---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 103


На 8 октомври 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за ратифициране на Учредителния договор на Международната асоциация за развитие от 24 септември 1960 г., № 002-02-17/ 29 септември 2020 г., внесен от Министерския съвет.
2. Отчет за дейността на Сметната палата на Република България за 2019 г., № 024-00-12, внесен от Сметната палата на 30 септември 2020 г.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем днешната Комисия по бюджет и финанси.
Дневният ред е:
1. Законопроект за ратифициране на Учредителния договор на Международната асоциация за развитие от 24 септември 1960 г., № 002-02-17, внесен от Министерския съвет.
2. Отчет за дейността на Сметната палата на Република България за 2019 г., № 024-00-12, внесен от Сметната палата на 30 септември 2020 г.
Този път, за разлика от друг път, поради това че има COVID, ще го гледаме в тази зала.
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Всички са „за“.
Много хубав дневен ден, харесахте го.

Започваме с точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА УЧРЕДИТЕЛНИЯ ДОГОВОР НА МЕЖДУНАРОДНАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ ОТ 24 СЕПТЕМВРИ 1960 Г.,
№ 002-02-17 от 29 СЕПТЕМВРИ 2020 Г.
Заместник-министър Маринела Петрова ще ни докладва за този Учредителен договор от 1960 г.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! С Решение от 28 септември 2020 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Учредителния договор на Международната асоциация за развитие (МАР) от 24 септември 1960 г. МАР е създадена същата година и е единствената от петте организации от групата на Световната банка, където България до момента не членува.
Асоциацията допълва дейността на Международната банка за възстановяване и развитие като подпомага най-бедните страни чрез предоставяне на заеми при субсидиарни условия, безвъзмездни помощи и техническа помощ, а също така се ангажира с облекчаване на дълг по линия на различни инициативи. Членският състав на МАР към момента е 173 страни, като в МАР членуват всички държави на Европейския съюз, с изключение на България и Малта към момента.
На основание на чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България през 2019 г. от страна на правителството са предприети действия за стартиране на процедурата за членство на Република България в МАР.
С Решение № 570 на Министерския съвет от 3 октомври 2019 г. е одобрено намерението на страната за членство в организацията, като на основание на това решение, с писмо на министъра на финансите от 11 октомври същата година пред Международната финансова институция, е представено заявление за членство на страната. В отговор, на България са предложени финансови параметри и условия по отношение на допустимите записвания в институцията и свързаните с тях права на глас, които са одобрени с Решение № 691 на Министерския съвет от 21 ноември 2019 г. Приемането им от българската страна е потвърдено пред МАР с писмо на министъра на финансите седмица по-късно.
Въз основа на предприетите действия на 22 май 2020 г. Управителният съвет на МАР е приел Решение № 245 за членството на България в Асоциацията, с което са определени специфичните срокове и условия на членството на страната и изискванията за неговото влизане в сила.
Заложените в това решение условия за членство на България са за член на Асоциацията по част 2 от Учредителния й договор, а именно за страните, по отношение на които до момента се прилагат по-благоприятни условия, като се предвижда България да направи задължително първоначално записване в МАР в размер на 3 млн. 715 хил. 558 щатски долара и доброволни допълнителни записвания по захранвания от трето до осемнадесето и по многостранната инициатива за облекчаване на дълг в размер на общо 1 млн. 436 хил. 626 щатски долара, което ще й даде право на общо 110 хил. 402 гласа в Асоциацията.
Решението на Управителния съвет посочва и изискванията за влизане на членството на страната в сила, а именно плащане на задължителното първоначално записване, депозиране пред МВВР на документ за приемане, в който се посочва, че България е приела съгласно законите си Учредителния договор, сроковете и условията за решение на Управителния съвет за членството й в МАР и може да изпълнява всички свои задължения по тях.
Трето, подписване на оригинала на Учредителния договор на МАР. Определеният за изпълнението на тези изисквания срок е краят на тази година, с възможност за неговото удължаване от изпълнителните директори на МАР.
Изискванията за влизане на членството на България в Асоциацията в сила предполагат ратифициране на Учредителния договор от Народното събрание със закон. Предвид спецификата на процедурата на организацията, подписването на оригинала на учредителния договор на МАР се явява заключителна стъпка за влизането на членството в сила, като се осъществява след приемането на Договора от съответната страна членка в съответствие с нейните закони и предприемане на всички необходими стъпки, за да може да изпълнява задълженията си по него.
Действия за изпълнение на останалите изисквания за влизане на членството в България в МАР в сила са приети и с визираното по-горе РМС от 28 септември 2020 г., с което са одобрени сроковете и условията, заложени в Решението на Управителния съвет за членството.
В съответствие с изискванията на МАР е възложено изготвяне и подписване на необходими пред Асоциацията документи, след влизането в сила на Закона за ратифициране на Учредителния договор, като министърът на финансите е упълномощен да подпише оригинала на Договора.
В контекста на нарастващата глобална свързаност, считаме, че участието на България в такава организация е актуално, тъй като то дава възможност за присъединяване към политики и инструменти, насочени за разрешаване на релевантни в глобален план въпроси, както и към инициативи за глобална солидарност. Записванията и приносът в МАР се отчитат и като официална помощ за развитие. Не на последно място, това променя и профила на страната ни и ни доближава до категорията страни, към които ние сме се присъединили, а именно държавите – членки в Европейския съюз.
Министерският съвет предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2, 4, 5 и 7 от Конституцията да ратифицира със закон Учредителния договор на МАР от 24 септември 1960 г. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, госпожо Петрова.
Въпроси?
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Два въпроса, от които по-важен е вторият.
Първият ми въпрос е: каква е причината досега да не сме се присъединили толкова време? Очевидно е, че след като са останали България и Малта, няма как да сме различни от другите, но имало е някаква причина, защо досега не сме?
Второ, това, което вече ме интересува като народен представител, е: не е проблем все пак първоначалната сума за участие, но Вашите разчети какви са за бъдещи ангажименти – какви могат да бъдат за България? Защото първоначалната регистрационна сума не е голяма, но след като се помага на други страни, там няма да се помага с 5 милиона, там ще са по-значителни суми.
Какви ангажименти би могла да има държавата за в бъдеще и при какви условия? Възмездно, защото има и безвъзмездни там… Ако са възмездни – по пазарни лихви ли са, тоест как ние, гласувайки, ще ангажираме българската държава?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: По първия въпрос. Мога само да кажа, че това е било въпрос на политически приоритети и някакъв вид ориентация на държавата, доколкото аз, бидейки част от държавната администрация в продължение на няколко десетилетия, съм следяла този процес.
Официалната помощ за развитие и подкрепата за по-бедни страни винаги е стояла на втора линия, предвид това, че и ние сме се считали за сравнително бедна държава. Сега вече, преминавайки в по-горна категория по стандартизацията на доходните равнища на Световната банка, вече нямаме голямо извинение да не се присъединим.
По отношение на бъдещи ангажименти, записванията стават на доброволен принцип на всеки съответен кръг от около две-три години. Тогава всяка държава има опция да плати до определена сума, или да се въдържи. Съответно това се отразява на размера на броя акции, с които участваме в капитала на Асоциацията.
Имало е случаи на страни в сегашния цикъл на увеличение – мисля, че беше Кипър и някои други страни, които са отказали вноска… Нали така беше? (Уточнения встрани от микрофоните.)
…Гърция, Кипър.
Има страни, които не са плащали, от нашата категория – тази с междинните доходности. Съответно очакваната вноска, мисля, че няма да се различава съществено от тези, които сме имали преди. Общо взето те са от порядъка – под милион са – нали така, или бъркам? (Уточнения встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Кажете.
ДЕСИСЛАВА ЛАЗАРОВА: По принцип на всеки три години се провеждат дискусии между потенциалните донори, тоест страните, които имат готовност да предоставят съдействие. В рамките на тези дискусии по захранванията се уточняват приоритетите на Организацията за следващия 3-годишен период и съответно готовността на донорите да предоставят финансиране.
Финансирането се предоставя от всяка страна по нейна преценка. Съответно страните, които са установени донори, обикновено се стараят да не предоставят по-малко от предходните си вноски.
Ние все още сме в категорията на страните, които не са установени донори от групата по Част първа. Така че в този аспект ние имаме възможност гъвкаво да предоставим ресурс. Част от ресурса се отчита като безвъзмезден контрибуторски принос и една малка част се изчислява и влияе върху броя на акциите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Като размер можем да кажем, че всъщност от трето до осемнадесето захранване ние плащаме милион и половина щатски долара, а всяко следващо захранване би следвало да е по-голямо.
ДЕСИСЛАВА ЛАЗАРОВА: Частта за акциите е много по-малка, отколкото частта, която…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: С една дума, следващото захранване е пак от милион и половина или малко повече – по наша преценка, така ли?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вие казвате, че ние участваме в увеличението на капитала на Асоциацията, така да се каже, и купуваме акции. С направените средства срещу акциите, по-голямата част от тях или всички, са дарение за развиващите се страни по проекти, които те са представили. Така ли е?
Как ще участваме ние след две-три години? Значи, не може, ако участваме да бъде по-малко от тази сума – милион и нещо, но решението се взима – от кой? От правителството само, или се внася в парламента, или се включва в бюджета, или как е?
ДЕСИСЛАВА ЛАЗАРОВА: Само да поясня. Този милион, който се плаща за акции, това е общата сума за всички захранвания от трето до осемнадесето. Това са трето-четвърто-пето-шесто – седемнадесето, до осемнадесето захранвания, всичките захранвания до момента, които се извършват. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
През три години. Значи от 60-те години до сега. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Да, за всички захранвания до момента. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, купуват се акции просто. Купуват се за милион и половина акции. Оттук нататък, каквото дадем, ще е за безвъзмездно дарение, на който там е кандидатствал по програми.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Кой ще решава – правителството? Така ли е? (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ти си дал един милион и половина за сто години, каква помощ искаш?!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Разбрах, госпожо Председател.
Да го гласуваме, но имате домашно – докато влезе в залата, да уточните тези неща: кой ще взима решения, как ще взима, ще идва ли в парламента, в бюджета ли ще бъде?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Най-вероятно правителството ги взима.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Защото ще ни питат другите ни колеги: какво гласуваме?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Значи, ще се предвижда се в Закона за бюджета за съответната година и като се предвиди, правителството го предлага, ние го одобряваме през Закона за бюджета. Това ще е. То е стандартна процедура за всякакви други такива ратификации.
Така ли е? Обясних ли го правилно? (Шум и реплики извън микрофоните.)
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Учредителния договор на Международната асоциация за развитие от 24 септември 2016 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Всички сме „за“.
Приемаме Законопроекта и ратифицираме Договора. Благодаря.

Преминаваме към точка втора:
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 Г.
Господин Цветан Цветков – председател, госпожа Горица Грънчарова – заместник-председател, и господин Тошко Тодоров – заместник-председател.
Обичайните гости, които досега винаги са били домакини, но тази година са гости.
Господин Цветков, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще представим Отчета за дейността на Сметната палата за 2019 г. накратко, но при необходимост и желание от Ваша страна сме готови да направим едно по-пространно и задълбочено представяне в подходяща за целта обстановка. Сега ще се ограничим в рамките на основните аспекти от нашата дейност.
През изминалата година Сметната палата насочи своята дейност в две главни направления.
Първото от тях е изпълнение на Програмата за одитна дейност на Сметната палата за 2019 г., която включваше одити, както са задължителни за нас по силата на Закона за сметната палата, Изборния кодекс и Закона за политическите парти, така и одити, които ние сме преценили на база на оценка на риска, че ще бъдат полезни за обществото, защото те са в много важни за него сфери, като здравеопазване, образование, екология и земеделие.
При тези одити ние целим не само да ограничим възможностите за закононарушения и измами, но също така да предложим подобряване на дейността на тези организации, вследствие на което подобряване да се подобри като цяло институционалната среда и качеството на предлаганите услуги от самите бюджетни организации, било то министерства или общини.
Втората дейност, по която ние работехме през миналата година, беше подобряване на така наречения административен капацитет на Сметната палата или качеството на нашата дейност. Това е свързано с подобряване на одитната методология, обучение и квалификация на одиторите, за да се поддържа и подобрява тяхната професионална компетентност и все по-разширено използване на информационните технологии в одитната дейност на Сметната палата, все по-разширено използване на специализиран одитен софтуер, а така също и въвеждане на система за управление на информационната сигурност.
Относно Годишната програма за одитната дейност – само няколко цифри ще спомена пред Вас. Извършени са 308 одита за миналата година. Преобладаващата част от тях – 259 са финансови одити, свързани със заверка на годишни финансови отчети. Тези одити са задължителни по Закона за Сметната палата и са изключително важни не само, за да има обществото една увереност – и обществото, и ръководствата на организацията, а и всички потребители на тази информация, че отчетите дават вярна и честна представа за финансовото състояние и имуществото на бюджетните организации, но и те са една добра основа за взимане на правилни управленски решения.
Ще отчета два факта, свързани с тези одити. Първият е, че в рамките на тях се извършиха корекции на стойност над 7 милиарда – корекции на констатирани отклонения. Това са отклонения, констатирани при проверката на периодичните отчети – шестмесечни и деветмесечни, и се констатира от нашите колеги. Предложили сме да се направят корекции, организациите са приели са направили тези корекции на стойност 7 милиарда. Сумата е доста голяма – около три пъти повече в сравнение с 2018 г., но искам да кажа, че се касае за малко на брой обекти – не е така повсеместно извършването на тези корекции, малък на брой обекти на по-голяма стойност. Малко на брой обекти и на по-голяма стойност.
Но, както казах, това е изключително важен инструмент за подобряване на качеството на Годишния финансов отчет, защото в резултат на това се увеличава броят на изразените положителни дейности на Сметната палата. Това показва вече едно значително качество на отчетността в публичния сектор.
Втората група одити, които извършваме, това са одити за съответствие, техният брой е тридесет и три. При тези одити, които констатираме, че все още предимно в общините системите за финансово управление и контрол не са така ефективни, тоест контролните процедури и дейности, които са въведени, не са така ефективни, затова се констатират и закононарушения.
Много интересна област, по която ние работим и правим интересни проверки през последните, бих казал, вече четири години, това е събираемостта на местни данъци и такси в общините. Осем одита бяха извършени през миналата година и, за съжаление, се потвърждава тенденцията за ниска събираемост на местните данъци и такси от общините. Въпреки че тази дейност им е възложена или делегирана преди повече от 15 години, те все още нямат така ефективни системи за събиране на местните данъци и такси, не са активни, не са инициативни, което, знаете, че води до влошаване на тяхното финансово състояние и, от друга страна, им дава повод да искат субсидии от по-голям размер.
Пропуснах да спомена един много важен факт, свързан с финансовите одити. За втора поредна година ние следим дали бюджетните организации спазват изискването за непревишаване максималния праг на поемане на нови ангажименти през годината. Това е много важно за бюджетната дисциплина. За съжаление, продължаваме да констатираме, че бюджетните организации не се съобразяват, най-вече общините, с това изискване и поемат ангажименти над определения им максимален праг, вследствие на което тяхната финансова стабилност е застрашена. За да има някакъв възпиращ и дисциплиниращ ефект, тези доклади ги изпращаме на Агенцията за държавна финансова инспекция, които имат правомощие по Закона за държавната финансова инспекция да налагат глоби. Тук може със задоволство да отчетем, че през последната година се изгради много добро взаимодействие между нашите две институции и ние редовно сме уведомявани за наложените глоби на ръководители на бюджетни организации, които не са спазили това изискване на бюджетната дисциплина.
Одитите на изпълнението. Единадесет одита на изпълнение сме извършили за миналата година, но тъй като тези одити се радват на най-голям интерес от обществото, ние сме публикували голяма част от тях и съм сигурен, че Вие сте запознати с тяхното съдържание. Както казах, те са в сфери, които са много важни за качеството на живот на българските граждани.
Ако има въпроси от Ваша страна, после може да отговорим за някои от тези одити, тъй като при тях е много важно и ние следим стриктно изпълнението на препоръките. При тези одити е много важно да се изпълнят препоръките, тъй като изпълнението на всяка една препоръка води до пряко подобряване на ефективността, ефикасността и икономичността на управлението на публичните ресурси.
Специфичните одити. Те са дванадесет на брой за миналата година. Това са традиционните одити на политическите партии, становища, които изразяваме по изпълнението на държавния бюджет, изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, Националния осигурителен институт и разходите на Българска народна банка.
През миналата година бяха извършени и два одита във връзка с проведените избори за Европейски парламент и за местните избори, които се проведоха през октомври месец миналата година.
По-интересното в тази група одити е да изтъкнем одити, които извършваме на търговски дружества. Тъй като е много важно тези търговски дружества да се управляват така, че не само да се реализира печалба при тях, но и да има някакъв ефект за българското общество, тоест да си поставят такива цели, които да водят до увеличаване на техните приходи, до увеличаване на печалбата, а не просто да съществуват, докато в един момент се окаже, че са във финансова несъстоятелност и да се търсят някакви мерки за тяхното спасяване, тоест те трябва да бъдат действително едни ефективни работещи организации.
Ще изтъкна тук един много интересен факт: за първи път Сметната палата използва едно свое правомощие в Закона за Сметната палата – да сезира висшестоящия орган за ръководител, който не изпълнява своите задължения, свързани с прилагане на принципа на управленската отговорност.
При одита на Държавно предприятие „Товарни превози“ бяха дадени много препоръки, които за нас бяха много ценни, но при извършения последващ контрол се установи, че нито една препоръка не беше изпълнена. Ние сезирахме министъра на транспорта, че управителят или изпълнителния директор на фирмата, на това търговско дружество не изпълнява препоръките на Сметната палата, които са насочени към подобряване на управлението на организацията и той да прецени дали да го освободи от длъжност. Министърът на транспорта се съобрази с нашето предложение, с нашите констатации, и освободи ръководителя на Държавно предприятие „Товарни превози“ за това, че не изпълнява препоръките на Сметната палата – не, че не изпълнява препоръките на Сметната палата, а че не прилага принципа на управленската отговорност.
Друго от специфичните одити не виждам за необходимо да посочвам. Ако имате Вие въпроси, ще ги зададете.
А извън одитната дейност, ще посоча само два факта, че Сметната палата успешно приключи туининг проекта, който реализирахме съвместно с хърватската Сметна палата в Македония за подобряване ефективността на одитната дейност и административния капацитет на Северномакедонската сметна палата.
И другото, което бих искал да посоча, че за втори пореден път Сметната палата беше отличена с наградата „Златен ключ“ на Института за достъп до информация, тъй като сме отличени като институцията, която е изключително прозрачна към обществото и към медиите и предоставя информация, която е необходима и която те имат желание. Знаете, че всички наши одитни доклади са на нашата страница и всеки може да се запознае с тях. Но и не само заради това, но и заради одита, който извършихме – Одит за публичност и прозрачност на държавната администрация. При този одит направихме много ценни изводи, много ценни препоръки. Това беше забелязано и отличено от този Институт за достъп до информация.
Това са накратко основните резултати от нашата дейност за 2019 г. Ако Вие имате въпроси към нас, ние сме готови да отговорим на тях.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ: Госпожо Председател, господин Цветков, колеги! Понеже тези дни гледахме отчетите на Националната здравноосигурителна каса за дейността и виждам сега във Вашия доклад, че Вие сте констатирали, че НЗОК не е спазила чл. 30, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване – да внесе отчета в Народното събрание.
Аз си направих труда и погледнах в Закона за здравното осигуряване – няма административно-наказателна разпоредба за това.
Какво е Вашето мнение? Вие явно няма какво да направите, може само да го констатирате. Така ли е?
Ако трябва, да предвидим и такава санкция, защото това е недопустимо. В крайна сметка има закон, той е разпоредил какво трябва да направи управителят на Националната здравноосигурителна каса да внесе този отчет. В крайна сметка става въпрос за сериозен ресурс, а това не е изпълнено.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Благодаря.
Даже не само за по-миналата година, но и за миналата година, отчетът за изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., който днес приехме – ние имаме становище по миналогодишния отчет, по същия начин не е спазена тази процедура. Абсолютно същата констатация. И това е поредна година, когато ние правим една и съща констатация за начина на внасяне на този отчет.
Дори когато връчваме проект на одитен доклад, те редовно – обясненията, които дават, са едни и същи. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Може би два-три свързани въпроса. Благодаря за информацията.
Госпожо Председател, уважаеми господин Цветков и колеги!
Първият ми въпрос. Вие очевидно работите по някакви приоритети най-вече с държавните институции, където пропуските в приходи на бюджета или в разходите, могат да бъдат най-големи. В тази връзка искам да Ви похваля – свърши много хубава работа Вашата проверка на Държавния тотализатор.
Във връзка с това имам въпрос: Вие като забелязахте, че те са в неконкурентни условия с частния сектор, какво Ви позволява Законът да направите, в смисъл че тук се нанасят големи загуби на държавата, които бяха обявени – поне за 700 млн. лв., те вероятно са много повече? И ми е любопитно Сметната палата в този случай какви мерки може да предприеме? Вие в такъв случай задължени ли сте да информирате прокуратурата или някакви други държавни органи? Още повече че Вие много точно сте отчели, че и липсата на нормативна уредба вътрешно от Министерството на спорта, примерно, те са карали фирмата, са я източвали, при положение че тя всяка година, както Вие точно сте отбелязали, увеличава загубите си. А те, министърът ги е карал там да разпределят средства по памет – някъде милион и половина или два, са раздали като награди на някакви федерации. Кои федерации, как федерации, какво става?!
Примерно Сметната палата установява – няма вътрешна наредба, който и да е министър, разпределят се милиони там, в неудобно положение са. Ако само си отчитаме тук този факт, какво от това? Какво се прави като превенция? Това е първият въпрос.
Вторият ми въпрос. Има някои фирми, които искам да попитам, примерно „Информационно обслужване“ е държавна фирма, която отговаря и за изборите. Там видяхме, че НАП им е разпределило едни 40 милиона за три години – огромни суми. Вие влизали ли сте там, имате ли намерение, или оттук ще предложим, да се направи една проверка, защото съм сигурен, че там ще излязат интересни неща – по поддоставчици, изпълнители, какви премии получават тези хора, какви са им заплатите там при тези колосални преводи?
Въобще, ако не сте се сетили досега, ние имаме право оттук да предложим, ако ще се правят проверки. Но, ето, идват други избори. Добре е, когато и да са изборите, който и да управлява, такива фирми да са под контрол, защото там става дума за много големи суми. Добре, това е достатъчно като начало. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте, господин Цветков.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Благодаря Ви.
Наистина въпросите са свързани и те са свързани с два различни обекта. Единият е Българският спортен тотализатор, а другият е Държавната агенция по хазарта. Сметната палата, в рамките на изготвянето на годишната си програма за неговата дейност, извършва анализ на база на оценка на риска. Миналата година преценихме, че Българският спортен тотализатор е търговско дружество, което през последните години отбелязва значителен спад на приходите си, а така също и на печалбата, което има негативен ефект върху финансирането на българския спорт и в частност на изграждането на инфраструктура в училищата. Поради тази причина ние решихме да извършим одит на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, за да видим какви са причините за тези драстични спадове на неговите приходи – дали са в резултат на лошо управление, или са в резултат на средата, в която оперира. При този одит ние съставихме одитен доклад, който беше оповестен. С одитния доклад се дават препоръки, с които, ако настоящото ръководство на Спортния тотализатор успее да се справи, мислим, че ще доведат значително до неговото финансово оздравяване.
В рамките на този одит ние изследвахме и конкурентната среда, в която оперира Българският спортен тотализатор. Одитният екип по своя преценка извърши насрещна проверка в Държавната агенция по хазарта, за да види начина на облагане на различните хазартни оператори в този сектор, и установи това различно данъчно облагане за една и съща дейност.
Каква е причината? Преди няколко години Сметната палата извърши одити на Държавната агенция по хазарта. Още тогава констатирахме, че те нямат вътрешни правила, нямат процедури да упражняват контрол и при подаването на декларацията от тези оператори – какво декларират те и как го декларират, и по отношение на насрещни проверки в самия хазартен оператор – дали това, което той е декларирал, отговаря на истината.
При извършения последващ контрол установихме, че те са приели такива правила и процедури, поради което ние сме приели формално тази препоръка за изпълнена, което е една от слабостите в нашата дейност, че често пъти ние приемаме една препоръка за изпълнена, обаче се оказва, че тя може формално да е изпълнена, но ефективно да не се прилага на практика. И това е един такъв пример. Оказа се, че явно тези правила, които са били разработени, тези процедури не са прилагани ефективно, което е довело до това различно третиране на тези оператори от Държавната агенция по хазарта.
По другия въпрос… (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Заповядайте.
ТОШКО ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Щяхме да го направим, но една медийна публикация ни изпревари и много бързо се развиха нещата, и още в хода на одита – ние не бяхме приключили одита, когато вече прокуратурата влезе. Имаше и повдигнати обвинения. Това обезсмисля ние да им подаваме тази информация. Имаме си протоколи. (Реплики извън микрофоните.)
В Комисията по хазарта.
Този работен документ беше в Комисията по хазарта – с председатели и членове на Комисията по хазарта, и беше месец, мисля, преди скандала, който гръмна в медиите и оттам нататък бързата реакция на прокуратурата. В този случай е така. И просто ние не можем да огласим това обстоятелство, тоест бяхме още в събиране на доказателства. Трябваше да го уточним. Това ни изпревари. Със сигурност щяхме да уведомим прокуратурата.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ: Ние имаме споразумение с прокуратурата да ги уведомяваме в такива случаи, но просто медийната публикация и реакцията на прокуратурата съвпадна. Ние имахме съставен констативен протокол. Екипът отиде и извърши насрещна проверка, състави констативен протокол. Когато ни уведомиха за констативния протокол, нещата вече бяха в друга фаза.
По отношение на „Информационно обслужване“ – не, не сме ги одитирали. Знаете, че в последните години ние одитираме търговски дружества, изграждаме такъв капацитет в Сметната палата, трупаме опит, за да одитираме търговски дружества. Това са нови обекти за нас. Смятам, че през последните години натрупахме добър опит. Одитът на Българския спортен тотализатор илюстрира това нещо. Така че сме готови, ако ни възложите, може да извършим такъв одит на „Информационно обслужване“, ако – не, ние ще си го включим. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Други въпроси има ли? Няма.
В такъв случай предлагам да гласуваме Отчета за дейността на Сметната палата на Република България за 2019 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Всички са „за“.
Отчетът е приет.
Само една кратка информация за колегите – горе-долу как виждаме бюджетната процедура.
Както всяка година, бюджетът ще влезе на 30 – 31 октомври, както е по Закон. Така че в първата седмица на месец ноември всички комисии ще трябва да го изгледат. Мисля си, че ние на 5-ти – в четвъртък, когато е нормалното ни заседание, можем да направим комисията заедно – както всяка година го правим, със Социалната и Здравната комисия. Като го направим на 5-ти – в четвъртък, следващата седмица можем да го гледаме в залата – сряда и четвъртък, два дни в залата. След това вървят седем дни за предложения, обработка, което горе-долу планираме на 26-ти да го гледаме в Комисия на второ. И първата седмица на месец декември може да влезе в залата. Горе-долу това е прогнозата за Вас, за да се ориентирате как ще се движат нещата. Гледам да го направим стегнато като всяка година и още до 10 декември да сме приключили с тази тема.
С това изчерпахме днешния дневен ред, закривам заседанието.

(Закрито в 15,14 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова