---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси



П Р О Т О К О Л
№ 115

На 3 февруари 2021 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, №154-01-7/29.01.2021г., внесен от Менда Стоянова и група народни представители.
2. Проект на решение за одобряване на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, № 102-03-4/25.01.2021г., внесен от Министерския съвет.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по бюджет и финанси, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,20 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Менда Стоянова.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Добър ден, колеги!
Имаме кворум и предлагам да започне днешното заседание на Комисия по бюджет и финанси.
Предлагам следния дневен ред:
1. Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, №154-01-7/29.01.2021г., внесен от Менда Стоянова и група народни представители.
2. Проект на решение за одобряване на Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, № 102-03-4/ 25.01.2021г., внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен с така посочения дневен ред, моля да гласуване.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

По този дневен ред при нас са: от Министерството на финансите: госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, г-жа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Петкова – директор дирекция „Данъчна политика”, Ренета Михайлова – началник отдел, дирекция „Икономическа и финансова политика”; от НАП – Мирослав Туев – началник отдел, Теодора Танева – началник отдел; госпожа Диана Ковачева – омбудсман на Република България, и госпожа Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.


Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г., И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ, № 154-01-7/29.01.2021Г., ВНЕСЕН ОТ МЕНДА СТОЯНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Вие сте чели Законопроекта и мотивите, но накратко.
Всъщност има предложение за промяна на шест закона. От две, три седмици събираме кой каквото трябва да му се оправи преди края на Народното събрание. (Реплики на народния представител Румен Гечев.)
Е, него го нямаме само, но дето се вика, има време да дойде. (Реплики на народния представител Румен Гечев.)
Не. Този път е Законът за извънредното положение, защото една част от тях касаят наистина проблеми на извънредното положение.
Първото касае промяна във връзка с общините. Тези, които имат безлихвени кредити, за които срокът е изтекъл и следва да ги върнат, даваме възможност до края на извънредното положение и още два месеца след това да не ги връщат и да не им се начисляват лихви. Мисля, че не е необходимо да го обосновавам, всички сте наясно със състоянието на общините в тази пандемична обстановка.
Другият закон е Законът за Данъка върху добавената стойност, но всъщност касае Закона за корпоративното подоходно облагане, където се решават няколко въпроса. Единият въпрос е по отношение на авансовите вноски за корпоративно облагане. Според колегите от НАП текстът, който приехме в Закона, вие знаете, там имаме промяна за годишно подаване на декларациите, за годишното приключване и авансовите вноски за 2021 – 2022 г., за да е ясно и за да няма двуяко тълкуване, се предлага да е ясно, че новоучредените през 2020 г. данъчно задължени лица всъщност ще правят авансови вноски през 2022 г., за която година ще има отчет и ще може да се стъпи на някаква база, за да се определи размерът на тези авансови вноски.
Другата промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане е допълване на § 1, във връзка с юрисдикциите с преференциален данъчен режим. Добавя се – ние си имаме такива юрисдикции, Вие знаете, имаме списък, определен в Закона, за които имаме рестрикции към тези юрисдикции, но в Европейския съюз също има списък на юрисдикциите, неуказващи съдействие за данъчни цели, добавяме и този списък като изискване към нашия закон, тъй като двата списъка не се припокриват на сто процента.
По отношение на Закона за хазарта тези промени са по-скоро уточняващи по искане на НАП. Знаете, че тя в момента подготвя и приемат с тяхно активно съдействие наредбите по този закон и при изготвянето на наредбите са се натъкнали на това, че играта кено е приравнена най-общо с лотарии, кено, бинго, лото, но всъщност кеното е по-скоро тип лотария, отколкото бинго и тук в тези промени се прави разграничение между тези видове игри и определенията за тях, за да са ясни изискванията към тези игри. (Шум и реплики.)
Не, не води до промяна в плащането. Просто ясно се казва какви са изискванията към кеното и какви към тото, лото и бинго, тъй като сега са смесени в различните текстове, поне такова е обяснението на колегите. Ако трябва колегата ще вземе думата да каже по-подробно, и създава двусмислие. Вие знаете, че лотариите са държавен монопол, с изключение на томболата, бингото и кеното. Но сега кеното, което е на практика лотария, и изчиствайки неговото определение за това що е то и изискванията към него, разграничавайки ги от томболата и от бингото, на практика то е лотария и също е държавен монопол. Това е. Ако има нужда колегата или Людмила Петкова ще кажат повече.
Другото е промяна в Закона за националната стандартизация, в която – тук, понеже знаете че във връзка с изборите е необходимо да се извършат определени действия по сертифициране на машините, е ангажирана „Стандартизацията” и за това нейно действие, което не е предвидено досега в нейн бюджет, трябва да получи някакво плащане от страна на този, който й възлага, тук в Закона за националната стандартизация добавяме трансфери от други бюджети и за други дейности, възложени със закон, за да може да има правно основание да получи допълнително плащане за тази своя дейност.
Законът за изменение и допълнение на Закона за държавния резерв и военновременните запаси. Ако си спомняте, беше приет един закон за създаване на Държавно предприятие „Държавна петролна компания”, на която всъщност бяха възложени и функциите по поддържане и попълване на резервите и военновременните запаси от нефт и нефтопродукти, но тя още нито е стартирала, нито я има в правния мир и на практика има дупка. Държавният резерв не може да попълва резервите, предприятието, на което сме възложили да върши тази работа, го няма, затова предложението е да се направи една промяна в Закона и на Държавна агенция „Държавен резерв” да се даде възможност да попълва и управлява резервите за военновременните запаси от нефт и нефтопродукти до окончателното и фактическо предаване на активите, пасивите, архивите и съхраняваните резерви на Агенцията за Държавно предприятие „Държавна петролна компания”.
Законът за семейните помощи за деца. Този закон има неравнопоставеност между децата с увреждания, които се гледат от родители, приемни семейства или роднини. За да се изравни тази неравнопоставеност, се добавят и отглеждани от семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства по ал. 2 и размерът на помощта, която те ще получават, е равна на онази, която получават родителите, когато отглеждат тези свои деца.
Това е законът за социалните услуги. Какво беше това?
РОСИЦА ВЕЛКОВА: Тъй като преброяването Карта за социални услуги е било предвидено да се осъществи на базата на преброяването на 2021 г., но там има забавяне. Сега, ако се разработи Карта за социални услуги, тя трябва, както е по действащото законодателство, да се разработи върху преброяването през 2011 г. и в случая се променя…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Удължава се срокът.
РОСИЦА ВЕЛКОВА: Удължава се срокът, за да могат да ползват новото преброяване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ние подобен казус ще имаме. Госпожа Георгиева е тук и сигурно ще ни го презентира по отношение на таксата по битови отпадъци, която също беше вързана като срок към преброяването. Ще Ви дам думата после да го презентирате и ще поиска от нас вероятно да го промени между първо и второ четене. Това пише в този законопроект. (Шум и реплики.) Моля?
Ами шест, седем – сега ще добавим между първо и второ още, кой каквото се сети, дето се казва, тази седмица е последна.
В тази връзка при нас е госпожа Диана Ковачева, на която сега ще дам думата, която също е идентифицирала казуса във връзка с мерките по извънредното положение, и на госпожа Силвия Георгиева, която също ще ни представи два такива казуса, за да може да вземем тук общо решение и да можем да ги решим между първо и второ четене в този същия законопроект.
Слушаме Ви, госпожо Ковачева.
ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо Стоянова, благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за възможността да представя един проблем, който установих през жалби на граждани през последните няколко дни – буквално голям брой.
Най-напред бих искала, между другото, да Ви поздравя за § 7 и 8 – предложението за премахването на тази дискриминация, която същестуваше по отношение на децата с трайни увреждания. Втора поредна година правя подобно предложение, последно в миналата година, и се радвам, че наистина е възприето, защото това е една абсолютно дискриминационна практика деца с тежки увреждания тогава, когато се отглеждат от биологичното си семейство, да получават по-малко пари от тези, които на практика не са отглеждани от баби и дядовци, и от приемни семейства. Поздравявам Ви. (Шум и реплики.)
Бях отправила миналата година, но няма значение. Радвам се, че въпросът е решен така, както би следвало да бъде.
Наистина Ви поздравявам за това! Изключително смислена е промяната.
Що се отнася до проблема, с който бих искала да Ви занимая съвсем накратко днес, е – в последната седмица рязко скочи броят на жалбите, с които граждани се оплакват, че компенсации, които се отпускат по програмата „Запази ме!”, знаете, те са в размер на 24 лв. и ще станат 75 на сто от месечния осигурителен доход, на практика, когато бъдат получени от гражданите, които имат запори по сметките си, моментално се превеждат от банките към частни съдебни изпълнители и фактически хората изобщо не могат да ползват тези пари. Това са пари, които са отнесени към граждани, чиято трудова дейност е засегната от COVID-19, които фактически държавата подпомага с тези средства. На практика те са много притеснени от факта, че вместо да използват за ежедневните си нужди тези пари, те се използват автоматично без тяхно съгласие за погасяване на задълженията им.
Средствата, които са по програмата „Запази ме!”, не се отпускат по силата на закона и по тази причина според мен следва да се предвиди изрично тяхната несъквестируемост на основание на постановлението на Министерския съвет. По проблема се обърнах и към Камарата на частните съдебни изпълнители, а също така и към Асоциацията на банките за становище. Становището на Камарата на частните съдебни изпълнители е, че категорично тези суми би следвало да се третират като несъквестируеми, но и те, и банките не могат да намерят правно основание, на което да спрат да превеждат тези суми. По тази причина, тъй като тези плащания представляват социални по характера си плащания и във всички случаи са помощ към хората от страна на държавата в извънредната ситуация, бих се възползвала от случая да Ви предложа да приемете изрична нормативна разпоредба, която да регламентира несъквестируемостта на тези пари. Смятам, че това ще бъде в интерес на гражданите, да покрива техните належащи нужди поради оставането без доходи от труд, а също така ще бъде добре и за самите банки, които ще имат законово основание да не трансферират автоматично средствата без да се допуска забавяне в този случай, така да ги превеждат и на частните съдебни изпълнители.
С оглед на горното, конкретното ми предложение е да бъде създадена разпоредба, която да предвиди несъквестируемост на средствата, изплащани по програмата „Запази ме!”. Мисля си, че е удачно тази разпоредба да бъде предвидена в Законопроекта за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците № 154-01-7, внесен на 29 януари 2021 г., който е внесен в момента и в програмата на Комисията за бюджет и финанси.
По-конкретно намирам за удачно да бъде създадено едно ново изречение три, в ал. 2 на чл. 5 или пък да се създаде нова ал. 5 в същия член от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, за да може да бъдат преодолени последиците с примерен текст – примерен казвам, върху вземанията за компенсации, отпускани на основание постановление на Министерския съвет № 325 от 26 ноември 2020 г., изменено и допълнено с постановление № 418 от 30 декември 2020 г., не могат да бъдат правени удръжки освен за вземания за издръжка.
Това е предложението, което си позволявам да направя, разбира се, с уговорката, че то може да прецизирано. Парите в момента влизат в сметките на хората за първи път и е редно да бъдат обхванати и тези пари, които все още не са трансферирани към кредиторите от страна на частните съдебни изпълнители. Благодаря Ви за възможността да представя пред Вас моето становище и се надявам наистина да бъде удовлетворено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Ковачева.
Госпожо Георгиева, заповядайте. Вие се надявам да бъдете по-кратка, още повече че няма да правите запис.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Уважаеми народни представители! Първо, подкрепяме измененията, които сте внесли в закона за извънредното положение в частта им за удължаване на срока за изработване на картата за социалните услуги и частта, касаеща отпадане на ангажиментите на общините да възстановяват временните безлихвени заеми до два месеца след извънредното положение. Използвам случая да привлека Вашето внимание към два казуса, които считаме, че следва да бъдат решени в рамките на настоящия мандат на Народното събрание, касаят дейността на общините. Първият, както Вие вече споменахте, касае такса „Битови отпадъци” и мислим, че трябва да бъде обвързан по подобие на картата за социалните услуги с резултатите от преброяването. Знаете, с ваше решение срокът беше отложен с две години и беше обвързан с данните от преброяването. Сега преброяването е определено за месец септември. Нашата молба към Вас е да обмислите вариант. Разбира се, ние ще дадем конкретни текстовете: въвеждането на такса „Битови отпадъци” на количество да бъде обвързано с излизане на официалния доклад от преброяването, тоест да не се заковават конкретни дати, а както обвързваме картата за социалните услуги, така да обвържем и с 12 или 18-месечен срок стартирането на изчисляването на таксите на количество. Разбира се, в момента се подготвя наредбата. Тя най-вероятно ще бъде издадена в законовия срок и ние ще можем да започнем да работим подготвителните дейности, но този срок за въвеждане да обвържем с преброяването. Това е единият текст, който искаме да предложим на Вашето внимание.
Другият е една законова празнота, за която с изненада научихме от решение на някои административни съдилища, по-точно осем, през последните седмици. Знаете, че през месец април 2019 г. Конституционният съд отмени разпоредбите на чл. 22 от ЗМДТ, с които се вдигаха промилите за данък „Недвижими имоти”, така нареченият „курортен данък”. По това време, съгласно практиката на Конституционния съд, неговото решение имаше възстановително действие за старите текстове. Една година по-късно обаче, Конституционният съд приема свое тълкуване, че отмяната на даден законов текст не връща автоматично действието на същестуващия стар текст, а трябва да бъде направена законодателна промяна. В тази връзка през последните няколко месеца доста компетентни прокуратури протестираха наредби на общинските съвети за определяне на данък „Недвижими имоти” и съдилищата уважиха тези протести. Молим за Вашето своевременно решение да възстановите действащия стар текст на чл. 22 от ЗМДТ. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, госпожо Георгиева.
Искам само да вметна, че тогава, когато излезе второто конституционно решение, тоест след първото по време, Вие ни сезирахте, че трябва да има промени – да, но ние направихме консултация с Конституционния съд и те ни увериха, че на практика това тяхно тълкувателно решение ще действа занапред и в този казус би трябвало да се върне старият текст. За съжаление, Вие сега казвате, че това не се случва и затова отново се налага все Народното събрание, аз не знам, всички институции, всеки гледа запетайката на закона, същото е и за това, което ни представи госпожа Ковачева, и всеки иска Народното събрание да му изпише, ако може точно неговия случай в Закона, за да няма никакъв проблем.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Така беше. И ние също смятахме, че няма нужда от последващо решение, още повече че новата практика на Конституционния съд е въведена една година след отмяната на стария текст, но така или иначе резултатите са други, затова молим з Вашето разбиране и съдействие.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, разбира не.
С една дума между първо и второ четене ще подготвим текстове и по трите Ваши искания. Предполагам, че колегите от опозицията също ще ги подкрепят, защото те са разумни и няма да протестират, че между първо и второ четене внасяме промени по други закони.
Има ли изказвания или въпроси от народните представители?
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ние коментирахме с колегите накратко и ще се въздържим по първия закон, тъй като имаме конкретни предложения между първо и второ четене. Разбира се, че за общините – имаше други неща, за които няма никакво съмнение, че ще подкрепим.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: А това няма ли да го подкрепите, дето е тук за общините?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ще го подкрепим, как?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Защото казахте, че ще се въздържите. Затова. Извинявай.
РУМЕН ГЕЧЕВ: На второ четене ще го подкрепим. На първо четене се въздържаме по принцип. Поради това, че, знаете, ние сме против в тази странна практика да се променят…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, практиката не е такава. Тя е правилна практика в момента.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, правилна, ама е неправилна тази практика – в един закон да се променят…
Второ, особено сме чувствителни кат остана дума за хазарта. Точно пък сега, един месец преди изборите НАП – къде е, тук ли е НАП?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Тук е.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако обичат, да ни разкажат, как така не спят последните нощи за тоя хазарт, пък точно тази игра я чувам за първи път, някаква, какво пък толкова налага да променяме Закона един месец преди изборите? След като – нищо лично, пропуснахте един милиард лева и сега почваме тепърва, предайте на Вашите началници, тепърва България ще пращаме и от бюджета, защото започват дела. Спахте пет години, сега ще ми променяте Закона за кеното един месец преди изборите?! Защо? Кое налага да ни занимавате с хазарта сега, бихте ли казали? Какво толкова е важна за бюджета.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Ще кажат, аз затова съм ги поканила.
Не, за бюджета сигурно не е важно, но за … (Шум и реплики.)
Ами, защото правят наредби в момента, нали обясних защо се налага ние да правим – правят наредби в момента и заради това се налага да го правим сега, иначе нямаше да го правим, естествено.
По този въпрос – НАП, понеже те са иницаторите.
ТЕОДОРА ТАНЕВА, началник на отдел „Методология на хазартните дейности” в НАП:
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Настоящата промяна във връзка с числовата лотарийна игра кено е продиктувана от уредбата, която и до момента е с доста противоречива и неясна в Закона за хазарта.
Всъщност Законът за хазарта дава четири подвида числови лотарийни игри. Това са тото, лото, бинго и кено, като към момента кеното е отнесено към …(Шум и реплики.)
Наредбата на чл. 54 от Закона за хазарта от…(Шум и реплики.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Няма наредба. Това е Законът за хазарта. (Шум и реплики.)
ТЕОДОРА ТАНЕВА: Извинявам се, грешка. Разпоредбата може би, да.
Всъщност характеристиките и определенията за игрите тото и кено са идентични. Това е видно от чл. 55, ал. 1 и 3 от Закона за хазарта и чл. 57 във връзка с чл. 58 от хазарта. Мога да Ви цитирам евентуално и нормите, но…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не му цитирайте разпоредби, кажете по смисъл.
ТЕОДОРА ТАНЕВА: Характерът на играта всъщност – идентични са определенията на игрите лото и кено и затова, тъй като към момента има различни изисквания в Закона за хазарта, ние преценихме, че самата кено игра следва се отнесе към лото игрите, като, разбира се, уреждаме и издаването на лиценз, правилата по издаването на лиценз.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: В сегашния Закон за хазарта има еднакво определение за игрите лото и кено. В същия този закон за хазарта обаче, малко по-назад, в друг текст, когато са изписани изискванията за издаване на лицензи, те са различни. Според колегите не е възможно едното да е едно и също, другото да е различно. Правилно ли обяснявам?
ТЕОДОРА ТАНЕВА: Да.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: И затова трябва да се…
Кажете, Вие сте специалист по хазарта. Ако смятате, че аз не съм права, кажете.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Как трябва да се води работата в Бюджетната комисия?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Е, ако имате възможност в другия парламент да имате тази възможност Вие да…
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Помагам, все пак съм Ви заместник.
Защо ги мъчите – това са новоназначените кадри, нали така?
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожата е от Комисията по хазарта. (Шум и реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Професоре, просто председателката – затова процедурно исках въпроса. Трябваше да обясните простичко и ясно – вместо да давате сега думата да се опетлаваме в дефиниции кено, лото, защо това, защо онова, просто законът за хазарта беше направен на крак, един монопол беше даден на куц крак и оттам един куп неуредици останаха в Закона. Една година няма орган, който да работи, една година няма нормативни документи, една година няма наредби и т. н. Да бъдем снизходителни, да ги оставим да си преподредят хаоса в хазарта. Защото хаосът е пълен. Питайте ги една година има ли разгледан едни лиценз? Сроковете са изтекли. Просто, не ми се говори. Единственото нещо, което изпитвам в момента, е чувство на благородност към тези хора, които са дошли тук. Оставете ги да си оправят поне мъничко хаоса, защото там нищо не работи. Лото, тото и…
Е, госпожа Петкова да разкаже за хаоса, ако може.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз съм поканила колегите само защото колегите от опозицията като чуят, че Менда Стоянова е внесла предложение за промяна в Закона за хазарта, а и медиите, си мислят, че тук отново нещо пак мислим и се случва. (Шум и реплики.) А става дума…
Не, не се насочват логично, защото всичките проблеми съм ги оправяла аз, не съм ги създавала аз. Така ли е?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не, не. Аз имам по-различно мнение. (Шум, реплики, смях.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Поканих колегите, за да стане ясно, че става дума за техническо изчистване на нещата и зад това не стоят някакви последици, още повече такова кено няма изобщо. Няма такава игра. (Шум, реплики, смях.)
Ами налага се, като са описани в Закона за хазарта, се налага.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Просто трябваше да обясните – да си довърша мисълта, защото Вие решихте да ме разтълкувате, просто трябваше да започнете с това. Това е единственото предложение от доста време насам, което може би е логично от това, че е поредният пропуск в закона.
Това е. Да не влизаме в излишни подробности.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Нашият коментар е следният.
Колегата направи много точна характеристика за хаос, но според нас това е един блестящо организиран хаос, тъй като, докато тънат в този хаос, така нови яхтички за по 50 – 60 милиона… (Шум и реплики.)
Не, не така е!
700 милиона ги няма като начало, така един хаос много приятен.
Госпожо Председател, предлагам – аз намирам за изключителна наглост НАП да ни предлага, нашите колеги там, шефовете, един месец преди изборите да се занимаваме с Вашия кено ли беше, какво беше2 Ако обичате, седнете в един ъгъл и чакайте да Ви мине ентусиазмът след изборите, за да въведем ред. Изцяло трябва да се преработва, тук няма да се занимаваме с кено. То всичко Ви е на вили и могили. Тук ги няма един милиард, Вие ще ме занимавате с някакво лото сега?!
Така че аз Ви предлагам оттеглете го, и без това съсипват другите неща в Закона. Като влезете в пленарната зала ще ни пита цяла България, това ли Ви е проблемът. Хората нямат пари да си купят лекарства, ние се занимаваме с кено.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви, господин Гечев. Цяла България винаги може да ни пита въобще с какво се занимаваме. Аз смятам, че след като сме правили закони, има пропуски и те трябва да се отстраняват, още повече че в момента, пак казвам, тече изготвянето и приемането на наредбите, които трябва да бъдат приети и прилагани и всички хазартни оператори в определен срок да се адаптират към изискванията на тези наредби. И ако това…(Шум и реплики.)
Аз го казах, само че няма кой да го чуе, или не иска да го чуе. И заради това се налага днес да правим тази промяна, която им пречи да си свършат работата докрай.
Има ли други изказвания по Закона? Няма.
Подлагам на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – 4, въздържали се – 2.
Законопроектът е приет.
Ще го гледаме в петък на първо четене. И понеже ще трябва да го придвижим по-бързо, моля тези предложения, за които стана дума – референтите си записаха за какво става дума и за трите предложения, да подготвим текстове за допълване между първо и второ четене.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕ (ЕС, ЕВРАТОМ) 2020/2053 НА СЪВЕТА ОТ 14 ДЕКЕМВРИ 2020 Г. ОТНОСНО СИСТЕМАТА НА СОБСТВЕНИТЕ РЕСУРСИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЗА ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕ 2014/335/ЕС, ЕВРАТОМ, № 102-03-4/ 25.01.2021Г., ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Решението за собствените ресурси на ЕС и свързаните с него регламенти регулират системата на собствените ресурси на ЕС, която осигурява финансирането на политиките и дейностите по общия бюджет. Те определят видовете собствени ресурси, методите за изчисляването им и правилата за предоставянето им на Европейската комисия от държавите членки.
Съгласно чл. 311, ал. 3 от Договора за функциониране на ЕС и чл. 12 от самото решение за собствените ресурси след приемането му с единодушие от Съвета на ЕС, то следва да бъде одобрено от всички държави членки, съгласно техните съответни конституционни изисквания, след което всяка държава членка незабавно уведомява генералния секретар на Съвета за приключване на процедурата.
Предвид предмета на решението и отражението на размера на вноската на България в бюджета на ЕС върху разходите от държавния бюджет на страната, правното основание за одобрението му е чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България. Решението на Съвета на ЕС от 14 декември 2020 г., което ще се прилага през новия програмен период, предвижда редица нововъведения в системата на собствените ресурси и на ЕС спрямо действащата от предходния програмен период, сред които най-важни са следните промени.
Ключовото за нас и повечето държави членки е новият ресурс на база нерециклираните отпадъци от пластмасови опаковки в контекста на политиката на ЕС по околна среда и климат, с цел избягване на прекомерно отрицателно въздействие върху част от държавите членки. Към него ще се прилага и механизъм, от който ще се възползва и Република България за намаляване на годишните й вноски от този собствен ресурс. Собственият ресурс на база ДДС вече ще се начислява по подобрена методология въз основа на така наречената замразена претеглена средна ставка и единна изискуема ставка за всички държави членки. Една от най-съществените промени в решението за собствените ресурси е и включването на разпоредби във връзка с извънредните и временни мерки за справяне с последствията от кризата, предизвикана от корона вирусът.
Европейската комисия се упълномощава да заеме от капиталовите пазари средствата в размер до 750 милиарда евро по цени от 2018 г. за финансирането на инструмента за възстановяване следващо поколение на ЕС, като се уреждат въпросите за погасяване на главницата на заема и с оглед гарантиране пред капиталовите пазари на способността на ЕС за точното и своевременно погасяване на заема временно се повишават таваните на собствените ресурси. Оправомощаването на ЕК е по изключение, временно и при ограничението заетите средства да бъдат използвани единствено с цел справяне с последиците от кризата. Именно поради предвидените в решението за собствените ресурси разпоредби, уреждащи изземането на заема за финансирането на инструмента за възстановяване, се налага в спешен порядък то да бъде одобрено от всички държави членки. В противен случай ще се постави под риск целият процес на възстановяване на ЕС от настоящата криза или, казано съвсем директно, ресурсите, които са предвидени и за България, и за другите държави членки по плана за възстановяване и устойчивост може да не пристигнат, както се очаква.
Към момента само две държави – Хърватска и Кипър, са уведомили генералния секретар на Съвета на Ес за приключване на националните процедури по одобряване на решението. По-голямата част от останалите държави членки очакват това да се случи през февруари, март, а няколко от тях през второто тримесечие на годината.От страна на България незабавно след одобряване от Народното събрание на решението за собствените ресурси министърът на финансите ще уведоми официално генералния секретар на Съвета за това и новото решение за собствени ресурси се очаква да влезе в сила от първия ден на първия месец след получаване на последното уведомление за приключване на националните проецедури, като ще породи действие със задна дата, считано от 1 януари 2021 г.
В тази връзка също се очаква по-късно през настоящата година ЕК да направи съответните преизчисления на вноските на държавите членки за периода от 1 януари 2021 г. до датата на влизане в сила, за да се компенсира разликата в тях вследствие на това забавяне.
Как ще се отрази на нас? Очакваме, ние сме го корпорирали и в Закона за бюджета за 2021 г. и в средносрочната бюджетна прогноза, очакваме влизането в сила на решението за собствените ресурси да доведе до леко увеличение на вноската на България с около 4,17%, като, както казах, това е отразено в държавния бюджет. За сравнение увеличението на ресурса по структурните кохезионни фондове е със 7%. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Имате ли въпроси? Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за одобряване на Решение(ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 г. относно системата насобствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, № 102-03-4/ 25 януари 2021г., внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Проектът на решение е одобрен.
Благодаря Ви.
С това завършваме нашата комисия. Да се надяваме, че няма да имаме повече комисии освен второто четене на този Законопроект.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МЕНДА СТОЯНОВА