---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 102


На 24 септември 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка по отношение на Паневропейския гаранционен фонд в отговор на COVID-19 и Споразумението за гаранция при първо поискване между първоначалните гаранти и присъединяващите се впоследствие гаранти и Европейската инвестиционна банка, подписани от българска страна на 9 юли 2020г. в София и от страна на Европейската инвестиционна банка на 24 август 2020г. в Люксембург., № 002-02-16, внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, № 002-02-14/ 03.09.2020 г., внесен от Министерския съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия и на Устава на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията, № 002-02-15/03.09.2020 г., внесен от Министерския съвет.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Дневният ред е следният:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка по отношение на Паневропейския гаранционен фонд в отговор на COVID-19 и Споразумението за гаранция при първо поискване между първоначалните гаранти и присъединяващите се впоследствие гаранти и Европейската инвестиционна банка, подписани от българска страна на 9 юли 2020г. в София и от страна на Европейската инвестиционна банка на 24 август 2020г. в Люксембург., № 002-02-16, внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, № 002-02-14, внесен от Министерския съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия и на Устава на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет.
Който е „за“ така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред, а именно Законопроектът за ратифициране на Споразумението за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка.
При нас са колеги от Министерството на финансите.
Госпожа Гергана Беремска – директор на дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество“, ще ни го представи.
Заповядайте, госпожо Беремска.
ГЕРГАНА БЕРЕМСКА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! И двете споразумения са сключени във връзка с участието на Република България в Паневропейския гаранционен фонд, който е част от цялостния пакет от мерки на Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка за минимизиране на икономическите последици на пандемията от COVID-19, като създаването на Фонда, който е в размер на 25 млрд. евро, е одобрено от Европейския съвет на 23 април 2020 г.
В рамките на Паневропейския гаранционен фонд ще се предоставят гаранции по операции на Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд. Тези операции могат да бъдат директно финансиране или гаранции за високорискови операции на крайни бенефициери в участващите държави членки, който са жизнеспособни в дългосрочен план, но изпитват затруднения поради икономическото въздействие на пандемията от COVID и които отговарят на изискванията за търговско финансиране на ЕИБ или на нейните финансови посредници. Крайни бенефициери са основно малки и средни предприятия, но също и предприятия със средна капитализация, корпорации и публични предприятия, предоставящи важни услуги, и по-специално в областта на здравеопазването, медицинските изследвания и образованието, които не могат да получат финансиране по линия на съществуващите продукти и на групата на ЕИБ.
Фондът се финансира от държавите – членки на Европейския съюз, като приносът им е под формата на неотменими и безусловни гаранции при първо поискване, които ще покриват загубите по операции, финансирани от ЕИБ и ЕИФ. Размерът на гаранцията за всяка участваща държава членка се определя като процент от общия размер на Гаранционния фонд, съответстващ на дела на държавата членка в капитала на ЕИБ. Делът на България в капитала на ЕИБ е в размер на 0,21% и съответно гаранцията, която България ще предостави, ще бъде в размер на 51 млн. 251 хил. 27 евро. Само операции и крайни бенефициери в държавите членки, които имат финансов принос в Паневропейския гаранционен фонд, са допустими за финансиране. Приносът на участващите в Гаранционния фонд държави членки се урежда със Споразумение за принос между ЕИБ и съответната държава членка, в която се определя размерът на гаранцията, критериите за допустимост, първоначалният избор на продукти, а във връзка със споразуменията за принос се сключва и Споразумение за гаранция при първо поискване между държавите членки гаранти и ЕИБ, в което се уреждат въпросите, свързани с обхвата на предоставената от участващите държави членки гаранция.
При активиране на гаранция, всички загуби по операциите на групата на ЕИБ се покриват колективно от всички участващи държави членки. Делът на всяка държава членка в подлежащата на възстановяване сума е пропорционална на дела й в Гаранционния фонд. Плащанията по активирани гаранции са ограничени до размера на участието на съответната държава членка във Фонда. Тоест общият размер на плащанията от България по активирани гаранции няма да надхвърля 51 млн. 251 хил. 27 евро. Първоначалният инвестиционен период на Паневропейския гаранционен фонд ще бъде до 31 декември 2021г., като е възможно удължаването му с шест месеца при наличие на съгласие с мнозинство от две трети от участващите държави членки. Предоставянето на гаранция в размер до левовата равностойност на 51 милиона 251 хиляди във връзка с участието на България в Гаранционния фонд е предвидена в чл. 70а, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020г.
Двете споразумения са одобрени с Решение по т. 39 от Протокол № 40 от заседание на Министерския съвет, проведено на 1 юли 2020г. Двете споразумения влизат в сила от датата на последния подпис, който е положен от ЕИБ на 24 август 2020 г. Тъй като двете споразумения подлежат на ратификация от Народното събрание със закон, на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България е постигнала споразумение с ЕИБ двата документа да влязат в сила за нашата страна след получаване от Банката на писмо, с което се уведомява ЕИБ, че процедурата по ратификация е приключила.
С ратифицирането на двете споразумения се осигурява участието на България в Паневропейския гаранционен фонд, което е необходимо условие за включването на България в обхвата на допустимите за финансиране по Фонда държави. Участието на България в Паневропейския гаранционен фонд ще даде възможност на малките и средни предприятия, предприятията със средна капитализация и корпорациите в страната, както и на публичните предприятия, предоставящи услуги в областта на здравеопазването, медицинските изследвания и образованието, да ползват осигуряваната по линия на Фонда от ЕИБ подкрепа при благоприятни условия за преодоляване на затрудненията поради икономическото въздействие на пандемията от COVID. Това от своя страна ще спомогне за минимизиране на икономическите последици и запазване на работните места. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разбира се, че ще подкрепим.
Искаме гаранция от вносителите за следното. В крайна сметка рискът не е толкова голям, но все пак той съществува, както казахте, от реализацията на програмата и участие на частни фирми – държавни едва ли могат да изпаднат в такава ситуация, но частни, които биха имали затруднения да изплащат, така да се каже. Какъв е анализът на риска за България и как ще се подбират тези фирми, за да сме сигурни, че няма да се наложи да прибягваме до този фонд, защото ще бъде много неприятно едни фирми да реализират Фонда, а след това ние да плащаме?
ГЕРГАНА БЕРЕМСКА: При активиране на гаранцията по Паневропейския гаранционен фонд загубите се покриват от всички държави, участващи във Фонда, пропорционално на техния дял участие, така че български фирми, ако изпитват затруднения и не изплащат задълженията си, то ще се покрие от цялостната гаранция на Фонда.
Оценките на Банката и всъщност една много дълга част от преговорите за създаването на Паневропейския гаранционен фонд беше анализът на оценките на възможните загуби. Сериозен натиск беше упражнен от държавите членки да бъде намален процентът на загуби. Към момента той е ограничен със Споразумението до 20%.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Други въпроси, изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване точка първа – Законопроект за ратифициране на Споразумението за принос между Република България и Европейската инвестиционна банка по отношение на Паневропейския гаранционен фонд в отговор на COVID-19 и Споразумението за гаранция при първо поискване между първоначалните гаранти и присъединяващите се впоследствие гаранти и Европейската инвестиционна банка, подписани от българска страна на 9 юли 2020 г. в София и от страна на Европейската инвестиционна банка на 24 август 2020 г. в Люксембург., № 002-02-16, внесен от Министерския съвет.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Благодаря Ви, госпожо Беремска.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДВУСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ ДОГОВОРИ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, № 002-02-14/03.09.2020 Г., внесен от Министерския съвет.
Госпожо Кръстева, заповядайте.
ДЕНИЦА КРЪСТЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Проект на закон за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, подписано на 5 май 2020 г. в Брюксел, Кралство Белгия.
С Договора от Лисабон, в сила от 1 декември 2009 г., преките чуждестранни инвестиции станаха елемент от общата търговска политика, която е от изключителната компетентност на Европейския съюз.
През 2011 г. Европейската комисия стартира инициатива с основна задача съгласуването на обща позиция между държавите членки относно съществуването и прилагането на двустранните инвестиционни договори, сключени между държавите – членки на Европейския съюз, с оглед на законодателството на Европейския съюз. По инициатива на Европейската комисия към Генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ на Европейската комисия бяха създадени експертни работни групи, които имаха за предмет обсъждането на инвестиционната среда на Европейския съюз в светлината на сключените двустранни инвестиционни договори между държавите членки и прекратяването на тези договори.
С решение на Министерския съвет по т. 15 от Протокол № 23 от заседание на Министерския съвет от 15 юни 2011 г. е одобрена позицията на Република България относно готовността за прекратяването на двустранните инвестиционни договори, сключени между България и държавите – членки на Европейския съюз. Българското правителство е изразило принципната позиция, че Република България ще заяви готовност за прекратяването на двустранните инвестиционни договори с държавите членки при възприемането на координиран подход на ниво Европейски съюз за едновременното и цялостно прекратяване на всички двустранни инвестиционни договори в рамките на Европейския съюз, включително и чрез допълнително съдействие на Комисията.
На прекратяване подлежат 23 двустранни инвестиционни договора между България и държави – членки на Европейския съюз, както и клаузата в прекратения двустранен инвестиционен договор с Италианската република, с което се удължава закрилата на инвестиции, направени преди датата на прекратяването на Договора, за допълнителен период от време.
В Решението по делото С-284 от 2016 г. Ахмея срещу Република Словакия от 6 март 2018 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че арбитражните клаузи в двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, противоречат на разпоредби от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съдът на Европейския съюз прие, че арбитражните клаузи, залегнали с двустранните инвестиционни договори между държавите членки, противоречат на правото на Европейския съюз и следователно са неприложими.
След постановяването на цитираното решение държавите членки, с посредничеството на Европейската комисия, засилиха обсъжданията във връзка с прекратяването на сключените помежду им двустранни инвестиционни договори. Страните членки постигнаха съгласие процесът по прекратяването на инвестиционните договори да бъде проведен на два етапа: с подписването на декларация на представителите на правителствата на държавите членки относно правните последици на Решението на Съда по отношение на Ахмея и относно защитата на инвестициите в Европейския съюз; и втори етап – държавите членки да положат максимални усилия да прекратят договорите с многостранен договор или двустранно в срок до 6 декември 2019 г.
В периода 15 – 16 януари 2019 г. страните членки, включително България, подписаха декларация в изпълнение на първия етап. Паралелно с процеса по финализиране на декларацията, държавите членки, с посредничеството на Европейската комисия, започнаха работа по едновременното и координирано прекратяване на инвестиционните договори в рамките на Европейския съюз чрез сключването на многостранно споразумение.
С Решение по т. 18 от Протоколно решение № 25 от заседание на Министерския съвет, проведено на 29 април 2020 г., Министерският съвет одобри Проектът на споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз, като основа за водене на преговори и упълномощи постоянния представител на Република България към Европейския съюз да проведе преговорите и да подпише Споразумението от името на Република България при условия за последваща ратификация. Със Споразумението ще бъдат прекратени 19 двустранни инвестиционни договора на Република България с държави – членки на Европейския съюз, както и клаузата за удължаване на закрилата, уговорена в прекратения договор с Италианската република. Споразумението беше подписано на 5 май 2020г. между 23 държави членки, включително и Република България.
Няколко държави, а именно Кралство Швеция, Република Финландия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Австрия и Ирландия, не подписаха Споразумението по редица съображения, като някои от тях са заявили готовност да пристъпят към двустранно прекратяване на инвестиционните си договори, в случай че са налице такива, с останалите държави членки. Споразумението подлежи на ратификация на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: За изказвания и въпроси?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Госпожо Председател, едно уточнение.
Трябваше не да четете това, което е изпратено, а да кажете с пет приказки кое налага. Във всички нас възниква въпрос, че страните са подписвали договори, които, казано с две изречения, противоречат на основния договор на Европейския съюз. Така е решил Съдът, нали така? И тук възникват въпроси, съвсем нормални: как така, какви са тези юристи и правителства, които са подписвали договори, в това число и нашето правителство, които, моля Ви се, противоречат на основния договор? Въпросът е: защо българското правителство е подписвало договори, които са незаконни? Има ли юристи там, няма ли, какво правят тези юристи, или са ги накарали, още по-лошо, политиците да си затворят очите? Това е нещо като приемаме закони, които противоречат на Конституцията и се разправяме по няколко месеца. Аз ако съм, ще ги уволня всички. Как така ще пишат закон, който противоречи на Конституцията?!
А в случая, как така, сега разваляме тези договори, които са незаконни? Това кажете. Подписвани са договори, кой е решил, които противоречат, и сега очевидно, след като е решил Съдът, ние какво решаваме? Естествено, че ще подкрепяме, нали така? Като е решил Европейският съд, какво обсъждаме?! Въпросът е: защо сме си губили времето тук да гласуваме в тези комисии някакви закони, които противоречат на основния закон? Няма ли тази практика да се спре? Няма ли тези юристи там да гледат какво подписваме? Това ми е въпросът: какво сме правили ние, та сме подписвали незаконни договори? Така излиза според Съда. И тук си губим времето с часове, ратифицираме тук. Просто ни се смее целият свят сега.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Колежката няма как да Ви отговори на този въпрос. Може би това е въпрос, който трябва да зададете писмено на министъра на финансите.
Преминаваме към гласуване на точка втора – Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА УСТАВА НА МЕЖДУНАРОДНАТА МРЕЖА ЗА МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ И НА УСТАВА НА АСОЦИАЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет.
При нас са колегите от Министерството на икономиката: госпожа Яна Топалова – заместник-министър, Бойко Таков – изпълнителен директор, и Боряна Минчева – началник на отдел „Международни прояви и сътрудничество“.
Госпожо Топалова, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНА ТОПАЛОВА: Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Министерството на икономиката чрез Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия като институцията, отговорна за насърчаване на интернационализацията на българските предприятия, изпълнява държавната политика в стремежа на страната ни към членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като взема активно участие в различни инициативи от международен характер за насърчаване на кооперирането на малките и средните предприятия и за подобряване на експортните им позиции.
Министерството на икономиката и Агенцията работят усилено за намиране на международни партньори, чрез които родният бизнес да получи нови възможности за развитието си, особено предвид последиците, които пандемията COVID-19 нанесе на износа. Такава възможност предлага присъединяването на Агенцията към Международната мрежа за малки и средни предприятия и към Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията, одобрено с Решение на Министерския съвет от 9 септември 2020г.
Международната мрежа за малки и средни предприятия е създадена през 2000г. като инициатива в подкрепа предприятията по време на конференция на ОИСР, посветена на малките и средните предприятия и глобализацията. Организацията насърчава международното сътрудничество, публичното и частното партньорство в сферата на иновациите и технологичния трансфер за малки и средни предприятия между държавните органи, международните и неправителствените организации и търговските камари в цял свят. Организацията осъществява връзка между структури, които подкрепят малкия и средния бизнес, както и такива, които създават политики за финансирането му.
Чрез членството си в Мрежата Агенцията ще получи достъп до полезна информация, обмяна на опит и контакти от членовете в Европа, Северна и Латинска Америка, Азия и Африка. Същевременно страната ни в лицето на Агенцията ще получи възможност за намиране на потенциални партньори и финансиране чрез участие в съвместни международни проекти.
Наред с основните си дейности, Агенцията за малки и средни предприятия активно участва в инициативи на европейско ниво, сред които такива на Европейската комисия и на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията. Основна цел на Асоциацията е изграждането на общи позиции на Европейските организации за насърчаване на търговията при осъществяване на сътрудничество с Европейската комисия и останалите институции на Европейския съюз, както и обединяване на усилията в подкрепа на бизнеса и увеличаване на ефективността на Европейската стратегия за интернационализация.
Присъединяването на Агенцията към двете организации ще спомогне за установяването на трайни партньорски отношения с организации, насърчаващи търговията и развитието на малък и среден бизнес, от цял свят. Същевременно с това ще бъде утвърден имиджът на България като модерна европейска страна, активно работеща по посока разгръщане на потенциала на индустрията и търговията си. Сигурна съм, че членството в двете организации ще окаже дълготраен положителен ефект върху бизнес климата в страната чрез обмяната на опит и добри практики, които Агенцията изрази силното си желание да реализира в съвременни креативни програми и инициативи, целящи да развиват родния бизнес спрямо европейските и световните стандарти.
Положителни становища и подкрепа бяха изразени от страна на Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската стопанска камара, Българската стартъп асоциация, Българската аутсорсинг асоциация и Асоциацията на бизнес клъстерите.
Уважаеми дами и господа народни представители, въз основа на гореизложеното предлагам да ратифицирате Решението на Министерския съвет, което одобрява членството на Агенцията в двете организации. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги? Няма въпроси, няма изказвания.
В такъв случай преминаваме към гласуване на Законопроект за ратифициране на Устава на Международната мрежа за малки и средни предприятия и на Устава на Асоциацията на Европейските организации за насърчаване на търговията, № 002-02-15, внесен от Министерския съвет.
За – всички, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет. Благодаря Ви.
С това изчерпахме днешния дневен ред и приключваме заседанието.

(Закрито в 11,56 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова