---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 84



На 16 януари 2020 г. от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Споразумение в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек, № 902-02-33 от 17 декември 2019 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан, подписана на 6 ноември 2019 г. в Баку, № 902-02-34 от 20 декември 2019 г., внесен от Министерския съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Ислямска република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 902-02-35 от 30 декември 2019г., внесен от Министерския съвет.
4. Проект на Решение за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието при финансовото управление на Българското национално радио за периода от 01 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г.
Списъците на присъствалите народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията по бюджет и финанси.

* * *
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да открием първото за новия сезон заседание на Комисията по бюджет и финанси.
За много години на всички, с пожелание да сте живи, здрави Вие и Вашите семейства, Вашите близки. Да бъде мирна и успешна 2020 г. пожелавам за всички.
Предлагам то да премине при следния дневен ред. (Изчита дневния ред.)
Има ли предложения по дневния ред? Няма. Гласуваме така предложения дневен ред.
За – 17, против и въздържали се няма.
Всички са за, дневният ред е приет.

Преминаваме към първа и втора точка:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумение в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек, № 902-02-33 от 17 декември 2019 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Спогодбата за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан, подписана на 6 ноември 2019 г. В Баку, № 902-02-34 от 20 декември 2019 г., внесен от Министерския съвет.
Тук е господин Лазаров – заместник-министър, с експерти от Министерството. Той ще ни представи Законопроектите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми и аз на свой ред да се присъединя към пожеланията за здраве и успех през следващата година, да имаме повече поводи за удовлетворение от всичко, което вършим.
Ще се опитам да направя общ коментар по двете Спогодби, защото те са идентични.
Когато България, като член на Европейския съюз, когато има граждани – членове на Европейския съюз, те се ползват от достиженията на правото на Европейския съюз без необходимост от спогодби. Тези спогодби се отнасят само за граждани на трети държави. В този случай и двете спогодби предвиждат социални права в частта „пенсионно осигуряване“ да се възползват на провинция Квебек в Канада и в Република Азербайджан.
По отношение на Канада. България има подписан договор за социална сигурност с Канада. Той е в сила, ратифициран е от Народното събрание през 2014 г. Самият договор предвижда отделно споразумение, отделен инструмент за уреждане на отношенията с провинция Квебек, поради по-особения статут на провинцията в състава на Канада и по отношение на по-специфичния режим на социално законодателство, което има в Квебек. Поради тази причина се налага да бъде направено това споразумение. То предвижда и се концентрира единствено и само в областта на пенсионното осигуряване, понеже социалната сигурност има и други елементи. Специално за целите на международния договор това са само пенсионните права. Три вида са пенсиите, които се предвижда да бъдат урегулирани с този договор, както и със следващия – по отношение на Азербайджан. Това са пенсиите за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство, инвалидните пенсии поради общо заболяване, които също са по българското законодателство, и наследствените пенсии, които се изчисляват върху тях.
Основните принципи, върху които са изградени международните договори, са свързани с отчитането на законодателството, което към момента лицето би желало да се възползва от съответните права, сумиране на осигурителни периоди и зачитането им за определянето на размерите на пенсиите и съответните плащания, свързани с това.
Това са основните принципи. Може би представлява интерес да споделя – по отношение на провинция Квебек са 30 000 българските граждани, които в момента пребивават там. Характерното за всички договори за социална сигурност, включително за тези двата е, че, когато влязат в сила, всички лица, които са полагали труд и са били осигурявани по законодателството на която и да е от договарящите се страни, те ще ползват правата, които са предвидени в тези договори.
По отношение на гражданите на Канада, които пребивават в България, те са малко – средно около 100 души годишно, като една част от тях, естествено, са от провинция Квебек.
Не се очакват сериозни въздействия върху държавния бюджет на този етап предвид малкия брой, ограничения брой на лицата, които ще се възползват от тези права.
По отношение на Азербайджан българските граждани, които са в момента на територията на Азербайджан, са 50 души. Имаме информация, че още 50 души са работили през последните пет години в Азербайджан. Някъде между 50 и 100 души средногодишно ще бъдат българските лица, които биха се възползвали по реда на това законодателство. Азербайджанските граждани са около 68. Не се очакват значителни въздействия върху бюджета на Държавното обществено осигуряване във връзка с това.
Понеже се предвижда изразходване на финансови средства от бюджета на ДОО, съгласно съответния регламент на Конституцията, се изисква ратификация от Народното събрание. Договорите са подписани през 2019 г. и се предлагат на Народното събрание за ратифициране.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Въпроси? Няма.
Това не е първата спогодба от този характер.
В такъв случай подлагам двата законопроекта последователно.
Първо, Законопроект за ратифициране на Споразумение в сферата на социалната сигурност между Република България и Квебек, № 902-02-33 от 17 декември 2019 г., внесен от Министерския съвет.
За – 17, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
Сега подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан, подписана на 6 ноември 2019 г. в Баку, № 902-02-34 от 20 декември 2019 г., внесен от Министерския съвет.
За – 17, против и въздържали се няма.
Законопроектите са приети. Благодаря, господин Лазаров.

Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ИСЛЯМСКА РЕПУБЛИКА ПАКИСТАН ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ, № 902-02-35 ОТ 30 ДЕКЕМВРИ 2019Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Заповядайте, заместник-министър Велкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Към настоящия момент между двете държави липсва действаща Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
Ислямска република Пакистан е една от най-големите държави в Азия и по население се нарежда на пето място в света. Икономиката на Пакистан е 25-та в света по БВП по паритет на покупателната способност.
В периода януари – юни 2019 г. износът ни за Пакистан възлиза на 6,9 млн. щатски долара., а вносът на 13,4 млн. щатски долара.
Налице са добри перспективи за активизиране и стимулиране на двустранното икономическо сътрудничество между двете държави.
Някои от основните въпроси, предмет на подписаната Спогодба между двете държави, са следните:
- във връзка с определяне на качеството „местно лице“ по отношение на лицата различни от физически лица, когато и двете държави третират като свои местни лица съгласно вътрешните си законодателства, бе договорено, че държавите ще решават въпроса по взаимно споразумение, като вземат предвид поредица от критерии. При липса на такова споразумение няма да се предоставят облекченията по Спогодбата;
- договорена е клауза, регламентираща прилагане на принципа на независимите пазарни отношения в сделките между свързани лица и извършването на кореспондираща корекция на печалбите им, която е в съответствие с Модела на СИДДО на ОИСР;
- постигнато е съгласие за включване на новата разпоредба от Модела на СИДДО на ОИСР относно формирането на място на стопанска дейност чрез представител със зависим статут. Договореният текст има за цел да предотврати заобикалянето на традиционната за Модела концепция за формиране на място за стопанска дейност чрез зависим представител, използвайки различни комисионерски договорености;
- включена е обща клауза, имаща за цел да предотврати неправомерното използване на данъчните облекчения съгласно СИДДО. Тази клауза следва новия Модел на СИДДО на ОИСР в последната му редакция от 2017 г. и ограничава ползването на данъчни облекчения, когато едната държава прецени, че получаването на това облекчение е една от основните цели на която и да е договореност или сделка;
- договорено е печалбите от въздушния и сухопътен международен транспорт да се облагат само в договарящата държава, на която е местно лицето, което експлоатира транспортните средства, а по отношение на морския транспорт, облагането в държавата на източника да бъде намалено с 50 %, като във всички случаи данъчната ставка няма да надвишава 4%;
- договорени са данъчни ставки за облагане с данък при източника на доходите от дивиденти (12,5%), лихви (10%), авторски и лицензионни възнаграждения (12,5%) и възнаграждения за технически услуги (10%), които намаляват високите нива на облагане с данък при източника в Пакистан;
- в заключителните (специалните) разпоредби на Спогодбата са уредени случаите на равенство в третирането на местни лица на другата договаряща държава, обмена на информация, процедурата за взаимно споразумение в случаите на разногласие при тълкуването и прилагането на Спогодбата, както и случаите, когато местни лица от договарящите държави са обект на данъчно облагане, което не съответства на разпоредбите на Спогодбата.
СИДДО между Република България и Ислямска република Пакистан е от взаимен интерес и осигурява постигането на баланс в данъчнооблагателните правомощия на двете държави.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпроси?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разбира се, че ще подкрепим, защото това са процедури, които са общоприети за трети страни.
Предполагам, че това ще е в полза на България, защото е логично да предположим, че ще има повече инвеститори от Пакистан в България заради Европейския съюз, отколкото обратно, доколкото си спомням статистиката от Агенцията за чужди инвестиции
Някакви рискове, че ще изтичат оттук данъци в посока на Пакистан не виждам.
Да гласуваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добре, обаче аз искам да задам въпрос, който не е свързан с тази спогодба, но има юрист от СИДДО.
На два пъти имаме искане от Тайван за сключване на подобна спогодба. Имате ли представа за тези искания? Знам, че нямаме дипломатически отношения с Тайван, но за сметка на това знам, че половината и повече от държавите в Европейския съюз са сключили подобни спогодби, както и Европейската комисия има свое представителство там. Това представителство играе ролята на представител на тези държави. Друг е въпросът, че примерно нашите отношения и процедури като легализиране на дипломи, удостоверения всъщност сме се договорили да се извършва от представителството на Тайван в Унгария. В Гърция имат посланик.
По какъв начин и въобще движи ли се тази процедура – говорим само за СИДДО, нищо друго, между Министерството на финансите, което е получило искането от Тайван? Може ли да дадете информация, ако имате такава?
Сключването на такава спогодба би могло да създаде условия за тайвански инвестиции тук. Като се има предвид, че отново се изострят отношенията им с Китай и доста тайвански инвестиции, които се намират в Китай, си търсят друго място. Оказва се, че ние отново сме без възможност да предоставим подходящи условия за това.
ИВАН АНТОНОВ: Госпожо Председател, уважаеми господа народни представители! Да, наясно сме с проявения интерес от Тайван. Беше ни препратено тяхното искане. Обмисляме го. В момента е трудно да поемем ангажимент за стартиране на преговори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Къде е проблемът, във Външно ли е?
ИВАН АНТОНОВ: Частично е и в липсата на капацитет да поемем всички преговори, които водим в момента, и е въпрос на приоритизиране. Очакват се няколко важни спогодби да предоговорим, също така работим по ратифицирането на многостранната конвенция за подмяната на цялата мрежа от спогодби, което е доста сложен процес.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Бих помолила заместник-министър Велкова да провери това нещо, защото се съмнявам, че това е причината.
Мисля, че причината е във Външно. Бих Ви помолила, защото доколкото имам информация, директорът във Външно, който отговаря за онази част на света, сега е друг. Може той да има нов поглед върху нещата. Бих Ви помолила, госпожо заместник-министър да видите дали проблемът е там по този въпрос. Ако трябва наново да създадете кореспонденция, писмо до Външно, за да видим къде са пречките за подобна спогодба.
Явно обясненията, че имаме отношения с Китай и не бива да си ги разваляме, не важат за голяма част от Европейския съюз.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Поемам ангажимент да установя контакт с Външно министерство.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, да ни дадете информация, както и ще Ви помоля след контакта да ни изпратите официално писмо, за да получим официален отговор.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е въпрос за дискусия, ние нямаме конкретно решение. Ако дойде да го обсъждаме в Комисията, ще го обсъждаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кое?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Изискването да се обърнем към Външно министерство и да видим каква е тяхната позиция. Има конкретно предложение, то трябва да бъде обсъдено.
Да Ви кажа какъв е проблемът. Не да кажа, той е ясен за повечето от нас.
На всички ни е ясно кой би могъл да настоява за такива споразумения, но искам от наблюденията си в моята професия в Международни икономически отношения да Ви кажа, че това е страхотна борба между правителството на Тайван – непризнат от много страни и Китай. Аз не изразявам становище, но ако това ни създава проблеми с Китай, които са втори по икономически продукт в света и от 10 години са на първо място и са номер едно на световния пазар, да си разваляме отношенията с Китай, за да отидем на остров Тайван...
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да чуем мнението на Външно.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз казвам каква е причината – Външно министерство внимава в тази процедура. Но ако дойде за обсъждане, ще го обсъждаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защото по Ваши думи по други законопроекти много често давате за пример европейска практика и как някои държави успяват да защитят икономическите си интереси, независимо от общи политики и принципи...
РУМЕН ГЕЧЕВ: И го потвърждавам, че е така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Като го потвърждавате, значи трябва да видим защо.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Така е.
Ще Ви дам пример и ще приключа. Вижте какво прави Унгария, която споменахте.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Освен Унгария, в Гърция имат посланик.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вижте какви инвестиции има на Китай, а китайците сигурно с други колеги сте обсъждали, но китайски инвеститори миналата година казаха: „Дайте ни проект поне за 400-500 милиона долара“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е друго. Защо не са тук, като нямаме отношения с Тайван?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Проблемът „Тайван и Китай“ е силно политически, не е само икономически.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нека да изясним чрез външно дали това наистина е причината, или има други причини.
Гласуваме Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Ислямска република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 902-02-35 от 30 декември 2019г., внесен от Министерския съвет.
За – 17, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка четвърта:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА ДА ИЗВЪРШИ ОДИТ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕТО ПРИ ФИНАНСОВОТО УПРАВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ЗА ПЕРИОДА ОТ 01 ЯНУАРИ 2017 Г. ДО 30 СЕПТЕМВРИ 2019 Г.
Изменението на решението включва само едно изречение, а именно „Удължаване на срока за депозиране на доклада от 31 януари 2020 г. на 10 март 2020 г.“.
Ще помоля накратко колегите от Сметната палата да кажат кое налага това удължаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа! Позволете ми в началото от името на Сметната палата да Ви честитя Новата 2020 г. и да Ви пожелаем здрава и ползотворна година.
Конкретно на Вашия Въпрос.
В писмото, което сме депозирали, виждате, че обхватът на одита е изключително широк. Започва от определянето на лицензиите за доставяне на услуги от радиото и за обема на излъчена радиопрограма на база, на което се определя и субсидията на Българското национално радио. Включват се също и разходите за персонал, които винаги са били гореща тема по отношение на Българското национално радио, и приключваме с управлението на имуществото на Радиото.
Този широк обхват предполага проучване и анализ на огромна по обем информация. Именно тук срещнахме затруднения с навременното предоставяне на информацията и с предоставянето й в пълния обем. Причините са няколко: поради смяна на някои от ръководителите на важните структурни звена – новите хора не бяха така добре запознати с въпросите, които поставяхме към тях; другата причина е начинът на съхраняване на информация в Радиото – няма постоянен, централизиран архив, различните структурни звена съхраняват различен тип информация. Когато изследвахме един въпрос, произтичащ от решение на Управителния съвет на Радиото, за да съберем цялата информация, необходима за вземането на решение, за да вземем това решение, трябваше да отправим запитване към различни структурни звена.
Включваме и периода на извършване на одита – в края на годината, когато предполага годишно приключване на бюджета на всяка бюджетна организация и съответно празниците. Поради тези причини не можем да приключим одита в срока, който е определен с решението на Народното събрание и нашата молба е той да бъде удължен до 10 март тази година. (Реплики от народния представител Румен Гечев.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли някой, който е против удължаването на срока. (Реплики.)
Аз съм за качество, срокът – месец повече, не е от такова значение.
Гласуваме Проекта на решение за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието при финансовото управление на Българското национално радио за периода от 1 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г., което касае единствено и само удължаване на срока за приключване на проверката от 31 януари на 10 март 2020 г.
За – 17, против и въздържали се няма.
Срокът е удължен, чакаме доклада до 10 март.
С това изчерпахме днешния дневен ред като първо заседание на Комисията по бюджет и финанси за Новата 2020 г..
Благодаря Ви.
(Закрито в 15,00 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова