---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси






П Р О Т О К О Л
№ 92

На 20 май 2020г., Народно събрание – площад „Княз Александър I“ № 1, зала 134, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 054-01-10, от 12 февруари 2020 г. – второ гласуване.
2. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност:
- № 054-01-39, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.;
- № 054-01-40, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 13 май 2020 г.;
- № 054-01-42, внесен от Боряна Георгиева и група народни представители на 15 май 2020 г.;
- № 054-01-43, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.;
- № 054-01-44, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 15 май 2020 г.;
- № 054-01-45, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 май 2020 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията госпожа Евгения Ангелова.

* * *

ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Добър ден, уважаеми колеги и гости! Имаме кворум, така че можем за започнем работа.
Днес Комисията е с дневен ред от две точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, № 054-01-10 от 12 февруари 2020 г. – второ гласуване.
2. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност:
- № 054-01-39, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.;
- № 054-01-40, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 13 май 2020 г.;
- № 054-01-42, внесен от Боряна Георгиева и група народни представители на 15 май 2020 г.;
- № 054-01-43, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.;
- № 054-01-44, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 15 май 2020 г.;
- № 054-01-45, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 май 2020 г.
Забележки по дневния ред? Предложения?
Заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Предложението, което моля колегите да гласуват, е да разменим точките, тъй като трябва и на друга Комисия да ходим и няма да съвпадне във времето.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря.
Подлагам на гласуване дневен ред, с:
1. Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, и
2. Законопроект за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ.
Колеги, моля да гласуваме, ако няма други предложения.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Гости на днешното заседание – от Министерството на туризма: госпожа Николина Ангелкова - министър; от Министерството на финансите: госпожа Росица Велкова – зам-министър и Мина Янкова – началник отдел в дирекция „Данъчна политика“; от КНСБ: Любен Тонев и Любослав Костов; от Асоциация на българската книга: Велизара Добрева – председател на Управителния съвет; от Института на дипломираните експерт-счетоводители: Велин Филипов – заместник-председател; от Българската асоциация на заведенията: Лъчезар Захариев и Ричард Алибегов – съпредседатели; от Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация: Атанас Димитров – заместник-председател; от Сдружението на заведенията в България: Емил Коларов – председател.

Колеги, преминаваме към точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ:
- № 054-01-39, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.;
- № 054-01-40, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 13 май 2020 г.;
- № 054-01-42, внесен от Боряна Георгиева и група народни представители на 15 май 2020 г.;
- № 054-01-43, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.;
- № 054-01-44, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 15 май 2020 г.;
- № 054-01-45, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 май 2020 г.
Имам следното предложение: понеже те са изключително сходни, да направим представянето на законопроектите последователно – заедно, след което да направим и дебата заедно. Предполагам, че няма възражения.
Давам думата на един от вносителите на Законопроект № 054-01-39, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Госпожо Министър, уважаеми гости! Предлагаме на Вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Предполагам сте го прочели. Това, което ние предлагаме, всъщност е да се направи ставката за ДДС за ресторантьорските услуги, предоставяни в заведенията за хранене и развлечение, категоризирани по Закона за туризма, както и за кетъринг услуги, предоставяни от тях, в размер от 9 на сто.
Мотивите за това наше предложение са това, че този бранш всъщност е най-засегнатият от кризата с COVID-19 и съответно по този начин бихме могли да подпомогнем конкретно този бранш и съответно да изсветлим още повече този бизнес, с което, надяваме се, че няма да има много сериозни загуби и щети за фиска.
Разбира се, когато внесохме този законопроект, както и по реда на внасяне бяхме първи, след това се случиха допълнителни срещи и разговори с нашите коалиционни партньори, беше проведен и Коалиционен съвет на коалицията, където бяха приети тези предложения. Затова нашата молба е да бъде приет този законопроект на първо четене, след това да бъде обединен за второ четене с останалите законопроекти и да работим, да вървим по споразумението, което постигнахме на Коалиционния съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Сиди.
Вторият Законопроект е № 054-01-40, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ще бъда съвсем кратък. В мотивите сме записали каква е целта на Законопроекта: подпомагане на младите семейства, които особено в тази тежка криза, със сигурност имат проблеми с отглеждането на децата, особено малките деца до три години. Разбира се, този законопроект има и по-далечна цел: да бъде една от мерките за справяне с демографската криза. Декларирам пред Комисията готовност преди второ четене съвместно с работната група да конкретизираме обхвата на въпросната група от стоки. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Следващият Законопроект е № 054-01-42, внесен от Боряна Георгиева и група народни представители.
Заповядайте.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Добър ден на всички!
Предложението на парламентарната група на ВОЛЯ е да се намали данъчната ставка от 9 на сто за всички издания на хартиен носител на книги, учебници и учебни помагала и на услугите във фитнес центровете и спортните зали, свързани с физически упражнения и спорт.
Във всички държави – членки на Европейския съюз, с изключение на България и Дания, данъчната ставка за книги, в това число учебници и учебни помагала, е намалена поне наполовина спрямо обичайната ставка за ДДС, която всяка държава начислява върху стоките и услугите. В световен мащаб в много държави, като Великобритания, Канада и САЩ дори не се начислява ДДС при покупката на печатно издание – книги и учебници. Намаляването на данъчната ставка върху добавената стойност от 20 на 9% ще стимулира четенето по категоричен начин, тъй като намаляването на данъка ще доведе до намаляване на цената на дребно и ще повиши покупателната възможност към книгата. Настоящата законодателна промяна ще бъде в помощ на българската библиотечна система и ще насърчи българската издателска индустрия да се развива конкурентно на европейската.
Намаляването на данъчната ставка за учебници и учебни помагала ще подпомогне държавната социална и образователна политика. Понижаването на цената на учебниците и помагалата ще облекчи младите семейства и ще ги стимулира да закупуват повече учебни пособия, поради по-достъпната им цена. По този начин неминуемо ще се повиши качеството на образованието на населението. Ако се намали данъчната тежест върху книгите, ефектът ще е повече свободни средства у населението за повече култура и образование. Ефектът ще е с дълготрайни последици, тъй като повече хора ще могат да си позволят да се образоват и да отделят от доходите си повече за култура.
С настоящия законопроект се предлага и намаляване на данъчната ставка за използване на фитнес центрове и спортни зали на 9%. В редица европейски държави дебитът на тези услуги е от 3 до 9%. С намаляване на данъчната ставка услугите, предлагани от фитнесите и спортните зали като групови спортни дейности, ще бъдат по-достъпни за гражданите, ще се стимулира спортната активност, която е пряко свързана с укрепване, превенция и профилактика здравето на хората. По този начин косвено ще бъдат намалени разходите за здравеопазване, като се насърчи населението да спортува активно и се повиши потребяването на този тип услуги. Физическите активности укрепват тялото и имунната му система, като прави хората много по-устойчиви на вирусни инфекции, подобрява кондицията, оказва положително въздействие върху психиката, координацията и способностите за концентрация.
Държавната политика в областта на физическата активност и спорта се осъществява чрез създаване на подходящи условия за спорт за всички и насърчаване на населението към по-висока физическа активност. Намаляването на финансовата тежест върху таксите, които се плащат при ползване на фитнеси и групови занимания чрез намаляване на данъка върху добавената стойност, е в съответствие с последователната държавна политика за превенция за здравето на гражданите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря.
Следващият Законопроект е № 054-01-43, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.
Господин Биков ще представи Законопроекта.
ТОМА БИКОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Нашата парламентарна група предлага да бъде намален данък добавена стойност за ресторантите и туристическите услуги на 9%, на книгоиздаването също на 9%, както и да бъде увеличена минималната осигурителна тежест за работещите в туристическия сектор и в ресторантьорството. Нашите мотивации за тези предложения са различни, въпреки че са предложени в един законопроект.
На първо място, мярката, която предлагаме за туристическия сектор и за ресторантьорския бизнес, е свързана преди всичко с кризата. Държа да подчертая, че това е мярка за подкрепа на този бизнес. Това не е социална мярка, не е мярка, която цели да облекчи клиентите на заведенията и клиентите на хотелите.
През последните два месеца беше принудително затворен целият този бизнес. Хората, които работят в него са доста голяма бройка, свързаните с тях бизнеси, включително дистрибутори, магазини и така нататък косвено свързани, също работят много хора. За нас е важно този бизнес да бъде подпомогнат, защото в противен случай всички тези хора – или поне не малка част от тях, биха излезли на борсата на труда, или биха станали безработни и вероятно разходите на държавата по отношение на компенсирането им биха били по-големи, отколкото ако в момента ги подпомогнем.
Мярката свързана с вдигането на минималния осигурителен доход цели да подкрепи работещите в този сектор. Ние сме наясно и аз се надявам да бъде оценен жестът на правителството и на управляващото мнозинство тези хора да минат в светлата част на бизнеса и да се осигуряват на реалните си доходи, а не на минимални. Но дори и да бъдат осигурявани на минимални, тази осигурителна тежест ще бъде увеличена и хората ще получат по-добра защита, отколкото имат в момента.
На трето място, за падането на ДДС за книгоиздаването. Аз смятам, че това би трябвало да бъде приоритет и тази мярка може и да не бъде временна, за разлика от всички останали. Тази мярка има съвсем друг смисъл, той е отвъд кризата. Факт е, че по време на кризата и този бизнес беше ощетен, но със сигурност той би трябвало да бъде подпомаган, защото издаването и книгоиздателската дейност е един от фундаментите на всяка държава, която се счита за културна и за желаеща да се нарича цивилизована. Това е от мен. После в хода на дискусията мога да се включа. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Биков.
Следващият Законопроект е № 054-01-44, внесен от Валери Симеонов.
Заповядайте, господин Симеонов, да представите Законопроекта.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Първо, искам да декларирам, дебело да подчертая, конфликт на интереси. По стечение на обстоятелствата, аз съм съсобственик на заведение за хранене, но пък имам претенции като такъв да познавам най-добре проблемите на бранша и да изтъкна съображенията, с които ние сме направили нашите предложения.
Първо, отстраняването на една стара и доста дълбока, бих казал, несправедливост по отношение на третирането на хотелиерските услуги и услугите за хранене и за развлечение. Няма логика хотелиерските услуги да бъдат с 9% - до момента говоря, и в момента, а останалите, които са предмет на разискване, да бъдат с 20%. Това всъщност са двете страни на една и съща монета, която няма как да се разцепи още на дребно. Двете страни на една и съща монета са това! Всеки, който ползва хотелиерски услуги, ползва почивка, той има нужда да се храни най-малко по три пъти на ден.
Така че до момента тази логика беше нарушена, съществуваше едно такова двуличие, което е редно да бъде променено, даже доста по-отдавна трябваше да бъде променено. В случая кризата с коронавируса дава основания да разгледаме още веднъж този въпрос. Още повече че – ето сега и втория може би най-сериозен аргумент, това са заведенията, които бяха най-жестоко ударени с решение на държавата, конкретно заповед на министъра на здравеопазването. Те бяха затворени буквално в рамките на 24 часа. Държавата е длъжник на този бранш. Единственият начин може би, по който законово можем да им помогнем или единият от начините, най-сериозният, това е с тази мярка.
Подчертавам, че тук не става въпрос за началото на едно състезание на кого друг да намалим ДДС-то на 9%, на пет или не знам на колко си, а тук става въпрос за една временна мярка. Временна мярка, която да има сила на действие до края на 2021 г. с междинно контролиране на приходната част от данъци, което е договорено на среща на премиера с представителите на този бранш. Така че това е следващият много сериозен аргумент.
Също така внасяме едно допълнително предложение, което е формулирано като т. 7 към чл. 66, ал. 2, а именно предлагаме в тази групи да влязат и фирмите, които извършват туроператорска дейност и туристическите агенции и имаме две сериозни съображения. Първо, че това не носи някакви сериозни разходи за бюджета, тъй като те като дял и като приходна част съставляват много малка част от останалите две основни услуги, от една страна, а, от друга страна, самата им дейност не е свързана със закупуване на някакви суровини, материали на 20% ДДС, а съответно да ползват по-малко при 9%, което съвсем справедливо, дай Боже, сега ще гласуваме за хората от ресторантьорския и от развлекателния бранш. Мисля, че не е справедливо туристическият бранш да бъде разцепен по средата, или условно казано, някъде си по трасето и едната част от дейностите да бъдат оставени на 20%, а друга част на 9%. Това е нашето допълнително предложение.
В заключение искам само да подчертая, че сме подкрепили предложението на ГЕРБ поради динамиката на внасянето на този законопроект буквално в рамките на по-малко от три дни и, от друга страна обаче, ще подкрепим и предложението на колегите от ВМРО, тъй като там формулировката е много по-сериозна и много по-добре направена. Аргументация по време на разискванията. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Следващият, последен внесен на 18 май Законопроект, е № 054-01-45, от Корнелия Нинова и група народни представители.
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги! Първо да представя накратко нашия проект. Той за пореден път – не съм сигурен дали за пети или шести път го внасяме, което ме улеснява, тъй като всички очаквате аргументите, които ще изтъкнем.
Първо, предлагаме да се намали ставката на 9% за храни, за лекарствени продукти, включени в позитивния списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и за медицински изделия, тоест групата на хранителните стоки и групата на лекарствата и медицинските изделия. В пет направления са очакваните ефекти.
Първо, за Ваша информация, преди да ги изброя тези пет направления, направихме добросъвестно разчети на базата на информация от Националния статистически институт и съответните обороти по сектори, че това би струвало на бюджета в краткосрочен период 1 млрд. 116 млн. лв., от които 742 млн. лв. в сектора на храните и 374 млн. лв. в сектора на лекарствата.
Веднага искам да кажа, че като говорим за храните, разбира се, между първо и второ четене, както при предишните случаи, ще ограничим кръга на хранителните стоки, тъй като ще става дума за основни групи хранителни стоки, а не за всички храни. Малко и за разведряване на обстановката, няма причина да намаляваме ДДС-то примерно на 9% на черния хайвер и на други такива деликатни продукти.
Кои са направленията, уважаеми колеги? Първо, намаление на бюджетните разходи за лекарства. Тъй като, като казах за този 1 млрд. 116 млн. лв., разбира се, това са средства, които ще останат в българските домакинства, във фирмите, в това число и в ресторантьорството и хотелиерството и, разбира се, ще останат в НЗОК, което ще има положителен ефект.
Второ, увеличение на бюджетните приходи в резултат на по- големия търговски оборот. Това е безспорно, макар че виждам някои колеги вадят контрааргументи. Каквото и да говорим, при други равни условия, намаляването на цената увеличава продажбите. Разбира се, не навсякъде другите условия са равни, но това е извод, който е логичен и който почива на всякакви анализи.
Трето, свиване на сивия сектор, което и другите колеги подчертаха, макар и в отделен отрасъл. Този ефект сме го изчислили на около 450 млн. лв.
Не на последно място, намаляването на данъка на добавената стойност е антициклична мярка по всякакви приложни теории, така че тези пет направления биха имали позитивен ефект за българската икономика.
Тъй като сигурно сега ще започне дискусия, аз бих искал да кажа, предлагайки нашия проект, това което предложиха нашите колеги е много разумно и логично, знаете, винаги сме изтъквали, и аз лично, европейския опит. Няма нещо, което да е предложено от колегите и да го няма в европейската практика навсякъде – и хотелиерство, и книги, и така нататък. Кое е различното обаче? – Това, което предлагаме пак на базата на европейския опит, е, че все пак, уважаеми колеги, вярно, че се намираме в изключителни обстоятелства, но трябва да се съгласим, че е спорен въпросът дали само хотелиерство и ресторантьорство е зле. Да, това е един от най-засегнатите отрасли, но всеки един от нас ще изброи с лекота още 4 – 5, които се намират в тежко състояние.
Каква е разликата? Разликата е, че ресторантьорство, хотелиерство, книги, лекарства, храни се намират в една обща система и обща логика на данък добавена стойност. Като изключим България и Дания – и друг път съм давал тези примери, ето след малко сигурно ще влезем в детайли на дискусията, но по пет степени имат Франция, Италия, Ирландия, по три-четири степени имат Чехия, Полша, Румъния и други страни, но там навсякъде има храни, навсякъде има изключение за лекарства, почти навсякъде има изключение за книги, почти навсякъде има за ресторантьорство и хотелиерство, тоест те са включени в определена система. Затова ние предлагаме системен подход, който да включва основните групи стоки.
Освен това вероятно колегите, които предлагат тук за намаление на ресторантьорството, предполагам, че те ще внесат това уточнение, но все пак навсякъде в Европа се прави разлика между храни, между напитки – безалкохолни и алкохолни. Аз видях само в една страна – да не Ви подведа или Италия, или Испания беше, където за виното правят една отстъпка, но алкохолът не се включва. Даже и при безалкохолните напитки има разлики, но ние не сме влезли тук в такива детайли. Така че трябва да се прави тази разлика.
Освен това, като става дума за детски стоки, едва ли има някой, който би възразил върху облекчаването на покупателните способности на родителите при деца, но тук отсега искам да Ви кажа, че има определен риск. Ако беше за детски дрехи е едно. Разбира се, при детските дрехи би било по-добре да се намери начин и някои страни намират, да стимулират производителите, но при детските храни влизаме в приключения. Тъй като, първо, кое ще забрани на възрастните да купуват и да консумират така наречените детски храни освен тези, които са „Хумана“ и някои други, да не говорим за сухо мляко или консерви? Така че това няма как да стане и никъде в Европейския съюз не го видях. Ако сте го видели, кажете как е.
Освен това вторият риск ще бъде под това благородно намерение за детски стоки – детски храни по-точно, ще бъде сменяне на етикетите. Аз ви гарантирам още отсега, че производителите и на лютеница ще напишат „Детска лютеница“ вместо „Ръченица“, Пазарджик. Какво правим? – Влиза в приключение Министерството на финансите.
Тоест понякога зад благородните намерения, които всеки би подкрепил, така се натъкваме на сериозни икономически, социални и други рискове. Затова с общи усилия, с по-малко политически различия, тъй като става дума за интереси на българското общество, но трябва да намерим някакво решение. Разбира се, сега ще чуем и Министерството на финансите, което винаги го слушаме с внимание, какво ще каже то за бюджета и как гледа на отделните проекти – дали отхвърля всички проекти и дали приема някои проекти, но с това завършвам.
Предложенията имат силни аргументи, тъй като всички те се опират на европейския опит, но не защото е наше предложение, нашето предложение е по-системно. То включва и Вашите предложения, но все пак, съгласете се, няма как да не улесним покупателната способност на широк кръг от българските граждани. Имайте предвид, че 40 на сто по официална статистика от българите са бедни, 60 на сто от българите нямат нито една стотинка на депозит и какво ще им кажем сега: няма да Ви намалим хляба и киселото мляко, но идете, пийте по една водка с 9% ДДС. Казвам го малко образно и с това завършвам: така че, опираме се на европейския опит, предлагаме европейски решения – то е по- системно, то включва Вашите предложения, и Ви приканваме да подкрепите нашето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, професор Гечев, за представянето. Вие всъщност след представянето преминахте и в изказване, малко и в дебата.
Ние всички сме получили становищата на министерствата, които са предоставили такива, прочели сме ги и сме запознати с тях. Затова ми се иска да Ви предложа по-скоро да преминем към дебата и в хода на дебата, ако има въпроси и неща, които могат да бъдат уточнени от представителите на министерствата, те да се включат, ако няма възражения?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Не са възражения. Аз разбирам, Вие сте и добър дипломат. Много добре е така, нали, това е много хубаво, само че, ние искаме да чуем – тук колегите се усмихват, няма как да пропуснем тази висока топка, нали? Тя е следната: тя не е въпрос за политически разпри.
Уважаеми колеги, няма нищо тайно. Имате различия много сериозни между Министерството на финансите и парламентарната Ви група. Няма лошо. При демокрацията има различия. Какво страшно има?! И ние имаме различия по законите.
Затова ние пък настояваме: нека да чуем Министерството на финансите, тъй като аз го виждам сега, то е пратено преди няколко часа. Не исках да отварям темата – сто пъти се разправяме. В Република България в парламента обсъждаме милиард и сто и петдесет милиона, и преди два часа, докато пътувам към парламента, хоп – изненадка! Изпратен ми е имейл. Това в Африка го няма бе, колеги! Много Ви се моля, хайде да не правим тези неща! Сега го виждам това нещо. Нека да чуем, първо, основната институция на Република България. Винаги съм ги подкрепял, когато е било за бюджетни приходи. Така ли е, вярно ли е? Имали сме и спорове, но винаги подкрепяме. Дайте да ги чуем. Все пак тяхното мнение е важно. Те ще отхвърлят и нашия проект най-вероятно. Нека да ги чуем. Защо? – Няма лошо!
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Приемам забележката Ви, професор Гечев. Благодаря.
Действително становищата са изпратени, сигурна съм в момента, когато са получени, повече от два часа са минали, определено. В такъв случай щом има желание от народните представители давам думата на… (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
Ако има обратно предложение, да.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има, защото е ясно какво е становището на Министерството на финансите дори да не съм го получил или да не съм имал време да го прочета. На Министерството на финансите по средата на годината, като му предложиш два милиарда по-малко приходи, по средата на годината, отговорът може да бъде само един – страшен вой до небето. Ако аз бях финансов министър, щях да крещя много по-високо от господин Горанов. Казах го вън на журналистите, казвам Ви го и на Вас в Комисията.
Разбира се, че Министерството на финансите ще бъде против, аргументирано против. Затова е по-добре да имаме дискусия, първо, ако има такава и ако има конкретни въпроси принципната позиция няма как да бъде друга. Ако сме в бюджетната процедура, когато се обсъжда данъчната политика по принцип, о`кей, обаче ние сега сме в средата на годината. И ако сме приели да правим някакви данъчни изменения, което, знаете, че не сме го правили почти никога, тъй като има много ясна процедура: данъчните изменения могат да важат от следващата бюджетна година. Приели сме го, заради форсмажора, наречен ковид, и така нататък, кризата.
Мисля, че трябва да се концентрираме върху мерките, всеки да аргументира мерките – става въпрос за кризата, свързани са с кризата. Сериозни и тежки промени в данъчната политика по средата на годината, не знам… Но в случая се изказвам, затова че аз подкрепям Вашето предложение.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Съгласна съм и Вие сте прав, че становищата са предоставени. Голяма част от нас са запознати с тях, прочели са ги, така че всеки от нас има какво да коментира във връзка с тези предложени законопроекти. Нека да преминем към дебата.
Давам думата на народните представители за коментари и дебат по представените законопроекти. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Процедура може ли, уважаема госпожо Председател?
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря.
Мисля, че всички колеги сме получили становище. Който е имал време да не се запознае с тези три страници преди началото, си е за негова сметка. Мисля да преминем към обсъждане на предложенията, направени от колегите. Всеки от колегите представи своята законодателна инициатива на групата, която представлява, нека да преминем към това обсъждане. Това не е второ гласуване, нямаме доклад. Имаме философия така или иначе, която да разгледаме на днешното заседание. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря и аз.
Преминаването към дебат не изключва взимането на отношение или на думата от представителите на Министерството. Така че, мисля, че по всяко едно време те могат да се включат с каквото е необходимо.
Заповядайте за изказвания. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
В Правилника за работа на Комисията няма установен ред кой, кога и по какъв начин прави изказване. Мисля, че можем да продължим с дебата. Ако имате конкретни въпроси към представители на министерствата, може да зададете.
Заповядайте за изказвания.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз искам да предложа на Вас, уважаеми колеги, най-вече на коалиционните ни партньори от ГЕРБ, една корекция в текста, така че да се приеме вариантът, който предложи колегата Искрен Веселинов и колегите, тъй като в него много по-точно се регламентира кои услуги ще бъдат облагодетелствани с намаляване на 9%.
Текстът, който Вие сте внесли, ресторантьорски кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, като това не се прилага за ресторантьорски кетъринг услуги, които се състоят в доставка на алкохолни напитки, фактически не изчерпателен и не е точен. Ние трябва да се придържаме към законови текстове, каквито в случая има в Закона за туризма и които регламентират, че това са ресторантьорски услуги, предоставени в заведения за хранене и развлечение.
Това е юридическият термин, с който се обозначават тези заведения за хранене и развлечения. Те са описани както в Закона, така и в съответната Наредба за местата за настаняване и заведения за хранене и развлечения, много точно са описани, изброени. Освен това те не допускат прилагането на намален данък за добавена стойност към друг тип услуги, които нито са засегнати по някакъв начин от въпросните държавни ограничения, които наложиха на ресторантьорството, даже обратното – бележат доста сериозен ръст в приходите.
Какво имам предвид? – Приготовлението на топла храна, която се извършва във веригите за хранене и се разнася точно по системата на кетъринга. Те също биха били облагодетелствани, а статистиката показва, че заведенията за хранене реализираха доста сериозни приходи по време на кризата, както и още няколко бранша, какъвто е, да речем, фармацевтиката, козметиката, употребата на алкохол и така нататък. Не мисля, че е уместно те също да получат правото да се облагодетелстват с този намален данък добавена стойност. Редно е да се придържаме към съществуващата законова формулировка. Това е моето предложение към Вас и съответно молба да преразгледате Вашето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Симеонов.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Темата, която разглеждаме днес, разбира се, има отношение към кризата, но има отношение и по принцип към данъчната политика. Най-малко, доколкото пипаме един данък, който повече от 20 години не е бил диференциран като ставка, изключая тази за туризма от 9%, мисля, че и за транспорта – нула процента. Разбира се, аз ще взема отношение по двата въпроса, тъй като те са взаимосвързани.
Имаше много дебати през годините и много опити ДДС да служи или като социален данък, като таргетиране на определени социални политики чрез ДДС-то към определени сектори или определени групи от населението, разбира се, и надделяваше мнението, че администрирането на данъка е по-лесно, когато ставката е една, първият аргумент и за да стои толкова дълго време ставката такава, вторият аргумент беше, че всъщност твърде ниски са преките данъци в България, за да пипаме косвените, които така или иначе се явяват най-мощния източник на средства за фиска.
Миналата година ние от ДПС отворихме темата за ДДС и казахме, че времето на единната ставка изтича или е изтекло. Само че не с аргументи, че ще поевтинеят едни стоки и това ще се превърне в социално подкрепа за населението, а с аргумента, че поради характера на действие на вътрешнообщностните доставки понякога ДДС се явява регулатор на конкурентоспособността уви. Ще Ви дам един прост пример, за да онагледя за тези от Вас, които не са тесни специалисти.
ДДС за храните в Германия е 5%. Представете си – нещо много често срещано в практиката – доставка, да кажем, на месо, произведено в Германия. Ако то се достави, ако този, който го получава в България не е регистриран по ДДС, между другото, доста широка практика – тук не говоря за месо и не говоря за Германия, примерът е произволно избран, защото в Германия ставката е 5%, във Великобритания е нула за всички храни. ДДС се плаща в Германия, а не тук. При тази ставка тук ДДС е 20% – там е 5%. При равни други условия нашият производител не е конкурентоспособен.
Тази тема отворихме миналата година от ДПС, че е време да помислим там, където ДДС може да бъде използвано като конкурентно предимство, да се опитаме да улесним нашия пазар. Още повече че администрирането не би трябвало да бъде проблем, както беше проблем преди десет години. Все пак за десет години, колкото и бавно да се движим в дигитализацията, сме доста напред, нали така, и не може това вече да е аргумент – администрирането. Очевидно аргумент е фискът, но за фиска ние можем да намерим гъвкави схеми, можем да намерим и … Но това е предмет на една много сериозна дискусия. И ако си спомняте … (Шум.)
Ако не е интересна темата, да спра да говоря. Става въпрос да не се надприказваме. Няма да продължа дълго обяснението, искам просто да направя някаква аргументация на нашата позиция.
По тази причина ние тогава се отказахме от предложенията си за ДДС за храни, за ДДС за лекарствата, направихме, ако си спомняте, предложения за книгите, направихме предложение за още няколко неща – не си спомням, но се отказахме, тъй като предложихме този дебат да го отворим, когато дойде данъчната година, в смисъл данъчната процедура, бюджетната процедура.
Направихме анонс към управляващите, към колегите от опозицията наистина да седнем и да помислим заедно с браншовите организации къде и какво можем да направим. Аз самият 20 години съм смятал, че единната ставка за ДДС е табу, фискално табу. Обаче сега не смятам така. Смятам, че трябва да мислим, да мислим гъвкаво, защото се променят много нещата, особено в Европа. Не говоря за страните около нас, които са ни регионална конкуренция и където нещата са драматични за нашия производител, но спирам дотук. На днешното заседание ние обсъждаме – общо взето поне това е желанието на всички ни, да обсъдим антикризисни мерки в Данъчното законодателство, доколкото можем внимателно и гъвкаво да го използваме за таргетирана помощ на определени групи.
По тази причина, ние ще подкрепим предложението за ресторантьорите, ще подкрепим предложението, защото в него се съдържат и книгите, нещо за което много настоявахме, тъй като учебниците все пак са отдавна освободени, защото наистина е антикризисна мярка. Дали е най-точната – със сигурност нямахме време да помислим дали това е най-точната, но едно е сигурно, че ако различните стопански отрасли, различните видове бизнес по един или друг начин бяха засегнати, беше намалена тяхната скорост на движение, едно е сигурно, че за ресторантьорския и туристическия бранш беше дръпната внезапната спирачка на влака. Те буквално в една нощ затвориха и застинаха и към трябва да има много конкретна и точна мярка.
Аз не твърдя, че ДДС е най-добрата мярка. Но щом така сте решили, щом така е решило правителството, ние ще я подкрепим тази мярка, но за по-големите и за останалите мерки ще се въздържим като парламентарна група по изказаните малко по-широко от мен съображения. Не е сега времето и затова трябва по-широка дискусия за фиска. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Колеги, изказвания?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ние изчакваме, защото някои колеги не са се изказали.
Малко допълнителна информация за някои от колегите, които не се занимават пряко с тази работа, и за гостите.
Първо, няма значение какво мисли Румен, Стоян, Иван или някой друг – важно е какво мисли Европейският съюз. Какво правят там нашите партньори? Там има две страни – България и Дания, които нямат диференциация. Но дяволът е в детайлите. Тъй като в държавата Дания образованието, в това число и висше, е безплатно, а здравеопазването е почти безплатно, нали така, има голяма разлика. А тук българите отиват и плащат по 350 – 400 милиона годишно, добавят само за лекарства.
Другите страни – имат по пет ставки, повтарям: едно, две, три, четири, пет ставки на ДДС. Италия – 22% ДДС общо, за храни има две ставки – една група храни 10%, друга група храни основни 5%; 4% за медицинско оборудване, нула процента за вътрешен транспорт – без сухопътен и международен; Франция – пет ставки; Германия – три ставки; Австрия – пет ставки; Ирландия – четири ставки и така нататък.
Тоест, първата група аргументи, които слушаме от няколко години как имало директиви, как нямало ставки – това е на десет секунди от гугъла! Влизаш вътре – Евростат, и другите – излизат. Тук няма място за никакъв спор. Друг е въпросът, че ние сме в правото си да решим – може да имаме една ставка, но може да имаме и пет. Такава е европейската практика.
Второ, ние сме най-жестоката страна в Европейския съюз по отношение на здравето на хората, и лекарствата, и доплащанията. Сега ще се изненадате. Уважаеми колеги, няма нито една, повтарям, нито една от нашите посестрими – бивши соцстрани, които да нямат по-ниска ставка на лекарствата. Ние сме единствените. Хайде, да не се сравняваме с Франция и Италия, някой ще каже, макар че говорим в проценти, не в абсолютни величини.
Какви са фактите, обичаме фактите? – И започваме отгоре: Хърватска – 25 на сто ДДС, лекарства 5 на сто; Чехия – 21 на сто ДДС, 10% за лекарства; Естония – 20%, на 9%; Унгария – 27% с най-висока ставка ДДС, мисля, че е, на 5%; Латвия – 21%, на 12%; Литва – 21%, на 5%; Полша – 23%, на 8%; Румъния – 19%, на 9%; Словакия – 20%, на 10%. Другите да не ги изреждам. Добър ден, Както се казва! Какво правим ние? – Значи, аз разбирам да намаляваме на ресторантьорство и на други – много добре! Ние какво казваме на хората сега, които сме в тази криза и купуват лекарства? Една майка ще отиде да си купи лекарства на детето и ще плати 20 на сто, след това ще отиде със семейството, с болното дете на ресторант, да плати 9%!? Нещо не е така, ще ни питат хората.
Затова Ви предлагаме системен подход. Променяме всичко друго – звучи много добре, обаче лекарствата, медицинското оборудване, услугите тук, основните хранителни стоки си остават в условията на криза. Така че ние сме задължени да предложим от социална гледна точка – мисля, че тук се проявява разбиране. И това, което ние предлагаме, е категорична, бих казал, смазваща практика на Европейския съюз. Така че много трудно могат да се извадят контрааргументи.
Да кажем за какво няма основание. Министерството на финансите казва, че така лесно се изчислява. Добре! Ами другите 26 страни в Европейския съюз как изчисляват пет ставки? Ами разликата е хилядна от секундата за компютъра какво ще изчислява. Друг е въпросът, че Вие имате основание като казвате, че при някои промени може да има злоупотреба с ДДС. Да, и аз казах каква може да е злоупотреба само с един пример – то е при напитки, даже и при основни групи хранителни стоки също ще има опити за злоупотреба, но Ви дадох един пример с детски хранителни стоки. Всички имаме деца, гледаме деца, на близките си искаме да помогнем, но те със сигурност ще злоупотребят, ако по този начин подхождаме, защото те ще си сменят етикетите. Така че това са аргументите, аргументите, които ние изтъкваме са европейски.
Освен това като коментираме с колеги, има един привкус. Очевидно е, че във всички други предложения има един сектор, който Вие сте му дали абсолютно предимство – хотелиерският бизнес и ресторантьорството. Малко това ми напомня на картината преди – при бившия строй социализма, когато примерно, за да си купиш роман за Шерлок Холмс, си купуваш и трудовете на другаря Иван Иванов. И сега е така. Всъщност целта е, хотелиерството и ресторантьорството, обаче – опа, тук ще закачим и едни детски консерви, ще закачим и балонче, за да може да мине ресторантьорството. Е, няма да мине по този начин. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Реплики?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви.
Тъй като цитираме данни, професор Гечев обича да цитира данни, да се разхожда из чичко Гугъл, и правилно! Там има доста информация, особено Евростат, но може би му е убягнала една информация, аз обаче не правя толкова реплика на него, колкото искам да внеса пояснение за лекарствата.
Такива са ставките, но там има още една статистика, а тя е много печална за България, тъй като ние миналата година се занимавахме с този проблем и се отказахме да предлагаме за лекарствата, още повече че лекарствата може би са единственият сегмент, в който, тъй като цената е регулирана и наблюдавана – най- вероятно, ако се намали ставката, цените ще паднат. За разлика от всички останали, където – аз се подписвам с две ръце, че нито една цена няма да падне, но пък ще има друг положителен ефект. Но да се върна на тази статистика.
В България знаете ли каква част от парите, изразходвани за здраве, официалните пари, които се изразходват, отиват за лекарства без болничната помощ? Почти 40%. Поправете ме, ако греша от Финансовото министерство, 36%, 38% до 40%. Този процент за цитираните от професор Гечев страни, е 15%, 17% максимум, тук-там е 20%. Два пъти повече ние даваме за лекарства от парите, които имаме за здраве. Нали знаете защо?! Нали знаете защо?! Защото системата ни е нереформирана, защото големите фармацевтични компании източват бюджета за здраве и докато тази система не се регулира, и докато този процес не стане колкото е в Европа, забележете, тук пак да Ви обърна внимание, без лекарствата за болничната помощ, с тях ще стане доста над 40%. Значи, половината от парите ние ги даваме за лекарства. Докато не се регулира тази система и да влезе в европейските норми като дял от средствата за лекарства, ние нямаме никакво намерение да намаляваме ДДС, защото някой яко злоупотребява в тази система. Това беше нашият аргумент, като цитираме статистики и като влизаме в приключения.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря.
Господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Ще си позволя да направя кратка реплика към колегата Гечев и тя е в две насоки. Първата е, че доста голяма част от данните, за изненада, наистина са верни, които цитира професор Гечев, само че той не направи едно ясно разграничение, че тук коментираме наистина данъчна политика и съществената разлика между преки и косвени данъци в примерите, които той даде в другите европейски държави, нямат нищо общо с българската данъчна политика и тук важно отклонение трябва да направим. Защото бюджетът има както приходна, и разходна част и приходната част се формира доста сериозно именно от косвените данъци, които са в България. Дотук за статистиката Евростат и Гугъл, както каза господин Гечев.
Не мога да не направя реплика и по отношение на лекарствените продукти и реимбурсирането им в България. България е една от държавите, които има над 2000 лекарствени продукта, които се реимбурсират от Националната здравноосигурителна каса и са включени в позитивния лекарствен списък.
За достъпа – няма да го коментирам, защото не сме на Здравна комисия, но като бивш член на Здравната комисия мога да коментирам доста. По отношение наистина на ДДС-то върху лекарствата, което пряко е в правомощията на държавата и излизат от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, има къде да се коментира, но не и в настоящия момент. Наистина днес, което коментираме, няма обща връзка за мен с цените на реимбурсираните и ДДС към лекарствените продукти. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин Сабанов, благодаря Ви, че изчакахте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ: Госпожо Председател, уважаеми колеги! Все пак трябва да си спомним защо тръгна този дебат и каква е причината да сме днес тук. В крайна сметка дебатът тръгна от намаляването на ДДС в туризма и в ресторантьорския бизнес – бизнес, който е ударен най-много заради CIVID-19. Мисля, че лекарствата може би процъфтяха в този период като продажби – поне така ми се струва. Дали от паника, дали от нещо друго, хората купуваха масово. Дали им трябват или не им трябват, но този бизнес не пострада.
Като цяло ще дам предложение накрая на изказването си, да дадем все пак думата на хората, които са дошли тук от този бранш, да си кажат тяхното мнение, защото ние в крайна сметка сме се събрали тук и обсъждаме това, което ще се случи при тях и те трябва да кажат кое ще е най-добре за тях или кое ще е по-лошо за тях.
В тази връзка тук обсъждаме една мярка, която на първо четене е временна мярка – дали до края на 2021 г., дали до началото на 2021 г., но това е пробен тестов период за 9 процентно ДДС. Не се знае колко дълго. В края на тази година ще се види дали има смисъл от това и колко ще са загубите за бюджета в крайна сметка. Да, ние искаме да помогнем на този бизнес, защото той всяка година дава между 11 и 13% от брутния вътрешен продукт и целият този бранш не е без значение за фиска. В тази връзка ние ще подкрепим както нашето предложение от ВМРО, което сме направили с този текст, а също така, ако не бъде подкрепено, разбира се, ще подкрепим това, което сме подписали с колегите от ГЕРБ.
Разбира се, има много хубави предложения, включително на господин Цонев и групата им – това са хубави предложения с много въпроси след тях, които водят, включително и на колегите от БСП и на господин Гечев, но ние в момента не искаме да променяме данъчната система, нали така, ние помагаме на един бранш. Това е идеята на нашето събиране днес и разглеждането на тези 9%. Ако тръгнем да правим промяна на данъчната политика и промяна на ДДС диференцирано за храни, за детски храни и така нататък, това е съвсем друго нещо и ще трябва по-сериозен дебат и много по-детайлно изучаване на всеки един детайл, на всяка една храна и на всеки един бранш, който се занимава с производството им.
Така че аз приключвам с изложението. Ще помоля госпожа Председателката да даде думата на бранша, да си кажат и те своето мнение и да приключваме, да минаваме към гласуване. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Министър Ангелкова.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Аз също бих искала да благодаря на всички народни представители, преди всичко и на премиера за проявената политическа смелост, на коалиционните партньори – тук виждам господин Симеонов, господин Сабанов като представители на нашите коалиционни партньори, и най-вече за това, че в тази криза, която, да, факт е, удари най-осезаемо нашия сектор – туризма. Всъщност намаляването на ДДС е една временна мярка, която обаче е срещу поет ангажимент за изсветляване на сектора и за вдигане на минималния осигурителен праг на заетите в него и на минималната работна заплата.
Аз мисля, че до момента сме показали, че с общи усилия и със стъпките, които предприемаме, ще докажем необходимостта от тази временна мярка, още повече че такава мярка приложиха всички държави – членки на Европейския съюз, по отношение на сектор „Туризъм“. И наистина Ви благодаря, затова че връщаме дебата към сектора, защото, освен че повече от 12% от брутния вътрешен продукт се реализира именно от сектор „Туризъм“, допринася много и за спасяването на над 320 хиляди пряко и индиректно заети в сектора. Със сигурност това ще даде възможност отново в тази изключително трудна ситуация да се борим за макар и трудното и бавно възстановяване. Защото секторът, освен че е свързан с пътувания, които знаете, че в момента са изключително ограничени и се борим за възстановяването им и плавно отваряне на границите, е свързан и с доверието на всеки един турист да пътува.
Затова благодаря на всички, които са предложили тази мярка от всяка една парламентарна група, и вярвам, че представителите на сектора, които са тук и ще го потвърдят, ще оправдаят гласуваното им доверие. Виждате, че с усилията, които заедно с Вас направихме и се въведе Единната система за туристическа информация, всички са вписани в нея – над 17 777 са местата за настаняване, които са вписани в Единната система за туристическа информация и над 24 000 са заведенията за хранене и развлечения съгласно дефиницията, която има в Закона за туризма, за упражняване на тяхната дейност.
Мисля, че ако подкрепите тези мерки – всички така, както сте ги предложили, особено когато говорим за намаляването на ДДС по отношение на ресторантите и хотелите и, разбира се, ако прецените други групи, които са в сектор „Туризъм“, аз мисля, че със сигурност представителите на сектора ще оправдаят това доверие и се надявам да докажем, че максимално секторът ще се изсветли и няма да сме сбъркали по отношение на тази мярка. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, министър Ангелкова.
Госпожо Христова, заповядайте.
ДОРА ХРИСТОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, Заместник-министър и уважаеми гости! Ние ще подкрепим всички предложения. Моят въпрос – по-скоро един от въпросите ми, е уточняващ: ако може вносителите на Законопроекта на ГЕРБ, и „Обединени патриоти“ да дадат повече обяснение, какво разбират под „приготвена“ или „неприготвена храна“? По-скоро какво разбират под „неприготвена храна“? Аз лично се опитах да намеря определение в закона или изобщо някъде другаде, възможно е в някой от стандартите да има такова определение, защото според мен това ще бъде предпоставка. То ни е ясно на всички, че ще има много злоупотреби с тази намалена ставка, но особено… (Реплика: „Откъде Ви е ясно? Откъде Ви е ясно, че ще има злоупотреби? Как така Ви е ясно, че има злоупотреби по условията?“)
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Много моля гостите да изслушат изказването на народния представител!
ДОРА ХРИСТОВА: За да няма съмнения, моля да обясните.
В нашето предложение също сме въвели диференцирана ставка за доставка на книги, като се опитахме да намерим определение за „доставка на книги“, какво влиза като услуги в понятието „доставка на книги“. Ще Ви помоля да кажете Вие какво влагате тук, понеже тук може да се включат издаването на книги, разпространението, самият автор на книги и е хубаво да бъдат уточнени тези подробности. Ако решим, че има някакви недоуточнения, неточности, между първо и второ четене да бъдат променени текстовете. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо Христова.
Искам да си позволя да отговоря тук. Съгласно Регламент за изпълнение № 282 от 2011 г. на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данък върху добавената стойност, има един чл. 6, който казва така в т. 1: „Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека“ и т.н. – може да прочетете самия член, но в самата Директива на Съвета определението е такова.
Колеги, има ли други изказвания?
Госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Аз искам да взема отношение тук, тъй като колеги, членове на парламента, се опитаха да потърсят противопоставяне между отделните идеи на законопроектите, които сме внесли.
Да, спор няма, че на туристическия бранш трябва да му се помогне, но в същото това време смятам, че всички парламентарни групи имаме право да направим предложения. Професор Гечев направи аргументи по нашия законопроект. Той има три основни акцента. С намаляване на ДДС-то за храните косвено се помага на туристическия бранш и на хората, които са ангажирани с туризма. Паралелно с това всичко показва, че хората обедняха през този период от време. Това обедняване частично се компенсира също с нашето предложение и всички се кълнем в здравето на хората. Здрави хора могат да отидат на ресторант и здрави хора могат да потребяват туристическа услуга.
Така че мисля, че не бива да търсим едно противопоставяне. Между първо и второ четене ще бъдем много внимателни, особено за второ четене да подкрепим всичко това, което е разумно, за да може българската икономика, отделните браншове да бъдат подкрепени в излизането в тази криза, и спор няма за най-засегнатите.
Но тук силно се впечатлих от изказване на член на кабинета, на правителството – министър Ангелкова, а то прозвуча и цяла седмица звучи. И тъй като има представители на Министерството на финансите, искам да попитам: девет години управление на ГЕРБ. Една от слабите, добрата рекламна политика е, че е изсветлен бизнесът и че се събират много данъци. Какво означава тази реплика на член на кабинета – че с този законопроект ще изсветлим бизнеса? Къде има сиво, кой го крие сивото? Означава ли, че нямаме държава, държавност, проблеми? Тук искам малко да доразвиете тази Ваша реплика, защото тези хора според мен, които стоят на масата, са на светло. Те са легитимни, представени, плащат си данъци според мен, легитимно преговарят с правителството. Ако има сиво, да се каже къде е сивото и ако има някой, който институционално не контролира, да го знаем.
И отново ще се върна – да гледаме законопроектите с достатъчно уважение на идеите, които са дадени, да не се противопоставяме, защото туризъм, да, здраве на хората, намалели приходи във всички български семейства, които все още не са компенсирани. На нас тепърва ни предстои дебат като членове на парламента как ще подкрепим българските семейства, отделните браншове и как това, което предлага като кабинет правителството, то ще заработи ли, дали сработва? Аз например имам силно притеснение, тук ще го споделя, задала съм въпрос: посетих вчера две банки. Хората ходят и търсят да сключат договори да вземат безлихвени заеми от тези от 1500 лв. Оказва се, че само четири банки оперират, останалите нямат договори, а ние въртим латерната, че всичко е о’кей. Тоест ние тепърва като опозиция и като предложения, които ще правим, ще искаме действително това да сработва за всички хора.
Тук се споделиха две реплики, моля като Бюджетна комисия да дадем право на всеки да има своята инициатива, да направим един подобаващ дебат в парламента, да се чуят идеите на всички, да степенуваме предложенията, които са най-важни, да прозвучат и други инициативи и идеи. В заключение отново ще се обърна към министър Ангелкова, и към заместник-министъра на финансите: колко сиво е и колко сиво очакваме да изсветлим, и при това изсветляване, какво означава тази реплика? Защото изказването на министър Ангелкова ангажира и кабинета. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, госпожо Янкова.
Дневният ред на днешното заседание е свързан със Законопроекта за изменение на Закона за ДДС. Ние много разширихме тук темата с различни мерки, които се предприемат в кризата с COVID-19. Не знам дали тук е мястото да дискутираме, още по-малко пък да отговаряме на въпроси защо някой някъде е казал нещо и да тълкуваме това, което е било казано. Не зная дали имате желание да вземете отношение по този въпрос.
Предлагам да продължим с изказванията.
Колеги, има ли други изказвания?
ДОРА ЯНКОВА: Аз настоявам да ни се отговори. Член съм на парламента, в Бюджетна комисия сме, имаме право. Защо сме ги поканили тогава? Можеше да направим закрито заседание, да си чуем становищата и да кажем на министъра, и на заместник-министъра, и представителя на Министерството да си ходят. Те са тук да ни подпомогнат, а мен ме разтревожи това – аз го чух и от срещата на премиера, когато се говореше: „Има нещо сиво.“ Къде е сивото и кое не е на светло?
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Желаете ли да вземете отношение?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, знаете, че винаги в предишни години, когато сме работили с Вас, и с всички, сме коментирали възможността за оптимизиране работата в нашия сектор – неслучайно приехме Единната система за туристическа информация.
Сами разбирате, че няма как да говорим в абсолютни числа на 100% и винаги затова непрекъснато подобряваме и променяме законите и механизмите, за да можем ние да гарантираме, че тези закони ще бъдат спазвани в максимална степен с необходимото отговорно поведение от страна на всеки един, който работи –особено когато говорим за нашия сектор.
Неслучайно преди кризата имаше промени в Закона за туризма, свързани и с декларирането само с една декларация на така наречените места за настаняване в електронните платформи, именно за да може да не се създава и нелоялна конкуренция за тези, които по един или друг начин функционират в нашия сектор. Това имах предвид. И със сигурност знаете и Вие, когато сме защитавали и сте ни подкрепили, за което Ви благодаря, когато сме променяли Закона, за да създадем Единната система за туристическа информация, бе именно, за да можем да извадим всички тези обекти, които функционират и работят в сектора и които по един или друг начин не припознават един или друг механизъм, за да можем да го създадем и за да може да се контролира.
Това съм имала предвид, когато коментирам изсветляване, за да може всеки един обект, който от А до Я е ангажиран в нашия сектор – това коментирах във връзка с Единната система за туристическа информация, неслучайно дадох за пример местата за настаняване, които са вписани в нея, неслучайно дадох пример със заведенията за хранене и развлечение, които са вписани в нея. Защото именно и целта на тази система, и ако съм неразбрана, предполагам, че това е довело до недоразумението, целта на тази система и затова коментирах и в този контекст, е била такава, за да може да излязат на светло всички нощувки и всичко, което се реализира и за което, както Вие сте ми сигнализирали, защото все пак сте в един от най-хубавите ни зимни курорти в България, така и всички други народни представители са го правили и сме променили Закона в тази му част.
Така че тази ми реплика беше в частта по отношение на Единната система за туристическа информация. Неслучайно тогава я коментирах. Единната система за туристическа информация, знаете, че това е основната цел на тази система, когато я създадохме. Благодаря.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, министър Ангелкова.
Ще си позволя и аз да кажа няколко думи. Ние ще подкрепим Законопроекта, внесен от ГЕРБ, от Красимир Ципов и група народни представители. Прословутото становище на Министерството на финансите, в интерес на истината е и публично, качено е на сайта на Народното събрание, казва, че по предложението, което БСП прави за храните, лекарствата и така нататък, бюджетът ще бъде ощетен с над милиард и половина. Милиард и половина е над 16% от общите приходи, които влизат от ДДС в хазната. Мое мнение е, че това е изключително голяма тежест за приходната част на бюджета и наистина би могло да създаде проблем със самия бюджет. Това е и причината, поради която няма да го подкрепим, още повече че няма гаранция, че реално цените ще паднат при едно такова намаление.
Относно предложението на ДПС – за детските храни, фармацевтичните продукти, включително памперси. Сега тук отново пак нямаме гаранция, че цените ще паднат, но това е една мярка, която ние може би сме склонни да преразгледаме във връзка с това, че има нужда от конкретика, има нужда от повече обяснения, повече определения, които трябва да бъдат направени между първо и второ четене евентуално, ясна конкретика точно за кои храни става въпрос. Защото тук за какво говорим? – Говорим за адаптираното мляко, за детските пюрета, за всичко, свързано с много малките бебета, или говорим за всичко, свързано с децата до три години. Защото аз и като майка мога да кажа: децата до три години имат нужда и от плодове, и от сирене, от зеленчуци, яйца, какво правим в този случай? – Кръщаваме детски плод, това е идеята, че между първо и второ четене просто трябва да се мисли в посока изясняване на точните дефиниции кое всъщност ще бъде включено.
Разбира се, това са мерки, които имат и поставен срок, което означава, че в този поставен срок ние ще видим ефекта и ако той е положителен, може да се мисли в посока продължаване на тези мерки, запазване на тези мерки, ако естествено не видим ефект – може да се мисли и в обратната посока.
Относно туристическите услуги. Там се облага маржът, те всъщност са посредник, още повече че ние в момента субсидираме с едни 35 евро на седалка на турист, който пристига в България. И отново казвам: това са мерки, които се правят с цел подпомагане на бизнеса, антикризисни мерки, които да помогнат на бизнеса, на българския бизнес да работи по-добре в тези условия и по-лесно в тези условия. Така че това е, което ние възнамеряваме да направим. Благодаря.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вземам думата пак за реплика.
Първо, искам да Ви припомня, че при представянето на Законопроекта изрично декларирах, че ние ще участваме в конкретизиране обхвата на нашия законопроект. Наистина нямахме време, макар че направихме такъв опит с колеги от Министерство на финансите да видим кои са номенклатурите, как са определени и така нататък, но не ни стигна времето.
И второ, да Ви припомня технологията на работа за второ четене. Неподкрепен законопроект не може да влезе в общия доклад. Така че Вашето декларирано желание това, което сме направили като предложение да бъде поправено между първо и второ четене, не може да стане, ако нашият законопроект не бъде приет на първо. Аз декларирах още при представянето на Законопроекта, че ще направим и ще участваме в това подобряване на Законопроекта. Още повече че, ако бъде приет и бъде записано, той може да бъде отхвърлен на второ четене, ако не е достатъчно конкретизиран. Така че технологията е такава. Няма как на второ четене неприет текст да бъде вкаран отново. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Професор Гечев?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Изслушах с внимание това, което казвате Вие, ако правилно съм разбрал няма да подкрепите сега Проекта, внесен от Вашия колега Будинов ли, как беше? Така ли е, не разбрах?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Не, не съм казала нищо такова. Казах, че ние ще подкрепим Проекта, внесен от ГЕРБ, от народния представител Красимир Ципов и група народни представители. Казвам: Красимир Ципов и група народни представители.
Коментари? Други? Няма. (Реплика.)
На мен ми се струва, че тези законопроекти, които разглеждаме, основно са във Ваша полза. Не знам дали има нещо да допълните, още повече че нямаше и въпроси към Вас. Ако имате някакви бележки?
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Ако имате изменения от бранша, между първо и второ четене ще се радваме да ги предложите да ги направим. Сега ще се гласува само това, което е написано в момента като предложение. Когато бъде приет Докладът в момента, който е на първо четене, между първо и второ четене ще имате възможност, ако имате допълнения или някакви различни неща, които да свършите, тогава наистина може да ги предложите, включително пак да бъдете поканени на Комисия. Но сега ще се приеме едното от тези предложения, които в момента са дадени. Така че…
РИЧАРД АЛИБЕГОВ (Българска асоциация на заведенията): В този смисъл искахме. В такъв случай да изкажем, че бихме подкрепили внесения Законопроект от „Обединени патриоти“ – на Валери Симеонов, защото там по-точно е изписано това, което всъщност ние искаме и за което сме се разбрали с господин Премиера. Ако ни дадете думата за две минутки, ще може да кажем.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Заповядайте.
Много моля за кратки изказвания. Наистина напреднахме във времето.
РИЧАРД АЛИБЕГОВ: Много Ви благодаря, че имаме тази възможност да кажем тук две думи. Трябва да сме кратки. Нашият проблем е т. 3 от Закона, който е, и именно, че там не е ясно описано. Бихме искали да променим тази точка по следния начин: „Ресторантьорски и кетъринг услуги, предоставени от заведения за обществено хранене и развлечение, категоризирани по Закона за туризма“. Разбира се, с изключение на акцизните стоки – алкохол, цигари, те не влизат в това число.
Това всъщност е нещото, за което ние сме се уговорили с господин Премиера, това е всъщност нещото, за което ние сме поели ангажимент за вдигане на минималния праг на работната заплата от 610 на 800 лв., който – обръщам се към Министерството на финансите – със сигурност ще покрие доста голяма част от очакваната загуба за ДДС, която всъщност стъпва на данни от 2019 г., а знаем, че 2020 и 2021 г. със сигурност няма да бъдат толкова успешни. Така че това е нашето предложение и ще помолим да го вземете предвид. Благодарим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Сигурна съм, че между първо и второ четене евентуално ще бъде разгледано.
Вие имахте желание да се изкажете.
ЛЮБОСЛАВ КОСТОВ: Да, няма да Ви отнема много време, само една-две минутки. Искам категорично да заявя, че позицията на КНСБ е против. Ще коментираме абсолютно всички законопроекти, тъй като те касаят едно и също нещо, а именно отчасти диференциране на данък добавена стойност. От това, което успях да прочета като мотиви, тук става въпрос за двегодишен период и загуба в бюджета от над 270 млн. лв. Това е значителна част като приходи, от които ние ще се лишим, при положение че преразпределителната роля от бюджета спрямо ББП, която правим в момента, е най-малка в целия Европейски съюз – около 35%.
В момента посоката, към която вървим, е още по-зле – при средни стойности около 40%. Аз не знам, ние сме в Бюджетна комисия, редно е да чуем и Министерството на финансите какво знае и какво мисли, въпреки че има становище отпреди два часа, тъй като те са най-големите експерти тук в крайна сметка – нито аз, нито Вие.
На следващо място, в Програмата на изпълнителната власт, доколкото знам, тя е избрана с мандат, там пише, че четири години няма да се пипат данъците. Ние от три години искаме необлагаем минимум, искаме по-ниски данъци за хората с ниски доходи и всеки път ни се отказва с аргумента, че данъците няма да се пипат. Сега се пипат – о’кей. Аз нямам нищо против ресторантьорския бранш. Той имат нужда от подкрепа, но както стана нарицателна през последните дни така наречената Кутия на Пандора, сега всеки бранш ще тръгне да излиза с аргументи и да иска някакви данъчни отстъпления по линия на косвените данъци, а те са най-големия приход в бюджета, тогава какво правим с приходната част? После ще искаме реформи в образованието, реформи в здравеопазването…
Мисълта ми е, че те имат нужда от подкрепа, но данъчната философия ли трябва да се пипа? Данъчната система е инструментът, а данъчната философия е това, което трябва да гледаме, докато това за нас е поредната реформа на парче и ние сме категорично против. Изпратили сме становище преди два дни, ако не се лъжа, така че всички разполагате се него. Аз няма да Ви го преразказвам в момента, разбира се, и няма да му отделям повече време. Благодаря Ви за вниманието, че ме изслушахте и че ми дадохте думата.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря и аз.
ЛЪЧЕЗАР ЗАХАРИЕВ (Българска асоциация на заведенията): Точно към господина от КНСБ. Тук се пропуска едно нещо много важно: ние предлагаме да индексираме ставката за работника. Нали те защитават работниците? Това се пропуска винаги, че ние сами предлагаме да повишим минималния осигурителен праг в нашия бранш, тоест КНСБ защитава работника. (Реплики между представителя на КНСБ и Лъчезар Захариев.)
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Много Ви моля да не влизате в дебат.
ЛЪЧЕЗАР ЗАХАРИЕВ: Да. Ние как да компенсираме това?
АТАНАС ДИМИТРОВ (Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация): Само една цифра искам да спомена – 75 хил. души са заети в сектора на ресторантите и заведенията за обществено хранене и развлечение, от които по данни на Министерството на труда: 94% от тези хора се осигуряват на минимална работна заплата от 610 лв. Разликата, която ние изчисляваме, приблизително компенсацията за бюджета, от нас щетата, която би очаквало да се вземе предвид тази мярка, е около 150 милиона. Само от тази мярка ще влязат в бюджета към Националния осигурителен институт около 85 милиона. Мисля, че това е един сериозен аргумент и ангажимент, който ние приемаме в защита на това, което е договорено с премиера.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Добре, благодаря.
Приключихме с изказванията? Няма други. Някой ощетен? Няма.
Колеги, преминаваме към гласуване на законопроектите по реда на тяхното внасяне.
Най-напред подлагам на гласуване Законопроекта, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители, № 054-01-39.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 2, против – няма, останалите се въздържат.
Законопроектът не е приет.
Подлагам на гласуване Законопроекта, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители, № 054-01-40.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 3, против – няма, всички останали се въздържат.
Подлагам на гласуване Законопроекта, внесен от Боряна Георгиева и група народни представители, № 054-01-42.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 1, против – няма, всички останали се въздържат.
Подлагам на гласуване Законопроекта, внесен от Красимир Ципов и група народни представители, № 054-01-43.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, всички останали се въздържат.
Законопроектът е приет.
Подлагам на гласуване Законопроекта, внесен от Валери Симеонов и група народни представители, № 054-01-44.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 3, против – няма, всички останали се въздържат.
Законопроектът не е приет.
Подлагам на гласуване Законопроекта, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители, № 054-01-45.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 6, против – няма, останалите се въздържат.
Колеги, приключихме с точка първа от дневния ред.
Благодаря на гостите за търпението и за изказванията.

Продължаваме с точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ, № 054-01-10 ОТ 12 ФЕВРУАРИ 2020 Г. – ВТОРО ГЛАСУВАНЕ.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, делегирам гласа си на Вас за второ четене.
ПРЕДС. ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, господин Иванов, и госпожо Янкова.
Припомням, че на първо гласуване той беше приет единодушно.
Започваме с наименованието на Закона:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1.
Колеги, гласуваме.
Който е „за“, моля да гласува.
За – всички, против и въздържал се – няма.
Заглавието и § 1 са приети.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, така както е написана в Доклада.
Работната група подкрепя вносителя за § 3, както и за § 4.
Колеги, гласуваме параграфи 2, 3 и 4.
Който е „за“, моля да гласува.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Параграфи 2, 3 и 4 са приети.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5, като в ал. 4 думите „чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6“ се заменят с „чл. 27, ал. 2, 3, 5 и 6“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 6.
Гласуваме параграфи 5 и 6.
Който е „за, моля да гласува.
За – всички, против и въздържал се – няма.
Параграфи 5 и 6 са приети.
„Преходна разпоредба“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението „Заключителна разпоредба“.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, така както е посочена в Доклада.
Който е „за“, моля да гласува.
За – всички, против и въздържал се – няма.
Наименованието „Преходна разпоредба“ и § 7 са приети, с което и Законопроектът на второ четене. Благодаря Ви.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 16,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Евгения Ангелова