---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 91

На 5 април 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020г. – второ гласуване.



Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,08 ч. и ръководено от председателя на Комисията Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Започваме днешната Комисия по бюджет и финанси. Предлагам тя да премине при следния дневен ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020г. – второ гласуване.
Има ли други предложения? Няма.
Гласуваме така предложения дневен ред.
Всички са за, без против и въздържали се.
Дневният ред е приет.

Преминаваме по точката от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020Г.
При нас са колегите от Министерството на финансите: господин министър Горанов, госпожа заместник-министър Велкова, госпожа Петя Кузева – директор на дирекция в Министерството на финансите.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.“
Работната група подкрепя текста за наименованието на Закона.
Гласуваме наименованието.
Всички са за, без против и въздържали се.
Преминаваме към чл. 1 по вносител. Имаме предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители. То е пред Вас. Няма да го чета, защото обикновено така процедираме, тъй като текстът е дълъг.
Работната група не подкрепя предложението, направено от Корнелия Нинова и група народни представители, и подкрепя предложението на вносителя за § 1.
Имате думата за изказвания.
Предложенията, които е направила Корнелия Нинова и група народни представители, са свързани едно с друго.
РУМЕН ГЕЧЕВ (от място): Ако може общо обяснение.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Затова точно това щях да предложа – да направим обяснението общо, което ще касае и другите членове, иначе ще стане накъсано.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми министър Горанов, уважаеми колеги! Да, госпожо Председател, това е разумният подход – да видим каква е логиката на предложенията и след това да ги гласуваме. Искам да обърна внимание, че разбираме, че се намираме в извънредни обстоятелства, но тъй като остава за протокола и не знам дали се излъчва в интернет, преди секунди получихме данните и нямаме никаква възможност да правим допълнителни разчети в момента, да проверяваме числа. Но все пак в тези извънредни условия, а не би трябвало да бъде толкова спешно, можем да кажем следното:
Първо, в нашите предложения предлагаме помощите да отиват директно при заетите, директно при самозаетите, каквато е политиката на огромното мнозинство от европейските страни, където помощта отива директно при хората, а не отива задължително само през бизнеса. Субсидиите, които предлагаме, са в размер на една минимална работна заплата, в това число и осигуровки за всеки месец от извънредното положение за всички наети на трудов договор в частния сектор към 13 март 2020 г., които в резултат на ограничителните мерки, са в неплатен отпуск. Това са всички лица, временно спрени от работа, за които правителствените мерки, в това число 60/40, не допринасят с нищо. Отварям една скоба, мисля, че сега ще стане ясно и от реакцията на работодателите, и други, оказахме се прави, че това е неработещ модел – 60/40, поради което ние трябва да търсим друг подход.
Второ, субсидии в размер на една минимална работна заплата, в това число и осигуровки за тези самонаети лица, които не могат да работят поради извънредни мерки – предложените промени в Закона за бюджета на ДОО за 2020 г. Тези две мерки засягат – ние направихме конкретни разчети, 420 000 работещи и самонаети, като размерът на компенсацията е 914 милиона лева за сметка на парите за модернизация на армията. Обяснявам, че финансовият министър нищо не каза за тези – те са оказаха всъщност 2 млрд. лв., като правителството правилно преди няколко дни обяви, че в тази кризисна ситуация е по-добре тези средства да бъдат използвани за кризата и точно това ние предлагаме. Тоест не се увеличава бюджетният дефицит, нищо не се променя. На базата на това, което обеща правителството, ние искаме тези 914 млн. лв., вместо да купуваме оръжия в тази кризисна година, да следваме европейската практика.
По-нататък. Допълнителен трансфер от държавния бюджет към бюджетите на общините в размер на допълнителни 10% над заложените досега, като компенсация за изгубени собствени приходи. Трябва да се съгласим, че ударът върху икономиката ще бъде не само върху частния промишлен сектор и в сферата на услугите, не само върху държавните приходи, но ще бъде и върху приходите на общините.
Освен това, освобождаване от такса смет и тротоарно право за месеците, в които няма дейност на фирмите, които са затворени вследствие на заповедите на правителството; освобождаване от връщане на ДДС за срока на извънредното положение на бракуваните хранителни продукти – до 2000 лв. на търговски обект. За какво става дума?
Нареждането на правителството за затварянето на ресторанти примерно, самостоятелно работещи в хотели, хората са закупили продукти до петък, за да могат да обслужват клиентите събота, неделя, понеделник. Сега държавата ще иска от тях да им вземе и ДДС върху тези продукти, които тя е наредила да не бъдат използвани, и затова ограничение до 2000лв. на търговски обект.
Увеличаване със 100 млн. лв. средствата по Националния план за действие по заетостта за 2020 г. заради очакваното драстично увеличение на безработицата.
Освен това, за земеделието предлагаме нещо, което не е проблем за финансите на българската държава – 30 млн. лв., обърнете внимание, не за едрото зърнопроизводство, а само за зеленчукопроизводители, овощарство и животновъдство допълнително субсидиране през Държавен фонд „Земеделие“ – 30 млн. лв., отново за сметка на модернизацията на парите на армията – двата милиарда, за които стана дума.
И предложение към ЗИД на Закона за извънредните мерки. Повечето от тях са мерки, съпътстващи предложенията ни по актуализация на държавния бюджет за тази година. Предлагаме намаляване на глобата за нарушение на противоепидемичните мерки oт 5000…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е в другия закон – в Правна комисия.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Добре. Това са бюджетните ни предложения.
Уважаеми колеги, както виждате, те са свързани с налични средства, преструктуриране в бюджета – първо. Второ, съответстват на широко прилаганата европейска практика. Предлагаме на Вашето внимание мерки, които е доказано, че ще сработят. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Имате думата за въпроси и изказвания.
Имам един въпрос, господин Гечев, защо не предвиждате никакъв спад в приходите в Държавния бюджет? Вие считате, че така, както са планирани приходите в сегашния бюджет за 2020 г., те ще се изпълнят, така поне излиза от Вашето предложение? (Реплики извън микрофона.) Е как не!? Никъде… (Реплики извън микрофона.) Не знам колко са, сега ще кажете колко са. (Реплики извън микрофона.)
Има ли други желаещи за изказвания? (Реплика от народния представител Александър Сабанов.)
Господин Сабанов пита тези 30 милиона в Държавен фонд „Земеделие“, а не просто в Министерството на земеделието, където се изплащат по програми…. Да, излезте, за да не Ви вкарвам думи в устата.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Предполагам, че професор Бъчварова ще каже как са изчислили тези 30 милиона, за какво точно и защо делим земеделците на овощари и на зърнари? Малко не виждам логика, но все пак ще се радвам да чуя отговора.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, професор Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! 30 милиона допълнителна субсидия за чувствителните сектори, като единственият начин, по който могат да бъдат предоставени, е чрез деминимис. Европейската комисия оценява, че продукти, стоки, които наистина са в чувствителните сектори, сериозно ще имат проблеми по отношение на започването на пролетната кампания, изхранването на животните. Причините са много. Струва ми се, че все пак правителството почти не прави абсолютно нищо да види в дългосрочен план каква е продоволствената сигурност на страната. Например в животновъдството в рамките на точно един месец фуражните добавки почти изчезнаха, соевият шрот изчезна и цените се увеличиха неимоверно много.
Сега предстои пролетната кампания – торове, препарати за растителна защита, всичко това, което е изключително високо като разходи в чувствителните сектори и е сериозен проблем. Затова ние предлагаме увеличаване на деминимиса с 30 милиона, като това засяга наистина тези сектори, които и Министерството на земеделието, между другото, ги оцени като най-засегнати от кризата, а министър Танева поиска от Европейската комисия всички неусвоени средства, които са по програми, да бъдат насочени именно към тези сектори. Оценките и разчетите са именно в тази посока – че те няма да могат да оцелеят. Има проблеми с работната ръка в тези сектори, със заплащането, с дезинфекциите – разходи, които съответно досега не са били част от разходите за производство именно на тези култури.
Много е важно тук да се отбележи, че все пак призивът „изберете българското“ или българските стоки да присъстват на пазара като пожелание не може да се случи по простата причина, че първо трябва да се произведат тези стоки. Затрудненията в дистрибуцията, транспорта и доставката до България ще се отразят сериозно върху това какво произвеждаме, какво имаме на пазара и съответно след това до крайния потребител – на какви цени. Сега е моментът, точно март, април и май, да се направят инвестиции, за да има съответно и българско производство. Това е нашият отговор. Могат и да се повече средствата, като виждам другите държави…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Винаги може да са повече.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, винаги може да са повече.
Европейката комисия, между другото, от 25 000 евро деминимис на земеделско стопанство предложи да бъде 100 000 евро – това е от преди три дни, което означава, че могат да са много повече, но на тези етап тези чувствителни сектори според мен имат нужда от подкрепа, тъй като зърнопроизводството – не искам да навлизам в лекция, но зърнопроизводителите си осигуриха торове, препарати, семена. Те са закупени още през месеците декември и януари, което означава – може и да не е вярно, но имам такава информация, че хибридите са заявени, съответно доставката може да закъснение, но така или иначе при тях нямаме такива сътресения, които се очакват при чувствителните сектори. Това е. Можем да спорим. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ние тук се движим както на първо четене, но…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма как.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Няма друг начин. Ние не направихме предложение, защото искаме разчетите, които правителството прави и които се движат в пакет и в синхрон в цялото законодателство, да дадем възможност те да ги движат така, както ги виждат във времето, и като обем, и като количество.
Искам да направя по реда на чл. 83 няколко предложения, които не направихме съвсем съзнателно писмено, първо, защото няма точни разчети и не можехме да ги направим.
Второ, като чуете предложенията, специално второто, няма как да го направим тук, но е добре да се чуе от тази трибуна, и министърът на финансите и екипът му да ги чуят, и ако са съгласни, те знаят къде и как да ги реализират.
Първото ни предложение, което ще направя и в Правна комисия днес следобед, защото там в Закона за мерките при извънредно положение се намира мярката 60/40, но доколкото тук има трансфери към Държавното обществено осигуряване, господин Министър, нашето предложение – предвид и реакцията на бизнеса, смятам че ще бъде справедливо, осигуровките да не са изцяло за сметка на бизнеса и работника, а в частта 60, която държавата поема, тя да поеме върху тези 60% и осигуровките.
Моля Ви, виждате, че има негативна реакция срещу това предложение, а то не е лошо предложение. Пак да подчертая, в изказването си при първо четене го казах, то е анонс на правителството и за съпричастност на бизнеса към този процес. Мисля, че така ще бъде още по-справедливо и осигуровките да се разделят в съотношение 60/40. Това е наше предложение, ако е нужно да го отразите в трансфера към ДОО… Ако смятате, че единият милиард е достатъчен да поеме и тази част, като го приемете, ние сме съгласни, но аз ще го предложа след обяд в Правната комисия, за да бъде отразено там на съответното място.
Второто ни предложение, пак по реда на чл. 83 го правя, а то няма и как всъщност да бъде отразено тук, доколкото трансферът към Българската банка за развитие, специално капитализацията, би трябвало да е под черта.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, то няма място тук.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, именно, зная, тъй като става дума за капитализиране на държавна структура. Ние предлагаме две неща.
Първо, да се удължи гратисният период и да се удължи срокът за връщане на заема от 1500 лв. към физическите лица. Аз не си спомням сега какъв беше срокът, една година гратисен, една година връщане или как беше, 3 – 5, а нашето предложение е да стане 5 – 5.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Нашите 3 се съдържаха в 5.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно така.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Месеци?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Години.
Второто ни предложение е към малкия и среден бизнес.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Цонев, това тук къде ще намери място?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Използвам изказването си, да го отправя към министъра на финансите, защото правителството е принципал на тази банка.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз ще го предложа на систематично място.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще Ви бъда благодарен.
Нека само да завърша и с второто, ако е възможно в капитализацията и по-точно във втората възможност, която давате на ББР да направи и да намери други инструменти, нали така беше втората възможност, там да се направи линия за кредитиране на малкия и средния бизнес до 100 хил. лв., директно от банката, или ако прецените не чрез гаранции, а чрез отпускане на съответния ресурс търговските банки да го правят. Един от двата варианта – оставам на Вас като принципал, Министерството на финансите не е принципал, Министерството на икономиката е, но като правителство да си направи тази втора мярка, защото като обмисляхме тази втора Ваша мярка, тя е много добра, там се отпуска един допълнителен ресурс, с който банката да намери нови инструменти. Ето този инструмент предлагаме. Благодаря Ви. Това са двете предложения.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Аз въпреки всичко не виждам мястото на тези Ваши предложения в текстове в сегашния ЗИД.
Господин Министър, не знам Вие как си го представяте да го запишем…
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Няма пречка.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: След като това са решения, които се взимат като програма и не виждам причина да намерят място тук, да записваме примерно гратисни периоди, или нещо друго – малко ми идва ни в клин, ни в ръкав в този Закон за бюджета. Това е решение на правителството като принципал на банката и условията, при които ще се осъществява програмата.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Госпожо Стоянова, нямаме друг начин да го предложим, освен от трибуната, защото правителството трябва да го…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, разбирам, аз говоря с министъра дали трябва да има текстове тук, защото някак си не се връзват. Това е една програма, която ще разработи Българската банка за развитие, естествено, под контрола на принципала.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Когато принципалът обещае, те ще го разработят, това е целта на това изказване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз не казвам нищо лошо за Вашето изказване. Говоря чисто технически дали трябва да намери някакъв текст тук в бюджета. Помислете още веднъж, но…
Други изказвания?
С § 1 свършихме. Чудя се, уважаеми колеги, дали да не продължим преди гласуването и по другите параграфи и тогава да преминем към гласуване. (Реплики.)
По § 2 няма текст на вносител.
Има текст на народните представители Корнелия Нинова и група народни представители за § 2. Това са именно разходите и трансферите – господин Гечев ги представи.
Работната група не го подкрепя.
Работната група подкрепя текста за § 2 по вносител.
По § 3 е по вносител, където лимитът на дълга на 2020 г. от 2 млрд. и 200 млн. се увеличава на 10 млрд. лв. Тук в чл. 68 има предложение на народния представител Менда Стоянова – ето ги, господин Гечев – и група народни представители за допълнение на ал. 2 на основния чл. 68 по Закона, като накрая на ал. 2 се постави запетая и се добавят думите „както и външен държавен дълг чрез заеми от международни финансови институции, включително за финансиране на проекти и програми“. Предложението включва и създаване на нова ал. 4, която да увеличи максималния обем на облигациите, които могат да бъдат издадени в изпълнение на глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг от 2015 г. на международните пазари от 8 млрд. евро – 2015 г., тогава ние приехме лимит от 8 млрд. евро, този лимит да бъде увеличен с 2 млрд. евро на 10 млрд. евро, като съответно министърът на финансите да предприеме по предвидените в договорите по акта по ал. 2 действия.
Сега за какво става дума? Ако си спомняте през 2015 г. ние приехме глобална средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари с този лимит от 8 млрд. евро. През 2015 г., или 2016 г. от тези 8 млрд. евро бяха изтеглени около 5 млрд. евро, около 10 млрд. лв., и с тези пари са направени погашения по външни заеми, чиито падежи бяха през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. По този начин всъщност от тази програма са изразходвани около 5 млрд. и 144, изтеглени са, изразходвани и остават до 8 млрд. – 2 млрд. и грубо 800. Сега искаме тези 2 млрд. 800, даже те са 856 млн. евро, да бъдат увеличени с още 2 млрд., тоест да имаме лимит по тази програма 4 млрд. 856 млн. евро. Целта е единствено и само гъвкавост. Тези 10 млрд. лимит на дълга за 2020 г., които са предложени в предходния параграф, могат да бъдат осигурени както от вътрешни, така от външни пазари и чрез тази промяна даваме възможност, гъвкавост, на министъра на финансите съгласно възможностите, условията, прозорците, които се отварят на вътрешните пазари, да прецени как и къде е най-изгодно да се емитира дългът. Това е. Няма нови 10 млрд., няма нови 2 млрд., няма нужда от подобни спекулации.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Това уточнение беше важно, тъй като новината след полунощ, която чухме, излезе в някои медии, беше стряскаща, тъй като, разбираемо е, не са знаели подробности. Изглежда малко по-добре това, което чувам сега, тъй като…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Направо си е идеално.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, не, дали е идеално сега ще стане дума. Изглежда добре, че не става дума за нов десетмилиарден заем в евро през Международния валутен фонд примерно, а става дума за използването на Международния валутен фонд, евентуално, за осигуряването на заем от 10 млрд. лева. Но, до тук добре, обаче тук започват много интересни въпроси, на които ще помоля министърът на финансите да отговори.
Първо, предполагам, че това е допълнителна мярка на правителството, тъй като е възможно да има проблеми с облигационния заем.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не, не, чакайте сега. Няма такова нещо.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, има такова нещо, защото нали по-нататък Вие искате 10 млрд. евро, тук по външния, след това искате с Международния валутен фонд? Искам да ги обединя с § 4, в този смисъл.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Но искам да кажа, че тези 2 млрд. евро допълнителен лимит, обем по глобалната средносрочна програма, са изцяло за емитиране на дълга на международните капиталови пазари чрез онези дилъри и агенти, които тогава избрахме. А Международният валутен фонд е трета опция.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, точно това имам предвид.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, де, но го объркахте, омесихте ги.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не съм ги объркал.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Омесихте ги, омесихте ги!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Просто трябваше да кажа, че го свързвам с § 4, тъй като в крайна сметка става дума за едно и също нещо.
Затова предполагам правилно сме разбрали. Възможно ли е да има проблеми с реализацията на облигационен заем? Възможно е. Логично ли е да се търси друг вариант ако правителството има такива проблеми? Логично е. Така или иначе трябва да бъде осигурено финансирането на бюджетния дефицит. Но тук възникват въпроси.
Първо, нека да кажем на българската общественост, поправете ме, ако не е така, че това не изключва опцията ние да се върнем обратно към Международния валутен фонд, да обясним, че плюсът от връщането към Международния валутен фонд може би да бъде, че лихвата е по-ниска. Международният валутен фонд тегли огромни заеми, благодарение на мащаба на операцията те получават от световния пазар при по-добра лихва, и това е предимството, че те могат да дават на страните заеми, евентуални, които са под пазарната лихва. Но, тук започват минуси.
Първо, уважаеми дами и господа, ние едвам се отървахме от Международния валутен фонд, който, както знаете освен, че дава понякога при по-ниска лихва или дава заеми, които никой друг не дава, поставя условия. Аз съм преминал през такива условия и знам, че някои от тях са правилни, много добри условия, но някои от тях са много трудни. Ние не знаем какви са тези условия и ще попитаме министъра на финансите, вероятно сте водили разговори, това е разумно, може ли да ни кажете какви условия Вие се притеснявате, че ще бъдат поставени? И защо ние ще се връщаме към Международния валутен фонд, от който мисля, че при Тройната коалиция се отървахме? Защото, както знаете, общо взето не са много щастливи, когато прибягват до Международния валутен фонд. Така че това трябва да се обясни.
Трябва да се обясни, то е икономически и политически въпрос – какви са очакваните положителни ефекти, какви са отрицателните, тъй като Вие трябва да ги кажете сега, а не „ама то може да стане нужда“ след няколко месеца или след една година.
Пак ще Ви кажа, господин Министър, Вие сте убеден, Вашите разчети за само минус три на брутния вътрешен продукт, само два процента увеличение на безработицата, всички знаем, че са прекалено оптимистични. От вчера и онзи ден данните показват, че нещата изглеждат по-различно поради обективни, основно външни, вътрешни и други причини.
Така че най-вероятно може да имате проблеми. Тук, разбира се, къде отива митът, малко пиар, за това че ние стоим много добре, че се ползваме със специално отношение? Всъщност Вие признавате нещо, което е разбираемо – че може да има проблеми с облигационния заем и да се наложи да отидем до Международния валутен фонд. И тук вече въпросът е политически и ние няма как да подкрепим такова нещо, без да имаме от Вас конкретни разчети и аргументи за какво става дума, тъй като връщането към Фонда може да ни донесе много неприятни икономически ограничения с политически последици и това е нашето притеснение.
Разбрахме, че не става дума на този етап за повече от 10 милиарда дълг, но, колега Горанов, от това, което се развива до момента с регистрациите на безработицата, от данните на работодателските организации нещата не изглеждат никак добре и дано ние да не сме прави, но може да се окаже, че тези 10 милиарда може да се окажат и недостатъчни при такива мерки.
Така че, в заключение тук е мястото, само министърът на финансите може да ни разясни на депутатите тук, от Бюджетна комисия, а след това и в пленарна зала, как вижда правителството тази възможност, защо са тези негови притеснения и какви ангажименти са готови те да поемат пред Международния валутен фонд, за да ползваме такъв заем, и да обясним, че това повишение е свързано с дяловото участие на България в Международния валутен фонд и страните, които са членки там, по-слаборазвитите като България, тъй като там основните акционери са други страни, е, че на базата на по-малка вноска ние можем, имаме право на по-голям заем в пъти, тъй като това е смисълът на фонда. Та това е моят въпрос към министъра на финансите, той да ни даде разяснения и да ни успокои, да не се притесняваме.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Министър, да успокоите...
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз предполагам, госпожо Председател, колеги, че това предложение за чл. 68а е било за да се разгледат всички възможни опции за финансиране в един средносрочен период, но мисля, че тази тема днес не следва да се обсъжда и подобно нормативно решение не ни е необходимо. В този смисъл да, пазарите в момента са неспокойни, волатилни, именно затова и поисках лимит за дълг не в размер 2,2 плюс 4,5 – толкова, колкото се отваря дупката в бюджета през капитализацията на Банката за развитие, а десет милиарда, тоест 7,8 милиарда допълнителен лимит за дълг, за да можем да наблюдаваме пазарите отблизо и в максимално изгодна ситуация да интервенираме. В този смисъл и позицията на Министерството на финансите е, че чл. 68а не следва да се разглежда и Ви препоръчвам като формален вносител да го оттеглите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ама господин Гечев говори за чл. 68, ал. 2, „която дава възможност както и външен държавен дълг чрез заеми от международни финансови институции“. За това ли говорите, господин Гечев?
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Международни финансови институции са много на брой…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не означава Международен валутен фонд.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: И не означават Международен валутен фонд. Тук се включва и Европейската инвестиционна банка, и Банката за развитие на Съвета на Европа, от които вече сме ангажирали ресурс, свързан с многогодишното споразумение, свързано с финансиране на европейските фондове, тоест тези текстове така или иначе вече работят.
Така че аз не коментирам думата „международни финансови институции“ в ал. 2 на чл. 68, аз коментирам чл. 68а.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Фондът е по 68а, който господин Горанов…
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Така че предлагам чл. 68а въобще да не се разглежда и да не се дебатира.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Оттеглям го.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Рано е за подобен дебат. Това мисля, че дава отговор.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: С една дума по чл. 68 нямате… Да, чл. 68а е за Фонда, не бяхме стигнали до него, чл. 68а, нов чл. 68а го оттегляме, няма да го има изобщо като тема.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Председател, господин Министър, колеги! Първо, адмирирам новото предложение в § 3 относно чл. 68, даже си мислех при първоначалното предложение за изменение на бюджета с увеличаване на лимита до 10 милиарда, защо не използвате утъпканата пътека, по която…
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Разширяваме пътеката.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, да, казвам да я използвате, като я разширите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Нали това правим?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Е, видях, че сега сте се сетили! Оставете ме да кажа, че това беше правилния път още в началото… Подкрепяме го…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Еее, хубаво, да ни беше подсетил по-рано.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре, хубаво, все пак не знам договора и с какъв срок е и може ли да бъде подновен със същите дилъри, по същия път и така нататък.
Но едно е сигурно: ако вървим по същия път и със същите дилъри, където вече е реализиран голям обем, със сигурност ще постигнем по-добри условия. Така че аз лично адмирирам тази опция и тя е по-правилна. Тя не увеличава по никакъв начин дълга.
Тук малко съм изненадан от това, че министърът на финансите оттегля опцията по чл. 68а, първо защото аз не смятам, че е рано, но Ваша воля. Ако мога да се изразя образно, пред МВФ опашката вече е голяма.
Да, да. Не, това е техниката „защо“, а със специални права на тираж ние имаме, плюс това през БНБ… Тук исках да отговоря на господин Гечев, че ако БНБ го направи през покупката на специални права на тираж, аз смятам, че тогава няма въпросните условия, от които се боим. Не, няма, ако БНБ го прави през покупка на специални права на тираж няма. Но това е друга тема, щом така сте решили.
Исках да изразя подкрепа и за второто, защото аз смятам, че е навреме, но както и да е. Плюс това, това е опция. Може да стане невъзможно след известно време да го направим или много трудно. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Винаги сме се стремили да бъдем обективни. Знаете, че ние не подкрепихме и няма да подкрепим заема от 10 милиарда, но в момента това, което прави министърът на финансите, е правилно, господин Горанов, защото, уважаеми колега, тук има други проблеми, които аз нарочно не споменах, но няма как да не спомена. Да, защото…
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Нали го оттеглихме?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (от място): Аз изразих учудване, че ще го оттеглите.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не, колегата Цонев направи обяснение. Разбирам притеснението на министъра, но аз Ви хваля, господин Горанов, съвсем сериозно, в случая това е правилна постъпка и ще Ви кажа още защо.
Господин Цонев казва чл. 68а, ал. 1: „Българската народна банка може да предоставя кредити на държавата…“. Нарочно не го споменах, за да направя услуга, тъй като тук, не знам сега дали да не го спомена, но навлизаме в друг закон, който се нарича Закон за паричния съвет – кой кого кредитира. Затова е разумно предложението на министъра на финансите, прекратяваме с обсъждането на този вариант, тъй като той щеше да предизвика много яростна критика от наша страна, а сега я оттегляме.
Така че правилна е постъпката, за трети път казвам, на министъра на финансите.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Продължаваме по параграфи 4, 5 и 6, Заключителни разпоредби, 7, 8, 9, няма предложения до края.
Няма предложения.
И сега да гласуваме предложението на госпожа Корнелия Нинова.
За – 5, въздържали се – 4, против – 9. Предложението не е прието.
Гласуваме § 1 по вносител.
За – 13, против – 5. Предложението е прието.
Гласуваме предложение на Корнелия Нинова и група народни представители за нов § 2.
За – 5, въздържали се – 4, против – 9. Предложението не е прието.
Гласуваме § 2 по вносител.
За – 13, против – 5. Приема се.
Гласуваме § 3, имате окончателната му редакция.
За – 13, против – 5. Параграф 3 е приет.
Параграф 4 е оттеглен, няма да намери място в доклада.
Сега гласуваме параграфи 4, 5, 6, Заключителната разпоредба, § 7, § 8 и § 9 по вносител. Гласуваме ги анблок. (Реплики.)
Добре, гласуваме останалите параграфи без 9, до 8.
За – 13, против – 5. Параграфите до § 8 са приети.
Има предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
За – 5, въздържали се – 4, против 9. Предложението не е прието.
Сега гласуваме § 9 по вносител.
За – 13, против – 5, въздържали се няма. Параграфът е приет.
И последният § 10 за влизането в сила.
Всички са за, против и въздържали се няма.
По заглавието и по влизането в сила нямаме различия.
С това приключихме нашата Комисия. Благодаря Ви.
Утре в 9,00 ч.
(Закрито в 11,51 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова