---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л

№ 117


На 25 февруари 2021 г., четвъртък, от 15,00 ч. се проведе заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 102-01-11/12.02.2021 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за командироването на служители между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 102-02-2/19.02.2021 г.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от госпожа Менда Стоянова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по бюджет и финанси при следния дневен ред:
„1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 102-01-11/12.02.2021 г., внесен от Министерския съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за командироването на служители между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 102-02-2/19.02.2021 г.“
3. Разни.“
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
Единодушно се приема дневният ред.
Наши гости са:
- от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър, Звезделина Желязкова – държавен експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика“;
- от АДФИ: Георги Начев – директор на АДФИ, и Пламен Тодоров – директор на дирекция „Правна“.

Преминаваме към първа точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ,
№ 102-01-11, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Давам думата на госпожа Маринела Петрова да ни представи Законопроекта.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция предвижда следните основни групи промени. На първо място се разширява предметният обхват на плановете финансови инспекции като понастоящем плановата дейност обхваща единствено последващ контрол по прилагането на Закона за обществените поръчки, а с тази промяна ще се даде възможност за планиране на финансови инспекции с предмет, който ще може да включва всички нормативни актове, които уреждат правомощията на АДФИ. Агенцията е посочена като институция, която осъществява последващ контрол и реализираща административнонаказателна отговорност и в редица други закони, освен ЗОП. Реализирането на тази компетентност се очаква да бъде осъществявана в рамките на планирани финансови инспекции.
АДФИ има компетентност по отношение спазването на нормативните актове, които уреждат бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на публичните разпоредители с бюджетни средства, както и за защита на финансовите интереси на Европейския съюз. По този начин ще се създаде възможност да се разгънат в пълен обем контролните функции на Агенцията.
Друга група промени с Проекта са свързани с възможността за реализиране на правомощията на АДФИ при установяване на данни за нарушения, които не попадат в обхвата на текущо извършваща се финансова инспекция. Тази промяна ще доведе до повишаване ефективността на контролната дейност, тъй като ще позволи реализиране на правомощията на финансовата инспекция при установени на място нарушения, касаещи период или нормативен акт, извън предмета на първоначално издадената заповед. Предлаганата промяна е изведена изцяло от практиката на АДФИ и освен повишаване на ефективността ще допринесе и за допълнителна оптимизация при извършване на контролната дейност в рамките на една, а не на две или повече инспекции.
Третата група основни промени касаят досегашната уредба, при която резултатите от конкретна финансова инспекция се отразяват в доклад, съдържащ констатации, подкрепени с доказателства. Понастоящем към Доклада се прилага допълнителен документ, който по същество представлява заключение. В този документ финансовият инспектор мотивирано се произнася по постъпили становища и възражения от лицата, чиято дейност е била обект на финансовата инспекция. По същество, Докладът получава допълнение под формата на отделен документ, в което се отразяват, приемат или не, съответните становища на заинтересованите лица.
С промените ще се даде възможност да бъдат изследвани в пълнота постъпилите възражения и приложените към тях доказателства, което е допълнителна гаранция за спазването на принципа за обективност на финансовата инспекция.
След промяната резултатите от извършената финансова инспекция ще се отразяват в единен документ, който гарантира пълнота на резултатите. Така ще се предоставят и гарантират по-широки възможности за защита на проверяваните лица по отношение на констатациите, направени в хода на конкретна инспекция. Това се постига чрез създаване на възможност, която вече бе посочена по-горе, за предприемане на допълнителни дейности и проверки за установяване на действителното правно положение по конкретните факти след подаване на становищата от лицата, чиято дейност е била обект на финансова инспекция.
Имаме още три групи промени.
С оглед необходимостта от съвременен подход и използване на съвременни способи за официална комуникация се предлагат промени, които предвиждат възможност за предоставяне на документи, относими към инспекцията на съответните заинтересовани лица. Тази формулировка включва възможност за получаване на документи от проверяваните организации и лица във връзка с извършваната финансова инспекция по електронен път или по друг технически начин, което допуска получаването на тези документи да не се осъществява лично.
На следващо място, предлаганите промени поставят акценти и върху повишаване на качеството на инспекционната дейност, като за целта се предвижда формиране на звено, което ще извършва проверки относно изискванията към инспекционната дейност. На базата на тези проверки звеното ще изготвя предложение по отношение на правилата за извършване на такава инспекционна дейност.
И не на последно място, друга основна група предлагани промени засягат кръга на лицата, които упражняват правомощията и задълженията по чл. 13 и чл. 14 от Закона за държавната финансова инспекция. В уредбата понастоящем носители на тези правомощия и задължения са само директорът на Агенцията и финансовите инспектори, а с промяната се цели посочените права да бъдат упражнявани и от други служители на специализираната администрация при фактическа и правна сложност на финансовата инспекция, въз основа на заповед, издадена от директора на АДФИ за всеки отделен случай. По същество се визират служителите, които подпомагат извършването на съответната инспекция.
В тази връзка с изменението на чл. 14, ал. 2 от Закона за държавната финансова инспекция се разширяват и основанията за отвод спрямо горепосочените лица. Тези промени ще доведат до повишаване на гаранциите за безпристрастност и обективност при извършване на финансовите инспекции и по този начин ще се постигне усилване на гаранциите за обективност.
Това са основните групи промени, като съответно има и други редакционни предложения вътре в Проектозакона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, имате думата за изказвания.
Госпожа Илиева – тя подробно се запозна със Закона и отговаря в тази област.
Заповядайте.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Здравейте! Да, аз се запознах с предложения Законопроект за изменение на Закона за държавната финансова инспекция и подкрепям това, че при своята работа всеки един орган прави преглед на нормативната уредба, която се отнася до неговата дейност, и предлага нейното усъвършенстване и оптимизиране.
Имам няколко въпроса.
Единият е: правилно ли съм разбрала за изменението в чл. 23, т. 5, тоест § 10 от предложения законопроект, че предложението е да се привличат към търсене на пълна имуществена отговорност юридически лица?
Може би след като ми отговорите, ще взема отношение.
Не знам дали е необходимо да се посочват в закон административно-структурни промени, тъй като съгласно Закона за администрацията това се урежда в Устройствения правилник, но, да речем, това пак също можете да кажете дали е необходимо.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Заповядайте.
ПЛАМЕН ТОДОРОВ (директор на дирекция „Правна“ в АДФИ): Това е отново една, може да се каже, редакционна поправка, която вкарваме в чл. 23. Просто в практиката на Агенцията с актовете за начет, които издаваме ние, има различна съдебна практика при различните казуси. Конкретно Ви казвам, че когато се касае за актове за начет на повече от едно лице, включително и за вреди, които са нанесени на проверяваната организация, в редица случаи съдът приема – има различни приемани, и поправката е чисто редакционна.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Редакционна, в смисъл че Вие привличате към такава отговорност и юридически лица. Това ли ми казвате? (Реплики извън микрофоните.)
Не е имуществена?!
ПЛАМЕН ТОДОРОВ: За имуществена отговорност става дума.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Да, става въпрос дали искате с акт за начет да търсите отговорност от юридически лица? Това е моят въпрос.
ПЛАМЕН ТОДОРОВ: Да, това е идеята.
МАРИЯ ИЛИЕВА: Струва ми се, че този въпрос изисква правна експертиза, тъй като имуществената отговорност обикновено е лична и може би трябва да поискаме тук становище от Правната ни комисия, ако госпожа Стоянова прецени.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е частен въпрос.
Да си кажем тука каквото е – Законът няма да може да мине до края на това Народно събрание. Но аз мисля, че трябва, когато внесете отново Законопроекта през Министерски съвет в следващия парламент, обръщам се и към заместник-министъра, да направите една дискусия преди да го внесете. Защото тези промени – има една част от тях, които подобряват работата – дистанционното получаване на документи и други неща, но тук има промени, които променят функциите и характера на АДФИ. Може би това е правилно, може би така трябва, но аз се връщам назад във времето, защото ние като Бюджетна комисия много народни събрания назад сме дискутирали тази тема, когато се направи голямата реформа в контролния сектор и се създадоха вътрешните одитори като звено към съответните, Сметната палата беше с нов закон и Държавна финансова инспекция, като част от цялата тази система, се е преценило тогава с комисия, с участие на международни институции, че тя остава в един по-обран вариант, за да може да изпълнява функции, възложени от министъра на финансите конкретно, по конкретни казуси, тоест тя да бъде един инструмент на министъра на финансите, а чрез вътрешните одити и Сметната палата да се осъществява този последващ контрол.
Тук сега доста разширяваме функциите на АДФИ. Може би това е добре, не мога да преценя в този момент, за да го кажа, но при всички случаи трябва да се гледа в контекста на цялата тази контрална или одитна система, която е създадена. Защото Сметната палата и вътрешния одит – това са другите два елемента на тази система, имат одитен характер, те нямат толкова контролен характер, колкото одитен, макар че ние в Закона за Сметната палата им вменихме, когато констатират определени нарушения, да правят и съответните наказателни процедури. Финансовата инспекция, пак казвам, идеята тогава е била да бъде инструмент само на министъра при конкретни случаи. Затова и нямате заложено в Закона възможност Вие сами да си правите анализ на риска и да планирате проверки и така нататък.
Тук по принцип няма становища, аз погледнах таблицата. Няма становища нито от Вътрешния одит – в лицето на Йорданов, защото той не е просто вътрешен одит на Министерството на финансите, той е вътрешен одит на всички вътрешни одити като методология, няма от Сметната палата никакво становище, а това е една цяла система и трябва при всички случаи да я гледаме в пълнота, да допълваме.
Аз съм окей, ако анализът покаже, че трябва да се допълнят функциите на Държавната финансова инспекция, но да не стане така, че правим още едно подобно звено, да речем, на Сметната палата – и там нещата ще се дублират, или ще имат друг характер.
Пак казвам, че това го казвам просто чисто експертно, защото Ви уверявам, че дори и да беше влязъл в нашия парламент, ние щяхме да ги говорим тези неща, щяхме да искаме други становища. Сигурно щяхме да вземем други мнения и не знам дали по този начин щеше да завърши дискусията. По-добре е това да го направите преди следващия път, когато ще внесете Закона. Затова го гледаме днес, за да си кажем тези неща.
Заповядайте.
ГЕОРГИ НАЧЕВ: Госпожо Стоянова, благодаря за изказването.
Уважаеми дами и господа народни представители, взимам думата, за да направя няколко разяснения относно предложенията за изменение. Ще използвам изказването на госпожа Стоянова именно по това, доколко Законът е прецизиран в предходен период и каква роля е била отредена тогава на АДФИ.
Последното му изменение, доколкото си спомням, е през 2012 г. и тогава на АДФИ са вменени редица възможности да извършва финансови инспекции – като започнем от граждани и организации през министър-председателя, министъра на финансите, прокуратурата, по искане на Агенцията за обществените поръчки, по искане на Сметната палата, та се стигне до възможността Агенцията да извършва финансови инспекции по план, в резултат на анализ на рисковите възложители, в рамките на Закона за обществените поръчки. В крайна сметка нашата оценка е, че това е – да, доста широко поле за изява и е видно от това от дейностите, които осъществяваме и към момента като Агенция.
Това, което ние в момента с първата група промени се опитваме да внесем, е именно да променим възможността на Агенцията, когато осъществява своята планова дейност, да не обхваща само Закона за обществените поръчки, тъй като той е от групата закони, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност, но не изчерпва всичко със своето съдържание. И по същество Агенцията има компетентност да извършва редица инспекции като последващ контрол в закони, в които изрично е записано, че АДФИ осъществява такъв последващ контрол – Закон за счетоводството, Закон за концесиите, за държавните помощи. В крайна сметка тези разписани норми, ако трябва това нещо да го прави АДФИ, би следвало да има възможност да го планира, тъй като там не е предвиден този сигнален принцип за конкретни нарушения, за да се приложи механизмът, който е предвиден в предходния член, а именно сигнал от друга институция, в която се посочват конкретни нарушения. Това сме имали предвид, когато предлагаме да разширим възможността за планова преценка на обектите и предметите, които ще бъдат обект на финансова инспекция през следващата година. Това е била целта на тази група промени.
Колкото се касае до тази част, която е свързана с промяната въобще на процедурата по изготвяне на инспекционния доклад, сегашната разпоредба дава възможност да се изготви един доклад, който се връчва в подконтролния обект, след което, запознавайки се със съдържанието, ръководителят, или засегнатите лица от инспекционната дейност, имат право да подадат своето възражение, което възражение в рамките на преценката на инспектора, който извършва финансовата инспекция, потвърждава констатациите в доклада или изменя констатациите в доклада.
Това, което ние всъщност искахме да променим, е да приключим работата с един доклад, който да бъде окончателен, и всъщност да представлява един документ, а не на практика финансовата инспекция, както е до момента, да приключва с два документа, които са доклад плюс заключение. Ако четеш едното без другото, можеш да останеш с погрешно впечатление. Всъщност това заключение до голяма степен хем се явява краен документ, с който приключва процедурата по инспекцията, хем по същество не дава крайна яснота за цялостното съдържание и визия на резултатите от финансовата инспекция. Това нас ни накара да направим един по-голям преглед и по-прецизна процедура, в която с изготвянето на окончателния доклад цялостната визия и обективността, която се търси, да бъде изложена в един документ и да дава възможност за всички заинтересовани лица да добият представа какво е свършено.
Що се касае до другите промени – относно възможностите, които искаме да предоставим на другата част от служителите на специализираната администрация да се ползват с правата и задълженията на самите финансови инспектори като органи на Финансовата инспекция, предполагам много въпроси у експертите възникват защо се прави това нещо, извличаме го от практиката. Със започването на финансова инспекция – органът, който извършва Финансова инспекция, е финансовия инспектор. По същество той е самостоятелен и действа в рамките на своята компетентност. Това, което остава неизяснено в Закона понастоящем, е, че наред с финансовия инспектор към Финансовата инспекция като заинтересовани лица, които участват косвено върху работата – това е неговият пряк началник, юрисконсулт, който участва пряко и следи за законосъобразност на действията на финансовия инспектор, и тези хора са част от специализираната администрация, но фактически не могат да подпомагат изцяло финансовия инспектор, тъй като те не могат да присъстват в обекта, най-малкото нямат законово основание. Реално погледнато стои съвсем висящ като функция. И когато се налага подпомагане на финансовия инспектор от експертизата на другите служители в специализираната администрация, които участват, те просто със заповед ги включваме и всъщност с всеки отделен случай директорът, когато му е докладвана подобна такава необходимост, изразява положително становище, като подписва такава заповед, или изразява друго становище, като остава ситуацията да се работи в рамките на Закона, както е предвидено по процедура.
По отношение на това, което господин Тодоров се опита да разясни, защо юридическите лица се опитваме да ги включим като част от лицата, спрямо които може да се търси имуществена отговорност, той наистина е извлечен от практиката, тъй като голяма част от съдебните решения, в резултат от нашите предприети действия, са именно такива, че физическите лица можем да привличаме, но юридическите – не е разписано в Закона, поради което съдът счита, че след като не са разписани в Закона, не би следвало да ги привличаме, а в повечето случаи действията са предприети от името на юридическото лице. И всъщност, доколко имуществената отговорност може да бъде персонифицирана и да бъде вменена на юридическото лице, за наказателната отговорност този въпрос е изчистен, безспорно, за имуществената отговорност такова становище липсва. Още повече че за имуществената отговорност експертите са наясно, че тя може да бъде солидарна и да се търси от група лица, което в крайна сметка, ако юридическото лице не е едноличен собственик и всъщност действията са извършени от името на юридическото лице, в крайна сметка лицата, които участват в собствеността или в управлението, могат да бъдат привлечени в тази колективна имуществена отговорност. Но тъй като в момента тази възможност не е разяснена и не е записана категорично, съдът в крайна сметка счита, че това нещо не може да бъде възприето по този начин, да се действа. Не може да се направи буквално връзката между юридическото лице и групата лица, които влизат в него, и по същество те да бъдат привлечени солидарно към момента. На практика съдът трудно прави тази връзка, затова се опитваме да внесем яснота. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Колективната имуществена отговорност съществува и към момента и в крайна сметка не пречи да се... (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Както и да е.
Това също е дискусионно и то много дискусионно. Мисля, че това, което Ви казах, вслушайте се в него, ще бъде по-добре, защото има много иновации тук, които ги няма по другите закони. Това примерно специализираната администрация да станат инспектори, да имат правомощия, без това изрично за всеки конкретен случай да бъде определено със заповед на директора, както сега го правите – такова чудо няма нито в НАП, нито в Сметната палата, нито никъде, нали? Това са такива много иновативни методи.
ГЕОРГИ НАЧЕВ: По същество не стават финансови инспектори, защото на практика подпомагат финансовия инспектор, те самите не могат да направят финансова инспекция, ако...
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да.
Аз не знам сега какъв е проблемът, когато в дадена финансова инспекция се налага помощ от юрист или от някакъв друг специалист, да му възложите със заповед това. Това не може да бъде вкарано в Закона като такова тяхно задължение, те са различна администрация. Не знам, така разсъждавам в момента, но това още един път води до извода, че трябва да направите по-широко обсъждане преди да го внесете следващия път Закона. Не го внасяйте в този вид, обсъдете го с колеги и от други институции.
ГЕОРГИ НАЧЕВ: Считаме, че ролята на общественото обсъждане и възможностите, които мина през тази дълга процедура, и всъщност наистина очаквахме от експерти в тази област...
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, но никой не го е отразил, това е истината. И ще трябва Вие да си направите това обществено обсъждане извън онова, което виси в „Strategy“ и никой не го чете. В гилдията трябва да го направите. Това ще Ви бъде от полза и на Вас.
ГЕОРГИ НАЧЕВ: Да, благодаря за съвета.
Ние със сигурност ще го направим това нещо. Ще си защитим и мотивите, с които, в крайна сметка чуждото мнение е една голяма полза…
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Да, може и друг подход да чуете, който да Ви свърши работа.
ГЕОРГИ НАЧЕВ: Разбира се, разбира се, да.
В крайна сметка, колкото да го приемем това, че е една репетиция за поредното вкарване на Закона, благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Съжалявам, че се сетихте накрая на Народното събрание да го правите. Това, ако беше се случило преди два-три месеца поне, можеше да направим тук работна група, да извикаме всички от гилдията, да го обсъдим, да привлечем юристи, тоест няма как това да се случи сега или преди две седмици.
ГЕОРГИ НАЧЕВ: Да, а истината е, че този закон е предвиден в рамките на Програмата на Министерството като закон, в който се планира изменение, но в крайна сметка наред с много други дейности и така и тази се забави от обстановката. Съжалявам наистина, че толкова късно го внесохме. Помислите ни не са били да премине в дванадесет без десет, просто искахме...
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Не, не, не. Няма помисли тук, просто си говорим, чисто колегиално.
Добре, аз предлагам да не го гласуваме това, защото няма смисъл. Аз просто исках да го изговорим с колегите, за да чуят... (Шум и реплики извън микрофоните.)

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА КОМАНДИРОВАНЕТО НА СЛУЖИТЕЛИ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ, № 102-02-2, от 19 ФЕВРУАРИ 2021 Г.
Внесен е от Министерския съвет.
Заповядайте, госпожо Петрова.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Съгласно Решение № 136 на Министерския съвет от 19 февруари 2021 г., представям на Вашето внимание Проект на Закон за Ратифициране на Рамковото споразумение за командироването на служители между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 102-02-2, от 19 февруари 2021 г. Немалко са били поводите, в които сме дебатирали отношенията ни с ОИСР, и за пореден път препотвърждавам в момента, че това е един от приоритетите в настоящия формат на правителството – сближаването и присъединяването към групата на държавите от ОИСР.
Министерството на финансите, както и останали министерства, участват в редица работни групи, различни формати. Предприехме много активна дейност в изминалите две години, направихме редица прегледи, промени закони, присъединихме се към различни формати. И една от идеите, която дойде като покана от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие беше именно да се възползва България, в частност Министерството на финансите, от възможността за изпращане на служители от държавите, които желаят да се присъединят към ОИСР, като стандартна практика на организацията, при извършване на различни прегледи на съответната държава и насърчаване на сътрудничеството между двете страни – Организацията, от една страна, и държавата кандидатка.
Целта на това споразумение е да се осигури обща рамка, чрез която служителите на МФ да бъдат командировани към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Рамковото споразумение с ОИСР ще насърчи сътрудничеството между двете институции и ще предостави възможност за опознаване на методите на работа в Организацията за споделяне на опит и знания, като съответно правя аналогия с командироването на такива експерти от нашата администрация в институциите на Европейски съюз. Това е аналогично на тази практика.
За командироването на всеки служител ОИСР ще изготвя Проект на споразумение с Министерството на финансите. Всички разходи по пътуването и престоя на служителите по време на командировката ще са за сметка на изпращащата администрация. Средствата за обезпечаване на командировките своевременно ще бъдат предвиждани в рамките и според възможностите на бюджетната процедура за съответната година. Средствата в конкретния случай, необходимо за изпълнение на Рамковото споразумение през настоящата година, са в рамките на бюджета на МФ за 2021 г. и актуализираната бюджетна прогноза за следващите две години, във връзка с което не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания.
Предвид обстоятелството, че Рамковото споразумение предполага финансови ангажименти за българската страна във връзка с командироването на служителите, съдържа също клауза за арбитражно уреждане на евентуални спорове и съгласно Конституцията на Република България също подлежи на ратифициране със Закон от Народното събрание, поради това предоставяме на Вашето внимание настоящия законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Разбирам, че става дума за командировки над един месец на практика, по-продължителни. По отношение на заплатите: има ли различни заплати от тези, които получават тук и различни командировъчни като дневни, пътни, нощни и така нататък?
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Всъщност разходите са изцяло по нашето законодателство, така че няма промяна в заплатата. Командировъчните са по Наредбата за дългосрочно командироване.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Те не могат да изкарат там с тази заплата и с 35 евро ли, какво беше? (Реплики извън микрофоните.)
ЗВЕЗДЕЛИНА ЖЕЛЯЗКОВА: Уважаеми народни представители, позволете ми, ако мога да внеса допълнение.
По принцип Рамковото споразумение има опция, в която по преценка на ОИСР – тъй като за всеки отделен служител има изборна процедура от кандидати спрямо дейностите с ОИСР, и има опция по преценка на ОИСР, както и на директора на съответната дирекция, на тяхната дирекция „Човешки ресурси“, в определени ситуации да има допълнителни средства. Те са до 40% от средствата за съответно лице в ОИСР, но това е само опция, която може и да се случи, може и не. Тя зависи от добрата воля на Организацията за икономически развитие и сътрудничество, тоест на практика всички колеги отиват със заплатите, които са в Министерството на финансите… (Реплики извън микрофоните.)
Да. Всъщност във входа на преговорите с ОИСР, тъй като ние имахме въпроси по това Рамково споразумение – то беше една бланка, която се оказа, че за много държави работи, но при нас спрямо Закона за международните договори и Наредбата за командироване, и Закона за държавния служител, възникнаха много въпроси и се оказа, че ние не пасваме точно в тяхната рамка. Те поясниха, че за някои от държавите, да кажем, които са с доста по-нисък стандарт, като България и други, а трябва да пребивават в Париж, има такава опция, но тя се договоря индивидуално. Оставиха я. Също така направиха толеранс от ОИСР и годишната такса по принцип има опция за годишна такса, която изпращащата държава дължи на ОИСР на всеки човек, но в хода на преговорите тази такса отпадна, тоест практически от тази гледна точка това Рамково споразумение важи за всички служители и успяхме да го договорим. Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.
Колеги, гласуваме Законопроекта за ратифициране на Рамковото споразумение за командироването на служители между Министерството на финансите на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Който е „за“, моля да гласува.
Всички са „за“, „против“ и „въздържали се“ – няма.
С това Законопроектът е приет.
Ще мине другата седмица – ще помолим администрацията да го включи, за да мине. Благодаря Ви.
Да кажа, че това беше последното заседание за този парламент на Бюджетната комисия. Благодаря на колегите на Министерство на финансите, които си бяха постоянно тук, при нас. Да Ви пожелая да сте живи и здрави всички! Да са Ви живи и здрави семействата, да преминем през тази пандемия! Много успехи на всички в личен и в служебен план!
На колегите, които ще бъдат тук в следващия парламент, да бъдат отново в Бюджетната комисия и да държат стандарта на Бюджетната комисия, който, мисля, че наложихме за последните десетина години. Дано да го запазят тези, които останат в Бюджетната комисия. Ще се виждаме като приятели. И тези хапчици – италиански, са за довиждане, за да ни се подслади душата за пътя нататъка.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Ако ми позволите, от името на Министерството на финансите искам да благодаря на Вас, госпожо Стоянова, и на целия екип на Бюджетната комисия, че през цялото време, през което сме работили, винаги, макар да е имало критики и обструкции, сме били свидетели на конструктивния подход и в крайна сметка винаги сме постигали добър резултат.
Така че наистина пожелавам на всички Вас успехи, дай Боже, да се виждаме и в бъдеще под каквато и да е форма! Благодаря Ви. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря Ви.
Закривам заседанието.


(Закрито в 15,40 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Менда Стоянова