---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 83



На 12 декември 2019 г. от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния кодекс, № 902-01-62, второ гласуване.

Списъците на присъствалите народни представители, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси.

* * *
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и започваме днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния кодекс, № 902-01-62, второ гласуване.
Има ли предложения по дневния ред? Няма. Гласуваме така предложения дневен ред. Всички са за, дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ВАЛУТНИЯ ЗАКОН, № 902-01-64.
По точка първа има думата заместник-министър Росица Велкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Със Законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон се предлагат промени в административно-наказателните разпоредби на Закона, доколкото административните санкции, регламентирани в него, не са достатъчно ефективни, пропорционални и възпиращи съгласно становище на Европейската комисия, издадено в хода на наказателна процедура срещу Република България. С проекта на акт се цели да се въведе система за налагане на административна отговорност чрез санкции, които са ефикасни, съразмерни и възпиращи без декларираната парична сума да бъде отнемана в полза на държавата. Също така разпоредбите на Валутния закон в областта на контрола ще бъдат приведени в съответствие с разпоредбите на регламент ЕО-18-89/2005 и с последователната практика на съда на Европейския съюз в областта на санкциите при неспазване на задължението за деклариране при пренасяне през граница на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях. В тази връзка се уеднаквява и определената законова компетентност по установяването на нарушения на Валутния закон, както на външната, така и на вътрешната граница, предвид контрола, който осъществяват митническите органи по границата на страната и спецификата на нарушенията при пренасяне през границата на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, като в законопроекта е предвидена изрична законова компетентност митническите органи да съставят актовете за установяване на административни нарушения.
На следващо място се предвижда когато нарушението е извършено от лице, което осъществява дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие, актовете за установяване на административно нарушение да се съставят от органите на НАП, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от оправомощени от него длъжностни лица, доколкото контролът върху тези лица, съгласно действащите в момента правила, се осъществява от органите на НАП. С предложените промени се предвижда изрично да бъде закрепено в закона правомощията на митническите органи да не допускат пренасянето на парични средства в размер на 30 хиляди лева или повече или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна, при получена от митническите органи по служебен път информация за наличие на публични задължения на лицето.
Направеното предложение е допълнение към изменението във Валутния закон от 2017 година, с което изискването за предоставяне на удостоверение за липса на публични задължения е заменено с получаване по служебен път на информация за наличие или липса на задължения и е в унисон с разпоредбата в сила преди посоченото изменение. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате думата за въпроси и изказвания? От гостите някой да има желание? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон, № 902-01-64, внесен от Министерския съвет.
Против и въздържали се няма, Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка втора:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ КОДЕКС, № 902-01-62.
„Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Моля, гласувайте наименованието на Закона.
Всички са за, против и въздържали се няма.
По § 1 по вносител – на практика това е основната част по закона, особените производства, работната група подкрепя текста на вносителя за § 1 като предлага, пред Вас са на страница 14, следните промени, които са изцяло редакционни.
Имате думата за изказвания по § 1.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, ако може вносителят да разясни за консултанта. Има една възможност ако консултантът не дава информация в друга страна, може и да не дава на нашата страна. И искаме да попитаме, тук има една такава точка за трансгранични данъчна схеми, кой плаща на консултанта и ако си го плаща другата страна – добре, но ако генерирането на доход на консултанта е в България, а той предоставя в Германия, не предоставя на НАП в България, какво става? Ако може да изясните кой плаща на консултанта или консултантите и как ще гарантираме, че информацията по трансграничните схеми при всички случаи ще дойде до нашия НАП? Да поясните само.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Людмила Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (Директор на дирекция „Данъчна политика“): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с въпроса, който беше зададен от професор Гечев, всъщност трансграничната данъчна схема за отклонение от облагане се изготвя примерно и от един консултант, може от няколко, тя се изготвя по поръчка на лице. По принцип когато няколко консултанти са включени в схемата, достатъчно е един консултант да уведоми данъчната администрация за схемата, може примерно да е френската администрация, и след това по линия на автоматичния обмен на информация българската НАП ще получи информация за схемата. Всъщност това е направено с цел да се намали административната тежест за консултантите, тоест една и съща схема да не се оповестява от няколко консултанти. Схемата получава номер, знае се кой получателят по схемата, кой ще я ползва, тя може да се ползва от едно лице, може да се ползва от няколко, цялата информация се подава пред данъчната администрация и съответно по реда на автоматичния обмен на информация се обменя с другите държави членки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: На консултанта плаща този, което е поръчал схемата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако ние плащаме и той дава във Франция информацията, тук ни обясняват, че от Франция е с автоматичен обмен.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Кои сме ние – примерно аз съм клиент…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Българско лице.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Българското лице си плаща и обикновено е трансгранична схема, защото използва дупки в законодателството или несъответствия в законодателството, за да избегне данъчно облагане. Всъщност той си поръчва схемата и консултантът, независимо кой е, трябва да оповести схемата и кои са лицата, които ще се ползват от схемата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разбрах. Въпросът е към момента след това, което стана с НАП, изтичане на информация, имаше информация, че немци и австрийци обсъждаха, че са спрели обмена на тези данни с НАП. Бихте ли ни казали на комисията към момента кои са страните, има ли такива, които все още не подават информация? Защото тук пише, че трябва да дават, ама кои са спрели в момента и какво правим, за да потече пак информацията?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: По принцип бих искала да кажа, че самата Приходна агенция беше изключително коректна и уведоми международните партньори за теча – както Европейската комисия, така и организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
В момента се извършва проверка от организацията за икономическо сътрудничество и развитие по отношение на конфиденциалността, по новите стандарти, които са на ОИСР, предполагам, че като приключи съответно ще може да се получава информация от всички държави – както от европейските държави, така и от трети страни, защото…
РУМЕН ГЕЧЕВ: В момента от кого не получаваме, знаете ли?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Не мога да кажа в момента от кой точно не получаваме, няма от Националната агенция, но зная, че всъщност се изчаква проверката да приключи и официално да се излезе с позицията на ОИСР, за да няма проблем с партньорите – да се съмняват по отношение на информацията, която ни предоставят.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: По този § 1 има становище от Българската търговско-промишлена палата. Има ли представител? Чета в моите документи, че са заявили присъствие. Има ли представител? (Реплика: „Да, има представител, но…“. Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Не, това е § 1, онова е нов §, който става втори.
Има ли други изказвания по § 1, въпроси, отговори? Няма. Гласуваме § 1 по доклада на работната група.
За – 18, против и въздържали се няма.
По създаването на нов § 2 въпроси?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Имам въпроси по § 2. Както винаги, тук става дума за размера на глобите. Член 203, ал. 3. Тук нямам проблем. След това: създава се чл. 278.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Другото е § 3.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Затова питам, да не изпуснем нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси по § 2 по доклада на работна група? Няма.
Гласуваме § 2 по доклада на работната група.
Всички са за, против и въздържали се няма.
Сега отиваме на § 2 по вносител, по който параграф работната група има едно предложение, което е чисто редакционно, тук има грешка в препратката. Иначе работната група подкрепя текста на вносителя за § 2 и поправя препратката. Ето, сега имате думата за въпроси тук.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Много често тук става дума за глобите. Първо, чл. 278г – от 2000 до 5000 лв. за физически лица, без да има никаква връзка със сумата, за която иде реч, защото за някои 2000 лв. са малко, за други са много. Този подход и по други закони наистина е странен. И винаги съм питал как е в Европа, бе, колеги? Къде са Ви таблиците в другите страни колко плащат? Колко пъти ще се разправяме?
Второ, обърнете внимание на едно странно противоречие: в чл. 278г пишете, че е от 2000 до 5000 лв. на физически лица. Обърнете внимание, ако те предоставят невярна информация, тоест се опитват да излъжат, наказанието им е по-малко, пада наказанието от 1000 до 3000 лв. Ама ние ще стимулираме тук да лъжат държавата ли?! Обърнете внимание, как го измислихте това нещо?! Значи, ако не даде информация от 2000 до 5000 лв., ако излъже, с невярно съдържание, хоп – наказанието е 1000 лв.!? Добър ден! Нещо сте се объркали? Вместо да го дадете на прокурори и да го глобите 1 млн., Вие го глобявате по-малко. Кой ще ми обясни това странно противоречие?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Невинаги е лъжа, затова има диапазон, защото невинаги е лъжа. Ако е лъжа, ще го дадат за невярно съдържание.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако е лъжа, става хиляда лева.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако е непълна и невярна, някой път може да се допусне елементарна грешка и ние като заковем висока долна граница, това означава, че някой път за една запетайка… (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Е значи ако има съмнения за престъпление, тоест за невярно съдържание, си има ред, по който данъчната администрация сезира…
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние настояваме, първо, да ни се даде информация до залата, докато влезем, как е в другите страни и народи, и, второ, да се промени това. Няма как да приемаме, че който дава с невярно съдържание, ама тук стана грешка – ами да гледа!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, аз нямам нищо против, господин Гечев, Вашето съждение, но пак казвам: когато говорим за непълна или невярна, невинаги говорим за умисъл и укриване на данни, които да доведат до някакво данъчно облагодетелстване. Много често хората, които попълват тези документи, могат да допуснат техническа грешка и тогава ако ние я заковем с много висока долна граница на глобата, просто няма да бъде адекватно. А ако е заподозряла умисъл или в резултат на тази грешка има укриване на данъци, данъчната администрация е задължена да го даде на когото трябва.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разбрах.
Понеже идва Коледа и ние имаме чувство за хумор, това е като мотото на митничаря: миг невнимание – цял живот милионер, да мине един ТИР (смях).
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не може в Закона да фиксираме всички глоби на долна граница, без да задаваме диапазон и в този диапазон администрацията да може да прецени доколко трябва да бъде глобата.
Имате ли желание да кажете нещо?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Можем да кажем какви са размерите на санкцията в другите европейски държави.
Най-високият размер на такава санкция е в Полша. Тя е единствената държава с такъв висок диапазон, като административната санкция е в размер до 2,3 млн. евро, като недокладването може да бъде криминализирано и да се наложат санкции при повторно нарушение до 4,6 милиона евро.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това, което казвате, е много добре, само че тук разликата е, че в България е 2 хиляди лева, а там е 2 милиона евро! Нали правилно разбрах?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Да, но това е единствената държава, която…
РУМЕН ГЕЧЕВ: А другите колко са?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: …попада в групата над милион и половина евро.
В другата граница, която я разделя – между 150 000 евро до милион и половина – са Великобритания, Холандия, Люксембург, Дания и Ирландия. Между 30 000 и 150000 евро са Португалия, Австрия и Швеция.
И в масовата част от страните санкциите са под 30 хиляди евро. Под 30 000. Например Хърватия: в случай на недокладване от страна на юридическо лице санкцията е от 270 евро до 27 000 евро. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ама ние почваме от 2000 евро!
РУМЕН ГЕЧЕВ: И свършваме на 2500.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не… (Оживление.)
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това ще го преразгледаме, в залата ще предложим други числа.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: В случай на недокладване от страна на отговорен служител на юридическо лице от 270 до 2720 евро за Хърватия.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А нашата е три хиляди.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Ако физическо лице не докладва изискваната информация, санкцията в Хърватия е от 135 до 13 600.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Там сме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: В Унгария е между 1500 до 15 хил. евро. В Кипър максималният размер е 20 хил. евро, в Словакия максималният размер е 30 хил. евро за юридически…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Ако трябва, му я дайте на господин Гечев, да може да…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Във Франция е 5 хил. евро.
Няма проблем да го пуснем, съжалявам, че не сме го направили предварително.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Като ги направите, ни ги изпратете, за да сме запознати предварително. Защото иначе 30 души трябва да ходим… Иначе до второ четене ще вляза и аз в интернет и да го извадя. Ще ни направите услуга, защо всички да… Благодаря Ви много, ето, свършили сте си работата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Имате ли предложения?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ще имаме конкретни в залата, сега не мога да хвана от джоба си числа. Но ще подготвим числа, които отговарят на европейските практики, средно. Не може да е хиляда лева, особено тези, които така са „сбъркали“, наказанието трябва да е…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказвания по § 2 по вносител, който става § 3? Няма. Предложението за редакционната поправка е по реда на чл. 83 от Правилника и гласуваме окончателната редакция на § 3 по доклада на Комисията.
Въздържат се 2, текстът е приет.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Шестима се въздържат…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Работната група подкрепя § 3 по вносител с една редакционна промяна.
Параграф четвърти по вносител „Преходни и заключителни разпоредби“ – наименование на подразделението.
Имате думата за изказвания. Няма.
Гласуваме двата параграфа – четвърти и пети по доклада, и наименованието на подразделението.
Всички са за, против и въздържали се няма. Текстовете са приети.
Сега сме на предложението на народния представител Георги Свиленски. Слушаме Ви.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Първо искам да се извиня, че грубо нарушаваме Правилника с това наше предложение, използвайки Закона…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Извинени сте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …за да предложим промени в Кодекса за застраховане. Просто Вие ни попаднахте на мушката, гледайки кой закон е между първо и второ четене, кой закон ще е гледан преди Нова година. Иначе може би може можеше да бъдем в друга комисия, но пък въпросът е финансов.
Както всички знаете, последните седмици има напрежение около така наречената бонусна система, около публичното обсъждане, качване, в коментари, становища вече има на омбудсмана, на граждански организации, на професионални организации, транспортни фирми. Всички протестират и то заради едно единствено нещо: несправедливостта, която се предлага в така предложената Наредба за въвеждане на бонусната система. Категорично съм съгласен с всички мнения, че няма как поведението на водача да бъде да бъде основна причина и основен фактор за завишаване на застраховката, на премията гражданска отговорност. Тази дискусия трябваше да се проведе доста по-рано, тя не се проведе в обществото и затова се получиха и съответните напрежения. Ще дам само един пример, аз го казах и преди да започне заседанието – за комисията и за хората, които ще участват в дискусията, оттам нататък нека всеки да си прави изводите. Шофьор съм с 30-годишен стаж, нямам нито една щета по Гражданска отговорност, тоест нито един застраховател в България, Европа и където и да е било не е платил заради мое действие на пътя. В същото време имам сигурно две или три нарушения като шофьор – с превишена скорост било то или обратен завой, където не е позволено, или нещо друго. По тази наредба аз съм един супер рисков играч и трябва моята гражданска отговорност да скочи четири пъти.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не е така, тук не манипулирай общественото мнение!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Но в същото време имам един съсед, който е на 93 години, и кара с 30 или 40 км неговата Лада, но всяка сутрин преди да тръгне да кара от паркинга, удря минимум четири коли. Този същият човек всяка сутрин пише по 4 протокола за нарушения и съответно неговият застраховател плаща щети по Гражданска отговорност. Тоест аз ще трябва да плащам четири пъти, а на него няма да му бъде оскъпена застраховката може би с нищо. Това го давам само като тема за размисъл.
Това, което предлагаме спешно, и затова е така предложено, не казваме, че е изчерпателно, и че ще затвори дебата, и че това трябва да е крайното решение, но за да спрем наредбата, за да спрем посоката, в която мислят тези хора, които се занимават в момента с изготвянето ѝ, предлагаме в чл. 490 думите „поведението на водача при движението по пътищата“ да се заличат и премията да се определя само от нанесените щети. Нека да го направим това нещо, да го приемем, така да започне този разговор в обществото, да седнат всички експерти, всички специалисти, всички заинтересовани страни, ако трябва, отново ще се върнем на този текст или на някакъв друг, но така, както е записан текстът, видяхме каква наредба получихме в момента качена за обществено обсъждане – наредба, която взриви всички български шофьори и граждани, защото всеки един е…
Няма да коментирам броя на шофьорите, които трябва да бъдат вписвани в списъка, нарушенията какви са – това е тема на съвсем друг разговор. Нека сега да ограничим това безумие, което беше направено и беше качена тази наредба, тя да се свали, да се оттегли, да променим Кодекса, да дадем възможност на база причинени щети – това е неразривно свързано с поведението на водача, защото няма как да си причинил много щети и да си много адекватен водач, така че те нещата са свързани, но не само заради поведението на водача. Заради поведението шофьорът плаща глоба, отнемат му се точки. Сега остава и да му се увеличи Гражданската отговорност, защото е рисков. И понеже госпожа Стоянова е бюджетар, аз бих предложил, ако ще се завишава нещо с цел дисциплиниране на шофьорите, с цел намаляване на пътнотранспортните произшествия, то нека да се завиши местният данък МПС, които пари ще отидат в общината, а не в застрахователите. Защото, пак казвам, застрахователят не е понесъл щета от моето 30-годишно управление на МПС по пътищата на България. И не знам защо трябва му пълня неговите сметки с по-високи премии, не сметката на общината, където всеки ден използвам пътищата примерно. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Първо искам да направя едно уточнение. В предварителния разговор с Вас Вие ми казахте, че бързате този текст да се включи тук, за да се спре наредбата, тъй като самата наредба е възможно да влезе в сила от първи януари. Това не е така, защото наредбата изобщо не е качена за обществено обсъждане на портала – там, където ѝ е мястото, за да тече законовият срок. Тя е качена на сайта на Комисията и събира най-различни мнения по темата. Така че след Нова година ще бъде качен някакъв поправен вариант на този, който в момента е качен, тоест взети са предвид някои бележки и тогава ще започне истинското обществено обсъждане. Така че нямаме спешно сега да го гледаме.
Това го казвам по процедура, защото е редно, ако Вие държите на това свое предложение, сега ние ще Ви го отхвърлим, а Вие ще си го внесете, ако държите, като отделен ЗИД, защото това е сериозно положение, за да може наистина да мине през обсъждане както трябва и то ще се проведе едновременно и с обсъждането на предложената наредба.
Това, което Вие предлагате, искам да кажа за народните представители, които не са запознати, на практика означава кардинална промяна на принципа, по който е разработена системата бонус-малус и не само тази система, която сега е качена за предварително обсъждане в сайта на Комисията, но и тази, която миналата година по това време беше качена. Тоест самият принцип, по който се разработва системата бонус-малус вече втора година, е този – във връзка с рисковото поведение на пътя. Ако Вашето предложение се приеме, това означава смяна на принципа тотално, което означава сериозна промяна и тя наистина трябва да се подложи на дебат. За да се стигне до извода, че българската система бонус-малус трябва да се разработи на база на принципа поведение на пътя, а не на база на принципа платени обезщетения, имаше широк дебат в обществеността и в резултат на този дебат се възприе този принцип. Така или иначе темата е вдигната, така или иначе тук има много представители както на КФН, така и на Агенцията за безопасност на движението, така и на неправителствени организации – Българската търговска камара, Асоциация за защита на застраховани и пострадали. Ще чуем и тяхното мнение, така или иначе да чуем и по същество нещо. Но по принцип аз смятам, че това може да бъде един разговор – начало, но това не може да бъде разговор – край по тази тема.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз съм напълно съгласен с Вас, госпожо Стоянова, и така Ви казах, че предложението е спешно, предложението е инцидентно от гледна точка да спрем това, което се прави в момента. И наистина е хубаво преди да се качва каквато и да е друга наредба, да се изчисти това нещо в Кодекса – как ще бъде принципът – дали на база поведение на пътя или на база щети. Няма лошо може би да бъде на база поведение на пътя, но вижте какво се случва. Ние го правим по най-възможно първичния начин – дайте да видим колко пъти го е снимала триногата камера. Това не е някаква експертиза на поведението на водача. Дайте да ги накараме да намерят критерии, по които да се оцени рисковаността на даден водач, а не по това къде е скрита камерата, а пред нея… (Реплики.)
Така че нека да подредим дебата и аз съм съгласен с Вас. Ако трябва да променяме Кодекса за застраховане, аз Ви казах, че по това ще трябва да се поработи по-сериозно от хора с по-широка експертиза и след това да се правят наредбите вече по доверие в системата, която трябва да се проведе. Иначе оставяйки така, тези, които го правят, тръгват по най-лесния начин „Дайте да засичаме този водач колко пъти е…“
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това не е така, защото този текст не е от вчера, не е от онзиден. По въпросната наредба бонус-малус се работи вече две години и тя се работи на този принцип. Вие сега, в последната секунда, се сетихте, че принципът не е правилен. Но няма лошо, нека да го преразгледаме, винаги има възможност да се преоцени. Така че нека да започнем с КФН.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тъй като в случая и аз направих проверка, защото темата е важна, бях сигурен, че няма да днес да се вземе решение, но си направих труда да проверя другите страни и народи какво правят и в тази връзка като започне сега да говори КФН, ясно е, че има проблем. И, уважаеми колеги от КФН по застраховането, няма да стане така, както сте го публикували, защото е нарушен балансът на интереси. Това много радва застрахователите, но ние сме тук да защитаваме интересите и на застрахователите, и на застрахованите. В тази форма няма да бъде, трябва да се промени. Как ще се промени? Искам сега като се изкажете да кажете като променяхте текста по този начин… То се работи от две години, но не съвсем, има разлика в последните месеци.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, в принципа няма разлика.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Въпросът е в кои страни на Европейския съюз, точно искам да ми кажете кои проверихте, е точно така, защото по моя информация елемент на глобите на пътя има само във Франция – едно малко тегло. Аз говорих със седем – осем души експерти от България в тази сфера, защото ние не сме специалисти по застраховане, но си направихме труда. Затова каквото и да е предложението, ако КФН излезе, управление „Застраховане“, и каже: това е европейската практика, има 28 страни членки, в болшинството е така, няма да преоткриваме топлата вода, тогава разговорът става друг, тогава ще мислим просто за степента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да им дадем думата, за да можем да разговаряме по темата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Точно така. В Европейската практика кои страни са? Като взимате сега думата, кажете как стигнахте до тази система за България.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Първо използвам възможността да поздравя колегите от КФН, които са тук, защото е факт, че в тази наредба, която сега е качена за обществено обсъждане, която, сега разбираме, вече е свалена…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не е свалена, а ѝ е изтекъл срокът на вътрешното обсъждане.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: …са коригирани някои от съществените проблеми, които бяха констатирани при дебата, който се състоя по тогава внесения вариант, миналата година. Факт е, че през последната една година обаче, от края на миналата досега – края на тази година, почти не се е дебатирало нищо по тази тема. Очевидно колегите са работили в някакъв по-затворен кръг. Но също така е факт, че и в така внесеното предложение за системата бонус-малус има все още много неясноти, много проблемни въпроси, които следва да бъдат изчистени. Затова ние, пак казвам, поздравяваме Комисията за това, че ще търси все още дебат по темата и мненията на съответните граждански и браншови организации. Понеже тук разбрах, че има и представители на транспортния бранш, наистина е хубаво да ги чуем и тях, защото…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Всички ще чуем, затова съм ги поканила.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Това, което казахте Вие, госпожо Стоянова, не е съвсем вярно. Миналата година този проблем, който ние тук визираме с нашето предложение, беше дискутиран и въпреки това виждаме, че колегите от КФН не са му обърнали внимание. Затова сега вече го внасяме като предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Атанасов, заповядайте.
БОЙКО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да изясня една ситуация с общественото обсъждане на Наредбата. Общественото обсъждане на наредбата ще стартира съгласно Закона за нормативните актове в момента, в който трите институции – говоря за Комисията за финансов надзор, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и информационните съобщения, го отпишат като окончателен проект. Към настоящия момент имаме едно предложение, което е от работната група, която включва представителите на трите институции. Проактивната роля на комисията в случая се състои в това, че взехме решение още преди с цел увеличаване на периода, в който се дават предложения, становища и препоръки, ние като проактивна страна да бъдем в ролята на наблюдатели, тоест качваме продукта, на който се е подписала работната група, но не официализиран, с цел по-дълго време обществеността да бъде запозната с тази сензитивна за нас тема.
В този ред на мисли искам само да Ви спомена, че до момента за почти 20 дни обсъждане са получени 45 предложения, които са постъпили в комисията, които предложения ние коментираме – за двете министерства, които са съпричастни с тази наредба. Нашата преценка и нашето разбиране между мен и двамата министри, които са ангажирани с темата, е, че следващата седмица отново ще седнем, ще разгледаме всичко, което е постъпило, и до края на годината ще имаме готовност да имаме готов проект, зад който да застанат трите институции, след което съответно да го качим за обществено обсъждане, както е по Закона за нормативните актове, и да стартира същинското обсъждане.
Така че всичко това, което е направено, е с цел да имаме повече диалог и повече дебат, да можем да обхванем по-продължително време и всички аспекти съответно на мненията, които имат различните заинтересовани страни.
Ако искате, мога да мина към конкретиката по отношение на уважаемия господин Гечев, на въпроса, който зададе – каква е европейската практика. Ние сме изследвали европейската практика – от една страна това, което е посочено от консултанта по проекта, от друга страна ние също като активна страна сме изследвали как е ситуацията в Европа.
Но искам да уточня нещо. Аз ще Ви кажа конкретните данни, до които ние сме стигнали, но всъщност няма система бонус-малус, която да се припокрива в една и съща държава в Европейския съд по един и същ начин. Всичко е направено в зависимост от целите, които се преследват в конкретната държава. И по този повод искам да кажа какви цели ние преследваме, поне аз вярвам, че преследваме тези цели. Тъй като България е на едно от челните места с над 100 загинали души на един милион при средна статистика за Европа 50 души, тоест два пъти повече от средното ниво, ние търсим дисциплиниране в дългосрочен план на водачите чрез един механизъм на справедливост. Какво имам предвид? Ще продължа и по-нататък, ще спомена и това. Единствено във Франция и Ирландия се смесват двете системи по отношение на щетите и поведението на водача. Но така или иначе това, което показват нашите анализи, води до извода, че тенденциите в международен план са все повече засилване поведението на водача да оказва ефект върху застрахователните премии, които да бъде извън системата бонус-малус, тоест той да влиза в базовата премия, за която говореше господин Свиленски във връзка с това за човека, който прави 4 нарушения, тази информация я има в застрахователя, и той включва това в базовата премия, която се определя за конкретната застраховка.
Така че ние сме ги изследвали всички тези неща, вижда се тенденцията, примерно „Дженерали“ е един от най-големите застрахователи в Европа, те са насочени към това да получават информация от съответните правоохранителни органи на база на камери, било то с GPS, на база на това да се плаща както караш. Така че те вземат тази информация в базовата си премия. Това не означава, че застрахователите в Европа не следят поведението на водача, и че примерно не преценяват дали има нарушение, дали е млад или стар, просто това, че не са го включили в системата бонус- малус не означава, че това е извън тяхното полезрение.
Според мен това, което силно се преекспонира, е, че едва ли не ще бъдат облагодетелствани застрахователите. Аз лично говорих с колегите, търсих къде е облагодетелстването. Ще Ви го кажа като следния пример. Ако досега преди системата бонус-малус застрахователите са приемали, събирали 100 единици – от 10 човека по десет единици, след системата бонус-малус отново ще имаме 100 единици, само че 8 човека, взимам 8 човека, защото статистиката сочи, че 80 процента са добросъвестни, 20% са тези, които нарушават. Така че 8 човека ще платят по 9 лв., а разликата от 28 лв., която остава до 100, ще я платят двамата човека по 14 лв. Математиката е следната: малусът на водачите, от които се събира повече, е премията и е бонусът към добросъвестните и тези, които прилагат Закона и го спазват. Всъщност тук се говори, че трябва за тези 20%, които, забележете, не спазват закона, нарушават закона и ние казваме: тези хора трябва да ги защитим. Добре, какъв ще е стимулът за тези 80% от българските шофьори, които всъщност спазват закона и казват: защо да го спазваме?
Мога още много неща да кажа и да говоря, но в общи линии това припокрива на този етап дискусията и поставените въпроси, че има спорни текстове, има какво да се уточнява, е безспорно. Но аз до ден днешен не съм чул освен някой да каже, че нещо не е добро, да предложи нещо по-добро. И е крайно време, защото ние освен длъжностите, които заемаме, позициите, които изпълняваме, сме граждани на тази държава и трябва да имаме отговорност към обществото, а тя се изразява в това съответно да спрем войната по пътя. Това е моята визия за нещата и затова припознавам това, което правим в истинския смисъл на думата като нещо ценно, нещо, което си заслужава да се случи. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Малина Крумова.
МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители, съвсем накратко без да повтарям казаното от господин Атанасов, от гледна точка на безопасността на движение по пътищата ние нерядко казваме, че това е един комплексен проблем. В този смисъл категоричната позиция на Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“ е, че само с въздействие върху поведението на водачите не може да се справим, но трябва да отчетем, че това е един от най-важните фактори, които определят състоянието на пътната безопасност в България и доколко се случват пътнотранспортни произшествия. Бих искала да обърна внимание, че статистиката, както каза и господин Атанасов, е изключително черна и категорично изисква от нас да предприемем действия, затова и очевидно преди няколко години – през 2016 г., е възприет такъв подход от законодателя, който подход следва в момента Комисията за финансов надзор. По-важно обаче, освен да констатираме, че наистина сме на едно от последните места в ЕС по травматизъм, загинали и ранени на пътя поради пътно-транспортни произшествия, по-важно е да кажем, и че има достатъчно релевантни и меродавни данни, които показват, че има 2 – 3 пъти повече вероятност хора, нарушаващи закона, с рисково поведение на пътя, да попаднат в пътнотранспортни произшествия и точно това е смисълът на включването на такъв компонент на системата бонус-малус в Кодекса на застраховането, който ние не сме успели до момента да реализираме. Не съм съгласна, че не трябва да коментираме детайлите, напротив, именно детайлите е важно да се коментират, механизма.
Обаче има данни, достатъчно релевантни меродавни данни, които показват, че има два-три пъти повече вероятност хора, нарушаващи закона с рисково поведение на пътя, да попаднат в пътнотранспортно произшествие и точно това е смисълът на включването на такъв компонент на системата бонус-малус в Кодекса на застраховането, което ние сме не сме успели до момента да реализираме. Не съм съгласна, че не трябва да коментираме детайлите, напротив именно детайлите е важно да се коментират, механизмът, това, което наредбата предлага и тук е дебатът, върху това трябва да фокусираме дебата, а не върху принципа, защото оставяйки единствено елемента на причинените щети като елемент за определяне на корекцията на застрахователната премия, всъщност ние ще въздействаме след настъпването на зловредния ефект, а няма да успеем да изпълним тази превантивна функция, която в случая се търси с въвеждането на корекция спрямо поведението на водача.
Присъединявам се към казаното от господин Атанасов. По детайлите можем да спорим, можем да коментираме, ние също взехме участие в работата заедно с трите ведомства, имаме разминавания във визиите си, но това не означава, че системата като такава като принцип е грешна. Това от гледна точка на пътната безопасност. За нас превантивният ефект, който подобна система би имала, определено ще надвиши възможността до наместването ѝ тя да представлява едно трудно решение. Още повече трябва да имаме предвид, че по отношение на пътнотранспортния травматизъм е крайно време да вземаме трудните решения и тези трудни решения изискват понякога да не се съобразим с това, което на прима виста в обществото не се приема като правилно.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Следва Българска търговско-промишлена палата. Нека да чуем всичките гости и после ще имате думата за изказвания.
Все пак искам да обърна внимание, че трябва да се насочим към принципа, тъй като самото предложение, ако се приеме, всъщност ликвидира възможността този принцип – поведението на пътя, да формира…
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: В посока и господин Атанасов, и от Агенцията по „Пътна безопасност“ госпожа Крумова, в това дали да се борим с жертвите по пътищата, да ги намаляваме – да, всички сме за това, ама защо трябва заради това да го издигаме като някакъв култ и затова да вдигаме премиите?!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, да, разбирам, затова говорим за принципа.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не можем да злоупотребяваме с темата.
Господин Атанасов, казвате 80% недобросъвестни водачи. Когато стъпвате на грешни данни, затова е такава грешна наредбата. Ако 20% са нарушителите, не знам как сте ги изчислили, от всички шофьори, които имат шофьорски книжки, не всички са водачи. Майка ми има шофьорска книжка, на 76 години е, тя не се е качвала никога на кола, и аз съм 50% нарушител, а тя 50% не е нарушител. А в същото време отчитате – държавата, правителството, 150, 200 хиляди акта за превишена скорост. Ако това е вярно, значи България е 50 милиона, ако това са 20% от нарушителите. Нека да не свързваме двете неща. Жертвите по пътищата са проблем, но няма как да…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Така. Нека да продължим с гостите.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Но няма как да казваме, че трябва едни хора да плащат на едни други повече, за да пазим жертвите. Аз казвам: ако трябва се събират пари и да се наказват лошите водачи, достатъчно вдигнахме глобите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, благодаря Ви, господин Свиленски.
Нека да чуем гостите, затова сме поканили толкова хора, Вас ще Ви слушаме…
Заповядайте, Българската търговско промишлена…
ВЛАДИМИР ТОДОРОВ (Българска асоциация на пострадалите при катастрофи): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Атанасов, уважаема госпожо Крумова, уважаеми народни представители! България е единствената държава в Европейския съюз, която все още няма система бонус-малус, единствената! Системата бонус-малус е на 105 години, 1914 г. е въведена в Англия. В Европа има пет принципа, върху които се определя премията. Вие в Кодекса за застраховането сте посочили два – поведението на водача и щети на автомобила, или регистриране на застрахователни щети. Тези два принципа сме приели тук, в нашата държава. В Европа има допълнителни принципи като характеристики на автомобила, при по-мощните автомобили с по-голям обем двигател премията е по-висока. Възрастта на водача също е критерий, при младите водачи е по-скъпа, и градът, в който се управлява, в който е регистриран автомобилът. Тоест от съществуващите 5 критерии Вие сте избрали два и подходът е правилен да има в закона два критерия за оценка риска на водача – поведението на водача и застрахователните щети.
Комисията за финансов надзор според мен правилно стъпва поведението на водачите да бъде водещ принцип. Разполага се с база данни, дали тя е пълна, дали е обективна, това ще се доразвива. В някакъв момент застрахователните щети също могат да бъдат добавени. Това не е система, която ще бъде веднъж завинаги, но изследвайки други държави, има пряка връзка между въвеждането на бонус-малус, поведението на водача и намаляването на катастрофите. След третата година между 10, 20 до 25% намаляват пътнотранспортните произшествия, след въвеждането на тази тема и обвързването.
Не искам да се повтарям с това, което обясни господин Атанасов, но около 800 милиона е премийният приход по Гражданска отговорност от България годишно. Идеята е след въвеждането на бонус-малус те отново да събират 800 милиона, не повече, не по-малко. И затова също наредбата дава възможност една година да има период, в който да се събира информация, след това ще има период, в който тази информация ще се анализира и тези таблици, и тези скали също могат да бъдат променяни. Няма нищо лошо пътните хулигани да плащат по-скъпа Гражданска. Това е следствието на въвеждането, но пак казвам, от застрахователна гледна точка оценката на риска на индивидуалния водач минава през неговото поведение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има думата Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при ПТП.
ГЕОРГИ ВЪЛКОВ (Асоциация за защита на застраховани и пострадали при ПТП): Здравейте, дами и господа народни представители! Така, както е представена наредбата за бонус-малус системата, според нас водещият принцип трябва да е щетимостта. Поведението пак трябва да е компонент от определянето на застрахователната премия по застраховка Гражданска отговорност, но не може на човек, който не е създал предпоставки за плащане от страна на застрахователя, да му се вдигат премиите, защото ще се получи иначе – нямаш никакви щети и застрахователят бива облагодетелстван от това, че ти се въвежда някакво поведение, което не е предизвикало вреда спрямо него. Да, трябва компонентът поведение да бъде вътре в част от бонус-малус, но той не трябва да е водещият компонент, защото иначе ще се получи така, че те получават пари за нещо, което не се е случило. Няма логика в това нещо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ама те не получават пари, то това проблемът.
ГЕОРГИ ВЪЛКОВ: Не, ако приемат, ще получават. (Реплики.)
Ще получават пари за някакви вреди, които няма да бъдат настъпили. А пък иначе превенцията е ясно, че трябва да я има и поведението да седи вътре като компонент. (Реплики.)
НИНА КОЛЧАКОВА (Асоциация на застрахователите): Просто не мога да не реагирам срещу това нещо. Абсолютно не е вярно, че застрахователите ще получат повече или по-малко пари след въвеждането на системата бонус-малус. Тя базирана на актюерски сметки и това е един от вариантите, който се предлага, независимо дали той ще е базиран на щетите, дали ще е базиран на поведението на водача или на комбинация от двете, има различни модели в различните държави. Тя е така сметната, че общата застрахователна премия да не се изплати. Вие непрекъснато наблягате на това колко повече щели да получат застрахователите от тези, които не са направили пътнотранспортно произшествие. Но колко повече те ще платят на такива, които не са платили по-висока премия заради щети, които не са отчетени от бонус-малус системата?
Нещата са уравновесени. Не мога да разбера защо общественият дебат по този начин се изражда в посока, че едва ли не застрахователите ще бъдат облагодетелствани. По никакъв начин няма да бъдат облагодетелствани, дори за нас прилагането на тази система е една допълнителна административна тежест, която ще доведе до допълнителни разходи.
Сега искам да взема отношение по въпроса на господин Гечев какви са вариантите в Европа. Действително преобладаващите варианти в Европа са базирани на щетите, защото преобладаващите системи в Европа са правени от застрахователите и застрахователните асоциации. Те се базират на данни, които застрахователите имат, това са данни за щетите. Българската държава прави доста голяма крачка напред и предлага един много по-съвременен модел, базиран на факта, че може да събираме много по-всеобхватна информация и може да изчисляваме риска много по адекватно благодарение на това, че може да се ползва базата данни на МВР. И много дебело искам да Ви подчертая и напомня това, което госпожа Крумова каза: ние залагаме на превенцията, тоест не ние, авторите на наредбата, но ние приветстваме това, въпреки че, искам да подчертая, то не е изгодният вариант за застрахователите. Надяваме се, че превенцията в дългосрочен план ще има добро отражение както върху нашето общество и травматизма, и, надяваме се, върху плащанията на застрахователите. Но когато се влияе върху поведението на шофьора, и той си прави сметка да спазва правилата, това е по-добър вариант, отколкото да реагираме след това и да видим застрахователят колко е платил и да му се вдигне премията. Просто нашата асоциация засега общо взето не е реагирала много остро в този обществен дебат именно защото смятаме, че трябва да имаме обществено отговорна позиция и да работим заедно с всички институции в тази държава по отношение на намаляване на травматизма, защото не може да сме като в състояние на война, не може да си даваме примери как било в Европа преобладаващото, кое било непреобладаващото. В Европа губят 30-40 души на милион годишно, ние губим по 100. Просто трябва се вземат драстични мерки.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи от гостите да вземат думата?
НИНА КОЛЧАКОВА: Ако позволите, бих искала да реагирам на казаното от господин Свиленски за това, че ако сметките ни са верни и 80% от нарушенията се правят, няма значение, трябва България да е 20 милиона, всъщност не, защото нарушенията се правят от малък брой хора, но много пъти. Тоест имаме системни нарушители, които системно нарушават и точно тези системни нарушители ще бъдат най-засегнати от системата бонус-малус тъй като и те са обектът, върху който се стремим да въздействаме, върху тяхното поведение.
И последно само, когато говорим за европейски примери, моля да имате предвид, че ако излезем от дебата за бонус-малус и за автомобилните застраховки Гражданска отговорност или Автокаско, има и такива практики, които включително обвързват нарушенията на водачите на пътя с медицинските им застраховки и увеличават премията на медицинските застраховки, защото те се смятат за по-рискови и по-голяма би могла да бъде тяхната вероятност да попаднат в ситуация, в която да се нуждаят от медицинска помощ.
Така че когато говорим за превенция, нека да не разсъждаваме по това, че застрахователят получава пари за нещо, което не се случва, защото това в крайна сметка е принципът на застраховането. В случая говорим за риск, а не за нещо, което са реализирали или не са, или нещо, което трябва да се плати след като се е реализирало.
ГЕОРГИ ВЪЛКОВ: Искам само да кажа, че сме съгласни с това, че трябва да има бонус-малус система, но водещият принцип просто трябва да е обърнат. Първо да са щетите, след това поведението, не нещо друго. И ние сме за превенцията и всичките тези неща, които бяха споменати тук. И след това трябва да се изградят критериите. Това е.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказвания? Може пак да вземат думата, няма проблем.
Нека господин Тишев, Вие вече взехте думата.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Аз имам един въпрос, няма да коментирам предложените промени. Какво става с водач, който получи акт от КАТ, най-общо казано, за нарушение, и след това го обжалва?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Хубаво е да прочетете наредбата и приложението към нея, за да видите точно за които нарушения става дума, защото там са много малко нарушенията, за които става дума.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Защото се трупат по-високи вноски, после дали ще му бъдат върнати?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Там са много малко нарушенията, те са само за превишена скорост и то над определени равнища… (Реплика от народния представител Николай Тишев.)
Не, тук говорим за влезли. Погледнете Приложение 1, дайте го и на другите, които не са го видели, за да видят, че става дума за малко на брой нарушения, които са наистина рискови за ПТП – превишена скорост и то над 20 км примерно в града и над колко километра извън града, че не го помня наизуст, отнемане на предимство, което най-често е причина за пътнотранспортно произшествие…
БОЙКО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам само чисто информативно да Ви кажа: от общо 247 нарушения, които се констатират и се правят като наказателни преписки от МВР, от КАТ, само 15 от тях влизат в темата бонус-малус. Те са когато има превишаване на скорост над 20 километра, отнемане на предимство, извършване на опасни маневри
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: 20 километра в населено място, а извън е повече.
БОЙКО АТАНАСОВ: Управление на моторно превозно средство в нетрезво състояние под въздействие на наркотични вещества, хулиганско поведение при шофиране на моторно превозно средство. Като завършек, мисля повече да не взимам думата, ако не се наложи, разбира се,…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, кажи за извън града колко е превишената скорост.
БОЙКО АТАНАСОВ: Пак е над 21 километра, но по-малко точки…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Точки за бонус-малус.
БОЙКО АТАНАСОВ: Понеже бях афектиран снощи, някакво съвпадение, по една от националните телевизии гледах статистиката, която изнася КАТ за това как имаме 75 000 шофьори, които са били с превишена скорост и как максималната скорост, която е измерена в населеното място в София, е 151 километра. Всеки ден по телевизията виждаме постоянно как има катастрофи, постоянно някакви случаи. Даже от тази сутрин преди да гледаме интервюто на омбудсмана, имаше два случая с хулиганско поведение и със смърт на малко дете.
НИНА КОЛЧАКОВА: В допълнение само на казаното от господин Атанасов тези нарушения, които са включени в системата бонус-малус, всъщност са причина или вероятна причина, тъй като не можем да кажем със 100% сигурност, че са причината преди е приключило разследването но те са причина на над 70% от пътнотранспортните произшествия, които водят до травматизъм, тоест до загинали или тежко ранени на пътя в България. Това са скорост, отнемане на предимство, неправилни маневри и алкохол. Така че именно върху тях се фокусират усилията и на самата система.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: За: трети път може би ще кажа: никой не оспорва това, че превишената скорост убива, и че скоростта убива – всички, които сме шофьори, и сме дебатирали по темата, винаги за всяка една смърт на пътя е причина високата скорост. А дали тя е причинена от наркотици, алкохол, невъзможност да кара, некомпетентност, е друго, просто за това спор няма. И аргументи като това колко хора карат с превишена скорост, за да им вдигнем гражданската отговорност – пак казах, нека да излезем от този дебат. Тук са прави застрахователите – по всички други застраховки има завишение и никой не им отнема правото да го правят. Тук говорим за задължителна застраховка, с която ние задължаваме хората да платят минимално дадена цена. Те могат, и сега си вдигат тази застраховка. Като ходих онзиден да си правя застраховка, ме питаха собственикът на колко е години, без да е записано никъде, че има значение възрастта на водача. Ама че собственикът няма книжка, това няма абсолютно никакво значение, но за тях е повод да вдигнат премията с 10 или 20 процента.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Автокаско.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не Каско, Гражданска отговорност. Собственикът на колата няма книжка, но е повод да вдигнат премията незнайно защо – защото ние сме го приели някъде в този кодекс, примерно. Затова казвам: нашата отговорност като народни представители е да осигурим нормални условия на българските граждани. Когато застрахователите казват, че залагат на превенцията, имат много добра възможност, помагайки на пътната безопасност, хиляди идеи мога да им дам как застрахователите да помогнат за превенцията, а не повишавайки, пак казах, моята – давам пример с мен, лична премия за Гражданска отговорност от 300 на 1300 лв. И ще си възстановя правото на 300 след 8 години, не е след 1 или 2, когато спазвам правилата, а след 8. (Реплики: „Абсолютен нарушител.“)
Да, абсолютен нарушител, точно така. Тоест сега съм ги нарушил, сега спирам 8 години да карам и чак след 8 години ще мога да се върна отново. За тази несправедливост говорим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз мисля, че има полза от този несъмнено предварителен разговор, ние ще го продължим.
Положителното е, за разлика от някои други закони, които днес се внасят, утре ги приемаме, много е добре, че има едно предварително обсъждане, след това ще има официално и така нататък. Но не е артикулирано добре от КФН, защото Вие разбирате, сигурно Ви звънят телефоните от цялата страна недоволни, защото като се качи от една официална държавна институция, вече не се сърдете, обикновения гражданин не знае дали е преднормативно, дали е нормативно, качено е на сайта и те го обвързват, че е обмислено и вече ще излиза решение. От това, което се каза, все пак е ясно, че такава система в не толкова драстичен вид има в две страни, не само във Франция, разбираме и Ирландия, казват колегите, сигурно е така, щом са го проверили, две страни от 28.
Второ, беше казано, че ние българите тук ще проявим иновативност и страни, които от 100 години я имат тази система, ние сега ще ги иновираме, колежке, нали така? Това англичани, това немци, те не са се сетили, ама ние… (Реплики.) Един момент, разберете ме правилно, всички сме патриоти, аз много ще се радвам българите да сме измислили някаква система, ама се съмнявам. От 100 години я правят тази система, ние сега предлагаме нещо, което всъщност го няма и във Франция и Ирландия в тази форма, което означава, че ако тази система, която са измислили тук нашите колеги, е толкова добра, а дано да е така, това налага ние да имаме железни аргументи за да обясним на хората защо в България е различно. Няма как, хората са настръхнали, защото българите познават другите системи, пътуват, карат коли, работим в други страни, връщаме се.
Освен това възникват следните две икономически въпроса. Първо, ще бъде по-убедително застрахователните дружества, сега идва Коледа, това не са институции, както казвам като питат понякога студентите за пазарните институциите, те не са Дядо Коледа или Дядо Мраз преди, те работят за печалба, това е напълно нормално. Но трябва да има някакви сметки. Ако Вие сега по Гражданска отговорност казахте 800 милиона лева, приблизително, нали така, кажете на обществото: ние имаме 800 милиона лева от Гражданска отговорност и сме направили разходи еди-колко-си лева. При тази система ние гарантираме, че приходите ще бъдат при тия условия 900 милиона, а разходите ще бъдат еди-колко-си. Тоест трябва да има някакви сметки, а не само заявления. (Реплики.) Защото тук разговорът става дълъг – за произшествията… Причините са нашият национален манталитет, лошите пътища, гробница сме на европейските коли, тук разговорът става дълъг.
Но има един аргумент, че като наложим по-голяма Гражданска отговорност на тези, които карат с превишена скорост, примерно, едно от нарушенията, че това ще намали произшествията, аз Ви задавам, всеки ще Ви зададе един нормален логичен въпрос, били високи глобите – може ли някой да ме убеди защо не удвоим глобите? Защо парите ще отидат при застрахователите и те ще правят сметки, ще правите допълнителни разходи, вместо да ми отиде директно в бюджета на държавата? Нарушава скоростта, сега е 100 лв., дай да я направим 200 примерно. Защо ще си играем с Граждански отговорности и ще тичаме кой, леля му ли кара колата, той ли кара? Превишил си скоростта – плащаш, защото има здрава логика. Никой не може да ме убеди, че аз ако трябва да платя, ако не мога да платя 300 лв., как ще си платя Гражданска отговорност, а тук няма „не мога“, тук трябва намериш парите иначе ти взимат книжката. Тоест този аргумент, че като наложим по-големи финансови санкции…
Въпросът е къде отиват парите и при какви условия. Ако е за санкциите, те ще отидат директно в МВР, някой може ли да ми обясни каква е разликата дали ще дам 100 лв. повече на МВР или ще ги дам на застрахователите?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Предлагам да приключваме дебата. (Реплики.)
Не, не, стига вече, влязохме по същество, не ни е работа това, дайте да решим въпроса!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Извинявайте, госпожо Председател, само едно изречение, защото е важно. Ще възникне следният въпрос, никой не постави въпроса за информацията. В българското предложение… Другите страни не са се сетили да взимат информация от МВР. Ама чакайте сега, ще настроите гражданите, Вие искате държавното МВР на частните застрахователи да Ви дава информация къде съм спрял аз, на кое кьоше, къде пътувам аз!? Дали ще се зарадват българите от тази работа?!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не няма такова нещо.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Е как?!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма, разбира се.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ама държавата по каква причина, единствената държава в Европейския съюз сега пък ще дава масива на МВР в застрахователни дружества?
Това е проблем, не знам дали го осъзнавате.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, това въобще не е така, но аз предлагам да приключим тази тема.
Отново се връщам на принципа. Ако сега гласуваме „за“ и в залата също, означава тотално ние тук да сме прегрешили нещо, което не е изкомуникирано две години в обществото.
Затова подлагам на гласуване предложението на господин Свиленски и аз гласувам против.
Предложението не се приема.
Продължаваме нататък… Правилно не се приема. (Реплики.) Понеже те са двама, но се броят шест, останалите са против, ако това Вас много ви топли колко сме, за разлика от Вас, ние сме тук, виждате ли ни? (Реплики.)
Продължаваме с § 5. Работна група подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6, като след думата „по“ се добавя „прилагането на“, а думите „влизането в сила на този закон“ се заменят с „30 юни 2020 година“.
Моля, гласувайте.
Всички са за, против въздържали се няма.
Гласуваме анблок параграфи шести, седми, осми по вносител, които са преномерирани съответно на параграфи от седми до девети.
Всички са за, против и въздържали се няма.
Има предложение на народния представител Менда Стоянова за създаване на нов параграф. Това е въпросният параграф за Закона за митниците.
Давам думата на Българската търговско-промишлена палата най-после.
КРАСИМИРА ЛАЗАРОВА (Българска търговско-промишлена палата): Госпожо Председател, уважаеми народни представители, които останахте тук! Казвам се Красимира Лазарова и в момента представлявам Асоциацията на организацията на работодателите в България към Българската търговско-промишлена палата. Професионален опит – от може би 27 осем години съм митнически агент в частната сфера и Законът за митниците и всички свързани с него законодателства са доста чувствителна тема за нас като представители на този бранш.
До мен са други двама колеги, които също след това ще вземат думата. Поддържаме внесеното от нашата асоциация писмо към Вас. Категорично в годините и при срещите, виждам, че тук беше господин Борисов, и на работни срещи, и на официални семинари и така нататък поддържаме изцяло политиката на Агенция „Митници“ за въвеждане на прозрачни правила относно митническата стойност и начините за нейното формиране. Това, което ни изненада след отчитането на поредния проект за „Митници 2020“, е заповед на директора на Агенция „Митници“, която де факто влиза в сила преди да е обнародвана където и да е, включително и преди влизане в сила на изменението на Закона за митниците със създаването на двата нови члена. Практически от началото на декември месец в голяма част от складовете на спедиторите и в София, и в страната, масово имаме спрени пратки за, мога да кажа откровено, може би милиони долари и евро, без значение от кои страни пристигат – Турция, Азия, Индонезия или Австралия. Става въпрос за въвеждане на минимални прагове относно митническите стойности на рискови или така наречени чувствителни стойности. Беше ни обяснено като на икономически оператори, че тези стойности са в диапазон от – до. До момента нашата практика и това, което сигнализират наши членове и колеги и от София, и от страната, е, че няма никакъв дебат с деклараторите на стоките за режим внос, а директно се определят максималните прагове. Това е първо.
Второ, на много места митнически служители са съветвали както икономическите оператори, така и самите вносители да преместят стоките си от България и да потърсят други митнически учреждения извън българските, където тези стоки да бъдат оформени за внос в Европейския съюз (реплики). Да кажем, може би и Солунската митница.
Ако за Вас би представлявало интерес, мога да дам два конкретни примера с внос на стоки от Китай, в които в първия случай това са чорапи – смес памук и синтетика, регулярен вносител, изключвам карго потоците, там сме виждали и дамски чорапогащници по две стотинки, това изцяло граничи с безумието, но има до момента и такива случаи на оформяне. Категорично се разграничаваме от този модел на деклариране на стоките. В случая с внос на чорапи митническата стойност е увеличена със 120%. Днес колеги ни сигнализираха за внос на кофички за разсад, огромно количество, регулярен вносител, известен на митниците, декларира бройката по 25 стотинки. Всички си купуваме пластмасови опаковки и знаем колко струва съдържанието в тази опаковка. Определената от митнически органи нова митническа стойност е в размер на 82 хиляди лв. при декларирана 19 000. Това е повече от четири пъти увеличаване на митническата стойност – 320%, което води сандъчето за разсад до цена от 1,06. Тази заповед, както казах, все още на нас като участници в този процес не ни е известна.
Също така не ни е известен и механизмът как преди да е влязъл в сила Законът и тази заповед е обявена, митническите органи да работят вече под нея. Аз имам конкретни примери, които започнаха веднага след отчета за ефективното и ползотворно въвеждане на поредния етап от „Митници 2020“ и тъй като малко преди да дойда на тази среща наш член внесе предложение относно формата на обезпечението, което се предоставя, за да могат да се вдигнат стоките за потребление, ако има възможност Агенция „Митници“, Министерството на финансите и Вие като народни представители да помислите да бъде въведено нещо подобно на общите обезпечения, както сега ги ползваме за различни режими, еднократните обезпечения да имат възможност да се трансформират в многократни.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ще Ви помоля накратко да обясните защо се налага това да се запише в закона, и, второ, да отговорите на това, което госпожата току-що постави като проблем, както и след това и за общото обезпечение
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Ако позволите, госпожо Стоянова, да пренаредя нещата, да започна с това, което се случва в последните дни, на което госпожа Лазарова се позова. В момента тече съвместна операция във всичките 28 държави членки „Снейк 2“. Тя ще приключи утре, петък, 13-ти. Тази съвместна операция освен традиционно рисковите стоки от 61 до 64 глава – текстил, независимо от какви материи, плюс всички кожи и кожени изделия, без оглед на това в какъв вид са, е надградена и с пластмасите и затова капанът е щракнал по отношение на въпросните сандъчета, за които говорите в момента.
Тъй или иначе започнах да говоря за генезиса на всичко това. То ме връща и към „Снейк 1“ ¬– първата съвместна операция, която беше проведена през 2014 година. Тогава се установи във всички държави членки в Европейския съюз изключително сериозен проблем, свързан със подфактуриране или занижени стойности. Оттогава всъщност, след като беше приключила тази операция и се отведоха изводи въз основа на резултатите от нея, тръгна този процес на сериозна съпротива на това явление, което унищожава много бизнеси в държавите от Европейския съюз. Включи се Европейската сметна палата. В годишния си доклад за 2017 година тя каза и препоръча на Комисията да се заеме сериозно с този проблем и да намери адекватни мерки за противодействие. Оттам нататък след това се включиха и три служби, три структури на Европейската комисия. Първо DG BUDG, второ DG TAXUD – митническата и данъчната генерална дирекция, трето OLAF. След като беше изведен като супер приоритет този проблем, се възложи и на един съвместен изследователски център, който подпомага Европейската комисия с изследвания и в резултат на тях се стигна до една изчерпателна номенклатура за всички стоки от комбинираната номенклатура, за всяка една трета държава откъдето се изпращат те на така наречените справедливи цени – fair prices. Съзнавам, че може би това поражда веднага някакви… като че ли е натоварено като етична категория справедливост, ама в български език, за съжаление, имаме и „честна игра“ – fair play, fair trade – честна търговия и лутането между „честни цени“ и „справедливи цени“ натежа в полза на избор на „справедливи цени“ от гледна точка на това, че в България има въведен един международен стандарт за финансово отчитане, 13 мисля, че беше, където се говори за справедливи стойности. Това е в определени ситуации за счетоводно отчитане на материални и нематериални активи юридически лица.
Това за етимологията на понятието. Какво се крие отзад? Този съвместен изследователски център е разработил методика, въз основа на която изчислява така наречените справедливи цени. За всяка стока от всяка държава на изпращане, за всяка държава членка това е жива методика, която всеки ден се попълва с данни, които всички държави членки изпращат чрез системата „Surveillance 2“. И накрая се въвежда една справедлива стойност „Европейски съюз“, която е целта на всички онези структури, за които споменах.
Може би трябва да кажа, че от присъединяването България се е отказала доста от доста свои суверенни права. Трябва само да напомня, че България няма митническа територия. Има единна територия на Европейския съюз и ние действаме като митнически органи от името и за сметка на Европейския съюз, на митническия съюз в рамките на Европейския съюз. И митата са класическите и първи традиционни собствени ресурси на Европейския съюз. Те се управляват единствено и само чрез кодифицирано митническо законодателство, основаващо се на регламенти, което е директно приложимо във всяка една държава-членка. И онзи, който очаква своите приходи, а те са над 24 милиарда на година евро от мита, България осигурява много малък процент от тях, по-малко от два процента, той е създал много сериозни механизми за мониторинг върху това дали във всички случаи са събрани митата, дали са събрани в следващия се обем и дали са предоставени на бюджета на Европейския съюз в необходимия определен срок. Всяка година ние имаме честта да посрещаме инспектори от главна дирекция „Бюджет“, тази година при нас беше в началото на октомври поредната такава инспекция на DG BUDG.
Темата „митническа стойност“, пак се връщам към нея, и тези задълбочени инспекции, се проведоха на вълни. Най-напред през 2016 година започнаха с най-големите държави членки, където са големите обеми от внос на тези стоки и беше избрана най-рисковата от тях – я61 и пак 64 глава от комбинираната номенклатура – текстил и изделия от тях, кожи и кожени изделия. Ние сме последната държава членка, бидейки малка в мащабите си, а междувременно от по-миналата година от тази вълна – там, където се отиде на проверка, държавите-членки се задължават да вземат незабавни мерки и започна това, което госпожа Лазарова каза, че ще се отиде на шопинг в друга държава-членка. Направете го, пожелавам Ви успех! Няма да го постигнете. Затвори се навсякъде възможността търговците, и то, забележете, не производящата индустрия, това са търговците, да могат да ходят да извършат митнически формалности в други държави членки. Всички държави членки вече прилагат един и същ хармонизиран подход, основан на анализа на риска и основан именно на тази система „Тезеус“, която, пак казвам, съдържа в себе си тези референтни да ги наречем стойности, защото те са по същество такива, които обхващат 4-годишен период и на всеки три месеца се обновява. Достъп до тази система, защото постъпиха предложения къде са тези стойности, къде са тези списъци, да ги видим, защото, ако ги видим, ние ще се оправим едва ли не, няма как да бъде предоставен на друг, защото тя е конфиденциална, достъп до тази система имат само оторизирани митнически органи или други правоприлагащи органи в държавите членки.
Какво правим ние и какво вече сме направили? За да гарантираме на бизнеса в България еднакви правила, за да не може той да си мисли не само, че ще ходи в друга държава членка, както беше споменато, ами че ще отиде в друго учреждение, за да не се случва това, ние направихме функционалност в нашата митническа информационна система за внасяне и в нашия модул за анализ на риска тези цени. Когато започне декларативният процес за определена стока в дадено митническо учреждение, тогава нормалната система, обвързана с ТАРИК системата пак на Европейския съюз и калкулатора, изчислява въз основа на данните, които търговецът е декларирал, включително и за цена на стоките, стойност на стоките в зависимост от коя държава е, има ли документи за произход, няма ли, и изчислява какъв би бил размерът на митническото задължение – веднъж.
Втори път обаче анализът на риска, модула, вземайки информация от ТЕЗЕУС системата точно за този код по тази опростена формула, формулата виждате, че е опростена, тя не е адвалорния, нормален процес, тук е килограм и справедлива цена и изчислението е много просто: килограм по това прави толкова, въз основа на елементите, които деклараторът подава, е 5, въз основа на това, другото, е 20. И какво се случва оттук и каква е идеята на предложения модел? Сработва анализът на риска оттук нататък, защото спазва нормалните принципи, те не са отменени и заменени по никакъв начин – за определяне на митническа стойност, които са въз основа на GAT-споразумението – един от основните инструменти на Световната търговска организация, която прерасна през 1995 г в Световна търговска организация. Тези принципи са възпроизведени в основния Регламент 952 на Европейския съюз, Кодекса на Евросъюза. Там се върви по този по този път, но този път зависи и от двете страни. Той изисква информация, която трябва деклараторът или вносителят, който и да е в търговската верига, да предостави, както и има механизми за административно сътрудничество с доста от третите държави, откъдето идват стоките, но това е трудоемък процес. (Реплика от председателя Менда Стоянова.)
Точно така, госпожо Стоянова. В този момент, въз основа на тази референтна стойност, то е направено за улеснение на търговците, те да си разполагат със стоките. Обезпечете в размера на… (Реплика от председателя Менда Стоянова.)
Точно така. Резултатът може да е много разнообразен. (Реплика от председателя Менда Стоянова.)
ЕМИЛ ДАНДОЛОВ (Национална организация на митническите агенти): Ние сме против тази законодателна промяна поради много причини. Една от тях е, че липсваше обществен дебат за нея. Тази промяна беше внесена в настоящото законодателство. И по същество: тъй като ние се запитахме каква е практиката в другите държави членки, това което каза господин Борисов, е така, но ние питахме нашите партньори и в Брюксел и те казаха, че такава практика няма в нито една държава членка. Първо, никой на национално ниво не определя банкови гаранции в националното законодателство. Защо? Отговорът е прост: защото го има в Митническия кодекс, чл. 89 ясно е постановил тези неща.
Другото: ако митническият орган като стандарт коригира цените спрямо ориентировъчните такива за изчисляване и събиране на мита, то това не би било в съответствие с чл. 70 и 74 от Митническия кодекс. (Реплики от председателя Менда Стоянова.) Нещо повече, на митниците не е позволено да натоварват ненужно законната търговия, това е чл. 3г от Митнически кодекс, с налагането на високи нива на гаранция, спиране на стоките, това не трябва да бъде правило, включително комисията през месец септември 2019 е казала, че препоръчва да се извърши оценка за всеки един отделен случай. А ние тук слагаме обратното правило, на база тарифен номер казваме: това ще е минималната цена. Считаме, че трябва да се спазват правилата на GAT – чл. 7 също така.
И искаме да Ви дадем малко цифри. Не знам дали имате представа за това, което в момента се случи и го дадохме като примери, което е нещо много важно и то е важно за Вас, защото ние сигнализираме винаги когато има някакъв проблем между митническата администрация и фирмите, които използват услугите на митническите агенти. През 2019 година до момента 26 917 регистрирани икономически оператора. До началото на месец октомври те са извършили 454 674 вноса. Вие може да си представите горе-долу какъв процент от тези стоки са в съответните глави, които попадат в тази „Снейк 2“ или там не знам как се казва точно операцията, но тези фирми в момента обезпечават задължения или в смисъл променя се митническата стойност в пъти, което надхвърля дори и продажните им цени. Пример с фирма, която внася калцуни, продава ги на по две стотинки, сега ще трябва ги продава на по 5, което означава, че нещо не е наред в цялата тази система.
По повод на обмитяването в други страни – има такива примери и те ще зачестяват, от което пак ще изгуби фискът и държавата като цяло защото знаем, че 20 процента от митата остават в България и поради тази причина ние сме категорично против предложените промени.
МАРГАРИТА НИКОЛОВА: Налага ми се да изляза, оставям гласа си на господин Александров.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Страхувам се да не да не изпадна пак в излишни подробности. Да, трябва да се реагира, защото ние не определяме митническа стойност, ние ползваме един опростен способ, едни референтни цени, наречени справедливи само за целите на изискване на обезпечаване, за да може когато приключи нормалният процес за определяне на стойност, да има от какво бюджетът да бъде удовлетворен, тоест да има наличност, да има гаранция, обезпечение от което да бъдат платени тези традиционни собствени ресурси.
ЕМИЛ ДАНДОЛОВ: Това, което казваме, е нещо съвсем друго: че всъщност има разлика между дънки „Левис“ и турските дънки по 18 стотинки, и че не може да се приложи правилото по тарифен номер и всичко да мине на една и съща цена.
НИНА КОЛЧАКОВА: Разрешавате ли малка корекция?
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Никой не очаква подобно нещо. Спестихме и предлагам да не отваряме темата за правата върху интелектуалната собственост върху марките. В България проблеми няма действително, освен опитите за фалшификати. Нормалните търговски вериги си вървят нормално, ние стоим много добре, ние сме над средните нива в Европейския съюз. Проблемът са точно тези сбиротъци, така наречени в България карго пратки, които се явяват по пазарите или пък някъде дори и чрез…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Борисов, всички това го разбираме.
Това, което аз разбрах от изказванията на митническите агенти всъщност е, че те се притесняват, че и случаи на нормален внос, когато цената не е занижена умишлено с цел избягване, могат да попаднат тук за такова обезпечение, което да им блокира една голяма сума за доста голям период от време, докато тече в самото производство по определяне на митническата облагаема стойност, която може и да не потвърди тази въпросна справедлива цена, върху която е направено обезпечението. Нали правилно съм разбрала? Това е притеснението им.
И другото, което е, че всъщност ще се блокират едни средства, които биха утежнили работата на съответните търговци. Това ги притеснява. Ако имате отговор на това, да Ви чуя.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Печалбата ще е за двете страни. Ако действаме съвместно, заедно, срокът на обезпечението първо, ако се е наложило да бъде изискано такова, ще бъде много кратък и респективно този ресурс ще се върне, ако той, разбира се, е кешов, а не банкова гаранция.
Така че зависи как и по какъв начин нашият бизнес ще реагира на това.
По отношение на другия въпрос: да, това не е единственият подход. Разбира се, работят механизмите и за репутацията на търговците, познаваме ли ги, имат ли история при нас, имат ли истории в други държави-членки. И в този ред на мисли от тази година от 1 юли влязоха едни критерии за финансов риск, хармонизирани на съюзно ниво критерии за финансов риск. Там също се стъпва на по-широко изследване на веригата на доставка, на лицата, включени вътре в нея и така нататък, и така нататък. Това е един от многото инструменти за балансиране и хармонизиране на пазара на ЕС.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Гечев, имате ли нещо да кажете? Нямате.
В такъв случай подлагам на гласуване § 10 по доклада на работната група.
Всички са за, против и въздържали се няма. Текстът е приет.
Има предложение на Менда Стоянова за създаване на нов параграф в Закона за местните данъци и такси. Има ли въпроси или изказвания по този параграф? Няма. Гласуваме този § 11 по доклада на работната група.
Всички са за, против и въздържали се няма.
Ново предложение пак в същия параграф, което е свързано с това, което току-що гласувахме. Гласуваме предложението на работната група за текста на § 12 по доклада на работната група.
Всички са за, против и въздържали се няма.
Има предложение на работната група за създаване на § 13 в Закона за местните данъци и такси, един пропуск, по-скоро грешка, която миналата година сме направили – когато сме гласували Закона за местните данъци и такси сме отменили подаването на декларация при безвъзмездно прехвърляне на имущество извън недвижимото имущество – моторни превозни средства и даренията между роднини и тази празнота сега я запълваме за 2019 година като даваме възможност на лицата в срок до 31 март да си подадат такава декларации и да си платят данъка, ако са имали такава сделка през 2019 година.
Гласуваме предложение по реда на чл. 83, текста на § 13.
Всички са за, против и въздържали се няма.
Предложение за създаване на нов § 13 – корпоративното подоходно облагане, който по доклада на работната група е § 14.
Няма изказвания. Гласуваме § 14 по доклада на работната група.
Всички са за, против и въздържали се няма.
Параграф 15 по доклада на работната група е свързан с току-що гласувания § 14.
Всички са за, против и въздържали се няма.
Предложение за нов параграф 15, който по доклада на комисията е § 16. Изказвания? Няма.
Гласуваме § 16 по доклада в редакцията на доклада на работната група.
Всички са за, против и въздържали се няма.
Параграф 9 – това е „законът влиза в сила“. Има предложение на Георги Свиленски, свързано с това предложение, което ние преди това отхвърлихме. Работната група не го подкрепя. Гласуваме предложението на Георги Свиленски за влизането в сила. То технически се отхвърля.
За 6, против 12. Предложението на Георги Свиленски не е прието.
Има предложение на Менда Стоянова за този § 16. Работната група го подкрепя и предлага следната редакция на параграфа, който става 17: „§ 17. Законът влиза в сила от първи януари 2020 г., с изключение на параграфи 1 и параграфи от 3 до 9, които влизат в сила от първи юли 2020 г.“
Всички са за, против и въздържали се няма.
С това последният параграф е приет и съответно Законопроектът.
Благодаря Ви.
(Закрито в 16,21 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова