Доклад на комисия

---

Д О К Л А Д
Вх. № 953-03-12/05.03.2019 г.

Относно: Указ № 35 на Президента на Република България, постъпил на 25.02.2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 14 февруари 2019 г. и мотивите към указа.

На свое заседание, проведено на 5 март 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Указ № 35 на президента на Република България, постъпил на 25.02.2019 г., за връщане за ново обсъждане на Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 14 февруари 2019 г. и мотивите към указа.
На заседанието присъстваха: от администрация на Президента на Република България – проф. Емилия Друмева – секретар по правни въпроси и г-н Пламен Узунов – секретар по правни въпроси и антикорупция; от Върховния административен съд – г-н Георги Чолаков – председател, г-жа Мариника Чернева – заместник-председател и г-жа Татяна Хинова – председател на IV отделение и от „Информационно обслужване“ АД – проф. Михаил Константинов – председател на Съвета на директорите.
Проф. Емилия Друмева докладва на членовете на Комисията Указа на Президента на Република България и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 1, 2, 4, 5, 7, 8, 12, 14 (относно израза „в избирателни секции с по-малко от 300 избиратели“), § 16, 21, 22, 23, 25, 26, 30, 36, 37 и 38 от Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет на 14 февруари 2019 г.
В мотивите си президентът посочва, че промените относно установения праг за валидност на преференциите са необосновани. Отбелязано е, че прагът на преференцията следва да дава възможност за разместване на кандидатите в листите, като се застъпва становището, че изравняването на този праг със стойността на гласовете за един мандат лишава гражданите от възможността да изразят своите предпочитания. Президентът сочи, че преференциите са утвърден и признат способ, чрез който пропорционалният избор може да стане по-личностен, макар и в границите на подкрепяната партийна листа.
На следващо място се излагат предимствата на машинното гласуване, признати в изборната теория и практика, като намаляване на броя на недействителните бюлетини и се поддържа мнението, че с приетите изменения от тези предимства ще бъдат лишени гражданите, които гласуват в избирателни секции с по-малко от 300 избиратели, тъй като тяхното право на глас няма да бъде упражнявано при същите условия, както в по-големите секции. Посочва се, че се забавя изискването за цялостно въвеждане на машинното гласуване, както и че остават неясни условията и реда, по които Централната избирателна комисия ще въведе поетапното машинното гласуване на изборите през 2019 г.
Президентът възразява срещу въвеждането на ограничение спрямо актовете, които могат да бъдат предмет на съдебно обжалване, като приема, че законодателят не е отчел значимостта на правата, гарантирани чрез съдебната защита. В мотивите на указа се изтъква, че Централната избирателна комисия е държавен орган и затова актовете, с които тя осъществява контрол и методическо ръководство по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове, не могат да бъдат необжалваеми. Отбелязва се, че вместо да се посочат необжалваемите актове на Централната избирателна комисия, са изброени онези актове, които подлежат на обжалване, като се сочи, че този подход е несъвместим с ясното конституционно изискване в закона да се посочат актовете, които се изключват от съдебно обжалване.
Президентът изразява и несъгласието си с въвеждането на изключение от правилото, че решенията на всички избирателни комисии се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове. Въвеждането на по-ниското мнозинство би създало възможност една или повече политически сили да увеличат своето влияние непропорционално на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции.
В заключение г-жа Друмева изказа несъгласието на президента относно предложената процедура решението на районната или общинската избирателна комисия, потвърдено с решение на Централната избирателна комисия, да подлежи на обжалване пред тричленен състав на административния съд по местонахождение на съответната избирателна комисия,а когато решението не е потвърдено от Централната избирателна комисия, обжалването да е пред Върховния административен съд. Посочва се несъответствието едни решения на Централната избирателна комисия да се обжалват пред Върховния административен съд, а други - пред административните съдилища, като се приема становището, че така се създават предпоставки за противоречива съдебна практика. Според президента това несъответствие е още по-сериозно предвид неяснотата дали решенията на тричленните състави на административните съдилища са окончателни или подлежат на касационно обжалване.
В обсъждането взеха участие г-н Георги Чолаков и проф. Константинов. Проф. Константинов посочи, че в нито една от 44-те европейски държави не е въведено машинно гласуване и само в една има въведено частично машинно гласуване – Кралство Белгия. Той изрази становище, че следва да се промени Изборния кодекс относно съществуването изобщо на машинно гласуване. Проф. Константинов отбеляза също така и опасенията си относно времетраенето на процеса на гласуване с машини по време на изборния ден.
В отговор на изразено мнение от проф. Друмева, г-н Чолаков посочи, че няма противоречие с Конституцията на Република България по т. 4 от ветото. Той отбеляза, че никъде в Изборния кодекс не се предвижда необжалване на решение на Централната избирателна комисия. Председателят на Върховния административен съд заяви, че по т. 5 от мотивите към ветото, е спазен основният принцип в административното право, залегнал в разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от АПК, която изрично предвижда, че при отхвърляне на жалбата при оспорване пред горестоящ административен орган на оспорване пред съд подлежи първоначалния административен акт.
Г-н Чолаков посочи, че според него ветото е неоснователно, тъй като голяма част от върнатите разпоредби са по целесъобразност, а не по законосъобразност.

В дискусията взеха участие народните представители Хамид Хамид, Христиан Митев, Емил Димитров и Данаил Кирилов.
Народният представител Хамид Хамид подчерта, че е против ветото на Президента и ще подкрепи повторното приемане на Изборния кодекс; като е убеден е, че тезата на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ относно преференциите е правилна, но според него се нарушават много от конституционно закрепените свободи на гражданите и даде пример с чл. 26 от Конституцията на Република България, както и относно правото на използване на майчин език.
Г-н Христиан Митев изрази становище в подкрепа на повторното приемане на Изборния кодекс, като подчерта, че какъвто и да е прагът на преференциите, те не нарушават принципите на правовата държава.
В заключение г-н Кирилов отбеляза, че законодателната инициатива относно промените в Изборния кодекс е започнала от кореспонденция с Централната избирателна комисия и от Доклада на Централната избирателна комисия относно организацията и произвеждането на избори в периода 2015 – 2017 г., като налице е било единодушие на административния орган за липса на готовност за пълното въвеждане на машинното гласуване. Г-н Кирилов, отбеляза, че прагът на преференциите не е закрепен в нито една конституционна норма и даде множество примери за наличието на преференции в държавите от Европейския съюз, където има висок праг или цената на един мандат е равна на квотата.

В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси единодушно с 14 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме повторно Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 14 февруари 2019 г.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
ДАНАИЛ КИРИЛОВ