---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси






П Р О Т О К О Л
№ 87

На 6 февруари 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1 от 24 януари 2020 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-4 от 16 януари 2020 г., внесен от Валери Симеонов и група народни представители – второ гласуване.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум. Откривам днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Предлагам то да премине при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г., № 002-02-1 от 24 януари 2020 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-4 от 16 януари 2020 г., внесен от Валери Симеонов и група народни представители – второ гласуване.
3. Разни.
Предложения за дневния ред?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, то донякъде е свързано и с бъдещ дневен ред. Прави впечатление, че министърът на финансите сякаш се ползва с някакъв специален статут. Всички министри – приели сме Правилник – всеки месец имат среща с комисията. Откога не е идвал господин Горанов?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще го поканим другия четвъртък, господин Гечев. Благодаря Ви за забележката.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не се разсейвайте. Всеки месец трябва да е тук по Правилник.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще поканим господин Горанов, той ще дойде с удоволствие.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Кажете му, че го чакаме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Гласуваме така предложения дневен ред.
Който е „за“, моля да гласува.
За - 18, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ, ЗАСИЛВАЩИ УСТОЙЧИВОСТТА КЪМ РИСКОВЕ ОТ БЕДСТВИЯ, МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ, ПОДПИСАНО В СОФИЯ НА 6 ДЕКЕМВРИ 2019 Г
Давам думата на заместник-министъра на вътрешните работи да ни го представи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Сключването на Споразумението е в изпълнение на Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за партньорство и подкрепа при усвояване на европейските структурни инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.
Целта на подписаното Споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие е Министерството на вътрешните работи да получи консултантски услуги в подкрепа на разработването на Национален план за управление на риска от бедствия, възползвайки се от експертизата, информацията и международния опит, с които Банката разполага в тази област.
Споразумението съдържа описание на консултантските услуги, които Международната банка за възстановяване и развитие ще предостави на Министерството на вътрешните работи. Тези консултантски услуги включват следните дейности: разработване на диагностика и пътна карта, открояваща необходимите действия за укрепване на управлението на риска от бедствия и по-специално готовността, превенцията, ранното предупреждение и реагирането; събиране на исторически данни за щети и загуби и разработване на концепция за събирането им в бъдеще; разработване на предложения на национален профил на риска от бедствия в Република България; разработване на доклад с предложение за Национален план за управление на риска от бедствия в България; развитие на капацитет.
С изпълнението на предвидените в Споразумението дейности ще се постигне: подкрепа за изпълнението на приоритетите на правителството за намаляване на риска от бедствия, заложени в Националната програма за развитие „България 2020“; подкрепа за реализация на цели и приоритети от Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия 2018 – 2030 г.; подкрепа за разработване на Национален план за управление на риска от бедствия; подкрепа за изпълнението на тематично отключващо условие; ефективна рамка за управление на риска от бедствие със специфични цел 2.4; насърчаване на приспособяването към изменението на климата; управление риска и устойчивост на бедствие, което е приложимо за средствата от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд за следващия програмен период 2021 – 2027 г; укрепване на капацитета на компетентните органи при формулиране на планове и програми, свързани с управлението на риска от бедствия; анализ и диагностика за секторно и проектно планиране; проектиране и изпълнение с цел по-добро управление; увеличаване ефективността и по-добро изпълнение на политиките за намаляване на риска от бедствия.
Споразумението подлежи на ратифициране от Народното събрание, тъй като съдържа разпоредби, които предвиждат финансови задължения за държавата, участие на държавата в арбитражно уреждане на международни спорове и разпоредби, които се отнасят до действието на закона.
Предвидените в Споразумението консултантски услуги ще се финансират със средства от европейските структурни инвестиционни фондове 2014 – 2020 г., предоставени на Република България чрез Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“. Благодаря Ви.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Извинявайте, общата сума каква беше?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Общата е близо 20 милиона.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, за представянето.
Имате думата за изказвания.
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Председател, знаете, че винаги досега сме подкрепяли и сме предупреждавали за някои неща. Какво е нашето притеснение?
Ние ще се въздържим, защото всяка година излиза, че от министерство на министерство България е донор на световни организации. Не съм убеден, че от Вашингтон ще дойдат тук да ни правят някаква програма за бедствия за 20 млн. лв. Толкова ли българското правителство не може да направи една програма. Първо.
Второ, защо Световната банка след като сме в Европейския съюз? Европейският съюз е високо развит, никой не може да ни съветва, съветва ни Вашингтон!? Това е голяма загадка.
Питам Заместник-министъра да ни каже: българското правителство, което и да е било досега, ние такава програма правили ли сме? Кое налага да ползваме? Не може да се справим ли – какво става?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Мисля, че става дума за неразбиране.
Двадесет милиона е целият бюджет, цялата сума. Националното финансиране е 15%, тоест, около 3 милиона.
Естествено, че ние разполагаме с капацитет, но Международната банка за възстановяване и развитие, съчетава в себе си опита на всички страни в областта. Ние не сме донор, ние сме акцептор и на знания, и на технологии. Ние черпим от огромния опит, с който тази организация разполага.
Никое правителство не би трябвало да се отказва от възможността, която тази организация предоставя.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние не разбрахме най-важното. Нека да уточним. От тези 20 милиона, Вие това не го казахте, от 20 милиона, България участваме с 15% от сумата, така ли? С 3 милиона? Другите пари от къде идват? Защото ние сме Бюджетна комисия. Не се сърдете. Ние питаме и за всеки лев сме длъжни да питаме. От къде идват другите пари?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: От Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ Това беше споменато.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Европейски средства – добре.
И последен уточняващ въпрос: кои други страни от Европейския съюз ползват услугите по такива подобни програми в момента, освен България?Това е най-важният аргумент.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Към момента информацията ми е, че Румъния се е възползвала от тази възможност.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Румъния? Сигурни сте?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Категорично.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мисля, че си го изяснихме. Още един път, който не е разбрал – 20 милиона е цялата Програма, 3 милиона е българското съфинансиране, останалото е грант по Европейска програма „Околна среда“.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет. Благодаря Ви.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА – второ гласуване.
„Закон за изменение на Закона за хазарта“.
Работната група подкрепя наименованието на Закона.
Гласуваме наименованието на Закона.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Заглавието е прието.
Работната група предлага да бъде направено предложение за създаване на нов § 1, а именно в чл. 4 да се създаде ал. 3:
„(3) Лиценз за организиране на лотарийни игри с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, може да бъде издаден само на държавата“.
Това е редакционно предложение, което всъщност преповтаря или по-скоро слага на систематичното му място предложението на вносителя господин Симеонов.
Имате думата за изказвания.
Господин Симеонов, това е Вашето предложение. Нямате изказване, защото то просто се слага на систематичното място. Тъй като това е предложение на работната група, трябва да бъде записано в Доклада, че го припознава народен представител…
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ти не можеш, защото не си в Комисията, но твоят колега Йордан Апостолов може да бъде този народен представител, който да го направи по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Имате думата за изказване. Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Госпожо Председател, уважаеми колеги, информирам Ви за решението на практика на парламентарната ни група по този въпрос. Ние ще гласуваме „въздържали се“.
Да спестя време: основният аргумент е, че няма 100-процентова гаранция и при евентуални искове може да пострада бюджетът. Няма кой в момента да ни даде такава 100-процентова гаранция, тъй като това евентуално би било резултат от съдебни процедури и други. Ние нямаме право да поемаме такива рискове. Тъй като знаете в общественото пространство се изказаха и юристи, бивши конституционни съдии и така нататък, че риск има. Ние няма как да поемем такъв риск, да го разделим. Вие си имате достатъчно гласове колегите , поемете си риска и гласувайте.
ПРЕДС.МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
Само искам да спомена, че преди да гласуваме този текст се направи сериозно проучване на европейската практика на Европейския съд, във връзка с подобни казуси. Има доста дела, които са водени срещу различни държави по отношение на това, че една или друга държава е възлагала само на държавен оператор да осъществява или цялостно хазарта, както е в Испания или част от него под формата на някои видове игри.
Абсолютно всички решения на Европейския съд потвърждават правото на тази държава, която и да е тя, да вземе подобно решение, независимо че се отчита, че погледнато най-общо това може да противоречи на Договора на Европейския съюз за свободното предоставяне и движение на стоки и услуги. Но във всички решения на Европейския съд, се извежда изводът, че хазартът е особена услуга, за която няма директиви и единни нормативи за целия Европейски съюз и с оглед на нейната особеност, социална значимост, необходимост от мерки за опазване на икономически интереси, мерки за опазване на интересите на потребителите, включително опазване на здравето на потребителите няма противоречия с чл. 106 на Договора на Европейския съюз и навсякъде, където е взето такова решение, то е било подкрепено. Смятам, че нямаме основания да считаме, че правим нарушение на Европейския договор за Европейския съюз.
Колкото по отношение на гласовете, които се чуха във връзка с противоконституционност на това решение, също има решение на българския Конституционен съд в тази посока, което, разбира се, позовава и на един член от Конституцията, мисля, че беше чл. 57, който казва, че могат да се ограничават определени свободи на търговия и услуги, когато това е в интерес на други по-важни цели на обществото. Това е моят отговор, но Вие, разбира се, си имате правото да си останете на Вашата позиция.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ние няма да влизаме в юридически спорове, тай като не сме юристи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Член 53 от Конституцията, Извинявам се.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Но мисля, че нашата позиция е лесно защитима, защото рисковете са свързани с издадени лицензи, не знам колко, или лиценз от 2016 г. за 10 годишен период, и е напълно в реда на нещата управлението, което издало лиценза, то да си решава въпроса да го отнема, да се съди ако трябва.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, да, Вие обосновавате Вашата позиция „против“.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Съвсем откровено и ясно Ви казах, защо ще гласуваме „въздържали се“.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въздържали се – добре. Благодаря.
В такъв случай подлагам на гласуване § 1 в редакцията на работната група, която е пред Вас.
За – 12 , против – няма, въздържа ли се – 6.
Параграф 1 е приет.
По параграф 1 по вносител има предложение на народните представители Валери Симеонов и Христиан Митев, което е подкрепено от работната група.
Има и предложение на работната група, което се припознава от господин Йордан Апостолов, по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, което също е подкрепено.
И пред Вас е окончателната редакция на §1, който става §2.
Имате думата за изказвания. Няма изказвания.
Гласуваме окончателната редакция на § 2 по доклада на работната група. Който е „за“, моля да гласува.
За –12 , против – няма, въздържали се – 6 .
Текстът е приет.
Предложение на Румен Гечев и група народни представители, което работната група не подкрепя.
Имате думата за изказвания.
Предложението ще Ви представи господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Парламентарната група взе това решение, защото ние искаме да се забрани рекламата за хазарта, поради съвсем ясни аргументи – ние искаме нашите деца и българското общество да не се влияят от реклами, вместо да си четат уроците, да повишават квалификацията си, да създават нов национален продукт, те да не се занимават с хазарт, който спада към зависимостите, както са наркотичните зависимости, както са други зависимости.
Аз разбирам, гледам тук, че има някакви писма от различни организации в това число и на тези, където част от доходите им зависят от реклами, но по тази логика ние трябва да разрешим рекламата на наркотиците, защото и те биха водили до много големи приходи за тези, които ги рекламират. Тоест, ние, като лява партия, имаме политически, социални причини.
Изследвайки международната практика – в повечето страни по света хазартът въобще е забранен. Ние искаме, освен ограниченията, които колеги предлагат – да са далече от училища и детски градини, искаме нещо съвсем логично: да се забрани рекламата ясно, защото по досегашните текстове за пряка реклама, непряка реклама, влизат в дискусии дори и най-големите юристи. Затова, нека да е ясно – нито пряка, нито непряка!
Това не пречи за финансирането на отбори, не пречи за афиширането на търговска марка на фланелките на волейболисти или на футболисти, няма никакво значение. Но никакви реклами в средствата за масова информация, никакво зарибяване на нашите деца, на нашите приятели и неприятели.
Така че, нашата позиция е съвсем ясна – не на рекламата, която не създава нищо в България, само взимат парите основно от бедните и прави определени хора много по-богати. Няма как социалистическата партия да подкрепи такова нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Гечев.
Мисля, че не рекламата е тази, която взима парите от бедни. Може би, ако държите на Вашата теза, трябваше да предложите изобщо отмяна на Закона за хазарта и забрана за хазарта, а не на рекламата. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Искам само да кажа, че чл. 10 в настоящата си редакция забранява пряката реклама. За пряка реклама има много подробен текст, включително реклама на всякакви хазартни игри, но допуска определени неща, като обявяване на игрите, резултатите, спечелените печалби, тегления на тиражите и така нататък.
Това, което Вие предлагате, включително отпадането на непряката реклама, на практика обърква доста текстовете, но това е правен проблем. По-скоро да говорим по същество.
В тази връзка, имате думата за изказване, господин Симеонов.
После и гостите, които желаят, могат да се изкажат. Тук има представители на Министерството на спорта – заместник-министър Андонов, представители на Спортния тотализатор, дето ще монополизира лотарията – господин Дамянов, както и председатели на федерации по различни видове спортове.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Само да попитам, че не можах да хвана динамиката на Вашата Комисия – чл. 9 гласуван ли вече?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, прогласувахме го.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Браво! Страшни сте!
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е Бюджетна комисия!
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Гечев, уважаеми колеги! Това предложение до голяма степен повтаря нашето предложение от 11 май 2018 г. с тази разлика, че тоталната забрана на рекламата включва и пряката, която е по Закон, и непряката, която не е описана в Закона. Ние бяхме въвели такова определение в Преходните разпоредби. Само че, когато ние въведохме за непряка реклама, там умишлено изключихме възможността за рекламиране от типа на спортни клубове, тениски, върху екипите да има наименование, таблата, които са на стадионите по време на спортни мероприятия, което практически се явява спонсориране или пренасочване на парите на хазартозависимите хора към спорта, респективно към здравето. Това го направихме съвсем умишлено и в текста, който бяхме предложили, в определението за непряка реклама сме заложили то. Сега Вие тук не го залагате, което автоматично изключва възможността за спонсорирането на спортни клубове, рекламиране чрез спортни мероприятия, екипи и така нататък.
Това, ако се приеме, аз просто разсъждавам, макар че по принцип аз бих подкрепил Вашето предложение, но ако се приеме към този момент, ще остави без доста сериозни приходи и средства за издържане на редица клубове, не само големи. Това е рискът, който се носи, от една страна.
От друга страна, в нашето предложение, което правим, философията е коренно сменена. Ние вече изключваме частните лотарии от хазартния бранш, въобще ги изключваме. Всичко оставаме на Българския спортен тотализатор. Приемайки такова предложение с тотална забрана за рекламата, това означава да дадем един много нисък старт на Българския спортен тотализатор, да започне от много ниско ниво. Все пак това е държавно предприятие и всички средства, които влязат от лотарийните игри, ще отидат в държава през Тотализатора. Ние възлагаме определени повишения на приходите, тъй като с тези приходи те трябва да поемат това минимално спонсориране, което до момента са правили частните лотарии.
Към настоящия момент съотношението на оборотите от лотарията на Българския спортен тотализатор към частните лотарии е по-малко от 1:10.
Аз Ви предлагам едни такива промени да ги обсъдим на по-късен етап, съвсем колегиално Ви предлагам, след като решим тежкият въпрос с прекратяването на лиценза на частните лотарии. Въпросът не е лек въобще.
Самият факт, че през 2018г. ние предложихме това ограничаване на дейността, сега го предлагаме пак, срещаме подкрепа от нашите партньори, но за този период от време никакви други предложения нямаше, включително и от Вас. Не искам да Ви упрекна по някакъв начин, но темата е, бих казал, рискова.
Така че, апелирам към Вас да ни подкрепите, а евентуално при една следваща промяна на Закона за хазарта, след като се стабилизира Българският спортен тотализатор, естествено, не за сметка на здравето, тъй като там ние сме заложили и ограничаване през прякото ръководство на тотализатора, през възможността за контрол на българския парламент. Тази масирана реклама ще бъде ограничена – естествено, че това е целта на занятието. Но Ви предлагам на един по-късен етап да подготвим такива промени.
В тази група промени аз бих добавил, например, и забраната за функционирането на казина на територията на Република България, извън границите и курортите. Има и някои други неща, които могат да се предложат. Но пак повтарям, темата е, да не кажа чак взривоопасна, но едни такива резки промени с тотално ограничаване, според мен биха донесли по-скоро вреда на спорта, от една страна, и трудно поемане на тези лотарийни дейности от Българския спортен тотализатор. Така че, това е моето обръщение към Вас. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колега, слушах внимателно и същите логични въпроси, които Вие задавате, аз питах и нашите юристи. Те поясниха следното.
Член 10, ал. 1 отдолу пише:
„Допуска се:
1. наименование на игрите“ – това остава при нашето предложение.
„2. регистрираната търговска марка на организатора“ – това остава, като нашите юристи, ние не сме специалисти по право, но те твърдят, че с тези надписи на фланелките играчите в различни спортове…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е непряка реклама, господин Гечев. Не знам кой твърди и кой не, но фактът е, че това е непряка реклама.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Слушайте сега.
Трето, ние не сме съгласни с резултатите от игрите и спечелените печалби пише тук не от юристите.
Тегленията на тиражите – да.
Аз имам един аргумент, който е безспорен, за хазарта, който не обичаме повечето хора, меко казано, и спорта. Докато имаше един неразвит спортен тотализатор при социализма, дето му викахме, България се връщаше от олимпийски, световни и европейски игри с композиция с медали. Нали така? Сега има всякакви частни, а идват с един медал от олимпийски. Факт! Нали така? Значи нещо не е така.
Второ, масовият спорт. Никакъв масов спорт. Децата ни по училищата няма къде да спортуват. Така че този аргумент на хазартаджиите, който не е Ваш, той е на тия, които печелят, че те милеят за спорта – аз не виждам никакви резултати. Спортът е в катастрофа. Този икономически аргумент до момента не работи. Дано при новия механизъм да сработи нещо, но досега е точно обратното. Затова ние нямаме икономически и социални причини да го подкрепяме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Гечев, на всички ни е много ясно, особено пък на такива като мен и Вас, въпреки че Вие сте по-малък, аз съм ви батко, но при социализма държавата много здраво финансираше спорта. Въобще не зависеха бюджетите на клубовете и на отборите от тотализатора. Да не обръщаме в политическо говорене. Това вече е друг разговор и въпрос на друго решение.
Все пак, ако Вие не приемате ал. 2, т. 3 – да се обявяват резултатите, игрите и спечелените печалби, защо не го предложихте? В нашето предно предложение от средата на 2018г., го бяхме предложили. Вие не сте го предложили.
С други думи, мислим в една посока, но още веднъж Ви предлагам: подкрепете тази точка и ще помислим занапред и за следваща промяна на Закона за хазарта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Сега искам да се върна от медалите и така нататък към текстовете, които са предложени, и какво представляват те.
Още един път да изясним – в момента в чл. 10, ал. 1 е записано, че се забранява пряката реклама на хазартни игри и в Преходни и заключителни разпоредби има точка, която дава определение на пряка реклама, и това е разпространяване във всяка форма, във всякакви средства информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри, включително когато създава впечатление, че с участието в играта потребителите ще могат да решат лични или финансови проблеми, или ще постигнат финансово благополучие, или приканва гражданите да участват в игра с обещания за големи печалби. Това е пряката реклама, която е забранена и сега.
Непряката реклама, която е допусната в досегашния текст на Закона, всъщност е ал. 2, защото наименованието на игрите, регистрираната търговска марка, резултатите, които се публикуват, спечелените печалби, тегленето на тиражите са непряка реклама.
Забранявайки в ал. 1 изобщо рекламата – пряка и непряка, трябва да отменим и ал. 2. Това е правно-логически. Тоест да отменим наименованията на игрите, които могат да бъдат на фланелки или на табели, регистрираната търговска марка на организатора, ако това не е играта, а е неговата марка, резултатите от игрите и спечелените печалби, които се излъчват по телевизии, по радиа, включително в интернет, или на някакви други визуални материали, включително и тегленето на тиражите, което се случва публично. Това е, което трябва да се случи, ако Вашето предложение бъде прието.
Друг, който желае думата?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако Вие не подкрепяте това, което ние предлагаме, в което ние не сме изненадани от това, което чуваме на този етап, ние ще подкрепим всяко ограничение на реклами, каквито и да са те.
Искам да бъда ясен: ние искаме да подкрепим всякакви ограничения на реклами максимално или по-малко.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да го бяхте направили, господин Гечев, когато сте правили това предложение.
Освен това мисля, че когато се забранява тотална реклама, е по-добре да се забрани и дейността, която се рекламира.
Имате думата, господин заместник-министър на спорта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТОЯН АНДОНОВ: Уважаема госпожо Стоянова, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! Министерството на младежта и спорта е принципал на държавното предприятие „Български спортен тотализатор“, което е създадено през далечната 1957г., което и днес е един от водещите хазартни оператори в страната.
Една от целите, заради които е създадено предприятието, е да отчислява средства за реализиране на държавната политика в областта на спорта. Съществена част от годишния бюджет на Министерството на младежта и спорта се формира от отчисленията на държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и в този смисъл осъществяването на държавната политика в областта на спорта е пряко зависима от финансовите резултати на предприятието.
Министерството на младежта и спорта подкрепя идеята за регулация на рекламата на хазартни игри, но не и забраната. Рекламата на хазартните услуги следва да се подчинява на правила, своевременно предпазващи обществото, общественото здраве и позволяващи нормалното функциониране на операторите, сред които, разбира се, и държавното предприятие „Български спортен тотализатор“. Следва да отбележа, че и досега в своята дейност Българският спортен тотализатор се ръководи в дейността си от общопризнатите принципи на социално отговорна игра, отнася се с внимание към уязвимите групи и предлага продукт, предотвратяващ негативните ефекти на играта, както и от националните етични правила за реклама и търговска комуникация.
Предложението за промени в приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, което цели отпадането на определенията за пряка реклама и забраната й въобще, ще засегне съществуването на хазартни оператори със съответна търговска марка и тяхната основна дейност. Това най-вече ще се отрази и на дейността на Българския спортен тотализатор и съответно ще се отрази пряко на подпомагането на българския спорт.
Считаме, че разписаните до този момент законови разпоредби регламентират достатъчно ясно позволените форми на реклама. Нашето виждане е, че трябва да се търси баланс между ограничаването на вредното въздействие на хазарта и икономическия интерес, който пък пряко ще подпомага българския спорт.
В тази връзка с мен е и представител на Българския спортен тотализатор, на големите български федерации, така че би било добре, ако Вие решите, че това е необходимо, да се чуе и тяхното мнение. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ако някой от гостите желае да се изкаже, има думата.
Заповядайте.
ДОБРОМИР КАРАМАРИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Името ми е Добромир Карамаринов. Тук съм в качеството на президент на Българска федерация по лека атлетика. Естествено, че този законопроект ни касае и най-вече потенциалната опасност чрез ограничаване или елиминиране рекламата на Българския спортен тотализатор да намалеят приходите от тази дейност, което има абсолютно пряка корелация с развитието на българския спорт.
Господин Гечев, позволявам си да коментирам Вашето изказване, Вие казахте, че не произвежда нищо. Спортният тотализатор е коренно различен от всички други хазартни игри и докато при другите хазартни игри наистина корелацията печалба – печеливш, се отнася единствено до печелившия, тук, при играта на спортния тотализатор „Спорт-тото“, освен личността, печеливш е и българският спорт. И корелацията е абсолютно пряка и зависима – колкото повече са постъпленията, толкова повече това рефлектира в положителен аспект към българския спорт. А това без реклама просто няма как да стане.
Затова ние сме категорично против рестрикциите на рекламиране на Българския спортен тотализатор по една проста причина – ние желаем повече и повече постъпления в Българския спортен тотализатор, които съответно ще бъдат и повече към българския спорт, което рефлектира във всичките му нива. Това касае и масовия спорт, това касае и елитния спорт, това касае в крайна сметка и здравето на нацията, и гордостта на нацията. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Мога ли да Ви задам един въпрос? Извинявам се предварително, защото аз не съм спортна натура и не се интересувам много от тази част. Вие обаче пътувате по целия свят, пътувате по Европа на състезания и така нататък. Как е решен този въпрос в другите страни и народи, примерно от Европа? Въпросът с рекламата на шапки, на фланелки, на стадионите има някакви табла. Има ли някъде такава реклама, или има забрана за такава реклама?
ДОБРОМИР КАРАМАРИНОВ: Тук вече мога да говоря и в другите качества, които имам. И мога да Ви кажа, че рекламата е много по-агресивна, съпоставима с българската. Защото това не е реклама за нещо, което не касае спорта. Пак казвам: бенефициентът е единствено личността. Това касае хората, които са там – на стадиона, в залите и така нататък. Рекламата е в пъти по-голяма. Разбира се, аз мога да изпадна в някакво несъответствие без да искам, защото говоря генерално, говоря общо, това е впечатление. Рекламата може би някъде е забранена, но това е малцинство. Не мога да кажа никъде, за да бъде точен. Но впечатленията, които имам, са, че рекламата е много по-агресивна, много по-масирана и много по-достъпна. Тя влиза до всеки един състезател, до всеки един човек от публиката. Даже има събиране на база данни на зрителите, за да стига рекламата до тях, що касае именно държавните лото игри. Това е моето пряко впечатление.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Имате думата.
ГЕОРГИ АВРАМЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Георги Аврамчев – Българска федерация по плувни спортове.
Като представител на плувната общественост в България, която е сто процента аматьорски спорт, според нас тоталната забрана за рекламиране на спортния тотализатор ще доведе до сериозно намаляване на постъпленията в самия тотализатор, респективно като цяло за българския спорт. Нека да има съответните рестрикции, но без реклама няма как да стане.
Тук тръгвате да правите нещо ново, много хубаво, от което цялата спортна общественост се надява да има повече постъпления и отчисления от тотализатора. Нека да не го осакатяваме още в самото начало, като забраним тотално рекламата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Въпросът се изясни.
Подлагам на гласуване предложението на Румен Гечев и група народни представители.
За – 6, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е прието.
По § 2 по вносител има предложение на господин Апостолов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, което е подкрепено от работната група.
Пред Вас е окончателната редакция на § 3, а именно чл. 14. Задължаваме държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ да осъществява своята дейност единствено в собствени или наети пунктове със собствен персонал.
Има ли изказвания?
Заповядайте.
ДАМЯН ДАМЯНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението е нерентабилно за Българския спортен тотализатор. (Оживление и реплики.) За тото-пунктовете става въпрос. Ако нещо бъркам?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, говорете спокойно.
Това е господин Дамянов – изпълнителен директор на Българския спортен тотализатор. Моля да се изслушваме.
ДАМЯН ДАМЯНОВ: Българският спортен тотализатор понастоящем има общо 1553 точки за разпространение, или обекти, от които 1/3 са собственост – 550, а 2/3 са външна дистрибуторска мрежа – 1003 броя. От тази външна мрежа реализираме 24 млн. лв. приходи през 2019г.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да ни обясните какво представлява тази външна мрежа.
ДАМЯН ДАМЯНОВ: Пунктовете са тези, които са собственост на тотализатора. Външните са контрагенти, с които работим, и имаме сключени договори. „Български пощи“, „Табак маркет“ имаме 44, и други малки магазинчета в страната, които работят, които са достъпни до абсолютно всички.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Тук определено искам да дам пояснение.
Ние Ви даваме възможност да осъществявате тази своя дейност във Вашите собствени 500 пункта, или наети пунктове. Това не пречи в „Български пощи“ да си направите пункт, да си наемете площта от „Български пощи“ да си назначите един работник на трудов договор и да си осъществявате същата дейност.
Ние искаме, след като лотарията, като хазартна игра, е само и единствено възможно да се осъществява от държавното предприятие „Български спортен тотализатор“, то да се осъществява наистина единствено и само от него, за да има тотален контрол. Направете си пункт в „Български пощи“, сложете си една жена, наета по трудов договор, сложете отгоре обозначение „Пункт за лотарийни игри „Български спортен тотализатор“ и нямате драма. Но по малки магазинчета, по зеленчукови магазинчета… Това е смисълът – да има яснота, че когато един човек отиде да си купи билет от държавната лотария, или да пусне тото, той отива в обособено място, което е обозначено за хазартна игра и той знае, че прави действия във връзка със залагане на хазартна игра. Това искаме ние. А Вие не сте ограничени изобщо с Вашата инициатива да си поддържате колкото е възможно по-широка мрежа.
Заповядайте.
ГОРЯНА ТОДЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Горяна Тодева – член на Управителния съвет на „Български спортен тотализатор“.
В контекста на това, което Вие казвате като аргументи, бих искала да добавя, че биха се увеличили значително разходите за издръжка – за наем, за ток, за вода, за работна заплата, вместо плащането само за комисионна и съответно ще намалеят отчисленията, които ние кумулираме към нашия принципал.
След извършен анализ на рентабилността на собственици на тото-пунктове през 2016 и 2017г. се извърши оптимизиране на собствената ни мрежа, в резултат на което 200 тото-пункта, показващи нерентабилност на база разлика между нетните приходи на всеки тото-пункт и преките оперативни разходи, свързани с дейността му, бяха преструктурирани във външна мрежа. Това доведе до намаляване на разходите ни за издръжка с близо 1,5 млн. лв. на годишна база. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Сигурно сте права, обаче на Вас нали Ви е ясно, че сега няма да имате конкуренция от друга лотария и ще имате по-голяма възможност да си увеличите приходите точно поради тази причина, така че не приемам този аргумент.
Пак казвам: ние държим, след като тази лотария ще се осъществява единствено и само с лиценз на държавното предприятие, то да има контрол върху цялата дейност на това предприятие.
Господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, колеги! Аз недоумявам от репликите и изказванията, които са от „Български спортен тотализатор“, защото ние в момента монополизираме една дейност във Ваш интерес, Вие представяте едни данни и отчети за 2016 и 2017г., които не отразяват промените в това законодателство, които Ви дават монополно положение на пазара. Така че не е коректно пред Комисията да съобщавате какви загуби сте имали от тези обекти, защото става въпрос за друг времеви период и при други условия. Така че в новите условия на монополизирана дейност, Вие оттук насетне най-много да кажете едно „Браво!“ на Комисията и на законодателя, а не да изказвате такива тези.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Подлагам на гласуване § 3 в редакцията на работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 3 е приет.
Предложение, направено от господин Йордан Апостолов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Работната група го подкрепя и предлага да се създаде нов § 4.
Има ли изказвания по този § 4? Няма.
Гласуваме § 4 в редакцията на работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението е прието.
Предложение, направено от господин Йордан Апостолов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Работната група го подкрепя и предлага да се създаде нов § 5.
Имате думата за изказвания по § 5. Няма изказвания.
Гласуваме § 5 в редакцията на работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 5 е приет.
По § 3 по вносител работната група предлага да бъде отхвърлен, тъй като той е отразен на систематичното му място в § 1, 2 и 3.
Гласуваме предложението за отхвърляне на § 3.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 3 е отхвърлен.
По § 4 работната група също предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 1 и 3.
Гласуваме предложението за отхвърляне.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението за отхвърлен § 4 по вносител е прието.
Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители.
Предложението не е подкрепено. То е свързано пряко с предложението, което гласувахме преди малко.
Който е за, моля да гласува.
За – 6, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е прието.
Предложение на народния представител Йордан Апостолов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, подкрепено от работната група.
Пред Вас е § 6 в окончателната му редакция.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 6 по доклада.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 6 е приет.
Предложение на народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, което е подкрепено от работната група.
Работната група предлага да се създадат два параграфа – 7 и 8, които виждате като окончателен текст в доклада.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 7 и 8 заедно.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Параграфи 7 и 8 по доклада на работната група са приети.
Предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители.
Гласуваме го директно, то е свързано с първото предложение.
За – 6, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не е прието.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Гласуваме наименованието на подразделението.
За – 18, против и въздържали се – няма.
По § 5 по вносител има предложение на народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2, което работната група подкрепя и предлага окончателна редакция на § 5, който става § 9.
Изказвания? Няма.
Гласуваме § 9 по доклада на работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 9 е приет.
Предложение на народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, което е подкрепено от работната група.
Работната група предлага да се създаде § 10, който е пред Вас.
Гласуваме § 10 по доклада на работната група.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Параграф 10 е приет.
Предложение на народния представител Йордан Апостолов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, подкрепено от Работната група.
Работната група предлага да се създаде § 11. Това е предложение, което се прави в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, където в Приложение № 1 се включва държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ и обособени части от него да бъдат в забранителния списък.
Гласуваме § 11.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Параграф 11 по доклада е приет.
И последно предложение на народния представител Йордан Апостолов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Работната група го подкрепя и предлага да се създаде последен § 12.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 6.
Предложението е прието.
С това приехме и Законопроекта на второ гласуване.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова