Доклад на комисия

---

С Т А Н О В И Щ Е
Вх.№ 953-03-45/18.06.2019 г.

Относно: Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2018 г., № 911-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 31.05.2019 г.

На свое заседание, проведено на 13 юни 2018 г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2018 г., № 911-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 31.05.2019 г.
Докладът е изготвен на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт.
На заседанието присъстваха от Върховния касационен съд: г-н Лозан Панов - председател на Върховния касационен съд и г-жа Роза Георгиева – началник на кабинета и от Министерството на правосъдието – г-н Данаил Кирилов – министър.
Докладът за прилагането на закона и за дейността на съдилищата беше представен от г-н Лозан Панов, който изложи данни за дейността на съдебната власт, съдебната карта, сградния фонд, съдебната администрация и наблегна върху неравномерната натовареност по райони в страната.
Той обобщи, че за 2018 г. броят на всички дела за разглеждане в съдебната система, без тези във ВКС, е 661 276 и добави, че през 2018 г. 462 810 дела са приключили със съдебен акт по същество. Прекратените производства през текущата година са 81 594, като в края на отчетната година има 116 872 неприключили дела.
По отношение работата на съдилищата беше отбелязано, че в районните съдилища към областните центрове, включително и в Софийския районен съд, броят на съдиите през 2018 г. е 660, като числеността е увеличена с една щатна бройка спрямо 2017 г. Общият брой на делата, разглеждани от тях, е 383 185, от които 310 522 дела са свършени, 264 658 са приключени с акт по същество, 45 864 броя са прекратени, 72 663 броя дела са неприключили в края на годината, а обжалваните и протестираните са 32 557 броя.
По материя от разглежданите през годината общо 383 185 броя дела 283 392 са граждански и 99 793 са наказателни дела.
В останалите районни съдилища, извън областните центрове, броят на съдиите е 340, като обшият брой разглеждани дела е 151 423, от които 134 288 дела са свършени, 112 636 производства са приключени с акт по същество, 21 652 са прекратени, а 17 135 производства са висящи към края на годината, като 10 954 актове са обжалвани или протестирани.
По материя от разглежданите през годината общо 134 288 производства 104 688 са граждански и 46 735 са наказателни.
По отношение работата на окръжните съдилища, включително дейността на Софийския градски съд (СГС) и на Специализирания наказателен съд (СНС), беше изложено, че през 2018 г. броят на съдиите е 773. В този период съдиите са имали за разглеждане 107 530 дела, от които 83 821 дела са свършени, 70 692 производства са приключени с акт по същество и 13 129 са прекратени. Висящите към края на годината производства са 23 709, като 15 257 броя са обжалвани или протестирани.
От общия брой дела, разгледани от окръжните съдилища и СГС, гражданските производства са 72 114, а наказателните са 35 416 броя.
По отношение на апелативните съдилища данните сочат, че през 2018 г. са постъпили 18 457 броя дела, от които 15 131 дела са свършените, като от тях 14 400 са приключили с акт по същество, 731 производства са прекратени, а 3 328 са неприключили до края на годината, като 4 653 дела са обжалвани или протестирани. От разглежданите дела 13 675 броя са граждански и 4 782 броя са наказателни.
По отношение на военните съдилища справките сочат, че през 2018 г. в съдилища са работили 15 съдии. Общият брой дела за разглеждане през годината е 681, от които са свършени 642. Съдиите от военните съдилища са постановили 424 съдебни акта по същество, 218 производства са прекратени, като в края на годината 39 дела са висящи, а 60 дела са обжалвани или протестирани.
Така изложени данните разкриват, че средната натовареност на районните съдилища в областните центрове, включително на Софийския районен съд, през 2018 г. е 55,38 дела за разглеждане месечно, като се наблюдава спад на натовареността спрямо преходната година с 3,85 на сто. Натовареността може да се представи така: натовареност над 50 дела месечно от един съдия имат 10 съдилища, натовареност между 40 и 50 дела месечно имат 12 съдилища, а под 40 дела има в 5 от съдилищата в областните центрове. На тази база най-натоварен е Софийският районен съд със средно 73,83 дела, разглеждани от един съдия месечно.
За районните съдии извън областните центрове средната натовареност е 43,70 дела месено, като натовареност над 50 дела месечно има в 20 съдилища, между 40 и 50 дела месечно има в 31 съдилища, а под 30 дела месечно имат 10 районни съдилища извън областните центрове. На тази база най-натоварен е Районен съд - Лом със средна натовареност 88,15 дела, разглеждани от един съдия месечно.
В окръжните съдилища данните сочат, че средната натовареност през 2018 г. е 13,79 дела месечно. Същевременно натовареността на Софийския градски съд е 25,39 броя месечно, а на Специализирания наказателен съд – 35,99 дела, разглеждани от един съдия на месец.
Средната натовареност на апелативните съдилища през 2018 г. е 9,31 дела месечно за един съдия, като натовареността на съдиите в Софийски апелативен съд е 13 дела на месец, докато Апелативният специализиран съд разглежда 4,57 дела месечно, а Военно – апелативният съд 1,28 дела месечно.
Данните от представената статистика за натовареността на съдилищата през 2018 г. сочат лек спад по отношение на този показател, което отразява усилията на Висшия съдебен съвет да установи причините и да предприеме действия за постигане на равномерна натовареност в съдилищата.
Г-н Панов посочи, че за подобряване на работата на съдилищата през 2018 г. е от значение както равномерното разпределение на делата, така и броят на служителите в съдилищата спрямо натовареността на съответния съд, като се отчита спецификата на отделните звена.
Съотношението на съдебната администрация към броя на магистратите за районните съдилища в областните центрове е 2.84 административни служители на един съдия, а за Софийския районен съд този показател е 3,22 административни служители на един съдия. В останалите районни съдилища извън областните центрове тази пропорция е съответно 3,99 административни служители на един съдия.
Съотношението по този критерий за окръжните съдилища е 1,99 административни служители на един съдия, докато в Софийския градски съд и Специализирания наказателен съд този показател е съответно 2,42 и 2,38 административни служители на един съдия.
Най-големи затруднения по този показател изпитват апелативните съдилища, където това съотношение е средно 1,26 броя служители към един магистрат, като по отношение на Софийския апелативен съд то е 1,04, а във Военно-апелативния съд - 1,71.
Друг приоритет за обезпечаване на работа на съда е поставен върху осигуряването на подходящ сграден фонд и неговото управление. През 2018 г. в Съдебната палата в София бяха осигурени работни места за съдии и съдебни служители от Софийския апелативен съд и беше обособено помещение за търговско деловодство. Положително разрешение получи и недостига на помещения в Съдебната палата в град Плевен, където вече са осигурени работни помещения за обезпечаване на работата на съда. Търсят се решения на въпроса с недостига на помещения в сградите на съдилищата в Пловдив, Кърджъли, Варна, Велико Търново, Апелативния специализиран наказателен съд и Съдебната палата в София.

По отношение дейността на Върховния касационен съд, г-н Панов посочи, че в него през 2018 г. работят 110 съдии. Председателят на Върховния касационен съд добави, че се откроява трайна тенденция за постепенно намаляване на функциите на върховните съдии като инстанционен контрол и съсредоточаване на дейността им върху уеднаквяване на съдебната практиката. Постъпилите дела през периода са 9 483 броя – с 2,8 на сто по малко от предходната година, като заедно със заварените от предходната година общият брой разглеждани дела е 13 507. Решените през годината дела са 9 154 броя, като несвършените към края на годината дела са 4 181 броя.
През 2018 г. Върховният касационен съд е образувал 7 тълкувателни дела, постановил е 16 тълкувателни решения и определения и е отправил две искания до Конституционния съд на Република България.
В наказателната колегия на Върховния касационен съд на щат през 2018 г. са 31 съдии. Общият брой на производствата за разглеждане през годината е 1 541. От тях приключилите производства са 1 277 броя, като 832 са касационни дела, а 445 са частни производства. Неприключените към края на годината производства са 264 броя. От обявените за решаване дела 50,12 на сто са решени в срок до един месец, 15,95 на сто са решени в срок до 2 месеца и 15,46 на сто са решени след тези срокове. При частните производства 90,58 на сто са решени в срок до 1 месец и 1,35 на сто са решени в срок над 2 месеца. Средната натовареност на съдиите от наказателната колегия през отчетния период е 4,6 дела на месец.
В гражданската колегия на Върховния касационен съд през 2018 г. работят 46 съдии. Общият брой на делата за разглеждане през 2018 г., включващ касационни и частни производства, е 7 478. През годината свършените от гражданската колегия дела са 4 941, от които 3 511 касационни дела и 1 430 – частни производства. Неприключилите към края на годината производства са 2 372 броя. Средната годишна натовареност в гражданската колегията сочи, че всеки съдия участва в разглеждането на 321 дела и е докладчик по 107 свършени производства. Същевременно през текущия период на всеки съдия е възложено докладването пред тричленен състав на 163 новообразувани и заварени дела.
В търговска колегия през 2018 г. работят 21 върховни съдии, а считано от 22.02.2018 г. съдиите са 23. Общият брой на делата, включващ касационни и частни производства, за разглеждане е 4 488. Приключените през годината търговски производства са 2 927, от които 1 801 са търговски дела, а 1 126 – частни производства. Неприключилите дела в края на периода са 1 268 броя. През текущия период на всеки съдия от търговска колегия са разпределени за гледане средно 207 дела годишно, като постановените съдебни актове са средно 173 броя дела на година.
Г-н Панов обърна внимание на предприетата през 2018 г. законодателна инициатива по приемане на промените в Кодекса за застраховането и Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и добави, че пленумът на Висшия съдебен съвет е изпратил искане за автентично тълкуване на чл. 416, ал. 2 и ал. 7 НПК.
Министърът на правосъдието даде положителна оценка за работата на съдилищата и призова за подкрепа на доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2018 г. Той отправи молба до Председателя на Върховния касационен съд при изготвяне на годишния доклад за дейността на съдилищата да насочи усилия към отразяване на съвместната работата между трите власти, а не да се търси институционално противопоставяне между конституционно определените органи на държавна власт.

В дискусията взеха участие народните представители Христиан Митев, Емил Димитров, Хамид Хамид, Йордан Цонев и Димитър Лазаров.
Г-н Митев, г-н Димитров и г-н Хамид изразиха подкрепа към свършената от съдилищата работа и посочиха, че изпитват дълбоко уважение към съдийската професия. Те изразиха мнение, че дадените в доклада политически оценки за дейността на законодателната власт не подпомагат институционалния диалог и представляват намеса в работата на Народното събрание.
Г-н Лазаров обърна внимание на отразените данни в доклада относно качеството на правораздавателната дейност, като акцентира върху отменените и върнатите от апелативните съдилища съдебни актове, които са около 58 на сто.
В отговор на поставения въпрос, г-н Панов посочи, че причините за отмяна и връщане на тези актове се анализират и обсъждат чрез провеждането на общи събрания и участие на съдиите от Върховния касационен съд при изслушване на отчетните доклади на съдилищата.
Г-н Цонев добави, че законодателната инициатива по повод на тълкувателното решение относно антикорупционното законодателство е била необходима и правилна, като е целяла да запази волята на законодателя при приемането на закона през 2012 г. Той изрази несъгласие с изложеното в доклада, че законодателят целенасочено се противопоставя на конституционното правомощие на Върховния касационен съд за уеднаквяване на съдебната практика.


В резултат на проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси с 16 гласа „за”, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се”, подкрепи Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2018 г., № 911-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 31.05.2019 г. и предлага на Народното събрание да приеме проект за решение по него със следната редакция:

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Проект!



РЕШЕНИЕ

за приемане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2018 г.



Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 2, т. 11 от Закона за съдебната власт


РЕШИ:


Приема Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2018 г.







ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
АННА АЛЕКСАНДРОВА