---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси







П Р О Т О К О Л
№

На 23 януари 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-4/16. 01. 2020 г., внесен от Валери Симеонов и група народни представители.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, № 902-01-68/10. 12. 2019 г., внесен от Министерския съвет.
3. Разни.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.
* * * *
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум. Откривам редовното заседание на Комисията по Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-4/16. 01. 2020 г., внесен от Валери Симеонов и група народни представители.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, № 902-01-68/10.12.2019 г., внесен от Министерския съвет.
3. Разни.
Има ли други предложения за дневния ред? Няма.
Моля да гласуваме така предложения дневен ред.
За ¬– 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА, ВНОСИТЕЛ Е НАРОДНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ.
Заповядайте, господин Симеонов, да ни представите Законопроекта.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание Закон за изменение и допълнение на закона за Хазарта, който включва няколко принципно различаващи се от досега действащия закон разпоредби. Най-важната е тази, че предлагам лотарийните игри – с изключение на томбола, бинго и кено, както и техните разновидности, да могат да се организират само от държавното предприятие Български спортен тотализатор. Запознати сте с медийни информации и публикации във връзка с извършването на проверки за укрити данъци и така нататък. Към настоящия момент ситуацията в сферата на лотарийните игри е такава, че Българският спортен тотализатор фактически успява да вземе само една малка част от тази дейност и малка част от приходите да пренасочи към нуждите на спорта и към Министерството на младежта и спорта, тъй като просто приходите му са чувствително по-ниски от тези на частните лотарии, а от друга страна, досега действащият закон няма такива задължения към частните оператори на игри – да заделят за спорт или за каквото и да било, а единственото изискване е да платят една такса.
Считам, че става въпрос за обороти от стотици милиони левове и по приблизителна оценка са над 600 милиона, така че е редно тази дейност държавата да си я вземе обратно, както е почти навсякъде в света – въпреки спекулациите по тази тема, и по този начин да се обезпечи спорта и съответно здравето на нацията с едни по-големи средства.
Друга норма, която предлагам на Вашето внимание, е да се забрани организирането на хазартни игри и разпространението на билетите, фишовете, талоните навсякъде и така нататък. Предлагам това да бъде само в лицензираните обекти, лицензирани от Държавната комисия по хазарта, като това става със съответно удостоверение и с правила, които самата комисия трябва да създаде. Между другото, тя има такива правила, но голяма част от тях не се спазват към настоящия момент.
Третата разпоредба, която предлагам на Вашето внимание, е свързана с присъединяването на обектите, където се извършва продажбата на въпросните талони, билети и атрибути на хазартни залагания, за да им бъде забранено да бъдат разполагани по-близо от 300 метра от учебни заведения. Тази норма в момента я има, но се отнася само за казината.
С Преходните и заключителните разпоредби предлагаме една организация на представляване на действащите лицензи на частните оператори и съответното връщане на лиценза, сроковете, в които трябва да се извърши, както и един ред, по който да бъдат изплатени печалбите от игрите, които вече са проведени, приключили, или ще приключат до приемането на този закон, тъй като този оператор, който е събрал парите за съответните тиражи или съответната игра, си носи задължението за изплащане на печалбите. Погрижили сме се и за това, че при преустановяване на дейността на съответните частни оператори хората да могат да си получат печалба, тоест тези, които са реализирали печалби.
Ако имате въпроси, аз съм на Ваше разположение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Симеонов.
Мисля, че нямаме гости, а само журналисти са тук. Искам да кажа, че всички от Комисията сте получили на своите пощи становищата от Министерството на финансите, от Министерството на младежта и спорта, от Министерството на образованието, които подкрепят Законопроекта на господин Симеонов. Има и някои дребни бележки, които ще разгледаме и бихме могли да коригираме между първо и второ четене на Законопроекта, ако той получи подкрепа на първо четене.
Току-що пристигна и становището на Българската асоциация за развлекателни и хазартни игри, което, естествено, е отрицателно, като е съсредоточено само върху мотивите за противоконституционност на разпоредбата на Проекта за чл. 48а. Няма други становища. Имате думата за въпроси и изказвания.
Заповядайте.

АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, много ми се искаше да задам въпроси към някои от членовете на Комисията по хазарта, но доколкото разбирам, няма.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма, защото Прокуратурата е там и не могат да се отделят от работното си място.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Много са въпросите, които ми идват като гражданин. Всички хазартни игри са под тяхна опека или техен лиценз, тъй като лотарията е такава, но не трябва ли всички обекти, в които се продава лотариен билет, да са лицензирани?
Господин Симеонов ясно е записал какво точно има предвид в Законопроекта си, но въпросите към Комисията по хазарта са много разнородни и не вярвам някой от Министерството на финансите да отговори, а все пак не е и редно да отговаря на тях. Въпросите най-малко са поне три, като единият е дали трябва бензиностанциите и малките магазини да имат лиценз за разпространение на такива талони, след като това е хазартна игра. Ако трябва да има, защо не е проследила и защо се продават тези билети? Кой е решил, че лотарията трябва да плаща 20% върху така наречената печалба, а не 15% върху оборота? Така погледнато, всъщност аз ще задавам въпроси сам на себе си и няма да има кой да ми отговори.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
И аз имах въпроси към Комисията по хазарта и след седмица може би ще ги поканим, за да ни отговорят на тези въпроси. За съжаление, в момента Министерството на финансите няма как да отговоря на тях. Мисля, че Докладът на АДФИ ни дава отговор на въпроса „Защо?“. Вероятно отговор трябва да получим или от комисията, или от прокуратурата след това.

ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Колеги, имам един въпрос към Министерството на финансите. Не съм получил становището и не съм го гледал, не знам дали в него е отговорено. Точката дойде днес като извънредна. Въпросът ми е: моля да бъде проверено има ли нужда да бъде нотифициран този ЗИД, защото предното становище на Министерството на финансите от преди година и половина беше такова? Нека да го уточним, за да знаем още преди първо четене, за да сме наясно дали има нужда от такава нотификация на промените в Закона – по техническата директива. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Становищата са изпратени на всички по имейлите, колегите са ги получили. (Реплики.)
Колкото до нотификацията, аз също имам подобен въпрос и очаквам от Министерството на финансите отговор – не сега, разбира се, защото нещата трябва да се разгледат подробно и да ни дадат становище. След приемането на Закона на първо четене, обикновено го пращаме за нотификация и респективно не го гледаме на второ, докато не получим нотификацията такава, ако е необходима, съобразявайки се с бележките. Това е принцип, който го спазваме тук.
Има ли други желаещи за изказвания, или въпроси?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ: Имам два въпроса, които искам да поставя.
Ясно е, че отношението на държавата към хазарта като цяло е изключително важен въпрос. Доколкото разбирам промените, които предлага господин Симеонов, са подкрепени от Министерството на финансите, което провежда държавната политика в сферата на хазарта. Така поставена темата, излиза, че става дума за промяна на механизма или за промяна на операторите само на лотарийни билети, тоест държавният оператор да стане единственият, който може да предлага такива игри. Хазартът не се изчерпва само с лотарийните игри, има и казина, и много други възможности – онлайн залагания, то означава ли, че ние ще го приемем?
Въпросът ми е към Министерството на финансите, защото казват, че подкрепят тези промени и те са органът, който провежда политиката в тази сфера. Те подкрепят ли тази теза, че само за лотарийни игри операторът трябва да е държавен, а за другите няма проблем да е частен оператор?
Вторият ми въпрос е, че явно има проблем със заплащането на такси и данъци при лотарийните билети и се оказа, че Българският спортен тотализатор плаща много повече като абсолютна сума на година, отколкото от събраните приходи, отколкото частните оператори. Единият подход е да се национализира тая дейност, но има и друг подход – да им изравним данъците и таксите, или да увеличим таксите на частните оператори, така че да не могат да заобикалят Закона. Какво е Вашето мнение по този въпрос? Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз мога да кажа моето мнение по тази тема, ако Вие не желаете да вземете отношение. (Реплики.) Значи искате Финансите, а мен не ме искате?
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТРОВА: Искам да отговоря на въпроса, който беше поставен по отношение на плащането на данъците и таксите. Всъщност в Закона ясно е разписано кой какво плаща. Лотарийните игри както и Българският спортен тотализатор трябва да плащат 15% върху залозите, а въпросът кой как е третирал законодателството и кой как си е плащал данъците това вече е друг въпрос. Това го казвам понеже Вие поставихте въпроса по принцип кой как се облага. В Закона е записано ясно, че всички трябва да се облагат с 15% върху направените залози.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защо някой е плащал върху комисионните, той трябва да даде обяснение, но едва ли някой на тая маса може да даде обяснение. (Реплики.)
Проблемът не е в Закона! Четете Закона, той е ясен, а проблемът е в прилагането на Закона от страна на този, който е длъжен да го прилага, осъществявайки дейността си, и от страна на този, който е длъжен да контролира неговата дейност. (Реплики.) Мисля, че мотивите за промяната господин Симеонов ги изложи.
Има ли други желаещи за въпроси и за становища? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на закона за Хазарта, внесен от народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
За – 11, против няма, въздържали се – 6.
Законопроектът е подкрепен.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕЗАВИСИМИЯ ФИНАНСОВ ОДИТ, № 902-01-68 ОТ 10 ДЕКЕМВРИ 2019 Г.
Госпожа Маринела Петрова ще ни го представи.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Предлаганите изменения и допълнения в Закона за независимия финансов одит са свързани главно с необходимостта от прецизиране на някои текстове в Закона при транспониране на изискванията на европейското законодателство, в частност Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. и Директива 2014/56/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. След почти тригодишното прилагане на Закона, стана ясно, че някои разпоредби следва да бъдат допълнени и разписани по-детайлно с цел на ефективното изпълнение на задълженията и отговорностите на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, произтичащи от изискванията на Регламент с № 537/ 2014 г.
С този законопроект за постигане на горепосочените цели се предлага: разделяне на функциите по организиране и поддържане на регистрите на дипломираните експерт-счетоводители и регистрираните одитори, като съответно последният ще се организира и поддържа от Комисията; създаване и поддържане на регистър на одитните комитети, както и обвързване на функциите на техните председатели със съответните отговорности; осигуряване на законова възможност Комисията да уведомява одитните комитети на предприятията от обществен интерес за резултатите от извършените разследвания на техните одитори, за промяната в сроковете за ротация на одиторите при задължителен одит на финансовите отчети на предприятията от обществен интерес, включително възможност за удължаване на периода за одитиране при съвместен одит; регламентиране на процедура за окончателно отнемане на делегирана дейност от Комисията на института на дипломираните експерт-счетоводители по контрол на качеството на дейността на регистрираните одитори, а не одитиращи отчети на предприятията обществен интерес. Не на последно място е въвеждането на възможност за сключване на споразумение за прекратяване на административно-наказателни производства по дела за нарушения на Регламента и на Закона.
С горните промени ще се осигури допълнителна сигурност на информацията, чрез пряко осъществяване на дейностите по вписване и отписване на одиторите в регистъра от Комисията. Предвидени са допълнителни гаранции, че професията на регистриран одитор се упражнява от лица с необходимите знания и умения. Осигурени са ефективни механизми за наблюдение на пазара на одиторските услуги на предприятията от обществен интерес и оценка на дейността на одитните комитети за повишаване на ефективността на административно-наказателните производства и за облекчаване на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания на регистрираните одитори от професионалната организация.
Законопроектът предвижда отмяна на Указ, № 1074, за ограничаване на заемането на отчетнически материално отговорни и други длъжностни от осъдени лица, както и изменение на Указ, № 2242, от 1987 г. за свободните зони. По Законопроекта за изменение на Закона за независимия финансов одит са проведени съответните консултации съгласно изискванията на Закона и нормативните актове. Предложеният проект на акт няма да окаже въздействие върху държавния бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА Благодаря ви, госпожо Петрова.
Пропуснах да съобщи гостите, заявили участие, от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори тук са: професор Огнян Симеонов – председател, Генко Николов – изпълняващ длъжността главен секретар, а от института на дипломираните експерт-счетоводители Васко Райчев – председател, Валя Йорданова – заместник-председател.
Има ли изказвания и коментари?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Аз все пак исках да чуя мнението на одиторите, защо това, което на мен ми направи впечатление, не знам дали те го приемат за нормално. Става въпрос за регистъра, който досега беше по чл. 28, водеше се от ИДЕС, но той премина към Комисията и съответно таксата премина към комисията. Смятам, че това не е по Директивата. Какви са мотивите за тези промени, които се предлагат? Има и някои други по-дребни неща за това разминаване – Комисията ще води регистър, Комисията ще събира таксите, но одиторите ще се заклеват пред ИДЕС. За мен това звучи като разминаване. Не видях да има легална дефиниция на тези тематични инспекции, които ще се извършат от Комисията по чл. 87. Какво означава „тематични“ и имаме ли го като легална дефиниция?
Още един въпрос: регистърът на одитните комитети в предприятията по принцип публичен ли ще бъде? Има ли публичен такъв? Да, това е общо-взето.
ОГНЯН СИМЕОНОВ: Има два регистъра. Единият регистър е на регистрираните одитори, измежду които са предприятията, които са задължени да одитират своите финансови отчети и избират кандидати. Има и друг регистър, който е на дипломираните експерт-счетоводители, тоест на хората, които са придобили квалификация. Регистърът на дипломираните експерт-счетоводители, както и досега, се предвижда да се води от Института на дипломираните експерт-счетоводители, тъй като по закон …(Реплика: „не е така“.)
Дипломираните експерт-счетоводители, които са придобили квалификацията да заверяват финансови отчети, но не правото, се води от Института на дипломираните експерт-счетоводители, тъй като те присъждат тази квалификации и тя е делегирала на дипломираните експерт-счетоводители – чрез Закона, функцията да провеждат изпити за получаване на правоспособност. За да стане един дипломиран експерт-счетоводител регистриран одитор, той трябва да отговори на редица други условия, в това число е провеждане на стаж и така нататък.
Този регистър на регистрираните одитори, които могат да упражняват професията по задължителната заверка, се предлага да премине към Комисията. Логиката е, че това е по-скоро един административен регистър и аз ще го кажа в кавички, защото той наистина е занаят на регистрираните одитори, даден от държава. Държавата въвежда задължителния финансов одит и държавата трябва да носи отговорност за хората, които излизат и правят това, тоест задължителен финансов одит. Това е логиката, а що се отнася до квалификацията приоритетът е на професионалната организация и те са носители на знанието.
Искам само да поясня, че включването в този регистър и поддържането на името ти в тоя регистър не предвижда никакви такси. По закон нашата комисия не формира приходи. В момента Института на дипломираните експерт-счетоводители събира минимална такса.
СЕРГЕЙ КИЧИКОВ: Законът предвижда ли го това?
ОГНЯН СИМЕОНОВ: Да, в Закона се предвижда тази такса да бъде отменена.
Господин Търновалийски, нека да продължава по втория въпрос. Тематичните инспекциите, предвидени в речника, който се намира в последната част на Закона, са с ограничен обхват в сравнение с пълните инспекции, на базата на които се оценява цялостната одиторска практика на дружеството или на индивидуалния одитор.
Тематичните инспекции, които сме провели до момента, показват една по-висока ефективност, тъй като са фокусирани само върху определени аспекти на извършените одитни ангажименти. Такива поводи могат да бъдат и различни наблюдения, различни анализи и оценки на пазара както от наша страна, така и от страна на други органи, например във връзка с прегледа на качеството и на вниманието върху важността на проблема точно преди прегледа на активите.
Що се отнася до третия въпрос за регистъра на одитните комитети – не се предвижда да бъде публичен с промените в Закона, а по-скоро играе техническа роля с оглед на нашата комуникация с одитните комитети. Имаме известно изоставане в тази комуникация, а напоследък Европейската комисия започна сериозно да ни притиска за това да даваме информация пред тях и какви са резултатите от дейността на одитните комитети. Ние в момента получаваме информация от не повече от 70% от одитните комитети, а 30% просто се губят, няма ги. Смятам, че около 50-60 предприятия нямат такива комитети по наши наблюдения, а сме проверявали и други.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Няма ли да помогне, ако ги задължите да бъдат публични, то поне да ги обявяват на страницата си?
ОГНЯН СИМЕОНОВ: Да, записах си и ще проверя.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте.
ВАСКО РАЙЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз съм председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители и ще отговоря, разбира се, на въпросите. Щях да взема думата така или иначе, както може да се очаква.
Преди всичко искам да кажа, че приветстваме всички усилия, включително и това усилие за развитие на одиторското законодателство, което е сравнително ново за България, което в голямата си част представлява транспониране на Европейските директиви и прилагане на Регламента в една сравнително нова среда на продължаваща реформа, и поради това не е предвидено действие в Закона или отговорност, за да работи добре. Затова този проект, а вероятно и бъдещи проекти ще бъдат добре дошли дотолкова, доколкото те усъвършенстват законодателството и го правят по-работещо. Ние приветстваме това усилие, участвали сме в голяма степен в изготвянето на този законопроект.
Оттук нататък, като отговор на вашия въпрос, ние следим много внимателно и с известно притеснение непрекъснатото разширяване на функциите на Комисията за публичен надзор и придаването й на нови функции и отговорности с всяка законова промяна, което като тенденция ни тревожи и което в голяма степен застрашава независимостта на професията в един по-дългосрочен план. Съвместно с Комисията ние търсим баланса на тези взаимоотношения, защото и по замисъл, и по смисъл на директивата Комисията трябва да остане надзорен орган, а не управляващ орган за професията. Много е важно заедно да изберем границата, така че да не застрашим независимостта на професията – отиде ли се независимостта на нашата професията, отива си и професията. В интерес на всички и на цялото общество е тя да бъде запазена.
По отношение на регистъра. Това е една промените в този закон, която ние не подкрепяме. Защо? Защото ние водим този регистър откакто съществува професията – без съществени пропуски по един доста улегнал, рутинен начин, и не виждам нито една причина, поради която да допуснем една такава промяна. Когато му дойде времето, ние отново ще поставим пред народните представители този въпрос и ще се мотивираме, че тази промяна всъщност не е необходима и е неясно дали ще доведе до някакви ползи. На мен не ми е ясно до какви ползи ще доведе.
Що се отнася до Регистъра на дипломираните счетоводители и по друга законова клауза, която остава непроменена, а мисля, че професор Симеонов я обясни – всички регистрирани одитори са дипломирани експерт-счетоводители, но не всички експерт-счетоводители са регистрирани одитори, то считаме, че тази разлика ще се увеличава дотолкова, доколкото ние стимулираме придобиването на квалификация не само за целите на одиторската професия, а за подобряване на средата на финансова отчетност в България, както и в много други развити страни. Ние ще продължим да водим този регистър със същите реквизити и изисквания, той ще се води дублирано в Комисията за публичен надзор само за регистрираните одитори. Това е още една причина, за да се учудя каква е ефективността от всичко това.
По отношение на клетвата. Клетвата няма правна сила, а тя е една нашата традиция. Както знаете, нашата организация преди да бъде забранена през 1948 г. се е казвала „Институт на заклетите експерт-счетоводители“. И в развитите пазари нашата професия е въпрос на някакъв вътрешен морал, а клетвата няма правен смисъл, но е много силна наша традиция. Затова ние държим тя да бъде полагана и занапред, още повече че е полагана от дипломираните експерт-счетоводители и регистрирани одитори, и както вече стана ясно е въпрос на практикуване на тази професия по отношение на изпълнение на независими финансови одити.
Ние имаме други притеснения и други несъгласия с някои предложения в този законопроект, например увеличаването на достъпа до работната документация на одиторите в почти неограничен размер – нещо, което поражда много въпроси и от което не виждаме чак такава необходимост. Според мен не е имало проблем в надзорните инспекциите на комисията и да не са имали достъп до това, което пожелаят, но искането за постоянен във всяко едно време и неограничен достъп е малко пресилено. Това предполага потенциална злоупотреба с ползването на тази информация – все пак навсякъде работят хора. Има и други бележки. Всичко останало го подкрепяме – и удължаването на ротацията, и някои други мерки за ефективност на дисциплинарния процес, както и някои други промени, които са в съответствие с директивата и които сме пропуснали да направим в първата версия на Закона.
Пак ще кажа: подкрепяме Законопроекта, подкрепяме усилията, подкрепяме този процес, но не сме съгласни с конкретни неща. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Има ли някой друг, който иска да вземе отношение? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, № 902-01-68 от 10 декември 2019 г., внесен от Министерския съвет.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви, колеги.
Изчерпахме дневния ред и закривам заседанието.


(Закрито в 15,12 ч.)







ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова