателната редакция на § 23 по Доклада на работната група.
14 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“.
Параграфът е приет.
Параграф 17. Това е параграфът за влизането в сила.
Има предложение на работната група, което припознавам в момента, по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно Законът да влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на параграфи 2, 15, 16, т. 1 и § 18, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.
Това са въпросните параграфи, на които им даваме възможност да се подготвят.
Въпроси и изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението.
14 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържали се“.
Параграф 24 по Доклада на работната група е приет, с което приехме и Законопроекта, за което благодаря.
Това е и последното заседание за този сезон.

(Закрито 15,43 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова





Стенограф:
Теодора Енчева